УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО

НОВАТА МИСЪЛ

ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
XII ГОДИНА
1932 – 1933

Обикновени и необикновени прояви на природата*

Добрата Молитва

Всички вие живеете в обикновените прояви на живота и животът тогава става прозаичен. Във всички обикновени прояви на природата съществуват контрасти и противоречия. Обикновено е човек да се радва и скърби; да се ражда и да умира; да забогатява и осиромашава; да оглупява и поумнява. Смени са, които навсякъде съществуват. Задава се въпроса. Кой е изходния път? – Да дойде необикновеното! Обикновено е да бъдеш сиромах, а необикновено е да се освободиш от сиромашията. Ще бъдеш умен, не да бъдеш богат. Да станеш богат е обикновено. Умен трябва да станеш. Щом си умен, ти си богат. Ще каже някой, ти страдаш от някоя болест: „Какво трябва да се прави?“ Казваш: „Трябва да бъде здрав.“ Човек по-рано е бил здрав, после станал болен. Така нищо не се постига. Това са резултати. При обикновените условия, хората искат да използуват резултатите на миналото. Не искайте да бъдете творци на своята съдба, но да проявите това, което Бог е вложил вътре.

Някой път вие се опасявате от някоя болест. То е резултата. Вие искате да бъдете добри, то е резултат. Всеки един човек наследява резултати. За да се избавиш от обикновените работи, ти не трябва да вървиш по пътя на баща си. Това е закон на самоотричането. Самоотричането е да не вървиш по една линия, по която си вървял. Ще се върнеш назад. Ти казваш: „Къде ще вървя?“ Представете си, че един учен човек е започнал с вас първото отделение. Представете си положението на едно млекопитающе, което е правило всичките усилия да стане човек. Като стане човек, то ще бъде незнаеще дете. Ти научаваш буквите: т, ф, н, г и т.н. Всичките букви научаваш, но не знаеш как да ги съединиш. Която буква видиш, познаваш я. Но отношенията, които съществуват между буквите, слоговете, думите и изреченията, не познаваш. Тогава какво ви ползуват буквите? Или да кажем, опознавате числата от 1 до 10, но не знаете отношенията какви са между числата, техните съчетания. Например, като съчетаете 1 и 2, образува се отношение. Ако съчетаете 2 и 3, образува се друго отношение.

Ще ви приведа онзи пример: Има един модерен разказ. В 20-ти век слязъл един ангел да види сегашната култура, да види колко са прогресирали учените хора, понеже достигнало до ухото, до тяхното радио, че хората станали много учени. Среща той един съвременен учен, съвременен капацитет, който е свършил 4 факултета. Пита го ученият: „Къде отиваш?“ Онзи казал: „Слязъл съм по някои научни работи.“ Ученият го пита с какво се занимава. Ангелът казал, че се занимава с прости работи, едва сега учи. Онзи почнал да му говори за постиженията на астрономията, на математиката, за съвременните открития, за градежите. Пита го ангелът: „Какво носиш в торбата си?“ –„Провизии, средства за път. Всичко съм приготвил. А ти нищо не носиш.“ Онзи казва: „Моите инструменти не са дошли още.“ Сядат. След като закусили, по едно време ангелът казал: „Искам да видя какво има в твоята чанта.“ Отваря чантата, няма нищо. Отварят торбата с провизиите, няма нищо. Ангелът пита: „Защо ти е праздна чантата?“ – „Обрали са ме.“ – „Как са те обрали?“ – „У нас има и тази наука, да обират.“ Ангелът попитал: „Че какви са тия хора?“ Ученият казал: „Особена е тази наука.“ Ангелът казал: „Аз зная едно изкуство. Ще отидеш в гората и като произнесеш само една дума, ще дойдат нещата.“ Ученият казал: „Сериозно ли говориш или ме изпитваш?“ Отива в гората и казва думите: „Каквото си взел, да го върнеш.“ Като отваря след това чантата, инструментите са там и хлябът е там. Ученият му казал: „Пази се и ти.“ – „Аз, както виждаш, торба не нося.“ Тръгват пак и ученият разправя своите научни работи. Сядат и лягат да спят. Като се събуждат от сън, ученият вижда, че е окован в букаи. -”Какво стана“, му казал ангелът. Ученият казал: „Като спях ме оковаха.“ Ангелът му казал: „Ще се обърнеш с лице срещу земята, аз ще отида в гората и ще повикам онзи, който те е вързал, да те развърже.“ Ангелът отива в гората, духва и букаите падат.

И вашето познание за буквите е достигнало до положението на този ученият, който свършил 4-те факултета. Вие още не знаете какво да направите, за да се върнат нещата в торбата. Първата буква, това е зародиш. Първата буква е зародиш, от който много работи може да станат, ако знаеш този зародиш къде да го туриш. Ако ти не знаеш къде да посееш едно семе, ако едно тропическо растение го посееш на северния пояс или в умерения пояс, ще имаш различни резултати. Ако една твоя мисъл не знаеш къде да я внесеш, какъв резултат може да има? Често говорят за музиката. Музиката не е произведение на чувствата. Тя е умствен резултат. Чрез музиката искат хората да чувствуват. Щом искаш да чувствуваш чрез музиката, ти ще станеш на каша. Музиката е на ума. Способността за музика се намира отпреде. Някой казва, че като пееш, трябва да се изплачат хората. Няма какво да плачат. Като почнеш да пееш, ти трябва да мислиш. Защото самата мисъл носи известни чувствувания. Но, ако в едно чувство, ти влагаш смисъл, това не е чувство, както обикновено. Щом една мисъл има контрасти, това не е мисъл. Лошото произтича от човешкото сърдце. Калта не се образува горе – в облаците, на небето, а долу – на Земята. Калта не иде от Слънцето. Да не мислим, че калта слиза отгоре. Тя се е образувала тук, на Земята. И лошите мисли не идват от Бога, от природата. Те се образуват вътре в нас. Това е един прост факт.

Някой казва: „Защо грешиш?“ Казва се, след първата хапка, която приема човек, като не знае онзи закон, влиза грехът. Казано е: Ева яла и влязъл грехът в нея. Ти казваш: „Без храна не мога.“ Утре ти ще хванеш една кокошка, ще я изядеш. Друг ден агне ще хванеш. После ще се намериш натясно – ще изядеш един човек. Защо? Не е само този начинът на хранене, който ние имаме. Този е начин на хранене на грешните хора. Има един друг начин. Оставете този въпрос неразрешен. Както учените хора са оставили въпроса за квадратурата на кръга.

Има известни въпроси, които и да ги разрешим, те нищо не допринасят. Ако в една тъмна нощ ви доказват, че има Слънце, а Слънцето не изгрява, какво ви ползува това доказателство? А пък и без да ви доказват, Слънцето пак ще изгрее. Ако турите един учен човек и друг – невежа човек да посрещат Слънцето, какво ще ги ползува? Ученият човек ще изгуби някой път повече време отколкото невежия. Съвременният учен човек прилича на един бирник, на един митничар, който ще ви отвори куфара, да види какво има в него. Ще ви обърне всичките ви дрехи. Ако намери нещо, което законът не ти позволява да носиш, ще го вземе. Простият човек ще ти каже: „Вземи си куфара и си върви.“ През къде е по-добре да минеш? През една граница, дето има митничар, или през една граница, дето е свободно да минаваш. По-практично е да не ти преглеждат куфара, щом ти преглеждат куфара, това показва, че ти не си честен човек. И тези, които преглеждат и те не са честни хора. Аз митничарите ги считам като разбойници. Те вземат парите и казват: „Тези пари, не е позволено да ги носиш. Трябва да имаш праздна кесия.“ Не мислете сега, че не трябва да има ред и порядък, ред и порядък трябва да има за глупавите хора, а не за умните хора. Нека да отварят куфарите на глупавите хора, а не на умните. Не е ли срамно да отваряш куфара на човека?

Ние имаме съвсем материалистични възгледи за Небето. Ние Небето сме го направили като Земята. Считаме, че този живот, който сега имаме, е предговор на един велик живот, който ви предстои. Както животът на слона е предговор на живота на един човек, така и животът на един човек е предговор на един светия, на един ангел. Вие не мислете как ще станете ангели. На червея не е работа да мисли как ще стане пеперуда. Не е работа на детето да знае как ще го облече бащата. Бащата е пратил някого, да му вземе мярката. Ще му премери ръката, ще премери около врата. Какво ще разбере детето, на което никога не е вземана мярка. Онзи, ученият дрехар, ще му вземе мерки и на Великден, като му прати дрехата, детето ще разбере. Като ви облекат новите дрехи, като ги видите, тогава може да ви се говори. Трябва да имате едно ново положение. По старому ако мислите, вие имате известни отношения.

Казвате: „Да се обичаме.“ Но тази любов, която имате, е любов на контрасти. Онзи, който ви обича, утре ще ви намрази. За тази любов няма какво да се говори. Тази любов съществува и между растенията и между животните. И там има любов и омраза. Защото онзи, когото ти обичаш, след като го привлечеш, ти в него ще събудиш една алчност и той ще иска да вземе повече, отколкото ти искаш да му дадеш. И след това в онзи ще се зароди желание да го отхвърли настрана. Виждали ли сте онзи паяк, който хванал мухата, смуче я и после я изхвърля, че то е любов. Разлюбил я после. Когато вие изтегляте сок от едно зрънце грозде, другото ще го изхвърлите. Когото възлюбите, на Земята го отхвърлят. И който ви люби, ще ви отхвърли. Защо? То е [за] ваше добро. Този, който ви е възлюбил, след като изтегли соковете, той ще ви хвърли, ще ви посее на земята и ще трябва да останете... израстете отново.* И вие мислите, че като ви възлюби някой, ще бъдете щастливи. – Не. Като ви възлюби някой, ще бъдете нещастни, защото законът е такъв. Ако една женена жена я възлюби друг мъж, тя е престъпница по отношение на първия си мъж. Същото е и по отношение на Бога. Бог ви е възлюбил. Вие не приличате ли на една жена, която Бог обича и вие търсите един мъж.

Защо искате да се обичате, разбирайте ме право. Вашата любов на Земята не е любов. Между вашата любов на Земята и Божията Любов няма съотношение. Какво нещо е любовта? Любов. Тази любов тук, имате един незавършен процес. В тази любов няма никаква любов. То е все едно да ви кажа: „Слушайте, идущата година, аз ще ви дам 10 лева.“ Цяла година 10-те лева седят в ума ви. След една година вие казвате: „Извинете, търговски работи, това-онова, няма ги парите.“ Любовта трябва да започне с даването. Ти онзи, когото обичаш, ще го туриш на същото положение, както себе си. И този човек ще го пазиш като свещен. Щом го залюбиш, ти ще го пазиш така чист и свят в ума си, в съзнанието си, както себе си. То е любов. Ще мислиш в съзнанието си, че е като тебе. Ако мислиш, че е нещо отделно от тебе и криеш нещо от него... Онзи, който те обича, всичко трябва да знаеш, каквото той знае и ти, когото обичаш и той трябва да знае всичко, което ти знаеш. И ти всичко трябва да знаеш, което знае онзи, който те обича. Ако той крие богатството си, има съображения и аз крия нещо от него.

Сега аз навеждам тия примери, не да ви разколебая. Учителят в първо отделение преподава едно знание. Той не иска да се разколебае (ученика) в знанието, което има от майка си. Ако му кажа: „Не вярвай в майка си и баща си“, това не е никаква наука. И вие, за Бога имате една такава представа, която не е вярна. Най-първо Бог не е това, което вие мислите. Бог създаде света и ни държи в своето съзнание като себе си. Но Той не иска да ни направи като Него. То е неразбиране на живота. Ти си слаб по единствената причина, че искаш да станеш като Бога. Закон е: Всеки един лист, който иска да стане като цялото дърво, той ще стане слаб. Той тогава трябва да слезе от дървото, ще изгуби отношението. Той ще каже: „Аз дърво ще стана, като лист беше лошо“, но обаче, след като слезеш от дървото, ще станеш на посмешище. Той ще мисли, че е свободен. Не, вятърът го дига насам-натам. Този лист трябва да седи горе на дървото. Има си един закон: Ако този лист има търпение, след години, след векове, листът ще стане като дърво. Както ангелът правеше да излизат вещите от торбата и да влизат, магически като махне, ще стане всичко.

Рекох сега, вие очаквате да умрете и да отидете на онзи свят. Това е голямо заблуждение. Аз [съм] ви дал примера: На Настрадин ходжа казали, че след 3 дни ще умре. Той седял три дена под крушата и ял круши, казал: „След три деня, никакво умиране не стана, ядох круши.“ Казват: „Предаде Богу дух.“ Да се предаде мисълта на Бога, трябва да се разбира думата „предаване“. Ако разбирате материално, то никакво предаване няма. Учителят преподава някой предмет. Всичката наука, която сегашните хора имат, то е хубаво, но не сме дошли до същественото положение, да каже човек една формула и да изчезнат бръчките, да стане млад. Болен си, да кажеш една формула и да оздравееш веднага. Аз бих желал, като дойдете, да се измените, да не могат да ви познаят кой сте. Например Олга, като срещнат втори път, да не я познаят. Да стане едно момиче на десет години и сестрата Мара да не я познаят. Казвате: „Определени черти да има човек.“ Определени черти наричам тези, които са в постоянни промени. Ние искаме да бъдем постоянно добри. Свещеникът иска да бъде постоянно добър и затова свещеникът има еврейски тип. От памти века всички свещеници си приличат. Владиката мисли, че служи на Бога. И всички владици си приличат. Свещеникът мисли, че служи на Бога и всички свещеници си приличат. И затова имат определен тип. Един привиден изглед. Кой каквото си мисли, такъв става. Той е обикновения живот. Аз мога да турям мустаци на когото и да е, и може да махна мустаците на когото и да е. Когато са се придобили мустаците, условията на живота са били други. Кога са изчезнали мустаците от жената? Едно време и жената е била мустаката. Я, вижте у животните, там всички са мустакати. Израснали са [от] козина. Както у шарана, у сома, тези мустаци са били като техните мустаци. Мустакът е служил само да се усети откъде ще дойде храната му. Някой момък, като види някоя мома, засучи мустака, то е атавизъм. То е един стар инстинкт у тебе. Ти трябва да се освободиш от него.

Да се върнем към онова познание на новото, което е потребно. Човек трябва да израства, трябва да превъзмогва тези противоречия, които сега съществуват. Общество е това, в което се намираме ние сега. Ние сме турени пред една задача, която трябва да разрешим. Непременно трябва да разрешим тази задача. Както сега сме създадени, трябва да изменим условията на живота, но тези условия на живота отвън няма да се изменят, и отвътре няма да се изменят. Тези условия ще се изменят само с едно разбиране на нещата. Аз трябва да разбирам какво е отношението вътре в природата. Не само по отношение на хората, отношение имаме и към цялото. Аз съм закачен за цялото дърво, като лист. Моите отношения към другите листа се дължат на тази вътрешна връзка. Съществува в природата една вътрешна връзка и тая връзка ние наричаме любов.

В любовта има един стремеж към Бога. Ако дойде сега една друга мома, тя дели вече мегдан. Някоя мома, като се ожени за религиозен човек, казва му: „Ти няма да ходиш там, да си губиш времето.“ Заражда се едно съревнование. Мъжът казва на жена си: „Какво ще търсиш там. Христа, и аз съм Христос.“ Ти едновременно не може да любиш двама мъже. В света съществува само едно начало. Само Бог е, Когото любим. Ние към хора на Земята имаме само отношение. Любов имаме само към Бога. Един към друг имаме само отношение. Отношения може да имам, да дам нещо. Щом мога да обичам двама, то непременно ще се роди злото, ще има ревност.

Ревността как се ражда? Понеже, в ума ви седят двама души, вие казвате, [че] вашият мъж не ви обича. Считате, че той обича някоя друга. Най-после казвате, че Бог ви е забравил. Защо не ви обича Господ? Ако вашият мъж ви е разлюбил, коя е причината за това? Или, че не сте красива, или, че не сте умна, или, че не сте сръчна, или не знаете добре да готвите. Прав е човекът. Сега аз не защитавам ничия страна. Ако той беше един инвалид и му прислужвам, милвам го и му казвам: „Моето пиленце, хайде, ще оздравееш“, и му дам нещо в една чаша. Той ме обича. Ще ме хване за ръцете, той пък трепери да не би да го разлюбя аз. Ако моят мъж е на кревата, има нужда от мене, мога ли аз да го разлюбя? Опасността е аз да го разлюбя. А пък аз, като жена, съм инвалид, той е здрав. Тогава има опасност, той да ме разлюби. Щом те разлюбват, ти си инвалид. Тогава как е разрешението?

Вземете тези думи в този смисъл. Че всеки иска да вземе от другия, никой не иска да даде. Щом даваш, трябва да съзнаваш само едно начало в света. Не свързвайте моите думи със сегашния строй. Има една каша, забъркана у хората. Тези два милиарда хора, как ще ги направите щастливи? Всеки трябва да дойде, да си вземе своя дял. По този начин, както мислят хората, светът не може да се оправи. Гъсеницата никога не може да оправи своя живот. Ще дойде една птица, ще я изяде. Онова, което може да спаси гъсеницата, това са пеперудите. Пеперудата може да снесе яйца, гъсеницата не може да снесе. Вие решавате един социален въпрос, който вътре във вас не сте го разрешили. Вие казвате: „Да се дадат условия.“ Добре. Отивам, но хората не ми дават условия. Осем хиляди години хората се бият. И какви резултати имаме? За някои хора светът се е поправил, а за други светът не се е поправил. Източните народи проповядваха кармата, за да покажат, че сегашните богати ще бъдат сиромаси, а сегашните сиромаси – богати. Сегашните хора, понеже бързат, сегашните сиромаси искат да станат богати сега. Сиромасите, като станат управляващи, те ще имат данъци, ще бесят и пр.

Трябва много умни хора. Ние имаме повече хора на Земята, отколкото трябва. За да се оправи светът, трябва да има на Земята 100 милиона. Сега имаме 1 милиард и 900 милиона повече. За да станат хората щастливи, от Земята трябва да ги изхвърлиш на други планети. Има светове не населени, дето трябва да се разпръсната, за да станат щастливи. Двама, трима души ще ги пратят на Месечината, за да бъдат щастливи и няма да има каране. Аз зная как може да се поправи света. Помнете едно нещо: Както разсъждавате, всичко това е едно разсъждение, което не може да даде никакво разрешение. Но има едно разрешение, което всеки един [от] вас може да го приложи.

Ако вие съсредоточите вашия ум при някой банкер, ако знаете как този банкер ще дойде, той ще ви донесе колкото пари искате. Вие всички може да се изредите и да му хлопате и той ще ви каже: „Работете!“ То е същия закон. Някъде в планината има реки вода. Умният човек може да тури един бент, да направи канал и тя ще влезе в другата долина. Ако не знаете, водата ще си върви по своя път. Човешките сили сега са отбити от правия път. Без мисъл, без морални чувства, без обществени чувства, без инстинкти, не може да напредващ. Ти трябва да ги имаш на Земята, тяхното съчетание трябва.

Някой казва: „Аз искам да се освободя от греха.“ Грехът в тебе произтича от неразбирането в живота. Някой казва: „Аз искам да се освободя от своята слабост.“ Слабостта седи или произтича от неразбирането на живота. Младата мома, като срещне някой красив момък, тя иска този момък да я обича. На какво основание? Тя си тури това на ума, тръгне подире му, пише му писма. Този момък казва: „Аз не искам.“ Това е неразбиране на самия живот. В нея има едно желание, което е право, но има погрешно разбиране. Има хиляди момци, той може би не е за нея. След като я обикне момъкът, ще стане ли тя щастлива? – Ще стане нещастна, ще остарее. И като стане баба, той ще се чуди, ще казва: „Каква красива беше тя.“ И двамата ще кажат: „Остаряхме, остаряхме, с тояга ходим.“ Как могат да се обичат, като не разбират живота. Тази, неговата възлюблена, трябваше да знае закона винаги да бъде млада и когато умира, да бъде млада. Но това са думи неразбрани. За да се обясни непонятното, истинския живот, трябват идеи, трябват чувствувания. Тази любов, земната любов трябва да се обясни.

В света, по моите схващания, съществува опакото на любовта. Ти казваш: „Онзи ме мрази.“ Всъщност омраза няма в света. Ти казваш: „Когато човек съгреши, Бог го наказва.“ С какво го наказва Бог? Бог, понеже е благ, Той винаги те награждава, каквото и да направиш. Но, понеже онзи е съгрешил, изменил е своите чувства и мисли, то Бог, каквото и да му тури, пръстени, гривни, човекът почва да го боли на местото. Например имаш наранени пръсти. Или, ако твоят стомах има язва, може онзи да ти е приготвил най-хубавото ядене, ти като го ядеш, ще имаш болка. Та ние страдаме от едно болезнено чувство. Някои имат болезнени чувства. Казвате: „Онзи не ме погледна.“ Вие трябва да правите разлика между сегашната ваша любов и истинската любов в природата. До известно време ще бъдете гъсеница, ще ядете листа. Като дойдете до последния ден, ще почнете да мислите, ще си направите пашкул и ще станете пеперуда. Човек не може да обича дотогава, докато не се тури до най-неблагоприятните условия на живота.

И страданията в природата са дадени. Те са едно ограничение, за да се повдигнат хората, за да се родят в тях възвишени чувства. Всички онези велики души, които помагат на човечеството, са минали през такава дисциплина. И тези нещастия са били за тях, за да познаят те, какво е било тяхното предназначение. Инак щяха да бъдат обикновени хора. Христос беше поставен при най-неблагоприятните условия, за да върви в пътя си. Те му бяха подтик, за да ги превъзмогне. И ги превъзмогна. Той каза: „Който ме е качил на кръста, Той ще ме снеме.“ Обаче видя, че не стана така. Каза най-после: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ И каза още: „Аз съм повече от цялата Римска империя, аз съм повече от самата смърт“ и сне всичките тези връзки, окови. Сега виждаме 500 милиона хора вървят по Неговия път, обаче нямат Неговите разбирания. Докато не излезете из гроба, християни не можете да бъдете. Християнин всеки може да стане. Ще го обвиняват в съда, ще го разпънат, ще го турят в гроба и след три деня, ако възкръсне, той е християнин. Колко християни има такива? Нито владиците са християни, по човешки говоря. Всички тези владици, като влязат в гроба и излязат, който излезе, той е християнин.

Ако ние мислим като хората в света, ние ще имаме техните резултати. Резултатите ще бъдат такива, че един ден човек ще изгуби всичките условия на Земята. Аз, като ви проповядвам тези неща, искам да ви свържа с онези разумни същества, с онези разумни ваши братя. Аз го считам за светотатство. Като отидете при тях, трябва да бъдете облечени, непременно трябва да хвърлите вашите теории, вашите стари възгледи. Като дойде някой при мене, аз говоря една истина. Той иска от мене пари на заем. Аз му влизам в положението и всичките му копнежи и казвам, ако аз съм на неговото положение, при неговото разбиране, какво трябва да направя? Като отида в един дом, не искам да ми дадат първото място. Искам да ми дадат последното място. Да искам първото място е неестествено. То е користолюбива любов. Искам да бъда на последното място, за да им бъда полезен, за да видя какъв е техният ред в къщи. А като отида в тяхната къща, и кажа, че мога да направя много за тях, а нищо не направя... Не трябва да си дадем никакви лъжливи тенденции. Има една истинска наука, която трябва тепърва да учим.

Вие казвате: „Вяра трябва да има човек.“ Ум трябва да има човек. Сърдце трябва да има човек. Воля трябва да има човек. Привеждал съм ви примера за онзи 80 годишен калугер, който си изгубил живота и слушал какво говорят хората за него. Молил се, имал сила да се повърне. Повърнал се на Земята и пак станал калугер. Живял в монастир. Ако вие имате силата да се повърнете от смъртта в живота, ще живеете живот много по-добър от сегашния. Във вас има известни заложби, способности, които досега не сте ги още разработили. Всички вие приличате на една мома, която се чеши, върти се, стои на прозореца. Не седи тази мома да преде, да тъче, да се учи, а само се разхожда с чантата си. Тя трябва да учи. Разбирайте какво нещо е учението. Ако аз съм болен, да премахна своята болест. Ако съм невежа, да премахна своето невежество. И като придобия нещо, и като го разработя, да внасям, да се съберем и хората да внасят и аз да внасям.

Вие сте се привлекли тук и искате да бъдете спасени. Казвате: „Тук е правото учение.“ Където и да сте, ако сте с този ум, няма да напреднете. Момата трябва да се впрегне, да работи, ако тя мисли, че ще има слугини от нейния възлюблен, тя се лъже. И ако слугата отиде при господаря, и мисли, че господарят е много добър, той се лъже. И ако господарят мисли, че слугата е много добър и няма да го краде и той се лъже. Ако господарят е умен, слугата няма да го краде. Господарят няма да му дава възможност, да го краде.

Сега отношението ви. Трябва да си създадете отношение към Бога. Този Бог вие трябва да Го виждате навсякъде, не само в себе си да го виждате, но навсякъде. И да изпълнявате Неговата Воля. Да бъдете готови да направите всичко заради Него. Каквато жертва иска от вас, да я направите. И малки жертви и големи жертви. Защото за Бога и малките жертви и големите жертви са еднакви. Всички наши предприятия в света в какво седят? Вие казвате: „Много добре говори той.“ Това казвате вие заради* мене. Но представете си, че вие сте слуга и аз ви говоря, вие не разбирате. Аз мога да говоря, но има известни препятствия. Вие имате съвсем други схващания. Отива някой при някоя мома. Някой му казва: „Ти не трябва да се жениш.“ Този човек в никакъв Господ не вярва. Той сега търси Господа. Тази мома е един Господ за него. Аз му казвам: „Ожени се за нея.“ Ти му казваш: „Ти не трябва да се жениш,“ но той те пита: „Ти оженил ли си се?“ – „Да.“ Той ти казва: „Как тогава, ти се ожени, аз да не се женя.“ – „Не се съвпрягай с един човек, с когото няма да се разбереш. Да се ожениш, но за онзи, с когото можеш да се разбираш.“ Два ума, като се съберат на едно място, да направят нещо хубаво. Не се съвпрягай там, дето ще дойдат страдания.

Аз зачеквам много въпроси, които едновременно не могат да се разрешат. Вие имате желание, като че имате лотариен билет. И вие очаквате тегленето. Всички мислят за първия билет, за най-голямата печалба, като се изтегли най-голямата печалба, всички мислят за втората печалба и най-после казвате: „Поне да взема толкоз пари, колкото съм дал.“ Какво се разрешава при такава мисъл? Нищо не се разрешава.

Аз не съм за еднократната любов в света. В света съществува една любов, извън нашето съзнание и самосъзнание. Понеже всичкото нещастие в света произтича от съзнанието и самосъзнанието. Ние трябва да внесем любовта в подсъзнанието и в свръхсъзнанието. Съзнателният и самосъзнателният живот са ограничени. Ти се самосъзнаваш, че си слаб, че нямаш толкоз знание, че обществото не живее така, както трябва и пр. Какво те ползува това съзнание? Нищо не те ползува. Съвременният свят се намира в болест. Някой почаква да се подобрят болниците, но тези хора са в болницата. Не те ще поправят болницата, някои други ще дойдат, ще поправят болницата. Ще дойдат лекари, милосердни сестри.

Като съм говорил някой път, някой ме е слушал и казва: „Ти ми кажи нещо по-съществено.“ Дойде при мене един учен брат и ми казва: „Кажи ми нещо съществено.“ Рекох му: „Ти имаш нужда от една материална помощ. Не, че аз не съм готов да ти помогна, но в тебе има една лоша черта. Ти си човек без ред и порядък, ще вземе ш парите, ще ги похарчиш и ще дойдеш пак да искаш. Не съм длъжен аз пак да ти дам, но ти като вземеш пари от мене, трябва да се изправиш, да се оправят твоите способности.“ Милосърдието може да се развие само като дава човек. Ако ти не подхранваш своето милосърдие, ти ще станеш инвалид. Ако не подхранваш своите мисли, ти ще станеш инвалид. Добрият човек, за да бъде добър, трябва да дава. Всеки, който дава, е добър, благороден, а и който взема. Ние казваме, че има милосърдие у хората. Хубаво. Кои са тези, милосърдните хора? Всички трябва да сме милосърдни, всички трябва да подхранваме милосърдието. Ако не подхранваме милосърдието, ще станем груби. Щом човек е груб, той не е подхранил милосърдието. Това не го вземайте за упрек. Това е едно криво разбиране на живота.

Но кой може да ви докаже, че е на мястото си. Може да ви предскажа, някой път може да ви кажа какво има да стане в бъдещето. Не обичам да говоря за тези неща, защото хората не могат да носят. Веднъж правих изследване в България, един ми каза: „Кажи ми нещо съществено. Ние сме учени хора.“ Рекох му: „Може ли да носиш това, което ще ти кажа.“ Насаме му говорих. Като му говорих един час, изнесох му всичко каквото е направил от детинството си. Всичкото му изнесох, както аз зная. Той си излезе и досега не съм го видял. Отиде му знанието, излезе си клюмнал. Рекох му: „Мислиш ли, че си учен човек, с такъв ум, какъвто имаш?“ Излезе си и досега не съм го видял. Рекох му: „Ако искаш да се поправиш, в бъдеще така трябва да правиш, така трябва да постъпваш. И след толкоз години, такъв ще бъдеш. Ако не стане това, намери ме и ме изобличи.“

Животът на човека е определен, точно е определен. Някои неща аз предсказвам. Кои? Които мога да изменя. Неща, които не мога да изменя, не ги предсказвам никак. Аз на този човек му предсказах неща, които не бяха предопределени. Говорих му неща, които могат да се изменят. Това още не е решението по Божия закон. Затова се предсказва на човека. Може да те сполети някое голямо нещастие, но същевременно имаш възможност да избегнеш това нещо. Има нещастие, което ще дойде, но ако не изпълниш нещо, а може и да не дойде. Не всичко механически е определено. Някоя мома може да се ожени за един княжески син, а може и да не се ожени. Днес се разрешава. Тези моменти трябва да се знаят. При тази нова наука, вие вече имате друго състояние. Като дойде някой, няма да мисли как ще се обхождат с него. Той трябва да бъде крайно търпелив, поне толкоз умни трябва да бъдете.

Имах в Търново едно голямо старо куче и едно малко куче. Малкото куче взе една кост, голямото куче искаше да се нахвърли на него, малкото куче започна да го глади и голямото куче се примири. Ето едно умно куче. Голямото куче го погледна малко. Това е един вътрешен процес. Във вас има едно естество, с което трябва да се справите. Голямото куче е вътре. Сега не можете да се справите само като му кажеш. Това куче ще го погладиш, ще му кажеш: „Ще се уреди тази работа.“ Този е мърморко, той нищо добро не може да види, туй е старият човек. Той казва: „Всичките хора са лоши.“ И той е между тях. Махмурлия е. На един скъперник съдията казва: „Кой те обра?“ -”Всички, целият свят ме ограби. Всички са виновни.“

Помислете си, кой ви изпрати на Земята. Вие ще кажете: „Баща ми и майка ми.“ Баща ти и майка ти, кой ги изпрати? „Те се обичали.“ Кой ги застави да се обичат? Така ние не можем да разрешим въпросите. Ако ти се уединиш в себе си, да знаеш, че има Един в света, Който те обича, да влезеш във връзка с Него. Един е, който ръководи съдбините на цялото битие. Ти казваш: „Господ да обръща внимание на мене, малката мушица!“ Това е едно обикновено разсъждение. Не са големите неща, които обръщат внимание, онези, малките писци, в ръката на един професор, на един поет, с което пише, той няма да вземе скъпоценен камък да пише. Това перце ще свърши много по-велика работа, отколкото един гердан или пръстен. Хората, които носят пръстени, гердани или колани, това си има свои причини.

Трябва да знаете, че има в света Един, Който ви обича. На този, Единия, вие дължите сегашния си живот. Той ви е дал този ум и това тяло, Той трепери над вас. И при хилядите погрешки, които правите, Той само изглажда, изглажда. Казва: „Стани и върви! Няма нищо.“ Няма по-своенравно същество от човека на Земята. Дяволът е нищо пред човека, своенравен е. И Писанието казва: „Разкая се Бог, че направи човека.“ Аз говоря за всичките хора, за целокупността, за цялото човечество. И същевременно, по-благородно същество от човека няма. Две противоположности. Ангелите са пак като хората.

Та, първото положение сега е: На онези от вас, които искат да се подигнат, аз ще пристъпя да приказвам за някои работи. И като ви казвам, трябва да разбирате нещата. Когато аз говоря за Бога, да съзнаваш, че има Един, Който те обича. Ако ти направиш пълна връзка с Този, Който те обича, ако ти си болен, ще оздравееш. Щом образуваш връзката с това Разумно начало, ти ще се измениш, но не изведнъж. Нещата ще започват да се оправят и не искайте да станете цар. Това, което ще придобиете в този живот – познанието на любовта Божия, е най-великото нещо на земята. Ще влезете тогава във връзка с всички души, които ви обичат. Когато те обичат, то е Бог, Който те обича чрез тях. Дали сте жена, дете, слуга и т.н., безразлично. Ти имаш един слуга, в този слуга се крие нещо благородно. Той познава господаря и господарят познава слугата си, и господарят казва: „От как дойде този слуга в дома ми, добре ми тръгна. И той, като си замина, душата ми е стегната.“ Като е бил там, всички са били радостни. Да бъдем като разумните слуги.

Някой път казваме: „Обществото спрямо нас е неразположено.“ От нас зависи. Всичките блага на България, ние ги даваме. Всичкото благо на света ние го носим. Какво ще ни разправят! От нас зависи. Благото е за нас, но не да го разправяме това на хората. С толкоз наши приятели правих опити. Искаха доказателства и все оставаха на своето. Аз правех опит, какво можем да направим. Те очакват големи чудеса. Най-големите чудеса вие сега ще ги видите. Най-големите чудеса са на онази баба. Като ходил дядото по брега, бабата искала корито и коритото дошло. После станала царица и най-после искала да стане като Бога, разгневила се рибката и бабата дошла пак на същото старо положение. Сегашните хора ще станат доволни, като им се вземе всичко и да започнат от АБ, като се приравнят. Всички трябва да станат деца. Ако ние не дойдем на първото положение на децата, да имаме желание да учим, няма да влезем в Царството Божие. Ако вие мислите, със сегашното знание да влезете в Царството Божие, то е невъзможно. В сегашния свят има много учени хора. Но нито един няма да влезе в Царството Божие. Който има разположението на едно разумно дете, без никакъв багаж, той ще влезе в Царството Божие. Той напълно трябва да се освободи от сегашния си багаж. Ще го остави на другите хора, да се радват. Ние ще вземем само това, което носим. Който остане на Земята, нека яде и пие.

Та първата формула, която трябва да знаете, е следната: Всички сте от разочарованите в света. Нито един не е добил това, което иска. И още хиляди години да живеете по този начин, пак няма да го добиете. Във вас има една затворена стая и всичките ви скъпоценности, всичкото ви благо е вътре. На тази стая ще гледаме да намерим ключа, да я отворим. Не сме намерили още ключа. Има една стая във вас, в която са събрани всичките скъпоценности. И като ви отворят, ще блесне нещо. Човешката душа е като цялата вселена. Като говоря за човешката душа, аз подразбирам нещо велико. Не подразбирам само временното това тяло. Сегашната любов не е никаква любов. Тази любов трябва да се превърне в нещо. Трябва да запалиш кибритената клечка, да направиш ядене, тогава ще дойде любовта. В тази, скритата ваша стая седи вашето щастие. Ключът сега, за това трябва да имате един ум, съвършено чист и благороден.

На мнозина, които са ме обикаляли, аз съм пооткривал някои тайни и после той казва: „Аз от Учителя вече нямам нужда.“ Вие не сте разбрали. Малкото клонче винаги ще има нужда от големия клон. И големият клон, ще има нужда от дървото. Ако аз мисля, че самостоятелно трябва да живея, аз се мамя. Аз не казвам, че нямам нужда от хората, аз не разсъждавам така. Аз казвам: Всички ние зависим от цялото и после имаме отношение един към друг. Ако държим връзките си с цялото, то нашите връзки един към друг ще бъдат правилни. Ако Бог живее в нас, ще се разберем. Ако не се разбираме, Бог не живее в нас. Има едно място, дето Бог не жив!,е. В неразбранщината. Там, дето са любовта, кротостта, въздържанието, разумността, там е Бог.

Вие сте пратени за различна работа. Младата булка защо я вземат вкъщи? За да гледат нейния венец или булските й дрехи? Щом влезе в къщата, ще си закачи дрехата и ще облече обикновените дрехи, ще изчисти къщата, ще сготви, ще нареди къщата. Това са символи на доброто. Ако ти нямаш ум, ти не си женен. Щом нямаш никаква добродетел, не си женен. Щом имаш добродетел, ти си женен. Да се ожениш в света, значи да направиш това, което Бог прави. Тогава си оженен за целия свят. Оженен си за Бога. В Писанието се казва: „Бог е нашия възлюблена“ Ще се женим сега всички. Вие да бъдете женени хора: да бъдете умни, добри, морални, с достойнство, да имате обществени чувства.

Отче наш

12 година
1-ва беседа на Общия Окултен клас,
държана от Учителя на 21.IX.1932г.
София

Разумните сили в природата

Добрата молитва

Пишете върху темата: „Предназначението на светлината“.

Това е една емблема – човек в движение. Определяне на разумните сили в човека. Как трябва да се започне? Разните животни, разно са започвали. Човек, в разните степени на своето развитие, по различен начин е започвал своята работа. Всяка форма има особен начин за това. При сегашното ваше развитие, всеки един от вас има особено разбиране за нещата. Това е частично разбиране. Вие не можете да намерите хора, които имат еднакво разбиране, еднакъв начин на движение, на чувствувание, на мислене, на приложение. Всичките хора крайно се различават. И ако хората мислеха, чувствуваха и постъпваха еднакво, те щяха да бъдат еднообразни. Разнообразието между тях се дължи на вътрешно разнообразие. Разнообразието на животните се дължи на същото.

Важен е онзи първоначален импулс, който е дал подтик на известни движения. Камъкът, като пада, може да няма в съзнанието си падането си и не знае предназначението на падането. Водата, като слиза, може да не съзнава какво е предназначението на слизането. Ако почва с посоката 1:2, в каква посока трябва да тръгнеш? Всяко движение трябва да тръгне по посока, дето има отворен път. Ти не може да се движиш по една посока, дето пътя не е отворен. Или трябва да имаш обект, или трябва да обичаш някого. Любовта е първия зов, първото освобождение. Ти трябва да се освободиш от затвора. Отварят ти вратата. Казват ти: „От този затвор може да излезеш през тази врата.“ Любовта е единствената врата, през която може да излезеш из затвора. Любовта е процес на освобождение. Защо този процес на освобождение се нарича Истина? Следователно всяко едно движение в света трябва да започне с пътя на любовта.

Любовта се прекръстосва с разумността. Или ще има пресичане в физическо отношение, ще има среда. Пътят от 1 до 2 е път на Истината. Ти не може да вървиш по крива линия. Числото 2 е свят на свободата, която истината ти е дала. Ти ще измениш материала, който трябва да обработиш, и ще влезеш в света, но ще имаш различни отношения, ще имаш свобода. Свобода значи да правиш каквото искаш и ще правиш разумното. Като те пуснат от затвора, дават ти свобода. Никой за тебе не се грижи, няма кой да те варди, но същевременно ти си влязъл в света на свободата, дето сам трябва да си приготовляваш храна, трябва да си намериш подслон и място да си починеш.

Тези процеси постоянно стават у вас. Някой път вие се намирате в едно безизходно положение. Ти казваш: „Аз съм в едно безизходно положение.“ Рекох, наскоро са те пуснали от затвора. Ти казваш: „Не знам да мисля.“ Този човек е пуснат от затвора и се намира в тягостно положение. На онези страдания, които сега ви се случват, вие не може да им дадете едно разумно тълкувание и казвате: „Защо Господ е направил света такъв?“ На яйцето не му ли беше добре в черупката? Там нямаше никакво страдание. Но това яйце постоянно хлопа в майката и казва: „Освободи ме, аз искам да бъда като тебе.“ Майката казва: „Още не е дошло времето.“ Яйцето казва: „И аз искам да бъда като тебе.“ То мисли, че като излезе, ще бъде така свободно, както майка си. Много се лъже. Това пиле, като излезе от черупката, намира се в голямо противоречие. Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкоз противоречията му ще бъдат по-големи. На човека страданията са най-големи на Земята, понеже той е най-разумната форма на Земята. Нашият свят не е като света на ангелите, а пък, като дойдем до света на ангелите, там работата е още по-опасна. Ти, като сгрешиш, има изкупление, а в ангелския свят няма изкупление. Там направената погрешка, ти не може да я поправиш, по същия начин, по който ние може да я поправим.

Това са такива разсъждения, както следните: когато една жена разсъждава върху любовта на един мъж, и един мъж разсъждава върху любовта на една жена, мъжът никога не може да разбере любовта на една жена. Това е толкоз право, колкото може да разбере външния свят. Вие мислите, че разбирате неговото сърдце. Ти си предполагаш, но дали всъщност разбираш, това е въпрос. Като казвам, че не разбираме, това не показва, че имам невежество. Ти може да разбираш, но трябва да вземеш същото това положение. Един мъж, за да разбере жената, той трябва да стане жена. Ти ще кажеш: „Как може това?“ Ти ще се намериш в същото положение, както Никодим, когато Христос му е казал: „Ако не се родиш изново“, а Никодим казва: „Как може това?“ Христос му казва: „Това са елементарни работи. Ти, като учител Израилев, не знаеш ли тези неща? Плътта не може да разбере това, което е родено от духа.“

Този пентограм – човек с разпрострени ръце, казваш: „Какво трябва да се прави, като се разпрострат ръцете настрани?“ Този човек е вече в движение. При правенето на упражненията, забелязвам краен мързел. Вие не сте разбрали смисъла на упражненията. При тези 6 упражнения, ако ги правите, ако разбирате смисъла, всеки един от вас не щеше да гладува. Както сега ги правите, не можете да се ползувате. Не мислете, че аз ще ви ги обясня. Сега ще ми бъде приятно да ги правите правилно. Защото всяко едно упражнение не е едно упражнение глупаво. Всяко едно движение е един вътрешен резултат на една разумна сила. С всяко помръдване на главата, на една или друга страна, с движенията на краката, с движенията си хората си създават и щастие и нещастие. Ти може да не знаеш това. Представете си, че си в грънчарска работилница, бутнеш крака си малко, счупиш едно гърне. Какво трябва да направиш най-първо? Преди да направиш движението, трябва да погледнеш наоколо си, а пък ти, без да гледаш, си движиш краката и счупиш гърнето. Обаче грънчарят ти казва: „Аз съм работил тук, това гърне струва 2000 лева.“ Ти казваш: „Не съм ли свободен да се движа?“ Ти си свободен да се движиш, но не си свободен да чупиш гърнето.

Вие си простирате ръцете и искате да хванете някого и да го целунете. Държиш го няколко време и след това го пуснеш. Прегръщането, целуването са обезсмислени работи, по традиция, но защо и за какво, не знаете. Вземам една чаша, пълна с вода. Прегръщам я, стискам я, вдигам я и я поднасям до устата си, целувам я. Тя тогаз ме обиква и ми дава. Ако не я целуна, не ми дава [да] я пия. Аз и казвам: „Аз съм жаден, пътник съм.“ Дигам я, и я изпразвам. Тръгвам си и пак я погледна, казвам: „Праздна е чашата.“ Ако след време се върна и я видя, че е праздна, ще я взема ли, ще я целуна ли? Ако се напълни, тази чаша има съдържание. Ако всяка ваша мисъл не е пълна с известно съдържание, ако всяко ваше чувство не е пълно с известно съдържание, ако всяка постъпка не е пълна с известно съдържание, кой ще се спре при вас? За да бъде красив животът ви, непременно трябва да се спре някой пътник при вас. Нали в света сме поставени, за да изпълним волята Божия. Ако ти се подвижиш в пътя на истината, кой е пътя, по който трябва да тръгнеш?

Вие трябва да идете при златаря. Като идете при златаря, вие му говорите за пръстена, какъв трябва да бъде, но не може да го направите. Много пъти казвате на момата да се направи пръстен. Но онзи, който поръчва, какъв трябва да бъде пръстенът? „Не зная как трябва да се направи и точно какъв да бъде.“ Например колко широк трябва да бъде? Някой път пръстенът на някоя мома е тесен или широк. Може би малко злато са имали, затова е тесен пръстенът им. А пък някой път е богат човекът, пък има тесен пръстен. Ако ти туриш в кладенеца дебело въже и пуснеш кофата, ти имаш за цел да извадиш голямо количество вода. Ако е тънко това въже, следователно малко вода ще извадиш. И тогава аз разсъждавам: Ако пръстенът на една млада булка е широк и дебел, то от нея много чакат; ако е тесен, те малко чакат. В природата, като кажеш нещо, ако не говориш разумно, ще има своите последствия. Ти казваш: „Аз да оздравея, ще направя за Господа това и онова.“ Но те държат на думата ти. Ти обещаваш, но като оздравееш, не правиш това. В природата те държат отговорен, ти не можеш да се освободиш. Ти си обещал вол да заколиш. Ако не го заколиш, ще те държат отговорен. Ти си обещал себе си да заколиш, ще се принесеш в жертва. Онзи в Библията казал: „Когото срещна на пътя си, ще го принеса в жертва.“ Но се случва, че го среща дъщеря му и той трябвало да я принесе в жертва, понеже обещал.

Ще се върнете, по кой път? Ще се върнете по закона на Правдата. Туряш вече основа на живота си: Числото 1 и 3. В каква посока ще се движите? Ще се движите в посоката на любовта, в посоката 3 и 4. Ако се движиш в друга посока, ще се измени хода на живота ти. От 1 може да идеш към 2 или към 5. Но съотношенията ще бъдат различни. При всеки един връх вие имате постижения. Ако започнете с върха на Доброто или с върха на Правдата, определя се какво е вашето отношение. Ако започнете по пътя на Любовта, Мъдростта и Доброто, Доброто вече е един завършен резултат. Това е един вътрешен процес, който трябва да стане в чувствата и в мислите ви. Допуснете, че вие се дразните. Някой път човек се сърди. Давали ли сте си някой път един отчет защо се сърдите? Като има сръдня, значи нещата не стават както трябва. Много хора, като направят една погрешка, направят други, по-големи погрешки.

Ние сега имаме един пример много хубав. Тук се прави салон. Имаме двама братя майстори. Аз ги наблюдавам сега и виждам, че като мерят, правят една погрешка малка. Не искам да се меся в работата им. Мерят дюшемето. Почват дюшемето от източната страна. Другият майстор изважда всичките дъски и казва: „Криво ще бъде.“ Започват дюшемето от средата към двете страни и вижда, че погрешките не са оправени. Рекох, тази работа не може така да стане. Ако ще изправяте погрешките, изправете ги. Аз рекох: българска работа. Всичките така постъпват.

Във всички ви има погрешки, които приличат на дюшемето. Законът е такъв: Който направи погрешката, той трябва да я поправи. Аз не искам да изправям вашите погрешки и да искам, не мога да ги изправя. Да се занимавам през цялото време, да изправям вашите погрешки, то е най-голямото нещастие. Някой човек се разгневил, че материалът е изразходван. Много хубаво, че направихте погрешно дюшеме и после извадихте дъските, защото така се дава един хубав пример. Бащата направи дюшемето, майката го извади, синът казва: „Баща ми не разбира. Аз разбирам.“ Той казва: „Баща ми не ме е възпитал.“ Бащата казва: „Добре. Ти, като родиш, ще видим как ще ги възпиташ.“ Синът реди дъските, но неговото дюшеме е по-лошо. Синът искал да се жени, той е млад човек. Бащата казва: „Уреди си работите, че тогава се жени.“ Синът казва: „Ти едно време, като се женеше, ти питаше ли ме, и аз ще направя така.“ И бащата млъква. Синът се оженил, завежда възлюблената в Америка. Много добре тръгнало. Но при тази голямата криза, вложил 250 долара в една банка и тези 250 долара отиват, защото фалирала банката. Синът казва на баща си: „Прати ми пари, да се върна.“ Бащата му пише: „Не е твоя работа, дали трябва да ти пратя пари или не.“ Казва му да седи там, да си издържи изпита, да не се връща.

Едного питали: „Защо ти се жениш?“ Той казва: „Но да се не женя ли?“ Въпросът не е в това. Ако се жениш или ако [не] се жениш, ти трябва да разбираш тези две отношения. Ти не мисли, че като се ожениш, ще бъдеш женен. Женитбата е само едно отношение, един момент. Ти ще се жениш и ще те развенчават. Твоят възлюблен ще види, че ти си един човек, на който нито умът, нито сърдцето струват. Ти тогава вече си се поляризирал, нищо повече. Тя те изхвърля от сърдцето си и мисли да намери друг някой. Ти мислиш, че имаш жена. От Невидимият свят си развенчан, а тук на Земята ти си влечеш още букаите, синджирите. Ти мислиш, че си венчан, не си свободен. Аз говоря сега безлично. Какво значи личността в дадения случай? Личните неща могат да бъдат в даден момент, когато два интереса могат да се срещнат на едно място. Като се заселват на едно място, тогава ще имаме лични отношения. Никакви лични отношения не можеме да имаме, когато аз се заселя на единия край на Земята, а той на другия край.

Пентограмът е път за твоя живот. Ако ти се ожениш на мястото 1 в пентограма, а поставиш на друго място жена си, например – 3, тогава ще тръгне в точно противоположно направление. Но представете си, че тя не тръгва, [т]и тръгваш от 1:2, но представете си, че жена ти, по закона на Любовта тръгва в 4. Тогава тя отива в съвсем друга посока. Не, че е крива, и тя е права, тя хваща пътя на Любовта, а ти хващаш пътя на Истината. В дадения случай, между тебе и жена ти няма да има никакво съотношение. Ако ти се движиш по пътя на Истината, а жена ти по пътя на Правдата, тогава вие имате съотношения. Щом жена ти вземе посоката от 3:4, а ти вземеш посоката от 1:2, после ще следвате пътя на Мъдростта. Ако жената взела пътя на Любовта, а мъжът взема пътя на Доброто, пътят на Любовта и пътят на Доброто, това са крайните граници на разумния живот, в който те трябва да влязат.

Аз дигам ръцете за молитва, какво означава? Лявата ръка означава Любовта, а дясната – Мъдростта. Човек ще разреши всичките въпроси, колкото едно същество и да е разумно, то,няма да разреши твоя въпрос, то само ще ти каже де е погрешката. Ще остави ти сам да си изправяш погрешката. Да изместиш дюшемето. И гледам постоянно вие си местите дюшемето. Това са упражнения. На мене ми донасят един сандък с грозде и като извадили капака, пироните стърчат нагоре. Една сестра си натъкна крака по гвоздея, благодарение, че не се натъкна много дълбоко. Не изваждай чуждо дюшеме. Сигурен ли си, че твоето убеждение ще направи по-хубаво душеме. Мерки трябва да имаме.

Често ми разправят какво нещо е любовта, какво нещо е добрият живот. Добрият живот е да дойда да ви обера, вие да станете сиромаси, аз – богат. А не е добър живот, аз да осиромашея, а вие да забогатеете. Това са сегашните ваши частични разбирания. Ако ви срещна с раница, 50 килограма тяжест, а аз съм на праздна каруца и ви взема багажа, да нося, тогава какво зло съм ви направил? Аз препусна колата и ви оставям да тичате, после, като дойдете при мене, и ви давам багажа. Колко от нашите предположения са верни в света? Някой казва: „Той криво ме гледа.“ – Това е предположение. Някой казва: „Той не иска да ме среща.“ – Този човек има добра воля, да си изплати дълга, но няма пари. Щом не иска да те среща, боли го крака или ръката.

Всеки един от вас трябва да начертае един пентограм. Трябва да знаете кой път да хванете. По кой път трябва да тръгнете. Ако правиш лоши движения, трошиш грънци от едната или другата страна. Ще ги блъснеш. Ти ще се движиш правилно. Ти имаш право на грънците и те имат своето право. И в ляво и в дясно, и отзад и отпред си ограничен. Единственото свободно място е праната линия. Като правиш първото упражнение, ти слизаш. Казваш: „Господи, слязох в дъното, сега искам да изляза“, и се издигаш. Като излизаш от кладенеца, си свободен и ти е приятно.

Не се спирай в себе си върху погрешките на хората, да ги държиш дълго време в ума си, понеже тези погрешки остават отпечатъци върху тебе. Ти може на фотография да фотографираш всичките безобразия, които хората правят, това значи да се окаляш. Човешкият мозък прилича на фотография. Най-първо вие всички искате да ви харесват. Някой път се спирате и не харесвате поведението на младата мома. Но аз я харесвам. Тя е много внимателна. Тя седи няколко часа пред огледалото. Момъкът също така седи пред огледалото, глади мустаците си. Ако е дядо, той си чеши брадата. Но аз зная защо си чеши брадата. Човек има право да прави всичко, но трябва да бъде разумен. Всичко му е позволено да прави, няма нещо в природата, което ще ти се забрани, но за онова, което правиш, ти си отговорен. И добро, и зло може да правиш, но после си отговорен. Това трябва да знаете, като вътрешна аксиома. После казва: „Защо ме сполетя това?“ Сполетя те, защото си си позволил нещо. Сега ти се връща.

Следователно, постъпвай разумно. Всичко правете, но правете го разумно. От магическо гледище, аз не искам да се спирам върху погрешките, защото това нищо не допринася. Това е все едно да разбъркам нечистотата. Защото ще се дигне миризма. По-добре тури запушалка и го хвърли някъде далече. Вие отивате някой път при Бога и ми разправяте погрешките на другите. Ти иди при Бога и му кажи: „Аз какво трябва да направя, за да се освободя, за да се избавя от това положение?“

Аз желая, като правите упражненията, да ги правите съзнателно. Та, като дигаш ръцете си, значи в живота си трябва да разрешиш задачата на Правдата и Истината. Като нямаш Правдата и Истината, каквото правиш в света, няма да се постигне. В България, някой скулптор или някой живописец нарисува една жена и после ще каже, че това е Света Богородица. Аз рекох: „Това е наша Мара.“ Или казва: „Това не е ли Христос?“ Рекох, той е Иван, Стоян. Какви заблуждения има, от които трябва да се освобождаваме? Казвате: „Това е свети Никола.“ Всеки един човек на Земята, сега минава за Христос. Христос не се рисува. Един Христос трябва да съдържа Истината, Правдата, Любовта, Мъдростта, Добродетелта. Пет неща трябва да съдържа. Това са пет велики свята, събрани в една мощна сила, с която могат да се разрешат, в дадения случай, всичките мъчнотии. Когато говориш, че Христос е в тебе, ти можеш да разрешиш всичките мъчнотии. И ако не ги разрешиш, значи, Христос не е дошъл в тебе. Христос може да е дошъл в един момент и в следующия момент, понеже ти си в закона на свободата, направиш нещо лошо, и Христа го няма там. Представете си един пентаграм с върха надолу. Ако не постъпваш както трябва, тогава адът може да се прояви в тебе. В човека са адът и рая. Ако постъпваш разумно, тогава даваш проява на рая в тебе.

Мнозина искат пентограм. Ако дам на една жена пентограм и ако тя не знае как да постъпва с мъжа си, тя ще се разведе с него. Всеки човек е един петоъгълник. От левият крак към главата е Истината, после към другия крак е Правдата. После от там към лявата ръка, после към дясната ръка и т.н. Всички тези движения при гимнастическите упражнения са обосновани на един велик вътрешен закон. При правенето на първото упражнение, напред ръцете се движат по левия крак, и после по десния крак. Това е петоъгълник в движение. Ако в един ритмус вие изпълните закона и ако присътствуват вашите мисли чувства и воля, вие ще имате един резултат, защото в петоъгълника пътя ви ще бъде оправен. Всичките въпроси все с петоъгълника ще се разрешат. Ти от петоъгълника не може да се освободиш. Той е път на всичките ви движения.

Първото нещо, сега обичате истината, понеже всички сте под закона. Когато човек не разбира нещата, пак е под закон. Тепърва има да учите. Трябва да се спра един ден да ви разправя, какво значат числата 1, 2, 3, 4, 5. Всяко едно число е една формула. Ако вие съчетаете 1 с 4, 1 с 2, 1 с 3 и 1 с 5 ще имате различни постижения. Ако вие съчетаете 1 с 3, числото 13 е едно фатално число. Вие не можете да си представите защо то е фатално. То съдържа една купчина с барут, детето се приближава, да види какво ще стане с него. Това е числото 13. Ще се дигне цялата къща, ето числото 13. То е динамично число, взривно вещество. Когато една бомба се пукне, човек няма да чака да се пукне бомбата, а ще се отстрани. Като се каже числото 13, тогава и по-голям герой ще се отстрани. Когато наближаваш да се разсърдиш, то е числото 13. Почват да се мърдат устните ти, без да искаш, може да избухнеш. Ти, като видиш, че някой човек има барут, ти се приближиш с една клечка. Вие се смеете сега. Но след всеки смях има плач.

Онази, младата мома, като види момъка, пише му писма и мисли, че ще бъде щастлива с него. Той, като я вземе, туря и букаи на краката. Казва и: „Ти няма да гледаш другите.“ Тя се облякла хубаво, момъкът отива и я намира. Хвърля и шапката. Аз съм виждал, това е ревността. Рекох, ето числото 13. Тогава тя казва: „Аз не искам да те виждам вече. Аз ще те убия тебе, аз ще ти дам да се разбереш.“ Има религиозни контета и духовни контета. Какво разбирате под думата „конте“? Който се препоръчва с шапката си, с дрехите си. Момата мисли, че като е облечена хубаво, като нея човек няма. Ти се обличаш с известно верую и мислиш, че като това верую няма. Ум трябва да имаш, добродетел трябва да имаш. Любов трябва да имаш. Ти трябва да разчиташ на тях. Ако не ме слушате, ще ви наложа това. Ще ви приведа примери какъв е българският характер. Един казва: „Не давам нито пет пари.“ Казват му: „Стояне, тези юзбашии* бият, съсипаха Ивана.“ Тогава Стоян казва: „Ще дадем.“ Някой ти казва: „Ти имаш да даваш на Ивана.“ Онзи казва: „Не давам.“ Не даваш на юзбашиите пари. Щом си сбъркал към някого, иди, извини се, прости му. Инак идат дезорганизирани сили, каквито има в природата, и ще постъпят спрямо тебе по закона на петоъгълника, обърнат с върха надолу.

Това в една лекция не може да се обясни напълно. Когато някой човек казва да се отрече от семейството си или да раздаде богатствата си, аз не разбирам да го раздаде на сиромасите. Трябва в себе си да мисли, че го е раздал. Той чака тези хора да ги прати Господ и като дойдат, да го раздаде. Христос казва: „Иди и го раздай на сиромасите.“ Но под думата „сиромаси“ разбира най-разумните, най-добрите хора. Най-разумните, най-добрите хора са сиромасите. Защо престъпникът не е сиромах. Който ходи да краде и обира, може ли да бъде сиромах. Най-добрият човек може да бъде сиромах.

Сега какво разбрахте? Вие можете да кажете: „Това е наша работа.“ Прави сте. Ако тази ваша работа я свършите, както аз ви казвам, глава няма да ви боли. Но ако вашата работа я свършите, както вие я разбирате, и двете глави ще ви болят. Или казано другояче: Трябва да свършим нещата, както Бог ги е създал. Има един Разумен свят, към който се стремим. Има един красив свят. Ако си свързан с него, ще дойде една нова светлина в нас. Писанието казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“

(Произнесохме следната формула три пъти:) „Само пътят на Вечната Светлина води към Истината.“

12 година на ООК,
2-ра лекция от Учителя
държана на 28.IX.1932г.
София

По този път

Добрата молитва

„Духът Божи“

Ще прочета 5 глава от Евангелие на Йоана.

„Ще се развеселя“

Човек трябва да знае, да използува благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение не е благо, страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са. Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека. В древността се е говорило, и сега говорят. Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали. Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто. Ако ви се даде тема за любовта, ще пише, цяло съчинение ще направи. Всичко това е хубаво, красиво. Но от казано до казано има голяма разлика.

Да кажем, че сте се научили да смятате. Имате единицата. Ако ви попитат, какво значи единица? Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени. Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание? Какъв процес ще стане? Тази единица не е изникнала така. Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха. И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес. Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение. Желание имаме да ядем, ние ще и помогнем, ще посдъвчем храната, но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа.“ Ти ще мълчиш, инак ще прилича на неопечена тиква. На неопечена тиква прилича или на несварена. Неопечената тиква прилича на несварен боб, даже и свинята не го яде.

Във вашия ум стои идеята, че човек трябва да разбира нещата. Хубаво е, но разбирането не е един затворен процес. Запример мислиш, че си богат човек. Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек. Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората. Каквото искате всякога ще бъде. Значи богатството има известни блага, то е благо за човека. Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага. Ще имате уважението на всичките хора. Но богатството може да не бъде едно благо. Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати. Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви. Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава. И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях. Ако дълго време вие живеете в такъв един свят, ще кажете: „Не си струва човек да бъде богат.“ Но, като влезете в другия свят, в който няма безправие, тогава ще имате желание да бъдете богат. В тази държава сиромашията минава за леност. Така че, сиромашията в едно отношение е добра, в друго – не.

Аз искам да ви внеса една мисъл, която за природата е нова. Вие четете какво е казал Христос преди 2000 години. Много работи е казал Христос. Понякой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще? – Сегашното говорене е най-важното. Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдеще за другиго. Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече. Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало. Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал. Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи? Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере. И сега казва: „Да умрем, да се освободим.“ Той и старостта не е разбрал. Той казва: „Като отида на другият свят.“ Добре, като отидеш в другия свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но, ако отидеш в оня свят и там не може да разбираш това, което търсиш, тогава ще се намериш в едно противоречие.

За тези противоречия са превождали много примери, но всеки пример може да ви залъже. Един пример прилича на едно бонбонче. Ти го близнеш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се подкрепя. Необходими са сладките думи. Но освен сладки думи, трябва храна на човека. Ако на вас ви зададат един въпрос какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината има друго едно понятие, за което учените хора едва сега трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. Всички твърди тела, които се разлагат, образуват топлина. Всички твърди тела, които се освобождават от своята твърдост, образуват светлина. Следователно светлината и топлината са процеси на освобождение. Та има една топлина и една светлина, които освобождават. Но има една топлина и една светлина, които заробват.

Вие сега ще се спрете върху тези думи и ще кажете: „Как ще бъде това?“ Христос казва на Никодима: „Ако се не родите изново, не може да влезете в Царството Божие.“ Никодим беше учен човек, адепт, с големи познания на времето си. Той казва: „Може ли да влезе човек втори път в утробата на майка си?“ И Христос му казва: „Роденото от Духа, дух е, а роденото от плътта, плът е.“ Никодим му казва: „Как може да бъде това?“ Христос му казва: „Ти си учител Израилев и тези елементарни работи как да не знаеш?“

Ако запитате как може да бъде това, рекох, вие тези работи трябва да знаете. Ако влезете в клас и питате какво нещо е единицата, двойката, тройката и т.н., рекох, тези неща трябва да ги знаете отдавна. В природата тия числа съществуват. В природата има един вътрешен процес, какво ще разберете от това? Това може да се предаде в една геометрическа форма. Да допуснем, че тук са 35 хиляди ябълки събрани. Но всичките тези ябълки по форма не са еднакво големи. Ако са 35 656 наполеона, тогава цената и тяжестта са почти еднакви. Но да кажем, че имаме толкоз орехи или толкоз ябълки, в дадения случай вие не можете да предполагате, че са избрани по големина. В природата нещата са строго определени. Да кажем, че това число искате да го увеличите. Увеличавам го така, с горните цифри:

23.416

–+ –+–

35.656

Ако това число се увеличава, какво ще спечелите вие? 3 беше минус, значи това е слуга. Ако увеличиш това число, ще стане по-голямо. При обикновеното смятане, вие казвате: „Имам да давам 50 хиляди, имам да вземам 15 000.“ Или казвате: „Имам да давам 24 000. Имам да вземам 5 000.“ Или: „Имам да давам 36 000.“ Но това са механически процеси. Да кажем, че имате 60 000 хора против вас и 15 000 с вас, после имате 24 000 против вас и 5 000 с вас.

Допуснете, че става един отрицателен процес в стомаха. Един положителен процес става в гърдите ви. Един отрицателен процес става в ума ви. Какво ще спечелите, ако с вас са стомахът и дробовете, а главата е против вас? Ако нямате една здрава мисъл в главата си и една здрава храна в стомаха си, какво ще ви помогне чистият въздух отвън. Сега онези от вас, които не сте навикнали да мислите по нов начин, ще кажете: „Седем ката нагоре, седем ката надолу. Какво ще ми трябва това? Какво ще си блъскаме ума върху това.“ На онзи вол, който престана да мисли, му израснаха рога. Като престанеш да мислиш, ще ти израснат рога. Престанаха животните да мислят и им израснаха опашки. Престанаха животните да мислят и им израснаха копита, козина им изникна. Като престанеш да мислиш, копита ще изникнат, косми, рога. Като изникнат, ти прогресирал ли си? Сега козината, рогата и копитата трябва да се снемат. Това са ограничителните условия. Искаш да станеш силен човек в света, мислиш ли, че ако станеш силен, това е едно благо? Конете, воловете са по-силни от човека. Но сега орат, работят. Слонът и той е силен, но и той работи за човека. Човек не е толкоз силен, но ги е хванал всичките, тези силни същества и ги е впрегнал на работа. Ние казваме понякой път: „Ние сме синове Божии, Бог живее в нас.“ Синове Божии сме, а при това боледуваме; синове Божии сме, а не може да се справим с условията. Синове Божии сме, а се тревожим, гневим се; синове Божии сме, а един тон не можем да вземем правилно; синове Божии сме, а не разбираме цифрите, числата. Мислим, че имаме царска кръв. Под думата „кръв“ се разбира винаги „животът“. И Мойсей казва: „Няма да ядете кръвта на животните, а само месото.“ Под „кръв“ се разбира животът. А животът носи интелигентността в себе си.

Ти може да имаш онзи велик живот в себе си, да мислиш. Ако не се е събудил в тебе великият живот да мислиш, това показва, че в тебе не тече царска кръв. Как ще се справите с мъчнотиите в света. Досега сте се справили с мъчнотиите на въшките по много механичен начин. Гребена въшките създадоха. Въшките заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше въшки, гребен не щеше да има. Паразитите са образували гребена. Донякъде това е вярно, но има друг гребен. Въшките могат да се заставят от главата и без гребен. Учените хора мажат главата с живачна мас. Но ние се отклоняваме. Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл. В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти. Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. Това е временно. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на Земята, предпочително е, да имаш това, като цел на живота си, но и това не е смисълът на живота. Това е един резултат. Това число трябва да го разложиш, да намериш вътрешния смисъл.

Доброто се отличава по своите качества. Ти казваш: „Той е добър човек.“ Но той е добър спрямо тебе, но той не е добър спрямо другите. Аз, понякой път, разглеждам природата от това становище. Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов. Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе. Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене. Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце. Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не? Това различие съществува. Някого ние обичаме повече, някого – по-малко. Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко. Всяко едно чувство си има свой обект. Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект. И мисълта си има своя външна форма. Чистата мисъл сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с някакъв материален предмет.

Да дойдем до разумната страна. Вие седите в едно противоречие в живота. Вашият живот е брънки от противоречия. Противоречията са повече отколкото хармонията. Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас. Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея?“ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене?“ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот. Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си. Това е идеята на Христа. Това е вътрешната страна.

Вие ще кажете: „Как може да бъде това?“ Аз ще ви кажа така: „Това е елементарен въпрос, как да не знаете това?“ Във вас може да е зароди една мисъл, която може да отвлече ума ви от истинското познание. Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината. Вашата работа ще прилича на това. Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел. Да допуснем, че знаеш това. Какво ще спечелиш? Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно*. Туряте минус или плюс. Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не. И намираме, да кажем, минус. Казвате: „Защо не ме обича? Колко съм се лъгал. Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света. Нищо не сте открили. Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност. Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение. Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене. Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва. Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител. Неговият учител носел бяла дреха. Ученикът се връща в студените места и си турил такава дреха. Ако беше дошъл неговият учител в студените места, не щеше да носи бяла тънка дреха, но съвсем дебела, вълнена дреха. Той иска да носи в студените места, както учителят носи.

За мене знанието е един процес за постижение на една истина. Дали това знание не води към истината, дали освобождава човешката душа, това е важното. Всяко знание, което не води към истината, към освобождение, то няма голямо значение. Трябва да мислите правилно. Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка. Вие се връщате унижен. Изменя се вашето отношение. Мислите си, как учителят да ви тури две. Това е една система много механическа. Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа. Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6. На най-неспособните щях да им давам големи златни кръстове. А на способните нищо не щях да им давам. На болните щях да давам по един сомун хляб, а на здравите ще кажа: „Вие сами ще си намерите хляб.“ Аз предпочитам да не ми донасят сомун и да съм здрав, отколкото да съм на легло и да ми донасят сомун.

Вие се възхищавате от сегашният живот. Прави сте. По в моя ум аз разглеждам целия свят като една болница, в която повече хора са болни, а по-малкото здрави. И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните. Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли. Езикът ми е бял. Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува. Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа. Или ще дадат един чифт волове с рало. Той седи и казва: „Какъв опак е светът! Колко благородни бяха онези хора, тези сестри! Колко внимателно ме пипаха!“ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора. Казвате: „Дали е както тук на Земята?“ Не. Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа. Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание. В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха. Грехът, това е голямото мъчение. Да си починеш от греха. Тук на Земята човек работи. Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му. След като събере там, пак го пращат тук. Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни. Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си. Запример има хора, които се самоубиват. Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер. Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите. Къде се крие първата причина? То е неразбирането на този вътрешен процес в природата. И най-хубавото ядене, ако ти го сготвиш и го оставиш, то ще се развали. И най-хубавият плод, ако го сготвиш и го оставиш, ще се развали. Следователно, това благо, което ти е дадено от Бога, ако ти не го употребиш, то ще се превърне след време в твое зло.

Сега във вас искам да остане мисълта, не да си кажете: „Колко сме грешни.“ Тази мисъл за грешността произтича от вашето отклонение. Най-първо да остане във вас мисълта, че Бог ви е дал всички блага първоначално. Дали разбирате или не, то е друг въпрос.

Новата мисъл е, че имате всичките блага дадени, и тези блага трябва да се развият. Трябва да работиш над себе си, да работиш над онзи материал, който ти е даден, да работиш за развитието на онези добродетели и способности, в това е различието. Всичките хора са работили в различни направления и от резултатите на техния живот, разбираме по какъв път са вървели. Вървели са по една много крива линия и много малко добри резултати имат.

Та рекох, какъв трябва да бъде процесът? Ние казваме, че всичките хора ще бъдат спасени един ден. Това с идея. Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл. Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост. Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога. Не да имат желание да управяват света. Има две неща, които човек трябва да разбира. Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере. Вечното или крайно голямото и крайно малкото. Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере. Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани. Всички се стремите към великото голямо. Всички искате да станете все големи. Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък. Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората. Голямото в света заробва, а малкото освобождава. Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля. В това съществува противоречие. Малкото освобождава, голямото заробва. Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва. Малко хляб имаш и ти се заробваш. Много хляб имаш и ти си свободен. Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство. А крайната сиромашия във водата е твоето спасение. Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш. При дадените условия, това са само отношения. Щом излезете от водата, други са отношенията.

Аз съм изследвал една наука по един нов начин. Аз съм разглеждал ръката, известни хиромантици имат известни правила, то е знание. Най-първо, когато аз видя една ръка, най-голямата мъчнотия е да намеря кой пръст е положителен и кой отрицателен. На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен. Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен? Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен? Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка. И обратното. Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни. Палецът е резултат на известни сили, които работят. Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца. Това са геометрически форми. От някого искат пари, аз му гледам палеца. Аз зная дали той ще даде пари или не. Това е за обяснение. Той си движи палеца нагоре и надолу. Има си някаква причина в това. Тогава вземам, че измервам тези разстояния, на членчетата отвътре до долната част на пръста. В пръста горното членче е Божествения свят, средното членче е умствения свят, а долното членче е материалния свят. По тези размери, природата ни дава какъв е човекът в сегашното си проявление.

Това са много сложни работи. На вас ви трябват 20 години, за да разберете елементарните работи. И най-видните хиромантици много малко разбират тези работи. Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип. Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип. Това е общо казано. Всеки един тип има известни форми. Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци. Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел. После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче. После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче. Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално. Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение. Тези, които са сухи, те приличат на човек, който е на върха на един нож, като акробат. Този човек трябва да пази равновесие. Той седи с върлина на въжето и си казва: „Осъден е животът ми.“ Другият, който е пълен, казва: „Аз и с върлина мога да се смея.“ А пък онзи, на когото стомахът му не е благообразен, той не може да се смее с върлина.

Да приведа: ако ти разбираш Божиите блага, които Бог ти е дал, ти ще приличаш на един човек, на когато стомахът е благообразен, ако не ги разбираш, ще приличаш на човек, който стои с върлина на върха на въжето. Не се върви по въже, а по земята като вървиш, ти всякога може да разполагаш с онези блага, които Бог е вложил в нас. И ние на тях трябва да се осланяме, не на онова, което ти си придобил, не на богатството, което ти си придобил. Иначе се самоизлъгваш. Ако ти уповаваш на това, което си придобил, ти ще приличаш на онзи, който казва: „О, Ваале!“ А като си спечелил 50 – 60 хиляди лева, казваш: „О, Ваале“. Като свършиш университет, пак казваш: „О, Ваале“. Щом ти вярваш в тези 4 години, ти туряш една преграда на своето развитие. Ти се радваш, че си свършил университет, не полагай твоята сила върху това знание. Ти не си още учен. Някой ще дойде по-учен, по-силен от тебе, ти има да придобиваш още много повече. Това може да стане една спънка за тебе. Ти се радвай, че си свършил. Не казвай, че е нищо. Но се радвай на най-малките способности: че знаеш да пееш малко, че знаеш да пишеш, да рисуваш.

Минавам някой път, лаят ме кучетата. Ако млъкнат кучетата, тогаз пеенето ми било добро. Рекох, достигнал съм в пеенето до известна степен. Отивам при някои хора и почвам да им говоря. Ако мога да ги накарам да ме слушат, тогава виждат, че съм нещо. Дигна някой човек на въздуха и хората казват, че съм силен. Но някой друг дигне мене. Така нищо не се разрешава. Силата, с която разполагаме, не е в състояние да ни спаси.

Докога мене ще ме обират? – Докато съм слаб. Под слабост, разбирам следното: докато не разбирам Божиите закони, любовта, като Божие благо. Любовта е едно Божие благо. Знанието е Божие благо. Силата е Божие благо. Като почнем да разбираме, че това с Божии блага, ние сме вече в пътя на онова освобождение.

Та сега аз се радвам. Посях, замесих, втория път нека покисне малко и този хляб, след няколко седмици, нека се опече, и ще го близнете. Ще го опечем, няма да го ядете много топъл и сух няма да го оставяте. Ще се съберем на един обед.

Забележете числото 35 656. Три е Божествен свят. При сегашното състояние, Божественото е отрицателно. Ние не разбираме благата, които Бог ни е дал, следствие на това ние искаме да заставим природата, да правим така както ние мислим. Ако мислиш право, да си платиш, ще се намали дългът. Ако не платиш, ще се увеличи дългът. Казваш: „Толкоз време съм учил.“ Какво си учил толкоз време? Най-учените от вас, искам да ми кажете какво сте научили, какво е? Не, което не сте учили. Ти казваш: „Свършил съм гимназия, университет.“ Кое е най-същественото в гимназията и в университета? Ти казваш: „Аз съм християнин.“ Кое е най-същественото в християнството? Аз съм за същественото. Аз, като видя един човек, който знае, той ме радва. И като видя един невежа и той ме радва. Като срещна един богат човек, аз се радвам, че мога да взема нещо от него. Като срещна един сиромах човек, аз се радвам, че мога да му дам нещо. Срещам аз богатия, аз го считам като едно благо от Бога и без да му казвам, той ми дава. Като видя беден, аз му давам.

Едновременно трябва да имате желание да обичате и да ви обичат. Да ви дават и да давате. Защото законът е такъв. Като давате, ще ви дават, като се изпраздните, Бог, като ви срещне, ще ви даде. Бог дава на онези, които дават. Не дава на онези, които не дават. Ще каже някой: „Тези хора са богати.“ Вие се мамите за богатите. Те са натоварени. Да си натоварен с богатство и да ядеш хубаво на трапезата, това са две неща различни.

Та рекох сега, в онези вътрешните процеси трябва да намираме същественото, защото, ако не намираме същественото, животът ни ще се обезсмисли. Мнозина срещам, които казват: „Остаряхме.“ Братя или сестри казват: „Остаряхме.“ Ученикът казва: „Не мога вече.“ Вие сте остарели и не сте се подмладили. Има спиране. Вие сте спрели на едно място и добрите, и учените, и богатите, не знаете какво да правите. Какво е предназначението на един учител в света? Да каже на всичките тези хора: „Отварям вратата.“ Рекох, по този път! Да влезете в този, Новия свят. Всичките блага са в този, Новият свят. Овчарят, като закара овцете на нова паша, всичките тези овци, пасат, пасат. Те не питат там какво да правят. Ще пасат. Сега аз искам да ви покажа пътят. Дали ще имаме там удобствата на болницата? Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек. Болните са на място само за болния свят. А пък здравите са за здравия свят.

Та, ще оставя във вас мисълта: Излезли ли сте от болницата или сте още в болницата? После, болни ли сте в болницата или сте служащи в нея? Ако сте служащи, ще ви похваля. Ако сте болни, пак ще ви похваля. И в единия, и в другия случай за мене е приятно. Болният е много нежен, мек, светия. Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда. Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък? Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава. Аз вземам това в много широк смисъл. Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго. Седнеш и очакваш едно благоволение. Ще очакваш. Животът е една много красива мома. Момите заповядват на света. Животът е една красива мома, която заповядва на всички и всички я слушат и царе, и патриарси.

Та рекох, същественото благо, което трябва да разбираме, животът какво носи скрито в себе си. Животът е един разумен резултат, който се изявява и трябва от този разумен резултат да се приближаваме към онази велика истина, която седи зад живота. Христос казва: „Това е Живот Вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ние не можем да се откажем от живота. Това е наука. Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата. Ние сме за силата в пълния смисъл на думата. Ние сме за доброто, за мекотата. Ние сме за всички тези неща и към тях трябва да бъде нашия идеал. Но всеки, който е придобил тези блага, трябва да ги принесе на Божествения олтар, за да бъде всичко за Слава Божия. Това трябва да бъде и новото съзнание сега в света.

Само Вечният Път на Светлината води към Истината. (Три пъти)

12 година,
3-та лекция на Общия Окултен клас
5.Х.1932 г.
Изгрев, София

Малката истина

5 часа сутринта

Добрата молитва

Пишете за следният път темата: „Съществената разлика между физическия и духовния живот.“

Ще прочета I-во Послание Петрово, глава 5. Да се намери съществен отговор.

Един човек очаква нещо и мисли дали ще се сбъдне. Всеки иска да знае дали ще сполучи или не. Някой път тези очаквания се случват, а някой път се случва това, което човек не е очаквал. Резултатът е положителен или отрицателен. Някой път дойде известна скръб, някой път – известна радост. Например вземете у човека простото чувство за богатство. Богатството може да му причини известна радост. Кое е онова, което причинява радост на човека? Зависи какъв е богатият човек. В ума на богатия човек изпъкват известни области, това или онова и той се зарадва. Онзи, който е добил богатство, мисли, че е добил всичко. Но това богатство едновременно носи и нещастие. Не, че богатството му носи нещастие, но човек в себе си създава своето нещастие. Човек никога не трябва да държи богатството в ума си.

Ума има някое хранилище – паметта. Но, ако рече той да задържи всичките работи, той ще обремени ума си. Запример, някой иска да знае всичко. Да знаеш колко хиляди стомни си счупил в живота си, да знаеш колко хиляди яденета си изял, колко миди, колко раци си изял, колко круши, колко праскови, колко хапки, колко плюнки си изплюл, колко горчиви чувства си казал, колко обувки и дрехи си скъсал, какво ще ползуваш от това? Представи си, че имаш такава една памет, един бит пазар. Като някой на гости, започваш да му разправяш. Запример ние имаме памет за греховете. От онова, което Бог е изчистил, все ще остане нещо. И грехът, който причинява толкоз страдания на хората, хората пак го обичат. Онзи, черният грях – не, но има един кавалер на голям орден.

Като ви говоря сега, вие искате да проникнете каква ще бъде моята мисъл. Вие не можете да проникнете каква е моята мисъл. Аз да ви дам един начин на мислене. Когато един човек ви поднася вода, не е важен произхода, не е важно да знаете откъде е дошла водата, но е важно в дадения случай тази вода дали ви пренася полза. От къде иде водата, този въпрос е послешен. Какво е моето намерение, какво съм аз, това са второстепенни неща. Важно е каква е водата, дали е такава каквато очаквате. Нямам нужда да питам дали тази вода е хубава или не. Вие имате възможност да я опитате веднага. А пък откъде съм я взел и от къде е дошла, тези чувства във вас не са пробудени, за да знаете това. Същественото знаете.

Сега се спрете върху мисълта: Пазете съществените неща. Не обременявайте ума с несъществени неща. Например несъществено нещо е следното: среща ви някой човек и ви поглежда. Вие искате да знаете защо ви е погледнал. Това не е съществено. Погледнал ви е, той е нямал работа. Затова ви е погледнал. Ако беше занят с някоя мисъл, не щеше да ви погледне. Умът му не е бил занят със сериозна мисъл. Какво съществено има в погледа, това е важното. Защо ви е погледнал, това не е съществено. Този човек ви поглежда и веднага казва: „Чакай!“ Спира ви. Вие с години сте имали някоя болест и той казва: „Във вашето лице виждам една болест. Толкоз години сте страдали от нещо.“ Вие можете да кажете: „Защо ме гледате? Да не търсите някого?“ Това са обикновени развлечения, с които хората се забавляват.

При сегашните условия, при които се намирате, с какво трябва да се занимавате? Ако отивате на ядене, трябва да се занимавате с ядене, трябва да се занимавате с хляба. Ако отивате на чешмата – с водата. Ако влезете в салон, в който избухнал пожар, трябва да се занимавате с излизане от салона и то колкото се може по-скоро. Защо? Защото от това зависи да избавите живота си. Мнозина нямате желание да влезете в първото небе. Понякой път ви гледам, мислите дали има онзи свят или не. Мнозина от вас не знаете дали има онзи свят или не. Мнозина от вас на опит не могат да го докажат, че има онзи свят. Някои от вас могат, а някои не могат. Младата булка излиза от бащиния си дом в странство и след 4-5 години се връща да направи визита на баща си. Това е първо онзи свят, от който сте излезли. Вие, които сте излезли от небето, още не ви е дошло на ум да мислите за онзи свят. Понеже вашият възлюблен няма средства, да ви прати за път. Младата мома, след като излезе от къщата, прави посещения на майка си и баща си. Ако не може да отиде, какво трябва да направи тогаз, ще мисли за баща си и майка си. Ще има копнеж.

Някой от вас, които не сте ходили, средства не сте имали, бедни сте. Някой ще ви каже, че сънувал това или онова. На сън работите аз ги оподобявам на следното: когато виждаш своя възлюблен на портрет. Всичките работи, които на сън виждаш, това е портрет. Не смесвайте сенките на живота с реалността. Всяка реалност, която човек е опитал веднъж, тя ще остави в него неизгладими отпечатъци. Вие мислите по стар начин. Някои от вас седите и не сте доволни от живота. Виждам по лицата ви, че мнозина от вас не сте доволни. Кой е крив? Когато излизахте от Небето, всичките ангели и светии са ви казвали: „Не отивайте, този момък не е за вас.“ Но сега казвате: „Аз да знаех!“ Тогава не знаехте и бяхте запалени от 4-тях страни. За да слезете, вие търсихте някого на Земята, все любовни работи. Избягахте от Небето, за да дойдете на Земята. Това направихте от любов. Всички сте дошли на Земята и сте се оженили, не по законни пътища, но сте избягали от Небето. Това е само фигура на речта. Иде някой човек на Земята и се въплотява. Дойде ви някоя неприятност в живота и се чудите защо са тия неприятности.

Има три схващания: едно обикновено, едно средно и едно за великите хора в света. Животът, страданията си имат свой смисъл. Едно страдание, което може да ви сполети, то е определено. Това страдание е като една четка в ръцете на един художник. Това страдание чертае някои линии. Ако това страдание не мине, вие нищо няма да придобиете. Живот без страдание, много пъти не може. Онези, Божествените страдания, никой не може да ги избегне. Христос, когото считаха Син Божи, и Той имаше да страда. Не можеше ли да мине без страдания в света. Можеше, но трябваше да мине през най-големите страдания, но страдания разумни. Той се опита да премахне тези страдания. Казва: „Ако е възможно да се отменят.“ Но казва после: „Нека стане както е определено.“ И разбра, че е определено да дойдат страданията. Мнозина от вас казвате, че са големи вашите страдания. Колко са големи вашите страдания? Под големи страдания разбирам следното: да излиза пот от тялото, от кръвта, както при Христа. Страданията на Христа са образец на големите страдания. Колцина от вас сте имали такива страдания? Считайте привилегия, когато човек страда по Божественому, Считайте за привилегия, когато се изпитвате. Запример изпитвате се във вашите чувства, във вашата мисъл, във вашите постъпки. Ти си представен пред една комисия, която наблюдава това, което става в душата ти. Щом нещо възприемеш в своите мисли, в своите чувства и реализираш в своите постъпки, турят ти вече известна бележка. Вие си мислите сега: „Дали съм издържал или не?“ Има ли нужда аз да питам хората, аз красив ли съм или не?

Трябва да знаете същественото. Да ви приведа един пример. Един богат милионер се нуждаел да има едно доверено лице. Започнали да се извървяват всички, добре облечени хора. Същевременно той оставил на вратата две праздни стомни и излязъл. На посетителите казвал: „Ще ви имам предвид.“ Най-сетне иде един млад момък, той като вижда стомните, отива на чешмата, вижда ги, напълва ги и ги туря на място, той останал последен. Милионерът му казал: „Вие можете да останете при мене.“ Всички гледали да вземат нещо, а не да дадат нещо. Когато някой човек влезе, за да вземе нещо – не, но той трябва да изпълни нещо. Това е документ. Това е един документ за морала. За обикновения човек това е една тайна, неразгадана, а за умния – това е една тайна разгадана. Той трябва да вземе стомните, да ги изпълни и да ги тури на мястото.

Имате линията АВ. Ако тази линия аз я умножа 4 пъти на себе си, какво ще даде? Аз мога да продължа тази линия 4 пъти в една посока. А пък мога да я продължа в 4 различни посоки. Четири пъти като продължа тази линия, образува се една геометрическа форма, квадратът. За един учен човек тази площ служи като един образец, той може да се ползува от нея. Един обикновен човек, който не разбира законите, той ще се чуди какви са били намеренията, защо е направен този квадрат. Защо е направен по такъв начин, а не е направен по друг начин. Най-първо растенията слизаха в една посока, по права линия АВ. Това е положението на растенията. Животните, които дойдоха след растенията, като не знаеха какво да правят, теглиха втората пиния – ВС. Човек е образувал линията СД. Този квадрат остава сега да се завърши. Когато АВ се завърши, какво ще стане? Човек трябва да затвори този квадрат с една нова форма. И тази форма, която се затваря с АВ, можем да кажем, че е човешкият ум. Ако ти не знаеш правилно да мислиш, главата ти ще бъде надолу, към земята. Ако не знаеш правилно да мислиш, може да станеш хоризонтален , докато започнеш да мислиш. Човек, като затвори квадрата, ще познае, че този свят, в който той живее, не е съществен свят, че има нещо повече. Човек започва да мисли за другия свят, започва да се движи в друго направиение. Между 4 точки може да турите един квадрат. Той може да ви бъде една мярка. Аз наричам мярка това, което разрешава една мъчнотия. Това, което разрешава една мъчнотия, е мярка. В мярката има известна разумност.

Вие Бога не сте виждали, понеже Той не прилича на нас. Вие на какво разчитате? Вие разчитате пак на хората. Разчитате на баща си, на майка си и на сестра си, на дома си и на обществото. На всичките тези хора. Ходите в училището, пишете някоя книга, имате известно желание. Тези хора, които са около вас, като листа окапват от тук – оттам. Но вие мислите, че с вас все ще стане нещо. И какво става? Става това, което с всички става. Отивате в банката и вземате пари. Вие казвате: „Сполучих!“ И после изгубвате това. Казвате: „Млад бях и остарях. И сега се готвя за онзи свят.“ Младите ни най-малко не се готвят за онзи свят, а все старите. Старият винаги се готви за онзи свят, а младият за какво се готви? Той все се готви да се жени. Старият ни най-малко не иска да се жени. Старият се готви за онзи свят, ще отиде при своите си. Дава наставления как да го погребват. Вие казвате, че това е определено. Аз го считам, че това не е определено. Аз се чудя защо младият все иска да се жени, а старият се готви да иде в оня свят. Мене ме интересува защо иска да се жени и защо старият се готви за онзи свят. Защо старият иска да умре? – Старият иска да намери своето щастие в другия свят. Старият е на 80 – 90 години. Това, което е вярно за стария, е вярно и за младия. Той в дома си не е щастлив, че като се ожени, ще бъде щастлив? Там е същият закон. Ако младият се жени, за да стане щастлив, той ще опита това. Но, ако старият отива в онзи свят, за да стане щастлив, и той ще опита това.

Животът в своята целокупност има своя израз. Към този израз се стремете. Много други второстепенни въпроси могат да се правят за разрешение. Някой път в речта се засяга личния живот. Когато ораторът привежда пример и тези примери допадат на някой и някой се чувствуват засегнати. Американският проповедник Муди проповядвал един път. Той обичал да привежда примери. Мъж и жена ходели на събранието. Един мъж е недоволен от жена си и като се връща вкъщи, казва й: „Не те е срам, да излагаш какво става в дома ми и пред цялото събрание проповедникът да говори за мене!“ Той мислил, че жената е съобщила тези неща на проповедника, а пък жената хабер няма. Когато се говори за един пример, той не се отнася за вас.

Някой път може да се говори за другия свят, може да се говори за някой адепт, вие може да мислите, че един ден може да станете един адепт, вие много си представяте за един адепт. Знаете ли що е адепт? Адепт в негативният смисъл на думата е един човек, който поддържа едно учение, а пък някой път значи, този, който е запознат с потънкостите на едно учение, със силите и законите на това учение. Някой път дават висок смисъл на понятието адепт, но в обикновения смисъл на думата „адепт“ е този, който добре разбира един предмет, едно учение. Ако сега бих ви запитал, адепт ли трябва да бъдете или посветен. Какво ще изберете? Вие можете да кажете: „Ние докъде сме достигнали в развитието на духовният живот?“ Вие сте достигнали до СВ. И сега във вас трябва да функционира АД.

Някой път някой са ми казвали: „Да видим нещо от онзи свят.“ Аз бих ви представил нещо, което и мене да интересува. Кажете ми нещо, но важно. Вие искате да видите някой ангел. Че има ангели тук на Земята. Ангели има тук, колкото искате. Вие искате да видите някой светия, че и на Земята има светии, колкото искате.

Онзи свят е една обстановка съвсем друга. С това разбиране, което хората имат за онзи свят, те всеки път го материализират. Така се заблуждават. Старият, който иска да умре, за да намери онзи свят и младият, който иска да се ожени, за да намери своето щастие, то и двамата не разбират въпроса. Онзи, който се ожени, ще се намери в положението като оня англичанин Иван Веслей, който като избирал, избирал жена, избрал една много добра жена християнка, англичанка. След като се оженил, на третия ден казал на приятеля си: „Не си струва да се жени човек.“ Защо? Жена му му казала: „Преди да се оженеше ти ходеше да проповядваш, но сега няма да хойкаш тук и там. Аз държа контра. Няма да ходиш с тази сестра или с онази сестра да говориш. Сестри на Христа няма. Аз съм сестра сега.“ Иван Веслей, от много сестри избрал една сестра и тя му дава уроци. Той и казал: „Право е, че не трябва да се жени човек за една сестра, която му казва да има една сестра.“

С кое е дал повод Веслей, който минавал за реформатор, да се усъмни тя в него и да си позволи да му каже тези думи? Имала ли е някакъв повод за това? Понякой път ние, като повярваме в Бога и ние от Бога изискваме това, което жената на Иван Веслей е изисквала от Иван Веслей. И казваме на Бога само на нас да обърне внимание и прах да не падне върху нас. Питам тогава каква е тази религия? Това е неразбиране на живота. Според мене човек трябва да ходи да работи. Краката имате да Ходите, ръцете имате да работят, глава имате да мисли. Ако човек ходи, работи и мисли, непременно неговият живот ще се уреди. Ако влезеш ти в един театър, ще имаш едно учение на морала, но ако влезеш между банкерите, там моралът е друг. Ако влезеш между политическите партии, там моралът е друг. Ако влезеш между военните и там има друг морал. Ти не може да му наложиш своето. Какво ще му разправяш на търговеца, че не трябва да търгува. Какво ще разправяш на политика, че той не трябва да политиканствува. Политикът за народа не мисли, търговецът за народа не мисли. Ученият за народа не мисли. Всеки мисли за себе си. Дето казват, че за народа, това е само знаме. Никой не се бие за знамето. Знамето е само привидно. Има хора, които без знаме се бият. Някой път, аз виждам някой мъж бие жена си без знаме. Двама приятели се бият без знаме. Ти убиваш някого, но утре друг убива тебе. Във всички политически партии няма никаква идея, всички са на кривата страна. Единият умира, малко по-грешен, другият – малко по-праведен, но всички умират. Ако мършавите и мазните свини ги заколят, на едно място ги дават и ги продават.

Знаете ли произхода на войната? Защо се бият хората? Казват всякога, че войните ставали за освобождение. Може да се мисли така, но от 8 000 години, ако се изчисли колко войни са станали, може да каже някой, че войната е подтикнала хората напред. Върху този въпрос не искам да споря. Войната е служила като едно отрицателно средство. Тя е послужила нещо, но войната не е подтикнала човечеството напред. Тя е служила като възпитателно средство. Хората, като не могат да разрешат някои въпроси по разумен начин, прибягват до войната, за разрешение със сила.

Когато се говори за живота, както хората го разбират, това е само за Земята. Жената трябва да уважава мъжа си в един дом, за да има мир и мъжът трябва да уважава жена си и децата трябва да зачитат родителите си. Ако живеят така, този дом прогресира. Някой път се случва, че жената не уважава мъжа си и мъжът не уважава жена си. Това става и в самите нас. Най-силното чувство, което човек има, то е бащата на човека. Най-нежното чувство, което човек има, е майката на човека, а другите чувства са деца. Ако между най-силното и най-нежното чувство се породи несъгласие, то хората изгубват своята сила. Когато младият търси момата, женитбата не е прицелна точка. Той само се заблуждава. Момъкът за една мома никак не може да се ожени. Той привидно може да се ожени. Ние може да кажем, че нашата Земя е женена за Слънцето. Колко пъти те се срещат, да се целунат? Женитбата не е целувка и само има излияния на чувство, отдалече. Ние казваме за някого, че той се е оженил. Рекох, че жена му трябва да бъде до него и той трябва да знае всичките й постъпки. Това, което е той, това е жена му. Някой пита каква е жена му. Точно такава, какъвто е и той. Жената излиза от него. Щом човек навлезе в тези неестествени отношения, той мисли неправилно. Той, преди да се ожени, мисли едно. Вие мислите, че сте женени, но се лъжете. Вие не сте женени. От моето гледище, вие нямате тапия, че сте женени. Апостол Павел казва: „Сгодих ви за един човек.“ От 2000 години има хора, които са сгодени и още не са женени. Щом има годеж, от това гледище има и венчавка.

Някои мислят, че като умрат, са оженени. Умрелият не може да се жени. И който се ражда, и той не може да се жени. Ако умре жената, мъжът си търси друга. Когато господарят го напусне един слуга, взема си втори слуга, трети слуга, отношението е пак същото. Трябва да [се] разбира същественото, същността, а не както се проявява животът сега. Животът не се е проявил. С това разбиране, което имаме, то е много малко разбиране сега. Аз разбирам живота, когато мога да разреша известни въпроси, които ме смущават. С това ни най-малко не искам да разреша известни социални въпроси. Всички сегашни социални въпроси не могат да се разрешат.

Ако аз съм, ето какво трябва да правя. Александър Велики, като отишъл при Гордевия възел, разрязал го. Той по крив начин постъпил. Аз, ако бях, щях да прекрача възела и да си вървя, щях да считам за ненуждно да го разреша. Какво спечели Александър Велики като го разряза. След неговата смърт, империята му се развали. Аз не зная в какво е велик Александър Велики. Вие сте велики като Александър Велики. Има една страна, която прави Александър велик. Кое е онова, което го прави велик? Не това, което той направи. Не сме ние велики за онова, което ние направихме. Аз ви задавам тогава един въпрос. Кое е най-същественото в един ученик? Вие ще кажете: „Да учи.“ Но и това не е най-същественото. Той не може да не учи. Той ще учи известно време и най-после той ще помисли, че той не е ученик, че е станал учител. Питам сега: разреши ли той право въпроса? Той ще стане учител и при това, има си мъчнотии, които има ученикът. Той има същите неразрешени задачи в други области, които има ученикът.

Ние казваме, че сме свободни. В какво именно ние сме свободни, даже в своите възгледи ние не сме свободни. Ти мислиш, че си свободен, но питаш дали твоята теория ще се съвпадне с мнението на този или на онзи. Има едно право, при което няма нужда да ви казват дали сте прави или не. Ако вие се намерите на един обед, и ядете, прави ли сте да ядете или не? Мислите ли, че като дадете право на някой да яде, мислите ли, че това е право? Това е изкуствено ядене с вилици, ножове, лъжици. Може да ги имаш, а може и да ги нямаш. Ако си в гората и ядеш, гледаш, нямаш нито нож, нито вилица и лъжица. Тогава какво ще правиш? С вода ще умиеш този плод и ще го ядеш. Това е естественият начин на ядене. Естественият начин е, който изхарчва най-малко енергия. Ние седим и си приготвяме яденето, изгубваме голяма част от времето, само за ядене. Цялото домакинство губи по 3 – 4 часа само за ядене. То си има своето възпитателно значение. Но в бъдеще трябва да се опростотвори яденето. И спестеното време трябва да се използува в друго направление. Когато домакинята готви и е недоволна от това – от онова, мислите ли, че това готвене е хубаво? Това са социалните несгоди, които имаме. Какво трябва да се прави? Онова същественото и за млади, и за стари? Младият се жени, без да знае защо. И старият умира, без да знае защо. Старият казва, че е инвалид и казва, че трябва да умре. Младият в къщи го ограничават и след като се ожени, иска да стане самостоятелен.

Да дойдем сега до заключението. Не, че сега ще ви се даде едно разрешение. Когато човек вземе един обед или една закуска, той разрешава временно този въпрос. У всинца ви има едно натегнато състояние. Вие сте недоволни от нещо. Всеки един е недоволен. Аз ви питам защо? Защо сте недоволни? Слънцето свети, водата тече, въздухът се движи. Защо сте недоволни? Някой от вас може да кажат: „Аз съм доволен.“ Въпросът тогава се слага така: вие, доволните трябва да помагате на тези, които са недоволни и да помогнете на последния недоволен. Щом сте доволни, питам: вие кого сте направили доволен? Кой с пътя да станете доволен. Но, ти, който си доволен, след 3 – 4 часа ставаш недоволен. Главата ви заболи и т.н., трябва да знаете кои неща са реални. Кое е реалността.

Сега заключението. Какво искат да кажат растенията? Пътя на растенията кой е? Кой е пътя на животните? Какво показват те? И от тях има човек да се учи. Неговият път е път на неговия ум. Те са 4 посоки, които човек трябва да има предвид. Когато човек се намери в трудно положение, той някога е в положението на едно растение. Щом си в тягостно положение, главата ти е заровена. Тогава мъчнотиите, които растенията имаха, животните ги разрешиха. Мъчнотиите, които животните ги имаха, човек ги разреши. Но човек има специфични свои мъчнотии. Божественото в него ще разреши неговите мъчнотии. Във вас ще останат известни въпроси неразрешени – всички тези съвременни теории. Ако старите хора умират и отиват в онзи свят, каква нужда има да се пререждат втори път? Ако онзи свят е място на блаженство, защо трябва да напуснат онзи свят? Значи светът, в който е бил, не е бил онзи, който е търсил, пък идва на Земята да го търси. Щом се преражда, той не е влязъл там, дето трябва, не е намерил ключа на живота. Ако тук не можете да разберете смисъла на живота, вие и след като умрете, не можете да го разберете. Старите не трябва да умират сега. И младите не трябва да умират. Старите трябва да живеят. Какво ще кажете вие сега на това? Почти е така сега. Старите се прераждат и стават млади, и младите остаряват. И едните, и другите не разбират смисъла на живота. Младият не е разбрал смисъла на живота, понеже е остарял. Старият не разбира смисъла на живота, понеже пак се преражда.

Старият, като дойде и се подмлади, ще иска да се ожени, а като стане стар и иска да умре. Едно колело се върти: умиране, прераждане, умиране. Турците казват: „Края на това нещо какъв е?“ Краят е: младият да не се жени и старият да не умира. Когато хората дойдат до тази точка, ние ще бъдем вече в новата епоха на живота. Младите да не се женят и старите да не умират. Ако старите умират, непременно младите ще се женят. Докато младите се женят, това показва, че старите умират. Някой казва: „Аз няма да умра.“ Един ми казваше: „Че аз 200 години ще живея“, а след две години той умря. То е неговото предположение, че ще живее. Той можеше да живее и повече.

Разбирайте сега изводът, аз не засягам сегашната форма на живота. Аз даже не засягам сегашния характер на човека. Според мене, то е една малка отсечка. За мене даже е губене на време да гледам хората. От всичките хора, аз виждам едно и също нещо. Срещам някого и виждам, че е изгубил парите си или че е изгубил баща си, или че работите му не вървят. Все има една тъга, една несрета. Срещам това и в една красива мома, и в нея срещам една неувереност, дали ще намери един такъв, какъвто търси.

Та рекох, Онзи Който ви е пратил на Земята, Той иска да ви освободи от актьорските ви дрехи, понеже сте започнали едно изкуство и не по Негово желание сте станали актьори. Обличате се и Той ви е търпял. Той казва: „Има и друго изкуство в живота, а не само да се обличате и събличате.“ В източните народи го наричат Майя, значи – омагьосване. Правиш това, което не искаш. Ядеш, недоволен си от това и казваш: „Трябва да се яде.“ Най-първо трябва да се освободите от илюзиите на живота и да станеш господар. Не да се усещаш, че си победител, но да се усещаш свободен. Няма по-хубаво нещо от това, когато вършиш нещо, да се усещаш, че си свободен. Някои ще кажат: „Това е апостол Павел, това е еди-кой си. А ние сме обикновени хора.“ Апостол Павел беше един обикновен човек, ходеше да гони християните, но падна от коня и си контузи главата, чу глас: „Защо ме гониш? Този път, по който вървиш, не е правилен.“ И всеки един [от] вас ще се качи на този кон и отива някъде. Рекох, този път, по който вървиш, е път на апостол Павел. Като паднеш, ще си пукнеш главата, ще отидеш на едикое си място. Вие казвате: „Не съм ли тръгнал на път?“ Тръгнали сте, на кон сте, като апостол Павел. Понякой път разрешавате въпросите с мир, а някой път, като Александър Велики, разрязвате Гордевия възел с нож.

Сега всичко има, но любов няма. Аз се учудвам на голямото подозрение, което съществува у хората. Голямо подозрение в най-добрите хора в света има. То е един вътрешен страх. Но има два вида страх. Човек никога не трябва да се натрапва нито на себе си, нито на хората. Човек никога не трябва да измъчва нито себе си, нито ближните. Човек трябва да възпитава себе си. Направим погрешка – коригираме живите сили на природата. Една погрешка трябва да се поправи. Някой ще каже: „Това са слабости.“ Аз съм за малката истина, а не за големите подвизи.

Един ден пишете върху темата: „Коя е най-малката истина, с която човек трябва да започне.“ Пишете върху следната тема: „Най-малката истина, с която човек трябва да започне.“

Най-малката истина е мястото, дето любовта може да ви срещне. Най-малката любов, която ви среща, е най-малката истина, от която започвате. Преди няколко деня дойдоха двама при мене, и аз им рекох: „Работата ще тръгне малко напред, Слънцето е свидетел.“ И на вас ви рекох: на това, което ви казах, Слънцето е свидетел.

Най-малката истина. Не бъдете страхливи в малката истина. Малката истина е най-малката жертва, която може да направиш. Ако при най-малката любов, ти мислиш, че може да се урони твоя престиж, нека се урони престижът, но да не се урони любовта и истината. Тя е, която спасява. Минаваш някъде, дава ти се случай да направиш най-малкото добро. Спри се, направи го. Тази сутрин аз направих една най-малка услуга. Мухи горе ме безпокоят. Чувам една муха, която плаче, казва: „Няма ли някой, който да ме избави!“ Едно малко паяче я хванало и мухата се моли. Аз нямам тояга, хващам паяжината и тръгна. Тръгна и двамата – паякът на една страна, мухата на друга страна. Мухата от него 5-6 пъти по-голяма. И като очистих, рекох: на това място се молят на Бога. Този престъпник иска цяла муха да хване. Това наричам най-малкото добро. Някой може да каже: „Нека паякът да изсмуче тази муха, вместо мен да безпокои.“ Някой път мухите безпокоят човека от любов. Много пъти се влюбват мухите и като се влюби в носа и целуне го. Много влюбчиви са мухите. Все на същото място кацат.

Колко неща трябва да останат в ума ви? Най-малката истина, най-малката любов и най-малкото добро.

В старо време, в школите като са изследвали учениците 4-5 години, най-после учителят им е давал такава една задача, без да знаят те. Един ден учениците усещат как се подули колената им и не могат да станат. Имат ужасни болки. Учителят си излязъл от стаята. Те имат задача да излязат, сами да излязат. Ако може да махнеш болката от краката си, ти имаш знание. Но, ако не можеш да махнеш, дълго време ще работиш в това положение. Сегашните мъчнотии са елементарни задачи, които трябва да се разрешат. Аз не искам да кажа някои неща, защото като кажа, ще станат. Едно време са се подували краката на учениците. Ще дойде учителят, той да ги освободи. Но тогава те не са издържали изпита си. Учителят го освободи, но ученикът е скъсан. Щом кара учителят да го освободи, ученикът е скъсан.

Отче наш

12 година на Общия Окултен клас
4-та беседа от Учителя,
държана на 12.Х.1932г., сряда

Правилно отношение

Добрата молитва

Ще прочета 4 глава от Първото Послание Петрово.

За следния път извадете едно резюме от първата беседа на тома: „Пътят на ученика“. Изтъкнете каква е основната идея. Една идея, която не се разбира, е като храна, която се приема без да се асимилира. Приема се просто механически. Някой път ние се занимаваме само по външному. Любовта има един външен израз. Когато човек се облича 10 пъти, 10 пъти си променя шапката, това е любов механическа. Може да яде 10 пъти и това е любов механическа. Може да се среща 10 пъти с хората, същото е. И като се срещне с някой учен човек 10 пъти, ако не се учиш от него, какво от това? Разговаряш се само. Даже и сега 10 пъти отиваш при цветята, приемаш благоуханието на цветята и след това си оставаш такъв, какъвто си бил. Докато хората издават благоуханието на цветята, благоухаят много добре, но като остане тяхната собствена миризма, едвам ги търпиш.

Човешкото знание е относително. То е спомагателно за Божественото. Когато аз говоря за наука, това знание е спомагателно. Някой път хората защитават повече относителното, човешкото знание, отколкото Божественото. Има една човешка любов, спомагателна, относителна, временна. Те са такива извори, които само през пролетта текат, а през голямата жега пресъхват. После пак течат. Такива хора се въодушевляват и като ги дигне учителят, казват неща много хубави, но нещо съществено – не. Всичко, което човек е запомнил, е хубаво, докато може да го приложи. Не трябва да се натрупва вашето съзнание с непотребни неща. Може да се говори дълго време върху погрешките на хората. Могат да казват, че ние не живеем добре. Кои сме ние? Като казваме „ние“, имаме предвид Петка, Ивана, Драгана. Като кажем, че ние живеем много добре, все таки имаме предвид Ивана, Драгана, Стояна и пр. Ако разбираме под „ние“ всичките хора, Писанието казва, че всички съгрешиха, няма нито един праведен. Някой изважда буквално заключение. Всички, които живеят в плътта и не познават Бога, са в греха. Тези, които са излезли от греха, не може да ги турим под еднакъв знаменател с другите.

Казваме, че интелигентността [е] на човека, но потенциална интелигентност има и волът. Обаче, има грамадна разлика между вола и човека. И волът не може да има тези права, които човек има. След хиляди, милиони години, може да има тези права, които човек има. Щом не си вол, тогава не ти е позволено да правиш греховете, които волът прави. Защото ако ти седиш хиляди пъти по-горе от вола и не искаш да седиш на неговото равнище, тогава защо ще правиш неговите погрешки?

Онзи, който няма дълбока мисъл, ще каже: „Кого визира Учителят?“ Това е много плитка мисъл. Никого не визирам. Кой от вас е видял Ивана, Драгана, Стояна, никой не ги е видял. Вие си различавате автомобила. Един автомобил има черни очи, големи уши, а друг има малки уши. Един автомобил има пръсти, които се махат, има крака и пр. Но това не е човекът. Тялото е един автомобил, една къща, чрез която човек се проявява. Вие още не знаете какво нещо е човекът. Вие казвате, че го виждате в очите. Че какво виждаш в очите? Ако видиш автомобила, че се приближава със светлината си, какво си видял? Ако се усилва, интелигентността не е в усилването. Ако ударя някого, вие го тълкувате привидно, по един начин, ако го погаля, вие го тълкувате привидно по друг начин. Ако на планината падне канара или дърво върху вас, вие може ли да мислите, че нарочно е паднал този камък или това дърво върху вас? Онзи, който не разбира от обикновените работи, не може да извади един принцип за себе си, за да си услужи. Някой път не обръщате внимание на малките факти, казвате: „Това е възможно.“ В дадения случай, твоите гащи са скъсани, имаш игла и конец. Тази игла и конец, ще ти услужат повече, отколкото другите неща. Но ще кажеш, че и без закърпени гащи можеш. Времето е горещо, но представете си, че има комари, дойдат да те хапят. Не е ли по-добре гащите ти да бъдат закърпени. Тази игла ще те извади от неприятните комари.

Известни факти има в природата, на които искам да ви наведа. Даже и това човешко знание е потребно. Какво седи зад иглата? Какво седи зад човешкият конец? Все седи някоя сила в природата, на която иглата е символ. Писанието казва: „По-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Небесно.“ Някой човек всичко знае и при това не му върви. Знае как е създаден света. Знае на колко разряда са разделени ангелите, поезия пише, философия пише, но не му върви в реалните работи. Представи си, че дойде един и ти даде една риза и я облечеш на себе си, после дойде втори и той ти даде риза и ти облечеш и втората риза отгоре. Дойде трети и т.н. На тебе ти става неприятно. [С] сегашното знание не се завземайте да разрешавате въпросите, които не могат да се разрешат. Хората преди хиляди години са разрешавали нещата по един начин. След хиляди години по друг начин ще ги разрешат. Този свят ще си замине и ние ще си заминем. Хората ще се борят и ще умрат. Ние казваме, че ще дойде царството Божие и ще живеем там добре. В това са вярвали, но както вярваха, не стана и като вярват сега хората, няма да стане. Ще стане нещо, но обратното. Ще стане това, което никой не е очаквал. И като го видите, ще го разберете. Но ви казвам това, за да не се обезсърдчите.

Има един живот, който всеки от вас може да реализира. Има някои неща, на които никой не може да препятпвува. Един славей, който стъква своята положка*, ще чака ли да стане преобразование в Англия, за да прави своята положка? Този славей интересува ли го някоя теория? Най-сетне всички теории, които има в света, не се отнасят до всичките хора. И учението е потребно за всички. Светлината с потребна за всички, в дадения случай. Но специфичната светлина може да се употреби различно. Сега най-първо трябва да се освободи съзнанието ви от известни натрупани мисли, известно благо от мисли, което е непотребно. Най-първо вие не знаете начина, по който да се освободите. Например вие не знаете как да обичате един човек, нито пък знаете начина как любовта ви да бъде устойчива.

Аз съм изучавал, изучавал и понякой път изучава м колко посредствени са човешките думи. Аз да ви приведа един пример. Преди няколко дена, дойде от света една 30 – 35 годишна жена, една млада сестра, тя беше в ранната възраст на живота си. Тя казва: „Бях малка, на 12, 13, 16 години, трепна нещо в сърдцето, но в този трепет ат почувствувах, което никога не почувствувах, но после в мене настана такова голямо разочарование, след този трепет, че изгубих вяра във всичките хора, такова недоволство, такава скръб.“ 17-18 години бушува нещо от недоволство в нея. Тя беше дошла преди 6 месеца и ми се оплакваше. Тя казва: „Голямо нещастие чувствувам, не ми се живее вече.“ Аз й рекох: „Имам една теория, според моите изчисления, 20 години най-късно оттогаз ще стане един преврат в тебе и тогава, което си почувствувала тогава, пак ще го почувствуваш. То само по себе си ще дойде.“ Тя дойде в неделя на беседа и след това ми казва: „Аз ида при тебе не с онази скръб, както преди 6 месеца. Трепна нещо в мене, но по особен начин, но в още по-красива форма и добих вяра в хората вече.“ Рекох й: „Радвам се, че това, което ви казах, стана.“ Закон е, някои неща след 20 години се повтарят. Рекох й: „Бъди сега умна, да не би това, което ти е трепнало в сърдцето, да го изгубиш, понеже ще се изминат още 20 години, докато дойде пак. Ако го изгубиш, на 55 годишна възраст ще се върне.“ Като трепне нещо във вас, гледайте да не го изгубите, то пак ще дойде, но не може произволно. Не мислете, че животът е произволен. Той върви по известни разумни закони, не механически.

Да ви обясня сега едно положение. Допуснете, че тази точка е едно същество А. В една първична форма туй същество иска да се прояви. Досега това същество е живяло самотно, няма познанство с никое друго същество, но в него има един вътрешен напор. Това същество иска да се прояви, да има други същества, да мислят и да чувствуват като него. Това същество иска да се подвижи някъде. То никога не се движило. В съзнанието няма тази идея. Вие казвате: „На къде трябва да се подвижи?“ Щом у това същество се е проявило желание да се подвижи, някаква мисъл от някой невидим център (Б) е възприета. А възприема мисли от Б. Това същество Б живее някъде в пространството и то е самотно. Това същество А е възприело, че трябва да се подвижи. А най-първо ще се подвижи в посока С, има нещо, което го привлича към С. Щом пристигне в С, донякъде е реализирано неговото желание. В него се заражда едно друго чувство, че може да се движи в друга посока, да измени посоката. Но С е ограничено, по-далеч от С не може да отиде, то може да се движи нататък, но то не разбира законите, има едно препятствие.

Представете си, че от А до С е твърда почва, а от С нататъка е въздух. С е границата на твърдата почва. Какво трябва да прави? Това същество почва да се движи нагоре в посока към Б. Когато Питагор е открил, че квадратът построен върху хипотенузата е равен на сумата от квадратите, построени на катетите на правоъгълния триъгълник, какво е имал Питагор в своя ум? Той е живял повече от 20 години в Египет, повече от 10 години във Вавилон и Палестиня. Той имаше една основна идея, на всичките тогавашни мистици. Този, правият ъгъл, триъгълникът е едната страна на човека. Двата триъгълника са целия човек. АБД, това е целият човек, неговото поляризиране. Следователно едната страна на човека има едни стремежи, а другата страна – други стремежи. Човек се стреми в две противоположни посоки. Когато умът на човека се стреми надолу, то човешкото сърдце се стреми нагоре. Ако умът се стреми нагоре, то човешкото сърдце се стреми надолу. Ако във вас се заражда едно религиозно чувство, след време вие трябва да знаете, че във вас ще се зароди едно религиозно чувство на религиозност. Ако вие сте усърдни в религията, след 20 години ще стане един процес, че вие ще станете краен материалист, ще вървите в противоположна посока, ще имате по-нисши чувства, ще стане един обрат в движението. Само така се обясняват някои подхлъзвания. Съществува един закон в света, ще стане смяна в него. Не могат да не се сменят вашите чувства. Любовта ви ще се смени. Тя не може да бъде така гореща, както първоначално. Това не показва, че любовта ви се е изгубила, не. Но ако, любовта ви така продължи, с такава горещина, то нервната система, не би могла да издържи. Ще се стопи нервната система.

Религиозните хора, ако у тях чувствата им вземат голям дял, те започват да се топят, лицето им, корема им, очите хлътват, стават сухи, това показва, че неразбирането на Любовта ги топи. Мислите ли, че на Любовта е приятно да види един сух човек, само кости? Не. И любовта няма разположение нито към сухите хора, нито пък в натрупването на тялото. Тя има една норма, в която може да се прояви. Любовта има разположение само към онези организми, в които тя може да се прояви. Аз говоря за Любовта, като израз на една висша интелигентност, която иска да се прояви. Любовта има обич към нас дотолкоз, доколкото можем да изразим нейните мисли и идеи. Колкото повече изразяваме нейните мисли и идеи, толкоз и привлекателната сила, с която тя може да ни съдействува, е по-голяма.

Когато вие искате да бъдете обичани, вие искате да бъдете привлечени. За да се образува движение във вас да работите, трябва да имате някой импулс. Много пъти поетите търсят импулс в света, за да ги привлече някой център. И човек, ако е поет, като намери такъв център, вдъхновява се и пише, и пише. Ако е музикант – свири, свири. Ако е градинар, ще копае в градината. След като изгуби центъра, престава да работи и казва, че е завършил своето развитие. Никакво развитие не е завършил, но импулсът е престанал. Няма бензин. Изгаря бензинът, спира автомобилът. Вашият автомобил трябва да има достатъчно бензин, за да може да се движи правилно по пътя. Не че нямате, но трябва да имате едно хубаво разбиране, за наредбите, които природата е турила в живота, които Бог е турил в живота.

Бог се отличава с това, че Той е внимателен към дребните неща в живота. Да кажем по характер Бог не се интересува от една война, в която могат да измрат 25 милиона хора. Него го интересува животът на един праведен човек много повече, отколкото една военна деятелност на генерала. Животът носи много по-големи блага за човечеството, отколкото милиони хора, които се избиват. Аз считам войната за копане. Не мислете, че е безполезна работа на онзи, който копае или на онзи който оре. В сегашният живот оранта е потребна. Мислите ли, че оранта ще бъде всякога необходима? – Не. Мислите ли, че всякога чуковете ще бъдат непотребни? – Не. При сегашните условия са потребни. Един ден условията за градеж ще се изменят и тогава чуковете ще се сменят. Оранта е потребна дотолкоз, доколкото тя може да служи за подтик за човека. Всяка една идея, човешка или Божествена, ако е Божествена, тя е съществена, а ако е човешка, тя е придобита сега.

Ние имаме човешка работа. Осветяваме се с тия 4 лампи, които са турени от преди 4-5 години. След 40 – 50 години може да няма нужда от такива лампи, но сега ни служи тази светлина, но не можем да кажем, че Господ не е промислил за нас. Промислил е. Бог е промислил отвън, със слънчевата светлина и ще дойде един ден, когато светлината няма да бъде отвън, а отвътре. Аз ще нося светлина в очите си, чрез очите си ще виждам нещата. Ще чета без никаква лампа, ще седнете и ще видите, че това малко поле, на което сте концентрирали очите си, ще светне и ще четете. Гледал съм стари свещеници, които движат вощеницата по книгата и четат. Тази вощеница му трябва дотолкоз, доколкото може да освети книгата.

Сега при тези обяснения има опасност. Когато един пример не се обясни, може да създаде съвсем други чувства. Някой казва: „Учителят говори, както аз мисля.“ Това е криво разбиране. Аз никога не мога да мисля, както ти мислиш. Някой казва: „Тази мисъл ми приляга.“ Няма какво да ти приляга мисълта. Най-напред е важно една мисъл дали е ценна, дали е Божествена, а какво мислиш ти, това са второстепенни работи. Аз това искам да покажа, като че аз съм го предвидил. Аз като държа беседа, ни най-малко не ме интересува какво мислите вие. А какво мислят онези, разумните същества в Невидимия свят.

После някой път вие сте възприели тази мисъл. Дошъл някой и ми е казал някоя новина. Дошъл същият и ви е казал и на вас. Каква новина? – Че Петко, Иван Пенджурски го опопили. Други казва: „Това и аз го знам.“ Каква философия има в това. Че ако той знае и аз зная. Какво ме интересува, че Иван Пенджурски се е опопил. Какво ме интересува това? Дотолкоз, доколкото аз мога да възприема мислите на онази, живата природа и мога да бъда в съгласие с нея, това е важното. Доколкото ти си възприел Божията мисъл и вървиш по този път, ние взаимно можем да си помагаме с Божествените мисли.

Човешките мисли са отрицатели. Една човешка мисъл, има всякога нещо користолюбиво в себе си. Едно човешко чувство или желание всякога има нещо користолюбиво в себе си. Аз често забелязвам наследствени черти в себе си и някой път по тях зная какъв е българинът. Българинът много обръща внимание на външността, но психология има в него. Някой път аз изучавам българина по наследствените качества. Някой път го изучавам и по формата на тялото си. Някои форми имам в тялото си, в ръката си, които са български. Формата на ръката ми е българска. Някои движения има чисто български. В речта ми някой път, аз отличавам, когато българинът говори. Щом се отрупа съзнанието на човека, става огъване някой път. Щом стане огъване, разбирането ви ще бъде неясно. Вие ще имате едно ясно схващане върху нещата, но огънатите предмети се разбират по един начин, а изпъкналите – по друг начин. Има хора на които очите им са изпъкнали. Тогава те разбират света по един начин. Тези, на които очите са вдлъбнати, те разбират нещата по друг начин. Последните събират малко впечатления и са съсредоточени много в себе си, влиза малко светлина в тях. Но, като влезе нещо, което им прави впечатление, те с години с него се занимават. Всички добри хора имат изпъкнали очи, събират много впечатления, разнообразие има в тях. Някой път може да се натрупат много впечатления, може да се прояви алчност, но и вдлъбнатите очи имат хубави и лоши страни. Изпъкналите очи, имат хубави и лоши страни. Има патологически линии, които се образуват отгоре и отдолу на очите, неправилни геометрически форми, болезнени линии имат. Тези неправилни геометрически форми, които се образуват, показват, че мозъкът не функционира добре, няма разбиране на природата. Всичко очаква от хората.

Ние например чакаме да се оправи животът и хората да станат добри. Тези хора могат да се оправят за един ден. Ако вие знаете какво е състоянието на днешния човек, вие ще видите, че тези хора не са в състояние да прокарат благородни идеи. Сегашните хора, желанието е много хубаво, но те са като деца. Детето казва: „Аз този чувал мога да го дигна.“ Аз се поусмихвам, рекох му: „Я, го дигни.“ Опитва се да го дигне и изведнъж казва: „Малък съм.“ Нас трябва да ни радва, че в човечеството има една хубава мисъл зародена. Но сега има големи препятствия. Ако в света не може да стане едно голямо преобразование, както трябва, тогава какво трябва да правим? Тогава ще кажете: „След 10, 100 години.“ Първите християни вярваха в техните времена. Ако апостолите биха дошли, те щяха да бъдат разочаровани. Ние чакаме да видим Царството Божие там, гдето няма да дойде никога. Когато се тури 3 000 килограма розов цвят в казана, ще извадят много малко количество розово масло, около 1 килограм. Ако цветовете са много хубави, може от 2500 килограма розов цвят да излезе 1 килограм розово масло. Но какво голямо изкуство се изисква, за да се събере това розово масло и да се продава, за да се наваксат разходите. Значи 3 хиляди килограма трябва да се смелят за 1 кило. Ако ние вземем да сварим нашето знание, колко розово масло ще изкараме?

Аз исках да ви говоря за квадрата. Квадратът някой път го има в лицето. Аз изучавам геометрията, геометрията на плоскостта. Но изучавам и органическата геометрия. Аз правя измервания на някой квадрат или триъгълник, но зад органическите отговори се вадят много ценни заключения. Мъчно става измерването някой път. Истинското знание ние го носим със себе си. Ако вие знаете кривините на вашите вежди или ако разглеждате вашите клепачи или другите линии, то вие ще видите по тях силите, скрити във вас, какво ще достигнете в бъдеще, понеже сте направили отклонение, да направите едно ретуширане. Може да намерите тази сила, която е потребна в живота.

На някои сестри другарите им заминаха. Те заминаха за известни погрешки. Онези, които страдат, страдат за известни погрешки. Всяка скръб се дължи на известни погрешки и страданието е изкупление. Страданието ще дойде и на другите. Някои от вас ще загубят и дъщери, и мъже, и бащи, и майки. Отношенията, които съществуват, като замине един за другия свят, да се спазват същите отношения и тогава няма смърт. Но като замине някой за другия свят и се скъсат отношенията, тогава е лошо. Тогава и тук като е бил, пак е бил умрял. Нека скърби някой, като замине някой, но разумно да скърби. Нека плаче, но разумно да плаче, да оценява сълзите. Преди години бях ви казал да имате шишенца, в които да събирате сълзите и досега нито един от вас няма шишенце със събрани сълзи.

Мнозина братя ми казват, от 20 години ме питат: „В коя партия да се запишем?“ Рекох, не ме питайте. Която партия считате за най-добра. Всички партии са добри. Всяка партия е добра за себе си. Какво ще ме пита една жена за какъв мъж да се ожени. Избери си. Вие, ако имате избран в ума си, точно такъв мъж, какъвто имате в ума си, точно за такъв да се ожените. Точно за такава жена да се ожените, каквато имате в ума си. Имате един женен. Значи, дали е свършил университета – щом се ожениш, ти си свършил университета. За женитбата аз имам следното мнение: тя е фет акомпли.* Ти като се ожениш, няма какво да мислиш. Най-първо мислиш, че си намерил една мазна риба, а после виждаш, че тази риба не струва нито пет пари. Това са разумни души. Вие трябва да се учите, вие трябва да бъдете свободни в своите отношения. Вие нямате елементарни понятия за зачитане. Някоя сестра дойде при мене, аз различавам кое е човешко, кое е Божествено в нея. Към Божественото веднага имам всичкото почитане. Желая и той да постигне, както и аз. Но ако е човешко, рекох му: „Не си губи времето, може да го направиш.“

Един отишъл в едно кабаре и го бият. Той разправя своята опитност. Там млади мъже и жени ядат и пият. Мажат се с големи мазила, разчорлени, прегръщат се, целуват се. Аз не съм ходил в кабаре, но като ясновидец понякой път отивам да видя. За мене целият свят е едно кабаре. Когато един живот го намирам неестествен, аз го считам за кабаре. Аз онези не ги осъждам. Ако аз съм на тяхното място, ако имам такива разбирания и аз ще бъда като тях. Ако е писател, ако има наследство, той щеше да бъде в своя кабинет. Той сега ходи в кабарето да търси своето щастие. Това е външната страна на школата. Има нещо, отклонение. Като не се отречете, няма да разберете живота. Инак вие ще се биете, ще си пукате главата. Това не е живот още. Нито животът, който сега живеете, е живот.

Да ви кажа как може. Когато човек има такова чело, кой може да бъде в Царството Божие. Човек, който има такова грамадно чело, ще бъде ли като сегашните хора? Ако се яви едно същество в света, ако се яви в класа, вие всички ще замръзнете. То е същото, когато един говедар слезе между говедата. Грамадна разлика има между говедар и говедата. Ум трябва, сила трябва, любов трябва на човека. Аз мога да ви говоря, но това не може да ви помогне. Една американка ми писа дълго писмо. Тя е нещастна, но тя е способна жена. Минава криза. Тя дошла до такова положение, че казва: „Покажи ми един път.“ Какво да и кажа. Тя имала едно съчетание с един мъж, свързала се е с един мъж, с когото не е трябвало да се свързва. И тя е разчитала на себе си повече, отколкото трябваше. Когато трябваше да пести своите сили, тя ги е харчила. Може да се смени състоянието, но в дадения случай светът не може да се прояви. От наше гледище не може да се прояви.

Ако ви погнат, колцина от вас биха се пожертвували заради мене? Ще се разбягате. Ще кажете: „Аз имам толкоз грижи за мене“, ще се разбягате. Нито пък аз искам да се жертвувате за мене. Аз не съм направил много заради вас, не съм ви дал живота, сърдцето. Обаче Бог, Който ви е дал, спрямо Него трябва да бъдем верни. Той ще ви кредитира. Оставете партиите. Всичките партии, които са в света, в тях има една користолюбива мисъл. Като уредят своите работи, тогава ще уредят работите на народа. Има една партия, но тя е неизвестна. Тези партии, които са известни, все са користолюбиви. Една партия не е такава, каквато се представя, от една страна и не е така лоша, както се представя от другата страна.

Славянството, Русия трябва да мине по един път на развитие, по един път на голямо изпитание. Тепърва за Русия идват изпитанията. И ако вие сте живи, ще видите какви са изпитанията, изпитанията за Европа и за цялото човечество, разумни изпитания. Хората тогава ще се спасят и ще кажат, че така не трябва да се живее. Аз зная, че политиканите в света няма да оправят света. Какво е моето вярване. Те са носители, ще поддържат известни неща, но не са те, които внасят новото в света. Те поддържат старото в света. И в тях виждам, че човечеството е в безлюбие и без партия еволюира човечеството. И партиите са на мястото си. Всяка партия е израз на известна идея. Всички леви партии са по-демократични. Аз партиите ги наричам мъжки партии и женски партии. Всички демократични партии са женски. Изобщо жените много говорят. Там, дето има много говорене, са все женски партии. Жена била ли те е? Тя силно не удря, но много удря. Един мъж ще те удари два пъти, но ще те простре на земята, а жената ще те удари 100 пъти и нагоре и надолу, на едно място не бие.

Ние се отдалечаваме. Вие искате да знаете истината. Ще говорим върху политическия живот. Политическият живот е израз на вътрешния духовен живот на хората. Този политически живот, който сега върви в света, въпреки нашето вярване в тази или в онази политика, ще дойде това, което трябва да дойде. Тези партии идват и без да искаме, както расте троскотът. Всички партии са израз на човешкия дух, един канал, чрез който човешката деятелност се изявява. Някой път тези партии са дошли в едно отклонение вътре. Да ви дам един пример за религиозните партии. Преди 30 години, в Америка, между американските сектанти – методисти, баптисти и прочие, имаше голямо разграничение. Баптист можеше да проповядва само в баптиска църква, обаче какво правят сега там? Там тези партии се посрещат братски. Те казват: „Ще оставим нашите убеждения, за да се прослави Христос.“

Това става и в политическите партии, както те се обединяват. Всяка партия си има известни идеи, не можем да я считаме за глупава, но идеите на различните партии се различават. Някои са по-тесни, някои са по-широки, в някои има по-умни хора, по-добри, по-силни хора. Те са по-добри партии. Дето няма по-умни, по-добри и по-силни хора, те са по-слаби партии. Ние трябва да бъдем носители на новото. Има една партия в света, на която искам да ви направя членове. Има друга партия в света, която съществува, да станете членове на нея. Ще ви я кажа. Като станете на тази партия членове, трябва да бъдете носители на тази партия в света, на нейния идеал. Като кажете: Ние сме от Божествената партия, това нищо не значи още. В тази партия няма беден човек. В тази партия няма болен човек. В тази партия, за която ви говоря, скърбен човек няма, всички са весели и бодри. В тази партия няма невежи. В тази партия всички си помагат и се уважават. Никаква разлика не може да намериш между тях. Всеки носи какъвто костюм иска. Онзи, който в дадения случай може да върши повече, той ще бъде генерал. Днес можеш да бъдеш генерал, а можеш да бъдеш и последен редови, но последният редови в тази партия, завзема капитански чин. Простият войник е капитан, в степента на интелигентността. Най-простият войник е офицер с три звезди. Всичките офицери в тази партия са редови. И за тези хора, за които аз говоря, те живеят тук. Някой път минават между вас. Вие се усмихвате. Може да е французин, англичанин, немец, усмихват ви се, весели са и казват: „Ще се уреди тази работа“, понеже те имат този план и знаят как ще се регулират нещата. Преди да стане войната през 1914 година, тези, които водиха съдбините, имаше една направена карта, в която се показваше какви промени ще заеме Европа след войната и стана точно тъй, както те направиха върху тази карта. Сега и друга карта се проектира.

Един залюбва една мома. Защо я залюбва? След 2 години я разлюбва. Защо? Ако се смразят две парчета лед през зимата и напълно се разделят и не се обичат, кой е виноват, че Слънцето ги стопява и се разделят? Това е временната любов в твърдата материя. После, като станат като две капки вода в един извор, пак се сливат, пак се обичат. Понеже разсъждаваме, ние не сме автомати. В нашите разсъждения ние сме свободни.

Те чертаят една карта. Аз зная тази последна карта. Хората ще се избавят от сегашните страдания. Ще дойде и то. Писанието казва: „Една държава, едно стадо, един пастир.“ В света ще бъде само един народ. А пък партиите в света другояче разсъждават. Аз не искам да засягам този въпрос, понеже вие имате тежнения към различни партии. Демократи, народняци, земледелци, социалисти, комунисти и като говориш, ще се засегне вашето чувство. Защо някой да минава за земледелец? Те са ваши имена. Аз не съм се кръстил, не съм се родил социалист, комунист, народняк, земледелец и пр. Вие сте свободни по отношение на вашите политически възгледи. Да имате каквито искате възгледи. Те са временни.

Политическият живот е външния живот. Той не представя съществено нещо. Един променчив живот е политическия. Ако идете в Америка, там може да се занимавате с всичко. В научно отношение, в религиозно отношение. Но дойдете ли до политиката, веднага ще се намерите в затвора. Така е в Америка. Свободен си, но ако не вървиш по пътя, стражарят ще си дигне ръката, а той е 6 крака висок. И ако не слушаш, ще те удари и ще тръгнеш в участъка. При най-малкото съпротивление, веднага в участъка. Тези хора се подчиняват. Американците казват на европейците: „Вие, като дойдохте тук, разорахте Америка.“ Вие си дръжте вашите политически възгледи. Животът не седи в политическите възгледи.

Единственото нещо, което съществува и което е важно, е вие да имате правилни отношения към Бога. Единственото правилно отношение е правилното отношение към Бога. Това е първото нещо. В Бога има три отношения: Бог излива всичкото свое богатство, обича да дава. Той първо дава на човека и за да познае дали ни дава достатъчно, Бог влиза в човека, за да види дали е дал достатъчно. А пък, за да познае дали съм извършил Неговата воля, Той ще влезе в ближния, за да види дали аз ще дам толкова, колкото Той е дал. Бог влиза в мене като човек, а после влиза в моя ближен, за да види дали аз достатъчно давам. Бог сега ви изпитва. Той най-първо е във вас, за да види дали достатъчно ви е дал. После второто положение: ще влезе в ближния, за да види, познае дали вие достатъчно сте дали. Ти не си доволен от живота. Коя е причината? Ако Бог е причината, ще кажеш: „Господи, дай ми“, и Той ще ти даде. Ако не е в Него причината, Бог ще ти каже: „Причината е в тебе, ти трябва да дадеш повече.“ Сегашните хора много малко дават, скържави са. Много са взели, малко дават. Богаташите са взели всичко, това което Бог е дал и не дават. Сега се зараждат партии, които искат да ги заставят насила да дадат. Но това е неестествен процес. Един ден богатите ще оставят всичко и няма да бъдат господари. Трябва да имате това правилно схващане. А пък за другите неща, опитай Господа.

Аз виждам някой път добра воля у вас. Имате желание да разбирате. Аз съм разправял, разправял и виждам какво сте приложили. И какво не сте приложили. От това, което съм говорил, много малко сте приложили, не че у вас има лоша воля, не. Но понякой път аз чакам другите да приложат, не съм проявил усърдие. Ако вие минете по моя път, по който аз съм минал, само тогава ще имате ясна представа за живота. Аз съм минал през такива противоречия, че друг човек би се стопил. Аз взимам тогава предвид себе си. Бог, който е създал света, Той търпи хората, снизходителен е. И рекох, и аз ще ги търпя. Бог е дълготърпелив, и аз трябва да бъда търпелив. Някой човек, не мисли като мене. Мисли като Бога и като своя ближен. Аз съм намерил закона. Всякога, дето съм имал случаи да постъпя добре с някой човек, никога не съм имал изключения. Всякога съм намерил, че и в най-лошият човек, ако намериш някоя добра черта в него, и той почувствува, че ти му мислиш доброто, понеже той се е затворил и мисли, че другите го мислят за вагабонтин и като види, че ти нямаш задна мисъл за него, Бог се проявява в него. Той проявява мекота, учтивост, казва: „Ще ме извините.“

Когато ме интернираха във Варна, един стажар със строго лице, кръвнишки изглед ме придружаваше. Аз съм спокоен. Аз като се движа, той отподире ми, за да не скоча от вагона. После започна да ми дава по-голяма свобода и каза: „Много лоши хора има. Защо те пращат тебе във Варна?“ Приятели станахме. Той казва: „Лоши хора има.“ С това иска да каже: „неразбрани хора има“. Рекох му: „Мислят, че аз съм опасен човек и че мога да направя нещо лошо.“ Той каза: „И да го видя, няма да повярвам.“ Аз казах: „Няма нищо, няма нищо.“

Сега искам да ви наведа само примера. Аз съм занят със съвсем друга мисъл. Аз мога да му отнема оръжието, ако искам, мога да направя всичко. Та има една добра страна в човека. Човек да знае, че е господар на своята съдба. Ти може да бъдеш затворен и да си господар, може да умираш и да си господар, а може да си цар и да си роб. Свободата на човека седи в положението му. Свободата на човека седи в неговата мисъл, в онова самообладание, в дадения случай, което ние трябва да имаме в света.

Отче наш

12 година на Общия Окултен Клас
5-та лекция от Учителя,
държана на 19.X.1932г.

Вътрешни сили в човека

5 часа сутринта

Добрата Молитва

Ще прочета 2-ра глава от Второто Послание към Тимотея.

Има една вътрешна страна на живота, която трябва да се разбира. Външната страна на живота се изменя. Под „външен живот“ разбираме такива форми, които са Божествени. Хиляди форми седят в главата на човека. Някой път човек може да посвети целия си живот за някой костюм, дрехи, за някоя шапка. Иска да се нрави на хората, иска да бъде на хубава служба, иска да има хубави дрехи. Хубавите дрехи какво могат да донесат? Могат да донесат едно благо, но те не подобряват живота. От друга страна, когато човек не обръща внимание на външността си, той няма разбиране. Когато човек се стреми да се облече хубаво, той иска да обърне внимание по един начин, а когато не иска да се облече хубаво, той иска да обърне внимание по друг начин. Богатият иска да обърне внимание с богатството. Сиромахът – със сиромашията. Болният, когото и да срещне, все ще му разправи за своята болест. Усърдно ще разправя, като някой проповедник. В това отношение, болните хора проповядват повече отколкото здравите. Здравите говорят широко, а болният е специалист. Той, дето се спре, говори само за своята болест.

Казваме сега: „Родил се е човек.“ Ние седим и вярваме. Ще дойде някой и ще те попита: „Ти вярваш ли в Исуса Христа“ и ще се свърши въпросът. Това прилича, както когато влезеш в едно музикално училище и те питат: „Ти обичаш ли музиката?“ – „Обичам.“ – „Пееш ли?“ – „Пея.“ И си замине. Втори път пак пита така. След това, след 10 години ще кажеш: „Аз държа за музиката.“ Това е една повърхностна страна на живота. След това човек ще внуши на себе си, че е музикален, че може да пее. Но, ако дойде да изпее някоя песен, сам няма да се хареса. Така и онзи, който не разбира живота. Ние, които живеем на Земята, ние сме под контрола на друго едно съзнание. Както ръката ти не е свободна, както кракът ти не е свободен. Кракът и той си има свое съзнание, същото и ръката, понеже кракът е съграден от живи клетки, които са души. Но има една душа, която ги управява. Следователно като кажеш на ръката си да се движи, тя се движи. Ние наричаме това механически процес. Това не е механически процес, но е едно подчинение разумно.

Някой път душата заповядва на ръката и тя не се мърда. Така се случва в убежденията, наслояват се известни убеждения. Дойде едно неразположение на душата и човек не иска да прави нищо. Когато имаш разположение, ти се молиш, благодариш на Бога. Щом нямаш разположение, ти не искаш да се молиш. Ти казваш: „Не искам да се моля, понеже нямам разположение.“ Но представете си, че вие сте чиновник някъде. Трябва да работите, но нямате разположение. Може ли да не идете да работите? Ти ще кажеш: „Не съм разположен.“ Те ще кажат: „Нас не ни интересува това, трябва да работиш.“ Един християнин казва: „Аз не мога да се моля, аз не мога да направя това, понеже не съм разположен.“ Казваш: „Не мога да го разбера.“ И това е извинение. Ако ти не си учиш уроците, не може да разбереш. Това не е извинение. Ти казваш: „Не разбирам този предмет.“ Вие не разбирате нещата. Всички вие имате една свобода, която не е хубава. Върху този въпрос сте невежи. Нито един, досега както сте, не можете да влезете в Царството Божие. Аз не искам да [ви] губя времето, нито аз да си губя времето с вас. Толкоз години аз съм търпял, но не искам. Ако ще искате да служите на Бога, добре, ако ли не, на добър ви път на всичките.

Нито уважение имате, нямате страх от Бога, нямате почитание към себе си и към ближните си. Всички, млади и стари, вървите по един и същи ум. Искате да изкарате и мене из търпение. Един ден аз ще ви оставя да се занимавате сами в школата. Ще дойде един и ще каже, че е близък до мене. Никой не е близък до мене, освен онзи, който изпълнява волята Божия. Ако друг може да ви предаде това знание – добре. Всички сте уморени. Вие си имате съвсем друга идея. Аз разбирам живота. Умът ви е пълен с неща непотребни. Някой седи тук и е недоволен. Аз зная защо е недоволен. Някой проповядва, но от тщеславие, а няма любовта. Не е за ученост сега.

Ето, учени работи. Кажете ми какво ще разберете от това? (Учителят показва кубове.) След като учи 10 години, човек едва може да разбере този предмет. Даже има математици, на които е тъмен този въпрос. Едвам аз го разбирам, пък вие ще го разберете! И след това вие ще кажете: „Разбрахме тази работа.“ Вие само го разбирате по вашему и си ходите по вашему.

Ще кажете сега, че морал имате. Казвате: „Учителят защо така говори?“ Аз питам тогава: Защо така постъпвате? Нито държанието ви, нито очите ви, нито главата ви, нито ръцете ви са място. Нито един от вас не седи както трябва. Ще ме срещне някой и ще направи лице, че е оскърбен. Не е вярно това. Някой ще каже, че е учен, че е радостен, че е смирен. И това не е вярно. Някой ще се покаже, че е доволен, и това не е вярно. В даденият случай, той има нещо, което аз го зная. Той иска да ме заблуди. Не може да ме заблудите. Тези духове, които са във вас, не могат да ме заблудят. По този път, по който сега вървите, нищо не можете да постигнете. Никой не е постигнал. Аз живея една година светски живот, че след този, порочния живот... Лъже се. Във всеки човек трябва да има едно усилие да служи на Бога. Някой ще каже, че аз съм проповядвал, проповядвал. Какво ще придобия, като ви уча? Вие ще набъбнете, ще се възгордеете и ще кажете: „И ние знаем тези работи.“ Добре, знаеш. Я, попей! След като съм говорил, това ще се предава. Всичките хора един ден ще поддържат [това]. Един ден ще четете молитва някому, както аз говоря и ще му кажете: „Ти си невежа.“ Нищо не се постига така.

Рекох, вие сте прави, но известни същества има, които искат да ви заблуждават. Вие си имате съвсем други учители. Някой ще каже: „Учителят е казал това.“ Не, вашите учители са казали това. Не притуряйте на мене това, което не съм казал. Някой път носите обявления на съвсем други неща, та ще се освободите от това. Някой ще дойде и ще ми каже: „Как мислите, Учителю, аз успял ли съм в духовния живот?“ Ще извадя един термометър и ще ви измеря. Ако топлината ви се е увеличила, добре. Ако се е намалила, не е добре.

Освободете се от заблужденията. Какво ще се постигне най-после? Ще остареете, ще умрете, ще повикате един поп и ще ви отнесат в другият свят, ще се молят на гроба ви Господ да ви прости. След това ще ви забравят, ще дойдат други. Един брат имаме тук, замина си и забравиха го хората. Един ден и вас ще забравят. Какъв смисъл има животът? Няма връзка между вас. Връзката е само такава, както при един гостилничар, дето всичките отиват да ядат. Докато тенджери има, ядене има, гостилница има. Като няма, свършено е. Но това е много външно разбиране. Нямате една основа или сами разрушавате основата си. Някой път може да мислите, казва: „Един млад брат и една млада сестра се оплакват.“ Старите хора не живеят така. Привидно живеят така, но ние вътрешно трябва да живеем като млади. Всички така живеят, но крият.

Мене ми е безразлично как ще живеете вие. Не искам да се занимавате с това. Мене не ме интересува кой как живее, но не можете да бъдете благоугодни на Бога, ако не изпълнявате Неговата воля. Вие трябва да живеете един чист живот. Не да не обичате човека. Обичаш, но как ще обичаш. Ще се ръкуваш, но как ще се ръкуваш. Който и да се ръкува, да е доволен, че се е ръкувал. Ще приказваш с някого, но той да е доволен от онова, което си приказвал. Да е доволен от това, че си отишъл в дома му, но това е едно изкуство.

Години има, един стар брат има, който като си правят упражненията другите, той бяга, понеже не може да вземе участие в упражненията. Той прави погрешка. Ако съм на неговото място, ще стоя и ще гледам. И всички бягате, като не можете да направите нещо. Нито един от вас не е самостоятелен. Вие един друг си влияете за зло. Той мене не слуша, но другиго слуша. Разпределили са се на малки общества и философствуват. Ако е за разрушение и аз мога да разруша. Аз мога да ви разпръсна като пилци. Какво ще се постигне с това? Всеки един от вас е майстор да разруши. Всеки един от вас може да запали едно здание, да пусне един фитил и да каже: „За тебе този каза така, онзи каза така.“ Какво се постига с това?

Казвате: „Еди-коя си сестра имала сън, но тя не върви по правият път.“ Младата не върви по правия път. Старата не върви по правия път. Някои очакват много. С такива разбирания, вие ще постигнете толкоз, колкото постигнаха апостолите. Те очакваха, че ще дойде Царството Божие, че Христос ще стане цар, а те – министри. Но всичко това не стана и един ден останаха 12-те, ходиха, гониха ги и придобиха нещо. Вие не сте готови да направите толкоз, колкото 12-те апостоли. Над тях слезе Духът. Вие още не знаете дали Духът ще слезе върху вас. Христос казва: „Аз ще изпратя Духът си, да пребъде с вас.“ У вас трябва да има желание да извършите волята Божия. Вие се самозаблуждавате и мислите, че само един момент, като се помолите малко, от там насетне нищо не трябва да направите. Вие сте прави до известна степен. Умът не трябва да е съсредоточен еднообразно върху едно и също нещо. Сега да бъде умът ви свободен. Всякога в една добре организирана мисъл, щом се яви една мисъл нечиста, тя е един дисонанс. В музиката, когато се яви един неверен звук, той нарушава цялата хармония. И следователно, този дисонанс трябва да се изхвърли или да се поправи.

Вие правили ли сте си наблюдения върху себе си да живеете за Бога? Ако не разбирате този път, ще кажете: „Този не прави, онзи не прави.“ Но какво трябва да прави човек? Някой казва: „Човек ще яде, ще диша, ще обича, ще мисли.“ Всичкият свят е създаден за човека, но трябва да знаеш всяко нещо да го направиш на неговото място, и ако ние дойдем до отрицателната страна, то ние ще изпълним ума си с непотребни мисли, които ще ни отдалечат от Бога. Грехът седи в това. Ако аз мисля за себе си, да ви привлеча, да ви убедя, че аз съм едно същество, пратено от Бога, да ме уважавате, да ми давате пари, да се мобелирам добре, да имам такси или кабриолет, да треперите наоколо ми, тази култура съществува. Ако това правите, това не е нещо ново, това го имат царете. Ако исках това, щях да бъда цар, но не между вас. Целта ми ни най-малко не е тази.

Помислете сега върху степента, докъдето сте дошли. Ако се помолите сега на Господа, аз не казвам дали ще ви послуша или не, но питам: ако се помолите на Бога, ще ви послуша ли? Ако ви послуша, на прав път сте, но ако не ви послуша, имате нещо виновно във вашия живот. Ако мене не послуша, има нещо виновно в моя живот. Няма да търсите вината отвън. Аз зная причините защо човек не успява, защо човек е невежа, защо човек е лош, защо човек се развращава. Всички тези неща ги зная. Няма нещо, с което мене дяволът може да ме съблазни. Ще дойде някоя млада жена. Зная, че дяволът е дошъл с нея. Тази сестра ми говори сладко, любезно. Тя казва: „Сърдцето ми е запалено.“ Друг е запалил сърдцето и, но не Бог. Тя има съвсем друго разбиране. На нея й трябват не пасти, а хубав хляб. Тук има една млада сестра, зачервяват и се очите. Казах и: „Ще вземеш житен режим 10 деня да караш.“ Като яде жито, очите и не се зачервяват, но стана суха, лицето и се изглади, 10 деня по 100 грама жито ядеше. Ти казваш: „Глупава работа“, но червенината на очите и изчезна, почна да разсъждава по-здраво, придоби по-свежа мисъл.

Тури един режим на любовта. Не да се прославим в любовта си, но тя да бъде естественото положение в нас. Ако ти вложиш любовта, ти ще бъдеш обичан от всичките. Ако искаш да имаш сила, ти трябва да имаш любовта в себе си. Щом предадеш своето сърдце на другите, ти ще станеш дрипав, помнете това. Ако ти предадеш сърдцето си комуто и да е, ще станеш дрипав. Сърдцето ти принадлежи само на Бога. Никой няма право да влиза в твоето сърдце, нито ти имаш право да влизаш в чужди сърдца. Никой няма право да бърка в твоя ум и в твоята воля, нито пък ти имаш право да бъркаш в чужд ум и воля. Във вашия ум трябва да царува Божественото. Вие имате добри желания. Не мислете, че сте постигнали всичко. Вие мислите запример, че аз съм тук. Мене не ме интересува това. Аз правя известни изучвания тук. Като постигна това, което аз имам да постигам, като си свърша работата, ще отида на друго място да уча. Като изядеш това, което е в паницата, ще напуснеш паницата и ще гледаш другата работа. След време пак може да отидеш при паницата.

Някой тогава ще каже: „Учителят ще ни остави.“ Щом нямате любов и нямате близост. Само Божествената Любов създава близост. Ако имате любов вие сте близки. Ако нямате любов, нямате близост. Ако аз имам любов, всичко мога да постигна. Ако нямам любов, не мога да постигна. Ти казваш: „Тежко ми е, мъчно ми е.“ Ни най-малко не си виновен, но има причина. Става натрупване в мозъка или в белите дробове или в стомаха, в нервната система или специално в предната част на мозъка има натрупана излишна материя, непотребна, която не се поддава на никаква култура. Следователно, ако в задната част на твоя малък мозък се натрупа излишна материя, непотребна, от сутрин до вечер ти ще мислиш само за жени. И ако аз изхвърля тази материя, няма да мисля за жените, а всички жени ще станат сестри.

Ти разбираш ли какво е жена и какво е мъж. Аз гледам на човешкото тяло като на свещено, свещен дом, в който Бог е турил човешката душа. Като дойдеш до дома, изчистиш обущата отдолу, ако си кален, тогава влез в къщата, тогаз ще влезеш, ще оставиш калта. Онзи ще влезе и ще остави калта и после, какво ще стане? Калта влиза чрез очите, чрез носа, чрез ръцете. Някой ще иска да попипне. Добре, но защо искате да попипвате? Някой път и на мене ми е приятно да ми целуват ръката. Един, като ми целуне ръката, приятно ми е; друг, ако ми целуне ръката, не ми е приятно. Че това е лицеприятие. Ако [е] приятно, то е от Бога. Който не ти е приятен, да ти целуне ръката, един ден и той ще се очисти и ще ти бъде приятно и той да ти целуне ръката. Душата ви трябва да се изчисти от тази кал, която е набрана от хиляди години.

Какво ще се постигне с знанието. (Учителят показва куба.) Аз ви говоря с един много висок тон. Защо? Когато един музикант вземе един по-висок или по-нисък тон, каква е целта му? Или когато някой [пее] тихо, а някой път форте, каква е целта му? – Има известна цел и без всички тези музикални правила. Когато един предмет е далече, трябва да му говорите високо. Ако е близко до тебе, [да] говориш високо е неприятно. Колкото е по-близко, ще му говориш по-тихо. Когато някои хора имат вкус към музиката, ще им пееш тихо. Ако са по-некултурни, ще им пееш по-високо, за да те разберат. Външната, физическата страна, това са завършените резултати в живота. Физическата страна е неподатлива материя, то е склад, напластена енергия. Когато едно същество във висшия, Божествен свят му трябва материя, за да създаде някаква форма, каквато и да е, това същество трябва да слезе в физическия свят, в този склад на Божествена енергия, да започне да изучава законите на тази енергия и със своя ум да изкара нещо, да занесе материал, за да образува тази форма. Трябва му много малко материя, но му трябват 50 – 60 години да прекара на земята, за да събере от тази материя, както един търговец, който купува нещо, за да създаде формата на една мисъл. Ако една мисъл не се облече в каквато и да е форма; ако едно чувство не се облече в каквато и да е форма, тази мисъл и това чувство не са достъпни.

Съществува един закон в света, който е следния, да кажем, че имате тази дълга линия. Какво означават дългите линии? Всяка плоскост, като се разложи на своите части, ще образува права линия. Когато линиите се продължават, това показва, че светът на плоскостта е разложен, а когато линиите се скъсяват, тогава плоскостта се увеличава. Когато плоскостта се увеличава, телата се разлагат. Всякога, когато едно тяло се разложи, ще имаме една голяма площ. В една плоскост се съдържа голямо количество сили и ако тези сили ги преведем в едноизмерния свят, даваме им само една посока, те ще образуват една много дълга линия, безконечна дълга линия. Ако скъсим тази дълга линия, ние ще образуваме плоскостта. А пък, ако съкратим тази плоскост, ако я ограничим, ние ще образуваме куба. Ако смалим куба още повече, ние ще дойдем тогава до тесаракта.

Сега обратен е законът: Ако смалим тесаракта отгоре надолу, ще се увеличи кубът. Тук имате 8 куба на едно място. Имате една плоскост (квадратът), тя има 4 линии за граница. Ако тези линии се проектират в прав ъгъл нагоре, те ще дадат 4 страни, отгоре и отдолу ще има по една страна. Ще се образува куб с шест стени. От 4-те страни на тази плоскост ще излезе куб. Ако вие разложите този куб на неговите части, то ще се образува плоскостта. Той ще заеме 6 пъти по-голямо пространство. Ако го разложите на неговите 6 части, той ще вземе по-голямо пространство.

Приложението на тази наука седи в следното: Когато се увеличават силите на ума, смаляват се силите на тялото. Когато се увеличават силите на чувствата, законът е пак същия и между волята, ума, чувствата, образува същите отношения. Ако твоята воля се увеличава, ако ти не разбираш закона и ако твоята воля стане чрезмерно силна, ще се смалят в тебе и чувствата, и умът ти. Ако волята е най-високото проявление на чувствата, тогава заслужава умът и чувствата да се смалят. Тогава във волята вече се изявяват човешките чувства и ум, в разумната проява на волята. Та има пренасяне на енергиите. Ние се храним, за да можем да пренесем известни енергии в умствения свят. Ако нямаме достатъчно мисъл и чувства, то човешката душа не може да се изявява и не може да напредва, тя няма материал, с който да работи.

Вие искате сега да бъдете благоприятни на този или онзи, да ви харесва учителят, но вие едновременно искате и друго. Една жена иска същевременно да се харесва на мъжа си, на своя приятел. Това чувство е правилно, но ако вие не разбирате закона, ще се спънете. Ако онзи, комуто искате да се харесате, седи по-високо от вас, вие ще се повдигнете, но ако той морално или умствено седи по-ниско от вас, вие ще се понижите. Следователно, зависи кому трябва да се харесате. Вие всякога трябва да се харесвате на този, който седи по-високо от вас. Това висше същество е Бог. Той държи една мисъл. Ние искаме да се харесаме на Бога, а пък Бог иска всякога да бъде справедлив към нас. Каквато и постъпка да направим, Той не ни съди. Веднага ни претегля всичките условия, при които сме живели, за да не би да кажем, че един ден е постъпил спрямо нас не тъй, както трябва, но да разберем един ден, че Бог е постъпил спрямо нас абсолютно справедливо. Това е, което ни радва. И всички вие трябва да спазвате този закон, и вие не бързайте да се произнасяте върху някои работи и аз не бързам да се произнасям.

Мене са ми разправяли много работи. Какво ще ми разправя някой за планината, когато аз съм бил там. Тук някой ми разправя, разправя, мисли, че нищо не знам. Някой ще ми разправя за един брат или сестра, аз ги познавам по-добре от вас. Един казва: „Някой ви е казал за мене.“ – Може да е казал, но аз ни най-малко не се влияя от казаното на другия. Аз виждам работите как стоят. Този брат, дето се намира в това положение, дали е добър или лош, аз зная причините. Аз съм минал по този път, вършил съм тези работи. Той седи на моето място и обира хората. Аз, като бях на неговото място, аз правех благодеяние на хората. Тази е разликата. Вие може да седите на едно място и да изпълнявате длъжността на стажар, или може да седите на едно място и да показвате пътя на хората. В какво седи вашата наука?

Вие сега ще кажете: „Учителят всичко може да направи.“ Това е едно голямо заблуждение. Ако остане всичко сега да направим, то отиде вече. Ако каже[м], че Бог всичко може да направи, Той е направил вече. Цялата вселена съществува, това е идея велика, и Той сега поддържа вселената. Сега съществува една наука, която вие трябва да изучавате. Запример мнозина са идвали при мене и питат за хиромантия, за тайни работи. Той иска да надзърне в ръката ми, да види някои линии. Той си има някои дефекти в себе си, иска да види дали тази линия я има в ръката ми и да каже: „Той и Учителят има това.“ Това са анормални работи. Не се занимавайте с патологически работи. Ако някой има слабост, това е вметнато вътре. Злото е внесено в човека отвън. То е чуждо съзнание. Грехът не излиза от мене, нито аз имам лошо желание, обаче може да ми се наложи една мисъл отвън, както може да забиете един гвоздей в една дъска, така също и един може да набие, една лоша мисъл във вас. Трябва знание, за да може да извадите този гвоздей.

Един млад брат ми разправи своята опитност, той ми казва: „Аз съм срещал много красиви моми, нито една мома не ми обърна внимание. А една сополеста, черна ме безпокои, да е някоя красива, не е и не мога да се справя.“ Той не разбира съвсем де е причината. Външна е причината. Този брат от невидимия свят искат да го спънат. Това същество служи като един проводник на чужди мисли. В даден случай вие може да носите чужди мисли, мисли на другите.

Аз се разправях с един брат и една сестра дойде и ми казва: „Учителю, този брат много го обичам.“ Тя искаше да се жени за него. Тя не казва това, но младият брат и казва: „Да си вървиш.“ Тя е носителка на чужд дух. Този брат ни най-малко не мисли заради* нея, тя мисли заради него. Аз зная следното: тя мисли, че този брат мисли заради нея, а той мисли за съвсем друга. Тя го е обикнала. Хубаво, да го обича, няма нищо лошо в това. Ако го е обикнала, от Бога е. Да желае неговото добро, той да се повдигне, да се учи, да бъде богат, силен, учен да стане, красив. Разбирам тази любов, но да тури един гем* и каквото каже тя, това да става, аз не разбирам такава любов. Аз съжалявам, че съм говорил толкоз много за любовта. За мен любовта е едно отношение на възвишените, свети неща. Като говоря за любовта, опетнява се и рекох, трябваше да мълча. По-добре да грешат хората, отколкото да говорят за любовта. Аз му говоря, а той има предвид някоя си жена. Или пък, като говоря, той за симпатията си пак има една мисъл.

Помнете това: ти не може да владееш никоя душа. Ти може временно да я обсебиш, като животно, но един ден тази душа ще се върне при Бога. Душата излиза от Бога и се връща към Бога. Като замине тази душа, ти ще скърбиш, ще страдаш, че не си постъпил както трябва. Аз не искам да се ровя във вашите грехове. Радват ме вашите добродетели и вашите грехове. Греховете ви са все криви разбирания на любовта. Дошъл един, стиснал ръката на една сестра и изкълчил ръката от любов и тя казва: „Много ме стисна.“ Рекох й: „Ще претърпиш за Божията Любов. Кажи му: Братко, Господ така не стиска.“ Ако ще търпиш, търпи. Ако кажеш истината, кажи я както трябва, но не бъди користолюбив. Тази сестра не иска никой брат да я безпокои, но като минава, усмихне му се и му запали чергата. Един ден мине сериозна. Това е друго лицемерие. Трябва да имаме едно поведение, помнете това. Аз вървя по един път, и лошото и доброто може да те осакати. Ако аз се представя такъв, какъвто не съм, това е осакатяване, това е лъжа.

Някои други има, които така гледат на мене, както аз гледам на вас. За тях моите мисли и желания са явни. Аз мога да минавам, тук в света, като един светия, а онези никога няма да кажат, че аз съм такъв или онакъв. Те мълчат, но аз, като ги срещна, че има нещо в мене, което не им харесва – прави са. Те нищо не ми казват. Тогава аз търся кое е онова, което не им харесва. Поправям го. Втори път, като ги срещна, виждам веднага стане промяна в тяхното лице. Това е обръщение. Ако в нас не стане онази великата промяна, понеже Бог никога няма да ни каже, че сме направили това или онова, но ще видим нашият живот се отразява в лицето на Бога. Той не е доволен, в тебе има нещо, което се отразява. Когато ти изправиш живота си, умът ти светне и се яви в тебе Божествената светлина и умът ти започне да функционира правилно. Това пак ще се отрази върху лицето на Бога.

Аз мога да ви кажа как да се подмладите, как да станете силни, красиви, богати. Но, ако ви кажа, вие всички ще се развалите. Ако направим когото и да е от вас красив, той ще се развали. Която и сестра да направим красива, тя ще хвърли око на този или на онзи и няма да бъде в събранието. Ще каже: „Едно време бях глупава. Ходих да слушам там.“ Или можем да направим когото и да е от вас музикант, да има гласа на Аделина Пати, да взема три и половина октави, но няма да го видим вече в събранието, той ще се увлече от света и тогава отнемам тази музика и тази сестра, като обеднее, пак се връща в събранието, пак е смирена, пак седи в салона тук. А пък, като тръгне онази, красивата сестра, всички момци да станат подобри, също така и при музиката, като се развие една дарба, тя трябва да се употреби за славата на Бога.

Сега вие понякой път искате да опитате какво е търпението. Мене ми е крайно неприятно, на мене ми е неприятно да повиша тона. Мене ми е крайно неприятно да вземам примери от вас. Аз като изнасям известен пример от вас или от света, мене ми е неприятно, свива ми се сърдцето. Тези примери аз ги нося в торбата, толкоз хиляди години съм събирал и още много имам. Не искам да кажа, че аз не се интересувам. Аз се интересувам, но като желая да ви предам едно учение, приготвям ви да бъдете верни на него. Ако пък ви предам едно учение и вие го изопачите, тогава няма смисъл. Във вас има една опасност. Вие, и способни да сте, може да се изопачите.

Рекох, каква е сега целта? След 50 – 60 години къде ще бъдете вие? (Учителят е донесъл няколко куба и показва големия куб.) Ще приличате на един голям куб. Като умре човек, правят му един паметник. Там е заблуждението. Невъзможните неща в света, стават възможни. Тук имате 8 куба. Имате най-хубавите условия за живот. Тесарактът е в постоянно движение. Всичко това се мени. Това, което е невъзможно за тебе, ако ти знаеш как да подвижиш, каквато и да е част, лошите условия, при които живееш, веднага ще се изменят. Онези математици, които са изучавали това, те искат да изучат какво е четвъртото измерение. Това е външната, физическата страна. Неща, които не могат да се постигнат на физическото поле, могат да се постигнат в четвъртото измерение. Това, което не може да се постигне в плоскостта, се постига в тялото. В една плоскост един кораб не може да плува. Но в едно пространство, което има дълбочина, в едно море – може. Невъзможното в плоскостта, може да стане в тялото. В едно море, дето има дълбочина, корабът плува. Невъзможното за човека, за птиците е възможно. Птицата хвърка из въздуха, но човек се отличава. Има една област, в която човек хвърка, там, дето птицата не може. „Птицата не може да мисли.“ – И птицата мисли. Ние надникваме в един свят много по-обширен, защото едноизмерният свят е една врата за двуизмерния. Двуизмерният свят е врата за света на трите измерения. Триизмерният свят е врата, през която можем да влезем в четириизмерния свят. Четириизмерният свят е врата, за да влезем в Духовния свят. Силите на четвъртото измерение владеят триизмерния свят. Следователно, от едно по-висше състояние, в света ти може да владееш физиката, материята. Това, което от физическо гледище е невъзможно, от духовно гледище е възможно.

Например боли те пръста, търпиш, не минава, а пък, ако употребиш мисълта си, молитвата, може да оздравееш. Беден си, гладен си, в пустинята, ако разбираш закона, ако разбираш молитвата, то хлябът ще дойде. Има един реален начин, по който хлябът ще дойде в пустинята. Христос от нищо не можеше да създаде хляб. Имаше там пет хляба, но трябваше там да има пет хляба. Той от нищо не може да направи. Той казва: „Дайте ми петте хляба“ и тези пет хляба взе, че ги увеличи. Вие може да мислите, че и без хляб може да нахраните хората. Аз, като отида в пустинята, ще насея поне едно житено зърно, тогава всичко можете да направите. Ако не нося, нищо не можете да направите. Ако вие носите една мисъл в ума си, в сърдцето си едно чувство, във волята една постъпка – можете да направите. Едно добро имате, но без да имате една свещена мисъл, без да имате едно свещено чувство, без да имате една свещена постъпка, не може да направите нищо.

Аз не искам да разбирате всичко. Това не ми е желанието. Защото, ако разбирате нещата, вие ще се спънете. Вие ще се спънете така, както ако ви дам една площ земя, вие ще изгубите време за посев, а пък ако ви дам малко земя и не знаете какво има в нея, вие ще посеете и ще има резултат. Само това е мое, което аз мога да обработя. Аз не зная какво е въздухът, но от онзи въздух, който поемам, аз се ползувам. Аз не зная какво нещо е светлината, но тази светлина, която прониква в мене, от нея се ползувам. Ако аз съм във връзка с Бога, Бог владее един велик закон. Когато аз съм благоугоден на Бога, тогава Бог събужда желание в окръжаващите около мене, да имат разположение към мене и да ми оказват съдействие, едно чувство на любов.

Дошла някоя сестра и се оплаква от някой брат. Това е да я изпрати да дойде при мене. Ако тази сестра каже, че онзи брат е добър, тогава Бог я изпратил при мене. Аз зная, че той не е толкоз голям грешник, както тя мисли. Нейният ум е такъв. Този брат и постиснал ръката, да кажем. Сега аз изнасям нещата, за да ги направя явни. Някой път и вие не знаете как да гледате. Когато аз гледам, някой път се пазя, в тялото и в мускулите има неверни движения, ако ти не се пазиш, ще дадеш друго настроение, ти трябва да пазиш движенията на мускулите си. Съзнанието ти трябва да държи отчет за всичките ти движения. Някой път видиш една жена, мускулите ти треперят. Тези движения са неверни. Ти ще се пазиш да не става това треперене. И като трепериш, ще се замъгли умът ти, ще пиеш. Пиянството, блудството и престъплението вървят заедно.

Като отишъл дяволът при едного, казал му: „Или да убиеш някого, или да блудствуваш с жени или да изпиеш една чаша с вино.“ Той казал: „Да убия някого не искам, нито блудство, но ще изпия една чаша.“ Като изпил виното, той направил и трите. Ти нито ще пиеш вино, нито ще блудствуваш, нито ще вършиш престъпление. И за доброто е същото. Ако дойде един ангел, и той ще ти влияе с чашата. Само че, той ще ти даде една чаша с чиста вода. Ще ти доведе една млада мома и тя, като те погледне, в тебе ще се зароди едно свещено чувство да й направиш една услуга и ще я държиш като светица в ума си. Вместо да отидеш да убиеш някого, ще отидеш да съживиш някой умрял. Една форма, може да я употребиш и за добро, и за зло. В една чаша съдържанието е важно. Когато живееш чист и свят живот, дяволът го няма, но когато живееш порочен живот, дяволът е вътре в тебе. Като не живееш добре, дяволът е отвътре. А щом живееш добре, дяволът е отвън. Дяволът трябва да бъде отвън, а не отвътре.

Не искам да говоря за дявола, защото като мислим за него, ние привличаме всички онези нечистотии, които от памти века съществуват в света, и колкото по-малко говорим, по-добре е. Ние искаме той да си вземе всичката стока и да си отиде. На дявола не му искаме зло, но нека да вземе колкото зло има и да го отнесе със себе си. Да му кажем: „Тази стока не е за нас. В нашият свят тази стока не може да се продава. Ако можеш да направиш нещо хубаво, добре.“

Искам да ви остане мисълта. Вие всички искате да служите на Бога. Няма нито един от вас, който да има лошо желание и който съзнателно да иска да направи едно престъпление. Трябва да се държи абсолютно чист навсякъде. Някой път дойде една мисъл отвън, да я контролирате, именно тези чужди мисли трябва да се контролират. Та, има един начин, дето трябва да се помага. Онзи ден дойде един млад брат и разправи следното, той казва: „Едно време мислех: Какво от това, че светът мисли лошо за нас, но сега чувствувам, че хората в света, като ни пращат лоши мисли, може да ни заставят да вършим същите престъпления, които светът върши, ако не знаем законите.“

Аз искам да изучавате законите на човешката мисъл, сърдце и воля. Всяка мисъл, за да се постигне, има известни правила. За да ходиш в нормално състояние, има си известни закони и за чувствата, ако не спазваш тези закони, това чувство не може да се поддържа. Тогава естественото, здравословно състояние и то изчезва. Здравето подразбира тониране на мислите, чувствата и волята. Тогава и външните отправления на тялото и те трябва да бъдат нормални. Ако мисълта, чувствата и волята ти не действуват както трябва, ти нищо не може да постигнеш. А пък всички вие искате да постигнете нещо. При сегашните условия, вие имате всичките добри условия дадени, но трябва едно малко усилие.

Аз искам за 10 деня, най-малко да се съсредоточите, без да сте разсеяни и да разгледате вашия живот и да не спирате върху греховете си. Като се спреш и като намериш в себе си една погрешка, да благодариш и да се зарадваш, че си намерил в себе си една погрешка, гдето да може да работиш и да я поправиш. Намериш в себе си една крива мисъл, може да я поправиш. Аз правя неща, но много работи, които едно време съм ги разглеждал и сега ги разглеждам. Виждам каква е била тогава светлината. Мене не ме интересува защо така съм мислил. Кои са били причините, че съм мислил така. Ако за мене не са били предметите ясни, значи светлината не е била така силна, за да ми даде тогава ясна представа, а пък днес има по-голяма светлина.

Някои кабалисти носят кръстове, триъгълници [на] челото. Триъглникът, това е ума, сърдцето и волята. Този триъгълник, ако ти съзнаваш и го туриш на главата си, тогава всичко ще ти върви. За да могат умът, сърдцето и волята ти да действуват еднакво, ти трябва да имаш една цел, към която да се стремиш. Бог, ако бъде целта, към която се стремиш, тогава може да имаш този триъгълник. Ако този триъгълник го обърнеш, тогава ще имаш противоположен, обратен стремеж. Да кажем, че ти вървиш към Бога и обръщат триъгълника надолу и кажеш, че Бог го няма горе, казваш: „Да се обърна към земята, да си поживея.“ Като обръщаш триъгълника надолу, какво ще придобиеш? – Разликата ще бъде в следното: ако живееш по Бога, ще имаш 40 – 50 килограма, а ако обърнеш триъгълника надолу, ще имаш 120 килограма тяжест и в единия, и в другия случай ще умреш. При втория случай, като дойдат онези, които вземат от тебе, ще вземат повече и ще кажат: „Много угоена крава е.“ А пък, като умре светията, казват: „Много изпостела е“, и казват: „Трябваше да го храним.“ Те, под думата „храним“, разбират следното: Трябваше да го направим светски, щом станеш светски, ти се угояваш.

Мнозина мъже идват при мене и казват: „Много духовна е станала тя, хлътнала е. По-рано имаше какво да прегръщам, а сега няма какво да прегръщам, искам да се върне първата ми жена, да е тлъстичка.“ Това е криво разбиране. Ако тя е духовна, нейният мъж, като се приближи, ще чувствува, че от нея лъха една светлина, една топлина, а пък тя се е влюбила в другиго. Някой път хората се влюбват в духовния свят и се зароди една ревност в мъжа и той казва: „Христос ми я отне.“ Не. Христос не се жени. Той иска чрез нея да вкара и тебе.

Ще се избавим от следното заблуждение: Когато дойдем до истинската любов, ние ще имаме едно тяло красиво, пластично, няма да има тези черти. Някой път, когато движим лицето си, обезобразява се, това не се дължи на духовния живот. Ако имате духовен живот, вие ще имате едно тяло чисто, правилно и лицето ви ще бъде правилно. Първоначално, ще изгубите. Когато преминете първоначално от физическия свят към духовния, първоначално ще ви потънат очите, бузите. Когато минете през тази зона, ще кажете: „Струва си да мина през тези страдания“ и ще бъдеш доволен, и другите ще бъдат доволни. Ние казваме: „Никой да не се допира до мене.“ Че до тебе той се допира със своята мисъл. Цяла нощ той те държи в своите мисли. Тоя казва: „Аз не мога да спя.“ Със своята мисъл, той те държи в ума си. Някой път може да те държи със сърдцето си, а пък някой път може да те държи с волята си. Някой път и ти може да безпокоиш хората. Необходимо е да имаме една чиста мисъл, за да влияем добре на другите. Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ Много братя и сестри са тъжни, скръбни, атакувани са от чужди същества. Аз наричам като някои тении или трихини. Тези трихини знаете колко са опасни. Някой път влезе в тялото някоя трихина и става опасно за човека. Някой път с залъците влиза и тенията.

От тези същества в другия свят, за които ви разправям, може би да се изпоплашите. Любовта, за която ви разправям, ако започнете да я прилагате, всички тези недъзи ще изчезнат. Искам да си дадете свобода един на друг, да имате уважение един към друг. Онзи, главния предмет, за който искам да ви говоря, вие, които сте в състояние да го разберете, защото съвсем друго нещо занимава умовете ви. Този куб е съвсем неясна работа за вас и от стъкло можем да го направим, но непрозрачна е тази материя. Ако вие разгледате куба от тази страна, колко страни може да видите? – Три страни, другите ще бъдат неизвестни. Това, неизвестното е по-висше измерение. Ако влезете в един по-висш свят, в света на тесаракта, тогава вие ще го видите отвсякъде: и отгоре и отдолу, а сега, понеже сме на физическото поле, ние виждаме куба така, както го виждаме. Един куб това е страна, едновременно на тесаракта, но този куб е същевременно един малък тесаракт. От този куб може да направите 8 по-малки кубове. Един тесаракт е свързан със съзнанието на живи същества. Това са крепости. Като превземеш крепостта, ти ще изучиш крепостта. Но тази крепост е вътрешна, по-голяма крепост. Онзи неприятел излиза от крепостта и другите бомбардират. Много опасно е. В четвъртото измерение е много мъчно да се справиш, в третото измерение е по-лесно. В двуизмерните е още по-лесно.

Едно същество от четириизмерното е внушило лошо за тебе в този – в онзи, работи против тебе. Ти ще скъсаш най-първо тази мрежа, ще отидеш при главните телефони и с ножиците ще скъсаш тези жици. Половината от тези жици, като ги разрежеш, ще стане дисхармония в тях. Ще се произведе дисхармония между лошите хора и от това и те ще започнат да се карат помежду си, искат да ме оберат, ако съм богат. Да кажем, че ме оберат. Аз ги скарам за парите ми и те се бият и се скарат едни други, наранят се. Аз отивам да ги лекувам. Взема си парите и си замина. Но, ако не мога да направя това, ще пия една студена вода и ще кажа: „За втори път, Господ да ми е на помощ.“

Вслушвайте се и от всяка лекция гледайте да извадите една поука. Ако някой сказчик е по-глупав от вас, кажете, че и от вас има по-глупави. Ако пък е по-умен от вас, тогава старайте се да станете по-умен. Така че в първия и във втория случай да се ползувате. Опитайте се и вие да говорите, за да разберете този въпрос за куба. Трябват най-малко 10 години, за да се изложи.

Да изпратиш една мисъл, да се възприеме една мисъл, да се предаде някъде, тогава ти вече разбираш законите. В старо време как се е предавало Словото Божие? Ние мислим – чрез вестниците. Във времето на апостолите трябваше хората да пишат, нямаше печат. Ние казваме, че трябва да печатаме книги и да ги издаваме. Вярно е така. Туй е по-добър метод, но няма по-хубав метод от проектирането на една Божествена мисъл чрез човешката мисъл. Едно време хората бяха по-силни в мисълта си, отколкото сега. Сега са по-волеви. Там имат по-големи възможности, но в мисълта са по-слаби, [сега] се изисква силна мисъл. Ако имате силна мисъл, ще избягвате и много болести. Много болести у вас се дължат на отслабването на мисълта. Еде ти се нещо, не бързай да едеш. Пие ти се нещо, не бързай да пиеш. Отишъл си при извора, опетнен е, почакай половина час. Ти казваш: „Време нямам.“ Имаш време, ще почакаш 15 минути, половина час, поблагодари на Бога. Не бързайте да реализирате вашите желания, които сега имате. Чакайте половина час. Мнозина от вас живеят при лоши условия, вие трябва да се радвате. Молете се ден, два, три, четири, цяла година се молете. Ако след една година нямате резултат, елате и аз ще ви кажа къде е препятствието, коя е причината. А пък вие се молите, някой път нямате резултати, оставите. За Христа нямаше ли препятствия? За апостолите нямаше ли препятствия? Кой велик човек, коя велика жена е минала без препятствия. И кой праведен е минал без препятствия?

Не трябва да оставяме погрешките така. На Изгрева е започнало нещо, което, ако не искате да го поправите, аз ще го поправя. Най-първо ще ви направя всичките светии. Мога да ви направя светии. Но за предпочитане е вие сами да станете светии. Как може да се произведе един войник в генерал? Но бих желал вие да сте роден генерал, но без да ви направя, вие да отговаряте на генералски чин. Желанието ми е следното: Знанието, което сега ви предават от Невидимия свят, е да ви промени. След като аз престана да ви говоря, друг процес има в света, който иде да работи. Не работя само аз. След като съм проектирал известни мисли във вас, ще дойдат други работници и след 4-5 деня една мисъл ще започнат да я разработват във вас, ще ви дадат нова светлина. Те работят за вашия растеж, за освобождение на света.

Мене ми е желателно, когато дойдат тези работници, да възприемете, което те ви носят. Мнозина идват при мене и искат да ги запозная с Невидимия свят. Аз толкоз години имам това желание за вас, но вие искате механическо познаване. Такова запознанство няма. И без това някои ви познават. Тези, които са дошли да работят върху вас, са много учени. Те идат да работят, идват при вас и като дойдат, ще видят какво може да излезе от вас, съобразно с това, което намерят, ще почнат да работят. Толкоз години идват да работят. Ние сме дали на тях свободен ход. Те ще работят по методи, които те ще изберат. Аз не мога да им се наложа, не мога да им кажа: „Този брат е малко слаб.“ Тези братя идват да работят върху вас. Аз ги наричам „братя, които са завършили своето развитие“. Всеки един от тези братя, които идват да работят върху вас, си има специфични методи. Да изменим техните методи, това е престъпление. Те идват да ви осветлят, да ви избавят от мочурляците на този живот, от страданията, от неволите и да ви покажат по кой начин да реализирате Любовта, Мъдростта и как да премахнете препятствията. Всички вие имате препятствия, мъчнотии. Няма нито един от вас, който да няма такива. Има много трудни въпроси, които те ще разрешат. И Писанието казва: „Ще ви изпратя Духа си и Той ще ви освободи.“ Бог ще изпрати Духа си и ако те не дойдат, да ви освободят, не може да направите нищо. И Христос, като беше на Земята, дойдоха ангели да работят с Него. Като възкръсна, пак му помагаха и на тях се дължи тази промяна, която стана. И сега, и в бъдеще пак всичко ще се дължи на този, Божия Дух.

Онова, което вие приложите и развиете, това ще ви ползува. Някои мои примери, и някои мои думи може да са подействували. Някой път аз съм привеждал някой пример, който на някой не действува добре. Аз някой път говоря, че не трябва да раждате такива глупави деца. На някоя майка, като погледнат, че нейното дете не е умно, аз като разправям това, ни най-малко нямам предвид да огорчавам една майка. За да бъдете носители на Божественото, не трябва да носите в себе си никакви посторонни неща. Една майка може да е майка не само на децата, но майка и на своите мисли и на своите желания и на своите постъпки, и бащи трябва да бъдете едновременно.

Не искам сега изведнъж да туря тези неща, да ви спъват, нито мога да ви похваля, ако ви похваля и не отговаряте и ако ви коря и ако не заслужавате укора, тогава какво искам да кажа? Укора не заслужавате и похвалата не заслужавате, тогава какво заслужавате? Нито искам да ви хваля, нито искам да ви укорявам. Защото знам какъв е законът: Ако ви хваля, ще ме хвалите; ако ви укорявам, ще ме укорявате. А пък аз, за да се избавя от тази беля, нито искам да ви хваля, нито искам да ви укорявам. Пазя себе си. Ако вие ме хвалите, ще искате и аз да ви хваля. Аз влизам в положението ви. Ако аз съм на вашето място, какво ще направя? Може би, ще направя нещо по-умно, ако съм на моето гледище, но ако съм с вашето разбиране, ще направя като вас.

Но има един начин, по който нещата може да се постигнат. Този начин е следния: Аз искам да гледам нещата, както Бог гледа. Аз виждам някой брат е способен по видимому. Рекох, Бог му е дал способности, чувства, няма какво да се безпокоя. Рекох му: „Ще стане нещо от тебе, но как ще стане?“ Рекох му: „Бог те има предвид, ще стане нещо от тебе.“ Той казва: „Ти какво мислиш?“ Ти не желай още моята мисъл. Тя не е насърчителна, но Божията мисъл е насърчителна, защото и в единия, и в другият случай аз мога да те спъна. Бог ви е дал нещо, Той има едно специфично разположение към тебе. Аз какво мисля, след като завършиш работата си, след време аз ще ти кажа тогава, какво е било моето мнение за тебе.

Сега искам да бъдете свободни. Ще ви кажа на ваш език: спрямо всички аз имам най-доброто разположение, защото, ако нямам добро разположение, това значи да вляза в стълкновение с Божия закон. Като казвам, че имам добро разположение, с това казвам, че искам да изпълня Божия закон, а ако нямам добро разположение, тогава не съм в съгласие с Божия закон. Ще грпиш хората с невежеството им, с погрешките им. Ако вие бяхте съвсем прости, щях да имам едно особено отношение към вас, тогава нищо не плащате. Но представете си, че сте царски синове. Тогава колкото и да сте невежи, друго е, ще се оплача на баща ви. Ако бяхте прости, щях да употребя тоягата, но понеже сте царски синове, не мога да я употребя. Бащата ще каже за детето: „Той има малки недъзи, но ще бъдеш снизходителен.“ Господ ми е дал едно разпореждане да бъда мек. Някой път вие мислите, че не съм мек, лъжете си. Аз не съм мек някой път, когато разтривам. Хвана ръката, намествам я, изтеглям я, правя масаж, но за обхода, щом е здрав човек, аз съм най-мек. Щом има някой болна ръка, рана, аз го хвана и да не иска, казвам на някого: „Хвани оттам“, и разтривам. Ти казваш: „Защо правиш така?“ Рекох, за да оздравее ръката. Щом оздравее, аз стоя на няколко метра разстояние. Някой път ще ме извините за моята нескромност, че си позволявам да ви бинтовам. След като заздравее ръката, аз извадя и измия. Рекох, свърши се работата. Превързвам и отвързвам, а пък щом сте здрави, тогава отивате на работа.

Върху силата на човешката мисъл, чувства и воля, тепърва ще се спра върху това. Трябва да имате ясна представа за това, за да може да употребите своята мисъл, за да работите за Божието дело.

В светлината на Божията Любов всичко се постига! (Три пъти.)

12 година ООК,
6-та лекция от Учителя,
държана на 26.Х.1932г,.сряда,
София

Люби Бога

5 часа сутринта

Добрата молитва

(Прочете се една тема.)

В тази лодка може ли да плавате. Най-първо трябва ви един нов начин на разсъждение. Всички сте специалисти по старите пътища, но нов път трябва да учите. Това, което знаете, то е минало вече. То не ползува. Всичкото ви знание е заминало. То влиза в своите резултати. Вие се осланяте на миналото. Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво. Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите. Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж?“ Така е, не отричам това. Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци. Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва. Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус. Плюс и минус са две величини. Някой път те не са равни. Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям. Всякога се счита, че плюсът е по-голям. Силният е всякога по-силен от слабия. Другояче не може да бъде. Но пък някой път, не може да бъде силният толкоз умен, колкото слабия. И когато слабият ти създаде някоя беля, ти ще се чудиш от къде е дошла.

После, друго положение. На един гостилничар може да му е приятно да идват клиенти в гостилницата, но ако идват тези, които нищо не плащат и все на вересия вземат, първото място все вземат, но претенции имат да бъде всичко постлано, критикуват гостилничаря и т.н., и след като се наядат, запишат на тефтера и излизат навън. Красиво записват. Като дойдат втория ден, пак същото. Питам: на какво ще се радва гостилничарят? На хубавото писано или на ранното идване. Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение. Това са отношения в света. Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя. В мене две решения няма. Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо. Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя. Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат. Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има. Това не го вземайте лично. В природата има гостилници и тях някой път ги затварят. Вие ще кажете: „Учителят ще затвори гостилницата.“ Ето аз какво разбирам: ти си млад, в тебе текат сили, ти мислиш, но ще дойде един ден, природата ще затвори гостилницата и тогава ще почувствуваш, че ти не си млад и ще кажеш, отидоха младините. Гостилницата е затворена, кредита вече се намалява.

Та трябват ред разсъждения. Когато казвам, че ще затворя гостилницата, мога да я затворя, няма нито един на когото гостилницата няма да се затвори. Вие какво ще правите? В дадения случай от мене нищо не зависи. Това е вярно, но и от мене много зависи. И едното е вярно, и другото. Как така, изтълкувайте го.

Ето аз как разбирам. Една свещ, която аз държа в ръката си незапалена, но и след като запаля свещта си, тя няма да ви принесе оттам, дето сте вие, с някое такси до мене. Значи свещта само ще ви даде едно улеснение, а силата е във вас. Но тя може много да направи за вас, ако не свети тя, никъде няма да отидете. В дадения случай от мене не зависи, от вас зависи. Зависи и от мене. И това е вярно и другото е вярно. Ако аз не светна, от мене зависи, но ако аз светна, вече от мене не зависи, а от вас зависи. Това са ред разсъждения, които трябва да имате.

Сега всички вие вървите по личен път. За някого казват: „Защо този е начумерен днес?“ Това са повърхностни разсъждения. Когато небето е облачно, когато има вятър, небето отговорно ли е, че дъжд вали, че вятър има и прочие, ни най-малко. На вятърът му е скимнало да духа и само духа. Вятърът казва: „Не съм ли свободен?“ – Свободен е. Дъждът казва: „Не съм ли свободен да падам на земята, да си поиграя?“ – Свободен е. Какво е отговорно небето за духането на вятъра. Вие имате философски разсъждения, че всичко иде от Небето. Това е вярно и онова е вярно. Тогава аз ще ви задам друг въпрос. Бог даде всичко, нали? Следователно вие виждате като краен резултат, че грехът Господ го създаде. Вярно ли е вашето заключение. Не всичко, което е създадено от света, е от Бога. Това е за мен така. За вас как е, то е друг въпрос. Така че правим извод: Създадените от Бога неща се различават от онези, които не са създадени от Бога. Онези неща, които са създадени от Бога носят живот. А онези неща, което не са създадени от Бога, носят смърт.

Тогава вие ще цитирате онзи стих, който казва: „Аз съм този, Който творя добро и зло.“ Тогава ще ви задам друга една загадка. Идва един пътник, който като обиколил целия град, пристига при една къща и пита: „Мога ли да преспя у вас?“ Казват му: „Може, но в нашата къща има едно правило. По себе си няма да ходиш. Ако може да издържиш, ще те приемем.“ Кой е онзи човек, който би удържал своето обещание? Колко души ще издържат своето обещание? Това са неразрешени задачи. Някой път вие изисквате някой работи да станат, които са невъзможни по своето естество. Кои неща са възможни и кои невъзможни? Вие казвате, че аз трябва да ви обясня нещата. То е ваше разбиране. Кому Господ досега е говорил лично, като човек? Някой казва: „Чух един глас.“ На кое място го чухте? Някой ще каже, че на пъпа. Някой ще каже, че на друго място по тялото си, горе. Кое е вярно тогава? Някой казва: горе при лъжичката. Някой казва: горе; пък някой казва: така ми се стори. В колко случая това, което си чул, е глас на Господа и в колко случая не е глас? Мислите ли всякога, когато човек чуе нещо или му дойде нещо в ума, е все от Господа?

Тогава обяснете: всичките капки, които обичат свободата, и завземат в пространството голям простор, защо, като паднат в долината, има блъскане и вместо да бъдат чисти, стават кални. Защо капките не остават чисти? Рекох, ако сте горе в пространството, ще бъдете чисти. Щом дойдете в долината, ще бъдете веднага кални. Ако вие влезете в кое и да е общество, помнете това, в каквато и да е организация, непременно ще се окаляте. Колкото долината е по-голяма, калта ще бъде по-малко. Колкото долината е по-стръмна, по-тясна, толкоз калта ще бъде по-голяма. В отношенията, които съществуват, има една голяма опасност. Когато хората се сближават едни с други, в света, всякога има една опасност да се окалят. Да се окаляш значи да възприемеш някои неща в дадения случай, които не може да използуваш за нищо. Калта само ще полепне по тебе, тя само чака да се залепи за тебе и после тя ще каже: „Оцапали ме, дотегна ми да седя тук.“ Калта не иска да седи там.

Дайте сега онова, вътрешното тълкувание на това. Ако вземете само буквално нещата само за временния живот, то нищо не се разрешава. Вземете запример следното: В съвременната музика, диригентите трябва да дирижират, да управляват един хор. Казват, че този диригент е отличен. Музикантите са отлични. Но между диригента и музикантите няма никакво съотношение, няма никакви естествени правила. Всичко това не почива на един велик закон. Донякъде само почива. На първо място е музиката, а не диригентът. На първо място не са свирците, диригентът трябва да се слива със своя талант, с музиката. Диригентството може да се създаде и по друг начин. Твоят език, за да изпее една песен, дава се такт на него. Запример изговорете думата „свобода“ и вижте на колко места вашия език ще се завърти, докато изкаже това слово. Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу. Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи. В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа. Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл. Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа.

Аз някой път свиря без такт и без диригент. Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво. Има едно вътрешно съотношение. Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката. Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента. Важна е музиката, която публиката трябва да слуша. Каквото излезе от нас, то е важното? Това, което излезе, то е, което може да повдигне музиканта.

Някой може да каже: „Тогава без диригент!“ Не. Диригентът в дадения случай може да го считате за глава. Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството? Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. Вие настоявате за отлични диригенти. Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента? Музиката роди диригента. Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър. Та, на първо място вие да имате един музикален талант в себе си, една музикална гениалност, да сте родени, да сте музикално гениални, както свирците, така и диригентът ще дойдат сами по себе си. Това е първото нещо, което трябва.

Казвате, че здравето се добива като еде човек. Само невежите хора мислят така. Няма животно, което да не знае как да яде. Каква е скритата ви цел? Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания? (Един брат запитва нещо Учителя. Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук. Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти. И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал. Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил. Аз зная всичко. Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти. Аз съм длъжен, длъжни сте и вие. Какво разбираш под думата „природа“. Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“? И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива. По този път, по който вървите, истината не се добива. Не мислете, че пътят на животните е така свободен. Нито един от вас най-първо не е свободен. Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си. За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна. Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта. Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера. Аз ли съм крив? Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите. Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче. Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора. Ти моята сила не си опитал. Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт. Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е? Хората си позволяват това, което не е позволено. Един войник, който и да е от вас, изважда ножа и убие другиго. Това, което Бога не позволява, човек го позволява. Ако ние сами се разрушаваме, тогава как изпълняваме Волята Божия?

Най-първо езикът ти е един нож, вие хубаво питате. Аз бих ви говорил, но трябва да бъдете свободни, без задължения. Тези, които ме слушат, имат същите погрешки, като вас. В едно отношение са по-доблестни от тебе. В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен. И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил. Аз не искам никой да ме защитава. Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща. Питам: аз изисквал ли съм от вас нещо невъзможно? Вие питате: „Как да живеем добре?“ Аз отговарям: Люби Бога!

Всичко, което носи раздор, смърт, страдание в живота, не е от Бога. Ти си причината за всички нещастия в света. За всички престъпления в света ти си причината. Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам. Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа. Той казва: „– Яденето не е сготвено. Моето ядене става в 12 часа.“ Гостилничарят отговорен ли е? Идвате в моята градина и искате да ви услужа с плодове. Елате, но понеже вечерта всичко е раздадено... (Една птичка влезе в салона.) Това птиче защо е влязло?

Мнозина са казвали по отношение на школата: „Съжаляваме, дето толкоз време изгубихме.“ Питам: не е ли целият наш живот една загуба? Кой е спечелил? Кажете ми един човек, който да е спечелил в света, да има завършен резултат, да има печалба. Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално. Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си. Де е печалбата? И вие нищо не печелите. Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук. Даже има работи, които ако не бяхте в школата тук, по-добре щяхте да ги добиете, но има нещо, което в школата ще добиете по-добре, отколкото вън. Запример някоя мома, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук е изгубила шанса да се ожени за богатия момък. Тук ще се ожени за един брат, като нея, който ще каже, че Бог е промислил и тази сестра ще гладува.

Кое е важното сега в света? Всички сега трябва да развием най-важния въпрос. Всичко онова, което се върши в света, е важно, но в дадения случай, кое е най-важното? Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи. А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят. Те са гимнастически упражнения. Нищо не се постига с това. В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено. В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора. Тук се изисква много учена работа. Тук трябва да мислиш. Аз почти нищо не разбирам. Някой има радост и я изгубил. Имал е любов и я изгубил. Любовта се губи. Приятелят е умрял, изгубиш любовта си. Майка ти умряла, изгубиш любовта си. Замине учителят, изгубиш любовта си. Замине ученикът, загубиш любовта си. Всичко се губи, но има неща, които не се губят.

Сега да дойдем до обяснението. Ако искате, елате един ден при мене. Малкото дете, което е в ръцете на майка си, не може да ходи в училище. Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички. Нито един от вас не е идвал при мене. Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала? – „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете. Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси. Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение. Във вас се заражда едно нетърпение. Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам. Никой от вас няма да кашли, няма да се секне. Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне. Като седне, да прилича на една статуя. Като говори, да не прави жестикулации. Никой от вас да не плюе на земята.

Тази, влязлата птичка е предметно учение. Това пиленце е влязло и казва: „Намирам се при специални, социални условия, соколите ме гонят. Зима иде сега, какво трябва да правя? Подслон не може ли да ми дадете?“ Нито един от вас не е в състояние да му услужи. Няма достатъчно доверие в нас. Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода. Какво мисли това птиченце всъщност? Това е моето тълкувание. Защо е дошло то? Кой то вас може да определи? Кое го е подтикнало да влезе тук?

Светът е създаден от Някого, Когото не знаем. Това, Незнайното хората наричат Бог, Разумност, Природа и пр., но истинското Му име не знаем. Но все таки ние чувствуваме Неговата воля, Неговата мисъл и Неговата сила. Този, който е създал света, не го е създал заради нас. Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим. Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това. Ако стана цар, какво ще постигна? Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не? И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят. Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря. Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете. Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е. И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти. Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин. Сега вътре какви сте? Какви трябва да бъдете? Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре. И аз, и вие да го казваме може. Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете. Аз съм ученик, а вие прост. После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва. И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали. Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си. Представете си, че някои ученици нищо не носят от товара. Тези, които носят товара, защо да не са готови да дадат половин товар, защо ще страдат? Когато човек страда, тогава разбира, че трябва да даде нещо.

На този приятел, аз сега разбирам нуждите му. В душата му има събрано чувство, той си има своя болка, има нещо незадоволено. Той ходи и се усеща като самотен и той усеща, че всички хора около него не го разбират. Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората. Следователно те гледат на него малко странно. В него има често характера на апостол Петър. Петър извади ножа и извади ухото на слугата. Христос, който беше умен, му казва: „Тури си ножа в ножницата, защото с един нож работа не става. Тези хора имат повече ножове, отколкото ние. Тури си ножа. Мене ще бият, а вие ще се разпръснете като пилци.“ Петър, като тури ножа, офейка, отдалече дойде и той се отрече, каза: „Не съм от неговите ученици.“ После, като му дойде на ум, че не си устоя на думата, излезе и плака горко. Христос го погледна, искаше да каже: „Аз ще бъда разпънат, но после пак ще се срещнем, ще се разговаряме.“ Онова, което беше скрито за Петра, Христос му го разправи, след като възкръсна и стана Петър радостен, и беше готов за всички страдания.

Вие сте онзи в онзи Петър, в Гетсиманската градина, там има бой, камшик. Там е казано в Евангелието: „Паднаха онези на лицето си.“ Христос искаше да избави учениците си и каза: „Аз съм, оставете тези!“ Това е сега драмата в този свят. Така живеем и не се разбираме. Ако някой каже, че се разбираме, не е вярно, не се разбираме. Мога да ви наведа хиляди доказателства, но не искам да ги навеждам.

Дойде някой в стаята при мене и казва: „Много ти е добре тебе тука. Леглото ти е там, по-хубаво спиш, отколкото ние.“ Аз бих заменил това легло, но готови ли сте, учението, което имам в ума си, да го застъпите по-добре от мене? Аз не съм дошъл за едно легло, за един юрган, за една паница ядене в света, не съм дошъл и за една усмивка на хората. За какво съм дошъл в света? Аз зная защо съм дошъл, а вие защо сте дошли? И вие сте дошли за нещо. Вие не сте дошли мен да слушате. Аз, в дадения случай, съм диригент. Вие сте свършили музикална академия. Който и да е може да бъде диригент. Вие може да свирите и тогава диригентът дава такт. Ти вървиш по пътя, твоята мисъл е един диригент, твоето сърдце е един диригент, но не е това главното. Ти имаш един импулс, но не е главното в импулса. Зад импулса седи нещо по-велико, това е разумното, изворът на живота, великото в света. И като дойде това великото, ти ще почувствуваш единството ти с всичкото битие. Сега всеки е погълнат от вас, всеки един си има желания, но това желание не е, което осмисля живота. Но извън това желание има нещо по-велико, което човек трябва да схване. Всички тези желания са стъпки към онова великото, непостижимото в света. Непостижимо е, понеже не може да се улови, не може да се опетни. И ти, като го зърнеш, то е един идеал.

Да ви приведа един пример на вас: Един проповедник, като говорил няколко часа за Господа, слушателите нищо не разбрали, един от слушателите само си има своите нужди. Идва при едно място и сяда при една много красива госпожа. Тя му говори за съвсем други работи. Нито за Бога, нито за нещо подобно и той цялата нощ, като се върнал, бил весел и радостен. Проповедникът му разправял важни работи, а тази госпожа му разправя обикновени работи, а той се върнал весел. Тя даде нещо от себе си, а проповедникът е скържав*. Като се връща, този слушател е радостен, той сам разправя въодушевен, взема перото и пише, и тази жена е в ума му. Защо влезе в ума му? Ние казваме: Пазете се от красивите жени. То е така, има опасност. При огъня като си, може да се запали нещо, но в дадения случай огънят произвежда по-голяма полза.

Ще ви дам две правила: Аз често си позволявам да направя едно малко зло. Ако това малко зло, ще произведе едно по-голямо добро, тогава заради голямото добро, ще направя малкото зло. Защото, ако не го направя, няма да дойде голямото добро. Често не правя едно малко добро, защото ако го направя, ще дойде голямото зло. Рекох и на вас: ако зад едно малко зло, се крие едно голямо добро, направете го; ако зад едно малко добро, се крие едно голямо зло, не го правете. Някой път ние се отказваме от малкото зло и изгубваме голямото добро. Някой път направим малкото добро и след това правим голямото зло. Объркваме нещата. А пък има и друг живот, дето малкото добро върви с голямото добро и малко зло върви с голямото зло. Но в сегашния живот има прекръстосване, съпоставяне.

Сега, колко години някои от вас сте слушали беседите? Говорил съм ви не само аз, но и други са ви говорили, отвътре са ви говорили и аз зная едно нещо, че думите, които аз съм ви казал, те няма да паднат напраздно. Обаче, аз зная, че един ден, някои от вас, ще идете и онова, което придобиете, няма да се върнете. Вие ще приличате като онези 10 души, които Христос е изцерил и само един от тях се е върнал. И казал Христос: „Де са другите, да отдадат Слава на Бога?“ Ще се върне само един, ще каже: „Едно време боледувах, сега оздравях, много съм благодарен“, а другите ще замълчат, това е което правим ние. Някои от вас въздават слава на Бога, а някои казват: „Ще си поживеем в света“, и си поживяват. Не искам сега да ви морализирам. Няма по-благородно нещо в човека, отколкото това да бъде съзнателен. Ако любовта не е фактор, ако аз мога да подозирам един момък, че е при една мома, и ако аз подозирам една мома, че е при някой момък, то не съм разбрал живота. Онова, което Бог е допуснал в света, вие не го подозирате. И онова, което има да стане, вие не може да го избегнете. Една красива мома, която е дошла в света, тя не може да избегне противоречията в света и онзи момък не може да ги избегне. Тя не може да избегне противоречието, че е изгубила своята красота и момъкът, че е изгубил своята сила. Красотата е била в нас едно обявление, и силата е едно обявление. Това, което мога да изгубя, какво мога да се радвам на него? Аз вземам 100 лева, но след 10 години трябва да му върна 100-те лева с лихвата. Ако ми даде сто хиляди лева и ми каже: „Когато искаш може да ги върнеш, лихва не искам, след като забогатееш много и не се нуждаеш от тях, може да ги върнеш“, аз считам човек, който казва така, за благороден. Това е един морал, който аз поддържам.

Не сме единствените хора в дадения случай. Не съм само аз, който говоря, има хиляди разумни хора, които в сегашните времена говорят, има хиляди разумни ученици, които говорят, и спасението не зависи от нас, зависи от цялата целокупност. Слънцето изгрява точно навреме, това е един резултат. Зад този резултат виждам разумната сила, която работи и зад всичко това грешно, има все таки нещо разумно. Във всичките тези хора, които говорят днес, във всичките хора, има желание да постигнат нещо по-добро. Католическата черква изгаря толкоз хора. Властта, за да поддържа своята власт, наказва толкоз хора. Противоречието произтича от самите нас.

Преди години имах един пример, ще ви го приведа. Дойде при мене един господин и идва и иска пари на заем и преди да ги беше взел, казва: „Аз ще ви ги върна тези пари, аз съм честен човек. Услужете ми.“ След като му дадох парите, той се обърна и казва: „Извинете, могат да се случат условия, може да не мога да ви ги върна. Какво ще мислите за мене?“ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението. Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш. Аз мога да те освободя. Считай, че не съм ти дал нищо. Забрави и не връщай нищо. Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги? Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен?“ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек. Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил. Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш. Вземи парите и не искам нищо. Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел. Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам. И да не мислиш, че имам пари. Те са последните пари, които имам, и ти ги давам. Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично. И ти имаш душа и ще се порадваш. Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме. Става една борба в него. Две мнения. Казва: „Какво ще бъде твоето мнение?“ – Рекох, бъди уверен. Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам. Той се зарадва и въздъхна. Когато въздъхна този човек, дяволът излезе от него. Под думата „дявол“ разбирам човек, който иска да живее изключително за себе си, всеки човек, който живее изключително за своето право. И аз често пъти изисквам от хората, това за което нямам право.

Та сега, едно хубаво разсъждение. За да се образува онази хармония, онова разбиране, истинския морал, вие трябва да го търсите. Влезте в кое и да е общество, всички общества си приличат. Колкото хората са по-повдигнати, тогава се заражда друго нещо, от друг нюанс. Има някакво грубо прегрешение, но след като излезеш, един брат ти е казал, за него този е малко... Ще се спрете там. Само ще си помръднете ръцете.

Та, в света съществува един закон. Всеки човек, в дадения случай, иска да го приемат. Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора. И като имаш доверие в него, нему му е приятно. И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие. Аз не искам абсолютно доверие. Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога. Ако искаш от Бога няколко милиона, Той няма да ти ги даде, но ако искаш 5 пари, ще ти ги даде. Ако искаш храна, един обед или жаден си, искаш малко вода, Той ще ти покаже извора, ще намери някой да ти покаже водата или ще ти даде някой едно парче хляб, ще го изядеш.

Ако искаш да опиташ Бога, може да опиташ Бога, когато си болен. Лекарите ще кажат, свърши се, този човек е фалирал, а ти кажеш: „Господи, ще те слушам, помогни ми.“ След 24 часа болният се подобрява. Или някъде те гонят хората. Мене ми разправяше един господин, гонили го, потеря, заобиколили го и той казал: „Господи, ще ме убият, само Ти може да ме избавиш.“ Хваща го началникът на потерята и го завежда на едно място в гората, казва: „Да си вървиш, ти не си човека, когото ние търсим. Онзи е друг.“ Ти ще кажеш: Това е „1001 и една нощ“! Има едно Същество и ако всичките хора се обърнат към Него, светът би се оправил. Но хората не искат по този начин. Те искат по свой начин да оправят и тогава ще има този ред на нещата.

Но вие опитайте по този начин и като го опитате, не ходете да разправяте тази своя опитност, понеже ако разправяш една своя опитност в живота, това понякой път ще се отрази зле върху вас. Например ако отида при вас и кажа, че съм много учен човек, то каква цел имам? Искам да си подигна реномето, че съм учен човек. Какво ще добия? Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи. На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара. Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос. Не може да го приложиш. Продава се знанието. Сега имаше курсове по тайните науки. От Америка имаше преискуранти.* Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано. Всичко това е повторение. И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система. Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя. Там се изисква учение. В природата трябва да чоплиш. Тя обича трудолюбивите. Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва. Но, ако ти си изправен, те са готови постепенно, не изведнъж, да ти разкриват все повече и повече и на всяка стъпка ще ти съдействуват, каквото и да кажеш, те ще ти помагат. В света има една обща идея, на която тези същества са носители и те подкрепят едно велико благо. Това благо е Бог.

Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, ще остави не само отпечатък, но всяко лошо желание привлича известни утайки и болестите се дължат на известни лоши желания, които и ние самите не знаем. Те се наричат „тайни желания“. Дойде при мене един човек, който се показваше много набожен, от първо качество. Аз искам да го опитам. Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди. По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди. Господ никога няма да те съди. Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба. Рекох му: „Аз не искам да те съдя. Я ми кажи защо идваш. Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи. Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не. Рекох му: „Тази работа е непоправима. Отначало трябваше да разсъждаваш. Парите си изгубил, не го съди. Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам. Аз му казах: Ум не се дава. Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам. Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого. Аз считам това за престъпление. Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път. Каквото излезе от сърдцето му, вземам, но да чопля, не. Нито пък моето сърдце искам да чоплят. Казано е, Господ казва: „Дай ми сърдцето си“, но преводът не е прав.

Тези са сега нови разсъждения. Освободете се сега от личния елемент, поставете личността на нейното място, едно правило аз държа. Най-високият връх няма защо да се защитава. Той е най-висок. Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш. Ако си най-високия връх, е свършено. Но също така, ако си и най-ниския връх. Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините. Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър. А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай. Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал. Нито един от вас не е сиромах. Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси. И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате. Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението. Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието. Тук един ден, една сестра седи, богата и казва: „Като мене няма друга. Онова, което аз съм преживяла, какво е? Вие сте големи простаци.“ На друга сестра казва: „Ти си много проста“, и идва тази сестра и иска да минава за бедна, не е бедна.

Когато Христос е казал на младия момък: „Иди, продай всичкото си имане“, ни най-малко не искаше да продаде материалните си богатства, но този момък имаше високо мнение за себе си, че е минал целия закон, а Христос му казва: „Откажи се от своето тщеславие и ела подир мене и слушай каквото ще ти кажа.“ Да се откаже от себе си, това беше много тежко за този момък, но все таки човек трябва да се откаже от себе си. Като дойде смъртта, ще му вземе тялото и той ще се откаже от себе си. Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци* на къщата разхвърлени. Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали. Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя. И Христос казва: „Да бъде Твоята воля“, и дойдоха сега новите порядки в Русия, да се отречат. Там има едно самоотричане.

Отче наш

12 година,
7-ма лекция на Общия Окултен клас,
2.XI.1932 г., сряда,
Изгрев, София

Всякога услужвай

6 часа сутринта

Отче наш

За следния път пишете върху темата: „Какво постига личната опитност?“

Ще прочета първо Послание от Йоана, трета глава.

В Писанието има тънки работи, които трябва да се различават, както музикантът трябва да различава с ухото си разните тонове. Тези неща се отнасят до външната страна. Запример, когато един оркестър свири, диригентът, който има тънко ухо, той веднага може да схване кой от инструментите прави някаква погрешка и в кой тон именно се заключава погрешката. Ако някой слуша, да се свири, но няма такова чувствително ухо, и десет погрешки да се направят, той чува, че има някакъв дисонанс, но где именно е направена погрешката, той не може да различи. В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки. Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете. Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това. Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината. Това положение е общо за всеки човек. Всеки човек все има някъде да куца. Куцането не зависи някога от човека. Има външно, има и вътрешно куцане. Казвате: „Човек не трябва да куца.“ То значи: Трябва да се премахнат вътрешните недъзи.

Рекох, за да се премахнат недъзите, които съществуват вътре в човека, това съставя обект на самия живот. Разбира се, опасно е, ако тези недъзи често се повтарят. Във всички науки има една опасност от честото преповторение на нещата. Запример, ако вземете една селска мома, ще я видите хубаво облечена, спретната, защото има някаква побудителна причина. Тя е облечена без никакъв дефект. Това се отнася не само до селските, но до всички моми. Такива са всички моми. Обаче, щом постигне това, което желае, тя вече не обръща внимание на външността си. Докато има побудителни причини в себе си, тя постоянно носи китка на главата си. Щом постигне своята цел, веднага престава да носи китки на главата си. До известно време носенето на китките съставя едно правило, но след това време се счита, че е срамотно да се носят китки на главата и момата казва: „Едно време носех китки на главата, но сега вече не може.“

Това е вярно и в морално отношение. Някои хора се кичат като момите, но дойде време и те напущат този живот, казват: „Нищо не струва.“ Това е същото и в живота. Когато момата туря китки на главата си, тя ги туря така, че те да имат известно отражение върху нейното лице, да й придават красота. В това отношение селските моми разбират закона, те разбират отношението на цветята върху лицето на човека. Това е едно правило за тях. А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя. Те мислят, че и без китка може. Питам: закон ли е, че всяка мома трябва да носи китка? Не е закон, това е едно правило, една мода. Та, когато казваме, че трябва да се живее добър живот, трябва да се определи същественото, в какво седи добрият живот. Или, когато се говори, че трябва да се обичаме, трябва да се знае в какво седи същинската любов.

Понякога в живота си ние употребяваме такива методи, каквито употребявали турските джерафи*, хирурзи, за лекуване на рани. Тези джерафи имаха обичай първо да намажат болното място с масло. Не, с масло само не се лекуват раните, трябва нещо съществено за това. Та, понякога ние туряме мазилки, но и с мазилки работата не върви. Има ред лекарства, които природата сама е създала за лекуване, тя е предвидила, че хората трябва да се лекуват. И лекарят дава такива лекарства. Всяко лекарство има за цел да извади всички отровни вещества, които се намират в организма или най-малко да ги неутрализира.

Сега целта не е да се лекуват болни хора и да се говори за тях, но трябва да се знае, че има и морални, и физически и умствени болести. Всяка умствена болест може да мине през две състояния и най-после да се яви през тялото. Щом се яви в тялото, тя вече може да се лекува. Целта е да се локализира някъде и тогава да се лекува. Докато не се локализира, тя не може да се лекува. Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг? Не знаеш. Някой например обича да отлага. Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш. Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат. Има нещо у човека, което постоянно отлага. Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е? Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш. Това лесно става. Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш. Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове? Нека дойде друг някой да го по-дигне.“ И така го отлагаш. Така у човека има някой недъг, наслоен от ред поколения, и за да се освободи от него, той трябва да намери лост, с който да го подигне. Този недъг мяза на дяволския нокът – опнеш го, но той се държи здраво в месото, не мърда. Ако искаш да го откъснеш, ти трябва да употребиш някое лекарство, за да го откъснеш, да премахнеш корените му.

Та рекох, погрешките, това са анормални състояния, които се явяват у човека, и той трябва да употреби усилия, да се справи с тях. Той трябва да изучава законите на своето естество. Понякога човек мисли, че е много добър, хубаво е да мисли, че е добър. Понякога мисли, че е лош, и това е хубаво, да мисли. Но лош и добър, това са относителни неща. Той прави по такъв начин ред сравнения. Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен. Това са все относителни мерки. И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва. Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек. Доброто трябва да радва самия мене. Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро. Аз нямам предвид човешкия егоизъм. Човешкия егоизъм е едно натрупване. Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма. Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка. Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка. Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка? Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич. Ако сто хиляди хора се изредят да ти целунат ръка, какво ще стане с тебе? Има много писатели и поети, които искат да се прославят, да ги държат хората в ума си. Знаете ли какво ще стане с тях, ако всички хора или поне много хора ги държат в ума си? Да те държи в ума си един светия, разбирам, но всеки да те държи в ума си, има в това една голяма опасност.

Ще кажете: „Тогава никой да не мисли за нас.“ Това е още по-лошо. Да мислят всички за тебе, това е опасно, но и никой да не мисли за тебе, това е още по-опасно, по-лошо. Все таки има един, който мисли за тебе. Кой е той? – Ти самият. Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание. За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо. По кой начин трябва хората да се обичат? Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича. Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат. Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение. Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари. Това е външната, физическата страна на любовта. В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина. Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него. Това е любов. Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи. Единият не трябва да отказва никога, а другият не трябва да злоупотребява никога. Човек трябва да издържи на тези две правила. Той всякога трябва да услужва и никога да не злоупотребява с услугата на другия.

Преди години аз изследвах причините за болестите. По едно време при мене дойде един господин, разправи ми болестта си, но аз не можах да намеря причината на неговата болест. Един ден той върви на разстояние от сто-двеста метра от мене, аз чух той да каже една дума. Тази дума веднага хвърли светлина върху мене и разбрах, на какво се дължи болестта му*. От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му. Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства. Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри. Повече той няма какво да мисли. Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него. Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма. Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека. Когато хората дестилират водата, те имат право за това. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. За да се промива организма, човек трябва да пие дневно най-малко кило, кило и половина вода. Някои мислят, че достатъчно е човек да изпива на ден по една чаша вода. Не, кило и половина вода трябва да се пие и то чиста, дестилирана, без никакви примеси. Такава вода трябва да употребявате и в храната, която приемате.

Рекох, примеси има и в човешките мисли и в човешките чувства. Някога, колкото и да не иска човек да чуе нещо казано, речено, все пак дава ухо. Не трябва да го интересува това нещо. Това е една кал. Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал. Искаш да видиш, че някой убил някого. И това не ти трябва. Какво те интересува, как станало това, убийство? Взел нож, мушнал го и това е всичко. Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти. Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага. Това разбирам. Но да любопитствуваш, да искаш да знаеш какво правят двама души, това не разбирам. Какво ще правят? Единият убил другия – какво има да се любопитствуваш от това. Някой казва: „Аз видях как го уби, мушна го човекът пред мене.“ И ще отиде да разправя на втори, на трети, на четвърти и т.н. „Аз видях, как го уби.“ Какво от това? Ще разправяш тук – там, а на другата вечер ще сънуваш, ще преповтаряш в съзнанието си тези образи. Та, вие трябва да освободите ума си от всички ония силни впечатления, които не можете да асимилирате.

Сега и в школата само това се чува, да говорят едни за други и да си казват: „Ние в това общество не живеем добре.“ Това е много казано. Двама или трима души могат да не живеят добре, но останалите живеят добре. Защо не живеят добре? Понеже това общество не се отнесло спрямо тях добре. Не, като се говори за нещо, трябва да се взимат във внимание или пред вид само неколцина, до които се отнася дадена работа, но не и до всички общо. Ако двама – трима души не се обичат, това не показва, че и цялото общество не се обичат. Писанието казва: „Целият свят в лукаваго лежи.“ Питам: нима добрите хора и светиите все в лукаваго лежат? Това са общи твърдения. Има един свят, който лежи в лукаваго, но не целия свят. Ако човек е невнимателен, много заразителни болести могат да се предадат по този начин, без да се счита, че причината се крие другаде някъде. Запример някой е лежал на студената земя или под сенчесто дърво или на камениста почва и после казва: „Простудих се.“ Следователно ученикът трябва да изучава живата природа или отношенията на разумните същества, между които той се движи.

Има известни същества, между които ние се движим, без да ги виждаме. И слухът на тия същества е толкова остър, че те чуват всичко, каквото ние правим. Слухът и на най-добрите капелмайстори не е нищо пред техния. И ако ти от сто километра разстояние направиш една малка погрешка, той ще те чуе и ще те хване. Това е, което ние наричаме будно съзнание. Това същество, като улови някого в погрешка, веднага идва при него и му посочва погрешката. Този капелмайстор дохожда при онзи, който свири, и веднага му посочва пасажа, който не е взел правилно. Ако музикантът, който прави погрешки, е внимателен, и капелмайсторът е много внимателен към него. Ако не е внимателен музикантът, тогава и капелмайсторът му се стряска, строго му забелязва. Кой от вас не е чувствувал този капелмайстор? Този капелмайстор постоянно ти говори отвътре, и ти казва: „Ти не живееш добре. Еди коя си постъпка не е добра.“ Ти се измъчваш, страдаш. Понякога у човека се явява едно желание да скрие тази постъпка, да прикрие по някакъв начин погрешката си. Но след това покрай него минава втори капелмайстор и му казва: „Не се живее така.“ След него минава трети, четвърти и всички казват: „Това не е право, тонът не е правилен и т.н.“ Ти кажеш една лоша дума и капелмайсторът ти казва: „Тази дума е лоша.“ Каква дума да кажеш, обаче, той не ти казва. Никой от капелмайсторите не ти казва какво да правиш, какво да говориш. Те казват: „Има известни правила, те са написани, няма защо да ти се казват. Ти трябва само да ги прегледаш.“

Ученикът или музикантът трябва да знае как се взимат тоновете правилно, те са написани, няма какво да се разправят. Някой път учителят ще дойде, ще разправя на ученика как трябва да взима тоновете. Има известни инструменти, в които тонът е строго определен, но има инструменти, в които самите музиканти трябва да намират тоновете и техните места. В това отношение те трябва да гледат с остро ухо, да разбират, да чувствуват тоновете и да поставят пръстите си на местата. Така и в човешкото съзнание, човек трябва да знае, де да бутне тона. Ако се яви една дисхармония, значи ти си бутнал там, дето не трябва, не на място. Някога се бутне един тон вместо друг. Това показва, че в тази инструментация, каквото представя човешкото съзнание, има много клавиши. Можете ли да си представите, какво би било, ако един орган например, имаше повече от 250 хиляди клавиши? Вие ще се забъркате, ако ви турят пред един такъв орган. Да имате на разположение толкова клавиши, това е една много деликатна работа. Пианото например има само осем октави. Та деликатно е положението на човека, да изучава себе си. Не е лесна работа да изучава човек себе си.

Някои наши погрешки произтичат от чувството на страх, на самоуважение, на честолюбие, на користолюбие. Това са положения диаметрално геометрически по отношение на това, което трябва да бъде. Някои погрешки произтичат от ъгъла А, други от ъгъла В, трети от ъгъла Д, а четвърти от ъгъла С. Следователно за всяка своя погрешка човек трябва да знае от коя област произтича тя. Квадратът, който представя отвлечена област, човек трябва да знае на коя част от мозъка му съответствува всеки един от дадените четири ъгъла. Ако се каже само, че от ъгъла А произтича една погрешка, това е много общо казано, много неопределено. Где е това А? Или ако кажете, че от ъгъла В или от ъгъла С, но где е мястото на тези ъгли в човешкия мозък? Де се намира този квадрат в човешкия мозък? Где е този квадрат в човешкия живот? Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък. Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота. Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого. Болният никого не може да набие. Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка. Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие. Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти. Устата ти трябва непременно да бъде свободна. Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш. Следователно честолюбието на човека може да бъде до краката му, или до пояса му, до раменете, до брадата му най-много, мине ли обаче брадата, ти веднага трябва да се обърнеш кръгом и полека да пъплиш назад. Тръгнеш ли напред, има вече голяма опасност за живота ти.

Да допуснем, че някой те е обидил. Ти не казвай нищо. Там е философията. Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене [на] време. Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток. Какво се постига от това? То е зоология. И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н. Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това. Важно е, дали имате търпението на вола. Мязаш на вол, а нямаш неговото търпение. Какъв вол е този?

Мене ме интересува, когато виждам двама души да се карат, има едно педагогическо каране. Някой казва някому: „Ти си цял вол: глава имаш, но не мислиш; рога имаш, но не знаеш как да ги употребяваш. Не те е срам!“ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти. Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли. Патката минава за много глупава. Този човек не мисли, не разбира законите на природата. Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае. С плаване само работа не става. Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ. Патокът е символ. Той всякога си намазва перцата. С това той иска да каже на своя познат: „Ако ти, като патока, знаеш да си мажеш перата и на сушата, ти цена не би имал.“ Ти не можеш да живееш в сушата, както във водата. Що се отнася до водата, там патката е майстор, от нея може да се вземе урок. Обаче, излезе ли на сушата, всичките й погрешки са там.

Сега да ви приведа един пример, който се е случил във варненско. Вървя един ден и виждам три деца седят, а пред тях един паток седи мирен, не се мърда. Казвам си: как ли са дресирали тия деца патока да седи така пред тях, като че му преподават? По едно време, като наближавам, какво виждам: децата държат една връв, на която има нанизани царевични зрънца, а патокът седи пред тях. Разбрах каква била работата. Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях. Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят. Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца?“ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици?“ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо? Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица?“ „Да знае, втори път да не яде низана царевица. Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана. Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне. Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му. Конецът се скъса и патокът се обърна назад и повече не дойде. Колкото и да е глупав този паток, втори път не дойде при децата. Колкото и да го викаха, той по никой начин повече не дойде при тях. Едно правило има у животните: те след като опитат нещо, колкото и да ги поставят при същото положение, те рядко ще сгрешат, рядко ще повторят същата погрешка.

Един мой приятел, ми разправяше за една своя опитност, която имал с охлювите. Той взел около 3-4 хиляди охлюви и ги заградил в едно пространство, обиколено с електрическа жица, през която минавал ток. Той приспособил това нещо така, че който охлюв минавал през жицата, електрическият ток непременно го парвал. Всеки опарен охлюв имал някакъв белег на гърба си, направен от този господин, за да следи, дали той втори път ще мине през същото място. Обаче, какво забелязал? Всички охлюви, които минавали през жицата, нямали никакъв белег. От тук той извадил заключение, че щом охлювът веднъж се опарвал от жицата, втори път вече не минавал през това място. Тъй щото и охлювът, който минава за толкова глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото нещо. Той си седи на първото място, зад електрическата преграда.

Рекох, има изключителни условия в живота, когато ние правим погрешки. Те се дължат на това, че се измамваме от някоя придобивка. Това показва, че в ума си ние държим мисълта да се подигнем пред обществото, да станем знаменити. Така се явява чувството на тщеславие. Тщеславието и гордостта имат различен произход. В гордостта се проявява чувство на самоуважение. Тщеславието произтича от едно чувство на общителност. Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората. Горделивият човек никога не обича да говори за себе си. Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него. Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева. Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците. Той счита това за обида. Любезността на тщеславния произтича от това, че той иска да говорят за него. Горделивият седи с пренебрежение, като че това не го интересува. Горделивият човек казва: „Няма какво да се меся с хората, всеки да се занимава със себе си.“ Тщеславният се намесва в работата на хората дотолкова, доколкото това е за негова изгода. Тщеславните хора мислят, че без тях не може.

Понякога тщеславието е необходимо. Не е въпросът да нямате тщеславие, Христос е казал: Търсете слава не от хората, но от Бога. Търсете го там, дето трябва. Бъдете благоугодни не само на хората, но на добрите, на умните хора. Ако имате доброто мнение на хората в света, утре, ако направите една погрешка, те веднага ще изменят мнението си за вас. При това неразбиране на живота, понякога, като се молим на Бога, ние като че Му четем нотации. Страдаме и се чудим, не знае ли Господ, че страдаме и защо досега не се е притекъл да ни помогне. Питам: ако вие бяхте на мястото на Господа, щяхте ли да се притичате?

Една сестра ми разправяше следното нещо: „Молих се, казва тя, на Господа два – три пъти, но Той не обърна никакво внимание на молитвата ми, нищо не ми отговори.“ И тя започва да се колебае. „Щом е тъй, казва тя, безполезно е човек да се моли на Господа.“ Тази сестра забравя едно положение. До тази сестра близо живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата и, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на нейната молитва. Ето защо сега и Бог не отговорил на нейната молитва, макар че тя три пъти се молила на Бога. Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и. Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва? Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага. Молиш се два пъти, Той пак отлага. Молиш се трети път, Той пак отлага. Ако ти не отлагаш, и Господ няма да отлага. Ако ти отлагаш, и Господ ще отлага. Когато някога Господ не ни слуша, ще знаете, че сте отложили да изпълните нещо. Щом отидете да направите това, което сте отложили, работата ви ще тръгне.

Един познат ми разправяше една своя опитност. За убежденията, които имал, го затворили дома му и му казали: „Ако излезеш вън от прага на къщата си, било на нивата, или другаде някъде, ще те претрепим.“ Това се продължило цяла година. Той си мисли: „Да поддържам ли убежденията си или не? Ако поддържам убежденията си и река да изляза, ще ме убият. Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема. Той трябва да предприеме едно от двете. Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога!“ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще. Ако оризът не замине, аз ще замина. В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си. Какво става през лятото? След една дълга суша пада дъжд точно над неговото оризище и напълня дъждът неговите квадрати. Не се минава много време, неговото оризище било най-хубаво, дало най-хубав ориз. Всички се чудят: този човек е затворен вътре, не може да наглежда оризището си, а неговият ориз е най-хубав. Онези, които искали да го убиват, казали си: „Праведен е този човек.“ Дъждът напои само неговото оризище, а ние, които минаваме за праведни хора, нямахме дъжд, нашите оризища останаха неполяти.

Обаче тази опитност е една от редките случаи. Тя не става често. Втори път тя не се повтаря. Нещата в природата не се повтарят по един и същ начин. На вас може да се случи друга една опитност, която никога не е ставала. Оризището по същия начин не може да се полее. Едно е важно: когато човек е уверен дълбоко в своите убеждения, той ще има особена опитност. Но за това трябва той да остане сам, от всички изоставен.

Един познат ми разправяше една своя опитност. „Седя, казва той, само с един лев в джоба си. Намирам се на чуждо място и се чудя, какво ще правя с този лев. Най-после си казвам: ще купя малко хляб за децата си, за себе си все ще намеря някъде работа. В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ. Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна. Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе. Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам. Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде. Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам. Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви. Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови. И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него. Богатите хора наоколо ядат и пият, а той върви и мисли, как ще се оправят работите му. Убеждения трябва да има човек. На този човек още до вечерта се оправиха работите му. Може на някои хора да не се оправят до вечерта работите, но все таки ще се оправят по някакъв начин.

Досега аз не съм срещнал изключение от този закон: човек, който е постъпил съобразно Божиите закони, да не са се оправили работите му по един или по друг начин. Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на тези закони, които действуват в живота. Целта на всички изпитания в живота е да създаде характер в човека. Всичко, което ни заобикаля в света, това е една дисциплина. Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине. И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина. Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал. При това, никой лекар не ще може да я излекува. Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува. Има болести, които вървят по свой определен път. Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път. Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните. Те са възпитателно средство за болния. Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават. Среща те един юнак и ти му дължиш нещо. Той веднага те завързва с едно здраво въже. Ти се молиш, казваш му: „Моля ти се, отвържи ме. Ще ти платя и парите, и лихвите, които се падат.“ Той веднага те освобождава и ти му плащаш. Такова нещо представят и болестите на човека.

От човека зависи да се освободи час по-скоро от своите длъжници, от болестите. Ние казваме, че има болести. Не, зад всяка болест седят същества от разни степени на развитие: силни, слаби или добри. Повечето от тях са лоши. Зад всички болести седят същества от много слаба култура. Те именно причиняват болестите. Това не е научно обяснение. За мнозина това е заблуждение. Във виделината на сегашната наука, както обяснява болестите, това е едно заблуждение, но духовната причина на болестите е, че зад всяка болест седи едно от тия неразвити същества. Те разбират от химия, от физика и когато искат да ти създадат една болест, те ще те накарат да ядеш такава храна, която не е свойствена на твоя организъм и по такъв начин ще ти създават някакво неразположение или някаква болест. Някои от тези същества ще те накарат да ядеш солен косат*, че ще се чудиш после, какво да правиш.

Един от нашите братя от Стара Загора отишъл някъде на гости и ял халва с леблеби, но той гълтал леблебите, не ги дъвкал. Като се върнал дома си, започва да вика, да се превива от болки в корема. „Какво ти стана, какво си ял?“ – „Нищо не ми е станало, ядох малко халва само, но някой ме е урочасал.“ – „Каква беше тази халва?“ Оказа се, че той не дъвкал леблебите. Какво да се прави? Той вика, превива се: „Умирам! Помогнете ми някак.“ Да му се помогне, трябва първо да му се даде рициново масло, но затова се изисква два часа, докато го пречисти. Най-бързо му направихме една клизма, а после му се даде рициново масло, което го успокои. Но докато се успокои, той окряка света. Рекох му: „Втори път не трябва да ядеш халва с леблеби.“

Този закон е верен и в духовния свят. Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл и в сърдцето си едно отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си един дисонанс. Ти се свързваш с хора, които не са късметлии. Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие. Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Пазете се от лоши връзки. Онзи свят е свят на вечна хармония. Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има. И тогава, ако дойде една болест, няма да се плашите от нея. Човек не умира така лесно. Когато дойде време да умираш, ще ти кажат ясно: „Приготви се да заминеш.“ Ако не ти кажат това нещо ясно, това значи, че тия низши същества искат да те уморят. Тогава ти ще се отнесеш до главното място и ще кажеш: „Господи, искат да ме уморят преждевременно.“ Те ще изпратят стражари, които да те пазят, но затова ти трябва усилено да се молиш.

Засега обаче, единствените помощници при болестите, това са лекарите. Те са главната армия. Тия лекари дохождат със своите ножици, със своите игли, губерки, с отровните си вещества и веднага поставят карантина, обсадно положение. Целият дом се бомбардира. Но, като се дигне карантината, и тези същества се дигат. Когато сте остарели и дряхли и заминете, това е в реда на нещата, но когато отиват здрави, млади, какво ще кажете? Та вие, които вървите по този път, трябва да имате малко по-особени разбирания, трябва да приложите някои работи. Трябва да се има пред вид общото положение, общите работи. Болестите следователно имат свой произход, но и те са на мястото си. Те са на мястото си, но някога тия същества, които ги причиняват, не могат да се изгонят. Казва се там, че някои искали да изгонят бесовете в името на Павла, на Христа, но духовете им казали: „Познаваме Павла и Христа познаваме, но вие кои сте?“ И те ги набили хубаво. Та някой път и нас трябва да ни набият хубаво.

Под думата „болести“ аз взимам всички ония изпитни състояния, които идат на хората. Някога идат известни изпитания, които мъчно се издържат. И тогава вие казвате: „На мене ли се даде това нещо?“ – На тебе се даде. Ти държиш сега матура и ще ти се дадат най-мъчните задачи. Защо трябва да дигаш шум. Утре същите мъчни задачи ще се дадат и на другите. И техният ред ще дойде. Сега е дошъл твоя ред и ще гледаш да издържиш хубаво изпита си. Дали другите ще го издържат, то е тяхна работа. Като издържиш ти изпита си, тогава и другите ще държат своя. Ако ти не издържиш изпита си, ще искаш да ти дадат някои по-леки задачи. Не, в духовния свят няма леки задачи. Професорите, които изпитват там, не са снизходителни. Те са справедливи, но не са снизходителни. Те не правят отстъпки. Те могат и десет пъти да те скъсат. Ще кажете: „Ами, нали сме от вашите.“ Ваши, наши няма, трябва да учите, да издържите изпита си. Който знае, той е от техните; който не знае, той не е от техните. В този закон няма отстъпки.

Вие казвате: „Господ е милостив.“ Снизхождението на Бога седи в това, че Той отлага изпита ви. Ако те скъсат един път, Господ казва: „Изпитайте го още един път.“ Господ отлага изпита ви. Може да ви скъсат и десет, и сто пъти, и пак да се отложи изпита ви, с право да се явите пак на изпит. В това не седи добрината на Господа, че отлага изпита ви и до сто пъти. Който мисли, че може и без изпит, той се лъже. Не, ти ще минеш изпита по всичките правила. Не учиш ли, да минеш изпита, както трябва, ще те скъсат. Понякога вие мислите, че може така лесно и цветя да носите, и подаръци да носите на учителите си и с това да прекарате изпита. Не, професорите с нищо не се подкупват. Който отива на училище, той трябва да има знания, той трябва да учи. Той трябва да си носи молив, тетрадка и да си записва всичко, каквото се говори. Който има слаба памет, ще си записва говореното, а същевременно ще работите за усилване на паметта. Има начини за усилване на паметта, на ума и на моралния живот. Мнозина не живеят добре. Не, ще учите, всички ще учите.

Мнозина са идвали при мене и са ми казвали: „Този живот, в който вървим, може да се продължава, но ако се подобри материалното ни положение.“ Вярно е, че материалното положение оказва известно влияние върху живота на човека, но при сегашните условия на живот, ако материалното положение на един духовен човек се подобри, в едно отношение той ще внесе едно благо, но в друго отношение то ще внесе известни отрови в неговия живот. Той ще изгуби една от благородните си черти в своя характер. Запример докато един човек не е бил богат, той имал добро сърдце, но като забогатее, той става коравосърдечен. Докато е бил беден, той се е интересувал от другите хора, но като забогатял, той казва: „Мене не ме интересуват другите хора.“

Рекох, всичко в света е създадено за човека. Всяко нещо ще дойде на своето време. Ако богатството дойде преждевременно у човека, то ще създаде едно особено чувство. У човека има само една способност, само едно чувство, че той трябва да бъде богат. Ако богатството дойде в него преждевременно, то не може да принесе много нещо. И ако знанието дойде преждевременно, и то не може да принесе много. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време. И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание. Какво лошо има в това например че сте бедни? Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими. Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото. При това положение не съм се простудявал. Някога съм се простудявал, но лятно време. Един път, при най-голямата горещина, аз се простудих. При най-големия студ не съм се простудявал и съм дошъл до следното положение – докато съзнанието на човека е будно, докато то присътствува в него, никаква болест не е в състояние да влезе в човека. Обаче, ако стане най-малкото прекъсване, ако ти се поколебаеш, само за един момент, твоят ум, съзнанието ти не указва влияние върху организма ти и тогава и най-малката причина отвън може да наруши равновесието на твоя организъм.

Докато умът на човека присътствува в него, той има известен имунитет, има нещо в него, което го пази. Този човек е обкръжен с една малка магнетическа ципа, която го пази от всякакво заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не може да влезе в него. Човек е запазен, филтър има той в себе си. Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество. Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат. Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване. Много бацили могат да минат през него, но той ще бъде запазен от тях, нито един бацил няма да остави отровата си в него. Човек не трябва да допуща никакви бацили да влязат в организма му. Те трябва да си седят вън.

Та първото нещо, положението, в което се намирате, вие още не сте се научили да вярвате. Има един свят над вас, но вие още не сте напълно убедени в него. У вас даже не е установено такова едно положение. Казвате: „Господ е добър.“ Господ е добър, но и ти трябва да се погрижиш за себе си. Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си. С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател. Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия. Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава. Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си. В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям. Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук. Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората. Ако ям печена кокошка, и печена кокошка ще пожелая на хората. На всички хора ще пожелавам да имат това, което аз опитвам в даден случай. Не мога да им пожелая това, което и аз не съм опитал. Важно е да имат всичко в изобилие.

Право ли е аз да давам разпорежданията си на Господа, какво да има? Определено и разпределено е вече, какво да има и по колко да се пада всекиму. Този въпрос икономически в природата е определен. Река ли да се произнеса какво да има, аз употребявам едно малко влияние вече. В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене. Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат?“ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето. Този хляб не е сух, но така си го представяте. Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб. Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта. След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши. Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача. Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия. А вие търсите сухия печен хляб. В сухия печен хляб няма живот, както в житото, което аз наричам Божествена погача. И Христос е казал: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Това е живият хляб, който е слязъл от Небето. Под думата „сух, печен хляб“, аз наричам този, който печат фурнаджиите в фурната. Божествената погача, това е житното зърно, което трябва да дъвчете.

И тъй, ние минаваме от едно положение в друго. Чистото слово, чистата мисъл, чистата постъпка, чистото чувство, това е Божествената храна. Другите неща в света са отражение на този велик, Божествен ред на нещата. Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението. Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил. Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна. Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил. Вие бихте ли повярвали на всичко това? Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки?“ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега. През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам. Сега аз минавам най-хубавата си школа. Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува. Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания. Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос. Те ми казват, че новият порядък на нещата е бил такъв или онакъв и като направя опит, виждам, че излиза според техните думи. Аз ги запитвам все за малки работи.

Сега ще ви приведа един пример. Един летен ден минавам покрай крушите, гледам всички круши обрани, няма нито една останала на дървото. В това време аз усещам малко глад в себе си и казвам: „Да беше останала поне една круша, да си хапна.“ По това време отнякъде се яви един слаб вятър, и както вървя, виждам пред себе си от една от крушите паднаха на земята около 4-5 круши. Рекох си: „Отде ли паднаха тези круши?“ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши. Нищо, и те ми бяха достатъчни. Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално. Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога. Пък може и без круши да се мине. Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай. Това не значи, че всеки може да има същата опитност. Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото. Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност. Всяка круша, която тогава падна, имаше цена за мене. Рекох, добре е всички да имате възможност да ядете от тези хубави, Божествени круши. Те ще ви създадат едно добро разположение. Те ще създадат една хубава хармония у вас.

Вие казвате: „Трябва да се живее добре.“ Да, трябва да се живее добре, но не може да се живее добре. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Ако остане отсега нататък да бъдете добри, вие сте закъсали много. Да ви приведа още един пример. Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му. Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание. Най-после премествам камъка и какво да видя? Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка?“ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат. Обичай, за да те обичат. Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе. Ако си справедлив, и справедливостта ще дойде към тебе. Този закон не е механически, той е разумен закон.

Та, не се спирайте на погрешките. За погрешките си не мислете. Ако ме пита някой, колко съм добър, казвам му: „Добър съм, но не ме питай колко съм и лош.“ Като съм правил своите наблюдения, аз съм гледал едно нещо: има ли добро в някой човек. Доброто търся аз в човека. Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи. Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм. При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш. „Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана. „Ама, нямам условия.“ И това остави настрана. Ти си остарял, защото не мислиш. Мисли право и ще се подмладиш. Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ И старостта, в сегашната форма, произтича от един вътрешен тормоз. Дядо ти остарява, баба ти остарява, майка ти, баща ти остаряват и ти като тях, по всички правила ще остарееш. И вие, за да не остарявате, трябва да прекъснете връзката с вашата наследственост Питам тогава, ако червеят се превърне на пеперуда, той ще остарее ли? Като червей той ще остарее, но като пеперуда той ще се обнови.

Та, като дойдете до закона на старостта, вие трябва да я напуснете. Като останеш червей, ти непременно ще остарееш и ще умреш. Ако спазиш закона и си направиш един пашкул и после от пашкул се превърнеш на пеперуда, ти ще се обновиш. Ако останеш със сегашните си разбирания на червея, на гъсеницата, ти ще остарееш и няма да разбереш закона. Ако направиш един пашкул, по новите закони, които Бог ви е посочил, и станеш на пеперуда, веднага ще измениш закона на остаряването и ще се подмладиш.

И тъй, ако бъдем в съгласие с този велик закон, което от нас зависи, ще намерим най-благоприятните условия да се изменим. Но, ако ние чакаме Господ да дойде, Той сам няма да ни направи на пашкули. Той ще ни даде правилата как сами да се превърнем на пашкул. И не само да си направите пашкула, но да си изпредете най-хубавата прежда, каквато и най-опитната мома не може да изпреде. Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче. Този червей не е толкова глупав. Той умее да тъче, да преде. Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели. Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя. И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа. Като минава през тези учени професори цветята, всеки ще й каже: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ Всеки цвят се интересува от нейните лабораторни опити. Ти направи пашкула си и всички професори ще дойдат да помагат. Не направиш ли пашкула си, никой няма да ти помага. Тогава ти ще бъдеш един обикновен човек.

Това значи: Бивайте винаги в съгласие с Божественото и никога за нищо не се разколебавайте. Разколебаването подразбира откъсване от тялото. Не се разколебавай, бъди като лист на дървото. Върти ли те вятърът, и ти се върти, но не се откъсвай от дървото, дръж се за дървото. Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш. Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото. Вие на дървото имате всичкото богатство. Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата. На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш. Вие искате всички да ви носят на главите си. Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте. На никакво такси да не ви носят. Дръж се за Божественото дърво, нищо повече. И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа. Като си свърша работата, ще поискам позволение. Като ми даде позволение моя господар, тогава само мога да слезна от дървото и ще тръгна с разумно разбиране.“ Сега всеки от вас е готов да напусне дървото, готов е да се качи на една глава и да го носят. След това ще се запиташ: „Защо не можах да постигна това, което желаех?“ Един откъснат цвят, той никога не може да постигне своята цел. Един откъснат лист от дървото, той никога не може да постигне своята цел.

Рекох, стойте твърдо на вашите убеждения! И никакви външни условия, колкото и да искат да ви мърдат, не се подавайте. Нито слана да ви заплашва, нито сняг, нито буря. При всички условия стойте на Божественото дърво и всичко, което желаете [да] имате, ще дойде. Докато сте на дървото, всичко ще имате. Слезнете ли от дървото, никой не отговаря. Тогава никой не може да ви спаси.

Само Божията Любов носи пълния живот!

12 година,
8-ма лекция на Общия Окултен Клас,
9 ноемврий 1932г.,
сряда, 6 часа сутринта
Изгрев

Здрава мисъл

5 часа сутринта

Добрата молитва

Пишете върху темата: „Произход на невежеството“.

Упражнение: Издигане ръцете настрани, после нагоре, над главата и допиране на пръстите. Снемане на ръцете пред гърдите, после надолу отстрани на тялото. Приклякване, загребване с ръцете и издигане на тялото. Ръцете в страни и поставяне пред гърдите. (6 пъти)

Трябва да разбираме думата „знание“. Хората имат различно схващане за знанието.

Каква е тази линия? АВ, това е една възможност. В какво седи възможността? Това е потенциална възможност. Второто измерение е ДС. Умен човек е онзи, който е работил. Който не е работил, той само пита тази линия защо е и не работи. Обръща я нагоре, надолу, наляво, надясно и най-после казва: „Това не ми трябва“, и търси друго. Вие говорите някой път за любовта. Любовта е права линия. Тя е една възможност. Какво разбирате вие под думата любов? Не само да чувствуваш какво нещо е любовта, но да може да проявиш тази любов и като я проявиш, ти сам да си доволен. Не да търсиш, другите хора да са доволни, но ти сам да си доволен.

Настрадин Ходжа казва: „Ако умре жена ми, половината свят ще умре, а пък ако умра аз, целият свят ще умре.“ Ти, като живееш, се готвиш да умреш. И като си умрял, се готвиш да живееш. Сега това са неразбрани работи. Някой казва: „Аз като умра, ще живея.“ Умирането е една възможност в света. Това е най-слабата възможност да живееш. Следователно ти трябва да бъдеш някой велик гений, за да можеш от тези неблагоприятни условия да създадеш един нов живот. Той при всичките условия – богатство, жена, деца, не може да живее, че като умре, тогава ще може да живее. Че как ще живееш тогаз? Нито жена ти, нито децата ти ще бъдат при тебе, как ще живееш? Той всред хората не може да живее, че там, като умре, ще може да живее. Няма смисъл. Това са неразумни положения. Това е една неразумна философия. Това е неразумно разбиране на битието, на волята Божия. Следователно цяла една каша, научна каша, богословска каша, цяла каша, от която е създаден сегашния нещастен живот.

Някой казва: „Кажи ми една от тайните.“ – От тази тояга аз може да направя един нож и да мушна някого. От тази тояга може да направя да изтича огън, че когото барна да не смее втори път да се приближи. От тази тояга мога да направя кръг и никой от духовете не може да проникне кръга и аз съм запазен. Някой казва: „Господ ще ме пази.“ Ще ви пази Господ. Каква идея имате тук? Бог е Любов. Щом имаш любов, Бог те пази, любовта те пази. Бог е живот, щом имаш живот, Бог те пази. Бог е Мъдрост, значи светлина. Щом светлината е в тебе, Бог те пази. Бог е истина. Щом в тебе има истина, Бог те пази. Какво подразбираш под думата „Бог ме пази“? Тя е една праздна идея, праздна кратуна без вода. Кратуна, която има вода в нея, е нещо, но като няма вода в нея, е смешно да уподобяваш. Смешно е да се надяваш, че ще излееш вода в кратуната.

Та, освободете вашето съзнание. Недоволен си от живота. Защо си недоволен? Недоволен си от някого. Аз не съм против недоволството. Когато някой е недоволен да каже защо е недоволен. Кои са основите на неговата любов, на неговото знание. Що е знание? Знание е това, с което в даден случай може да помогнеш на себе си. Ти си вързан. Знание е това, с което можеш да се развържеш в даден случай. Ти имаш някоя голяма мъчнотия, ако тази мъчнотия може да я развържеш, в дадения случай, имаш знание. Тази мисъл може да е в твоята мисъл, в твоите чувства, в твоята воля. Аз трябва да зная къде е тази мъчнотия.

Да зная е едно, а да подозирам е друго. Какво нещо е подозрението? След като провериш, виждаш, че нещата не са верни. По пътя, по който вървите, сте дошли до едно място, където трябва да работите. Досега сте били с идеята, че сте царски синове, княжески синове. И досега другите са работили заради вас – майката, бащата. Дрехите опрани, облечете и така излизате. Ръцете вън от джобовете или в джобовете, оглеждате се в огледалото, махате си бастуня, показвате си перото на шапката. Една княжеска дъщеря имала, всички блага имала в света, липсвало й едно кукувиче перо. Всичкото и нещастие е било, че не знаяла какво нещо е кукувичето перо. Казала: „Аз съм готова да дам всичко за кукувиче перо.“ Донесли й едно кукувиче перо и й взели всичкото богатство, останала само с кукувичето перо. Ако ви попитам от де иде вашето нещастие – от вашето кукувиче перо. Какво е кукувичето перо? Вашето невежество. Да не знаеш какво нещо е една права линия, да не знаеш, че тя има пречупване. Всяка линия има пречупване, линиите се пречупват, сгъват се. Ако не се пречупи известен предмет, той не може да прояви своите линии. Ако в един кръг не прекараш известна енергия, никаква окръжност не може да се прояви отвън. Ако този микроскопически кръг, с който е затворено известно водно течение, ако този кръг не го пречупите, то тази вода не може да се прояви. Следователно всичките мъчнотии в живота, това са усилията на природата да пречупи този микроскопически кръг.

Да кажем, че съм вързан. Кой ме е вързал и как ме е вързал, не разправям. Аз го вземам само като факт. Някой казва: „Как стана, че ме вързаха? Мене умният човек, защо ме вързаха?“ Това не искам да зная. Аз искам само да се освободя от това, което ме спъва. Някой ме пита защо е злото в света. Мен не ми трябва това. Но трябва да се освободя от злото, което е по моите ръце и крака. Трябва да се освободя от неговите последствия в моите ръце, които представят моята воля. Да се освободя от неговите последствия в моето сърдце, което представя чувствата ми и трябва да се освободя от неговите последствия в мозъка, които представя ума ми. Трябва да освободя моя ум, ръцете, сърдцето, от всички последствия на тази зловеща сила или от тази съдба на природата. Една задача е това. Природата ни е дала една задача. Тъмнината е спънка на ума, на волята ни, на сърдцето ни. Рекох, освободете се. Може да запитате сега: „Абсолютно това, вярно ли е?“ Фактите са верни.

Всъщност крайните подбуждения какви са? Първоначалните подбуждения, какви са? Това е един въпрос на бъдещето. Но и досега знаете това, което досега няма да ви ползува. Вие сте сиромах, имате талант, търсите служба и не може да намерите. Искате хляб от някой хлебар и не ви дава. Отивате при някой готвач и той не ви дава, навсякъде не ви дават и вие не разбирате закона. Имате изкуство да рисувате, а пък тези хора имат една слабост. Отивате при гостилничаря и ще седите отвън. Ще рисувате и давате на гостилничаря рисунката, подписвате се и той ви дава, отивате при хлебаря, рисувате и ви дава един сомун. Отивате при един дрехар и той си има някаква възлюблена, тъкмо тя е там. Вие я рисувате и като му покажеш рисунката, веднага един костюм дрехи, всичко върви. Вие сега очаквате Господ да прати някой ангел, да внуши на богатия да даде пари. Вие сте цял един аристократ. Господ да промисли за вас, някой ангел да напусне своята служба, че да убеди богатия да ви даде дрехи. Че то е дълга и широка работа, но вие ще възразите: „Всеки художник ли е?“ – Всеки е художник. Вие може да бъдете художник, писател, поет, философ, в тази линия седят всичките изкуства на света. Аз, като кажа АВ, всичко мога да направя. Мога ли да напиша тази линия, всичко мога да направя.

Ти искаш да се молиш на Бога, казваш: „Дали ще ме послуша Господ, намерих се в зло.“ И казваш: „Дали ще ме послуша Господ!“ Не си играй така. Тебе те е срам. Какво нещо е срамът? Срамът се проявява само при слабостта. Като видиш, че не знаеш, срам те е. Най-първо ти отиваш да се молиш на Бога, не знаеш какво да кажеш. Ако знаеш езика на Бога, една дума като му кажеш, Той ще ти даде всичко. Смешен си ти. Да отидеш при Баща си и да не знаеш да говориш на Неговия език, не е ли смешно това? Това е срамота. Ти езика на баща си и на майка си трябва да знаеш, а пък езикът това е знанието. А пък някои от вас сега мислят, че сте научили една тайна. Научили сте го, но да я направите е важно. Изкуството е сега да го направите. Да кажем, че ви дават една трудна задача. Ти си гладувал три деня, слагат яденето, но някой по-гладен от вас, идва, вие да се откажете от порцията си. Този, който ще дойде след вас, е богаташ, а вие сте един сиромах. Вие имате само една паница, ще изядете едно ядене и ще се намерите пак в същата мъчнотия. Вие ще се откажете от вашето ядене, богатият да се наяде, и той като яде, ще го рисувате, той ще ви осигури за през целия живот. Той ще види, че сте благороден човек и сте даровит, а вие ядете, а и той не знае, че рисувате. И той знае другото изкуство – да ви създава мъчнотии.

Този, големият богаташ е дявола, той дойде – ти остави порцията си, да я изяде, че ти стани, че го рисувай. Да ви обясня яденето. На тази маса някой ще остави една торба с злато за вас. Отвън идват 10 души разбойници и ви питат: „Тези пари ваши ли са?“ Ти ще кажеш: не, ако си умен. Щом кажеш, че са твои, те ще те вържат, ще вземат парите, ще те измъчват, като мислят, че имаш още пари. Ти ще кажеш: „Оставил е някой тези пари, те са за вас, може да ги вземете.“ Това е една възможност да се откажете в дадения случай. И когато в Християнството изучавате закона на самоотричането, то е цяла наука. Отричането в едно отношение, от едни богатства, е същевременно придобиване други богатства в света. Не да се отречем в живота, да пожертвуваме живота си. Пожертвуването на един живот е за придобиване на друг живот. Една мисъл, чувство и постъпка не може да се пожертвуват, но възможността за придобиване на известни мисли, чувства и постъпки може да се пожертвуват, за да се отвори друг път пред тебе. Вие учите сега музика. Аз съм говорил много пъти за музиката, но онази магическа сила, която е скрита в музиката, вие никога не сте я опитали. Нито един от вас не е направил опит с музиката. Имате едно лошо състояние. Нито един от вас не е направил опит, да премахне това лошо състояние.

В България са ми разправили само един случай. На един български кавалджия му се случило голямо нещастие. Цяла нощ той свирил с кавала си. Някой му казал: „Защо свириш? Придоби ли нещо, от дядо си наследство ли имаш? Сватба ли имаше?“ Онзи казал: „Голяма беля ми дойде на главата и цяла нощ свирих. Слава Богу премахнах тази беля.“ Защото страданията в света са фиктивни. Има страдания, които можем да премахнем само с музика. Те са за упражнения.

А пък има известни страдания, които ще минат и ще оставят нещо. Те се направляват от други същества. Ако искате едно обяснение: един скулптор със своя чук постоянно чука върху някой камък. Този камък не може да се избави от тези страдания, които му нанася този скулптор. Скулпторът си има известни идеи и този камък ще се избави от тези страдания, само когато скулпторът постигне тази идея. Когато престанат твоите страдания, показва, че онова същество е постигнало идеята си, която иска да постигне. Ако не са престанали страданията, значи не е постигнал идеята си. Това е само един предговор, който всичко обяснява. Имаш известни страдания, които не престават. Ти ще имаш идеята, че едно по-висше съзнание работи върху тебе. Ако ти не си съгласен, ще си създадеш цяло нещастие на себе си, защото със своето недоволство ти ще развалиш материала, чрез който работи това същество и ще станеш негоден за статуя и най-сетне това същество ще те хвърли и ще те изхвърлят на пътя, ще се търкаляш по пътя на страданията и те ще се увеличат. Издръж страданията, докато това същество работи в тебе и в тебе ще проникне нова идея. Тази иде – това име, с което това същество ще кръсти тази статуя.

Та, когато Писанието казва: Всичко онова, което ти се случи, е за добро, вие се чудите защо. Всичко може да се случи, но едното нещо, което може да се случи, то е свързано с тази работа, която това същество работи върху тебе. То е най-възвишеното, най-хубавото. Душата ви всякога работи. Един ангел, той е възвишено божествено същество. Във вас Божественото същество работи, Бог работи – поправя; работи – поправя. Едно висше същество е турено във вас да работи, за да ви спаси и освен, че ще ви спаси, това същество работи върху вас, за да ви по дигне. Постижението зависи от духа на човека, а пък духът, това сте вие. Онзи, който страда и онзи, който работи, те са двама. Ти, който страдаш, трябва да чакаш, докато се завърши работата върху тебе. Онзи си има други мъчнотии, но той вижда, че ти не се поддаваш, той те изучава и тъкмо той се загледа на едно място, ти направиш една пакост, после пак така. Целият живот работи, ти работиш. Той работи едно, ти друго. Той работи и гради, а ти разваляш. Най-после казваш: „Какво е това?“ Ти развалиш работата и после се чудиш. Не се меси в работата на скулптора. Наблюдавай какво прави. Наблюдавай и парченцата, но никога не се опитвай да вземеш едно парченце и да го залепиш на мястото, дето е отчупено.

Аз не искам тази мисъл да влезе във вас като противоречие. Това, за което ви говоря, няма да развали вашия живот. Аз ви обяснявам онези мъчнотии, в които се намирате. И без да ви го обяснявам, пак ще минете по този път. Вие сте взели един крив път, по който вървите, и аз зная, че на 100 километра ще се задъните в планината и трябва да се върнете назад. Мога да ви кажа: „Нека си вървят по този път.“ А пък мога да ви кажа: „Извинете, по този път, по който вървите, не ще излезете, друг път има.“ Вие питате: „Няма ли нататък изход? Вие уверени ли сте?“ Рекох, ако не вярвате, може да отидете до края на този път и пак ще трябва да се върнете назад. Сега по пътя, по който вървите, трябва да направите една малка поправка. Всеки от вас мисли, че служи на Бога, имате ли тази самоувереност, че като се молите, като говорите на Господа, че Той ви слуша. Някой път много ангели, даже като са говорили на Господа, с часове са седели да говорят, говорят и няма отговор. Ангелът говори, но никой не отговаря. Какво ще кажете? Един час търпение на един ангел, знаете ли на какво се равнява? Някой път и вие се молите, няма за вас отговор. Защо няма отговор? Това не е една наука, да знаеш само, че не са ви послушали. Защо не са ви послушали? Дали не са ви послушали или не му е дошло времето. Може би искате нещо, за което не му е дошло времето. Или, може би имате едно желание, за което не е сега времето. Вие мислите, че сега трябва. Ако стане сега, какво ще придобиете?

Представете си, че искате една копринена рокля за Великден. Двама души искат копринена рокля за Великден. Две категории същества може да има. Едни същества може да искат копринена рокля, а други – копринени гащи. И тогава едните същества аз ги наричам X, а другите същества – Y. Те са две X и две Y. Представете си, че на единият X му дават копринена рокля и на единия Y му дават копринени гащи. На другия X и Y не му дават копринени риза или гащи. С онзи, на който дават копринена риза или гащи, какво ще стане? Те ще се облекат с тях. Какво ще излезе сега от копринената рокля и гащи. Онзи военен, който се е облякъл със своята униформа, взел пушката и ножа и отиде на бойното поле и победата е на негова страна, тогаз добре, но след като се облече със своята копринена рокля и гащи и удари на бяг, неприятелят му ги вземе, тогава какво става с копринената риза или гащи на X и Y?

Аз цитирам сега онези състояния, които постоянно стават с вас. Вие сте се молили на Бога за копринена рокля и сте я получили. Имате едно приятно чувство, че сте разрешили всички въпроси. Целият ден махате ножа си навее къде. Казвате: „Знаете ли какво добих?“ Но след обяд, в 2 часа, от всичкото това състояние не остана нищо. Сменява се състоянието ви и вие се чувствувате нещастен. Питам сега: къде отиде вашата копринена рокля? Неприятелят ви я задигнал. Един човек, който е изгубил своето щастие, герой ли е? Един човек, който загубил своето знание и своето спокойствие, герой ли е? Един човек, който не може да изпълни своята длъжност, както трябва, герой ли е той? Един човек, който не може да учи, не е герой.

Питам: светът място за инвалиди ли е или за герои? Светът е място за здрави. А пък инвалидността е случайно проявление. Всички хора искат удобства. Когато у мене се зароди идеята за удобства, аз считам тази идея за инвалид. Когато в мене се зароди желание да ми служат хората, аз считам, че съм инвалид. Когато у хората се зароди желание да ми служат, то е друг въпрос. Но и когато в мене се зароди желание да служа на другите хора, то е друг въпрос. А когато в мене се зароди желание да ми служат, и това желание, да ми служат, не съществува у другите хора, тогава това желание в мене ще ми създаде едно нещастие. Напредналите същества са ни служили в нашата немощ. Когато душата се намирала в своето развитие, много същества са й служили. Трябва да отделяте вашите болезнени състояния, от онези слабости, които са в реда на нещата във вашата еволюция.

Та искам сега да ви хвърля светлина върху възможностите, които трябва да развивате. Вие някой път седите и се занимавате със слабостите на хората. Казвате: този не е християнин, онзи не е православен и пр. Всички тези неща може да са верни, ако аз през целия си живот се занимавам с това, тогава аз ще се оцапам с психологическа кал, която ще ме спъне. Онзи човек, който не може да впрегне калта на работа, той е невежа. Ученият грънчар е впрегнал калта и е направил грънци, а пък вие, като не разбирате това изкуство, ще полепите калта за обущата си и ще я внесете в някоя къща.

Аз съм говорил, че трябва да държите чистота. Мнозина влизате в салона с кални обуща. Толкоз години аз ви уча, но вие внасяте кал тук, в салона. Защо аз да ви уча и да плащам за вашата кал? Ако вие не плащате, аз ще впрегна вашата кал и тази кал ще я продам пак на вас, по-скъпо ще ви я продам, по 1000 лева ще платите за едно гърне. Това ще ползува мен, но няма да ползува вас.

Рекох сега, вие не знаете защо аз ви събирам, защо ви говоря, вие казвате: „Господ го е пратил.“ Това не е никаква философия. Аз искам да научите едно изкуство, не да гледате как аз правя грънците, но ще се опретнете, ще месите калта с ръцете си, ще мачкате. Ще научите как се замесва калта, как се изпича, и как се продава. По колко трябва да се плати по продажбата. Това е цяло изкуство. Някой може да ви представи живота в друга форма, но тези представи на миналото са ни направили нещастни. Една майка представя на дъщеря си брачния живот, какъвто не е. Тя казва: „Ще се ожениш, ще имаш мъж, жена, деца.“ Хубаво, ще имаш мъж и деца, но знае ли как да избере този мъж? Че това не е наука да ожениш човека за когото и да е, тя трябва да намери този мъж, който й е определен от природата и трябва да има деца, които й са определени. Не да й дадат деца, които са турени вкъщи подметнати. Не подметнати деца. Един българин ходил в Рим и там се влюбил в някоя си актриса ли, певица ли и тя била много интелигентна. Ражда му се едно дете. Той идвал тук, в България, оженва се за друга и пак имал деца, но те умрели. Идва онова дете от Италия и те узаконяват незаконороденото дете. Това дете проявява особени качества. Чудят се, нито майката, нито бащата е такъв и другите казват: „Майката съвсем друга, а пък такова дете, но то е от друга майка.“

Сега аз привеждам този пример. Не мислете жененето е едновремешен процес, както става сега. Аз считам, че да говоря за женитбата, това е губене на време, защото като говоря, никой не ме е разбрал. Аз влизам напълно в положението ви, защото каквото и да кажеш, нито на мъжа ще угодиш, нито на жената. Ако похвалиш много мъжа, лошо, ако похвалиш много жената, лошо. Ако ги похулиш. Някой път са ме питали: „Какво мислиш за този човек?“ – Нищо не мисля. Пита: „Какъв човек е той?“ Рекох, нищо не зная. В моята наука не съм намерил още той каква светлина има. Когато в един човек намеря известна светлина, тогава казвам, че съм намерил нещо, а когато виждам само погрешките, тогава казвам, че нищо не съм намерил в него още. Човек, това е добродетелите му.

Престанете всички да се тревожите за работи, които не ви влизат в работа. Ще дойде някой ученик и ще каже: „Кажи на жена ми да не ме смущава.“ Тогаз рекох: „Изпроводете жена си при мене.“ Колко души са изпращали, не зная. Много мъже не са изпращали жените си. Някой път трябва да напиша някой роман. Рекох й: „Твоят възлюблен малко се смущава от тебе, той е малко нервен, почни да му пееш. Като му готвиш, като заспива, като се зададе отвън, пей му и му играй насреща.“ На колкото души съм препоръчал това, нито един мъж не е бил жена си, когато жена му е пяла и играла. Мъжът казва: „Много съм доволен, пее, пее, играе насреща ми, целува ме, прегръща ме.“

Аз вземам процесите в природата. Когато вятърът [м]е духа, във вятъра има някое същество, което ме прегръща и ме целува. И водата, която влиза в някой извор, и тя ме прегръща. Само когато играта е много силна, рекох: „Много е силно, по-слабо.“ Прави това, което вятърът прави. Прави това, което светлината прави. Прави това, което водата прави. Ако правиш това, ти ще бъдеш един човек, който върви по Божествения път. Ти имаш една възвишена идея. Ако имаш любов към Бога, една възвишена идея, тези мъчнотии лесно ще прекараш. Трябва да имаш една идея, чрез която лесно ще прекарате. Искаш нещо да постигнеш, даже, ако искаш да се повдигнеш, за самия себе си да се повдигнеш. Аз искам да направя добро. Този, който е в мене, ми казва: „Много добре, направи го.“ И мене ми е приятно, че има едно същество в мене, което ми казва: „Много добре го направи.“ И като ми каже това, целият ден имам разположение. Като не го направя, това същество ми казва: „Тази работа не свърши добре.“ Това същество аз го наричам Божественото, това е ангел. Ако ти го слушаш, то ще те изведе на правия път.

Ти седиш и мислиш само за ядене и пиене. Това е само едната страна. Аз ям сладко заради Онзи, който ми е донесъл яденето. В яденето за мене се разкрива Бог. В изгрева на Слънцето ми се открива Бог. Във веенето на вятъра ми се открива Бога. Когато живея в една криза, Бог се открива на мене. Когато се запозная с един приятел, това считам като благоволение на Бога. Когато кажете: „Тези братя нищо не струват“, с това вие престъпвате едно свещено правило. Щом кажеш така, ще ти кажат: „И ти нищо не струваш.“ Те имат свои погрешки, свои слабости, но тези погрешки са външни, посторонни. Върху този човек Бог работи и Той гледа благосклонно на всичките му слабости. Ти казваш: „Аз се моля, Бог нищо не ми дава, а пък той е лош, Бог всичко му дава.“ Бог намира нещо добро в него и му дава. В тебе има завист за него. Бог е намислил да направи за тебе нещо много по-добро, отколкото за него, но чакай.

Един казва: „Аз ще се откажа от Братството.“ Ако може да намериш едно общество по-добро от това, едно училище по-добро от това, ела и ми кажи. Аз ще се запиша в това училище и ще ти бъда благодарен. Аз ще бъда първия, който ще се запиша. Вие си правите илюзии, както младите моми и момци, мислите, че това не е така. Има повече нещо, отколкото момъкът предполага. Но има нещо, за което на момъка не му е дошло времето. Той не може да предизвика в момата тези думи. Той е съвсем на физическо поле. Той иска от нея нещо друго. Той не разбира музиката, а тя пее. Той казва: „Не ми трябва пеене, а работа, работа.“ Да се молиш, да пееш, това не е занаят, това е най-високото положение, което човек може да има в света. Ние всякога считаме, че да се молиш на един човек, то е само когато имаш нужда. Тук има един велик цигулар, виртуоз, а пък тебе ти трепери сърдцето да го чуеш. Само го погледнеш мило и той разбира, че искаш да го чуеш. Това е една молитва. Но това не е една нужда на тебе. Ти искаш да чуеш хубавото и този човек взема цигулката и свири. Какво лошо има в такава една молитва. Животът седи именно в това да знаеш, в даден случай да по-искаш. Да поискаш и как да го поискаш от Господа. Някой казва: „Онзи колко е даровит, а пък на мене Господ нищо не ми е дал.“ Така не се говори. Казва някой: „Понеже не съм богат, Бог е несправедлив. Понеже не съм справедлив, Бог е несправедлив.“ Когато някой е недоразвит, но има желание, то другарите му отиват при него, помагат му, но ако у него няма желание да учи, никой не му помага.

Сега искам да имате желание да учите. Вие имате достатъчно дърва, вода и достатъчно кал. Аз ще ви уча изкуството само как да мачкате калта и как да продавате. Не схващайте сега материално. То е великото, духовното, като научите грънчарството, вие ще добиете свобода и ще влезете във връзка с хората. Щом станеш грънчар, ще започнат хората да се нижат при вас, да искат грънци. Ще се запознаете с едного, с двама, с трима, ще имате хиляди приятели. Първото нещо, ще се спрете сега върху изкуството, грънчарството. Вие ще мислите: „Какво иска да ми каже?“ Какво искам, какво разбирам под думата грънчарство? То е първото изкуство, което трябва да научите в новия живот. Ще донесете сами вода, ще месите, след това тези гърнета, ще почнат да се правят, не по фабричен начин, но ръцете ще играят. Виждали ли сте как се правят грънци? Върти с едната ръка, а другият крак натиска, колелото се върти, а пък с другата ръка извива и дава форма.

Трябва да работиш върху една своя мисъл и чувство като един грънчар. Ще въртиш, ще гледаш, докато докараш една хубава форма. Всяка една мисъл, всяко чувство и постъпка трябва да ги изработим. Като отидем в невидимият свят, да носим с нас всичките тези мисли, чувства и постъпки. Ако ти сега не ги създадеш, няма да имаш елементи, материал, за да живееш щастлив живот, като заминеш. Христос казва: „Събирайте си богатства на земята.“ Сега ще ви покажа във вашите места, къде има пръст за грънци. Преди да започнеш изучаването, грънчарството, най-първо се дава един банкет на всички онези, които стават грънчари. След това грънчарските ученици внасят известна вноска за курса. Не мислете, че без пари ще влезете. Не. Тук няма даром. Една сума ще се определи, доста крупна. Ще кажете, че сте бедни хора. Ние с бедни хора не се занимаваме. Един човек, когото Бог е пратил в живота да се учи, той не е беден. За мене парите не са една максима или една мярка, то е само един резултат. Казано е, елате и си купете живот. С какво трябва да пратиш тогава. Ще кажеш: „Прегърни този или онзи брат“ – и с това не се плаща. Вие ще приличате на онзи руски, беден княз, който се оженил за една мома, която мислила, че той е богат и те целували се, но тя била гладна, хляб трябва, казва: „Нещо по-съществено трябва, отколкото целувката. С целувка работа не става.“ След като донесеш хляба, целуни жена си, но ако не си донесъл, няма да я целуваш. Ако нищо не си донесъл и тя няма да те целуне. „Аз не обичам да го целувам, защото идва при мене и нищо не носи.“ Аз съм реалист, аз не фантазирам, нито обещавам, че ще бъда верен до гроба. Аз съм верен в даден случай. Аз съм верен в даден момент. Гладен си, ще те нахраня. Ами за утре? Утрешния ден сам ще се погрижи за себе си. Утре ще мисля. От мене, от изгрева на Слънцето до залеза на Слънцето, това е мярката. Като залезе Слънцето, аз приключвам всичките сметки. Утрешният ден започвам работа. Като изгрее Слънцето, Бог е с мене. Този, целия ден свърши си работата и благодари, че си могъл да свършиш това, колкото и да е малко. С благодарност човек никога не губи нищо.

Вие седите някой ден и одумвате някого. Най-първо, като одумваш, научи едно изкуство. Научи се да рисуваш какви са лошите хора. Казваш: „Той е голям скъперник.“ Нарисувай формата на скъперниците. Казваш: „Той е много неблагодарен.“ Нарисувай формата на неблагодарните. Казваш: „Той е много добър, много гениален.“ Нарисувай един много добър човек, нарисувай гениалността. Окото на гения е другояче поставено. Също така и на талантливия човек. Ако може да нарисуваш, ще се ползуваш. Най-първо нарисувай себе си. Някои от вас носят формата на недоволството, други носят формата на разочарованата любов. Някой от вас носи формата, че очаква да вземе 5000 лева или копринена рокля, но не ги е взел. Рядко ще срещнете човек със светлина, с някоя идея, повечето с детински работи се занимават – че нямал лачени обуща. Той учи, следва университета за лачените обуща, това не е философия. И след като е проповядвал, той очаква, че ще го похвалят, пък нищо не са му казали.

Той се излага на следната опасност. Един американски [проповедник]* след като проповядвал три месеца и след като не му [казали] нито една благодарна дума, проповядвал, проповядвал, казал: „За пръв път срещам хора, които не са благодарни“, и напуща черквата. Тръгва за парахода. Казва: „Няма ли да дойде някой да ми благодари?“ Ето идва клисарят и му носи един лист. Казва: „Да си платиш за осветлението на салона.“ Мнозина от вас не си плащате за осветлението, всички плащат за осветлението. Когато аз проповядвам за тази идея, аз искам да изнеса нещо съществено. Давам нещо, но дали ще бъдат хората признателни или не, това е второстепенен въпрос, аз да изпълня идеята си. Аз рисувам картина, дали хората ще бъдат доволни или не, то е тяхна работа. Те имат право да ме критикуват. Някой казва, че не е хубава тази картина, тогава рекох: „Дай ми един образец.“ Той казва: „Не мога.“

Искам у вас да събудя една здрава мисъл, да имате здрава мисъл. Някой път има някои противоречия. Кои са причините? Често се връщам и изследвам в миналите ви прераждания, изследвам защо нещата стават така. Защо е така, интересуват ме много пъти нещата. След това оставям много въпроси неразрешени. Хиляди въпроси сме оставили неразрешени. Може би след някое време ще се върна там. Турям си бележка, ще се върна към този въпрос по-нататъка. И на вас давам съвет: не се мъчете да решите всичките въпроси, бъдете благодарни за това, което сте разрешили, имате една възможност да дойдете до красивото.

Сега ще дойдем до едно морализиране. Има някои неща, които на друг не мога да ги кажа. Аз трябва да ви дам един образ, да ви проповядвам за доброто, за щедростта. Но трябва да ви дам един образец, и аз го уподобявам така: когато един човек съгради гостилница за всичките добри хора. Който влезе там, всички са добре дошли. Той харчи от себе си. Не взема нищо. 10 – 20 години харчи. Като отида при този човек, аз може да черпя вдъхновение. Като отида в един хотел и ми дадат бележка за плащане, това всички го правят. А пък, като седя известно време в този хотел, не ми искат нищо. Каква е идеята на този човек? Досега каквото сте правили, все са ви плащали. Сега остава да направите един хотел и да харчите от себе си. Когато дойде един човек, веднага няма да му заемете нищо. Ти ще очистиш стаята, в която живее. Това е само един образ, какво нещо е да служите в света безкористно. До време е. До кога? Докато всичко онова определено количество хора, които трябва да се срещнат с мене, ги срещна. Като дойде и последният в моя хотел, аз ще го затворя. Свършено е училището.

Та сега, научете се да чупите линията, да я огъвате, да използувате всичките най-благоприятни условия, които имате. Считайте, че при най-лошите условия, които имате, вие имате една велика възможност да изучите най-великото изкуство в света. Сега това е за онези, които разбират. Онези, които не разбират... Онези, които са разбрали, да разправят на онези, които не са разбрали. Аз ще разгледам този въпрос по-нататъка, но от друго становище.

Отче наш

12 година
9-та лекция на Общия Окултен клас
16.XI.1932г., сряда,
Изгрев, София

Трите типа хора – положителен, отрицателен и неутрален

5 часа сутринта

Добрата молитва

(Учителят чете темите и върху една от тях се спира. Някой е писал: „Когато душата е излязла от Бога, тя е имала знания, но после, поради отклонението си от този път, тя е изгубила знанията си“.)

Сега аз ще направя едно малко възражение на тази тема. Питам: Децата, които се раждат в един дом, т.е. идват на училище, учени ли се раждат или не са учени? Учени ли са те или невежи? С други думи: когато хората излизат от Бога, учени ли идват или невежи? Когато говорим за знанието, то е прогресивно, то е във време и пространство. Вие не смесвайте невежеството с знанието или с незнанието. Има два вида невежество. Понякога невежеството се взима като причина на всички нещастия в света. Това отчасти е вярно. Всъщност невежеството не е причина за всичките нещастия, за всичките злини. Знанието е причина за нещастията, а не невежеството. Така мислят и много учени. Защо мислят така? Когато човек е сиромах, той сам носи товара на гърба си, а когато забогатее, той търси вече хора, които да му го носят. Той плаща на други хора да му носят товара.

Сега да оставим този въпрос, да дойдем до друго едно понятие. Когато правите погрешки, вие минавате като деца, поставяте се в положението на децата, а когато учите, минавате на мястото на ученици. На първо място, ученикът трябва да учи. Не, има едно повторение, което е необходимо, неизбежно повторение е то. Запример ученикът никога не може да се освободи от първите уроци, той постоянно трябва да ги повтаря. И велик философ да се родиш, пак трябва да повтаряш нещата. Ти от седемте ноти не можеш да се освободиш. Колкото да ги считаш детински, ти ще ги туряш в едно отношение, в друго отношение ще се чудиш как да ги комбинираш, за да изкараш нещо от тях. Това ново комбиниране на седемте ноти с различни знаци, все дават по нещо ново. После, разпределението на тактовете, според правилата на съвременната музика, според траенето на нотите, дали са осминки, четвъртинки, шестнадесетинки или 32-ни или 64-ни, все дават нови неща. От 64-тинките нагоре не се знае, какви ноти има. Та какво ще кажете тогава за живота? Какво представя животът? В живота има процеси, но сам животът не е процес. Животът е едно благо, но самият живот не е благо. Ние казваме, че животът произтича от любовта. Отчасти е вярно това. Любовта дава възможност на живота да се прояви. Майката, запример дава повод на детето да се роди, но детето не дава повод на майката да живее.

Някой казва: „Ти не знаеш ли, че майка ти те създаде?“ Това отчасти само е вярно. Когато един зидар дойде и ми направи една къща, отчасти само е вярно, че той е направил къщата. Той само тури камъните, но камъните са работени от други работници. Той направи къщата, но не направи и мене, който живея в тази къща. Та тялото, което е създадено, е едно нещо, но онази същина или реалност, която вие представяте сами по себе си, тя има съвсем друг произход. Сега нещата трябва да бъдат конкретно дефинирани, за да се освободите от временните ограничения и разбирания: че ви е студено или топло, че сте облечени или не, че имате шапка от кашмирска вълна, че обущата ви са направени от хубава кожа. Всички тия неща са външни, върху които няма да се спирам. Някой казва: „Ти защо носиш тези обуща, знаеш ли волът колко е страдал?“ Някой ще възрази: „Щом волът не е искал да страда, да не е ставал вол. Пък като е станал вол, да не е направил такава дебела кожа, че да я дерат. Щом е направил такава дебела кожа, всеки ще я дере. Я, да си направи една тънка кожа, да видим кой ще я дере.“

Тогава рекох, площта, която заема мозъкът или неговите възприятия са причина до известна степен за интелигентността на човека. Ако имаме два топа плат: единият – тънък, копринен, а другият – дебел, който има два милиметра в диаметър, питам: кой от двата топа ще заеме по-голямо пространство? – Дебелият плат, разбира се. Тогава рекох, когато кожата е по-дебела, тя заема по-голямо пространство, но когато е по-тънка, тя заема по-малко пространство. Следователно когато мозъкът възприема повече трептения, той заема по-голяма площ. Площта не е нещо статистическо, то е възможност в даден случай. Щом нещата се определят, с това определение заедно се изгубва и онази дефиниция, която прави предметите по-ясни.

Запример вземете числата 1,2,3,4 и т.н. до 10-те са обикновени работи. Дава ви някой 9 лева, например и вие ги употребявате за нещо. Но какво представят българските девет лева тези години? Какво може да направите с тези девет лева? Ако те са 9 швейцарски лева, или поне девет долари, те все пак представят една сметка над хиляда лева. Представете си, че вие в същност не знаете какво представят числата 1 и 2. Вие умножавате числото 2, но то никога не може да се умножи. То представя едно абсолютно число в природата. Това, което изработва двойката, когато се проявява, то е че дава числото три, но и тройката е абсолютно число. Като дойдете до тройката, ако не разбирате абсолютната стойност на това число, вие казвате: „Аз, първият човек.“ Първият човек е бил Адам. И в последствие всички хора, които са дошли след Адама, мязат на него и във възходящата, и в низходящата степен. Като се казва, че хората мязат на Адама, това не значи, че те мязат на него по прегрешенията си, но по възможностите, които се крият в тях.

Сега вие трябва да събуждате възможностите, които се крият във вас. Невежеството, това е ограничение, което произтича от външни причини. Например боли ви кракът, имате ревматизъм и по причина на тази болка вие не можете да отидете на лекциите си, ако сте студент, или на църква, ако сте религиозен човек. Всичко отдавате на крака си. Обаче има случаи, когато и да не ви боли кракът, пак не отивате нито на църква, нито посещавате лекции. Значи отчасти е вярно, че болният крак служи като причина за неотиването ви на църква или другаде някъде. Тъй щото и невежеството понякога е привидно. Опасни са последствията, които могат да дойдат от невежеството било или от някакъв недостатък или слабост у човека. Представете си, че пиете малко вино от 15 годишното. Първата чашка винце ви действува ободрително, вие изпитвате една приятност, едно стопляне на корема. След това пиеш втора, трета и повече чашки, след което ставаш пияница и постепенно изгубваш общественото си положение. Съзнанието на пияницата се разширява толкова, че той изгубва общественото си положение.

Рекох, пиянството е последствие, но не е реалност. Реалните неща се дефинират по следния начин: реални неща са тия, които са достояние за всички. Нереални неща са тия, които се отнасят специфично до някой, в даден случай те не засягат всички. Вземете например светлината, колкото и да е относителна, нейната реалност е достояние на всички. Сянката обаче, е специфична, тя е достояние само за някои. В даден случай само някои могат да седят под сянката на една круша или на едно дърво. Това не е нещо реално. Малко хора има, които могат да се ползуват от сянката. Някои хора лятно време могат да седят под сянка. Сенките, нереалните неща ние сами си ги създаваме. Невежеството ние сами го създаваме. Сянката например служи за разтуха в горещите дни, а в студените дни и да искаме да си създадем такава разтуха и разхлада, не можем. Зимно време листата в нашите места окапват, вследствие на което, не може да се създадат сенки. Сега вие можете да извадите една аналогия. Всички нереални неща са преходни. Такова нещо е и невежеството. Когато слушаме някой певец да пее или някой поет да декламира, ние намираме, че всичката песен или поезия седи в съпоставянето на думите. Не е само до външната форма. Всичко седи и в съдържанието, в което непременно трябва да има някакво знание.

Рекох, числото две представя мъчните процеси в света. Числото две представя един от най-красивите процеси, то е процес на прогреса. При този процес в окултната наука числото две винаги се разглежда като незавършен процес. Всички спорове седят в числото две. Когато числото две, което е отрицателно, умножиш на две, т.е. само на себе си, дава числото четири, което е едно положително число. По какво се отличават отрицателните и положителните числа? Казват за някого: „Той е отрицателен човек.“ Това показва, че онези атоми, които дават нещо от себе си, едновременно изпущат и положителни атоми. Онези атоми, които изпущат електрони от себе си, са положителни, а другите, които взимат, са отрицателни. Следователно когато човек дава някога от себе си, той е положителен.

Питам: каква е разликата да ви обичат и да обичате. Когато ти обичаш, даваш нещо от себе си, а когато тебе те обичат, ти взимаш. Следователно тези два процеса са необходими и съществуват в природата. Бог е положителен. Той дава нещо от себе си, а ние сме отрицателни и трябва да възприемем. Всеки, който не възприема, той иска всякога да бъде положителен, думата му да се чува, каквото каже, да стане. Това е най-голямото нещастие. Няма по-голямо нещастие от това, да стане това, което ти искаш, а някога е хубаво да стане това, което ти искаш. Някога пък е нещастие да не стане това, което ти искаш. Някой казва: „Трябва да стане това, което аз искам.“ Това на половина е вярно. В това седи всичкия спор. Ти казваш: „Най-после аз няма да им бъда слуга.“ В сегашното положение господарят е плюс, слугата е минус. Това е в едно отношение, а в друго отношение слугата е плюс, а господарят е минус.

Когато някой човек умре, турят му кръст. Това показва, че той се събрал с някого. А когато човек се роди, какво му турят? Човек не може да бъде всякога господар, т.е. той не може всякога да дава. Ще дойде време, когато той ще бъде слуга, ще приема. Човек не може да бъде и всякога слуга, ще дойде време, когато ще бъде господар. Процесите едновременно се сменят. Ти ще бъдеш и господар, и слуга, но и едното, и другото са временни положения. Ако вие не разбирате този закон, ще кажете: „Моята дума да стане!“ И ако ви се случи и най-малката неприятност, ти веднага питаш Господа: „Защо ми се случи това нещо? Аз ли съм най-големият грешник?“ Въпросът не е за греховете на човека. Ако се случи да умре някой в дома ви, вие казвате: „Защо умря?“ Ако пък някой се роди в дома ви, вие се радвате. Това показва, че вие нямате ясна представа за света. Като се роди някой, вие се радвате, като умре някой, вие скърбите. При раждането на някой човек, вие се радвате, защото сте получили нещо от Господа. Господ казва: „Аз изпращам толкова хора на земята, но ако никой не идва при мене, тогава Небето ще осиромашее.“

Следователно ако двама дойдат на Земята, един трябва да се върне назад. Ако хората не се връщат назад, знаете ли какво зло щеше да бъде? Ако вие се намирате в дома си, като в клас сега, да слушате моята лекция, на вас ще ви е приятно, но ако също толкова души живеете в една къща, какво ще бъде положението ви? Това, което е приятно в клас, не е приятно в дома. В къщата ви трябва да има един или двама души най-много. Често и двама души не могат да се търпят. Ако е студено, както и да е, ще се търпят, но ако е топло, няма да се търпят.

Сега ще пренесете нещата към себе си. Сега не е въпросът, как спите вие. Въпросът за съня аз съм го оставил, не го засягам, той е научен въпрос. После, защо хората са невежи, и този въпрос оставям настрана. Знанието трябва да дойде. Казвате: „Този човек е учен, а онзи е невежа.“ Това са планински върхове. Като погледнеш някого, ти го виждаш като планински върх, но това още не показва, че той има знания. Какво нещо е планината? Хората описват планината, но това, което те описват, то не е планина. Ако ви начертая един висок върх, това не е планина, то е само една идея за планината. Планината не се характеризира само с височина. Височината е само едно от качествата на планината, тя има и други качества. В дадения случай планината е положителна, а долината е отрицателна. Долините са места, които само възприемат, а високите планински върхове са места, които дават. Значи, ако има някъде планини, това е едно благо за хората, и ако тази планина наоколо си има равнище, по-идеално нещо от това няма. Египтяните, които иначе имаха добри условия, те имаха равнини, но нямаха планини. Те създадоха пирамидите, само за да имат планини. Това, че в пирамидите те погребвали своите умрели, това е било привидно така, всъщност пирамидите представяха за тях планини. Та ако мястото е равно, все таки човек трябва да си направи една пирамида някъде. Този стремеж у хората, да си правят високи къщи, се дължи на същия закон. И това, че едни хора са високи, а други по-ниски, това се дължи пак на същия закон. Едни хора са по-широки, а други по-тесни. Едни са по-нервни, други по-разположени и това се забелязва и в темпераментите на хората. Това се дължи пак на същите закони. Значи едното течение е положително, другото е отрицателно. [Но щом] се дойде до знанието и невежеството, те вървят заедно. Само невежият може да се учи и само ученият може да оцени невежеството, и само невежият може да оцени знанието. Когато невежият научи нещо, той се радва, както когато детето научи някоя буква, то се радва. Като се върне от училище, то започва да разправя на майка си, какво е научило в училището и майката го слуша, тя е снизходителна.

Та сега и вие, като сте придобили известни окултни знания, радвате се. Аз съм говорил много в окултната наука, какво нещо е любовта, какво нещо е истината. После вие делите любовта на Божествена и на светска. Любовта не може да бъде нито Божествена, нито светска. Само Бог е Любов. Единственото реално нещо в света е Любовта. Може ли любовта да се изменя. Когато се говори за Божествена и за светска любов, има се предвид количеството на любовта. В светската любов има по-малко количество любов, а в Божествената има по-голямо количество любов. Запример ако някой те обича, каквото му попадне от тебе, той ще го пази, ще го крие в джоба си, близо до главата си, ще го счита за свето нещо. То може да бъде някой косъм от тебе или някой лист или друго нещо. Ако пък не те обича, каквото му падне от тебе, ще го захвърли настрана. Това е едно общо чувство у всички хора почти. Когато детето на някоя майка умре, тя му запазва пеленичките и като ги види, легне на тях и започва да плаче и да нарежда: „Ох, майка, майка, тъй ли беше майка, това ли очаквах?“ Тя е права да си плаче, но не знае, че ако това нейно дете е взето в един от университетите на онзи свят, след години то ще се върне при нея като учен човек, ще и се усмихне, но тя не може да го познае. То ще бъде един голям господин с мустаци и с брада и ще й каже: „Аз съм онзи, за когото ти толкова време плака. Колко пъти ти си плакала над моите пелени? Аз ти благодаря, че плака толкова, защото ако не беше плакала над тях, от мене нищо не би излязло.“

И сега някой ще каже, че майката не трябва да плаче за детето си. Не, трябва да плаче, но кога? Докато не се върне благото, което е изгубила, тя има право да скърби. Но когато тя придобие изгубеното си благо, има ли защо да скърби? На една софиянка умряло детето. След време й се родило второ дете. Като станало на шест години, то виждало, че майка му понякога плаче за първото си дете и й казало: „Мамо, ти не трябва повече да плачеш, защото аз съм същото дете, което по-рано замина. Аз се върнах от онзи свят, ти няма защо да плачеш.“ След като на тази майка се родило второ дете, което е преродено първото, има ли нужда да ходи тя по гробищата и да търси първото? Ако вие сте изгубили една грамадна сума, десет милиона лева и след това ви върнат тия пари, има ли нужда пак да плачете? Няма защо повече да плачете. Ако продължавате още да плачете, вие не разбирате законите. Обаче, животът има съвсем други отношения. Той е цяла система. Има отношения между синове, дъщери, майки и бащи, които представят една хубава система на живот. Колкото и да ви се вижда тази система непод[х]одна, основната причина върху която тя почива, е вярна.

Слушате някой път едно музикално парче, което ви се вижда малко нехармонично, но достатъчно е да се направи в него една малка модулация и то съвсем се изменя. Та и вие трябва да изучавате закона на любовта, както проучавате почвата. Ако някой не ви обича, вие трябва да знаете защо не ви обича. В даден случай сте или много положителен или много отрицателен, т.е. или много давате или много взимате. Има и други причини за това, но главните са тези две. При това, туй, което давате, трябва да се отличава по качество. Някой казва: „Аз ви много обичам, готов съм да се пожертвувам за вас“, но това е още въпрос. Разбирам да се пожертвува човек, но ако за всичко това, за което е готов да се пожертвува, е от чист материал, без никакви примеси, без никаква фира, разбирам обаче ако има повече примеси, тогава тази жертва няма да даде своите резултати. Ако от три хиляди килограма гюл изкарате само един килограм розово масло, знаете ли колко работници и колко време трябва да работят, за да изкарат това малко количество розово масло? При това, знаете ли, колко време ще отнеме, докато тези работници пренесат гюла на разстояние от един километър най-малко? Тъй щото има смисъл човек да се жертвува, когато придобитото от тази жертва оправдае енергията на работниците, както и средствата, които са отишли по тази работа. Та нима онзи, когото обичате, не ви товари? Товари ви. Вие носите чувалите му. На онзи, когото обичате, вие му носите даже и без пари. Любящите хора се отличават по това, че когото обичат, те му носят без пари. Ако той им даде пет лева или един лев, те и на това са благодарни. Но когато носиш чувалите на онзи, когото не обичаш, на него ще вземеш три – четири пъти повече.

Та сега ние се отвличаме от въпроса. Вие знаете тези неща, че обичате някого, вие знаете. Че не обичате някого, и това знаете, но защо обичате и защо не обичате, това не знаете. Има професори, които знаят много работи, но когато се оплетат в мрежата на любовта, и тези професори стават като деца. Разправят един действителен случай за един виден професор някъде в Европа. Той бил много съсредоточен в работата си, но по едно време студентите му го забелязали, че както преподавал, изведнъж мисълта му се отклонявала, той се спирал, замислял се нещо и прекъсвал връзката на мисълта си. Студентите му забелязали, че това става всякога, когато в аудиторията присътствувала една млада, красива студентка. Може и да е съвпадение, но студентите проследили и забелязали, че когато тази студентка е в клас, професорът се борил нещо в себе си, разсейвал се, а когато студентката отсътствувала от лекция, професорът бил пак тъй съсредоточен, както и по-напред. Казвате: „Какво отношение може да има между студентката и този професор?“ Студентката възпитава професора си, тя го пита: „Ти можеш ли да ми кажеш нещо по любовта? Развий ми някаква тема за любовта.“ Професорът казва: „Не му е времето сега. Сега има други теми, които трябва да се развият.“ Рекох, ако професорът почне да се занимава с любовта, веднага ще прекъсне лекцията си и веднага отношенията му към студентите ще се изменят. В първо време професорът ходи малко небрежно облечен с разрошени косми, но щом почне да се замисля, да се вглежда в студентката, той започва да се облича добре, да приглажда космите си, гледа да няма нито едно леке на дрехите си, всякога да бъде чист и спретнат. Това е вътрешната страна на любовта.

Питам: защо, когато обичаме някого, ние гледаме да бъдем чисти, спретнати, а когато не го обичаме, ходим както ни падне? И в живота съществува същият закон. Когато праведният се облича добре, това показва, че той се е влюбил в нещо, но когато грешникът ходи небрежно облечен, това показва, че той е изгубил любовта си и казва: „За мене животът няма смисъл, да става каквото ще.“ И двамата са опитали любовта: единият сега я опитва, а другият я изгубил вече. Той е изгубил вярата си, изгубил е Бога, изгубил е своята възлюбена – изгубил е своя Господ. Вследствие на това той не може да се примири, и в него става една вътрешна борба. Кои са причините за това? – Господ е напуснал човека.

Ако Господ е напуснал човека, има причини за това. Ако мъжът напусне жена си, има причини за това. Ако жената напусне мъжа си, и за това си има причини. Ако почвата е съвсем изсъхнала, кои са причините? – Слънцето. Значи, слънцето, вятъра, сушата са причини почвата да изсъхне. Какво трябва да прави лятно време умният човек, за да не изсъхва почвата лесно? Той трябва да я полива. Понякога човек мисли, че Господ го е изоставил? Господ не го е изоставил толкова, колкото той сам се е изоставил. Слънцето ще вземе от тебе само толкова, колкото е дало. И тогава от влагата ще остане само толкова, колкото е необходимо. Значи от влагата ще остане само толкова, колкото е прилепнало върху земята. Тъй щото изпитанията в света не са нищо друго, освен външните неблагоприятни условия, външната влага, която те спъва. Този процес трябва да се вземе от тебе. Но ако не разбираш законите, с които работиш, когато земята ти стане суха, ти ще кажеш: „Не се работи с тази земя.“ Да, така не се работи, но умният човек и от сухата почва може да изкара нещо много хубаво. Той ще има вода в запас и ще я полива.

Рекох, това не е нищо друго, освен окултно градинарство, с което се занимава и окултната наука. Та и при неблагоприятните условия, когато се намирате, вие пак трябва да знаете законите. Има в запас влага, която трябва да използувате. За тази цел вие трябва да направите една канализация, през която да прекарате тази енергия, която седи в заспало състояние. Ако вие чакате времето да свърши тази работа, много още ще чакате. Тогава вие ще се намерите със старата философия на разсъждения, според която ще кажете: „Господ е добър, Той ще помогне.“ Да, но ако вярвате.

Вие съвсем криво схващате вярата. Знаете ли какво нещо е вярата? Мислите ли, че е достатъчно само да вярвам у вас, че сте добър човек, че това е достатъчно? Ако вие сте един господар и цял ден седите и хвалите слугата си, че е добър, работлив, послушен, че това е достатъчно? Какви ще бъдат тогава отношенията между господаря и този слуга? Преди всичко няма да има никакви отношения. Или какво ще бъде отношението на господаря към слугата, ако слугата цял ден хвали господаря си, че е добър, милостив човек, че прави добрини и т.н., а нищо не работи? И в този случай между слугата и господаря няма да има никакви отношения. Ако слугата съзнава, че господарят му е много добър човек, той непременно трябва да направи нещо за него. Какво ще се ползувате, ако цял ден говорите за Бога, че е много велик, че е направил това, че е направил онова? Наистина, Господ е велик, много нещо е направил, но всъщност вие знаете много малко от това, което Господ е направил. Единственото нещо, което съвременните учени хора знаят за Слънцето, например, е че то е горящо тяло. Това пък, което знаят за Земята, е че тя е отгоре твърдо тяло, а вътрешността и е в разтопено състояние. Рекох, докажете едното и другото нещо. Щом не може да се докаже това твърдение, самото знание е относително.

В дадения случай вие трябва да знаете какво нещо е топлината, защото и топлината си има своя положителна и отрицателна страна. Ако вие не знаете положителната и отрицателната страна на Слънцето, на Земята, на вашите мисли, чувства и постъпки, тогава вие не бихте могли да се справите със средата, в която живеете. Тя винаги би ви оказвала известно влияние. За тази цел именно, се изучават окултните науки, за да могат хората да си хармонират. Едно валчесто лице не може да се хармонира с друго валчесто; едно продълговато лице не може да се хармонира с друго продълговато; едно крушообразно лице не може да се хармонира с друго крушообразно и т.н. Те могат да си хармонират, но важна е идеята. Хора с валчести лица лесно се търкалят. Те са бързи, кавалеристи са те. Бързо пътуват.

Под думата „кавалер“ какво разбирате? Казвате за някого, че е кавалер. Той е кавалер, но ходи без кон. Всеки, който е кавалер, той непременно трябва да ходи с кон. Сегашните кавалери ходят все без конете си. И много хора ходят с любов, без да имат любов в себе си. Казвате за някого: „Кавалер е той, от почетния орден.“ Много хора ходят с истината без да имат истината в себе си. Тъй щото кавалеристът всякога трябва да езди на кон. А сега, без да езди на кон, той минава за кавалерист. Значи можеш да бъдеш кавалерист, без да имаш кон. В същност не може така. По същия начин и човек има едно качество, по което се отличава: ти не можеш да бъдеш човек, ако не мислиш. В същност мисълта отличава човека.

Мисълта има нещо противоположно, то са чувствата. Същинската мисъл е положителното, това, което дава; чувството е отрицателното, това, което всякога взима. Следователно мислите на човека могат да се складират само от чувствата му. И тогава ние казваме: Ако човек има само мисли, а няма чувства, значи, няма нищо складирано в себе си, той е беден човек. Така че щом се е образувала човешката глава, която е положителна, в противоположност на нея се е образувал стомахът. В стомаха седи друг един мозък, а именно дето е симпатичната нервна система. Та когато казвате, че някой човек е богат, това показва, че благоутробието му е нараснало, той е складирал всичкото си богатство в своята житница. Не е лошо, че стомахът на някой човек е голям, но ако се трупа чрезмерно, стомахът няма да може да се развива. До колко може стомахът да стане голям? Понякога е необходимо човек да натрупа малко. Стомашната система на човека има отношение към мозъка. Между стомашната система на човека и мозъка има известно съотношение, както и между двама души, които се обичат. Ако стомашната система е в изправно положение, в същото положение ще бъде и мозъкът. Ако мозъкът е в изправно положение, в същото положение ще бъде и стомахът. Следователно ако човек страда от коремоболие, причината е горе в главата. Ако пък го боли главата, причината е в стомаха. Тъй щото, главата си ще лекуваш чрез стомаха, а стомахът си чрез главата.

Щом човек се излекува, веднага в ума му ще настане едно прозрение. Ако си сиромах, сиромашията трябва да те застави да мислиш. Ти трябва да знаеш защо си сиромах и защо си богат. Сиромашията и богатството са два полюса на живота. Ти не можеш да кажеш на Господа: „Господи, аз искам да бъда само богат.“ Това е невъзможно. Щом Бог ви даде богатство, Той ще ви даде и сиромашия. Богатството и сиромашията вървят заедно. Щом ви дадат знание, ще ви дадат и невежество. Няма някой от вас, който в дадения случай да не е невежа. Каква представа имате например за света? Когато светът се е създавал преди всичко вие не сте били там. Учените хора дават разни теории за създаването на света обаче каквито теории и да имат, те не са били там, не са били зрители при създаването на света. Обаче има същества, на които съзнанието участвувало при създаването на света и те знаят, как е станало това създаване. Един ден, когато отидете на онзи свят, там разни професори ще ви разправят за създаването на света. Те ще ви показват картини за създаването на света, и тогава ще имате ясна представа. Като се качите в по-висок свят, там няма да ви държат никакви лекции, няма да ви показват никакви картини, но ще впрегнат кабриолета и ще ви заведат на разходка, да видите всичко това, което сте слушали в лекциите на професорите. Всичко това, което от милиони години се е създавало, вие ще го видите в няколко часа, като направите тази разходка. Тези няколко милиони години ще ви се сторят, като един – два деня. Вие ще се чудите на всичко това, което ще видите там.

Следователно същият закон се отнася и за здравия и за болния. В едно отношение болестта е отрицателно състояние, а здравето е положително състояние. Но човек не може всякога здрав да бъде. Ако болестите не идват, вие скоро ще свършите. При всяка болест човек придобива по нещо ново, той става по-здрав. Онези хора, които от детинство още са боледували, те издържат болести много повече от онези, които никак не са боледували. Онзи, който никак не е боледувал, като хване болестта, веднага го завлича. Каленият в болестта, като го хване някоя болест, той скоро се справя с нея. Не е хубаво болестите да се задържат с дни и месеци, но за два – три деня е добре да поболедува човек и скоро след това да се излекува. За умния човек болестта е една възможност за постижение на нещо. Аз наричам болестта най-красивата, най-хубавата жена в света. Когато болестта дойде при своя възлюбен, тя го хване, простре го на леглото, помилва го малко и след това си отиде. Това хората наричат болест. Тя казва на своя възлюбен: „Сега малко си почини, цял ден се въртя на една и на друга страна, изтощи се. Аз те съжалявам, искам малко да си починеш.“

Болестта е отлично състояние и за прилежния, и за мързеливия човек. Мързеливият и прилежният са две състояния в човека, еднакво необходими. Лошото не е в мързела, но в това, че понякога човек иска все да бъде мързелив, да не работи. Прилежният пък всякога иска да бъде прилежен, да работи. Не, и той трябва понякога да бъде мързелив. Необходимо е някога човек да бъде малко мързелив. Красотата и грозотата също така са две състояния в човека, които постоянно се сменят и са потребни.

Злото и доброто също са два полюса. Какво представя злото и какво доброто? Злият човек всякога взима, то е отрицателен, а добрият всякога дава, той е положителен. Понякога и злият човек дава. Като те срещне, той те удари веднъж или два пъти по носа и с това ти предава нещо от себе си. В това време добрият приема. Обаче, по отношение на злия, и добрият е лош. Злият казва на добрия: „Ти си балама.“ Какво значи балама? – Човек, който нищо не може да даде. С това той иска да му каже: „Ти си много страхлив човек, страх те е да удариш някого. Ти не искаш да дадеш нищо от себе си. Голям простак си. Удари този човек, дай му нещо от себе си.“ Питам: приятно ли е да удариш човека? – Не е приятно. Приятно ли е да дадеш нещо на човека? Приятно е. Но всякога ли е приятно да се дава на човека. Представете си, че аз имам едно огнище пълно с жарава и ви казвам: „елате при мене“, и ви предложа една лопата от тази жарава, приятно ли е това даване? На място ли е това даване? Не, вие веднага ще се откажете и ще кажете: „Не искаме тази жарава.“

Някои хора ни дават пари, но ние се отказваме от тези пари. Защо? – Защото са много горещи. Отивате при един банкер да искате пари, но веднага се отказвате от неговите пари? Защо се отказвате? – Защото той иска големи лихви, най-малко 50 на сто. Ако вземете от него хиляда лева, тези пари, в една година само, ще се удвоят и утроят. Но ако ги държите десет години, вие цял живот няма да се изплатите на този банкер. Та, никога не взимайте пари с лихва. Това значи: никога не оставайте една погрешка непоправена. Защо? Защото с една ваша непоправена погрешка ще се занимават ред същества и ще я използуват за свой интерес, а с това ще увредят на вашия интерес. Ако ние не поправим живота си, други някои разумни същества ще го използуват. Те ще използуват всички ваши слабости, ще задигнат всичкия ви капитал и вие ще останете голи.

Сега с един разказ ще ви разкажа каква опасност се крие в неизправянето на погрешките. В Индия имало един адепт, който правил ред опити. Той обичал да се заравя в земята и там да прекарва по няколко месеца. Той имал един голям противник, който постоянно го дебнел, мислил как да му напакости. Един ден, когато правил опита си пред публика, преди да го заровят още в земята, противникът му турил в дупката много червени мравки. Това индиецът не знаел и като го заровили, мравките го нападнали и той повече не се върнал дома си. Та и вие ще правите вашите опити, но тези червени мрави, вашите погрешки, ще ви нападнат и ще ви изядат, а вие повече няма да се върнете в живота. Ако ти допуснеш една погрешка в живота си и не я изправиш, твоят противник ще внесе червените мрави при тебе и те ще те изядат. Щом у вас влезе една погрешка, тя ще ви изяде, жива е погрешката. Всички погрешки са живи същества, които постоянно работят в човека. Ако твоето съзнание не е будно, тия погрешки ще те оглождат и всичко, каквото си имал, ще изчезне.

Сега аз не искам да оставя у вас мисълта да се плашите, но казвам на кое място седи опасността в живота. Аз не говоря за обикновените погрешки, защото обикновените погрешки са като един стимул за човека. Няма човек който да не е направил една погрешка в живота си, било в писането или в смятането, все ще направи някъде поне една малка погрешка. Когато направиш една малка погрешка в живота си, не считай това за нещастие, това е една голяма привилегия за тебе. Който може да направи една погрешка и после може да я изправи, той е умен човек. Като направиш погрешката, в съзнанието ти ще се яви друга мисъл, че ти можеш да изправиш погрешката си. Започнал си да правиш нещо, но не ти върви. Защо? – Ти си допуснал една погрешка, която спъва целия ход на твоя живот.

Запример ние казваме, че човек трябва да се моли на Бога. Ти искаш да се молиш, но не знаеш какво да кажеш на Бога. Защо не знаеш? Ти отиваш със съзнание, че си някой учен човек или че си цар, имаш толкова хора на разположение, на които помагаш и в това положение, ти не знаеш, как да застанеш пред Бога. В това положение, ти трябва да се съблечеш от своите царски дрехи, да си представиш, че не си цар и така да се явиш пред Бога. Щом отиваш при Бога, ще отидеш като прост, обикновен човек. Отиваш ли като цар и Бог ще те приеме с всички почести, но това, което искаш, Той няма да ти го даде.

Сега ще ви обясня, де седи противоречието. Представете си, че една мома се моли на Бога, като че е някакъв цар или царица. Тя иска от Бога да й даде един красив момък, без да има пред вид, че този красив момък е голямо нещо, той е цяло царство, на което тя иска да заповядва. Тя иска, каквото каже на този момък, той веднага да го изпълни. Тъй щото, в това отношение красивата мома иска да има един красив момък, на когото да заповядва. Ако му каже: „Коленичи!“ И той веднага да коленичи. „Моли се!“ И той веднага да се моли. „Донеси това!“ И той веднага да го донесе. Този е идеалът на красивата мома, каквото каже на момъка, да го изпълни той. И Господ най-после й даде един красив момък. Обаче, не се минава много време и в този красив момък се заражда едно чувство, той не иска вече да коленичи, не иска да изпълнява това, което момата му заповядва. Той съзнава, че е красив. Докато красотата на този момък е била достояние само на една мома, той е изпълнявал всичко, каквото тя му е заповядвала, но когато красотата му стане достояние на неговия ум, той вижда вече, че може да влияе на всички моми и тогава си казва: „Свърши се вече.“ Той започва вече да коленичи пред всички моми и да им позира.

Казвате: „Защо Господ направи света такъв?“ Господ направи света такъв, за да се карат момите за красивия момък. Какво лошо има в това, че две моми се карат за един красив момък? Какво лошо има в това, че хиляди хора отиват при една чешма с чиста вода, да си наливат от нея? Какво лошо има в това, че една красива мома не е доволна от друга, която погледнала красивия момък? Де е неморалното в това? Казвате: „Нима е добре, когато две моми едновременно гледат един красив момък и се карат за него? Красотата е достояние изобщо на всички същества без изключение. Позволено е човек да гледа всички красиви форми в природата. Но при красотата, в душата на човека се заражда едно кисело чувство. Когато ти си грозен, а видиш един красив човек, в тебе ще се зароди едно недоволство и ще кажеш: „Защо този човек е красив, а аз съм грозен?“ Ако Бог те беше направил красив, всички хора щяха да се карат за тебе. Твоята красота щеше да стане повод за скандали и разправии между хората. За красивата мома най-малко десет момци ще се карат, а за грозната няма да се карат никой няма да и обърне внимание и ще кажат: „Тази мома не заслужава човек да я погледне.“

Сега, аз изяснявам нещата, като взимам момата и момъкът като образи, като символи. Красивият момък е предмет, поставен долу в долината, а десетте моми, които се карат за момъка, са поставени на планината и от там се спущат към долината, тя ги привлича. И като се срещнат тия моми от две страни, непременно между тях ще стане едно естествено сблъскване. Ако човек върви по една гладка площ, никакво сблъскване няма да стане.

Сега, като разглеждам нещата по този начин, в душата ви се заражда едно кисело чувство и вие казвате: „Защо Господ е постъпил спрямо нас така?“ Питам: как трябваше да постъпи Господ спрямо вас? Да допуснем, че Господ постъпи спрямо вас така, както вие бихте желали. Какво щяхте да придобиете от това? Какви щяхте да бъдете? Щяхте да бъдете един господар, който щеше да заповядва на всички. Какво ще ви ползува това, ако можете да заповядвате на всички хора? Какво ще придобиете, ако кажете на едного това да направи, на другиго да стане, на трети да си легне и т.н.? От сутрин до вечер вие само щяхте да разполагате. Каква придобивка щяхте да имате от това разполагане с хората? От сутрин до вечер ще бъдете като в една архива и кой как дойде, все ще ви дава отчет, де бил, какво направил и т.н. Какво ще се ползувате от такъв живот? В дадения случай в ума ви седи идеята, че ако сте господар, вие ще бъдете съвършено независим от хората. Не, тъкмо това не може да стане на Земята. Колкото и да си независим, ти пак си зависим, ти си зависим от почвата, по която ходиш, ти си зависим от водата, която пиеш, ти си зависим от въздуха, който дишаш, ти си зависим от светлината, която възприемаш. Ти си напълно зависим от всичко това и въпреки всичко пак искаш да минеш за господар, да бъдеш независим.

Сега някой казва: „Аз искам да бъда слуга.“ И това не е вярно. Служенето е еднакво потребно и за слугата, и за господаря. Има положения, които са еднакви за всички хора. И вие трябва да дойдете до известни длъжности, които са еднакви за всички хора. Ако вземете числата едно, две и три, едното е положително число; двете е отрицателно число, а трите е число на равновесие, равнодействие. Ако искате да турите едно равнодействие в себе си, вие трябва да изучавате числото три. Числото три е един от принципите, които действуват в човека. Волята е тази равнодействуваща сила, която работи в човека. Умът и сърцето, това са положителната и отрицателната страна в човека, а волята е числото три. И ако вашата воля не е силна, това значи: ако това, с което можеш да регулираш своя ум и своето сърце, не [е] силн[о], ти нищо не можеш да направиш. Не мислете, че ако сте положителни или отрицателни, че има някакво преимущество в това. Някой път господарят е толкова почтен, колко и слугата, а някой път слугата е толкова почтен, колкото и господаря. Да бъдеш един почтен слуга е едно нещо, и да бъдеш един почтен господар, това е друго нещо. Почетният господар и почетният слуга са еднакво необходими.

Та първото нещо, което можете да приложите, е в преработването на вашия характер. Вие се спъвате във волята си и казвате: „Аз вярвам в Христа.“ Като дойде на Земята, Христос каза: „Аз за това дойдох, да работя.“ Казаха Му: „Учителю, седни да ядеш.“ Той им отговори: „Аз имам работа.“ Христос представя в това отношение едно съзнание, което знае защо е дошло. Той е дошъл да изпълни волята Божия, да проповядва от град на град и от село в село Божието Слово. Христос имаше малко време на разположение. Някой казва: „Аз вярвам в Христа.“ Ако вие вярвате в Христа, трябва да имате Неговия характер. Вие вярвате в Христа, а сте недоволни. Христос богат ли беше? В едно отношение Той беше богат, а в друго отношение не беше богат. В едно отношение Той беше един от най-големите господари, а в друго отношение Той беше един от най-големите слуги. В едно отношение Христос беше един от най-праведните хора, а в друго отношение Той понесе греховете на хората. Значи, кой каквито грехове е направил, Той отговаряше за тях. И след всичко това, този най-голям господар беше подложен на най-големи поругания. Римските войници му туриха на главата един трънен венец. И Той трябваше да изтърпи всичко това. Най-после и Христос се запита: „Нима онова Начало, на което служа, не намери друг метод? С бой ли само може да се постигне това?“ Питам: досега разрешихте ли въпроса, защо трябваше да бият Христа? Христос опита върху себе си свободата, която даде на хората. Бог запита Христа: „Когато ти даде свобода на хората, когато ти стана гарант за тях, запита ли се, пресметна ли това нещо в себе си?“ Хората казаха на Христа: „Ти ни даде свобода, следователно ние имаме право да се бием.“ И Христос научи едно нещо на Земята. След като хората се бият, и те ще научат нещо, а именно: не си струва човек да се бие. Какво се ползува човекът, ако при един бой си счупи крака или ръката?

Сега не трябва да се вадят крайни заключения. Рекох, боят има своето място. Да биеш и да знаеш как да биеш, това е цяло изкуство. Много деца остават невъзпитани, защото никога не са опитвали пръчицата. За малките деца има такива тънки пръчици и с тях майките трябва да бият децата си по дебелите, меки места. Всяко удряне трябва да е музикално. Най-напред ще удариш хоризонтално, ще гледаш пръчицата да не бъде нито наклонена надолу или нагоре, но съвсем хоризонтално. Ударът трябва да бъде такъв, че да намериш неговата равнодействуваща. Много майки и бащи не знаят как да удрят и затова всеки удар, не турен на място, той се връща назад към майките и бащите. Ако майката и бащата не бият децата си както трябва, един ден синът и дъщерята ще бият майка си и баща си. Преди няколко деня дойде един господин, да се оплаче от сина си и казва: „Видиш ли, отидох в монастир, избягах от сина си. Той иска да ме убие. Главата ми е начупена от него.“ Та у вас може да се зароди едно чувство, една мисъл и ако вие не знаете как да я възпитавате, тя може, като този син, да тури край на вашия живот.

Сега въпросът не седи в това, защо онзи свят е създаден така. Той е създаден по известни правила, по известни методи. Всички вие трябва да имате отношение към него. Според законите, които аз разбирам, вие тук в клас не сте наредени както трябва, не сте наредени според темпераментите. Вие не сте наредени и според степента на развитието на вашия мозък. Който има малко по-развито благоутробие, трябва да седне при някой, който има по-добре развита глава. Един нервен темперамент трябва да се постави при един сангвиник. Който има добре развито благоутробие, трябва да седне близо до един с учена глава, нервен темперамент. Ако се наредят по този начин, всеки ще бъде доволен. Обаче, ако се наредят един дипломат до друг дипломат, те ще изпитват едно неразположение, което ще довежда до сън, до дрямка. Понякога аз изучавам причините, защо хората спят. Спането се подчинява на един закон. Във всички събрания, които стават, на сто души най-много един трябва да спи. Ако са хиляда души, десет трябва да спят; на две хиляди души – 20 трябва да спят, на три хиляди души – 30 трябва да спят и т.н. Това трябва да бъде като правило. Когато хората не са наредени по закона на хармонията, винаги числото на спящите е повече, отколкото трябва.

В Америка един от американските проповедници решил да приложи един начин, по който да събужда слушателите си. Той мислил така: да снабди столовете с електрически жици, че щом заспи някой от слушателите му, като бутне клавиша на някой от органите, органът веднага да засвири и по този начин да събуди заспалия. Една от причините, по която слушателите заспиват, е че се говори на тема, която те знаят или по която доста са запознати. Та всякога човек не се интересува от един предмет, който не е нов за него. Обаче, ако предметът е нов и интересен за него, той се намира в положението на гладен човек. Който не е гладен, каквото ядене и да му сложат, той го погледне и казва: „Не ми се яде.“ Трябва да е някой специалитет, за да заинтересува вниманието на човека. Някоя сестра ходила в града, научила някоя новина и дохожда да го съобщи. След нея иде втора, която знае същата новина, и тя я съобщава. Дойде трета, съобщава същото нещо. Дойде четвърта, пета, все едно и също разправят. Ония, които са принудени да слушат все същата новина, най-после се отегчават и или излизат навън, или започват един след друг да заспиват. Онази сестра, която иска да съобщи нещо, тя трябва да бъде достатъчно умна, че като дойде, първо трябва да запита: „Съобщиха ли ви еди-коя си новина?“ Като разбере, че тази новина е вече известна, тя трябва да си мълчи. Ако и тя иска да я съобщи, тогава нека не се обижда, когато види как един по един я напушат, не искат повече да слушат.

Някой имал някакви възгледи, но същевременно такива възгледи имат и други някои. Казвате: „Да живеем по братски.“ И други поддържат тази идея, че трябва да се живее братски. Въпросът е да се живее, а не само да се говори. Един ще говори, друг ще живее и т.н.

Та всички трябва да се стремите всеки ден да събуждате в ума си по една нова мисъл, върху която да работите. Сега например, аз говорих за числата. Трябва да ви дам да направите един опит, например, върху числото три. Вземете например, помежду си да определите, кои типове между вас са положителни и кои отрицателни. Нека всеки от вас намери по пет души положителни и по пет отрицателни и после да определи, на какво основание, въз основа на какви белези ги определяте, като положителни и отрицателни типове. Аз не ви давам модели, вие сами ще ги намерите.

Хора с продълговати лица, са положителни типове, те са мъжки типове. Има хора с овални лица, едни от които са положителни, а други са отрицателни. Дебелите вежди показват един положителен характер, който дава. Тънките вежди, тъй изписаните, те са отрицателни типове. Ако мустаците на някой човек са дебели, увиснали, кой е положителен тип. Ако мустаците му са тънки, той е отрицателен тип. Ако ухото на човека е голямо, той е положителен тип. Човек с голям нос е положителен тип, но ако носът му изгуби от своята широчина, той става отрицателен тип. Може ли обаче да се каже, че всеки човек, който има дълъг нос, е положителен тип? Не, това са относителни неща. Носът трябва да има и дължина, и широчина. Когато брадата на човека горе е широка, той е положителен тип, ако брадата горе е тясна, той е отрицателен тип. Онези хора, на които брадата долу е широка, те в физическия свят са положителни, а в умствения свят са отрицателни. Ако искате човек за работа на физическия свят, долу брадата му трябва да бъде широка. Ако търсите човек за работа в умствения свят, долу брадата му трябва да бъде тясна, остра.

Каквото и да се прави, човек устоява на това, за което е роден. В това отношение аз съм правил ред опити. Тук имаме един брат бояджия, той не трябва да се обижда, че ще се каже нещо за него. Той е умствен тип. По едно време той дойде да работи на „Опълченска“ 66. Започна една работа и я изкара до половината. По едно време му дойде на ум да отиде във Варна. Напусна работата и отиде. По конфигурация на лицето този човек не е за голяма работа. Той обича разнообразието. На него няма да му дам работа за една година, но за по-кратко време. Ако му се даде голяма работа, той ще се отегчи. Та и на мнозина от вас, ако им се даде една голяма работа, те ще се отегчат, ще ги хване огън и ще кажат: „Дотегна ни тази работа.“ Това показва, че по естество тези хора не са склонни на голяма работа, те обичат разнообразието. Те стават негативни, искат да възприемат нещо. И тогава господарят, който ги е ангажирал, трябва да им даде почивка за известно време.

Та когато Мойсей създаде закона, той казваше: „Шест дни ще работите, на седмия ще почивате.“ Законът на Мойсей вече е отживял времето си. Ако аз създам един закон, ще дам три деня почивка, а четири деня работа. Ще дойде време, когато шест дни ще почиваме, а един ден ще работим. Та във времето на Мойсей хората на физическия свят трябваше да работят шест деня, а само един ден да почиват, за да асимилират физическата енергия в себе си. Положителни трябва да бъдат хората. Ще дойде ден, когато хората ще бъдат толкова положителни, че ще трябва шест деня да почиват, а един ден да работят. Ето защо, сега не ви препоръчвам много работа. Като казвам, че не ви препоръчвам много работа, имам пред вид вашето състояние. Вие често се оплаквате от много работа, оплаквате се, че сте уморени. Щом сте уморени, трябва да ви се даде почивка, да си починете. Ако чуете, че една сестра се оплаква от умора, тогава нека пет сестри от положителните отидат при нея и да й кажат няколко ободрителни думи. Тя ще се освежи. Вие взимате тези правила като незначителни и казвате: „Човек трябва да бъде сериозен, концентриран.“ Оставете тези неща настрана. Смешни стават индусите със своята концентрация. Когато човек иска да се концентрира, той не трябва да бъде между хора. Или пък така да се концентрира, че и между хора да е, пак да не го знаят те. Когато дойде страданието и природата даже се концентрира. Дойде ли до човек едно страдание или нещастие, той се вглъби в себе си, ходи между хората, но нищо не вижда.

Рекох, трябва сега да се работи вече. Досега аз съм ви оставял свободни, не съм се месил в работите ви, искал съм да видя, какво можете сами да направите. Като наблюдавам сестрите, виждам, че работят доста добре, но знания нямат. Най-напред се образува една група от сестри и братя, а после те се разделиха на аристократическа група, която се състои от напреднали братя и сестри. Аз наричам напреднали сестри и братя тия, които могат да превръщат желязото в злато. Който не може да направи това, той не е напреднал брат. Много работи има казани, но те не са реализирани. Най-малкото вземете, вие трябва да имате едно предвкусване на Божествената Любов, трябва да я разбирате поне малко. Вие имате естествените прояви на любовта, но не зная колко от вас могат да кажат, че познават онова специфично проявление на Божията Любов, за която окултистите говорят. Имате състояние на по-висока любов, особено след всяка скръб, но и те още не са онези неизгладими впечатления от Божията Любов. Който е имал такова предвкусване на Божията Любов, той изпитва състояние на човек, който се намира пред оазиса на някоя пустиня. Достатъчно е само един път да е изпитал човек тази любов, за да може при всяко страдание и изпитание, да си спомни само за нея и веднага всички страдания и изпитания да изчезнат. Това значи да носи човек реалното в себе си.

Това е подобно на положението, в което се намира, човек, който има ключовете на всичките станции. Той се намира на една станция, но се нуждае от нещо. Щом удари ключа на тази станция и веднага от другата станция му отговарят. Казано е в Писанието: „Човек, който е познал Божията Любов, още преди да е поискал нещо и ще му се отговори.“ Няма ли тази любов в себе си, колкото и да иска, ни глас, ни услишание. От станцията ви отговарят, че са заети много и ти трябва да чакаш с месеци и години, докато ти отговорят. Понякога и с десетки години трябва да чакате да ви се отговори. Едва ли някои от вас можете да получите отговор в продължение на десет години. Някой от вас може да иска само един обед и ще го получи, а някой може да иска десет милиона лева, но за това ще трябва дълго време да чака. На някои от вас може и в десет години да ви се дадат тези милиони. Казвате: „Как ще стане тази работа?“ Все може да се намери някакъв начин, разни начини има за това. Все ще се намери някой американец, който да ви осинови, но за това трябва да се постоянствува от ваша страна.

Не са материалните богатства, които представят желание на хората. Има и вътрешни богатства, до които човек иска да се домогне, но за това човек все трябва да се свърже с някоя велика душа. Богатството в света, това са великите души. Вие не можете да дойдете до никакъв прогрес, ако не влезете в съприкосновение с някои велики души. Прогресът в света зависи от тия велики души, които минават и заминават покрай вас. Великите души правят хората богати по ум и по сърце. Ако Слънцето в света не изгряваше, всички хора щяха да измрат. Казвате: „Има и други неща в света, които изгряват като Слънцето.“ Тази сутрин трябваше да наблюдавате Слънцето, да видите какви хубави цветове имаше през време на изгряването си.

Та първото нещо, което трябва да задържите в ума си, е мисълта, че вие сте дошли на Земята да научите изкуството да слугувате. Единствената ви мисия на Земята е да се научите как да слугувате. Вие можете да свършите университет, можете да придобиете голяма наука, но в края на краищата ще ви турят да слугувате, да видят какво сте научили, какво можете да приложите от наученото. Слугуването е едно от най-красивите неща, за които мога да ви говоря. Сега вие се възмущавате от слугуването. Даже най-голямото нещастие на хората седи в слугуването, т.е. в това, че те не са слугували както трябва. Да служиш, аз подразбирам да служиш и на другите така, както искаш и на тебе да слугуват.

За следния път ви давам като задача всеки от вас да намери помежду ви по един положителен, по един отрицателен и по един неутрален тип. Неутрален значи: нито положителен, нито отрицателен, среден тип да бъде, т.е. нито плюс, нито минус. Има хора, които от рождение са положителни типове, такова е естеството им. Има хора, които са по естество отрицателни, а има такива, които постоянно се сменят – ту положителни, ту отрицателни. Вие трябва да знаете времето, кога даден човек е положителен и кога е отрицателен. Ако това не знаете, всичко, което знаете, не е истинско знание. Човек не може всякога да бъде положителен или всякога отрицателен, той трябва да сменя тези две състояния в себе си. Някога човек ще заповядва, някога ще му заповядват. Някога човек ще дава, някога ще взима. Единственият, Който всякога е положителен, това е Бог. Той никому не заповядва, никого не съди. И на доброто, и на злото Той еднакво гледа. Той от доброто не се възхищава, нито пък от злото се възмущава. При Бога и злото има същите отношения, както и доброто. И доброто, и злото имат еднакви отношения към Бога. Обаче, когато Божественото добро дойде при нас, то има вече отношения на зло. Как ще разберете това нещо? Няма защо да го разберете.

12 година,
10-та школна лекция на Общия клас,
държана от Учителя на 23 ноември 1932г.
Изгрев

Новата канализация

6 часа сутринта
(след гимнастиките, мъгливо и звезди горе)

Отче наш

(На масата пред Учителя няколко теми: „Кои са положителни типове?“)

То знанието не идва така лесно. Човек трябва да учи. Даже мъчно е някой път да определиш, кой е свят човек. Писанието казва, някой път даже много религиозни хора се показват като свети. Като вземете сегашния живот, богатите хора имат повече светлина, отколкото сиромасите. Ако се гледа външно, богатите имат повече светлина, а сиромасите нямат и свещи. Но те казват, че вътрешна светлина имат, а богатите казват, че външна светлина имат. Трябва да се измисли един нов начин. Науката не е така лесна. Човек трябва да развие неговите наблюдателни способности. Човек трябва да наблюдава повече. В учения човек трябва да има, в пълния смисъл, една вътрешна интуиция, може да се каже интуитивно да схваща нещата, по отражението*. И човек трябва да е разумен. Разумност трябва да има в него. Да се знаят нещата. Да разсъждава, да преминава от причини към последствия.

Запример вие имате едно убеждение, имате радост. Ако вземем чувството радост, но радостта или веселието на човека, то не е едно чувство, то е една способност. За да бъде човек весел, то е способност у човека. Но често веселието се замества с чувствувание. Тогава човек изгубва своята радост. Тя е престанала да бъде вече способност у човека. Да кажем болен сте, неразположен, тогава не ви се говори, казвате: „Хората са лоши, светът е неразбран.“ Това не е едно качество на ума. Това с всекиго става. После, щом човек стане здрав, подобрява се неговото икономическо положение, понахрани се малко и веднага казва: „Добър е света, всичко е добро.“ Така мислят и животните. Щом едно животно не е нахранено добре, то мисли: „Светът е лош!“ Щом го нахранят, то мисли: „Светът е добър!“ Та, ние съдим по себе си. Когато нашите условия не са добри, ние мислим, че навсякъде е така. Но то е само частично. Защото условията на другите хора може да са добри. Същевременно трябва да отличаваме кои са причините, че в дадения случай ние не сме в добро положение. Ученият човек знае това.

Сега запример, когато хората станат религиозни, има една опасност, понеже те почват да развиват други центрове на главата си. Преди да са били религиозни, те са живели отзад на главата си, на темето си, при ушите. И когато са живели при ушите си (центровете при ушите), кого как срещнат, ще го блъснат по носа. Когато са живели отзад, тогава са били като птиченцата, направили си една къщичка и така си живеят с приятели, ходят си на групички, били са като кученца. Кучето ще си дигне опашката или като един петел ще застане, всички те живеят на темето тук. Когато човек стане религиозен, той се качи горе на главата. Но религиозността още ни най-малко не спасява човека. Той може да бъде фанатик, късоглед, да мисли, че туй, което той чувствува, то е един път и това чувствувание той го нарича религия, вярване в Бога, а то са все чувствувания.

Докато не дойде умът на човека, той се намира все на кривия път. Че религиозните хора вярват в Бога, но колко хора са били избити? Вземете и четете историята, колко хора католическата църква е избила, само защото не са били католици. Всички казват, че човек трябва да бъде религиозен. Ако едно религиозно чувство може да спаси света, разбирам. Но човек трябва да бъде умен, да разбира, да вижда причините. Като дойде умът, спасението е там! Разумен трябва да бъде човек. В ума има един закон, ти не можеш да убиеш един човек, понеже ще загубиш своето равновесие в света. Ти, докато дойдеш да живееш с ума си, ще забележиш: някой път не си доволен от своя ляв крак, но ако речеш да го повредиш, ти ще повредиш и на себе си и ще нарушиш законите в природата. С десния крак – пак същото. Каквото и да направиш, ще видиш, че еднакво са важни и двата ти крака.

Та рекох туй, което върши най-важната работа, то е умът! То е Божественото у човека. Наричам го Божественото, което ръководи човека. А човешките чувствувания може [да] си имат свой произход в далечното минало. Те са една опитност завършена, древна опитност в миналото и е останало като една специализация у човека, но тя е била потребна на времето си. За сегашните нови разбирания не е потребна. Да кажем ти имаш известно чувствувание, че трябва да имаш една хубава дреха за Велик ден. Ти я нямаш, а си неразположен. Ако ти облечеш новата дреха, светът ще се подобри. Но ти даже да се облечеш хубаво, богат няма да станеш, нито по-силен, нито по-умен, по-учен, но ти си доволен от това. Ходиш и си мислиш, че е станало една промяна. Станало е една промяна вътре в тебе, но външните условия ни най-малко не са се подобрили. Това не значи, че трябва да се игнорират. Но най-първо трябва същественото.

Същественото е растенето у човека, туй, което се развива, което носи светлина, то е неговия ум. Или вие ще го наречете, това е Божественият Дух. За да разберем думата Дух, Дух значи Божествено, с един коментарий, тази дума Дух от после е дошла. Колкото една дума е по-неразбрана, толкова тя има по-далечен произход. То е основано на един закон в природата. Колкото един предмет седи по-далеч от нас, толкова той е по-неясен; колкото е по-близо, той е по-ясен. Следователно всичките онези предмети, които са отдалечени още от миналото, те са неясни. Например, какъв е произхода на думата „ум“? После, какъв е произхода на думата „аз“? Това е цяла една наука.

Кръгът показва, че още в най-далечните времена той представя емблем на нещо. Учените, просветените хора винаги са писали вселената с кръг. Кръгът включва в себе си всички възможности за посветения. Те са го наричали „космическия зародиш“ или „космическото яйце“, от което се е образувала вселената. Сега онези, които не разбират това, ще кажат: „Как така вселената да се е образувала от едно яйце?“ Не, това яйце подразбира окръжността, в центърът на която се е поставил кръгът. По-после кръгът се разпуква. Когато яйцето се разпука, явява се пилето, което е било в зародиша горе. После се е образувало У-то. Това е така, понеже от всяко едно яйце, излиза пилето навън. Туй пиле има два крака. Същото се отнася и за човека. Значи то, (У-то) представя онези сили в човека, които могат да го изкарат от едно ограничено състояние и да му дадат потик на движение и мисъл. Този знак са го турили надолу, който представя вече човекът на движение[то]. Но човек трябва да излезе из О-то. Но за да излезе, той трябва да мисли, той трябва да мине през известни условия. За тази цел има специален начин. Животните например, проявяват интелигентността си, когато снасят яйцата. Те ще си направят полочка*, ще вземат в съображение светлината, топлината, която им е необходима, за да не се изложи яйцето на някои неприятели. През това време умът работи в тях, а не чувствата. Птичката, за да тури полочката на едно или друго място е мислила дълго време и след това я е поставила, и то на най-безопасното място. Умът е работил там. След като свършат тази си важна работа, за тяхното спасение на яйцата, за обикновените си работи те живеят по своите чувства.

Рекох, у животните умът работи само когато дойде любовта за производство, да поддържат рода си. Тогава те дълго време мислят. Като казвам „животни“, тази дума подразбира формата животни, но зад тази форма ние разбираме една душа или едно същество, което за бъдеще постоянно ще прогресира. Начинът на тяхното прогресиране не е известен, начинът, по който те се изменят, не е известен, но всяка форма в себе си съдържа възможностите за известна интелигентност. И чудното е, че учените хора още не могат да направят разлика по какво се отличава едно животно от друго, те не могат да различават типовете. Например вълк, слон или някоя птица, те ги разглеждат като животни, но преди всичко тяхната форма съответствува на степента на тяхното развитие.

Така от животните ще дойдем до човека. Човешката форма е много сложна. Той изявява много повече способности отколкото у животните. В животното има в зародиш туй чувство, у някои, а у някои те едва са в спяще състояние. Например вземете в овцата, в пчелата. В пчелата има голямо честолюбие. В работата си тя е много сприхава. Ако някой и се меси в работата, тя веднага си забива жилото. Тя не му мисли, бързо действува. Пчелата не е много от умните, тя понякой път проявява кавалерство. Ще излезне веднъж, ще те бутне, ще ти каже: „Не стой тука, не работи толкова около кошера.“ Каже веднъж и си иде, каже дваж, пак ще те блъсне, и трети път ти забие жилото. И тя знае къде да забие жилото. На най-мекото место.

Сега това са смени. И сега ние, някой път се смеем на пчелата, казваме: „Какво жило има!“ Но и ние сме подложени някой път на такова изпитание. Дойде някой човек и се спре пред вашия кошер. Казваш му веднъж: „Махни се от тук!“ Кажеш му два пъти, три пъти, скараш се с него, сбиете се и се върнете или ти с пукната глава, или той с пукната глава.

Кое е сега кошерът? Ти имаш желание да постигнеш някои от своите желания, идеи и мислиш, че някой ти препятствува на пътя, като пчелата, и казваш: „Не ми препятствувай, защото после ще се разправям с тебе.“ Сега вие постоянно се разправяте като пчелите. Речено – казано и след туй се считаш като авторитет. Идвате и казвате кой живее по Бога и кой не живее по Бога. Някой път аз седя и разглеждам вашите разсъждения: Кой живее по Бога и кой не живее по Бога. Нерде шам, нерде Багдат. Че един човек може да се моли по три пъти на ден, то ни най-малко не значи, че е умен. Той е сиромах, заставят го чувствата. Не е една чиста мисъл, която го заставя да се моли, не е нещо безкористно, а има нещо користолюбиво. Или някой път човек е безверник, пак същото чувство го заставя. Молил се веднъж, молил се два пъти, молил си се три пъти, не ти дадат и ти се разсърдиш, казваш: „Аз не вярвам!“ Но това е до чувствата, а не е една вяра на ума. После вярва, но само това, което чувствата могат да му докажат. Такова едно вярване мяза на лед. И като дойдат добрите условия, леда ще се стопи и ти ще го търсиш и няма да го намериш. Тогава онзи, който има тази опитност, какво ще каже?

Сега аз не отричам чувствата, но животът, който ние живеем, според закона на чувствата, той е закон на крайна променчивост. В чувствата ние претърпяваме всичките тия промени и когато човек дойде да живее един религиозен живот, понеже кръвта като минава по гръбначния стълб, минава по малкия мозък и го възбужда и у религиозните хора се заражда една слабост, развива се половата деятелност, развива се една неестествена любов, понеже той като мисли за Бога, кръвта нахлува нагоре, а тази кръв трябва да мине през малкия мозък, там са всичките нисши чувства, когато поетите пишат, че някой момък умрял за някоя мома, това е индивидуализация на неговата индивидуална любов. И тъй, в туй няма никаква смисъл . То е най-нисшето. Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и? То е една работа, от която нищо няма да излезне. Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие. Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите. Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш. Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък. Казваш: „Богатият защо е богат?“ То не е по ум, а по чувство. Ти имаш нужда да вземеш парите му. Обичаш здравия човек. Защо? – За силата му. Тук чувствуванията работят, не е още положена тази любов на здрава основа тъй безкористно.

Та рекох сега, ако се направи така една психологическа анализа, го наричат учените хора и се подложат всичките чувства така, тогава какво внасяме положително? Ще видим, че тия неща не са постоянни, променчиви са те, по единствената причина, че всякога по-силната вода взема надмощие на по-слабата и всякога слабата вода се влива в силната и всякога в голямата вода се вливат малките реки. Но тази река, която се влива, то не е човешкият ум. Защото реалността на нещата не е както в твърдата почва, нито в течното вещество, нито е във въздуха, нито в светлината. Това са само условията. Вие, за да разгледате ума, трябва да го разгледате извън твърдата почва, твърдата почва е само едно условие, водата е едно условие. И ако разгледаш ти, чувствата ти – те представляват условие в твоя живот. А пък силата ти, в даден случай, представлява въз духът.

Значи, въздухът по какво се отличава от водата? Водата е влажна, а въздухът е всякога сух. Сега някои смесват. Силните хора са винаги сухи, те имат винаги повече мускули. А дето има по-голяма сухота, има по-голяма топлина, по-голямо триене се образува. Дето има по-малка сухота, там има повече влага, външната топлина е по-малка. Сега трябва да се свържат твърдата почва, водата, въздухът, светлината в нещо разумно, да видите вътрешната връзка.

Обаче, тия условия за какво служат? Запример, твърдата почва ще се намери у човека в неговата твърдост. Но твърдостта у човека е чисто едно морално чувство. Да бъде човек твърд, то е в най-възвишените му чувства или там се намира най-фината материя. Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко. Тя е областта на моралните му чувства. Мъчно е да е свърже всичко. Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения. Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш. Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място. Ако нямаш ум, ти ще забравиш колците си всред пътя и ще седнеш там и кой как мине, той ще се сблъска и ти ще го блъскаш, днес блъскаш, утре блъскаш и един ден и тебе изблъскат. И тогава, по закона на чувствуванията, пак ще дойде известна интелигентност, нисша интелигентност и ти няма да можеш да дадеш отчет, защо тия хора се блъскат. Но ти си се поставил на пътя, дето тия хора вървят. Вечерно време е, блъскат се тия хора, ти вървиш, не можеш да си представиш защо тия хора се блъскат?

А те се блъскат по единствената причина, че ти трябваше да си направиш къщата някъде на високо. А ти наредиш си къщата на някоя река, наредиш си градина и мислиш, че си щастлив. Обаче, там някъде валяло дъжд, след няколко години дойде пороен дъжд, залива градината, задигне къщата ти и всичко. Ти си мислиш за Господа, казваш: „Ако ме обичаш, защо допусна реката да ми задигне всичко и къщата?“ Така постъпва обикновеният човек, а човекът, който има ум, казва на себе си: „Ти защо съгради къщата си толкова близо до реката? Трябваше да я съградиш по-далече, там горе, да не те достига реката.“ Умният човек мисли другояче, а човекът на чувствата, той казва: „Аз и до реката да съм, като дойде реката, тя нищо няма да ми каже. Господ ще ме спаси.“

Но вие се намирате в положението на един от европейските крале, той е живял в средните векове. Та неговите придворни го залъгвали, лъскали, казват му: „Като тебе човек няма, Бог те обича, каквото кажеш и то става! И при морето да бъдеш и то ще отстъпи, където и да идеш, пред тебе всичко отстъпва.“ Това било там към Холандия. Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите. Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни!“ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат!“ Той казва: „Как тъй, аз заповядвам! Не може!“ Но вълните идат, приливът става силен. И царят, и всичките придворни отстъпват.

А и ти мислиш, че твоят възлюблен, когото ти обичаш и той те обича и мислиш, че каквото му кажеш, той ще изпълни. Много се лъжеш. Ти, като този цар, ще отстъпиш пред прилива. Приливът като дойде, ти ще се разсърдиш. Досега младата булка не е виждала разсърден своя възлюблен, един ден, той ще зафучи, тук там, после той ще и се извинява, но у ней нещо ще се счупи. Тя казва: „Как е възможно!“ Този, когото тя обича, да й каже такива думи?

Аз пък се чудя на друго нещо, аз вземам младата булка като едно последствие, туй, което става в света. Защото не мислете, че млади булки има само между хората, млади булки има и между птиците. На клона има две млади птички, едната е кавалер, другата е кавалерка. На клона седят, рандеву имат, разговарят се, че булката иска едно, а нейният възлюблен иска друго. Но те си играят. Вие мислите, че булки има само между вас. Има ги навсякъде, между пчелите ги има. Вземете например царицата между пчелите. И тя е булката между пчелите. Там културата е съвсем друга. Как ще обясните това. Там има само една жена, а много мъже, всички бръмбари, например. Те са все свирци, навсякъде ходят и бръмчат. Те все за царицата бръмчат. Някой път има хиляди бръмбари, а само една млада царица, която седи между тях като млада мома, като булка, а те са все кандидати. Всеки кандидат в този кошер е дошъл и чака да се ожени за царицата. Тя ходи, оглежда ги, избира си между тях. И мога да ви опиша, какво е състоянието им. Тия кавалери ходят бръмчат все за нея, че тя е млада булка, царица е. Сега това е по чувствувание. Като се говори по този начин, вие ще останете с една еротическа мисъл.

Какво нещо е любовта? Вие не можете да разберете любовта, докато не дойде ума ви. Любовта има съвсем друг произход, а не това, което хората чувствуват. Не така, както те днес живеят. Ако хората мислят, че това, което те изживяват, е любов, няма нищо подобно. И ако в света би съществувала тази Любов, те трябва да знаят, че в Любовта няма никаква отрицателна черта – нито положителни, нито отрицателни. Казано другояче: в Любовта няма смени и промени. Как си представяте вие Любовта? Смяна и промяна става само при едно приятно и неприятно чувство. Ти сменяш дрехите си. Защо, по коя причина? Обличаш хубавите си дрехи, но след като се окаляш, ти казваш: „Искам да се сменят убежденията ми.“ Какво разбирам аз под това? – Тия дрехи са станали толкова кални, че искаш не искаш трябва да ги съблечеш. Ти трябва да смениш старата си риза и да облечеш нова. Това събличане е качество на ума. Умът ще ти каже: „Ти трябва да смениш ризата си, защото ако не смениш ризата си, тя ще ти донесе болезнени състояния.“ Като ти говори умът, той още отдалеч те предупреждава.

Рекох сега, да бъде човек религиозен, това ни най-малко не показва, че той е умен човек и разбира Божиите пътища. Това е само едно хубаво разположение. Религиозният човек е най-добрият проводник на ума, нищо повече. Това е човек, на когото можеш да разчиташ, той си е дал ума. Но ако в религиозния човек няма красив ум, такъв човек остава нещастен на цял живот. И у него ще дойде едно чувство за Бога такова, че той ще бъде готов да убие човека на почва на фанатизъм. За Бога той може и да открадне. Ако някой има пари, той ще му каже: „Тези пари са на Господа.“ Той има друга философия: „Тези пари са поставени тук и аз имам право да ги взема.“ Като мине покрай една градина и оттам ще открадне неща, като казва: „Те са Божии дървета.“ Това е същото положение.

Хубаво сега. Хване те един апаш, съблече ти дрехата и казва: „Тази дреха аз трябва да я нося. Аз имам право да я нося.“ Та и Христос е казал: „Ако имате две ризи, дайте едната на бедния.“ Това значи: ако аз имам на гърба си един хубав костюм, а в ръцете си нося още един, който мисля след една година да нося, като ме срещне един апаш, трябва ли той да ме убие за него? Аз ще му го дам и ще кажа: „За тебе нося този костюм.“ Ще видите, колко добре ще му подействува това. Това показва ум. Т.е. това значи: спогаждай се с противника си, докато си още на път. Не чакай да те турят в затвора, че тогава да се примиряваш. Ти ще го попиташ: „Какво искаш?“ – „Дрехите.“ – „Заповядай. И ти можеш да носиш дрехи като мене.“

Сега религиозните хора още не са познали този закон. Те не знаят какво Господ може да направи. Вие се молите по един начин и получите някакъв отговор. Вие мислите, че Господ ви е отговорил. Но, за да ти отговори Господ, след като си се молил, ти трябва да бъдеш най-умният и най-добрият човек. За мене, каквото и да ми казват хората, аз зная едно правило за себе си: за да ми отговори Господ на молитвата, аз трябва да бъда най-умния и най-добрият човек, нищо повече. Не съм ли най-умния, много пъти ще се моля, докато получа отговор.

Аз имам една философия, спирал съм се и друг път върху нея: като тръгна на път, никога не турям в ума си някакъв кабриолет или автомобил, но си представям само едно положение – какво аз мога да направя в дадения случай. Пътувал съм с някои религиозни хора, но си мълча. Религиозният казва: „Господ ще промисли за нас.“ Този човек оставя всичко на Господа, има крива представа за Него. Той чака Господ да промисли за Неговите работи. Той казва: „Господ да промисли за мене.“ Това е неразумно мислене. Аз виждам, че преди още да съм съществувал на Земята, Господ е промислил всичко за мене, та като дойда на Земята, аз трябва да бъда умен, да намеря това, което Той е оставил за мене и как да постъпя с него, как да се справя. Като намеря, трябва да мисля как да използувам това, което Господ е оставил за мене. Това не значи, че в света няма промисъл, но ти трябва да бъдеш умен.

Вървим ние с религиозния човек, минава покрай нас една кола и той казва: „Сега Господ ще каже на каруцаря да ни вземе.“ Рекох: „Възможно е да ни вземе.“ Човекът минава с коня си покрай нас, казва ни добър ден и си отминава. „Какъв дявол е влязъл в него? Не е послушал Господа.“ – „Пазарили са го други хора, затова не се спира.“ След това се зададе друга една кола. Религиозният пак казва: „Този вече ще ни вземе.“ Но и този човек си заминава. – „И в този човек е влязъл дяволът.“ Минава трети, спира се. Религиозният казва: „За Господа!“ – „Имате ли пари?“ – „Нямаме.“ – „На мене пари ми трябват сега, не искам за Господа да ви кача на колата си. И на мене Господ така не ми дава.“ – „Ама знаеш ли в онзи свят какво ще има?“ – „Аз не искам да зная какво ще има в онзи свят. Аз мисля за този свят. Като отида на онзи свят, тогава ще му мисля. Ако имате пари, ще ви кача. На мене пари ми трябват, понеже и аз не съм от богатите.“ И този човек ни отминава. Най-после аз, умният изваждам една звонкова монета и казвам: „Ето, този, който сега иде, той вече ще изпълни волята Божия.“ Както си върви той, аз изваждам от джоба си една златна монета и му я показвам. Той вижда това и казва: „Добър ден, заповядайте.“ Спира и ние влизаме вътре. „Е, влязъл е Духът в него“, казва религиозният. Не, аз вкарах този златен дух в него. Аз, умният човек мога да спра който и да е колар в пътя му и да го накарам да ни заведе до определеното място с колата си.

Вие мислите, че аз не мога да направя това. Та и последният апаш и той знае това. Той, като извади кобура, той го качва на колата си. И ще го заведе дето иска. Защо? Той казва: „Отрепвам те, ако не ме заведеш до това място!“ Добрият човек кара с ума си, а шофьорът, кой[то] се бои да не умре, като види кобура, закарва те дето искаш. След като слезе този апаш, шофьорът казва: „Слава Богу, че не ме уби.“ Тия неща стават всеки ден и в живота.

Та ние сме играчка на нашите чувства. И като разгледаме целия живот, ние мислим, че сме свободни, а то ние сме същите играчки, както е играчка шофьора в ръцете на апаша. Покаже му кобура и той кара дето апашът иска, без да му заплати даже. И след това слиза. Религиозният човек не може да направи насилие. Той ще те накара да го возиш за Господа. Обаче, ако религиозният човек разбираше законите, като види коларя, той ще познае отдалеч, дали ще го кара или не. Ако той е един положителен тип, каквото каже, неговото ще стане. И ако аз държа неговото положение, той няма да ме качи на автомобила си. Две положителни величини всякога се сблъскват. Ако този човек иска да успее в даден случай, той трябва да вземе женска форма. Представете си, че аз имам изкуството да се преобразявам на красива мома. Това е най-естественият начин, с който мога да успея. Този шофьор не приема никого на колата си без пари. Но аз, красивата мома, застана на пътя му, погледна го, усмихна се и той веднага спира колата и казва: „Заповядайте, качете се на каруцата ми.“ Защо спре колата? – Защото аз му дадох от лицето си нещо, което той обича.

Сега онези, които не разбират закона, ще кажат: „Виж, как Господ е направил този човек красив.“ Питам, когато богатият се облече с хубави, красиви дрехи, с ново, скъпо бомбе на главата, Господ ли го е направил такъв? Онези хора, които са станали красиви, мислите ли, че Господ се е занимавал с тях да им тури различни козметични средства, да ги направи красиви? Не, неговите деди и прадеди са имали идеята да бъдат красиви. Та, когато вие искате да направите вашите къщи с хубави, широки, светли прозорци, коя е причината за това? Вие сте искали да имате повече светлина, по-хубаво отопление, вие сте си турили тази инсталация.

Та сега, като разсъждавам така, от ваше гледище вие ще кажете: „Виж какво безверие проповядва, че Господ не промислювал за нас! Ние мислиме, че Бог всичко нарежда, а то друго излиза.“ Това разсъждение се отнася до вашите чувства. Ако вие мислите, че светът е нареден както вие разбирате, тогава аз бих ви направил едно възражение: Ако светът е направен от Господа, тогава защо един човек има хубава къща, с широки, светли прозорци, а друг е беден, няма нищо? Ще кажете ли, че Господ не е справедлив? Щом Бог е наредил всичко това, ще излезе, че Той не е еднакво разположен към хората. Не, това са човешки разбирания. Богатият е бил по-умен, наредил си е по-добре, сиромахът е бил по-глупав, наредил си е по-зле. Бог ни най-малко не се меси в тези работи. Той стои незаинтересован от това. Бог е дал дарби на всекиго и всеки според дарбите си, се е наредил. Иначе ще се намерите в друго противоречие. Ще кажете: „Защо Бог допуща да се убиват хората?“ Питам, кой е виновен за това? Всеки трябва предварително да знае, че ще го убият.

Забелязвам, вие лесно се обиждате, само да ви не бутне някой. Даже, ако някой ви стисне ръката повече, веднага ще се обидите. Ако бутнат човека на едно място, той веднага ще се обиди. Ако някой блъсне друг и той падне на земята, веднага в него се заражда чувство на обида. И казва, че този човек не постъпва добре. Питам: ами ти защо се блъскаш в хората?

Та сега ние се намираме в едно противоречие на живота, което произтича от факта, че умът не работи. Човешките способности, които Бог е вложил в него, не са достатъчно разработени, затова той се натъква на противоречие. Хората могат да си помагат, да си улеснят живота, но затова трябва да се направи един опит, да повикат своя ум на помощ. Ако хората, при сегашните условия на живота, повикаха на помощ своя ум, всичкият културен свят, цялото човечество щеше да дойде на помощ. Но понеже днес хората са разединени, всеки мисли само за себе си, всеки мисли че е прав, иска да внесе своята теория своите чувствувания, своя ред, но това не е право. Всяка държава иска да бъде велика, но това не е умът. България още хиляди години ще бъде такава, каквато е, по-голяма не може да стане. Американците искат да бъдат велики хора, гърците искат да бъдат велики хора, турците искат да станат велики хора и българите също. Но накъде ще се разширява България? И държавниците съзнават това нещо. Това не може да се постигне с нищо: нито със сила може да се постигне, нито с пари, нито с знание, с нищо не може да се постигне. Евреите, които са толкова богат народ, предлагат на турците един милиард да вземат на турците Палестина. Но турците им казват: „Тази страна ние сме я взели с нож, с нож ще я дадем. Пари не приемаме.“

Това е едно чувство. Вие казвате, че всичко в света с пари става. Вие казвате, че всичко в света със сила става. Това са вашите чувства. Всичко в света става с моралните чувства. Силата на човека са неговите морални чувства. Вие не сте дошли да работите с чувствата, но с ума си. Магическата сила в човека, това е неговият ум! Човешкият ум, това е свещената палка. Като дойде тази палка, този ум в него, това е най-големият помощник в неговия живот. Той ще използува неговите чувства за работа. Ако човек няма един отличен ум, той винаги ще ходи в тъмнина. Когато дойде красивата мома или красивият момък, умът е той, той веднага ще използува своята сила. Разумно трябва да използува.

Вземете запример един момък, който е беден, няма богатства, няма нищо в себе си, но той е прозорлив, внимателен и като види някоя мома от високопоставеното общество, така се случава, че падне нещо от нея, той веднага се навежда, взима внимателно предмета и го подава на момата. Това прави силно впечатление на нейния ум. Среща го тя втори, трети път, вижда, че той не е богат, не е хубаво облечен, като другите, не носи бомбе на главата си, ходи скромно облечен, но има нещо в него, което той може да направи, а другите не могат да правят. Един ден тя върви с коня си, но случава се, че конят се подхлъзва нещо, но младият момък веднага го хваща и успокоява. Момата се чуди на неговата сръчност и внимание. А онзи, който служи на своите чувства, като види, че конят се подхлъзне и хукне да бяга, той веднага вика: „Елате, бре, хора! Елате да помогнете, коня хукна!“ Той се страхува. Не е умен човек. Той не смее да хване юздите. Не, хвани юздите на този кон, нищо повече!

Та сега и у вас, вашата каруца бяга. Видиш ли това, хвани гема на своята каруца и царската дъщеря ще се спре. Коя е царската дъщеря? Тя е твоята разумност. Царската дъщеря ти я возиш. Щом е с тебе, няма какво да стане. Обаче щом се предадеш на чувствата си, конете хукват и бягат. И ти се уплашваш, хукнеш да бягаш, без да има причина. Не, дръж здраво юздите и конете няма да бягат. Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина. Някой ти казва, че ще те убият. Ти хукваш да бягаш. Няма кой да те убие. Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият? Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек. Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват? Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си. Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си. Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави. Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно. Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя. Лъв е срещнал. Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока. След това вече, той ще вика подире му. Казвате: „Това е върха на безумието, да викаш подир лъва, той ще те разкъса.“ Лъвът, това са лошите условия. Хукай, викай подир тях, те ще избягат. Тъй щото, лошите условия това са или лъв, или тигър, или леопард. Ти трябва в случай да постъпиш като негрите, които разбират закона, знаят как да се справят с животните.

А какво правиш ти в такъв случай? – Искаш да се самоубиеш. Ти, умният човек, карал си се с баща си и искаш да се самоубиеш. Защо? Не те искали в дома ти, не искат да знаят за тебе. След всичко това, искаш да се самоубиеш. Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет. Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение. Така няма защо да се самоубиеш. Така трябва да постъпи умът. Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си? На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори. Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят. По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце. Тогава ти казваш: „Господ няма да ме приеме.“ Какво значи да прегърнеш баща си? Че ти отиваш с най-възвишени чувства при баща си, да вършиш неговата воля. Как няма да се отвори сърдцето му? Баща ти мисли, че ти си онзи, способния син, който можеш да вършиш работата му.

Ако ти се приближаваш при Бога и искаш да вършиш Неговата Воля, как няма да ти обърне внимание, как няма да те послуша? Но, ако ти отиваш при Него със своите долапи*, Той няма да ти обърне внимание. Но, ако ти отиваш при баща си, да коленичиш, да искаш извинение, то, като кажеш само една дума, бащата ще разбере, че има син, който е умен. Но не да кажеш едно, а да вършиш друго. Ако отивате при Бога, с ума си, той ще ви обърне внимание!

Та сега, някои от вас, вървите по стария път, но искате да влезете в Новия път. Онези, които вървят в стария път, те вървят по стария път на любовните писма. Ще ме извините, но съдържанието на тия любовните писма е следното: „От как те видях, не мога да спя. От кат те видях, животът изгуби смисъл за мене.“ Пишете едно, две, три и повече любовни писма на красивата мома и на красивия момък. Красивата мома, това е света. А ние сме красивите момци, които искаме да се оженим за красивата мома. Но тя е толкова горда, само като те погледне и ти се смразиш. Ти можеш да пишеш и сто писма, но като те опита, какъв е умът ти, какво имаш в себе си, тя ти даде пътя.

Та когато някои са ме питали, вярвам ли в Бога, рекох: „Този въпрос не съм го проучил още.“ – „Как? Нима не се занимаваш с този въпрос?“ – „Не съм толкова учен, той е много висок въпрос.“ – „Ами с какво се занимаваш тогава?“ – „Занимавам се с лечебните треви, които лекуват.“ Лекувам охтиката и другите болести. А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа. С малки работи се занимавам. По този начин той забравя въпроса за Господа. След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува. Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н. Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене. Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам. Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал. Но кога? – Всякога, когато съм вървял съобразно Божиите закони. Така е било и с всички велики хора. Там, дето човек наруши едно правило само, Господ не го слуша вече. Когато Бог не ме слуша, аз преглеждам живота си, дали съм постъпил правилно или съм нарушил някой Божий закон.

Рисувам някоя картина. Мине някой покрай мене и казва: „Носът не е както трябва.“ Отивам при картината, поправям носа. Дойде друг и казва: „Очите не са както трябва.“ Поправям ги. Дойде трети, казва: „Веждите не са както трябва.“ Поправям и тях. Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи. Всичко поправям. След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям!“ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа!“ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега. Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната. Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната. Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега. Не, това е крива философия, криво чувствувание. Ти едно време беше по-голям невежа, правеше по-големи погрешки, отколкото сега, но минаваше за светия. Казваш: „Какъв чист живот живях!“ Чист, защото не си бил облечен в дрехи. Ти беше облечен само в една риза, затова си бил по-добър. А сега ризата, дрехите се изцапали. Сега аз искам да те опитам, колко си чист и колко си здрав. Сега аз искам да видя, като те изпера, дали ще издържи твоята риза. И дали ще пуснеш кирта си. Ако пуснеш кирта си, ти си добър човек. Ако не пуснеш кирта си, ти си лош човек. За хора, които не искат да се поправят, аз казвам: „Това е една риза, която не иска да пусне своята кир навън.“ Казваш: „Аз не искам да изменя своите възгледи.“ Та ти още нямаш никакви възгледи. Той казва: „Знаеш ли какво понятие имам аз за Бога?“ – Какво понятие имаш? – „Че Той е Абсолютен! Че Той изпълва цялото пространство! Че всичко в света е под Неговата Воля!“ Питам го: „Ами ти, защо си куц с единия крак?“ – „Еди кой си ме удари.“ Че как е възможно така? Как може Господ да каже на някого да те удари, че ти да окуцееш? Защо тогава да не бъдеш съобразен със своята философия? Ти казваш, че Господ е направил всичко, че Той изпълва пространството и същият този Господ е заповядал да ти счупят крака.

Не, така не се говори. Аз зная за много работи, че Господ е бил абсолютен. Дали Господ е абсолютен, туй аз не зная. „Ама, Той е без начало и без край.“ – За мене нещата са без начало и без край, когато захващат без скандал и свършват без скандал. Обаче, щом започват със скандал, и свършват със скандал, те имат начало и имат и край. Когато една работа започва с приятност за мене и се свършва с приятност, от което аз съм благодарен, рекох, тази работа е без начало и без край. Или тя има приятно начало и приятен край. Какво ще ми разправят хората, че всяко нещо имало свое начало и свой край. Аз не се интересувам от такива работи. Какво е началото? – Скандал. – Какъв е краят? – Пак скандал. Там дето няма скандал, там има разумна проява на нещата. Не, че аз отричам нещата, но тъй, както сега виждам началото си, вие помните само скандалите, а добрите работи забравяте. А някой в началото си има нещо любовно, но като остарееш, казваш: „Е-е, стара баба станах, изгорях.“ Начало си имал. „Аз не исках да се женя за него, имах една изгора, но за друг се ожених, не за този когото обичах. На инат взех другия.“ Да, това нещо има начало и има и край. Краят е недоволството. Аз тълкувам тия неща. Някой казва: „Аз съм малко нервен.“ Бог заличава края на нещата и казва: „Ще обърнеш този край и това начало.“ Значи, за бъдеще във век и веков, хората няма да имат нито начало, нито край. Докато сте в света на промените и в него има и начало, има и край. В Божествения свят нещата нямат нито начало нито край. Така трябва да мислите, за да се освободите от терзанията на сегашния живот.

Животът, който сега имате, е щастлив, но и пред вас е имало хора, които са били щастливи. В началото Бог е бил всякога щастлив. Питам, било ли е време, когато Бог да не е бил някога щастлив? – Не е било такова време. И ще бъде ли някога такова време, когато Господ да не бъде щастлив? Следователно, когато дойдете до Божествения свят, ще кажете: има неща, които нямат нито начало, нито край. Това е Божественото. Та когато в ума ми дойде идеята за Божественото, аз всякога си го представям абсолютното, без никакво противоречие. Така разсъждавам аз.

Рекох, тази философия в сегашния ви живот няма никакво приложение. Сегашните ви работи имат своето начало, имат и своя край. Ще се родите, това е начало. Ще умрете, това е край. Ще бъдете щастливи – това е начало; ще страдате – това е край. Или обратно: ще страдате – това е начало; ще бъдете щастливи – това е край. Тъй щото животът ще се заключава в следното: или щастието ще бъде начало или край, или страданието ще бъде начало или край. Дали ще бъдете или в едното или в другото положение, това е един преходен живот. Тъй щото вие живеете в един живот, който има начало, има и край.

Следователно аз имам две определения за този живот: някога вашият живот е щастлив в началото, нещастен в края; някога е нещастен в началото, а щастлив в края. Когато се запитате защо е така, ще знаете, че това е така, защото сте във временния живот. Това е една неизбежна реалност. Каквото и да мислите, защо е така, ще знаете, че никой не може да ви даде отговор. Може да срещнете някои обяснения в книгите или някой да ви даде такива обяснения, но каквито и да са тези обяснения, те не могат да ви дадат пълен отговор, защо именно е така. Защо трябва да бъдеш нещастен? – Така е. Защо трябва да бъдеш щастлив? – Така е, ти трябва да бъдеш щастлив, нищо повече. Вие туряте две кофи на колело, едната се пълни, а другата се празни. Казвате: „Защо е така направено?“ Както и да обърнете колелото, така е, няма какво да правите, все същият закон – едното колело се празни, а другото се пълни. И тъй да се движиш, и иначе да се движиш; и тъй да го теглиш, и иначе да го теглиш, едната кофа ще теглиш празна, а другата – пълна. Другояче, в дадения момент, не може. Някой казва: „Не може ли без да се тегли водата?“ – Може, но ако си умен само. Наместо да теглиш тази вода с колелото и с кофите, ще си докараш вода от Рила, по канализацията. Тогава ще се има пред вид човешкия ум, човешката съобразителност. Тогава ние ще искаме да се направи новата канализация.

Сега, както ви говоря, аз трябва да ви говоря тихо и спокойно, да не съм заинтересуван. В тази работа ни най-малко не трябва да съм заинтересуван. Ако съм заинтересуван, аз няма да кажа истината. Аз не искам да ви убедя. Аз не искам да ви заставя да вярвате, но рекох, след като минахте през вашия живот, направете опит да влезнете в Новия живот. Имате една градина, която сте обработили по стария начин, а имате една градина, която ще обработвате по Новия начин. В старата градина днес сте радостни, утре плачете. Защо? Майка ви се разболяла, изгубили сте си имането, това – онова. Аз ще ви утеша. Рекох, няма нищо, това са обикновени работи. Аз съм умния човек, ще се усмихна малко и ще кажа: „Може ли да ми дадете адреса си?“ – „Да, еди кой си номер, еди коя си улица.“ И сега, като зная адреса ви, ще ви изпратя един чек от 25 хиляди английски лири. Ще ви пиша: „Това е от един ваш благодетел.“ Рекох, аз зная защо сте щастлив тогава. Сега ще вярваш, как не, 25 хиляди английски лири си получил, ще вярваш, че има добри хора по света. Той е радостен и аз зная причината на неговата радост. Аз съм причината за това.

Но утре искам да му създам един скандал. Той се сгодил за една мома, иска да се жени. Намирам тази млада мома и й казвам: „Този момък не е за тебе, друг си намери. На тебе ще ти побелее главата, ако се ожениш за него. Ако слушаш моя съвет, по никой начин не се жени за него.“ И така доказвам на младата мома за какво не трябва да се жени за него. Като и докажа всичко, тя пише на годеника си: „Понеже не ще мога да живея с тебе, пращам ти пръстена.“ На другия ден той върви замислен. Срещам го на улицата и го питам: „Какво има?“ Аз познавам, че е станало нещо с него. Той казва: „Напусна ме тя, остави се.“ Рекох: „Стават такива работи.“ Питам: какво лошо има, че го е напуснала тази мома? Когато моите дрехи остареят и ме напуснат, какво лошо има в това? Когато старите ми обуща ме напуснат, какво лошо има в това? Порадвай се, че краката ти могат свободно да дишат в скъсаните ти обуща. Не мислете, че обущата, които носим, са много хигиенични. Ние мислим, че е голямо щастие, като носим тези дрехи, тези обуща. Едно голямо нещастие са те за нас. Между моите и вашите дрехи има само тази разлика, че съм направил дрехите си малко по-широки. Защо? За да имам повече въздух. Като имам повече въздух, ще поглъща повече влага, влагата, която е у мене. Щом се намали влагата, ще настане по-голяма сухота, но нито голямата сухота, нито голямата влага, нито големия огън, нито пък чрезмерната твърдост... Твърдостта си има своето място, сухотата си има своето място, горещината си има своето място и най-после и т.н.

Сега до никакво заключение не дойдохме. Аз не мога да ви убедя, вие си останахте безверници. Аз съм верующ, вие сте безверници, но рекох, стойте на вашето безверие, докато не ви се докаже. Сега аз мога да ви доказвам много неща, но вие се дръжте за вашето верую, докато дойдете да установите нещата на един вътрешен опит. Ще направим един опит според туй, в което вие сега вярвате и според това, в което ние вярваме. Един пример ще ви приведа. Отиват религиозни хора в едно събрание и казват: „Дайте за Господа, за Господа!“ Събират се около хиляда лева. Друг един виртуоз изважда цигулката си и свири на това събрание и веднага събира 10 000 лева. Той не иска нито за Господа, нито за себе си, а свири само. Значи за Господа дават хиляда лева, а за този цигулар дават 10 хиляди лева. Де е силата – който е говорил и събирал в името на Бога или този, който е свирил? Самата музика, този, който свири, той създава тази приятност на хората, а то е Божественото. Господ говори чрез красивата мома по-силно, Господ говори чрез учения човек по-силно и то е правото. Туй, което в дадения случай те убеждава, туй е правото. Туй, което в дадения случай не ти помага, то не е право. Някога една малка дума може да ви произведе по-силно впечатление, отколкото цели пасажи.

Това не значи, че вашите вярвания, които сега имате, са криви. Не, ни най-малко! Но това са вярвания на един променчив свят, които още утре, като остареете, ще си заминат. Вашият свят мяза на красивите пера на пауна, който обърне се на едната страна, резпери крилата си на едната страна: тър-тър-тър, разпери ги на другата страна: тър-тър-тър. Но утре, тези пера на пауна се изменят, какво ще разбере той от тях? Те от ден на ден все по-лоши стават. Пък, ако е въпрос за гласа му, той никакъв певец не може да бъде. Пък, ако рече да даде някой концерт и даром да рече да го дава, не бих отишъл да го чуя. За едно пауново перо бих дал сто лева, а пък за една нота на пауна – нито грош не давам.

Та рекох, ще се измени светът на пауните, на петлите, на пуяците и ще остане в нас светът на чистата мисъл. И тогава ще кажем: Всичко онова, което Бог е създал, е разумно. Следователно всичко онова, което не е разумно, то не е Божествено. Всички онези мисли, чувства, постъпки, в които няма нито измяна, нито промяна, те са Божествени. Всички мисли, чувства и постъпки, в които има промяна, са човешки. Вие трябва да знаете какво съдържа Божественото в себе си и какво – човешкото. Не, че човешкото е лошо, но на него вие не можете да разчитате. Божественото работи във всичките времена. Когато и да е, вие можете да разчитате на Него, а на човешките работи вие можете да разчитате само в даден случай. За известни условия само, за известни услуги вие можете да разчитате на човешкото, но за бъдеще не можете. По това се различават човешките неща от Божествените.

Та рекох, ако в някои неща вие сте разочаровани от живота си, то е човешката страна. Ако пък има някои неща, в които вие сега се насърдчавате, това е Божествената страна. Само в Божественото има условия за бъдеще. Но едновременно, аз виждам във всеки едного от вас, то е като едно начало. Божественият глас не е гръмлив. Когато човешкото говори, казва: „Вземи първото място.“ Божественото казва: „Вземи последното място.“ Ако влезеш пръв, ще видиш, че няма да мине много време, това здание ще се запали и ти ще бъдеш затрупан. Бъди последен, че като се запали къщата, да можеш лесно да излезеш, да няма тъпкане. Защо трябва да бъдеш накрая? За да можеш по-лесно да излезеш навън. Ако пък тази къща не гори, тя е приемната стая, в която Господ приема. И тогава, според Божествения ред на нещата, първите ще бъдат последни, а последните – първи.

Рекох, практично е в живота да бъдете последни, че като ви поканят на угощение, на Божествено угощение да бъдете първи. Чисто от практическо гледище е така. Казвате: „Много голямо користолюбие е това.“ Не зная какво е, но така е. Разгледайте въпроса така и ще видите, че от Божествено гледище добре е да бъдеш последен богат човек, за да бъдеш пръв. Бъди последен учен човек, за да бъдеш пръв. На всинца ви трябва тази идея: последен да бъдеш, за да се премахнат сегашните противоречия, които съществуват. И у стари, и у млади така трябва да е.

Но старият казва: „Едно време тъй бях аз, но сега нищо не ми остана.“ Младият момък казва: „Едно време можах да стана министър, но глупав бях.“ Питам, каква щеше да бъде разликата между сегашното и минало положение, ако беше си уредил работите, както искаше? Някой казва: „Аз съжалявам, че ходих по този път.“ Разликата ще бъде следната: като умреш като беден, ще те турят в една проста кола и ще те опее само един поп. А като богат, ще те турят в хубава кола с 4 – 5 попа, ще ти турят на гроба един хубав паметник, с хубави думи написани. Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория. Благодаря за такова пиршество, за такива почести. Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската. Аз се отказвам и от двете неща. Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества. Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли. Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тия погребални коли. И на вас искам това. Аз не го искам, но вие сами ще го искате. То е ваша работа.

Добрата молитва

8,25 часа сутринта

12 година,
11 школна лекция на Общия Окултен клас
30 ноември 1932г., сряда
Изгрев

Изпити на ученика*

Размишление

Какво прави стопанинът, когато гради къща? Той доставя материала на работниците, но как ще се направи къщата, не знае. Това е работа на предприемача и на работниците. В първо време материалът е разхвърлян. Щом дойде предприемачът, работниците подреждат материала и започват да градят. И човешкото тяло е подобно на къща, съградена от велик майстор. Мислите и чувствата са материалът, от който се гради къщата. Съграждането на човешкото тяло е дълга история. Вие нямате представа, как е станало това. Понеже човек се ражда с готово тяло, той мисли, че е лесно да се създаде едно тяло. В далечното минало зрението и слухът не са били така развити, както днес. Човек възприемал впечатленията от външния свят по особен начин. Както нероденото дете възприема впечатленията от външния свят в утробата на майка си, така и човек е възприемал впечатленията от външния свят, когато е бил още в утробата на природата. Сегашният човек счита яденето за най-важното нещо в живота си. Цял ден той мисли какво ще яде и как ще приготви яденето си. Готварството заема голяма част от деня. Ако е месоядец, той мисли от де да вземе месо и как да го сготви, да направи кюфтета, да напълни чушки. Ако е вегетарианец и той мисли, какво ще си сготви. В бъдеще хората ще се хранят по друг начин. Днешното готварство ще остане в архивата на човешкия живот като утайка.

Сега, като разглеждаме развитието на човека, виждаме фазите, през които е минал той. Първата фаза е елементарното съзнание. Човек се отличавал с прости усети и възприятия. Всичко се сливало в едно цяло. Той не могъл да диференцира нещата. В него е имало само една жизнена проява, една мисъл и едно чувство. Той мислел, че и природата е като него. В първата фаза на развитието си, човек е живял със съзнанието, че съществува само един свят – външният, обективният свят. Докато е живял с това съзнание, той развивал наблюдателните си способности. Това е продължило хиляди и милиони години. Той се раждал, умирал, забелязвал, че има същества и вън от него, но защо съществуват, не се интересувал. Между тогавашния човек и животното почти нямало разлика. Обаче, постепенно съзнанието му се пробуждало и той започнал да смета, да прави изчисления, да съпоставя фактите. Така той влиза в областта на самосъзнанието, дето се заражда музикалното чувство. С музиката заедно се събужда и мисълта. Човек влиза вече в третата фаза на живота и започва да работи с времето. Той мисли, нарежда работите си според времето, прави изчисления и съзнателно наблюдава промените в живота и природата.

Често хората изпадат в атавистични състояния и се питат от де идат. Много просто, те са резултат на далечното минало. Атавизмът е последствие на наслоявания в съзнанието на човека. Като се пробужда съзнанието му, той неизбежно се натъква на тези наслоявания, които се отразяват в мислите или в чувствата му. Казано е в Писанието, че Бог е създал човека. Питате се: „Ако това е така, как е възможно, Съвършеният да създаде толкова несъвършено същество, пълно с противоречия.“ Значи и човек трябва да бъде чист и съвършен като своя Създател. Ще излезе, че библейският разказ за създаването на човека е повече за децата, на тях да бъде понятен. Възрастният се пита как човек е придобил тези лоши качества да лъже, да краде, да убива, да яде месо? Той се е учил някъде и там е придобил лошите навици. Ако разгърна истинската история на човешкото развитие, ще изпаднете в противоречие. Тя е дълга и широка. Самосъзнанието на човека се явило на границата между втората и третата фаза на развитието му. Щом влязъл в третата фаза, започнало развитието на интуицията. Колкото по-елементарно било съзнанието на човека, толкова по-неразвито било неговото чело. Човек си прави дрехи според формата на тялото. Следователно и челото му е резултат на неговите мисли и чувства, т.е. на степента на неговото развитие. Също така и устройството на човешката глава отговаря на съзнанието му.

Съвременните учени и анатомисти изучават човека повърхностно. Те гледат на него като съвокупност на физически и физиологически прояви, а не и като на духовно същество. От гледището на анатомията, ръката на човека е физически уд; от гледището на хиромантията ръката има отношение и към духовния живот. По нея се чете миналото, настоящето и бъдещето на човека. Затова именно ръцете на хората са различно устроени. У някои пръстите с къси, у други – дълги; у някои ръцете са тънки, у други – дебели, месести. Ръката има отношение към волята. Ако искаш да знаеш дали даден човек може да прилага нещата и доколко ще свърши определена работа, виж ръката му.

По лицето на човека се познава, какви чувства го вълнуват и доколко е чувствителен. По главата се познава мисловната дейност на човека. По време и пространство сърдцето се явило по-рано от ума; по същество обаче умът е предшествувал явяването на сърдцето. Например обичаш някого. Ти го държиш в ума си, като отвлечена идея. Тази идея постепенно слиза в сърдцето и ти казваш: „Обичам този човек.“ Значи любовта не е само чувствуване, но мисъл, реализирана в областта на сърдцето. Чувствуванията представят корените на дървото, а мислите – клоните. Когато една мисъл се реализира в живота, тя придобива израз. Тогава човек е отговорен за мисълта си. Докато не изкажеш мисълта, не си отговорен. Щом я изкажеш, ти сам виждаш, какво действие произвежда тя. Сам сравняваш действието й с действието на други думи и поемаш отговорност.

И тъй, да се саморазвиваш, това е естествен процес в човешкия живот. Важно е правилно да се развиваш. Дали ще живееш на Земята или в задгробния мир, не е важно, правилно трябва да се развиваш. Дали вярваш в задгробния свят, или не вярваш и това не е важно. Някои вярват в задгробния свят по особен начин. Те си представят задгробния свят такъв какъвто не съществува. Според тях, онзи свят е подобен на този, в който те живеят на Земята. Не, другият свят не е като физическия. Както водата минава през три състояния – твърдо, течно и въздухообразно, така и човек след смъртта си минава в особено състояние – водно, наречено астрално състояние.

Един познат разказваше един свой сън. Една вечер сънувал, че дошъл при него един човек и го нападнал. За да се защити, той извадил ножа си и започнал да го мушка. Мушнал го веднъж, два, три пъти, но нападателят си останал здрав, капка кръв не потекла от тялото му. Той се чудел, какъв човек е този, да го мушкаш с нож и да не умира. Такова нещо е астралният човек. Неговото тяло се отличава от това на физическия човек. Рекох, не се заблуждавайте от своето физическо тяло. То е временно пособие на физическия човек. Вие се свързвате с тялото си, като нещо неразделно от вас. Някои мислят, че тялото и човекът са едно и също нещо. Не е така. Можеш ли да кажеш, че касата и човекът са едно и също нещо? Казваш: „Не мога да живея без касата си. Вземат ли касата ми, все едно че взимат сърдцето ми.“ Ти си свързан с касата си, но тя е нещо отделно от тебе. Ако се свържеш за една канара, можеш ли да кажеш, че тя е част от тебе? Не се свързвайте с неща, които се развалят. Те са преходни и могат да ви завлекат в пропастта.

Един виден цигулар отишъл в Италия да дава концерти. Цигулката му било много хубава – Страдивариус. Като свършил концертите си, случило се нещастие с цигулката – разлепил се горният капак. Той занесъл цигулката си на поправка при голям майстор и останал при него да чака, докато стане поправката. Майсторът взел ножа си и го прекарал по дължината на цигулката. Щом видял това, цигуларят припаднал, като че ножът минал през неговото тяло. Двойникът му бил в цигулката и като се докоснал ножът до него, цигуларят изгубил съзнание. Трябвало да извади двойника си от цигулката и тогава да я носи на поправка. Някой се свърже с пръстена си и като го изгуби, страда. Друг изповядва известно верую и като го отричат хората, той страда.

Казано е в Писанието: „Дръж името на Бога свято в душата си.“ Това значи: Каквото верую и да имаш, не го споделяй с хора, които не са готови да го разберат. Те ще го отрекат, а ти ще страдаш. Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят. Ако те питат, каква е идеята ти за Бога, не бързай да им отговориш. Някой иска да знае твоето убеждение от любопитство, а не от искрено желание да чуе истината. Всички хора не са еднакво набожни и религиозни. Мнозина минават за религиозни, а религията е далеч от тях. Истински религиозният има особен израз на лицето си. Религията облагородява човека. Докато стане истински религиозен, човек минава през много фази на развитие. Няма ли нуждната религиозност, каквото пипне, все ще го оцапа. Следователно, колкото и да е велик, Бог не позволява на малките нечисти деца да се докосват до Неговата дреха. Така постъпва и майката. Като облече новата си дреха, тя не позволява на децата си да се докосват до нея. Щом се приближат до дрехата и, тя казва: „Стойте настрана! Не ме пипайте!“ Казвате: „Искаме да знаем, де е Господ и какво представя Той.“

Сега ще прочета 16 глава от книгата на Иова.

„Много таквиз съм слушал; окаяни утешители сте всинца.“ (2 стих) Вие сте окаяни, слаби утешители, понеже не разбирате скърбите на хората.

„Свършват ли се праздните думи?“ (3 стих) Праздните думи никога не се свършват. Това се отнася за неразумния. Когато човек поумнее, праздните думи се свършват. Докато има порои, водата всякога ще бъде кална.

„Що ти дава смелост да отговаряш?“ И вас питам: кое ви дава смелост да отговаряте? Като видите, че някой изпада в противоречие, казвате му: „Какво от това, че баща ти или майка ти умряла? Казвам, ако можете да влезете в положението на онзи, на когото говорите, вашите думи щяха да бъдат разумни. Ако не са разумни, това показва, че сте слаби и окаяни съветници и утешители.

Казвам, пренесете се във времето, когато е живял Иов, да видите, през какви изпити е минал. Първо, той минал през областта на съзнанието, после – на самосъзнанието, т.е. в областта на най-големите противоречия. Не е лесно да мислиш, че си божество и да те поставят на изпит, да провериш, доколко си такъв. Иов бил голям богаташ, минава за мъдрец пред хората. И поставиха Иова на голям изпит: постепенно изгуби всичко. Камилите и овцете му измряха. Дойде голям циклон, който събори къщата му и уби синовете и дъщерите му. Най-после го нападна тежка болест, като проказа: кожата му се надупчи, отвориха се големи гнойни рани – никой не можеше да се приближи до него, отдалеч миришеше. Как ще си обясните това нещо? Ако го разглеждате от становището на социологията, все ще намерите някакъв отговор. Ако го разглеждате с погледа на религията, ще кажете, че това е необходимо като път на ученика, който минава през последния изпит на самосъзнанието.

„И аз можех да говоря, както вие, ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас, и да кимам с глава против вас.“ (4 стих) Това е човекът на страданието, но не човекът на бъдещата раса. След големите страдания, Иов получи всичко отново: богатството си, синовете и дъщерите си. И той влезе в новия живот.

Като изнасям живота на Иова, искам да ви предупредя, да знаете, че всички ще минете през неговите изпитания. Няма да остане човек в света, който да не мине през тях. Въпросът е, кой по-рано, кой по-късно. Не може да влезеш в духовния свят без страдания. Който мисли, че без страдания ще влезе в духовния свят, той е на крив път Само с молитва и с говорене, работите не се нареждат. Ако мислите, че само с молитви може, вие ще изпаднете в играта, която едно семейство устроило на селянина – маслопродавач. Той занесъл на това семейство няколко килограма чисто краве масло и вместо да му платят, дали му едно писмо, в което имало 30 лева и му казали: „Ето пари до Княжево. Вземи трамвай и занеси писмото на свещеника, той ще ти плати и ще поръча да донесеш и на него масло.“ Селянинът повярвал. Взел писмото и го занесъл на свещеника. Последният отворил плика и започнал да чете: „Този селянин е малко побъркан. Има нужда от молитва. Парите в писмото са за тебе.“ Свещеникът отворил молитвеника си и започнал да чете на селянина. Прочел една, две, три молитви, а селянинът си мисли: „Какво прави този свещеник?“ Най-после казал: „Дядо попе, тази работа не става с молитви, пари трябват за маслото.“

Сега вие се смеете, но мнозина изпадат в положението на свещеника. Като се натъкнете на една мъчнотия, започвате да се молите. С молитви мъчнотията не се разрешава. Ще се молиш, ще мислиш, ще работиш, докато разрешиш мъчнотията. Беден си. Как ще се справиш с бедността? „Ще се моля?“ Не, ще се молиш и ще работиш. Казано е: „Лозето не ще молитва, а мотика.“ Ето свещеникът чете молитва на селянина, но той му казва: „Дядо попе, маслото трябва да се плати.“ Молитвата не разрешава въпроса. Свещеникът трябваше да разпита селянина, защо е дошъл при него и като разбере, че му дължат пари за десет килограма масло, да плати. Втори път да знае, че хората могат да го мамят. Всяка мъчнотия се разрешава с плащане. Ще мислиш, ще търсиш начин за разрешаването и, и в края на краищата ще платиш.

Казвате: „Ние сме възрастни вече, не можем да разрешаваме мъчнотиите си.“ Възрастта е външен въпрос. И като възрастни, и като млади, ще мислите и ще решавате задачите си. Ако сте в първата фаза на съзнанието си, само ще наблюдавате, без да вадите заключения. Ако сте във втората фаза, ще се радвате и скърбите, ще се смеете и плачете, ще живеете в света на промените. Ако сте в третата фаза, ще започнете да мислите върху причините и последствията на нещата, ще изучавате законите на живота и природата. Като не разбира тези закони, бедният се настройва срещу богатия, а богатият се пристрастява към парите. В Америка има големи милиардери, които намират смисъла на живота в парите. Един ден, като фалират банките, те стават нещастни. Много естествено, те ще бъдат нещастни, защото са забогатели от труда на бедните. Ще кажете, че волята на Бога е да бъдат богати. Питам: защо не кажете, че волята на Бога е богатите да споделят парите си с бедните? Трябва да разсъждавате.

Богатият трябва да е заслужил своето богатство, да го е придобил със собствен труд. Иов не заслужаваше богатството, затова му се отне. Като започна да мисли, той дойде до ново разбиране на живота. Той разбра, че богатството му беше спечелено от труда на бедните и като придоби ново разбиране, пак забогатя. На същото основание, ако и вие използувате своите дарби само за себе си, ще ги изгубите. Ако искате да ги запазите, ще работите с тях, както за своето благо, така и за благото на своите близки. Това може да не ви се харесва, може да не е съгласно с вашите възгледи. Ето и Христос говори на хората, но мнозина не бяха доволни от това, което им казваше. В резултат на недоволството от Него, евреите Го разпнаха. Нямаше ли друг начин за изказване на недоволството?

Христос дойде да спаси човечеството, да го извади от областта на самосъзнанието. Докато живеете в самосъзнанието си, ще се радвате и скърбите, ще печелите и губите. Като умре някой от близките ви, ще се почерните, ще плачете, но нито черното ще ви помогне, нито плачът. Ще загубите парите си и пак ще плачете. Колкото и да ви утешават, няма да се утешите. Мъжът живял лошо с жена си, а след смъртта й плаче за нея, иска да знае, ще я види ли на онзи свят. Казвам, ако е в по-висок свят от него, тя ще го види, но той няма да я види. Христос казва на мнозина, че не ги познава. „Как да не ни познаваш? Ние проповядвахме Твоето Слово.“ – „Въпреки това, не ви познавам.“ Някой търси баща си и майка си, но те не го поглеждат, не го познават. Защо? – Хората се познават само при любовта. Ако се обичат, ще се познаят и на онзи свят, ако не се обичат, няма да се познаят.

Като четете Евангелието, натъквате се на притчата за блудния син. Бащата познаваше сина си, но синът не го познаваше. Синът напусна баща си и отиде в чужбина, дето прахоса парите си, разсипа живота си и като видя, че нищо не му остана, върна се при баща си с желание да остане при него, като един от последните слуги. Бащата се зарадва и го прие с любов. Когато го изпращаше любовта му беше пълна със скръб, като го посрещна, любовта му беше пълна с радост. Бащата прости на сина си и го прие с любов. Той даде пример, как се прощава. Ако някой вземе парите ти, не го търси, прости му. „Как да простя?“ – Ще простиш, за да се повдигнеш. Това е изкушение, с което сам трябва да се справиш. Много изкушения има в света, с които човек трябва да се справи. Изкушенията идат от самосъзнанието. Вчера един млад брат поправяше цимента около салона. Един евангелски проповедник се спря пред него и го запита: „Защо поправяш цимента, не знаеш ли, че Христос иде и ще изгори Земята?“ Братът го погледна, обърна внимание на облеклото му. Видя, че е добре облечен, с хубави, нови обувки. Той си помисли: „Нали Земята ще изгори, защо си облечен толкова добре?“ Проповедникът мисли, че само той живее правилно, само той разбира живота.

Често религиозните изпадат в лицемерие. Те се страхуват от истината. Едно лято бях в Ямбол, държах беседа. Един евангелски проповедник ме слушаше и като се свърши беседата, каза на окръжаващите: „Аз не съм съгласен с това, което чух.“ После, като останахме двамата, той се обърна към мене и тихо ми пошепна: „Слушай, всичко, което чух, е вярно. Аз съм напълно съгласен с думите ти, но ако започна да проповядвам по същия начин, скоро ще ми отнемат службата. Ти, както разбирам, предвиждаш всичко. Кажи ми, ще се оправят ли моите работи?“ – Твоите работи ще се оправят, когато се оправи умът ти и започнеш да говориш истината. Време е вече да излезеш от областта на самосъзнанието да се повдигнеш. „Трябва ли да минавам от една черква в друга?“ – Не е въпрос до черквите. Ти ще се повдигаш, ще минаваш от по-ниско в по-високо състояние на съзнанието, както ученикът от отделенията минава в прогимназията, гимназията и най-после влиза в университета.

Някой казва: „По-добре да умра, да се освободя от мъчнотиите си.“ – И да умреш, пак няма да се освободиш. Ето бедният Лазар, умря и отиде в лоното на Аврама. Богатият умря и отиде в ада. Кой от двамата беше свободен? Богатият запита Аврама, защо бедният Лазар е в лоното на Аврама, защо и той не е при него. Аврам отговори: „Лазар през целия си живот страда, а ти яде и пи, за никого не помисли. Сега Лазар ще яде и пие, а ти ще страдаш.“ – „Тогава прати Лазар, да ми накваси устните.“ Аврам му каза: „Между тебе и него има голяма пропаст, която не може да се мине. Ти трябва да измениш възгледите си, да мислиш по нов начин, за да влезеш във връзка с Лазара.“

Да оставим този въпрос настрана. За да се развивате правилно, вие се нуждаете от ново разбиране, от нова светлина. Христос донесе тази светлина, но малцина я приеха. Той извади човека от областта на самосъзнанието и го насочи към Божественото съзнание, дето е радостта. Ако съжаляваш, че си дал една чаша или едно шише вода на своя ближен, ти си още в самосъзнанието. Пред тебе има цял извор. Колкото и да черпи вода от него твоят ближен, тя няма да се свърши. В Божествения свят водата извира и хлябът никога не се свършва. Там е живият хляб. Колкото да ядеш, за всички ще има изобилно. Там и дрехите не се свършват, ще има и за тебе, и за ближния ти. Като влиза в Божествения свят, човек се чувствува ученик. Там му се дават условия за учене. Като свърши този университет, той се подлага на последния изпит – разпятието. Христос мина през този изпит и разреши правилно задачата си. И вие трябва да минете през същия изпит. Кога ще бъде това? – Не е важно кога. Важно е да бъдете готови. За някои изпитът иде тогава, когато не са готови. Те предварително започват да треперят и казват: „Да ни пази Господ от страдания!“ Някой казва: „Искам да замина за другия свят, по-скоро да се освободя от страданията.“ – Много ще теглиш, докато дойдеш до освобождаването. Христос мина през смъртта, но след три деня възкръсна. И вие, като отидете в другия свят, ще срещнете своите стари възгледи – вашите деди и прадеди, с които трябва да се справите, след това ще продължите пътя си нагоре.

Казвате: „Христос е минал през големи страдания.“ Това се знае отчасти. Много от страданията на Христа не са познати на човечеството, но Той се справил добре с тях, разрешил е всичките си задачи. След това Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът. Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Като говори за блаженствата, Христос показа пътя, през който хората трябва да минат. Всеки ще мине през тези пътеки. Казваш: „Трябва да бъде беден.“ – Не, богат ще бъдеш като Иова. Ще имаш говеда, овце, камили, ще имаш къщи, ниви синове и дъщери. И след като изгубиш всичко и придобиеш ново разбиране, загубеното ще ти се върне отново.

Ще изучавате блаженствата като форми. Например, казано е: „Блажени кротките, защото те ще наследят Земята.“ Кроткият представя жива форма за изучаване. Който става наследник на земята, трябва да я изучава, да знае законите и, да познава човешкия ум и човешкото сърдце. За да станеш кротък, ще изгубиш всичкото си богатство, всичкото си знание. Само така ще придобиеш истинското знание и богатство, истинската светлина. След като изгубиш всичко и се примириш, тогава ще придобиеш ново прозрение. Без страдания нищо не се постига.

Страданията облагородяват и повдигат човек. Те събуждат доброто в него. Казваш: „Цигулар съм, какво добро мога да направя?“ – Вземи цигулката и свири на хората. Ето какво добро можеш да направиш. Едно време и вие пеехте повече. Сега казвате: „Какво ще направим с пеенето? С пеене работите не се уреждат.“ – Напротив, днес имате най-голяма нужда от пеене. Ако не пеете и не свирите, не може да мислите правилно. Когато не можеш да разрешиш един въпрос, започни да пееш. Българинът казва: „Цигулар къща не храни.“ Едно време е било така. Днес обаче, цигуларят и певецът хранят къща.

Сега ще ви дам един съвет, как да трансформирате състоянията си. Пейте и свирете. Благодарете на Бога за благото, което ви е дадено, за гласа. Като пеете, вие навлизате в Божествения свят. Казано е, че там всички същества пеят и свирят. Като пеете, мислете. Музика без мисъл нищо не представя. Чрез музиката се развиват дарбите и способностите, които са вложени във вас. Много същества са работили върху вас, за да се ползувате днес от всичко, което Бог е вложил в ума и сърдцето ви. Пейте за себе си, за да опитате силата на музиката. Щом пеете за себе си и сами се харесвате, ще задоволите и окръжаващите.

Често хората се запитват, обича ли ги Бог. Обича ви Бог, но вие още не съзнавате Неговата любов. Да съзнавате, че Бог ви обича, това значи, да сте развили всичко онова, което Той е вложил във вас. Например искаш да пееш, но не съзнаваш, че имаш тази дарба в себе си и се чудиш как ще я постигнеш. Ще съзнаеш, че можеш да пееш и ще започнеш да учиш, да се упражняваш в областта на пеенето. Щом развиеш тази дарба, ще я приложиш. Ще отидеш в някой дом, дето бащата е умрял, и ще започнеш да пееш. Ако домашните престанат да плачат, това значи, че си пял добре. Изкуство е, като пееш, да изявиш милосърдието си. Така ти ще познаеш нуждите на хората. Както дрехарят крои хубави дрехи, обущарят шие хубави обувки, така и ти ще допринесеш нещо с твоето пеене. Защо ученикът, който иска да изучава музика, отива при музикант? – За да му предаде нещо. Като знаете това, ходете там, дето дарбите ви могат да се развиват. Излагайте се на такава светлина, която може да придаде нещо за вашето растене. Като говоря по тези въпроси, не казвайте, че нищо не сте разбрали. Ако си придобил нещо, ти си разбрал, какво ти се говори. В такъв случай ти вече разбираш, че твоите мисли, чувства и постъпки са прави. Една мисъл може да е права, но ако не се е проявила, т.е. не е слязла в света на чувствата и от там във волята, тя остава нереализирана. Всяка мисъл трябва да слезе в света на чувствата, от там – в света на постъпките. Само така, тя може да се реализира.

Питаш: Как мога да се справя с мъчнотиите, страданията и обидите? Стани философ. И да те обиждат, ти бъди тих и спокоен, пей си и мълчи. Докато си в областта на самосъзнанието, всякога ще даваш ухо на обидите. Това е животинско състояние. Не подслушвай какво говорят хората за тебе. И да чуеш нещо обидно, кажи си: „Ще дойде ден, когато умът ми ще се развие в своята пълнота и хората ще престанат да говорят лошо за мене.“ Когато огънят гори добре, всички дохождат да се греят при него. Отблизо огънят пари, отдалеч топли и е приятен. Мисълта е огън, при който и лошите духове имат право да дохождат. Те не дохождат близо до него, но отдалеч се ползуват от топлината. Те могат да вземат материала за огъня, но самия огън не могат да вземат. Много хора страдат по единствената причина, че огънят им не се е разгорял както трябва.

Пожелавам на всички огънят ви да се разгори, а окръжаващите да пламнат и горят. Това значи, торбите ви да са пълни, дето минавате да давате. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Някои от вас ще минат през големи изпити. Който иска да влезе в Божествения свят, трябва да бъде готов за големи изпити. В Божествения свят, всички души са свързани в едно цяло. „Какъв е този свят?“ Като влезеш там, ще го видиш какъв е. Времето, когато си излязъл от този свят и сегашното време се различават. Следователно и Божественият свят не е бил такъв, какъвто е сега. Онзи свят е свят на щастие, той има отражението си и на Земята. Онзи свят се включва в този; и този свят се включва в онзи свят. Този свят е изложба на онзи свят. Искате ли да видите нещо от старите работи на онзи свят, идете на изложба на Земята. Там ще видите всичко старо. Трябва да живеете на Земята, за да видите какво е изложил онзи свят от своите произведения.

Като ученици, препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползувайте се от опитността на ония, за които се говори там. В житията на светиите има хубави неща. Там са изнесени и светлите, и тъмните страни на техния живот. Едно е важно: да се знае техния истински живот. Първоначално плодът е стипчив, а като узрее, става сладък. Не може плодът изведнъж да узрее. Светията е работил 20 – 30 години върху себе си, докато придобие нуждната чистота и святост. Колко напреднали същества са му помагали! Те работят и той работи; те пеят, и той пее. Като работи върху себе си, човек става добър, праведен и свят. Така и той е доволен от себе си и другите са доволни. Как ще бъдат доволни хората от зидаря, ако той не е доволен от работата си? Добър е този зидар. Ако работи постоянно върху себе си и се усъвършенствува, той е добър; ако не се усъвършенствува, той не е добър. Шивач си, учител си – всички трябва да бъдат доволни от тебе, а не само няколко души. Значи, за добрината на човека си служим с една вътрешна мярка, която се прилага различно. Всеки сам трябва да приложи тази мярка – първо на себе си, а после на другите. Всеки сам трябва да си отговори дали живее добре и какво е постигнал, да знае, кои са добри страни на характера му и кои – лоши. Минаваш край една кръчма и казваш: „Няма да пия“, обаче пиеш. Друг минава и казва: „Няма да пия.“ И наистина, той не пие. Първият е със слаба воля, а вторият – със силна.

Същото се отнася и до месото: няма да ядеш месо, а ядеш; няма да ядеш и действително не ядеш. Някой твоя близък замине за онзи свят. Какво ще правиш? Бъди тих и спокоен, като Епиктета и кажи: „Един ден и аз ще отида при него.“ Ти плачеш и съжаляваш за заминалия, а не мислиш за живите. Стремиш се към Божествения свят, но този свят изисква друго разбиране на нещата. Имаш един скъпоценен камък. Отвън той е нечист, но не губи цената си. Защо? – Защото лесно се изчиства. Обаче простият камък, и чист да е, пак си е прост.

Тайна молитва

12 лекция от Учителя,
държана на 7 декемврий 1932г.,
София, Изгрев

Една похвала*

Размишление

Често хората се хвалят и корят. Знаете ли колко струва една похвала? Скъпо нещо е похвалата, въпреки това, приятно е на човека да бъде похвален. Вижте колко е струвала една похвала на Иова. В първата глава от книгата за Иова се проверява това. Щом се натъкнете на мъчнотии и страдания, ще знаете, че някой ви е похвалил. Казваш: „Какво искат тия хора от мене?“ – Каквото са искали от Иова. Какво искаха от Иова? – Камилите, овцете, къщите, синовете и дъщерите му.

Казвам, в развитието на човека има една реална страна, която трябва да се разбира правилно. Не говоря за вашето разбиране, което не може да ви издигне нито на педя. Вашето неразбиране ви кара от всяко страдание да правите Източен въпрос*. Например изгубили сте една кокошка или сте скъсали обувките си, или сте счупили един прозорец и се чувствувате нещастни. Това са обикновени страдания на деня. Ще дойдат големите страдания, които ще раздвижат съзнанието ви. Коя е причината за големите страдания? – Някой ви е похвалил. Може и Господ да ви е похвалил. Важно е да чуете съвета на видния професор, който казва: „Турете поне огън, да разтопи всичкото злато, за да се види колко злато се крие в него.“ След като мине през всички изпити, тогава ще се разбере заслужава ли похвалата или не. Ако заслужава, всичко изгубено ще му се върне двойно. Ако не ти се върне, казваш: „Защо идат страданията?“ Докато разсъждаваш така, за дълго време още страданията ще останат неизяснени. Защо трябва да скърбим? Питам: Защо трябва да се радваме?

Според мене, щом скърбим, ще се радваме; щом се радваме, ще скърбим. Скръбта е нещо отрицателно. Като скърбиш, ти даваш, без да придобиваш нещо. Като се радваш, ти си положителен, даваш нещо от себе си. Като забогатяваш, ти пак даваш. Закон е: един забогатява, друг осиромашава. Един се въплотява на Земята, друг се обезплътява, отива на онзи свят. Майката всякога дава. Като взимаш, ти си доволен. Докато те роди, майка ти била в положението на Иова. Това е изпитание. Малцина имат тази опитност. Някои са минали през нея и са я забравили. Пътят на страданията е неизбежен. Като те посети една хубава мисъл и едно хубаво чувство, пак ще минеш през страдания. Този закон работи в целокупния живот. Не можеш да родиш една красива мисъл или едно красиво чувство без страдание. След като минеш през изпитания, тогава започваш да разбираш и да се радваш на това, което се родило от тебе. Тогава и ти, като Павел, ще кажеш: „Добре ми стана, че се наскърбих.“

Какво виждаме в обикновения човешки живот? – Всички искаме да се радваме, а не да скърбим. Който иска да се радва, трябва да понася страданията. Някой те хвали. Бъди готов, скоро след това да дойде укорът. Как посрещнаха Христа в Ерусалим? Целият народ стана на крак и отиде да Го посрещне с финикови вейки в ръце. Всички казваха: „Ето пророкът на света. Осанна, няма подобен на Него!“ Едва минаха няколко дни и Христос опита цената на похвалата. Същият този народ викаше: „Разпни Го!“ Между страданията на Иова и на Христа имаше разлика. Иов не дойде до крайния предел на страданията, имаше нещо, което не опита. Взеха му всичкото богатство, взеха му синовете и дъщерите. Засегнаха и тялото, но до живота му не се докоснаха. Иов проклинаше съдбата си. Казваме, че това беше слабост. Не е слабост това, но израз на всичко, което го беше налегнало. При страданията на Христа, отнеха Му всичко, отнеха и живота Му. Разпнаха Го и Го погребаха. Но Бог е верен и истинен. Той показа, че в Него нищо не се губи. Христос издържа и последния изпит. След това дойде възкресението. И до днес християнството се крепи благодарение на последния изпит на Христа. Ето, сега се връща на Христа всичко, каквото Му беше отнето. И вие сте кандидати за страданията на Иова. След това ще бъдете кандидати за страданията на Христа. Щом минете през този изпит, всичко ще ви се върне и ще дойде възкресението.

Искаш да бъдеш знатен, учен човек. Ако минеш през страданията на Иова, ще бъдеш знатен и учен. Коя е причината за тези страдания? Това сега не засягам. Важно е да се убедите, че човек може да страда само за една похвала. Не стана ли същото с Иова? Бог го похвали, а сатаната го изпита. Иов прокле деня на своето раждане. Като не знаете това, казвате за някого: „Чудно нещо! Защо страда този човек? Трябва да е извършил някакво престъпление, все има крушка опашка.“ Факт е, че човек страда.

И тъй това, което говоря, се отнася за силните. Аз изнасям страданията, като условие за посвещение. Окултната наука ги разглежда като първо и второ посвещение. Страданието на Иова е първото посвещение, а на Христа – второто. В Индия и другаде различават няколко вида посвещения. Връзват човека за един студен камък, да седи известно време, както Христос на кръста. Това считат първо посвещение. След него иде второто и третото посвещение. Там посвещенията са повече изкуствени, като в театъра. Мушнат човека с нож, потече кръв от него, изгубва съзнанието си, а след това го осъждат на 10 годишен затвор. Това наричам посвещение в театъра. След това посвещение иде друго. Повечето страдания на хората са фиктивни, като тия в театъра. Дойде някой при мене и се оплаква, че остарял, че главата му побеляла. Погледна го и се усмихна. Защо? – Гледам на него като на актьор. Той казва, че главата му побеляла, а аз виждам, че е дегизиран актьор. Той се мъчи, че не може да изиграе ролята си както трябва, може да го освиркат, могат да му направят бележка, че не играе добре. Аз пък ще му кажа: „Така не се играе ролята на слуга. Голям простак си бил.“ Актьорът се връща у дома си сломен духом и си казва: „Снощи играх в театъра, но никой не ми ръкопляска.“ Това не е посвещение. Първото посвещение е на Иова, то е нещо реално. Отнеха му богатството, къщите, нивите, синовете и дъщерите му. Казваш: „Защо Господ допусна всичко това?“ Защото Той сам те е похвалил. Искал да знае заслужаваш ли тази похвала.

Сега аз изнасям външната страна на въпроса. Някога тази страна е много красива. Например една сестра разправя, че като чела римско право, намерила, че е предадено много поетично. Казвам, ако би могъл някой да опише как умира човек с пълно спокойствие на духа, ето една поезия. Преди да дойде до това спокойствие, той минава през голямо вътрешно вълнение и терзание. В последните дни се успокоява и понася смъртта като герой.

Питам, със спокойствие ли умря Христос? Той се обърна към Господа с думите: „Господи, защо си ме оставил?“ Това беше една неразрешена задача за Него. Като разбра, че не може да я реши, Той каза: „Свърши се всичко. На Тебе, Господи, предавам духа си.“ Иов, като дойде до големите страдания, ропта, говори на Господа и най-после каза: „Втори път няма да роптая, няма да говоря по този начин с Господа.“ И вие, като се намерите в трудно положение, Туряте отдясно страданията на Христа, отляво – страданията на Иова и се утешавате. Четете първата глава от книгата на Иова и мислете върху нея. Като се объркате съвсем в живота си, четете за страданията и разпятието на Христа. Пак няма да се оправиш, но все-таки една малка утеха, една малка светлинка ще блесне в съзнанието ти и ще разбереш, че само ти не страдаш. Преди тебе имало друг, който е минал през по-големи и тежки страдания. Наистина, обикновеният човек не може да страда като великите хора. Според степента на развитието са и страданията. Обикновените хора страдат като актьорите на сцената.

Истински страдания имаха мъчениците – Иов, Христос. Когато обикновените хора страдат, съзнанието им е в заспало състояние, докато съзнанието на Иова и Христа беше будно. Страданията на обикновените хора са естествени, като живота на чиновник, който работил 40 години. Един ден го уволняват, но го пенсионират, не остава без хляб. Той знае, какво го очаква. Иов обаче беше изненадан. Страданията му дойдоха изневиделица. Случаят с Христа пък е друг. Той казва, че е син Божи, че легион ангели могат да Му се притекат на помощ, а когато се намери в мъчнотия, нито един ангел не дойде да Му помогне, нито сам можа да си помогне. Това е последното посвещение, през което трябваше да мине Христос. Само така душата може да мине през истинското прозрение.

Казвам, докато не минете през духовния свят, нищо няма да ви се открие. В бъдеще, когато минете през страданията на Иова и Христа, ще придобиете новото разбиране на живота. Това се отнася за всички напреднали същества. Ако не минете през този изпит и не го издържите, не можете да се доберете до тайните на Битието. Вие искате да придобиете истинското знание. Обаче, казано е: „Жена, кога ражда, на мъки е, като роди, забравя мъките си.“ Следователно за да придобиете това знание, ще минете през големи мъки. За да придобие знанието и любовта, човек ще мине през големи страдания. Само така той ще роди нещо.

Сега вие задавате въпроса: „Не можа ли светът да бъде създаден по друг начин?“ Дайте вие своя проект. Камъните страдат извънредно малко, и камъни си остават. Растенията страдат малко повече, но растения си остават. Животните страдат повече, но животни си остават. Човек страда още повече, но и той си остава човек. И той не е дошъл още до крайния предел на страданията, за да излезе от съзнанието на обикновения човек, да стане ангел. Когато ангелът е минавал през човешкото състояние, прекарал е големи страдания. Днес, като ангел, той няма страдания, няма изкушения и съблазни. Ето защо, човек трябва да се пази от съблазните. За да не изпада в изкушения, Светията не трябва да има никаква собственост Даже за иглата той не трябва да казва, че е негова. Обсеби ли нещо, съблазънта непременно ще дойде. Ползувай се от всичко като пособие, но като ти вземат пособията, остани тих и спокоен – нищо да не те смущава. Обикновеният човек държи здраво в ръката си ябълката и като му я вземат, страда. За да го утешат, дават му две ябълки. Така прави и детето, което наричат ангелче. Никакво ангелче не е то. Ангелче без криле. Това дете обича да обсебва, да трупа богатства, като търговеца. За него казват, че ще излезе добър човек. Добър, но на чуждото. Друг е въпросът да придобиваш богатство със свой собствен труд, без ничия помощ. Този син ще каже, че хората не го оценяват. За да те оценят, трябва да минеш през ръцете на сатаната. Той ще отнеме всичките ти богатства и след това ще те оцени.

Мнозина очакват похвалите на хората, на своите господари. Те не знаят колко скъпо струва една похвала. Ако и вие очаквате моята похвала, горко ви. Една моя похвала ще ви създаде голямо нещастие. Ако ви похваля, без да искам, страданието неизбежно ще дойде. Бог каза за Иова: „Обърнахте ли внимание на моя верен раб Иова?“ Това беше достатъчно, за да го сполетят големите страдания. Като знаете това, не търсете похвалите, не желайте хората да ви оценяват. Това не са реални неща. Кое е реалното в света? – Това, през което минаха Иов и Христос. Само реалното носи истинските придобивки.

Сънуваш, че си богат, че навсякъде те посрещат като цар. Събудиш се, нищо нямаш. Мечтаеш, че си учен, че си светия и се радваш, мислиш, че мечтите ти са се сбъднали. Освободиш се от мечтите, виждаш, че си обикновен човек. Слуга си, седиш и си въобразяваш, че си женен, че си забогатял, имаш на разположение слуги, на които заповядваш. Доволен си от положението и се усмихваш. Изведнъж влезе в стаята ти господарят и ти казва: „Какво си се замислил? Не знаеш ли, че те чака работа?“ Ти се сепваш и мечтите ти изчезват. Българинът като господар е доста груб. Господарката се обръща към слугинята с думата „мари“. Това обръщение не е добро. Който е имал слуга, знае това. Който няма слуга, казва, че ще се отнася добре с него. Докато не е опитал себе си, не може да говори. Слугата е пробния камък за господаря и господарката. Много слуги ще имаш, докато те изпитат.

Богатият има много слуги. Защо един човек е богат, а друг – беден? Ще ви обясня. Чрез сиромашията Бог те предпазва от голямо зло. Ти си сприхав, нервен, егоист, мислиш само за себе си. Ако си богат, ще се стълкновиш с много хора, ще ги настроиш срещу себе си и те, като твои врагове, ще търсят случай да ти отмъстят. Дето те срещнат, ще те убият. Като беден, ти се принуждаваш да работиш, сам да изкарваш прехраната си и се вглеждаш в себе си и в окръжаващите. В това положение, ти си недоволен от себе си и се наричаш глупак, невежа. Защо си невежа? – Защото не можеш да използуваш другите, да си създадеш добро състояние. По-добре ти да бъдеш недоволен от себе си, отколкото другите да са недоволни от тебе. По-добре е ти да служиш, отколкото да ти служат. Какво ще спечелиш, ако имаш слуга или слугиня? Друг е въпросът, ако намериш човек, който да върви с тебе в правия път. Ако слугата ти не следва твоя път, постоянно ще те критикува. Ето защо, ако не си готов да използуваш богатството, не се стреми към него. Богатството е на място, когато дава добри плодове. Не се ли използува разумно, тогава за предпочитане е бедността.

Казвам, всички се нуждаете от трезва мисъл, за да разрешавате задачите си правилно. Вчера дойде една млада сестра при мене, да иска съвет, какво да прави със своя възлюбен. Той я наругал, казал и обидни думи и тя не знае как да постъпи с него. Казах й: „Без да го морализираш, ще му напишеш едно хубаво писмо. Ще му пишеш: Представи си, че ти си на моето място и аз те наругая. Как би постъпил ти? Както постъпиш ти, така и аз ще постъпя с тебе. Не давай никакво заключение в писмото си. След това чакай отговор. Не се обиждай, но напиши това писмо заради Господа.“ Като слушах сестрата да се оплаква от своя възлюбен, аз се усмихвах, но влизах в положението й. Това не я обиди, защото знае, че я разбирам.

Кога се усмихва човек? Ще ви приведа един анекдот. Един млад човек среща свой познат, когото не виждал няколко години и започнал да му се оплаква: „Знаеш ли колко съм нещастен? От два-три деня ме боли кракът, навехнах го.“ Познатият се усмихнал, без да каже нещо. „Защо се усмихваш?“ – „Погледни, моят крак е отрязан. Бих желал да е само навехнат, а не отрязан. Иди при някой масажист, да го разтрие. Твоята болка лесно ще мине. Един – два масажа са достатъчни.“ И аз казвам: когато страдаш от навехнат крак, иди при някой с отрязан крак. Твоето малко страдание минава лесно при голямото страдание на ближния ти.

Често за малки неща в живота, за едно обикновено вярване, вие си създавате тежка атмосфера около себе си, неприятна обстановка. Можеш да вярваш в каквото искаш, но опитай своето верую. Не говори за неща, които не си опитал. Когато говориш за проверени и опитани неща, бъди смел. Има неща, които сега трябва да се проверят. Казвате за някого, че е сприхав, нетърпелив. Знаете ли, какво нещо е сприхавост и нетърпение? Някой по естество е пъргав и енергичен. Това не е сприхавост. Той е здрав, жив човек. По-добре ли е да бъде тих и спокоен, но да е мъртъв? Ако иска и живият да бъде тих и спокоен като мъртвия, той трябва да употреби голямо усилие, за да си наложи спокойствието на умрелия. Когато нищо не те тревожи, лесно е да бъдеш тих и спокоен, но да те удрят от хиляди места и да не се поклатиш от мястото си, това не е лесна работа. Може ли вятърът да брули дървото, без да подвижи листата му? Единственото нещо, което се иска от дървото, е да не се изтръгне от земята. Същото се иска и от търпеливия човек: листата и клоните му могат да се мърдат, но коренът му трябва да стои на мястото си. Че паднали няколко листа от дървото, това не показва нетърпение. Важно е, като мине вятърът, човек пак да си остане тих и спокоен.

Казваш: „По-рано вярвах в Бога, но сега вече не вярвам.“ Ако вярваш, ще задоволиш жаждата си, ако не вярваш, ще я усилиш. „Досега правех добрини, отсега нататък няма да правя никакво добро.“ – Ако правиш добро, ще имаш постижения; ако не правиш добро, до никакви постижения няма да се домогнеш. „Досега търпях, отсега нататък няма да търпя.“ – Щом не искаш да търпиш, не очаквай успех в живота си. Всяко нещо трябва да бъде на своето място.

Сега вие минавате за окултни ученици, за последователи на Христа. Как може да бъде човек последовател на Христа, ако не решава същите задачи, които Христос е решавал? Всички сте изучавали геометрия, знаете какво нещо е кръгът. Сега ще начертая на дъската една окръжност. Понеже я начертах с ръка, не излезе правилна. Ако бях взел пергел, щеше да бъде правилна. Кое: да нарисувам окръжността с ръка или с пергел? Да получите едно писмо ръкописно или печатно? Кръгът представя хоро, на което се хващат моми и момци. Те се въртят, движат се и с тях заедно се върти и кръгът. Центърът е гайдарджията. Той свири и се стреми напред, а периферията се движи, върти и играе. Каква е задачата на това колело, па този кръг? – Да стане положителен. Като се върти кръгът, две частици от него излизат навън, като образуват нов кръг, със свой център. На геометричния кръг всички радиуси са еднакви, обаче на кръга, който се движи, радиусите не са еднакви. В живия кръг всички частици не са еднакво споени: между едни сцеплението е по-силно, а между други – по-слабо. В механичния кръг сцеплението между всички частици е еднакво. В живия кръг частиците са на различна възраст: там има моми и момци от 16 до 25 години. Рядко ще срещнете 35 годишна мома и момък, които играят на хорото. Давам ви задача да изчислите в кои частици на кръга сцеплението е по-силно и в кои по-слабо, като имате пред вид, че в някои села половината хоро е от моми, а половината от момци; в други села момите и момците се размесват: мома и момък, мома и момък. Те кръстосват ръцете си, като се хващат за коланите.

Като наблюдавате хорото, казвате, че тук се вършат любовни работи. Това не е любов, но търговски сделки, търговски отношения. Момите и момците се кичат, отиват на работа и хорото се върти. Лъснатият чук, наостреният трион не са ли накичени? Те се впрягат на работа, както момите и момците, а хората казват, че се любят. Никаква любов няма между тях. Те са юнаци и юнакини, готови за работа. Гайдарджията свири и приканва момите и момците за работници. Те играят на хорото, изложени като на пазар и казват: „Ние сме готови за работа.“ Господарите ги приканват: „Елате тук, елате там, да работите.“ Те ги пазаряват по двама: момък и мома. Никой господар не взима само един работник – момък или мома. Той знае, че като са заедно, те по-добре работят. Когато момъкът тръгне на работа и момата тръгва с него. И обратно: когато момата отива на работа и момъкът отива с нея. Вие се смеете на това, но така се върши работата по-добре. Като плаща господарят, момата и момъкът се скарват, кой да вземе повече. Момъкът казва, че е работил повече; същото казва и момата. Аз казвам: „Няма защо да се карате, работата още не е свършена.“

И тъй, това, което става вън, става и в самия човек. Вън се карат моми и момци, вън се карат мъже и жени; същото става и в човека – вътре в него се карат мъжът и жената. Това е неразрешена задача. Сегашната култура ще си замине и с тази неразрешена задача. За да се реши една задача сто на сто, нуждни са три условия: участието на самия човек, на неговия ближен и на природата. Човек внася 25% от своя капитал, ближният – също внася 25%, а природата – 50%. Следователно ако работите с участието на природата, вие двамата – ти и твоят ближен, ще имате пълен успех в работата си. Ето защо, като вършиш работата си успешно, ще задържиш за себе си 25%, на жена си ще дадеш също 25%, а останалото – 50% ще дадеш на природата, т.е. на Бога. Ако задържиш всичко за себе си, без да върнеш частта на своя ближен и на природата, те ще се опълчат против тебе. Ти постъпваш така, защото не разбираш законите на природата. Това неразбиране създава твоето нещастие. Заколиш едно агне и вземеш вълната, кожата, месото му за себе си. Мислиш, че само ти имаш право на него, без да подозираш, че за това агне са работили Слънцето, тревата, водата, въздухът. И те имат право върху него. Обаче, ти заколиш агнето, опечеш го и го изядеш сам. Според мене, ти имаш право само на 25% от агнето. Останалото принадлежи на ближния ти и на природата. Като не изпълняваш делбата правилно, страданията се сипят върху главата ти. После се чудиш защо идат страданията в живота.

Помнете: както и да се оправдавате, не можете да се освободите от последствията на вашите дела. Всяко оправдание води в лабиринт, от който не може да се излезе. При всяка придобивка – материална, духовна или умствена, вие имате право само на 25%, ближният ви също 25%, а Бог и природата – 50%. Значи 75% от придобивката не е ваша. Професор си, искаш всички студенти да те обичат. Не, само 25% от студентите ще те обичат, 25% няма да те обичат, а 50% ще бъдат безразлични към тебе. Проповедник си. Слушат те сто души: 25% от тях ще слушат, но нищо няма да възприемат. Те са твърди като камък. Каквото да им се говори, те нищо не чуват; други 25% ще приемат учението. А останалите 50% ще кажат: „Ще дойдем друг път.“ Казваш: „Ще оставим питомното, та да гоним дивото.“ Същият процент е и по отношение на вярата. Едни вярват 25%, други, т.е. твоите ближни вярват пак 25%, а природата държи за вярата 50%.

Българинът, който разбира нещата, казва: „Предпочитам един заек в кошарата, отколкото десет в гората.“ Значи единият заек в гората струва 50%. Другият заек в гората струва 25%, и твоето малко постижение струва също 25%. Например някой се моли на Бога, но като не съзнава цената на молитвата, казва: „Какво съм придобил с молитвата?“ Много си придобил. Ако и толкова не си се молил, нищо нямаше да излезе от тебе. „Какво съм придобил, като съм дишал толкова много?“ Ако не си дишал, нищо нямаше да придобиеш. Благодари, че си дишал, че си мислил, че си се молил, че си ял и пил. Ако не беше правил всички това, човек нямаше да станеш. Щеше да се оплетеш в собствената си мрежа. Тогава ще се обезсърдчиш. Погледнеш се в огледалото и казваш: „Пожълтял съм нещо, бузите ми са хлътнали, омършавял съм. Искам да бъда здрав, бял и червен, красив.“ Обаче зад тази здравина и пълнота се крие една опасност, за която ти нищо не знаеш. И кокошката стои в курника, без да подозира опасността, която я дебне. Господарката я хване, пипне я от тук – от там и казва: „Бива я!“ След това туря ножа на гърлото й.

Вчера се чуваше крякането на един петел, готвеха се да го колят. Казвам на един брат: „Откупи този петел.“ – „Нямам пари. Аз сам имам толкова дългове, че не мога да се движа свободно из града.“ – Твоята работа е лесна. Можеш да отложиш плащането на дълговете си, а петелът не може. Той ще плати с живота си. Както и да е, откупихме петела. Ще кажете, че животът на петела не е важен, той е низше животно, няма знания, не страда много. Вярно е, че животните страдат по-малко от хората, но придобивките и благата на хората са големи. Положението на животните е въпрос, който очаква разрешение от хората.

Някои от вас сте млади, а други – стари. Обаче всички имате да разрешавате много въпроси. Трябва да ги разрешите правилно. Вие живеете в свят, който изисква голяма разумност. От вас се иска благородство, чувствата ви да се ръководят от търпението, от вас се иска воля да прилагате и малките неща, нищо да не отлагате. Кръгът, който виждате на дъската, може да стане правилен. Аз имам начин за определяне квадратурата на кръга. Обикновеният живот обаче не разрешава въпросите на духовния живот. Квадратът е символ на материалния, т.е. на обикновения живот. Той не може да разреши духовните въпроси, затова не може да се определи лесно квадратурата му. Квадратурата е постоянна величина, а кръгът е величина в постоянно движение. Някога кръгът е равен на квадрата, а в повечето случаи не е равен, защото е в постоянно движение.

Учените още не са определили квадратурата на кръга, защото не знаят посоката, в която той се движи. Ако кръгът се сплеска и приеме форма на квадрат, лесно ще се определи неговата квадратура. Това не е научно обясняване, но искам да покажа, че всеки въпрос може да се реши. Изобщо, квадратът се изчислява по-лесно от кръга. Той е мярка. Има постъпки в живота, които се решават по законите на живия кръг. Срещаш едно разумно същество, но в дадения случай не знаеш как ще постъпи то. Например имате длъжници, но не знаете колко от тях ще платят и какъв размер ще платят дълговете си. Човек трябва да знае, колко от неговите длъжници са готови да платят, да знае на какво разчита. Мнозина от вас не знаят, доколко могат да разчитат на Бога. Молят се, но молитвата им не се приема. Защо? – Дошло е време да платят дълговете си. Никакво отлагане не може да ги спаси. Ако не платят, ще фалират. „Бог е милостив“ – Милостив е, но дошъл е вече крайният срок. Никакво отлагане. Има полици, което може да се отлагат, но някога не може да стане никакво отлагане.

Сега, да дойдем до въпроса за живота. Някои мислят, че животът се заключава в ядене и пиене. Не, животът е велико предприятие. Всеки влиза в това предприятие като отговорно лице. Който работи добре, предприятието му ще успее и господарят ще бъде доволен от него. Ако ръководиш работата добре, имаш право да живееш; ако не я ръководиш добре, нямаш право да живееш. Тогава ще ти се отнемат всички условия за живот. Какво ще правиш без капитал? Ще фалираш и ще напуснеш този живот. „Бог ще ми помогне.“ – Ако си честен, ще ти помогне. Предприятието се поддържа само от честни хора. То се поддържа, ако всичко в него е в ред и порядък. С пари работата не се нарежда. Парите, това са твоите мисли, чувства и постъпки. Те трябва да бъдат в пълен ред и порядък. „Бог ще ми даде капитал.“ – Той ти е дал достатъчно. Сега ти трябва да даваш, без никакво отлагане. Ще плащаш като честен човек. Някои от вас казват: „Учителят ще нареди нашите работи.“ – Ако плащате, ще ги наредя. Ако не плащате, никакво продължаване на срока не правя.

И тъй, да остане у вас идеята за живота, като велико предприятие. Стремете се това предприятие да успявате. Ще кажеш, че си учен човек, че знаеш много неща. Ако си учен и не можеш да платиш дълговете си, не си учен. Истински учен е онзи, който плаща редовно задълженията си. От неговото знание се ползуват всички хора. Не могат ли близките ти да се ползуват от твоето знание, то е безпредметно. След това ще говориш на хората за създаването на света. Как е създаден светът, това знае само Бог и онези около Него, които са участвували в създаването. След това ще говориш на хората за края на човешкия живот. И това не знаеш. Трима само знаят тази истина. Те са сключили договор за твоя живот. Това са майката, бащата и природата.

Един млад българин ми разказваше своята опитност: „Когато майка ми и баща ми се женеха, аз играх на хорото. Сън ли беше това или действителност, не зная, но помня, че играх на хорото. Сега се натъквам на задачи, които не мога сам да разреша.“ Казвам му: „Благодари, че си играл на хорото, иначе нямаше да говориш днес с мене. Твоите родители отвориха вратата си, за да дойдеш на Земята. Един ден и ти ще станеш врата, за да мине някой през нея.“ Важно е правилно да отвориш вратата и правилно да я затвориш. Правилно да отвориш вратата на Божествения свят и да приемеш онзи твой приятел, който носи писма от близките ти в Невидимия свят. Ако любовта не проникне в душата ти, нищо не можеш да направиш. Казваш ли само на думи, че обичаш някого, ти го залъгваш. Той те пита: „Ти получи ли писмо от Невидимия свят? Защо още не си отговорил?“ Питат те, защо не учиш; защо не посещаваш редовно училището; защо не плащаш наема си; де ходиш с приятели; защо не се прибираш навреме вкъщи. Ти си отговорил на тези въпроси, но не си казал истината.

Както виждате, вън вече се разсветва, време е за работа. Всички трябва да отидат на работа. Аз няма повече да свиря, за да ви освободя. Ако искате да слушате музика, купете си билети за концерта на някой виден музикант или певец. Аз разглеждам музиката като средство за уравновесяване на енергиите. Някога ще ви изсвиря арията на блудния син. Тя е съставена от няколко части: напущането на бащиния дом и заминаването му за чужбина. Животът му в чужбина с приятели – живот на веселие, ядене и пиене. Обедняването му, след което става свинар. И най-после връщането му в бащиния дом, след като огладнява и няма даже рожкови, с каквито се хранят свинете. Посрещането на блудния син от бащата и радостта на последния.

Сега каквото и да ви свиря, няма да се ползувате. За вас е важно, какво вие можете да направите. Пейте следната песен: „Дръж правия път в живота. Каквато и да е скръбта ти, дълбоко я зарови. Скръбта си тежка само на Христа кажи. Тя в бъдеще плод ще даде. Тогава на всички я разкажи.“ (Учителят пее песента.) И вие пеете, но не сте свободни, не прилагате музиката за тониране. Музиката може да се използува за здраве, за успех, за лекуване. Отиваш на изпит. Ако знаеш коя песен да изпееш и как да я изпееш, ще имаш успех. Това е съблазнително, нали? Музиката изисква търпение. Ако влезеш в музикалната академия, ще чуеш един свири на пиано, друг на цигулка, трети – на чело, на бас и на други инструменти. Външно изглежда цяла галиматия, но и в това има нещо хубаво. От този хаос излиза нещо добро. Сега и на вас се дава свобода, да правите каквото искате, но да не вдигате много шум. И в края на краищата, от вашия хаос трябва да излезе нещо добро. Има професори, които се занимават със сериозни работи. Като знаете това, ще внимавате, да не вдигате голям шум, за да не ги смущавате.

Като ученици от вас се иска чиста, трезва мисъл. Днес всички понятия – мома, момък, мъж, жена, учител, свещеник, баща, майка са оцапани, напръскани с материална кал, която трябва да се очисти. Само чистият може да реши всички задачи, за които е дошъл на земята. – „Може и без тях да се живее.“ – Не, ще решиш задачите си. Иначе лесно няма да се освободиш от Земята. И без да решиш задачите си, пак ще отидеш на другия свят, но след 45 години, отново ще се върнеш на Земята. В онзи свят остават само тия души, които са завършили своето земно съществуване. Останалите ще се качват и слизат, докато един ден завършат своето развитие. Който завърши развитието си, доброволно ще реши да слезе ли на земята, или да остане в онзи свят. Казваш: „Дотегна ми да живея на Земята, ще отида горе, при Христа.“ Отиваш горе, но не Го намираш. Слизаш на земята, пак не Го намираш. Слушаш някой проповедник и се питаш: този ли е Христос или не? Свещта се познава по светлината. Скъпоценният камък се познава по свойството му за пречупва светлината. Който носи знанието, любовта, истината и свободата в себе си, той е човекът, изпратен от Бога. Като знаете това, търсете знанието, истината, любовта и светлината в себе си, а не вън от себе си. Затова е казано: Силата на човешката душа се заключава в изпълняване на Божията воля. Научете се да разбирате кога Бог ви говори и как да изпълнявате Неговата воля. Когато Бог види, че сме Го послушали и изпълнили добре волята Му, Той е доволен от нас и готов да ни похвали. Има една похвала, при която човек минава през изпитанията на Иова и Христа. Обаче има една похвала, при която Бог изтрива сълзите на човека и страданията му престават.

Главните мисли от днешната лекция, които трябва да задържите в ума си, са следните: Всеки човек ще мине през страданията на Иова и Христа. Да служим на Господа с любов! Да изпълняваме волята Му, за да бъде и Той доволен от нас. Какво по-голямо благо можем да очакваме!

13 лекция от Учителя,
държана на 14 декемврий 1932г.,
София, Изгрев

Внушение и вдъхновение[*]

Размишление

Ще прочета молитвата на пророк Авакум.

За да се произнесе една молитва правилно и да се разбере, човек трябва да има пророчески дух, да е минал през страдания. Съвременното човечество още не може да схване какво влияние упражняват светлината, топлината, въздухът, водата и храната върху човека. Обичаш някого, но какво ще стане с твоя възлюбен, ако светлината не мине през него, въздухът не влезе в дробовете му, водата и хлябът не влязат в стомаха му? Странни са понятията на човека за любовта. Казваш: „Много обичам този човек, много съм дал за него.“ Какво дава човек? Обичал си го, дал си му нещо. Можеш ли да претеглиш това, което си дал? Казвате, че давате любов и си взимате любовта. Единственото нещо, което нито се дава, нито се взима, е любовта. Тя не се дели. Това, което се дава и взима, причинява скръб.

Сега, като говорим за любовта и обичта, трябва да им дадем научно обяснение. Лесно се говори без научно обяснение. Казвате: „Ние живеем добре.“ В какво се заключава добрият живот? Говори се за някого, че е набожен, моли се по три пъти на ден. Той се моли по три пъти на ден, но и яде по три пъти на ден. Ако се моли по три пъти на ден и яде по три пъти на ден, той е свършил една работа за себе си: Яде за себе си и се моли за себе си. Какво ще кажете за яденето? Ще кажете, че без ядене не може. Като дойдете до молитвата, казвате, че без молитва може. Не може без молитва. Както не може без ядене, така не може и без молитва. Има хора, които и на сън се молят. Някой казва, че никога не се е молил. Това е въпрос, който сега няма да доказвам.

Като говоря за молитвата, трябва да я разбирате в най-прост смисъл. Същото се отнася и за яденето. Какво разбирате под „ядене“? Защо трябва да яде човек? – За да поддържа живота си. Че в храните се съдържат известни елементи, това е друг въпрос. Ако първо знаем какви елементи съдържа известна храна и тогава ядем, нашата работа е свършена. Обикновено човек яде, без да знае какви елементи се съдържат в храните. Някога човек яде и все не е нахранен – липсват му някои елементи.

Казваш: „Трябва да се моля.“ Ако се молиш и не знаеш какво е молитвата, твоята работа е свършена. „Трябва да живея, за да разбера какво е живота.“ – Ако трябва да живееш и не знаеш какво е живота, твоята работа е свършена. Някои хора нямат съзнание нито за този, нито за онзи свят. Те смътно си спомнят за онзи свят и са готови да го отрекат. Какво е предназначението им на Земята, и това не знаят. Не само те, но и велики хора не знаят това. Казваш: „Не трябва да бъда скрит, затворен; не трябва да бъда и много отворен.“ Питам: Бихте ли желали вашето сърдце да бъде разкрито, да виждате как пулсира, как тече кръвта в него? Бихте ли желали вашият мозък да бъде разкрит, та кой как мине да надникне вътре. Ако някой надникне във вашата глава, ще се натъкне на голям хаос. В нея няма нищо красиво. Там е страшилище. И ученият, като погледне човешката глава, казва: „Ангелско е лицето, но мозъкът не е тъй красив.“ Мозъкът прилича па змийска кожа, когато се нагърчи. Змията не е толкова лоша. Христос я взима като символ и казва: „Бъдете умни като змиите и незлобиви като гълъбите.“ Ако змията е толкова лоша, защо ще се препоръчва като символ на разумност? Значи препоръчва се умът на змията, но не и нейните постъпки.

Това, което говоря сега, се отнася до разбирането на известни символи. Някои работи тепърва ще изучавате, а от други трябва да се отучвате. Например колко мъчно е някога човек да не се почесва. Като се намери в трудно положение, той все ще се почеше. Или като зададат на човека един мъчен въпрос, той не стои прав, но веднага си навежда главата. И децата, като не искат да кажат истината, навеждат си главата. С това те минават за много умни. Пълните класове са с наведени глави, а после се изправят. Аз тълкувам, детето иска да каже: „Дано имам главата на един мъдрец.“ То взима само позата на мъдреца. Като наведе главата си надолу, иска да каже: „Моята глава е пълна.“ Майката го пита: „Ти пипа ли сладкото?“ – „Може ли човек с такава пълна глава да пипа сладкото? Ако главата ми беше праздна, можеше да кажеш, че съм ял сладко. Понеже главата ми е пълна, като на мъдрец, не бих желал да пипам сладкото.“ Детето навежда несъзнателно главата си, с което иска да каже нещо, за да се избави. Майката веднага го пита: „Кажи какво мислиш сега?“ Защо тя поставя детето на това изпитание? Какво от това, че взело три лъжички сладко? Защо повдига тя въпроса за сладкото?

Сега, като говоря върху известен въпрос, някои казват, че и те са мислили точно така. Не са мислили като мене. Допущам да са мислили, но не като мене. Допущам да са мислили, но не са си дали отговор на въпросите. Например някой се запитва: „Защо съм дошъл на Земята? Защо не съм станал учен? Защо досега не съм забогатял?“ Обаче никакъв отговор не може да си даде. Един ден идат при мене двама души, мъжът на 35 години, а жената – на 29 години. Питат ме, могат ли да живеят двамата заедно и да бъдат щастливи. Казах им, че ако направят съдружие, и двамата ще изгубят вяра в съдружието. Могат ли след това да бъдат щастливи? Досега те не са се подозирали в нищо, но щом направят съдружието, ще почнат да се подозират и ще изгубят вяра един в друг. Колко религиозни хора са изгубили вярата си! Защо трябва да станеш религиозен, ако ще изгубиш вярата си? Ти започваш да се съмняваш в съществуването на Бога, търсиш Го тук – там и най-после казваш: „Има Бог в света, но никой не Го е виждал.“ Казано е в Писанието, че никой никога не е виждал Бога. Това е отвлечен въпрос. Като център на вселената, никое същество не е видяло Бога, но Неговите прояви всички могат да видят. Когато дишаш, ти познаваш Бога. Когато приемаш светлината, ти познаваш Бога. Когато пиеш водата, ти познаваш Бога. Всичко това представя живота на Бога. Следователно ако питаш какво е Бог, казвам: Хлябът, водата, въздухът и светлината са проява на Бога. Добрите и светли мисли, чувства и постъпки са проява на Бога. Всичко, за което можеш да мислиш, е Бог. Всичко, за което знаеш и не знаеш, е Бог.

И тъй, от казаното не излиза, че човек нищо не знае. Много неща знае човек, но в даден случай той не може да види Господа. Много естествено. Как ще види неща, които са зад гърба му? Невъзможно е днес да виждаш какво става зад гърба ти. Може да те убеждават, че има хора, които виждат зад гърба, това не е достатъчно. Вие срещали ли сте такива хора? „Чели сме в книгите за тях.“ Важно е вие сами да ги видите. Казват, че има хора, които виждат и през стените. Виждали ли сте такива хора? – „Допущаме, че има такива хора.“ Допущането е едно, а действителността е друго нещо.

Казвате, че някой човек е религиозен, набожен. Как познавате това? Коя е отличителната черта на набожния? Все трябва да има една отличителна черта, по която се познава набожността. Като видите вълк, мечка, лисица, веднага ги познавате. По какво? Имат поне една отличителна черта, по която ги познавате. Коя е отличителната черта на религиозния, на набожния, на светията? Не искам да ми отговаряте, нито аз да ви отговарям, но задавам този въпрос, за да мислите. Коя е отличителната черта на гениалния? Има известно съотношение между дължината и широчината на неговото лице. Ако дължината на лицето му е равна на широчината, той не може да бъде гениален. Очите на гениалния са устроени по особен начин, а не както на обикновения човек. Погледът му също е особен. Клепачите му, веждите му, са особени. Веждите на гениалния не могат да бъдат дъгообразни и пречупени. Чертите на гениалния са дело на неговия ум. Те коренно се различават от чертите на религиозния. Религиозния живее в най-високите си чувства, а гениалния – в най-високите си мисли. Религиозният живее повече с чувствата си, а гениалният – повече с мисълта си. Ето защо религиозният лесно се обижда. За да се справи с чувството на обида, религиозният трябва да работи повече с ума си, да се обмени с гениалния.

Това се общи твърдения, а не научни. Като ви говоря, вие не знаете де е гениалността на човека, не знаете де е неговата религиозност. Аз наричам религиозен човек този, който никога не се е разколебал във вярата си, нито се е усъмнил, нито се измамил. Външни измами има много, важно е човек вътрешно да не се самоизмамва. Същото се отнася и до гениалния. Външно религиозният може да греши, но вътрешно, в разбирането си, никога не прави грешки. Умът на гениалния действува правилно, в него няма никакви дефекти. Колкото гениалният е изправен в мислите си, толкова религиозният е изправен в чувствата си. Могат да се дадат и други определения за гениалния и религиозния, но това е норма, от която може да се ръководите.

Изобщо в духовния живот чувствата взимат надмощие, но всяко чувство трябва да има условия да се развива. Не смесвайте чувствата с любовта. Тя е единствената сила, която никога не се дели. Любовта не може да се внася в малки количества, както светлината и топлината. Като дойде, тя цяла влиза и цяла излиза. Като те посети, любовта, ще ти донесе всичката си радост, умът ти ще се отвори и ще влезе обилно светлина. Щом излезе любовта, умът и сърдцето отново се затварят. Кога се затварят? Когато любовта види, че не можеш да издържаш. Тя е като майката, отваря прозорците, да влезе отвън светлина, но като види, че детето не може да издържа блясъка на светлината, веднага затваря прозорците и казва: „Не е дошло още времето. От силната светлина детето ще се събуди преждевременно.“

И тъй вие трябва да имате ясна представа за Любовта. Тя не е предмет, с който човек може да се занимава. Човешкият ум и човешкото сърдце още не са достойни за любовта. Няма по-велико нещо в света от Любовта. Аз се чудя на хората, когато говорят за Любовта като за нещо, което познават. Нещастията на хората се дължат на факта, че те не мислят за Любовта, както трябва. Когато човек мисли за Любовта правилно, тя започва да действува в него, тогава умът се проявява. Щом умът се прояви, това показва, че Любовта е дошла. Значи между ума и Любовта съществува тясна връзка.

Казвате: „Колко опити сме правили в областта на любовта!“ Вашите опити са подобни на тези, които прави детето, когато прохожда, изправи се на краката си и падне, пак се изправи, пак падне. Има ли някакъв недостатък това дете? Няма недостатък, но е слабо още, краката му не държат. Това дете прави усилия на волята, но още не мисли. То си въобразява, че може изведнъж да се изправи на краката си, но вижда, че не може – дигне се и падне. Външните сили се борят с него. Казват му: „Слушай, толкова години си лазило, не можеш изведнъж да се изправиш. Тази наука още не е за тебе.“ Животинското царство се бори и детето, докато най-после то преодолява. Детето погледне нагоре и казва: „Не искам вече да ходя по стария начин. Има един нов начин, сега ще го опитам.“ Изправи се нагоре и тупне на земята. „Я, си върви по стария път!“ – „Не, ще опитам новия начин.“ Детето настоява, изправя се до стената, хваща се за нея, крепи се. Един ден то придобива нещо в себе си, постепенно започва да ходи и казва: „Виждате ли, че вече ходя по новия начин?“ Онези, които му казваха само да лази, вече мълчат.

Сега и вие искате да развивате своето сърдце и своя ум, но същите, които се разговаряха с детето, казват и на вас: „Остави това нещо, то не е за тебе.“ Не, вземете пример от детето. Ако не успеете изведнъж да постигнете нещо, това се дължи на ред външни причини. Ако параходът се наклонява на една или на друга страна, напред или назад, това не се дължи на самия него. Външни причини го наклоняват. Параходът е направен така, че каквито сили да му действуват, той всякога запазва равновесие. Колкото по-голямо е клатушкането на парахода, толкова по-голяма е бурята; колкото по-малко се клатушка, толкова по-слаба е бурята. Ако и вие се клатушкате, това показва, че външни сили действуват. Обаче, неизменното положение, в което оставате, показва, че има нещо устойчиво във вас, върху което се крепи животът. Две неща са нуждни за парахода: капитан, който го направлява и устой, равновесие. Каквото и да ви се случи в живота, знайте, че има Един, Който ръководи всичките работи. Във всеки човек има един служител на Великото – това е Духът. Хората имат смътна представа за Духа. За да го разберат, те трябва да изучават своя ум. Чрез ума могат да си съставят понятие и за Духа.

Сега да дойдем до някои конкретни понятия. Имате например една права линия. Тя е символ на нещо. Ще напиша и няколко числа: 1,2,3. По какво се отличават тези числа? Аз разглеждам единицата като причина на всички неща. Единицата умножена сама на себе си дава пак единица. Ако от единицата извадите, единица, остава нула. Единица плюс единица прави две единици. Ония, които са свършили университет, какво ще кажат за тези действия? Аз не искам да ви изпитвам, но ви припомням тия действия. Казвате, че това са прости работи. Кой не знае тези действия? Единицата е проста за глупавите хора, но в нея се крие сила, за която само гениалният човек знае, Ти можеш ли да накараш единицата да ходи? Ето, аз мога да я накарам да ходи. Всеки от вас, който не може да накара единицата да ходи, няма големи познания. Вие можете ли? – Не можете. Който може да я накара да ходи, той има знания. Можете ли да накарате яйцето да ходи? Като се измъти яйцето, нали ходи?

Казват, че яйцето се търкаля. Да, докато не се измъти, то се търкаля, щом се измъти, то ходи вече. Следователно който изважда нещата, той сам ги търкаля. Какво прави онзи, който ги събра? Например 1+1=2. В случая двойката показва условията, при които яйцето може да проходи. Който не разбира законите на числото 2, т.е. условията при които може да впрегне нещата на работа, той нищо не е постигнал. Това са велики закони. Само чрез законите на числото 2 ти можеш да накараш неразумните сили, опаките неща, лошата съдба, болестите, сиромашията да се премахнат.

Като говоря за тия неща, вие не знаете, как може да се умножи нулата сама на себе си. Ако тя се умножи четири пъти сама на себе си, дава единица. Цялата наука на Питагора се дължи именно на това умножаване. Трябва да се знае този начин на умножаване. Като разбираш единицата, ти разполагаш вече с онази мощна сила, чрез която можеш навсякъде да се проправиш път. Сега ние навлязохме в една отвлечена област – на фокусите. Не мислете, че аз искам да ви кажа как стават фокусите. Аз искам да ви покажа как някои хора боравят с непонятни величини.

Един млад българин отишъл със странство да се учи. Като се върнал, той казал на баща си: „Татко, аз мога да ти докажа, че единицата е равна на двойката.“ – „Можеш, синко, чудни работи има в света. Аз съм прост човек. Докажи ми това на опит.“ След това бащата се обръща към жена си и казва: „Нашият син ще докаже, че една кокошка е равна на две кокошки. Добре, ще заколя една кокошка, ще я сложа на масата и ще чакам, синът да докаже това, което е научил.“ Бащата казва: „Хайде синко, ако можеш да докажеш, че една кокошка е равна на две кокошки, нашата работа ще тръгне напред.“ Синът започнал да развива своята философия, но бащата и майката нищо не разбрали. Бащата казал: „Много добре, синко, сега аз ще направя опита. Половината кокошка ще задържа за себе си, слугата половина – за майка ти, а за тебе ще остане втората кокотка.“

Сега аз не искам да играя ролята на този син, да доказвам, че една кокошка е равна на две кокошки. Ще кажете, че колкото е вярно това, толкова е вярно, че нулата, умножена четири пъти сама на себе си, дава единица. Колкото е възможно едното, толкова е възможно и другото. Аз не твърдя нито едното, нито другото, но само предполагам. Учените твърдят, че човек е произлязъл от клетка. Като минавала през различни промени, най-после от нея се образувал човекът. Те доказват това по закона на еволюцията. В едно отношение те са прави, но трябва да се приеме бременността на вселената. Значи клетката има всички условия на живота. Ако от една клетка излиза цял човек, това показва, че тя съдържа всички външни и вътрешни условия и възможности за живота. Ако приемем, че вселената е бременна, ясно е как е произлязъл животът. Яйцето, което е в нея, се развива постоянно и така се създават формите на живота. Вън от яйцето нищо друго не може да се създаде. Когато мъти яйцата, кокошката им предава своята топлина, която преустройва вътрешно организма на живото същество. Щом яйцето е във вселената, де е квачката?

Философите се натъкват на въпроса: кокошката ли е съществувала преди яйцето, или яйцето преди кокошката? Две мнения съществуват по този въпрос: едни казват, че първо е съществувала кокошката, а после яйцето. Други твърдят обратното. От двете мнения се създава трето, според което приемат, че съществува една квачка, която никога не е снасяла яйца, но мъти яйца. Значи яйцето е излязло по особен начин, без квачка. Това са неразбрани работи. То е все едно, като имате организъм, усещате глад, без да знаете, произхода на глада, изпитвате жажда, без да знаете произхода на жаждата; усещате нужда от въздух и започвате да дишате, без да знаете произхода на дишането. Изобщо, вие не знаете произхода на процесите, които стават във вашия организъм. Значи било е време, когато вселената не е дишала. Това е все едно твоят баща да е дишал, а неговият да не е дишал. Било е време, когато хората не са били свързани. Обаче, в света, в който живеем, всичко хора, всички същества са скачени съдове. Следователно предполагаме, че е било време, когато човек е произлязъл от същество, което не е дишало. Детето не може да наследи едно качество вън от майка си. И тя го е наследила от майка си. Ако си недоволен от него, казваш: „От де дойде това качество?“ Проявеното качество е било в самото яйце. Вътрешните благоприятни условия са причина за измътване на яйцата. Човек се ползува отвън със слаби импулси, за да се прояви вложеното в него.

Сега, като изучавам човешкия характер, имам пред вид челото му и чертите на неговото лице, като условия, през които е минал. Челото на някой е 10 см. широко и 3 – 4 см. високо. Това показва, докъде е дошъл в своето развитие. Умът в него не е много развит. Челата на повечето хора не са завършени. В умствено отношение те трябва да работят много. У едни хора въображението е слабо развито, у други – техническите способности, у трети – музикалните способности и т.н. Казваш: „Бог да ме надари.“ Ти си надарен, но трябва да работиш, да развиваш своите дарби. Мнозина мислят, че като станат религиозни, не трябва да учат. Те считат, че всичко ще им се даде наготово. Това е криво разбиране. Човек трябва да учи, да работи, да мисли, да си създаде чиста, права мисъл. Той не трябва да допуща в ума си нито една изопачена мисъл, и в сърдцето си нито едно изопачено чувство. Не поставяй нито една нечиста мисъл на твоя светилник и нито едно нечисто чувство на твоето огнище.

Какво представя нечистата и изопачена мисъл? Например ти допущаш някаква нечистотия на ръката си, но тя не позволява на водата да мине свободно през порите на кожата. Първо ще махнеш нечистотията, която е дошла отвън. Някой нечисти мисли идат отвън и се натрапват на човешкия ум. Минаваш някъде, затруднен си материално и мислиш как да си помогнеш. Изведнъж приемаш мисълта: „Ако имах възможност, щях да открадна отнякъде пари, да си помогна.“ Вървиш по-нататък и тази мисъл пак ти се натрапва: „Да мога да открадна нещо.“ Няма защо да крадеш. Тази мисъл е чужда. Не я допущай в себе си. Само глупавият краде. Има начини, по които човек може да вземе нещо, но не се допущат. Всичко трябва да става по определен път, по пътя на морала, на разумния живот. Щом не се спазва този път, човек влиза в областта на безморалието, на неразумния живот. Ако мислите, че с кражба може да се живее, ще видите, че по този начин работите не се оправят.

На какво се дължи кражбата? На желанието у човек да събира повече неща, отколкото му трябват. Да събираш е естествено чувство, но да събираш повече отколкото трябва, това наричам кражба. Ако туряш в стомаха си повече храна, отколкото той може да смели, това е пак кражба. Ако за известна работа вложиш повече мисъл, отколкото трябва и това е неестествено. Природата държи отчет за всичко и пита човека: „Защо тури повече храна в стомаха си? Защо вложи повече мисъл в работата си?“ Идете при воденичаря, да видите какви закони действуват при смилането на житото. Там, дето пада житото, е определено колко жито трябва да падне, за да се смели. Воденичарят казва: „Воденицата не трябва да яде много. Тури ли повече, отколкото е нуждно, воденицата не мели добре. Ако и вие, като воденичаря, туряте повече храна в стомаха си, очаква ви фалит.

И тъй, първото нещо при самовъзпитанието е никога да не допущаш в ума си мисълта, че с кражба ще станеш човек. Допуснеш ли тази мисъл в ума си, тя ще стане в тебе втора природа и след това ще те сполетят големи нещастия. Допусне ли един човек тази мисъл в ума си, всички хора страдат. Щом я изпъди вън от себе си, всички хора се изправят. Казвате: „И с честен труд страдат хората. Колко пришки излизат на ръцете им!“ По-добре с пришки на ръцете си, но с честен труд да изкарват прехраната си, отколкото да бъдат с гладки ръце и да минават с безчестни средства. И с гладки ръце влизат в гроба и с груби ръце влизат в гроба, но за предпочитане е да работиш.

Чудя се на хората, които не обичат да работят. Силата на човека е в работата. За всеки човек трябва да се създаде работа. Под „работа“ аз не разбирам да работиш, за да печелиш. Работа е това, в което умът и сърдцето взимат участие. Работата е най-красивото нещо в живота. Не гледай на работата като на унизително нещо. Ако считаш, че тя унижава човека, ти сам си създават най-лошите условия.

Мнозина говорят за молитвата, очакват да ги науча да се молят. Аз мога да ви науча, но ще съжалявате. Един безверник се разговарял с приятеля си: „Глупаво нещо е молитвата. Аз никога не съм се молил. Само глупавите и простите хора се молят. Затова не искам да се моля.“ Той излязъл с приятеля си на разходка из гората. Там ги срещнал един апаш, който хванал безверника и започнал да го бие. „Моля ти се, не ме бий! Каквото искаш ще ти дам, само моля ти се, престани да ме биеш.“ Дал на апаша нещо и се освободил. След това приятелят му го запитал: „Нали казваше, че никога не си се молил? От де знаеш как да се молиш? Апашът те би, за да ти покаже, че можеш да се молиш.“

Значи ние се молим на онези, които ни бият. Защо тогава да не се молим на Господа? Че и Той има тояга. Ако се молиш, няма да опиташ тоягата на Бога. Ако не се молиш, тояга ще има. Чудно нещо, аз говорих работи, за които за пръв път ми се даде такава опитност! Казвам: всички страдания на хората се дължат на нежеланието им да се молят. Няма да се мине много време и те ще се научат да се молят. Как? Бедни ще станат, болни ще бъдат, гладни ще останат, богатството си ще изгубят, жената и децата ще забегнат някъде и като останат сами и нещастни, ще започнат да се молят на този, на онзи, да им помогнат. Сега аз не искам да ви убеждавам да се молите. Вие мислите, че много се молите. Молите се, но само при тоягата. Трябва да ви чукне горния праг, за да видите долния. И това не е лошо, но по-добре, да не ви чукне горният праг. По-добре е, без да ви чукне горният праг, да имате вътрешно разположение на духа.

Сега аз искам да ви наведа на другата страна на въпроса. Някога вие не искате да се занимавате със себе си. Знаете ли, какво нещо е самовъзпитанието? Бих желал да ми покажете как вие се самовъзпитавате. Правили ли сте опит да си поставите за задача, цял ден да не намерите погрешка в никого? Каквото и да видите, каквото и да ви се случи, да казвате, че всичко е за добро. Считайте, че всичко е в пълен ред и порядък. Виждате, че двама души се карат. Спрете се пред тях и ги поздравете. Кажи му: „Отлична е тази работа!“ Във всичко виждайте нещо красиво. Сега, всеки от вас, дето мине, във всичко вижда противоречие. Ако не виждате противоречията, вие съзнателно се възпитавате. Влизате в едно село и на пътя виждате едно умряло куче, което отдалеч още мирише. Не казвайте, че мирише лошо, но намерете някоя добра дума или отминете си, без да обръщате внимание. С когото се срещате, кажете си по една добра дума, та всеки да пожелае да си я запише. Че някой те нарекъл будала, не се смущавай. В тази дума се крие цяла реч.

Буквата „б“ означава нещо, което расте – семето. Буквата „у“ означава това, което възприема любовта. Буквата „д“ – плод, който е завършил своето развитие, увиснал надолу, „а“ означава бременен човек, който носи нещо в себе си; „л“ – човек, който никога не се мъчи, той има стремеж нагоре. Значи будалата никога не си чупи главата, с никого не се кара, никой не го бие, с никого не спори. Кажат му: „Вземи това“, и той го взима, „помести се“ и той се помества. Как ще биеш такъв будала? Каквото му заповядат той го изпълнява. После пита: „Какво обичате още?“ Кога кой го види, казва: „Какъв е будала! Не разбира живота.“ – Не, той е умен човек, той носи известни елементи в себе си. „Той е много груб човек.“ – Не, той е добър търговец, има достатъчно стока. Всеки може да си купи нещо от него. Где е лошото на будалата? Лошото в грубия човек е, че дето го срещнеш, той те спира и туря на работа. За да ти говори, нуждно е време. Затова казва: „Ела у дома. Имам един товар. Ще го туря на гърба си. Нали ме питаш къде отивам. Казах ти, щом се освободя, ще говоря.“ Ти се чудиш на неговата грубост, а той търси начин да се освободи от товара си. Много естествено, натоварен е човекът. Като знаеш това, не го питай, къде отива. Този човек е груб в себе си.

Често и вие имате едно грубо чувство във вас. И вие ще забележите, че някой ви нашепва под лъжичката, в дясната страна. Ако не слушате какво ви казва, изведнъж ръцете и краката ви почват да мърдат, готови сте да кажете обидна дума, да ударите някого. Контролирайте енергията си. И вие сте недоволни от своята грубост, самоосъждате се, но причината не е във вас. Нямате право да се самоосъждате. Да се оставяте други да ви осъждат, и то не е право. Виждате, че работата се усложнява. Ти можеш само да признаеш, че постъпката ти не е правилна. Това вече е друг въпрос. Често хората си служат с внушението, без да подозират каква сила се крие в него. Някой внушава една престъпна мисъл на човека. Той става от сън, мъчи се, не може да се освободи от тази мисъл. Той счита, че е извършил някое престъпление. Дръжте съзнанието си будно и не се поддавайте на чуждите мисли. Например някой казва, че хората на Изгрева не живеят добре. Той дава за пример живота на външните хора. Това е чужда мисъл. Не вярвайте на нея. На мене ли ще разправяте как живеят хората от света? „Ние не сме светии.“ – Светии не сте, но и грешници не сте. Мъдреци не сте, но и глупци не сте. Освободете се от закона на внушението.

Наблюдавам как хората си внушават. Казваш за някого: „Как се криви този, като ходи.“ Не му внушавай тази мисъл. Кажи: „Колко хубаво ходи този човек!“ „Колко се е прегърбил този!“ – Остави тези неща. Това не е възпитание. Не е ваша работа, кой как ходи. То е външната страна на живота. Че един бил весел, друг сериозен, то е тяхна работа. Привидно човек може да бъде весел или скърбен. Той се упражнява, актьор е на сцената. Смее ли се или плаче, той се старае да изиграе добре ролята си. Не питайте защо плаче, нека си плаче.

Един брат разправяше опитността си с едно малко дете. Майката оставила детето при него и отишла на работа. По едно време детето започнало да плаче. Братът искал да го успокои, но като не могъл, почнал да го подражава: детето плаче и той плаче. Детето погледнало към брата, засмяло се и казало: „Много плачеш, бе!“ Така то утихнало. По-добре да плачеш с човека, отколкото да го утешаваш. Щом видиш един скърбен човек, влез в положението му. Остави го спокоен, не бързай да го утешаваш. Ако го утешиш товарът му ще дойде на твоя гръб. Не мисли, че страданията са произволно нещо. Щом той е тъжен, стани и ти тъжен. Ти искаш, като си весел, всички хора да бъдат весели. И те искат същото. Като знаеш това, пази се от внушения. Не казвай, че внушението е праздна работа. Не казвай, че нищо не си свършил. Свършил си университет, а казваш: „Какво от това, че съм свършил?“ Радвай се, че си свършил университет. „Не съм още на служба.“ – Радвай се и за това. „Назначиха ме на служба.“ Радвай се, че си впрегнат на работа. Щом мислиш така, ти живееш в разумния свят. Щом си на работа, един човек по-разумен от тебе има съображение защо те е впрегнал. Той ти е дал една задача, която трябва да разрешиш.

От всички се иска нова философия на живота. Външно една задача изглежда решена по един начин, но като я приложиш в живота си, тогава ще имаш резултат. Това са елементарни неща, но аз мога да ви дам ред формули за самовъзпитание. Не е достатъчно да казваш, че трябва да се живее добре. Сто пъти на ден може да кажеш на кокошката, че трябва да живее добре, но тя пак ще си кара по своему. Колкото и да казваш на котката да не бута млякото, тя си знае своето. При самовъзпитанието, човек е дошъл до положение да си служи с закона на положителното отношение. Първо той трябва да бъде здрав. Кажи си: „Имам всички условия да бъда здрав, имам всички условия да бъда богат.“ – „Кога?“ Остави този въпрос настрана. Мисълта за здравето и богатството ще те успокои и ти ще имаш всички условия да бъдеш здрав и богат. Не питай кога ще стане това, днес или утре. Колкото богатство ти е нуждно, то ще дойде. Не взимайте за образец богатите американци, милиардери. Това богатство не е в реда на нещата. Една идея е дотолкова реална и осъществима, доколкото може да се разбере. Доколкото може да се радваш на богатството, дотолкова то е за тебе. Само това богатство може да ти даде подтик. Един американски милиардер казал: „Първите три долара, които спечелих с честен труд, ми причиниха по-голяма радост от всичките останали милиони.“ Това богатство е истинското. Защо ви е такова богатство, на което не можете да се радвате? Защо ви е такова ядене, на което не можете да се радвате? Защо ви е такава мисъл, на която не можете да се радвате? Защо ви е такава постъпка? За вас е ценно вашето съзнание да взима участие във всичко, което вършите.

Сега наблюдавам, как сами се спъвате в школата. Като се свърши лекцията, все ще има нещо речено – казано, което ви смущава. Друг е въпросът, ако не дадете никаква важност на това „реченоказано“. Никога не говорете неща, които не сте проверили. Ще кажеш, че някой не те обича. Какво разбираш, ако някой каже, че те обича или че не те обича? Аз харесах една сестра, която всякога си казваше истината. Един ден, след като се разговаряхме, тя каза: „Учителю, аз съм влюбчива, лесно се влюбвам.“ – Права си. „Обаче, това нищо полезно не ми е допринесло. Как да се избавя от това? Някога си кажа: няма да обичам. Щом кажа така, изпитвам голяма празднота в сърдцето си. Като дам подтик на сърдцето си, страдам. Какъв съвет ще ми дадеш?“ Казах и: Не е лошо, че се влюбваш, но твоето влюбване е само за момент. Втория момент се разколебаваш, започваш да съжаляваш, че си се влюбила. Като се влюбиш в някого, ти виждаш една добра черта в него, която ти дава подтик. След това започваш да изискваш от него повече, отколкото той има. Щом не получиш исканото, разлюбваш го.“

Един познат ми разказваше своята опитност. Върви той един ден в гората. Среща го един апаш и му казва: „Стой, дай кесията си!“ Апашът мислел, че попаднал на богаташ. Моят познат не се уплашил. Извадил кесията си и започнал да отваря всички преградки – нямало нищо. Апашът го погледнал и казал: „Хайде, върви си. Друг път да носиш пълна кесия.“ Какво ще му иска? Беден е човекът, нищо няма. Трябваше ли да се спре, да морализира и възпитава апаша? Отваря кесията си, показва му я и си заминава.

Казвам, не се подпушвай. Имаш едно желание, не го подпушвай. Не реагирай в себе си. Не мисли, че със сила можеш да измениш нещата. Бъди готов повече да отстъпваш, отколкото да воюваш със себе си. Не си противодействувай. Това е закон, който Христос изказал със стиха: „Не се противи на злото!“ Има някакво зло в тебе, дай му място да излезе навън. Не взимай участие с него, но дай му път да се изяви.

И тъй, първото нещо, което се иска от вас, е да не смесвате гениалността с религиозността. Те са две различни неща. Гениалността работи с човешкия ум, а религиозността – с човешкото сърдце. За да облагородите сърдцето си, трябва да имате отличен ум. Умът пък се нуждае от отлично сърдце. Човек се нуждае от отличен ум, отлично сърдце и отлична воля. Не мислете, че отсега нататък ще станете светии. Ако светийството не е вложено във вас отначало, вие сте изгубени. Всеки има възможност да стане светия, но трябва да извоюва нещо. Например някой има нужда от търпение, друг – от кротост, трети – от смирение. Ще работите върху това, което ви липсва, както ученикът работи върху дадени задачи. Изучаваш рисуване – ще се упражняваш. Например като рисуваш устата, трябва да предадеш нещо от характера на човека. Когато похвалят някого, устата му особено се отваря. Той казва: „Моля, не ме хвалете!“ – Остави човека, нека те похвали. Ти си мълчи, не прави никаква бележка. Слушай какво ти разправят. Казват: „Ти си учен човек.“ Кажи си: „Амин, тъй да бъде!“ Казват, че си много щедър. „Не съм още щедър, но както казвате, тъй да бъде.“ У вас има една скритност. Пред хората казвате едно, пред себе си мислите друго. Това е само да не се изложите пред хората. Питат те: „Ти ли направи това?“ – „Аз го направих.“ Какво ще направиш, ако по твой адрес се говори лошо? Не се оправдавай, но кажи: „Щом нося лошото в себе си, ще нося и доброто.“

И тъй човек трябва да разбира процесите, които стават в природата. Когато вятърът духа, не му се сърди. Или измени пътя си или го забрави и продължи своя път. Защо да не ти е приятно, че вятърът те духа? Ти казваш: „Днес ли се намери този вятър да ме духа?“ По-добре кажи: „Колко хубаво се развява косата ми! Колко е приятен този вятър!“ Ако ти падне шапката, ти се сърдиш на вятъра. Удариш се на някой камък, сърдиш му се. Защо не се извиниш на камъка, че не си го видял? Това е цяла философия. Това са методи за самовъзпитание. Вие мислите, че като отидете на Небето, ще бъдете между ангелите и ще се учите от тях. Там има голям оркестър от различни инструменти. На едного ще дадат цигулка, на друг мандолина, китара, пиано и вие трябва да свирите. Какво ще правите, ако не знаете да свирите? Мислите ли, че ангелите ще ви свирят, а вие само ще слушате. На небето и слушателите взимат участие. Там не е като на Земята. Цялата публика взима участие. Сега вие слушате моята лекция, но ако сте на небето и слушате една лекция, няма да останете само слушатели, но веднага ще вземете участие – ще започнете да проповядвате.

Казвате: „Тази работа не е за нас. Ние не сме дошли още до това развитие.“ Всеки ще направи това, за което е готов. Детето, като постъпи в първо отделение, учи това, което е за него, а не каквото баща му може да учи. Бащата може да отиде за вода с големи стомни, а детето не може да направи това.

Освободете се от внушението, че не сте такива, каквито трябва да бъдете. Не, вие сте точно такива, каквито трябва да бъдете. Няма по-добри хора от вас в България. Ако има такива, нека дойдат да ми докажат, че са подобри от вас. Аз ще ги опитам. Аз нося 20 килограма вода. Някой казва: „Аз пък мога да носа 40 килограма.“ Добре, ще опитам. Ако наистина носи 40 килограма и в мене ще се яви желанието да бъда силен като него. Не е важно количеството, важно е и аз, и той да носим водата с радост, с добро чувство. Този закон работи в човека. Ако дам на един човек парче хляб или цял хляб, целият хляб няма да го ползува. При възпитанието, малкото, дадено с любов, ползува повече, отколкото голямото без любов. Станеш сутрин рано, вдълбочи се в себе си, да приемеш една малка мисъл. Кажи си: Днес няма да се сърдя, няма да търся лошите черти в братята и сестрите.“ Сега вие заемате положението на пророк, предсказвате кой е добър, кой е лош. Ти не се пророк. Бог не те е пратил, като Натана, да казваш на хората да се покаят, да изнасяш грешките им. Станеш ли от сън, иди при сестра си, при брата си и кажи една добра дума. „Братко, изглеждаш много добре. Лицето ти е светло, виждам, че нещо хубаво преживяваш. От няколко време забелязвам, че нещо хубаво се събужда в тебе.“ Кажи това и си замини. Можете ли да го приложите? Това се формули. Без формули не може. Всяка дума е формула, всеки поглед е формула, всяко движение е формула. Всичко, което съзнаваме, мислим, чувствуваме, са все формули. Това са сили.

Сегашните хора очакват да дойде Христос на земята, да оправи света. Те го очакват като светлина. Наистина, Христос ще дойде по пътя на светлината. Но по този път вървят и човешките мисли и чувства. За да дойде Христос на земята, всички хора трябва да имат гениални умове и светли сърдца. Тогава, като срещнеш една сестра или един брат, ще видиш първо доброто в тях. Ще знаеш, че в тях Бог е работил и продължава да работи. Видиш ли някакъв недостатък, ще знаеш, че това е нещо външно, което лесно се изчиства. Вземи тази картина и я измий. Тогава ще се любуваш само на онова, което Бог е създал. Във всеки човек им нещо, създадено от Бога и нещо – от човека. Спирайте се върху това, което Бог е създал, а не върху човешкото. Щом видите нещо хубаво, красиво в човека, това е Божественото, което работи в него. Ако си кисел, това е човешко, ако съжаляваш за това, Божественото работи в тебе и те насърчава да бъдеш друг. Работете върху красивото във вас. Казано е в Писанието: „Ако вие не пребъдвате в Мене, и аз във вас, нямате живот в себе си.“ Направете превод на тези думи.

И тъй, мислете върху това, което вие разбирате, а не върху това, което другите разбират. Важно е, какво вие сте разбрали. Казано е още: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Това да бъде тема на вашия живот. Работете върху нея. Пазете се от закона на самовнушението. След закона на внушението иде законът на вдъхновението. То иде от Божествения свят. Като приемете вдъхновението, вие влизате в друг свят. Няма да напуснете Земята, но с мисълта си ще живеете в друг свят. Да живееш в света на вдъхновението, това значи да измениш начина на мисленето и на чувствуването си. Та, първо регулирайте закона на самовнушението. Как? Чрез противодействие. Внушите ли си мисълта, че сте лоши, че нищо не можете да направите, кажете си: „Не съм толкова лош. Ще бъда добър, ще излезе нещо от мене.“ Непостоянен си. – „Постоянен съм! В бъдеще ще съм още по-постоянен.“ Ти си безверник, не можеш да се молиш, не можеш да правиш добро. – „Мога да се моля, мога да правя добро.“ Не можеш да учиш, нищо не разбираш. – „Мога да уча, мога да разбирам.“ Като си внушаваш по този начин, ще придобиеш светлина, която ще ти помага. Това е един от великите методи за успеха на човека. Работи с този метод година, две, три.

И тъй на всяка лоша мисъл, противопоставяй добра, положителна мисъл. Дойде ли в ума ти положителна мисъл, тури я на мястото и. Това значи: всяка добра мисъл трябва да се реализира.

14 лекция от Учителя,
държана на 21 декемврий 1932г.
София, Изгрев

Вътрешни опити*

Размишление

Ще прочета 10 стих от 21 глава на Притчите: „Душата на нечестивия желае зло; ближният му не намира милост пред очите му.“ Тема за следния път: „Отношение между твърдата почва, водата, въздуха и светлината“

В пътя на развитието си хората достигат до класическата мисъл. Какво нещо е класическата мисъл? Всяка мисъл, която се повтаря, е класическа. Казват за някои музикални парчета, че са класически. Класическата музика се нуждае от малко сол. Значи, тя трябва да се осоли. Има неща, в които присътствува класическият елемент. Те са нещо завършено. Някога и човек става класически. Кога? Когато мисли, че знае всичко. Като му разказват нещо, той мисли, че и това знае. Той е станал класически. Казват му: „Виж как изгрява слънцето!“ – „Зная, много пъти съм го виждал.“ – „Виж как светят звездите.“ – „Зная, виждал съм ги.“ Каквото види около себе си и каквото му казват, той мисли, че всичко знае. Какво знае младият за младостта, която носи в себе си? Той знае само, че е млад, но какво нещо е младостта не знае. Някога и той е недоволен от положението си, иска да бъде като дядо си. Като остарее, сам не знае какво представя старостта и е недоволен от нея. Младият не е доволен от младостта си, възрастният не е доволен от възрастта си, а старият – от своята старост. Защо, като си желал да станеш стар, не си доволен от старостта си? Значи човек никога не е доволен от това, което има. Имаш знание и от него не си доволен. Тогава какво търсиш в живота си! Знание имаш, не си доволен, богатство имаш, не си доволен. Казваш, че любов ти трябва. И любов имаш, но пак не си доволен.

Сега аз говоря за земния човек. Защо е недоволен? Защото не разбира промените в живота. Като минава от младост в старост, той не разбира защо става тази промяна. Младият няма знания и казва: „Млад съм, но нямам знание.“ Следователно задачата ти като млад е да напуснеш младостта си и да търсиш знанието. Старият път няма младост, но знание има. Старият е изгубил и младостта, и любовта си, затова е недоволен. За да се задоволи, старият търси любовта. Ще кажете, че младият търси любовта. Не, старият търси любовта, а младият – развлечението. Някои обвиняват младите, че се занимават с любов. Според мене, младите търсят развлечение, а старите – любов и като не я намерят, умират. Като се предават на развлечения, младите правят много грешки и започват да страдат. Младият остарява, а старият умира. За стария се казва, че заминава за Небето, т.е. влиза в рая. Какво прави там? – Новоражда се. Там той е между разумни души. Един ден, като му дотегне, той отново ще слезе на Земята. Много хора живеят временно в рая, след което го напущат и слизат на Земята. Някога и вие сте напуснали рая, но и до днес продължавате да го търсите.

Сега, като казвам „вие“, разбирам Иван, Стоян, Драган, но това са псевдоними. Когато си тури един псевдоним, човек иска да скрие нещо, да не се знае името му. Псевдонимът не е реалност. Всеки има по един псевдоним. В него се крие нещо, както в лотарийния билет се крие щастието на човека. Казвате, че този билет печели един милион. Понякога парите изгубват стойността си и се равняват на германските марки след общоевропейската война. В това време и американските долари бяха изгубили стойността си. Какво щастие може да се гради върху такива пари? Като не мислиш върху това, казваш: „Може да ми се падне една голяма сума.“ Ти си представяш бъдещата печалба и върху нея градиш живота си. Въпрос е дали ще ти се падне голямата печалба. Въпреки това, допущаш, че ще спечелиш нещо. Какво струва днес един милион лева? Ти си мечтаеш за тези пари, но най-после казваш: „Каквото дойде.“ Ти не разсъждаваш, защото не си опитал, какво означава милион. Казваш: „Праздна работа е лотарията, но да си опитам щастието.“

Такова нещо е и онзи свят за съзнанието на човека. Мислиш, че като отидеш на онзи свят, ще те приемат направо в рая, дето ще стоиш 200 – 300 години. Най-после казваш: „Онзи човек и в рая е недоволен, търси нещо.“ Когато е недоволен човек, търси само белята си. Тя съдържа велика истина. Който не е дошъл до белята, той не може да дойде до тайните на живота. Който намери белята той е дошъл до известни открития, той иска да се освободи от мъчнотиите си. Освободи ли се, той е вече доволен.

Сегашният човек се нуждае от знания. Той ще придобие знания по пътя на възможното, а не на невъзможното. Щом е на Земята, той трябва да търси възможното. Обаче, има неща на Земята, които са невъзможни. Например вие определяте какво нещо е истината. Нито един от вас няма още ясна представа за истината. Нея ще я намерите в конкретните прояви. Често се говори за знание, за мъдрост, за музика. Всеки знае какво е музиката; всеки може да вземе един инструмент и да свири. Но това подразбира системно знание и техника. Някой говори върху хармонията и мелодията, но какво е отношението между тях, какъв е вътрешният им смисъл? „Не зная какво е музиката. Не зная какво е и любовта. Не зная какво е животът.“ Обаче казваш: „Аз живея.“ Това, че ти живееш, то не е още животът. То е само предисловие на живота, на това което търсиш.

Сега аз ще начертая една наклонена линия на дъската. Защо е наклонена тя? Все има някаква идея в нея. Тази идея е мярка на нещата. Тя е наклонена по отношение на друга някоя първична линия. Вие държите ръката си изправена нагоре. Какво е било първото положение на вашата ръка? Какво е било първото положение на вашия организъм? Като човек, който ходи изправен на краката си, вие заемате перпендикулярно положение към Земята: главата има отношение към центъра на Слънцето, а краката – към центъра на Земята. Следователно човек има два центъра: като мисли, той се отправя към центъра на Слънцето, а като чувствува – към центъра н Земята. Щом повдигнеш ръката си нагоре, ти имаш вече някаква мисъл. Сама по себе си произволна, тя не се повдига. Каквото движение да правите – назад или напред, нагоре или надолу, вие имате отношение към вашия вътрешен живот. Дали ще мръднете очите си нагоре или надолу, надясно или наляво, това движение изразява известна идея. Във всяко движение има смисъл.

Човек иска да знае защо една мисъл го заставя да се движи или да не се движи. Някога той се смее, а някога е сериозен. Дава ли си отчет, защо е така? Всеки трябва да си два отчет за всичко. Всеки даден отчет за нещо може да бъде обикновен или класически. Казва се за човек, че може да бъде лек, може да бъде и тежък, да се държи с тежест. Тежките работи потъват във водата, а леките плуват над водата. Следователно ако си във водата, трябва да бъдеш лек, да плуваш на повърхността и. Под „тежък човек“ разбирам умен. Лекият не е толкова умен. Без вътрешно съдържание, думите нямат никакъв смисъл. Аз бих предпочел да нося лек човек на гърба си, отколкото тежък. Бих желал да нося лека торба на гърба си, отколкото тежка. Ако под „лек човек“ разбирам човек без знания, а под „тежък“ човек с знания, думите се осмислят, стават положителни.

В какво се заключава знанието на човека? Казваш: „Аз искам да зная. Да знаеш нещо, не подразбира всичко да знаеш. Ако искаш всичко да знаеш, ти си търсиш белята. Това е невъзможно, това е и непоносимо. Как ще се справиш с една голяма енциклопедия от знания? Да познавате всички отрасли на науката, затова са нуждни най-малко 2000 години и да работите по 8 часа на ден и всеки живот от 40 – 80 години. Понеже всички сте обикновени хора, едва ли ще се намери един, който да е мислил право цели 80 – 120 години, да е работил и да е учил. Какво ще научи човек от един кратък живот? За да придобие много знания човек трябва да спи малко и да работи много. Сегашният човек спи седем – осем часа, два часа яде и едва ли му остават три – четири часа за учене. Ако живее 80 години и всеки ден работи по три – четири часа, какво може да научи? Важно е знанието да се приложи. Има учени в света, но те повече говорят за знанието си, а по-малко прилагат. Време е да се внесат нови теории в знанието и да се приложат. Старите теории изживяха своето време.

Защо светът още не се е оправил? Много естествено, светът е пълен с идеи, които хвърлят сянка в човешките умове и сърдца, а с това пречат на светлината да ги озари. „Кога ще се изправим?“ Когато изхвърлите старите идеи от умовете си и приемете новите идеи. Те хлопат вече на умовете ви, но вие не ги приемате. Казвате: „Ако приемем новите идеи, светът ще се обърне с главата надолу.“ Светът сега е обърнат с главата надолу. Новите идеи именно ще го обърнат с главата нагоре. Всяко пълно шише ще обърнеш с главата надолу, за да излееш от него водата. Щом се излее водата, ще го обърнеш с главата нагоре. Някои хора ще обърнеш с главата надолу, за да изтече всичко, което е в тях. Така те ще дойдат в нормалното с положение и ще бъдат готови да възприемат

Някой казва: „Искам да стъпя на краката си.“ Ако водата от дробовете ти е излязла навън, ще стъпиш на краката си, ако не е излязла, по-добре е още да не стъпваш. Такова е положението на удавения. Ти си попаднал в едно мочурливо място, пълно с кал. Който попадне в това място, ще загази в калта. Положението на рибата в това място е пагубно. Хрилете и се напълват с кал и тя умира.

И светът, в който живеем, някога запушва нашата дихателна система и ние умираме. Щом дихателната система се запуши, човек престава да мисли. Щом не мисли, той умира. Следователно ако питате защо умира човек, казвам: Човек умира, защото престава да мисли. Да мислиш, значи да дишаш. Щом престанеш да мислиш, и дишането престава. Мисълта е на място, докато държиш ума си отправен към Бога. Той е извор на живота. Щом мислиш за Бога, ти имаш отношение към непреривния живот. Ще мислиш постоянно за Бога. Защо? За да живееш. Ако започнеш да човъркаш мисълта си, ти ще изгубиш своя живот. Тури Бога в себе си и слушай какво ти говори. Все ще умреш някога, но поне ще разрешиш задачите си. Иначе, пак ще умреш, но няма да разрешиш задачите си. Ако искаш да намериш правия път, първо мисли, какво си ти. Обективната проява на Бога е човекът, а субективната проява – ближният на човека. Ако не познаваш себе си, как ще познаеш вътрешното, от което си излязъл?

И тъй, хората се спъват в живота си, защото вместо да изучават себе си, те се занимават с въпроса, какво представя Бог. И това не е лошо, но за този въпрос се иска голям ум. Този въпрос може да се разреши едва след хиляди години. Сегашният човек не е в състояние да го разреши. Казано е, че човек е направен по образ и подобие на Бога. В какво се вижда това подобие? Във възвишените мисли и благородни чувства на човека. Те са образ и подобие на Божественото начало в него. Като вървиш по пътя на своите светли мисли и благородни чувства, ти ставаш истински човек и поемаш правия път на живота. Да бъдеш истински човек, това не значи да се мислиш божество. Някой казва, че няма подобен на него. Значи той е божество. Питам: какво божество си, щом страдаш или боледуваш? Друг е въпросът, да кажеш, че като Бога няма друг. Защо? Защото Той е съвършен. Той никога не се изменя. При това, каквито промени да стават вън от Него, нищо не Го засяга. Какво ще кажете за човека? Той живее в свят на постоянни промени, които го засягат. Защо и за какво стават тези промени? Това е философски въпрос, който някога ще се разреши.

Има един свят, който никога не се мени. Той е реалния свят. Светът на промените е нереален. Там има големи страдания. Дето няма промени, там е блаженството, там е реалния свят. В света на промените има и радости и скърби. Чуя ли, че някой се оплаква от живота си, от страданията си, аз вадя заключение, че той е в света на промените. Когато спи, човек се радва, когато е буден, той страда. Когато някой каже, че целият му живот е пълен със страдания, аз го питам, на колко години е. – „На 40 години.“ – Значи 20 години си спал, 20 години си бил буден, т.е. 20 години си се радвал и 20 години си страдал. Като ми говориш за страданията си, ти имаш пред вид онези 20 години, когато си бил буден, кажеш ли, че си се радвал, ти имаш пред вид онези 20 години, когато си спал, когато щастието те е посещавало. „Цял живот съм страдал!“ – Не говориш истината. – „Цял живот съм бил в тъмнина, не съм видял нито един слънчев лъч.“ На колко години си? – „На 40.“ Значи цели 40 години Слънцето не е изгрявало. Не говориш истината. Аз вадя заключение, че когато Слънцето изгрявало, ти си спал, когато залязвало, ти си бил буден. Значи 20 години си бил в тъмнина и 20 години в светлина.

Казвам: Освободете се от илюзиите на своя живот. Трябва да знаете кога сте будни и кога спите. Невидимият свят изпраща страдания на хората, да ги събуди. Страданията са остен, който боде хората и казва: „Станете! Доста сте спали!“ Един американец милионер обичал повече да си поспива, поради което много от предприятията му пропадали. Когато трябвало да си нареди работите, той спял. За да става рано, той заповядвал на слугата си да го събужда със сила. Слугата влизал рано сутринта в стаята му и започвал да го дърпа, да го тегли за косата. Господарят скачал веднага хващал слугата си и го изпъждал вън. Недоволен от господаря си, слугата го напуснал. Така се изредили десетина слуги, но никой не могъл на научи господаря си да става рано. Най-после дошъл един здрав, силен, смел слуга. Още първата сутрин той успял да се справи с господаря си: започнал да вика, да го бута, един момент не го оставил спокоен. Господарят скочил от леглото си и се хвърлил върху слугата. Започнала се борба: слугата отгоре, господарят отдолу; господарят отгоре, слугата отдолу. Най-после слугата успял, господарят се разсънил и повече не легнал. На другата сутрин, като видял, че слугата влиза в стаята, господарят веднага скочил от леглото си. След това слугата казал: „Господарю, сега ще изпълниш договора, ще ми дадеш десетте долара.“ Договорът гласял: ако слугата успее да събужда господаря си навреме, всяка сутрин ще получава по десет долара, ако не успее, той ще дава същата сума на господаря си. Господарят благодарил на слугата и изпълнил задължението си.

Казвам: Всеки от вас има по един такъв господар и по един слуга в себе си, които са в постоянна борба. Който бъде победен, той плаща. Най-после слугата побеждава. Той успява да събуди господаря си и да го застави да плати. Слугата казва: „Ще ставаш рано и ще плащаш. Много има да плаща господарят и трябва да плаща. Така ще научи един добър урок, ще придобие едно добро качество. Само така човек ще предприема хубави работи и всякога ще успява в предприятията си.

Помнете: всичко, което става в света, е на място, нищо не е произволно. Ако при сегашното състояние на развитието си, човек не следва перпендикуляра на своя живот, никога не може да бъде свободен. Вие още не сте свободни. Прозяваш се. Свободен ли си да скриеш прозявката? Какво нещо е прозявката няма да говоря. Ако говоря за нея, ще ме разберете криво. В мисълта ви ще влезе един лош образ, от който мъчно ще се освободите. Ставаш сутрин от сън, не знаеш какво положение да заемеш. Свободен ли си? Някой става по права линия, друг – по крива. Защо се движиш по права или крива линия сам не знаеш. Обаче знае се, че всяка постъпка има свое определено движение. Всяко ставане от сън, всяко движение, всяко ядене, има свой определен смисъл. „Аз мога да правя каквито искам движения.“ – Можеш, но всяко движение носи последствията си. Затова казвам: „Не, приятелю, ти не можеш да правиш каквото искаш. Опитай се да излезеш в града и да правиш каквото искаш. „Мога да говоря каквото искам.“ – Не е така, ще говориш само избрани работи. „Мога да ходя дето искам.“ – Не можеш да ходиш дето искаш. Ще ходиш само там, дето ти е определено. „Не мога ли да ходя на училище?“ – Какво си придобил от училището? „Нямам ли право да ходя на работа?“ – Ще ходиш на работа, ако си нахранен и облечен. Как ще работиш, ако си гладен и необлечен? Щом нямаш дрехи, ще седиш вкъщи. – „Тогава ще се примиря с положението си.“ – Ще се примириш, разбира се, няма какво да правиш. Какво ще стане с тебе, ако не учиш, ако не работиш, ако не се примиряваш? „Дотегна ми това, искам да си почина малко.“ Питам: какво нещо е почивката? Почивката подразбира права мисъл. Само в правата мисъл има почивка. Плувецът, който плува в бурното море, иска да се добере до една скала, да се облегне на нея и там да си почине. Да си починеш, това значи да избегнеш блъскането на едно чувство в друго. Щом те блъскат вълните, ти си в развълнуваното море. Влезеш ли там, трябва да намериш една основна мисъл в себе си, на която трябва да стъпиш. Само така ще уравновесиш силите на своя организъм.

Казваш: „Аз остарях.“ – Какво от това? „Аз съм млад.“ – Какво от това? Дали си стар или млад, това нищо не значи. „Не ми е дошло времето за работа.“ – Това не е никаква философия. Ще дойде и твоето време за работа. Каквото е днес, това ще бъде и тогава. „Още не съм човек.“ – Според мене, ти първо си човек, а после друго нещо. – „Искам да уча, да намеря своя учител.“ Ти търсиш учител, майката търси дете, а детето кого търси? Първо майката ли трябва да търси или детето? – Първо майката трябва да 1ърси, а после детето. Кой иде пръв: учителят или ученикът? Ако няма ученици, какво ще прави учителят? Ако няма учители, какво ще правят учениците? Как ще намериш учителя си, ако не си роден? Кого търси душата? – Духа. Като се радва и скърби, душата търси духа, т.е. реалността. Като слезе на Земята, душата влиза в света на промените. Тук тя търси начин, по който да се освободи от ограниченията на живота. Тя има една задача – да намери своят Учител – Великото Начало – Духа.

Като се говори за Духа, хората се натъкват на противоречия. Духът е отвлечено понятие за тях. Всъщност Духът освобождава човека от противоречията. Без Духа, той не е свободен, около него се движат различни духове – пияници. Той е в затвор, осъден да лежи 10-20 години. Моли се, плаче, дано някой го освободи. Иде Духът, плаща за него и казва: „Втори път да не правиш такива разходи.“ Духът го пита: „Защо задлъжня толкова много? ,Ядох и пих.“ – „Като си ял и пил, кое е най-сладкото ядене?“

Пишете върху темата: „Най-сладкото ядене.“ Пишете това, което вие знаете и сте опитали, а не което други са писали. Казваш: „Аз зная това.“ Много неща знаеш, но като ги описваш, виждаш, че нищо не знаеш. От знание до знание има разлика. Като изучавам живите линии на човешкото лице, намирам известно съкращение в тях. Линиите на носа, на очите, на веждите, на устата крият известна тайна в себе си. Тя именно трябва да се изучава. За да се домогнеш до това знание, трябва да знаеш под какъв ъгъл да гледаш. Само така ще можеш правилно да ги измериш.

За пръв път имах такава опитност в Сливен. Когато открих една жива линия на лицето на едного, аз видях от главата му да излиза мека, приятна светлина. Казах си: „Сега разбирам, какво означава живата линия и какви са отношенията и към човека.“ Някога и вие ще видите една жива линия и ще възприемете нейната светлина. Живата линия е Божествена мярка. Тя произвежда преврат в човешката душа. Живата линия е подобна на варта. Първоначално човек е бил затворен. Всичко около него е било тъмнина. Той се мъчил да отвори вратата, да излезе вън. Ако може да отвори вратата, пред него ще се открие цял свят.

Мнозина от вас сте в затвор. Вие трябва да отворите вратата, да излезете на свобода. За това с нуждай големи усилия. Казваш: „Като изляза от затвора, тогава ще направя каквото трябва.“ – Не, още сега ще се научиш да отваряш и затварят вратата, да проникне повече светлина в затвора. Още сега светлината трябва проникне в телата ви, да се обновят. Щом се обновите, ще постигнете много неща. Днес хората говорят вече за подмладяване. Това е въпрос, който засяга всички. За подмладяването са нуждни много неща. Ако не знаете как да се храните, не можете да се подмладите. Не могат да се подмладят онези, които ядат месо, пушат и пият. Човек се подмладява и остарява – от него зависи. Казваш: „Аз от отказах от месото.“ Отказал си се, но като го видиш, дояжда ти се. Това показва, че още не си се отказал от месото, както трябва.

Един наш познат разказваше своята опитност: „От 12 години съм вегетарианец. Един ден влизам в една гостилница и ми замириса приятно на момици*. Много обичах момици. За момент забравих, че съм вегетарианец. Сядам пред една маса и поръчвам да гостилничаря да ми донесе готвени момици. Той донесе една чиния и я сложи пред мене. Веднага се сепнах, сетих се, че не ям месо и си казах: „Чудно нещо, какво щях да направя!“ Скъпо щях да платя яденето на момици. Извиках гостилничаря и казах: „Извинете ме, връщам яденето, не съм разположен.“ Платих яденето и излязох. Вървя по улиците и си мисля: Не съм станал още вегетарианец. Сега, като ви наблюдавам, виждам, макар и да следвате Новото учение, често изпадате в изкушения.

Обичам да наблюдавам хората и да се посмея малко с тях. Някой си мисли: „Откак влязох в новия път, изгубих свободата си.“ Ти никога не си бил свободен, никога не си бил в новия път. Новият път освобождава човека. Обърни се назад, да видиш, че си още в стария път. „Не мога да се обърна, да гледам назад.“ – Много естествено, докато си в стария път, нищо не виждаш. Турците казват: „Да гледаш красивото, в каквато и да е форма, това е благословение.“ Сега хората казват: „Това не гледай, онова не гледай; това не прави, онова не прави.“ Те се наплашили толкова много, че се страхуват даже от сянката си.

Един американски професор завел жена си на една интересна сказка за електричеството. Сказчикът разказвал за металите, като добри проводници на електричеството. Той направил няколко опити, с които доказал, че ако електричеството минава през такива проводници, по никой начин не може да падне гръм върху големи здания. Жената на професора слушала внимателно цялата сказка и като впечатлителна дълго време не могла да се освободи от думите на сказчика. Една нощ в съня си тя чула някакъв шум в стаята, дето спали и веднага събудила мъжа си. „Какво има,“ запитал професорът. – „Гръм пада!“ Той започнал да търси в стаята коя е причината за шума, но жена му тревожно казала: „Не се докосвай до стола! Не се приближавай до камината! Стой настрана!“ Така тя разкарвала професора цяла нощ и не го оставила да спи. Гръм щял да падне и го убие. Какво било учудването на професора, когато отворил прозореца и видял, че небето било ясно, чисто, атмосферата тиха и спокойна, без никакво електричество. В това време по улицата минавала кола, която вдигала шум, но в главата на жената се преплитали впечатления за атмосферното електричество и гръмотевици, от които не могла да се освободи. Като се успокоила, професорът казал: „Съжалявам, че те водих на сказката. Развали ми съня.“

Стремете се към истинското знание – знанието на окултната наука в прав смисъл на думата. В това знание се крие истинското, естествено разрешение на живота. Новото знание, което придобивате сега, не може да заличи старото, което носите в себе си. Божественото знание разрешава всички въпроси и отношения, които съществуват в целокупния живот. Ако не можеш да поставяш нещата на своето място, ти влизаш в противоречие със себе си. Иде при тебе един от твоите кредитори, който казва: „Плати дълга си, срокът дойде.“ – „Нямам възможност, пари нямам.“ – Това не те спасява. Казвам: за да отложиш срока на полицата, ти трябва да знаеш законите на живота. Там ще намериш правилен начин за отлагане на полицата. Ако не знаеш какво да кажеш на кредитора си, скоро ще се намериш в затвора. Кредиторът е готов да се боксира с тебе. Той може да те набие на общо основание.

Сега аз говоря за временния живот, с който постоянно влизаме в стълкновение. Аз говоря за вътрешните кредитори, на които човек постоянно се натъква. Бориш се със себе си. Това е един от твоите вътрешни кредитори. Ти искаш да го изпъдиш, но той е по-силен от тебе. Изпъдиш го от едно място, той дойде от друго и казва: „Ще платиш!“ Така продължава борбата ден, два, седмици, докато най-после платиш. Казваш: „Аз съм господар на себе си.“ Какъв господар си? Като видиш трудното положение, тогава плащаш.

Една госпожа разказваше своя опитност. Мъжът й пиел. Тя имала пари в банката. Понеже се страхувала, да не би той да извади парите и да ги изпие, тя се обърнала към един свой чичо за съвет. Той й казал: „Вместо да живееш със страх, за парите, по-добре ги дай на мене, да оженя дъщеря си. Един ден ще ти ги върна.“ Тя се съгласила. Когато поискала парите си назад, той казал: „Не е ли по-добре, че ожених дъщеря си с твоите пари, отколкото да ги изпие мъжът ти.“ Догато се страхувала от мъжа си, чичо й я изиграл.

Често и вие изпадате в положението на тази жена. Вместо да спасите нещо, вие го изгубвате. В края на краищата излиза едно и също. Или мъжът ти ще изпие парите или чичо ти ще те изиграе. Ако момата е щастлива поне в женитбата си, парите отишли на място. Обаче тя не била щастлива. Мъжът й я биел по три пъти на ден. В случая но-добре беше пияницата да изпие парите, отколкото да се ожени младата мома и да бъде нещастна. По-добре беше пияницата да се ожени за кръчмаря. Добре е и момата да получи парите, но да беше поне щастлива. Това са изводи. Какъв смисъл има да дам пари на една мома и тя да бъде нещастна. Какво са допринесли моите пари? Всяка жертва, която правим, трябва да даде добър резултат, да ни ползува. Всяка жертва, която не ни ползува, е безпредметна. С други думи казано: „Ако жертвата, която направя, не е за славата Божия, нищо не допринася. Ако жертвата е за славата Божия, тя носи благословение за всички хора.

Каквито други закони да поставяте, това е така. Всяка жертва, която повдига само мене, без да създава връзка между мене и Този, за когото се жертвувам, Който ме е пратил на Земята, тя няма смисъл. Някога страданията допринасят нещо по-добро, отколкото радостите. Въпреки това някой човек не желае да страда. Ако трябва да правите избор между страданията и радостите, всеки ще избере радостите. Понеже доброволно никой не иска да страда, Невидимият свят ни изпраща страданията без да ни пита. Христос каза на един от учениците си: „Това, което сега говоря, не го разбирате, но един ден ще го разберете.“ Чрез страданията вие ще разберете вътрешния смисъл на живота. Не е въпрос да се критикувате. Някога мислите, че сте много усърдни, че сте много набожни, че изпълнявате Божията воля. Ако е така, радвам се, но не се заблуждавайте. При всички случаи трябва да познавате коя е Божествена мисъл и коя – човешка. Постъпваш неправилно и казваш: „Това е човешко, а онова – Божествено.“

Това, което разделя хората и ги смущава, то е човешко. Тури човешкото настрана. То има по-голямо тегло от Божественото. Дойдеш ли до Божественото, ти си свободен. То се познава по свободата, която дава на човека. Божествената мисъл, превръща неразположението в разположение, болестта в здраве. При човешката мисъл, болестта се усилва. Ти боледуваш, искаш да оздравееш. Как ще стане това? Спомни си, има ли човек, с когото да си в лоши отношения или към когото да имаш лоши чувства. Изпъди от съзнанието си лошите мисли и чувства. Щом направиш това, няма да се минат два – три деня, и ти ще оздравееш. След това покани тези хора у дома си и поговори с тях. Може да си изпаднал материално, да не ти вървят работите добре. Приложи същия закон. Ако и при това положение работите не се оправят, разбирам, че в твоя живот има нещо криво. Срещаш богати хора, нека ти е приятна тази среща. Хора, на които е дадено богатство, и те изпълняват Божията воля. „Ама, те са крали.“ Докато държиш в ума си мисълта, че те крадат, ти сам се петниш. За богатите хора е казано: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие.“ Обаче богатият, който съзнава, че богатството му е дадено за благото на всички, той е на прав път. Който съзнава, че дарбите и способностите, умът, сърдцето, волята и тялото са за благото на всички хора, той е богат човек. Щом използуваш тези богатства за общо благо, ще дойдат и другите богатства на помощ. Живей съзнателно, но не мисли да трупаш богатства. Мислиш ли само за богатства, ти си на крив път. За да се свържеш с всички богати същества на Земята, трябва да се координираш с тях. Даже и когато учиш, когато разрешаваш важен въпрос и тогава ще работиш за благото на човечеството.

Дали си богат или беден, стреми се към перпендикуляра на живота. Ако той се измени, явяват се наведените линии. Перпендикулярът показва истинската посока на движението, което може да бъде бързо и бавно, правилно и неправилно. Който се движи неправилно, той изменил посоката на своя перпендикуляр. Ако умът ти се движи бавно, ти нямаш в себе си истинския перпендикуляр. Казваш, че и без мисъл може да се живее. Не можеш да не мислиш. Без мисъл, това значи да вървиш по наклон и да се отдалечаваш от перпендикуляра на своя живот. Искаш да уредиш живота си. Как ще го уредиш, като си преплетен с хиляди същества? Трябва да разбираш естеството на тия същества.

Например ти влизаш в областта на лъвовете, в областта на големите змии. Как ще се справиш с тях? Има един правилен начин за това. Ще се превърнеш на птица и ще хвърчиш над тях. Ако не хвърчиш, ти ще се бориш с тези същества, ще воюваш, ще настъпваш и отстъпваш, ще падаш и ставаш. Ако не се превърнеш на птица, всички ще те гонят. Безопасно е положението на птицата. Тогава нека змиите и лъвовете те гонят, колкото искат. Докато си с крилата на птицата и знаеш как да хвърчиш, никой не може да те засегне. Крилете представят човешката мисъл. Следователно ако знаеш да мислиш, ще се освободиш от хищниците на живота. Ако не можеш да хвърчиш, ще паднеш в техния огън. Огънят представя лошите условия.

И тъй, онази мисъл, която може да създаде криле и да ни освободи от мъчнотиите, е правата мисъл. Тя е перпендикуляр на живота. Ако между две разумни същества можете да издигнете перпендикуляр, това се дължи на правата мисъл. И наклонената линия е отношение между разумни същества. Щом перпендикулярът е разумен и наклонената линия има отношение към него. И тя е перпендикуляр към друга права. Обаче в абсолютната разумност има само един перпендикуляр. Това е правото верую. Единственият истински перпендикуляр, който разрешава всички противоречия, е истината. Тя показва правата посока на движение. Без истина никой не може да се справи с мъчнотиите си. Дойдеш до една голяма мъчнотия, извикай истината. Тя ще те освободи. „Само Бог може да ме освободи.“ – Прав си, само истината може да те освободи, Бог е истина. Молиш се, не получаваш отговор на молитвата си. Защо? – Не носиш истината в себе си.

Сега, като ви говоря по този начин, вие мислите, че искам да ви убедя в думите си. Не искам да ви убеждавам, но искам да проверите това, което знаете. Ако искам да повярвате в думите ми, това е насилие.Аз не си служа с насилие. Важно е, че това, което говоря, е истина. Иначе то е праздна работа, мъртва линия. Ако приложите тази неща в живота си, първо вие ще се ползувате. Перпендикулярът и наведените линии ще се осмислят, ако ги поставите някъде в живота си. От тези линии мога да съставя едно уравнение и да го реша. Ако нямате никакво отношение към тези линии, те ще бъдат само забава за вас.

Казват за някого, че носът му е дълъг. Важно е колко е дълъг. Ако тази линия е жива, човек мисли право. Не е ли разработен носът, не може да се говори за права мисъл. Когато човек има любов, устата му е добре оформена. Работете върху себе си, да придобиете любовта. Трябва да знаете колко отворена да бъде устата ви. Малцина държат устата си естествено. Някой стиска устните си, друг ги държи крайно отпуснати. Окултния ученик трябва да държи устата си свободно. Отворената уста показва, че физическият живот в човека взима надмощие. Стиснатите устни показват, че егоизмът взима надмощие. Ако се докарваш много, тщеславието взима надмощие. Така трябва да държиш устата си, че да ти е приятно.

Перпендикулярът трябва да бъде посоката на твоя живот. Ако следваш тази посока, целият ти живот ще бъде естествен. Чувствата и желанията ти ще се облагородят. Казваш: „Нервен съм, не мога да търпя хората.“ Преди да се разгневиш и караш, кажи си: „Ще почакам малко, докато се успокоя.“ Дай естествено положение на устата си, усмихни се и тогава говори. „Ще ме питат защо се усмихвам.“ Никой няма да те пита. Чистата, естествена усмивка внася живот в човека. Чистият поглед повдига човека. Видиш ли такъв поглед, казваш: „Никога няма да забравя този поглед.“ Чистата усмивка връща човека от кривия път. Една сестра казваше: „Един ден мислех да направя нещо лошо. Ти мина край мене, погледна ме и се усмихна. Веднага се отказах от лошото си намерение. Никога няма да забравя тази усмивка и този поглед.“ Погледът ми говорел: „А вървиш по този път, ще пострадаш.“ – „Какво да правя?“ – Ще се върнеш от този път и ще вървиш в посоката на перпендикуляра, т.е. в правия път. Погледът, усмивката са сигнали от разумния свят. Ето защо, като срещнеш един човек, погледни го с чистота и любов. С погледа си ти казваш: „Бог те създаде да мислиш добре и да вървиш в правия път.“

Ако разумните същества нямаха пред вид доброто на човека, никога не биха му отправили своя чист, любовен поглед. Съветвам ви да си купите едно малко огледало, в което да се оглеждате често. Когато искате да обидите някого, да му кажете една лоша дума, извадете огледалцето си и се огледайте. Вижте какво е положението на устата ви, линиите на очите, на носа, на веждите и започнете да мислите за перпендикуляра на живота. Вижте каква промяна ще стане с линиите на лицето ви. Наблюдавайте се обективно, като че гледате друго същество, вън от вас. Ако можете да измените мисълта и състоянието си, вие сте на прав път. Щом изправите линиите на лицето си, вие сте се избавили от голяма опасност. Всеки трябва да има ясна представа за себе си. Аз вече не си служа с огледало. Защо? Защото и без огледало виждам най-малките промени в себе си. И при най-малката промяна в състоянието ми, мога да опиша какви са линиите на очите, на веждите, на устата ми и какво е отношението между тях. Аз мога веднага да възстановя и най-малкото отклоняване, което става в мене.

Тази сутрин мислех да ви посвиря малко, но не можах. И така свиря. Между мисълта и музиката има известно отношение. Ако не знаеш как да постигнеш нещо, не можеш да свириш, нито да пееш. Днес правя словесен разбор на нещата. Друг път ще направя разбор с цигулката, т.е. чрез музиката. Аз съм посветил на музиката цели десет години, за да постигна само едно разумно движение. Знаете ли какво представя едно разумно движение или един мек тон? Като взема цигулката, правя различни движения – един, два, три, четири пъти, докато дойда до това движение, което произвежда известно действие върху мене. Правил съм опити с часове, докато дойда до онези тонове, които променят състоянието ми. Така съм дошъл до вътрешното познаване на тоновете. Някога свиря тихо, само за себе си, някога свиря бурно. От начина на свиренето вадя заключение за влиянието на силните и тихи тонове върху човека. Всеки тон – силен или тих, висок или нисък, мек или груб, оказват различно влияние. Те произвеждат различни промени. Това са начини за самовъзпитание, с които разполага музиката. Който прилага тези методи, той може да си служи и с музиката. Като ставате сутрин от сън и не сте разположени, пейте основната гама „до“. След това взимайте тоновете в терца, в кварта, квинта, докато се разположите. Пейте и не се страхувайте.

Мнозина дохождат до индуския метод на съзерцанието. Докато не минеш през пътя на пеенето, на хармонията и мелодията в музиката, не можеш да дойдеш до съзерцанието. След това иде съзерцанието. Бог е създал ларинкса за пеене, за говор, затова и говорът трябва да бъде музикален. Опитай се да произнесеш думата „брат“ или „сестра“ музикално. Една дума може да се произнесе меко, грубо, тихо, силно, по разни начини. Кажеш ли на някого „братко“, да му трепне сърдцето. Един брат ми казваше: „Само веднъж чух да ми се каже „братко“, но толкова музикално, че никога няма да го забравя.“

„Нали трябва да бъдем откровени?“ – Грубостта не е откровеност. Да бъдеш откровен не значи да кажеш всичко, каквото мислиш и желаеш. Вдълбочи се в себе си и помисли как ще произнесеш думите „брат“ и „сестра“. За следния път, десет души от вас да произнесат думата „сестра“. (Учителят пее 10 пъти думата „сестра“ на различни тонове.) Ако не можете да я произнесете правилно, ще попеете малко. Ето как ще я произнасяте. Ще седнете в стаята си и ще произнесете тихо, с дълбочина думата „сестра“. След това ще я изпеете. Ако не сте доволни, ще се коригирате. Сестрата по-лесно пее думата „братко“, отколкото „сестра“. И братът по-лесно пее думата „сестра“, отколкото „брат“. Това е истината.

Следната лекция ще ви дам няколко елементарни правила за работа. Сега и плодове ядете, но вода газите, жадни ходите. Знаете ли какво е влиянието на правите и кривите линии в живота? Ще кажете, че Господ ги е създал. Господ ги е създал, но те са велика азбука, която трябва да се изучава. Ако не знаете как да ги нареждате, нищо няма да придобиете. Те са като мислите и чувствата. Ако знаете как да ги нарисувате, те ще произведат цял преврат във вас.

И тъй, братята ще пеят думата „сестра“ и сестрите – „брат“. Така ще се образува един дует. Може да ви се вижда смешно, но е приятно. Велико нещо се крие в думите „брат“ и „сестра“. Кой от вас не е имал брат и кой не е имал сестра? Те крият известни възможности. Не се смущавайте от възможностите. „Мога да се съблазня.“ – Остави настрана съблазните. Те идват отвън, от изкусителя. Щом го няма, пей думите „брат“ и „сестра“, колкото искаш, и за последствията не мисли. Докато братът е обективната страна на сестрата, а сестрата – обективната страна на брата, обективният свят става за нас достъпен. Той е по-достъпен от субективния. Следователно когато братът мисли за сестрата, това е обективната страна на живота. Докато разглеждаме идеята за Бога, като външна страна на живота, Бог всякога ще се интересува за нас. Така ние изразяваме Неговия живот. Чрез нас Той коригира нещата. От нашия живот Той вижда, доколко са реализирани Неговите идеи. Ако не могат да се реализират, Той ги коригира. Щом Божиите идеи се коригират, ние сме вече отражение на тях. Докато Божиите идеи не се реализират в живота ни, ние всякога ще се натъкваме на дисонанси.

Тайна молитва

15 лекция от Учителя,
държана на 28 декемврий 1932г.,
София, Изгрев

Работа на природата*

Размишление

Тема за следния път: „Качества на разумния човек.“

Често хората се запитват защо са дошли на Земята. Отговорът е прост: Човек е дошъл на Земята да учи. Много време е учил и много знания е придобил. Важно е какво е приложил от тези знания. Той знае какво нещо е доброто и какво – злото, въпреки това, запитва защо са допуснати злото и доброто в света. Той говори за тях като за нещо отделно от него. Когато злото и доброто не са поставени на своето място, те действуват, но не произвеждат нуждния резултат. Например една майка има доброто желание да задоволи детето си, но му дава храна, неподходяща за него. Тази храна е здравословна за възрастния, но не и за детето, за него тя е вредна. Значи желанието на майката е добро, но резултатът е лош.

Като не разбират законите на живота, мнозина изпадат в заблуждения. Например те очакват да дойде Христос на Земята, придружен от ангели, да оправи света. Това е физическо разбиране. Преди две хиляди години Христос дойде на Земята, но не оправи света. И сега да дойде, пак няма да го оправи. Защо? – Защото Неговата мисия е друга. Даже и да наказва хората, да ги възпитава със сила, пак няма да оправи света. Питам ви: Защо вие, които признавате, че Христос ще оправи света, не се оправите? Вие очаквате нещата да станат магически: да кажете една дума и всичко да се оправи.

Следователно всеки ден човек се убеждава, че между знанието и прилагането има голяма разлика. Всеки знае нещо върху теорията на музиката, но малцина могат да изпълнят това, което знаят. Теоретически допущате, че Христос ще дойде отгоре и ще оправи света. Чрез кого ще го оправи? Чрез хората. Тогава защо хората първи не се оправят? Водата слиза отгоре и напоява долините, но ако те не я използуват, все едно, че нищо не са получили. Въпреки всичко напояването иде от високите места, от планините. Мисълта, като нещо възвишено, иде отгоре, от високите места. Ето защо, не е достатъчно човек да казва, че мисли, но трябва да знае произхода на своята мисъл. Някой казва, че само една мисъл го занимава, не му трябват повече. Можеш ли да минеш с едно ядене цял живот? На същото основание, само една мисъл не решава въпросите на живота. Неразположен си, страдаш от нещо, но ядеш. Недоволен си, пак ядеш. Храната обаче не те освобождава нито от болестта, нито от неразположението. Значи храненето не разрешава всички въпроси, но все пак допринася нещо. Някога постът намалява недоволството, но не напълно. Значи не само физическият пост и глад лекуват, но и духовният. Като постиш повече ще дишаш. Тогава вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете – ще дишаш повече въздух. Чрез дишането работиш повече с мисълта си. Мнозина от вас още не са усвоили правилното хранене. Някои постят често, но малцина са достигнали до двадесетдневен пост. Чрез поста калявате волята си и така издържате на повече работа, учене, мислене.

Ще кажете, че много неща знаете. Много знаете, но не сте разрешили всички въпроси. Това зависи от обработването на знанието. Търговецът знае да урежда работите си и да печели пари. Друг знае как е създадена вселената. Кой от двамата живее по-добре на Земята: който има много пари, или който има много знания? Един знае свойствата на билките, може да лекува всички болести; друг различава добрите от лошите хора – познава качествата на нещата. Кой от двамата живее по-добре? И едното, и другото знание е на място и добро. Но важно е, кое знание е съществено, належащо. Има знания, които са нуждни за даден момент. Минаваш през известна депресия. Как ще се справиш с нея? И светията, колкото да е напреднал, някога минава през депресия, но той знае как да се справи.

Някога се съблазняваш от нещо. Предчувствуваш, че няма да излезеш на добър край, но не можеш да си дадеш отчет, не знаеш от де иде изкушението и как да се освободиш от него. Неразположен си. Какво разбираш под неразположение? За тебе тази дума е толкова разбрана, колкото и понятието „красота“. Гледаш се в огледалото и казваш: „Не се харесвам, не съм разположен.“ Какво не си харесваш? После, пак се погледнеш, казваш си: „Харесвам се, разположен съм. Има нещо хубаво в мене.“ Кое харесваш, кое е красивото в тебе? Някога като си недоволен от себе си, търсиш вината в огледалото. Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа. Под красота разбираме хармония, която се отразява върху човешкото лице. Когато силите и способностите в човека действуват постепенно и хармонично, лицето му е красиво.

Значи произходът на красотата се дължи на вечната хармония между душевните сили в човека. Вие отделяте душевните сили от красотата, като че нямат нищо общо с хармонията на духовния свят. Затова именно някога човек е външно красив, а вътрешно грозен; външно е мек, добър, а вътрешно груб, лош. Казваш: „Това е друг въпрос.“ Не е така. Ако ангелът, светията изгуби своето вътрешно разположение и доброта, лицето му потъмнява и погрознява. Затова, когато се яви лошия дух, той се мъчи да си придаде външно меки черти на лицето, за да се покаже добър. Така постъпват някои светски хора. Ред поколения те си служели с лъжата и днес, по атавизъм, носят отпечатъка и на своето лице. Други ред поколения са крали, поради което носят на лицето си линиите на кражбата. Външно те минават за духовни, отправят погледа си нагоре, а всъщност наблюдават как могат да те използуват и излъжат. С теб заедно се молят, а след това те обират. Длъжен си да им платиш за молитвата. Те казват: „За пари не се молим.“

Такива гости имате всеки ден в себе си. Кажеш ли, че си неразположен, че нещо те мъчи, отвътре, аз зная, че те е посетил неканен гост. Изобщо, крадецът и лъжецът са слаби хора. Те си служат с хитрост. Силният пристъпва направо към целта. Питате: коя е причината, дето ред поколения, крадецът и лъжецът си служели с тези слабости? Както и да ви обясня, същността на този въпрос остава неизяснена. Днес и слабият, и силният крадат, но слабият се хваща по-лесно. В желанието да се скрие някъде, той се издава. Силният обаче може да задържи това, което е взел.

Казано е в Писанието: „Целият свят лежи в ръцете на лукавия.“ Това значи, че светът се управява от лошите хора. Казано е още, че Бог е господарят на света. Как ще разберете това противоречие? От една страна е казано, че Бог е господарят на света, а от друга страна се казва, че лошите управяват света. Защо Бог позволява лошите да управяват? Някои могат да философствуват, че това е допуснато за развитието на космоса. Възможно е, всичко може да се допусне. Други търсят причините и последствията на това, но и те не знаят същината на въпроса. Обаче Христос, като дойде на Земята, не разреши въпроса, защо съществува злото, но каза: „Не противи се на злото.“ Защо? – Защото то ни управлява. Това, което се иска от човека, е да не греши, но докато трябва да се подчинява на злото, ще се подчинява. Ти искаш да водиш добър живот, но си слуга при един несправедлив и лош господар. При това, знаеш, че не трябва да се противиш на злото. При какви случаи трябва да изпълняваш всичко, каквото ти заповядва и при какви случаи не трябва? Казано е в Писанието: „Не се кълни нито в името на Небето, нито в името на Земята.“ Ти знаеш това, но държавата те задължава да се кълнеш. Казано е също, че всяка власт е дадена от Бога. Как ще примириш това противоречие? Как ще се справиш с борбата, която става в твоя ум? Кой път ще избереш? Ето една задача, която предстои да се реши и то така, че пак да водиш добър живот.

Често говоря за молитвата, като необходим процес за човешката душа. Някои казват, че молитвата не решава въпросите. Кой ги решава? – Работата. Молитва не изключва работата. И молитвата е работа. Молиш се на Бога за нещо, искаш да ти помогне, да решиш задачите си. Така се молиш и на хората. Отиваш при един учен и се молиш, да ти покаже как да изореш нивите си, кога да ги посееш и т.н. Ще възразиш, че нивата не иска молитва, а мотика. Така е, но работата има отношение към разумния човек. Значи според разбирането на светските хора, глупавият се моли, а разумният работи. Коя свекърва се радва на снаха си, която само се моли? Свекървата казва на снаха си: „Дъще, омеси хляб.“ – „Чакай да се помоля.“ – ,Дъще, сготви обяд.“ – „Чакай да се помоля.“ Каквото я накарат, тя все се моли. Тогава кой ще омеси хляба? Кой ще сготви обяда? Никоя свекърва не може да бъде доволна от снаха, която само се моли, без да работи. Ако снахата работи, даже и да не се моли, свекървата е доволна от нея. Свекървата казва на снаха си: „Когато се молиш, скрий се някъде, да не те виждам. Когато работиш, искам да виждам какво правиш.“

Днес хората са обърнали нещата наопаки: когато се молят, всички ги виждат, когато работят, никой не ги вижда. Защо? Защото или малко работят или никак. За да бъде силен, човек трябва да знае кога и как да се моли. Казваш на някого: „Не трябва да се молиш.“ – Това е моя работа. Аз зная, трябва ли или не трябва да се моля.

Какво нещо е молитвата? – Вътрешен процес, в който сърдцето и душата взимат участие. Молитвата е въпрос на вътрешния живот в човека. Ако сърдцето и душата не взимат участие в молитвата, човек взима само външни пози, без вътрешно съдържание и смисъл. Това не е молитва, но позиране – външна маска. Молиш ли се по този начин, няма да получиш отговор на молитвата си. Молитва, при която умът е пълен с различни образи, не се приема. Като се молиш, ще освободиш ума си от всички образи. Те са оръжия за света. Молитвата не се нуждае от оръжия. Като отиваш при Бога, ще бъдеш сам и няма да носиш никакво оръжие. Ще се молиш само за себе си, за никого другиго. Казано е, че трябва да се молите един за друг. Това се отнася до колективната молитва. Ще гледаш да уредиш първо своите работи, а после работата на другите. Казваш: „Аз не се моля за себе си, за другите хора се моля.“ Това значи, да мислиш, че Бог ги е забравил и ти трябва да Му напомняш да им помага.

Преди години получих писмо от една чужденка, молеше ме да и помогна в нещо. Скоро след това получих второ писмо, в което ме запитва защо не съм и помогнал. Ако вие сте на моето място, какво бихте й отговорили? Вашият син е в странство, пише, че има нужда от четири – пет хиляди лева. Очаква отговор, но нищо не получава. Пак пише на баща си, защо не отговаря на писмото му и защо нищо не изпраща? Много просто. За да получите отговор на молитвата си, първо вие трябва да изчистите разбирането си за Бога, да не остане нито едно петно върху Неговото име. Някой гледа на Бога като на обикновен човек. Това е естествено. Докато човек не излезе от себе си, т.е. докато не се познае, той няма да бъде доволен, а недоволството е причина за неуспеха във вашия живот.

Някой е недоволен, че няма баница, а друг, че няма круши. Какъв е произходът на баницата и на крушата? Баницата има човешки произход, а крушата е продукт на природата. Някой е недоволен, че не е красив, а друг, че не е силен. Ако искаш да бъдеш красив или силен, и в двата случая желанието ти е користно. Искаш да бъдеш красив, за да обръщаш внимание на хората. Искаш да бъдеш силен, за да си оправиш работите. И тъй колкото и да си красив, все ще се намери някой по-красив от тебе, колкото и да си силен, все ще се намери по-силен от тебе. Можеш ли да бъдеш толкова силен, че никой да не те победи? Силният не разрешава всякога въпросите правилно. Външно силният носи повече материя, обаче вътрешно силният не е всякога обемист. Силният има изобщо големи разходи. Макар и силен, той се нуждае от чужда помощ. Силният има на разположение много оръжия, но сам той не ги носи – слуги му услужват. Какво ще прави той, ако слугите се откажат да му услужват? Силата на човека се дължи на общата сила на милиардите клетки, от които е съставен неговия организъм. Те влагат силата си в човека. Случва се, че някои клетки силно се индивидуализират и започват самостоятелен живот, каквото кажат те, всички ги слушат. Когато клетките изгубят вяра в първичната монада, те постепенно отслабват. Това значи, че те се отделят от общия организъм.

Казваш: „Да съм силен, че да става каквото ще!“ Силата не е единна, тя се дължи на колективната работа на милиардите клетки. Да събереш силата на всички клетки в едно, да обединиш всички разумни същества в себе си, за това е нуждно знание, умение и вяра. Казвам, че силата се заключава във вярата. Какво може да направи сама вярата? Тя не разрешава всичките въпроси. Има неща, които не се постигат с вяра. Може ли да опечеш хляба само с вяра? Може ли житото да израсте само с вяра? Аз вярвам, че като започна една работа, след мене ще дойдат множество разумни същества, да направят това, което сам не мога. Обаче аз вярвам, че след мене ще дойдат мнозина, да свършат започнатата работа. Като вярвам, ще работя и разумните същества ще помагат. Ако не ми помага, моята вяра в тях нищо не допринася. Вярата има смисъл в разумния свят. В свят лишен от разумност, вярата няма никакъв смисъл. Ако не се отговаря на молитвата ви, вие сте в неразумния свят. Молиш се често и казваш: Не чува ли Бог молитвата ми? Защо не ми отговаря? Не е ли Той навсякъде?

Питам: защо като не получавате отговор на молитвата ви, се усъмнявате в Бога? Вие искате Бог да задоволи едно от желанията ви, което за сега не ви е потребно. Например искате да бъдете учени. За сега това не ви е нуждно. Искате да станете писатели. И това не ви е нуждно. Сегашният свят не се нуждае от много писатели. Искате да станете поет. Сегашният свят няма нужда и от много поети. Той се нуждае от офицери, инженери, от изобретатели на взривни вещества, на задушливи газове и др. Сега не е време за поезия. Сегашният свят няма нужда и от молитва. Той се нуждае от работници, от копачи, орачи.

Сега вие ме слушате като говоря, но между вас има две партии: едната партия ме слуша, взима участие в говоренето, но в нея има нещо користолюбиво. Втората партия слуша и прилага. Първата партия се интересува от нещо, защото разчита на печелещия лотариен билет. Тя гледа с внимание към билета, трепти, иска да излезе пълен билет. Щом започне тегленето на лотарията, тя насочва ухото си и слуша. Печелещите билети излизат един след друг, но нейният не излиза. Защо не излиза? Ако и вашият билет печели, всички въпроси ще се разрешат. Обаче аз разглеждам живота другояче. Той си върви по свой, строго определен път. Всичко, което днес е определено за човека, му е дадено. Днешния билет е изваден вече. Определено е, колко въздух да поглъща всеки ден и какво да яде. Въпросът за днес е разрешен. Следователно като се моля, аз имам пред вид днешния ден, понеже днес искам неща, които в друг ден не могат да станат. Днес искам да постигна нещо в умствения свят. Трябва да бъда доволен и от най-малкото, което днес мога да постигна. Въпреки това, не си доволен и казваш: „Обувки нямам, шапка нямам, дрехи нямам.“ Имаш хляб, но си недоволен, че е корав, изсъхнал. Истинската философия на живота изисква да бъдеш доволен от днешния ден.

Казано е в Писанието: „Денят ще се погрижи сам за себе си.“ Майката не се ли грижи за детето си? Ако детето е здраво, майката му дава определеното количество храна, но ако е болно, тя ще му дава специална храна. Повечето от съвременните хора са болни. Те отиват при Господа да искат нещо. Той им дава едно, те искат друго. Искат неща, които не са в тяхна полза.

Не искайте неща, които ще ви причинят зло. Запример искаш да бъдеш красив. Можеш ли да се справиш с красотата? Ще кажеш, че Бог създаде красотата – всичко създаде. Бог ли създаде праха? Прахът е резултат на човешките недоразумения. Хората се гонят, преследват, рушат къщи, пътища. Те се преследват едни други, поради което никой не може да се похвали с мир и вътрешно спокойствие. Защо е така? Защото не са намерили мястото си. Те растат, развиват се, радват се и се веселят, но въпреки това са нещастни.

Какво може да се каже за прашинките? Полезни ли са на човека? Един ден те се обърнали към Господа с молба, да подобри положението им. Бог чул молбата им и ги направил водачи на водните пари. Той им казал: „Като се движите из въздуха, от време на време ще се спирате и ще посрещате водните пари. Те ще се спрат и полепят по вас. След това ще дойде вятърът на помощ и вие ще ги поведете, ще им покажете де трябва да паднат. Така именно вие ще вършите работа и ще бъдете полезни на човечеството.“ И човек в известно отношение е прашинка. Ако новите идеи не се групират около човека – малката прашинка и не образуват живите водни капки, животът е без смисъл и съдържание.

Често религиозните хора изпадат в фалшиво положение. В мъчнотиите си те очакват помощ отвън и считат, че разумният свят е длъжен да им помага. Без да е длъжен, той всякога помага. Не е било време, доброто да не е помагало, но не както вие искате, а както разбира то. Който не разбира закона, започва да роптае, както роптаеха едно време евреите против Мойсея. Те бяха недоволни от него, че ги изведе от Египет и ги лиши от месо и жилища. Те му казваха: „Дотегна ни да ядем манна. Само със сладки работи не се живее.“ Това беше израз на недоволството в човека. Кое прави човека недоволен? Бащата е недоволен от сина си, а синът – от бащата; майката е недоволна от дъщеря си, а дъщерята – от майката; господарят е недоволен от слугата, слугата – от господаря; приятелят е недоволен от приятеля си – навсякъде съществува скрито недоволство. Кое е онова, което може да ви задоволи? Щом сте недоволни, вие имате пред вид нещо, което може да ви задоволи.

Един ден една сестра ми каза: „Какво стана, че сега не ми обръщаш внимание, както по-рано? Да не съм сгрешила някъде?“ Слушам я и си мисля: това е нейно субективно схващане. От моя страна няма нищо особено. Важно е кое й дава повод да мисли така. Тя казва, че откак не обръщам внимание на нея, започнала да боледува и да страда. Значи когато Бог не обръща внимание на човека, болестите и страданията го посещават. Това е вярно, обаче какво ще кажете, ако Бог обръща внимание на човека, а човек не обръща внимание на Бога? Това е задача, на която трябва правилно да се отговори. Такава задача е например 123¹⁰. Какво означава десетата степен? Това е разумният принцип в света. Единицата е активното начало, което твори, а нулата – пасивното начало, което запазва нещата. Ако можете да използувате правилно числото 123, ще бъдете щастливи.

Числата 1,2,3 могат да се разместват и да получите нови числа – 213, 321. Те дават други резултати. Каквито и да са резултатите, човек не може да постигне това, което желае. Богат си, учен си, силен си, но пак не можеш да постигнеш онова, което душата ти желае. Като богат ще имаш удобства и удоволствия, като учен ще придобиеш знание, като силен ще придобиеш приятели, но и в трите случая ще има нещо, което не можеш да постигнеш. Ако отидете при Бога, с какво ще Го задоволите: със силата, богатството или с учеността си? Изобщо Бог е по-доволен от слабите, от простите и от бедните, отколкото от учените, силните и богатите. Не, че те са по-добри, но имат по-големи възможности да придобият онова, което душата им желае. Ставаш религиозен с цел да оправиш работите си. Ти си на крив път. Аз не отивам при Бога да оправя обърканите си работи, но да работя. Той ми е дал много блага. От мене се иска само едно: да работя за Бога. Следователно като отидеш на нивата, сам ще работиш, няма да чакаш други да работят за тебе. Какво прави чиновникът? Сутрин излиза на работа и търси превозно средство, не иска да ходи пеш. Като влезе в канцеларията, вземе перото и започва да пише. Щом стане 12 часа, туря шапката си и тръгва за дома си. Там го чака яденето, жена му е сготвила. Той се нахрани и пак отива на работа. Това става всеки ден. После той се пита: „Дали е доволен Бог от мене.“ Някой седи с часове у дома си, нищо не работи, само дърпа носа си, секне се. Защо се секне, не знае. Аз зная защо човек се секне. Като се секне, той хваща носа си и по такъв начин въздействува на своя ум.

Много правила съм ви дал, как да се секнете, как да хващате носа си, но не сте ги изпълнили. Ако приложите правилата, които съм ви дал, много объркани работи щяхте да оправите. Неразположен си, пипни носа си първо отстрани, после отгоре и си кажи: „Ще внимавам, да не направя някаква пакост.“ Казваш: „С пипане на носа работите не се уреждат.“ С какво се уреждат? – С мисъл. Вярно е, че мисълта оправя работите, обаче като мислиш, трябва да имаш някакъв предмет в ума си. Мисълта не е нещо отвлечено. Мисълта трябва да бъде чиста. И това е вярно, но чиста мисъл е тази, която поставя всяко нещо на своето място. Тя е свят на хармония. Не можеш да мислиш, ако не знаеш да поставиш всяко нещо на мястото му. Като отидеш на онзи свят, там всичките работи ще се наредят добре. И тук могат да се наредят. Тук имаме тяло, което ни пречи. И там ще имате тяло, и там ще ядете. Тук ти плащаш в гостилницата, там на тебе ще плащат. Тук учителите заповядват, учениците изпълняват, там е обратно: учениците заповядват, учителите изпълняват. Тук силните управляват, слабите изпълняват; там е обратно: слабите управляват, силните изпълняват.

Като ученици от вас се иска чистота и абсолютно безкористие. Срещнеш един свой учител, разговаряш се с него и като се разделите, казваш: „Искам да бъда като него.“ Радвай се, че той е учен, че говори добре, без да желаеш да си като него. Срещнеш една красива мома и си казваш: „Искам да бъда красива като тази мома.“ Радвай се на красотата й, без да желаеш да си като нея. Щом пожелаеш чуждото благо, ти ставаш нещастен. Ако някой е предмет на внимание за тебе, ти ще бъдеш предмет на внимание за други. За да бъдете доволни, радвайте се на добрите, учените, красивите хора, без да желаете да бъдете като тях. Щом срещна добър човек, аз си казвам: „Радвам се, че има добри хора на Земята. Радвам се, че аз съм такъв, какъвто Бог, ме е създал, не желая да бъда като него. Велик е Бог, че е създал такова разнообразие в света“ Вечер, като излизам на открито, радвам се, че виждам звездите. Не съжалявам, че не мога да отида до тях. Достатъчно е, че се ползувам от привилегията, да ги виждам. През деня се радвам на Слънцето, без да съжалявам, че не мога да отида до него, да го видя отблизо. Ако това е нуждно, някога и то ще стане. Казвате: „Кога ще напуснем земния живот?“ Аз никога не се задавам такъв въпрос. Докато съм на Земята, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като напусна Земята, пак ще се радвам, и ще благодаря, за новите условия. Какво по-хубаво от това, да бъда екскурзиант, да пътувам от Земята до Небето и от Небето до Земята.

Казват, че Земята е място на мъки и страдания. Това е субективно схващане. Бог работи върху Земята. Тя съдържа неизчерпаеми богатства в себе си, а ние я наричаме място на страдания и плач. Първото нещо, което се иска от вас, е да бъдете доволни от това, което имате. Ще кажете, че доволството лишава човека от условията да се развива. Чудно нещо, нима недоволството ви помага да прогресирате? Недоволството е написана книга, но това не значи, че написаната книга има условия да се развива. Който чете книгата, той има условия да се развива, но не и самата книга. Следователно много неща са написани върху вас, но вие не се ползувате от тях. Който чете написаното, само той има условия да се развива.

И тъй, бъдете доволни от всичко! Ако не можете да се радвате на една водна капка, на един скъпоценен камък, на един ручей, на един слънчев лъч, на един плод, на какво ще се радвате? Ако не се радвате на малките неща, няма да се радвате на големите. Какво искате тогава, да бъдете милиардери? И това не е лошо, но ако създадете нещо велико. Ето тези, които създадоха вселената, Земята, Слънцето, звездите, бяха милиардери. Затова астрономите казват, че във всяка звезда, в слънцата и планетите се крият големи богатства. Това са непостижими работи, а вие искате да бъдете милиардери. Какво ще направи един милиардер на Земята? Нищо особено. Обаче, дето мине, всички ще го ругаят, ще го наричат крадец, насилник, кожодер и т.н. Не е лесно да се справиш с мнението на хората. Аз ви съветвам: „Бъдете доволни от положението си и радвайте се и на милиардерите. Радвайте се на богатите хора, за да им помагате. „Защо да се радваме на всичко?“ – За да решите правилно въпросите на живота.

Недоволството нищо не разрешава. Защо? Един адепт влиза в обществото на учени, философи, поети, които разискват върху важни въпроси. Адептът изважда една клечка кибрит и я подава на събралите се. Никой не посяга към клечицата. Всички я поглеждат с недоволство и си казват: „Ние се занимаваме с велики въпроси, а този ни предлага една обикновена клечица. Какво ще правим с нея?“ Обаче един от тях взима клечицата, разглежда я и веднага се отправя към печката. Туря дърва в нея, драсва клечицата и запалва огъня. Всички учени и философи усещат, че към тях иде топлина и започват да разтриват измръзналите си ръце. Те стават по-разположени, започват да се разговарят по-оживено – топлината ги съживи. Адептът видял как треперят и им помогнал.

Казвам, ако малката клечица не запали огъня на твоето сърдце, твоите работи остават безсмислени. Вие не обръщате внимание на малката клечица, а очаквате да ви донесат един голям скъпоценен камък, или един златен пръстен с диаманти; друг път очаквате да видите някакво голямо чудо: да възкръсне умрелият или да се възнесе някой с огнена колесница като свети Илия. И това ще стане, но най-малко след две хиляди години. Какво ще правите докато дойде огнената колесница?

(Учителят нагласява цигулката си.) Какво искате да ви свиря? Това, което мене ме интересува, вас не интересува. Българинът обича да му се свири песента „Заплакала е гората, гората и планината.“ Вие какво искате? Нали имахте задача да изпеете думите „сестра“ и „брат“. Съставихте ли мелодия на тези думи? Който е написал нещо, нека го изпее.

Изпейте песента „Всичко в живота е постижимо“. Значи всичко е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Всичко е постижимо, когато доброто е основа на живота и разумността е цел. Тогава Духът създава условия за бъднините на човека. Вън има гъста мъгла, която оказва влияние върху гласа и струните на цигулката. Днес мъчно се пее и мъчно се свири. Мъглата произвежда депресия в атмосферата.

Тайна молитва

16-та лекция от Учителя,
държана на 4 януарий 1933 г.,
София, Изгрев

Две правила*

Тайна молитва

(Чете се темата: „Качества на разумния човек.“)

Всички математици решават задачата за определяне квадратурата на кръга. Тази задача се решава от математици и геометрици, но и до днес още не е решена. Знае се от геометрията, че срещу равни страни лежат равни ъгли. И обратно, срещу равни ъгли, лежат равни страни. В кръга се образуват четири равни триъгълника. Равни ли са квадратът и кръгът? Коя от двете фигури се явила първа? Квадратът ли е произлязъл от кръга или кръгът от квадрата? Ако те са произлезли една от друга би трябвало да имат една и съща основа. Може ли двама души да имат една и съща основа, един и същ произход и да се различават? Правите ъгли на кръга се образуват около центъра, а на квадрата – в периферията.

Ако прекараме двата диагонала в квадрата, получаваме четири триъгълника на които един от ъглите има върха си в центъра на квадрата. Квадратът, вписан в кръга, изглежда по-малък от него. Всъщност не е така, но перспективно изглежда по-малък. Трябва да се докаже, че квадратът е равен на кръга. Квадратът показва, че външните и вътрешните условия са еднакви или че външните условия и вътрешните постижения са еднакви. Значи външното налягане е равно на вътрешното. Обаче в кръга не е така. Там законите са различни. В кръга външното и вътрешното налягане не са еднакви. Външното налягане е по-слабо от вътрешното. Кръгът е фигура, създадена от разумно същество. Защо формата на главата е кръгла? – От голямото вътрешно напрежение. Защо челото е издуто отпред? – Пак поради вътрешното напрежение на мозъка. Ако главата на човек е квадратна, това показва, че мисълта му работи слабо. Такъв човек е крайно уравновесен. В него всичко е точно определено и отмерено.

Според индусите, човек не трябва да бъде нито радостен, нито скърбен. Какво ще бъде тогава? – Куб. Като куб, той е уравновесен, без никакви мъчнотии – нито външни, нито вътрешни. Според западните народи, човек живее в големи мъчнотии, които го правят неуравновесен. Затова казват: „За да се уравновеси, човек трябва да умре. Чрез смъртта той ликвидира с всичките си сметки.“ Питате: „Защо Бог създаде света?“ Аз питам вас: Защо казвате, че квадратът, вписан в кръга, не е равен на кръга? Ъглите и в двете фигури са равни, но има нещо в тях, което не е равно. Когато квадратът се движи около своя център, образува кривата линия на кръга. Тази линия показва пътя на движението или работата, която квадратът е свършил. Кривата линия представя заплатата срещу работата, която едно разумно същество е свършило. Искаш ли да знаеш колко трябва да се плати на един човек за известна работа, начертай един кръг, впиши в него квадрат и направи изчислението. Колкото и да работите, ще ви се даде само една четвърт от квадрата, т.е. един прав ъгъл.

Когато в техниката се говори за кръга и квадрата, взимат пред вид много съображения, а именно: какви сили действуват по права или крива линия; какво пространство заемат тези сили; каква енергия се изразходва; колко завъртвания и огъвания стават. Дойдете ли до сегашната математика и геометрия, казвате, че тези неща нямат приложение в дадените фигури. Не е така. Ето всички прави линии в човешкото тяло са линии на квадрата, а кривите линии, на главата например, са линии на кръга. Под „квадрат“ разбираме място, дето външните и вътрешните условия са еднакви, а под „кръг“ – место, дето тези условия не са еднакви. Значи кръгът е фигура, създадена при действието на две различно големи сили: голямо вътрешно налягане и слабо външно противодействие.

И тъй, ако искате да създадете в себе си нещо устойчиво, трябва да се поставите на такова място, дето външните и вътрешните условия са еднакви. Тогава характерът ви няма да се огъва. Ако се поставите на място, дето външните или вътрешните сили са по-големи, характерът ви непременно ще се огъва. Какво показват огънатите линии на очите? – Условията, при които се образували. Когато очите хлътват навътре, това показва, че външните условия са лоши. Човек започва да се тревожи, в резултат на което очите потъват навътре. Щом вътрешните условия са добри, очите изпъкват. Очите на богатия са изпъкнали, а на бедния хлътнали. Казваш „Очите ми са изпъкнали, а съм беден.“ – Не си беден, но ти си вложил парите си в банката с безсрочен влог и не можеш да ги извадиш. Музикант, който има изпъкнали очи, свири по-хубаво от онзи с хлътнали очи. Който не вярва в това, може да го провери. Добрият човек има изпъкнали очи, разбира се не като на кукумявката. Неговите очи са пълни, но не като на тия, които има много натрупвания около очите си. Очите на добрия са изпъкнали, пълни приятни. В тях се чете доброта и мекота на характера. Докато не разбира законите на природата, човек никога не може да си обясни защо очите биват изпъкнали или хлътнали, защо носът е дълъг или къс, защо устата е голяма или малка, защо езикът е плосък или остър, защо пръстите са дълги или къси, тънки или дебели, защо ръката е голяма или малка и т.н.

Българинът казва: „Видиш ли човек с дълги ръце и дълги пръсти, това показва, че той обича да попипва.“ Казват за някого: „Длъжка му е ръката.“ Обаче за цигуларя е добре да има дълга ръка. Къса ли му е ръката, не е добре за него. Вината не е нито в дългата ръка, нито в изпъкналите очи. Ако очите на човека са хлътнали, това показва, че условията му се лоши. Ако очите му са изпъкнали, условията са добри. Това е диагноза, по която се определя здравословното състояние на човешкия организъм. Когато човек губи силата си, очите му постепенно хлътват. Нервността и силните желания стопяват човека и очите му хлътват. Това показва, е в организма има малко мазнини. Щом очите хлътнат съвсем, те се затварят. Всеки знае кога се затварят очите. Тогава дават на човека безсрочен билет да замине за своето отечество. Ако иска да остане още малко време на Земята, той трябва да направи очите си по-пълни.

Това, което ви говоря сега, не е научно доказано. Туй са само изводи. От вас се иска да разрешите въпроса на какво се дължат лошите условия в живота. За да се докаже това, изхождат от гледището, че първоначално човек е бил създаден по един начин. На какво се дължи грехът? Знаем, че грехът е произлязъл от ябълката. На нея се дължат всичките нещастия и страдания. Ева се изкусила само при виждането на ябълката, т.е. от знанието, което очаквала да придобие. Виждането има един резултат, а знанието – друг. Каквото знае човек, това вижда; това, което не знае, никога не може да го види. Например ученият човек има микроскоп, под който разглежда и най-дребните, невидими микроби, в увеличен вид. Вървиш по улицата, ритнеш някой камък на пътя си, без да подозираш, че в него се крие един диамант. Ритнеш го с крака си и продължиш пътя си. Ако беше учен човек, щеше да разбереш, че в този камък се крие една скъпоценност, с която може да подобриш материалното си положение.

Казвам, на мнозина съм говорил повече от 20 – 30 години и въпреки това, очакват да дойде Христос на Земята, да ги спаси. Очаквате да дойде денят, в който изведнъж да станете добри. Хубаво е да живее човек с надежда. Тръгнали двама души на път; богат и беден. И двамата не носели хляб със себе си. Богатият казал: „Не съм свикнал да нося хляб със себе си. Деликатен съм, тежко ми е.“ Значи той се страхува, да не се осакати. Бедният казал: „Аз пък постоянно съм носил. Искаше ми се един път поне да изляза на разходка. Гърбът ми е охлузен от тежести.“ Гърбът на богатия е здрав. Понеже гърбът на бедния е охлузен, за да оздравее, той не трябва да се товари с нова тежест. Тръгват двамата на разходка. Единият с здрав гръб, а другият – с охлузен. Срещат един беден човек и го питат има ли нещо за ядене. Бедният казва: „Само сухи корички имам.“ – „Не ям сухи кори.“ – „Ако не ям, ще умра. Сух или не, ще ям. Иначе няма да издържа.“ Те продължават пътя си. Богатият очаква добрите условия, а бедният, без да очаква нещо, се натъква на лошите условия. Не се минава много време, богатият започва да куца, краката му не го държат. Бедният обаче е доволен от своите здрави крака. Защо богатият остава насред пътя? – Защото не може да яде. Той очаква да дойде Христос, да създаде добрите условия на живота. И вие, като говорите за Христа, очаквате благоприятните условия. Вие мислите, че като отидете на Небето, ще ви посрещнат ангели и светии и ще забравят вашите грехове. Те ще кажат: „Елате вие, благословени мои деца.“ Кой е благословен? Който се учи. Вие никога не сте се замисляли как ще стане тази работа, кой ще разреши въпроса за правите ъгли. Това не е ваша работа. И кръгът не е ваша работа.

Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте от онези богати, които не искат да им се охлузи гърба. Всеки казва: „Тази работа не е за мене.“ Значи тази работа е за бедните. За бедния, който нищо не знае. Като говоря така, всеки се запитва: ако разреша въпроса за квадратурата на кръга, ще реша ли задачите си в живота?“ Питам: Ако възлюбите Господа, ще решите ли задачите на своя живот? Или, ако посеете едно житно зърно в земята, ще разрешите ли всички въпроси? В какъв случай ще разрешите задачите си, ако посеете житното зърно или ако го оставите в хамбара? Казваш: „Аз не се интересувам от тези въпроси, остарял съм вече.“ Аз пък не се интересувам нито от младите, нито от старите. Младият е един чешит, старият е друг чешит. Като се говори за млад човек, разбирам такъв, който само яде, пие е се удоволствува. Като се говори за стар, разбирам човек, който ял, пил, удоволствувал се и сега търси начин, как да се изплати. Сега мисли, прави сметки как да се справи с дълговете си. Вие мислите, че старият носи някаква мъдрост в себе си. Никаква мъдрост няма той, сметки прави, има да плаща.

Казвате: „Млад е този.“ – Млад е, но на чужд гръб. Това не е младост. Млад е онзи, който дава половината от яденето си на своя ближен. Стар е онзи, който дава половината от знанието си на своя ближен. Докато младият не споделя яденето си с бедния, не е млад. И докато старият не споделя знанието си с невежия, не е стар. В това отношение източната и западната философия си приличат. Разликата е само в това, че източната философия говори за самоусъвършенствуване на човека. Важно е какво трябва да прави след това. Според моята философия, като се усъвършенствува и няма какво повече да прави за себе си, човек трябва да работи за другите. Само тогава животът се осмисля. Не работиш ли за другите, нищо не си постигнал.

Ако след самоусъвършенствуването си човек не знае какво да прави, той ще получи такъв отговор, какъвто е получил един голям американски оратор. След като говорил 400 пъти пред едно голямо събрание, той се обърнал към слушателите си с въпроса: „Какво можем да направим сега?“ Те му отговорили: „Най-добре ще направиш да си отидеш у дома и повече да не се явяваш пред нас, да ни смущаваш.“ Той ги пита какво може да направи за тях, а те му отговарят: „Едно ти остава, да си отидеш вкъщи. Ако направиш това, ние ще останем благодарни.“ Ако и ти говориш на хората 400 пъти и след това чуеш да ти кажат, че е по-добре да си отидеш вкъщи, да си починеш, отколкото да говориш, какво ще бъде твоето положение? Казваш: „Говорих ви 400 пъти. Какво разбрахте?“ – Разбрахме, че трябва да си отидеш вкъщи, да си починеш.“ И в Писанието е казано: „Иди да си починеш в мир.“

И тъй, който иска да се усъвършенствува, първо трябва да възстанови в ума си посоката на четирите прави ъгли. Само тогава той може да се движи правилно. Квадратът има два диагонала, четири страни и четири прави ъгли. Единият ъгъл представя човешкия ум, вторият ъгъл – човешкото сърдце, третия ъгъл – посоката на духа и четвъртият – посоката на душата. Това са четири възможности и постижения за човека. Под „възможност“ разбирам всичко, което иде отвън, което е дадено на човека. „Какви възможности имам аз?“ – Имаш здраво тяло, глава, ръце, крака, дарби и способности. Под постижения разбирам онова, което иде отвътре. Имаш стремеж, импулс, който трябва да използуваш. Ще седнеш на едно място да работиш, да развиваш своите възможности. Ще се занимаваш с правите ъгли и ще видиш, че всяка сила си има своето място: духът, душата, умът и сърдцето са поставени на мястото си. Числото едно е мястото на духа, две – местото на душата, три – на ума, четири – на сърдцето.

Следователно ще си служиш с квадрата като с емблема и с него ще решаваш задачите си. С квадрата ще си служиш като мярка, дето външните и вътрешните условия са уравновесени. И кръгът е емблема, но в него вътрешните условия са по-благоприятни от външните. В него външните и вътрешните сили не са уравновесени. Който мисли право, главата му е оформена, той може да работи всичко. Който не мисли право, главата му не е кръгла, не е добре оформена, той не може да работи. Каквито дефекти има човек на тялото, на главата или на лицето си, в бъдеще ще се изправят. Вътрешните сили в него работят и изправят дефектите по един правилен, геометрически начин. Квадратът е емблема на правата мисъл, но в него има нещо статично. Всяка линия, която не се огъва, е права и къса; всяка линия, която се огъва, е крива и дълга. От тук правя следния извод: най-късата линия е онази, която при никакви условия не се огъва. Питате, лошо ли е огъването? По-лошо е пречупването, но и в него има нещо добро.

Като ученици изучавайте човешкото лице, веждите, очите, да се убедите в това, което ви говоря. Какво означават огънатите, счупените и правите вежди? Какво означават отворените и затворените очи? Какво означават сенките под очите? Големите и дълбоки сенки показват, че може да имаш големи постижения, но ще минеш през големи изпитания. Иов имаше голямо богатство, но го изгуби. Като мина през големи изпитания, Иов придоби нещо велико, веждите му изтъняха и очите му се отвориха. С отварянето на очите, той придоби голямо знание. Вие искате да ви докажа нещата научно. Това не е моя работа, то е патент на учените. Ако си позволя да отнема правото на учените, трябва да плащам, а нямам пари. Ученият доказва нещата по своя начин, а аз – по моему. Обаче това, което ви казвам, никъде няма да го намерите. От гледището на учените, това, което говоря, не представя някаква ценност. От мое гледище тяхното знание не представя някаква ценност. Какво знание е това, след като разрешаваш един въпрос, говориш по него с часове, и в края на краищата, нищо не си постигнал.

Учените казват, че завладели въздуха и хвърчат като птиците. Какво са постигнали птиците със своето хвъркане? Хората ги хващат и ядат. Учените откриха лодките, параходите и с това завладяха водата. Рибите владеят водата преди тях, но какво са постигнали със своето плаване? Хората ги ловят с мрежи и въдици и ги пекат на огъня. Обаче, един ден и учените ще ги пекат като рибите и колят като птиците. Няма да се мине много време и вие сами ще видите това. Ще кажете: „Чудно нещо, един от нашите братя изчезна? Къде отиде? Излезе над водата и повече никой не го видя.“ Казвате: „Отиде на онзи свят.“ – Влязъл е в някоя мрежа. Както рибите и птиците стават жертва на хората, на техния огън, на тяхната пиростия*, така и учените опитват силата на огъня. Хората се веселят, ядат печена риба и птица, но скъпо плащат за това удоволствие.

Какво става днес с учените хора? Не стават ли и те играчка на природата? Има разлика между съдбата на учения и тази на рибата и птицата. Когато ученият открие нещо, след смъртта му издигат паметник. Никой човек не е надминал птицата в хвъркането, нито рибата в плаването, въпреки това нито птицата, нито рибата имат паметник. Каква наука има в това, че турят паметник на заминалия за другия свят? Каква наука има в стиховете, с които възпяваш заминалия? Ще кажеш, че той бил ангел, затова отишъл при Бога. Това не е нито изкуство, нито поезия. Колкото и да възхвалявате и възпявате човека и на онзи свят да отиде, пак ще бъде такъв, какъвто е бил на земята.

Един гръцки поп казвал на жена си: „Един ден, като умра, ще отида право в рая, на мястото на апостол Петър. Ако ме търсиш, там ще ме намериш. Толкова години служа на Бога, извоювал съм си първото място.“ Като умрял, попадията си казала: „Сега има кой да ме посрещне на онзи свят.“ След няколко години и тя умряла. Щом се видяла в другия свят, първата и работа била да се отправи към рая, да намери мъжа си. Обаче не могла да го намери там. Апостол Петър й казал: „Мъжът ти не е тук, търси го в ада.“ Тя си помислила, да не би да се е загубил някъде по пътя. Най-после попадията отишла в ада, дето намерила мъжа си. Крайно разочарована, тя започнала да плаче. Като я видял, попът казал: „Не плачи, не съм на толкова лошо място. Аз съм на раменете на владиката. На Земята той беше на моите рамене, а тук – аз съм на неговите. Все пак съм на по-добро място.“ Какво ни ползува тази утеха? И единият, и другият са в ада – място за мъчение. Каква наука е тази, в която има мъчение? На Земята хората стъпвате на краката на своето невежество. Трябва да се повдигнат крачка напред и нагоре, да стъпят на раменете на владиката, т.е. да влязат в света на просветата. И владиката още не е разбрал живота.

Мнозина от вас слушат и се запитват: „Какво иска да каже Учителят? По буква ли да разбираме нещата или по дух?“ Казвам на някого: „Ти си добър човек.“ Какво означава думата „добър“? Искам да кажа, че колкото си добър, толкова си и лош. Ако някой ти каже, че си лош, това значи: „Колкото си лош, толкова си и добър.“ Доброто е равно на лошото и лошото е равно на доброто. Който започва добре, свършва зле; който започва зле, свършва добре. Как ще уравновесите тези неща и какво ще получите от тях? Кое от двете положения е за предпочитане: да започнеш добре и свършиш зле, или да започнеш зле и да свършиш добре? От двете положения ще съставя две пропорции: Лошото се отнася към доброто, както доброто към лошото и обратно: доброто се отнася към лошото, както лошото към доброто.

Л:Д=Д:Л

Д:Л=Л:Д

Значи ако започнеш лошо и свършиш лошо, в основата на твоя живот има нещо добро, което те спасява. Ако започнеш добре и свършиш добре, в основата на твоя живот има нещо лошо, което може да те спъне. Изучавайте двете пропорции, без да ги свързвате със сегашния си живот. Имаш знание, имаш вътрешен мир, обаче не мисли, че си разрешил задачите на своя живот. Защо? – Защото ако днес си радостен, утре ще бъдеш скърбен, ако днес си богат, утре ще осиромашееш. Това са временни състояния, които не разрешават въпросите. Казвате: „Ще минем през големи изпитания.“ Ще минете през изпитания, независимо от това, дали ги желаете или не. Няма човек на Земята, бил той цар, княз, учен, философ, прост, невежа, който да не е минал или да не мине през изпитания и страдания. Каквото и да прави, нищо не може да го спаси от страданията. Едно се иска от всички: разумна философия и правилно разбиране на нещата. Каквото научите чрез тази философия, това е за вас. Не е моя работа да ви уча да бъдете добри и как може да се проявявате. Всеки да се проявява такъв, какъвто Бог го е създал. Това, което за мене е добро, за някого е зло. И това, което за мене е зло, за някого е добро. Ти ядеш месо и считаш, че е добро. Вземеш кокошката на своя ближен и я заколиш. Казваш: „Понеже ям месо, не правя нищо лошо, като заколя тази кокошка.“ Според мене ти правиш две злини: от една страна отнемаш живота на кокошката, без да я питаш, готова ли е да се жертвува за тебе, от друга страна взимаш единствената кокошка на ближния.

Сега да се върнем към въпроса за добрите и лошите условия в живота. Някой е недоволен от Господа за лошите условия, в които живее. На кого всъщност трябва да се сърдиш и от кого да бъдеш недоволен? Някога се сърдиш на Бога, някога на майка си и на баща си, а някога на самите условия. Може да имаш право да се сърдиш, но може и да нямаш право. Защо се сърдиш? Знаеш ли какво нещо е сърденето? Какво прави човек, като се сърди на Бога? Какво прави детето, като се сърди на майка си и на баща си? – Мълчи, не иска да говори. Щом се примири с баща си и майка си, започва да им говори. Като се сърди на Бога и човек като детето, престава да говори, не се моли вече и казва: „С молитва нищо не става.“ Това е детско разбиране. Ако не говориш на баща си, на себе си ще напакостиш. Следователно ще говориш на баща си, ще се молиш, за да придобиеш нещо. Ще говориш, ще се молиш, ще приемаш чист въздух в дробовете си и ще изхвърляш нечистия навън. Ще се молиш, ще изказваш молитвата си вътрешно, през това време, ще задържаш въздуха в дробовете си и след това ще издишаш нечистия въздух. Ако се молиш, без да приемаш чист въздух, молитвата ти не се приема. Първо тя трябва да се очисти и след това да се пусне нагоре към Бога. Ти се молиш, а до тебе стои ангел, с четка в ръка и изчиства всяка дума, която излиза от устата ти. Думите ти минават девет пъти през вода, докато отидат при Бога. Ако ангелът е зает и не може да изчисти молитвата ти, тя не отива при Бога. Тогава сам ще я чистиш. Като живее, човек все трябва да работи нещо. Той не може да стои на едно място и нищо да не работи. Той е жив кръг, който постоянно се движи. От детинство до старост, човек постоянно се изменя. Точка не остава в него непроменена. Погледнеш се в огледалото, виждаш, че очите ти хлътнали, страните пребледнели, чудиш се какво става с тебе. След малко виждаш друга промяна. Въпреки това, има нещо неизменно в човека. Кое е това, което не се изменя?

Сега, като говоря така, аз не искам да ви обезсърдчавам. Не искам да изпаднете в положението на човек, който очаква неговия билет да спечели най-голямата печалба и като не успее, отчайва се. Преди да очаква печалба, той трябва да знае, че лотарията не разрешава въпросите в живота. Имаш известно верую – това е лотариен билет. Най-малката работа, която можеш да свършиш, струва повече от най-големия лотариен билет. Една права, трезва мисъл струва повече от всяка печалба на лотария. И аз, ако се случи на нямам работа, взимам един кръг, една плоскост и я движа в две противоположни посоки, като я завъртвам под ъгъл 90°. След това взимам друга плоскост – квадрат и нея завъртвам също в две противоположни посоки. Да завъртиш една плоскост на 90°, това значи да измениш нещо в себе си. Оглеждаш се и казваш, че не харесваш челото си, носа, очите, устата си. Какво трябва да направиш? Не е достатъчно само да кажеш, че не се харесваш, но да намериш начин да измениш това, което не харесваш. В един ден не можеш да се измениш, но като работиш цял живот, върху себе си, можеш да подобриш чертите на лицето си, да станеш по-красив. Казваш: „Като умра, ще се изменя.“ Смъртта не разрешава въпросите. Когато гъсеницата се превръща в какавида и от какавида в пеперуда, тя умира ли? И човек по същия начин, може да се видоизмени. И най-лошото в себе си той може да видоизмени, да превърне на добро.

И тъй, първото нещо е да се освободите от утайките, т.е. от наслояванията във вашия организъм. Те ви правят кисели и недоволни. Утайки има в ума, в сърдцето и тялото на човека. Утайките в тялото причиняват болестите, в ума причиняват недоволството, а в сърдцето – злото. Утайките в ума пречат на човека да мисли ясно. Като отидеш в Невидимия свят, между разумните същества, няма да те питат от де идеш, как си живял, какво си придобил, но ще те питат за какво си способен, какво можеш да работиш. Когато детето постъпва в първо отделение, учителят не се интересува дали то е богато или бедно. Той иска да знае способно ли е това дете, може ли да възприема всичко, което му се преподава. За учителя е важно какво вътрешно богатство носи детето в себе си. Като влезете в Невидимия свят, и там се ръководят от същото. Не искат да знаят от какво произхождение сте, колко сте богати, как сте живели. Там искат да знаят колко сте способни да възприемете знанието, което ви се преподава. И в този, и в онзи свят вие сте ученици. Следователно като ученици отличителното нещо за вас е умът. Вие трябва да имате светъл ум, да възприемате правилно знанието.

Много от вас искат да влязат в Школата, да бъдат записани за редовни ученици. Като ви наблюдавам, виждам, че не можете да влезете в Школата. Защо? – Не можете да учите. За да влезете в Школата, трябва да решите задачите на квадрата и кръга. Ще кажете, че сте в Школата. Извинете, още не сте ученици. Привидно минавате за ученици, но сте далеч от Школата. Вие не сте минали още изпитите на ученика. За да бъдеш ученик, трябва да гледаш еднакво на доброто и злото. Те трябва да ти бъдат приятели – единият от дясната ти страна, другият от лявата. Като погледнеш на доброто, да кажеш: „Добро е това.“ Като погледнеш на злото, пак да кажеш, че е добро. Ако свиеш вежди пред злото, не се ученик. Някой ти направи зло, кажи спокойно: „Толкова му стига умът.“ Докато си на Земята, в обикновеното училище, всичко можеш да кажеш. Влезеш ли в Школата, от тебе се иска пълно самообладание. „Тогава да не си губим времето напраздно.“

Казвам, ако не си използувал времето за развитието на ума, сърдцето, душата и духа си, то е изгубено. Времето, използувано за развитието на човешкия ум, сърдце, душа и дух е спечелено. Това е мярката за времето. Разумно използуваното време гради. Докато гради, човек се повдига. За да ви приемат в Школата, трябва спазвате правилото: „Не губи времето си!“ Това е надписът на първата врата, през която ще минете. Кога не губи човек времето си? Когато го използува за укрепване и развиване на духа, душата, ума и сърдцето си. Не го ли използува така, той губи времето си.

Следователно като си дошъл на Земята, ти ще се движиш по квадрата и кръга, като мерки на живота. Учените, които създадоха навремето геометрията, получиха откровение от Бога и изнесоха истината в прости, геометрични форми. Като се намериш в трудно положение, тури ръката си на главата, на сърдцето, на стомаха си и кажи: Не губи времето си! Не се занимавай с праздни работи! Не губи условията! Не мисли за изгубеното богатство! Не се страхувай от лошите условия, защото те носят такова знание, каквото никой не може да ти даде. За какво трябва да мислиш? Помни: „Най-тежките условия носят най-големите откровения. В най-тежките моменти на живота си, когато нямаше от никъде изходен път, Иов получи най-голямо откровение. И Христос получи най-голямото откровение, когато беше на кръста. Имаше нещо, което и Той не знаеше. Когато се намери в безизходно положение и не можеше да разчита на себе си, Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си!“ И вие, като се намерите пред големи мъчнотии, кажете си: Не си губи времето! Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Три деня след разпятието си Христос разбра защо трябваше да мине по този път. На третия ден Той възкръсна. Когато човек мине през големи страдания и устои на тях, непременно ще възкръсне.

И тъй, ако сегашният живот, наука, страдание, добро и зло не станат причина да влезе човек в правия път, т.е. в рая, времето е загубено. Всичко в живота трябва да се превърне в условия, възможности и постижения за човека. Това значи да бъдеш ученик. Този е пътят на ученика за вътрешната Школа, за Школата на Всемирното Бяло Братство. Щом влезеш в Школата, ще дойде възкресението. Сега вие сте дошли до възможностите на живота, но не и до постиженията. Нито един от вас не знае какви постижения ще има в бъдеще. Постиженията подразбират виждане. Вие не сте дошли до фазата да виждате нещата ясно.

Много неща съм ви говорил, но всичко трябва да се пресее, да остане само онова, което ви е нуждно. И вие имате много желания, но те са лед, който ще се стопи и изчезне, както водата, която потъва в земята. Не съжалявайте за това, което ще изтече. Не съжалявайте за триците. За вас е важно брашното. За вас е важно времето, което сте използували за ума, сърдцето, душата и духа си. Не мислете защо идат страданията, несретите, нещастията. Не си губете времето да мислите за тях. Кажете: „Да бъде волята Божия!“ Щом сте дошли на Земята, вие сте придобили нещо. Физическият живот е условие за придобиване на духовния; духовният живот е условие за придобиване на Божествения. Само Божественият живот, крие всички възможности за постигане на онова, което човешката душа желае. Следователно физическият и духовният живот са условия за придобиване на реалното. След него иде Божественият живот, който наричам щастие, блаженство.

Ако продължавам още да ви говоря, ще се спънете. Не, че не сте добри и умни; много добри сте, но сте много лоши и много глупави. Не, че не сте богати. Много богати сте, но и много сиромаси. Това са антиподи. Не казвам, че сте глупави, за да ви обидя. Кажа ли на някого, че е глупав, имам пред вид, че може да бъде умен. Някой те обижда, нарича те глупак. Не се минава много време, той счупва крака си. Ти веднага му се притичаш на помощ. Той вика, кряска, роптае против тебе. Обаче ти продължаваш да наместваш счупения крак. Щом го наместиш, болката престава. Тогава пострадалият признава, че си умен човек. Ти го питаш: „Знаеш ли кой съм? Аз съм от глупавите, от тези, от които не си доволен.“ Дето и да срещнеш доброто, ще знаеш, че в него е Бог. Той е скрит и в цветята, и в плодните дървета, и в изворите, и в добрите хора. Виждаш едно плодно дърво. Бог в него ти казва: „Скрий се под сянката ми, да си починеш и да си хапнеш един плод. Виждаш един извор. Бог в него ти казва: „Почини си и пий от моята чиста вода.“ Добрият човек ще ти каже една блага дума.

Нека всеки си отговори, вярва ли, че Бог живее в него. И аз си задавам същия въпрос. Не ме интересува дали Бог живее в другите хора. Интересувам се дали Бог живее в мене. Казвате: „Ти се различаваш от другите хора.“ – По какво? „Не знаем, но намираме разлика.“ Едно нещо ме отличава от хората, а именно: Аз зная положително, че без участието на Първата Причина, нищо не можете да постигнете и никой не може да ви обича. Земята и Небето да се обърнат с главата надолу, но без Бога, никой не може да ви обича. Ако не дадеш място на Бога в себе си, и ти сам не можеш да се обичаш. Без Бога в себе си, ти ще променяш възгледите си по десет пъти на ден. Днес ще говориш едно нещо, на другия ден – друго. Къде си ти тогава? Истинският човек е в това, което съзнава, а не в това, което говори.

Често вие се обезсърдчавате и казвате: „Сгреших, окалях се.“ Коя жена, като маже и чисти къщата си, не се цапа? Нейната цел е да белоса къщата. Това е нейната награда. Че изцапала дрехата си, нищо не значи. Под „мазане“ разбирам служене на ума, на сърдцето, на душата и на духа си. Ако не знаеш как да им служиш, много още има да учиш.

Дръжте в ума си мисълта, да служите на духа, на душата, на ума и на сърдцето си. Ако им служите правилно, вие вървите в правия път на живота, към разрешаване на великата задача, дадена от Бога. Всички пробудени души са поставени на голям изпит. От времето на Христа, цялото човечество се намира пред същия изпит. Всички хора държат матура. Никой не може да избегне от този изпит. Ако не го издържат, ще го повторят. Много от вас са държали матура, свършили са гимназия, други са свършили университет. Важен е обаче изпитът на живота, да влезете в житейското училище. Иде времето на този изпит. Той е сериозен, всеки ще бъде сам в стая, без никакви речници, никакви помагала, никакво подсещане. Ще разполага с десет часа и каквото напише през това време, то ще реши съдбата му. Ако напише работата си добре, ще му кажат: „Хайде, на добър път!“ Ако нищо не напише, пак ще му кажат на добър път.

Сега аз не говоря за изпитанията, които носи новата година. Те не са важни за мене. Аз говоря за онзи велик изпит, пред който е поставено цялото човечество още от времето на Христа. Желая на всички да издържите този изпит добре и като дойдете при мене, ще ви почерпя с нещо особено, а именно с гореща вода и захар. Може да очаквате баница, сладкиши, хубав обед. Нищо подобно! Ще ви сложа само вода и захар. Не се позволява на завършилия образованието си да му слагат трапеза. Той сам слага и услужва на другите. В света има много хора, на които трябва да се готви. За здравите не остава време. В света има толкова болни, че ако трябва да се грижим за храната и на здравите, ще изцапаме яденето с нечистите си ръце.

Кои бяха основните мисли в лекцията? Първата основна мисъл: „Не губи времето си.“ Втората основна мисъл: „Служи на духа, душата, ума и сърдцето си.“ За какво почитат царя? – За царското му положение. За какво не почитат бедния? За бедността му. Тогава защо бедният се обижда, че не го почитат? Нека бедността си върви. Кажи на бедността да се облече с нова, чиста дреха, за да я почитат. Трябва ли праведният и умният да бъдат бедни? – Не трябва. Бедността е временно положение, а човек трябва да се стреми към вечното, да знае с какви възможности и постижения разполага.

Помнете двете правила: Не губи времето си! Служи на духа, на душата, на ума и на сърдцето си!

Тайна молитва

17 лекция от Учителя,
държана на 11 януарий 1933 г.,
София, Изгрев

Влиянието на музиката*

Размишление

Ще прочета част от 13 глава, Послание към Римляните, от 8 до 14 стих. Апостолът казва, че всяка заповед на Словото се заключава в любов към ближния, както към самия себе. ( 9 стих)

„Облечете се с Господа Иисуса Христа.“ (14 стих) Това значи: Влезте в Божествения свят, на който Любовта е видимата, реалната страна.

В живота има общи и частни положения, общи и специфични състояния. Например удариш си крака. Това е специфично, болезнено състояние. Ти страдаш, мъчиш се и мислиш, че никой не влиза в твоето положение. Всъщност хората влизат едни други в положението си. Някога не могат да влязат в положението ти. Все ще се случи някой ден и други да си ударят крака, за да разберат положението ти. Като минат през същата опитност, те могат да ти съчувствуват. Ето защо, необходимо е да изучавате специфичните състояния на хората. Някога си доволен от нещо, а някога – недоволен. Доволството и недоволството хвърлят отпечатък на лицето. При недоволството изпитваш специфично състояние, от което искаш да се освободиш. Първо трябва да разбереш защо си недоволен. Недоволен си например, че ти липсва яденето, към което имаш особена слабост. Някога си недоволен, че ти липсва известен цвят, не знаеш как да го намериш. Недоволен си и от черния цвят като символ на скръб, страдание или смърт. Черният цвят е символ и на лошите условия в живота. Всеки цвят има свой произход. Това трябва да се изучава.

И тъй, стремете се към онова верую, към онази наука, която поставя човека в правата посока, към изучаване и познаване на себе си. Какво трябва да познава в себе си? – Своя характер, доброто в себе си. Това е общо казано. Доброто е основа на живота. Но какво можеш да съградиш на тази основа? Поставяш основа на своята къща и започваш да градиш. Върху тази основа можеш да градиш каквото искаш. Важно е основата да бъде здрава. В някои случаи доброто се разглежда като резултат. Казват: „Добра е тази постъпка.“ В случая доброто е материал за градеж. Доброто се разглежда още и като хармонично съчетание между мислите и чувствата на човека. Без тази хармония човек не е способен за работа. Казват за някого, че е активен, а за друг – че е пасивен. Това не значи, че първият е добър, а вторият – лош. Казват за някого, че е търпелив. Но мнозина смесват доброто с търпението. Някой понася всички несгоди на живота си с мълчание. За него казват, че е добър. Не, той е търпелив. Добрият може да не е търпелив. Той има пред вид друго нещо. За другиго казват, че е благороден. Кой човек е благороден? Ако бихте писали тема върху благородството, ще кажете, че благородният е добър, любящ, истинолюбив, щедър. Обаче не може да определите благородството, докато не го опитате. Всеки човек ще бъде изпитан, сам да познае благороден ли е или не.

Хората говорят за истината, без да я познават. Истината трябва да се опита. Говори се за факти, но фактът не е истина. Под „Истина“ разбирам най-високото положение, до което е достигнала човешката мисъл. Дойдеш ли в това положение, ти си доволен от всичко. И тогава ти нищо не говориш за истината и никого не убеждаваш в нея. Както не можеш да утешаваш гладния, че някога ще му опечеш погача, така не може да се доказва на човека какво е истината. Ти си сит и мислиш, че ще задоволиш гладния с обещаната погача. Ако искаш да задоволиш глада му, изпечи погачата и му я дай. Или заведи го в твоята плодна градина и му предложи да си набере колкото иска плодове. Каже ли, че не е привикнал да яде плодове, това показва, че той не е гладен. Гладът ще го научи да яде всичко. Това са специфични положения в живота на човека, които трябва да се обобщят.

Хората се оплакват, че работите им не вървят, както те искат. Защо е така? Има нещо криво в тях. Ако работите на хората ставаха според тяхното желание, кой на кого щеше да угажда? Милиарди хора има на Земята. Как ще се задоволят техните желания? Ако това е лесна работа, ти си първия човек. Угоди на себе си. Опитай се да угодиш сам на себе си, да видиш лесно ли е това. Пръв ти дай образец, да покажеш как може човек да си угоди. „Как ще си угодя, като нямам пари? Искам да ям, хляб нямам. Искам да се облека хубаво, дрехи нямам. Искам да яздя на кон, пари нямам. Искам да усиля вярата си не зная как.“ Ти изнасяш така нещата, като че ли целият свят е длъжен да мисли за тебе. Ти мислиш, че Господ, ангелите, добрите хора – всички трябва да мислят за тебе. Никой не ти е длъжен. Прав си само в едно отношение, а именно: ако съзнаваш, че си част от цялото, от Великия общ организъм. Обаче ако си излязъл от цялото, то не се грижи за тебе. То има вече друго отношение към тебе.

Ти си беден човек, живееш само за себе си, но питаш: „Защо царят не мисли за мене?“ – Чудно нещо! Царят има толкова работа, не може да мисли за тебе. Ти сам си се отдалечил от Него. Така и в самия човек има известни мисли, известни чувства, за които той сам не се интересува. Трябва ли те да питат защо човек ги е пренебрегнал? Много естествено, като клетки в общия организъм, те се отделят от него и го измъчват. Човек само се пита, коя е причината за това страдание, за тази мъка. Причината се крие в това, че клетките на стомаха или на черния дроб, са недоволни от господаря си и не функционират правилно. Какво трябва да направиш, за да възстановиш здравословното състояние на организма? Трябва да угодиш на стомаха си. Как? Като повдигнеш клетките на стомаха в по-високо състояние, отколкото са били. Те искат студена вода. Ще ги убедиш, че студената вода е вредна и ще им дадеш топла. Те искат месна храна. Ще ги убедиш във вредата от месото и ще им дадеш лесно смилаема храна. Така ще се възстанови хармонията между клетките на стомаха и състоянието на целия организъм ще се подобри.

Често вие мислите за Небето и се отвличате от прямото си задължение. Добре е да се мисли и за небето, но като за училище. Обаче знанието не е нито в гимназията, нито в университета, като здания. Знанието не се придобива само от учебниците и пособията в училищата. Знанието е в професорите, които го предават. И Небето е подобно на университета, дето са събрани възвишени души, завършили своето земно развитие. Там се придобива истинското знание, но за това е нужден ценз. За да те приемат на Небето като ученик се изисква висок ценз. Всеки може да влезе в университета, но временно като гост. Там ще те разведат из всички стаи, да видиш какви пособия има, как са наредени, но ако пожелаеш да слушаш лекции, няма да те пуснат. Там се преподава висока наука, която за обикновения човек е толкова достъпна, колкото човешкото знание е достъпно за котката. И котката, като влезе вкъщи, дигне си опашката, огледа се наоколо и мисли, че всичко е постигнала. Така нищо не се постига. С гледане само не се придобива знание. Това, което човек е минал преди милиони години, котката едва сега го минава. Като вдигне опашката си, тя мисли, че много знае. Нищо не знае тя. С вдигането на опашката си, тя иска да каже, че няма защо да мисли много. За нея е така, но не и за човека. Детето от първо отделение знае да смята до 20, но какво е това знание пред знанието на учения?

Сегашните математици и учени знаят много работи, но като дойдат до числото 13, всички се страхуват. Защо се страхуват? Това число не е пълно, в него липсва майката – двойката. Единицата е бащата, тройката – синът, но той е нехранимайко. Бащата се чуди какво да прави с този син, не може да го възпита. В числото 13 няма любов, затова го считат фатално. Казвате, че това число има отношение към личността. Не към личността, но към индивида. Коя от двете думи има по-стар произход: индивидът или личността? Думата „индивид“ има по-стар произход. Първо човек се индивидуализирал, а после станал личност, според сегашното разбиране на това понятие. Индивидът се отделя от цялото. Когато казват, че някой се е индивидуализирал, това значи отделяне от цялото. Под „личност“ разбират човек с известни качества. Когато се говори за високото произхождение на някого, имат пред вид неговата личност. Когато се говори за общественото му положение, имат пред вид индивида. Значи, външните прояви се отнасят до индивида, а вътрешните – до личността.

Казвате, че човек трябва да се откаже от своята личност. За какво ще се хване тогава? Добре е човек да не дава голямо значение на личността си, но какво ще прави с егоизма? Той обича себе си. Де е лошото в тази обич? Като обичаш себе си, ти се отклоняваш от правата посока на обичта. И наистина, който обича само себе си, не е в правия път. Той изпада в положението на детето, което прегръща и целува майка си с цел да изтръгне нещо от нея. Щом я предразположи към себе си, то веднага започва да иска от нея бонбони, ябълки, орехи и др. Майката казва: „Много добро е моето дете.“ Въпрос е колко е добро. Това дете мисли само за себе си, а майката се заблуждава, че то я обича. Детето не целува и прегръща майка си от любов, но от желание да получи нещо от нея. На първо място детето има предвид себе си, своето желание.

Егоизмът съществува и в религиозния живот на човека. Ставаш рано сутрин, изправяш се на молитва пред Господа, мажеш и гладиш пред Него, с цел да ти даде нещо. Случва се, че Той ти дава, каквото искаш. Казваш: „Едва се помолих и Господ прие молитвата ми.“ Обаче срещал съм мнозина, които се оплакват, че с години се молят и Господ не отговаря на молитвата им. Защо не им отговаря? – Защото трябвало те сами да си помогнат, не е нуждно да безпокоят Господа. Някой се молил на Господа да му даде ниви за обработване. Това не е Негова работа. Молим се за ниви, за здраве, но не получаваме отговор на молитвата си. Това е твоя работа, а не на Господа. Ти си дошъл на Земята здрав, нищо не ти остава, освен да поддържаш здравето си. Лягай и ставай рано, не пиянствувай и не преяждай, не се пресилвай. Ако ти е дал достатъчно здраве, а ти не го поддържаш, вината не е в Бога. Ти не живееш разумно, разпиляваш здравето си, а искаш да ти се даде още здраве.

Питате: „Защо Бог не отговаря на молитвата ни? Защото искате това, което ви е дадено. Искаш да станеш учен. Дадени ти са способности. Нищо не ти остава, освен да учиш. Учи, ще станеш философ, професор, какъвто искаш. „Аз се моля.“ – Знание с молитва не се придобива. Ако се молиш и същевременно учиш, това е друг въпрос. Казваш: „Аз знаех само два – три въпроса от целия материал и като се помолих, падна ми се това, което знаех.“ Не се заблуждавай. Не уповавай на това. Утре ще ти се падне един от най-трудните въпроси. Какво ще правиш тогава? Казвате: „Толкова години вече сме в Школата и нищо не сме научили.“ – Много нещо сте научили, но същественото трябва да се знае. „Не сме способни.“ – Способни сте, но не използувате способностите си, както трябва. Вие повече критикувате отколкото работите. Не гледате своята работа, но критикувате кой как живял, как се обличал, как се вчесвал. Как трябва да се реши човек?

В Америка в една област назначили един добър проповедник. Обаче веднага се разнесъл слух, че той се реши като жена, с път по средата на главата. Веднага подали заявление до епископа с молба, да им назначи друг проповедник. Те казвали: „Не искаме проповедник, който се реши като жена“ Епископът извикал проповедника да чуе и неговата дума. Какво било учудването му, когато видял, че проповедникът нямал никакъв път на главата си. Той бил вчесан по последната мода. Значи някой пуснал лъжлив слух по адрес на проповедника и критиката веднага го възприела.

Казвам, често общественото мнение играе роля на барометър. То се произнася за хората, както барометърът за времето, дали налягането е високо или ниско. Обаче не е все едно да кажеш, че налягането е високо или ниско, голяма е разликата. Като наблюдавам барометъра, някога при известно налягане, вали дъжд. Друг път, при същото налягане, времето е добро. Това са изключения. При всички барометри има изключения, но в кристалните барометри са най-малко. Който се занимава с определяне на времето, не трябва да следи само барометрите, но да изучава посоката на ветровете, изгрева и залеза на Слънцето, облачността – да бъде метеоролог. Някога облаците горе, в пространството имат една посока, а долу – друга, ветровете – също. Има ветрове със спирално движение. Всичко това трябва да се има пред вид. Някога на небето се явява една пурпурна краска – сутрин, или вечер. Тя показва, че в атмосферата ще стане голяма промяна. Гледаш небето ясно, чисто, но след няколко часа става голяма промяна. Като знаеш това, скрий се на безопасно място. Който не разбира тези неща, той се любува на пурпурната краска, не подозира, че след малко трябва да се крие от нея. Тя всякога изненадва.

И тъй, каквито промени стават в природата, такива стават и в човешкото съзнание. Някога чувствуваш, че ще стане нещо, тъжно ти е, мъчно ти е, без да знаеш защо. Казваш: „Ще стане нещо.“ Това е процес, който става в подсъзнанието. Не се минава много време, става така, както си чувствувал. Има процеси, които стават в обикновеното човешко съзнание. То се отнася до дребните неща в живота: ядене, пиене, простите отношения. Такова съзнание имат и животните. После човек дохожда до по-високо съзнание в себе си, чрез което схваща радостите и скърбите. Без да е направил някаква видима грешка, той е тъжен, недоволен от себе си. Някъде отдалеч чувствува, че или по мисъл или по чувство не се проявил добре. Също така отдалеч чувствува и радостта. Вярваш в нещо, което още не е станало. Вярата има отношение към самосъзнанието. Вярата съединява мислите и чувствата в едно, прави човека устойчив, стабилен. Тя координира вътрешния живот на човека. Вярата никога не лъже човека. Вярваш, че нещо ще стане, така или иначе. Както вярваш, така става.

Следователно съществуват няколко съзнания, които действуват в човека: свърхсъзнанието, подсъзнанието, самосъзнанието и съзнанието. Свръхсъзнанието наричат интуиция. Който е развил интуицията си предчувствува нещата, които ще се случат, даже и в по-далечно бъдеще. Както чувствува, така става. За такъв човек казват, че е мистик. Психологията на различните съзнания е различна. Не е все едно дали живееш в обикновеното съзнание, в самосъзнанието, в подсъзнанието или в свърхсъзнанието. Когато минава от едно съзнание в друго, човек претърпява едно болезнено състояние. То се отразява външно върху ръцете: някога ръцете изсъхват повече, отколкото трябва, а някога са много влажни. Организмът е здрав, когато ръцете не са нито много сухи, нито много влажни. Някога ръцете на човека са много грапави. Това се дължи на вътрешните стълкновения в организма. То е подобно на вълненията, които стават в моретата. Тогава повърхността на водата не е гладка. Казваме: „Морето се вълнува.“ Някога добрите чувства в човека се сменят с лоши и лошите – с добри. Той се намира под голямо вътрешно напрежение. Всяко вътрешно вълнение се отразява на кожата. Без да разбира това, човек пипа кожата си и като забележи, че е корава, грапава, започва да търси причината. Щом намери причината, той може да урегулира своите мисли и чувства. Ако успее в това, в него настава мир и спокойствие. Той е доволен от себе си, както градинарят е доволен от градината с, която разкопал, обработил и посял.

Какво трябва да правите, за да възстановите своя вътрешен мир? Първата ви работа е да регулирате мислите и чувствата си, да им дадете съответното място. Старите възгледи да турите на една място, а новите – на друго място. Недоволен си, изучавай себе си, да знаеш защо си недоволен. Движиш се между хората, имаш отношение към тях. Не е достатъчно майката да знае, че е длъжна да кърми детето си – трябва да знае кога да го кърми и как да става това. Ако е разтревожена, по никой начин тя не трябва да го кърми. Нека помоли съседката си да накърми детето й, но не и тя сама. Искаш да заколиш една кокошка и започваш да я гониш. Тя бяга, крие се, страхува се. Тя предчувствува, че ще стане с нея, нещо лошо и от страх кръвта и се трови. Обаче ти я хванеш, заколиш я и я сготвиш, без да подозираш, че тази отрова минава и в твоята кръв. Като знаеш това, не се чуди, от де идат разстройствата и болестите на организма. Ако можеш да залъжеш кокошката и неусетно да я заколиш, добре, но и това не е правилно. Най-добре е да заколиш само онази кокошка, която е готова да се жертвува. Има кокошки, които предчувствуват смъртта и са примирени. Заколиш ли такава кокошка и я изядеш, ще придобиеш добро разположение. Ще изядеш кокошката и ще си кажеш: „Вкусна беше тази кокошка.“

Сега аз ви навеждам тия факти, за да имате ясна представа за своя живот, да знаете де се крие причината на страданията. Вървиш по улицата, срещаш един професор, поздравявате се и продължавате пътя си. В това време чуваш някакъв болезнен стон. Обръщаш се и виждаш, че професорът паднал на земята и силно ударил ръката си. Веднага го хващаш и придружаваш до университета. Чудиш се защо е паднал. Има причина за това. Професорът се разтревожил още у дома си – имал разправия с жена си. Силно смутен, той не могъл да запази равновесието си и изговорил лоши думи. Причината може да бъде и от друг характер, но важно е, че всяко физическо падане има своя дълбока психическа причина. Някой се моли на Бога, но през всичкото време в ума му се въртят неговите кредитори, не го оставят свободно да се моли. Изобщо, за всяко страдание има индивидуални и колективни причини. Щом намери причината, човек лесно се справя със страданието си.

Често получавам писма и телеграми от провинцията, че някой брат или сестра заболели, искат от мене съвет. Аз мога да дам съвет, но какво ще правите вие? Ако оставяте на мене да свърша всичките работи, за вас няма да остане нищо. Защо не се съберете по няколко заедно и не направите обща молитва? Колко души от вас умряха преждевременно? С молитвата си, с участието си към болния, вие можехте да го задържите по-дълго време на Земята. Казвате: „Каквато е Божията воля, това ще стане с него.“ Така е, но Божията воля е да си помагате взаимно. Някой се намира в затруднение или е без служба. Помолете се за него. Щом всички се молят, Бог ще отговори на молитвата ви. Дойде някой при мене и ми казва: „Ако искаш, можеш да ме излекуваш.“ Ако искам, мога да те излекувам, но и ти трябва да искаш.

Три фактора играят роля в човешкия живот: Господ, твоят ближен и ти сам. Следователно ще оздравееш, ако Бог иска, ако аз искам, и ако ти искаш. Достатъчно е да липсва един от трите фактора, за да не се нареди работата. Какво трябва да направиш, за да иска Бог твоето оздравяване? Дойде един цигулар при вас и вие искате да ви свири. Казвате: „Ще свириш вън.“ – „Не мога да свиря вън, дъжд вали.“ – „Нищо, ще ти турим качулка и наметка.“ – „Свирил ли си на влага, с качулка и наметка? Пръв ти дай пример и аз ще те последвам.“ За свиренето и пеенето са нуждни специални условия. Човек не може на всяко място и по всяко време да пее и свири. Болният пее ли? Като оздравее, пее. Като нареди работите си добре, пак пее. Като си пийне малко и развесели, българинът започва да пее.

Имахме един познат, наричаха го Иван владиката. Той беше учен човек, знаеше френски, арабски. Като говореше с хората, минаваше за сериозен човек. Той казваше: „Не се живее лесно на Земята, трябва много да се мисли.“ Обаче от време на време той обичаше да се отбива в кръчмата и да си пийне едно кило винце. След това ставаше весел и казваше: „Глупаво е човек много да мисли. По-леко трябва да се живее.“ Като изтрезнее, пак ставаше сериозен. Щом пийне, развеселяваше се. Човек трябва да бъде весел и без винце. Ако е за пиене, нека пие най-много от 25 – 50 грама вино, да се тонира. Лошото е там, че като пийне една чаша, постепенно увеличава. Като изпиеш една чаша, престани, не увеличавай чашите. „Да не пием ли старо, 20 годишно вино?“ Ако виното ти действува добре, пий само 25 грама, по никой начин повече. Добре е да не пиете вино, освен като лекарство.

Мнозина изпадат в особени, специфични състояния, подобни на опиването от вино и се чудят коя е причината за тях. Работете върху себе си, да се справите със своите специфични състояния, които ви измъчват. Има специфични състояния, подобни на тези от тесни обувки. Поръчваш си обувки, но се оказват тесни. Обущарят казва: „Поноси ги малко, докато се разпуснат.“ Те ще се разпуснат, но ще направят мазоли на краката ми. – „Ще ги турим на калъп.“ – Късно ще бъде вече. Важно е да ми направиш по-широки обувки, да не ме убиват. – „Ще изложа изкуството си с такива безформени обувки.“ Значи за твоето изкуство ще нараня краката си.

И аз съм имал неприятности с обущари. Някой иска да ми направи хубави обувки, тесни, спретнати, без да държи сметка за краката ми. Казвам му да ми вземе мярка точно по крака и след това да пусне поне един сантиметър и половина повече на широчина. „Няма защо толкова широки!“ – „Направи ми ги както искам.“ – „Ще се изложа пред обущарите.“ – „Не се страхувай, хубавите обувки се познават.“ Всеки от вас е обущар. Направете си такива обувки, от които сами да се задоволите. Ако ти сам не се задоволиш, никой не може да те задоволи. Недоволен си, че лоша мисъл влязла в ума ти. Вината е в тебе. Защо я допусна? – „Окръжаващите са виновни.“ И те са виновни, но отчасти. По-голямата вина е в самия човек.

И тъй, като говорим за новото разбиране на любовта, имаме пред вид проявите и в различните съзнания. Тя се проявява в съзнанието по един начин, в самосъзнанието – по друг начин, в подсъзнанието – по трети, и в свръхсъзнанието по четвърти начин. Това, което хората наричат любов, не е никаква любов. Характерна черта на любовта е, че тя уравновесява силите в човешкия организъм. Дето влезе любовта, там противоречията изчезват. Който обича, той е досетлив, той има силна интуиция. Той знае нуждите на човека и веднага ги задоволява. Ако е гладен, ще го нахрани, ако е жаден ще го напои, ако е болен, ще му помогне, да оздравее по-скоро. Вън от човешкия ум, любовта, не съществува. Казваш: „Много те обичам.“ Това е афектация. Любовта изключва афектите.

От Божествено гледище любовта повече дава, по-малко взема. Ако не даваш, не можеш да любиш. Първо ще даваш, после ще вземаш. Първо ще посееш житото на нивата, а после ще вземеш от посятото. Може цял живот само да даваш, да сееш на нивата. В другия живот ще вземеш, каквото си сял. Всяка добра постъпка, направена на когото и да е, един ден ще се върне пак при тебе. Всяко добро желание, отправено към някого, един ден ще донесе плодовете си пак на тебе. Може ли ученикът да учи добре, и да не бъде добре поставен пред своя учител? Ако си царски син и не учиш, колкото и да искат да ги помогнат професорите, в края на краищата всички ще признаят, че не обичаш да учиш и ще ти поставят слаби бележки. Ако не учи, професорите ще кажат на царя, че синът му не учи, за да постави на преден план втория син. Ако и той е неспособен, да постави на първо място за наследник третия син. Всеки има по един наследник в себе си, който доскоро е живял в областта на самосъзнанието. Скоро ще бъде в областта на свърхсъзнанието. Различните съзнания разполагат с различни методи за работа. Молиш се, но нямаш никакъв резултат. Вместо да се подобри състоянието ти, ставаш по-неразположен. То показва, че кръвообръщението ти не е добро, не си ял добра храна. Какво си ял? – „Баница.“ Пресни ли бяха материалите на баницата? – „Не бяха пресни, но баницата беше направена добре.“ Не яж такава баница. По-добре свари няколко картофи, обели ги и ги яж със солчица. Те представят вкусно и здравословно ядене. Който иска да създаде характер в себе си, да се храни с проста, но чиста, здравословна храна. При това, всеки сам трябва да си прислужва. Всеки трябва да си знае каква храна отговаря на неговия организъм. Всеки има своя любима храна или плодове, които му подхождат.

Между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Следователно ако не можеш да избереш храната си, не можеш да подбереш и мислите си. Щом избираш добра храна, ще избираш и добри мисли. Чистата и здрава храна не се вкисва. Можеш ли да кажеш същото и за мислите? Какво означава думата „вкисване“? Вкисването не е разлагане. То е първият процес при подквасването. Ще чакаш млекото да се подкваси и тогава ще го ядеш. Ако ядеш вкисната храна, ще се разболееш. Като знаеш това, пази се от вкиснали мисли. За да не става вкисване, всеки търси добра подкваса. Любовта, истината, знанието са особен вид подкваси, с които човек може да си служи.

Сега ще ви дам работа за цяла седмица. Мислете за вярата и влиянието й върху човешкия живот. Мислете за благородните чувства, върху жертвата. Често религиозните мислят за онзи свят, да отидат между ангелите, там да живеят. Как ще отидете между ангелите, като не познавате характера им? Ангелите се отличават с абсолютна чистота. За да отидеш между тях, и ти трябва да бъдеш чист. Имаш ли тази чистота? Ангелът има чисти мисли и чисти чувства. Те се сливат в едно, не както в човека. Ангелът не различава мислите от чувствата си, защото между тях има пълна хармония. Дойде ли до човека, там нещата са разединени: често чувството е в противоречие с мисълта. Това произвежда дисонанс в човешкия живот. Както в музиката се явяват дисонанси и се изправят, така и в човешкия живот има много дисонанси, които трябва да се изгладят.

Откога датира музиката в живота? От създаването на човека. Някой казва: „Да имам пиано, или друг някакъв инструмент!“ Ти имаш най-стария инструмент. Не си ли доволен от него? – „Кой е този инструмент?“ – Ларинксът. Никакъв инструмент не може да се сравни с човешкия ларинкс. Само едно се иска от вас: да го развивате правилно. (Учителят свири с цигулката и пее: ) „Всичко старо си отива. Иде зората на новия живот. Старото не може вече да живее. Животът нов ще остане на земята.“ Старият, грешният живот, който носи хиляди страдания и неволи, си отива. Щом си отиде, ще му благодарите, защото и той донесе нещо добро.

Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо.“ Кога? – Когато доброто е основа, разумността – цел, а духът гради светли бъднини. Ще спрем дотук, ще оставим песента незавършена. И това е хубаво. Такива са условията на физическия свят. Много неща на земята губят своята красота – заличават се. На земята красивите неща губят своята музикалност. Не е лесно да поддържаш своето музикално разположение. Въпреки това пейте, да запазите музикалното си разположение. Който пее, малко боледува. Ако заболее, лесно се лекува. В това отношение музиката е добро лечебно средство. Който пее, по-добре мисли. Доказано е, че музикалното чувство е добре развито във всички поети, художници, философи. Като ви наблюдавам, виждам, че музикалното чувство не е еднакво развито у всички. За да го развиете, пейте и като здрави и като болни; и като разположени и като неразположени. Така ще развивате и волята си. Не е лесно да те боли счупеният крак и да пееш. Герой трябва да бъдеш. Вие се страхувате да пеете, да не вземете фалшиви тонове. Пейте у дома си, когато сте сами. Кой ще ви слуша? Важно е да се упражнявате. Ангелите пеят хубаво, но те се упражнявали хиляди години. „Нямаме условия.“ Къде ще намерите условия, в музикалната академия ли? И това ще бъде, но първо се иска предварителна подготовка. После ще ви приемат в музикалната академия. Пейте, за да развивате и мисълта си. Всеки трябва да пее, като условие за подобряване на здравето. Пейте колкото може повече.

Дръжте в ума си мисълта за пеенето, като условие за здравословното състояние на човека. По-рано вие пеехте по-добре, затова и в духовно отношение бяхте по-добре. Сега пеете по-малко и в духовно отношение отпаднахте. Това е причина и за честите заболявания между вас. „Сега ли е време за пеене?“ Вие сте в положението на евреите, когато ги взимаха в плен. Те си казваха: „Свърши се вече нашата песен.“ Може ли да бъдеш пленник и да пееш? Казвам, в каквото и положение да се намираш, пей! Само така ще се освободиш от дявола. Той бяга от пеенето и от молитвата.

Тайна молитва

18 лекция от Учителя,
държана на 18 януарий 1933 г.,
София, Изгрев

Новата песен*

Размишление

Ще прочета 4 глава от Посланието към Ефесяните.

Един от стремежите на хората е да придобиват знания. В стремежа си да придобиват повече знания, те приличат на музикантите, които се състезават, кой да излезе по-голям виртуоз, да се прослави пред хората. Същото състезание се забелязва и в религиозния живот. Като влезе в религиозно общество, човек проявява амбиция да се състезава с окръжаващите, да излезе по-голям виртуоз в духовно отношение. Не е лошо да се състезава човек, но това е външната страна на живота. Някога външната страна е човешка, а вътрешната – Божествена. Някога е обратно: външната страна е Божествена, а вътрешната – човешка. Значи, не всякога вътрешната страна е Божествена. Трябва да различавате тези неща, да не изпадате в противоречия.

„И тъй, аз, узник в Господа, моля ви, да ходите достойно на званието, в което бидохте призвани; с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение, да си претърпявате един друг с любов.“ (1 и 2 стих)

Какво значи достоен? Това значи да ходи човек изправен, с дигната глава, с изправен гръбначен стълб, като войник, който отива на бойното поле. Достойнството се отнася до външната страна на живота. Ако нямаш достойнство, ти се смущаваш, свиваш се, не си уверен, дали ще успееш. Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание, който не знае уроците си, свива се и си мисли дано учителя не го вдига днес. Той се крие от погледа на учителя, няма достойнство. Същото виждаме и в религиозния живот на човека. Той може да се свива – няма достойнство; може да ходи изправен, с достойнство. Това не е за упрек, но външното държане е резултат на вътрешното състояние на човека.

„Смиреномъдрие, кротост и въздържание.“ Това са качества на човека, които трябва да се преведат. Смиреният не е слаб човек, напротив, той е силен. Който не разбира това, казва, че смиреният е слаб човек. Лъже се той, силата на човека се крие в смирението. Казват за някого: „Той е кротичък.“ Искат да кажат, че е слаб. Не, слабият не може да бъде нито кротък, нито смирен. Кроткият и смиреният е високо добродетелен. Когато слабият иска да стане силен, той върши престъпление. Смиреният никога не върши престъпление. Следователно светът се нуждае от силни хора, които са готови да станат слаби, а не от слаби, които се стремят да станат силни, да заповядват, да управяват...

„Един Господ, една вяра, едно кръщение.“ (5 стих)

„Един Бог и Отец над всички, Който е над всички, чрез всички и във всички нас.“ (6 стих)

Под „Един Господ“ разбираме мекия елемент в човека. В този Господ ти вярваш. Господ се проявява в мекотата, която осмисля нещата, а Бог – в силата. Когато говорим за външния свят, разбираме Бога, а когато говорим за вътрешния свят, разбираме Господа, който украсява нещата.

„И Той даде едни да са апостоли, други – пророци, други пък благовестници, а други пастири и учители.“ (11 стих)

„За усъвършенствуване на святиите в делото на служенето, в назиданието на делото Христово.“ (12 стих) Значи не се проповядва на простите хора, а на светите, те да се усъвършенствуват в служене. Така разбира апостол Павел.

„Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познаването на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта, на Христовата пълнота.“ (13 стих.)

И да се облечете в новия човек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината.“ (24 стих)

Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина, защото сме удове един на друг.“ (25 стих)

Помнете: В правда и светост на истината. Отхвърлете лъжата, защото човек сам се лъже. За кого е писана тази глава? – За мнозина. Злото и доброто, за които е писано, се отнасят до онези, които разбират и които могат да го използуват. Човек трябва да се стреми към правилното разбиране на нещата. Питате: Де е Бог? Де е мястото на мисълта? Де е мястото на чувствата? Мисълта е в мозъка, а чувствата – под лъжичката. Де е волята на човека? – В ръцете и краката. Като се говори за ръце и крака, обикновеният човек разбира едно, а ученият – друго. Под ръце и крака разбираме органи за движение и работа. С краката човек ходи, изминава пътя, който му е определен с ръцете той работи, свършва работата, която му е дадена. Под ръце и крака, ученият разбира волята, т.е. разумното начало в човека. Глупавият се движи безцелно и върши глупости, разумният обаче се движи съзнателно и работи, върши добри дела. В историята на човечеството няма да срещнете глупав човек, който да е свършил едно гениално дело. Глупавият казва: „Днес съм глупав, но все ще поумнея някога.“ Една турска пословица казва: „Не било на 50-те, та ще бъде на 90-те.“ – Ако като млад не си умен, като стар никога няма да бъдеш умен. По-скоро очаквай да оглупееш, отколкото да поумнееш. „Сега не разбирам този въпрос, но после ще го разбера.“ Ако сега не си го разбрал и после няма да го разбереш. Ако ябълчната семка очаква да придобие своите качества след посаждането и в земята, тя е загубена. Семката трябва да съдържа качествата си преди посаждането й в земята. Посади ли се веднъж, тя трябва да очаква благоприятните условия, за да израсте.

Днес всички хора очакват да придобият нещо отвън. Не, сега ще ви се дадат условия, за да израсте това, което е вложено във вас. Лошите условия – мъчнотии, страдания, несгоди са външни стимули, които заставят вложеното в човека да се прояви. Дошла една мъчнотия, нищо от това. Тя е вълна, която ще отстраниш с крака си и ще продължиш пътя си. Дошла скръб в живота ти – ще я хванеш с ръцете си, ще я туриш настрана и ще вървиш напред. Дошъл страхът, цял трепериш, сърдцето ти ще изскочи навън. Има ли нещо лошо в страха? Треперенето на сърдцето показва, че си жив. Сърдцата на всички живи хора треперят, туптят. Ще кажете, че това са противоречия. Така е, без противоречия не може. Те са за силните, гениалните и великите хора. Когато страдаш, Небето гледа на тебе с доверие, като на човек, който може да свърши една добра работа. Ако не страдаш, то гледа на тебе снизходително, като на човек, който не може да работи. Следователно радвай се, че страдаш. Ако нямаш страдания, съжалявай за това.

Дойде някой при мене и казва: „Знаеш ли колко страдам?“ Какво от това? Щом страдаш, ти си човек, който работи. От тебе ще излезе нещо добро. Като говоря така за страданията, не искам само да ви утешавам и насърчавам, но казвам, че страданията са потик, чрез който вложеното в човека расте и се развива. Божественото расте при страданията. Щом е така, не го спъвайте. Оставете го да израсте и да се развива. Който не разбира този закон, тъкмо израсте Божественото, той го отчупи. На другата година отново израсте, но той пак го отчупи. Така продължава човек, докато най-после се умори да го чупи и го оставя вече свободно да расте. Няма случай в живота, когато Божественото е спряло своето развитие. Кога и да е, то ще израсте, но ще закъснее в развитието си.

На Изгрев имаше едно малко, слабо дръвче, което едва беше израсло. То беше на път, дето минаваха всички: този го стъпче, онзи го стъпче, така не можеше да расте свободно. Най-после му се даде възможност да израсте. „Мястото му не било добро, трябвало Да се извади от там.“ – Оставете дръвчето да си расте свободно. То не иска да умре и казва: „Ако на Изгрев не мога да израсна, къде на друго място ще израсна?“ Какво да правим с това дръвче? – Елате, ще ви кажа какво да правите. Вземете няколко колчета, забийте ги около дръвчето, съединете ги с тел и ще видите какво ще стане. Щом престанаха да стъпват върху дръвчето, в скоро време то се съживи и започна да расте. „Не е на добро място посадено.“ Според хората, някои неща не са на мястото си, но според Бога са точно на място поставени.

Мнозина очакват да получат всичко наготово, да им дойде някакво откровение. И това може, но докато получат откровението, ще бъде късно. Те ще се огледат един ден в огледалото и ще видят, че са остарели. Искат да ходят, не могат, краката им не държат. Все придобиват, все очакват нещо, докато един ден всеки за себе си каже: „Нищо не придобих.“ Не очаквай да придобиеш нещо следната година. Каквото искаш да придобиеш, гледай да го придобиеш още днес. Не очаквайте да получите нещо отвън. Ето, аз ви говоря, но това е условие за вас. Вие трябва да работите, да използувате условията. Като четете Писанието и други книги, всичко превеждайте, за да се ползувате от него. Нека в ума ви остане само една дума, но съществена, върху която може да мислите.

Често говорите за вярата. В какво вярвате? – В любовта. По-хубаво нещо от любовта няма, но как я прилагате? За да разбера как прилагате любовта, гледам на какво разстояние се поставяте един от друг. Видя ли, че някой се приближава много близо до мене, зная, че той иска да взима, а не да дава. Докато хората се прегръщат и целуват, те само взимат. Слънцето близо ли е до нас? То е на грамадно разстояние от нас, въпреки това, изобилно и непрестанно дава. Не мислете, че ако сте близо един до друг, само тогава можете да давате. Не разбраните неща са далеч от хората, а разбраните – близо. Следователно ако се разбирате, вие сте близо, ако не се разбирате, сте далеч. Разстоянието между хората зависи от взаимното им разбиране. Близо си до някого, ако те разбира, ако не те разбира, ти си далеч от него. Истинската близост означава разбиране между два ума, две сърдца, две души и два духа. Няма по-красиво нещо от тази близост. Като знаеш това, не търси Бога отвън, не желай да бъдеш близо до Него. Желай да Го разбираш. Щом разбираш Бога, Той ще се всели в тебе.

Казваш: „Познавам този човек, разбирам го.“ Как го позна? – „Огледах го от главата до краката и разбрах, че е добър човек.“ – Докато делиш хората на добри и лоши и от добрите очакваш нещо, а от лошите нищо не очакваш, ти си в света на илюзиите. Някой може да не е добър, но това не ти дава право да го пренебрегваш. Съзнанието му още не е пробудено. Един ден той ще се пробуди и ще прояви доброто в себе си. Днес той води два живота едновременно: външен и вътрешен. Как ще живееш добре с него? Знай, че всеки човек е условие за тебе, чрез него да придобиеш нещо. И ти си условие за него, той да придобие нещо чрез тебе. Никой не е пратен на земята да слугува на другите, нито да им господарува. Слуга и господар, това са временни условия в човешкия живот. В едно отношение майката и бащата са слуги, а в друго отношение – господари. В едно отношение синът и дъщерята са слуги, а в друго отношение – господари.

Какво се разбира под понятие слуга? В Писанието най-почетно място се дава на слугата. Когато Бог изпрати Своя възлюбен Син на земята, даде Му почетна служба – слуга на човечеството. За тази служба именно Христос мина през такива страдания, каквито никой досега не е минавал. Той беше подложен на поругания, обиди, оплювания, докато най-после Го разпнаха на кръст. При това положение, Христос не можа даже да се оплаче и се обърна към Бога с думите: „Отче, прости ги, те не знаят какво правят.“ Христос научи нещо от страданията, разбра как трябва да се помага на хората. И вие, като сте дошли на земята, все ще научите нещо, ще кажете на Баща си, какво сте научили. Всички имате изпитания, страдания и мъчнотии, без да знаете защо идат те. Имате дарби и способности, без да знаете защо ви са дадени. Много неща имате, но много неща сте изгубили, заложили сте ги. Сега трябва да работите, да ги откупите. В света съществува един голям бит пазар, дето се купуват заложените вещи. Какво сте заложили, не е моя работа да ви разправям. Ваша работа е да си ги откупите. Аз нямам време да отварям архивите, да ви показвам какво сте заложили. Вие сами ще си спомните това. Заложени неща са тези, които не растат и не се развиват. Имаш дарба, която не расте. Защо? – Заложил си я. Имаш мисли, чувства и постъпки, които не се проявяват. Защо? – Заложил си ги.

Казано е в Писанието: „Ние сме удове.“ Под „уд“ хората разбират орган, в органичен смисъл на думата. Обаче в широк смисъл под „уд“ се разбира орган на Божественото тяло. Няма по-добри условия за човека от тези да бъде уд на Божествения организъм. Ти влизаш в един организъм да помагаш. Ти ще помагаш, ще бъдеш носител на Божественото, но и на тебе ще помагат.

Като ви говоря така, вие мислите, че съм недоволен от някого. Недоволството е човешка работа. Защо ще съм недоволен? Ако не сте направили баницата, както трябва или материалите не са пресни, ще ви кажа, че не харесвам баницата, без да бъда недоволен. Обидата, недоволството са лични работи. Аз не искам нито баницата ви, нито яденето ви. „Не сме добре облечени, окъсани сме.“ Това е ваша работа. Ако сте добре облечени, вие ще се радвате, ако не сте добре облечени, вие ще скърбите. Някога аз се радвам на окъсаните дрехи. Какво ще кажете за разпуканата и скъсана обвивка на ореха. Докато е с здрава обвивка, орехът стои високо на дървото. Щом започне да се къса обвивката, орехът, слиза на земята. След това ще взема един камък, ще чукна, ореха и ще му кажа: „Хайде да отидеш на училище.“ Ще минеш през царската врата – устата, дето те чакат професори, да те възпитават и учат. Това е алегория. Казвате: „Да не е тази уста, това гърло, по-леко ще се преживее.“ Това гърло е на мястото си. Ако то не се отваря и заваря, ти нищо няма да научиш.

Първо Божието благословение минава през гърлото, после отива в стомаха, от там – белите дробове и най-после се качва в мозъка. Ако не е така, ти не можеш да реализираш твоите мисли. „Как ли живеят ангелите?“ И те имат същите удове като хората, но не постъпват като тях. Ангелът има нос, но не се секне като хората; той има уста, но не плюе като хората. „Как се разбира това?“ Не може да го разберете. За вас е важно да разберете себе си. „Ти разбираш ли ангелите?“ – Разбирам ги по-добре от вас. Всеки ден се срещам и разговарям с тях. Колко хубаво се разговаряме. Ангелът не ме разглежда от главата до петите, като вас. Той не се съмнява в мене. Ако ми пише писмо, в него няма нищо двусмислено. Хубави писма пишат ангелите, те имат отличен език. Всяка дума казана от тях, е точно навреме и на място. Хората са ме лъгали много, но досега нито един ангел не ме е излъгал. Като срещна добър човек, за мене той е въплътен ангел. По това се отличава добрия от лошия човек. И разумният човек, който служи на Бога, е въплътен ангел. „Аз мога ли да бъда ангел?“ – Да, от тебе зависи. И ти може да бъдеш ангел, но да не знаеш това. Някога си ангел, без да съзнаваш това, някога носиш името Ангел, без да си такъв.

Ангелът е същество с чиста мисъл, с голяма интелигентност, със светъл ум. Той не разбира кое заставя хората да грешат. Понеже пътят към злото и греха е затворен за ангела, той се чуди как е възможно човек да греши. И започва да прави своите изследвания, да намери причината на греха. Така той дохожда до заключението, че малка причина е заставила човека да греши. Въпреки това, той се чуди как е възможно такава малка причина да произвежда греха. Някога най-малкото раздвижване на въздуха е причина да изгуби човек равновесието си. Достатъчно е да се мерне нещо пред очите му или да лъхне отнякъде вятър, за да каже той: „Не вярвам вече в никого?“ В заключение ангелът казва: „Деликатно същество е човекът.“ Ангелът влага повече топлина в живота на човека, но работите му не вървят добре. Той разширява прозорците му, внася повече светлина, но работите му пак не се нареждат. Ангелът среща един човек, който му се оплаква: „Знаеш ли каква горчива дума ми казаха?“ Ангелът се чуди как е възможно една дума да мине през ухото и да се отрази като горчивина в устата. „Много горчива беше тази дума.“ – „От де знаеш, че е горчива, пита ангелът. Кажи ми каква беше тази дума.“ – „Чух я с ушите си и тя се отрази зле върху мене.“ Помни, горчивите думи не влизат през ухото. Горчивите думи са заблуждения и криви мисли и чувства. Ти си мислиш, че някой ти казал горчива дума. Всъщност тя не е горчива. Какво ти казал? Че си невежа. Възразяваш: „Аз да съм невежа!“ Разбира се, че ти си невежа, даже и простак си. Ти си толкова голям простак, че можаха да те излъжат да влезеш в утробата на майка си и там, в затвора, да прекараш цели девет месеца. След това, да те возят в количка две – три години и най-после, като пораснеш, да станеш философ и да питаш хората: „Знаете ли, кой съм аз?“ – „Да, знаем, онзи в количката.“

Мнозина ме питат, де съм роден. Никъде не съм се раждал. „В количка не са ли те возили?“ – Не. „Как така?“ – Нали в окултизма се говори за новораждане, т.е. два пъти роден. Ако е въпрос за раждане, аз и десет пъти съм раждан, но съм изведнъж роден. Впрочем, това са недоказани факти. За мен думите „роден“ и нероден“ нищо не означават. Те са далечни, отвлечени понятия. Далечни са малките неща, а близки са големите, далечни са неразбраните неща, а близки – разбраните.

Сега аз ще ви питам: Коя дума е горчива? Всяка криворазбрана дума е горчива. Ти мислиш дълго време върху тази дума и като неразбрана, тя произвежда горчивина в устата ти. И лошата дума произвежда горчивина. По отражение, горчивината се предава и на устата. Всъщност твоят ближен е нямал намерение да те огорчи. Недоволният се запитва защо Бог го е създал лош, защо не го е направил талантлив, гениален, да се справя лесно с мъчнотиите си. Това е крива мисъл, която отваря вратата на недоволството. То е старият господар, който отвреме навреме те посещава. И ти изпълняваш неговата воля. Старият ти господар те товари и разтоваря по свое желание. Така постъпват с кираджийските коне.

Питаш: „От кои съм аз?“ – Ти си от свободните коне, които пасат свободно в гората. Ти си от свободните моми, които само обикалят хорото, докато някой момък им се усмихне. Слушай, не се лъжи! Същото казвам и на момъка: Не се лъжи! Не приемай китката от момата. Късаните цветя са човешките лъжи. С китката момата иска да каже: „Каквито са цветята в китката, такъв ще стане и твоят дом, когато аз вляза в него.“ Момъкът туря червен пояс на кръста си, с което иска да каже на момата: „Виждаш ли този пояс, такава ще те направя – бяла и червена.“ Да, но тоя пояс е краден. Момъкът взел вълна от гърба на овцата, боядисал я червено и с това лъже момата, че ще я направи щастлива. С краден пояс щастие не се постига. Не е лесно да станеш щастлив. Ако аз бях мома, нямаше да се лъжа от червения пояс на момъка. Вътрешната връзка между хората не трябва да се основава на външните неща, които внасят разочарование.

Сега, не мислете, че това се отнася до вас. Не казвайте, че и вие сте постъпвали по същия начин. Не се занимавайте с миналото. Някой посещавал кръчмата, пил до забрава, след което го набили хубаво. Аз не се спирам върху това. Има между вас, които никога не са посещавали кръчмите и не са пили. „Какво да се прави?“ – Не ходи в кръчмата. Не позволявай на кръчмаря да те бие. Щом допускаш това, ти си бил пиян. Дойде ли кръчмарят срещу тебе, ти пръв трябва да го събориш на земята и да му кажеш: „Нямаш право да продаваш вино, да опиваш хората.“

И дяволът е кръчмар. Като дойде при тебе, той ти казва само една дума, която пуска бръмбар в главата ти. Тази дума е като чашата с виното. Щом изпиеш чашата, пожелаваш втора, трета, докато се напиеш съвършено и казваш: „Аз ще му дам да разбере кой съм!“ Защо трябваше да пиеш толкова вино? – „И аз сам не зная.“ Аз съм виждал сестри и братя, които се напиват, макар че минават за духовни. Срещне ги някой и им каже какво се говори за тях. Те веднага кипват и започват да се разправят. Аз извикам брата или сестрата и казвам: „Имам хубаво 20 годишно вино. Искаш ли да ти дам от него?“ „Искам.“ Пиеш, но скоро стомахът ти се разстройва. След това трябва да вземеш рициново масло, за да се изпотиш и прочистиш. После, като изтрезнееш, казваш: „По-добре да не бях пил.“ – Прав си. По-добре да изпълняваш Божията воля, отколкото да пиеш. И аз, като ставам рано сутрин, първата ми задача е да изпълня волята Божия – да обичам онова, което Бог е създал. Във всичко да виждам Неговото величие и красота. Така, аз не се спирам върху човешките прояви и отношения към мене. Аз нося кърпичка в джоба си и щом ми дойде на ум да кажа нещо не на място, веднага отварям кърпичката и плюя в нея. „Не трябва да плюеш в кърпата.“ – Това е моя работа.

Научете се да превеждате нещата. Ако се занимавате с лишенията, при които живеете – нямате дрехи, обувки, въглища и др. Светът никога няма да се оправи. Изкуство е при най-големите страдания да се яви у тебе любовно чувство към всичко живо. Животът ти ще се измени и осмисли. Затова е нуждна вяра в живия Господ, който е в тебе. Това значи да се махне камъкът на твоя гроб. Този камък потиска душата на всеки човек. Той е същият, който затиска и покълващото семе. Ако не може да израсте, семето или ще са изкриви или ще заглъхне. Следователно махни камъка от душата си, за да могат всички дарби и способности да растат на свобода. Не го ли отмахнеш, ти сам ще се осакатиш.

Сега като ви говоря така, аз не искам да отвличам вниманието ви от вашите интереси, нито искам да кажа, че нямате знания. Напротив, вие имате толкова много знания и добродетели, че не знаете как да се справите с тях. Вие имате толкова много костюми, че не знаете кой от тях да облечете. Според мене седем костюма ви са достатъчни: за всеки ден от седмицата по един костюм. Кой костюм ще облечете седмия ден, когато отивате при Бога? Тогава ще облечете най-хубавата си дреха, дрехата на любовта. Като облечеш тази дреха, лицето ти ще бъде весело и засмяно. Ще кажеш: „Татко, свърших работата, която ми беше определил.“ Бог ще се усмихне и ще си каже: „Имам един син, на когото мога да разчитам.“

Велика наука е да знаеш как да изпълняваш волята на своя небесен Баща. Това не е лесна работа, както не е лесно да свириш и пееш. Големи мъчнотии е минал музикантът, докато си пробие път. Едно време, когато започнах да свиря на цигулка, всички ми казваха: „Цигулар къща не храни.“ Въпреки това, аз продължавах да свиря. Първият ми учител беше добър, даде ми основните правила на цигулката. Вторият ми учител беше чех, гениален музикант. Той се вдъхновяваше от музиката. Аз го слушах с удоволствие, когато свиреше. Близките ме питаха какво ще постигна, като се науча да свиря. Музиката не е най-необходимото нещо в живота. Не е най-необходимото, но е много важно нещо. Тя върви паралелно с живота. От 25 години аз се занимавам с въпроса за отношението на музиката към човешката душа, какво възпитателно въздействие има тя върху човека. Дойдох до заключението, че човек не може да свърши работата си както трябва, ако не е музикален. Музикалното чувство в човека е проводник и трансформатор на силите в природата. Колкото пъти съм се натъквал на мъчнотии и трудности, всякога съм се допитвал до цигулката, какво трябва да правя, за да ги разреша правилно. Човек среща мъчни задачи в живота си, които трябва да реши. В помощ му иде музиката. Тя прави чудеса.

Ще ви приведа един пример за въздействието на музиката. Преди години живях във Варна. Хазайката ми имаше дюкян в къщата си, който даде под наем на един кръчмар. Всяка вечер се събираха хора в кръчмата, които свиреха и пееха по цели нощи. Невъзможно беше да се работи вечер, но не можеше и да се спи. Мислех си какво да правя. Казах на хазайката да помоли кръчмаря да не вдигат толкова шум, но той не я послуша. Да изляза от квартирата си и това не направих. Най-после реших да си послужа с музиката. Една вечер при най-голямата врява и вик в кръчмата, взех цигулката си и започнах да свиря. По едно време слушам в кръчмата настана тишина. Един след друг посетителите напуснаха кръчмата. Не се мина много време и кръчмарят напусна този дюкян, премести се някъде далеч от нас. Кръчмарят напусна къщата, но аз зная колко ми костуваше това свирене. Реших в себе си: Втори път няма да свиря това парче. Ако химикът с задушливите газове произвежда известен ефект на далечни разстояния, защо музиката, със своите тонове, да не произведе известно влияние върху умовете и сърдцата на хората? Всеки музикант трябва да познава силата на своята музика и въздействието й върху човека. Аз нямам пред вид разрушителното действие на задушливите газове, но говоря за благотворното влияние на музиката. Колко време трябваше да свиря онази вечер, за която ви споменах, за да въздействувам на хората да не пият. В края на краищата и кръчмарят стана почтен човек, напусна занаята си и започна друга работа. В първо време хазайката изгуби малко материални средства, но после положението й се подобри. Тя даде дюкяна си за бакалница и беше по-доволна.

Голяма сила се крие в музиката. Трептенията, които вложих в цигулката, разрушиха трептенията на винопийците. „Имаш ли право да постъпваш така?“ Има ли право кръчмарят да събира хората около себе си и да ги опива? „Той трябва да се прехранва, да поддържа семейството си.“ – Само с кръчмарство ли може човек да се прехранва? Ето защо, като дойде дяволът при вас, пейте и свирете. „Какво да пеем или да свирим?“ Българинът с тамян прогонва дявола. Едно е важно: или да прогоните дявола, или да го заставите да ви се подчинява, да го направите слуга. Когато дойде небесното войнство при Христа, пяха му песента: „Свят, свят Господ Саваот.“ Значи и вие трябва да пеете такава песен, която да има дълбок смисъл. Ще свирите и пеете така, че да постигнете целта си. Разстоянието от главичката на цигулката до края е всичко 32 см. В тези 32 см се крие магическата сила на цигулката. Музикантът трябва да е свирил най-малко 20 години на цигулка, за да владее позициите, да може леко, естествено да минава от една позиция в друга. Колкото по-нагоре отива, толкова по-големи мъчнотии среща. Понеже местата на тоновете в цигулката не са определени, цигуларят трябва да има особено чувствително и развито ухо, да схваща и най-малката разлика между тоновете, да ги предава в тяхната чистота. Когато се научи да свири във всички позиции, цигуларят взима по няколко тона заедно и ги съчетава в акорди. Изобщо цигулката изисква голяма точност, голямо концентриране. Ти не можеш да свириш добре, ако умът ти не е концентриран. Казваш: „Не зная защо днес не ми върви цигулката.“ Цигулката е направена от някой майстор, а тоновете излизат от онзи, който свири на нея. Мнозина свирят и пеят, но още не са дошли до Божествената музика и песен. Трябва да бъдеш голям майстор, за да преодолееш мъчнотиите, които срещаш на пътя си. За да дойдеш до Божествената музика, всеки ден ще се натъкваш на препятствия, поставени от човека. Божественото расте и се развива при големи противоречия и противодействия. Те водят към истинското хармонично съчетание на тоновете.

Говоря за музиката, но това не значи, че всички можете да бъдете музиканти. Обаче всички можете да пеете и да мислите. Всеки не може да бъде цигулар, но всеки може да бъде градинар, да обработва мозъка си, както градинарят – своята градина. Ако не обработваш мозъка си, ти не си човек. Ако не обработваш сърдцето си, не си човек. Ако не развиваш волята си, не си човек. Отивам по-далеч и казвам: Ако не можеш да пееш и свириш, не можеш да се наречеш човек. „Срам ме е да пея.“ Защо те е срам? – „От критиката.“ Остави критиката настрана. Ще кажеш може би, че музиката е достигнала своето крайно развитие. Не, още много има да се учи. Ето цели 25 години свиря и изучавам особеностите на цигулката и още не съм се домогнал до крайните резултати. Какви са резултатите, за нас не е важно. Колкото и да ви говоря за тях, няма да ме разберете. Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо. Но ти казваш: „Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно.“ Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично, след това – да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише.

Човек не трябва да се срамува от труда и от работата, да се интересува и от най-малките неща. Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите. Затова казваха, че цигулар къща не храни. Днес не е така, цигуларите печелят много. Те хранят къщата. Ако нямаше цигулари и къщи нямаше да има. Къща без гъдулка, нищо не струва. Гъдулката е мъжът, който свири. Мъжът е една гъдулка, жената – втора. Те настройват гъдулките си и заедно свирят.

Основната мисъл, която искам да ви оставя, е да имате любов в душата си. Вие имате любов, но вашата любов е специфична. Първо проявете любовта, а после я изучавайте. Като се прояви любовта у вас, тя ще събуди всичките ви дарби и способности, всички красиви и благородни чувства. Само така ще разберете какво трябва да правите всеки ден. „Аз не мога да направя нищо.“ – Работи в областта на любовта и ще видиш какво можеш да направиш. Като пееш и свириш, ще разбереш за какво си способен. От 25 години аз свиря на цигулка всеки ден, поне по 15 – 20 минути и съм разбрал какво може човек да направи и какво Бог прави. Преди години ме запитаха: „Ти годен ли си?“ – Годен съм. „Де е годеницата ти?“ Аз я нося винаги със себе си. „Къде е тя?“ – Ето я, тя е моята цигулка. Аз обикалям с нея света. Досега тя не ми е казала нито една обидна дума. Тя има отличен език. Никога не говори лоши думи. Великият Божи Дух е вложил мисълта си в човека и чрез нея Той създал инструментите, на които се свири. Не е лесно да направиш инструмент. Велик е бил онзи, който пръв открил азбуката, перото, инструмента. Велик е бил Онзи, Който е създал очите – прозорците на човешката къща. Хиляди години разумният свят е работил, докато създаде удовете на човешкото тяло, т.е. на къщата, в която душата живее.

Мисълта, която искам да ви оставя днес е: всеки да избере нещо, върху което да работи. Работете например върху движението. Голямо е значението на движението. Ако ораторът знае как да държи ръцете си и как да ги движи, той може да произведе преврат в слушателите си. Едно хармонично движение, направено на място, крие в себе си цяла наука. Във вървежа на човека също има цяла наука. С движението на краката едновременно се движат и умът, и сърдцето. Това не е нищо друго освен вътрешна работа на човека. Истинският човек е онзи, който има хармония в движението на краката, ръцете, ума, сърдцето и волята. Някой няма пет пари в джоба си. Намира се в трудно положение, но не знае какво да прави. Много просто – музикант си, вземи цигулката си, излез на пътя и свири. Певец си, излез на пътя и пей. Излез сред София, да свириш и пееш. След това тури парите в джоба си и продължи своя път. Но ти се стесняваш, не знаеш какво ще кажат хората за тебе. В това няма нищо срамно. Да нагрубяваш хората, това е срамно. За предпочитане е да ходиш и пееш по улиците, отколкото да нагрубяваш, да обиждаш хората и да вършиш престъпления.

Време е вече да влезете в новия път и да заживеете по нов начин. И старият път не е лош, но е много дълъг. Той има много извивания, много забикалки. Той е подобен на реката, която лъкатуши. Аз ви давам най-краткия път. Той е по-правилен, по-чист, отколкото онзи, който продължава хиляди години. Ако идеята за Бога не може да ви направи свободни, защо ви е тя? Ако идеята за любовта, мъдростта, истината, за живота, знанието и свободата не могат да ви направят свободни, защо ви са те? Казвате: „И с тези идеи остаряхме.“ Защо не се подмладите? – Не знаем как. Аз ще ви дам начин за подмладяване. Ще ви науча как да се освободите от недостатъците. „Невежи сме, слаби хора сме.“ – Ще ви дам начин, как да придобиете знание и сила. Обаче това не може да стане изведнъж. Аз мога да ви преподам една лекция по музика в един час, но преди това ще ви изпратя при един професор по музика, да се подготвите. Като свършите при него курса по музиката, тогава ще влезете в областта на новата музика. Засега тази област още не е разбрана за вас. Днес не може да се говори за окултна музика. Тя изисква дълбоко разбиране. Какво ще разберете, ако ви кажа да изпеете нещо в терца, кварта или квинта? Някои ще разберат, но повечето ще останат чужди за нея. Те не са музикални.

„Днес аз не искам да свиря.“ Защо? – Времето не е подходящо. Когато времето не е подходящо, мнозина не разбират музиката. И тогава вместо да събуди у човека положителни качества, тя събужда отрицателни. Затова е казано в Писанието: „Всяко нещо си има своето време.“ Как се познава това? То се подсказва отвътре. Кога трябва да пее или да свири човек? Когато се намира в тъжно, мрачно състояние на духа. Той трябва да си пее тихо, за себе си, докато измени състоянието си. Каква музика е тази, която не може да измени състоянието на човека? Музиката е дадена за вътрешна услуга на хората. Аз говоря за вътрешната, интимната, неофициалната страна на музиката.

Сега мога да ви изсвиря една българска песен. Питате: „Защо българската песен е толкова тъжна?“ Тъгата в нея представя отпечатък от миналото. Като свиря тези песни, аз се свързвам с тъгата на българина, след което трябва да употребя усилие и време, да се освободя от нея. Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той изгубил едно от най-хубавите си чувства – любов към Бога. Така се създала тъжната българска песен. После, като минал през материализма, той си казал: „Няма защо много да мисля. Бог да мисли за всичко.“ Той се отпуснал свободно, започнал да пее и да се весели. Така се създала веселата песен. Той казвал: „Докато е време, ще си поиграя, ще си посвиря, че ако искат, нека ме бият.“ (Учителят свири тихо една българска песен, след нея друга, хороводна и трета – тъжна.) Те означават: „Загазихме я ние! Няма ли някой да ни покаже пътя, от де да минем?“

Изпейте песента „Всичко в живота е постижимо, когато доброто е основа, а разумността – цел, с която Духът гради великите бъднини.“

Основната мисъл на тази лекция е, че вие имате дарби и способности повече, отколкото си мислите. Не сте благодарни от това, което имате, защото не сте работили правилно. Че нямате успех в работата си, това не показва липса на дарби и способности. Имате препятствия – ще ги преодолявате. Работете така, че всеки да прояви особеното в себе си. Стремете се към разнообразието на живота. Затова всеки да си избере нещо специфично, върху което да работи. Един да работи върху ръцете си, да им придаде хубава форма, друг върху вървежа си, да се научи да стъпва така, че да изразява музика, трети – върху красотата. „Да се молим на Бога, да ни даде нещо наготово.“ Молитвата е велико нещо. Моли се, но така, че молитвата ти да се придружава с песен, музика, учене и работа. Само така ще разрешиш задачите си. В широк смисъл на думата молитвата подразбира работа. Като учиш и работиш, ти се молиш. „За нас ли е това нещо?“ – За вас, разбира се. Като ви наблюдавам, намирам, че някои от вас са добри скулптури, хубави бюстове сте изработили. Това, което всеки човек представя, е резултат на неговата собствена работа. Всеки сам себе си е изработил. Казваш: „Нищо не мога да направя.“ – Лъжеш се, ти си скулптор, сам си изработил своето тяло. Какво повече искаш?

Сега ще ви дам една работа, а именно, да смекчите езика си, да го привикнете да изговаря думите меко, сладко. Засега езикът на повечето хора е груб. Мъжът казва на жена си: „Маро, дай хляба!“ В думите му се чете заповед, настойчивост. Ако иска да задоволи жена си, мъжът трябва да се обърне към нея нежно, внимателно и да и каже: „Маро, моля ти се, донеси хляба.“ Като го донесе, той трябва й каже: „Благодаря, много си добра, и услужлива.“ Като слуша мекия и сладък език на мъжа си и жената отговаря по същия начин. Тя е доволна от него и се стреми да му услужва с любов. И двамата са готови да дават от себе си. Когато цигуларят свири добре, публиката е доволна от него и е готова да дава повече. Ако не свири добре, публиката нищо не дава.

И тъй, всеки трябва да работи, да развива в себе си нещо специфично. Някой иска да стане набожен. Това е мъчна работа. Ето, от толкова години работите духовно и още не сте постигнали ценни резултати. Друг иска да стане голям оратор. И това не се постига лесно. Ако говориш като всички хора, ще кажат: „Обикновено говори.“ Говориш логично, казват: „Сухо говори.“ Говориш отвлечено, казват: „Разхвърляно говори.“ Сега и аз, като говоря, мисля по какъв начин да ви задоволя. Има начин, по който мога да задоволя всичките си слушатели. Като свърша беседата си, ще се спра пред вратата и като се ръкувате с мене, на всекиго ще дам в ръката по една златна монета. Тогава ще кажете: „Много хубаво говори този човек. Отлични идеи изнася. Ще дохождаме редовно да го слушаме. Не само, че нищо не взима, но отгоре на това и дава. Беседите му са нещо особено.“ Така е, но подобна беседа аз държа един път в петте години. Представете си, че ме слушат двеста души и на всеки дам по една златна монета. Знаете ли на каква сума възлиза? Ще кажете, че ви подкупвам. Като ви се плаща за нещо, не ви ли подкупват? Обаче аз съм решил да работя и да свиря даром. Имам златни монети в джоба си. Вместо да ми тежат, решил съм да ги дам, за да ми олекне. На мене ще олекне, а слушателите ми ще си отидат по домовете доволни.

Какво представя златото? – Знанието, което трябва даром да раздавате на хората. То е общо достояние на всички. Всеки трябва да получи по нещо от твоето знание. Правиш добро на някого, без да очакваш благодарност. Това добро ще даде своя плод. Като слушате беседата и да не разберете цялата, все ще остане една мисъл в ума ви, която ще принесе своя плод. При среща с познати и вие ще кажете по една мисъл от беседата, върху която те ще мислят. Всяка мисъл, изказана навреме и с любов, принася своето благословение. Всяка блага дума, всяка добра мисъл идат от Бога. Изобщо добрите, разумните, хубавите неща винаги идат от Бога. В това отношение човек е проводник на Божественото. Следователно работете съзнателно върху себе си, да приемете правилно Божественото и да го предадете правилно.

Искате да ви свиря български песни. Какво ще придобиете от тъжните български песни? Българинът е тъжен, защото е изгубил любовта си към Бога. Той търси начин, как да намери изгубеното. Днес българинът играе и пее, но с игра не се изправят работите. Аз зная една песен и я наричам „Песен за изправяне на погрешките.“ Аз я свиря един път на десет години. Зная и друга една песен, която свиря един път на двадесет години. Тя е „Песента на блудния син“. Досега съм я свирил три пъти. Като я свиря, аз се изцапвам толкова много, че след това дълго време се чистя. Скъпо струва такава песен. В тази песен се изнасят причините и последствията за падането на човека. В тъжните песни се крие упадъкът на дадена култура. Бъдещето ще открие в европейската музика причините за упадъка на съвременната култура. Днес ние се нуждаем от една нова песен – песен на Любовта, която носи живот. Ние се нуждаем от нова песен – песен на Мъдростта, която носи знание. Ние се нуждаем от нова песен – песен на Истината, която носи свобода. Тази е новата песен.

19 лекция от Учителя,
държана на 25 януарий 1933г.,
София, Изгрев

Значение на удовете*

Размишление

Ще прочета 36 псалом, защото още в първия стих той съдържа едно психологическо преживяване.

„Беззаконието на нечестивия говори вътре в сърдцето ми.“ (ст. 1) – Значи някой върши престъпление, а беззаконието говори вътре в сърдцето ти, като че ти го вършиш. Пияницата пие, а ти трябва да плащаш. Казвам: „Чудно нещо, нито съм ял, нито съм пил, а трябва да плащам.“

„Няма страх Божи пред очите му.“ – Много естествено, страхът от Бога е елемент на разумността. Неразумният не знае какво нещо е страх от Бога.

„Защото се лъже в очите си.“ (2 ст.)

Страданията не са нищо друго, освен вътрешна драма в човешкия живот. Защо страдат хората? Сега аз не искам да се занимавам с този въпрос. Да се занимавам със страданията на хората, това значи да се занимавам с техните нечистотии. По-добре да се заровят нечистотиите в земята, дето след време, само по себе си ще се пречистят, отколкото ти да ги чистиш.

Мнозина изучават закона на превръщането, искат да придобият много знания. Ако искаш да придобиеш много знания, не ставай хамалин, т.е. не носи знанието на гърба си, но го приеми в себе си, докато го обработиш. Носиш сто килограма на гърба си, прегърбиш се от тежест, а нямаш какво да ядеш. Този товар не е твой. Като дойдеш до определеното място, ще го оставиш. За тебе ще остане само тежестта, ще знаеш, че си носил товара на някого. Носи знанието на гърба си, както ученикът носи торбичката си и отива на училище. Твое е само онова в торбичката. Радвай се на знанието, което носиш, както малкото дете се радва на ябълката в ръката си. Докато ябълката е в ръката ти, изяж я, да не би някой по-силен от тебе, да я вземе и изяде. Колко пъти малкото дете плаче за ябълката си, която по-голямо и по-силно дете от него му е взело и изяло. Ако не можеш да се ползуваш от знанието си, ще дойде по-силен от тебе, да ти го вземе.

Всички хора имат уста, но ако запитам някого, защо му е устата, ще каже, че е за ядене и за говорене. Значи имаш, уста, но не знаеш защо ти е дадена; имаш нос, уши, не знаеш защо ти са дадени. Обаче френолозите, хиромантиците знаят защо и за какво са дадени на човека ръцете, очите, носа, устата и ушите.

Как ще нарисувате лицето на човека? Ако питате мене, аз мога да нарисувам човешкото лице в най-прост вид: вместо очи – две колелца, вместо нос – права линия, вместо уста – равенство. Устата уравнява работите. Така нарисуван човекът, имате най-новата форма художество. Искаш някога да знаеш дали даден човек има добра външна обхода. Много просто, виж ушите му. Който има красиво ухо, то се обхожда добре, постъпките му са правилни. Ако ухото на човека не е красиво, колкото и да се мъчи да постъпва добре, няма да може. Искаш да знаеш дали даден човек е умен, интелигентен – виж носа му. Красивият нос изразява много неща. Чрез носа се проектира човешката мисъл. С помощта на телескопа, астрономът вижда опашката на някоя комета. Тя изглежда малка и близо до него. Всъщност тази комета се намира на стотици километри далеч от него. Всеки уд на човешкото лице – очите, носът, челото, устата, ушите са създадени по особен начин и се развиват на специфичен път. Погледнеш ли очите на човека, ще познаеш чистотата на сърдцето му и благородството на неговата душа. Който не може да чете по очите, нищо не знае за душата.

Казано е в Писанието: „Само чистият по сърдце ще види Бога.“ Казвате, че човек трябва да има и чиста мисъл. И желанията му трябва да бъдат чисти. Понеже чистотата има отношение към материалния свят, затова човек трябва да бъде чист и по ум, и по сърдце, и по воля. Това значи, да води чист живот на земята. Без чистота земният живот няма никаква цена.

Като ученици вие трябва да изучавате носа, устата, очите, зоните си, да се познавате. Носът например показва какви са мислите на човека. Същевременно носът определя и човешките способности. Във всеки квадратен милиметър на носа се крие известна дарба или способност. Външно всеки орган има определена служба, но същевременно той има и друга служба. Носът е орган за мирисане, но той има отношение към ума. Ухото е орган за слушане, но то показва каква обхода има човек. Изобщо, ухото има отношение към волята. Ухото на музиканта се отличава от ухото на немузикалния човек. Като ви наблюдавам, досега аз съм харесал ухото само на едного от вас. Само един от учениците има добре развито ухо. То отговаря на мерките, които изисква красивото ухо. Останалите трябва да работите още много, за да развиете ухото си. Не е лесно да моделираш ухото си, да го направиш каквото трябва. Който знае как да работи, в няколко месеца може да подобри ухото си. Ако не знае, ще работи с години, докато има някакъв резултат. Първо трябва да се даде на ухото красива, правилна външна линия; после да се работи върху вътрешния му строеж. За да се моделира ухото, волята трябва да вземе участие. Тя има отношение към брадата. Следователно добре развитото ухо има връзка с добре оформената брада. Като работите върху своите удове, вие се свързвате с духовния и го изучавате.

Мнозина говорят за духовния свят, стремят се към него, но нямат елементарна представа за реда и порядъка там. Те искат да влязат направо. Това желание е на место, но за да се реализира, нуждни са условия. Всяко желание, всяка мисъл трябва да цъфнат, да завържат и да дадат плод. Иначе те не могат да се реализират. Затова е казано в Писанието: „По плода им ще ги познаете.“ Казваш: „Вярвам в Бога, вярвам че Той съществува.“ Щом вярваш в Бога, ти трябва да имаш отношение към Него. Какви са отношенията ти? Какви са отношенията на художника към неговата картина? Какви са отношенията на майката към детето? Какво желае майката? Тя иска детето и да прилича на нея, ако не напълно, поне в една черта. Ако детето прилича на майката, тя се радва.

Изобщо приятно е на родителите децата им да приличат на тях. Има случаи, когато детето не прилича нито на майката, нито на бащата. Те гледат детето си, чудят се, на кого прилича и от де е дошло. На същото основание, приятно ви е когато желанията ви приличат на вас. Вие гледате на тях като на ваши деца. Ако не приличат на вас, не ви е приятно. „Не разбираме как могат желанията ни да приличат на нас?“ Много неща не разбирате, защото материалният свят ви е завладял, по цели дни и часове мислите само за прехрана, за високи служби, за хубави къщи. При това положение, каквото и да ви се говори за духовния свят, за различни науки – астрология, френология, хиромантия – все едно, че говорят на кираджийски кон. Той казва: „Колкото и да ми говорите за Бога, за ангелите, за наука нищо не разбирам. Моят бог е господарят ми, който цял ден ме товари. Напълни колата с брашно, впрегне ме, седне напред и с камшика си ме подкарва да вървя. Колкото и да му се моля, нищо не помага. Той си знае едно: да ме впряга, да му пренасям товара и за мене не мисли.“

Казвате, че конят не разбира нищо. Конят не разбира, и господарят му не разбира, някога и вие не разбирате. Първо ще потупаш коня, да го разположиш, ще го нахраниш добре, ще кажеш на господаря му, че има отличен кон. Като го храни добре, ще се повдигне цената му. Така както го впряга по цели дни, ще го умори и ще го загуби. Този кон не е кираджийски, не може да се отнася толкова грубо с него. После ще му каже, че щастието на целия му дом зависи от неговия кон. Така говоря и аз на господаря на този кон. Не мислете, че го залъгвам. Аз му говоря истината. Господарят трябва да знае, че уреждането на неговите работи зависи от отношението му към този кон. Ако се отнася добре с коня си и работите му ще вървят добре. Аз зная какво нещо е конят, но не искам да говоря за това, не искам да разкривам тайните на Битието. Конят минава през питагоровата школа, затова през целия си живот трябва да мълчи. Даже и цвиленето на коня не зависи от него. То се предизвиква от юздите, които се поставят в устата му – тегли го нещо.

Като ученици на велика Школа и вие ще минавате през специфична област, която изисква пълно мълчание. Каквото видиш и чуеш, ще мълчиш, ще бъдеш глух и сляп за всичко. Някой те бил или ругал, ще мълчиш. В това време ще мислиш за Господа. Само така ще постигнеш това, което душата ти желае. „Искам да бъда добър.“ – Ти си застанал на фалшива основа. Бог те е създал добър. Нищо не ти остава, освен да проявиш доброто, вложено в тебе. Дойде в ума ти една добра мисъл или в сърдцето ти – добро чувство, колкото и да са малки, реализирай ги. Например виждаш на обувката си едно малко петно. Казваш: „Ще дрънна на звънеца, да дойде слугинята и го очисти.“ – Не, ти сам ще го очистиш. „Защо плащам на слугинята, ако в този случай не ми услужи?“ – Сам ще го очистиш. Ако викнеш слугинята, тя ще го очисти, но понеже е отегчена от постоянни услуги, ще остави своето недоволство върху тебе и като излезеш в града, може да се подхлъзнеш някъде и счупиш крака или ръката си. Благодари на Бога, че можеш и сам да си услужваш. Наведи се малко, изчисти обувката си и продължи работата си. Искаш да прочетеш нещо от Евангелието, но си казваш: „Много пъти съм чел Евангелие, сега да видя какво пишат вестниците днес.“ Не, първо прочети нещо от Евангелието, поне два – три стиха и мисли върху тях. Има време и за вестника. Евангелието ще ти донесе нещо повече от това, което очакваш. Ще работиш с радост и веселие, да постигнеш желанията си. От вас се иска външна и вътрешна радост, чрез нея да предадете нещо и на окръжаващите. Изгубиш ли радостта си, всичко губиш.

Казваш: „Никой не ме обича.“ Ти се заблуждаваш. Първо, ангелите те обичат. Когато те носеха от небето, те обиколиха земята три пъти с тебе заедно. Това не е ли обич? В едно предание се казва, че всеки човек, който слиза на земята, минава през специфична врата. Никой не може да мине през тази врата, освен онзи, за когото е определена. Тя е толкова малка и тясна, че и с микроскоп не се вижда. Като дойдеш до тази врата, ще я отключат и веднага след тебе ще я заключат, никой друг да не минава през нея. Ако друг някой си позволи да мине през тази врата, всичко е свършено с него, той скъпо ще плати. Не мислете, че лесно се слиза не земята. Само през една врата можеш да минеш и то само когато се отключи. Следователно на земята можеш да дойдеш само през една врата. Връщаш ли се на Небето, можеш да минеш през много врати – отдето искаш.

Питате: „Вярно ли е това или не?“ За онзи, който знае и разбира нещата, това е вярно, за онзи, който нищо не знае, не е вярно. Давам ти пари, но ти питаш, истински ли са или фалшиви. Иди в гостилницата, дай парите на гостилничаря и виж, ще ги вземе ли, или ще ги върне назад. Ако ги върне, фалшиви са; ако ги задържи и срещу тях ти даде ядене, истински са. Истината трябва да се провери.

Преди няколко дни дойдоха при мене две – три сестри, казаха ми, че искат да се занимават с духовна работа, да свършат по-скоро работата си на земята. Когато се занимава с такава работа, човек се натъква на различни духове, с които мъчно се справя. Те му говорят на различни езици. Хиляди години да живееш, няма да научиш техните езици. Тези духове се опитват и мене да лъжат, но аз ги оставям свободни, да се проявяват, както искат. Тези сестри се намират вече под тяхното влияние. Те ги карат да дохождат при мене по три пъти на ден, да ми целуват ръка. Чрез сестрите духовете искат да покажат колко много ме уважават. Това е ласкателство. Като ги гледат, братята и сестрите се чудят защо тези няколко сестри се изреждат една след друга да ми целуват ръка. Между тези духовни сестри имаше и двама братя. Аз зная какви духове ги ръководеха, на какъв уровен са. Докато те караха сестрите и братята да ми целуват ръка по три пъти на ден, после почнаха да ги пращат на работа в града, за да не се посещават беседите в неделя и сряда. Аз нямам нищо против това, но казвам: ако те идат в клас и нищо не научават, или слизат в града и пак нищо не придобиват, нито едното, нито другото има смисъл за тях. Има смисъл да ходиш там, дето можеш да вършиш Божията воля. Майката изпаща детето си на училище да учи, но то слуша съветите на лошите момчета и отива с тях в гората да играе. Вечерта се връща у дома си и лъже майка си, че било на училище. Всъщност то бяга от училището и отива в гората. Това дете има много учители, затуй нищо не може да научи. Най-после, като не научи нищо, човек казва, че Духът му говорил.

Едно трябва да се знае: Възвишеният Дух, т.е. Божият Дух говори само чрез съвършения човек. Ако обтегна четири струни на една дъска, и най-голям музикант да съм, нищо не мога да изкарам. Дъската трябва да се превърне в съвършен инструмент, а който свири, трябва да бъде първокласен маг. Мислите ли, че ако нямате условия и вътрешно разположение, Духът може да изкара нещо от вас. След това, ще ме питат какви са тези духове, които ги занимават. Аз ги познавам добре. Едни от тях са свършили училището едва с тройка, други са изключени от училището. Тези духове ще говорят за възпитание на хората. Те ще минават за ръководители на човечеството. Те ще заемат мястото на Христа, на Света Богородица и ще се произнасят за мене, че съм бил първокласен учител. Аз не съм буквоядец, но казвам: изпитвайте духовете и разберете от Бога ли идат или не. И вие сте медиуми, през които духовете влизат и излизат, всеки ден ви разиграват и ви правят смешни. Казваш: „Стар човек съм, не се лъжа.“ Не си стар. Друг казва, че е млад, иска да се оправдае за грешките си. Не си млад. Под млад и стар се разбира друго нещо. Млад е онзи, който е впрегнал на работа дарбите и способностите си, вложени в него. Стар е онзи, който е работил като кираджийски кон и гърбът му е охлузен. Един ден, когато духовете ви оберат и вземат от вас всичко, каквото сте имали, вие наистина ще станете стар и никой няма да ви обръща внимание.

Какво представят любовните писма на момъка до неговата възлюбена? Те били откровения на Духа. Момъкът пише: „Ако се съгласиш да се ожениш за мене, ще те гледам като писано яйце. Ти ще живееш при мене като царица. Не мога без тебе. Готов съм на всички жертви.“ Момата трябва да бъде умна. Преди да отговори на любовното писмо, тя трябва да разгледа какви са ушите, носа, очите, веждите на момъка. Ако ушите и носът му са безформени, а очите затворени, тя трябва да му пише: „Моля ти се, престани да ме безпокоиш с твоите любовни писма. Искам да бъда свободна, не ме смущавай.“ Казвам: щом ви лъжат в името Божие, вие трябва да разбирате тези лъжи.

Любов, в която влиза лъжата, не е истинска. Това е забава. Вие трябва да познавате човека по очите, ушите, носа, устата, да четете по него, като по книга. Тогава нито вие ще се лъжете, нито другите ще ви лъжат. Ако направиш една грешка, ще я изправиш, без да се оправдаваш. Никой от вас не трябва да става проводник на духовете, да лъже. Никаква лъжа не се позволява даже и бяла. Някога несъзнателно ставаш проводник на лъжата. Будност се иска, да не допущате лъжата в себе си. Кипнеш, разгневиш се, търсиш виновника вън от себе си. Има външни причини, но ти трябва да се въздържаш; ако се разгневиш, трябва да трансформираш състоянието си. „Как да го трансформирам?“ Хвани ухото си, има едно място на ухото, като го хванеш, веднага гневът изчезва. Ако сам не се хванеш, други ще те хванат, но цял ден ще бъдеш неразположен. Хвани ухото си и кажи: „Слава Богу, минах една криза.“ Ако дадеш ход на гнева си, ще обидиш някого и после ще съжаляваш, че си прибързал. Така се излагаш пред себе си и започваш да свиваш очите си, да прикриваш своята грешка. И крадецът, като краде, свива очите си. С това той иска да каже: „Аз се нуждая от по-малко светлина.“

Един чиновник работи в известно учреждение. Десетки години отива на работа и се връща, но работите му не се оправят. Един ден, отчаян от живота, той си казва: „Не мога ли и аз, като другите, да бръкна в касата и да си подобря положението?“ Една шивачка ходи ред години от една къща в друга, по цели дни шие, но работите й все не се нареждат. Най-после, като отиде да шие в някоя богата къща, тя се оглежда натук – натам и си казва: „Никой няма да ме види, ще бръкна в касата, да си взема нещо.“ Ще откраднеш, но скъпо ще платиш за тази кражба. „Какво да правя?“ – Не слушай духовете! Те ти нашепват да откраднеш малко пари, да подобриш положението си, да си направиш къщичка, да заживееш като човек с много дрехи, храна и други удобства. Крадеш на едно място, на второ, на трето, но дохожда ден, че няма какво да крадеш. Питаш духовете: „Сега какво трябва да правя?“ – „Ще отидеш на друго място.“ – „Ако ме хванат?“ – „Ще те турят в затвор.“ – „Ти къде ще отидеш?“ – „Ще отида при друг човек, да му нашепвам, като на тебе да открадне нещо.“

Днес всички хора са изложени на изпитания. Духовете ги изпитват, да видят какви са очите, ушите, устата, носа им. Така всеки ще разбере, дали мисли и чувствува правилно. Казваш: „Защо трябва духовете да ме изкушават?“ – Те не те изкушават, но чрез тях трябва решиш една задача. Дойде един дух и ти нашепва: „Иди в кантората на еди-кой си банкер и си вземи от касата колкото пари искаш. Той не е в кантората си и ти имаш свобода да правиш каквото искаш.“ Ако някой дух ми нашепне същото, ето какво бих направил. Ще напиша писмо на банкера със следното съдържание: „Господине, от твое име ми се каза, да взема от касата ти, колкото пари искам. Вярно ли е, че ти си упълномощил някого, да ми предаде твоята воля?“ Защо да не вляза в споразумение с този банкер?

Изобщо, недоволството на хората и недоразуменията между тях стават причина да ги разиграват духовете и да им създават неприятности. Човек трябва да разбира реда и порядъка в природата, да знае как да постъпва. Парите са нуждни на банкера, чрез тях той се изпитва, но за мене те не са нуждни. За мене не е нуждно да бъда даже земеделец. Каин беше земеделец, занимаваше се с грубата и гъста материя. Авел беше овчар. Той водеше по-добър живот от Каина. Ревността накара Каин да убие Авела. За да не греши, овчарят трябва да разбира законите, да знае как да постъпва.

Изобщо всеки занаят, всяко изкуство, с което човек си служи, има за цел да развие нещо в него. Досега не съм срещнал в България нито един земеделец, който да знае по колко зрънца съдържа всеки житен клас от дадена нива. Когото и да питате за това, ще ви каже, че предполага да са 10-20 зрънца, но не знае с положителност. Ако запитате земеделеца, по колко зрънца царевица има във всеки кочан, той ще вдигне рамене и ще каже, че не знае. Като дойде да брои парите за житото и царевицата, това знае, но по колко зрънца има в тях, не знае. Той казва: „Това е Божа работа, не се отнася до мене.“ Парите, които още утре ще му вземат, може да брои, а зрънцата не може.

Сега у вас се явява мисълта: „Не може ли да се живее без пари?“ Аз оставям този въпрос настрана и питам: Може ли да пътуваш без кораб във водата? – Не може. Без криле във въздуха, може ли? – Не може. Без хляб в гостилницата, може ли? – Не може. Извор без вода, може ли? – Не може . Обаче има случаи, когато може и без кораб, и без криле. Ако вървиш по сухо, защо ти е кораб, защо ти са криле? Щом имам магическата тояжка, всичко ще имам. Ще тропна с нея и корабът ще дойде, и крилете ще имам. С тях ще обиколя цялото пространство. Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. Ако царският син пожелае да пътува по море, достатъчно е да отиде до пристанището, за да се качи веднага на специално изпратена яхта. Защо и ти, който владееш магическата тояжка, не можеш да се качиш на една яхта и да обиколиш целия свят?

Защо това, което е възможно за царския син, да е невъзможно и за тебе? Докато живееш в невежество, ти ще бъдеш прост, обикновен човек, с обикновени възможности и условия. Обаче като учен, като царски син, ти ще разполагаш със специална яхта за пътуване. Има едно неудобство и за царския син, а именно морето не се подчинява и на царската воля. И царският син, като влезе в морето, ще изпита вълните и бурята, ще се блъска от един ъгъл на друг, ще усети действието на морето. Който разбира Божиите закони и ги изпълнява, ще влезе в специална ладия и ще заповяда на морето да бъде тихо и спокойно. Щом слезе на пристанището, морето ще се прояви, както иска. Такъв пример имаме с Христа. Когато влезе с учениците си в ладията, Христос заспа. В това време се яви силна буря. Учениците се уплашиха и казаха: „Учителю, потъваме!“ Христос се обърна към духовете на вятъра и каза: „Спрете за малко. Щом стигнем на брега, продължете упражненията си.“

И тъй, същественото, което трябва да знаете, е да разчитате на своя капитал. Кой е вашият капитал? Това, което Бог е вложил във вас и това, което сами сте изработили. Трябва да работите, за да увеличите своя капитал. Вие не се дошли на земята да бъдете щастливи. Това отпосле ще дойде. Вие сте дошли тук да развивате своите дарби и способности и чрез тях да свършите някаква работа, колкото и да е малка тя. „Дотегна ми да уча, да работя, да се моля, да ям.“ – Щом ти е дотегнало всичко, готов ли си да отидеш на онзи свят? Помни: ти имаш условия да живееш на земята, докато си недоволен. Щом станеш доволен от всичко, няма защо да живееш на земята. В човека съществува едно малко недоволство, от което не трябва да се освободи. Малкото недоволство в тебе е Божие благословение. От това недоволство зависи колко време ще живееш на земята. Изгубиш ли го, почни да се готвиш за другия свят.

Следователно колкото и да разисквате върху условията на живота, защо сте дошли на Земята, защо е допуснато недоволството, ще знаете, че никой не е отговорил на тези въпроси. Има един закон, който е заставил човека да дойде на Земята. Този закон не е произволен. Казано е, че когато Бог създаде Земята, тя беше неустроена и пуста. Бог създаде и човека по образ и подобие свое и го прати на Земята да се учи. Кое накара Бога да създаде човека по свой образ и подобие? И това е въпрос, на който не може да се отговори, но той има свой дълбок смисъл. Радвайте се, че ви е дадено голямото благо и привилегия да живеете на Земята. Щастлив е онзи, който се е въплътил и дошъл на Земята. Не по-малко благо е и да отидете на онзи свят, но докато сте на Земята, използувайте даденото благо, да живеете между хората. Ако не оценявате земния живот, как ще оцените небесния? Земният живот представя корените на небесния, а небесния – клоните на великото дърво на живота. Корени има само на земята.

Радвайте се на всичко! Радвайте се, че сте учени и невежи, богати и бедни, че сте млади и стари, че можете и не можете да рисувате. „Стар съм, не мога да рисувам.“ Следния път всички си донесете по една тетрадка и ще се опитате да рисувате. „Какво ще рисуваме?“ По едно око, нос, уста, брада, вежди, ухо, чело. След това ще измервате със сантиметър, колко е дължината на вашите удове на лицето. Важно е да дойдете до нормалните мерки. Така именно ще се домогнете до правилната линия, която наричам Божествена. Тази линия се среща във всички удове. Някои рисуват устата като равенство. Наистина тя уравнява нещата. За астралния свят, т.е. за света на желанията, устата представя завършен процес. Ако устата се мърда постоянно, това показва, че в човека има нещо незавършено, неустановено. Когато устата е силно затворена, човек се готви да воюва. Ако е отворена, той изпада в положението на паток.

Значи има едно естествено положение на устата, което разрешава всички въпроси. Недоволен си. Ако можеш да поставиш устата си в това естествено положение, всякакво недоволство ще изчезне. Каквото положение да дадеш на устата си, то не е произволно. Момъкът глади мустаците си, момата приглажда косата си. Това не са произволни движения. Ако момата и след женитбата си е внимателна към външността си, много нещо се очаква от нея. Жалко е, че като се омъжи, момата престава да се докарва. Тя си казва: „Няма вече на кого да се харесвам.“ Не е права, тя трябва да се харесва на себе си и на Господа. Когато мъжът й я пита за кого се е облекла и докарала, тя да каже: „За Господа. Облечи и ти новите си дрехи и заедно да отидем при Господа, да Му се представим, както трябва. Да Му благодарим, че ни е дал възможност да се срещнем и да бъдем щастливи.“ Това не са праздни думи. Жената и мъжът, момата и момъкът трябва да бъдат всякога готови да се представят на Господа в новите си и чисти дрехи. Така трябва да постъпва жената, да докаже на мъжа си, че има идея, че живее за Господа. Също трябва да постъпва и мъжът.

Престанете да говорите за вашите опитности и да мислите, че сте стари и много знаете. Казвате: „Учителят не е женен, не знае как се отглеждат деца.“ Вярно е, свои деца нямам, но се интересувам от децата на Господа. Като срещна едно дете, аз го питам, мога ли да бутна малко ухото му. Готов съм даже да платя за това. „Знаеш ли, че ухото ми е свещено?“ – Зная, но малко ще го бутна. Знаете ли какво действие произвежда бутането на ухото? Трябва да знаеш как да бутнеш. Ако си недоволен и бутна малко ухото ти, недоволството ти веднага ще изчезне. Какво ще кажеш тогава? „Ще благодаря.“ – Някой може така да бутне ухото ти, че вместо полза, да ти причини нещо лошо, да внесе смут в сърдцето ти. Ръкуваш се с един човек и недоволството ти минава; ръкуваш се с друг – недоволството ти се увеличава. Ръката е орган, през който протичат Божествените енергии. От тебе зависи да дадеш път на тези енергии, или да затвориш пътя им. Всички трябва да бъдем носители на живите сили в природата т.е. на живите енергии, които изтичат от Бога.

Каква трябва да бъде горната и долната страна на човешката ръка? Грубите външни условия на живота огрубяват горната част на ръката. Ако външната страна на ръката е груба, причината е в мъжкия принцип, ако долната част е груба, причината е в женския принцип. Груба ли е ръката от двете страни, и мъжкият, и женският принцип са огрубели. Хвани нежно ръката си и кажи и на двата принципа: „Искам да се смекчите.“ Причината за грубостта е във вас. Отговорността лежи върху вас, но аз плащам и за двамата. За да не фалира фирмата, трябва да подобрите характера си. След това хвани и двете си ръце, обърни се към Бога с молба, да внесе мекота в чувствата и светлина в мислите. Ако направиш това упражнение правилно, непременно ще усетиш малка промяна в мислите и чувствата ти. Това са упражнения, които се правят във всяка изотерическа школа.

Сега вие очаквате всичко наготово. Мислите, че светлината ще дойде отвън. Аз си представям светлината, като линия в постоянно движение. С тази светлина човек изправя линиите на своите удове. Ако външната линия на ухото е правилно и добре очертана, тя говори за един установен характер. Цветът на ухото може да бъде блед, или жълт, но правилно е да има естествен цвят, светлина да излиза от него. Това не значи, че ушите ви са лоши, но всеки трябва да ги ретушира, да изправи някои линии. Дали ушите са малки или големи, слабо или силно нагънати и това има значение. Има една линия на ухото, която наричам първична. Тя трябва да се изучава. В нея е вложен Божествения импулс. От нея произтичат всички качества на човека. В тази линия са вложени зародишите на останалите качества на ухото. Като я развивате, с нея заедно ще развиете и останалите линии на ухото. Ако тази линия не се развива правилно, и другите линии няма да се развиват добре.

„Не зная как да развивам ухото си.“ – Хващай ухото си три – четири пъти в месеца, като започнеш отгоре и свършиш до долу. Същевременно отправяй към ума и сърдцето си светли мисли и благородни чувства. Каквито мисли и чувства изпитваш, когато някой те приема у дома си искрено, безкористно и с любов, с такива мисли и чувства прекарай ръката си над външната линия на дясното си ухо, а после на лявото. В това време тури свободната си ръка на кръста. Като правиш това упражнение, постепенно ще придобиваш нови сили за работа. Това не става, изведнъж. Не очаквайте бързи резултати. Малките резултати са за предпочитане пред големите, които внасят заблуждения в човека.

И тъй, като ставаш сутрин от сън, хвани ухото си и кажи: „Господи, благодаря Ти за ухото, което си ми дал. Дай ми възможност да слушам Словото Ти. Благодаря Ти, Господи, за носа, който си ми дал, да мога да възприемам благоуханията на света. Научи ме да разбирам дълбокия смисъл, който си вложил в природата. Благодаря ти за очите, които си ми дал, да виждам красотата в света. Благодаря Ти, Господи, за устата, която си ми дал, да опитвам с нея благата на живота. Благодаря за всичко, което си ми дал, за да го използувам за Твоята слава.“ Ако се молиш така с години, един ден ще тръгнеш в правия път. А ти какво правиш? Станеш сутрин от сън, туриш ръцете си в джобовете или отзад и не знаеш какво да правиш. Така прави турчинът, който няма никаква работа. Къде трябва да поставиш ръцете си? Едната ще туриш на кръста си, а другата отзад на тила, като че ли се почесваш. После ще смениш ръцете си. Ако в това положение на ръцете излезеш в града, какво ще кажат за тебе? Това е мода, която се позволява само в къщи, когато се готвиш за някаква работа.

Каквото и да правите, изучавайте езика на духовете. Иначе, както вървите, светът няма нито да се възпита, нито да се оправи. От вас се иска хиляди години съзнателна работа, докато се превъзпитате. Това, което днес хората наричат възпитание, не е никакво възпитание. Движенията, които правите, са безразборни. Вие не знаете тяхното значение, не знаете какъв ефект могат да произведат. При самовъзпитанието си човек трябва да работи върху движението на очите, на устата си, да ги тренира. Устните трябва да имат естествен червен цвят. У някои устните са бледи, у други синкави. Това показва, че те имат доста венозна кръв. Обаче всички хора искат да бъдат красиви. Красотата се поддържа с чисти, красиви мисли. А ти седиш, оглеждаш се и съжаляваш, че си побелял, остарял. Докато старият човек в тебе не си отиде, ти не можеш да се подмладиш.

Погледни се в огледалото и кажи: „Господи, косата и брадата ми отвън са бели, но направи ме и отвътре бял, да се осмисли белотата.“ Белият цвят е признак на дълга житейска опитност. За белия цвят, за старостта се говори и в Библията. Четете Библията и правете вътрешен превод, да разберете дълбокия смисъл на съдържанието. Казано е в Писанието да станете малки деца. Като казвам да си донесете тетрадки за рисуване, вие се смеете и си казвате: „Не сме деца.“ Аз бих желал да станете деца, защото Царството Божие е на децата. Казано е, че кротките ще наследят Земята. Значи децата ще наследят Земята, а не учените и силните. Бъдете смели, а не малодушни – да се страхувате, какво ще стане с вас. Дръж в ума си мисълта, че Бог е създал света и Той го управява. Кажи си: „Аз съм лист на Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от него. Докато съм на това дърво и изпълнявам известна функция, аз ще живея с радост. Откажа ли се от своята функция, всеки може да ме откъсне. Докато съм на това дърво, прехраната ми е осигурена.“ Следователно и вие докато сте на това дърво, не се страхувайте от изпитанията. Казано е в Писанието: „Радвайте се, когато минавате през изпитания. Така ще опитате силата си. Бог се радва и весели с онези, които са минали и минават през изпитания.

От кого сте по-доволни: от онзи, който копае лозето или от онзи, който само яде грозде, без да го работи? Каква е вашата работа? Да работите върху тялото си, върху вашия ум, сърдце, душа и дух. Трябва да осветите тялото си. Някой гледа устата си и не я харесва. Направи една промяна, направи нещо ново в устата си. Гледаш носа си и него не харесваш. Направи една малка промяна в него. Колкото и да е малка промяната, тя ще осмисли живота ти. Например направи една малка промяна във веждите си. Веждите показват какъв е характерът на човека – установен или не; постоянен ли е в желанията си или не; устойчив ли е или не. Вижте на челото си, развит ли е центърът на смятането. Ако не е добре развит, работите ви не вървят правилно.

Мнозина казват: „Учителят трябва да ни учи.“ – Вие сами ще учите, а Учителят ще ви свети. Щом имате светлина, ще превеждате всичко, което става около вас. Като учите, ще се радвате на ония, които учат. Аз се радвах на всички ученици, които имаха високи бележки. Тяхната печалба беше и моя. Аз знаех, че като учат, тяхното знание ще дойде до мене. Ако аз уча, и те ще учат. Всички неща се предават. Знанието не е само за едного, доброто не е само за едного. Като срещнете добър или богат човек, радвайте се. В реда на нещата е да се радвате на доброто. Само по този начин можете да се развивате правилно. Аз ви давам стимул, както и на мен са давали. Това, което съм придобил, не е дошло наготово, не е отгоре паднало. Ако вие минете през изпитанията, които аз съм минал, досега главата ви десет пъти да е побеляла. Моята глава само веднъж е побеляла. Вие нямате представа какви трудности се срещат в живота, но те са красиви. Зад всяка мъчнотия се крие нещо грандиозно и красиво. Мнозина, като станат на 40 – 50 години, казват: „Свърши се нашата работа!“ Така казват много християни. Не, и на 70 годишна възраст ти можеш да свършиш такава работа, каквато и младият не може да свърши. Като останеш на 120 години, ти ще бъдеш авторитет и за Невидимия свят. Ще те повикат там, да им проповядваш. Там ще се ползуваш с почитта и уважението на всички.

За следния път ще си донесете по една тетрадка без черти и ще я надпишете: „Първа тетрадка на вътрешната окултна школа.“ В нея ще нарисувате едно око, едно ухо, две вежди, един нос, една уста, не толкова правилно геометрически. След това ще нарисувате брада на стар човек и брада на млад човек и тогава ще пристъпим към обяснение.

Някои математици си представят куба във вид на точка. Вън от куба тази точка не съществува. Тя е проекция на куба. Искаш например да проявиш една своя добродетел. Обаче тя е вън от физическия свят. Как ще я проявиш? Виждаш един отчаян човек. Как ще му помогнеш? С пари не можеш да му помогнеш – той има пари. От ядене не се нуждае – и с ядене разполага. Дрехи също има. Едно остава, кажи му една блага, насърчителна дума. Кажи: „братко, ти имаш дарби и способности, от тебе ще стане човек.“ След време тази дума ще проработи в неговото съзнание и ще повдигне духа му. Тя е подобна на точка, която няма нищо общо с неговите физически, материални нужди.

Какво съществува в духовния свят, зад точката не знаем. Ще кажете, че при движението си, точката образува линия. Какво ще кажете за плоскостта? – Знаем, че при движението си линията образува плоскост. Значи непространственото – точката, произвежда линия, а линията – плоскост. На земята има линии, но не точки. Точката е извън физическия свят, т.е. в света на мисълта. Следователно човек е свободен само тогава, когато се движи в своята мисъл, в безпространствения свят. Ще мислиш, ще пееш и свириш за себе си, а не за публиката. „Ще мисля, свиря и пея за Онзи, Който е създал мисълта и музиката. Това е моят Учител, моят Бог.“ Всеки носи този Учител в себе си и за Него ще живее.

Първата задача, като ученици, е да дадете възможност на духа си да се весели, а вие да бъдете радостни. Духът се весели, а човек се радва. Веселието е за великия свят, а радостта – за хората. Казано е в Писанието: „Ще се весели Бог във вас.“ Бог се весели в човека, а човек се радва. Радвай се, че в тебе са вложени несметни богатства. Изучавай ръката, пръстите си, да видиш какво богатство се крие в тях. Ще кажеш, че хиромантиците познават науката за ръката. Много неща не знаят те. На ръката има много точки, които ги заблуждават. Дяволът е турил тези точки, да гледат хората и да не виждат. Като пишат, турците си служат с много точки, знакове на тяхната писмена реч. Понеже мухите кацат навсякъде и оставят своите точки, затова турците пазят грижливо това, което са написали. Днес много от тези точки са излезли от употреба.

Като наблюдавам лицата на хората, виждам, че те правят различни движения, които не са техни, не са естествени. Това са дяволски потици, дяволски точки. Днес това не се позволява. Можеш да носиш дявола на гърба си, но в никой случай не му позволявай да ти тури гем. Който си позволи да ви тури гем, той ви заробва. Като поносиш дявола известно време, ще му кажеш: „Слез от гърба ми!“ Ако искаш някаква услуга от мене, ще ти направя, но да те нося на гърба си, не искам. Не съм дошъл на Земята да нося дявола на гърба си и той да ме управлява. Слез от гърба ми!“

И тъй, стремете се да изправите отношенията си към Бога. Освободете мисълта си от ограниченията. Всяка постъпка трябва да бъде свободна и обмислена. Свободен човек е онзи, на когото мислите, чувствата и постъпките са съвършени, както Бог е съвършен. „Защо ни говориш така?“ – Защото искам да ви помогна. Вие мислите, че сте свободни, всъщност живеете в ограничения. Вие носите чужди работи в себе си и ги представяте за ваши. Например изучавате хиромантията, четете Дебарол и предавате казаното от него като свое. Всъщност то е чуждо знание. Ще кажете, че той е голям авторитет. Той разполага с знания, но и за него има неразрешени въпроси. Ако дойде днес, той ще види, че много неща не са така, както ги е изнесъл. Не само той, но всички хиромантици се натъкват на неразрешени въпроси. Като дойдат до едно место, не могат да излязат от там. Има неща, които и за тях не са ясни.

Някой хиромантик предсказва, че децата на известно семейство ще си заминат за другия свят, пет ще заминат, две ще останат. Някога предсказанието се сбъдва, някога не се сбъдва. Правило е: дом, в който има повече момичета, майката живее по-дълго време, ако момчетата се повече, бащата живее по-дълго време. Има изключения и от това правило, но обикновено става според него. Ако синовете и дъщерите са еднакво на брой, и майката и бащата живеят дълго време. Някога се случва и двамата да заминат в един ден. За да се продължи животът на майката и бащата, синът и дъщерята трябва да живеят в мир и съгласие. Също така и родителите трябва да живеят добре. Изобщо много причини има за продължаване живота на родителите и на децата. Трябва да се знаят както причините, така и законите за продължаване на живота.

„Да се весели духът ми и да се радва душата ми.“

20 лекция от Учителя,
държана на 1 февруарий 1933г.,
София, Изгрев

Честното ухо

6 часа сутринта

Добрата молитва

(На черната дъска има нарисувани от Учителя, на хубав рисувателен лист следните чертежи: 1. Ухо; 2. Чело*; 3. Око; 4. Уста; 5 Брада и 6. Нос)

Дошло е времето човек да знае. Знанието има две страни. Ако не знаеш, как да постъпваш, ще дойдат страданията. Страданието произтича, когато човек знае, а не знае как да постъпва. Сега, в какво седи човек? Нали ние говорим за човека. Всеки казва: „Аз съм човек.“ Кои са отличителните черти на човека? На този въпрос могат да се дадат разни определения и можете да казвате: „Човек не е това, не е това“, но има три неща, които отличават човека. Първото нещо: човек е, който може да мисли право, второто: да чувствува право и да постъпва право. Това е сега, на ваш език ви говоря.

Вие питате какво нещо е човек да мисли право? Това е второстепенен въпрос. Какво нещо е човек да чувствува право? И това е второстепенен въпрос. И какво нещо е човек да постъпва право? И то е пак второстепенно. Дали разбирате или не разбирате, човек трябва да мисли право. „Ама, какво трябва да се разбира под това?“ Оставете сега този въпрос. Рекох, ще вървиш по правия път. „Ама какво нещо е правият път?“ И това оставете настрана. Ти кажи: „В правия път ще вървя.“

(Учителят показва чертежа, картина 1.) Сега това показва приблизително ухото на човека. Как се показва човекът, не как той се схваща, но какво нещо е човекът. Сега ще пазите трите норми: ще мислите право, ще чувствувате право и ще действувате право. Другите работи няма да сплитате. „Че аз имам желание да мисля право.“ Вие оставете вашите желания. Ще държиш да мислиш ти право. В тебе, твоята мисъл е един резултат; твоите чувства, това са друг резултат и твоята постъпка е един резултат. Ти едновременно имаш три резултати. Понеже ти, като мислиш, ти не си фактор на твоята мисъл. Преди тебе друг някой е мислил право и ти вървиш по него. Ти ще мислиш тъй, както друг е мислил преди тебе.

Ако лисицата пита: „Как да мисля?“ – Ще мислиш тъй, както майка ти, баща ти са мислили и ти ще мислиш за кокошките, за човешките курници. Вълкът пита: „За кого ще мисля аз?“ Ти ще мислиш за човешките кошари, за овците, за агънцата, за някое говедо. И той, като мисли за някое говедо, той сам ще си даде едно научно определение. Той казва: „Искам да видя, да изследвам, какво нещо е говедото и какво агнето.“ Вълкът тъй може да си говори. Някой казва: „Аз обичам парите, искам да ги видя.“ След като вземе той парите в ръката си, мислите ли, че той прави някое научно изследване какво нещо е златото? Той, като погледне наоколо, вече аз зная какво мисли той за парите. (Учителят прави движение, туря ръката в джоба.) Той ще направи това, ако няма някой наоколо, но ако аз съм при него, той има страх, той ще ги държи в отворена ръка, ще погледне наляво, надясно и пак ще ги даде. Иска да каже, че минава за много честен човек, много отворен. Но ако няма никой наоколо, той ще затвори ръката си и хоп – в джоба си, ще ги скрие. Сега вие като изучавате науката, не можете да направите така. Може желание да има, но не можеш да направиш така. Не можеш да туриш парите в джоба си. Понеже власт има, сили има. Ти не можеш да затвориш вратата, тя отворена ще седи, защото тук има конци, ако речеш да сгънеш ръката си, има нещо, което противодействува. Така ще държиш ръката си, в естествено положение. И ще кажеш: „Заповядайте.“ Щом ги дадеш така естествено, тогава ръката е свободна.

Сега туй №1 е приблизително какво трябва да бъде човешкото ухо? Тук, горе на ухото е турено линията така, широка, туй още не една норма, туй е приблизително какво трябва да бъде ухото на честния човек. Но честният човек не е една норма, то е един личен елемент, тук влиза и една доза от себелюбието на човека. Туй ухо е честно, никога няма да те излъже, никога няма да ти направи една пакост. Този човек всичко ще ти направи с оглед на честността. Ще вземете тази линия отгоре на ухото, тази широчина, за да видите честността. Сега туй още не е норма на природата. Идеално не е, съвършено ухо не е, но приблизително един тип, както сега човек може да нарисува.

Представете си, че вие имате едно идеално ухо и седнете да го рисувате, и направите една погрешка, не от желание у вас, но вие не знаете още как да рисувате и сте изкривили някъде и ако го сравните с първообраза, ще видите – още много отклонения има. Та, ако погледнете сега вашето ухо, как е направено, как сте го рисували, това показва още усилие да рисувате. Някой път, ушите ви не са хубави, но не сте само вие отговорни, дядо ви, баба ви, прадядо ви, 10 – 15 поколения са работили преди вас и вие сега работите но и вие още няма да свършите работата. След тебе и други деца ще работят още на това ухо; но това ухо си има един първообраз в себе си. Вашето ухо ще изчезне, като замине от този свят, тази фирма ще изчезне, ще остане само костта. И една малка част от костта, която показва как е оперирала фирмата. После и тази фирма (носът) и тя ще изчезне и при устата фирмата ще изчезне и фирмата при очите и тя ще изчезне. Ще остане само една фирма – капиталът, черепът. Сега туй да ви не плаши. Та рекох, в живота това е основната страна на човека.

Та когато се говори за ухото, се разбира физическата страна. Този човек, щом му направите една услуга, ако имате вземане даване с него, ако той е господар, ще каже: „Дайте на Ивана, Драгана или Стояна да се наяде.“ После ще погледне обущата му, и ще каже: „Дайте му едни цървули, нека си има.“ Или ще каже: „Дайте му едни хубави обуща и после, ако умее, дайте му един хубав кон.“ Той е умен човек знае, ако се отнася добре със слугите си и слугите му ще се отнасят добре с него.

Сега, ако това ухо е така нарисувано, то не е построено добре. Този човек не е умен, той ще каже: „На него много, много не му трябва, той може и съдрани обуща да носи.“

Та сега, нарисувайте си всички ухото. Вие всички трябва да работите, защото, ако не работите геометрически, ако вие не можете да нарисувате една линия на честността. Туй ухо показва преминаване от животинското царство към човешкото царство. В животинското царство ухото е така заострено. И това може да се обясни, защо е така. Това представлява една антена, да може животното, като върви – дигне ухото, да слуша, да възприема от външния свят тия трептения и вълни. Запример едно куче или една лисица, като си вдигне ухото, да може да схване тия вълни и да има пред вид как може да постъпи в даден случай, да нападне ли или да отстъпи. А пък този човек с плоското ухо, (виж предидущия чертеж) е ухилен, казва: „Няма никаква опасност“, той е по-осигурен.

Сега тук имате носът. (Виж №6 на картината.) Въобще честният нос представлява всякога една права линия. Тук носът, както е поставен, малко се отклонява от правата линия, за да се даде ход на чистенето. Сега този нос може да вземете на един честен човек, който ще помисли малко и на когото всякога може да се разчита. Но на носа тази линия трябва да бъде права. Но на правата линия (при носа) може да има едно отклонение. Ако запример тази част на носа..., то има и други подробности, но да се не спираме сега. Сега вие ще вземете да се интересувате от вашия нос, но то не сте вие, то е фирмата, съдружието.

Сега това око (в чертежа №3) е приблизително един модел на честното око. Всеки един от вас трябва да се упражнява да гледа хубаво. Може да се учите да подобрите очите си. Като гледате един предмет, представете си пред себе си честното око (№3) Или гледате един хубав скъпоценен камък, вас да ви е приятно, като го гледате. Или ако си вземете една хубава ябълка, да я гледате, без да имате желание да я вземете, за да я ядете. Макар да имате желание да я имате, само я гледайте. Може да вземете да гледате една хубава ябълка, окото ще почне да прави известни гримаси, но може да гледате една ябълка, без да пожелаете да я изядете.

Сега това е носът (№6). Ако обърнете носът обратно, той има почти положението на човешкото ухо. Сега туй (№6) е приблизително честния нос. Тук носът има една гърбавина, но въобще носът трябва да бъде прав. Не трябва да бъде никак закривен. Сега тук в чертежа има една малка издатина, туй е едно отклонение на носа, но тази издатина си има свои биологически причини, но понеже е близо до очите, основа, то е един недъг за носа, но се счита за една добра черта. После това завиване долу на носа, ако е по-голямо, у човека настъпва едно песимистично състояние или той особено гледа на живота. Песимизъмът произтича от това, човек желае много работи и като не може да ги постигне, той става песимист и след това става философ. Аз казвам философия за непостигнатите работи в света.

Всичко може да се постигне, но трябва да знаеш, как да постъпваш. Има си закон за постижение. Значи, за да можеш да постигнеш нещата в света, ти трябва да имаш 5 неща: да имаш правилно ухо, да имаш правилен нос, да имаш правилни очи, правилна уста и правилна брада. Ти трябва да виждаш както трябва. Не в тази смисъл, но вътрешно да виждаш нещата. Ти можеш да виждаш някой предмет, но ти го желаеш за себе си, тогава ти не си го видял. Да гледаш нещата и да познаеш как те са поставени на местото си. Да не желаеш да ги преместиш или да ги промениш от едно място на друго. Аз като вървя някой път и виждам един камък не е на място, аз се навеждам и го тургам на място. Аз се справям както разбирам. Рекох, този камък трябва да иде еди на кое си място. Или камъните какво значат? Че ти говориш на една публика или на приятеля си. Но ако ти не знаеш къде да туриш един камък, знаеш ли каква вреда можеш да произведеш. Тури всяка дума на място, тъй щото никой да се не спъва.

Сега, това е честната уста (№4). Но ако долната част на вашата бърна излиза навънка, а другата отива навътре, вие имате едно анормално състояние. То е просто както в хомота. Една уста не трябва да мяза на хомот. Ако средата на устата е хлътнала и се образува една трапчинка, а тези части се малко издигат нагоре, тъй че да се образува една мека, правилна линия. И при това, всякога гледайте, когато си прилепвате устата, да се не притискат устните, а тъй едва да се допират. Сега това зависи от импулса вътре. Когато човек се уплаши, има страх, устата му има едно положение; когато човек иска да се докара, той несъзнателно ще си тури устата в друго положение; или ако иска да се покаже, че е много умен, пак ще си постави устата в друго положение. Но това са изкуствени положения. Понеже долната устна показва пасивните сили, а горната – положителните сили. Пък, ако ти си натискаш устата, нищо няма да постигнеш. В природата се иска един малък контакт, едно малко допиране, едно леко съприкосновение трябва да има. Някои си натискат устата. Колкото и да си натискате устата нищо не може да излезне. В природата се изисква един малък контакт, едно малко съприкосновение. Щом си стискаш устата, това показва един волев акт. То е човешко. Ти не можеш да бъдеш един умен човек. Ако много си стискаш устата, ще бъдеш за себе си умен, но за природата ще бъдеш един човек, който харчи много повече енергия. Твърде гневните хора много си стискат устата. Нали такива деца има, които са упорити. Казва майка му: „Направи това!“ – „Няма да го направя“ – „Направи го!“ – „Не!“ Но после дойде законът. Майката вземе тояжката и в края на краищата то пак ще направи това, което майката иска. Някой път ние сме като децата упорити, няма да го направим. Но дойде природата, понашари те, и ти кажеш: „Ще го направя.“ Или ти не искаш да се подчиниш, но хване те една болест, лежиш 3-4 месеца, поомекнеш и най-после кажеш: „Да ме дигне Господ, ще слушам и майка си, и баща си.“ Но после, като оздравееш, дойдеш пак на същото положение, пак те хване болестта.

Сега, ако изучавате геометрията, ще се позапознаете малко с линиите. Сега туй е честната брада (№5). Туй показва един човек, който не е заинтересуван, понеже брадата е почти права отдолу. (Най-външната част на горната устна върви права с най-издадената страна на брадата.) Ако тази линия се вглъбява навътре, тук вече чувствата играят важна рол. Сега тези, които наблюдават, не могат да кажат причините, защо именно така трябва да бъде честната брада. Този човек широко гледа на живота. Той не иска да обсеби нещата. Нещата за него са толкова важни, доколкото те спомагат за напредване на личния му живот. Той иска всичките хора наоколо да бъдат добри, за да може и той между тях да живее, тъй както трябва. Значи, ако има хора събрани с такива бради, това са хора, на които може да се разчита.

Но сега, ако вземете всичко това, вие ще се забъркате. Сега всички най-първо ще нарисувате ухото. Сега с него ще се занимаете. Сега това, което учите тук, отвънка няма да изнасяте нищо. Ако иска някой да му се каже нещо, посочете му книги от хиромантията. Много книги има писани, нека четат от там. За нас науката не е за печалба. Да знаеш, като видиш един човек, какъв е той, дали е честен или не. Не зная дали, ако дойде някой от Невидимия свят, една комисия да разгледа ушите на хората, не зная колко души ще намери тъй без дефекти. Все може да намерят един дефект. Все ще види една фирма, където не са оперирали тъй, както трябва. Но засега, като се гледат ушите на всички хора, донякъде вървят.

Сега в ухото има три страни: 1, 2, 3. Тази първата, горната част на ухото показва в умствено отношение, външните условия на живота, какви са, благоприятни или не. Едно хубаво ухо показва един капитал, с който човек разполага. Щом видя аз едно бедно дете, то може да няма баща и майка, но като погледна външното му ухо, аз зная, има ли то капитал или не. А видя един княжески син, но природата го сбутала, аз зная, че природата го е осъдила. Той няма бъдеще, баща му ще фалира и той ще слезне долу. Той сега има много добри условия, но той е осъден. Няма нищо и той ще слезне долу. И няма да се минат 5-10 години, той ще стане дървар. А туй дете го гледаш, капитал има. Ще дойде един благодетел от някъде, тъй ще се случи и ще му провърви работата. Казваш: „Какво има?“ Едно хубаво ухо има. А то е един капитал, с който той разполага. Ухото не е един мъртъв капитал, жив капитал е ухото.

Ако ти имаш едно хубаво ухо, има същества от разумния свят, от онзи свят, има същества в този свят, в който ти живееш и има разумни същества от света, от дето ти си излезнал и те се интересуват за тебе, ти като си дошъл на Земята. Сега туй ухо е за външния свят, вънка можеш ли да прогресираш или не? Това зависи от ухото ти и от всички ония същества, които са взели участие да създадат този, външния живот, те се интересуват за твоя външен живот. Та тази, горната част (1) показва от Божествения свят как гледат на вас. Средната част (2) показва, как се интересуват разумните същества, ангелите, светиите от вас и най-после, третата част (3) – хората на земята, между които ти живееш, те какво участие вземат за тебе. Тъй че, за един всички се интересуват. Някой път хората се интересуват, а някой път не се интересуват. Ако някой се разболее или обеднее, всички питат за него, ще дойде един, друг, трети, всички вземат участие за него. Пък за някой казват: „Нека си носи товара, не се интересуват от него.“

Та сега практическото положение, да ви дам една формула. Сега вие мислите, всичко седи в формулата. Седи във вашето съзнание. Ако тия трите свята (1, 2, 3) бяха в едно изправно състояние, да мислиш за онзи свят, не значи да го разбираш. Ти ще мислиш, че съществува един Божествен свят, той е някъде. После, можеш да мислиш къде са ангелите, и те съществуват някъде. Има един свят, дето има разумни хора, има и ангели. Там дето има глупави хора, няма и ангели. Дето видиш един разумен човек, трябва да знаеш, то е една допирна точка на ангелския свят. Ако видиш едно разумно животно, то е допирна точка на ангелския свят. Ако видиш една птица, и тя е една точка на разумния свят. А сега питат: „Къде е Божественото? Къде е човешкото?“ Човешкото е видимото. Дойде ли една пъстра птица, облечена хубаво, или виждам един скъпоценен камък. Заради* мене, скъпоценния камък, това е човек. Хубавите камъни, това са хора. Виждам едно красиво дърво, и това е човек.

Сега, когато се занимавате с една наука, не тургайте пред вид резултатите, които сега имате. Ще кажете: „Ние толкова години сме учили.“ Е, какво сте научили от толкова години? Да вярвате, че има Господ, че има онзи свят и как живеят там. Но нито един от вас още не е ходил там. Може в миналото да сте ходили, но сега не сте ходили и нямате възпоменание от там. После, не сте били и поканвани на гости там, както ви канят сега в този свят, да отидете на някое угощение. А всички ония, които са били поканвани там, не са се върнали от там. То е жалко. Не зная коя е причината. Ще иде някой, а не се връща. Тези, които не се връщат, понякой път мязат на някой момък, който е пипнал една мома, да я заведе на угощение, а не се връщат и двамата назад. Забегнат някъде. И почнат да мислят за тях, какво стана? Да не би да ги убиха? Да не би да се е случило нещастие с тях? Възможно е, но рекох, тия младите, понеже от едната фамилия и от другата фамилия няма съгласие, забягнаха, скрили се и след 4-5 години се връщат.

Та понякой път, когато хората умират, те го турят уж, че е умрял. Забегнал е. Дядо ти забегнал, баба ти забягнала, най-после, когато умира един, те казват, че уж той не иска да иде в онзи свят. Но те са арменски долапи*. Момата уж плаче в къщи, казва, че тя уж не го иска, но тя плаче, иска да заблуди домашните. Тя на майка си, на баща си говори едно, а за себе си съвсем друго иска. И най-после този, за когото тя казва, че не го иска, тя при него отива, там отива. Сега тези не са научни работи, да бяга тя с него. Това са операции. Любовните работи в света, това са търговски работи, операции на дребно. Но две години след това, развалят се отношенията, после започнат друга една операция.

Та оставете сега любовните си работи. Не са лоши работите, т.е. една операция е това. Имаш едно разположение спрямо някого. Това е една търговска операция; после и той те обича, търговска операция е това. Утре го погледнеш, той залюбил друга. Че какво право имаш ти? Че този човек е търговец. Аз считам любовта – влезна в някоя бакалница, търговецът каже: „О, заповядайте господине, какво обичате? Какво заповядате?“ Изобиколят наоколо слугите и господарят. И след като си вземат парите, кажат: „Благодарим, довиждане!“ Дойде друг, пак кажат: „О, господине, какво обичате?“ Щом вземат това, което имам да дам, парите, те ви оставят. Тогава и аз ще видя дали това, което съм взел, дали съответствува на парите, които съм му дал. Щом си отида, гледам в кесията, да видя доколко неговата любов е била гореща или не. И ако аз намеря, че в ориза имаше малко камъчета, ще му кажа: „Слушай, в ориза имаше камъчета, по-хубав да ми дадете.“ Тогава той каже: „Ще извините господине, може слугите да са направили някоя погрешка.“ И казва на слугите: „Донесете ориз хубав!“ И те веднага ще си поправят погрешката.

Но, за да познаете един човек, какви са неговите отношения, трябва да го намерите, когато той никак не е заинтересуван. И аз ще ви дам една картина, за да познаете човека. Представете си, че вие пътувате в планината и видите един човек седи при един извор, извадил си той торбата и яде. Там може да го познаете какъв е човекът. Той ще ви погледне и пак ще гледа в торбата и нищо не иска да знае. Ако е един от тия, честните хора, той, като ви види, ще ви поздрави и ще каже: „Заповядайте, ще ми бъде приятно, ако седнете!“ Той е един човек, който няма никаква задна цел. Ще разчупя хляба и ще кажа: „Както виждате, аз съм при извора и ми е приятно, че има още един, с когото може да разделя хляба си.“ Пък, ако е с ухо тъй заострено, щом види, че ти идеш, той ще скрие хляба и ще го тури в торбата и ще каже: „Мене този хляб ми трябва, дълъг път ме чака. Ако река на всекиго на давам, аз ще остана гладен.“ Той веднага мисли. Тогава, за да опитате вашата фирма, дали е честна или не, вие трябва да знаете дали фирмата ви е честна или не. Не само да казвате: „Честна е фирмата!“ Но вие трябва да знаете дали тя има капитал, с който тя да разполага, да оперира. Балансира ли капитала или не? Вие трябва да знаете кому какво има да давате. Някой път вие може да висите във въздуха и пет пари няма капитал, а борчове има колкото искате. И като не можете да плащате, ще кажат: „Той е безчестен, не си гледа работата.“ Та в Невидимия свят е така, да знаете, като си бутнете ухото, ще фалирате ли, или не. Вие още не знаете какво представлява тази фирма, но вие си побутнете ухото.

Тогава, ако искате да си моделирате ухото, ще ви дам един начин за моделиране на ухото. Ще си представите, че вие сте богат човек, че разполагате с милиони, макар, че 5 пари нямате, но ще си представите, че сте богат. Бутнете си ухото, виждаш върви малко хубаво, но има един дефект, забелязваш в себе си една скържавост. Ще си представиш, че си богат и след туй ще си представиш, че ти искаш да бъдеш спрямо хората щедър. Даваш на този, на онзи. Кой как дойде при тебе, никого не връщаш. Ако всеки ден правите такава една операция, 365 такива операции в годината, все таки една двадесета от милиметъра ще измените горната част от вашето ухо и ще има едно малко подобрение.

Сега ти ще кажеш: „Та аз с такива работи ли ще се занимавам?“ А, с какво ще се занимаваш друго? 365 дни в годината ти ще станеш милионер и ще раздаваш на всички, ще правиш добро на всички хора и тия хора ще оживеят и ще живеят по-добре. Ако по този начин ти помогнеш, ти ще създадеш в другия свят една благоприятна атмосфера, която ще се върне към тебе. Защото няма нещо, което човек, като си въобрази, и да не стане. Най-първо тия хора, на които ти ще помогнеш, т.е. те са невидими и те постепенно ще се въплотяват, въплотяват и ще дойдат. Сега може да стане и може да не стане, ти ще помогнеш и свободен ще бъдеш. И ще се ползуваш, ще измениш ухото си. А щом го измениш, ти ще измениш настроението си, свободен ще бъдеш, но съзнание ще имаш, че не си от бедните хора. Бутни си ухото, ще видиш, че капитал имаш, тогава какво ще се обезсърдчаваш. Хвани ухото си, ама много да не го стискаш, натискаш, образувай една линия около ухото.

После, ако някой път вие сте груб и искате малко да смекчите характера си, туй възпитателно действува. Сега няма да разправяте на другите хора. Защото това, което разправяш на другите хора, ти не можеш да го приложиш. Запример ти с дясната ръка – двата пръста, хвани ухото си отдолу, долната част на ухото, а лявата ръка – на кръста и помисли малко. Ще кажете: „Ама какво е това, като си хвана ухото?“ Ама, знаете ли какво ще стане, като си турите ръцете в джеба? Знаете ли, колко е лошо ръката в джеба? Това е човешкият егоизъм. Някой държи ръцете си от сутрин до вечер в джеба. Или си турнал тъй ръцете отзад. Нито отзад е хубаво да се държат ръцете. Ще кажете: „Тогава – отпред.“ – Нито отпред. Единственото най-хубаво положение е това. Седиш тъй изправен, единия крак малко напред и тъй си държиш долната част на ухото. (дясното)

Казва някой: „Кое е хубавото положение? Какъв е маниерът на ръцете най-добър?“ Туй е едно добро положение. Или кажеш: „Загазих с тази работа.“ Воюване има вече. Това не е естествено положение. Аз наричам нормално положение, което да не предизвиква никое стълкновение. Тъй като поставиш единия си крак малко напред, туй е едно свободно движение, естествено движение, свободно движение, мускулите да не са напрегнати. Най-първо вие трябва да се научите да имате свободни движения. Някой навежда главата на едната или другата страна и това не е естествено, някой навежда главата си напред или назад, и това не е. Най-добре е свободен ще бъдеш, да гледаш мускулите да не са в напрегнато положение, напрегнати, малко перпендикулярни. Това е едно положение, ако искаш да имаш едно естествено положение и единия ти крак малко напред. Това е едно естествено положение. Ако искаш да почиваш, имате едно положение свободно. Ако краката са много свити, това означава зависимост, ако искате естествено положение, краката малко отворени, единият крак малко напред и малко настрани. (Левият това.) Това е положение естествено. Тъй като си поставите ръката, лявата на кръста, палецът отворен. Тази линия е линия на почивка, тя е Божественото и показва посоката на нашето движение. Ние вървим от ляво на дясно. Това е посока на движението. Този е път, еволюционен път, в тази посока ние вървим сега, който разбира. Затуй колкото палецът слиза надолу, навътре към тялото, а другите пръсти са навън, толкова човек е по-морално подигнат*. Когато този ъгъл, който се образува от линията при малкия пръст, (корена на пръста) и края на палеца, се намалява, това показва, че ние се отдалечаваме от онзи естествен живот от Божественото; колкото се увеличава тази линия, тя показва моралния развой на човека, че ние се приближаваме към Божественото. Та, да не ви смущава. Туй е отношение, отношение има. Та, трябва да се вземе в съображение целокупния човек, неговото тяло, неговата големина и ширина, челото му, носът, ушите, това са все геометрически пропорции.

Та рекох, когато си поставиш така ръката, ти трябва да се поставиш в естественото положение. Не поставиш ли така ръцете си, работите ти органически не вървят, ти можеш да мислиш, че нагоре отиваш, а никак не отиваш нагоре. Ако тъй си поставиш ръката, с острото, (малкия пръст) прав и нагоре, и пред лицето, всичките други пръсти – също прави, палецът най-отвътре, а острото (малкия пръст) навън, Меркурий е това, нож имаш. Който така си поставя ръката, той има пред вид своя егоизъм, а не Божествения. Някой говорител си поставя така ръцете, пръстите на масата в плоскост, а не нагоре. Той казва: „У мен има желание да служа на Божественото, човешкото аз го напуснах, както виждате.“

Всички трябва да вършим Волята Божия. Туй са разкрития на живота, които постоянно Невидимият свят ни дава и някой път ни заставя да правим тия упражнения. Ние сега седим, хванем си ръцете така, пръстите сключени, а някой ги хване по друг начин, но това са неестествени положения. Но казвам ви едно от упражненията – застанете така прави и ще си хванете долната част на дясното ухо с дясната ръка; ако искате да бъдете здрави, това е един признак. Вие изведнъж здрав няма да станете, но с това се привличат всичките магнетически влияния, които служат за устройство на тялото в природата. Ако вие вярвате в нейните операции, тя всякога ще ви даде нещо малко. Или искате да бъдете умен, прекарайте тогава отгоре ръката си по линията на ухото. Побутнете си ухото. Нали онези моми постоянно си бутат ухото и колкото по-деликатно си бутат ухото, те несъзнателно принасят полза на себе си.

Та, трябва постоянно да бутате линията на ухото си с ръката. Не да стане това един навик, но считай, че имаш един скъпоценен камък, като си бутнеш ухото, да ти е приятно, да внесе нещо хубаво. Като си бутнеш ухото, да ти е приятно, да благодариш на Бога, че ти е дал едно хубаво ухо. Обезсърдчиш се, бутни ухото си отгоре надолу, кажи: „Капитал е това!“ Пък, ако се деформира съвършено човешкото ухо, тогава да знаеш, че твоята работа е свършена. Но щом ухото ти седи намясто, не се е деформирало, ти нямаш право да се обезсърдчиш.

Та, сега, трябва да работите. Не е до външната страна. Според мене тази линия, горната част на ухото, аз я наричам норма в природата. Ухото се сформирова според тази линия. (Горната част на ухото.) Тя трябва да бъде още по-голяма. Това е норма, с която ти трябва да мериш. Тия линии са за изучаване. От тази линия ти ще знаеш как се развива ухото. Сега физиономистите не знаят някоя ценна норма, да знаят развива ли се ухото или не. Но когато аз тургам тия норми, това е най-естествено, които показват в какво направление се развива ухото.

Сега, понеже туй ухо се е развивало по този начин, то е претърпяло ред противоречия, то си има органически причини. Ухото започва широко и после се изменя, стеснява се малко, от външния свят се изменя, стеснява; посоката на ухото е друга. Следователно тази страна може да стане още по-дълга. (Надолу ухото.) Значи то може да се удължи и съвсем да се съкрати. Това показва, че прииждането на жизнените сокове са престанали, следователно това поколение е на израждане.

Когато долу ушите се съкратят, то е на израждане. У вас, както виждам, ушите са добри. Щом се съкратява ухото, значи цялата фамилия е на израждане. Щом се продължава горната част на ухото, тази фамилия върви нормално, има капитал. Пък ако ушите в средната част на страничната линия е издадена, (чертеж), това показва активната страна, активност, тези хора са активни, в тях чувствата са развити. Колкото тази част се смалява, (долната част) и ухото стане плоско, тогава активността отива навътре. Следователно в единия случай човек отива към израждане, а в другия случай отива в едно нормално развиване.

Сега туй ухо (виж чертежа), така, както е поставено, показва, че не е едно израждане, а в едно нормално развитие. Там се изявява. Щом дойде правата линия, (виж чертежа), има едно отношение между ухото и челото. Но сега аз няма да се спирам върху подробности, които отвличат от принципа.

Сега, външният живот на човека зависи напълно от ухото. Ти не можеш да имаш един външен живот, една обхода, ако нямаш едно добро ухо. Аз разбирам ухото с всичките правилни гънки. Понеже тези линии, това са живи линии в природата, не са мъртви линии. Следователно в слушането голямо участие взима ухото. Най-първо ти ще се научиш да вярваш, че човешкото ухо те свързва с онзи разумен свят, който се проявява в природата. Всичко онова, което природата твори, това е твоето ухо. Всичко онова, което виждаш: и изгряването на слънцето, на звездите, камъните, които ти виждаш, всичко, което ти виждаш, което расте и се развива, то е ухото, ухото расте с тях заедно.

Сега, вътрешното съдържание, онова което се крие и не си го разбрал, то е твоя нос. Носът показва пък силите, които работят вътре в скритите форми. Следователно ще знаеш количеството на тия сили в даден случай. За туй ухото определя външната обхода на характера, а силата на твоя характер ще се определи от носа ти. След туй ще дойдат очите и устата. Ние ще говорим за тях, те са спомагателни средства. Най-първо външната обхода трябва да ти е среда, в която ти да живееш, в която да функционират твоите мисли и чувства. Затова пък носът ти трябва, за да бъдеш разумен. Носът трябва да бъде разумен. Ти ще проектираш една мисъл, но няма да буташ носа си, то е фирмата на дядо ти, на баба ти, как са живели те. Ти, като погледнеш състоянието на дядо ти, ще кажеш: „Туй е схващане на дядо ми, на баба ми.“ Та, ти ще проектираш един нос прав. Макар че носът ти не е прав, ти ще проектираш един прав нос и ако проектираш, ти ще можеш изкуствено да си помогнеш. Защото човек няма само физическо тяло, но има и духовно тяло, а в другите тела, там материята е по-пластична, постоянно ще се изменя. Защото, каквото е ембриото на детето в утробата на майката, такова е и детето. Каквато е майката, такова и детето ще стане. Та, онова, което ти мислиш, то ще стане и онова, което ти чувствуваш, и което ти вършиш и то ще стане.

Ще знаете, ще свържете в живота любовта. Те са три неизменни принципа. Любовта в Божествения свят, това е видимият свят, физическият свят, обективната страна. Любовта в Божествения свят е обективната страна, а в нас Любовта е нещо невидимо, неосезаемо, а в Божествения свят, то е тъй материално, както видимия свят. После имате в Божествената Мъдрост, то е вече отношение на тези същества. Две същества се обичат, какви трябва да бъдат техните взаимни отношения и постъпки. После Истината, туй показва пък простора, мястото където трябва да живеят. Като какво трябва да има, за да се прояви един човек, който трябва да обича? Той трябва да има някого, когото да обича. Бог е създал целият свят, понеже иска да прояви Любовта си. Създаването на целия козмос показва, че Бог иска да прояви Любовта си. Защо, за какво, по-надалеч не отивай. Защо аз трябва да обичам някого? Аз не мисля за това. Обичам го този човек, нищо повече!

Какво разбирате вие под думата обич? Има два начина за разбиране. Вие тургате в любовта една користолюбива мисъл. Аз не тургам в Любовта абсолютно никаква користолюбива мисъл. В самата Любов абсолютно никаква користолюбива мисъл не може да съществува. Не може да съществува, аз който разбирам нещата, туй същество, което аз обичам, то е създадено от Бога, то е свободно, аз не може да го заблуждавам. Значи върху това същество аз трябва да имам същата Любов, както Господ има. Мене ще ми бъде приятно, когато видя един човек и ще разбирам, че Бог го обича. И дотолкова, доколкото аз обичам туй същество, дотолкова и Господ ще обича и мене. И доколкото Бог обича мене, дотолкова обича и другия. И не питайте: „Доколко ме обича Бог?“ – Доколкото вие обичате другите същества. В даден случай, доколкото вие обичате, дотолкова и Бог ви обича. Такова е отношението на Първата Причина спрямо вас.

Безразлично дали това е ваша собствена дъщеря, син или приятел. А тази обич е необходима, понеже вие в умствено отношение не може да направите никакъв успех, ако няма някой да ви обича. Помнете това: гениалните хора в света, има много хора да ги обичат, а простите хора в света, малцина ги обичат. Следователно прогресът зависи от любовта. Ако тебе баща ти те обича, и майка ти, и дядо ти, и прадядо ти, от тебе човек ще стане. Но ако всеки ви погледне с пренебрежение и не те обича, от тебе човек няма да стане.

Та сега, вие гледайте да обичате, понеже не зависи от това, дали да ви обичат, но зависи от вас, вие да обичате. Каква мъчнотия има вие да обичате? Няма никаква мъчнотия. Някой пита: „Как обичате?“ Сега, оставете всички посторонни обичания. Аз обичам кокошката, заради нейното месце; обичам богатия, заради богатството му; обичам градинарят заради плодовете му; обичам бакалина, заради бакалията му. Той е майстор. Но обичам един човек, ни бакалия има, ни градина, пък човекът го обичам, нищо повече. Това е Божественото. Никакво добро не ми е направил, но го обичам. Какво печеля? Печеля, понеже аз, като го обичам в ума си, аз проверявам, той за мене е един барометър, термометър, като го обичам, аз познавам, доколко Бог ме обича. В ума ми е Бог, а не този човек. Понеже този човек е една малка проекция на Божествената Любов. И аз се радвам, че Божествената Любов може да се излива в моята душа, тогава се радвам, че от мене човек може да стане, мога да мисля и много добре мога да мисля. И мисля на този човек какво добро мога да направя. Обуща имам, мисля да му подаря обущата. Аз зная, като му дам едни обуща, на мене ще дойдат 10 чифта обуща. Аз искам да му дам една шапка, но за мене ще дойдат 10 шапки. Те ще дойдат без да искам. Като дойдат, аз ще задържа най-хубавата за себе си, а 9-те ще раздам. Ще кажа: „Днес ми дойдоха 10 шапки.“ Ще туря най-хубавата шапка, за да ги препоръчам.“ Ще кажа: „Най-хубавата шапка аз турих на главата си, а тия 9-те шапки, които са дошли от Невидимия свят, те не могат да бъдат лоши шапки, и те са първокласни, но понеже аз турих една шапка, аз избрах най-хубавата, тя е моя.“ Е, питам сега, ако вие приемехте по 10 шапки и всеки дадеше на ближния си по една шапка, щеше ли да има спор? Нямаше да има никакъв спор.

Сега ние се отдалечихме от науката. Защото това не е наука. Бащата казва на сина си: „Ти трябва да учиш.“ Трябва да станеш голям човек, богат човек.“ Това не е наука. Никакъв голям човек няма да стана, но ще зная само. Може богат да не стана, но като срещна хората, ще ги познавам, ще разбирам характера на хората. Няма да стана милионер, но ще кажа: „Този е честен човек.“ Пък, като срещна другиго, ще кажа: „Фирмата на този се клати.“ Пък, като погледна и моето ухо, ще зная, дали и моята фирма е свършена. Но сега вие, нито един от вас не трябва да се обезсърдчава. Вашите фирми не трябва да мислите, че ще фалирате. Няма какво да фалирате.

Та тези линии показват как се е образувало човешкото ухо. Какво има в ухото? Вътре има и други работи, подробности има, вътрешна страна има. Ако станете физиономисти и изучавате вътрешната страна, тайни работи има в този охлюв, специфични черти. Много тайни работи има в охлюва, които някой път не е позволено да се приказват. Няма скрито покрито, което природата да не е изнесла. Тя е намерила, че в охлюва вътре има най-скритите неща, които има в човешката душа. Всичко е написано в човешкото ухо от ред поколения*. Какво е мислил дядо ти, как е постъпвал и с какво е имал работа, и от какво е умрял. Всичко това в ухото е написано. Но тия неща, които ние не знаем, то не е наука. За нас съставлява наука, туй е външната страна.

Сега това е едно честно ухо. (Учителят показва ухото на първия чертеж.) Това не е ухото на един светия, нито ухото на един идеален човек, нито на един ангел, но на един обикновен, честен човек, който минава от едно животинско състояние в едно човешко състояние. Човекът, който мисли, казва: „Правих, каквото правих, до сега ядох и пих, постъпвах несправедливо, животински, но от сега нататък ще постъпвам умно.“ Този човек няма да направи пакост никому. С него можеш да живееш, работа можеш да вършиш, търговия, можеш да учиш, горе – долу може да има малко сбутване, но те са неща, ние

Та рекох, сега упражнението. Ще си хванеш ухото долу, за твоето здраве и за здравето на хората. Ще кажеш: „Аз желая да бъда здрав, както и всички хора да са здрави.“ После ще се хванеш горе за ухото и ще кажеш: „Желая да бъда умен, както тези умни хора, които са живели преди мене.“ Сега това е образец. После горе, на средата на ухото ще си туриш ръката и ще кажеш: „Да бъда деятелен, експедитивен в чувствата си.“ Тъй да се покажеш. Бутни си на трите места ухото: горе, долу и по средата. Пък онези от вас, у които се роди едно противоположно чувство или мисъл, защото има една опасност, опасността седи в някои научни данни. Ще се роди едно противоречие, както между сегашните лекари хомеопатиците и алопатици, които лекуват със слаби и силни дразнения. Ти един човек, като го поправяш, хомеопат ли да бъдеш или алопат. Ако е по закона на алеопатията, силна доза като дава, той казва: „Отрова с отрова се лекува.“ Хомеопатията казва – малко, с любов отиват те. Досега всички сме били алеопати и сега трябва да минете към хомеопатията. От силни към слаби дози.

Сега вземете за пример разглеждането на вашето ухо. Значи това е външният свят. И представете си тогава ушите, които можете да видите. Един французин или англичанин или американец, навсякъде търсете красиво ухо и побутвайте и своето. Като мислите за красиви уши, вие може да въздействувате върху целия си живот. Вие искате да бъдете красиви, но трябва да мислите добре. За да мислиш добре, ти трябва да чуваш добре. И обоняние трябва да имаш, защото вътрешната страна на интелектуалния живот чрез мирис се добива – обонянието. Трябва да влиза въздуха, постоянно човек трябва да диша, да влиза благоуханието, неговия мирис трябва да се развива и неговият ум се научава да мисли.

Сега езикът има две функции. Той се занимава с физически работи, превръща работите и след това изпитва той като инспектор, агент, проверява работите и след това има една висока функция. Три служби има езикът. И да говори знае, знае физическите работи, знае да чувствува. Че като влезне езикът, три функции има.

Та и вие, като дойдете до езика, ще имате три функции. Ще работите, защото и езикът ви работи; ще чувствувате, понеже и езикът ви чувствува и разумно ще говорите, понеже и езикът ви говори. Тогава и ухото ви слуша едновременно и най-хубавите и най-лошите работи. И вас понякой път нали са ви хващали по ухото, учители има някои хващат децата по ушите, долната част на ухото. Майка ви и баща ви винаги са ви теглили ухото долу. Какво иска да каже майка ти? „Синко, можеш да живееш дълъг живот, само ако живееш добре.“ Ако си много умен, само тогава ще ти се продължи живота. Ако не си умен, няма да живееш дълго. Ти казваш: „Опънаха ми ухото!“ Ама, умният да ти опъне ухото. Но никога не давайте глупав човек да ви хваща ухото. Ако глупав човек ви опъне ухото, тогава е лошо. И понеже вие сте най-умния в даден случай, вие имате право всякога да пипате ухото си. И ако вие питате кой има това право, единственият човек, който може да ви опъне ухото, то сте вие. Ти си хвани ухото и кажи: „Господи, да стана умен, тъй както Ти си намислил!“

Сега този лист с рисунките, прерисувайте си го всички. Това много мъчно може да се разбере. Онзи, който разбира ухото, за него е лесно, но онзи, който никога не го е учил, тя е много замотана работа. От къде трябва да се мери, защо и за какво? И ще стане една каша. Не да ви е страх от кашата, но от тази каша постепенно ще стане нещо. Неразбраните работи да ви не плашат. Ако има нещо, което да е неразбрано, вие поставете ума си в едно течение, което е разбрано. Най-първо мислете за ухото, за външната обхода на човека, която зависи от ухото му. Аз мога да ви покажа примери, да стане предметно учение – и млади, и стари, но аз не искам да ви излагам. Ако дигна някого, после ще ви дигнат на вили и могили. Сега вижте, който има добро, ухо, той постъпва и добре. Когато ухото горе е широко, този човек и той има импулс да постъпи добре. Той иска да каже някоя обидна дума, но си каже: „Чакай да помисля малко“, и се спира. А онзи, в когото ухото не е добре развито, той този блъсне, онзи, като някой войник: дан, дан, дан. Каквото му дойде до устата и го каже. Един умен войник, той на месо бие. Та учен човек е, който разбира нещата.

Сега вие може да кажете: „Защо имаме такова ухо?“ Може да кажете: „Ухото е сбутано.“ Но носът не е сбутан, благодарете за това. Защото ако ухото е сбутано и носът, и устата, и брадата, тогава вие сте закъснели. Но ако ухото е сбутано, а носът не е, тогава носът ще поправи ухото или обратното. В този човек е една фирма, и като умре човек, фирмите се развалят. Значи могат да се поправят тия работи. Вие в живота може да си направите носът какъвто си искате. Ако един хирург може да направи нос, какъвто си иска, та и вие в няколко години може да се поправите. Аз имам няколко примери, но не искам да поправям носове на хората. Та най-първо си турете в ума един хубав нос или едно хубаво ухо. Все таки много мъчно се поправя ухото. То е най-мъчното. Ако вие може да направите едно малко изменение на ума си, вие сте гениален човек. Ако забележите в 10 години, че малко сте подобрили ухото си, това е гениална работа. Ако една линия сте изменили, то е една придобивка на вашия характер. Най-мъчно се изменя ухото. То е почти както на пръстите, тия папили на върха на пръста, много мъчно се изменят тия линии на ръката. Така и един човек, всякога можеш да го познаеш по ухото.

Та рекох, за бъдеще ще погледнеш детето, ще погледнеш и майка му. Някой път ухото мяза на майката, носът на бащата, та по тия външни черти ще познаете и закона на наследствеността. Сега най-първо изучавайте защо имате ухо. Вземете животните, месоядните животни, после изучавайте ушите на тревопасните животни, каква грамадна разлика има. Хората и те си мязат.

Сега два вида уши има. Честното ухо. Два типа са те. Едното – честното ухо, а другото – заостреното ухо, разбира се, то е за животинското царство. Та стремежът у животните е личен. А едното е широко – А показва един Божествен импулс, този човек с тази енергия има чувства. Сега, докато вие измените този ъгъл, това са силите, които действуват. Тези сили в този ъгъл са образувани от желанията ви и от мислите ви. Но не трябва да имаме остри уши. Ухото отгоре трябва да бъде широко, простор, една крива линия.

Станете сега.

Тайна молитва

8,25 часа сутринта

12 година на Общия Окултен Клас
21 школна лекция, държана от Учителя
на 8 февруари 1933г.
Изгрев

Ухото

5 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета няколко стиха от 9-та глава от Деянията на Апостолите от 10 – 21 ст.

Сега люспите трябва да паднат. Досега сте били като синове на един много богат баща. Това е сегашното християнско верую. Чакали сте баща ви да остарее и да си замине за другия свят. След това, каквото ви се пада, да го вземете и да ядете и да пиете. Някой път бащата си замине преждевременно, а някой път изпраща синовете си. Това не е наука, човек да чака баща си да замине, че да вземе нещо. Това е една хазартна игра. Ти ставаш християнин, та Бог да погледне благосклонно и да ти даде нещо в наследство. Не. Това не е наука. Ти ще се учиш и от това учение ще зависи твоето бъдеще. Аз ви проповядвам една наука. Аз ви уча на една наука за незавършените процеси. Наука не за старите работи, а наука за възможности, които се крият в човека.

Ти имаш едно опечено гърне. Това е един завършен процес. Хлопнеш, дали това гърне е здраво или не. Като похлопаш, ще видиш, че е пукнато и ще кажеш, че това гърне не ти трябва. После ще вземеш второ гърне, трето и ще си избереш едно гърне. Гърнето трябва да е добре опечено. Това значи да гледаш, да разбираш дали са здрави гърнетата. Но има друго нещо. Ти си ученик, трябва да знаеш как се правят гърнетата от пръст; колко вода трябва да туриш, как трябва да пресееш пръстта, как трябва да я омачкаш, по колко часа трябва да държиш, да го печеш това гърне в пещта и прочие.

Аз, като ви говоря за ухото, искам да ви разкрия тайните, какви възможности се крият в него, какво може да стане от него. Не какво си станал сега, не какво си бил в миналото, но какво може да бъдеш. Някой каквото е станал, станал е. Ако е опечено гърне, опечено гърне е. Ако е пукнато гърне, пукнато е. Но какво сега може да станеш? Трябва да знаеш по ухото какви възможности се крият в тебе. Това е насърчението сега. Вие искате да знаете какъв е човек. То е много тънка наука, да знаеш какъв е човек. По ръката може да откриеш, че един човек е твърд, че един човек е силен. Каква е мярката на твърдостта, на силата, на постоянството? После казваш, че той е добър човек. Каква е мярката за добрината? Има известна мярка. (Учителят показва рисунките па ухото.) Това са сега форми и линии. Сега ще изучавате възможностите, които се крият в живите линии на природата, какви възможности се крият за всяка линия за в бъдеще.

Сега не искам да се обезсърдчите, да кажете: „Тази работа е неразбрана.“ Не е въпрос да знаем всичко, че има неща неразбрани. Че са неразбрани, много добре е. Че са непостижими, и то е много добре. Непостижимите неща, достъпни ли са? Слънцето е неразбрана работа за нас. Много е далече, но достъпно ли е? Достъпно е. Аз не зная какво е Слънцето, колко е голямо, кога е създадено. Няма ли хора или има хора, не зная. Но има една достъпна страна на Слънцето. Това са неговата светлина и топлина. Не е необходимо аз да хвана всичката светлина. Малката част от светлината, която е достъпна за моите очи, тя е достатъчна.

Та сега аз ви говоря за достъпните неща, а не за разбраните. Защото във всяка линия, кои са дълбоките причини, че е направена по този начин. А пък другото око е направено по друг начин. Това може да не е напълно разбрано за мене, но за мене е важна светлината, която влиза в мене, а пък тази външна светлина е свързана с една недостъпна разумност в света. Бог е неразбран за нас. Бог може да бъде достъпен за нас, но може да бъде неразбран. От кога съществува Бог? От де съществува? – Това са все предположения. Сега не трябва да се обезсърдчавате, да кажете: „Тази работа е невъзможна.“ Да познаем човека. Вие само чрез окото ще познаете, достъпен ли е човек за вас или не. Ако е достъпен, ще имате работа с него. Ако е недостъпен, стойте си настрана.

Тази наука е достъпна, но неразбрана. Много дълбока наука е. Не само за линиите на човешкото ухо ще говорим. Ще говорим и за линиите на човешкия нос. Ще знаете само онова, достъпното заради* вас. Вие имате едно ухо. Досега не знаете защо Господ е окачил ухото ви. Ще бъде ли заслуга, ако вие имате едно перо подарено и се чудите защо ви е дадено това перо. А важната работа, която това перо може да свърши, че това перо е за писане, това не знаете. Вие казвате, че ухото е за слушане. Най-първо човек трябва да се научи да слуша. Аз гледам мнозина не знаете как да слушате.

Рисунка №9 е едно музикално ухо*. Тази чернота, показва, че музикалното ухо е по-дълбоко. Не само по-дълбоко, но музикалното ухо е поставено по-другояче на човешката глава, има особен ъгъл. Музикално човек веднага взема такава поза, по която вълните да бъдат много правилни. А пък, който не е музикален, взема поза, по която вълните не се приемат правилно.

Вие, като погледнете тези рисунки, ще кажете: „Тези рисунки какво ще ги правим?“ Като видите много пръст, ще вземете колкото ви трябва и ще направите грънци. Или пък може да имате тази мисъл: „С това ще се занимавам.“ Че като отидете за вода, нали ще отидете там, дето изтича водата? Няма да вземете търнокопа и да изкопаете от друго място вода.

Ако много страдате, значи не сте се разговаряли много с ухото си. Днешният живот на човека зависи напълно от ухото. Ако вие имате едно хубаво ухо, тогава значи Бог те е турил в хубави възможности. Ще видиш дали има пръст за грънчаря. Като имаш, ще започнеш да работиш. При ухото е банката. Искаш да знаеш, ще живееш ли дълго време. Ухото ще ти покаже това. Искаш да знаеш има ли умствена сила в тебе, да може да учиш, ухото ще ти покаже; тази работа, която започваш, ще можеш ли да я свършиш, ухото ще ти покаже това. Ти, като станеш християнин, ще разбираш ли християнството, ухото ще ти покаже.

Но тази наука има още по-големи подробности. Погледнете на първата рисунка*, първата фигура, това ухо е преходно, животинско състояние в човека или то е едно ухо, което нищо не е разбирало в живота, седи си, но защо се е родил ме пита. Но заражда се в него желание да стане по-умен, по-честен. Животинското състояние е едно спящо състояние. Най-първо вие трябва да се освободите от вашето спящо състояние. Само едно животно може да мисли така: „От мене нищо няма да стане.“ Котката си казва: „Тя няма да я бъде“, и си спи. После стане, огладнее, наяде се и пак казва: „няма да я бъде“, и пак ляга. Котката учи само две неща: ще бъде и няма да я бъде и най-после казва: „Свърши се.“

Всякога една права линия се отличава във връзка с характера ви. Тя е волева линия. Правите линии са линии на най-големите съпротивления. Следователно за постигане на една работа, има три пътя. По прав път, може да ходиш и по един огънат път. Това са възможности. Три възможности има, по които може да свършиш една работа. Може да я свършиш със своя ум, който върви по права линия. Чрез ума, който действува, по волята. Може да я свършиш и по закона на вкуса, дето мисълта и желанията на човека имат допирни точки. Когато ти се обличаш хубаво, имаш вкус. Добре нареждаш и натъкмяваш къщата, тя е хубаво измазана, това се казва вкус. Понякой път вземате думата „вкус“ и за яденето. Вкусът е едно качество, но не и сърдцето, които заедно действуват.

Вкусът върви по огъната линия. А пък чувствата вървят по обли линии. Тази линия е линия на чувствата. Всичките хора не вървят по една права линия, повечето хора вървят по закона на вкуса. Малко хора вървят по права линия. А пък някои хора вървят по вълнообразна линия. Ще забележиш по какъв път вървиш. Тогава ще знаеш с какви сили разполагаш.

Много пъти у вас има подсъзнателни действия. Например ти се обезсърдчаваш, това е една огъната линия. „Искам да направя нещо“, това е една изпъкнала линия. „Ще го направя това“, това е една права линия. Праздната чаша не трябва да ти създаде обезсърдчение. Тази огъната линия на чашата съществува като възможност, за да вземеш вода. Значи, като има една огъната линия в твоята глава, това показва една възможност в тебе. Благодари, че имаш много огънати линии. Ти ще имаш толкоз огънати линии и изпъкнали линии и прави линии, колкото ти са потребни. Когато всичките линии започват да стават все прави или само изпъкнали или само огънати, тогаз е опасна работата. Всяка линия трябва да бъде на своето место.

Погледнете рисунка №5. Това ухо го наричам темпераментно ухо, едно хармонично съчетание. Туй го наричам едно балансирано ухо. То е съчетание на темпераментите. Жизнения, умствения, чувствения, двигателния, нервния и флегматичния темперамент. Всеки един темперамент си има белег в ухото. Най-първо е важна дължината на тази линия на ухото. Всякога дължината на ухото, може да има отношение към цялото тяло. Сега, не се спъвайте, дали ушите са големи или малки. Това са известни отношения. При големите уши, или малките уши, вие не знаете кое е голямото ухо. Ухото не може да бъде 15 см. То ще бъде 6, 7, 8, 9 см. Премерете вашето ухо, може да е 5 см, 6 см, 7 см. Тези цифри са отношения към цялото ви тяло. Вие може да бъдете висок човек, но размерите ви могат да са тесни. После, трябва да се вземе предвид съотношението, трябва да се вземе предвид на ръцете, дължината на пръстите. Трябва да се премери цялото тяло, в много положения да се види дали вашето ухо е голямо или не. Не е въпрос да се види дали е голямо или не ухото. При голямото ухо ти разглеждаш нещата отблизо, при малкото ухо, ти ги разглеждаш отдалече.

Една млада сестра започна да си крие ушите под косата, като слушала за ухото. Казва: „Много сбутано ухо имам.“ Тази линия „m“ може да се поправи към линията „n“. Ако ти не работиш в себе си, ти губиш възможностите, ухото ти няма да се поправи. Щом минаваш през известни страдания, то всякога твоето ухо взема участие в това „за и против“. Ухото всякога показва какво може да направиш във външният свят. Единственото нещо, което показва какво може да стане от вас в физическия и в умствения живот, това е вашето ухо. Ухото може да се приближи до главата или да се отдалечи навън. Това не трябва да ви обезсърдчава. Когато вие работите както трябва, то ухото ви ще дойде на мястото. Някой казва: „Увиснали са ми ушите.“ Или увиснала му е главата. Но кажете му сладки думи и ще видите, ухото му и главата му ще се изправят. Или може да кажете: „Ухото му е пожълтяло, светнало му е ухото.“ Нищо не значи, че му е светнало ухото. Това не е наука. Ще се освободите от това.

Когато ухото е по-широко в горната част, това показва участието, което взема умът. Широчината в средната част, показва какво участие вземат вкусът и чувствата в човека, а долната част показва какво участие завзема физическият свят. Когато долната част на ухото е широка и голяма, това показва, че физическият живот взема близко участие. Колкото ухото става по-широко долу, това показва, че този човек се е заплел в материалния живот и чувствата вземат малко участие. Отгоре ухото не трябва да бъде коническо, ако стане горе коническо, това е лош признак. Тази острота горе, трябва да се избягва. Всички остри работи горе, трябва да се избягват. Щом мислиш право, твоята права мисъл върви по най-хубавите прави, вдлъбнати и изпъкнали линии едновременно. И светлината върви по един крив път, по една вълнообразна линия. И змията върви по крив път. Значи светлината върви по-най-малките съпротивления. Ще се огънеш. Като речат да те ударят, ще се огънеш, ще се наведеш. Видиш, че вятърът иде, очите ти се затварят, това е огъване. Постоянно човек работи с изпъкналите и с огънатите линии. Изпъкваш се, огъваш се, изправяш се, дето трябва.

Ще вземате вие изпъкналите линии, правите линии и огънатите линии, те са норми. Правата линия е норма. Огънатата линия е една възможност, за да възприемеш нещо. Изпъкналата линия показва, какво може да дадеш от себе си, валчестите, облите линии има под брадата отдолу. После ще ги засегна. Тези малки валчести линии показват един човек, който е разбрал нещата. И винаги има благородни чувства. Има си той една норма. Този човек ще образува цяла една система, един път на движение. Например Слънчевата система си има един кръг, по който се движи. Земята има един кръг, по който се движи, има си вече един разумен живот. И човек има един път, по който се движи. Не от него направен, но от самото Провидение. По криви линии работят най-разумни същества. Когато вие мислите, когато вие чувствувате, не мислете, че тази мисъл и чувство са само ваши. Не. Едновременно с вас мислят милиони същества. Следователно една права линия, която може да имате, показва, че много други същества мислят така. И ако направите погрешка, то и те ще помогнат за коригирането й. Така и при огънатите линии и при изпъкналите линии и ако имате изпъкнали линии, пак да не ви безпокои това.

Ухото отвън има изпъкнала линия. Тази част отгоре завъртяна показва какво трябва да правите вие. Вие не трябва да бъдете пасивни, а трябва да мислите. И всяка работа, която предприемете, трябва да я проучавате. Да не казвате: „Не искам много проучаване.“ Ти казваш: „Христос е казал това и това.“ Да. Каквото е казал Христос е цяла наука. Когато ще направиш добро, да видиш това, което ще му кажеш, дали ще го възприеме добре или не. Аз ще му погледна ухото и ще видя дали ще може да направя грънци от неговата пръст или не. Вие може да се смущавате, вашите уши почти са много добри, с малки изключения, всички имате добри уши, само че занемарени са вашите уши. Богата почва има златни, железни руди, въглища, сребро, но казваш: „Какво ще ходя да копая, тя е дълбока работа.“

Най-първо вие ще нарисувате ухото си или ангажирайте някого да ви нарисува ухото. Някой казва: „Много лошо е ухото ми.“ Така не се говори. Някой, вместо да нарисува образа ви, да нарисува ухото ви. Дайте му 5 лева, да ви нарисува ухото ви, но с подробности. Линиите да нарисува. Не се занимавайте с вътрешната страна на ухото. Вземете сега външната страна на ухото, но едновременно и подробностите вътре и те са важни. Но ще оплетете с тия подробности. Те имат друго съотношение. Даже ако вие сте интуитивен, като си прекарате ръката по контурите на ухото, там дето ухото ви е хармонично, приятно ви е, а пък някъде ви е неприятно. Нищо не значи, може да стане приятно. Може да има камъчета в тази пръст. Едно сито има, ще пресеете. Някъде правата линия може да има малки грапавинки, но това да не ви безпокои. Важна е общата линия. Тази линия не се мени лесно.

Някой ще каже: „Какъв е моя характер?“ Не, не, но: Какво може да излезе от мене? Някой може да каже: „Аз не може да съм добър християнин.“ Не, не: Мога ли да напредна в християнството? Ако вие не се интересувате от ухото, което Бог ви е направил, тогава за какво ще се интересувате? – За любовта, за доброто. Любовта и доброто са неразбрани, но са достъпни. Аз ни най-малко не се смущавам, че е неразбрана любовта, но е достъпна. Неразбраните работи са много приятни работи. Казвате: „Той е много неразбран човек“, но недостъпен човек е той, не неразбран. Не може да се споразумеете с него. Казвате: „Той е много недостъпен човек.“ Вие се радвайте на това. Един свят човек е недостъпен за грешника. Защо? – Че онзи е облечен с чисти дрехи, той седи надалече и той е недостъпен за онези, които са облечени с кални дрехи. Можете ли вие с кални дрехи да имате достъп до хората с чисти дрехи? Тогава до кого имате достъп?

Ухото да го вземете като наука, за да разгледате какъв е вашият характер. Ще го проучавате, какви възможности се крият във вас, за да добиете вяра в себе си. Като пипнете ухото си, да кажете: „Бог е вложил нещо в мене.“ Ще видите какво трябва да правите. Да има във вас един импулс. Всевъзможни импулси може да има от това.

Погледнете фигура № 1. Тази крива линия показва, мека линия. То е ухо на мекота. Горната част е много широка. То е ухо на мекота. В умствено отношение, ако ушите не са така заоблени, но преобладават донякъде правите и кривите линии, това показва по-голяма мекота в характера. Ако вие искате да внесете мек характер, пипнете горе ухото си. Тази линия ще започне да се оформява. Тази външна линия постоянно се мени. Ухото се мени с нахлуването на кръвта ви. Ухото може да се измени и с един милиметър. Постоянно всеки ден се изменява ухото ви. То се мени постоянно от прииждането на кръвта ви. Някой път ухото ви се вижда по-голямо, някой път по-малко. Окултно казано, някой път се увеличава двойникът на ухото. Някой път, като пипнеш ухото си, то има по-хубава форма. Ако тази крива линия, на долната част на ухото, е по-къса, това показва, че жизнените сили в човека са по-слабо развити, ако е широка, тази долната част, то жизнените сили са по-добре развити. Та се поглъщат соковете на умствената дейност. Тази меката, долна част трябва да е съразмерно развита. Трябва да е добре закръглена. Тази долната част може да се продължи, за да предизвикаш соковете на живота. Ти там, дето пипаш ухото си, тази линия ще се развие.

Някой път ти си слаб, болен си. Хващай ухото си в долната част и тогава ти ще си помогнеш да оздравееш по-рано. После вземи с двата пръста двете уши и поразтрий ухото си в основата им отдолу. Отзад и отстрани. Ти хващай хората за ушите долу. И ако дойде някой, когото обичате, хващайте го за долната част за ухото. Това му предава нещо. Това ще го пазите само заради вас, не трябва да има крайности. Това са много неразбрани работи. Не разправяйте тези работи. Има още работи да се казват. Сега има известни формули, какво трябва да се казва. После има известни часове, в които трябва да се прави това. Ако не знаете кое време, не може да имате резултат, то е сериозна работа. Вие трябва да знаете коя буква от къде трябва да я започнете и как трябва да я направите правилно.

Погледнете рисунка №4, това е лисичо ухо. Човек с лисичо ухо е умен човек, силен, но мисли само за себе си. И мисли само за курника, за кокошките. Хитрият човек е умен, но той гледа само своите интереси и той може да ви пакости като лисицата, ще вземе кокошката от курника. И то такива уши ги няма, това е една крайност, но има някой път някой признаци, които природата понякой път ги туря.

Погледнете рисунка №3, това е егоистично ухо. И то е лисица, но то е по-дипломат. Котката ще дойде в къщи, ще се поглади, но колкото и да се глади, тя има предвид да вземе нещо. Такъв човек ще дойде, ще каже: „Аз много се интересувам от окултизъм, чул съм нещо“, но той иска да задигне нещо. Другото не го интересува толкоз. Между вас няма такива уши.

У вас всичките ви уши остават към незавършените процеси. Ушите ви на всинца ви спадат към незавършените процеси. Няма нито един от вас с завършен процес. Значи ухото във вас ще еволюира. Има да еволюира, а пък някой от вас търсят идеално ухо. Това съществува като рядка възможност. Рядко може да се намери едно идеално ухо. Някой минава за идеален, но като му погледнете ушите, все му липсва нещо. Не съм намерил още идеално ухо, като завършен процес. Но това е един принцип, който съществува. У някой от вас, по отношение на живота, долната част на ухото е по-добре, значи имате отличен запас на ухото, жизнена енергия. У някой средната част на ухото е добре очертана, имате богат запас от вкус, от разбиране. У някой горната част е добре оформена. Значи имате добро интелектуално схващане. Ако вие се съберете двама или трима, то единият се е качил горе на ухото, вторият по средата на ухото, а третия е долу. И тогава не може да се разберете.

Запример вие разправяте на един човек, искате да го обърнете, искате да го направите християнин. Десет души, всички му говорите. Не, не говорете всички изведнъж. Един нека говори, а другите нека почиват през това време. Пет души като работят на нивата, пет души да почиват. Първо не го коригирай. Той ще говори, както си знае. После вторият ще говори и т.н. Ти не може да знаеш, че той не е говорил, както трябва. Ти си мълчи. Че е направил една граматическа погрешка, не забелязвай това. Някой може да направи красива каруца, но не държи тази каруца, а друга каруца не е толкоз красива отвън, но е здрава и върши работа. Всяка една наша постъпка трябва да има в себе си умствена сила, интелектуален елемент, после трябва да има сила и чувство. После, самият живот и той трябва да вложи известен капитал в него. Вие се обезсърдчавате понякой път. Ако се обезсърдчите, турете си ръката отгоре, на ухото – лявата ръка на лявото ухо, дясната ръка на дясното ухо. Прекарайте си пръстите по контурите на ухото. Като видите човек с добри уши, ти мислено пипни ухото му. Ти ще се ползуваш от това. Красивите работи трябва да бъдат достъпни за ума ви.

Ухото ви подразбира всичките възможности, които се крият в един живот, които може да постигнеш. Не се спъвайте с идеята дали можеш да постигнеш. Не се спъвай с мисълта: „Аз нищо не съм постигнал.“ Ти, след като държиш изпит в една гимназия, само изпитната комисия може да знае дали си издържал добре или не. Някой път можеш да кажеш, че си издържал, а комисията може да има мнение, че не си издържал. Някой път може да се различаваш от комисията, може да кажеш, че си загазил, а пък комисията може да има съвсем друго мнение. Някоя майка казва: „Моето дете е много даровито.“ Майката трябва да пипне ухото му, да го милва за ухото, така щеше да му причини много по-голяма полза, отколкото да казва, че е много даровито. Това дете ще си състави мнение вече, че е даровито и после, като отиде в училището, ще види, че не е толкоз даровито. Така ще стане честолюбиво, докачливо. Има една опасност във вас, че като влезете в една окултна школа, да не мислите, че другите хора не са така добри като вас. Пазете се от това. И другите хора са добри като вас. Вие сте разработили вашата нива, но и другите хора може да разработят.

Следующият път всеки да си нарисува своето ухо или лявото или дясното ухо. Ако някой не може да го види, нека друг да го нарисува и той да го прерисува, това е една тема, ще ги разглеждаме. Погледнете рисунка №1, това е женско ухо. №2 е мъжко ухо. То не е толкоз завършено ухо, но е енергично. Ухото №4 е правилно ухо, също и №3. Ухото №5 е балансирано, ухото №6 е на откровен човек, чистосърдечен човек. Това е човек, който по натура е откровен. Ухото №7 е физическо ухо, №8 е умствено ухо, а пък №9 е музикално ухо. При 8 преобладаващо влияние има умствения темперамент, имате тук 9 уши. Та ще имате после една много хубава, ясна представа за хубавите, прави линии. Ако носът [в]и е огънат, да не ви плаши това. След ухото ще дойдем до носа. Някой казва: „Моят нос е огънат.“ То зависи как е огънат. Ако носът е хубаво огънат, то е хубаво, изобщо всичките носове не са прави. Носът изобщо трябва да бъде прав. Но малко прави носове има. После е важно и страните на носа дали са огънати или не. И страничните части на носа са важни. И в носа има три подразделения – горна, средна и долна.

После ще дойдем да се запознаем с вътрешната страна на ухото, какви тайни крие, но ако дойдем да се изкривяват тези специални работи, вие ще изгубите външната страна като една възможност. Наблюдавайте вашето ухо, където и да ходите, наблюдавайте ушите на хората и не си показвайте знанието на хората, да ви е приятно това. После да не отидете да гадаете някъде. Кажете: „Много хубаво е вашето ухо.“ Рисувайте ухото на този или онзи. Кажете му: „Мене ми е приятно да рисувам ухото на другите.“ Тази сестра, (сестра Гръблашева) има хубаво ухо, горе няма желание да изяде капитала на съдружника си. А пък средната част показва, че малко хлабаво се държи работата. Много от слугите не ги държи да издирва у тях. Има някои части на лицето си, така да направи и ушите си и тогава като нея няма да има. Аз гледам човека от четири становища. Ухото, носа, устата и очите. Те са четири фази. Аз ги свързвам тези четири фази с четири свята: физически, умствен, астрален и причинен. За мене очите са причинния свят. Очите знаят причините и последствията на нещата, в тях има добродетели. Очите ти знаят какво е добродетел в света, а пък умните и мъдрите хора, мъдростта е свързана с ухото.

С ухото трябва да започнеш. С носа си няма да започнеш. Външният живот напълно зависи от ухото. И като оглушее човек, то той оглупява. Докато той възприеме звуковите вълни, това са подготвителни условия за възприемането на светлината. Между звука и светлината има едно съответствие. Защото светлината образува раздвижването на въздуха. Ако няма светлина, няма да има и раздвижване на въздуха.

Нито един от вас няма право да се оплаква. Боли го коремът, да си хване ухото. Боли го главата, да си хване ухото. Можем да направим с някого опит. Като го боли корема, може да му бутнем ухото и ще му мине. Само да покажем каква сила действува. Болният е много внимателен. Той много внимава, кой какво говори. Ако вие хванете един болен в долната част на ухото и като му кажеш: „Ти живот имаш, дълъг живот, тази болест колкото и да те мачка, нищо няма да ти направи“ и на болния ще му мине. Някои хора, като са свършили работата на земята, няма какво да ги задържаш. А пък на другите ще кажеш: „Работа имаш още.“ На себе си ще кажеш: „Работа имам още.“ Това е за самовъзпитание.

Аз искам да ви наведа на мисълта за ония велики възможности, които трябва да разработвате. Кой какво е казал заради* вас, това са второстепенни работи. Всеки може да каже за вас каквото и да е. Някой може да каже, че вашите уши са много лоши. Някой момък, като се влюби в някоя мома: „Вашите уши са много красиви.“ Аз бих желал онези, които не ме обичат, да кажат: „Твоите уши са много красиви.“ Онези, които обичат, преувеличават нещата.

Важно е има ли възможности в носа. Като видиш носа, трябва да видиш какви възможности се крият. Този нос може да е къс, нос на детинско любопитство. Но няма да се мине много време и този нос ще се удължи, но в природата процесите не стават бързо. Защото това щеше да бъде голямо нещастие. Понеже те стават много медлено, характера ви постоянно ще се променя и то благодарете на това. Ти казваш: „Много съм сприхав.“ – Много енергия имаш. Казваш: „Много съм мързелив.“ – Ще работиш. От какво произтича мързела в света. Ти мислиш, че другите хора трябва да работят, а ти да почиваш. Ти имаш криво понятие за живота. Ще кажеш: „И аз трябва да работя. Бог работи, ангелите работят, природата работи, другите работят и като човек и аз ще работя.“ Ти ще кажеш: „Аз като търтей няма да бъда.“ Но търтеят е много работлив, той, като излезе, казва: „Бън, бън.“ Търтеите много работят. Аз бих казал: Не бъди един сух лист, но бъди лист отгоре на дървото, което постоянно се мърда. Сухото листо е паднало на камък и постоянно седи там. Ние трябва да бъдем като живите листа, на дърветата, а не като сухите листа долу. Някой от вас трябва да бъдете като търтеите. Няма да имате жило. А някой от вас трябва да бъдете като работливите пчели, те са безполови, ще имате жило и който не се подчинява, ще го жилите. Тогава и вие ще пострадате. А някой бихте желали да бъдете на местото на царицата. Царицата има много производителна работа. А пък работливите пчели донасят работата [храната], а пък тези, които носят радост и веселие, това са търтеите.

Има нещо много хубаво в бръмченето на тези търтеи, има един красив тон, музикален е този тон. На мнозина съм казвал, не избивайте вашите търтеи. Ако ги избиете, вашите пчели ще пострадат догодина. Вие казвате: „Ще изядат всичкият мед.“ Че вие сте най-големите търтеи. Колко търтеи има в един кошер? – 400-500 търтеи, на 30-40 хиляди пчели има 200, 300, 400 търтеи. Това са музиканти, оркестранти, да свирят всеки ден. Ако в себе си вие имате търтеи, не ги избивайте. Някой път вие имате известни чувства и те са музикални. Ти си фантазираш, това е един търтей. Търтеят е музикален. Не го убивай. Ще имате търтеи, работници и царица. Царица е човешката душа, тя най-много работи. Гледайте вашата царица, вашата мисъл, вашите чувства и животът ви ще бъде весел.

Ще благодарите на Бога, че ви е турил две уши. Хвани ушите си и кажи: „Господи, благодаря ти, че си ми дал тези хубави уши, колко хубави са те.“ Това е голямо богатство. И един дух от Невидимия свят като дойде, ти гледай на ушите на човека. Ухото има и вътрешна страна. Има и астрално ухо, има и ментално ухо, има и причинно ухо. Ухото си има свои представители във всички четири свята. Та чрез тях е една голяма фирма. Ухото е зарегистрирано в четири свята. Запознайте се вие с тази фирма, с този голям капитал и благодарете, че имате каквото и да е ухо, то е един капитал. А в бъдеще, възможностите, които се крият, ще се развият. Хубавото, това е израз на ония, скритите сили, вътре в душата ви, които се проектират навън. По този път може да знаете в каква посока може да работите и какво може да направите.

Отче наш

12 година на Общия клас,
22 лекция, държана от Учителя
на 15.II.1933 г., сряда,
Изгрев, София

Съотношение с природата

5 часа сутринта

Добрата молитва

(Учителят посочи рисунките на ушите.) Това е капитал, с който може да разполагате. Човек, със своята проява, трябва да бъде един отглас на природата. Да допуснем, че във вас се заражда желание да бъдете силни, но това е един импулс на природата. Във вас е като едно отражение. Следователно в дадения случай трябва да знаете какво място завземате. Ако изправите два стълба, единият стълб, ако има 2 см дебелина, а пък другият стълб – 1 см, тогава кой ще бъде по-устойчив? Ще видите с какво може да разполагате. Знанието, с което може да разполагате в дадения случай, да не бъде само привидно, да мисли човек, че е силен. Силата е едно условие в света.

След това има друго положение. Вие искате да знаете всичко в природата. Това е импулс на самата природа. Вие никога не може да знаете повече, отколкото тя знае. Следователно като я изучавате, трябва да вървите по нейните пътища. Ако някои неща тя ги е съпоставила, защо и за какво трябва да знаете. Да се съобразите с законите й или каквото и да е друго чувство да се прояви във вас, то се корени в природата. Природата е като един отглас на Божественото. Във вас се зароди едно желание да бъдете богати, но има две страни на богатството. Едното богатство, при което човек печели, а другото, при което човек всякога губи. Едното богатство разбира растеж, усъвършенствуване, а другото е загуба.

Запример може да хванете някой кон, който е силен, но всеки един кон, който носи 100 килограма товар, какво ще спечели? – Изгубил е. Да допуснем, че вашият ум е натоварен с известно богатство – 10 милиона. Вие постоянно мислите какво ще ги правите. Това богатство, освен че няма да ви принесе нищо, но то ще вземе от вас. Това богатство всъщност не е ваше. Има друг господар, който го прекарва на вашия гръб, както някой човек товари един кон. Някое друго същество ви е натоварило с този товар и ви казва, че е ваша идея, но то не е за вас. Малкото хляб, който може да турите в стомаха си, това богатство е за вас. Но даже и ако пресилите стомаха си и турите повече хляб отколкото трябва, тогава пак ще се повреди. Многото не е за вас. Който иска много, той всякога губи. Тогаз, който иска да има малко, колкото му трябва в дадения момент, той печели. Аз, като говоря за малкото, подразбирам само един момент. В следующият момент може да се измени положението. Ти имаш едно болезнено състояние, то е само един момент в съзнанието ти. Но положението, болестта или това чувство на раздразнение ви се струва толкоз дълго като че ли отишло много време. Но то е само последствията. Някой казва: „От как съм се родил светъл ден не съм видял“, това е преувеличение. Тези думи нямат никаква стойност. Че постоянно той е мижил, то е друг въпрос. То е едно упражнение.

Когато говорим за честния човек, по какво се отличава? В дадения случай аз подразбирам честен спрямо природата, не спрямо хората. Честния човек във всички свои мисли, чувства и постъпки е честен спрямо природата, не спрямо човека. Честността спрямо човека е само проявена честност в даден случай. Но изобщо трябва да се разбира честност спрямо природата. Да кажем ти сутринта трябва да станеш в 4 и половина часа, а ти ставаш в 5 часа и за да оправдаеш половината час, извиняваш се, излъгваш се и казваш неща, които не са верни. Да кажем, че не си ял вечерта, че не си спал добре, това не е извинение. Рекох, трябва да имате едно ново схващане. Вие казвате: „Господ така е наредил света“. Като че Господ е наредил света заради вас. Наредил го е заради себе си. А понеже вие влизате в света и играете като част в този свят, то се отнася до вас и трябва да знаете доколко то се отнася заради вас.*

Да допуснем, че вие искате да бъдете богати, искате да имате къща, но каква къща? Две стаи и една кухня, но много е неопределено това. Точна идеята трябва да бъде, определена. Две стаи по 4 или по 5 метра дължина и по 4 метра широчина и после 4 метра височина, а вие казвате общо: една къща. Кой ще ви построи една къща? Дойде един майстор и той ще ви я направи, както той разбира. После се скарате, че не е направена хубаво. Дай му плана. Като не знаеш как да правиш план, не си прави къща. Искаш да бъдеш богат, трябва да знаеш какво ти трябва, Бог никога не обича неопределените работи. Например ти казваш: „Аз искам да бъда добър, красив“, това е много неопределено. Че как ще бъдеш красив? Красив човек е онзи, който е симетричен, че съответствува вътрешния му живот на външното, че тази красота да ползува хората. Красив трябва да бъдеш заради природата. Ти няма да бъдеш красив заради себе си. Природата като те види, тя да се зарадва, че е направила нещо хубаво. Понякой път тя, като види, че е направила нещо грозно, учудва се и тя отваря архивата и разглежда. Тя трябва да проследи кои са били причините да бъде толкова грозно и ти за извинение казваш: „Аз не помня нищо, когато съм раждан.“ Аз зная един син казал на баща си: „Когато ти се женеше, аз играех на хорото.“ Синът е вземал участие в хорото.

Но като изнасям тази идея, друг е смисълът. Във вас се зароди една мисъл съвсем опакава. Като каже някой човек, че се е оженил, той държи нещо в ума си, което никак не е женитба. Да си облечен, това не значи да нахлузиш едно палто на гърба си, но това палто трябва да пази най-напред топлината на тялото, да те запазва от външните несгоди. Това палто може да е толкоз тънко. Ако е тънко, трябва да бъдеш в топлия климат, ако е дебело, може да бъдеш и по студените места. Ако имаш несгоди, намираш се по студените области. Ако всичко ви върви, намирате се в топлите области и не мислете, че така ще ви върви постоянно. От благата, които имате, ще съберете за други времена, по-неблагоприятни. В това беше мъдростта на Йосифа. И ние често се разочароваме в живота, като мислим, че всякога ще бъдем здрави. Не се мине една година и ти ставаш неразположен, казваш: „Стомахът ми има нещо, главата ме боли“, или усещате болка в някой зъб или имате ставен ревматизъм или имате болка в нервите. Или казано в друг смисъл: вие се намирате в едно дисхармонично състояние в живата природа. Ако дойдете в съгласие с живата природа, болестите ще се изключат.

Когато аз засягам ухото, аз ухото не го засягам като една щерна, в която се е наляла вода. Такива уши нищо не струват. Защото много хора носят ушите на една щерна, нещо изкуствено придобито. Нещо самостоятелно придобито нямат. Баща му, дядо му са живели добре, но това богатство, той няма да го запази. Той живее разгулен живот, обича да кани хората, да прави големи угощения. Да ви приведа един пример из варненско, за някой си Петър Чорбаджи. Той е син на Атанас Чорбаджи. Баща му Атанас бил хасал чорбаджия. А син му Петър бил само едно отражение на Атанас. Един голям двор от 10 декара със стени заграден, с две здания двуетажни, разполагал с голям имот. Баща му е ходил и живеел за хората, а Петър Чорбаджи живеел за себе си. Баща му се е занимавал с обществени работи, а пък Петър Чорбаджи си отворил една кръчма да продава вино. Баща му всяка седмица давал по две угощения на приятели, ядене, пиене и какво става с тази кръчма? Всичкото това богатство отива. Петър Чорбаджи изгубва всичко. Той имаше две слугини, Минекша е била неговата жена. Целия ден седи до огнището, а слугините правят всичко заради нея, тя не знае да готви, да меси, но знае да яде.

Сега мнозина от вас искате да живеете по типа Петър Чорбаджи. Ще изгубите всичко. Защо са тези страдания? Питате се, но не от гледището да искате да бъдете добри, но от гледището защо не живеете разкошно.

Всякога, дето има одумване, аз го наричам това една психическа кръчма. Казват за някого: „Еди кой си е стипца, не черпи.“ И той, за да не е стипца, заръчва 1-2 кила. Учат се тия хора на щедрост, да ядат и пият, но в края на краищата какво ще добие един пияница? Не е пил вода, вино е пил, ракия е пил, коняк е пил, абсент е пил. Пиенето се дължи на човешките чувства. В чувствата има разширение. Мисълта на човека образува високите планински върхове. Вкусът на човека образува по-ниските места, а пък чувствата са образували долините. Чувствата са място, дето човек може да придобие своето богатство, ако знае. Мисълта може да бъде като една сила, която да подхранва чувствата. Ако една мисъл не може да подхранва чувствата, тази мисъл не може да се прояви и приложи.

Един правилен нос и едно правилно ухо имат едно отношение. Ако носът е огънат или изпъкнал, ще има друго отношение. Честното ухо вие го знаете. То е едно преходно състояние от животинското към човешкото. После имате балансираното ухо. При всяко едно състояние, да може да се въздържате. Вие не може да изтълкувате скръбта по правилен начин. Вие мислите, че сте сиромах. Вие живеете в природата, която е богата. Бог е изпратил Духа си и вие мислите, че сте сиромах. Сиромах сте в постъпките. Всеки, който мисли, че е сиромах, той е ленив, духовно ленив е, не иска да работи и вследствие на това ще дойдат известни страдания. Ще кажеш: „Как трябва да работя?“ Да допуснем, че вие искате да имате една хубава дреха, може да платите на някой човек да ви я ушие. Но не е само в ушиването на дрехата. Една дреха има смисъл да я носите, само когато онзи шивач ви обича и я шие като за себе си. Само тогаз може да я носите като хубава дреха. Ако той е неразположен, когато я шие и той иска само да се освободи от дрехата, за да ви вземе пари, тази дреха не е от красивите. Трябва да намерите шивач, който да ви обича и да е турил нещо от своята любов в дрехата. Някой се хвали, че много му приляга дрехата, че много обича дрехата си. И онзи, който е тъкал плата за дрехата, не да е плакал над плата, но и той да е вложил нещо хубаво.

Това нещо може да се приложи и в кухнята. Запример, ако майката готви и казва: „Що ми трябваше да се женя, сега тези паници, това пържене.“ Тя се е цанила, като тупаше там на хорото, господарите и казаха: „Ние ще те вземем за снаха, каквото искаш, ще ти дадем.“ А пък щом се ожени, има друго отношение. Някой път на момите казвам: „С този момък не може да живееш.“ Имах един пример, това беше в Сливен, дойде при мене една млада мома, боледуваше от неврастения. Аз бях му казал: „Като дойде време да се жениш, ще ми съобщиш, за да ти кажа кога да се ожениш и трябва ли да се жениш или не.“ И двамата са окултни ученици или кандидати за окултни. Една мома се влюбила в него, казвам и: „Този момък не е за тебе. Той е много добър, на хората говори много хубаво, но той си има отрицателни черти.“ Тя казва: „Аз искам да се оженя за него и три деня да живея и после да си замина.“ Той е с един философски ум, човек с вкус, обичаше да пуши тютюн, разправя ми много философски работи. Отличен проповедник, а пък тя е с обикновен ум, с ниско чело. Ожениха се и тя казва: „Трябваше да те послушам“, и досега тя го гледа, той не работи нищо. Казах и: „Ще го гледаш.“ Не е лош човек, но има едно дисхармонично съчетание в разбиранията. Тя е практична, тя иска той да работи. Той никъде не е свършил, ходил е в Русия, но не е свършил. Лозарство разбираше, земледелие разбираше, но казваше: „Кой ще се изтощава?“ На този човек му трябваше съвсем друга среда. Те и двамата прекараха един живот, народиха се деца все мъжки, едното дете беше добро, а другото съвсем опако. Сега аз ви привеждам този пример на вас. Може да се родят известни идеи.

Вие искате да слугувате на Бога. Вие трябва да знаете как се слугува на Бога. Не е мъчна работа, но не е и лесна. Бог вижда и най-малките погрешки. Когато направиш една погрешка, ще знаеш това. Той веднага ти дава път, да си поправиш погрешката. А когато направиш погрешка и я замазваш, прикриваш я, тогава Бог си мълчи. Както художникът прави погрешки и замазва боите. Не. Художникът не трябва да цапа от единият край до другия. Нито една погрешка не трябва да прави. Щом прави погрешки, той се учи още. Вие сте от художниците, които трябва да се учите и всички очаквате най-хубавия живот. Всички очаквате това, което няма да го имате. Запример някои от вас никога няма да имате една двуетажна или триетажна къща. Никой от вас никога няма да има две слугини. Никога няма да имате, някои от вас, приход от 10 хиляди на месец. Сравнете сега цялото човечество. Даже, ако вземете културния свят, християнския свят, всички християни имат ли един бюджет от 10 хиляди на месец? Трябва да изискваме такива блага, които са общи за всички. Една норма и при това в ума ви трябва да се зароди една нова идея. Да разгледате в какво седи злото в света.

Например някой път вие страдате и не знаете причините на вашите страдания. Недоволен сте от вашия живот. Често аз съм срещал някои казвате: „Аз искам да се самоубия.“ Защо искате да се самоубиете? И тогава за тези, които искат да се самоубият, има едно лекуване. Един казва на другите: „Аз искам да се самоубия.“ Другият казва на двама слуги: „Сложете го на земята и го бийте.“ Бият го и той казва: „Боли!“ Онзи му казва: „Ти не искаш да изтеглиш най-малкото страдание“, а [с] самоубийството ще си причиниш най-голямото страдание, което може да си направите. 10, 15, 20 години ще ти вземе да изправиш това на онзи свят. Той иска да се самоубие, че да тръгне. Че ти ще попаднеш на едно страдание 10 пъти по-лошо отколкото тук. За предпочитане е едно голямо страдание на земята, отколкото най-голямото благо след самоубийството.

Аз не вярвам, че някой от вас иска да се самоубие. На мнозина от вас минава мисълта, че му е дотегнал живота. Ако е така вие ще приличате на онзи човек, който е отишъл при султана и казал: „Много ядох и пих в живота си и нямам пари, сега съм беден. Развалих си стомаха и живота от много ядене.“ Султанът го попитал: „Кажи, на кокошката кое е най-хубавото?“ Онзи отговорил: „Трътката.“ Султанът казал: „Дайте му 250 лири“, и тръгнала му работата. Дошъл друг при султана и той искал да яде и казал: „Мене ми дотегна живота от малко ядене.“ Султанът го попитал: „На бивола кое е най-сладкото?“ Той казал: „Трътката.“ Султанът казал: „Набийте го.“

Вие трябва да знаете защо ви е дотегнал живота. Вие казвате: „Няма кой да ме обича.“ Погрешката е у вас. Вие кого обичате? Вие сте скържава натура и гледате с подозрение, дайте малко от себе си. Вие искате щото каквото желаете, да ви дадат. Че направете една услуга! Да кажем, че много деца искат щото баща им и майка им да постъпят спрямо тях добре. Те са своенравни деца. Умното дете, след като е направило нещо добро, ще поиска една хубава дреха от баща си, когато той е разположен. Вие ще кажете: „Господ нуждае ли се да направим нещо на другите?“

Някой път като ви гледам, аз ви уподобявам на големи богаташи. Вие се самозаблуждавате. Човек не може да бъде богат и да бъде простак. Богатството, което не можем да употребим, то е един товар. Или каквато и да е способност да имаме, ако не може да я употребим вътрешно за себе си, това богатство ще ни донесе вътре разочарование. Даже гледам много музиканти разочаровани от музиката. Музиката за тях е един товар. Той ще свири, да кажем в някой локал, за да спечели, за да се прехрани, това не е музика. Той ще повтаря същите парчета, но му е дотегнало вече. Ще попееш българската песен: „Заплакала е гората, гората и планината“. Нека се каже и нещо друго, дето гората не плаче. Гората може ли да плаче. Може, когато я попари слана.

При сегашното положение, знанието е да може да измениш състоянието си, да имаш разположението на духа. Аз се радвам, че няма някой да кашли. Защо не кашлите? Гледам във вас има повече интереси, понеже мисълта ви е концентрирана. Кашли онзи, който няма работа. Който има работа, не кашли. При кашлицата може да работиш със своята воля. Ще кажеш: „Няма да кашлям.“ Вие искате да започнете с хората отвън, а на себе си не можете да заповядвате. Болестта в живота, това са условия на човека да се развие неговата воля. Ако вие може да се справите с една болест, вие сте силен човек. Защото здравето – това показва едно състояние, за което други са работили. Всеки може да бъде здрав. Намерете 10 души здрави, обикнете ги, услужете им и няма да се минат 2 – 3 деня и вие ще бъдете здрав и ако здравият ви обикне, ще станете здрав. Ако служите на болния, ще закъсате. Идете при някой учен, да приемете знанието. Знанието се предава. Силата на доброто се предава. Събирай се с някой добър човек. Лошият човек няма капитал. Един добър човек може да даде. Лошият човек не го осъждам, няма какво да даде. Ако му се даде богатство, той ще го затвори за черни дни. Богатството не е за черни дни. Черният ден е за днес. Днес ти трябва да имаш богатство, днес го употреби. Не мисли за утрешния ден. За утрешния ден има милиони същества, които работят. И между тях и ти ще прекараш добре. Но тази идея, трябва да дойде във вас. Хиляди хора се стремят да бъдат добри и умни. Влез в този процес. Свържи се с умните хора, ще може да си въздействуваш.

Някой път, когато сте неразположени духом, започнете да си рисувате ухото, вземете си модел, едно хубаво ухо. Неразположен си, нарисувай дясното ухо, лявото ухо, веднъж, дваж, обърнете внимание върху ухото. Хрущялно е било по-напред ухото. Сега новото ухо, което се сформира, преди хиляди години ето какво е било ухото: Хрущялът малко е бил, голяма активност имал тогава човек. От сутрин до вечер човек е мислил за прехраната си. Новата раса сега образува това ухо. В шестата раса ще се образува новото ухо. Онзи, който разбира отношението на линиите, той знае, че всякога голямото, добре сформированото ухо има едно преимущество. Той разполага с един голям капитал. Но не е само в големината на ухото, но тези линии, които се образуват, трябва да бъдат правилни. Някой път ухото прилича, като че ли мишки са го яли. Една тънка ивица има около ухото. Тя не трябва да бъде много тясна. Това си има свои вътрешни причини. Ухото се е създало по един органически начин. Хиляди същества са работили и са създали един модел, втори, трети. Хиляди поколения са работили, докато се създаде един аероплан. Колко поколения са работили като модели. Така е работено и върху ухото. Най-първо са направили един модел, после втори и на сегашното ухо не са се спрели още и още ще работят – тайната на човешкото ухо.

За времето аз съм говорил. Когато говоря за времето не подразбирам времето, така както ние сме го определили. Има едно органическо време, за което мислим. Доста е голяма разликата между органическото и механическото време, за което мислим*. Има едно време органическо. Ти седиш и схващаш, нещо ти казва: „Стани и върви.“ Ти си турил часовника, да те събуди, но нещо ти казва: „Стани и върви половин час по-рано.“ Механическото време ти казва: „Още не му е дошло времето, рано е.“ Не. Стани и върви, нищо повече. И ако вие не схванете това вътрешно време, вие трябва да развиете вътрешния часовник. За органическото време е потребен вътрешен часовник и той е много точен. Всичко онова, което има да се случи в живота, този часовник показва, ще ви се случи нещо много неприятно. Ако неприятността е много малка, усещате едно неразположение в слънчевия възел или ще ви се случи нещо много хубаво. Усещате едно неразположение на духа, ще дойде една малка приятност, ще се подобри положението, тоя часовник едновременно показва хубавите и лошите страни на живота. Разбира се това са само общи положения. Вие трябва да отидете в къщи и да започнете една работа и трябва да имате едно неразположение. Децата ти в къщи не мислят като тебе, твоята другарка не мисли като тебе и ти си чужд, как ще се поставиш? С тях ще живееш един живот, със себе си ще живееш друг живот. С децата ще говориш, както те обичат. Два живота ще живееш. Не влизай в противоречие.

Някои са ме питали, ако горната част на ухото е изпъкнала, какво означава? Всякога кривите линии горе означават линии на чувствата. А пък правите линии показват влиянието на ума. А огънатите линии показват влиянието на вкуса. Твоята линия може да е под влиянието на ума, може да е под влиянието на вкуса. Там, дето умът или вкусът са работили, умът не си е довършил работата. Вкусът е дошъл, но и той не е довършил и тогава имаме наядено ухо. Тоя човек е мислил, но мисълта му не е определена. После дошъл вкусът и той е неопределен. Несвършена е работата. После дошли чувствата и те са неопределени. И тогава имаме наяденото ухо.

Духът е едно същество, което е близо до усъвършенствуването на развитието. То е същество, което разбира всички науки. То разбира и ушите, и очите, и тайните на човешката душа и пр. Духът ти казва: „От тебе голям човек ще стане.“ Думата „голям“ е съвсем неопределена. Голям физически ли? Този дух няма да ти каже всъщност, че голям човек ще станеш, но ще ти каже: „Ще идеш днес в училището, ще срещнеш едно малко дете, то рисува една картина. Ще се спреш, да видиш как рисува това дете.“ Този дух ти казва: „На пазаря има един просяк, при него ще се спреш 15 минути и ще наблюдаваш този просяк какво прави.“ Ти ще се учиш. Той няма да ти каже, че ще станеш голям човек. Или ще те прати в някоя болница, или ще те прати в някое училище. Тогаз той ще ти дава коментарии за неразбраните работи. Защо този човек е прост, ще ти обясни духът. Ще ти даде коментарии, ще ти каже това дете, като рисува, какво ще постигне.

Ако ти умът си не може да концентрираш, не може да имаш постижения. Какво значи концентрация? Имаш болка, като концентрираш ума си, да забравиш болката си. След като се концентрираш и усещаш болка, имаш много слаба концентрация. Или минавате за много търпелив. Търпението значи да забравиш обидите. Идва някой, който те е обиждал 10 пъти, ти забравиш, като мислиш за доброто. Ако ти не забравиш обидите на хората, ти нямаш концентрация и за Бога не мислиш. Ти казваш: „Христос всичко ще направи заради нас.“ Не, Христос е дошъл сега да учи хората да работят. Той беше работлив човек и той казваше: „Син Човечески няма где глава да подслони.“ Вечерно време трябваше по три четири часа да се моли. А сутринта постоянни противоречия отвън и отвътре. Противоречия от своите си. Неговите ученици мислеха, че като провърви на техния учител, какво ще стане с тях.

От вас големи хора ще станат, като слонове, но много ще ви товарят. Сега ще ви дам следното правило: Отношение трябва имате между вашите чувства, вашия вкус и вашият ум. Постарайте се да спазите следното, първото нещо, пазете следното правило: Щом срещнете един човек, когото и да е, Постарайте се да откриете една хубава черта в него. Това е мисъл вече. Не, да не видите опъкото. Когото и да срещнете и най-лошият човек, Постарайте се да намерите някоя добра черта в него. Това е едно правило за саморазвиване. Понеже, ако аз обръщам внимание на отрицателните черти, те ще занимават ума ми. Онзи човек може да има външни дефекти. Запример неправилен нос, очи и прочие. И тогава ще носим в ума си всичко това. С всичкото му безобразие. Но аз да намеря една хубава черта в него и с това правя една услуга на себе си, на онзи, когото съм видял. Ако всички, които виждате, намерите по една хубава черта във вас, вие след една година ще бъдете съвсем преобразен. А сега, като дойде у вас, намира у вас по една лоша черта. Някой казва: „Работите ще се оправят.“ Работите ще се оправят само като работим. В природата няма благодат, да дойдат и да ти оставят голям капитал. В природата всички онези, които работят, ще те повикат да работиш. Ако можеш да работиш, веднага ще те възнаградят. А ако не можеш, ще ти покажат как трябва да се работи.

Сега вие искате да развиете ухото си. Хванете ухото си за долната част и турете мисълта си да познаете дали ще боледувате за един месец или няма да боледувате. Вие ще искате само да проверите дали има условия за боледуване или не. И след като направите диагнозата, може да измените условията за болестта. Защото не мислете, че непременно е необходимо да боледувате. Болестта е само едно условие за сменяване на състоянията. Вие ще станете толкоз нервен някой път, та е необходимо тогава да боледувате, понеже всяка болест внася елемент на мекота. Но, ако човек боледува дълго време, внася се повече мекота, отколкото трябва. Човек става крайно мек и то не струва. Но да стане много остър, суров и то не струва. Трябва да има преливане на мекотата.

Първата рисунка са остри линии, тук няма мекота. Тук нито можеш да сееш, това са канари. Тези канари могат да послужат за нещо благо. Но тези остри линии постоянно ще ти причинят вреда. Аз не обичам понякой път да говоря конкретно. Някой казва: „Аз искам така да обичам, както Учителят.“ Може да разбирате, това е наука. Всичките точки на човешкото лице ще ги вземеш и ще видиш как те са поставени спрямо ушите. Например устата, носът и другите как са съпоставени спрямо ушите. После да се обърне внимание дали очите са отворени или елипсовидни. Ако имате правилни очи, уши и нос, вие ще се справите с вашата окръжаваща среда много по-добре. Ако средата ви повлияе, вие ставате роб на средата. Ако вие повлияете на средата, вие сте господар и можете да я измените. Вие трябва да се стремите да повлияете на хората, за тяхното повдигане в благоприятен смисъл, но за да им повлияете, на вас ви трябва най-първо едно общение с Бога. Във вашето съзнание трябва да седи Бог, като нещо много определено. Той трябва да бъде като тил, дето и да ходите, да бъдете свързани с Бога. Там, дето влезете, вие може да влияете, но ако нямате общение с Бога, не можете.

Четири вида връзки има с Бога. Вие може да имате връзка с Бога с вашето съзнание, с вашето самосъзнание, с вашето подсъзнание и с вашето свръхсъзнание. И ако и в четирите положения ти имаш връзка с Бога, тогава си силен. Да кажем, че вие седите и сте се обезсърдчили. Нямате пари. Три деня сте гладували, имате най-големите нещастия. Помислете си в какво седи вашето нещастие? То е цяла една илюзия. Вашите пари, които ги изгубите отидоха между бедните и те се радват. По-рано се радваше само ти, а сега се радват 40 души. Някой ваш роднина е заминал за онзи свят, той е бил тук нещастен, а сега там е щастлив. Вие плачете за онзи щастливия човек. Някой ваш близък е влязъл в затвора и вие плачете, но той там се учи. Вие казвате: „Горкият, затворен е, две-три години седи.“

В света това, което ние мислим, ние не разбираме Божиите пътища. Всичко, което ви се случва, съдействува за добро. Ударите се някъде, благодарете на Бога. Някой ви каже някоя блага дума, благодарете. Някой ви направи една забележка, пак благодарете. Този човек, който в дадения случай ви е направил една забележка, той даже не съзнава защо е направил. Той ти казва: „Защо си накривил калпака си, тури го правилно.“ Ако ти накривиш шапката си на лявата страна или на дясната, какво означава. Едно време мъжете кривяха шапките си, а пък сега жените ги кривят. Седите вие сега и не знаете де да си турите ръцете. Нали някой, да кажем, че седи и си тури ръцете така: (Учителят си поставя ръцете пред гърдите, с допрени пръсти.) С длани една срещу друга или някой път барате ушите, правите някои несъзнателни движения. Някои движения има, от които трябва да се откажете. От много работи трябва да се откажете. Запример, вие изпращате един ваш приятел и след малко вие плюете. Вашият приятел казва: „Той плюе за мене.“ Нека той си замине и тогава плюйте, иначе вие ще оставите едно лошо впечатление у него.

Някой път трябва да ви говоря какво значи обхода. Аз съм минал една област на човешкия живот, която още не сте сънували. Минал съм и през една от най-дисхармоничните сфери и съм бил спокоен. Около мене са лаели кучета и дяволи и аз съм бил тих и спокоен. Плюли са отгоре ми, аз съм се занимавал да изучавам света. На този дявол се поусмихна, на онзи дявол се поусмихна, този дявол хвана за опашката, онзи дявол хвана за опашката. Като се страхува човек, страхът не е нещо лошо, но страхът има свое предназначение в света. Той трябва да влезе като един елемент в разумността. Безверието трябва да влезе като елемент на вярата. Песимизмът трябва да влезе като елемент на надеждата. Всички отрицателни елементи да бъдат като подложка и върху тях да градиш.

Някой човек се обезсърдчи. Защо? Защото няма хляб. Дай му хляб. Тури нещо в стомаха му и ще се насърчи, но не разбира нещо... не изисквайте неща, които не са ви потребни. Най-първо във вас внесете една хубава здрава мисъл. Тази мисъл, като я поставите във вас, ще внесе на вас едно богатство. Ако ти образуваш една правилна форма, ще имаш резултат. Да кажем, трябват ти 10 хиляди лева, ако действително ти трябват 10 хиляди лева и през цялата година все половин час ти мислиш за 10-те хиляди лева към края на годината, но ти няма да определяш времето, тези пари -10 хиляди лева, ще дойдат. Но, ако престъпиш този закон, тези 10 хиляди ще дойдат, но ще платиш скъпо. Ще изгубиш повече, отколкото струва тази печалба.

Най-първо трябва да се образува една хармонична среда. Със сиромашията ще се справите. Ти може да станеш учен човек, но скъпо ще струва. Ти може да станеш силен човек, но скъпо ще струва. А може да станеш и учен човек и това да донесе благо за тебе. Има един разумен начин, ще туриш 10 хиляди лева в мисълта си и да се радваш, да не се безпокоиш, те ще дойдат навреме. Ти казваш: „Сега ми трябват.“ Нищо не ти трябва сега.

Един виден писател има вдъхновение, дошъл кредиторът, той казал: „Дайте ми условия да пиша, като ме затворите, да мога да пиша, за да ви платя.“ Вие ще кажете, ако сте в това положение: „В това ли състояние дойдох?“ Че ние сме дошли в още по-лошо състояние, изпъдени сме от рая, в рая сте имали всичко, а сега светът, в който живеете, няма никакво богатство, то е свят на сиромашия. Ти мислиш, че твоят господар те обича, ти работиш за него, но като престанеш да работиш, ще те изпъди. Ти си красив, това е една маска. Богатството е богатство, като го носиш със себе си. Ти, като заминеш, с него да си заминеш. Да се раждаш с радост и да заминаваш с радост, да си доволен. Тогава ще бъдете окултни ученици. А пък сега – ученици бебета, които трябва да ги носят с количка и трябва да има някой да ги погали и да ви каже: „Ще се оправи твоята работа.“ Едно дете трябва да го погалиш.

Един цигулар в Париж свирил една вечер дълго време и публиката си излязла всичката и вратарят на театъра казал: „Ето ключа, след като свършиш, заключи.“ Аз мисля, че той много се е концентрирал в своята мисъл, той е недосетлив. Не виждаме една хубава страна в него, концентрирал се е в себе си.

Не мислете, че това, което вас интересува, че и другите ги интересува. Запример ти говориш нещо и онзи си помръдне веждите, тогава промени въпроса. Ти му говориш за ухото, но той ще си скрие ушите. Тогава не му говори за ухото. Вие се представете, като че нищо не знаете. Ако някому ухото е добро, кажете му: „Чакай да видя ухото ти, то е много хубаво.“ Но, ако ухото му е грозно, не го бутай. Вашите уши са повечето музикални. Имате уши повече на вкуса. Всякога един вкус преодолява. То е една хубава черта, но е и черта на недоволство. Някой е недоволен от малкото, което има. В света, природата не съдействува за каквото и да е удоволствие, трябва да съзнаваме, че общата радост в природата е и моя радост. И моята радост трябва да влезе като един камък за общата радост. Но трябва да мислите, че всичкото е за мое благо. Когато моето благо стане благо за всички и тяхното благо стане мое благо, тогава е правилно.

Считайте, че благото и разположението на природата е ваше благо. Тогава по-лесно се формират ушите. Сегашното ухо е на петата раса. Много малко се изисква. Идеалното ухо е за шестата раса. Трябва няколко милиметра още, за да се поправи и тогава ще имате нещо, горе-долу установено. Ако ухото е хубаво, вие можете да бъдете и по-здрави. При всяко движение, което правите с ръцете си, вземете участие с вашия ум, с вашето сърдце и с вашата воля. Не правете движения, в които не вземат участие вашият ум, сърдце и воля. Когато направите едно движение с ръката си, в това движение да участвуват вашият ум, сърдце и воля.

Следния път, без да съм ви преподавал, нарисувайте носа си, нарисувайте по един нос. Трябва да измерите носа, ушите си по дължина и да видите какво отношение имат. Колкото е голям носът, ушите, веждите, толкоз трябва да бъде голяма и устата.

Отче наш

12 година
23 лекция на Общия клас
22.II.1933г., сряда,
Изгрев, София

За човешкия нос

5 часа сутринта
(Малко студено, слаб сняг навалява.)

Добрата молитва

Сега ние започнахме със слушането, с външните прояви на живота. Животът има външна и вътрешна страна. Ние започнахме с външната страна, с ухото. Повидимому ухото е един много малък уд и онзи, който не го разбира, за него остава непонятно. Ухото е един израз на външните прояви на живота. Вътрешната проява е Божествената проява, а външната проява е човешката проява. Всички недъзи, всички недостатъци, наследени, се дължат все на човешките прояви.

Сега аз имам една формула, която не е дадена никъде, няма да ви я обяснявам, но ще ви я дам да си я напишете. Не я бъркайте, не питайте защо и за какво, но ви казвам да пишете. Пишете следното: Туй, което в началото не е било, то, като се е проявило, образувало всичките невъзможности в света. А туй, което в началото е било, като се е проявило, образувало и всичките възможности. И тъй, външната страна е човешката страна, която наричат обективния свят. Вътрешната страна наричат Божествен или субективен свят. И духовният свят има своя вътрешна и външна страна, както и земният живот има своя вътрешна и външна страна. Като отидете на Небето и там има външна и вътрешна страна.

Някой от вас сега се възпитават на Земята, имат особено, бамбашка възпитание и като отидат на Небето, те ще се различават много от ония, които са се възпитавали там. Ако пък някой млад човек е заминал рано от Земята и отишъл на Небето, дето се е възпитавал, той коренно ще се различава от вас. Вие можете да бъдете възрастни, а той ще бъде млад като дете. Казвате: „Има ли на Небето, на онзи свят деца?“ – Има, само че те там, те растат по друг начин. Растене става само в добродетелите. Не мислете, че на земята е растене това, когато тялото на човека расте. В Божествения свят растенето седи в това, доколко човек е добър. Значи растенето е в доброто.

Следователно нашето тяло представя всички онези възможности, които се крият в него. Ти седиш и казваш: „На какво мязам аз?“ Ти искаш да станеш голям. Доброто не е в големината, нито лошото е в малкото. Че и слонът е голям, и мамонтът е бил голям. Доброто не седи и в обходата. Между малките и големите числа има известно отношение. Вземете например носа. От мое гледище носът мяза на един пергел. Той има и глава, която показва колко сте интелигентни.* Като дойдете до известен предел, до крайния предел, тази глава взима друго положение. След като вашият ум е достигнал до своите крайни размери, идват очите. Те се определят с това, което ти виждаш.

Това са аналогии. Казвате: „Защо да е така?“ Това са аналогии. Значи с носа се мери интелигентността на човека. Тъй се разсъждава физически. Носът е един пергел, с който се мерят нещата. Ако нямаш този пергел, нищо не можеш да направиш. Следователно той има своята външна: (фиг. 1) и своята вътрешна страна (фиг. 2). И тогава, като турите пергела вътре, той описва всичките възможности. Във всеки човек се върти един пергел. Като се върти твоят ум, ти имаш всичките възможности, в които ти можеш да се развиваш. Вижте пергелите на тези хора (носовете на рисунките) всички са изкривени. Те са чертали, но пергелите им са развалени. Та аз ви давам това уподобление, понеже в геометрията без пергел не може. Сега понякой път вие мерите с пергела себе си така:* а като мерите другите хора, мерите ги така: *

Това са само аналогии и тогава ние казваме: основната мисъл с която се мерят нещата във всички древни науки, това е триъгълникът. Като туриш пергела, онази линия, която се върти, това е твоят радиус и като завъртиш около центъра, образува се един цял кръг. Това показва, че твоят пергел има всичките възможности. Сега зависи как е отворен този пергел. Дългият нос показва повече възможности, повече изходни пътища. Зависи как е поставен вашият пергел.

В първия модел нос от втория ред* – този човек само наблюдава. Туй е едно животинско състояние, но този нос минава за един от добрите носове. Той е един от добрите носове, но не е поставен на място. Сега, ако предавате физиогномия, като германците или като англичаните, те предават по своему. У тях може да изпъкне само модел втори. Втори ред нос, той е интелектуален нос (втория нос). Ако малката линия в него се продължава надолу, тя определя стойността. Устата винаги определя отношението и възможностите на носа. Устата може да е по-близо до носа, а може да е и по-далеч, тя може да е по-голяма, а може да е и по-малка. Големината на устата има отношение към носа. Лакомият човек в яденето е лаком във всичко. Не е лошо човек да е лаком, то е желание да има много. Но за многото, което искаш, то трябва да имаш време да го обработваш. Ако ти оставиш нещо необработено в тебе, ти ще имаш неприятности, ще носиш непотребен материал, непотребен багаж, за който само ще плащаш. Ти влизаш в една стая, дето някой човек е събирал, събирал много неща и трябва да плаща за тях. Същото желание се пренася и в духовния свят. Някой иска да бъде светия, но той не знае какво нещо е да бъде светия. Човек сам по себе си светия не може да стане. В света има само един светия, и всички други, като дойдат до него, могат да станат светии. В света има само един учен и всички други, като дойдат до него, и те могат да станат учени.

Следователно ние виждаме едно противоречие в природата. Запример едно дете като се роди, ние виждаме, че не е даровито, но майка му го мисли, че е гениално. Че не е гениално, няма какво да се доказва, това и вие знаете. Това дете прави такива работи, които ни най-малко не са гениални и след това, като започне да расте, то се намира вече под влиянието на човешкия живот. Значи висшата, Божествената интелигентност не може да се прояви, както трябва. Човешкият живот взима надмощие и тогава се ражда едно противоречие. Например детето се сърди. Сърденето не е лошо нещо, но то се сърди, защото се възмущава от някой работи в света. Майката казва: „Защо се сърди моето дете?“ То се сърди на обстановката, че не е такава, каквато трябва, то се сърди на майка си, на баща си, на сестрите си, че не са такива, каквито трябва. Всеки, като се сърди на някого, той се сърди, че не е такъв, какъвто трябва. Пергелът ти не е на място или очите ти не са на място или устата и ушите ти не са на място. Или не гледаш както трябва, или не слушаш както трябва, или не възприемаш въздух както трябва, или не възприемаш храна както трябва.

Та сега аз искам вие да имате наука, но вие, още преди да сте научили нещо, ще тръгнете да разправяте тази наука на другите, да мерите носовете на другите хора. Как е поставен носът спрямо ума, има една Божествена страна у човека. Има една плоскост, както аз я наричам. Тази плоскост може да ви се вижда хоризонтална или перпендикулярна, но тя определя стойността. Ако носът се отдалечава от плоскостта, той отива към животинското състояние. Ако носът се приближава към плоскостта, той е Божествен. И най-после дохождаме до идеалното, към разумното и се добива правилността на човешкото лице. Тогава челюстите на човека не са издадени навън. Тогава тази плоскост е перпендикулярна, отива от Слънцето към центъра на земята. Тя минава през гръбначния стълб и ние вървим по нея. Както и да вървим, тази плоскост винаги пази нашето равновесие. И тогава, като сме между тези два разумни света, между човешкия и Божествения, тази плоскост има две точки и затова ние вървим прави. Щом изгубим това равновесие, тогава се случава едно залитане на едната и на другата страна. Щом се отклоняваме мислено, тогава и носът се отклонява към една или към друга страна, а главно към върха.

Тук имаме нос на любопитен човек, който търси само новини*. (Третият нос отляво, отдолу.) Сега аз разглеждам нещата ембринически. Вие се намирате още в едно зачатъчно състояние и ви предстои още да се развивате. Засега вие имате за себе си високо понятие, но се намирате още в зародиша си. Та какво знаете вие? Вие даже не знаете пътя, по който сте дошли и от де сте дошли. Вашето съзнание още не е пробудено. Вие знаете, че сте влезли в утробата на майка си, но как ще излезете и какво ще правите след това – не знаете. Как си влязъл в утробата на майка си и как ще излезеш – не знаеш. Природата знае това. Това влизане ние наричаме умиране. Понякога ние казваме, че умираме. Ще умреш, но и ще излезеш.

Сега този нос, който ви рисувам, представя вирнатия, като този на свинята*. То е малко пресилено, но за този обърнат нагоре нос е виновна свинята. Наместо да тури ръцете и краката си на работа, тя е турила носа си на работа, като го е обърнала нагоре. Едва сега ние можем да се освободим от това свинско състояние. Не туряй носа си на физическа работа. Ти мислиш, че като се научиш за някоя човешка слабост, много нещо ще придобиеш. За късите и обърнатите нагоре носове свинята е виновна. За дългите и обърнатите нагоре носове копоите* са виновни, дето ходят, да гонят зайците в гората.

Това са само уподобления. Вие не трябва да вземете тези уподобления и да кажете: „Аз те зная, какъв си. Нали виждам носа ти?“ Нищо не знаеш ти. Когато хвърлиш една бомба на земята, тя може да изкопае един ров, но зад тази бомба се крие една интелигентност, една разумност, която я направлява. Каква интелигентност седи зад свинята? Свинята толкова разбира. Тя е едно дете в зачатъчно състояние. Един ден и тя ще се измени и то толкова, че като я срещнеш, няма да я познаеш.

Рекох, за живота вие ще имате едно правилно понятие. Вие ще считате живота като азбука на Божествения живот. Ще считате, че свинята е на мястото си, волът, слонът, всичко е на мястото си. Не считайте тия неща за прости работи. Как е възможно, Господ, който се е занимавал с тях, мислил е за тях, и за Него не са прости, а за вас да са прости? Той работи с тях и тия същества дойдоха, за да се проявите вие. Ако те не бяха дошли, ако растенията не бяха дошли, ако водата, въздухът и вятърът не бяха дошли, какво щяхте да правите вие? Не разглеждайте нещата повърхностно. Водата е дошла, въздухът е дошъл, растенията са дошли, животните също са дошли, всички по реда си, докато най-после и човекът е дошъл. И след това казва Писанието, че Бог си починал.

Сега аз ви давам общи положения, върху които вие трябва да мислите. Ако ти наблюдаваш отделните факти, нищо не можеш да намериш. Този учен ги съпоставя и вижда в миналото, как се е работило. От тези счупени линии той вади цяла философия.

Този нос*, четвъртия на рисунката, е наречен търговски нос. Вземете например птиците, които мислят повече за храната си, те цял ден мислят как да се прехранят, и те имат подобен нос. Това си има и други причини. Желанието у човека за повече определя и неговия нос. Човек може да изправи носи си. Като съзнаваш, че искаш повече, ще почнеш да си реагираш. За в бъдеще вие няма да отидете на Небето с тия си носове, които сега имате. Като отидете на Небето, трябва да носите други модели. Като отидете в Невидимия свят, там трябва да изправите всичко. За да изправите носа си например вие трябва да изправите предразположението на вашата мисъл. Не казвайте, че не желаете нищо. Не, желания трябва да имате, но те трябва да бъдат естествени, никога да не желаете повече, отколкото ви трябва. Казва Христос: „Доста е на деня неговото зло.“ Ние, като искаме повече, отвличаме се от същественото.

Същественото е, че носът съставя основа на разумния свят. Носът се явява като метод за възпитание на човешките чувства. В човешкия ум е вложено вече Божественото. Чрез носа човек е възприел новия живот. Казва Писанието: И вдъхна Бог чрез ноздрите разумна душа, да познава човек постъпките, коя е права и коя крива, да познава отношенията между Божественото и човешкото. Всички недъзи, които имаме, са все в човешкия живот. Като имаме главите на предпотопните животни, ние напълно бихме могли да ги опишем, какви са били те. Какъв е бил техният живот. И главите на сегашните хора ще бъдат история за бъдещото поколение, по тях ще се чете и миналото, докато най-после се съединят двата живота в Божествения човек. И тогава ще дойдем до безсмъртието. Значи, ще дойдем до последните форми.

Сега, като ме слушате да говоря така, някои може да хванат носа си и да се обезсърдчат. Не се обезсърчавайте. Ако носа не е на мястото си, но ушите са на място, те ще оправят носа. Или ако очите ти са добре, с очите си можеш да изправиш носа си. Някои с устата си може да си помогне. Само ако от четирите неща, носа, ушите, устата и очите не са на мястото си, тогава ще чакате изправяне в друг живот. Ако тук не можете да се изправите, ще почакате, докато отидете на онзи свят, на Небето. Там са много снизходителни фабриките, те ще ви разглобят част по част и ще ви ремонтират основно. Аз разглеждам ада като една голяма работилница, дето ремонтират човека. Онзи, който не разбира това, ще каже: „Големи страдания има в ада!“ Аз рекох, голям ремонт има в ада. Адът не е толкова страшен, както мнозина си го представят. Страшен е онзи ад вътре във вас, когато вие сте в дисхармония.

Вие нали се намирате много пъти в противоречие. Често мислите, че сте много добри, а някога мислите, че не сте толкова добри. Казвате: „Еди кой си ме раздразни.“ Питам: как могат да ви раздразнят, ако изобщо не се дразните? Как можете да се запалите, ако не се палите, ако няма у вас нещо, което да се запалва? Ако има в мене нещо, което гори, аз се намирам в голяма опасност. Някои от вас се намират в положението на малките деца. Малките деца са деца, които не мислят. Това е на мястото си, но ще дойде ден, когато трябва да мислят. Ти тук на Земята си дете, и имаш право да мислиш, но ако искаш да станеш възрастен и това е на мястото си, понеже човек постоянно и вечно дете не може да остане. Той трябва да стане възрастен.

Приликата между Божествения и човешкия живот седи в следното: в Божествения живот има детинство, и в човешкия живот има детинство. В Божествения живот има зряла възраст, и в човешкия живот има зряла възраст. Разликата обаче е в това, че в Божествения живот няма старческа възраст, когато в човешкия има и в човешкия живот има смърт, когато в Божествения живот няма смърт. Какво представят ангелите? Те са възрастните деца на Небето и то най-интелигентните. Ти не можеш да бъдеш ангел, ако не си крайно интелигентен. Ангелите са същества на крайната интелигентност. Те разбират законите, които Бог е създал. Те са носители на Божествената Мъдрост и работят. Онези пък, които са деца, те са образ на невинност и чистота. Значи ангелът освен, че има чистотата и невинността на детето, плюс и Мъдростта. Хората пък са горделиви, мислят, че имат много знания. Вярно е, че имат знания, но имат нужда и от другите хора. Имат знания, но имат нужда и да ги насърдчават хората. Те мислят, че са самостоятелни, всъщност не са такива. Самостоятелни са само тогава, когато у тях е Божественото. Защото всички хора са създадени по едни и същи принципи. Всеки човек има желанието да бъде похвален. Ти можеш да хвалиш човека, но както трябва. Ако не можеш да го похвалиш както трябва, тази хвалба не е на мястото си.

Да допуснем, че ти си ученик в училището и искаш да ти поправят рисунката. Ако този, който иска да ти я поправи, е голям майстор, той ще я поправи както трябва, но ако и той не умее, даже и ако е по-прост от тебе, какво корегиране е това? Той не корегира както трябва.

Сега, да дойдем до научната страна. Вие не можете да бъдете добър човек, ако нямате хубаво ухо; вие не можете да бъдете умен човек, ако нямате хубав нос, вие не можете да бъдете любещ човек, ако нямате хубава уста; вие не можете да бъдете истинолюбив човек, ако нямате добри очи. Това са мои определения. Аз ще говоря и за устата, и за очите, но няма да говоря от чисто физиогномическо гледище. Аз ще ви дам по тези въпроси известни пособия, известна наука. Ако аз не мога да изуча моя нос, какво ме интересуват носовете на другите хора. Аз се интересувам от своя нос, от своята уста, от своите очи, от своите уши. Ако ми остане време, само тогава аз ще изучавам носовете, очите, ушите и устата на другите хора. И тогава ще видя, какво ще ми допринесе всичко това. Но зная, че само ще се опетня, нищо особено няма да ми допринесе. Какво ще ме интересува да зная, колко един човек е по-богат или по-беден от мене, дали той е сит или гладен? Какво ще ви допринесе това знание? Ако ти ходиш между бедните хора, да се покажеш, че си добродетелен, това нищо няма да ти допринесе, но ако ти ходиш между тях от любов, това е друг въпрос.

Значи, не е до външната страна само. Да допуснем, че ти искаш да обърнеш един човек към Бога. Какво значи да обърнеш един човек към Бога? За да го обърнеш, ти непременно трябва да бъдеш един модел. Ти трябва да имаш любов в себе си. Ти никога не можеш да обърнеш един човек към Бога, ако нямаш любов в душата си. Защото Бог е Любов. Значи, да обърнеш един човек към Бога, подразбира да имаш желание и гой да постъпва както Бога. Бог има желание всички хора да живеят в мир, да бъдат радостни и весели, да бъдат честни, да не насилват никого. Бог не обича никакви престъпления. Ти казваш: „Аз обичам Бога и искам да му служа.“ Щом искаш да служиш на Бога, ще постъпваш както Той обича, а не както ти обичаш. Ти цял ден си недоволен от дрехите си, от шапката си, от обущата си, от братята и сестрите си и най-после казваш: „Аз ще служа на Бога.“ При това положение ти си недоволен и от Бога.

Сега аз не казвам, че това е точно така, но у вас има потънкости в състоянията ви, които вие сами трябва да различавате. Вие трябва да различавате стария, културния дявол у вас, който често се промъква и ви нашепва: „Аз не съм като онези митари, грешници.“ И вие тогава заемате положението на фарисея и казвате: „Благодаря ти Господи, че не съм като онзи митар, грешен, давам редовно десятъка си, по три пъти на ден ходя на църква, славя те и сутрин, и на обед, и вечер.“ Митарят пък не смее да дигне нагоре очите си. Той току изрежда греховете си. Да, това е състояние – до духа на човека. Ако човек има състоянието на фарисея, той спъва своята интелигентност.

Рекох, това са неща, които се отнасят до вътрешния живот на човека. Не е достатъчно само да се цитират нещата. Това е спънка и за самите вас. Вие трябва да имате такова знание, с което да дадете една правилна насока в живота си. Казвате: „Ние, от толкова години наред, все вярваме в Христа.“ Не е въпросът само да вярвате. Ако е само до вяра, това е детинско състояние. Аз бих желал да имате онази детинска вяра и невинност, да бъдете като децата. Сега в религиозния живот на човека, както и в неговия научен живот, има една опасност. Той мисли, че е свят човек и като него няма друг. И в научния живот има такава опасност: има физиогномисти, френолози, хиромантици, които имат високо мнение за себе си. Има много естественици, химици, които мислят, че са разрешили много въпроси в света. Това е едно лъжливо чувство в човека. Това е едно колективно чувство и мисъл. Когато ти мислиш, че всичко знаеш, помни, че тази мисъл не е твоя, тя е една колективна мисъл. Не си само ти, който мислиш, че всичко знаеш. Има много хора, които също като тебе мислят, че знаят много нещо.

Та, вие сте се събрали тук и мислите, че много знаете. Тази е една чужда мисъл, тя не е ваша мисъл. И ако вземете тия милиони хора, които мислят като вас и разделите с тях заедно богатството си, по колко ще се падне всекиму? В света има около сто милиарда злато, а два милиарда хора. Ако разделите това богатство по равно, питам: по колко ще се падне на всеки човек? По 50 лева. Значи, на всеки човек ще се падне по 50 лева наследство. Какво ще направи човек с тия 50 лева? Представете си, че баща ви сега умре и ви остави по 50 лева наследство. Какво ще направите с тези 50 лева? Следователно ако знанието, което съществува в света, се раздели между всички хора, по колко ще се падне на всеки човек? Истинско знание аз наричам това, с което мога да си помогна във всеки даден случай.

Ако ти не мислиш право, ти трябва да знаеш, де да бутнеш носа си, за да почне мисълта ти да действува правилно. Когато някой път си раздразнен, това дразнене се дължи на върха на носа. В такъв случай, бутни се внимателно на върха на носа, помилвай го леко отгоре, въздъхни си и всичко ще премине. По този начин ще се излекуваш. Иначе, ако не си помогнеш по този начин, ти ще търсиш някого, с когото да се скараш, а след това ще мине цяла седмица време да ходиш, да искаш извинение, да се помиряваш, да казваш, че не си искал да постъпиш така. Ако пък приложиш този метод, да погладиш малко носа си, ще се размине това състояние, без да те знае някой. Ако не си помогнеш сам, можеш и в затвора да влезеш, но това не е практично.

Вие трябва да изучавате тези прости методи, с които лесно можете да си въздействувате. По същия начин вие можете да лекувате и хремата си. Хремата се дължи понякога на такова събиране на енергия в носа и като се хващате леко, ще може това състояние да се премахне. Щом хремата се премахне, настава едно просветление в ума. Природата обича правилните обмени. И затова човек може да си послужи с енергията, която излиза от неговите пръсти. Ако ти оставиш носа си в пълно бездействие, той ще се атрофира. По същия начин ще се атрофират и очите, ушите, устата на човека, ако се оставят в пълно бездействие. Всяко побутване на носа трябва да бъде разумно. Когато бутате носа си, мислете за Господа, за Божественото, което Той е създал. Бутни носи си с благоговение и кажи: „Благодаря Ти, Господи, за носа, който си ми дал.“ Кажи: „Колко е хубав моят нос!“ Не казвай, че е малък или пък, че има някакъв недостатък. Тези неща не трябва да ви спъват. С това аз не искам да ви утешавам, но казвам, как трябва да гледате на тях.

Един ученик, който е постъпил в едно училище, предполага се, че той има всички способности и възможности в себе си и следователно няма какво да се насърдчава, но трябва да учи. Че не може да учи, че не може да помни, че не е пръв ученик в класа, то е друг въпрос, но щом е постъпил в училището, той трябва да помни. Ако е последен по успех и това нищо не значи. И с тройка да минава, все таки минава. Каква е разликата между шесторка и тройка? Мислите ли, че всички работи, които свършват с шесторка, са все сполучливи работи? Христос дойде в училището, но Го скъсаха, двойка, единица даже Му туриха. Ами какво е смъртта? Казват му там: „Ти другите спасяваш, а себе си не можеш да спасиш. Слез от кръста. Заповядай и слез.“ Ако ние мислим, че само в три години може да се поправи света, ние се лъжем. Христос каза: „Чакайте, след две хиляди години ще ме видите, тогава ще държа изпита си. Сега ме късате, но ще дойде време, когато няма да ме късате.“

Вие претърпявате един неуспех в живота си, какво от това? Скъсали ви – нищо. Сега ви късат, но след две хиляди години професорът ви няма да ви къса. Кога ще дойде това време? Две хиляди години е един голям период, но то зависи и от интенсивността на живота. То може да бъде след две години, след два месеца, след две седмици и след два деня. А може да бъде и след два часа. Не туряйте в ума си едно обезсърдчение, но кажете: „Понеже Бог ни е създал и ни е изпратил в училището, Той иска ние да успеем.“ Ако ти не успееш, както мислиш, това е един срам за Бога. Бог, който те е създал, не може да те остави да не успееш. Един ден, като съзнаеш Неговия план и невежеството ти ще изчезне. Може да мине година, две, три, пет или повече.

От това гледище вие ще кажете: „Да беше поне на млади години.“ Какво щяхте да направите, ако бяхте млади? Ако е за млади години, тогава пък по-малко щяхте да разбирате. На колко млади аз съм давал съвет но и младите правят глупости. И на много стари съм давал съвет, но и те вършат много глупости. Рекох, какъвто е старият, такъв и младият. Има един случай с един от нашите стари братя, който сега е заминал за онзи свят, и там е вече приет за студент, учи в тамошния университет. Той сам разправяше случая: Един ден той минава, върви по пътя си и на пътя си вижда един дълбок трап. Спира се пред трапа и си казва: „На младини колко такива трапове съм прескачал. И сега ще го прескоча.“ Засилва се, но хоп – в трапа. Пооглежда се, да види има ли около него хора и като мисли, че някои ще го чуят, той си казва: „Така ли беше на младини!“ След това, той пак се оглежда, да види има ли някой около него и казва: „Каквото беше на младини, такова е и на старини.“ Музикалният човек и на младини е музикант, и на старини е музикант. Който и в младини е бил музикален и в старини ще бъде музикален. Който е добър, той и на младини ще бъде добър и в старини ще бъде добър. Някой казва: „Едно време бях по-добър.“ Тези неща не можете да говорите на мене, но като старият ще кажеш: „Така ли беше в младини?“ Добрият всякога си е добър.

Помнете едно нещо: добротата не е наше достояние. Като казваш, че си добър, това е качество на Бога. Значи ти съзнаваш Божественото, което живее в тебе. Като говоря за Истината, това е Бог, Който живее в мене. Като говоря за интелигентността, аз разбирам Бога. Като говоря за истинския живот, аз разбирам пак Бога. Като говоря за наследените черти, за непостижимото, аз разбирам човешкия живот, който е в развиване. Който напълно не разбира Божествения живот, то при всички опущения, които той прави в човешкия живот, Бог не счита това за грях. Когато ти съзнаваш Божественото в себе си, а едновременно с това правиш погрешки и ги съзнаваш, ти си в права посока. Не съзнаваш ли погрешките си, ти си в крива посока.

Рекох, най-първо носът трябва да расте. Вашият нос не трябва да бъде тесен, той трябва да има отношение към стомаха ви, главно към дробовете. На дължина носът трябва да бъде шест сантиметра. Тогава трябва да има отношение между челото и носа ви, после между разумното у вас, вашата интелигентност и устата ви или турено в друг смисъл: между Любовта, Мъдростта и Истината. Челото на човека представя Истината. Любовта е долу в устата, а Мъдростта – в носа. Това са три деления. И тогава свободата на човека зависи от неговото чело, от Истината в него, от неговия нос – от светлината и Мъдростта в него и от неговата уста – от Любовта в него. Любовта, живата сила в живота на човека зависи от неговата уста. Та, когато изучаваме човека, ние взимаме пред вид неговата истина, която е изразена в челото му. Челото същевременно показва и неговата свобода, неговия простор. Носът пък хвърля светлина в този простор. И най-после трябва да се изучава човека по наслояванията, които са в устата, която се взима като вход на живота.

Вие трябва да облагородявате устата си, вкуса си, и да благодарите за всичко, което възприемате, защото чрез благо дарността се усилват функциите на живота. Ти ядеш и не благодариш, казваш: „Това не е вкусно.“ Яж и благодари на Бога, че е създал всичко това. Ти казваш: „Това не е добро, онова не е добро. Аз не мога да бъда такъв.“ Ти остави свинята, тя си знае по-добре работите от тебе. И най-неразумното животно живее по-добре от човека. Никого не обвинявайте. Искате да станете самостоятелни хора. От човешко гледище самостоятелният живот е един от най-опасните животи. Самостоятелният живот в Бога пък е един от най-добрите. В хората той е един от най-лошите. В Бога общият живот или братският живот е един от най-добрите животи. От човешко гледище общият живот е един от най-лошите животи. Имате няколко хиляди хора, събрани на едно място, но дето има много хора, там има голямо състезание. Нито яденето им е ядене, нито пиенето им е пиене. Цяла аномалия.

Та рекох, братският живот е Божествен живот, както в един организъм всяко нещо е поставено на своето място. В Божествения свят ти трябва да бъдеш един специфичен екземпляр, като тебе да няма втори. Само на противоположния полюс ще има още един, който ще мяза малко на него. Иначе, втори като него няма да има. Ако има и гори подобен, той ще изгуби цената си. Ако пък има много подобни, те няма да струват нищо. Сега вие сте дошли на Земята да се учите. Защо сте дошли, не знаете; какво ще свършите, и него не знаете. Отивате в Небето, но какво е там и това не знаете. Като отидете там, ще го научите. Рекох, вие най-първо трябва да знаете сегашния си живот. Има приготовления за другия живот. И небесният живот ще бъде едно начинание за земния живот. Това, което не сте постигнали на Земята, на Небето ще изучавате начините за постигането. Там ви очаква велика наука. Там ще изучавате нещата от Божествено гледище.

Та, когато вие виждате някой свой недостатък, това е човешката страна, това е наследената страна във вашия живот. Ти мислиш, че нищо не можеш да направиш. Да кажем, че ти искаш да станеш някой художник или музикант, но това е външната страна на живота. Ако станеш музикант, какво ще придобиеш? Музиката е само едно условие; художеството е само едно условие; да станеш поет и това е само едно условие. Ако станете поет и напишете едно от най-хубавите стихотворения, какво сте придобили? Кажете ми, кое е най-хубавото стихотворение на най-видния поет? Ботев е казал: „Не Ти, Боже, който си на Небесата, но Ти, който си в душата.“ Той искал да каже, че това, което е в моята душа, това е Бог. Това е едно просташко изречение. Преди всичко Ботев няма никаква философия. Той трябваше да пише: Ти Боже, Който си и на Небесата, и долу между хората, навсякъде и вътре, и вън от мене. „Не Ти, Който си на Небесата, а Ти, Който си в мене, в душата“ – значи, онзи Бог, който убива всички хора. Този, който убива хората, той не е Бог. Ботев се надигна с една чета от няколко души да освобождават България. Освободи ли я? Не я освободи. Трябваше да дойде Русия да я освободи. И тя дори беше загазила, а Ботев с една малка дружина мина Дунава и искаше да съсипе цяла турска империя. Казва[т], че Ботев бил причина да [се] освободи България. Това са човешки заблуждения. Никой народ не може да освободи друг. Освобождението е Божествен процес. Бог освобождава народите, а всички други хора и народи са проводници на Божественото.

Сега въпросът е до възпитанието на хората. Вие трябва да правите опити. Аз не ви казвам, че трябва да станете физиогномисти. Вие трябва да направите в себе си едно подобрение. За да можете да реагирате върху мозъка си. Като ставате сутрин, леко допирайте пръстите си до ушите, защото от пръстите ви изтича магнетична сила, която ще ви въздействува. Така ще въздействувате върху ума си. После прекарайте пръстите си върху средната част на ухото, да въздействувате на чувствата си и най-после прекарайте ръката си върху долната част на ухото си, да въздействувате върху тялото си. Това са три допирни точки, от докосването на които, вие ще изживеете едно хубаво състояние, почти на светия. Това не трябва да го правите по буквата на нещата, но като имате свободно време, правете това упражнение, за да избегнете много от болезнените състояния, на които можете да се натъкнете.

Вие трябва често да измивате ушите си, вътре гънките им, поне веднъж в седмицата трябва да ги миете. По никой начин не ги разтърсвайте. Някой пъхне пръста си вътре и започва да движи силно ухото си. Това не правете по никой начин. Ако искате да повлияете на ухото си, можете да го натиснете малко отзад, там има една площ, която определя устойчивостта на човека, неговата издържливост в живота. Когато сте болни, развивайте тази част именно на ухото, тя дава стабилност, устойчивост на организма. Носът ви пък трябва да бъде отпред широк. Това показва, че умствено вие давате една добра насока. Всякога наблюдавайте хубавите носове. Желайте да имате един хубав нос, изберете си един хубав модел на носа и за него мислете. Засега вашият нос е в процес на развитие. Може би след 10-20 години или след цял живот да имате някакви придобивки, но каквито придобивки имате, те остават за вечни времена.

Та, не е въпросът само да си създадете едно верую. Вие казвате: Окултният ученик. В какво седи окултният ученик? Или: в какво седи един християнин? Или: един учен човек? Християнството е наука за живота. Не, че чрез насилие светът може да се подобри. Не е въпросът да жертвуваш другите, но ако ти не жертвуваш себе си, ти не можеш да служиш на Бога. В стария живот са жертвували живота на гълъби, на агънца, на едри животни, по християнството не се нуждае от такива външни жертви, вследствие на което тези жертви ще престанат. Те не ползуват с нищо. Вътрешна жертва трябва да се даде. Според старото учение човек трябва да бъде силен, да има знания, да се налага на другите. Да се налагаш на другите, това не е знание. Истината е, която може да бъде обща за всички. Ако ти наложиш своето знание върху други, после ще дойдат някои да наложат знанието си върху тебе, трети пък върху тях и т.н. Не се стремете да налагате знанието си на другите. Наложете знанието си върху себе си. Кажете си: „Аз ще наложа знанието си върху своята сиромашия, върху своето болезнено състояние, върху неразположението си, върху своето непостоянство и т.н.“ Ето де би трябвало да приложите своето знание.

Някой искате да ви обичат. Казвате, че няма кой да ви обича. Когато искате някой да ви обича, вие трябва да си дадете отчет, за какво да ви обича. Или пък аз трябва да обичам някого. Също трябва да си дам отчет, за какво трябва да го обичам. Какво обяснение можем да си дадем в дадения случай, от което да се задоволим? За да те обича някой, ти непременно трябва да имаш нужда от нещо. Ако някой човек може да стане условие за тебе, да добиеш това, от което се нуждаеш, този човек те обича. Или пък, ако ти станеш условие да добиеш това, което някой желае, и ти го обичаш. За да обичаш сития, трябва да си му дал условия да се нахрани. Гладния, за да те обича, трябва да го нахраниш. Бедният, за да те обича, трябва да му дадеш условия да живее. Това не значи, че трябва да го направиш богат. Нека си носи сиромашията. Това е до наследството. И богатството, и сиромашията са наследство. Нужда имат и богатите, и сиромасите.

Сега ние се отвличаме с богатство и със сиромашията. Те ни отвличат от самата наука. Някой казва: „Ти си сиромах човек.“ – „Защо?“ – „Защото носът ти не е на място, устата ти не е на място, очите ти не са на място, ушите ти не са на място.“ – „Какво да правя?“ – „Стани богат.“ – „Как?“ – „Като поставиш всичките си удове на място.“ Не само това, но бих ви казал, какво трябва да правите. Ако и най-сиромахът от вас следва моите правила, в една година би станал най-богат човек. За какво ще употреби той своето богатство? Запример ти решиш да издаваш един вестник. Даваш обявление по вестниците, че ще издаваш еди-какъв си вестник. В три месеца ти искаш да имаш около три хиляди абонати, а имаш едва 500 души. Ти можеш да имаш три хиляди абонати, но какво ще им дадеш в своето списание или в своя вестник? – Трици. Най-първо ти трябва да имаш материал за списанието. Тогава е лесна. А тъй, да взимаш пари от абонатите си, а да им даваш трици, това не върви. Ако имаш добър материал, ще имаш и абонати. Има един закон, който определя успеха на едно списание. Ако имаш добър материал, не три хиляди, но и десет хиляди можеш да имаш. Като се издава един вестник, по закона на вероятностите може да се определи колко абонати може да има той.

Като наблюдавам ухото на разните хора, виждам, че във всяко ухо има нещо специално, което съвременните физиогномисти не познават. Това, което те дават за ухото, в човешки смисъл те са прави, но в ухото има три специални точки: едната от тях определя ума на човека; средната външна част определя неговите чувства, а най-долната мека част определя проявите на органическия свят. Ако ти не си организиран, както трябва, ако баща ти и майка ти не са работили от ред години в това направление и ухото ти няма да бъде добре поставено. Като пипна ухото долу на някой човек, аз му казвам: „Иван Стоянов, ти си направил едно опущение в живота си, това пише в твоята книга.“ – „Тогава аз искам да оправя това опущение.“ Вие веднага взимате слушалката на телефона и казвате: „Ало, кой там? Тук е Иван Стоянов, искам да ми дадете книгата на моя живот, да направя една малка справка.“ – „Почакайте, ние ще направим сега справката.“ Взимат книгата, проверяват и казват: „На еди-кое си място в ухото има едно малко опущение, което трябва да се изправи.“ – „Благодаря, аз ще взема мерки за изправянето му.“

Рекох, всеки човек има какво да изправя в своя организъм. Знаете ли, колко е приятно човек да изправя живота си. Някой седи и казва: „Аз не съм учен човек, не съм богат човек.“ Той иска да стане и учен, и богат. Рекох, ако ти знаеш какво нещо представя носа, ти можеш да станеш и учен, и богат човек. Ако ти знаеш какво нещо са очите, устата, ушите, ти си богат човек. Очите представят цяла слънчева система, цял козмос. Ако ти знаеш, как е направена устата, ще знаеш физиологическите основи на цялата слънчева основа [система], как функционира тя.

Сега, това са примамки. Аз не ви говоря само за да се яви у вас желание да знаете това. Един ден вие ще знаете това. Кога? Може би след един ден, може би след една или повече години, а може и в друг някой живот, но все ще го знаете един ден. Следователно вие можете да си изберете, което положение искате. Та сега, ние имаме доста модели носове, дадени, от които можем да четем. Ако извадим една от младите или от възрастните сестри за модел и кажем нещо добро, тя ще се подигне, но ако изнесем една лоша черта, тя ще се докачи. И тогава ще кажете: „Опасна е тази наука.“ Та сега аз разглеждам какво са постигнали вашите деди и прадеди, а какво вие можете да постигнете, аз ще ви дам правила и методи за постижения. От всички се изисква едно малко ретуширане, само да бутнете някъде носа или ухото си. Но трябва да знаете как да бутнете. Има начин за бутане. Температура трябва. Вие знаете, че когато ковачът иска да стопи и да нажежи желязото, той трябва да го нагорещи. Ако е да го нажежи, трябва да го нагорещи около сто градуса, ако пък иска да го излее във вид на течност, изисква се много по-висока температура. На всички е необходима температура. Температурата, това са човешките чувства, любовта. При това, в дадения случай, ако при вашия ум и при ваште желания не функционира любовта, вие нищо не можете да направите. При това вие трябва да знаете колко да увеличите тази температура. Мнозина от вас страдате не от нямане. Вие сте много даровити хора. Много неща са вложени у вас, които вие даже и не подозирате.

Вие казвате: „Аз не съм като другите.“ По какво се отличава един човек от другите? При това аз виждам някой от вас са направили една погрешка във веждите си, не са турили веждите както трябва. После окото не са турили на място. Тази погрешка е много малка, но тя много пъти се повтаря в живота ви. Ако разглеждате ръцете си, пак има известно съотношение между частите им. Ако вземете вашия пергел и измерите разстоянието от големия пръст до малкия; после ще измерите разстоянието между големия пръст и показалеца. Имаш един приятел, ще го туриш от едната си страна, себе си от другата страна и ще почнеш да чертаеш с пергела.

И след това, като почнете да чертаете, ще повикате един от големите богове, Сатурн, един от боговете на вечността, средния пръст. По едно време този бог загазил. Като не бил доволен, той решил да се ожени. Бог му определил една много хубава, млада мома, но тя се влюбила в друг, и той и до днес е останал невенчан. И досега още този венец седи на главата му. Като погледне към всички хора, той казва: „Не искам нищо от никого.“ Той е недоволен от всички. Като дойде някой при него за женене, той казва: „Няма какво да ти говоря, и аз сам не съм венчан.“ Той е бог на справедливостта. Той вижда всички неправди в света и Божественото в него не може да гледа така хладнокръвно. Дето отиде, той съжалява този, който е онеправдан. Той не може да гледа неправдата. Той наказва всеки, който върши неправди и докато този човек се оправи, той постоянно ще роптае. Той чувствува неправдите на хората. Не може човек да изправя някого, и да не чувствува неговия живот и да не влезе в него. Ти не можеш да изправиш някого, ако не влезеш заедно с него в неговия живот. Ще страдаш заедно с този човек. В това отношение Божественият Дух, който ни изправя, взима част от нашите страдания. Тъй щото, като правим грешки в света, ние същевременно причиняваме страдания и на себе си и на окръжаващите.

Та сега вие ще знаете, че науката за ухото, както и гази за носа, е свещена наука. Ухото се отнася до външния живот на човека, а носът до неговия вътрешен живот. Гой определя интелигентността, мъдростта на човека. Не може нашият Божествен живот да се развива правилно, ако носът ви не се развива правилно. Носът ви не трябва да бъде остър надолу, като човка, или пък ноздрите ви да бъдат сплеснати. Те трябва да бъдат долу широки, да дишате свободно, да поемате свободно чист въздух. После, не трябва да се оставяте на постоянна хрема, от която се развиват полипи в носа, които го запушват и пречат на дишането. Вие трябва да регулирате носа си, свободно да дишате, да работите върху него, та като дойде зимата, да не чувствувате, че сте поели студен въздух и да се простудявате.

Рекох, две неща искам от вас за следния път. Втория път, като дойдете в клас, искам всички да вземете такава естествена поза с ухото и носа си, да можете добре да слушате и възприемате. Ще видя под какъв ъгъл е вашият нос и вашето ухо. Когато човек загази нещо, той навежда носа си надолу. В друг случай той го вирне нагоре. С положението на носа може да се даде израз на лицемерие, гордост, лъжа, но същевременно с известни изрази може да се даде вид на искреност и т.н. Най-малките изменения и помръдвания в носа дават най-различни изрази. Носът трябва да има правилни линии. Той горе не трябва да бъде пречупен. По отношение на истината той не трябва да върви съвсем перпендикулярно, но да има само едно много малко прегърбване.

Следователно ако искаш да влияеш на носа си, ти трябва да имаш дълбоко разбиране за истината на онзи велик, красив свят, дето съществува пълна свобода. Тъй щото при най-хубавото разположение, което имаш на духа си, ти ще се спреш и ще кажеш: Всичко онова, което аз чувствувам, не може да се сравни с онова благо, което е в сърцата на хилядите и милиони същества, които живеят при Бога и се радват. Защо трябва да страдам аз? Ако съм лош, ще зная, че тази лошавина не е моя. Ако баба ми и дядо ми са оставили дългове, ще зная, че те не са мои, наследени са. Няма защо да ме държат мене отговорен. Че аз страдам, то е друг въпрос, но аз понасям последствията.

Някой казва: „Аз имам толкова грехове.“ Не мислете така. Това не са твои грехове. Никой няма да умре за греховете на другите хора. Някой път можете да имате недъзи, недостатъци и ще страдате, но за да се освободите от този тормоз и страдания, вие трябва да приложите новата философия, която сега ви давам. Тази област аз съм я минавал не веднъж, разхождал съм се из нея и съм изучавал разните видове неудоволствия. Изучавал съм недоволството на хората, моето недоволство, както и това на ред поколения преди мене. Но това е поляризиране. Да оставим поляризирането настрана.

Сега трябва да се развива доброто, което е Божественото в човека, вложено в неговата душа. Това е въпрос на дни. Какво е оставил дядо ми, това е за негова сметка, но какво е вложил Бог в мене, това е важното. Ако дядо ми и баба ми не са имали възможност да използуват Божественото, аз поне имам условия и възможност да го използувам. Та най-първо у всинца ви нека се роди онова желание да искате да се развива у вас Божественото, което Бог е вложил като Божествена Мъдрост, като Божествена разумност.

24 беседа на Общия клас,
държана от Учителя на 1 март 193Зг.,
Изгрев, София

Принципи, закони, сили и форми

(Учителят разглежда темите, оставени на масата: уши и носове, рисувани от братя и сестри и казва: )

Това е едно достоверно свидетелство. Макар, че стопанинът го няма тук, но той е оставил свидетелството си. Три неща трябва да имате пред вид. Има неща, които не са научни. Някой път ние наричаме научни неща тези, които не са научни и които не могат да бъдат научни. Там, дето има повече изключения, това не е наука. Науката е там, дето изключенията са по-малко. После, знание, което смущава човека, това не е знание. При това Соломон, който е имал много знания, казва, че всяко знание, което е като търговията, в което има взимания и давания, печалби и загуби, то е бреме за човека. Знанието е велико преживяване, възприятие на човешката душа. В знанието влизат два фактора – да предаваш и да възприемаш правилно. Това са процеси, това са елементарни работи, които трябва да се знаят. Не се спирайте върху това, което сега знаете. Аз определям всичкото знание, което досега сте имали, това е знанието на бабите акушерки, които се приготовляват за бебето, което ще се роди. Те приготвят пелени, корито, количка за детето, което тепърва ще дойде. Та когато говорите за науката на бабите, не казвайте, че това е бабешка наука, защото и без баба детето не може. Баба трябва, пелени трябват, количка трябва, много работи трябват за детето. Един ден детето ще се роди и близо е времето, когато ще се роди. Щом се роди детето, и баба ще има, и коритце ще има, но най-същественото сте вие, какво ще се роди във вас. Защото ако знанието не може да ви ползува, защо ви е тогава?

После, при знанието трябва да помните още три неща. Първо да възприемате и предавате правилно. Освен това гребват ви и други работи. Вие трябва да разбирате света на принципите, той не е последният свят. Той е най-високият свят, отдето можете да мислите правилно. Той е най-високият свят, отдето можете да разглеждате света. От там сегашният свят води своя произход. После идат законите, които образуват света на законите. В природата има закони, които не са мъртви. Има закони и правила, които хората създават, но има известен ред и разумност н природата, които се състоят от същества със специално предназначение да поддържат тази закономерност. След това има един свят на силите. Законите регулират силите. И най-после имате и света на формите – физическият свят. Формите се регулират от силите. Следователно една форма не може да съществува, ако няма известни сили, които да я поддържат, да я регулират.

Следователно имате физическия свят, светът на формите; после силите, в които влиза чувствения свят, и най-после света на принципите, дето действуват законите, т.е. Божествения свят, както ние го наричаме. Главата, това са принципите на човека, там ще ги търсите; сърцето, дробовете на човека, там са силите и най-после светът на формите, това е стомахът.

Вие не трябва да смесвате стомашната, храносмилателната система с търбуха. Търбухът е едно специфично чувство у човека само за ядене и пиене. Такъв човек се е родил само за ядене и пиене, той не разбира живота. Значи, главният капитал, който е вложен в човека, това е неговият мозък. Човешкият мозък е съществения, най-главния капитал в човека, който е най-устойчив и най-мъчно се изменя. Противоположната страна на мозъка, това е тялото, дето стават най-големите изменения. Човек може да изгуби от теглото на тялото си 10, 20, 30, 40 килограма, когато от мозъка си едва ли може да изгуби пет – десет грама. Мозъкът запазва най-голямото равновесие.

Следователно когато говорим за човешката мисъл, тя се проявява само в мозъка. Човешките чувства се проявяват в стомашния мозък, дето има много ганглии. Мнозина говорят за слънчевия възел, но той е само част от стомашния мозък. Той има пред вид всички функции, които са във връзка с храносмилането. Храносмилането представя главната система в тази област. Ако храносмилането не става правилно и в мозъка ще има неправилности. Понякога може да имате неразположение на духа, да сте мрачни, песимисти, всичко това се дължи на стомаха ви. Ако стомахът функционира правилно, всички други органи са в изправност. Това е един метод на природата. Тя лекува хората чрез ядене. Дайте на човека едно хубаво ядене, което лесно се смила, но да не преяде и той ще придобие добро разположение на духа. Преди всичко яденето, а не храненето е един метод за съграждане и изменение на човешкото разположение.

Освен това обръщайте внимание и на дишането. Бързото дишане, запъхтяване не е хубаво. Дишането ви трябва да бъде плавно, да няма никакво хъркане в него. Ако дишането е правилно, тогава и пулсът на сърцето ще бъде правилен. Ако дишането не е правилно, тогава и пулсирането на сърцето няма да бъде правилно, а пулсирането на сърцето представя пулс на природата. Пулсът на сърцето във всички добри, свети хора е много мелодичен, много хармоничен. Ако искате да проверите, дали сте здрави, направете следното: турете големия си пръст на пулса и ако изпитвате приятност, вие сте здрави, ако не изпитвате приятност, не сте здрави. Ако пулсът не бие добре, това показва, че или си ял храна, която е мъчносмилаема или си в някакво затруднение, вследствие на което и дробовете и мозъчната сила не е в изправност. Това ще се продължи, докато се уреди или възстанови правилното отношение между мозъка, дробовете и стомаха. След това и пулсът ще се урегулира.

Ако у вас се яви едно нехармонично чувство, когато не обичате някой човек, например, ще видите, че и пулсът у вас не бие правилно. Когато обичате някого, вие се свързвате с него и когато не обичате някого, вие пак се свързвате с него. Между неговия и вашия мозък става обмяна. Докато обмяната става само в мозъка, тя не е толкова опасна, но щом слезе и в стомаха и в черния ви дроб, тя става вече много опасна. Всеки орган е определен за извършване на известна служба, но ако тези органи се ангажират с индивидуални разправии, то вече престават да функционират, не изпълняват своята права служба.

Сега, като разглеждам главата, ушите, носа, устата на човека, аз го разглеждам какъв трябва да бъде той от Божествено гледище. Тези удове представят човека. Ухото е един капитал, с който човек разполага. Вие още не оценявате какво представят вашите очи, уши, нос, уста, брада. Те са един грамаден капитал, даден на човека от Божествения свят, с който той да разполага. Често хората, като престават да мислят, че имат очи, уши, нос, уста, брада, те се обезсърдчават и казват, че животът няма смисъл. Те нямат понятие например за ушите. Питам: какво нещо представят ушите на човека? Какъв смисъл има живота вън от ушите? Човек мисли, че животът седи само в обличане, в ядене, в къщички и т.н. Не, това са само забавления, това са играчки на бабите, които се готвят да забавляват децата, които ще се родят.

Досега са ви възпитавали, че вие сте хора от високо произхождение, че във вас тече царска кръв, че не сте като другите хора и трябва да гледате на тях от високо, понеже сте излезли от Бога. Хубава, отлична е тази идея, но вие сами не вярвате в нея. Ако бихте вярвали в нея, аз бих се радвал, но вие сами не вярвате. Вие дотолкова вярвате, че ви е казала баба ви, че сте от царско произхождение или пък, че ви е казал някой физиономист, че имате нещо благородно, царско в кръвта си. Добре е това, но питам: в какво седи благородството на човека? Когато аз изучавам нещата от научно гледище, имам известни научни положения, върху които ги базирам. Някои криво разбират тия неща. Защо? Има физиономисти, които целия си живот са посветили на изучаване човека, но има и такива, които си служат с тази наука, като с търговия за печалба само. Аз съм против тия търговци, защото нищо няма да научите от тях. Тези търговци имат свои съображения, които се свеждат главно към печалби, нищо повече. Някой от тях ще говори за носа, но той няма пред вид толкова носа, колкото печалбата, която ще придобие. Той ще говори за носа, но целта му е да продаде някоя книга. Има книги, които струват и по 500 лева. Ако хиляда души вземат тази книга, по 500 лева, това е вече един милион. Струва да се изучава физио[г]номия.

Понякога дойде някой при мене и ми казва: „Моля, искам да ме приемете, имам много важна работа.“ Като казва така, аз веднага зная вече, доколко е важна неговата работа, но рекох: „Нека дойде“, правя се, че вярвам. Правя се много лековерен. Аз зная, че работата му е толкова дребна, че не заслужава да се спирам. Седне той и ме пита: „Ще бъда ли щастлив?“ Аз го гледам и по устройството на носа виждам, че той е много сприхав, гневлив човек. После погледна ухото му, виждам го сбутано и си мисля: стомашната система на този човек не е добре развита, той е много капризен при това положение. За ядене той е готов да направи цял скандал. „Кажи ми, ще бъда ли щастлив?“ Рекох му: „Ти трябва да намериш една много добра мома.“ – „Как ще я намеря?“ – „Започни да ги водиш при мене, аз ще ти кажа, коя е за тебе.“ Питам: какво друго трябва да кажа на този човек? Ако му кажа, че стомашната му система е слаба и че след две години ще отиде, аз ще го сплаша. Трябва ли да го плаша? И наистина този човек се нуждае от нежна, добра жена.

Сега ние се отдалечихме от научните въпроси. Та вие трябва да знаете, че носът и ухото ви са един голям капитал. После трябва да знаете от кой род е вашият нос, от този, който приема или от този, който предава. Това е безразлично дали сте мъж или жена. Тъй щото вие трябва да знаете дали вашият нос е възприемател или предавател. Ако повече предавате, вие вървите по мъжка линия, ако повече приемате, вие вървите по женска линия. Ако повече [предавате], носът ви ще бъде малко гърбав, малко чакръглен горе. Ако вървите по мъжка линия, носът ви ще бъде гърбав, не взимайте гърбав в лош смисъл. Ако вървите по женска линия, носът ви ще бъде вдлъбнат, а по мъжка линия – изпъкнал. Всяка линия е на мястото си: ако е изпъкнала, тя е отлична линия, ако е вдлъбната, пак е отлична линия. Не мислете, че вдлъбнатите или изпъкналите линии са лоши или добри. Това зависи от поставянето на линиите, защото тези линии не са мъртви, те са живи линии, които постоянно функционират. Те постоянно се местят.

Широчината на носа постоянно се мени, не органически, но всеки ден става един прилив и един отлив в самия нос, той става ту по-тънък, ту по-широк и благодарение на тези промени вие можете да се изучавате. Не мислете, че вие сте една статуя. Всеки ден стават у вас промени, в носа повече, в ушите най-малко. Малки промени стават в устата и в очите на човека, там промените се извършват много бавно. Понякога окото може да стане по-тъмно, а някога по-светло. Често окото губи своя блясък, което показва, че силите в организъма слабо функционират. Потъмняването на окото показва, че стомахът е разстроен. Някога окото не е хармонично, това показва, че законите и принципите са нарушени. Някой път и клепачите са изменени. Всичко това показва, че имате много да учите. Тепърва има да изучавате ухото, не мислете, че сте го изучили.

В носа например можете да изучавате каква е стомашната система, добре ли е или е слабо развита. По носа може да се познае благородството, характера на човека. Всяка част от носа има своето дълбоко предназначение. Не мислете, че като се каже гръцки нос, че той е най-хубавия. И в гръцкия нос липсва нещо. Изобщо, дали носът е прав или гърбав, вдлъбнат или изпъкнал, всичко това е от голямо значение и човек трябва да го изучава. Малката вдлъбнатина на носа е женската линия, минаване в този свят. След това се явява една малка издатина. Ако носът се издигне и после се вдлъбне, това е един лош признак. След като носът се издигне, той трябва да върви по права линия. Ако носът върви по една вдлъбната линия, той не е лош нос. Това е една черта на любознателност. Когато двама души се разговарят, този човек всичко слуша, той е кореспондент, слуша и записва. Та когато носът върви по една права линия, която нито е вдлъбната, нито изпъкнала, този нос означава линията на човешката мисъл – правата линия. Човешката мисъл върви винаги по права линия. Който мисли, той образува права линия на мисълта си. Изпъкналата линия е линия на предаване на човешките чувства, на човешкия вкус, а вдлъбнатата линия е възприемане на човешките чувства или на човешкия вкус.

Сега не мислете, че въпросът с вашия нос е завършен. Вашият нос е още в процес. Както гледам вашите носове, вие сте много учени хора. Има един нов тип нос, той е малко масивен, не е много дълъг. Той е масивен в основата си. Най-учените хора имат такива носове, те са хора на енергичната мисъл, която много работи. Голяма част от вашите носове са научни носове, учени хора сте вие. Аз наричам този нос нос на новите деца. Това не значи детински нос, но нос на децата от шестата раса, която сега иде. Вие сте деца на шестата раса, предшественици на тази раса. Този нос не е нито гръцки, нито римски. Гръцкият нос е нос на изкуството, на вкуса. Има носове, които представят болезнени типове, но аз няма да се спирам върху тях. Разни носове има: широки, тесни, вдлъбнати, изпъкнали, гърбави, но всичко това трябва да се изучава. Има философски, научен, религиозен нос. Но всичко това трябва да се изучава в правата му страна. Това е наука.

Наука е например това, което днес прави медицината. Учени хора правят опити да присаждат живи очи от животни върху очите на слепи хора и да проглеждат. Един френски учен направил опити и на сто от тях имал десет случаи сполучливи, но един руски учен направил опити и на 96 случаи той имал 36 от тях сполучливи. Та науката трябва да ни помогне, а не само да философстваме.

Когато ти имаш някакво неразположение, а разбираш носа си, достатъчно е малко да го бутнеш, за да си въздействуваш. Ако не бутнете на място, ще си попречите. Аз не искам да говоря по това, но вие трябва да разбирате тази философия. Казвате: „Аз ще бутам носа си.“ Не го бутай, ако не знаеш как и де да го буташ. Много пъти искате да се секнете и по този начин бутате носа си. Добре е човек от време на време да си побутва носа. Когато някой мързелив не иска да си бута носа, природата е така наредила, че дава на човека или хрема, или някаква простуда, та по този начин тя учи своите своенравни, мързеливи деца на работа. Тогава човек, ще не ще, ще бута носа си. Иначе, ако те не бутат носа си, могат да се осакатят. Някой казва: „Дотегна ми вече да си бутам носа, да се секна.“ Рекох, благодари, че се секнеш, че буташ носа си. Онези хора, които не бутат носа си, те умират, а тези, които го бутат, живеят повече.

Ти трябва да знаеш, де и как да буташ носа си. Сега това е до онова учение, което трябва да приложите. Всеки трябва да се изучава. Вие имате вложени качества и способности в себе си, които трябва да знаете, кога и как да бутате. Често вие бутате известни места в носа или на други места, които не трябва да бутате. Запример вие бутате известни места на носа, които са свързани със страха и ставате страхливи, после бутате известни места, които са свързани с завистта и ставате завистливи. Каквото място буташ, такъв ставаш. Някога може да бутате подозрението и ставате подозрителни. Ако бутате мястото, дето е волята ви, ако сте слабоволни, можете да усилите постепенно волята си.

Някой казва, че вярва в еди-кого си и в еди-какво си. Вярва, но в какво седи тази вяра? Когато ти видиш къщите на някой човек, богатството, което той е вложил в банките, уважението и почитта, с които той се ползува, и ти имаш вече вяра в него. Но това са само външни стимули. Ти си заставен да вярваш. Но вярата подразбира, като видиш един беден човек, който няма нито къща, нито богатство в банката и да вярваш, че този човек е честен и да си готов да направиш каквото той иска, това разбирам вяра. Този беден човек може да обещае нещо и каквото обещае, да го изпълни, а богатият, каквото и да обещава, няма да го изпълни. Тъй щото има много богати, които обещават и не изпълняват, а има богати, които обещават и изпълняват – честни хора са. Има бедни, които обещават и не изпълняват, а има бедни, които обещават и изпълняват, честни хора са те.

Някой от вас ще каже: „Сега на стари години ще започна да изучавам, какво е моето ухо, това – онова, ще помня правила и т.н.“ Този човек разсъждава като някоя стара мома, която казва: „Какво да правя? Остарях вече, не се ожених, не мога да раждам, какво ще правя от сега нататък в живота?“ Питам: животът само в жененето ли седи? Какво трябва да правят ангелите, които нито се женят, нито за мъж отиват? Да отглеждаш деца, както днес ги отглеждат, това е най-малката работа, която можеш да извършиш. Тя е почетна работа, но не е най-високата. Да правиш грънци и да ги продаваш на хората, това не е много висока работа. Ти ще продадеш едно гърне, което още първия път, като падне на земята, ще подскочи и ще се счупи. Ти трябва да направиш такова гърне, което да пада и да не се чупи. Купувачът ще дойде при тебе и ще ти каже: „Браво, ти ми продаде едно гърне, което досега най-малко 20 пъти е падало на земята и като е падало, подскачало е, но не се е чупило.“ И ти ще му отговориш, че знаеш да правиш грънци. Ако грънците ти се чупят, тогава ще му отговориш по търговски: „Аз ги правя, за да се чупят. Ако не се чупят, никой няма да купува грънци.“

Аз мога да ви дам един уред, с който всеки може да измерва носа си. Ще хванете носа си отдолу и ще го измерите, колко е дълъг и широк. Ще видите дали е 4, 5, 6 или 7 см дълъг. След това ще го измерите в широчината му, дето са крилата долу. После ще видите дали носът ви е гърбав, изпъкнал или вдлъбнат и по този начин ще има с какво да се занимавате. Вие не се занимавате с тези данни, не измервате носа си и казвате: „Това е само за учени хора.“ Вие имате един нос, който трябва да проучите. Това значи: вие имате пари в касата си, които трябва да преброите, да знаете с какъв капитал разполагате. Имаш една книга, като Библията, ти трябва да знаеш колко страници има тя. Питат те: колко страници има Библията, не знаеш, казваш: „Аз не обръщам внимание на страниците на книгите.“ Наистина, ти можеш да не обръщаш внимание па страниците, а да знаеш много неща от Библията, а можеш да знаеш страниците, а да не знаеш нищо от Библията.

Рекох, вие трябва да дойдете до положението да разбирате живите, красивите линии. Като погледнете носа на някой човек, вие трябва да го познаете. Разглеждайте и своя нос отпред, анфас, да различавате добре линиите на носа и тяхното значение. Като видите един човек нов, пак разглеждайте носа му. Ако сте имали големи неприятности с някой човек, кажете му: „Чакай да ти видя носа, да видя де се крият белите, които ти ми създаде.“ Трябва да се изучавате. Вземи огледалото, дай му и на него да се разгледа. После измери широчината, дължината на носа му, гримасите, които прави и кажи: „Аз не знаех какъв бил носът на този мой другар, но сега го научих. По този начин поне придобих една наука.“ А тъй да се сърдите, да се карате, няма смисъл.

Сега вие се погледнете в огледалото и казвате: „Тези гримаси, които правя, са мои.“ Не, те не са твои. Те са на твоя дядо и на баба ти, както и на ред поколения, които са ги правили преди тебе. Сега ти ги правиш несъзнателно, подражаваш на тях, а мислиш, че са твои. Те са наследени черти, не са твои. Твое е само това, на което ти можеш да бъдеш господар. Твоето е само доброто. В доброто се крият Божествените черти, а всичко останало в тебе е наследство от твоите дядо и баба.

Всички слаби страни, които имате в характера си, те са човешки, не са Божествени. Някой иска да знае дали е щедър. Ти не можеш да бъдеш щедър човек, ако носът ти е тесен. Искаш да бъдеш щедър, но не можеш. И тогава той страда. Това е вече болезнено състояние. И наистина, болният слабият човек се занимава само със себе си, той казва: „Какво ще се занимавам с другите хора, когато трябва да мисля за себе си, да се занимавам само със себе си.“ Да, слабите хора се занимават само със себе си. Вземете например гръдоболните хора. Те са концентрирани само в себе си и казват: „Ние сме много добре, здрави сме.“ Не, те не говорят истината. Той знае, че всеки ден става все по-зле и като знае това, в него се заражда една омраза към всички хора, той иска, ако е възможно, всички хора на земята да умрат заедно с него. Ако този човек може да се освободи от тези си чувства и състояние, той може да се излекува. Ако туберкулозата не се лекува, тя не се лекува по единствената причина на тия мисли, които се сипят върху човека. Най-първо той трябва да заспи магнетичен сън и в съзнанието му да се внуши мисълта, че той може да се лекува. Има доста примери, дето магнетизатори поставяли такива болни в магнетичен сън и чрез внушение са ги лекували.

Много хора се противопоставят на внушението, но няма нито един човек, който да не работи с закона на внушението и самовнушението. Вие се огледате в огледалото и казвате: „Какъв съм пожълтял,“ и се уплашвате. Има една жълта краска на лицето, която не е опасна. Не мислете, че всички жълти краски са болезнени. Има известна жълта краска, която показва разумност, интелигентност. Също така и всички червени краски не показват здраве. Има известна червенина на лицето, която не е здравословна. Краските се отнасят до външната страна на въпроса. Когато тялото е хармонично създадено, тогава се явява един свещен трепет в организма, а между цветовете става едно естествено преливане. В здравия човек има естествени малки промени в цвета на лицето, каквато става по морската повърхност или по шумолението на листата в гората. Та когато лицето на човека се мени, това е красиво. Понякога очите на човека са игриви и в тази игривост има нещо хубаво. И устата, ако е игрива, и то е хубаво. Не мислете, че когато устата е много спокойна, неподвижна, това е хубаво. Наистина, ако устата на човека мърда много, това е някакво болезнено състояние, но и когато е много спокойна, и това е някакво болезнено състояние. Оставете устата спокойна, естествена. Някой държат устата си много стисната, това е неестествено положение. Други я държат много отворена, и това е неестествено положение. Тя трябва да се постави в естествено положение, да е приятно на човека да се огледа. И очите могат да бъдат много отворени или много затворени. И едното положение може да бъде естествено, и другото може да бъде естествено. И обратно: и едното положение, и другото могат да бъдат неестествени. Някога очите па човека са малко отворени, но нему е приятно да гледа слънчевата светлина; някога са много отворени, а светлината го дразни и той усеща нужда да ги притвори малко. Някога възприемаш малко светлина и пак те дразни тази светлина.

И тъй, за да бъде човек силен, това зависи от неговия нос. Има едно особено проявление в носа, което дава сила на човека. Ако имате енергичен нос, благодарете, ако носът ви е сплескан, дишайте по няколко пъти на ден, да го разширите. Най-малко по три пъти на ден дишайте. Ако можете да направите и най-малката промяна в носа си, вие сте силен човек. Някой има тънък, сплескан нос и казва: „Не ми трябват упражнения.“ Не, ти трябва да правиш ред упражнения, да разшириш носа си. В лицето трябва да има симетричност, то значи: между челото, носа и брадата на човека трябва да има известно съотношение. За тази цел, трябва да измервате челото си, да видите колко е широко. Широчината на челото се мери само до ръбовете, до слепите очи. Тези ръбове определят границата на челото. После измерете и устните си, да видите, колко са големи, измерете и скулите на лицето си, да знаете всички мерки на лицето си. Човек трябва да има на разположение тия данни, да се познава.

Рекох, нека учението бъде като едно приятно занимание за вас. Вие дохождате до положението и казвате: „Това е детинска работа. Ние трябва да се молим.“ За да се молите, вие най-първо трябва да изправите в себе си всички свои дефекти, да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли, от сърцето си всички отрицателни чувства, да се облечеш чисто и така да се явиш пред Господа. Като те види Господ, ще каже: „Я, да видя какво е ухото ти?“ Погледне ухото ти, вижда, че е малко изядено. Казва си: „Де ли е ходило това дете?“ После погледне носа, и той опърпан. Погледне устата ти, очите ти, брадата ти, навсякъде има по някакъв малък дефект. Тогава Господ извиква един от главните инспектори и казва: „Вижте какво трябва да се направи с това дете, за да се поправи.“ Щом Бог види, че носът например, не е такъв, какъвто трябва, Той го предава на един от видните зидари, да го поправи. Какво разбирате под думата „зидари“? Бог ще ви изпрати някаква болка на устата, за да я оправи. После ще изпрати някаква болка на ушите, за да ги изправи. По такъв начин ще изправи всички криви линии на вашето тяло, но вие трябва да не се месите в Неговата работа. Ако вие не разваляте работата, която природата върши, тя би оформила линиите ви по-лесно, отколкото днес става. Ако това не стане в една година, поне в десет години ще може да се изправи.

Сега аз виждам, че в ушите ви са станали някои промени, но още има да се работи. За тази цел, вие трябва да изучавате окултните науки, като спомагателни средства. Мнозина цитират думите на Бойн-Ра, който казва, че повече от трима души не могат да се събират на събрания. Когато Боин-Ра е изказал тази мисъл, той се е основавал на една Божествена идея, а именно: В Божествения свят, по отношение на законите и принципите, трябва да се събират само по трима души, т.е. трябва да дойдат главата, дробовете и стомахът на човека. Или с други думи казано: трябва да дойде човешката мисъл, човешкото чувство, човешката воля, да се съберат на едно място. Тези са главните сили в Божествения свят и когато се съберат на едно място, те извършват това, което е необходимо. Те са главните фактори. Ние виждаме на човешкото лице четири фактора: носът, устата, очите и ушите. Освен тях има още два съветници, а именно: челото и брадата. Значи всичко са шест, но за всеки даден случай само три от тях взимат участие при разрешението на даден въпрос. Например при един случай взимат участие устата, носът и очите; при друг случай взимат участие ушите, носът и брадата. Така те се редуват и извършват своята работа.

Та, когато казваме, че с трите души ще разрешат въпросите, това показва, че ние сме в разумния свят. И каквото решат тези трима души, цялото събрание трябва да вземе участие, т.е. трябва да възприеме тяхната мисъл, понеже тя е права, тя е естествена. Тези трима души са представители на цялото общество, но понякога това общество трябва да гласува. Някога само трима души могат да свършат една работа. Понеже в човека има интуиция, често му казват: за да разрешиш един въпрос, ти трябва да се вглъбиш в своята интуиция. Де ще се вглъбиш? Ти можеш да се вглъбиш в своя ум, но когато нещата стават само по ума, те не са верни. Ти можеш да мислиш много, но с мисълта само нищо не можеш да направиш. Ти може да си много наблюдателен, много активен, като видиш един човек, да го познаеш, но ако не чувствуваш правилно, ти нищо не можеш да направиш. Тъй щото при интуицията ти най-първо ще помислиш, после ще почувствуваш и ако в слънчевия възел долу под лъжичката изпиташ едно приятно чувство, ти си на прав път.

При слънчевото сплитане е била старата столица на човешката душа. Новата столица е главата, там се образува новото жилище на душата. И ако в слънчевия възел чувствуваш нещо приятно, това чувство е сто на сто вярно, в него почти няма изключения. И наистина, когато един човек говори по интуиция, той говори всякога право. Той нищо не знае, не е учен човек външно, но каквото каже, право го разрешава. Интуицията за всеки даден случай произтича от едно огнище, в което се събират множество разумни същества, които осведомяват човека, какво трябва да прави. Те казват: „Еди-кой си човек не разрешава задачата си добре, той върви в крив път, иди да му помогнеш.“ Те ще ти дадат направление и начин, как да постъпиш с него. Интуицията не произтича от самия човек, тя е Божествено чувство, защото интуиция има и в самите животни. Аз съм проверявал много пъти и съм видял, че животните имат често много верни схващания. В предчувствията има страх, а в интуицията няма страх. Човек може да схваща нещата правилно, интуитивно, докато още не се е изплашил. Щом се изплаши, той вече може само да наблюдава, но не и да схваща правилно. Интуицията подразбира онзи свободен момент, когато човек схваща нещата, както са. Това, което ти си схванал, то е вярно. Относително нещата в природата могат да бъдат верни.

Сега вие трябва да правите опити, да прилагате. Срещнете например един човек, който не ви е приятен, вие трябва да следите, какви чувства се будят у вас. Срещате един човек приятен, пак наблюдавайте, изучавайте си. Причините на неприятните чувства, които изпитвате, се дължат на един закон, който аз го наричам закон на разногласие. Съберете двама души, които се обичат, които умират един за друг, турете ги да живеят заедно и вижте какви ще бъдат техните отношения след десетина години. У тях ще настане непременно едно охлаждане в чувствата. И те сами няма да знаят коя е причината на това охлаждане. Тези хора не искат вече да се видят. Защо? От тях излизат известни сили, които не могат да влязат в съединение, от тези сили остава голям излишък, който не може да влезе в работа, не може да извърши някакво п .единение. В единия се образува един запас от положителна [енергия] и в другия се образува един запас от положителна енергия и понеже тези сили не могат да се пласират, да се впрегнат на работа, между тези хора стана отблъскване.

Този закон на физическото поле аз го наричам: Закон на освобождение. Когато някой човек се влюби някъде, той се заробва, нищо не вижда около себе си и казва: „Като този човек друг не съм видял.“ Не, вие сте се поробили. За да ви освободи природата, тя съдействува за образуване на положителни енергии между влюбените и по този начин да стане едно естествено отблъскване. Само по този начин влюбеният ще види, че се е заблудил. Наистина, те влизат в друга крайност, в областта на положителните и отрицателните енергии, но тези сили са в състояние да освободят човека от някои негови заблуждения. Тези състояния са неизбежни, на физическия свят всеки човек ще мине през тях. Някой казва: „Аз не мога да го обичам повече.“ Не, че не го обичаш, но силите между вас действуват отблъсквателно.

Една богата фамилия имат една красива мома, която търси богати, походящи за нея момци. По едно време един млад, но беден момък се влюбва в нея, но тя казва: „За този момък аз не давам пет пари даже. Той не е за нашия дом.“ Тогава аз им пошепвам на ухото, че този момък е богат, има два милиона злато в банката. – „Тъй ли?“ – „Да, той е богат.“ По този начин аз внасям една сила, противоположна на тази, която е била причина да го отблъснат. Те започват вече да искат да го срещнат още веднъж. Канят го у дома си. Рекох, достатъчно е някой да каже една добра дума за вас, за да измени мнението на хората за вас. Вие често правите пакости едни на други, като говорите неверни работи за себе си или за кого и да е. Говорете, каквото искате, всичко, което говорите, трябва да бъде вярно. Пазете това правило: никога не говорете неща неверни, които вие не сте проверили. Ще кажете, че предполагате. Оставете тези неща. Говорете само верни работи. Или ще кажете, че еди-кой си физиономист се произнесъл, че носът на еди-кой си е такъв или онакъв. Какъв е носът му? Бил завъртян нагоре. Да, но аз познавам този човек, той е много добър, тих и спокоен. Тъй щото, как е завит този нос, това не е важно, аз познавам човека като добър човек. Че носът на някого бил завит като у птиците, това не е важно. На друг носът бил римски и това не е важно. Докато вие не сте проверили нещата сами, нямате право да се произнасяте.

Човката на птиците, както е завита надолу, показва, че тя по цели дни мисли, какво да грабне, да се нахрани. В това отношение и ноктите на птиците са така завити. Ако измените разположението на един орел, и умът му ще се измени, а оттам и човката ще се видоизмени. Когато умът на човека е граблив и носът му ще се измени. Причината за формата на този нос не е само у вас. Така са, мислили и дядо ви, и баба ви и ред поколения преди вас. И сега, по обратен път вие ще почнете да изправяте тази гърбавина на носа си, защото днес е станал много гърбав. За да изправите носа си, първо трябва да му дадете широчина.

Вие трябва да изправите носа си, устата си, брадата си, ушите си, устата си, очите си, защото ако не ги изправите, вие нищо не можете да постигнете. Сега аз ви говоря за ухото, за носа, за ушите, за устата, като възпитателни средства, като средства за постижения в науката. Те са методи за възпитание. Когато една котка направи някаква пакост, яде нещо, което не е трябвало, ти няма какво да я наказваш, но я хвани за опашката и я изнеси навън. Тогава тя ще почне да мисли. Който не разбира това, ще каже: „Колко е жестоко!“ По-добре ли щеше да бъде да я ритам?

Та, знанието трябва да дойде. Аз не съм за онова повърхностно знание, но за онова знание, което е в състояние да изтълкува всички онези сили, които съществуват в природата. Аз искам да ви поставя във връзка с онзи свят, дето се създават очите, дето очите работят. За мене ушите, очите, носът, устата не са нещо неразумно, те са светове, фирми, с които искам да се свържете, да видите как функционират те. Това са четири Божествени свята. Ако можете да се запознаете поне с един от тези четири свята, вашата работа е уредена. Та един ден по радио ще можете да се разговаряте с тях.

Сега аз не искам да ви разкривам някой тайни, защото, понеже не сте готови, те ще станат за вас като фокуси. Аз взимам слушалката си и слушам само това, но вие можете да си въздействувате, като влезете във връзка с тези светове. Например вие сте умствено неразположен. Какво трябва да направите? Турете десния пръст на ухото си, концентрирайте мисълта си за една-две минути и ще видите, че у вас ще настане едно разведряване, една обмяна. Всеки застой на силите у вас се дължи на неправилното кръвообръщение, вследствие на което става свиване на мозъчните нишки и тогава и мисълта не се извършва правилно. Следователно вие трябва да имате свещено понятие за вашето ухо, като свещено място, с което ти можеш да се разговаряш и да възприемаш. Ти казваш: „Господи, обърни ухото си към мене, дай внимание на гласа ми!“ Значи ти апелираш към Божия глас и когато Господ ще ти говори, ти туряш ухото си и казваш: „Господи, ще те слушам!“ Ако си глух, как ще може Господ да те слуша и Ти да Го слушаш? Както ти слушаш Господ, така и Той ще те слуша. Ако ти не слушаш Господа и Той няма да те слуша. Щом Господ те слуша, Той се вслушва в страданието ти. Той така се вслушва и в страданието на всеки едного. Всеки трябва да се вслушва в страданието си, за да му покажат път, по който той може да се изправи.

Сега това са общи неща, някой може да каже, че трябва да станем добри. Има един начин, по който човек може да бъде добър, обаче по естество ние не можем да бъдем добри. Човек по естество не може да бъде добър. Защо? Защото доброто в света е Бог. Само Бог е добър. Това трябва да го знаете. Мислете, че в света само Бог е добър. Той е истинен, Той е съвършен, а вие сте само проява на Бога. Ако почнете да мислите, че вие сте добри, ще родите злото без да искате. За да бъдеш добър, ти трябва да си дал някому нещо. Ако искаш някой да те обича, той не може да те обича, без да си му дал нещо. Как можеш да жънеш една нива, ако нищо не си сял на нея и ако не си я разорал? То е чужд труд. И Христос казва: „Дето съм копал и орал.“ Вие влязохте в Неговия труд. Христос има нещо, върху което се е изказал. Вие казвате: „Ами в нашия труд кой ще влезе?“ – Другите ще влязат в нашия труд.

Та рекох, сега вие ще изучавате, да видите, де са вашите недостатъци или по-право казано ще изучавате да видите, де е вашият капитал, или де и как можете да поставите нещо ново. Запример вие седите и не знаете какво да правите. Не, вие трябва да се заемете понякога да рисувате или да пишете, или да съпоставяте нещата. Мнозина са научени да очакват от другите. Запример вие трябва да дойдете до положение сами да си вършите каквото ви е нужно. Искате да ви се изчистят обущата, сами си ги изчистете. Кажете си: „Аз имам един господар в себе си, на когото трябва да изчистя обущата.“ Ако не съзнавате, че имате един господар в себе си, вие не сте още на това място, на което трябва да бъдете. Вие мислите, че сте господари на положението си. Не, вие имате господар, който често ви мачка фасона. Докато ви мачкат фасоните, ще знаете, че сте един глупав слуга. И тогава ще си кажеш: „Много добре стана, че ми се смачка фасона. Чакай да запитам господаря си, какво иска от мене.“ Той ще се усмихне, ще ти каже нещо. Един млад момък често ходил в едно семейство, дето госпожата там му казвала: „Синко, гледай да станеш по-сладък.“ Той един ден отишъл при един свой познат и го запитал: „Какво значи това: да станеш по-сладък?“ Този му отговорил: „Ти трябва всеки ден да носиш нещичко.“ – „Тъй ли било? Аз пък се обличам хубаво, но не зная какво иска да каже госпожата.“ От тогава гой почнал всеки ден да носи нещо. Госпожата му казала: „Сега ти стана много сладък.“

Сега и на вас казвам, вие трябва да станете по-сладки, да носите нещо, да допринесете нещо за света. Вие казвате: „Какво мога да направя аз?“ Как да не можете? Ако ние сам можете да направите цял скандал, да скарате едно общество или да скарате цял народ, защо да не можете да направите нещо добро? Вие можете в такъв случай да образувате и цяло общество, цял народ. Каквото можеш да разрушиш, това трябва и да направиш. Ако си майстор за едното, трябва да си майстор и за другото. Не казвай, че нищо не можеш да направиш. Не, много работи можете да направите. Ето, тук има един от братята, който казваше един ден: „Учителю, не мога да издържам да стоя в клас толкова време, лошо ще ми стане, не съм добре.“ – „Направи опит!“ Дойде той един път, дойде втори път и можа да издържи без да му стане нещо.

Човек трябва да предолява. В него има събрани много отрицателни сили, които той трябва да разпредели, да не се намира под тяхното влияние. Мнозина наричат тия сили „дявола в човека“, но аз не го наричам така. Вие не знаете естеството на дявола, не трябва да го обвинявате, защото и той сам не приема никакво обвинение. Понякога гой обича да тури всичката вина върху гърба на другите, но като го питат той ли е виновен, той отказва. В хората изобщо има едно предразположение, когато другите хора грешат, ние виждаме техните погрешки и сме готови да ги съдим, а когато ние грешим, тогава отричаме тази погрешка, като наша, а в същност тя е наша погрешка. Срещате един човек и казвате: „Този човек ми е неприятен.“ Защо ти е неприятен? Аз зная, защо ти е неприятен. Защото нищо не ти дава. Ако този човек носи една торба с злато, той веднага ще ти стане приятен. Питам: ако този човек е приятен на Бога, защо да не е приятен и на тебе?

Виждам една мравя пълзи по земята. Аз се интересувам от тази мравя, защото и друг се интересува от нея. Като гледам дърветата, аз се интересувам от тях по същите съображения. При това виждам, каква интелигентност, каква признателност имат те. Аз съм забелязал интелигентността и благодарността на дърветата. Направете една малка услуга на някое дърво и вие ще видите с каква благодарност то ще ви отговори.

Един наш брат ми разправяше своята опитност: „Седя един ден при една ябълка и я наглеждам. Исках да вляза с нея във връзка, да видя какво ще ми каже. Попитах я: Какво искаш да ти помогна? В какво мога да ти бъда полезен? Вглъбих се в себе си и след малко в ума ми, като че взе да се сформирува една мисъл, която идеше от ябълката: Моля ти се, бъди така добър, виж какво желязо се е увило около корена ми и не ми позволява да се развивам добре, пречи ми нещо. Аз се наведох, долу при корена й и наистина виждам, че около корена и се увил един железен тел. Отвих тела и освободих корените на тази ябълка. Като я освободих, тя ми благодари.“ Ще кажете, че това е едно съвпадение. Да, може да се случи едно съвпадение, второ, трето, четвърто и т.н. Тия съвпадения вече стават не случайности, а са факти, в които се проявява разумността в природата. Съвпадение ли е, че носът е прав или крив, къс или дълъг? Не, нищо в разумната природа не може да се нарече съвпадение. Какъвто и да е носът ви, той ви държи във връзка с миналите поколения, които са живели преди вас. Вие трябва да ги държите отговорни. Каквото са направили те, те ще трябва да си го изправят, и каквото сте направили или внесли вие, вие ще си го изправите. Когато и да е, един ден вие все ще трябва да изправите вашия нос, да му придадете правилна форма. Казвате: „Ама, в другия свят ще имаме ли носове?“ И там ще имате носове, но като духове, носовете ви ще имат съвсем друг характер. Ако на физическия свят знаете как да изправяте носа си и в духовния свят ще трябва да знаете как да го изправяте.

И тъй, ще гледате да работите правилно в тия четири свята: в света на принципите, на законите, на силите и на формите. Понеже сега сте в света на формите, трябва да работите в този свят. Ще гледате да изработите едно честно ухо, един честен нос, една честна уста и едно честно чело. След това можем да ви дадем няколко контрастни образа, за да изпъкват добре противоречията и да се учите от тях.

Тайна молитва

7.30 часа

25 лекция на Общия клас,
държана от Учителя, на 8 март 1933г.
София, Изгрев

Устата

5 часа сутринта

Добрата молитва

Изучаването на човека съставя една велика наука. Единствената наука, с която може да се разгатват нещата. Не човека, както сега го виждаме, т.е. не външния човек. Външният човек е недоразвит. Той е в прогрес. Следователно има да се развива. И цялата природа е в прогрес. Можем да кажем, че всичко, което Бог е направил, е добро, но всичко не е съвършено. Някой имате стари възгледи за идеята за Бога, за ангелите, за човека. Какво нещо е човек, какво нещо са ангелите, това са неопределени идеи. Вие ангела не може да си го представите. Единственото нещо което може да си представите, то е само Бог. Всичко друго е само едно изражение на това, което Бог е създал. Който казва, че Бог е безтелесен и прочие, това са богословски залъгалки. Казва се в Писанието от Мойсея, че направи Бог човека по образ и подобие свое.

Главата на човека представлява неговата интелигентност, разумността в най-високия израз. Гърдите на човека представляват любовта – широчината на гърдите, сърдцето и дробовете съставят любовта. Неговите удове и най-после стомахът и краката представят външния човек, човека на движението. Човек по движението може да се познае какъв е. Но има една вътрешна страна, как е създаден човек. Цялата природа е създадена по образ на човека.

Запример вземете неговата уста, тя представя едно отверстие, през което човек приема храната си. Ако само виждате един човек, който си отваря и затваря устата, тогава какво заключение ще направите? Но устата има няколко функции: органи за движение, после органи за вкуса и органи за говора, на най-разумното нещо – Словото. Един човек се познава по своето слово и по своето движение. Запример човек прави разни движения, разни мимики, запример замижи. Всяко движение си има своя подбудителна причина. Вие сега се плашите да не ви познаят какви сте. Писанието казва: „Махнете се, защото не ви познавам.“ Щом не те познават, тогава не е добро. Всички се боят, да не ги познаят. Че хубавото в света е да се познават хората. Вие ще кажете: „Не искам да ме познават.“ Какво разбирате под думата „да ме познават“? Една свещ гори, трябва ли да се тури под шиник? Човешкият ум е запалена свещ. Той трябва да свети, да бъде полезен някому в света. И всеки, ако съставя една част от Бога, тази идея донякъде е вярна, човек представя образ и подобие на Бога. Човек не съставя част от Бога. Една част от онова, което виждаме в човек, ние може да съдим какво нещо е Бог донякъде. Ако съдим само по това, което човек е сега, ние ще имаме крива представа за Бога. Бог изпълнява* целия космос, цялата вселена. Цялата вселена е Неговото тяло отвън, а има още един плюс, който хората не знаят. И хората казват, че всяка една част наподобява цялото. Запример, човек се познава по своето лице. Но познава се и по формата на главата си. Може главата да е сплесната отзад. Някой представят Бога троеличен, с три лица. Това е един образ, теория.

Значи образът на човека, така както е създаден човек, неговата глава, гърди, стомах и удове, представят известни ценности в света. И тези ценности ни най-малко не губят стойността си. Като влезете в другият свят, вие пак ще имате глава, гърди, стомах, ръце, крака и нещо повече, плюс. Едно същество в другия свят, което има една форма, трябва да имате по-деликатно зрение, за да го видите. Вие не може да си представите един ангел в друга форма, освен като човек. Някой ще каже: „Те са ангели.“ Не, под думата „огън“ се разбира любов. А под думата „светлина“ се разбира интелигентност. Светлината е израз на човешката разумност, на човешката интелигентност. Огънят е емблема на човешките чувства, на любовта. Значи един ангел е пълен с любов. Като срещнете един ангел, той има лице, извънредно красиво, не така заспало. В лицето на ангела се изразява една неизменна Любовна интелигентност, която с нищо не може да подкупиш. И като видиш Бога, ти ще се забравиш и ще видиш там всичкото благо, което се проявява в Бога. После няма да искаш да видиш друго лице, т.е. в тебе ще има един идеал да станеш като Бога.

Сега не се плашете да ви познаят, на някой от вас ухото ви е деформирано. Значи в миналото не сте се обхождали добре. На някой от вас, носът му е деформиран. Значи неговото схващане не е правилно. Няма добре развито интелигентно схващане. Той не се учи да схваща, да прониква нещата и затова неговият нос е деформиран, изгубил е първата си форма. Или ако той не е давал ход на своите чувства, той е деформирал своите уста. Ако възпитавате едно дете така, че да няма никакви отрицателни черти, вие ще имате отлични форми на устата, носа, веждите, очите. Значи по деформацията, в каквато част на тялото е, или липсва нещо или криво нещо в мисълта, чувствата и волята.

Значи да придобие човек едно тяло, трябва да работи. След като се освободи човек от физическото тяло, остава духовното тяло. Физическото тяло е създадено по образ на духовното тяло. Вие казвате: „Ние вече остаряхме“, и след това си обърнете надолу мисълта, само за старините мислите, кой ще ви гледа, как ще ви погребат. Това е смешно. Ти за старините не мисли, ти си остарял, понеже грешиш. Ти изгубваш своята сила, своята интелигентност своята воля, или своите чувства, понеже не живееш, както Бог живее. Когато направиш някоя погрешка, вътре нещо ти говори. Кой е той? Бог всякога ти говори. Бог казва: „Аз не съм те създал да грешиш, ти не мислиш правилно.“ Бог ти казва: „Ти не мислиш правилно, както аз те направих.“ Тогава научи се да мислиш. Какво ти костува сега, запример, да си проучаваш ушите. Намери един светия и проучи ухото. Но не такъв светия, когото хората са направили, но същински светия. Сравнете един скъпоценен камък с един кристал, вижте каква е разликата. Та трябва да проучавате тези неща, да видите къде са вашите дефекти. Ако проучаването на човека ни води към велика наука за приближаването до Бога.

Вие някой път искате да се контролирате, тогава ще хванете ухото си, ще го побутнете. Аз ви говоря за носа, за устата. Ако искате да си изучите устата, всеки един от нас, като идете тук в класа, ще носите по една чиста кърпа и с тази кърпа ще бутате устата си, а не със сополива кърпа. Единственото най-деликатното чувство, с което човек може да чувствува нещата, това са човешките устни. И ако вие изгубите тази чувствителност, на този вътрешен усет, тогава какво ще познаете в живота? Ако вие имате едни стиснати устни, то е неестествено. Погледнете централната рисунка, устата, както е направена тук, е направена на човек, който мисли за себе си, иска всичко да му е наредено. Той не е сприхав, не е лош, но е човек на кефа, но не турски кеф, не някой думбазин*, но някой възпитан човек. Той е свършил най-малко два факултета, с образование е, може да пише, да говори, но има кеф. Всичко трябва да му върви така. Този господин, който има тези устни, той обича да странствува, да пътува, трапчинката на горната устна показва способност за контролиране. Тази вдлъбнатост на горната устна: На лявата страна е женска, а дясната – мъжка. Винаги жената заповядва на мъжката страна. Такъв е законът, а мъжът заповядва на женската страна и затова всяка жена, като се ожени, иска да заповядва на мъжа си и е права. И всеки мъж иска, като се ожени, да заповядва на жена си, но той, като заповядва, трябва да остави и жената да заповядва на мъжа. Онзи, който заповядва, е по-горе, той е по-разумен. Значи, да заповядваш на някого, ти трябва да бъдеш по-разумен, ти трябва да бъдеш образ на любовта. Някой път жената трябва да бъде учител, а мъжът ученик, а някой път мъжът трябва да бъде учител, а жената трябва да бъде ученичка на мъжа. В къщи трябва да имате две слугини и двама господари. Всеки господар ще има по един слуга.

Някой иска да се жени. Ако ти се жениш, за да бъдеш щастлив, че да прокопсаш в света, ако ти преди да се ожениш, не си щастлив, ти щастлив след женитбата никога няма да станеш. Трябва да знаете, щастлив трябва да бъдеш преди да се жениш. Ти се жениш за светлината, там професорът ще ти направи една забележка, когато не си знаеш урока. Не, че не си способен. Някой от вас имал видение, че какво от това, че видял някой светлинка или сенки, които се движат, погледнете този модел, с отворените уста, и зъбите му се виждат, какво показват тези уста? Той има желание всички да го хвалят, като му кажеш една дума, приятно му е и цял ден се хвали, че Учителят му е казал тези думи. Следущия ден могат да му турят двойка, той не мисли за това. Долната устна е добре развита, но горната е стисната. Като му говориш, като го хвалиш, той казва: „Не можеш да ме залъгваш.“ Но аз бих предпочел първите уста пред вторите. Той е скържав, той не е активен човек. Долната устна е по-силно развита. Това са подробности, които ще забравите много лесно.

Горната устна е, която предава, а долната е, която възприема. Следователно когато долната устна е силно развита, както в тази рисунка, този човек, ако му дадеш 10, той ще ти даде 1. Яйце ще му продадеш на този, той ще го купи за себе си, но евтино. Той е скъпчия, за другите, а ефтинджия за себе си. Ако е той търговец, ти не може да разчиташ на неговия морал. Той ще каже, че има криза, че няма пари, като отидеш при него, ще ти каже: „Благодари, че аз ти дадох на тази цена.“ Той няма да бъде такъв човек, че да ти каже: „Толкоз ми струва.“

Когато на някого от вас, долната устна е така широка, а горната е тънка, тогава как трябва да постъпите. Някой път вие се наблюдавате, когато имате едно неестествено разположение. Вземете едно огледало и се погледайте. Устата ви ще бъдат така свити и гледате сериозно. Значи вие сте решили да имате едно състояние. Вие сте си свили юмрука и казвате: „Аз какво може да направя?“ Но колко време вие ще държите юмрука си свит? 10, 15, 20 минути, след това ще го отворите. Следователно силата на човека не седи в това. Това са вътрешни обяснения, които съществуват и природата. Всички тези страсти, които ги има в човека, има ги и в природата. В природата има отвращение, обич, възмущение и т.н. Аз вземам природата в много широк смисъл. Природата може да вземеш като много идеален човек. Щом постъпиш добре, тя се отзовава добре, а щом постъпиш зле, няма да се минат 5-10 минути и тя ще ти даде урок. Често вие обидите, някой човек върви по пътя, но вие несправедливо го обидите, няма да се мине много време и ще поседите някъде и ще кажете: „Какво стана с мене?“ Природата иска да каже: „Всеки, който не знае цената на думите си, може да пострада.“ Вие ще пострадате. И всички страдания и изпитания, които има в света, се дължат на едно ваше неестествено положение.

Да допуснем сега една мома се е влюбила в един момък. Не е лошо това. В реда на нещата е да се влюбват хората, да се обичат. Но каква е мярката на влюбването? Ако тя се е влюбила в един момък и иска да го има като една собственост, тя ще се намери в едно разочарование. Той не е едно дете, което тя може да го носи дето иска. Това е човек. И утре ще види, че той разговаря с друга мома. От къде у нея се е родило това чувство, че той не трябва да говори с друга мома. И колкото у нея се ражда чувството, че този момък не трябва да говори с тази мома, толкоз в момъка се ражда противоположното чувство, че той трябва да говори. И той говори с другите моми по единствената причина, че не я обича. Щом не я обича, казва: „Аз имам право да говоря с другите моми.“ Аз в тебе не мога да намеря това, което търся, затова ще го намеря в друга мома. Но момата казва: „Това не е право, това не е по Бога.“ Кое е по Бога? По Бога е само това, което е разумно, което е Любов, което е Истина. Щом нямаш тези неща, ти нямаш право да се възмущаваш от постъпките на другите хора. Ти казваш: „Той не постъпи добре.“ Ти казваш така, но другата мома, с която той говори, казва: „Той е отличен благороден, красиво говори.“ Коя от двете моми е авторитет, кажете ми?

Вие искате да бъдете обичани. Но най-първо ще се научите едно нещо: вие да обичате без да очаквате да ви обичат. Щом вие обичате, съществува един закон, той е следния: понеже Бог е мерило за всичко, щом ти изразили. своята любов, както трябва, Бог ще каже: „Аз съм много доволен, че ти показваш любовта ми както трябва.“ Следователно ще има Един, който ще бъде доволен от твоята любов. Ти не очаквай този, когото ти обичаш. Той още не е съзнал, че ти го обичаш, той не е дошъл до това. Колко време е минало, додето се пробуди вашето съзнание, за да знаете, че Бог ви обича. Той се радва, че едно от Неговите деца вече го познава. Той се весели. Бог е толкоз внимателен, че иска всички същества, които създал, да Го обичат и да ги обича. И всички да бъдат разумни. Той иска да живее добре, но не иска да ги изнасилва и затова Той хроникира нещата. Вие не може да избегнете това хроникиране. Ако хроникирането е само в физическото тяло, то работите се изправят лесно, но ако това хроникиране [е] във вашите чувства и мисли, защото всяка мисъл и чувство има своя форма, тогава дефектите по-малко се изправят. Ако съществува някой дефект във вашия ум, то този дефект ще се изрази в следното: ако съществува един дефект във вашия ум и чувства, то не само носът и устата ни ще бъдат деформирани, но в цялото ви лице ще има тъмна краска, няма да има мекота, симетрия. После, свиването на мускулите зависи от човешката мисъл, чувство и воля. Ако мисълта ти не е достатъчно светла, ако чувствата ти не са достатъчно топли, тогава в тези органи няма да има достатъчно сила и затова органите се деформират.

Погледнете тази предпоследната рисунка. Този човек иска само да го обичат, но не да обича. И затова горната устна се е свила, долната надебелила. Те са обичали да ядат, да си похапват. Ако ред поколения са били скържави, тогава устата остават тънки. Всеки от вас трябва да напрани устните си малко дебели. Много тънките устни не са здравословни. Оставете устните си съвсем свободни. Намерете някой човек, на който устните са малко дебели и се влюбете в неговите устни, щом сте в духовния живот, устата ни трябва да се реформират.

Трета рисунка от края е патологическа. Този човек е тщеславен, има голямо мнение за себе си, но е голям будала. Той мисли, че всичко знае, но има едно качество, има едно чувство на щедрост. Той иска да покаже, че е щедър, но не че е такъв. Както е поставена устата като човка, малко завита надолу е. У всичките грабливи птици защо е завита човката? У тях има чувството, че всичкото да остане за тях. Когато ти искаш всичко само за себе си, тогава тези черти ще дойдат, ти ще развалиш лицето си. Бъди справедлив, да видиш къде имаш право. Хубаво е човек да отстъпва, но не да отстъпва постоянно. Ако човек постоянно отстъпва, той е добил други черти. Не мислете, че във всичко човек трябва да отстъпва. В любовта никога не отстъпвай. Ето какво подразбирам: когато трябва да любите, никога не отстъпвайте да не любите. Някой ще каже: „Какво ще каже този или онзи?“ На нищо подобно не обръщай внимание. На жена ти, брат ти, обществото, че не били съгласни, не обръщай внимание. И ти като извора течи, нищо повече. Целият свят да стане на кал, ти люби, нищо повече. Защото ако ти не любиш, тогава калта ще се превърне на прах. Калта ще остане по краката ти, а пък прахът ще влезе в дробовете, ще влезе по-дълбоко в човешкото тяло. Затова предпочитай калта, от прахта.

Аз представям само контрастите. Направили сте една погрешка, считай това за кал. Казали сте една дума, не на място, това е кал. Казали сте: „Знаете ли какво мога да направя?“ Какво може да направиш? Може да запалиш една къща, един огън, може да потупаш някого, това е отрицателната страна, а може да направиш и добро, може да помогнеш някому, може да кажеш една сладка дума. Кое е по-хубаво. Вие казвате: „Какво ще каже Братството?“ Тези 100 души какво ще кажат на Изгрева. Ако под думата Братство разбирате цялото Братство, цялото Небе, тогава разбирам. Защото за мене цялото Небе е, в което Бог обитава. Аз това наричам Братство. И когато се разговарям, най-първо отивам да се разговарям с Господа, после се разговарям с ангелите. Вие какво ще кажете на това?

Но когато се разговаряш с Господа, там няма да бъбриш. Там всяка една дума или постъпка е определена. Аз не се представям там какъвто не съм. Аз се представям такъв, какъвто съм. Никога там няма, там нещо, което не е мое. Никога няма да имам едно човешко желание, колкото и да е отрицателно, ще се освободя от всичките желания, мисли и постъпки, от всичко това ще се очистя и ще отида с най-хубава премяна, която имам. Аз ви казвам, как аз ходя при Господа. И след това, като ме погледне Господ, Той нищо не ми казва. При тази светлина, виждам къде е останало по дрехите ми някой дефект. Аз говоря с Господа и отбелязвам своята погрешка, като се върна, заемам се да поправя своите дефекти. Лицето на Господа е толкоз хубаво! Аз, като погледна, че в Бога няма никакъв дефект, като видя всичките Негови светли ангели, всички чисти и погледна себе си, не ми е жалко, но само направя бележка, какво трябва да поправя. От ангелите мога да взема модел от ухото, от устата, от очите. Вземам само модел и като се върна, започна да работя за реализирането му.

Ако вие имате едни добре сформировани уста, тогава ще бъдат изключени много болести. Устата не трябва да бъде много свита. Многото притискане не е хубаво. Оставете си устата колкото се може по-свободно, едва да се прилепват устните. При това помолете се някой път за ваште уста и кажете: „Господи, благослови устата ми, благослови горната и долната ми устни.“ Ако зад горната устна не чувствуваш мъжът, а зад долната устна не чувствуваш жената, в нейната любов, ти не разбираш. Като буташ долната устна, ще се възпитаваш, ще напредваш. От лявата страна е жената, а от дясната е мъжът. Като бутнеш лявата страна, ще кажеш: „Ти обичай мъжа си, той е много умен, добър.“ А, като буташ дясната страна, един мъж – ще кажеш: „Обичай я, като нея няма друга. Много добра е.“ Ти сам трябва да харесваш своята уста. Най-първо вие трябва да харесвате своята уста. Един художник, за да харесва едни уста, той трябва да ги нарисува хубаво и като ги нарисува веднъж, той може да не е доволен, после втори път ще ги нарисува, трети път.

Вземете огледалото и нарисувайте устата си, някой от нас е повече твърд, отколкото трябва. По устата се познава. Някой от вас е повече страхлив, отколкото трябва. Някой от вас има по-малко вяра, отколкото трябва. Някой от вас е повече скържав, отколкото трябва. Ще вземете едно огледало и поставете тогава свободно устата си. Представете си, че вие ще се представите на едно рандеву на Небето. Представете си, че ще ви избират и ще ви турят на служба и то една комисия от най-учените хора, че ще зависи как ще си поставиш устата. Ако са стиснати устата ви, ще ви пратят назад, ако са много отворени, пак ще ви пратят назад. Като се погледнете на огледалото, вижте как да турите устата си. Ще повикате ума си най-първо на помощ, после ще повикате сърдцето и вашата воля на помощ и ще кажете на ума си: „Какво да направя с устата си?“ Той ще каже и след това ще попитате чувствата и волята си. Волята е физическата страна. Вие имате старите възгледи, както вашите деди и прадеди са живели.

Ето новите светии сега. (Учителят се представя намръщен и гледа надолу.) Новите светии всички са замислени. Истинският светия не е замислен, той е весел. Той има едно око светло и всичко вижда. Ще те поздрави светията, ще ти каже: „Къде отиваш? На добър път.“ Ако си малко болен, той ще се приближи, ще ти помогне. Не е замислен този светия. Новите светии аз ги наричам егоисти, които от сутрин до вечер мислят само за себе си. Те могат да се качат на Небето само за ден и половина. На вторият ден ще се намерят вън от Небето. Когато отиде някой на Небето, който не е готов, ангелите, като го погледнат, там понагорещят, че той няма да издържи. Ангелите имат силен ум. Насочват умовете си, да видят колко ще издържиш. Или казано другояче: ти не може да издържиш топлината на Небето, ако ти не обичаш. Вие казвате, че обичате, но вие обичате само тези, които ви обичат.

Ето аз какво наричам обич: Един богаташ го обира слугата му, но слугата му се разкайва. Богаташът нищо не казва. Богаташът казва: „Толкоз време е служил той при мене, но аз не съумях да проявя любовта си към него. Ако аз бях на неговото място, щях да взема повече.“ И богаташът един ден го срещнал и му казал: „Ако бях на твое място, щях да взема три торби повече, отколкото си взел. Ела да ти дам две торби, малко си взел.“ И му дал още две торби. Слугата казал: „Ще ми простиш, аз направих нещо, което не е хубаво.“ Това го наричам любов.

Някой богаташ обрали, Бог казва: „Дайте му още. Бъдете внимателни.“ Няма желание в света, което да не се реализира някога. Дали е явно или тайно, от какъвто и да е характер, всичко това ще се реализира, и добро и зло. Което е във вас, не може да го избегнете. Всичко това, което е във вас, ще се реализира. Бог иска всичко явно или тайно във вас да се реализира. Виждам, че Бог се изявява навсякъде в света – и на Небето, и на Земята. Бог иска да ни научи на онзи велик закон, че благото не седи в многото. Някои от вас може да искате да бъдете свободни. Вие и без това сте свободни. Вие имате един мъж, който ви обича. Вие имате една дъщеря, която ви обича, един приятел, който ви обича. Какво повече искате от това? Но вие искате повече души да ви обичат. Ако 100 души ви донасят храна, колко храна ви трябва за един обед? Ако 100 паници ви донасят, вие се чудите от коя паница да ядете, ако има един човек, който ви обича, то е обед за вас. Защо ви са повече?

Сега за устата. Тя трябва да бъде израз на вашата интелигентност. От устата ви зависи дали да бъдете здрави или не. Ще ви дам няколко правила: Ако ти си болен, ако ти си неразположен, вземи една круша, която е хубава, вкусна, само я вкуси малко, не я изяждай. Този вкус ще произведе промяна в тебе. Може да близнеш малко захар или да вземеш малко вода. Неразположен си. Пий една лъжичка вода, тури малко лимон или портокал в устата си или тури в устата си нещо с някакъв хубав вкус и веднага може да измениш състоянието на тялото си. В яденето трябва да бъдете крайно взискателни. Никога не яжте една храна, която не обичате. Никога не яжте храна, която не е вкусна. Да ви е приятно храненето. То е музика. От тази музика ще зависи вашето здраве.

Аз ви давам това правило. Вие искате да отидете при някой болен и да занесете нещо. Трябва да знаете какъв е неговия вкус. Тури нещо в супата, което той обича. Ти отиваш при някой човек да му помогнеш. Кажи му една сладка дума. Понеже ти, като му я кажеш, то и Невидимият свят ще ти каже тебе сладката дума. Ти ползуваш себе си, ползуваш и другия. Ти казваш: „Не струва да кажа тази дума, да го похваля.“ Ти някой път, като похваляш него, похваляш и себе си, а като кориш него, кориш и себе си. Тогава и той ще каже: „В него има някои недъзи.“ Та научете се да говорите хубавите работи. Когато говориш любовно, трябва да имаш израз, а не сериозен, намусен вид. При мимиката трябва да има съгласие на мисълта и чувствата. Някой казва: „Колко съм учил!“ Учените хора са много смирени. Защото най-малките работи могат да ги компрометират. Авторитетът ни зависи от това: колкото по-малко погрешки допущаме.

Да се върнем към устата. Най-първо устата е израз на човешките чувства. Най-хубавото, най-благородното се определя от устата. После вкуса на човека, здравето му и то се определя от устата. От устата му се определя какво е лошото. Човек трябва да чувствува добре, да говори добре, да Се храни добре. Устата не трябва да бъдат малки. Устата трябва да бъдат най-малко 5 и половина – 6 сантиметра. Не трябва да надминат 7 сантиметра по права линия. После устните не трябва да бъдат много тънки. Горната и долната устна най-малко да бъдат 3 милиметра, 4 милиметра, 5 милиметра – половин сантиметър. После се взема предвид цялото устройство на човека. Когато човек се моли, той трябва да се остави свободен. Забравете себе си някой път. Оставете устата си свободни и се вглъбете в едно хубаво чувство, да започнат устата ви да придобиват правилна форма, по този начин може да преобразите устата си. Инак, ако не се преобразят устата ви, по-мъчно човек може да се лекува и не може да бъде така разположен.

Та вие казвате: „Защо Господ ме е създал така?“ Не мислете така, но кажете защо вие сте направили така. Вие искате да бъдете красиви и добри. Това е отлична идея. Стремете се да реализирате това, Божественото във вас, да имате едно отлично ухо, една отлична уста. Това ухо няма да го оставите тук. Външното ухо ще го оставите тук, а оригинала ще го вземете със себе си. И когато дойдете на Земята, вие ще дойдете със същото ухо. Физическото ухо е само малък модел, върху който трябва да работите. И благодарете за това ухо. Животните биха дали милиони, за да имат такова ухо, като човека. Животните биха дали милиони, за да имат лице като човека. Но къде са те далеч! Човешкото лице представя какво нещо е Небето. Животните не могат да представят какво нещо е Небето. Животните донякъде представят какво нещо е адът. Лицето на човека, тялото па човека, главата на човека, могат да представят какво нещо е организираното Небе. Защото Небето е място на същества, които са крайно красиви. Голяма красота има на Небето, в ангелите, които живеят в третото небе, във второто Небе и в първото Небе. Тези на първото Небе са крайно красиви, имат такова лице, каквото не сте сънували. Във второто Небе ангелите и те са красиви, но не толкоз, а пък в трето Небе, те са по-обикновените. Ние не сме на третото небе. Ние сме в областта под третото небе. Един ден вие всички сте кандидати за ангелите. Всички ангели са минали по същият път, по който вие сега минавате, но понеже са минали през разни времена, всички ангели се различават по характер, по склада на ума си. Единично се различават. И обществата пак се различават. Та има едно крайно разнообразие в формите. И там изучават, и там следват някой факултет. И като изучите там и после дойдете на Земята, ще знаете правилните форми.

Горната и долна устни трябва да бъдат симетрични, към това се стремим. За досегашните ви уста са отговорни майка ви и баща ви. От сега какви ще бъдат, за това вие сте отговорни. Както сте родени, ще започнете да работите. За 10 години като работите, да измените вашата уста и тогава ще покажете, че разбирате от тези органи. Само онзи е физиономист, който може да измени своите форми. Много физиономисти гледат само дефектите на хората. Онези, които са физиогномисти, не трябва да търсят само дефектите на хората. Има опасност, онзи, който изучава човешкия характер, да развали своя характер. Запример видиш някого и кажеш, че е малко вагабонтин. После отидеш при друг и кажеш: „Много е надут.“ Това не е физиогномика. Стремете се да намерите в някой човек една хубава черта. Оставете настрани неговите отрицателни черти. Тона е за ваше добро. И ще знаете на кой конец каква тяжест ще може да турите. На един тънък конец, ще знаете каква тяжест да турите – около 100 грама. Като видите устата на един човек, ще знаете. Ще знаете какво може да направи. Вие само нарисувайте тези уста. Дълго време трябва да наблюдавате разликата между тези устни.

Погледнете третата рисунка, линията на горната устна е линия на твърдостта. В първата рисунка мъжът е силен, той има всякога инициативата, макар и да не е от много умните. Той е готов да води каквато и да е комисия. Той е от първите. Често вие не искате да предприемете нещо, защото казвате, че сте скромни. Скромен човек е онзи, който чака всички да опитат и после той да опита. Във втората рисунка и той се опитва, но не зная на 100, колко свършва.

Ухото е за послушание. Носът е за схващане. Устата служи за разумното, което човек може да изкаже. Здравето на човека, неговото разположение зависи напълно от неговите уста. Здравият човек всякога има едни уста хубави и симетрични. Когато устата е симетрична, това показва едно добро състояние. Едни хубави уста са едно богатство. Две хубави устни е цяло богатство. Вие тогава постоянно сте в съгласие с живата природа и възприемате живота чрез устата. Ако ти чрез устата не може да възприемеш живота, тогава? Като се целуват хората някой път, хубава е целувката. Но, ако целувате мъртвите, какво ще добиете? Ако целуваш ябълки, круши, грозде, хляба, хубавите работи, това са все целувки. Колкото по-хубаво целуваш, толкова по-здрав ще бъдеш. И ако не знаеш хубаво да целуваш, тогава много болести ще се създадат. Устата играят една функция първокласна, не само да се покажат на другите, но и за самите вас.

Някой път ще имате една чиста кърпа, ще погладите устните си, не оставяйте прах по устните си. Най-малко по три пъти на ден трябва да измивате с топла вода устните си. За носа една кърпа, за устата – друга кърпа и то много чиста и не натискайте устните си. При такова правило, след 2-3 месеца може да видите какъв резултат може да имате. Вие благодарете на Бога, че е създал такава хубава уста и с такива хубави устни и е вложил хубав език, който говори най-сладки неща. И следующия път, като дойдете, ще си носите по една хубава, чиста кърпа. Сегашното е достъпно за децата, а втория път ще дойдем до малко по-сложно. Леко с кърпата ще изтривате устните си.

Отче наш

26 лекция, 12 година ООК
15.III.1933г., сряда,
Изгрев, София

Забележка: В оригинала, от който се публикува беседата не са запазени рисунките, за които споменава Учителят. Поради голямата разлика между текста на настоящото издание и „Работа на природата“ София 1948г., не можем да определим с точност кои рисунки към кой текст се отнасят и затова не сме ги препечатали.

Развити и недоразвити

Поздравление за Новата Духовно Година – 22 март

5.40 часа сутринта
(Всичко покрито със сняг, снегът още вали. Западен вятър духа доста силно. Снегът започна да вали още от вечерта срещу 22-ри)

Наряда:

Добрата молитва
Молитвата на Царството
91 псалом
Пътят на живота
Отче наш

6 часа

(Седнахме. Учителят отвори Библията:)
12 глава от Ев. на Матея от 20 до 30 ст.
Ев. от Йоана гл. 6, 1-10 ст.
Ев. от Марка гл.4,10-20 ст.

(И завършване с формулата:)
„Пълната Божия Любов, Мъдрост, Истина носят вечния живот.“ (Три тъти)

Новото в живота е туй, което носи живота. Или да бъдем ясни, по човешки като говорим: стари работи са работи, които са изминали. Нови са тези, които сега идат. Или: новото подразбира това, което сега излиза от Бога, или туй, в което Бог се изявява. И дотолкова, доколкото ние разбираме Божественото проявление в нас, дотолкова ние се ползуваме. Защото нас не ни ползува това, което ние виждаме, то може да ни забавлява. Ти можеш да виждаш двама весели хора или двама учени хора, можеш да гледаш красивия свят отвънка, но този свят може да ни ползува, ако го разбирате.

Сега, не взимайте света в този ограничен смисъл, защото понякой път като казвам, да не използуваме света, аз разбирам човешкия свят. Защото казват някой път: „Да не обичаме света!“ Подразбират човешкия свят. Онова, което човек възприема и онова, което той разбира в себе си, това го ползува в даден случай.

Та рекох, новото е това, което дава потик, какъвто и да е малък потик на вашата душа в дадения случай. Това е новото за самите вас. Малкото въздух, който можеш да възприемеш, това ти дава потик за живот. Малкото храна, която можеш да възприемеш, ти дава потик, каквато и да е малка мисъл, която ти дойде, това е потик или малкото чувство, дава един потик.

Та, през тази година да не говорим много, животът не се определя от времето. Тази година ще мине тъй, според както вие разбирате. Според какъвто ви е животът. Вие искате да знаете дали годината ще бъде добра. Тогава може да се отговори: ако вие сте добри, и годината ще бъде добра. Ако вие живеете разумно, и годината ще бъде добра; ако вие не живеете разумно, и годината няма да бъде добра. Добра година е когато човек е здрав, когато всички негови нужди са задоволени. Добра година е въобще, когато той няма никакви препятствия и всичко се слага тъй хармонично, добре; а щом дойдат нещастия, тя не е добра. Така е сега, както се разбира.

Сега, вие очаквахте, че новата година ще бъде хубаво, топло времето, слънцето ще изгрее, няма да има никакъв сняг, а имате точно обратното на вашето желание. Туй, което сте очаквали, точно обратното дойде и мислихте, пролетта като иде, всичко добро ще бъде. А имате една такава промяна. На какво се дължи тази промяна? Тази студена промяна се дължи на състоянията на хората, нищо повече. В цяла Европа и в целия културен свят е настанал един обрат. Егоизъмът е взел надмощие, всеки мисли само за себе си. Коравосърдечие[то], жестокостта на хората – всеки мисли само за себе си. Понеже всеки мисли само за себе си, такова е и времето днес – студено. А пък злото в света винаги се спира от студа. Топлината прави змията лоша, когато е топло, тя прави зло, а когато студът дойде, той прави змията безопасна, тя заспива в студа. Та, тази година ще бъде година, в която змиите ще се приспят. Вълците не се приспиват. Понеже змията представя злото в ума, затова, именно това приспиване ще стане в умствено отношение. Какво може да мисли един човек, който се е разболял? За какво зло може да мисли болният човек? Животът му седи на косъм. Как ще мисли той да ходи, да обира, да откраде някого? Змията в болния човек е заспала. Болестта в него е студа, който го спира от да върши зло. Той се занимава само със себе си.

Рекох, когато в живота ви се случат такива състояния, трябва да знаете на какво се дължат. Понякога аз съжалявам, че говоря. Защо? Съжалявам, понеже някога словото падне на пътя и птиците го изяждат, а някога се заклещи в трънете, в храстите. Вие ще кажете, защо човек трябва да съжалява? Рекох, има една естествена причина. Вие имате син, който ходи на училище, весел е, но не живее както трябва, не учи както трябва и вие, като баща и майка, мъчно ви е за детето. Оставете го на друг човек, на когото сърцето не е привързано към него, не е заинтересуван от него, той ще каже: „Оставете го.“ Но вие, като баща и майка, мъчно ви е, искате детето да учи. Като ви е мъчно, с това ни най-малко не му помагате. Говори му колкото искаш, че трябва да учи, да няма слаби бележки, лошо поведение, а при това трябва да има добро поведение. То ще си прави каквото си знае. Какво ще правиш тогава?

Това положение е вярно и със самите вас. Някога ти мислиш, мислиш и си казваш: „Тази година вече ще започна да живея по-добре.“ Ти си казваш в себе си така, но има нещо в тебе, което като че си ти, а при това вършиш това, което не искаш. Вземете например апостол Павел, един от големите апостоли, той казва: „Мисля едно“, а дойде, че мисли и върши съвсем друго.

Някога искаш да кажеш нещо, но езикът ти се подплъзне. Или ти разбираш хората криво или те те разбират криво. Ние казваме, че не те разбират. Право е, но опасността е там, че ние и Бога не разбираме. Каквото Господ мисли, ние не го разбираме и не го правим. Нали злото седи там? Той иска ние да използуваме всичките условия, които ни е дал. Това е на физическия живот. И духовно да използуваме, и в умствено отношение, и в сърдечно отношение. Господ мисли едно, а ние мислим друго. И после казваме: „Не е ли всесилен Господ да направи всичко?“ Не зная, какво подразбират хората под това. Вие искате, като правите погрешки, Господ да ги изправя. Може би идеята е следната: синът прави дългове и очаква баща му да ги плати. И ако баща му не ги плати, синът казва: „Нека си отвори кесията баща ми, нека ги плати. Защо да е толкова стиснат? Той, като има любов към мене, нека ги плати, да покаже любовта си.“ Питам сега: кое е онова, което спъва хората? Не е, че бащата е стиснат и не иска да плати дълговете на сина си, но той вижда, че парите не отиват на място. По същия начин и яденето може да не отива на място. И всяко чувство, което иде от човека или което човек има, не отива на мястото си.

Сега има едно вътрешно неразбиране. Неразбирането седи в това, че условията на сегашния живот са трудни. Да обясня мисълта си. Има места в света, които са безопасни. Като вървиш по пътя например ти можеш да паднеш и пак да станеш, да се поизтърсиш и пак да си вървиш. Но има места в планинските висини, дето ако паднеш, това падане може да ти костува живота. И там е писано така: Падане не се позволява, понеже всяко падане носи смърт! На обикновения път има надпис: Тук, като паднеш, можеш и да станеш. Но горе пише: По никой начин да не паднеш. Питаш: „Защо да не падам? Нали имам право да падам?“ Ако дойде въпрос до правото, ти, като паднеш веднъж, повече няма да станеш. Представи си, че си на една височина от 500-600 метра и паднеш от там. Какво ще стане с тебе? Може да дойде в тебе мисълта да имаш парашут. Ако паднеш с парашут, ще се спасиш, но ако си без парашут и паднеш?

Сега всички тия обяснения не дават онзи вътрешен потик. Когато ви говоря, някога моята мисъл не върви паралелно с вашите вътрешни мисли и желания. И няма какво аз да се занимавам с вашия вътрешен живот. Това е едно вътрешно течение, вие вървите по един път. Опасността не е в това, че вие вървите по този път, но опасността във всеки човек седи в това, че за всеки едного има една възможност за малко отклонение. Вие трябва да изучавате сега философията на малките отклонения. Запример в океанските повърхнини, параходите имат известен инструмент, с който наблюдават отклоненията, които стават по пътя. Има морски течения, като се отбиеш от пътя си и попаднеш на тях, има опасност да стане някакво сблъскване. И всеки човек има свой предначертан път, по който може да върви. Вие не можете да вървите отдето искате. И всеки параход, който тръгне от едно пристанище, той не може да върви през дето иска, той си има определен път. И като тръгне от едно пристанище, той върви по правия път. Ако отиде в едно криво пристанище, той не може да стовари товара си или пък условията са такива, че той не може да вземе и нова стока. Какво се ползува той от това, ако отиде на чуждо пристанище? Обаче, ако отиде на своето пристанище, има смисъл вече.

Сега, истинският живот седи в онзи път, който Бог ни е предначертал. Ето какво разбирам аз под думата Бог. Единственото Същество, което ни мисли доброто, единственото Същество, което ни обича, единственото Същество, което ни избавя, единственото Същество, при което всякога можем да идем, единственото Същество, към което всякога можем да апелираме, това е Бог. Неговото съзнание е пълно с мисъл за нас. И ако Бог някога мълчи, Той мълчи, по причина на това, не че Той мълчи, но ние мълчим. У Бога няма мълчание. Ако за тебе мълчи, Той за другите не мълчи. В това отношение вие трябва да разбирате следното: въздухът, който е вън от вас, от ваше гледище, ако той е чист, но вие се затворите в стаята или си затворите устата и кажете, че няма да приемате въздух, ще изучавате дишането на йогите. Някой йога си затвори устата, но не диша минута, две, три, но той не е спокоен. Защо трябва да се упражнява дишането на йогите? Вие не трябва да дишате бързо, но не трябва да дишате и медлено. Според степента на вашето развитие се определя и дишането ви. Болните същества дишат бързо. Забележете, у животните дишането става бързо. У един нормално здрав човек дишането става плавно, зависи какво е органическото развитие или степента на развитие, на която човек се намира.

Рекох, когато вие дишате, трябва да нагодите пулса си така, че дишането да става нормално. Тогава вашето дишане съставя нормално дишане. И ако вие намерите точката па вашето нормално дишане, вие ще намерите едно вътрешно разположение, ще придобиете една малка сила и умът ни ще се успокои, и волята ви, и чувствата ви ще се проявят и вие ще бъдете свободни.

Та рекох, с малкото количество въздух, който можете да приемете в дадения случай, ще имате възможност да знаете каква е външната атмосфера. Защото, ако вие не приемете въздух, ще се лишите от скрития живот във въздуха. Във въздуха има един скрит живот. Ако вие не възприемете този живот правилно, не може да се образува една вътрешна връзка. Има постоянно една връзка, която трябва да става във вашето съзнание. След като възприемете въздух, скритият живот в него представя тази връзка. Сега ние дишаме без да знаем защо. Ти дишаш и издишаш – защо и за какво, не знаеш. Казваш: „Потребно е дишането.“ Учените хора обясняват, че това става за пречистване на кръвта, за окисляване на кръвта. Те са прави, но това не е само за окисляването на кръвта. С дишането едновременно става и друг един процес, който се извършва в подсъзнанието и свръхсъзнанието. И ако кръвта ти се е пречистила, ти имаш вече една придобивка. Но ако с дишането не става едно малко пречистване в твоите желания и твоята мисъл, дишането не е правилно.

Но по този начин, ако не се разбира закона, ние ще изпаднем в друга опасност, да не се объркате. Понякога подробностите оплитат човека. Ти мислиш как да дишаш и след като си възприел въздух, не знаеш защо си дишал. Вие не се спирате дали това дишане указва някакво влияние върху вас. Но с процеса на дишането стават известни промени в организъма. Ако, като дишате, имате философията, че нямате само едно тяло, а няколко, то рекох, едновременно у вас работят четири тела. За двете или за трите от тях имате известна представа или известно съзнание. Например някой път вие изпитвате приятно или неприятно състояние – това се дължи на вашето духовно тяло. Когато пък мислите добре, това е функционирането на вашето мисловно тяло, или ментално тяло. Вън от него действува още едно тяло, което учените наричат причинно тяло.

Сега ще вземем главно двете: физическото и духовното тяло на човека, като два важни полюса, които работят. Когато силите на физическото и на духовното тяло се сменят правилно, всякога става една обмяна и човек всякога трябва да се стреми към тази хармонизация. Да кажем, че имате човек, когото не обичате. Казвате в себе си: „Този човек не ми е симпатичен.“ Ако вие мислите, че той не ви е симпатичен, с това спъвате себе си. Дали ви е симпатичен или не, оставете този въпрос настрана. Тази е практическата страна. Запример слагат ви едно ядене, което иска много дъвкане. Това ядене, което изисква много време за дъвкане, оставете го настрана. Вземете това ядене, с което лесно можете да се справите. Че не обичате някого, това е твърда храна, оставете го настрана. Не се занимавайте с този въпрос. Или пък, ако вземете въпроса, че не ви обичат. И този въпрос оставете настрана. Въпросът защо не ви обичат, не го разрешавайте сега. Вие като станете светии, мъдреци, тогава можете да го разрешите, но сега, както и да го обяснявате, не можете да го разрешите. Не ви обича някой, не го обичате, оставете това настрана. Казвате: „Ама, защо Господ не му каже?“ – Е, не му е казал Господ, защото, ако беше му казал Господ, човекът щеше да ви обича. Господ му казва едно, а той върши друго.

Сега аз говоря по човешки. Вземете и другата стана на въпроса. Ако някой не ви обича, то това е за ваше добро. Ако ви обикне един лош човек, той ще ви въведе в злото. За предпочитане е неговата омраза, отколкото неговата любов. В омразата той ще ви отблъсне. Ако той ви обича, той ще поквари съзнанието ви. Той може да ви направи къща, може да ви даде пари, дрехи, да ви угостява, но той ще ви развали, нищо повече. Питам тогава: защо ви е неговата любов?

Сега, това подразбира един човек, който не е развит, недоразвит човек е той. Лошите хора аз ги наричам недоразвити, защото не искам да си служа с думата „лоши“. Като казвам: „недоразвити хора“, употребявам една от най-меките думи. Не очаквайте любов от недоразвит човек. Мека дума е тази. Сега, другата страна показва, че вие ще бъдете свободни, щом този човек не ви обича. Другите хора, които трябва да обичате, аз ги наричам „развитите хора“. Ако пък развитият не ви обича, той ще ви причини зло. Недоразвитият като ви мрази, ще ви причини добро. Развитият пък, ако не ви обича, той ще ви напаскости. Ако ви мрази, той ще ви напакости. Пък, ако ви обича, той ще ви направи едно голямо добро.

Следователно има известни хора, които непременно трябва да ви обичат. Кои са те? – Развитите. И тогава вие ще ме попитате: „Да обичаме ли?“ – Ако сте от развитите, обичайте; ако сте от недоразвитите, мразете. Сега, аз не казвам, от кои сте вие. Това говоря само за обяснение на нещата. Аз не говоря за вас, но да си обясните великия закон. Щом някой не ви обича, обяснете си, развит ли е този човек или не. Ако е недоразвит, благодари на Бога, че не ви обича. Ако е от развитите, очаквайте любовта му, защото от неговата любов Бог ще ви проговори. Чрез неразвития пък Бог ще ви говори чрез омразата. Тъй щото, с недоразвитите хора Бог ни говори чрез омразата им, а пък с развитите хора Бог ни говори чрез любовта им. Това е примирението на нещата. Вие можете да опитате този закон.

Сега, аз няма да ви кажа, че трябва да вярвате, но вие сами трябва да опитате нещата. Защото всички са минали по този път. И вие вървите по този път. Вие не можете да мислите, както искате. Някой казва: „Аз мога да мисля, както искам.“ Не, ти не можеш да вървиш без светлина; ти не можеш да слушаш без уши; ти не можеш да обоняваш без нос. Значи, трябва ви по един орган за зрение, за слушане, за обоняние. Ти не можеш да възприемаш храна без устата, но същевременно виждаш, че устата изпълнява няколко функции. Тя се занимава с вкуса, с храненето, с дишането и най-после с говора, тя предава най-възвишеното у човека.

Понякога вие си говорите, казвате: „Мене Учителят не ме обича.“ Аз съм длъжен да ви обичам. Защо? – Защото съм от развитите хора. Ако не ви обичам, аз ще ви причиня най-голямата пакост. Това, което вие си говорите, аз го разбирам, но то е само ваше вътрешно понятие, което трябва да отговаря на действителността. Щом казвате, че не ви обичам, тогава аз съм от недоразвитите. Щом не ви обичам, тогава трябва да ви мразя. „Ама, Учителят не ни мрази.“ Щом не ви мразя, тогава трябва да ви обичам. Среден път няма. Аз не мога да бъда индиферентен. „Ама, Учителят се занимава със себе си.“ – Не, това не може да бъде. Или трябва да имам вяра, или трябва да имам безверие; или трябва да обичам Истината, или трябва да обичам лъжата. Едно от двете.

Сега аз се спирам върху Любовта. Не се занимавайте с този въпрос, дали ви обичам или не. Като правя своите наблюдения, виждам, че хората разбират нещата по своему и казват на другите, че не ги обичам. Те казват: „Нашият Учител вече не ни обича. Той към нас вече не е такъв, какъвто беше по-рано.“ Аз разсъждавам и разглеждам защо вие взимате въпроса така лично. Като мислите по този начин, и вие имате право. „Не ме обичат хората“, казвате вие. Като отидете при един богат човек, той непременно трябва да ви даде да ядете. Казвате: „Той не ми даде да ям.“ Той ще ви прати при друг някой и ще ви каже: „Този човек е по-богат от мене. Той трябва да ви даде.“ Не, веднъж сте се спрели в моя дом, аз трябва да ви нахраня, нищо повече. „Ама, аз съм занят.“ Не, нищо не ме извинява. Да обичам някого, аз разбирам да му направя една услуга. Това е първата работа. Според мене любовта е най-важната работа. Няма друга по-важна работа от любовта. Ти ще дойдеш при мене и аз трябва да ти сложа да ядеш, или пък да задоволя всички онези нужди на твоя живот. Това добро, което ти сам не можеш да си направиш, аз трябва да ти го направя и тогава ти ще тръгнеш на път. И този, другия, при когото ще отидеш, и той трябва да постъпи по същия начин. Та, вие ще спирате от станция на станция, докато един ден и вие се локализирате, станете от развитите. Тогава и във вашата станция ще спират.

Та, сега аз искам да ви дам идеята за Бога. Тя е много трудно възприемлива. Има светии, даже и велики адепти, които като дойдат до идеята за Бога, се намират в едно велико противоречие. Има светии, които мислят, че Бог ги е забравил. Даже и Христос, като мина през едно голямо изпитание, казваше: „Господи, защо си ме забравил?“ Изтръгнаха се тия думи от устата му. Това е Исус, човекът. Той каза: „Ще си кажа това, което е на душата ми.“ Как мислите вие, не е лесно положението на Христа. Седи прикован на кръста и отдолу му се смеят и казват: „Слез от кръста, нали си от Бога изпратен. Щом не можеш да слезеш от кръста, ти си един самозванец.“ И той седи горе на кръста, как да им докаже. Да слезе от кръста, не може. Онзи, с Когото Той работеше, няма Го там. Най-после и Той намери едно разрешение. Когато каза: „Господи, в Твои ръце предавам духа си“, Той намери разрешението на въпроса. Той каза: „Господи, ти си се скрил вътре в мене.“ Той намери Истината, че Господ се е скрил дълбоко вътре, от външния свят. Христос обърна погледа си, да търси Бога не вън от себе си, но вътре в себе си.

Та има два начина. Единият начин е външен, по човешки, а другият е вътрешен. Като дойдете до вътрешния начин, ще има падане, ставане, кръст, плюене, плесници ще има. Ще има казване: „Радвай се царю Юдейски!“ Ще има въздишки. Няма да остане нищо, което да не мине през ума ви. И всичко туй подразбира, че Христос го изнесе. И Той каза: „Онзи, Който е създал света, Онзи, Когото аз познавам, Онзи, на Когото Любовта съм опитал, Той не може да бъде това.“ Христос остави всичко това настрана и казва: „Всичко туй, което минавам, не е вярно.“ Той туря всичко това настрана и казва: „Да бъде Волята Ти, Господи! Както Си бил всякога, тъй да бъде и сега.“

Това е философията. Вие ще разрешите този въпрос по своему. Не се плашете от страданията. И аз не искам да говоря за страданията. Не мислете, че и за мене страданията са нещо приятно. Аз не искам да ви накарам да обичате страданията, но аз искам зад страданията да виждате Любовта. Следователно да се престрашите, като видите Любовта зад страданието, да прескочите туй страдание и да кажете: „Мечка страх, мен не страх.“ Ще минеш през туй страдание, то е само за един момент. И като го преминеш, ще кажеш: „Слава Богу, с малко минах!“ Като дойдеш до Любовта, ти ще придобиеш туй, което очакваш.

Та рекох, Онзи, Който бодърствува за вашите души, мислете за Него, мислете за великата Божия Любов. Ако вие не разбирате Божията Любов, другото мъчно се разбира. Един ден, когато останете сами, когато всички ви изоставят, когато самотността ви нападне, там ще се покаже вашата сила. А в такова състояние изпадат всички. Много пъти ще се преповтаря това положение и най-после, когато дойде последният път, вие ще разрешите въпроса.

Та рекох, както виждате тази година, с новия сняг, показва, че страданията са спрели хората и не знаят какво да правят. С това става едно задръстване. Всичките стълкновения в света стават когато някой се спре всред пътя и става сблъскване, вследствие на което и другите не могат да вървят. Та това неразбиране на хората показва навсякъде задръстване между техните чувства. Тази година гледайте да станете богати, да се освободите от вашата сиромашия. Да станете богати вътрешно.

Сега аз говоря за недоразвитите. Това е по отношение на външния свят. Срещне ви например някой ваш брат, вие очаквате да ви поздрави, а той не ви поздравлява. Вие очаквате, да ви се усмихне, а той не ви се усмихва. Защо? Братът го няма там. Неговата каруца е дадена под наем. Ти го срещаш с каруцата си, но той не е там. Втори път като намерите брата на каруцата, ще видите, че той пак ви се усмихва. Понякога каруцата може да се даде под наем. Той е направил услуга някому. А онзи, на когото е направил услуга, не ви познава, не ви се усмихва. Тъй щото, очаквайте брат ви да се усмихва, само когато е на каруцата. Казвате: „Защо е така?“ Та и аз много пъти съм виждал мои близки приятели, които като спят, не ме виждат, нито ми се усмихват. Те са заминали за работа някъде. И аз тогава оставям една бележка с три думи, на тези, които спят: „Минавам през дома ви, но понеже вие бяхте заети с една много важна работа, затова си отивам, ще ме извините. Ще мина втори път, когато свършите работата си.“ Та, когато някой не е в къщи, аз казвам: Той е занят със сериозна работа. И като срещнете някой ваш приятел, който не ви поздравлява, ще знаете, той е занят със сериозна работа. Понякога и вие сте заняти със сериозна работа.

Та рекох сега, Христос изразява Словото, Словото на Любовта в света. Няма по-хубаво нещо от Любовта. Когато ние разберем онзи великия закон на Любовта, тогава и другите въпроси ще се разрешат. Когато разберем Любовта, Истината ще бъде в нас и ние ще бъдем свободни. Аз взимам думата „Свобода“ в смисъл, да се чувствувам в състояние да направя всичко онова, което аз желая. И моите желания да бъдат в съгласие с всички закони, които Бог е поставил. Моите желания да бъдат в съгласие с всички добри хора. Да обичам, значи да съм в съгласие с Волята Божия, да съм в съгласие с всички добри хора, които служат на Бога. Това разбирам аз, добър човек“. И сега, пожелавам ви всички да бъдете добри, да служите на Бога. И вашата воля да бъде в съгласие с Волята Божия, и с волята на всички добри хора. Не само тук, но и навсякъде.

Сега аз мога да ви дам и голи обещания, да ви кажа, че всичко ще се оправи. Какво разбирате под думата „всичко ще се оправи“? Всичко ще се оправи, когато жадният стигне до извора. Всичко ще се оправи за гладния, когато стигне в гостилницата или в дома си, дето има храна. Всичко ще се оправи за болния, когато изгрее Слънцето и дойде светлината. Та именно, всички трябва да се върнем дома си. В притчата за блудния син има две страни. Единият брат, който вършеше волята на баща си, остана при него. А другият, който вършеше своята воля, замина в странство. Единият беше по-млад, а другият беше по-стар. И при това, младият, след като ходи дълго време и изпохарчи всичко, каза: „Не върша аз Волята Божия, виждам обеднях.“ Имаше в него нещо криво, затова той обедня, казва: „Аз трябва да се върна при баща си, да върша неговата воля.“ Туй желание, да се върне при баща си, това е неговата придобивка – смирението. А онзи, който вършеше волята на баща си, като видя брата си, разсърди се. И двамата братя се изпитаха. Бащата трябваше да се върне при големия син, да го увещава, да му каже: „Синко, аз зная каква е твоята слабост, ти мислиш, че това, което е за тебе, ще го дам на брата ти. То си е твое. Но Любовта изисква, щото този твой брат, който бе мъртъв и оживе, който беше изгубен и се намери, да дойдеш, да му се порадваш, да покажеш любовта си, да не бъдеш толкова егоист. Радвай се, както и аз се радвам!“ Сега аз мога да опиша какво е минало през бащата и възрастния син, който погледна баща си, повярва и се събраха заедно.

Та рекох, трябва да се събуди доброто във вашето естество. Едновременно вие сте и младия син, който всичко е изпоял, и онзи, възрастния, който само е работил, а нищо ме е ял. И двамата се намират в едно особено положение. Но ще дойдат при баща си. Те идват от две точки: от едната страна виждаме, че ти не си това, което трябва да бъдеш, а от другата страна виждаме, че си това, което трябва да бъдеш. Тогава виждаш, че ти си работил толкова време при баща си, но той не е заклал теле за тебе. Едно съмнение се явява. Ти ще се примириш, когато бащата дойде при тебе и повече няма да се цупиш. Думата цупене в моя ум не е хармонична, не е изразителна, но под цупене се подразбира човек, който не мисли. Това е една фраза само. Вие знаете какво нещо е цупене. Понякой път красиво е да видиш как едно дете се цупи. Някой не знае как да се цупи. Детето има един особен израз на лицето си, когато се цупи. Тогава баща му, майка му дохождат при него, увещават го, милват го и най-после то погледне тържествено, съгласи се да дойде при тях, отстъпи, лицето му просияе, стане весело и казва: „Не трябва да ме карате, да ме изкушавате, да ме излагате да се цупя. Вие трябва да бъдете много внимателни с мене, защото като се нацупя, лоша е работата.“ И тогава майката дойде, потупа го по гърба и каже: „Друг път няма.“ Бащата дойде, също го поглади.

Та сега желая вие всинца да бъдете от развитите. Второто положение, което ще ви кажа, е следното: Няма да ви казвам дали ангелите ви обичат, дали светиите ви обичат, но Господ ви обича. Онзи, Който ви пратил на Земята, Той мисли за вас, Той ви обича и вие не трябва да имате никакво съмнение в Неговата Любов. Най-после Той ще изведе всичко до край. Как и по кой начин, ще видите. Всеки от вас може да има някой свой възглед, оставете вашите възгледи настрана. Вие можете да мислите, както искате, но туй, което опитате, както се разрешават въпросите, това е право. Никога не корегирайте едно Божествено разрешение. Не казвайте: „Ама, аз така мисля.“ Както стават нещата, тъй е най-добре.

Та сега, ще излезнем вънка, ще направим упражненията. Мислехме да ги направим с музика, но времето ни попречи. Сега ще направим само 6-те упражнения. Ако речем всички да ги правим, то не е за вас, не сте всички юнаци. Сега ще излезем без музика.

Поздравлявам ви с Новата Година! С Годината на Божията Любов! Цялата година е Божия Година! Всички да бъдете радостни и весели!

7.15 часа сутринта
(Всички вън, на поляната, на снега си направихме 6- те упражнения. Поздравления. Всички целунаха ръка на Учителя. Небето покрито с бели облаци.)

12 година
27 школна лекция на Общия Окултен клас
22 март 1933 година, сряда
Изгрев

Устата
(продължение)

5 часа сутринта

Добрата молитва

Човек се отличава по това, че мисли. Ако речем да определим какво нещо е човешката мисъл, ако човек няма мисъл, той не може да я определи. Ако човек е без мисъл, той е животно. Кое е онова, което отличава животното? – Чувството. Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е? – Може да кажем, че е едно растение. По какво се отличава растението? Растението обича да расте. Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал. Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат. Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек. Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение. А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно. Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек. Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно. Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце, кокиченце, тогава не му става мъчно. Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето кокиче“, не му става мъчно.

Ние изучаваме живота. Животът има известни качества. Ако тези качества ги няма, тогава не е живот. Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане. Пресищането не е учение. При учението учиш едно нещо, за да го знаеш. Запример изучаваш човешките уста. Какво нещо са човешките уста? Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си. Устата е необходима за човека. Без уста човек няма да бъде човек. С уста е човек. Първото нещо е да възприемем храната. А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си. Най-първо възприема храната физически. От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек. От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае. Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет. Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи. Колко пъти не сте се пропивали? Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти. Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд. Също така е и за всяка една дума. Това влиза в хигиената на живота. Тази дума, която ще кажеш, ще влезе във вашия ум или ще ти причини или радост, или скърби, или някоя малка тъга. Ние говорим за физическия живот, как трябва да се говори. Че езикът, който имате, този език е инспектор за продоволствието. Той ще даде директива, коя храна ще влезе в стомаха.

Също езикът дава директива, как да излизат думите. Вие не сте наблюдавали как поставяте езика в устата, когато говорите. Той се движи в разни посоки, но от тези вътрешни движения на вашия език, зависи каква ще бъде речта ви. Онзи, който не разбира движението на езика, той казва: „Кълчене.“ Кълчене няма в природата. Кълчене има само в невежия. Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно. Много естествено. Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно. Значи, като губите равновесие на една или друга страна, тогава вашето море е развълнувано, тогава вълните не ги бият отпред, а странични вълни има. Ако един кораб е тръгнал в морето и има вълни, какво трябва да прави човек? Да се спре и да се моли ли? И да казва: „Моля ви се, недейте се движи, трепери ми сърдцето.“ Вълните не искат да знаят, че ти трепери сърдцето.

За да бъде знанието полезно, това което сполучи, може да бъде за нас всеки ден полезно. Има едно истинско знание, от което зависи нашето щастие. То зависи от много малки работи. Стани сутрин, направи си молитвата, иди при Бога, поблагодари Му, че си станал. У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери. Искате да имате богат баща, някой учен, професор. Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви? Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога? И при това нямате търпение да се помолите. Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата. Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни. Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни. Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно. Прави са, но кога богатството не е полезно. Яденето е полезно, когато ядеш умерено. Но щом преядеш, тогава е вредно. Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние. Ако ти не чувствуваш, че си гладен човек, ти си болен. Гладът всякога показва, че от тебе човек ще стане. Човек, който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува, ще се насити.“

Искам да ви изнеса някои положения, които са верни. Верните положения в света, от където и да дойдат, са верни. Аз нося една златна монета в джоба си, дали съм добър или лош, монетата е златна. Тя не става златна от моята доброта. Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна. Има все същата цена. Човек може да има известно знание. Знанието е ценно. Едно нещо, което знаеш, е като една монета. За някого казвате: „Този човек е лош“. Обаче стига му ума на този човек. Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек. Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет. Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят. Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял. Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш. Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не. Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не. Някой път има кривене на устата. От вашите уста вие ще се оправдаете или ще осъдите и ще платите. Като влезете в гостилницата, защо плащате? Защо ви се отваря устата? Влезете в някоя гостилница и гостилничарят ще ти каже: „Платете ми.“

Едисон искал да направи една шега. Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости. Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата. Супата замръзнала. Станала лед вътре. Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност. Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват. Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят. Не яли и Едисон платил. Едисон се посмял. Казал после на гостилничаря: „Направих един научен опит.“ Като се научил за това гостилничарят, взел му 4 – 5 пъти по-скъпо за яденето.

Тук имате една нормална уста. Аз имах един образец на уста, нарисувани от един художник. От физиологическо гледище е интересна човешката уста. Някой път горната уста отпуща повече светлина, а долната издава повече топлина. Това е едно състояние, което е нормално. Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние. И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно. При всички забелязвате светлината. Някой път нали се явява червеният цвят на устните. Това е разложена светлина. Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина. Нормално е, когато качествата на светлината и топлината са еднакво добри, тогава цветът е нормален. Та, горната устна издава повече светлина, а долната – повече топлина. Или с горната устна човек мисли повече, а с долната чувствува повече. Така че, ако искаш да мислиш, когато някой човек направи погрешка и мисли, той ще събере долната устна, а горната устна се издава повече.

Всеки един от вас си има по една наследствена черга. Някой от вас си е притиснал устата, той иска да се докара, да бъде красив, Оставете това. Ще се освободите от всичко това. Ще се освободите от модата. Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място. За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам. Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори. Питам: този въглен гори ли или е загаснал? Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал. Ще подухаш този въглен и ще има огън. Пепелта си е пепел, но разглеждаш вътрешното съдържание на човека. Човек има едно съдържание, което не се изменя. Зад човешкия характер седи един човешки ум, а пък зад човешкия ум, седи една душа, а зад душата седи един дух. Няма да ви обяснявам нещата.

Умът е това, което отличава човека. Чувствата, които се проявяват в него, това са директивите. Чувствата дават директивите на ума, за какво да мисли. Вие всякога мислите само за това, което [чувствувате]. Чувствата предшедствуват човешката мисъл. Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата. В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл. Тази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения. Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена. Линията показва качествата на човешките чувства. Зад тази линия седи един благороден ум. Тази линия може да се огъне. Сегашните физиогномисти, които изучават човешката уста, изучават само фактите.

Аз снощи бях на един концерт, пред мене беше една млада дама. Ухото, устата – правилни, но челото не е правилно, Божественото, времето не е развито, такт няма. Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги. Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава. Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й. Тази млада жена обича дребулиите. Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката. Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка* човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен. Тя в малките работи е любопитна. Хубаво е любопитството, но изискват се известни условия, за да познаеш човека. При известни условия ще го познаеш, не всякога условията са благоприятни, за да изучаваш човека, и някой път човек е дегизиран.

За някой хора сме чували следните думи: „Остави го, гой е страшен“, и като погледна, зад този, страшния човек, се крие нещо хубаво. Отвън е страшен, а пък вътре е добър. Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество. Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него. Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери. Господарят му такъв, че дяла на общо основание. Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това? Каквото е вън, не иде отвътре. Ще кажете, че тя има интуиция. Не е само интуицията. Интуицията схваща ония черти на лицето, които обикновеното съзнание не може да ги схване.

Имаме някой път следния случай, трябва да бъдете много внимателни. Някой човек ти говори и тебе ти трепват известни линии, това е неспокойствие. Мъдрецът, като те среща, той казва: „Това не е ценно.“ Но той не се възмущава, той няма да те съди, когато отиваш да му говориш. Всяка дума той ще тури на своето място и след това гой си прави своите изчисления, колко думи си казал. Мъдрецът, след като си му говорил един час, той ще види колко думи си му казал, запример – хиляда думи. Той, като определи тези думи по качество, от тях вече ще определи твоя характер, какъв човек си. Това е закон на Невидимия свят.

Искам да ви наведа на правата мисъл, понеже някой от вас мислите, че сте умни, че сте религиозни, че сте добри, аз бих желал да бъде така. Но човек не трябва да лъже себе си. Дръжте си едно правило: не бъди много мек спрямо своите погрешки, нито много строг спрямо тях, но по средата. Щом имаш една погрешка, обърни внимание. Особено на малките погрешки. Големите погрешки лесно се поправят. Например имаш един навик да пееш и се отказваш. Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино. Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам!“ Убеждение е това. Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е!“ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос? – Един пияница поп. Аз съжалявам да те видя в пъкъла. Желая да те видя в Царството Божие. Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите. Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи. Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това. И попът си казал на себе си: „Няма да пиеш вино. Прав е син ми.“

Ние трябва да образуваме в нас известни качества. В живота има една приятна страна, когато човек придобие едно хубаво качество, колкото и да е малко, то е цяло богатство. Аз предпочитам да придобия едно добро качество на добродетел, на истината, отколкото да бъда цар. Какво от това да бъда цар, а пък да има тези терзания. А колко струва мирът ти? Вие не знаете ценното в живота. Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Невинността в човека е друго едно богатство. Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил. Вие трябва да се пазите от личните работи. Личното в природата има много лоши последствия. Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате. Вие да не сте заинтересовани. Искате да знаете дали е добър или не. Така не се изучава. Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош. Това трябва да го остави на втори план. Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен. След това другите работи ще се наредят. Важно е за вас дали учите или не. Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост. Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър. И ако вие кажете, че сте добър човек, а умът ви не работи, тогава вие сте в едно противоречие. Ти казваш: „Аз имам всичкото добро желание.“ Тогава, ако имате доброто желание, вие трябва да мислите. Като не мислите, значи нямате добро желание. Ако учите, значи вие обичате истината.

Някой път вие имате зъб някому, не искам сега да изнасям патологическите черти. Тези черти на характера ще ги срещнете в когото и да е и дето и да отидете, само че в другия свят ще ги разбирате по-добре, при по-голяма светлина. За да направиш едно добро дело, зависи как ще си поставиш устата, как ще си мърдаш устата. Трябва да знаеш как да си мърдаш устата. Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш. Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата. Нищо няма да успееш. Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора. Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш. Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора. Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна. Някой път, ако си седнал насреща му, той ще те скъса. А пък някой път, като седнеш от дясната му страна, той е разположен. Ако седнеш четири пръста на дясно, ще минеш с шест, а пък на средата, ако седнеш ще те скъса. Четири пръста на ляво, ако седнеш, пак може да минеш.

В средата на някои уста има вдлъбнатина. Тази уста е пасивна. По отношение на външния свят, но по отношение на самия човек, този човек мисли в себе си. Този човек се намира в положение, като че е в опасно място и съзнава опасността. Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер. Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде. Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш. И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му. И в него линията му ще се измени на устата. Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него. А пък сега гледа човекът и линията на устата му ще се огъне. Това изкуство го знаят младите моми и младите момци. На такъв банкер само една красива мома може да огъне линията на устата. Правата линия е изменчива.

Вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с хората.“ Писанието казва: Трябва да угодим на Бога. Как ще угодиш на Бога? Като отидеш при Бога, трябва да разбираш какво Той иска от тебе.

Сега ние се вглъбихме и вие казвате: „Към кой тип спадат моите уста?“ Аз ви давам модел, та като работите, да направите такива уста. Думата „остаряване“ оставете настрани, и думата „млад“ я оставете настрани, като два противоположни полюса. Младият и старият си приличат. В някой отношения си приличат, а в някой отношения не си приличат. Детето е невинно, но е невежествено. Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка. Ще работите сега физиологически. Щом вземеш клечка и не знаеш как да я драснеш, какъв резултат може да има. Някой път с кибритената клечка може да запалиш свещ, но трябва да знаеш как да я драснеш и ако това място, дето трябва да драснеш, е развалено, няма да има никакъв ефект. Най-първо образувайте си идеята, че устата ви са хубави и който има тънки устни, да ги направи дебели. Който има дебели уста, да ги направи по-тесни.

Да кажем, че тази, уста е много дебела. Между устата и носа има едно съответствие. Ако измерите математически дължината на носа, широчината на носа долу, после дължината на устата, тези величини имат отношение с разстоянието между очите. Но, ако се спра подробно върху това, нищо няма да разберете. Един брат сега се учудва, неговите уста имат такова положение, краищата на устата спадат надолу , това е едно състояние на мъчнотии. Когато краищата се подигат, това е благоприятно.

Та, не спущайте устата надолу, това е песимизъм. Сутринта като станеш, направи едно упражнение, ще ви дам едно упражнение, което да правите. Някой път човек трябва да знае как да пипне веждите си. Младите постоянно си гладят мустаците. Много хубаво правят. И младата мома се усмихва. Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени. А пък първото положение е истинското. Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите. Това са крайности в живота. Те не са нещо от Бога, а от дявола. Ще благодариш на Бога за челото. Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога. Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си. Те са физиологически неща, които внасят здраве. После ще дойдат другите неща. Ние правим известни гимнастически упражнения отвън. Те не са нищо в сравнение с онези психически упражнения, които правите всяка сутрин 5-10 минути и ще бъдете целия ден разположен. А пък някой път изпитвате горчиви чувства.

Хубаво е да срещнеш една красива уста. Колко хубаво е това! То е изражение на любовта. От горната устна да излиза светлина, а от долната топлина. Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото. И старите имат любовници, и младите имат любовници. Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни. Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна. Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна. Рекох й: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна. Рекох й: „В Небето няма стари хора.“ – „Това е вече на онзи свят, синко.“ Аз й рекох: „И на онзи свят, и на този свят законите са еднакви.“ Божествената Любов е всякога чиста, също и Божествената Мъдрост. Няма противоречие в тях. Аз, като погледна тази, старата жена, по лицето тя се подмлади. Казва: „Такива хора като тебе, ако идват, не бихме остарявали.“

Има една черта у тези, които вярват в науката и религията, че те осъждат някого и казват, че бил грешен човек. Не съдете злото в човека. Така ти ще осакатиш човека. Извади това зло от човека. Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън. Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите. Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски. Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста. С неправилни уста не може да се молиш. Ще те изхвърлят с такива уста. Ще отидеш при Бога свободно, за нищо няма да мислиш. Иди при Него с най-хубавото разположение.

Лицето ви за 4-5 години да стане съвсем друго. Сега, като вървите по този път, в лицето ви има известни промени, подобрения. Вие казвате: „За следующия живот.“ Оставете следующия живот. Животът е един. Животът е непреривен. Ставане, лягане са процеси, а животът е един. И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш. Ще живееш два различни живота. В съня си ще почиваш, а пък в будното състояние ще работиш. Когато не си добре настроен, тогава си на сън. А пък във време на енергичния живот ще работиш.

Най-напред да знаете колко е широк носът и колко са големи устата. Някой път е хубаво да имаш големи уста. Има една песен, която ще учим. Тя е песен за човешкото лице. (Прочете се „Химн на Великата душа“) „Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече вода, расте тревата, свежест лъха навсъде. Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли, що да прави. Чува се радостната песен: Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е името Ти, над всичко. Ти цариш в сила и живот, в знание и Мъдрост, Истина, Любов.“

Младите я имат вече. Ще я учим. Малко е мъчна. Това е една песен, в която няма нищо отрицателно. Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави. Какво трябва да прави човек? Трябва да учи. Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес. Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане. Да бъдем една сила. Аз наричам силен човек този, който може да се огъне. Едно въже да се огъне, но да не се скъса. Да е яко въжето. Онзи човек е характерен, който при каквито и условия да го туриш, да не се къса. И цялата земя да му туриш, пак да не се къса. В мъчнотиите да не се късаме.

Бог ни изпитва. За първия ден на сътворението на света Бог намери, че е добър, а за втория ден не каза нищо. И най-после направи човека и каза, че е добро, това което Той направи, но сега имаме една работа недовършена. Работата на втория ден е недовършена в нас. Сега Бог ни изпитва да се произнесе дали това, което вършим, е добро или не. Дали това, което желаем и онова, което правим, е добро. Та онова, което сме учили и придобили, да види Бог и да каже, че е добро. Да каже: „Моите деца са учили добре.“ По-хубаво нещо от това няма.

Отче наш

12 година на ООК
28 лекция, 29.III.1933г., сряда,
Изгрев, София

Окото

5 часа сутринта

Добрата молитва

Тази рисунка е като предметно учение. Човек има две очи: Едното око засяга неговото сърдце, а другото засяга неговия ум. От физиогномическо гледище, когато очите са изпъкнали, това показва присътствието на добре развити чувства. Когато очите са малки, умът е по-слабо развит. У животните, у сърната, заека има големи очи, изпъкнали. Малки очи има свинята. Къртицата има малки очи. Котката има големи очи. Това са общи твърдения. Изпъкналите очи се дължат на нещо. Зад очите седи центърът на човешката реч. Изпъкналите очи показват разумността. Хората с изпъкналите очи могат да говорят по-добре, а пък хората, у които очите са по-малки, речта у тях е малко развита.

Зрението у човека, очите са свързани с човешката душа. Това е най-великото, разумното в човека. По отношение на зрението, у животните очите нямат такива приспособления, както у човека. У птиците другояче е поставено зрението, а у човека другояче. Съвременните очи са място за тониране на човешкия организъм, да се държи мозъка в едно нормално състояние. Човек, който възприема нормално светлината през очите си, неговият мозък е нормален. Когато очите не са в здравословно състояние, тогава и мозъкът не може да функционира правилно.

Сега аз говоря за очите, а пък има подробности и за клепачите. Някой път очите са отворени. Колкото очите са по-обемисти, колкото отворът е по-голям, толкоз повече впечатления може да възприеме човек. Човек може да възприеме повече впечатления, отколкото може да обработи. Обаче във всеки момент човек трябва да възприема толкоз впечатления, колкото обработва. Светлината, която влиза в човешкото око, има значение не само човек да гледа с нея, но тя и вътрешно ползува човека. Затова човек трябва да държи очите си в нормално състояние.

Изобщо човек трябва да избягва всички онези предмети, които могат да развалят неговия поглед. Човек трябва да избегне да гледа грозните фигури. Например гледате един човек, който има лош навик, някакво изкривяване на устата си, на носа си и се интересувате, защо са се изкривили носът и устата. С това трябва да се занимават само учените хора. Невежите, като гледат дефектите, ще ги усвоят. Всяко нещо, което се отпечатва в човешкия мозък, ако човек не се освободи от него, то се отпечатва и на неговото лице. Затова човек трябва да се учи най-първо да гледа красивите работи в света. А пък грозните работи да гледа отпосле, когато стане мъдрец. А пък детето, с грозотиите в света да не се занимава. Това е здравословното състояние в света.

Често при възпитанието, децата едно друго се закачат, правят си кривене, гримаси, това е вредно. Всеки един от вас трябва да търси, да вижда онова, което е красиво. Отлично е някой път да намериш добре поставени очи. Ние някой път, когато се намерим в някоя неприятност, си хващаме корема, свиваме си очите и лицето. Защо? Именно като те боли корема, ти си отвори очите, за да възприемеш повече светлина и да се лекуваш по-добре, а пък ти се стискаш, то е един навик. И някой път ние мислим, че като си свием очите и веждите, престава болката. Мислим, че това ще действува лечебно. И най-малката болка, където и да е, се изразява на очите, свиват се очите. Това са посторонни работи.

Можем да кажем, че най-големият дар на човека са неговите очи. Най-последния дар, даден на човека, са те. Очите са прямо свързани с мозъка. Ако е сляп човек, не може да говори добре. От зрението се е образувала човешката реч. Ти говориш на един човек, когото виждаш. Ако не го виждаш, в тебе няма да има желание да говориш. Следователно речта има връзка с очите. Ние искаме да влезем в контакт, което съществува с всяко нещо в природата. Има някой предмет, с който не може да се разговаряме. А пък има някой подобни на нас и с тях говорим. Очите се сформироват според степента на човешката разумност.

Някой път обичате да натискате очите. Не. Никога не натискайте очите си. Никога не правете това. За очите си имайте особена кърпа. А пък, ако ви болят очите, разтривайте костите зад ушите си или слепоочните кости, но никога не натискайте очите си. После човек трябва да се отучи от този, лошия навик, да търси с очите си да види някой дефект в другите. Сегашните хора са достигнали до една култура, че някой, като види другиго, вижда някой недъг. Ти, като видиш някой недъг у другите, те не са ни приятни. Но същевременно вие не знаете, дали този недъг, който не обичате у някого, дали го няма у вас.

В окото има една зона, една плоскост. Тя е свързана с корена на човешкия нос. Когато лъчите на човешкото зрение минават по тази плоскост, тогава човек е занят с материалните работи, с грубите предмети. Запример ние говорите на някой човек, а той си държи очите под плоскостта отдолу. Долу е насочен погледът. Например учителят говори, а детето гледа надолу. То възприема светлината от земята. Следователно то не може да възприеме една светлина, която да въздействува на мозъка и такова дете е винаги упорито, своенравно. Когато започваш някоя работа, изучаваш някой предмет и гледаш на земята, нищо няма да свършиш. Някой мисли наведен. Но, ако си отправиш главата надолу, а същевременно обърнеш погледа си нагоре, тогава е добре. Но, ако гледаш надолу и погледът ти е обърнат надолу, тогава нищо няма да свършиш, какъвто и да си – художник, музикант и прочие.

Ние сме заобиколени с един разумен свят. Разумният свят вън от човека е важен. А този разумен свят се изразява с поставянето на известни предмети. Небесните тела се движат. После имаме израстването на растенията, течението на водите, образуването на облаците, движението на животните, това съставя предмети на човешкото зрение. Например вие виждате котката, заека, но не знаете произхода им, не знаете какви сили седят зад котката и заека. Заекът е едно същество на крайна осторожност*. Мислите, че заекът е много глупав, ни най-малко не е глупав. Той мисли много. Но не е намерил начин как да се защитава. Той е намерил, че задните крака да бъдат дълги, той е успял да направи задните си крака дълги, за да бяга и казва: „Спасението е в дългите крака. Колкото по-бързо бягам, толкоз по-добре.“ Къде е приложението на тази философия у човека? – Всеки предмет, който може да ти причини някаква вреда, дръж го далеч от твоето съзнание. Една лоша мисъл е като мечка, пор, лисица. Отстрани я. Тя прилича на някоя мечка, на някой вълк, който минава край заека и може да му одере кожата.

Физиогномистите искат да познаят човешкия характер, но те го познават частично. Запример те говорят за изпъкнали очи, за малки очи. Има някои прояви в очите, които са временни, но има лоши хора така дикизирани, така добре си държат очите, че ти трябва да бъдеш мъдрец, за да познаеш. Ти трябва да се учиш да различаваш светлината на човешкия поглед. Ще изучиш най-първо външната обстановка на окото, доколко окото е създадено правилно и е добре поставено. Зеницата на окото не трябва да се разширява много. Тя трябва да има нормално разширение, ако се разширява много или малко, тогава не е добре. После, движението на окото не трябва да е голямо. У някои хора окото има постоянно мърдане, бързо се движи, това не е хубаво. Това показва, че неволните мускули постоянно движат очите. Такъв човек не е спокоен духом. Човек трябва да бъде спокоен, за да движи окото нормално. Окото представя Слънчева система, Слънцето.

И действително, от всички други органи, очите доставят най-голяма радост, когато те са в съгласие с другите органи – ухо, нос, уста. Окото носи едно голямо благо, когато то е в хармонично съпоставяне [с] ушите, носа, устата. Когато се излиза вън, всред природата и се гледа Слънцето, вие не трябва да гледате само слънчевия диск, какво е Слънцето, но трябва да гледате външната обстановка, хоризонта, облаците, на какво място е поставено Слънцето, всичко трябва да гледате. По този начин се образува една картина. Всеки един изгрев трябва да остане като една хубава картина в съзнанието ни и тогава тая картина може да я обработвате.

Та, първото нещо: с окото човек е свързан с външния свят. Окото служи като проводник на човешката реч. Когато очите на човека са издадени, обемисти, тогава речта е развита. Окото е, което постоянно подхранва разумната човешка реч. А когато се развали човешкото око, разваля се неговата реч, разваля се неговата мисъл. Та човешките очи са свързани с човешката мисъл. Ако сега възприемете чрез очите си известна светлина, която ще даде ход само на вашите чувства, тогава вие ще станете разсеяни. Например ако чрез очите човек търси известен предмет, който произвежда удоволствие, ако детето търси само плода да яде или ако човек търси само вода да пие, или вие вървите по пазаря и гледате по витрините само хубави обуща, тези картини няма да развият вашия ум и вашия вкус, но ако видите на витрината някоя хубава книга, която може да прочетете, тогава ще има съвсем друго влияние върху вашето съзнание.

Като изучавате практическата страна, сутрин, като станете, какво трябва да гледате. Все таки трябва да си създадете един образ. Аз зная, у човека има едно сънно състояние, като сутринта човек е неразположен. При ставането има едно сънно състояние, ту заспива ту се събужда. Той има някои неприятни работи. Не си е доспал. Нервната система не си е починала. Той има криви възгледи за живота. Изгубил е своята вяра в Бога, в хората. Изгубил е и вярата в себе си, вярата в своите способности, изгубил е вярата в краката си. Някой път може да мисли, че краката му са отслабнали.

При изучаването на окото, в тази картина, това са модели. Най-долното око е окото на мъдрец. Второто по-горе е на философ, а второто отгоре, от дясно е на религиозен човек*. Това са най-хубавите очи. Един германец има една специфична система за изучаването на окото.

Сутрин като станеш, преди да си отвориш очите, вие си ги дръжте очите затворени, не ги отваряйте преди да имате едно спокойно състояние. Когато имаш една голяма опасност, разбира се ще ги отвориш. Ти, като станеш сутрин, ще държиш очите си затворени и като ги отвориш, трябва да срещнеш един хубав образ. Лампата трябва да бъде с мека, приятна светлина, да не бъде много остра светлината. Да ти причини приятно впечатление, да имаш свещ, която да има приятна светлина. Първото нещо, дръж си очите затворени, обърни си очите към Бога и след това си отвори очите. Тогава ще имаш здравословно състояние. Гледай не нагоре, на тавана, нито пък надолу. Няма какво да гледаш юргана. Като станете сутринта, направете си леглото. Преди да си се облякъл, вземи, че си направи леглото. Леглото да е направено, това е една система. Но вие ще се миете, без да е оправено леглото и после ще седнете на леглото и чак към обяд ще го направите. Хубаво е и това, аз не казвам, че е лошо, но по новата философия, ако искате възпитание, още като станеш, оправи си леглото. Поне там, дето си спал, да е оправен юргана. И тогава погледни, че леглото е направено, там, дето си лежал.

И първото нещо, като станеш, не отивай да се измиеш, след като си направиш леглото, второто нещо е да си обуеш чорапите и след това се измий малко. Малко миене има. Не правете голямо миене. С търкане нищо не става, не с много сапун. Сапунът толкоз не помага, влошават се работите. Със сапун на месеца веднъж си мийте лицето. Вие мислите, че като се миете, ще бъдете чисти. Лицето има сила само да се чисти, то е динамо. От всяка една пора постоянно тече електричество и магнетизъм и вие с този сапун, освен че не помагате, но пречите на лицето. Лицето не иска много миене. Да не е водата студена. Малко марна, топла вода, ще вземеш с едната ръка ще измиеш лицето и с другата, три пъти като вземеш с една ръка и с другата, ще измиеш и малко очите. Малко вода туряй на тялото си.

Вие мислите, че в многото миене е. Водата е един добър стимул. Ако вие не знаете как да употребите водата, може да ви причини много голяма пакост. Аз съм правил много опити. Ако вие се миете с много вода и ако не знаете как да я прекарате, тя ще ви причини вреда. Някой източни народи са възприели сега 2-3 бани на ден. Казано с: „Прекален светец и Богу не е драг“. Баня сутрин, обед и вечер е много. Човешкото лице не се нуждае от много бани. Ако намериш чиста вода, може да вземеш с ръцете си да плискаш, да освежаваш лицето си. Миенето има отношение към светлината. Животните не употребяват никакво миене. Тях ги мие само дъжда. Миенето е достояние само на човека. То е голямо откритие. Ако ти знаеш как да се миеш, ще бъдеш здрав. Когато се миеш, не трябва да имаш посторонна мисъл, която да отвлича вниманието ти. Трябва да бъдеш напълно спокоен, когато се миеш.

Ще ви дам сега за 10 деня по този начин да се миете. Да видите какъв резултат ще имате. Който няма ибрик*, може да вземе чаша. С чайник не препоръчвам. Ако имате чиста стъклена чаша или друга някоя кана, чиста да бъде, може. Водата играе в дадения случай роля, тя е един от великите проводници. Водата е носителка на живота. С благоговение ще дойдеш до водата. Твоето съзнание при миенето трябва да бъде будно. И като се умиеш 3-4 пъти, ще мигаш, след това с мека кърпа леко ще изчистиш лицето си, а не с натискане. При миенето – три пъти от едната страна и три пъти от другата страна. Един, два, три пъти с водата горе, два пъти отзад към врата, после ушите ще измиеш.

Ако ви дам някое знание за очите, няма да спечелите нищо, но ще се влоши работата. Всеки един от вас, когато е неразположен, очите ви да не дадат израз на това състояние. Има едно състояние, на което очите не трябва да бъдат израз. Има нещо чуждо за нас. Има животински състояния, които се пробуждат в съзнанието ви, дядовото ти състояние, един навик, който имало в дядо ти, веднага ще го изразиш в очите си. Спри този навик! Обърни се към Небето. Представи си едно общество, в което са достигнали до голяма степен на развитие и всички имат лица засмени, весели и търпеливи. Лице като модел, лицето на един ангел. Има разнообразни лица у ангелите. Има някои ангели, у които ще видите обективен израз на някоя добродетел. Запример какво значи кротост, обективно да я видиш изразена на един човек. Но как познавате един кротък човек? У кроткия човек очите са спокойни. Да имате един обект, към който да гледате.

Вие постоянно критикувате някой човек, че не е постъпил добре с тебе. Вие така вземате всички лоши навици от него. Оставете това. Силата на един мъдрец седи в това, че той държи всички тия образи далеч от себе си. Щом ги туриш близо до себе си, ти ще влезеш във връзка с тях. В тази работа очите ще вземат участие. Като вземе пари, някой човек си отваря очите. Като дойде някой сиромах и трябва да дава, свие си очите. Бърка в джоба си и мисли колко да даде. Такъв човек не може да прокопса. Очите трябва да са еднакво отворени – и при наблюдението, и при вземането, и при даването.

Ако приемаш повече, а даваш по-малко, в тебе ще стане едно натрупване на излишни вещества, а пък природата никога не търпи излишно. Ти ще вземеш толкоз, колкото е потребно. Ще натовариш съзнанието си с различни работи някой път. Например, някой път вие видите някой беден човек и като влезе този образ, чрез вашите очи във вашето съзнание, вие казвате: „Ами аз, като стана като този бедняк!“ И почваш да се боиш. Сега, ако станеш беден, какво ще правиш? Така ти ще правиш пакост на себе си. Някой направи престъпление. И тази мисъл ти държиш в мозъка си и казваш: „Ами, ако и аз направя такова престъпление?“ Никой не може да те застави да направиш нещо, което не искаш. Онзи, който става богат или сиромах, има си причина за богатството и сиромашията. Има едно богатство, което иде към съзнанието на човека, което е създадено от неговия ум, а пък има едно богатство, при което човек прилича на едно натоварено животно, както един кон, който носи скъпоценности на гърба си. Колкото това богатство е на коня, толкова и богатството на някой човек е негово. Човек държи богатството в банката, но не го използува. Богатство е това, което употребяваш. Ако богатият може с богатството да достави книги да чете, ако може да прави добро, за да вижда, той гледа със своя ум, той може да се ползува.

Сега нашите очи са построени на нашето минало и тепърва трябва да живеем чист и свят живот. Някой от вас са стискали очите си, някой ги отворили. На някой от вас очите са разногледи, на някой от вас между очите и устата няма съответствие. Очите зависят от устата. Важно е разстоянието от очите до устата. Колкото устата са по-близо до очите, характерът на човека се изменя. Колкото устата са по-далеч от очите, толкоз характерът на човека взема друго направление. Например ако устата са поставени в правилния фокус и същевременно това, което виждаш, ти го чувствуваш с устата си, едновременно, който вижда неща, той ги гледа, той ги помирисва, вкусва, едновременно и 4-те действия в човека вървят, а той съзнава, че вижда нещата. Ти виждаш един плод, известен предмет, същевременно ти може да опиташ предмета с твоето ухо, с твоето обоняние, след това ти ще се приближиш, да знаеш какво е неговото благоухание. Някой път нас ни интересува някой човек, какво той изучава от себе си, както когато се приближавате до някое цвете. Ти се приближаваш до някое цвете, за да знаеш, какво благоухание излиза от него.

Очите са органи, чрез които ние приемаме най-висшите сили от природата, които действуват благотворно върху нас. Онова най-висшето, което може да облагороди човешките сили, които идват да подхранят човека, за да се събудят някои благородни чувства. Подбудителните причини идват чрез очите. Колкото един човек е по-благороден, толкова повече той се храни от благата, които Бог е създал. Та, в това отношение, когато Ходите денем, светлината, която чувствувате, чрез тази светлина ще гледате да се храните. Ще храните хубави мисли и те ще привлекат тази енергия, която е необходима, за да се тонира мозъкът. Благодарение, че човешкият мозък е много устойчив, ако той имаше способност да се дразни, както мускулите, стомаха, гърдите, тогава не щеше да бъде добре. Човешкият мозък е цял философ. Той не чувствува болка. Голямо напрежение трябва да има, за да има болка. Това е много рядко. Трябва да има грамадно налягане върху мозъка, за да чувствуваш малко болка.

Важни впечатления идват чрез очите. Всичките енергии, които възприема, под тази площ, те ще предизвикат известни пертурбации, падане в човека, а пък хубавото е това, което възприемаш над тази площ. Щом излизаш и погледът ти е надолу, тогава ще имаш несрета през този ден. Ако си земледелец, ще се счупи ралото, воловете ви ще пощръклеят, ще избягат някъде. Човек трябва да владее своето зрение. Всеки ден, ние отваряме очите си, за да видим онези велики дела, които Бог е създал, за да видим, че има нещо разумно около нас и когато срещнете някой човек, не се старайте да намерите неговите недъзи, а доброто. След като станете мъдрец и го обикнете добре, тогава ще намерите и лошите му страни.

Знаеш ли какво значи „лош човек“? Всеки дом си има клозет. Всеки човек трябва да бъде лош. Той има клозет, дето оставя нечистотиите. Тогава вие не разбирате живота. На земята и светиите си имат клозети. В живота има известни излишества, които трябва да се отстранят. Ние мислите и чувствате. Мислите и чувствата трябва да се употребят, ще ги турите някъде, както паниците, които трябва да се измият. Да прави човек зло е едно благо. Да правиш едно зло, за да се освободиш от него, но с удоволствие да го правиш. Ти правиш едно зло, за да си върви. Ще го изпратиш и ще му кажеш: „Много здраве да носиш.“ Старото зло вече не се връща назад. А друго зло може да дойде. А понеже старото зло има деца, то и те идат. По този начин, през целия живот, все ще има кого да изпращаш.

Вас ви интересува да знаете и да познаете какво се крие в човешката душа. Много работи се крият в човешката душа. Но аз не съм срещал някой физиономист, който да е проникнал в нея. Има много завеси, през които човешкото зрение не може да проникне. Има тъмнина, има глъбини, дето трябва специална светлина, за да се проникне. Очите представят един резервоар или едно благо за човека. И най-първо човек трябва да държи очите си в едно здравословно състояние и никога да не гледаш нещо, което не обичаш. Някой път, когато си неразположен духом, виж някой красиви работи. Сега пролет иде, виж някое цвете, някое кокиче цъфнало, някое изворче, някое същество, колкото и да е малко. Някой щурец, той седи и си пее или някоя картина, хубаво нарисувана; някоя дреха, хубаво ушита; някоя книга хубаво написана прочети. Някой хубави обуща, това което е направил човешкият дух.

За упражненията ще ви кажа: С чаена чаша си служете, който не може да намери ибрик. С три чаени чаши ще се умиете. Това упражнение е за 10 деня, за да видите дали можете да различите, дали има разлика от резултатите в миенето. Ръцете си може да измиете със сапун, а после лицето без сапун.

Отче наш

12 година,
29 лекция на Общия Окултен клас
5.IV.1933г., сряда,
Изгрев, София

Ползата от знанието

5 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета 40 глава от Исая от 10 стих нататък.

Положителният живот не е живот на теория. Мнозина седите и мислите, че имате знания. Имате знания, но това знание ще ви ползува в този момент, следующият момент това знание няма да ви ползува. Ще кажеш: „Защо да не ни ползува?“ Както вчерашното ядене не може да ви ползува днес. Ние трябва да разбираме този процес. Твоето знание е било за вчера, останало е нещо, но днес ти се нуждаеш от ново ядене. И силата ти зависи доколко ти ще приемеш тази храна. Вие всички седите сега и уповавате на вашето минало знание. Вие си имате сформирани възгледи и казвате, че познавате хората. Аз не ги познавам, че вие ще ги познавате. Едно възражение: ти, за да познаваш хората, най-първо трябва да познаваш Бога. Всеки един човек е израз на Бога. Щом не познаваш Бога, не може да познаваш и човека. Щом не познаваш Бога, не можеш да познаваш и Неговите деца.

Та, първото положение: знанието, което имате, то си е на място. То си е било за вчера, за днес трябва ново знание. Вие живеете в къщи, направени. И от тази къща, в която живеете, скоро ще излезете. След 60 години ще дойдат тези, които са ви я дали под наем и вие искате – не искате, ще излезете. Това е факт сега. Новата къща, в която ще влезете, тя сега се гради. Всеки ден по два-три реда тухли, докато не се съгради тази къща, вие не можете да влезете да живеете в нея. Та знанието, което сега добивате, то служи за основа на бъдещето. Тези хора, които казват: „На нас много знания не ни трябва“, тези хора не разбират какво нещо е знанието. Някой хора казват: „Много любов не ни трябва.“ Тези хора не разбират какво нещо е любовта. Вие трябва да разбирате вашия живот, а не чуждия живот. Ти себе си не разбираш, а пък другите хора ще разбираш. Ако ти себе си не може да упътиш, ако ти вървиш като един слепец, как ще упътиш другите хора.

Аз ви изнесох положението за човешкото ухо. Идеята за човешкия нос, за човешкото ухо, очи, уста, лежи съвсем другояче, отколкото вие разбирате. За мене ухото не е завършен процес. Също така и носът, и устата, и очите. Защото ако бяха завършени, аз трябваше да виждам всичко, но понеже не виждам всичко, то имате още вие да работите, още върху вашите очи, уши и пр. Малкото, което може да придобиете, то ще остане за вас. Вие искате едно благо да ви се даде наготово. Във вашия ум седи идеята: баща ви, майка ви да са работили и те да си заминат за онзи свят и да ви оставят всичкото богатство, вие да заповядвате на слугите. Такъв един живот искате вие. Представете си, че ви дам един такъв живот, но ви затворя очите, ушите, носа, устата. Какво ще ви ползува такъв един живот? Ако имаш един живот, който не може да го възприемеш, какво ще ви ползува? Защото животът се възприема чрез слушането, чрез носа, чрез устата, чрез очите. Животът се поддържа чрез очите, устата, носа, ушите.

Някой от вас ще каже: „Учителят точно така говори, както ние мислим.“ Аз бих желал да е така, но не е така. Вие всички мислите, както аз не мисля. И аз често мисля, както вие не мислите. Аз, като погледна някого в очите, който е бил засмян, той, като някой войник, си събере краката. Значи възприел е от мене някоя студена струя, както тия студените струи от църкалата. Защото в дадения случай, той има в мисълта си следното: „Как Учителят ще види, че един ученик се занимава с една млада сестра.“ Този брат разглежда тази сестра, разглежда нейните уши, ръце, очи и казва: „Чакай да ги пипна.“ Не е лошо нещо. Аз пипам стомната, гледам картината, нещата са направени да се гледат. Пипането става или чрез ръцете или чрез очите, ушите, чрез устата. Имате право да пипате, но петно да не оставяте. С очите си ще гледате, но петно да не оставяте. С ухото си ще слушате, с носа си, с устата си, но петно да не оставяте. Това е Божият Закон. Само при такова едно състояние вие можете да бъдете здрави.

Знаете ли какво нещо е да се раздвои човек? Той мисли, че е добър, а пък другите хора са лоши. Такова нещо няма. Не мога аз да мисля, че баща ми е лош, пък аз съм добър. Че аз съм минал по този път, невъзможно е майката да бъде по-лоша от дъщеря си. Невъзможно е дъщерята да бъде по-добра или по-лоша от майка си. Нито пък ученикът може да бъде по-горен от учителя си. Това са принципи, които трябва да стоят в умовете.

Вие не знаете още по какъв ред сте дошли и кое е вашето число. По какъв номер сте. Запример някой от вас имате името Стоян, но преди 100 години, ако бяхте на Земята, какво беше името ви? Преди 100 години какво име имахте на Земята? След 100 години какво ще бъде името ви? Вие ще кажете, че тези неща са отвлечени. Тези неща са отвлечени за вас, но в живота ние приготвяме материал да строим нещо. Любовта към Бога е нещо много реално. Аз трябва да направя нещо. Запример този човек седи там жаден и гладен, няма как да направи нещо. Ще му занесеш малко хляб, за да направи къща. Малко хляб и манджа, това е неговата къща. Това не е за неговата душа. Той като душа не се нуждае от хляб, а неговият кон се нуждае. Ти ще кажеш: „Това не е моя работа.“ Но утре ти ще се намериш в същото положение и другите ще кажат: „Това не е моя работа.“ Когато кажеш: „Това не е моя работа, онова не е моя работа“, тогава кое е ваша работа?

Представете си, че аз седя и мисля, че много зная. Какво ви ползува сега, че много зная? Представете си, че отвън има много въздух и слънце, но не са възприели слънчевата светлина. Какво ме ползува тогаз това знание? Знанието ме ползува дотолкоз, доколкото съм във връзка с реалността на нещата. Въздухът считам емблема, образ на Божествените мисли, водата – на Божествения живот, а твърдата почва считам като емблема на добродетелите в света. Светлината считам за едно благо, което може да ме упъти в пътя на моя прогрес.

Някой казва: „Никога не мога да бъда щастлив.“ Вярно е, че невежият никога не може да бъде щастлив. Но който има знание, може. Невежият никога не може да бъде цигулар, но онзи, който има знание, може да стане цигулар. Под музикант не се разбира само онзи, който свири на цигулката или китарата, но и в живота има музика. В живота има музика и ако знаеш как да наредиш хората, съобразно музикалните закони на хармонията... Вие някой път не си схождате. Някой казва: „Тоя човек не може да го търпя.“ Някой път и аз не мога да търпя струната на своята цигулка, но за да мога да я търпя, позавъртя я, докарам я в съгласие и тогава тази струна, която ми е произвеждала неприятно впечатление, стане ми приятна. Докарвам я в акорд, в съгласие. Трябва да знаеш как да нагласявани. хората и трябва да знаеш сам как да се нагласяваш. Трябва да имаш един основен тон. Щом отидеш при по-простите хора, ти се нагласяваш, а като отидеш при по-учените хора, те се нагласяват. Простият, като го видиш, нагласи го според тебе, не го питай иска или не иска, но дойдеш ли до по-учения, който седи по-високо от тебе, тогава се нагласявай според него. Досега всички вие все знаете да нагласявате. Нагласявате вашите деца, приятели и т.н. Но кой е истинския начин за нагласяване?

В живата природа човек никога не може да си играе. Каквато линия и да теглиш, каквато мисъл и да имаш, всичко, каквото почувствуваш, то ще се впрегне на работа. Ти, като минаваш през Разумния свят, може да ядеш бонбони и със своето невнимание може да хвърляли, малки парченца хартия и те изведнъж ще ги изчистят. В Берлин държат много чисто. Постоянно метат и мият. В духовния свят се пази абсолютна чистота. Всяка една мисъл, чувство и постъпка, ако минете през духовния свят, дето е минал, може да е останал прах от вашите крака, а те ще дойдат да изметат и да изчистят всичко. Вие българите предполагате, че като отидете в онзи свят, ще ви свирят ангелите на китара, ще има угощение три деня. Ако ви дадат маркуч, ще се научите да чистите, да оценявате какво нещо е чистотата. Човек не може да се научи да оценява чистотата, докато сам не е чист. Чистотата е едно здравословно състояние.

Например вие не сте си дали отчет защо някой път не можете да обичате някои хора. Но най-неприятно е човека, когото вие не обичате, може да се направи той да ви стане много обичен. Да кажем един пример: Когато влезете в стаята, когато е много студено и ако запалите печката, да се постопли стаята, то тази, черната печка, [за която] мислите, че е като черен дявол, за нея ще кажете, че е много хубава. Не се заблуждавайте от външната обстановка на нещата. Има една външна обстановка на нещата, тя е етикет, който трябва да се снеме. Щом се постави огъня в печката, тя може да стане ценна. Но има неща, които не може да уподобим на печката, това е в механичния свят. Обаче с човешката душа не е така. Човешката душа не може да уподобим на печка. Човешката душа всякога е имала своята цена и тя никога няма да изгуби своята цена.

А по отношение на човешкото тяло въпросът стои другояче. Аз ви говорих за външната страна на човешкото ухо. Тази линия е линия на ухото. Но ухото може да бъде разгледано отдалече, но ако аз намаля кривината „m“ и я направя права (n), а след това още по-право (q). За учения човек кривите линии са линиите на чувствата, а правите линии са линии на човешките постъпки и съдържат повече електричество. Само онези хора, които се движат по права линия, може да бъдат груби. Справедливият човек се движи по права линия. Ти трябва да минаваш така, че да не влизаш в стълкновение с неговите възгледи. Няма какво да му четеш морал, в какво да вярва. Няма да влизаш в стълкновение с неговите мисли, чувства. Ти внеси нещо ново в него. Един нос, дълъг 1 см, дълъг нос ли е? А един нос от 4-5 см? Има хора, които имат дълги носове, но са всъщност къси носове. Те не са органически, а механически. Има носът по линията на дядо му, значи не е негов носът. Неговият нос е много къс. Има известни линии подвижни. Линията на носа подвижна ли е? Една подвижна линия се отличава по едно, щом видиш подвижни линии, човек ги е образувал. Ти не може да не ги обичаш. Подвижните линии ги наричам линии на човешкото съзнание или на човешкия дух. Когато видиш една линия, която не обичаш, тази линия е механическа. Един умрял човек как ще го обичаш? Даже съвременните скулптори и художници, някой път като рисуват с бои, някоя картина е толкова хубава, доколкото художникът е поставил така боите, че когато светлината иде на картината, става постоянно пречупване, така че, като че картината е жива. Това прави добрият художник. А пък онзи художник, който рисува картини, и няма никакво пречупване на светлината, тази картина не е добра, тя е механическа.

Вие сте скулптор сега. Да направите вашето лице постоянно да изразява вашия вътрешен живот, вашите мисли, чувства и постъпки. Всяко едно движение, всяко движение на ръката ви, на очите ви, всяко движение на косите ви, всичко това да бъде израз на един вътрешен живот, тогава вие ще бъдете красиви. Във вас да има една мисъл, която да е ангажирала ума ви. Та някой път вие ще дойдете до положението, ако не внимавате, да почнете да чувствувате, че сте остарели, в лицето ви има нещо неприятно. Онези пластични линии са изгубили своята красота. Вие преждевременно сте се схумили. Вие може да обновите лицето си, вие може да се подмладите, но се иска много малко усилие, да знаеш откъде да започнеш.

(Учителят начерта на дъската няколко свободни линии.) Един велик художник от тези линии може да направи чудесии. Аз избягвам по възможност да пресека две линии. Ти недей пресича една линия с друга. Едната линия прекарай отдолу. Тя перспективно изглежда, че пресича, но да е отдолу. Ако ти пресечеш, ти ще образуваш един кръст, на който ще те разпънат и ако направиш един кръст от своите мисли и чувства, ти си първия, който ще разпънат на него.

Аз не искам да се спирам на подробностите кой е лош човек. Аз някой път ще се спра да разгледам какво нещо е зло и какво е добро от съвсем друго гледище. Онзи художник, който рисува добре, е добър художник, а онзи художник, който не рисува добре, е лош художник. Онзи цигулар, който свири добре, е добър цигулар, и обратно. Един цигулар, който свири добре, аз зная вече, че не е лош човек. Ако един цигулар свири 10 години и не може да свири добре, зная, че не може да свири добре. Аз съм правил опити и опити. Музиката изразява човешката душа. Онзи ден дойде една певица и показа какво нещо е дарбата, когато човек има развит музикален център. Ако вие нямате един печат, (развит център се разбира) вие не може да имате една дарба. Ако пръстите ви не са развити, не може да имате някаква дарба. Човек да има не какъв и да е палец, не каква и да е ръка. Палците ви трябва да се изменят. Ако аз не разбирам законите, с тази ръка отдавна да съм заминал от този свят. Ред поколения са работили върху тази ръка. Аз познавам силите в моята ръка. Погледна първия пръст, втория, третия, четвъртия, погледна нокътя, меря го, навсякъде намирам българина. Там е написано вътре какво ще бъде в бъдеще. Вие може да знаете тези неща, но ще ги знаете кога? Това не е нещо, което може да ви се каже, изисква се специфична светлина.

Иска някой да му кажа някоя мярка, но той ще приложи тази мярка на тебе. Например малкият пръст показва какви могат да бъдат постъпките на един човек отвън. Малкият пръст всякога показва обходата на човека. Третият пръст, безименният пръст показва жизнените сокове, които идат от Слънцето и които са във връзка с човешкото съзнание. Средният, големият пръст е съединен с онези правилни отношения, които човек има в света. Всички дребулии, вземания, давания, женене, търговия, ще вършиш, поп ще станеш, дреха си купил, този пръст е сметкаджия. Той е най-недоволен. Той трябва да плаща. Показалецът е облечен. Той е конте. Англичаните го наричат „денди дуд“, българите го наричат „гидия“. Палецът съставя човека.

Вие трябва да знаете, че имате уши, нос, очи, уста, но от вашето слушане, от вашето ядене, от вашият нос, от вашите очи зависи цялата ви съдба. Ако дойде един човек при вас, не е сега външната страна, ако дойде един човек при вас и ако не знаете как да се обърнете към него, дясното ли ухо или лявото ухо? Ти ще се намериш в голямо противоречие. Ако ви дадат едно цвете и не знаеш как да го помиришеш, ти ще се намериш в голямо противоречие. Запример дадат ти едно цвете и ти го пъхнеш под носа си. Най-първо отдалече помириши цветето. Остане ли ти да го миришеш под носа си отдолу, то е скъсано. Отдалече, от 2 метра да го миришеш.

Не искам да се обезсърдчите. Вие имате знание и досега това знание ви е служило. Новото знание, новата светлина, която ще ви бъде в новия живот, в който ще вървите, тази светлина ви е потребна. Някой казва: „Учителят събрал тези хора около себе си от кол и въже.“ Аз не съм антика. Вие сте специфични семена, за които търся почва да ги посея. Ценни работи има във вас. Някой ме пита: „Кажи ми, какво съм бил в миналото?“ В него седи много дребна идея: какво е бил в едно или две прераждания. Какво да му кажа? Преди 200 години бил един ходжа, с турска чалма. Какво да му кажа сега? Взел корана, той бил ходжа, но нищо не е разбирал, ходил е в джамията и сега дошъл тука и станал християнин. Той ще разбере Христа толкоз, колкото е разбрал корана. Аз разглеждам другояче. Аз разглеждам нещата така, както Бог ги е създал. В какви дрехи човек е облечен за мене е безразлично. Дреболиите не определят човека. И сегашното ви положение не определя човека. Има други съществени неща, които определят човека. Върху тях трябва да се спрете. Вие не мислете, че нямате ценното в себе си. Някой път мисли човек, че не е даровит. Всички вие сте даровити. Вас са ви убедили в миналото, че вие нямате дарби. Те са ви заблудили. Семето може да съдържа много качества в себе си, но то, ако не се тури в почвата, ако не дойде в съприкосновение с природата, то не може да се прояви.

Туй като ви говоря, аз ви водя в един свят с друго съзнание. И ако вие сте готови, ще влезете със съзнанието, с което много може да почерпите. Някой път тяхното съзнание може да ви спъне. Моята свобода, която аз имам, може да ви спъне. Ако един светия се качи на коня отгоре, нали се проповядва, че не трябва да се прави никакво насилие. Ако го срещнем някой, който сега е повярвал, ще каже: „Как се качи на коня? Трябва да се остави коня свободен.“ Христос, като влезе в Йерусалим, защо се качи на кон, не на кон, а на магаре? Христос казва – всички, които ще дойдат да проповядват неговото учение, ще приличат на магаре. В магарето има една устойчива черта, която в коня няма, нито мечката има, нито вълкът, нито лисицата. Магарето разбира живота. Ти не може да го накараш да пие вода каквато и да е. Пусни го при 20 чешми, то ще избере най-хубавата вода. Големите уши показват, че това магаре е пълно с чувства и то не си е изгубило характера и в което село влезе, все ще си даде мнението.

Ако човек е слаб, няма твърдост, няма воля, нека си купи едно магаре, да язди магарето и ще придобие нещо. Но инак не препоръчвам човек да язди магаре. Като се качиш на магарето потупай го, поглади го. Магарето няма тщеславие, но гордост. Дали има някое същество по-горделиво от магарето? Понеже има най-голямата гордост, затова го възпитават. Всичките нещастия, които идат на магарето, идват от това, че е много горделиво. Един недостатък има само магарето, че е много горделиво. Ще турите сега това на формата, но в магарето седи едно разумно същество. То носи тази назадничава форма, но зад тази форма има едно същество, което ви казва: „Опичай си ума, инак ще имаш моята опитност.“ Това е за онзи, който разбира.

Ушите трябва да бъдат големи. Но, ако имате големи уши, а сте един сиромах човек, какво се ползувате от големите уши? Големите уши трябва да дават, да е богат, че да дава. Да проявява щедрост. Големите уши показват изобилни чувства, да дава, но един бедняк, който няма пет пари, защо му са големи уши? В него ще се зароди желание да взема, а не да дава. Когато се казва „големи уши“, се разбира по отношение на цялото лице. Големите уши трябва да вземете по отношение на цялото лице. Измерете широчината, дължината на лицето и ушите и ще си направим някой малки опити. На някой от вас ще прегледаме характерните, съществените неща и отличителните черти, от които зависи този прогрес. Та като влезете в Невидимия свят, ще ви измерват. Казано е: „Претеглен си.“ Ще те претеглят, ще те премерят. Ще оставиш да те измерват. И лицето ти ще измерят, и тялото ти. Най-учените същества ще дойдат и като дойдете до мярката, ще влезете в Царството Божие. А който не е дошъл до мярката, ще го върнат, за да се доправи. Ти ще се върнеш да се прераждаш още. Човек трябва да има едно съвършено тяло. Писанието казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло.“

Вие искате да обновите вашия ум, трябва да имате любов към вашия нос, да ти е приятно, че имаш някаква фирма, но ако нямаш тази фирма... После, имаш фирма на очите си. Благодари на Бога, че може да гледаш. Погледнеш един човек, благодари, че си го видял. Ти сега казваш: „Това не гледай, онова не гледай!“ Че какво трябва да гледа човек? Вие трябва да се упражнявате да гледате. Като погледнеш, да видиш хубавата страна. Лошата страна всеки може да види. Да видиш хубавата страна, това е същественото. Този човек има ум, чувство, сърдце, воля. Това са Божествени неща. Може да не са проявени, тъй както трябва, но това е въпрос само на време. После, погледнете челото, и то представлява Божествената страна. Някои от нас в Божествения свят едва пъплите нагоре. Някои имат голямо чело 6-7 см високо и 12 см широко. На някой главата е гола. Голата глава не представя челото.

Има перпендикуляр, който се спуска от корена на носа. Вторият човек е по-умен. Двете челюсти може да бъдат издадени навън. После е важно ушите нагоре ли са турени или надолу. Колкото ушите слизат надолу, е по-добре. Ушите трябва да слизат надолу. Между палецът и ушите има съотношение. За тях важи същият закон. По-добре е да слиза палецът надолу, тогава моралните чувства са по-развити. Също така и ушите трябва да слизат надолу. Палецът постоянно слиза надолу в човека. В ред поколения слизат и ухото слиза. И вследствие на това главата се качва нагоре.

Ако главата е ниска, тя е едноетажна. Ако е средна, тя е двуетажна. Ако е висока, тя е триетажна. Триетажната я наричам висока. Физическият свят е съграден в човека. Духовният свят е съграден в човека. Божественият свят сега се съгражда, 1 см има височина Божественият свят в човека. Мозъчното устройство на Божествения свят е 1 см. Трябва още малко, 5-6 см да се повдигне главата нагоре. Тогава ще имаме в бъдеще една правилна глава на 3 етажа. Долната част е физическа, средната е духовна, а горната е Божествена. Най-горе са поставени Божествените чувства. Ухото е една мярка, която показва. Перпендикулярът, спуснат от центъра към горната част на главата, до оная линия, прекарана между двете уши, образува една площ. Този перпендикуляр показва същинското развитие на човека догде е достигнал той.

Аз не искам да ви спъна, понеже при сегашното си развитие, вие трябва да държите направлението, по което вървите. Трябва да придобивате знание, за да развивате вашето естество. Например музикантът не трябва да се спъва със своята музика, художника със своето художество. Жената със своето домакинство. Ти трябва да знаеш, че си изпратен да учиш. Жената е изпратена, за да изучи закона на Любовта, а пък мъжът – да изучи законът на Мъдростта. А пък разните дреболии трябва да ги оставим на заден план. Идеята, която трябва да седи, е следната: Вие не трябва да се обезсърдчавате. Вие се обезсърдчавате и казвате: „От мене нищо няма да стане.“ По този начин вие си нанасяте голяма вреда на себе си и при това не вършите Волята Божия. Значи аз не одобрявам това положение, в което Бог ме е поставил. Ако аз съм верен в това, малкото, то от това зависи моето бъдещо положение. Ако аз не съм благодарен, то и за в бъдеще ще бъде същото. Ако Бог ме прати цар да бъда, то са външни неща, не са важни, но ако бъда поставен да отслужвам на хората, то ще подобри положението, за да се прояви моя характер. Всеки от вас може да бъде цар. Цар може да бъдеш на своите мисли, желания и постъпки. Заповядай на една своя мисъл, на едно свое желание, на една своя постъпка. Например ти кипнеш някой път, кажи: „Чакай, чакай, цар си.“ Намери този слуга. Че си кипнал, хубаво е, водата, като не е кипнала, не е завряла. Не е лошо да се кипне. Аз не казвам да не се гневите. Гневете се. Хубаво е. Някой казва: „Аз много богатство не искам.“ Не говорете така. Той не иска богатство, какво иска тогава? Той казва: „Аз искам само да преживея.“

Ние говорихме по-напред за човешките очи. Вие седите и си стискате очите. Защо си стискате очите? Едно от най-големите изкуства в света, безстрашието на човека седи в това да знае как да гледа на нещата. Тебе те е страх да погледнеш на една мечка, настръхваш. Някой се занимава със спиритизъм. Дошъл да види духа и му настръхнали космите. Защо те е страх от духовете? Ти вярваш в Бога, а пък те е страх от духовете, от някои хора, от една жена. Ако Господ е навсякъде, тогава от какво има да се плашим? Че ако при тебе дойде една жена, тя е изпратена от Господа, да те изпита. Тя е един професор, тя ще дойде, ще се засмее насреща ти, ти се сепнеш, тя те изпитва. Тя се усмихва и ти веднага мислиш, че тя мисли за любовни работи. Ни най-малко. Или ще те погледне накриво. Тя ни най-малко не те е погледнала на криво. Но иска да ти каже, че не гледаш добре. Иска да ти каже, че ти правиш така. Или тя си обърне гърба, тя иска да ти каже с това, че твоят характер е такъв и че ти все гърба си обръщаш към хората. Ти казваш: „Той не трябва да си обръща гърба към мене.“ Но и ти не трябва да си обръщаш гърба си към други. Запример баща ти е написал 10 писма, а ти си правиш оглушки. И не виждаш, че някой брат иска да му помогнеш, а ти не искаш да му помогнеш. Често при мене са идвали някои хора, които имат някаква нужда. Например за Великден не му стигат парите за дрехи, дошъл и от мене иска пари за дрехи. Защо му са дрехите?

Щом аз обръщам внимание, как ще се обърнат хората към мене, това е външна страна. Обходата на хората към мене ще зависи напълно от отношението, което аз имам към Невидимия свят. Ако аз съм един човек разумен и разполагам с всички блага, то като вляза в едно село и бръквам и давам на този – на онзи, тогава цялото село ще ме обича. А пък аз, като искам от този хляб, от онзи хляб: „Да си отиде този по-скоро.“ На Гръблашев му казали: „Как те е пратил Учителят, пък не ти е дал пари?“ Той трябвало да каже: „С пари всеки може да проповядва, а без пари, трябва да се проповядва.“ Той ме попита да отиде ли на запад. Аз не му отговорих навреме, побавих отговора, но той отиде без да чака моя отговор и имаше една хубава опитност, там при землетресението. На улицата го заварило землетресението. Та не бързайте. Ако бързате, ще отидете в един град, в който има землетресение.

Вие казвате: „Остаряхме.“ Човек не може да остарее. Стига нещата да дойдат навреме. Знанието приложете. Аз искам да работите върху себе си. Ако ви дам упражнение за ушите, ще кажете: „Защо да си бутам ушите?“ Непременно трябва да бутнеш някой път ушите си, веждите си, ушите си, устата си, носа си, само трябва да знаеш по кое време. От това пипане ще зависи доколко ще бъдеш умен човек. И ако не знаеш как да се обхождаш със себе си, ти няма да знаеш как да се обхождаш с другите. Ако нямаш уважение и почитание към себе си, няма да имаш такова и към другите. Така ще се образуват бъдещите отношения между вас и бъдещите постъпки между вас.

Между вас не може да се образува любов, ако вие не разбирате душата. Някой път вие не се обичате. Аз, за да обичам някой човек, някой път има 3 или 4 души между него или някой път трябва да има 10 души или 100 души между мене и него. Аз мога да ви изясня това. С всеки човек прямо вие не може да имате съприкосновение. Влизаш в един дом, искаш да се запознаеш с жената. Ти нямаш право да се запознаеш с жената. Най-първо ще се запознаеш с мъжа, после – с жената. Или най-първо ще се запознаеш със синовете, с мъжа и после те да те препоръчат на жената или братът да те препоръча на сестрата. А пък ти отиваш направо при жената. Жената отиде някъде и веднага се запознава с мъжа, но веднага й дават път. Някоя сестра казва: „Аз съм свободна.“ Ти си свободна, но не си умна. Ще намериш сестрата в къщи, ще намериш дъщерята и тя да те препоръча на баща си или на брата си. И тогава ти си умен човек. Това е в реда на нещата. Иначе нарушаваш реда на природата. Тогава не си влязъл по правия път, не си постъпил както трябва. По правия път трябва да вършим нещата. Ние не вървим по правите пътища, които Бог е начертал. Ние искаме да вървим все по права линия. И по права линия, и по крива линия, и по счупена линия, и по всички линии върви, само Волята Божия да извършваш.

Отче наш

12 година на Общия Окултен клас
30 беседа, 12.IV.1933г., сряда,
Изгрев, София

Слушайте разумното

5 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета от 1-во Послание Петрово, 12 стих от 4-тата глава.

Не смесвайте страданието със скърбите и мъчението. Страданието е един Божествен подтик, туй, което въздига човека, туй, което го изкарва от неговото инертно състояние. Скръбта е украшение, създадено от човека. Мъчението е друго украшение. Аз ги наричам човешки панделки, които хората окачват навсякъде. Разликата е тази, че в страданието човек се въздига, добива сила. Щом дойде страданието, човек има благородство, а в скръбта и мъчението той се смалява, става дребнав, като някой щурец. Туй, което е човешко, смалява; туй, което е Божествено, въздига. В какъв и да е смисъл, дали е отрицателно или положително, всякога въздига Божественото. Някой от вас му е дотегнало да страда. Не, че му е дотегнало да носи скръбта. Скръбта е един товар. Никой не ти дал да носиш раница. Може да туриш на гърба и да я носиш колкото искаш, необходимо е – когато дишаш. П[ъ]к туриш известен товар, но този товар е непотребен. Между дишането и товара на гърба ти има голяма разлика. Една раница на гърба ти не може да придаде сила. Тя ще ти отнеме. Кога ще придаде?

Говори се върху ухото, върху носа, устата и очите. В ухото трябват три неща да научите. Ухото слуша три неща. Ухото слуша необходимостта, изискванията и желаемостта, туй което човек желае. Кое е необходимо? Необходими са завършените процеси, механическите, завършени процеси. Ти слушаш командата на един военачалник – кръгом и ти тръгнеш. Ухото схваща. Какъв процес е това? Не е органически процес. Команда навсякъде има, ти служиш някъде. И детето от леглото изпращаш, да ти донесе вода; и стопанинът на къщата заповядва на стопанката да иде да цепи дърва, команда е това.

А де е изискването на ухото? Когато ухото се е свикнало на командата, то има особена форма. Заекът запример слуша, като кажеш: бягай, и бяга. Само като трепнеш, той подскочи. Какво е ухото на заека? На магарето и на заека ушите са се проточили от голяма команда. Това са същества на ред и порядък. Ти искаш ред и порядък, механически мислиш за заяка и за магарето. От голямо слушане, от големи заповеди, които постоянно им се дават, техните уши са се проточили. Това е физиологически процес. Съвременните наблюдатели са забелязали, че на всичките престъпници, на всичките крадци са по-дълги техните ръце. Туй се обяснява с простия физиологически факт, крадецът мисли да бръкне в някой джоб. И като мисли така, кръвта отива в ръката. И като са мислили така ред поколения, ръцете са станали дълги. В маймуната запример, в орангутана ръцете са дълги, понеже като иде – плодните дървета, тук вземе, там вземе или иска да хване – проточили се. Всички убийци и престъпници, ръцете им са къси и дебели, защото в убийците няма желание да си проточи ръката.

Ако вие постоянно слушате еднообразни движения, механически, вашето ухо ще вземе известна форма. 10 – 15 години слушате заповеди, то ще вземе формата на командата и ако наблюдавате, като видите ухото, ще знаете, че то е един послушник, на команди. Аз, ако разбирам, един слуга дали е слушал командите или не, като погледна ухото, ще разбера. На някой, като погледна, рекох: „Ти още команди не си се научил да слушаш, не си свършил.“ Има ухо взискателно. Аз го наричам ухо на дълга. Казва: „Това е мой дълг, моя длъжност.“ Такива уши има, които са на дълга, те имат особена форма.

Третата форма на ухото е ухото на желанието и аз го наричам „ухо на удоволствието“. Човек иска да бъде аристократ, да си почине малко, да е добре облечен, да се покаже пред хората, да го славят, да се въздигне, голям човек да бъде. Едно ухо има на необходимостта, друго на изискванията и третото ухо на какво беше? – На желанията. То е ухо на удоволствията.

Сега вие вземете честното ухо. То е обща форма, то е принципно. Под думата честно ухо, разбирам онзи преходен пункт, онази преходна граница, от дето човек е минал от животинското състояние. Под животинско състояние разбирам едно животинско разбиране, дето чувствата са играли най-важната роля, не мисълта. Едно животно никога не мисли за последствията. Един вълк, като дойде в кошарата, не мисли за последствията. Той мисли как да вземе една овца. То е желание у него. Лисицата, като се приближи при един курник или мишката, като се приближи при някой капан или при някой сандък, то е едно желание, но какви ще бъдат последствията, никак не мисли. Като се затвори капана, тогава мисли. Някой път можете да вземете някой капан, Да видите как мисли мишката в капана. Мърда муцуната, а това е вече мислене. Казва: „Как стана туй? Какво аз желаех и какво ми дойде до главата.“ Не може да си даде никакъв отчет. Желанието беше отлично, такова хубаво желание да не се постигне!

Някой път се смеем на мишките, на лисиците, на вълците, но във всички вас има такива желания. Сега не искам да ги сравнявам, понеже не искам да се връщам назад. Но всякога, когато човек има едно желание, иска да го прокара, без да е мислил, той мяза на един вълк или на лисица или на мишка. Ще мисли после, щом се намери вътре. Човек трябва да се спре именно преди постъпката, преди желанието и да каже: „Искам ли аз да взема ролята на един вълк? – Не искам. Искам ли да взема ролята на една лисица? – Не. Искам ли да взема ролята на една мишка? – Не искам. Въпросът е свършен. Ще взема ролята на един човек, който мисли.“ Сега Господ защо създаде мишките? – Да покаже, че като нея не трябва да постъпваш. Защо създаде вълка? Да ти покаже, че не трябва да постъпваш като вълка. Защо Господ създаде лисицата? – За да ти покаже, че не трябва да постъпваш като нея. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на вълка. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на лисицата. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на мишката, но да бъдат като желанията на човека. Защото, ако имаш желанията на вълка, на лисицата и на мишката, ти не би се ориентирал.

В сегашните измервания трябва да имате няколко пункта, за да направиш едно измерване. Само с една точка ти не може да направиш нищо. Следователно геометрически вълкът, лисицата и мишката, това са пунктове. За да дойдеш до известно заключение по въпроса, който разискваш, те са едно предметно учение. Запример от де е излязла десетичната система? От къде е взел човек? Той се е научил да брои от ръцете. Като дошли учените хора, те, като търсили как да изразят и те, като мислили, мислили, намерили носа и от там започнали. След туй, какво да му турят на този нос? Учените хора разбрали [избрали] едно число, което да е отрицателно число и след като мислили и намерили в природата човешкото ухо. Вие казвате: „Това е едно съвпадение.“ Или може да кажете, че те взели от яйцето единицата, но яйцата отпосле дойдоха.

Човек е взел предметно учение от своята ръка. След туй, дълго време три неща са му турили. Условията на единицата се дава чрез ръката. След туй има онова число на равновесието. Числото 3 е на равновесие. Човешките вежди това. Във веждите има триъгълник. Човек е едно елипсовидно същество. Ако се прекара един конец, какво ще се направи? Ще се образува елипса. Триъгълникът е мярка, с която можем да мерим двата полюса на човешкото същество. Какво е ръстът ти? Когато полюсите са надалеч или наблизо, имате две различни положения. Затуй когато носът е по-дълъг, човек е по-умен, колкото носът е по-къс, веднага в него чувствата му вземат надмощие. Дължината на носа показва преимуществото на умствените сили. Когато носът е къс, чувствата преодоляват. Следователно от дължината на носа ние съдим за преобладаващето влияние или на ума или на чувствата.

Ще вземете общата линия. Тъй, както гледам вашите носове, перспективно някои носове се гледат, че са къси, но то е самоизмама. Носът може да е дълъг и широк и вследствие на това изглежда, че е къс. Някои носове са къси, но са сплеснати, изглежда, че са дълги. Носът трябва да се гледа по отношение спрямо цялото лице.

Сега тия разсъждения не са за практическия живот. Ако вземем един човек, който не може да разсъждава от последствия към причина и обратно – от причината към последствията, той ще каже: „Какво отношение има тук?“ Даже на един съвременен геометрик или математик да му разправяте за това, той ще каже: „Не ми говори такива работи, съвсем друго положение е.“ Хората са образували тази система, но туй броене, което ние имаме, то е дошло от Невидимия свят. Човек е построен математически, геометрически, според една форма, която ние не знаем. Каква е формата? – На един по-висш свят, от който човек е излязъл. Тук той само си носи бюджета, разноските му са останали горе, той носи само бюджета си тук. Този бюджет е временен. Един ден той ще се облече в тялото си, в което ще живее, в което е бил направен.

Сега, ако речем да се спрем, да разискваме какво е тялото на безсмъртието, ще се оплетем. Вие мислите, че той е тук. Виждате един ден баща ви, майка ви, туй тяло, което вие считате реално, то престава да функционира и виждате баща ви, майка ви са си заминали. Тялото престава да функционира, няма кой да тури въглища, няма кой да тури вода. Машина има. Като дойде онзи машинист, тръгне машината. Значи тази машина, с която си служи този механик, тя е временна, тя не е негова собственост. Той, като се научи, свърши си работата, слезе от машината. Тялото, в което живее, то е временна машина. Един ден той трябва да напусне и като дойде до последната станция този механик трябва да си почине. Онези, които не разбират законите, ще кажат: „Еди кой си умрял.“ Има умиране, ако гази машина се разруши. Ако тази машина се сблъска, този механик, кой е или как се казват тия, които карат локомотивите? – Машинист. Думата машинист за вас е разбрана. На български какво значи машинист? На вас машинист ви е толкоз известна, колкото крава като кажеш. Ти казваш крава, но какво нещо е кравата. Мислиш – същество, от което доиш мляко. То е само външната, механическата страна. Но ония черти, по които се познава кравата, вие още не ги знаете. Всякога мислиш за кравата: туй, което може да ни даде мляко.

Този въпрос за образуването, тази е една подвижна единица, тя носи сама по себе си. Най-хубавата част от света се възприема чрез нея. Най-хубавите възприятия човек ги възприема чрез храната. Тази част на впечатлителността (носът), когато ние много възприемаме, когато някой път нервната система е силно възбудена, не може да спите. Когато не може да спите, аз ви давам един метод как да спите. Трябва да вземеш някой път някое наркотическо средство. Концентрирайте ума си на върха на носа. И като концентрирате ума си на върха на носа, за половин час ще заспите. Не, да се приспиш, че да не може да се с будиш, като мислиш за носа си, тури числото 5-6, че като заспиш да се събудиш, за да знаят слугите ти, които ще те събуждат. Онези, които са зад носа, ще те събудят навреме.

Тъй като говоря, лесна работа е, но като направите един опит, опитът не може да излезе сполучлив. Изобщо, щом се безпокоиш, много не вървят работите. Но няма какво да плачеш. Започни да мислиш за носа си и веднага ще изчезне скръбта. Понякой път се запитайте защо човек трябва да плаче. Аз съм гледал мъже и жени плачат. Случило се е нещо и плаче човекът. Казва: „Защо се е случило?“ – Случило се е. Рекох, и да ти обясня защо се е случило, нищо няма да те ползува. Тамън ти обясня защо се е случило и той казва: „Другояче не можеше ли да бъде?“ То е цяла философия. Хубаво нещо е за разсъждение. Понякой път и аз питам защо туй се случило. Той започне да обяснява. Често ми се е случвало някой да дойде при мене и ми разправя, че някой го е ударил в главата. Питам го: „Как си го обясняваш?“ Той седи, седи, казва: „Иде ми на ум. Преди десетина години казах една дума на този човек. Види се някой ким* е имал. Обидих го и заради това ме е ударил в главата.“ Да кажем, възможно е, вероятно е, но той не може да намери никаква причина за това, което му се е случило, тогава как ще си обясните? Но все си има една малка причина. Малката причина седи някъде или близо или далеч. Един човек може да те удари по единствената причина: ти си минал и го погледнал така несъзнателно и той се докачил. Дигне ръката, като че с погледа ти си го ударил. Може причината да е много близка. Ако на този човек, който минавал там, покрай него, който му се усмихне, поздрави го, ни най-малко няма да го хлопне. Минават двама покрай един военен пост. Минава единият и войникът с пушката го повалява на земята. Иде другият и казва: „Извинете, аз виждам, че е забранено.“ Първия го удря, а вторият се възползува. Той казва: „Ще извините, аз съм попаднал тука“, войникът вземе друга поза. Войникът е под команда и той казва: „Тук не може да минават.“

Та рекох, в живота, помнете, има много военни постове. Цялата природа е пълна с военни постове. Дали си мъж или жена или дете, все таки може да приемеш един удар на пушката. Та когато ние говорим за законите на природата, подразбираме един войник, който седи с пушката. Ако не си внимателен, той може да постъпи така, както не би желал. Туй знание ви се дава, за да може да се ползувате, да не попадаме в ненуждни мъчнотии и скърби и света. Страданията са общ ход на работата.

Та рекох, сега ще помните ухото [на] необходимостта, какво е. Аз ще ви дам, отношението е това: то си има команда. Такова ухо ти трябва да го командуваш. Трябва да заповядваш. Онези, които имате дом, къща, вас ви възпитават с команда, понеже идете от положението на необходимостта. Защо се е образувал дома? Домът е едно възпитателно средство на човешкия дух, да се научи човек да слуша. Като започнеш, в едно положение, [ще] ти заповядват – в едно прераждане, второ, трето, четвърто, десето, стотно прераждане. Ще заповядва жена ти, господарят ти, докато се измени ухото ти отгоре. Защо е създаден дома? За да се измени ухото на човека, за да знае разумно как да слуша. Защото най-първо необходимостта трябва да се яви и после ще дойде свободата. Свободата се явява като разумен процес на разумността, после се явява разумността. Казвате: „Защо са страданията в света?“ За да стане човек умен, нищо повече. Умният човек таван си прави вътре. Щом влезеш в една къща, виждаш, че таван има този човек. Показва, че има желание да се поправи. Сега ще кажете: „Ами, че нашият салон и той си има таван.“ Кой няма таван? Имаме таван ние 5 греди, които са хоризонтални. Всяка греда показва една степен. Таванът е от различни степени. Нашият таван върви във вид на стълба. Ние сме спазили същия закон.

Та рекох, ухото играе една от важните роли в механическите процеси или в разумния Божествен свят, човек да се научи да слуша. Най-първо, най-хубавото, което човек може да слуша в света със своето ухо, то е човешката реч и музиката. Вие не може да имате едно хубаво, красиво ухо, което не може да схваща правилно човешката реч, което не може да схваща правилно музикалните тонове. Туй ухо не е построено правилно. Аз наричам „разумно ухо“, което правилно схваща звуковете на речта и правилно схваща музикалните трептения. То е вече разумното ухо, с което може вече да се работи. Затова на човека трябва да му говорите. Командата е необходимост, тя предшествува. За да дойдем до разумното ухо, обикновено за разумния живот, непременно трябва словесно говорене или музика, нали?

Всички трябва да се учите да пеете? Вие сега пеете, аз ви слушах горе, като пеехте „Грее слънцето“. Тъй не се пее. Най-първо, като пееш, трябва да се слушаш. Като изговаряш думата, трябва да имаш желание да чуеш думите. Думите сам да ги слушаш и да ти е приятно, че си чул. Най-първо произнесеш една дума, кажеш: „любов“. (Учителят я изговаря натъртено.) Това не е музикално. Те ще те бият, ако любиш и кажеш по този начин. Ако ти така произнесеш думата „любов“ на твоята годеница, тя ще ти каже: „Ха, да си вървиш.“ Аз, ако бях мома и онзи, който би ми казал така, аз ще си обърна гърба. Това не е любов. Това е необходимост в света. Като кажеш „любов“, така тихо ще изговориш, че да чуеш. То е най-деликатният звук, който може да чуеш. Няма по-деликатен език от любовта. Тя е толкоз близо, като чуеш, ти мъртъв да си, пак ще оживееш. Затуй щом дойдете до любовта, тихо говорете и като кажеш веднъж, не повтаряй. Любовта не обича да се повтаря. Като говориш на себе си, любовта продължава този звук.

(Учителят пее тихо.) Този начин на пеене показва един извор, който тече някъде. Вие някой път мислите, че сте много добри, че сте поумнели. Представете си, че ви внесат в един свят, дето хората са крайно интелигентни и крайно добри. Какво ще представяте вие? Пренесете се от школата като делегати в един по-горен свят. Вашето положение ще бъде такова, както да пратите едно дете между математици. Туй дете да е делегат, да вземе участие в ония разисквания, които математиците ще имат. Такова ще бъде вашето положение.

Казвате: „Аз зная нещо за ухото.“ Какви работи има ла се учат за ухото, тия гънки вътре, после от колко милиона нишки е създадено. Има вътре нишки, които издават тук, предават човешката реч, предават музикални тонове, трептенията. Има специфични места. Музиката зависи ш ухото. Какви са тия ъгли. Ухото много добре трябва да бъде обработено. Колкото по-добре е обработено ухото, толкова по-добре ще възприемете речта. Ухото трябва да е завършено. Ние не може да предположим един ангел с едно дефектно ухо, той не може да бъде ангел, ако има най-малкия дефект на ухото. Той трябва да дойде на Земята и да си изправи ухото. Земята е една работилница. Когато н1;кой ангел съгреши, изпращат го на Земята за ремонт.

Нали знаете онзи пример, един ангел съгрешил и от Небето го изпратили тук на Земята, да се въплоти, да научи три неща. Мисля, че знаете тази приказка. Ако не я знаете, ще я намерите и ще ми я кажете, да я прочета и аз. Защото и аз се интересувам от нея. Всякога, когато човек дава внимание, как се говори някъде, ако ви дават, вижте какво е ухото на говорителя. Аз бих ви дал едно правило: никога не слушайте един сказчик, който няма едно правилно ухо. Всеки един говорител, когото слушате, да има хубаво ухо. Ако слушаш един човек, на когото ухото не е добре завършено, една дума като каже, върви си, не отваряй никакъв разговор, понеже този безполезен разговор ще се отрази върху тебе, той няма да ти каже нещо умно. Тогава вие един с друг няма да се срещате, но трябва да разбирате какво да е ухото. Едно ухо, гледано перспективно, горната част трябва да има форма.

Туй ухо е надеждно във всяко отношение. На това ухо може да разчиташ. Ако тази форма се измени, тя ще се измени по някакви вътрешни причини. Следователно ако ухото се деформира, то се деформира по причина на човешките мисли, чувства и желания. Следователно ухото ще вземе такава форма, каквито са мислите и желанията. Ухото е наследствено, повечето е наследствено. Тепърва трябва да работим, да пресъздадем малки прибавки на ушите. Сегашните уши, аз ги наблюдавам, все са наследствени, дядо ви, прадядо ви са работили и ви са оставили сега да ги моделирате малко. Заслужава 5-6 години да работи човек да ги посвети, да моделира своето ухо. Като идете в оня свят, туй ще ви бъде една придобивка, пак ще имате това ухо. Между най-висшата среда на ангелите, пак ще носите това ухо с вас. Тъй както е ухото, каквото е тук на Земята, такова ще бъде и горе. Каквото е горе, такова ще бъде тука. Онова, което ние придобием на Земята, ние го носим със себе си. Като се качим в духовния свят, пак ще имаме приблизително такова тяло. Туй тяло ще мяза на духовното тяло.

Всяка една придобивка, в каквото и отношение да е, и най-малката придобивка, в някоя част на тялото или пък някъде малък дефект, един завършен резултат е. И вие ще го носите със себе си. Те наблюдават и вътрешно те знаят причините, но същевременно един ангел, като дойде на Земята, ще гледа човешкото ухо. Те са физиономисти първокласни. Като погледне ухото, веднага вижда какви последствия ще дойдат, мисли и за причината. Някой път ухото отвън е правилно, няма никаква погрешка. Този ангел знае причините. Те не седят в един индивид, а са посторонни, а онзи, който не разбира, той ще има криви заключения.

Та това е един резултат, външен резултат, който трябва да изучавате. Ухото е в процес на развитие. Ухото у нас още не е завършено, лицето на човека и то не е завършено. Казвате: „Бог направи човека по образ и подобие“, но съвременните хора още не са направени по образ и подобие Божие. Те имат възможности, но нашите уши не са завършили своето развитие. Има много да се развиват. Носът ни и той е недоразвит. Устата са в процес на развитие, ушите и те са в процес на развитие. В туй развитие, в което сега се намираме, то показва степента, до която сме дошли, доста голям път сме изходили и сега в света има доста красиви уши, които можем да вземем като образец. То е успех.

Някой, които не разбират законите, може да се обезсърдчат и да кажат: „Аз нямам хубаво ухо.“ Ухото всякога може да го поправиш, стига да обичаш туй ухо, т.е. в ума ти трябва да се роди една мисъл. Един органически процес може да се усили, може и да се спре. Аз не искам да се спре. Има един процес в слънчевия възел. Не искам да ви кажа мястото, близо е над пъпа и под лъжичката, има една междина и там някой път нещо ви говори. Вие в ума си много правилно разсъждавате, а тук долу, едно същество ти казва точно обратното на това, което ти мислиш, горе ти си едно разумно същество, а долу опак човек. Светиите, това са го претъпели, отдолу онзи псува, а онзи отгоре благославя. Та най-голямото мъчение на светиите е, когато са дошли до това положение. И те се чудят как е възможно. Горе да благославя, а долу да псува. Чуди се, моли се веднъж, дваж, триж, но от молитва не взема. Някой път утихне, нищо не казва. Някой път може да се обяснят причините какви са. Мнозина от вас, като дойдат до тази област, стават много мълчаливи. Там човек трябва да бъде гениален, за да може да излезе от този изпит.

Когато се изучава физиономически ухото, носа, човек трябва да ги изучава принципално. Аз гледам носът е къс, но възможно е този нос в 5 – 6 години да се измени. Той няма да стане ангел, но все таки ще има едно подобрение, може да бъде 10 пъти по-добре, отколкото първоначалното. Сега на мнозина хора трябва да се поправят ушите, устата. Най-големи дефекти съществуват в ушите и в устата. После съществуват големи дефекти в носа, в очите. Но поправянето трябва да започне с ухото, с устата, да се поправят възприятията в бялата раса. В черната раса имало чрезмерни дефекти, дефекти в устата, а в бялата раса, както са вървели има един дефект – изтъняването на устните, на двете бърни. Не е здравословно да има човек тънки устни. Човек не може да бъде здрав, ако устата образуват една линия. Всякога трябва да се остави устата свободна и затуй човек понякой път заспива, да си отвори устата. Другояче волята поддържа стиснати устни. Някой, когато иска да покаже, че има воля, той стисне джуките си. Срещам някой стиснал си джуките. Някоя мома срещам, стиснала си джуките. Рекох и: „Няма какво да си стискаш устата.“ Някоя майка и тя си стиснала джуките. Някой свещеник си стиснал джуките, няма какво да си стискате устата. Той си стиска устата, хвана го за ръката, раздрусам го: „Отвори си устата“, и той веднага я отваря. Той, за да си стисне устата, той е по-силен от мене. Имате право да си стискате устата пред един човек, който е по-слаб от вас. Пред него може да си стиснеш устата. По-силният като срещнеш, ако искаш да минеш благополучно, устата трябва да бъде отворена. Стиснеш малко, ти ще възбудиш в този човек всичките действия в природата. Природата всякога мачка същества слаби, които се мислят за силни. Тя особено удоволствие изпитва да ги мачка.

Това са сега общи твърдения, които според съвременната наука се нуждаят от доказателства. Може лесно да се докажат. Тази теория може да ви докажа. Да ви изпратя 10 души в София със стиснати уста, навсякъде по един начин. Като се върнат, изказват своята опитност. 3-4- 10 души да изпратя с отворени уста, те според другото правило, те като се върнат, другите отиват. И едните и другите да идат по работа. Да кажем, отивате в някое министерство, отива, иска служба. Пък със стиснати устни е, погледне го инспекторът и казва: „Нямам време.“ С всяко стискане за природата няма лъжа. Щом стиснеш, в природата става едно изменение, щом отпуснеш устата, в природата пак става изменение, ако аз стисна очите, става изменение. И в религиозния живот, в който и да е живот и в светския става изменение. В каквото и положение да си поставите очите, веднага съответно влияние има. Всяко едно наше движение произвежда един малък ефект и се регистрира някъде. Природата отбелязва всяка постъпка, мисъл, движение и няма което да не е регистрирано, забелязано някъде. Защото един ден в бъдещето, вие ще четете, като на кино, всичко каквото е било скрито – покрито, тайно и всичко ще гледате така и ще ви бъде много приятно.

Но при сегашните условия, при които ние минаваме, понеже човек има туй чувство, за понятията за хубавото и красивото, ако му кажете, че ухото не е хубаво, веднага ще му стане мъчно. Той си тури най-първо ръката. Ръката може ли да познае дали ухото е правилно или не? Ако искаш да знаеш дали има правилно ухо или не, аз да ви дам един метод. Ти си тъжен, скърбен, прекарай дясната или лявата си ръка покрай ухото, след като прекараш, ако ухото е хармонично направено, веднага ще намериш едно видоизменение в твоето състояние. Ако прекараш лявата си ръка или ако прекараш и двете си ръце и никаква промяна не става, знай, че ухото не е такова каквото трябва. Защото, ако средната част на ухото е издадена или ако е вдлъбната, туй вече показва дали човек е активен. Тук е активната страна, това са динамическите сили. Когато средната част на ухото е изпъкнала, той никога няма да бъде спокоен, той ще бъде постоянно като някоя машина напрегната да работи. Има и обратния процес. Тогава безпокойството е вътрешно, когато ухото е вдлъбнато в средата. Едното ухо е обективно активно, а другото е субективно активно, а когато ухото е право, това е спокойната линия.

Има части на ухото, които показват бъдещето развитие, бъдещите възможности, показва заложбите вече. Всякога ти ще разчиташ на една заложба, която Бог вложил вътре, аз говоря за ухото като един разумен резултат на съществата. Ти, като бутнеш ухото и в Невидимият свят има същества, които веднага казват: „Какво обичаш?“ И тогава, според твоето ухо ще те кредитират. Ти засягаш цяла разумна област в Невидимият свят и ако ти не засягаш ухото, не може да имаш отношение с тия същества. Ти в слушането ще се съединиш с разумното, което направлява ушите ви. Ако се затворят ушите и оглушее човек, то е нещастие за човека. Ако хората биха оглушали за разумното, да не може да слушат за хиляди години, туй ухо ще изчезне и няма да остане почти нищо. Ще останат малки чуканчета. Но благодарение на постоянното слушане, на сегашната реч и музиката, която сега хората имат, човешкото ухо се е развило.

Слушайте разумното и пейте правилно. Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в себе си.“ Не може да приемеш хубавото, ако не слушаш разумно. Като станеш сутрин, дай ухото, да слушаш разумното. Седнеш и мислиш какво Господ мисли за тебе, какво ангелите мислят за тебе. Какво ще мислят ангелите за един човек, който не знае да пее? Какво ще мислят ангелите за един човек, който не знае да говори? Или вие не сте обръщали внимание на тембъра на вашата реч.

Вие посрещнете един човек и му кажете така. Ще ви приведа една малка опитност. При мене идва една много благородна българка. По тип има нещо много хубаво в нея, в характера й. Правя един опит. Казах и само една дума, за да изнесе нещо. Тя казва: „Ти знаеш ли колко ме разгневи тази дума, знаеш ли колко ми стана тежко?“ Рекох, може да ти става тежко, но аз обяснявам един закон, туй е неразбиране вътре, туй показва чувствителност в тебе. Тя го изтълкувала лично. Привеждам един пример, аз употребявам интонация. Рекох: „Аз съжалявам много, ако ти така мислиш за мене. Ти да мислиш заради мене така.“ Сега аз какво мисля, какво съм мислил, ако бяхте станали светии, бих ви го казал. Аз седя и размишлявам, рекох какво влияние упражняват човешките чувства. От една малка интонация и след туй веднага измених тона си и започнах да говоря. Като измених тона си, тя казва: „Така вече разбирам.“ Ритъмът, интонацията, начинът, по който говоря, моето обръщение, обърнах се към нея сериозно, посвих си очите, погледнах я. Рекох на тази младата жена: „Аз съм срещал много красиви жени, но досега не съм срещал нито една българка, която да оправдае моите очаквания.“ Тя казва: „Аз ще докажа, че има една българка. Ще направя нещо и след 4 години ще отвориш плика. Туй, което ще кажа, ще го направя. Тогава ще ти кажа туй изпълних ли го или не.“ Рекох, трябва разбиране, туй е една отлична черта. Аз виждам хубавото в нея. Не само трябва да се препоръчвам, че аз зная това, но каквото върша в дадения случай и на мене, ако ми говорят по същия начин и мене ще ми стане мъчно. Тя дошла до едно положение. И единствената българка е, която ми харесва малко.

Сега вие ще кажете: „Ами ние тук?“ За вас дума да не става. Сега на вас може да ви кажа нещо и да ви стане мъчно. Сега за изяснение казвам това, да ви покажа закона, колко човек трябва да бъде внимателен, крайно внимателен. Малки работи може да огорчат човека. Като срещнеш човека съзнанието трябва да бъде будно. Понеже живеем в един Божествен свят, хармоничен свят, Божественото не се шегува. Има неща, които са позволени в физическия свят, има неща, които не са позволени в Божествения свят. Няма защо така да се прави.

Сега какво стана, кажете ми? Какво запомнихте от тази лекция. Вие ще кажете: „Ушите не са такива каквито трябва.“ Ушите ви трябва да станат такива, каквито трябва да са, за каквито са направени, да работите върху тях. Може да кажете: „Кога ли ние ще се развием?“ Щом дойде пролетта на човешкия живот, вие ще се развиете. Пролет, онези цветя излизат всички из земята. Та когато дойде Божествената Любов, човек трябва да има отзвук на това. Не трябва да туряме отрицателни мисли, да казваме: „Остаряхме, от нас нищо няма да стане.“ – Не, от мене ще стане това, което Господ ме е направил, аз да стана. Вие ще кажете, искате да приведете примера на българката. Тя казва: „Аз ще дам написаните неща точ в точ. Ще видиш, че има българка, в която няма да останеш разочарован.“ И вие като нея кажете, турете си няколко точки и след 4-5 години да докажете, че ще го изпълните. Онова, което Бог е вложил в нас, да го развием. Да направим едно ухо, че като го види Господ, по човешки говоря, да каже: „Тия деца са работили.“ Като погледне ухото Бог, да каже: „Това дете отлично е работило!“ Тъй както един баща ти е дал условия и ти си учил много добре, придобил си всичко.

Отче наш

12 година
31 лекция на Общия клас
19.IV.1933г., сряда,
Изгрев, София

Трите посоки

5 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета няколко стиха за размишления днес. Няма да ги обяснявам. Всеки да размишлява и да види какви мисли ще му дойдат. (Учителят прочете от Евангелието на Йоана от б-тата глава от 11 до 15 стих включително.)

Има някой елементарни погрешки, които като се правят, не принасят голямо зло. Така че, те са погрешки, но нямат последствие. Запример, ако изпуснеш в българския език „“ на края или на френски ако пропуснеш нямо „е“ не е голяма погрешка. Погрешка е, но и без него може. Но ако в средата на някоя дума пропуснеш някоя буква, изгубиш целия смисъл, тогава погрешката е голяма. Сега погрешка има в правописа. Някой хора обръщат внимание на красотата на буквите. Не е толкоз до съдържанието, отколкото до формата. Писмото може да е красиво, но може да е безсъдържателно. А пък може да няма никаква красота, да е сбутано, но да има съдържание. За предпочитане е съдържанието пред формата. Но за предпочитане е едновременно да бъде и съдържанието и формата.

Това са обяснения сега. Но трябва да се направи паралел с вътрешния живот. У човека има нещо, което куца или по форма, или по съдържание, или по смисъл. Човек в три Направления трябва да работи. Трябва да изправя формата, да допълва съдържанието и трябва да прилага смисъла, онова което знае. Трябва да знае къде е погрешката му, дали е в физическия свят, в духовния или в Божествения. Или трябва да знаеш дали погрешката е в нашите чувства, мисли или постъпки. Формата всякога дава движение. Движението е свързано с формата. Интенсивността е свързана със съдържанието. Едно чувство може да бъде интенсивно, слабо или силно. Радостта може да я чувствуваш като голяма радост или малка радост. Скръбта може да я чувствуваш като голяма скръб или малка скръб, а пък мислите се отличават с разширение. Мисълта в дадения случай може да завземе малък простор или голям простор. Това е отвлечено, понеже всички сте свикнали като децата на конкретни работи. За някои деца един бонбон струва много повече отколкото майка му да му облече новите дрехи. Понеже обличането на дрехите е нещо външно, а пък бонбоните са нещо вътрешно. Детето, ако го попитате, ще каже: „Бонбони ми дайте.“

Вземете вашите разсъждения. Вие считате някой човек за духовен. Духовният счита, че са задължени към него и казва: „Аз живея толкоз години духовен живот и какво ми даде Господ?“ Че този живот е важен за тебе. Полезен е за тебе. Какво ще искаш отгоре на това. Запример, да ядеш 10 години това, което някой ти е давал и сега да искаш да ти платят за това, че си ял. Някой казва: „Десет години вървя по този път.“ Че ако си вървял по този път, това не е заради мене, а е заради тебе. Трябва да го извървиш. Ти казваш: „Плати ми.“ Философия! После, вдига се спор между двама души кой колко път е извървял. Това е безполезно. Няма какво да се спори. Който извървял повече, ползува се повече. Който извървял по-малко, по-малко се ползува. А който нищо не е извървял, нищо не се ползува. Ще кажете: „Условията.“ Условията ги оставете. Те са праздна работа. Това са забавления само и никакъв резултат няма.

Вземете пеенето. Всеки трябва да пее за себе си най-първо. Вие се спъвате, най-първо си мислите какво ще кажат хората. Две неща ще кажат хората: или че пееш добре или че не пееш добре. Или ще те похвалят или няма да те похвалят. Ти за похвала ли искаш да пееш? Похвали се ти. Някой път си кажи: „Пях хубаво.“ Друг път си кажи: „Не ми се харесва това мое пеене.“

Ако има някой, който да разбира пеенето по-добре от тебе, добре. Но да те хвали онзи, който нищо не разбира от пеенето, е смешно. Аз вземам пеенето не като едно развлечение. Пеенето е едно средство за трансформиране на Божествените енергии. Ти не може да трансформирани, една Божествена енергия и да я туриш на работа без пеене. Това ти трябва да го знаеш. Пението е един метод, едно средство за тази цел. Ти не може да туриш една енергия на работа, каквато и да е енергия, без пеене. Пеенето е средство. Ти трябва да пееш, за да придобиеш известни енергии. Запример един болен е изгубил енергията си, ако този болен не пееше, щеше да умре. Ти, като пееш, ще добиеш тази енергия, за да живееш. Ти казваш: „Аз не зная да пея.“ Ще се научиш. Ти имаш средство, за да трансформираш Божествените енергии в себе си, чрез пеенето. Трябва да пееш. Най-първо ще мърмориш, малко шумоление. Ще пееш и после това шумолене ще се превърне в музика.

Неразбраните работи са шум. Не са музикални. Разбраните работи са всякога музикални. Там, дето има разбиране, има музика. Правилното говорене е музика. Щом не говориш добре, ти нямаш музикалност. Когато пееш, трябва да обръщаш внимание на това, което пееш и изговаряш. Например: „грее Слънцето“ – пееш. Като кажеш: грее Слънцето, трябва да проникнеш в трите света. В трите света това Слънце трябва да изгрее. Ти пееш: „грее Слънцето“, а пък имаш друга идея в ума си и мислиш, че тази идея, която имаш, е много висока, пък тя никак не е висока. Запример имаш идеята да градиш къща. Само като грее Слънцето, ти може да съградиш къщата. Защото онези същества, които дойдат да работят, при светлината могат да работят, при Слънцето. Най-първо това Слънце трябва да грее във всички области на твоя живот, за да се реализира градежа на твоята къща. Градежът на къщата зависи от онези мисли, които имаме в нас, или с някои думи, или с някоя постъпка.

Има нещо, което човек трябва да реализира в себе си. Например всеки от вас иска да бъде богат. Има някои неща, които за в бъдеще ще разберете. Например разбирате думите: „здрав човек“, „богат човек“. Здравето на човека зависи от това пее ли той или не. Човек, който пее, това показва, че мисли. Че има добри чувства и че постъпва добре. Могат да ти дадат възражение, че не всякога това е вярно. Не е вярно само в едно отношение: когато не пее добре. Но щом пее добре, винаги положителните мисли, чувства и постъпки вървят добре.

Например сега песента „Грее Слънцето“. Ако ви кажа: Я, ми изпейте песента „Грее Слънцето“, вие ще кажете: „Ще пея както е там дадена.“ Там е даден само модела. (Сестра Олга изпя първите две думи.) Това е един начин, това е една мярка. Правилна ли е тази мярка. Но на това липсва нещо. Някой казва: „Грее Слънцето!“ И се учудва, приятно му е. Как ще изпееш това? Трябва да имате вдъхновение. Който може да го изпее, ще му дам един лев. Ако ви бях казал: 100 хиляди лева, всеки ще искаше да пее. За мене един лев струва повече отколкото 10 000 лева. Представете си, че аз ви давам едно семенце. Само за това семенце има място да го посадиш. Другото ще бъде товар, ако ви дам повече.

Аз ви давам правилен начин за разсъждение. Трябва да разсъждавате по най-простия начин на живота. Като изпеете: „Грее Слънцето“, може да станеш проводник на една Божествена енергия. Това е наука. Преди пеенето ти си бил в нездравословно състояние, а пък като изпееш три четири пъти „Грее Слънцето“, да станеш здрав, да ти е приятно да ходиш и болката да изчезне. Тогава туй пеене има смисъл. Защото неестественото състояние спъва човека. Имаш една малка мъчнотия и мислиш, че тя не може да се поправи. Може да е идея, може да е идеята на някой религиозен човек, който казва: „Господ не ме обича.“ Някоя жена казва: „Любимият ме забравил.“ Майката казва: „Детето ме забравило.“ Търговецът казва: „Клиентите ме забравиха.“ Учителят казва: „Учениците ме забравиха.“ Някой път е хубаво да те забравят хората. Например приятно е да те забравят детективите. Някой път е приятно да те забравят стражарите, да те бият. Но някой път е неприятно, тези които чакаш да ти донесат храна, да те забравят или да забравят да ти платят навреме.

Вие се спъвате от вашето минало, т.е. във вас има известни идеи. Вие искате да постигнете нещо. Скромни сте всички, искате да бъдете богати, но криете. Аз разбирам, той иска да е богат, а иска да покаже, че е скромен, че не е лаком. Човек трябва да бъде богат. Казано е: „Богатите няма да влязат в Царството Божие.“ Това не е добре преведено. „Лакомите няма да влязат в Царството Божие.“ Лакомият, глупавият, грешникът, неправедникът няма да влязат в Царството Божие, а пък сега превеждат, че богатите няма да влязат. Христос не е казал така, както е думата на български. На английски е така, постоянно повтарят това. Ако богатият няма да влезе в Царството Божие, оставете богатството и ако всички сиромаси ще влязат в Царството Божие, тогава защо се оплаквате от сиромашията. Това е неразбрано. Сиромахът е, на който му липсва нещо. Той не трябва да бъде сиромах, нищо повече. Това е отрицателна дума. Сиромахът и богатият са процеси. Богатият, който не е щедър, няма да влезе в Царството Божие. Сиромахът, който е сиромах и не е търпелив, той няма да влезе в Царството Божие, нищо повече.

Следователно ти като сиромах имаш една отрицателна дума, с която да развиеш търпението. Зад сиромашията се крие една положителна енергия. Ти трябва да туриш търпението, за да изкараш енергията и да я впрегнеш на работа. Ти казваш: „Дотегна ми вече да търпя сиромашията.“ Той никога не е търпял съзнателно. И богатият никога не е бил щедър. Той е бил щедър, когато му показват кобура и даде хиляда лева. Казват му: „Ако не дадеш 1000 лева, ще те утрепеме.“ Той казва: „На 10 души дадох 1000 лева.“ – Да, но не по твоя добра воля, но чрез насилие. Ще дойде при тебе една комисия от млади жени и ще ти искат, но преди да дойде тази комисия, ти не отиде да дадеш, а трябваше тази комисия да дойде и да те увещава и да ти казва, че така ще приемеш Царството Божие. Това не е даване, а насилие. Ти трябва да имаш съзнание, че всичкия си имот си готов да дадеш за Царството Божие. Някой ще дойде и ще каже: „Дай го сега!“ Никой няма право да ти каже: „Дай го.“ – „То е моя работа.“ А пък аз ти казвам: „То е твоя работа.“ Че ще те съди Господ, то е Неговата работа. Дяволът ще те изкушава, то е негова работа. Ако ме намери слаб, ще ме изкуси, за да ме изпита. Някой път се сърдите на дявола. Търговец е той. Залъгва те той. Залъгал те, и те е обрал. Кой е крив? Щом кажеш, че дяволът те е изкусил, това показва, че дяволът е по-умен от тебе. Аз не съжалявам, че той ме е изкусил, а казвам: „Втори път като дойдеш, ще бъда внимателен.“ Дяволът по един и същи начин не те изкушава, а все по нов начин. В света може да дойде изкушението по един много естествен начин, по един много естествен път. Някой момък среща някоя мома и обърне се ума му. Той си има работа, но забрави работата. Закъснява като чиновник и ще лъже началника си защо е закъснял. Ще каже, че баща му бил болен, а той ходеше по стъпките на красивата мома и я поглеждаше.

Та рекох, онова, което ни съблазнява, не е никакъв дявол. Този човек е видял някаква идея, която трябва да я реализира. Не, че е лошо да гледа той тази красива мома. Отлично е това, но в него има едно несъответствие. Той не знае пътищата, по които да добие тази красота. Тази красота е добита от тази мома и тази красота е за нея, а не за него. Той трябва да се научи по кой път тя е добила тази красота, а не по външни пътища да взема тази красива мома. Ако той е грозен и тази красива мома няма да го направи щастлив. Ако е грозен и се ожени за нея, той ще има цяла беля на главата си. Тази, красивата жена не е заради* него. Тази, красивата жена е като една красива дума, написана. Ти я чуеш някой път, но нямаш право да вземаш тази дума. Ще я прочетеш и ще мислиш за съдържанието й. Като видиш един красив човек, ще мислиш за онези условия, при които той е добил тази красота. В красивия човек има нещо хубаво. Неговия поглед, движенията му, в думите му има нещо хубаво, което ти приляга на сърдцето. И тогава ще се учим. Този, красивият човек, в дадения случай е професор.

Като привеждам този пример из физическия свят, някой път той е опасен, за старите не е вреден, за онези от вас, които са 45 годишни, не е вреден. Някой път на някого, който е 20 годишен, ще му мръдне сърдцето. Яви се желание у него да срещне тази красива мома. И на някоя улица се е заплеснал на някой прозорец. Това всичкото, което става в света, е на мястото си. Нещата принадлежат на друг свят. Красотата принадлежи на един по-висок свят. Красивите работи са не заради* нас. Ние сме само зрители, те са изложени. Когато един художник излага своите картини, той ги излага за художниците, които разбират от изкуството му, а пък минава един обикновен човек, който поглежда, това изложение не е заради него. Той може да се радва, той е преходен пътник, той не трябва да мисли, че изложението е заради него, но той трябва да се радва, че е попаднал, да види тези картини.

Красотата не е за хората на Земята, а за ангелите. Някой път те обичат да проявят красиви работи. И като минава някой ангел покрай някой красив човек, спират се, гледат го, знаят какво нещо е красотата. Тя е за ангелите, а пък покрай ангелите се ползуваме и ние. Те все на Земята правят своите изложения, между хората, за 5-6 години, за 10 години и после си вдига изложението. Значи, докато ангелите поддържат изложението, има изложение, а като си вдигнат изложението, няма изложение. И момата тогава не е красива вече. Тази мома е красива, понеже тя има известна идея, постъпките, мислите, чувствата са, които я правят красива, но един ден тя изгуби своите мисли, чувства, постъпки или идеи и ги замести с някои по-долни – не е така красива, както по-рано. Тя е изгубила първите си идеи, чувства и постъпки. Следователно който губи, слиза надолу. И после, като погледнеш, тя е станала някоя обикновена мома. Няма онази красота, очите нямат онзи жар, устата не са подвижни, да блика живот в тях. Сега са нещо мъртво. В живота ще бъдеш винаги млад и никога не остарявай! Единствената красота е във Вечното Начало. Човек трябва да дава ход на Божествените мисли, човек трябва да има желание да бъде проводник на онова, хубавото, красивото, Божественото, което се намира в Божествения свят.

Как ще изпеете: „Грее Слънцето“ по нов начин? Един учител давал на учениците си да решат една мъчна задача и целият клас не могъл да я реши. Тогава учениците казали: „Кажи ни задачата, учителю!“ Но той казал: „Втория път.“ И учителят някой път не знае задачата и той се намира някой път в трудно положение.

Основната мисъл е: Свържете се с Божественото. Вие се вплитате с физическия свят. Вие всякога се вплитате с постиженията на физическото поле и с онази идея да имате пари за черни дни. Ще ви приведа един пример. Преди няколко деня дойде една сестра от света: добра, умна, много интелигентна, разбира, схваща, много красиво, хубаво има нещо в нея. След като говорихме дълго време, тя казва: „Кажи ми нещо, което мога да занеса със себе си, кажи ми нещо, което мене ми трябва.“ Аз я погледнах и й рекох: „Ти си много пестелива, но не икономична. Нещата в 9 възела ги връзваш, но не си икономична. Ти харчиш нещата много. Тепърва трябва да учиш икономия. Понеже пестеливостта си наследила, а пък икономията сега трябва да учиш, какво нещо е икономия. После ти си чрезмерно честолюбива. Хубаво нещо е това,“ й рекох. Тя минава за българка. Рекох й: „Тъй, както те гледам, не ми се струва, че си българка, по линиите, които имаш, не приличат на българка. В тебе има нещо внесено германско, английско, пак прав ли съм“, й рекох. Тя каза, че съм прав. Каза баща й, майка й какви били и моята теория излезе права. Тя минава за българка, името й българско, но линиите й показват, че има нещо английско, но че има и славянска кръв. Това, хубавото в нея се дължи на славянското. Рекох й: „Ти трябва да превърнеш своето честолюбие в самоуважение, т.е. онова, което Бог е вложил в твоята душа, да го разработиш. А пък честолюбието е външна обвивка. И тази обвивка някой път става много тежка.“

Ето какво разбирам под думата „честолюбие“. Представете си, че в един летен ден, при 35 градуса температура, си туриш кожух, за да не се простудиш, това е честолюбие. Или честолюбието може да се сравни със следното: Зимно време, при 40 градуса студ си се облякъл с бели, тънки дрехи, това е пак честолюбие. Ще туриш една дреха, която да пази топлината на тялото ти. Аз наричам самоуважение следното: Самоуважението е една дреха, за да пазиш обикновената Божествена топлина на организъма си, а пък честолюбието е една дреха, която ти по свое усмотрение си турил, не ти е приятно и казваш: „Много ми е тежък кожухът“, или казваш: „изстинах,“ и трепериш под дрехите. А пък самоуважението е онова вътрешно достойнство, в което се пази добре естествената топлина. Не е лоша дума тази „честолюбие“. Тя не е лоша дума. Той люби честността, обича честността, не обича да лъже, но е малко сприхав, обижда се. Ние сме притурили други качества и думата взема вече друго направление. Ако под понятието „честолюбие“ разбираш „честност“, то е право, но ако внесеш в понятието „честолюбие“, мисълта за докачение, тогава си на крив път. Никога не се занимавай с отношението, което хората имат към тебе. Ти нямаш време да се занимаваш с това, какво хората мислят за тебе. Това да не те интересува. И тогава, ако се занимаваш с това, няма да имаш време да си гледащ работата. В дадения случай мене трябва да ме интересува работата, която ми е дадена от Невидимият свят, какво трябва да свърша днес. За мене това е важно, да свърша работата си. А пък като остане време, после мога да мисля какво мислят хората за мене. И хората ще мислят или че съм свършил добре работата си през деня, или че не съм я свършил добре. Това ще мислят, ако знаят.

Сега за песента „Грее Слънцето“. Вие не може да разрешите въпроса, докато Слънцето не грее. Представете си, че вие пеете на Слънцето, как ще му пеете? Как бихте му попяли? Някой ще каже, че е остарял, но да имате съвсем остарели схващания... Като изгрее Слънцето, това ще го кажете музикално. Първият тон трябва да бъде подтик, движение. Трябва даде подтик, движение с първия тон. Най-хубавото, което притежаваш в физическия свят, е движението. В физическия свят всяко едно движение, всяка една стъпка е едно незаменимо богатство за онзи, който разбира. Мърдането на ръката или местенето на очите нагоре, всяко външно движение е едно богатство. На тона си аз трябва да дам движение. Най-първо ще дам движение, а след това ще дам съдържание на тона – чувствата си и после смисъл. Три неща трябва да съдържа пеенето. Подтик на движението. Като мисля: „грее Слънцето“, като че искам да тръгна към него и след това трябва да образувам една вътрешна връзка между Слънцето и мене и след това на трето място, да разбера смисъла на това съдържание, което е вътре. В мене да се роди един подтик, едно движение към Слънцето.

Някой път малкото дете отива към майка си, а някой път майката отива към детето си. Когато майката отива към детето, тогава любовта на майката е по-голяма, а когато детето отива към майката, тогава любовта на детето е по-голяма. Когато майката отива към детето си, тогава казваме, че тази майка ще страда. Когато детето отива към майка си, казваме, че това дете ще стане човек. Ако това дете отива при майка си и плаче, няма да стане човек, но ако не плаче, ще стане човек. Някой път вие отивате при Бога и все хленчите. Детето ще разкаже на майка си кой го е ударил, кой го е бутнал, кой му е казал нещо лошо. Майката дава внимание, кое е било онова дете. Така ще направи майката, която не е умна. А пък умната майка ще потупа детето си по рамото и ще каже: „Няма нищо.“

Кой ще изпее „Грее Слънцето“? Левът ще остане заради мене. Ако не можете, у вас си пейте тази песен. Дайте движение, приемете съдържанието в себе си и после разберете смисъла. Какво движение ще дадеш при думите: грее Слънцето? Един лев пак давам. Движение трябва да има тук. (Учителят направи движение.) Взех лева. Ако ние в малките неща не виждаме Божественото съдържание, тогава животът няма смисъл. Ако ти в една стъпка, която правиш, не виждаш дълбокия смисъл на онова, което минава и движи крака ти, а именно цял един разумен свят. Много пъти, когато ти ходиш, има хора в разумния свят, разумни същества, които те гледат, че ходиш и се радват. Хиляди души болни, като те гледат, че ходиш, тупат сърдцата им и се радват. Ти си идеал за тях. Хиляди души болни аз мога да ги излекувам, само като ходя. Аз ще се посмея малко, ще дефилирам и гледаш, че и те почнали да дефилират. Някой от вас не знаят да ходят. Идеални същества са тези, които никога не са били болни. А пък онзи, който е боледувал, и той е добър. Някой път у вас има някой болезнени състояния. Някоя болна мисъл, чувства, постъпки, не сте доволни. Някой ангел минава и те подканя да се движиш. Ти забравиш, че те боли крака и като те боли крака, казваш: „Много ти благодаря, че дойде, за да оценя здравето“, и болестта ще си отиде. А пък ти казваш: „Тази пуста болест, как дойде и ми стегна крака.“ Така не се казва. Ти поблагодари. Като дойде болестта, тя ти казва: „Ти си хванал крив път, с твоите мисли, чувства и желания, къде отиваш?“ Не те пуща болестта. Ти казваш: „Махай се от тук, не е твоя работа.“ А пък болестта те обича, не си отива.

Ако всяка болест е един възлюблен, който те обича и те е хванал за крака, тогава добре че не знаете тази истина. В новия живот, ако така не разбирате, животът не може да се осмисли. Като върви човек, да благодари, че може да ходи. Като стане сутринта да отправи ума си към Бога, че има едно хубаво чувство; да отправи ума си към Бога и да благодари, че има една хубава мисъл и да бъде радостен. Благодари на Бога, че може да ходиш, че чувствуваш, че мислиш. Това е смисълът на живота. И онова богатство, което добиеш, ще остане за тебе.

Отче наш

12 година на Общия Окултен клас
32 лекция, 26.IV.1933г.,
Изгрев, София

Човешката уста

5 часа сутринта

Добрата молитва

Пишете върху темата: „Защо човек живее“.

Кое можем да наречем най-мъчното изкуство? В класа болни хора не искам, а който е разположен. Неразположени хора в класа не искам. Това трябва да го знаете. За да се създаде една хармония, трябват здрави хора, а светът е широк отвън. В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате. На какво се дължи неразположението на човека? Някои искат да се прави добро. Как трябва да се постъпва? Някои запример не постъпват с мене добре. Как трябва да се постъпва? Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва. Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво. Но как трябва да се напише? Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат. Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало. Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало. И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото. Вие говорите за един идеал, искате да научите нещо. Хубаво, какво ще научите? И като научите нещо, вие искате да узнаете характера на хората. За да познаете другите, трябва да познаваш и себе си. Ти не може да познаваш другите повече от себе си.

Ако запример съм говорил за устата, всяка една издатина, всяка една линия е жива линия, тя не е случайна. Всяка една линия означава качества на човека. Запример крайните части на устата, ако са спуснати надолу, това е едно качество от миналото. Ти си песимист и следствие на това, устата ти са огънати, поради миналото. Докато са огънати устата ти надолу, ти не си оправил своя песимизъм. И всички онези нишки на мозъка, с които ти функционираш, са огънати. И трябва да се изправят тези нишки. В мозъка мъчно се изправят. Това е една дълга процедура.

Вие казвате: „Кажете ми тайната.“ Тайната не е никакво чудо. Двама млади се събрали, имат тайна. Каква тайна? – Обичат се. Любовта сипва ли се? Какво нещо е обичта? Наблизо са един до друг. Че два камъка ги турили един до друг, какво от това. Или хванали се двама души за ръката и се водят. Това любов ли е? Това е един резултат. Един човек, който се дави в реката, хващат го. Като срещнете един човек, как ще го хванете за ръката? Вие не знаете кой е истинския начин за хващане на ръката, когато двама души се обичат. Аз виждам, че двама души се хванали, но Любовта я няма там. Защото Любовта има особен начин за хващане.

И вие имате после особено разбиране. Мене ме интересува вашето разбиране. Някой път, когато искам да се развеселя, аз мисля за вашето разбиране. Например мисля за вашата любов. Вие вървите по пътя и си ударите крака. Вие се спрете, недоволни сте. Изменя се вече вашето разположение. Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите. Защо се ударихте? Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил. Дали големия палец или коляното? Че това не е без причина. Ти си ударил коляното. Трябва да знаеш, защо си ударил коляното.

Аз ви казвам, че болни хора в училището не искам. Ето какво разбирам под болен човек: Вие идвате тук и всеки идва в училището със своята смет, изсипвате всичко тук. Представете си, че всичките ученици влизат и всички се секнат на пода, това са все окултни ученици, седите вие и мислите за Бога, за слънцето и прочие. Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека. Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума]. Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна. Събирай това, ценното в една кърпа. Вие сте много щедри на плюнките, а пък сте много скържави на парите. Плюнки навсякъде. Онова, което вие вършите, ще се върне върху вас. Всяка една мисъл, всяка една постъпка, ще остави най-първо едно влияние върху вас. Вие не може да се освободите от този закон.

Вие сте една написана книга. Напишете нещо върху себе си и с вашето недоволство, аз забелязвам в някои братя и сестри, на които устата са започнали да изтъняват. Сърдцето започва да се атрофира. Ти имаш една мисъл, тя остава като сух клон, щом е без чувства. Ако пък устата станат по-дебели, още не съм видял устата на някого да задебелеят, все изтъняват. Хубаво е да станат по-дебели. Вие трябва да пазите сърдцето си. Не допускайте ония горчивите чувства. Има известни чувства, които се отразяват много зле, те не принадлежат на човешкия род. Те са чувства странични. Запример вие вземете, пиете от известен сок, вие усещате известна горчивина. Тази горчивина може да се употреби като лечебно средство в известен случай, но ако я вземете като храна, вие ще отровите кръвта си, ще я развалите.

Трябва да бъдете обективни. Аз наричам обективно следното: Ти трябва да търсиш на всяко нещо неговото место. Запример вземете здравето на човека. То се поддържа от човешките чувства. Ти не може бъдеш здрав, докато нямаш нормални чувства. Запример ти искаш да се запознаеш с Бога. Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него. Не може това. Или искаш Той да ти обърне внимание. Обръща внимание. Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре. Трябва да имаш разположение като Него. Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща? Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут. Не е голямо престъпление да не зная някои работи. Но не е и голямо благо да знаеш нещо. Да допуснем, че при тебе имаш един ближен, за когото знаеш, че лъже или не знаеш, че лъже. Какво печелиш в първия или във втория случай? Вземам лъжата в нейното най-елементарно проявление, както се проявява в децата. От де са научили тези деца лъжата, не зная. Детето изяло нещо и майката го пита, а то казва че не знае.

Ако във вашия ум не седи едно огорчение, вие не може да се развиете правилно. Мнозина от вас имате силни характери. Но характерите ви не вървят по естественото развитие. Някъде сте много силни, а някъде не сте много силни. Като отидете в Небето, като видят лицето ви, ще знаят 10 пъти повече, отколкото вас. Тогава знаете ли в какво положение ще се намерите? Ако вие сте добър, на вас ще стане приятно. Но, ако сте лош, тогава ще почнете да усещате едно стеснително състояние.

Някоя сутрин станете и сте крайно неразположен. Или сте гневен, или сте песимистичен и не може да си обясните откъде е това. Обяснявате го по разни начини. Аз допущам само едно предположение: вие сте минали в един разумен свят на съзнанието и като са ви видели, са ви определили – всичките ваши лоши черти и вие сте крайно неразположени, понеже те за вас не мислят добре. Станете някоя друга сутрин, вие сте весел, минали сте през някоя област и тези същества са видели всичко добро във вас и вие сте весел. Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава. Вие се намирате тогава в следното положение. Ако извадя желязото от огъня то изстива. А пък има предмет, като го запалят, гори, изгаря. Има предмети, като горят, не изгарят. Вие трябва да приличате на предмети, които горят и [не] изгарят. Ако имате чувства и те изстиват, тогава сте в положението на желязо. Ако пък чувствата ви не изгасват, тогава сте в положението на дървото, а пък трябва да имате третото положение.

Бог е създал играчките и ги търпи, но в Божествения свят няма абсолютно никакви играчки. Бог дава много забавления, но в Неговите отношения няма забавления. Всяко нещо е ценно в неговия живот. Ако във вашия свят нещо изгуби цената, тогава то не е Божествено. Ако вашата любов изгуби цената за вас и кажеш: „Едно време имах любов.“ Тогава вашата любов не е Божествена. Ти кажеш: едно време или за в бъдеще. За бъдеще ще зависи от сега, как си запален. Ако си като желязото и в бъдеще ще станеш така. Или пък, ако си от предмети, които се запалват и изгарят, ще кажете, че ще изгориш. Ако пък си от третия вид предмети, тогава ще кажа, че ще устоиш.

Трябва да направите малко дебели устата си. Трябва да натурите малко земя, че да увеличите вашата собственост. Сега собствеността на устата ви е малка, няма двор. Устата ви е градина, но вие нямате градина. Аз съжалявам, че нямате градина. Имате една педя двор. Нас ни интересува този факт. Човешкото сърдце трябва да има една широка градина. Има известни закони, които определят как трябва да бъде градината на човека. Без градина човек не може да бъде щастлив. Както запример ако живееш в една къща, която няма прозорци и ако няма вентилация, или ако няма радио, да слушаш нещо. Вашите уши са радиослушалки. Очите ви са прозорци, през които светлината идва, а пък устата представлява градина, с големи порти, през които човек влиза и излиза.

Външно е много мъчно да се справим с известни физически дефекти, които упражняват голямо влияние върху сегашния живот. Например зададат ви задача да изправите устата си. Че това е изкуство, да можеш да изправиш устата си. Ти трябва да знаеш тогава всичките окултни правила, с които разполагат йогите, да знаеш как да съсредоточиш известни течения някъде. Вие обиквате някого, защо? Само за да изправите вашата уста. И когато той почне да ги изправя, вие сте недоволен от него и го напущате. Колко хора гледам, започват да поправят устата си и устата остават недоправени. Не е имал търпение да ги изправи. А пък някой път майсторът, който изправил устата му, е по-слаб от него и по-малко знае от него.

Вие искате да срещнете ангел. В него няма противоречие. Той, като те гледа, знае защо те гледа, ако те слуша, знае защо те слуша. В него няма абсолютно никакво противоречие. А пък някой те погледне и ти казваш: „Не зная защо ме погледна.“ Срещате гладен човек. Ако е гладна баба, тя те гледа. Ако е някой гладен момък и той те погледва. Ако е някое малко дете и то те погледне. Ти усещаш, че те искат нещо от тебе, н[е] ти иде на ум, че хляб искат от тебе. Ти казваш: „Младият момък да иде да работи,“ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви. Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо? Засрамила се е. Защо се е засрамила? Какво има в срама? Човек се засрамва за две неща. Когато го хванат на местопрестъплението или когато го хванат на мястото на добродетелите. Има два вида зачервяване. Когато е правил добро, той се засрамва, понеже е искал да направи добро и никой да не знае, и казва: „Не можах да опазя тайната.“ Същото е и когато е правил зло. И двамата не са искали да знаят другите.

Вие искате от някой човек да му вземете парите. Мислите ли, че тази мисъл е ваша? Не. В дадения случай, някой иска да обърне някого. Вие сте в случая слуга или искате да направите някому добро и тази мисъл не е ваша. Тогава къде сте вие? Вие сте човек в изб[ора]. След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи. А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш. Ти си там. А пък това, което правиш, това няма да е за тебе. За кого ще е? Три пъти като ядете, яденето за кого е? За вас ли е? Умирате някой ден. Това, което сте яли, къде отива? След като умреш, къде остава това, което си ял. Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение. Който знае как да умира, ще излезе вън. А пък, който не знае как да умира и след като умре, пак си остава в тялото и не знае как да излезе от него. Ако ти живееш в едно тяло, което не е устроено, очите, носа, устата, ушите не са добре устроени, тогава питам защо ти е това тяло? Имаш условие да излезеш от това тяло от тази къща. В следующата улица има един отличен, обзаведен апартамент. Какво лошо има да отидеш там?

Но да се върнем към устата. Ако устата се намаляват, ако устата стават по-малки, отколкото трябва, то характера на човека се изменя. Тези, малките уста са поетични, но те изгубват смисъла на живота. Малките уста за големи работи не ги бива. Хората с малки уста 25% изпълняват, а 75% не изпълняват, със средни уста изпълняват 50%, а пък с нормални уста изпълняват 75%, а със съвършени уста – сто на сто. Кои са съвършените уста? Филеас Фог е обиколил света с най-голяма точност. (Героя на романа „Пътуване около света“ от Жул Верн.) Кажеш нещо и го изпълниш.

Вие се питате защо Господ ви е създал? Аз мога да ви кажа. Бог ви е създал да се учите. Може да кажете: „Родил ли ни е да страдаме?“ – Не. Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите. Също така и всички други противоречия произтичат от това. Ако се учите, ще стане другояче. Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите. Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите. Това е една задача, която трябва да разрешите. Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш. Ето една възможност за тебе да обикнеш някого. Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача. В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш. Може да туриш едно препятствие. Има такива препятствия. Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава. Ражда се едно малко разочарование. Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия. Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва. Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва. Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва. Казваш: „Втори път, като се преродя.“ Вие съвсем механическо разбиране имате за прераждането. Не, ти започни от сега да се прераждаш. Че ти, като почнеш да изправяш един дефект, ти си влязъл в областта на прераждането. Щом не си започнал да изправяш един дефект, ти няма да се преродиш. Щом в тебе се яви желанието да измениш нещо, ти си вече в областта на Новия живот.

Другото възражение сега е, ти казваш: „Как живее светът?“ Аз зная как живее светът. И всички вие живеете както живее светът. Не е лошо това, но както вървите, всички не можете да влезете в Царството Божие. Животът на света не е живот на разумния свят. Светът е най-големия разсадник. Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света. Например някой се е прославил, но утре е смачкан. Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш. Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява. Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия. Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство. Защо и за какво? Ако кажа задната редица да дойде напред, ще кажете: „Те по-достойни ли са?“ След като сте били тука цял ден и сте работили, сте се изморили. Рекох, да минете отзад, да си починете. А на другите рекох да минат отпред, а вие казвате, че като дойдат онези, ще ви вземат мястото и ще ви турят на опашката. Това не е философия.

Онези от вас, които искате да станете майстори и да работите, ще вземете по едно огледало. Може 10-20 души, огледайте устата си, докато вземете една хубава поза. Ще говоря сега на умните. Искате сега да се зачервят устните ви. Ще си представиш един млад момък или една млада мома, представи си, че я гледаш и тогава ще виждаш какво влияние ще има върху устата ви, ще станат ли червени устата ти или не. Ти ще кажеш: „С такива праздни работи ние не се занимаваме.“ Ако няма никакъв резултат и възразиш така, право е. Но целият живот днес седи в известни образи. В твоя ум седи идеята да градиш къща, в някой брат седи идеята да гради салон и след време това въображение се реализира. Образът, който дойде в твоето въображение, ти го наблюдавай и разгледай постижим ли е или не.

Човек, който иска да бъде свободен, трябва да знае следното. Дойде ти една мисъл, ти кажеш: „Тази мисъл е лоша.“ Ти още не знаеш дали тази мисъл е лоша. Ако тази мисъл беше лоша, ти трябва да определиш в какво седи нейната лошевина. Трябва да определиш в нея кои качества са лоши. Трябва да знаеш защо е лоша. Запример казват: „Хитри уста. Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата? Как ще я нарисувате? За следующия път я ми нарисувайте една добра уста. Кой както знае да я нарисува. Задачата за следния път е добрата уста. Ако устата са притиснати и образуват права линия, или ако тази линия се огъва нагоре, какво показва това? Върху устата си човек трябва да се спре. Онзи, който иска да прави своите научни изследвания, и той трябва да изследва устата и да види какво се крие в нея като възможност.

Някой път в устата се крият чувствуванията на физическото поле. Запример някой човек е чувствителен към храната. Като му поставиш храна, ще видиш една радост. Друг е чувствителен към дрехите. Като му поставиш хубави дрехи, устата му се зачервяват, а на трети човек, като представиш една хубава книга, устата му се зачервяват. Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние. Но една мисъл има влияние върху определено място в устата. Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място. Има три вида мускули, които регулират устата. Единият е само за физическите прояви. Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва. Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърдцето. Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат. Представи си, че един човек е много добър и вие сте пред него, той е толкова добър, че решава цялото твое бъдеще. Какво трябва да бъде положението на вашата уста? Тогава ще имате най-добрата мисъл, най-добрите чувства и тогава в какво положение трябва да бъдат вашите уста. Или когато искате да покажете на някой човек, че го обичате, в какво положение трябва да бъдат вашите уста. Стискате ли тогава устата си?

Когато седнете да напишете някое любовно писмо, как ще започнете вашето любовно писмо? (– Любезни.) Кажете друга дума. Тази дума „любезен“ вече е изгубила съдържанието. Аз съжалявам, че вие имате само един писмовник за любовни писма. Има едно ново съчинение издадено, за любовни писма. Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете. На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо. Как ще му пишете любовното писмо? Никой да не знае и ще оставите писмото на извора. Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете? Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото. Всеки ще хареса писмото ви. Как бихте написали писмото до този извор? Дядо Благо за втория път да напише любовно писмо до извора. Ти си най-опитния. Тебе те бива за тези работи. До най-хубавия извор да напишеш едно писмо.

Аз свързвам устата с онези проявления, с онези най-възвишени мисли, чувства и постъпки, които са скрити в човешката душа. Ти не може да ги проявиш, ако не им дадеш известен обект. Ние често мислим за Бога това, което не е, и затова не може да се събуди благородното, възвишеното. Само като си помислиш за Него, трябва да затупти нещо в тебе. Ти казваш: „Господи!“ Но само така да кажеш, никакъв смисъл няма. Ти казваш „Господи“, в същото време какво мислиш?

Едно дете върви по пътя и гледа едно черешово дърво. Обръща се и казва: „Господи“, не се минава половин час, среща го един човек и му дава череши от кошницата. Господ ги е дал. Той отдавна знае, че това дете ще иска череши и му дава. Ако ти помислиш за Бога и ако имаш нужда, непременно Бог ще отговори на една твоя належаща нужда, но не за това, което не ти е потребно. Но това, нуждното ще дойде, няма да мине много време. Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде. Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен. Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва. Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това. Какво вие може да направите? Учителят ще яде за себе си. И той ще опита сладчината на Божествените работи. Ако вие не ядете, няма да се ползувате. Едновременно всички трябва да опитате хубавото в света. Вие не сте събрани да изучавате вашите дефекти и дефектите на другите хора. Запример казвате: „Тази сестра има този дефект.“ Вие всички сте такива репортьори. На Изгрева каквото стане, всичко се знае. Паднал някой и счупил стомната, знае се.

Кое е хубавото в дома? Нека да се научим да мислим. Ако в дома има една сестра и един брат, ако братът не може да люби сестрата и ако сестрата не може да люби брата, тогава те какъв брат и сестра са? Ако в дома има баща и майка и ти казваш, че бащата има особени чувства или ако бащата няма особени чувства към сина, към дъщерята, какъв баща е? Бог има известни отношения към нас. Ние трябва да знаем какви с Неговите отношения. Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде. Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога. Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде. А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана. Тя идва при тебе като лоша. Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва. Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден. Представете си, че в гората една мечка дави една сестра, кой брат ще отиде да я отнеме? Тази сестра вика вече. Любовта там ще се покаже. Ще хванат мечката за ушите и ще и кажат: „Защо газиш сестра ми?“ А пък сега сестрата, която мечката не я напада, той отишъл нея да освобождава.

Вие ще кажете: „Трябва да се говори за сериозни работи.“ Кажете ми за какви сериозни. За какви сериозни работи да мислим? Аз ще искам да мисля точно така сериозно, както вие ще кажете. Дайте си програмата. Един ден да мислим сериозно, както вие мислите. Да направим опит. У вас сега е накипяло. Вие сте богати хора с капитали и няма къде да приложите капитала. Човек трябва да работи, все таки трябва да имаш място, където да се проявиш. Използувайте тогава един малък случай за вашия ум, за вашето сърдце, каквато и да е малка възможност, не изпущайте предвид, това е една от най-хубавите философии.

За злото ще ви кажа следното. Щом видиш една лоша постъпка, ти тури противното, намери и тури една добра постъпка и я тури в противовес на нея. Така ще ги поставите:

зло – добро

добро – зло

омраза – любов

Каквото и да мислиш лошо, вие турете противоположната мисъл. Например дойде ви на ума мисълта защо не бъркате в кесията на богатия. Тури си мисълта: „Защо да не бръкна в кесията на богатия за да туря нещо?“ Или имаш мисълта: „Защо да не го мразя?“ Тогава тури мисълта: „Защо да не го обичам?“ Или имаш мисълта: „Защо да нямам лошо мнение заради* него?“ Тури мисълта: „Защо да нямам хубаво мнение заради него?“ Ако вашите мисли не могат да изменят вашето лице и вашите настроения, тогаз тази мисъл не е толкова жива и силна.

Тази, огъната уста е много огъната. Това огъване е едно самочувствие. Човек, който обича известни удоволствия, когато човек вкуси нещо и се удоволствува, тогава устата става така вдлъбната. Тази линия е линия на удоволствието. Ако тази линия съвършено изчезне, тогава и удоволствието ще изчезне, тогава ще се яви линия на неудоволствието. Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу. Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост. Но човешкото лице трябва да се движи, да има по него свещен трепет. Всичките мускули трябва да са на работа. Само временно трябва да има една хармонична постъпка, застой и лицето да показва един израз на уравновесена човешка мисъл. Ако човек седи пред една катастрофа или пред голяма загуба или някой е заминал, тогава ще се отрази това на лицето. Ще ви дам едно упражнение: ще си представите лицето на вашия ум, на всички онези хора, на които устата се огъват нагоре и надолу.

Вие трябва да сте поет, за да се образува във вашия ум такава уста. Мохика* привличаше жените си със своята уста. Устата отива нагоре и надолу и доста красиви гримаси ставаха в устата му. Това е едно изкуство. Ти, ако си свиваш устата, правиш впечатление на когото и да е. На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите. Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно. Всяко движение на човешкото лице действува на другите. Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате. Науката е: правилно да разбирате това. Вие сте носители на Божественото. Туй трябва да се предаде на другите. Аз съм носител на Божественото. То трябва да се предаде на другите. По-добре е да се прояви, отколкото да не се прояви. Непроявеното мъчно може да се изправи. А проявеното по-лесно може да се изправи. Ние сме носители на великото в света. Като срещнеш един човек, ти не искаш да видиш неговия гръб, а най-първо неговото лице.

Сега вие искате да бъдете красиви. Представете си най-красивите хора. И веждите да са красиви. На някои хора веждите не са направени както трябва. Какви трябва да бъдат веждите? Едните вежди са на стари, а другите – на млади. Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре. Като стане човек стар, веждите отиват надолу. Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора. Всички стари хора са песимисти. Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере. Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години. Какво трябва да мислите сега? Каквото и да мислите, това ще бъде. Вашият живот ще бъде точно това, каквото мислите. Това, което сега мислите, за в бъдеще ще се реализира. То е това, което вие сега чувствувате и мислите и искате да проявите, то в бъдеще ще се прояви.

Именно сега в окултната наука искат, щото всичките учени да разберат закона за прераждането. Този закон за прераждането не е така лош, както си го представят индусите. Има три вида прераждания в света. Физически ще се преродиш, духовно ще се преродиш и Божествено ще се преродиш. Христос като казва: „Ако се не родите от вода и дух,“ това е правилно прераждане. Докато се преродиш, ще има живот. Да се родиш изново в Царството Божие. Аз не искам сегашния си живот да го оставите, че да се захласнете, да няма от какво да се интересувате. Но когато сте свободни, в свободното си време вземете си огледалото и направете споменатото упражнение.

Вчера Слънцето си показа всичката си любов. То ни целува, все слънчеви целувки. Та прегръщане, та любов! Вие ще кажете: „Така не се говори.“ В Слънцето, в слънчевите лъчи има една разумна страна. Едно знание има в слънчевите лъчи. И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл. И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо. Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш. Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу?“ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу?“ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш?“ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе. Исках да направя нещо, но не стана. Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия. Показа му красотата на лицето. Като чу Илия мекия глас на Бога, Илия си покри лицето и се засрами. Каза: „Много съм жесток. С лоши мисли съм, Господи, срам ме е.“ Този свещен елемент трябва. Или трябва да се засрамим. Срамът произтича от това, че ние не вършим това, което Бог иска.

Някой път забелязваме, че някой брат или сестра искат нещо. Пък аз съм много занят, имам нещо много важно. Казвам му веднъж, той настоява. Рекох му, че не мога да го приема. Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя. Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното. Но мога и по друг начин, мога и да изчезна. Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега. Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва. Ти трябва да знаеш как да отговаряш. Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си. И въпросът остава неразрешен. Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта. Ти не може да употребиш Любовта, ако не си господар на устата. Ти не може да приложиш Любовта във всичкото нейно разнообразие. Ти не може да погледнеш хората както трябва, ако не знаеш, ако не си господар на устата си. Ако устата ти нямат нормалния израз на Любовта, тогава и очите ти вземат съответно положение.

Първото нещо, ще оставите устата си свободни и не ги измъчвайте. Сега устата са на голямо мъчение. Сега казвам на онези ученици, които искат да прилагат. Щом си недоволен, ще вземеш чиста вода и една хубава кърпа и ще измиеш устата си. Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш. Или сега идат плодовете, пролет иде. Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш. Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват. Непременно трябва да се работи по един начин. В Индия има факири, които по цял ден размишляват в течение на 15 години. Ганди сега почнал да пости 21 ден и с това иска да пречисти душата си. Всички велики хора искат да пречистят себе си. 21 ден да пости и да е доволен.

Ако някому този опит за устата е присърдце, да го почва, ако е човек на Любовта. Ако човек иска да бъде израз на всички хубави чувствувания, да се занимава с устата си, ако ли не, да остави устата си.

Та кой е предметът сега за който говорим? – Човешката уста. Устата като предмет на сърдцето. И какъв е опита, който трябва да направиш? Ако си недоволен, измий си устата 3 – 4 – 5 – 6 пъти. Ако си доволен, какво трябва да направиш? – Пак ще си измиеш устата.

Отче наш

12 година
33 лекция на Общия Окултен клас
3.V.1933г., Изгрев, София

Живите линии

5 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета 1 глава от Ефесяном, от 14 стих до края.

Пишете следующия път върху темата: „Защо човек мисли, защо чувствува и защо действува?“

Едно от правилата е: Човек никога не трябва да говори, докато не е мислил и докато не е чувствувал. Иначе ако говори, ще прилича на пукната стомна. Той ще говори тогава, но не по собственото си сърдце, по собствения си ум, по собствената си воля. А пък той трябва да говори по собственото си сърдце, по собствения си ум и по собствената си воля. И трите като се съберат, тогава имаме правилната реч. Речта тепърва трябва да я градите. Да произнесеш думите любов, мъдрост, дълбочина, височина, ядене, пиене, това са отделни думи. Трябва да ги съчетаете по известни закони, за да извадите какъв е смисълът. Вие може да напишете ред букви, ред срички, но ако не ги съчетаете, не може да имате смисъл. Трябва да напуснете старата мисъл.

По-напред майка ви се е грижила за вас. Тя ви е повивала, тя ви е приготовлявала всичко. Возила ви е в каручка. Ще дойде време, с каручка няма да ви вози, храна няма да ви приготовлява. Вие сами трябва да се грижите за живота си. Това са мъчнотии. Когато има мъчнотии, това показва, че човек сам се грижи за живота си. А пък, когато другите работят за него, той се намира в щастливо положение. Когато пък никой не работи за него, а всеки взема, тогава той е нещастен. Вие седите и мислите защо Господ е направил света такъв. Хората в света мислят защо хората постъпват така. То е все същият закон. Защо Господ е направил света такъв, това е ваша мисъл. Също така защо и хората постъпват така. Всеки човек мисли, че постъпва право. Няма никой човек, който, като направил престъпление, да не мисли, че е постъпил право. Казва: „Че това беше необходимо“, условията са били такива и са го заставили. Ако това е право, че е бил заставен, заставен е от глад да яде. А пък, когато дойде доброто, да се налага на направи някому, кой казва: „Аз не съм в състояние да го направя.“ Рекох, сега ще напуснете временно старите си разсъждения, някои обичат да играят на онази игра, на която се е научил. Старите работи всеки ги обича.

Коя мисъл е добра? – Тази мисъл, която гради. Кое чувство е добро? – Което дава материал. Коя воля е добра? – Която спомага за човешкото развитие. Най-първо всеки един от вас да си има по едно огледало и за да познаеш мисълта ти права ли е, ако мисълта ти е права, лицето ти ще бъде светло, ако чувството ти е право, тялото ти ще бъде светло, ако пък волята ти е права, движенията ти са хармонични. Щом ходиш и се клатиш като гемия, знаете ли какво значи клатенето като гемия? Представете си, че ходиш между хората и се клатят насам натам, както пияния. Защо пияният не може да ходи? Защото виното ходи, а не той. Виното му казва накъде да ходи. Докато вие имате чужди мисли, докато ви тласкат на една или друга посока, вие не сте господар на себе си, виното е там.

Вие искате да живеете в един уреден свят, но вие разбирате това механически. Аз правя следните разсъждения. Когато едно дете се развали вкъщи, тогава питам светът развалил ли се е вкъщи? Бащата и майката са същите, но в дома има нещо развалено. Махне се от него разваленото и веднага домът стане хубав. Вие живеете в един свят хубав, уреден. И в нас има нещо уредено. Ние казваме, че външният живот е лош. Ако Бог живее в нас, Той не може да се измени. Ако ние действуваме понякой път погрешно, то действуваме така по единствената причина от неразбиране на Божиите мисли. Онзи, който носи повече товар, ще се измъчи. Какво ще спечели? От лакомия, той иска да печели 200-300-500 лева, ще работи много. Какво е спечелил? Нищо не е спечилил. Ние казваме: „Да бъдем добри!“ Това са стари мисли. Ти от сега нататък ако искаш да станеш добър, много си закъснял. Ти ще съзнаваш, че си добър, че имаш малко кал, това е работа, която трябва да свършиш. Ти си направил някой прегрешения, ще ги поправиш. Някой камъни има не на място. Ще ги туриш на място и няма да има никакво прегрешение. И Писанието казва, че Господ ще заличи, ще измие всичките ви прегрешения. Който знае, грехът се измива. Това е като онзи, който ти е казал някоя дисхармонична мисъл. Минават няколко години, ти помниш тази дума. Ти си счупил крака и това го забравяш, но тази казана дума не я забравяш. Защо? – Защото този човек не го обичаш. Ако го обичаш, от тази дума не би останало нито помен в твоя ум. Ние помним обидните думи, а пък обидната дума е цяла суша, цяла земя, едно богатство. Бог, който създаде ума от нашето гледище, не би допуснал да се яви една лоша суша. Писанието казва: „Целият свят в лукаваго лежи.“

Новото разбиране не е разбиране на вкуса, но е разбиране на стомаха. Новото разбиране не е разбирането на чувствата, но разбирането на сърдцето. Новото разбиране не е разбирането на мислите, но разбирането на човешкия ум. Чувствата грешат, мисълта греши, постъпките грешат. Но това, което е в човешката воля, в човешкото сърдце и в човешкия ум, там седят мерките. Човешките чувства грешат, но не и човешкото сърдце. Аз разбирам сърдцето, което Бог създаде, а не разбирам сърдцето, което човек сам си е създал. Последното е покварено, а пък сърдцето, което Бог създал, не е покварено. Има един ум, който човек сам е създал. Той е покварен. Това са човешките мисли. Но има един ум, който Бог е създал и не е покварен. Има човешки мисли, чувствувания и постъпки, които са покварени. Има известни постъпки, когато вие искате да изразите, че мразите някого, каква гримаса правите? Искам да науча това изкуство. Когато искате да смачкате, вие си търкате двата юмрука. Кой ви научи на това изражение? От къде дойде то? Коя е сега гримасата за обичта? Гримаса обичта няма, но има израз. Има, но не го доказвате. Всяко нещо в света трябва да се докаже. Когато твоята ръка е студена, това показва, че в тебе, че в дадения случай преодоляющо влияние има ума ти. Ако твоята ръка е топла, това показва, преодоляващето влияние на сърдцето. Ако ръката ти трепери – в движение е, това показва преодоляващо влияние на волята, ти искаш да направиш нещо. Когато се движи някой параход, когато работи онази воденица, тя се движи.

Някой път огънят е парлив, а някой път има една приятна топлина, една приятна топлина на ръката. Когато пипнеш тази, топлата ръка, приятно ти е. А някой път не ти е приятно да пипаш ръката. После, някой път ръката може да е гореща и суха или гореща и влажна. А някой път нито е гореща, нито е суха, нито е влажна. Тя е добра ръка, но тя е мека и пластична ръка, издава един живот. Аз не искам да засягам този въпрос. Трябва да смекчите вашата кожа. Огрубяла е кожата ви. И като огрубее човек, неговите мисли и чувства няма да се проявят. Кожата на човека е един верен фактор за проявата на човека. И ти не може да се проявиш, ако не е мека кожата. И дето се бият хората, това е за да се предаде известна мекота. Вие вземате мекотата на кожата за качество на мързеливия човек. Не, на мързеливия човек кожата не е мека, и на трудолюбивия не е мека, той е алчен. Какво ще го хвалите? А пък мързеливият човек е философ. Някой човек се отдал на Любовта и цял ден мисли за Любовта, а пък вие го наричате мързелив. Този човек е видял нещо някъде и е съвсем захласнат. Всъщност не е захласнат, а пък онзи, който няма никаква идея, той цял ден пъпли и рови и вие казвате за него: „Много трудолюбив човек е.“ Вие се разделяте на две партии и казвате, че не трябва да се работи, а втората партия казва обратното. Работата в света трябва да разбирате така: когато ти започваш да работиш в света, при тебе трябва да дойдат хиляди хора да работят. Това е силната мисъл и постъпка. Ако ти сам работиш, няма да имаш никакъв резултат. Там е неприятността сега. В природата трябва да има отзвук на твоята мисъл, на твоите чувства и на твоите постъпки. Това го наричат акустика. Трябва да има един отзвук на твоята мисъл и ако има такъв отзвук, тя е права мисъл. Ако твоите чувства и постъпки нямат отзвук, те не са прави. Нито отвън, нито отгоре, нито в себе си не одобряваш своите постъпки, чувства или мисли – тогава твоите чувства, мисли и постъпки не са прави. Щом е права мисълта ти, това има отзвук в Бога. Някой път ние приличаме на малките деца, искаме със своята права мисъл да обърнем внимание на Невидимият свят. Мисълта ти трябва да е права. Писанието казва: ако вършим онова, което е в съгласие с Божиите мисли, и Божиите чувства, и Божията воля, тогаз това е правата мисъл.

Сега казвате: „Трябва да обичаме някого.“ Какво значи да обичаме някого? Когато обичаш някого, това значи следното: трябва да считаш, че си го срещнал. Срещаш някой човек, да кажеш, че ти е приятно, че си го срещнал. Този човек да помни, че те е срещнал. Любовта ти трябва да бъде както любовта на Слънцето. Като изгрее, да освети целия свят. И кой където ходи да види, че всичко наоколо е светло, това е любов. Онзи, който те среща, да види в тебе нещо извънредно красиво и нему да е приятно, че те е срещнал. Не може да те забрави. Как ще те забрави? Може ли да ми посочите един човек, комуто да е радостно, че ви е срещнал? Аз не казвам, само задавам философски въпроса. Може би преди 10 години, преди 15 години, може би вчера, онзи ден казвате: „Еди кой си, който го е срещнал, еди коя си, която го е срещнала, за 5 минути се е спрял и е говорил.“ Цял въпрос правите. Те са много остарели работи. Не се изисква да спреш един човек на пътя. Светлината за колко време извървява пътя? Едвам светлината има време да даде на човека една триста хилядна част от секундата. Тя иска едно рандеву. И тя ще ти каже, че има за тебе на разположение една тристахилядна част от секундата. Кой ще го види това? Кой ще забележи колко си седял? В една тристахилядна част от секундата ще ти каже толкоз много, че с години ще има [да] мислиш за нея. Понеже светлината извървява триста хиляди километра в секунда, то за една тристахилядна част от секундата тя извървява цял един километър, това е 1000 метра.

Сега онези от вас, които искате да работите, има едно изкуство, човек трябва да работи. Сега запример гледате лицето си. Има един начин за мислене. Има един правилен начин за чувствувание. Съвременните хора са се осакатили в своята мисъл, не знаят коя е правата мисъл. Всяка Божествена мисъл е права. Вие ще питате коя е Божествената мисъл? – Тази, която дава светлина. Кое чувство е право? – Което дава топлина. Коя постъпка е права? – Която дава хармонични движения. Имаш един подтик в себе си. Какъвто и да е, добър подтик, той е Божествен. От Бога е. Всеки един малък подтик, всяка красива мисъл, която се появи в тебе, възприеми я и я посей в себе си. Една ябълчна семка ти дават, посей я. След една година тя ще израстне. След няколко години аз ще проверя думите на онзи, който ми е дал ябълката, че е добра. Защо във вас да има подозрение? Когато говоря, че не трябва да подозирате, не подозирайте себе си в нищо. Защо подозираш баща си и майка си? Писанието казва: „В грях ме зачна майка ми.“ Щом ме е зачнала в грях, тогава аз подозирам баща си. Не могат да ме заченат баща ми и майка в грях. Ако съм човек, който трябва да намеря истината, аз трябва да съм заченат от баща и майка, които не са грешни. Щом баща ми и майка ми са грешни, моята работа е лоша.

Ще направя превод. В дадения случай, във вас се ражда една лоша мисъл. Ако вие се намерите в едно престъпно състояние, мисълта ти ще бъде такава. Тази мисъл трябва да бъде чиста. Или заражда се във вас едно желание. Това желание трябва да бъде чисто. Вие сте бащата и майката в дадения случай. Ако вие се поколебаете и кажете: „Мога да направя престъпление“, ще кажеш: „Ако искам, но ако не искам няма на направя, от мене зависи. Ако стана ортак на дявола, бих направил. Но щом няма да стана ортак с дявола, никакво престъпление няма да направя.“ Не е лошо да направиш връзка с един лош човек. Но ти си фактор. Направиш връзка с един лош човек, направиш зло; направиш връзка с един добър човек, ти направиш добро и после се разправяш, че в първия случай си нямал воля. Лъжеш. А пък във втория случай казваш: „Господ да направи в мене.“ Дето се разправяш за направеното зло, такава философия не се приема. Такава философия в света не води към едно разрешение.

Аз не говоря сега за разсъждения. Като погледна лицето на един човек, аз чета колко пъти той е правил ортаклък с дявола. И колко пъти е бил с Бога. Рекох, толкоз пъти е бил слуга при Бога и толкоз пъти е бил слуга при дявола. И тогава той разправя: „Много е лош този господар.“ Лош господар е дяволът. Добрият господар е Господ. Човек казва: „Някой път съм много добър, а някой път съм много лош.“ При лошия господар ти ще бъдеш лош, при добрия господар ти ще бъдеш добър. Какъвто е господарят, такъв ще бъде и слугата.

Всякога в ума си трябва да имате един отвес. Този отвес е животът. Това са разумни същества. Това показва пътя, по който разумните същества се проявяват. На физическото поле това е отвес, това е път, по който разумните същества се проявяват. Ако този път не го знаете, вие никакво изкуство нямате, никакво добро не можете да направите. Наричат го „тесният път“, трябва да знаете по кой път вървите. Строго да е определено. Щом имате този път, трябва да знаете как да постъпите. Защото, ако вие имате едно лице, което има 18 см. отвесна посока, какви уши трябва да турите на този отвес? Какво е отношението на ушите спрямо отвеса на лицето? Или какво трябва да бъде, спрямо този отвес, носът или устата? – Общата конфигурация. Трябва да има едно хармонично съчетание в лицето, в очите, в носа, устата и пр. Щом има хармонично съчетание, тогава ще влезете във вътрешни прояви.

Някой път вие се заблуждавате, някой път вие имате едно самочувствие и някой път мислите, че сте много добри. Аз ви нахранвам и имате едно приятно чувство, но това е заблуждение. Ако някой път ви направя пакост и вие имате приятно чувство, тогава сте много по-близо до истината. Н[е] всякога в самочувството има вярност. В него има едно малко отклонение. Вие искате, като дойде един човек при вас, да ви погледне както вие искате. Той ви погледне мрачно, вие не знаете кое е мрачното и кое е хубавото лице. Мислите ли, че всякога ухиленото лице е доброто лице или мислите, че това мрачното лице е мрачно? Някой път физиогномистите представят някой лица за мрачни, а те не са мрачни, това са само отношения на сенките. Добрият човек има една поза, една линия има, вие трябва да се учите как да заставате. Или ти искаш да успееш, да учиш нещо, ти трябва да имаш поза на един учен човек.

Най-първо се поставете в едно положение да ви е приятно. Половин час в едно положение да се поставите и после друго положение, докато дойдете до една линия в този отвес, че ви е приятно да се наслаждавате от себе си. Вие постепенно по този начин, ще намерите правия път. Ако сега вие очаквате от някъде едно наследство, което няма да дойде, може би дядо ви е богат, но може би той ще умре след вас. Вземете една поза, която да е такава, че всичко да се вижда ясно. Ако успееш да вземеш една подходяща поза, не може да бъдеш смутен. А пък този, който няма този отвес, той е страхлив. Онзи ученик, който учи съзнателно, когато влиза, запитва и е самоуверен. Той казва: „Макар и да съм невежа, но след няколко години ще знам.“

Вие трябва да изучавате движенията в света. Но, ако не разбирате видимия свят, с всичките негови движения – махане на ръцете, мигане, кашляне, говорене, ако тези неща не разбирате, то другите работи никак няма да ги разберете. Ти седиш някой път и си стискаш устата. Какво ще постигнеш с това? Не си стискай устата. По-добре е, като някоя патка, да си отвориш устата. Ти считаш, че е глупава патката. Не, не е много глупава патката. Патокът хванал един плъх и го турил във водата. Няколко пъти потапя. Всичките животни са азбука. Патката е една хубава буква. Като я туряш на мястото, отлична е. Гълъбът, кокошката. Кокошката обича да рови, тя казва: „Разрови, за да намериш нещо ценно.“ Ако някой иска да бъде щедър, аз бих желал да носи кокоши ум. Ти дай на една кокошка цяла крина жито и тя рови. Ти казваш: „Кокошката обича много да рови.“ Тя рови и след това оставя на другите. След като се наяде, кокошката казва: „Ти, като се наядеш, остави на другите.“ Тя рови за хората. Краката представляват добродетелите. Тя рови с доброто. Значи своето добро развивате. Работете върху себе си, тази кокошка работи мислено.

Сега погледнете на вашето ухо и го изучавайте и ще видите какво сте вие. Някакво отклонение са направили ред поколения, ваши деди и прадеди. Това отклонение е или в умствения свят или от там се е отклонил дядо ви, прадядо ви, или има отклонения или в чувствата или в живота, тогава ще хванеш дядо си и ще му кажеш: „Ти си дал наследство, но къде си го скрил?“ Ще го повикаш и ще се поправи работата. Ти ще кажеш: „Как ще викам дядо си?“ По телефона. В духовния свят телефоните работят много по-бързо. Когато речеш да се молиш, телефонът вече работи. Цял ден като се молите, ти говориш и те говорят. Това, което искаш, ще ти го дадат. С всички наши хубави мисли, които ние отправяме в Невидимият свят, ние вече говорим по телефона.

Една млада сестра идва при мене, явява се при нея един граф и той казва на тази млада сестра: „Ти си идеал за мене. Аз бих желал да бъда като тебе, да те срещам.“ И тази сестра ми казва, че този брат й прави един ден един фасон. Ако аз съм идеал, ти може [ли] да бъдеш недоволен? Ако вие се съмнявате във вашия идеал, това не може да бъде идеал. Идеалът не може да се изменя. И ако вие обичате някого – вие мислите, че сте изгубили нещо, вие не разбирате още живота. Човек е едно колективно същество и вие, като обичате едного, вие обичате всички. Те няма да забравят вашата обич и те ще ви обикнат. Някой път кажеш: „Аз се излъгах.“ В любовта никога човек не се лъже. Единственото нещо, в което човек не се лъже, е любовта. Но, ако не обичате, тогава можете да се лъжете. Не туряйте вашето самочувствие в любовта. Ти обичаш някого, ти се радвай, че си го обикнал. Какво има да плачеш, какво има да съжаляваш, радвай се, че си го обикнал. И друг да се радва, че те е обикнал. И тогава не си правите пакост един на друг. Някой път искате да заставите някого чрез насилие да ви обикне. Чрез насилие не може да се обикне. Може да го заставите да ви каже, че ви обича, но това не е обич. Ако нямате този начин на разбиране, вие не разбирате живота. Някой път казвате какво съм искал аз да кажа. Тълкувание има на гръцки език. Апостол Павел владеел езика добре. Някой е определил неопределения член и дълги коментарии имал по това. Има американски професори казват: „Апостол Павел ни най-малко не е мислил по това. Той го турил така, защото приляга така на речта.“

Една млада мома турила една китка на лявото ухо или на дясното ухо. Сега друг коментар, какво иска да каже? Някой път и аз тълкувам. Рекох, това са моите тълкувания. Тя носи една китка, едно цвете червено, друго бяло и жълто. С това ти казва: тази мома има живот. И живот може да внесе в тебе. После ще внесе ред в тебе, тя е умна. И като дойде булката, всичко изчисти вкъщи. Един казва: „Дали ще изчисти?“ Опитай я. Тя вътре има същото схващане. Има един закон, който определя краските в света. Някой път и вие носите рокли с разни цветове. Някой път виждам как се менят състоянията. Някоя сестра носи черно и казва: „Дотегнало ми е черното“, и казва: „Още като гледам някоя млада сестра, да съм като нея млада, дотегна ми черното.“ Ти си млада, облечи светли дрехи, почерни космите си. Яж спанак и коприва и ще се почернят космите ти. Един брат една година яде коприва и почнаха да почерняват косите му. Това е велика наука.

Тялото представя един обект, един видим обект за изучаване. То и цяла вселена. Ние не може да познаем света, ако не го изучим. Тялото е синтез на цялата природа. Ако познаваш тялото, ще имаш познание за Невидимия свят и ако познаваш хората около себе си, ще имаш още по-добро познание за Невидимия свят. Ти не разбираш хората тук, а ангелите още по-мъчно ще познаеш. Ангелите си приличат много един на друг. Там има много външно еднообразие. Когато има голямо вътрешно разнообразие. Тук има външно разнообразие, от тук трябва да започнете да изучавате хората. Ти срещаш един брат и казваш: „Той е добър.“ На какво основание е добър? Ти трябва да знаеш на какво основание е добър. Трябва да имаш един характер, да кажеш: „Той не може да бъде лош, понеже лявото му ухо е хубаво направено.“ Ако лявото му ухо е хубаво направено, сърдцето му е добро; ако дясното му ухо е добре направено, умът му е добър. А пък, щом умът и сърдцето му са добре направени, тогава и неговата воля е добра. В ухото умът е горе, сърдцето е по средата, а пък долу е волята. Волята бърка някой път най-хубавите работи. И затова, когато направиш някоя погрешка, опъни долната част на ухото. Ако си болен, ще ви кажа един начин за лекуване, но за себе си, не го прилагайте на другите хора. Болен си, опъни долната част на едното ухо и на другото ухо. Ти казваш: „Закъсах, ще се мре.“ Господ не се нуждае от умрели хора. На Бога му е неприятна тази мисъл.

Най-първо нарисувайте какво трябва да бъде вашето ухо. Аз съм говорил само за общата конфигурация. Но, ако дойде до вътрешните страни, чрез които ухото възприема, има известни страни, чрез които се възприема човешката реч. То е една дълга и широка работа. Ако я изучите, ще дойде една свежест в ума ви, но понеже външния живот ви препятствува, ще кажете: „Нямаме време.“ За да работят хората по този начин, трябва да се хармонизират. Ако аз бъда слуга при един господар, то най-първо ще се хармонизирам с господаря си и тогава ще работя и ще уча. Между ума на господаря ми и моя ум трябва да има хармония. И после между моите чувства и неговите чувства, между моята воля и неговата воля, също трябва да има хармония. Щом моята мисъл, чувства и воля са прави, той ще ги изпълни. Да има съответствие, хармония между нас.

Сега ще направя превод. Вие искате Господ да ви послужи. Ако вашата мисъл е права, Бог ще я изпълни. Ако вашите чувства са прави, Бог, ще ги изпълни, ако вашата воля е права, Бог ще я изпълни. Щом има съответствие между вашите мисли, чувства и воля, това което желаеш, ще стане.

Тук имате човешкото чело. Тази, кривата линия аз я наричам крива на въображението. Близо до веждите се намират две линии. Някой път се намира само една линия по средата, някой път има две, а някой път три. Които имат две линии, това показва, че личните чувства са добре развити. Наричам ги честни хора, а пък ако имат една линия, тогава са крайно справедливи в дребните работи. Ако има да ти дава пет пари, ще ти ги даде. Или ако имаш да му даваш 5 пари, ще ги иска. Някой път тези линии са успоредни. Някой път са наклонени под ъгъл. Този човек, който има тези линии, те са вече един придатък на човешкото тяло. Когато човек има едно хубаво тяло, хубав нос, уста, хубави очи, тогава тези линии са един придатък. У някого може да ги няма, а у някого са в проекция вътре. Ако искате да постъпите честно, веднага ще се появят тези линии, но щом не прилагате честността, тези линии се изгубват. Някои линии за да се появят, зависи от усилието. Сега са се появили във вашето лице много линии, които показват вашето безпокойство. Вие се безпокоите за вятъра, който духа. Някой казва: „Закъсах.“ Рекох, ще се оправи тази работа. След две, три години или след една година. Светът е едно голямо предприятие на Бога. Затова той не може да фалира. Ти си един чиновник, няма какво да закъсваш. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, работата ти е оправена. Ако не работиш в това предприятие правилно, ще закъсаш.

Мислете сега, че сте добри, че имате един ум, който е прав. Имате едно сърдце, което е добро, имате една воля, която е добра. Това трябва да остане във вас като едно състояние. Като срещнете някой човек, да кажете: „Има в него нещо.“ Всякога трябва да се спирате на Божествената страна на човека, а пък самия човек оставете да се справи със своята човещина. Ние да имаме работа с Божественото в него, а пък да го оставим да се разправя със своята човещина. Няма по-мъчна работа да оправяш човешкото в човека. Питайте мене, аз съм опитал и виждам колко мъчно стават тия работи, а пък проверил съм за Божественото и не съм намерил никакво изключение.

Старите човешки разбирания, турете ги при баба си, при дядо си. А пък новото, което аз ви казвам, вземете го сега със себе си в торбите си. Досега сте сяли старите семена, а сега сейте новите. Ние очакваме да дойде Христос на света, да измени света. Това е съвсем механично разбиране. Че Христос казва: „Аз съм с вас до скончанието на века.“ А те Го очакват да дойде сега и казват: „Да се пазите, че дяволът ще дойде в света.“ Че дяволът и той е дошъл. При вашите добри мисли, при вашата добра воля, при вашите добри чувства ще успеете. Тази Божествена наука е достъпна само за ония, които разчитат на своя ум, които разчитат на своето сърдце и които разчитат на своята воля. Там ще има едно разбиране.

Първото, което ние сега искаме, е: когато един художник иска да нарисува нещо, той трябва да има едно платно. Той може да има бои, четки, но ако няма платно, какво ще рисува? Та най-първо вие в съзнанието си ще намерите и ще създадете платното и когато създадете платното, ще започнете да рисувате. Другите неща ги има. Сега ние трябва да създадем бялото платно, на което ще създадем най-хубавите образи и ще видим какво нещо е човекът. Основните му неща, основните му добродетели. Не само тези, само видимите черти, но ще ви кажа аз и невидимите черти, в които няма никакво изключение, а пък при тези, видимите черти може да има изключение. Когато се осланяваш на тези невидими черти, тогава няма нещо, което може да не постигнеш.

Затова рекох, всичко в живота е постижимо!

Отче наш

12 година на Общия Окултен клас
34 лекция, 10.V.1933г., сряда,
Изгрев, София

Въжделенията на човешката душа

5 часа сутринта

Добрата молитва

Пишете за идния път върху темата: „Защо човек обича богатството и презира сиромашията?“ При всяка зададена тема нещо най-ценно намери. Във всяка една мисъл има нещо съществено. То трябва да се намери. Могат да се кажат много работи, без да се каже същественото. Най-първо трябва да се каже същественото, основното. Например ти не може да градиш къща, ако нямаш основа, материал. Ти не може да дишаш, като нямаш въздух. Не може да пиеш, като нямаш вода. Няма да ви изяснявам какво нещо е мисълта.

Кое е същественото в облеклото? Защо човек се облича? Най-първо външни причини го заставят да се облече. Значи, външните условия не са така благоприятни, така за него, като защита против неблагоприятните външни условия. Кое е същественото в дрехата? Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите. Когато човек е гол, се зараждат много страдания. При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен. И съзнанието му падна, понеже беше гол. Причината на падането не беше, че беше гол. Има нещо в дрехите, което не е съществено. Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия*, от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са? Гайтаните не са същественото. Най-първото, същественото. Или някоя дама е облечена с перца, с ленти. Какво допринасят те? Това не е облекло. Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга. Гладният трябва да яде. Той не яде от добро желание. Нещо го заставя, иска – не иска, той трябва да яде и търси да задоволи глада си. Той може да приготви пищно ядене, такова нещо, което гладът не изисква. Той може да приготви нещо вкусно, но това е друг въпрос. Значи яденето задоволява нещо съществено, а другото задоволява само вкуса.

Най-първо, когато човек развива известна тема, вие схващайте в темата същественото. Това, същественото може да се реализира. Защото това същественото ще даде известна светлина, ще дойдете на правата посока да мислите. Защо човек мисли? Защо действува? Защо чувствува? Там е работата. Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия*. Защо мисли човек? Може ли да не мисли? Защо чувствува? Може ли да не чувствува? Защо действува? Може ли да не действува? За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина. Каква е тя? Там е философията. За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус. Сегашните чувствувания са вкус. Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят. Но съществената причина е да се запази тялото. Защо човек се облича? Защо човек мисли? На този въпрос мъчно може да се даде един отговор. След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал? Постигнал е нещо. С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло. И благодарение на яденето, тялото е пораснало. Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне. Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло. Това е една от основните подбудителни причини. Но не само яденето, единственият фактор не е яденето. Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене. Но и вън от дишането има и други фактори. Тук влиза и човешката мисъл. Защото за граденето на човешкото тяло е нуждна човешката мисъл. Ако не е тя, граденето няма да бъде правилно. Значи най-първо иде яденето, после – дишането и мисълта за градежа на човешкото тяло. Човешкото тяло е необходимо за самия човек, да може да живее в света, да бъде в съприкосновение със света.

Трябва да си зададете въпроса: защо аз мисля? Какво допринася мисълта на самия човек? И действително, ако човек мисли право, с правата мисъл мъчнотиите лесно се разрешават. Не, че животът ще бъде без мъчнотии, но мъчнотиите се разрешават чрез мисълта по-лесно, а без мисъл много мъчно. С яденето мъчнотиите се разрешават много лесно, а без яденето – много мъчно. Също така и чрез дишането. Защо трябва да ядем? Защо трябва да дишаме? Защо трябва да мислим? – За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно. А какви са тези въпроси, то е друг въпрос. Някои искат да знаят какви са тези въпроси. Цялото никога не може да се схване. Вие не може да имате една ясна представа за целия живот. Даже вие нямате ясна представа за себе си. Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот. Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си. Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите. Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят. Същественото, което е необходимо, не го знаят. Духовните, набожните хора и те не го знаят. Невежеството е общо навсякъде. Ние само лягаме и ставаме с идеята, че знаем нещо. Не, че не знаем, но същественото като научим, тогава работите ще се улеснят.

Сега ето кое е същественото: Представете си нещата фигуративно. Една идея логически не може да се обясни. То е отношение. Ти обясняваш, обяснявани, и онзи казва: „Разбрах.“ Но я го разбрал, я не. Представете си, че един казва, че в Софийската местност има грамадно богатство и ако го намери, от там насетне царски ще живее. „Аз зная ли нещо? Какво зная?“ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство. Ако се намери, царски ще живее. Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание. Един казва: „Не в цялата местност, но в един километър, разстояние, ограничено в тези и тези граници, е това богатство.“ Сега работата става малко по-ясна. Казваш: „Де в цялата местност, но в този километър.“ Друг някой ти казва: „Не в този километър, но в тези 100 квадратни метра има заровено богатство“, но къде е – не знаеш и на каква дълбочина – не знаеш. Може да е на 100 метра, на 50 метра дълбочина, може да е на 1 метър дълбочина, може да е някоя дълбока златна жила, а сонда да пущаш не е лесна работа. Най-после, научиш точно къде е мястото и стъпиш там и не се мърдаш от там. Значи научил си.

Докато хората се мърдат, те не знаят. Като кажат, че не се мърдат – знаят. Има някой хора, които се показват, че не се мърдат, това е друг въпрос. Има някой хора, които не са намерили, казват: „Не се мърдам“, а други са намерили и не се мърдат. Соломон казва, че и невежия като мълчи, не се мърда, мисли, че е намерил голямо богатство. Това богатство има отношение към нашия живот. Често ние се спъваме. Ние не търсим това, единното богатство. Нашата мисъл сега е разхвърляна. Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени. Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука. Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво. Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво. Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно. Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам. Бамбашка е твоя нос.“ Той не могъл да разбере, че е изкуствен носът, учудил се е. Казва му: „Ти си отличен художник. Много добре рисуваш. Погрешката е в мене, че носът ми е изкуствен. А погрешката в тебе е, че ти не си познал това.“

Та в природата съществуват изкуствени работи, които не са съществени. Един изкуствен нос нищо не означава. Изкуствен нос има, изкуствено чело има, изкуствени очи има. Някоя маска ако рисуваш, какво ще научиш? Няма нищо съществено. Ще нарисуваш същественото, това което не се мени. По един Божествен, основен закон. С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина. Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки. Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга. Абсолютно без никакви украшения. Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки. Тези копчета, тези дупки са прибавки. Хората, като са нямали работа, са направили дупки, сонди. Никакви джобове, никакви копчета! Модно е сега това, но един ден ще се измени. След 50 години, след 1000 години, няма да има никакви копчета по дрехите. Може ли на един военен да му турите такива копчета?

Човек трябва да има права мисъл. Всички излишни неща, образувани от ред поколения, от деди и прадеди, те са турени, турени и сега тепърва вие трябва да се освободите от натрупаните излишни работи, натрупани в ума, в сърдцето и волята ви и след като се освободите от тях, ще почнете сетне да мислите право.

Сега запример вие сте в един окултен клас, имате една лъжлива идея, чакате нещо. Вие имате същата идея, както някоя жена, която се жени за някой богат човек, че като умре, да остави той наследство. Тя се жени за богатия не от любов, но много малко жени се женят от любов. Тя се жени за други неща. Тя може да казва, че го обича, но то не е вярно. Тя се жени, за да й остави нещо. И най-сетне не й оставя нищо. Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие. Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни. Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят. Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи. Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка. Философски работи. Какво се крие в една ябълка? Че като я изяде, това не носи големи последствия. Казал и адептът, че като Бога може да стане. Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала. Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен. Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода. Нямала съзнанието. Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена. Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола. И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая? Ушили си от листа дрехи, костюми и се скрили двамата. Съвсем другояче седи работата. Всеки един от вас прави погрешките на Адама или Ева. Всеки ден ги правите. Някой път по веднъж, някой път по два пъти, някой път по три пъти.

Та питам, вие очаквате нещо от школата да ви допринесе. Школата няма нищо да ви допринесе. Ти като се учиш в университет, ще добиеш знание. Това знание ще добиеш, ако знаеш как да мислиш. Защото светът е създаден и каквото е вашето отношение към света, не в този човешки свят, а в Божествения свят, какво е вашето отношение към Божествения свят? Тогава ще се образува една нова връзка. И ще познаете какво може да придобиете. Човек имаше две възможности да придобие. С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание. Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото. Човек трябваше да се ограничи, да не яде от [дървото] на познанието на доброто и злото, а само от дървото на живота. И човек да се научи на нов начин на мислене. Човек позна единия път, пътя на познанието доброто и злото. Другия път не го знае. Тепърва ще го учи.

Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение и никакъв прогрес не щеше да има. Представете си, че едно дете хиляди години никакъв растеж няма и бръмчи като комар. Какъв смисъл има 10 хиляди години да бръмчи като комар? Да измениш формата на комара в една друга форма и да се осмисли животът – да.

Говори се за саморазвитие, за самовъзпитание. Под това се разбира първото отношение, което трябва да имаме към Божествения свят. Сега трябва да започне това. Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо?“ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там? Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник. Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание. Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези. Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина. В какво седи хубостта на тази уста? Хубавата уста всеки един от вас би я целунал. Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста. И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена. Това е уста на изкушение, но е красива тази уста. Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна. Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения. Ако аз бях художник, ще коригирам известни места. Тази уста има две слабости. Долната устна е закон на възприятието. Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема. Кой се изкуси? – Ева, която взе плода. Кой се изкуси? – Адам, който взе плода и яде. Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува? Който взема, той е слабия. Който дава е всякога силен. Може някой да целуне, но вие още не знаете кой дава и кой взема. Ако онзи, който целува, взема, той е същевременно слабия. Ако целунатия взема, той е слабия. Слаб е всякога онзи, който взема, той се изкусява.

Щом ти пожелаеш да вземеш нещо, ти си вече подложен на изкушение. Ти си изложен на едно изкушение по законите на необходимостта в битието. Ти си изложен на една малка промяна или на едно падение. Следователно от кого трябва да вземеш? Само Онзи, Който те е родил, само това, което дава, само Неговото е безопасно. Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно. Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света. Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде. И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото. Човек не е свободен. Вие мислите всеки ден, че сте свободни. Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват. Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се. Коя е причината, че изгубвате вашето разположение? – В градината не сте издържали изпита, недоволни сте, меланхолик сте. Трябва да дойде някой спасител отвън да те укрепява. Ти искаш да се самоубиеш, трябва да дойде някой да ти каже: „Мъж имаш – ако си женен – ще идеш в пъкъла, в огъня.“ Какво може да излезе от тези хора, които трябва да убеждаваме, да не се убиват?

Та в нашия живот постоянно, ние сме още в процеса на изпитания. И не сме дошли още до края на изпитанията. И млади, и стари, всички сме в процес на изпитания. Има хиляди форми на изпитания – явни и тайни изпитания, които никой не подозира, в които съзнанието на човека се разклаща. И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов. Вие сега може да кажете: „Има ли нужда Господ да знае?“ Аз трябва да ида при дърветата, за да видя дали дърветата растат или не? Бог обективно трябва да иде да види как стоят нещата. И след като ги наблюдава, Той взема известни мерки, за да се поправят нещата. Ти казваш: „Аз зная тази работа.“ Ти знаеш тази работа вътрешно, но отвън не я знаеш.

Един казва: „Мене куче не ме е хапало“, и не се минава една седмица и куче го ухапе и му съдира гащите. Кучета досега не са хапали, но това ни най-малко не показва, че някое куче няма да те ухапе. Може да не те ухапе, ако си някоя птица, която хвърчиш във въздуха, но като ходиш по земята, имаш възможност някое куче да те ухапе. Ние сме при такива условия, че изкушението може да дойде като ухапването, понеже се намираме в една гъста материя, има изкушения психически, астрални. Изкушението може да бъде на физическото поле. Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост. Например виждаш някои дрехи, искаш да се облечеш с тях, искаш да ги откраднеш. Или изкушението може да бъде от умствен характер. Например един, който обича книги, може да иска да открадне някоя книга. Той би се изкусил от книгата, ако е нашарена с златни букви. Онзи, който вижда тази книга у него, може да има желание или да види тази книга или да я копира или да я вземе по някакъв начин.

Тази уста е здрава, здравословна. Този човек не е болен. Няма слабо сърдце, няма слаби гърди, няма разстроен мозък, но е много напращял. Ако няма деца, да изваждат млякото от гърдите, ще почнат да я болят гърдите, че сама ще се дои. Това го няма в тази книга в тази уста, това са наши размишления. Може ли да знаете на кой човек е тази уста? Съществува този човек някъде. Може ли да кажете къде е този субект? На някой човек е тази уста. После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия? Тя е една долина там. Черната линия е тази долина. Следователно там могат да се насадят дървета. Там има изворчета. В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство. Който го има, той е добър човек. Горната устна в тази картина е опасна. Такъв човек прилича на лъв. Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона. Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение. Това е мъжката страна. Мъжът е горе с оръжието си. А възлюблената е тук долу в долната устна. Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта. Всякога те се целуват, прегръщат се, идеалната двойка в света, това са двете устни. Ти казваш: „Как трябва да живеем?“ – Както двете устни. Те са една двойка, живеят си и се разговарят. Когато дойде за ядене, събират се, отварят се и са в мир всякога.

Аз ви навождам на общата, целокупната идея. Ние схващаме отделно живота, търсим щастието по механически начин. Вие мислите, че ако седите близо до някой човек, вие сте му близки. Много се лъжете. Меркурий и Венера са много [по]-близко до Слънцето от Земята, но не се знае кое от двете светила има най-хармонично отношение спрямо Слънцето. Човешката уста за в бъдеще ще се измени. Тя ще се измени у животните. Ако проследите животните от нисшите форми до човека, ще видите, че устата се е изменявала, за в бъдеще още ще се измени. Може да се даде една форма. Каква ще бъде бъдещата уста, като се изменят тези линии, ще се прибави нещо ново. Тогава ще се измени цялата конфигурация на човека, ще се измени неговото чело, челюстите му, носа му. Челюстите му ще се изменят в своите сегашни размери, ще се увеличи плоскостта на възприятието у човека.

Трябва да се разсъждава върху нещо, което е същественото. Имате едно съвременно шише. Кое е същественото в шишето? Съществена е формата, но съществено в дадения случай е съдържанието. Но това съдържание не е така постоянно. Формата е постоянна. В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието. А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието. И в човека е същото. Човешкото тяло е форма, която е създадена. Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека. Силата на човека е важна. Необходимо е тялото му – формата; необходимо е съдържанието – чувствата; необходима е силата на човека – мисълта му. Човек трябва да мисли, понеже без мисъл нищо не може да постигне. Само по закона на мисълта човек може да постигне своите желания. Вследствие на това трябва да се учите да мислите.

Понеже сами сте строители на вашето щастие, вие не очаквайте да дойде щастието отвън. Ако дойде щастието отвън, който ви го е дал, ще го вземе. Значи това щастие ще изчезне. Това, което сте взели от баща и дядо, то ще изчезне. Това, което сте придобили, ще остане. Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне. Божествените неща не се унаследяват. Душата, която излязла от Бога, носи Божественото в себе си. Тя трябва да постигне това. Там е свободата. А унаследените черти са временни.

Човек има мисъл, чувства и действия. Човек мисли, за да живее в светлина; човек чувства, за да живее в топлина и човек действува, за да се мести от място на място, да се разхожда. Трябва да действуваш, за да направиш една разходка. Това е фигуративен език. Без мисъл светлина не може да се образува в света. Без чувствувание не може да се образува топлина. Онези, които изхождат от чисто материално гледище, те ще кажат, че без светлина не може да има мисъл, без топлина – чувства. И това е вярно.

(В салона влязла една котка.) Тази котка представлява сегашното състояние на света. Тя иска наследство. Тя казва: „От това богатство, няма ли за мене?“ Тя иска да каже: „И аз мога да мисля, като си дигам опашката.“ Това е един брат, закъснял с 8 хиляди години, изпуснал всичките условия. Някога е бил нещо и сега не знае кога [ще] му дойде времето. Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не. Аз предполагам, че е така. И вие вярвате, че е така. Донякъде и тази котка знае, че е така. Аз не говоря за формата. Котешката форма съществува като азбука. Котките са изостанали души. Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие. Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н. За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега. Формите на животните са спасителни места за изостаналите души. Душа, която е изостанала в своето развитие, тя се спира, за да си почине някъде в такава форма, в такова почивателно място за изостаналите души. Неприятно е, но без това е още по-лошо. Това е едно благо. Никак не може да излезе от тази форма, цяла пропаст има. Ние се отдалечаваме сега.

В сегашната лекция кое е същественото? Ти не може да имаш успех, докато нямаш център. Центърът е началото на същественото. В геометрията трябва да има две точки, за да имаш посока на движение. А пък всяка една плоскост, която съществува в живота, е една възможност, в която чувствата могат да се развият. Може да сееш, да садиш в площта. Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение. Центърът е Божественото. Първото измерение са постъпките на човека. Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека. В по-висшите светове пак се повтаря същият закон. В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш. На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение. Аз го взимам това като фигура, като символ. Правата линия е резултат на човешката мисъл. Права мисъл има там, дето има мисъл. Който мисли, знае, че има права линия, а който не мисли, не знае, че има права линия. Правата линия е за същества, които мислят. Линията, плоскостта и тялото, това са за същества, които мислят.

Та, същественото е Божественото, което е в света. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато влизат в него всичките тези противоречия. Тогава той е в пътя на изпитанията. Той трябва да премине този път на изпитанията, на противоречията. Докато не премине, той ще бъде далеч от Царството Божие. Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине. Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва. Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи. Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения. Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността. Думата „преживява“, не изразява добре мисълта. След като ги преживее, той може да постигне въжделенията на своята душа, въжделенията на своето сърдце, и на своята воля. Три неща иска да постигне човек: Свобода, любов и знание. Това е смисълът на неговия живот.

Отче наш

12 година на Общия Окултен клас
35 лекция – 17.V.1933г., сряда,
Изгрев, София

Добрата постъпка

5 часа сутринта

Добрата молитва

Прочете се Първото Послание на Йоана, глава 1.

Правите постъпки без свирене, без говорене, без мислене, без чувствуване, те са паралелни. Да мисли човек, че право постъпва е едно нещо, а да постъпва право е друго нещо. Теоретически не желае да постъпва право. И всякога, когато човек не постъпва добре, у него има една мярка, едно същество има вътре, което бди. Човек е предметно учение. Когато не постъпваш добре, нещо отвътре ти говори и казва: „Тази постъпка е крива. С тази постъпка никъде не може да отидеш.“ Другата постъпка е фалшива монета. Ако отидеш на бакалина не може да си купиш нищо. Всяка една дума, която не е употребена на място, е крива и изопачена. Някой ще каже: „Аз имам желание да постъпвам право.“ То е друг въпрос, да имаш желание. Това всеки го има, желанието да постъпва добре. То е смисъл на живота, то е наука. Щом постъпваш добре, то е добре за другите. Има някой неща, по които може да познаеш дали постъпваш добре или не. Когато постъпваш добре, всичко в природата, кооперира се с вас, без изключение. Добрия живот е нещо друго. Добрата постъпка е едно усилие на човешкия ум и на човешкия дух, а да живееш добре, това е друга област. Някой път ние живеем добре, понеже на нас ни е приятно. А добрата постъпка има отношение към цялото. Добрият живот и той има отношение, но не смесвайте сега тези две неща. Добрата постъпка е усилие на човешкия дух.

Нови неща ви казвам сега, които не сте знаели. Аз не съм срещал хора, които да постъпват добре, както трябва. Той е имал оглед от тази постъпка да спечели нещо. Щом ти искаш да постъпиш добре, за да добиеш нещо, ти ще загазиш. Щом ти отиваш да учиш музика, ти трябва да учиш за себе си. Най-първо добрата постъпка се отнася до самия тебе. Ако не постъпваш добре, ти всякога ще бъдеш сиромах. Сиромашията никога няма да се отстрани от вратата ти и ако някой е сиромах, то е защото не постъпва добре. Ако си невежа, причината е лошата постъпка. Ако си болен, пак е същата причина. Понеже всяка една лоша постъпка затваря онази врата, през която Божието благо в света иде. Ако ти със своите лоши постъпки затваряш всички входове, през които Божието благо може да дойде, ти очакваш от другите хора да дойдат и да ти помогнат, ти тогава си на крив път. Така тълкуват окултистите.

Ако човек рече да се измени само в една своя постъпка, той се подхлъзва. Когато евреите туриха при един случай Христа на изпит и Му казаха: „Не може ли другояче?“ Той каза: „Ако аз река да постъпвам като вас, ще бъда като вас. Ако река, че не Го познавам, не е истина.“ Ако рече някой, че познава Бога и не постъпва добре, не Го познава.

Началото на Любовта е това – добрата постъпка. Щом залюбиш, ти ще постъпиш добре. Някой казва, че се е запалило сърдцето му. Никакво запалено сърдце с дим. Това е както се запалва торът. Него го наричат любов. Никаква любов няма у него. Не се лъжете с тези димящи работи. Като духне вятърът, димът отива на север, после отива на юг и т.н., и после се напълва цялата стая с дим. Хората трябва да отидат навън. Ако ти ще образувани. един духовен дим, ти ще трябва да излезеш извън тялото си, извън сърдцето си. Това не е никаква любов. Аз не казвам да напуснете вашите възгледи. Проверете това, което ви казвам, след онова, което вие имате. Вие мислите, че това, което имате, е право. Така е. Това, което досега имате, е право, но вашите въжета, които носите, са тънки и по-нататъка не можете да минете. Този конец не издържа. Има един конец в света, които е конец на постъпките – постъпките съединени една с друга. Няма някоя сила, която може да скъса две постъпки. Най-силната връзка, която съществува в света, това са две добри постъпки на човешкия дух.

Ако е въпрос как трябва да го разбираме, вие трябва да поставите въпроса, както трябва. Някой може да ме пита как трябва да гледа. Обикновено всеки един човек знае как гледа. А специфично някой път, за да видим някой работи, трябва да насочим погледа си към някоя посока. Искам да видя някой предмет и погледът ми се насочва към него. Астрономите насочват своите тръби към небето под известен ъгъл, под известни направления, точно определено и само по този начин той може да види предмета, който очаква. Вашата добра постъпка е инструмент, с който можете да видите. Ако не постъпвате добре, нищо не можете да видите. Добрата постъпка е най-силния орган, най-силното оръжие, с което можете да разполагате.

Добрата постъпка ние оставяме на заден план. Казваме: „Духът Божий като дойде, ще направи това.“ Как ще го направи? Ние казваме, че Бог те обича. Хубаво, Бог те обича, а ти си сиромах. Бог те обича, а ти си болен, ти си един грешен. Тогава какво подразбираш под тази Любов на Бога, когато всичките тези недъзи се струпали на тебе и ти поддържаш възгледа, че познаваш цялата истина. Защо при всичкото това голямо богатство на Бога, ти се намираш в това положение?

Сега всеки може да се кичи и да проповядва на хората, че трябва да постъпваме добре. Но никога не може да говорим за добрата постъпка, ако сам не постъпваш добре. Че кой не говори за Любовта. Л – тази буква знаехте ли, че нея ще напиша? После научихте, като я написах. Какво ще напиша сега? – Любов. Говориш на едного и казваш: „Любов, Любов, Любов, Любов, Любов.“ Повтаряш в ума си думата „любов“. Но ще дадеш една постъпка на любовта. Коя е първата постъпка на Любовта? Искаш да прегърнеш някого. Мислиш ли, че това е любов? Като прегръщаш, ти вземаш. Както ние искаме да прегърнем, ти искаш да прегърнеш нещо, за да го задържиш. И змията прегръща. Прегръща и те счупва. Някой казва: „Аз те обичам, да те целуна.“ Че кой не целува? Онзи вълк, като хване кравата и я целува. Те са стари неща. Всичко това е разкапало, не държи, никаква цена няма.

Когато ти кажеш на някоя красива мома, че искаш да я целунеш, тя трябва да ти каже: „Махни се оттук, малко надалече.“ Ти ще кажеш: „Че това е обида заради мене.“ Че защо да е обида? Кой ти е дал правото? Стани едно слънце, да целуваш. А пък Слънцето да дава светлина, а пък ти да събираш парсата*. Само Слънцето има право да целува. Дава живот, а пък ти гледаш Слънцето и ще попиташ Слънцето: „Мога ли да целуна тази красива мома?“ Слънцето ще ти каже: „Ела горе, при мене и ще те изпратя като един слънчев лъч. И ще кацнеш точно на тази мома отгоре, ще я прегърнеш, ще я целунеш, без да те познава, после ще си заминеш.“ Ти ще се уплашиш и ще кажеш: „Бамбашка* философия. Какво ще стане, ако не се целуваме, ако не се прегръщаме?“ Че досега все сте се целували, все сте се прегръщали, но какво излезе от вашите целувки и прегръщания. С хиляди години може да се целувате и прегръщате, но от всичките ви целувки и прегръдки какво ще излезе? Не, че идеята не е права, но начинът за реализиране на тази идея е крив. Ти обичаш някого, но той не е доволен от тебе. Ти мислиш за някого, но той не е доволен от тебе. Ти му правиш услуги, но той не е доволен. Пращаш го в странство, но той не е доволен. 5000 лева на месец му даваш и той не е доволен. Има американски синове, на които пращат по 18 хиляди на месец, а пък не му стигат. И пише на баща си, че с 1000 долара не се живее. Колко синове могат да разполагат с 1000 долара на месец. Даже един български чиновник, даже един български министър едва ли разполага с такава заплата на такъв студент, с която той може да живее цяла година.

Философията, тайната на живота къде седи? Вие искате да прогресирате в света и питате какво нещо е добрата постъпка. Какво нещо е добрата постъпка не се пита. За добрата постъпка ти ще търсиш в света. Да я търсиш като скъпоценен камък. Тя е обективно нещо. Най-реалното нещо, което съществува в света, това е постъпката. Бог като постъпва в света, създава света. Цялата вселена е една постъпка на Бога. Това, което индуските философи го наричат дихание на Бога. Бог е мислил и е направил една постъпка, да се дадат на хиляди и милиони същества условия да живеят, да се радват и да се задоволяват всички техни нужди, които техните духове и души искат, това е една велика постъпка на Бога. Ние, като казваме: „Бог създаде света“, ние разбираме един велик процес и казваме: „Страшна работа е това.“ Искаме отчет за това. Най-после питаме: „Бог ли създаде света или ангелите?“ И най-после объркаме работата, казвам[е]: „Това е непостижимо. И в живота, казвам[е] най-после: „Невъзможно е да се постъпва добре.“ Всеки един човек, в когото има дух, може да постъпва добре. Това е първото право на човека. Единственото право, което има човек в света, е да постъпва добре. Друго право няма. Всичко онова, което човек върши, не е право. Ако следователно, той върши това, което не е право, и не върши това, което е право, значи невъзможното върши, а пък възможното не върши.

Защо човек не върши това, което е негово право? Нека сега дойдем до научната страна на въпроса. Тук турям две разумни същества. (Учителят посочи втората рисунка от чертежа.) Онези, които се обичат на Земята, тук е земният живот, слизане. Двама души, които се обичат, всякога се намират надалече, те не могат да се съберат. Единствената линия на събирането, по закона на правата линия е, те да слизат по този наклон. Те са две планини, те слизат надолу двамата. Долу в С е добрата постъпка. За да извърши една добра постъпка, двама души трябва да се съберат на едно място и никога един човек не може да извърши сам една добра постъпка. Двама души трябва да се съберат, за да извършат една добра постъпка – С. Като се съберат двамата в тази, добрата постъпка, щом се зададе тя, те се разединяват. Тази линия се продължава. По този път, по който вървяха, те се събират. Сега, като продължават по-нататъка, те отиват в разединение. Ако те не са разбрали в какво седи добрата постъпка, те ще се разделят. Единият казва на другия сбогом и се чудят на причината защо са се разделили. – Разделиха се, за да се съберат пак наново. Точките Д и У са най-далечните разстояния, дето може една душа да се отдалечи.

Сега понеже вие мислите по обикновен начин, умът ви е занят с много работи. Всичко, което имате в света, то не е много важно. Това, което имате в света, вие се приготовлявате за едно представление. Това е актьорство, да си изкарате прехраната. Поставяте се, изучавате пиесата, играете някаква роля, четете, четете. Ролята може да е първостепенна, може да е второстепенна, третостепенна, най-после може да имате ролята на някой апаш или на някой крадец. В действителния живот, вие се отвращавате от това да бъдете един крадец. А на сцената излизате и извършвате едно престъпление. Публиката, която ви гледа, ръкопляска. Публиката за направените престъпления на сцената ръкопляска, а за направените в живота туря в затвор. Следователно в постъпката има две страни. Вие казвате: „Добре играе ролята на сцената. Той ограби онзи като апаш.“ На сцената онзи актьор има на корема си гумена торба с течно вещество. Онзи, който го бие, мушне тази губената торба, изтече червена вода и той падне. Той трябва да бъде внимателен, като мушне гумената торба, да не би да мушне тялото.

Следователно ако вие засягате само гумената част на човека, вие сте актьор, добре постъпвате в това отношение, че не сте го убили, в това седи добрината, че мушкате само гумената торба и че не сте го ударили там, където не трябва. Ако някой от вас мушне някого и му извади кръвта от гумената торба, какво наказание трябва да му дадем? Трябва да го похвалим. Но, ако го мушне там, дето не трябва, той се извинява като актьор. И казвате: „Той ще преживее по-реално.“ И в целия свят има хора, които играят много реални роли. Вместо да мушне гумената торба, той те мушне там, дето не трябва.

Та всеки ден става това. Някой се оплаква, че друг не постъпва добре. Рекох, не те е мушнал там, дето трябва, а мушнал те е там, дето не трябва. На сцената така не се играе. Това изкуство, актьорството трябва да го научиш добре. Искам да се освободите от вашия личен живот. Вие казвате, че човек е личност. Ако човек не постъпва добре, той не може да бъде личност. Личността е резултат на добрата постъпка. Човек, който не постъпва добре, не е личност. Човек, който не постъпва добре, той си затуля лицето и бяга. Човек, който постъпва добре, отива при виделината, за да го видят. Когато не постъпиш добре, щом направиш една лоша постъпка, лицето ти ще потъмнее. Детето, като направи една лоша постъпка, си туря ръцете на лицето и мисли какво да излъже. Нали често и вие си Туряте така ръцете. Такъв човек мисли как да излъже. Не си туряйте така ръцете върху лицето. Само при един случай може да си туриш ръцете на лицето, само едно правило има, което позволява това. Когато видите, че някой върши престъпление, тури си така ръцете, за да не гледаш. А когато някой прави добро, гледай, за да научиш нещо. А пък, когато някой прави лоша постъпка, имаш право да гледаш, но ще се поквариш.

Ти казваш: „Аз не разбирам какво нещо е добрата постъпка.“ Добрата постъпка е магическа в живота. Аз не искам да ви морализирам и нямам предвид сегашния ваш живот. За целия живот аз имам едно мнение. Кой къде е, няма какво да го уча. Аз говоря за живота, за постъпките на новия живот, какви трябва да бъдат. Щом ти си сиромах, беден, болен, имаш всичките недъзи, какво ще направиш. Целият ден ще ми разправяш, че кракът те боли, стомахът те боли, носът те боли, главата те боли. Всичките болести са все от същата категория, само че са от разни степени. Какво ме интересуват твоите болести? Или какво ме интересуват твоите добродетели? Щом някой започне да ти разправя за сиромашията, казваш: „Нямам време“, понеже знаеш, че той иска нещо от тебе. Иска, и колко майстори са хората. Знаеш ли колко майстори са хората? Един разправя, че жена му, децата му са такива, а пък той няма никаква жена. Той казва, че жена му е умряла и щял да я погребва, а пък жена му е жива. Дойде някой човек окъсан, опърпан и като му дадеш пари на следния ден го виждаш добре облечен, седнал на масата и пие. Това е светът, това е актьорство. „Мене ми трябват тези неща.“ Рекох, този човек е на сцената, той има право да върши каквото иска. Ако искаш да реализираш нещо в света, ако искаш да разбереш тайната на сиромашията и богатството, тайната на човешката душа, тайната на човешкия дух, тайната на човешкия ум, тайната на човешкото сърдце, на онова, което ти си в дадения момент, ти не може да разбереш тези тайни, ако не може в даден момент да направиш една добра постъпка.

Не свързвайте тази добра постъпка със сегашния ваш живот. Аз гледам, че като говоря така, някой от вас се смущавате и казвате: „Сега, като дойде тази светлина, ще се види какви сме.“ Нямам нужда да ви фотографирам, като ви давам тази светлина. Мене не ми са нуждни тези фотографии. И няма какво да уча от тези фотографии. Мога да нарисувам страданията с трънения венец на Христа. Ако аз съм художник, няма да рисувам трънения венец на Христа. Ако искам аз да рисувам, аз ще рисувам, ще туря трънения венец само на себе си, ще играя същата роля, ще дигна кръста си, както на един италианец му дошло на ум, с един кръст от 27 килограма да отиде в Рим. Не зная какво е казал папата за това, но един английски кореспондент е казал: „Не се проповядва християнство с големи кръстове, а с любов, със съчувствие към бедните и с милосърдие.“ Така му казал този кореспондент. Вие ще ми се оплаквате, че носите големи кръстове. Това е една реклама. Вие искате да отидете при папата. Не ме интересува това, не ме интересуват големите кръстове – 80 килограма, 100 килограма. Една добра постъпка е, която ме интересува в дадения случай. Вие може да бъдете красиви, богати, може да имате говеда като Йова, камили, хиляди овце, може да имате премия от академията на науките за някое изобретение и това не ви интересува, но една добра постъпка, това е магията на света. Другите работи са лесни. Щом имаш добрата постъпка, щом я имаш, другите неща са постижими. Щом нямаш добрата постъпка, всичко друго ще рухне.

Ние очакваме тези, които са измрели да ги възкреси Христос. Защо измряха те? Искам сега да бъдете малко свободни. Ако един скъпоценен камък го турите в тинята, какво ще му допринесете? Една добра постъпка не можете да оцените в сегашния живот, ще я окаляте. Ще направите както житеното зърно. Като го турите в калта, в това житено зърно има стремеж да излезе, да се освободи от калта. Какво представя растенето? Онзи метод, чрез който човек може да се освободи от калта. Това растение след хиляди години ще извади корените си от земята и ще стане едно млекопитающе, един човек и най-сетне ще стане един ангел, и най-сетне ще се върне при Бога с разрешена задача, че е могъл да постъпи добре.

Допуснете сега следното изяснение. Свободни бъдете, защото някой от вас се намират в следното положение: Когато Христос отишъл в Гетсиманската градина, той казал на учениците си: „Молете се с мене.“ А пък учениците заспивали. Вие не сте в Гетсиманската градина, ако сте там, аз ви давам право да спите, но сте в едно угощение. Разбирайте какво нещо е спането. Спането е един закон на преминаване от едно състояние в друго. Ако вие заспивате и отивате в другия свят, за да ме разберете по-добре, тогава сънят е на место. Всеки сън, който не може да даде почивка на човешкото тяло, той не е правилен сън.

Вие останете свободни. Всеки един от вас е едно съдружие. Искам да зная дали председателят спи, или секретарят спи, или някой от членовете на съдружието спи. Някой път в касационния съд заспиват и съдиите. Разглежда се едно дело и този съдия не го интересува. „Няма да ми омръзне?“ Това за него са еднообразни работи, дотегнали са му и той знае какво ще бъде решението. И като каже десетина думи, той заспива. Няма нещо, което да го интересува.

Та рекох, сега трябва да излезете от закона на еднообразието. Ти казваш: „Онзи не постъпва добре.“ Значи ти си постъпил добре, че не харесваш онзи. Не. Ти си на кривата страна. Добрата постъпка е магическа, тя е сила Божия. Някой казват: „Когато Духът дойде, когато душата дойде, когато Христос дойде“ и т.н. Ние викаме Христа да дойде. Ти, като постъпиш добре, Христос ще дойде. Като не постъпиш добре, няма да се прояви Бог. Бог се проявява, когато постъпваме, както Той постъпва. Тогава Бог ще влезе в света на свободата. Понеже сега се намираме в едно стегнато положение. Вие сте в положението на онзи цар, който се влюбил в една мома и я ограничил, тя да му каже само една дума, че тя го обича. Тя си свива веждите. Не казала нищо. Той влиза при нея, тя мълчи. Той я наказва отвън, за да я принуди да каже, че го обича. Страх го е да не би да умре и същевременно той иска да я принуди да каже, че го обича. И вие някой път сте поставени в положението на тази, красивата мома. И свършвате като красивата мома. Царят ви е затворил и иска да кажете, че го обичате. А пък вие не го обичате. Какво ви струва на вас да го обичате? Ако с тази постъпка ще може да излезете из тия, лошите условия, няма да изгубите, а ще придобиете.

В една добра постъпка свободата не е отвън, а отвътре. Тя ще дойде отвътре, а после ще дойде и отвън. Щом се прояви отвътре, то непременно има закон, че и външните условия ще се изменят. Защо трябваше Христос да направи така, както направи. Христос дойде на Земята само за да направи една добра постъпка и Той я направи. Какво не му туриха само, за да каже една дума, но Той не я каза. Един светия го режат и той не иска да се откаже от своята идея. Умира на своето. Всякога един човек, когато дойде до добрата постъпка, той трябва да бъде твърд. Нищо в света не трябва да го отклони. Но някой ще каже: „Такава е волята Божия. Ти направи така.“ – Не. Всичко е в добрата постъпка. Мнозина мислят, че са самостоятелни. Лъжете се. Много сте несамостоятелни. Само като ви подшушнат някоя дума отвън и вие повярвате. Това, което вие слушате отвън, то е само 25% вярно. Има един говор, който е верен, но ти ще го чуеш. Добрата постъпка е този говор. Той е сто на сто верен. Отвътре е той. И когато дойде това разкритие, ти вече знаеш нещата и не се смущаваш и си свободен.

Ето в какво седи свободата: Аз виждам някого, задига някои неща и ги заравя в земята. Аз отивам, разравям нещата и на мястото турям малки камъчета, клонки и други неща. Той рови там. Не намира нещата и е недоволен. Казва: „Кой ли ми е откраднал нещата?“ На човека на добрите постъпки, никой не може да му направи зло. И дяволът не може да му направи зло. Какво нещо е дяволът? Вие знаете какво е дяволът. Всяка една мисъл, на която ти разбираш последствията, това е един ангел. Само неща, които ние разбираме, са ценни за нас. Казано е: „Това е живот Вечен да познаем Бога.“ Постъпката не само да я чувствуваме, но и да я познаваме, че е от Бога. Това е една добра постъпка. И тогава ти си свободен и на Земята, и при ангелите, и на Небето. Ако не постъпваш добре, Бог за тебе е едно страшилище. Ти не можеш да издържиш Неговия поглед. А пък щом ще постъпвате добре, ще ти се изяви. Бог ти казва така: „Ако постъпиш добре, всичко това е на твое разположение, но щом не постъпиш така, всички врати ще бъдат затворени.“

Рекох сега, ще се спрете върху начина на добрата постъпка. Аз не искам да се спрете върху положението, както сега постъпвате. Ще оставите това настрани. Растението не може да се откаже изведнъж от този живот, който сега живее. Вие и да искате, не може да се откажете от сегашния живот, но кажеш: „Аз искам да се освободя.“ Има начини за освобождение. Ти казваш: „Да умра аз!“ Къде ще умреш? Ти, като не искаш да умреш, ще бъдеш пак долу в калта; ако умреш като семе, пак ще идеш долу в калта. Ти така в Небето няма да отидеш. Ти ще имаш едно небе, но едно небе на страдания. Това семе не трябва да слиза долу при пръстта, а трябва да се върне при Бога.

Ти казваш: „Може ли да се живее другояче?“ С тези разбирания не може да се живее другояче. Като лист и като семе ще умреш и долу ще слезеш; и като човек – също. А онзи еврейски мъдрец казва, че духът ще се върне при Бога, а тялото ще се върне в пръстта. Значи Божественото, след като е работило на Земята, е намерило, че онзи човек е негоден и не постъпва добре. Напуща го и човекът остава. Това е смъртта. Голямо страдание в света е това: Духът го няма. Той отишъл горе. После пак ще дойде духът и почне да ти говори. Тази планина е голяма, този, когото търсиш, ще отиде горе. Ти отиваш на другата страна, на върха ще се срещнете. Това е добрата постъпка. Аз го наричам това обединение на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърдце, на всички добродетели. Когато направиш една добра постъпка, всичко това ще вземе участие.

Вие трябва да се приготвяте. Можем да си помагаме сега. Вие търсите сега пътя. Един евангелски проповедник казваше: „Освен баптистите, няма друго учение по-право. Човек трябва да повярва в Бога.“ Този евангелски проповедник, след като замина за онзи свят, се яви и казва: „Много криво съм разбирал света. Не съм бил такъв, както аз съм проповядвал. Голямо заблуждение е било.“ На някои евангелисти не им иде на сметката и казват: „Някой дявол е говорил.“ За този правоверен проповедник аз, още на Земята като беше, знаех, че той е на кривия път. И как го зная, ще ви кажа. Един ден в София аз излизам от своята стая и отивам в писалището на един наш брат. Там беше този проповедник и се разговаряме приятелски. Проповедникът подава едно заявление до съда срещу един млад момък и той разправя своята история. Един ден се явява при него един млад момък и му казва: „Имам брашно много хубаво, но сега имам нужда от сто лева. Като продам брашното, ще ти върна парите.“ Проповедникът му дал 20 лева. Този човек се оженил и никакво брашно не продавал. Този проповедник иска да го даде под съд за тези пари. Рекох му: „Защо го даваш под съд?“ Той ми казва: „Този момък да научи да не лъже.“ Рекох му: „Той може да се закълне. Разписка не е дал за парите, а той може да ви накара да се кълнете.“ И аз рекох на проповедника: „Колко ви дължи този момък?“ – „20 лева.“ – „Аз ти давам 20 лева. Ако момъкът ви плати, ще ми ги върнете. А пък, ако не плати, Считайте, че аз съм ви ги дал заради него.“ Той казва: „Не, не приемам.“ И аз веднага взех и скъсах неговото заявление.

Питам сега, аз защо направих това? За да го избавя от лошите последствия. Аз направих това, за да имаме един пример. Един ден и аз може да направя такава погрешка. Всеки човек може да направи една такава постъпка, като не постъпва добре. Аз се намерих в трудно положение, в една каша и си казах: Що ми трябваше да се бъркам? Защо ме интересува, че онзи дал 20 лева, но ако аз бях оставил всичко така, аз щях да бъда на кривата страна. Ако бях казал на проповедника: „Ти му прости“, пак щях да бъда на кривата страна. Пък аз му казах: „Аз плащам.“ Това е положителен начин.

Когато човек иска да върви по Христовите пътища, той трябва да е готов да пожертвува всичко. Ако ти не може да се заинтересуваш за онзи, когото обичаш и ако го оставиш да го цапат, тогава каква любов имаш? Когато обичаме, ние не искаме той да има нито едно петно. И затова ние не трябва да оставим нито едно петно върху онова, хубавото, което ние носим в себе си. То е името на Бога. То е свещеното в нас и всичките свещени постъпки, които правим, са за да не остане да падне петно върху свещеното име на Бога в нас. Ако ние оставим да се опетни името на Бога в нас, тогава какви синове сме? Тогава не сме никакви християни. Върху името Божие, което е в тебе, да няма никакво петно. Тогава имаш любов. Ти носиш калта отвън, но името на Бога да носиш в тебе, като нещо свещено. Ще кажеш: „Има нещо свещено в мене.“ И върху него се гради бъдещето. Върху това трябва да градите вашето бъдеще. То е един вътрешен процес.

Не гледайте само на външната страна на живота. Добрината на човека не е в това, че той е кротък и смирен отвън. Лошевината на човека не е в това, че той е сприхав, че се мени, че хука. Това е външност. Добрината е едно състояние вътрешно. Човек се разсърди. Щом се разсърди, да се коригира веднага. Духовният човек и в едното, и в другото състояние постоянно се коригира и нему му е приятно това. Добрият човек се радва, като види добрата постъпка у хората.

В стаята си имах един паяк, който често в мое отсътствие хващаше мухи. Един ден му казах така: „В мое отсътствие може да хващаш и да ядеш, но когато съм тук, не искам да чувам никакво бръмчене на някоя муха. За това гостоприемство, което съм ти дал, ще пазиш това правило.“ Един ден, аз слушам, че една муха бръмчи, аз се спрях, рекох на паяка: „Слушай, ти ще освободиш тази муха и ще излезеш вън от къщата!“ Той поседя дълго време, откъсна конеца, пусна мухата и си дигна пъртушините и излезе навън. И всеки един човек, който е в дома Божий, трябва да има поне това съзнание. Излезе си навън този паяк, послуша ме. Вие може да кажете: Това вярно ли е, иносказателно ли е, какво искам да кажа? В дадения случай всеки един човек, който не постъпва правилно, той завзема положението на този паяк. Този паяк си мисли, че всичките мухи са създадени заради него. И каквато муха се закачи на паяжината, е за него. Ти с клин не може да я извадиш тази идея от неговия ум. Ти може да правиш погрешки, но с тези погрешки ти губиш онзи материал, с който ти ще градиш своето бъдеще. Ще дойдат ред поколения по тази линия. Ти нищо няма да им оставиш в наследство. Ти пак ще се повърнеш в това съдружие. Ако ти услужиш, да се подобри живота, ти ще намериш живот по-добър и ако не си съдействувал, ти, като се върнеш в живота, върху тебе ще дойдат лошите условия. Това не трябва да служи като един подкуп.

Направете един малък опит за един месец. Като останете праздни*, през праздното време да се постараете да направите една добра постъпка, за да видите хубавите последствия. И тази добра постъпка вие трябва да я знаете. И тази добра постъпка ще направи цял един преврат във вашия вътрешен живот и в материалните условия и вашето положение ще се подобри. Десет пъти ще бъде по-добре, отколкото е сега. Сега всеки може да ви помогне отвън, но положението ви пак ще се влоши после. Аз мога да ви донеса един билник*, една стомна вода, но след 10 деня пак ще бъдете без вода. По-добре е да имате един извор в къщи, да имате да тече извор във вашата къща, отколкото да ви донасят една стомна, едно шише с вода. И то е хубаво, но онзи извор, то е добрата постъпка.

И казва Христос на онази жена: „Иди, повикай мъжа си!“ Тя казва: „Нямам мъж.“ Той й казва: „Право си казала. Пет мъжа си имала.“ Всяка една църква е един мъж. Ти станеш православен, евангелист, баптист – венчал си се. Конгресионист – венчал си се. Станеш спиритуалист – венчал си се. Нека сега дойде онзи мъж, с когото сега живееш. Доколко е честен. Онзи мъж, той е готов на направи една добра постъпка. Но ако той те остави в калта, заминава и не иска да ти помогне, какъв е този мъж? Или каква е тази жена, която остави мъжа си и не иска да му помогне? Под думата „мъж“ и „жена“ разбираме най-свещеното, което може да имаме в човешкия живот. Духът и душата, мъжът и жената в физическия живот, това са емблеми. И всичко се е изопачило от криво разбиране. После религията за живота е съвсем изопачена, да се ограничиш, да те контролират всичките. Ти, като влезеш в една религия, трябва да бъдеш свободен, да постъпваш както знаеш.

В добрата постъпка ще чувствуваш такава свобода, каквато никога не си имал. Сега се намираш при най-лошите условия. Като умираш, свещеникът ще дойде при тебе и ти ще отидеш в онзи свят. Какво ще Му кажеш като отидеш при Господа? Ти отиваш при баща си, и ще Му кажеш: „Съгреших на Небето и на Земята, не съм достоен да бъда като син, а да бъда като слуга. Като слуга да ме приемеш. Изядох и изпих каквото ми даде, сега вече нищо не искам от Тебе, искам да ти бъда не като син, а като един от последните слуги.“ Ние сега отиваме в другата, изкусителната страна, че бащата заклал храненото теле и дал угощение на сина си. Това не ме учудва толкова, колкото това, че младият момък бил с пробудено съзнание. Този, блудният син беше стар, прегърбен, с побелели коси, вие си го представяте млад момък. Изпъдил го господарят му, понеже остарял и даже свинете не може да пасе, никаква работа не могъл да върши и не заслужавал хляба и той се връща при баща си. Но в този, стария блуден син се ражда една свещена идея, в него има вече нещо. То е добрата постъпка. Той решава да се върне и казва: „От сега нататъка, друг ще бъда.“ И ходи този човек, макар и на стари години, върви, върви, нито с кабриолет, нито с автомобил, нито с кон отива, а пеша при баща си. Това е дълбокият смисъл, това е магията в християнството. Ако човек така не мисли, не може да напредва. Според начина на мисленето, ще дойде и силата. Ако ти мислиш добре, силата ще бъде в тебе. Ако ти мислиш зле, слабостта ще бъде в тебе. Ако постъпваш добре, силата ще бъде в тебе. Ако не постъпваш добре, слабостта ще бъде в тебе.

Аз ви преведох примера за онзи евангелски проповедник, но за вас няма да направя нито дума, няма да платя за вас. Ти казваш: „Не се отнасят хората добре с мене.“ На сиромаси, които не искат да вършат волята Божия, не давай нищо. Помагай на онези, които искат да вършат Волята Божия, които постъпват добре. Когато дойде някой гостенин, за да го опитам дали има, да има факти, макар и да знам, но пак искам да проверя и отварям касата си и всичко, каквото имам, излиза навън, за да видя какво ще направи той. Ако имам дъщеря, ще оставя всичко и ще изляза навън и аз дебна, има дупки и аз дебна и като видя първата му постъпка, вече е ясно. След това вече и касата, и всичко се затваря и всички станат много сериозни. Дотогава бяха много любезни и казва той: „Много хладно ме приеха.“ Аз рекох, понеже не постъпи добре. Така че онзи, който не постъпва добре, не печели. От добрата постъпка щеше да печели. Това, което е вътре в природата, това не е за мене. Природата е един дом, в който ни е въвела и ни опитва умовете. Опитва те и те гледа отвсякъде. И като те хванат в най-малкото, тогава всичко вече е сериозно. Вие се намирате в един голям изпит, вие трябва да постъпите добре.

Аз да ви кажа в какво седи добрата постъпка, да ви определя. Запомнете добре това. Този дом, дето отиваш, тъй ще те приемат там, има огнище, всичко е налице, всичко има, но огънят не е запален. После има една праздна стомна и никой не е донесъл вода. Ти ще донесеш вода от чешмата и ще запалиш огъня. Там има чувал с брашно, ще направиш една пита. Там има една фурна, ще направиш хляб и ще го опечеш. Това е добрата постъпка. Ако направиш това, в този дом всички ще те приемат добре. Ще знаят, че има един гостенин, който е донесъл вода, който е запалил огъня на огнището и опекъл хляба, докато те работят. Това е добрата постъпка в дома. Та три неща: вода да донесете, огън да запалите и хляб да опечете. Това е то философията, отчасти и магията на живота или силата на човешкия живот.

Ще мислите какво означава огънят, водата и хлябът.

Добрата постъпка е магическата тояжка, с която трябва да работите.

Отче наш

12 година на Общия Окултен клас
36 лекция, 24.V.1933г., сряда,
Изгрев, София

Обхода

5 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета глава I-ва от Посланието на Титу.

Ще говоря сега за обходата. Обходата е изкуство. Теоретически много работи знаете. Теорията трябва да се провери. Всеки един от вас знае нещо по рисуване, но той тегли черти. Всеки от вас може да знае нещо по музика, но щом вземе да свири, ще види доколко знае. Някой път може да вляза да слушам. Все едно е да питам: „Мога ли да вляза да пея в хора?“ Този хор се приготовлява за един голям концерт и които пеят там са свършили музикална академия. Новото учение е мъчно, защото не са учили. Трябва да учите. Пеенето изисква упражнение и знание. Има естествен път за пеене. Има естествен път за рисуване, за говорене, за всички неща има естествен път. И понеже нещата не вървят в природата както искаме, ние виждаме противоречия. Най-първо ти виж дали твоите желания и постъпки вървят в съгласие с природата. Запример ако ти мислиш, че ти си много добър и имаш връзка с Бога, а пък от страдания и болести не може да се освободиш, тогава каква връзка с Бога имаш? Бог не е нито Бог на мъртвите, нито Бог на невежите, нито на суеверните, нито на грешните, нито на своенравните. Ако вие мислите, че това учение е лесно, вие се лъжете. То е лесно, ако учите.

Вие не може да имате едно отношение към всички хора. Казва се: „Трябва да обичам всички хора.“ Как ще обичаш всички хора? Един мъртъв човек не може да го обичаш. Единственото нещо, което ще направиш за мъртвия човек, е да го погребеш. Единственото нещо, което ще направиш за вързания, е да го развържеш. Единственото нещо, което може да направиш за невежия, е да му дадеш знание. Единственото нещо, което може да направиш за болния, е да го излекуваш. При всяка една постъпка в живота, вие ще влезете в противоречие със себе си. Вие можете да дойдете до положението, че нямате нужда от нищо. Не е така. Всяка минута ти трябва да направиш известно добро. Трябва да работиш. Ако се откажеш, ще страдаш.

Ти може да кажеш 20-25 вдишки, но има една норма и ако се увеличат и ако се намалят има една опасност. Щом почнеш да се нервираш, дишането не е правилно. Някой път може да мислиш, че ядеш правилно. Щом ядеш и ти става тежко на стомаха, ти или не си дъвкал добре храната или не си я подбрал и в двата случая ти си виноват. На трето място е виноват този, който ти е дал храната. Природата е първия гостилничар. Виновата ли е тя, че ти си бръкнал в някоя тенджера без нейно позволение и си взел ястие, което не е за тебе. Питай гостилничаря. Това са фигури на речта.

Някой казва: „Кажи ми нещо ново.“ Новото е неразбрано. Като го разбереш, то е старо. Казваш: „Не го разбирам.“ -То е ново. Някой пита: „Как ще стане?“ -Това е ново. Това, което не знаеш как ще стане, как ще се постигне, то е новото. При новото се изисква вяра. Но някой казва: „Аз сляпо не искам да вярвам.“ Слепият не може да вярва. Вярва онзи, който има уши и очи. Слуша само онзи, който има уши. Глухият може да каже: „Аз не искам да слушам.“ Той е без това не слуша. Слепият може да каже: „Аз не искам да гледам.“ Той и без това не гледа.

Трябва да разбирате твърдата материя. С това трябва да проучавате обходата към физическия свят. Какво значи обхода на физическия свят? Това е обхода към тялото на някой човек. Няма да притесняваш какво е тялото. Това е обхода. Второ е обхода и към човешкото сърдце. Няма да го притесняваш. Ще се обхождаш добре с него. Третата обхода е за човешкия ум. Тялото си познавате и сърдцето си има един орган. Някои казват: „Сърдцето ме боли.“ Какво разбирате под това? Сърдцето може да има болка, обаче онова сърдце, за което говоря, в него усещате едно вътрешно стеснение. Сърдцето за вас е невидимо. Това са чувствата. Но сърдцето е така обективно, както е обективно и тялото. После имате и отношение към човешката мисъл. Не стеснявайте човека в неговата мисъл. Какви са неговите възгледи? Понеже, ако Бог търпи хората в света и ти ще ги търпиш. Той ги е създал. Бог е създал човека и го е оставил свободен. Ако можеш да принесеш нещо на неговата мисъл, кажи му. Ако не можеш, не казвай. Ако можеш да принесеш нещо на неговите чувства, помогни му. Но ако не можеш, тогава не го смущавай. Тогава той по-лесно ще оправи работите си, отколкото ако се намесиш в неговия живот.

Ти не може да бъдеш свободен, ако нямаш обхода. Най-първо трябва да имаш обхода към себе си. Та първото нещо за обходата е: Ако ти се обхождаш добре със себе си, ще бъдеш здрав. Изводът сега: Че не си здрав, това показва, че нямаш обхода със себе си. Трябва да бъдеш здрав, да не усещаш никакъв дефект в тялото си, някой път ще имаш ревматизъм, болка в главата, в кожата, навсякъде. Ще дойде някой лекар и ще каже, че има натрупване на чужди вещества, на киселини. Те се натрупват по причина, че не знаеш как да се обхождаш в себе си.

Сега новото е това, което не знаете. Новото, което иде в света е разумното. Когато дойде то, ти макар да не го разбираш, ще усещаш едно успокоение. Ти се успокояваш. Например ти ожадняваш, не си пил 10 деня вода. Като дойдеш до извора, ти не знаеш откъде иде тази вода, но като го видиш, ще настане в тебе нова надежда, успокоение. Може да дойде в тебе желание да бързаш, да се напиеш. Ето де е погрешката. Ще седнеш там, ще се успокоиш, ще се разположиш с извора и изведнъж няма да туриш устата на извора, а ще седиш малко. След това, ще вземеш още една глътка и т.н. По този начин ще влезе в тебе едно освежаване. Този закон важи за всяка една обхода. Ако искаш да се обхождаш добре, трябва да бъдеш търпелив. Всеки един човек си има своя специфична обхода. И никой не трябва да изменя обходата си. Остави го да се обхожда той, както намери за добре. Ти не може да даваш директиви на водата, как тя трябва да се обхожда. Водата си има особен начин за обхождане. Ако я туриш при захарта и ако и кажеш да не направи пакост на захарта, каквото не искаш, това именно ще направи. Водата не е виновата в дадения случай. Ти дръж водата далеч, в дадения случай, но тази вода е потребна. Ти не може да възприемеш захарта, ако не дойде до водата. Колкото и да е захарта, все трябва да внесеш малко течност, за да се разтопи захарта. Трябва да знаеш как да употребиш водата.

Та обходата, на която Невидимият свят ни учи, това е цяла философия. Ти се занимаваш целия ден с едно непотребно учение за обходата на хората, еди кой си как постъпи. Не, обходата е музикална. Като влезе един капелмайстор в един оркестър или в един хор, той знае кой пее добре, кой свири добре, кой постъпва добре или кой не взема правилно тоновете. Не, че човек е лош, но той няма изкуство. Няма по-хубаво нещо от обходата, понеже тя изисква един добре развит ум, едно добре развито сърдце, една добре развита воля. Ти не може да се обхождаш, ако нямаш добре развита воля, ако нямаш добре развито сърдце, ако нямаш добре развит ум. Трябва да разбираш нещата. Много дълбоко трябва да ги разбираш.

Аз съм забелязвал, наблюдавал съм, седят хората един до друг. Във варненската гимназия отиват учениците на някакъв си парад. Имаше един учител, който се казваше В. Ебнер, нисък, дребен човек. До него седи един ученик, един път и половина по-висок от него. Вика: „Да живее, да живее!“ И с ръце удря по главата на учителя. Учителят побута ученика и ученикът забелязва, че удря по главата на учителя и че му е смачкал шапката. Не, като искаш да си махаш ръцете, ще погледнеш има ли някой наоколо. Някой казва: „Аз искам да се проявя.“ Не е лошото да се проявиш. Този ученик не се проявил както трябва.

Давам този пример за разяснение. Но примерът трябва да се превежда. Всеки пример си има свое приложение. Може някой пример да го прилагаш там, дето не трябва. Всякога ние искаме другите хора да се обхождат добре, само когато това е в наш интерес. Не, обходата в природата е един закон. Дали към нас или към всички, човек трябва да се обхожда добре, понеже това е необходимо за самия него и за неговите ближни, и за Славата Божия. Понеже Бог иска всички същества, които Той създал, да се обхождат добре. Да се извиняваш, това няма значение. Да туряш погрешките в другите хора, в баща си и майка си, че така си роден и това няма значение. Много ученици ще се извиняват, че учителят им по математика, не им преподавал добре, не им дава основа. На неспособния ученик и най-способният учител да му преподава, няма да има основа.

1     2     3

Числата аз ги наричам живи органически числа. На едно живо, органическо живо число, ти постоянно трябва да изучаваш неговите отношения. То не е както една линия. Тези две точки са граници на правата линия или можете да имате плоскост. Линията е граница. Но една линия, която е в движение, трябва да изучаваме постоянно. Какво значи плоскост? Това е една линия, която се движи в плоскост. Казваме, че между две точки може да се тегли една права линия. Какво нещо е правата линия? Точките в дадения случай са от един друг свят. Правата линия, която ние виждаме, е проекция. Енергията на правата линия, движението на правата линия иде от един друг свят. Когато една ръка се движи, това показва, че силата на нейното движение иде отвън. Вие мислите, вие чувствувате, вие се обхождате по един или по друг начин, но тази мисъл, това чувство и тази обхода, не се ваши. Това са сили, които идват отвън, с които вие трябва да се справите. Ако искате да изучавате синовете и дъщерите на един дом, най-първо вие трябва да се запознаете с бащата и майката, за да знаете какъв ще бъде синът и дъщерята. А пък, ако искате от сина да знаете какви са неговите родители, вие трябва да бъдете много учен човек и да имате много обширна опитност, за да можете като видите сина, да знаете какво е лицето на бащата и майката. Например на брат Белев какви са били майка му и баща му? Да кажем, че баща му прилича на него, но майка му как ще я познаете? Това е мъчна работа. Но от бащата и майката вие можете да знаете какъв ще бъде синът.

За една човешка обхода може да се съди от човешкия ум, от човешкото сърдце. Според разбиранията на ума и според чувствата на сърдцето, тези качества ще бъдат вътре в човешката обхода. Всички хора са свикнали с завършени процеси. Всички хора искат нещо абсолютно готово. Вие отивате в един дюкян, не се интересувате как е станал плата, а искате хубав плат. Но вие живеете в един завършен свят. Но представете си, че влезете в един свят, дето няма изработени платове. Когато се намирате в едно трудно положение, това трудно положение ще покаже какво знание имате. Защото в един уреден свят всякога можете да живеете добре. При добра майка и добър баща всеки може да живее добре. На някой му се случва, че те не са добри. Синът е недоволен. Тогаз де е погрешката? Как ще обясните, че синът е недоволен от баща си и майка си. Тук има някоя потънкост. Кога синът – числото три, се е образувал? Ако синът е недоволен от баща си, този баща е хвърлил око на друга жена и е обикнал. И майката е хвърлила око на другиго. Следователно други неизвестни са внесли качества в него. Тези качества сега препятствуват да бъде той доволен от качествата на баща си. Бащата казва: „Ако не бях се оженил за тази, бих желал да имам онази, но хайде, нека майката носи това дете.“ И това качество влиза в числото три. Това е вече една дисхармония. Между бащата и майката има едно противоречиво чувство. И майката казва: „Ако не бях се оженила за този, щях да се оженя за онзи, но хайде.“ И майката е недоволна. Това се отразява върху сина. И ти търсиш причината. Причината е в една неправилна обхода. Ти не знаеш тази красива жена, която си видял, тя не е за тебе. И хубавия мъж, който и тя видяла и той не е за тебе. Ти може да гледаш, да кажеш: „Хубав го е направил Господ“, и така да го оставиш. И жената, като види един мъж, така да каже. Но тя казва: „Аз да си го имам.“ Но синът ще дойде, като незадоволен. Може да го проверите. Така се раждат в дома противоречията. Някой казва: „Аз не обичам баща си и майка си, виждат ми се чужди.“ Синът няма обхода към баща си и майка си, понеже и бащата и майката са нямали правилна обхода. Каквото са вложили, това се е изявило.

Че ако във вашата душа се раждат противоречиви чувства, аз вече зная причините. Вашият ум е погледнал дето не трябва и вашето сърдце е погледнало дето не трябва. Ти имаш едно чувство, то е дъщерята, а пък противоречивата мисъл е синът. Ти казваш: „Природа, това-онова.“ И идваш да ме залъгваш. Ти казваш: „Сърдцето, кръвообращението...“ Не, не е кръвообращението, а ти си пожелал. Ти си погледнал нещо, което не е за тебе. Погледнал си някого, който е богат, а ти не си богат, и в тебе си яви недоволство. Нима богатите хора са щастливи? Или: погледнал си, че ти [си] едно малко човече, а пък онзи е голям. Големината на човека седи в неговия светъл ум. Малкият човек може да стане голям и големият може да се смали, напълно може да се смали. Планини от лед има на северния полюс, две хиляди метра височина. Учените правят изчисление, че ако на двата полюса всичкият лед се разтопи, в Европа то ще има един пласт от няколко хиляди метра лед. Или цялата земя може да се покрие с лед, но дебел пласт. Но като пекне Слънцето, той ще стане вода.

Така че, нещата имат една илюзорна страна. Те може да се стопят. Реални неща са тези, които не претърпяват никакви изменения, държат посоката си. Реалното всякога запазва посоката си. А пък нереалните неща не държат една и съща посока. Всяка мисъл, всяко чувство или постъпка, които не държат една и съща посока, те не са реални. А пък всяка мисъл, чувство или обхода, които държат една и съща посока, за мене те са реални.

Сега ви навождам на този закон. Когато имате в себе си едно недоволство, да знаете как да се справите. Някой път някой неща са стари. Някой казва: „Което ми разправяше не е научно.“ Старите хора имат опитност. Ако ти не може да се ползуваш от тяхната опитност, тогава губиш. И ако от силата на младия не може да се ползуваш, тогава защо ти е младия човек? Защо човек иска да бъде млад? – За да има сила и живот. А защо иска да стане стар? – Да добие мъдрост, да развие неговия ум, защото при стария човек се развива ума. Само при младия се развива човешката воля. Само при възрастния се развива човешкото сърдце. Ти ще бъдеш млад, за да се развие волята ти. Ще бъдеш възрастен, за да се развие твоето сърдце, ще бъдеш стар, за да се развие ума ти. Ако ти не знаеш да съпоставиш както трябва твоята воля във всеки случай, тогава каква е волята ти?

Има специфични школи, които са за развиване на човешката воля. Такива школи има и в Америка, и в Англия, и в Германия. Аз ги наричам школи на насилието. И във всеки дом съществува такава школа. Мъжът държи насилието. Вчера дойде един българин. Аз говоря нещо, за да разберете себе си. Докато не разберете себе си, вие ще се намирате във вечно противоречие. Той се оженил, умира жена му. Тя оставила две деца. Той се оженил за втора жена, мома, а тя не го обичала, а мразила децата му. Все ще им намери някой кусур, бие ги, иска да ги пропъди. Той казва: „Какво да правя?“ Аз му рекох: Ще търпиш. Тя ги бие, докато заболеят ръцете й. Отначало детето ще го боли, но после гърба му ще стане по-пластичен. И после, като го бият, ще му стане приятно. Които са бити не умират лесно, а пък онези, които не са бити, като дойде болестта, може да ги задигне. Мъжът казва: „И аз употребих насилие, бих я.“ Рекох: Тя била децата, а ти биеш нея. Ти си направил погрешка. Не я бий. Тя, като дойде да бие, ти и кажи следното: Малко по-леко си слагай ръката, като че ли на тебе се слага, но съвсем спокойно, и се моли в себе си.“ Той казва: „Аз не мога да я търпя.“ Аз рекох: „Но вържат ти ръцете, как да не може да търпиш? Ще носиш неволята, няма нищо. По отношение на тези двамата ще кажа: Човек е господар на своята съдба само ако има знание, ако има простор на своя ум, на своето сърдце и на своята воля. Тогава ти можеш да направиш цял един преврат в другите хора. Ако не влияеш на себе си, никога не може да влияеш на другите хора. Ако ти не знаеш как да се обхождаш със своя ум, сърдце и воля, тогава няма да знаеш как да се обхождаш с ума, сърдцето и волята на другите и тогава ще бъдеш в стълкновение със себе си и с другите и най-после в стълкновение с Бога.

Единственото нещо, което не може да се повлияе в света, това е Бог и с нищо не може да се повлияе. Защо не може да се повлияе? Защото който постъпва абсолютно право, това е само Бог. Ако ние постъпваме както Него, Царството Божие веднага ще дойде. Той е предвидил за всички същества. Той не е ограничил ни най-малко и най-малкото същество му е дал условия и му е дал свобода да постъпва. Аз ще оставя животните, понеже някой път вие казвате: „Аз не съм животно.“ В някои отношения аз бих желал да бъда като животно, а в някои отношения аз бих желал да бъда като човек. Животните нямат обхода. Едно чуждо куче, като влезе в двора, нахвърлят се другите кучета върху него. Нямат обхода. И това куче, като се освободи, бяга. Ако е пък някое силно, дава отпор. Едното хапе и другото хапе. Ако е по-силно, разпръсне всичките и другите отдалече го лаят. И най-сетне излиза господарят, докато изпъди голямото куче.

Говорят за несгодите, които се случват. Гледам някой стар дядо или баба са недоволни, младите са недоволни, учителите са недоволни. Рекох, тези хора нямат обхода. Всеки се оплаква, че се оплаква. Виждам, че е прав, но той не казва всичката истина. Синът казва: „Към големия брат как се обхождат, а пък спрямо мене не е така.“ Аз виждам, че той има едно място, дето не казва истината. И той сам няма обхода. Няма обхода в това отношение, че той не е благодарен. Той не разбира онова отношение, което майка му и баща му имат към него. Все таки баща му и майка му са допринесли нещо за него и в него трябва да има благодарност. И числото 3 – синът и той е виноват, и той взел участие. Във всичко в света ние трябва да се поставим, като че никак не сме взели участие. Защото, ако ние искаме да вземем участие, да бъдем участници в доброто в света, ние трябва да бъдем участници и в дълговете, разпределение трябва. Защото, ако се оставят дълговете на цялото човечество само върху един човек! Казват: „Когато дойде Христос.“ Казва се, че Христос е понесъл греховете на цялото човечество. Тази идея не е правилно схваната. Апостол Павел казва: Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си. Целокупното вземаше участие, цялото вземаше участие. Целият Невидим свят и разумните същества взимат несгодите на хората и ги поправят, спасяват хората. Бог ги спасява. И Бог казва: „Ще залича това прегрешение и няма да го помена.“ А пък в дадения случай Бог, това е цялото, а не само едно.

Да имате за образец Бога. Слънцето е неговото тяло и изпраща светлина и на добрите, и на злите. Лошите хора са по-добре поставени, отколкото добрите. Това е обхода на Бога. Към един лош човек трябва да имаш много по-добра обхода, отколкото към един добър, защото здравата ос няма какво да я подкрепяш, но слабата ос, ако не я подкрепиш, работата ти няма да бъде свършена. С един лош човек трябва да се обхождаш много по-добре, отколкото с добрия, а пък вие се обхождате добре с добрите, а пък с лошите не знаете как да се обхождате. Вие искате да изхвърлите една ваша лоша мисъл, едно лошо ваше чувство. Вие не може да изхвърлите една ваша лоша мисъл или лошо чувство. Това е невъзможно. Аз бих желал да зная по кой начин вие сте изхвърлили едно лошо ваше чувство и спасението е там, че вие не можете да ги изхвърлите. Ако ние можехме да изхвърлим едно лошо чувство, то ние щяхме да развалим целият свят, защото онзи човек, когото вие не обичате, няма да се мине дълго време, съвсем ще измените вашето мнение заради него. Няма човек в света, който да не може да се промени. Философията сега не е, но обходата е. Да не се отвличаме.

Не се спирайте върху външните неща. Всички хора се влияят от една външна обстановка без изключение. Много малко хора съм срещал, които да не правят това. Има известни черти в човешкото лице, които са дисхармонични. Аз не искам да говоря за дисхармонията, даже не искам да показвам лошите черти на човешкото лице. Има фатални линии на човешкото лице, има и щастливи линии, които постоянно се явяват и изчезват. Човешкото лице някой път е икона на нещастие и щастие. Някой път вие гледате лицето си и не се харесвате. Всеки път трябва да се гледате. Забелязваш, че в тебе има нещо фатално, не го гледай. Мине се малко време, пак се огледай в огледалото и пак го тури в джоба си и като се мине известно време, като се огледаш, приятно ти е. Няма онези лоши черти. От де дойде този, новия човек? Забелязваш добра промяна в устата, очите и ти сам се чудиш как е станало това. Това са подвижни линии, които постоянно идат, и се чертаят вътре в човешкия живот.

Аз го обяснявам: в света има две течения, силни течения, много не трябва да знаете тази работа, ако вие я знаете, много ще загазите, нито пък аз се интересувам. Долното течение е от ада, от центъра на Земята. Всеки ден ще имате едно течение, което иде отдолу. Другото течение иде от Невидимият свят, от Небето. Горното течение носи щастие, а долното – нещастие. Ако ти се намериш между тези две течения, ти ще бъдеш премазан. Никога не заставайте в този център. В този център се намира само Бог. Ние завземаме мястото на Бога. Като дойдат тези две течения, образува се искра. Едното течение погубва, а другото възкресява. Тези течения, които идват отгоре, спасяват човека, а пък тези течения, които идват отдолу го разрушават. Да вярваш в Бога. Бог ви спасява. Тогава Бог ще ви тури настрани. В коя страна трябва да ви тури Господ? Целият този кръг е в движение*. Иде нещо от Земята. Ти си неразположен. Ти трябва да съзнаваш, че има едно лошо течение. Подземното влияние си ти. Ти не може да се освободиш. Ти не може да спреш това течение. Ти трябва да апелираш към този велик център – Бога. Чрез Него да вземеш дясната страна, за да се избавиш от едно нещастие. Аз приведох примера за младата мома, която се хвърлила от скалата и се закачила. Така ще се случи, Бог ще те спаси.

Един българин хваща каруца, за да отиде във Варна. Като дошъл [до] една урва, конете хукнали и каруцарят не могъл да спре конете. И българинът разправя: Аз станах от каруцата и се хвърлих навън. Каруцата отиде надолу. И като скочих, главата ми падна върху къртичина. [На] четири пръста от къртичината имаше голям камък. И ако моята попска глава беше паднала върху камъка, щях да отида. Този кърт, Господ го изпрати преди време, за да образува къртичината за попа. Това е великият Божествен план, който предвижда нещата, които ще станат. И затова трябва да вярва човек в Божественото, за да схваща интуитивно, вътрешно нещата. Има едно чувство в човека. Някой път вие не вярвате в него. Има един глас, който те спира и ти казва: „Не прави това.“

Сгодил се някой момък за мома, той няма да може да живее с нея. Неговият живот ще фалира. Нека се разгоди. Но той е дал дума. Той държи думата, да каже: „Аз съм дал дума, но да се разделим.“ Всичката глоба да даде. Остави сто хиляди лева, тя може да иска да се ожени, за да я гледа. Някой ще каже, че е дал дума. Думата само в доброто трябва да се държи. Ако искам да направя добро, ще държа думата си, но ако искам да направя зло, няма да държа думата си. Дръж си думата само в доброто. Дето няма добро, не си дръж думата. Обхода има само в доброто.

Ние сме в един кръг, който носи всички нещастия. А някой от вас го е страх. Защо го е страх? Защо някого го е страх от мечка, от вълци. Някого го е страх от паяци, от змии. Някой се случва да срещне някоя малка змия. Те са сили в природата. Не мислете, че една малка форма на змията, някоя змия може да ви причини много голямо страдание. Една мечка може да ви причини някой път много голямо страдание. А някой път може да ви причини добрини. Зависи в какъв смисъл тази мечка е влязла във вашия ум, защото и в мечката има тези два вида влияния: земно и небесно. Ако срещнете една мечка, когато земните влияния са в нея, тя ще внесе в тебе всичките отрицателни сили.

Всякога човешката мисъл се влияе отвън. Ти ще се поставиш в равновесие. Една мисъл или едно чувство, докато не ги опиташ, не ги прилагай. И една постъпка, докато не я опиташ, не я туряй в обходата си. За да опитате, може да направите следният опит. Във вас може да се развие чрезмерно бързо движение. Раздухайте някой голям огън, може да вземете един въглен толкоз бързо, че да не се опарите. Щом се опарите, значи движението не е толкоз силно. Ако движението е бързо, няма да се опарите. Ще се опариш веднъж, дваж, докато свикнеш. Трябва да направиш мигновено бързо движение. Да си образуваш мярка на бързо движение. Ти казваш: „Аз бързо се движа.“ Вземи един запален въглен, за да видиш колко бързо пипаш. Ако ти не може да вземеш бързо един въглен, тогава и твоя ум, и твоите чувства, и твоите постъпки не са бързи.

После, вторият опит: Жаден си. Вземи една чаша вода и започни да я гледаш. Ако почнеш да се притесняваш, тогава не си издържал изпита. 60 секунди да гледаш водата спокойно. Ако в последната минута [секунда] се появи [без]спокойствие, нетърпелив си. В последната секунда да си спокоен, това е търпение. Или ще вземеш една хапка плод или хляб, така да го държиш до себе си до едно определено време. Никой от вас не сте правили опити от подобен характер, като седнете на трапезата. Даже не съм намерил хора, които да знаят как да ядат. Мнозина грабват да ядат бързо, бързо. Не, седни спокойно, тури си кърпата спокойно, успокой се добре. После, поразгледай хляба и като се минат 5 минути, преспокойно започни. Ти ще кажеш: „Кога ще го чакам аз, нямам време.“ Ако нямаш време, ще платиш. Ще намериш това време. Иначе ще платиш глобата. Природата всякога ще ти даде последствието. Разболееш се, дават ти отпуск, ще лежиш 2 – 3 месеца болен. Казваш: „Пари нямам.“ Не, и пари ще намериш тогаз и тогаз ще имаш един отрицателен резултат.

Някои от вас, най-смелите, да започнат с огъня. Щом се изгориш, не си бърз. Направете едно предварително упражнение: Вземи едно камъче и бързо го хвърли. После вземи огъня и после бързо го пипай, за да не се изгориш. Толкоз бързо, че и сам да не виждаш ръката си. Някой може да прави тези опити. Или някой може да вземе друг опит. Например дойде ти някое писмо отнякъде. Остави го. Бъди спокоен. На някого дойде на ум сутринта да чете Библията, но той казва: „Утре ще чета Библията.“ Не само да я четеш, но и най-добре ще я четеш. Няма да отвориш нито една минута по-рано, нито една минута по-късно. Защото в природата има един закон, който определя нещата.

Някой път аз чета Библията и гледам, че пророците са казали много неща не навреме. Някои навреме са говорили, но виждам, че се пропуснали някои работи. Например виждам Иеремия се е безпокоил, уж вярва в Бога, патриот е и трепери сърдцето му. После казва: „Заприличал съм на мечка.“ Ако ще бъдете такъв пророк, ще имате неговата опитност. Пророкът трябва да изнесе чистото Божествено Слово, без да го изопачава. Той толкоз е знаел човекът. Но рекох, има известни пасажи в Библията, които са пресилени. Има някой пасажи, които не са доизказани. Какво е недоизказаното? Какво му е липсвало на този пророк? Това, което на Иеремия е липсвало, аз имам ли го? И ако и на мене липсва, тогава и аз съм като Иеремия. И тогава и вие вървите по една низходяща линия.

В България, като се отвориха гимназиите, всички ученици имаха желание да четат биографиите на великите хора: Шилер, Пушкин, Толстой, Шекспир, Гьоте и все търсиха отрицателните страни. Търсиха какви отрицателни страни е имал еди кой си поет и писател. И казваха: „И аз ги имам.“ Чете друг писател и види някоя отрицателна черта, казва: „И аз я имам.“ И той имал всички отрицателни качества на великите хора. Обратната страна: Толстой има самоотрицанието да напусне своите възгледи, да напусне своите възгледи, да хване новите. Имам ли аз това качество? Има една страна в Толстоя, която аз харесвам. Това е герой. Толстой направи това, което мнозина не могат да направят. У мнозина писатели станал обрат, пълен обрат на техните слаби страни. Онова, което сега върши той, това мене ме интересува. Тази постъпка мене ме интересува. Този човек е свързан с Божественото и в него Бог ще превърне всички негови грехове и недъзи, които има. И Бог ще създаде от него един Божествен характер.

Най-първо трябва да имате една ясна представа какво казва Господ. Аз ще се спра някога, кое е Божественото. Кое отличава Божественото. Много неща има, които ние мислим, че са Божествени. В Божественото няма абсолютно никакво противоречие. Когато то дойде в човека, настава вътрешна хармония и светът ще се измени за тебе. Ти си добър, ти мислиш добре, чувствуваш добре и постъпваш добре. Изчезне ли Божественото от тебе, ти си пак в старото положение, ти си тъжен, недоволен. Някой път едно животно е много весело, радостно, Божественото е в него. Някой път ти си недоволен. Не бутай тогава змията. И тогава да му дадеш хляба, не яде. А пък дойде щастливо – Божественото е в него. И тогава, като му дадеш хляб, яде.

Всеки ден вие имате течение, което трябва да регулирате. Долното, земното течение е силно течение. И ако не дойде другото – горното течение, ние не може да имаме една обхода. Обхода може да имаме само тогаз, когато човек съзнава великото, разумното в света, което е в центъра. И тогава казваш: „Има една възможност аз да постъпвам добре, аз да мисля добре и да чувствувам добре.“ Там седи всичко. И тогава го допущай това. Даже ако имаш една противоположна опитност, веднага тури си мисълта. Това значи да имаш вяра в Бога, да имаш вяра, когато имаш и най-големите противоречия. Неразположението, което имаш, не е от тебе. То е отдолу, от земята. Ти спокойно понасяш ударите, противоречията. И ако ги понасяш, няма да се мине дълго време и всичкото ти състояние ще се смени, ще дойде една нова вълна и работата ще тръгне в ред.

Направете сега опита с огъня, с камъчетата и с водата. Дръжте поет три деня и след това 10 минути да държиш чашата в ръката си и да ти е приятно. За да се опиташ, постоянно трябва да правиш опити, както инженерите правят опити, както художниците. И в малките работи трябва да правим опити.

Отче наш

12 година на Общия Окултен клас
37 лекция, 31.V.1933г., сряда,
Изгрев, София

Законът за ограничението и законът за свободата

5 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета първата глава от Посланието към Филипяните.

За какво говорихме миналия път? (– За обходата.)

В природата съществуват два велики закона, неизменни, общи за всички същества, без разлика. Единият закон е закона на Абсолютната свобода – преведен така на човешки език. А другият закон е закон на абсолютното ограничение. Никой не може да ги избегне. Всякога, когато човек постъпва разумно, той е в закона на свободата. Никой не може да го ограничи. Всякога, когато постъпва неразумно, той е в закона на ограничението и никой не може да му помогне. Защо е така, не питай. И досега не е отговорено на въпроса защо хората ядат, защо се раждат, защо умират, защо вярват и защо не вярват. На всички противоречия никой досега не е отговорил. Или защо човек се радва или защо скърби. Изяснения има много в света, но никой не може да обясни как така една радост, която има вътре в тебе, ще се смени със скръб; едно любовно чувство, което има в тебе, как ще се смени с омраза. Това не е нещо, което може да го подтикнеш, да го разложиш, то е самочувствие.

После идваме до онази идея: Цялото никога не може да се разложи на своите части. Цялото може само да се проявлява, но да го разложиш на своите части не може абсолютно. Един човек не може да го разложиш. Той само се проявява и както се проявява, той се разлага. Разлага се в добро и зло, съединява се в добро и зло. Но не химическо съединение. Двама души може да се съединят – мъж и жена. Двама разбойника се съединяват, за да извършат известна постъпка. За да се осмисли земния живот, абстрахирайте се от вашите сегашни разбирания. Някой очаква да разбере нещата повече. Аз ви казвам, че колкото повече остарявате, вашето съзнание някой път ще се замъгли и наместо да поумнявате, някой път ще дойде оглупяването. Трябва да разбираме думата оглупяване. Всякога, когато човек иска нещо невъзможно в света, той е глупав. А пък кой е умният човек? – Той е този, който иска неща невъзможни. Две неща са възможни в дадения случай. Едното е положително, а другото е отрицателно. Възможно е да го направиш и невъзможно е да го направиш. Следователно щом се намериш в един момент, когато не можеш да направиш нещо, откажи се тогава от него. То е един въпрос неразрешен. Това са известни максими, които трябва да държите. Например някой път вие искате другите хора да мислят както вие. То е невъзможно. Или искате другите хора да бъдат добри, като вас – и то е невъзможно. Вие никога не може да заставите някого да бъде добър или лош. Вие може да повлиявате някой път, но ако мислиш той да върви, както ти искаш – не. Слугата може да се покланя на господаря си, но в първия ден, когато слугата вземе властта, ще покаже колко се подчинява. Също така и синът към бащата. Синът се покланя на баща си, но после, като порасне, казва: „Ако се проявяваш още като баща, аз ще ти дам да разбереш.“

В религиозно отношение вие се биете на общо основание. Единият тупа другия, но и онзи ще стане силен и той тупа после. Аз забелязвам, всички хора не си дават свобода. Всеки иска да влияе и да бъдат другите под негово влияние. Всеки, който влияе на хората, ще му влияят също, а който не иска да му влияят, той не трябва да влияе на хората. Да влияеш на хората, това значи да харчиш своя енергия напраздно. Някой ще каже: „Слънцето не влияе ли?“ – Не. Слънцето ни най-малко не иска да ни влияе. Също така и Бог. Законът е съвсем друг там. Законът на Любовта е съвсем друг. Той не е закон на влияние. Искаш да влияеш на някого, понеже се интересуваш. Силният човек няма какво да му влияеш. Силните хора са най-добрите хора, а пък слабите хора са най-лошите хора. Слабият може да лъже, а силният – никога. Слабият може да краде, а силният – никога. У слабия са всичките пороци. У слабия идват пороците да живеят. У силния въшки не живеят. Въшката, като дойде у силният, тя отскача на 4 – 5 метра надалече. При слабия дохожда да го изкушава дяволът, а при силния – не. Силният има изобилно енергия, от която даже дава, за да се освободи от нея. Дава я дар. Някой казва: „Аз толкоз време се моля на Господа и Той не ме е послушал.“ Че ти, ако мислиш с молитва Господ да ти дава, то е напраздно. А пък онзи, не се моли и Бог му дава.

Аз така обяснявам: Един нерелигиозен човек не се моли, но сутринта отваря прозорците и влиза светлина, а пък онзи, който е религиозен, не си отваря прозорците и не влиза светлина. Ако чакаш някой ангел да отвори прозорците и кепенците му [ти], то ти си даваш много голяма важност. Прозорците ако отвориш, то светлината ще влиза и без да се молиш. Молитвата не е механически процес. Има някой схващат механически нещата и минават за идеалисти. Всеки, който убива, няма никаква идея. Всеки, който употребява каквото и да е насилие, той няма никаква идея. Насилието не е идея. В цялата природа съществува насилие. В природата навсякъде господарува насилие. Единственото същество, което е започнало да се избавя от насилието, това е човекът. Човешкият дух търси път да се избави от насилието. Ти насилваш друг, но ти не си господар. Някоя друга природна сила те тласка, като машата в огъня. Машата влиза в огъня и хваща огъня. Казва: „Аз го хващам.“ – Не. Ти си един дилаф. Казваш: „Какво да правя?“ – Няма да бъдеш дилаф. Не мисли, че ти си създаден да бъдеш дилаф. Дилафът е едно понятие на човека. Щом си създадеш една отрицателна идея, ти се влияеш от хората. Мразиш, съмняваш се, това е влияние от хората. Отслабваш, усилваш, това е влияние от хората. Това не е закон на природата. Най-първо трябва да се освободиш от всички човешки влияния. Всички отрицателни неща в природата се дължат на човека. Всичко това човек е създал. Той е гениален в това отношение. Мързелът, невежеството, беднотията, болестите е създал човекът. Мога да ви наведа много примери.

Ти си сиромах и мислиш, че си сиромах. Като престанеш да мислиш, че си сиромах, ще престанеш да бъдеш сиромах. В деня, в който застанеш на онова положение, [на] което си турен от Бога, ще престанеш да бъдеш сиромах. Че аз мога да отбия една вода, чрез бент от дома ми. И тази вода няма да мине през двора ми. Какво трябва да направиш? Трябва да премахнеш този малък бент и водата ще протече свободно през двора ти. Сега всички имате бентове в мислите, чувствата и волята. Ти казваш: „Човек трябва да мисли.“ Мисълта не е едно прямо действие на Слънцето. Човек не мисли прямо от Слънцето. Човешката мисъл е под влияние на Месечината. Следователно сегашната мисъл на хората е под влиянието на Месечината. И затова мисълта е често раздвоена. А чувствата са под влияние на Слънцето. Но понеже умът е под влиянието на Месечината, умът е студен. Умът поглъща онова, хубавото от чувствата и затова умът се въздига, сърдцето отслабва.

Гордостта на човека е голяма студенина. Трийсет, четиридесет, петдесет градуса студ има. Горделивият човек, дето мине, замразява хората. Като те погледне онзи, който ти заповядва, това е студ. Вие работили ли сте при 150 градуса студ? Гордостта е студ от 270 градуса. Дето казват, че в физическия свят е възможен студ около 270 градуса под нулата, това е гордостта. Приблизително 270 градуса студ е човешката гордост, при която абсолютно никакъв живот не може да съществува и казват: достойнство човек трябва да има. Какво достойнство може да има на северния полюс? Достойнство може да има човек, когато растат и зреят плодовете. Там, дето всичко е замръзнало, какво достойнство може да има?

Смъртта, това е студ. Единственото нещо, което е родило смъртта, това е човешката гордост. Това е едно желание у човека да стане той господар, да заповядва на всички хора. Едно божество да стане. Той не е разбрал закона. Бог в света, Който е създал света, е дал нещо от себе си. Всичко, което хората са приели е от Бога. Бог е дал всичко от как се е създал света. Бог е дал толкоз много и никога не е казал: „Върнете това, което съм дал.“ Но държи хората отговорни, чрез двата горни закона. Като постъпваме, се прилагат тези закони. Ние имаме самочувствието на Любовта, като постъпваме по свобода. А пък като постъпваме зле, имаме онова самочувствие на омразата, на вътрешното недоволство. Има едно съзнание в света, което никога не потъмнява, то е Божественото съзнание. Всички други съзнания все се ограничават, все потъмняват. Изисква се малка причина да потъмнее съзнанието. И тогава човек, който не разбира, изменява се.

Та, изисква се да имате ясна представа за това. Аз ви говоря за неща, които аз зная. Аз зная толкоз работи, които не сте сънували. Не сте сънували, понеже не сте си дали усилие. Вие очаквате знанието да дойде отнякъде, от никъде няма да дойде знанието. Това знание ще излезе от вашата душа. Във вашата душа е турено усилието на знанието. И като казвам: аз зная това, аз зная и живея това. За мене всичките недостатъци, които имат хората, са известни и зная причините. Няма нещо, което може да ме изненада. Няма нещо, към което да се стремя, към света и от което да се изненадвам. Но има някой ваши стремежи, от които вие ще имате разочарование. Като хора вие ще се разочаровате. Рекох, всички ще се разочаровате.

Там, дето хората свършват, ангелите започват. Там, дето ангелите [свършват], Бог [започва]. Да ви изясня мисълта: Човек винаги започва добре и свършва зле. Няма човек, който да е свършил добре. Оттам, дето свършва човек, започват ангелите. Ангелите започват зле и свършват добре. И там, дето свършват ангелите, започва Бог, Който започва добре и свършва добре. Вие искате доказателства. Те са детински доказателства. Да ви приспя в магнетичен сън и да ви туря в илюзии, но като се събудите, няма да ги имате.

Абсолютна свобода е да се радваш на свободата на един човек, когото срещнеш. Човек, който е свободен, от него всичко може да очакваш, а пък човек, който не е свободен, от него нищо не може да очакваш. Щом ти освободиш един звяр, той ще ти се отплати. Един лъв бил хванат в един капан и седял цял ден гладен. – „Ще ти бъда признателен цял живот, ще си изменя естеството, ти бъди уверен, че ще ти бъда признателен.“ Човекът го пуснал. Лъвът си разтърсил козината и казал: „Аз нямам време, ще умра, каква полза, че си ме освободил? Човекът се намерил в чудо и казал: „Ще питаме трима души и ако те кажат, че за направеното добро няма признателност, ще ме изядеш.“ Срещнали старо куче, питали го има ли признателност за направеното добро. То казало: „Не, едно време бях младо и като остарях, господарят ме натири.“ Намерили един стар кон и го попитали има ли признателност за направено едно добро? Конят казал: „Няма, аз когато бях млад кон, господарят се грижеше за мене, а сега, като остарях, ме натири.“ Оставало още един свидетел. Срещнали лисицата, на пътя и я попитали: „Какво ще кажеш за направеното добро, има ли признателност?“ Лисицата казала: „Не ви разбирам въпроса, какво искате да кажете. За да разбера тази работа, трябва да схвана как седи въпросът.“ Човекът казал: „Аз направих услуга на лъва.“ Лисицата казала: „Не ви разбирам, как беше турен кракът в капана?“ Лъвът показал и турил крака в капана. Затворили капана и лисицата казала на човека: „Глупако, върви си по работата. Този лъв да си е отварял очите.“

Не освобождавай злото, което е затворено в тебе. Дръж го там, нека седи затворено. Щом освободиш това зло, то най-първо тебе ще те повреди. Трябва да мислите разумно. Не, че не мислите разумно, но вие сте под разни влияния. Болните оправят живота по един начин, а пък здравите по друг начин. Болните казват: „Да имам чорбица, да имам паница“, а пък здравият човек не търси никакви милосърдни сестри, да му помагат. Той става сам, облича се сам, изчистил къщата, запаля си огъня. Откъде е дошла и е влязла тази мисъл във вас, да ви шетат хората? Мене, когато ми дойдат гости, все искат да ми направят някоя услуга, а пък аз зная закона: Няма по-опасно нещо от това да ти услужват хората. Ти ще направиш нещо, но няма да може да го направиш както трябва и аз ще се поразсърдя и после пак ще го направя. Та спестяване на времето е нуждно.

Старата философия е: Вие искате да бъдете свободни, но друг да ви освободи. И досега хората мислят, че Христос ще дойде в света да освободи хората. Ако Христос трябваше така да освободи хората, Той щеше преди 2000 години да ги освободи. Сега почнало едно друго освобождение, вътрешно. Свободата е един вътрешен акт на човешкото съзнание. Сега хората искат и по стар начин въобразяват си все за свободата. Но начинът на освобождението е вътрешен. И може да знаете, че във вас има една мощна сила, с която може да разполагате. Силата е в човешката мисъл. Но има нещо в човека, което може да пробуди човешката мисъл към работа. Мисълта е мъртва, а онова е силното. Аз сега няма да ви кажа какво е. Аз съм ви казвал много работи, за които не сте плащали. Аз не съм видял досега нито един да е донесъл плод от своето дърво. Вие все носите чужди работи. Много пъти са ми донасяли баници с развалени яйца, смесени от чужди кокошки, аз нищо не казвам, благодаря. Не казвам, че зная кокошката, която е снесла, но ти си крадец и искаш да се препоръчаш. Аз турям в моя живот – тефтера: блажена е тази кокошка, която е снесла яйцето, нещастен е човека, който носи яйцето. Когато даваш нещо, дай го от себе си. То да извира от твоето сърдце и твоята мисъл. И тази мисъл като вложиш, ще възкръсва[ш].

Сега имаме две врати, които са затворени. Истината седи в затворените врати на човешката душа и на човешкия дух. Съвременните хора са затворили вратите на своята душа, на своя дух и са отворили вратите на своя ум и на своето сърдце. Там, отдето спасението никога не може да дойде. Спасението ще дойде през вратата на човешката душа и на човешкия дух. Силата е там. Сега вие ще искате признаци Мога да ви дам признаци. Мога да ви пиша диагнозата. То не е болест, но може да се опише. Да кажем, че имате ревматизъм. Какво нещо е ревматизъмът? Ревматизъмът е последствие на човешката леност. Когато един човек е ленив умствено и сърдечно, идва ревматизъмът, но вие ще кажете: „Аз работя.“ Работата е един разумен акт. Работата не е нещо неразумно. Ти трябва да намериш удоволствие в работата. Вдигнеш едно камъче, но това камъче, което си дигнал, то може да ти причини хиляди добрини.

Сега вие искате да вършите велики работи. Никой не може да освободи човека. Русите освободиха българите. Освободиха ли ги? Тези, които господаруваха в турско време и днес господаруват. Ти станеш християнин и пак вършиш грехове. Не, християнинът прави греховете явно, а пък онзи ще ги скрие. Има разбира се един малък прогрес, но нищо не се ползувам аз като човек. Аз говоря за същината на човека. За пред хората, може би се ползува човек, но за себе си нищо не се ползува, губи.

Ако човек върви по другия път, ако вие отворите вратите на вашата душа, ще дойде това, което вие очаквате. Вие ще се разберете с хората. Много пъти ние не се разбираме. Срещнеш някой човек, не се разбирате с него. Вие му говорите, а пък той е гладен. Рекох му: „Ти имаш една болест в стомаха си. Аз съм лекаря, знам да лекувам глада.“ Гладът е една болест. Тя не е от много опасните. Лекувам болестите на глада. Изваждам му едно парче от торбата си, второ парче, трето парче. Онзи казва: „Твоите церове действуват много хубаво.“ Тази болест действува периодически, по три пъти на ден. Следователно ще вземаш по три хапки всеки ден.

Да се върнем към идеята: За да бъде мисълта ви права, в този смисъл, в съзнанието ви трябва да има малка светлина и малка топлина. Това, което искате да направите за някого, да го освободите, тази свобода трябва да бъде ваше достояние. И тази свобода вие не трябва да я давате. Някой казва: „Аз жертвувам себе си за другите.“ Думата жертва трябва да се изтълкува. Жертвата е метод, който показва истинския път, по който свободата идва. За да се жертвуваш, значи да му покажеш истинският път, по който свободата идва. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си богатство, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Ти може да се жертвуваш, но ако ти не показваш на хората правият път на душевния живот, ти не може да ги освободиш. Семето ще го хвърля в земята и ще го заровя. Ето един начин. Аз вече съм му показал истинския път. След една година, като се върна на същото място, семето вече е израснало, то ще ни каже: „Много ти благодаря. Ето плода за твоята услуга.“

Сега вие се оплаквате от страданията, от несгодите на живота и аз се оплаквам с вас заедно, т.е. под думата „оплакване“ аз разбирам следното: аз виждам, че ти си една спънка в моя живот. И мисля за начина, по който може да ги премахна, по разумен начин. Вие досега правили ли сте един опит. Вие сте болен и викате лекар. Хубаво е, но викате 12 души лекари и те направят консулт и казват: „Според нашата наука, вие сте осъден да заминете за другия свят. Опитани са всички средства.“ Вие повярвате във всички лекари. Сбогувате се с вашите домашни, мислите, че тези лекари са ви говорили истината. Че ако 12 души стягат въжето на врата му, той няма да умре. Ако тези 12 души му теглят въжето и казват: „Ще умреш“, той ще умре. Той трябва да извади от джоба си едно ножче, трябва да пререже въжето. Онези нека си теглят. Ти да се освободиш. Някой казва: „От мене човек няма да стане“ – лекарите теглят. Ще кажеш така: Онзи, Който е създал света и Който ме е създал, по-силен от Него няма и аз ще бъда жив. Това въже не трябва да бъде на моя врат, нищо повече.

Разправяше ми един господин. Пътува той и гледал разбойници обират. Той върви и казва: „Няма какво да им дам. Разбойниците може да ме измъчват.“ Нещо му казва: „Кажи на тези разбойници, че си много беден.“ Оплаква се той. Главатарят на разбойниците казва: „Ние гладни хора не оставяме да умрат. Другите хора имаха повече, че им взехме.“ И те му дали. Ако тоз пример се извади, в съвременния морал, ще кажете: „Голямо престъпление е, че тези хора обират и дават.“ Че целият сегашен строй не е ли обиране? Ние казваме, че така Господ направил. Че ако така Господ беше направил, тогава ние щяхме да бъдем щастливи. Но нас ни залъгват с идеи, които не са Божествени. Казва някой: „Така е казал Христос.“ Какво е излязло от душата на Христа, няма какво да ми казваш, какво е казал Христос, но да извади от джоба си нещо този човек. Какво му искам? – Само една кибритена клечка. Рекох му: „Ти приятелю имаш 100 клечки, дай ми една клечка от своята кутия, да направя едно добро.“ Това е най-малкото, което можем да направим. Няма какво да казвам, че имах пари. Една жива клечка ще му дам, да си запали огъня. А пък другите работи сами ще дойдат.

Вие сте богати, но вие лъжете, че нямате нито пет пари и казвате, че баща ви нищо не ви е оставил. Търсите наследство, да го намерите вложено в банките. Вие ще ме питате сега: Къде? – Ще намериш вратата на своята душа, ще намериш телефона и ще попиташ в Невидимия свят, баща ти е там. Ще кажеш своя номер, на кое място си и там ще попиташ за Баща ви и наследството. Няма да викаш живите хора, а ще повикаш мъртвите. Умрелите само говорят истината, живите не говорят. Умрелите само, които са заминали за онзи свят, говорят истината. Не са заинтересовани, ще ги викаш. Под думата „умрели хора“ аз разбирам тези, които могат да кажат истината. Умрял е за лъжата човекът. Като срещнеш един разбойник, какъв човек е той? Той е един човек, като голям камък, който се търкаля отгоре, той е силен и мощен, но никакво добро няма да ви допринесе.

Следователно, всяка ваша мисъл, която може да ви причини болка, не е мисъл, която може да ви освободи. Вие дръжте вашите стари възгледи. Поне постъпвайте по два начина. Това, което не може разрешите по стария начин, ако нещо може да разрешите по стария начин, разрешете го по него, но това, което не може да го разрешите по стария начин, разрешете го по новия. Например дойде болестта. Лекарите казват, че тази болест е неизлечима. Онези, които не разбират окултните закони, казват: „В следующето прераждане. То се е видяло, че в този живот няма да станем хора.“ Това е залъгване. Няма в следующето прераждане, в това прераждане ти имаш задачи, а в следующето прераждане ще имате други задачи. В следующето прераждане ще бъде още по-лошо отколкото сега. А пък в сегашното прераждане е най-добре. Ти може да станеш сега свободен, да нямаш нужда да търсиш друго прераждане, понеже всяко прераждане е експедиция с големи разноски. И после ти ще плащаш разноските за тази експедиция.

Тази теория я изнасят индусите. В нея има едно малко залъгване. Тя е права донякъде. Но има лъжливи работи в учението за прераждането. Работата за сегашното прераждане трябва да я извършите сега. Отложиш ли я, ще губиш много, но [и] ще останеш назад. Всички онези, които не са изпълнили този закон, както трябва, така се образуваха всички млекопитающи, риби, растения, камъни. Всички онези, които не изпълнят закона, ще останат назад. И вие ще останете по същия начин. И тогава ще дойде пак един период. Ние вървим сега по обратния закон на абсолютното ограничение. Трябва да се избавим от него. Никой не може да избави сега хората от сегашното положение, понеже вървят по закона на абсолютното ограничение. На този закон, на абсолютното ограничение му остава малко време още, но сега ще бъдете ли готови? Иде една епоха на абсолютна свобода. Тази абсолютна свобода иде от разумни същества, които са спечелили много и идват на земята да вложат капитала си, да покажат на хората пътя. Вие ще бъдете ли свободни да използувате пътя на абсолютната свобода?

Вие казвате: „Само за любов ни говори Учителят. Побеляха ни главите от любов.“ Аз не знам каква е любовта ви. Пукнат ти главата, за любов говориш. Бият те, пак за любов говориш. Главата ти не трябва да се пука. Ревматизъм не трябва да имаш. Никаква неврастения, никаква стомашна болест, никаква омраза, никакво безверие. Това е един непотребен багаж, който ти носиш със себе си, след като се освободиш, ще се намериш в един нов свят.

Ти си учител в едно село, казваш: „Гимназиален учител да стана.“ Какво ще спечелиш от това? Или казваш: „Министър да стана.“ Ти ще бъдеш един министър и българите ще кажат за тебе: „Хубаво се накраде. Тази къща все от крадени пари е.“ И като дойде някоя друга партия, ще ти изнесат греховете. Защо да станеш министър, да се товариш с грехове или ще станеш някой висок чиновник, не ти трябва. Те са за други хора. Ще станете чиновници, ще станете учители, ще станете слуги. Но като станеш слуга, аз искам като слуга да бъдеш господар на себе си. Ще кажеш: „Аз съм човек тертиплия*. Ставам в 4 часа сутринта, половин час употребявам за себе си, в 7 часа закусвам, а към 8 часа съм готов да служа на моя господар, в 9 и половина пак съм свободен, към 3 и половина пак съм в услуга на господаря си. Тогава имам свободно време, мога да свърша на господаря много. Но, ако речете да ми заповядвате, нищо не може да ми заповядвате, ще ме помните най-малко за 100 години. Ако ме оставите свободен, сто години ще ме помните за доброто ми. Но ако не ме оставите свободен, пак 100 години ще помните последствията.“

Бог ни е оставил свободни, величие има в Бога, ние грешим и Той ни гледа. Той вижда и използува тези две неща. Той е господар. Той свързва тези два закона в едно и прави цяла верига. Ден и нощ прави в нашия живот. И понеже ние сме щастливи, Той казва: „Понеже вървяхте по закона на свободата, дойдоха тези щастливите дни.“ Когато дойде нещастието, казва: „Понеже вие вървяхте по закона на ограничението, дойдоха нещастията.“ Ние сами сме причината на нашите нещастия. Не са хората отвън. Те са условия. Човек може да пакости на себе си. Каквото и да мислим, че ние сме господари, Бог е поставил свободата ни в наши ръце.

Сега изводът е, както ви виждам аз, вие в много неща много вярвате, а в някои неща сте много скептици. Аз харесвам и едното и другото. Но вие вярвате в това, което няма да стане, а пък не вярвате в това, което може да стане. Всякога, когато хората вярват в това, което аз говоря, то ще стане. А когато говоря [и не вярват], то няма да стане. Една мома срещнала момък и той и казва: „Аз ще те направя царица.“ Целия живот тя става царица. Турят те тебе цар, но тези, които са те турили цар, ще те смъкнат долу. Ти уповаваш на хората – да знаеш, че който те е качил, той ще те смъкне. В какво седи вярата на човека? Може да вярваш само в това, което е възможно. Ако ти се насилваш да вярваш в това, което не е възможно, то е насилие. Никога не се пресилвай в неща, които са невъзможни. Те са невъзможни, но и да сполучиш, нищо няма да добиеш.

Да ви покажа една невъзможност. Може ли да изпиеш целия Велики океан? Невъзможно нещо е. Може ли цялото човечество да го турите в един лешник и да го носите на гърба си? Може ли всички същества да ги съберете в един лешник и да ги носите? В математиката мога да докажа, че две е равно на четири. Един син доказва на баща си, че две кокошки са равни на три. „Синко, казал той, ще приложим на опит.“ Слагат две кокошки опечени и казва на сина си: „Майка ти и аз ще вземем двете кокошки, а пък третата ще оставим за тебе.“ То е в съвсем друг смисъл, законът е друг. Не мислете, че двете може да бъде равно на трите. Сега практическото приложение: имаш една мисъл. И ако в тебе има най-малкото съмнение, тази мисъл е слаба. Всяка мисъл, в която може да се съмнявате, е слаба.

Съществува един закон в окултната наука, той е следния: Там, дето има едно малко съмнение, там нещата не могат да се реализират. Щом се премахне от душата ви най-малкото съмнение, нещата могат да се реализират. И мога да ви приведа факти. Често се случва, че някой човек е здрав и заболява. Този човек дойде в едно лошо положение и изгуби своето съзнание. И като стои така, без да е мислил няколко деня, той ще оздравее. Ако не е изгубил своето съзнание, мъчно можеш да го излекуваш. При всяка неизлечима болест, човек трябва да изгуби своето съзнание или да прекара своето съзнание в по-високо поле. При магнетическия сън, извадят съзнанието му и го поставят в по-високо поле и му казват, че ще бъде излекуван и той има вече мисълта, че ще бъде излекуван и той оздравява. Всякога съзнанието на човека, когото лекуваш, трябва да го издигнеш в по-високо поле. Всяка идея, с която трябва да замениш една твоя идея, седи по-високо от последната и всяка мисъл, с която искаш да замениш една твоя сегашна мисъл, трябва да седи по-високо от последната. Само така може да се излекуваш.

Под думата „природа“ аз разбирам съзнанието на същества от човешки род, но понятието човешки род употребявам в широк смисъл. Ето какво разбирам: Човешки същества, които живеят в слънчевите системи. Защото хората живеят във всички слънчеви системи, навсякъде. Тези разумни същества съставляват природата. То е природа. Във всяко нещо, което става, те участвуват и когато ти дойдеш в контакт с тях, те премахват каквато и мъчнотия да имаш, те са силни и мощни. Ако поставиш един човек в магнетически сън и му внушиш мисълта, то и най-лошите болести изчезват. Христос какво направи със слепия? Той направи кал, тури на окото, вложил мисълта и онзи оздравял. Ако ти възприемеш, че има такова съзнание, ти ще постигнеш нещата. Иначе никога няма да постигнеш нещата и ще бъдеш нещастен, както другите хора, ще умреш като тях.

Христос дойде да отвори, да свърже душите на хората с Бога. Бог беше в Христа и показа закона, по който трябва да живеем. Сега какво разбрахте вие? Да не би да сте ме разбрали както един свещеник, който проповядвал и попитал слушателите си: „Разбрахте ли ме?“ Те казали: „Не“ Той казал: „Като не сте ме разбрали, няма какво да ви говоря.“ Друг път слушателите му казали: „Разбрахме те.“ Той тогава казал: „Ако сте ме разбрали, няма какво да ви говоря.“ Това как се нарича в логиката? Това са софизми, с които се заобикаля истината.

Първото нещо е: Имайте една ясна представа за себе си, вие като човек какво представяте. Вие понякой път се сравнявате. Срещате някой човек и казвате: „Този човек ми е неприятен“, и не знаете защо този човек е неприятен. – Понеже той има еднакви качества като вас. Затова ви е неприятен. Ако срещнете някой човек, който е по-горделив от вас, той ви е неприятен. Той иска да ви се наложи. Или вие обичате да пипате и той обича да пипа, но той е по-майстор от вас и ви е неприятен. Или вие обичате да биете и той обича да бие и ви е неприятен. Всякога, когато имате един недостатък и онзи има изобилие от това, той ви е неприятен. Това са отрицателни работи.

Това, което свързва хората е, има една точка под лъжичката, която свързва хората. Това е една връзка. Друга една връзка има отгоре на главата. Наричат го милосърдие. И третото никъде не можете да го поставите, то е човешката душа. Ти срещаш един човек, когото считат, че той представлява отражение на тебе и като го видиш, приятно ти е, той те вдъхновява. Той те вдъхновява и ти трябва да го вдъхновяваш. Любовта действува по два начина. Една любов, която възприема и друга любов, която дава. Законът на ограничението се премахва от това, което може да вземеш от положителната любов, а пък законът на Любовта се показва по този начин. Свободен е само този, който дава. Той е абсолютно свободен. А човек, който взема е този, който освобождава от ограничение. Първият проявява свобода. Ако вие вървите по първия закон, вие като дадете нещо, онзи, който възприема вашата любов, той ще се освободи от ограничение.

Срещаш някой човек и казваш: „Дали този човек ме обича?“ Според вас как се определя обичта? Този, който ви обича, той никога няма да гледа да проникне във вас. Това не е любов. Онзи, който ви обича, той никога няма да гледа да проникне във вас, да види какво има във вас. Но той ви гледа и му е приятно, че ви гледа. И когато слушаш онзи, когото любиш, да ти е приятно. А пък ти слушаш някого, искаш да критикуваш дали говори правилно, това не е любов.

Когато слушаш с любов, ти ще оставиш граматиката. Онзи, който говори по любов, той говори много правилно. Има един език в света, аз изучавам българския език, от този искам да приведа някой неща. Всеки един език на земята трябва да се повдигне по форма. Изразът трябва да се повдигне. В българския език има ударение. Ако слоговете, които произнасям аз, докарват нещастие, има думи, създадени по известни данни и когато човек ги произнася, никакво добро те не носят. Аз търся сега най-положителните думи в българския език. Някой изслушва някого и казва: „Голям будала е той.“ Ако има от вас трима души, ще направя опит. Но не с невежи. Ако има трима души най-способни, ще си изберете трима души, с които аз ще направя опита. Нека бъдат двама братя и една сестра, млади и стари най-способните, най-даровитите и с тях мога да направя опита, а не с невежите. Какъв опит бихте искали да направя с тях? Кажете ми. Ако бихте искали аз да направя опита, вие бихте искали чудеса. Какви чудеса бихте искали?

Христос направи връзка. Ще направиш връзка с някой човек. Да направиш едно чудо, да убедиш хората дали има Бог или не. Обаче не може да убедиш хората, че Христос е възкръснал, докато ти не възкръснеш. Как ще докажеш че е възкръснал? Аз, възкръсналия, като дойда, ще приличам на огъня. Птицата мисли, че без крила не може да живее, рибата мисли, че без вода не може да живее. Някой казват, че е възкръснал. Какво се разбира по възкресение? Под думата „възкръснал“ се разбира човек, който не реагира зле върху живота, оставя Божественият живот да тече, без никаква реакция, абсолютно свободно, на живота не туря бент, не туря препятствие на Божествения живот. Той е абсолютно свободен, работи върху себе си и за другите. И дето мине, той всички хора се запалват. Светът може да се освободи в един момент, ако всичките хора повярват.

Един български свещеник ми казваше: „Хубаво е да си свещеник. Всичко съм опитал, но да имаш парици, друго е.“ Казва: „Аз чета, погребвам някого, кръщавам някого, благославям някого, но като ми дадат пари и пипна парите, казвам: хубаво е да си поп.“ И после той разсъждава и ме пита: „Тоз, който се радва на парите, поп ли е?“ Рекох му: „Не е поп.“ И той ми казва: „Не зная как съм станал и аз поп. Какъв дявол е този, и като се зарадвам, казвам си: ще те разпопят. Благославям хората, говоря им, но като бръкна и пипна парите, радвам се.“ И той ми казва: „Ако ти си на моето място, какво ще направиш?“ Рекох му: „Аз още не съм способен за това. Не съм достигнал до там.“

Сега да оставим съществените мисли. Законът на абсолютната свобода и закона на ограничението. Трябва да знаете, че Бог се проявява само в закона на абсолютната свобода, а пък човек се проявява в закона на ограничението. Когато свободата действува в нас, ние познаваме какво е Бог. И тогава познаваме какво е щастлив живот. Тогава познаваме Любовта. Ние не може да познаем Любовта, ако не сме свободни.

Отче наш

12 година
38 лекция на Общия Окултен клас
7.VI.1933г., сряда,
Изгрев, София

Влиянието на твърдата почва, течните вещества, въздухообразните и светлината

5 часа сутринта

Добрата молитва

Тема: „Опаките действия на човешката воля“.

В мисълта имат влияние твърдата почва, течните вещества, въздухообразните и светлината. Тези влияния са външни. И вие може да сте под влиянието на мисли, които произтичат от земята. Може да се влияете от физически вещества. Това са сетивата на човека. Може да говорите за влиянието на планетите, на Венера, на Луната и т.н. После може да говорите за влиянието на въздухообразните вещества и най-после на светлината – висшето влияние. Между тези 4 категории има вътрешно съответствие, хармония. Когато тази хармония се наруши, се създава дисхармония. Когато се наруши хармонията, влиянието на твърдата почва, тогаз настава суша. Значи няма тогава достатъчно такива мисли. Но когато преодоляват влиянията на твърдите вещества, тогаз е крайният материализъм. Когато преодолява влиянието на течните вещества, тогаз имаме склонност към удоволствия. А пък, когато преодоляват въздухообразните влияния, тогава имаме новата мисъл. Това беше след средните векове. Тогава се развиваше човешката мисъл и едва сега започват влиянията на мисълта, които произтичат от светлината – четвъртото влияние. Когато дойде петото влияние в света, тогава може да очаквате, че шестата раса ще дойде на земята. Земята ще се преобрази.

Тези неща не трябва да се засягат много. Всички вие трябва да минете, да пострадате докрай. Главата ви трябва да побелее и да почернее 10 пъти, за да разберете нещата. Някой философи казват: „Всеки иска да господарува над другите.“ Всеки иска да бъде господар над себе си. Всеки иска да бъде свободен. Свободата не принадлежи само на един човек. Животът не принадлежи само на един човек. Мисълта не принадлежи само на един човек. Ако ти имаш една мисъл, то тя е достояние на много други същества.

Но има една специфична страна, която ако вие я знаете, ще може да помогнете на себе си. Не, че тези мисли, които произтичат от твърдата материя, са вредни. Те трябва да предизвикат едно сцепление вътре в организъма. Има някой органи от човешкото тяло, които съответствуват на известни чувства. Отзад на главата има един орган, който принадлежи на личните чувства. Твърдостта е едно качество на моралния, духовен свят и ако не знаеш как да я употребиш, причинява голяма вреда на човека. Запример едно дете не иска да отиде в училище, проявява твърдост. Казва: „Не искам да отида в училище.“ Един учен човек да не иска да отиде в първо отделение, това разбирам, той е твърд, но когато малкото дете се инати да отиде в първо отделение, на какво ще го отдадете това? Той е един философ, така го обясняват окултистите, който е имал знание, едно време имал знания на философ, но сега той е изчезнал. То прилича на един богат човек, който казва: „Не работя вече.“ Богатите са все останали на желанията, ето защо богатите не работят, защото в тях има преодоляюще влияние течните мисли, чувствата. На богатия трябва да му служи някой, но ако няма кой да му служи, тогаз? Богатият казва: „Нямам ли право да си поживея?“ Но онзи слуга и той има нужда да си поживее. Тогава ще се зароди едно неправилно отношение между богатия и сиромаха. Богатият казва: „Аз съм станал господар на твърдата и течна материя, ти трябва да ме слушаш. Ще ти дам едно учение.“

Разправя ми една сестра една своя философия какъв бил земният учител и какъв бил класическият учител. Сега философията е в това: Каква е разликата между Христа и Исуса? Никаква разлика няма. Те казват: „Какво казва космическият учител?“ Космическият учител няма нужда защо да ви говори, да отиде да вършите някаква работа заради Него. И между гадателите, физиогномистите, окултистите, навсякъде съм срещал едно заблуждение. Те казват: „Еди къде си, този човек имал квадрат на ръката си.“ Вие трябва разбирате в математиката как са поставени квадратите и кръстовете. Как са поставени? Има много книги писани по хиромантия, но са в заблуждение. Вие може да учите. Човек трябва да учи някой път лъжата, без да я приеме. Защото трябват сенки. Аз не искам да ви говоря, че съм заинтересован, но вие се самоизмамвате. Вие имате чужди мисли и мислите, че са ваши. Вие имате една особена чужда мисъл и мислите, че сте вие. Истинският човек е независим. Знаете ли в какво отношение? Всички негови мисли и желания едновременно лежат ясно пред него и той знае ясно всяка една мисъл и едно желание от де иде. По отношение мислите и желанията на другите хора, той ги оставя свободни.

Някой път, вие имате една мисъл, известни мисли, които нямат съответствие с вашите мисли, а някой път се хармонират с вашите. Някой казва: „Ти не ми говори, понеже ми обърка ума.“ Ти не искаш да ти говорят, понеже ти объркват ума, но ти говориш на другите. Че твоите идеи, като ги говориш на другите, ще объркат умовете на другите. Ако мислите произвеждат в човека сухота, аз гледам, че ръцете на мнозина са станали сухи. Малцина у вас има у които не е така. И ако така вървите, вие преждевременно ще измрете. Тези хора, които имат сухота, нямат в ръцете си никаква жизнена сила, нямат вода. Една сестра ми говори, че космическия учител й говори. Гледам, ръката й суха. Някой брат казва, че има нови идеи, обаче ръката му суха. Значи утре ще го обесят. Има бесилки в другия свят. Утре ще пошепне някой на някого, да те претрепят.

Ще ви кажа как стават астралните връзки. Миналата година обвиняват някого в фалимент, затварят го и му искат една гаранция от 20 хиляди лева. Написа ми той едно дълго писмо с какви ли не титли, че аз мога да го спася, да му стана гарантин. Изпраща си личната карта, да покаже, че е честен търговец. От де да му стана гарантин? Не му отговорих и той ми писа: „Аз съм в болницата, изпратих ви едно писмо и вие не ми услужихте, не ми изпратихте личната карта и аз ще се справя с вас, както намеря за добре.“ Разглеждам писмата си и намирам неговото писмо и личната карта вътре. Това е една уловка. Нито ме познава, нито го познавам, а иска 20 хиляди лева. И както е писал писмото, така не се пише писмо. Какво трябва да му отговоря? Той иска по мистичен начин. Аз съм услужил вече, той е излязъл от мъчнотиите, в които се е намирал в затвора. Сега не е в затвора, а в болницата. Виждам му портрета. Той е с широка брада, със скулесто лице, няма никакъв идеализъм. Той е краен материалист. За него светът е: „Вар пари, вар Хасан. Йок пари, йок Хасан.“*

Тези влияния са външни, те са посторонни. Влияния, които идват от твърдата материя. Това са влияния на същества, които са изостанали назад в миналото, те си имат свои лични интереси. И всякога вплитат човечеството в своите проекти. Тези духове, тези същества ще дойдат при тебе, ще те заобиколят и ще ти кажат: „Ти гледай да бъдеш богат, да имаш земя, волове.“ До една степен ще се нагласят с тебе, ще ти пратят слуги, ще те накарат да се отнасяш зле с тях, ще направят да се скарат с тебе. Ще им кажат, че ти не си добър господар и те ще те претрепят. За твоите мисли и желания, стават винаги големи престъпления и винаги настава една вътрешна борба. Искаш да направиш нещо, друго нещо има, което противодействува, понеже има и други влияния от твърдата материя. Когато твърдите мисли преодоляват, образува се черният цвят на лицето, като една свещ, която мъжделее. Когато преодолява вторият цвят, образува се една неестествена червенина. При третия цвят се образува една неестествена жълтина, тогава е нарушена функцията на черния дроб. При първия цвят се явява ревматизъм, гръбначни болки, свиване на някои от крайниците, болки в ръцете, главоболие. При втория случай на стомашни болести.

Някой от вас сте страхливи, вие ще се изпоплашите от това, което ви казвам. Вие не може да се освободите от тези влияния, както не може да се освободите от твърдата материя. Вие не може да се освободите от въздуха, светлината, водата, но може да ги употребите, може да ги урегулирате в себе си. Колко от тези твърди мисли трябва да имате в дадения случай? Може да имате и да ги употребите, те са потребни. Но щом имате вътрешен излишък от третата категория, ще се образува проветряне, буря, ураган. Вие ще мислите, че може да направите много. Ще дойде буря. После бурята ще престане. Умният човек е човек, който е впрегнал мислите си на работа. Когато една мисъл те впрегне на работа, то е хипноза. Една мисъл отвън може да те овладее. Така както някой може да те върже с въже или както някой може да ти тури преграда, някой бент. Така може да ти повлияе. И ако ти не познаваш източника, ти ще загубиш.

Сутрин като станете, вие може да разучавате Божествените мисли от другите. Божествените мисли, които проникват в Битието, се отличават с крайна мекота. И само Божествените мисли са в сила да влияят благотворно на всички други категории мисли. Само Божествените мисли, когато проникнат в човека, имат силата да урегулират човешкото естество. Вън от [Божественото], човешките мисли никой не може да ги урегулира, иначе ще има спорове. Има си методи да стане човек твърд, да е устойчив и каквото желае, той трябва да го постигне. Но това си има свои лоши последствия. И в окултният свят, ако не си умен, ще се изложиш на заблуждения. Някой школи проповядват, че има един закон в света и че каквото поискаш, ще стане. То става, но при условие. Обаче всякога ще понесеш своите последствия. Наричат го закона на Опуленс*.

Привеждал съм този пример. На един човек му трябват 10 хиляди долара. Той ги държи в ума си. Той казва: „10 хиляди долара трябва да дойдат.“ Той очаква да дойдат. И до определеното време, в което той ги очаква, те не идат. Той тогава се разгневява, взема си билет и отива на запад, в Чикаго. И си мисли, че Невидимият свят не изпълнява неговата мисъл. Влиза в едно малко градче, става голям ураган, блъска го една греда, счупва му крака, той пада в безсъзнание и като се събужда вижда един чек от 10 хиляди долара до себе си. Това желание за доларите се изпълнява, но ще отиде нещо. Този крак за 10 хиляди долара ще го продадеш. С вашето жестокосърдечие, ако изисквате нещата да станат.

Та в едно общо събрание някой път всеки иска неговата мисъл да бъде приета. Ако трябва да мине една мисъл, най-първо трябва да бъде Божествената мисъл. Онзи, който има първото право, това е Бог, Който е създал всичко. После идват възвишените същества. А пък ние сме десетото колело в този порядък.

Когато идват твърдите мисли в човека, в него се явява едно крайно ожесточение. Сухота има. Ти си недоволен. Има хора богати, учени, в които твърдите мисли преодоляват. Те са постоянно недоволни. Някой път и вие сте недоволни, неразположени и търсите причината в някой други хора. Онези, другите хора са условия, а същинската причина е, че ти си влязъл във влиянието на тези твърди мисли. При туй недоволство, каквото и да ти направят, ти ще намериш един кусур. Тогава ти ще заприличаш на онзи българин, който попаднал под онези мисли. Имал той една жена и искал да намери причина да я бие и не могъл да намери. Един ден намислил и казал: „Ще ми сложиш вън от къщи, вечерно време яденето“, и вечерно време било сложено яденето вън. Но падали куришки от птиците и той казал: „Защо ми сложи тук масата?“ Тя казала: „Ти ми каза тук.“

Всички страдате от три категории мисли. [В] целият обществен строй и в хората съществува крайно разединение. Хората не се разбират, говорят на много езици. Те имат едно общо желание, една обща идея. Всички търсят свободата, защото свободата е смисъла на човешкия живот. Но как ще може да се добие тази свобода? И хиляди теории има и прилагат една теория, втора, трета и свободата не се добива. Ще я добиеш до известна степен. Казва: „Трябва да бъдеш млад и здрав.“ Така е, но младостта ще носиш със себе си. Ако майка ти не е била млада, баща ти не е бил млад, когато ти си се раждал, тогава ще бъдеш млад. Ако те са имали хармонични мисли, тогаз може да останеш млад. Но, ако майка ти е била със сухи желания и е желаела 10 пъти да те пометне, тогава каквато работа заловиш, ти искаш да я пометнеш. Същото е и по отношение на баща ти. Каквато работа започнеш все наполовина ще я изкарваш. Училище не свършиш, казваш: „Съдбата ми е такава.“ Майката и бащата са определили твоята съдба. Сега се изискват гигантски усилия от тебе, да измениш това направление и въобще може да го измениш по някой начин. Само в Духовния свят има сили, които може да те освободят от наследствените качества, които са проникнали в тебе от майка ти и от баща ти. Ти може да се освободиш, само като се проникнеш от Божествените мисли. Това са казва новораждане. Да се освободиш от наследствените мисли на баща ти, майка ти, дядо ти и т.н.

Като си пипате ръцете, те трябва да имат мекота. Ръката ти трябва да придобие една мекота. Някой път мекотата означава разумност. Не е обикновена мекота, но има една мекота с живот. Това е ръка магнетична, с живот. И такава ръка, като я бутнеш, тя всякога носи нещо хубаво. Има една мекота, която съдържа пъргавина. Мека е кожата на човека. Някой казва: „Понеже съм работил, затова ръката ми е затвърдяла.“ Не, аз съм срещал хора, които не работят и пак ръката им е твърда. Горната и долната част на ръката да са меки. За целта ще прекарате мисълта на Божественото в живота, във вас да расте. Това, което ще научите, ще ви бъде полезно през вековете, които ще дойдат. От опит са намерени тези работи. Иначе ще пострадаш и веднъж, и дваж от тези твои мисли. Тези твои мисли, спират ти магнетизъма. Магнетизъмът завзема мястото на течните вещества. И когато магнетизъмът преодолява във вас, значи течните вещества преодоляват.

Когато във вас преодолява електричеството, значи преодоляват въздухообразните вещества. Ако тези течения не стават правилно, тогава се зараждат болестите. Ако във вас преодоляват третата категория мисли, тогава настава подлудяване, неврастения, тогава има желание да се ликвидира, самоубийството не е нищо друго, освен желание на една фирма да ликвидира. Той има много дългове и казва: „Да става каквото ще. 10% или нищо няма да им дам.“ Самоубийството е един фалимент в астралния свят, така както на Земята. Но понеже има закон, ще те викат и ще те държат отговорен. Когато имаш да даваш, ти нямаш право да затвориш фирмата си. Един праведник може да замине на онзи свят когато иска, понеже няма да дава. Но един грешник може да замине, когато ликвидира със своите дългове. Да умреш като праведник е едно благословение, а да умреш като грешник е лошо. В спиритичните сеанси се явяват някой духове, които казват, че им е лошо. Те са в затвор.

Онова, което препятствува за организиране на числото, е следното: докато не си господар на твърдите мисли, на течните мисли, на въздухообразните, ти със себе си не може да се справиш. За да може да се справите, трябва да говорите истината на себе си. Какво е говоренето на истината? Как ще говори човек на себе си? Ял съм и съм преял. Ще кажеш: „Преял съм.“ Угощаван си бил някъде, ще кажеш истината: „Не трябваше да ям толкова. Занапред няма да правя така.“ Ти може да кажеш: „Яденето им не било хубаво“, ще обвиняваш другите. Не. Ти не трябваше да преяждаш. Ще хапнеш колкото трябва. Могат да те поканят, вземи една, две, три хапки, вземи няколко хапки и спри. Ще приличаш на онзи българин, който ходил на гости. Той бил кумец на домакина. Онзи му казва: „Хайде за хатъра на кръстника, хайде за кръстничето, хайде за хатъра на кумата и т.н.“ Веднъж този българин казал на коня си, да пие за хатър, но конят не пил. За хатъра на никакъв кръстник не пий! Ако кръстникът ти има да дава 10 хиляди лева някому, ти плати този дълг за хатър. Ето за хатъра на кръстника може да направиш това, ако искаш да покажеш своята обич.

Та искам да отличавате Божествените мисли. Пътят, по който светът сега върви, не е Божествен. Това, което хората имат, то няма да отиде с тях. В края само Божествените мисли съдържат в себе си оная алхимия, богатство. Само Божествените мисли съдържат тайната да извадят соковете от първия, втория и третия вид мисли и да остане нещо за тебе. Като се освободите от вашите вредни желания и мисли, ще се подобри вашия живот, иначе ще се намерите в голямо чудо. Ще се намерите като голям търговец, който е фалирал, жена му, децата му и всички приятели са го напуснали и той сам останал като кукувица. Така ще бъдете като бъдете в Невидимия свят и никое друго същество няма да обърне внимание на вас. Вие ще носите надписа какъв сте били и той, като прочете надписа какъв сте били, ще се оттегли и ще се пази от вас. И човек ще бъде тогава един скитащ дух, който може да се скита 10 хиляди, 20 хиляди, 200, 300 хиляди години.

Един английски проповедник отива в Африка да проповядва. Влиза при него един старец и му казва: „Ще ти кажа нещо, но да не се уплашиш. Ти ми се виждаш благороден човек. Аз съм английски епископ, живял съм преди повече от 200 години в Англия. Живях много порочен живот. 250 години се скитам. Искам да ми проповядваш Христовото учение, за да ми трепне сърдцето, да се обърна и да се спася.“ Онзи се съгласил да му проповядва. Той започнал да води със себе си и други и най-сетне стаята му се напълнила с такива духове. Този владика се обръща, заминава си и оставя другите. Но проповедникът заболял, отслабнал и лекарите му казали да се върне в Англия, той се върнал с изтощена нервна система, изчерпали го. Отива в Англия и намира точно данните, които му казал владиката. Проверил ги е. Намерението на същия владика, който е живял преди 250 години.

Та рекох, това, което наричаме лоши мисли, те са посторонни. Трябва да се освободите от всички външни влияния. Хората стават проводници на тези влияния от нисши сфери на духовния свят. Да кажем, ти си възбуден няколко минути. Какъв повод има да си възбуден? Сега, ако си възбуден, ще заболее крака ти, ще му туриш компрес, ще ти мине, но болестта ще седи в крака ти. Туриш му втори компрес, компресите са временна работа. С компрес болест не се лекува. Като заболее главата или стомахът, на човека му турят лед. Турете топли компреси, те са безопасни. По-добре топли компреси, отколкото студени. Студените компреси са само за хората пълнокръвни, а не са за слаби, нервни. Ако заболеете, турете компреси с топла вода. Ако остане твоя организъм да се стопля, студеният компрес топлина ще вземе и тази, малката топлина, която имате. Сега мнозина турят студени компреси, някой нови лекари правят изключение. Казват: „Да вземе възпалението.“ Обаче целият организъм губи. Топло с топло се лекува.

Въпросът е за влиянието на мислите, които произтичат от твърдата почва. Твърдата почва си има свой произход. Течната материя си има свой произход и въздухообразната си има свой произход. Най-долният живот, елементарният живот се намира в твърдата почва. На една степен по-горе е в течната материя, а още по-горе – въздухообразната материя. Елементът, който се вади от твърдата материя, трябва да се вади в малки дози, чрез вода, въздух и електричество.

Милосърдието – това е елементът, който обогатява твърдата почва. Вие не може да влияете на мъртвата материя, ако нямате милосърдие. Онзи, който няма милосърдие, е жесток и трябва да се смекчи сърдцето ви, да почувствувате топлинка. Когато този център е силен във вас, като дойде мекотата, вие ще почувствувате във вас една малка топлинка под лъжичката. Ако помислите за милосърдието, ще почувствувате едно малко изменение под лъжичката. Силите в Духовния свят са започнали да действуват. Вие ще започнете да се освобождавате постепенно. Някой ви заплашва, че ще ви убие, ако не си напуснете убежденията. Или ти казва: „Дай си парите и ако не ги дадеш, ще те убия.“ Трябва да се роди в тебе милосърдие. Кажи му: „Ти си беден, нали?“ Извади и му дай. Не му указвай съпротивление, той търси пари. Вие ще извадите едно заключение: „Ако всеки ни среща и иска така, къде ще му иде края?“ Който върви по Божествения път, по пътя на разумния живот, това са изключения.

Среща един апаш в новите времена един човек, който бил запознат с законите. Апашът му казва: „Сега ще те простра на земята.“ Онзи му казва: „Тури си оръжието в джоба, понеже аз не съм слаб.“ Апашът му казва: „Извади парите или ще тегля.“ Онзи му казва: „Хубаво, тегли. Нищо няма да извадя от джоба си.“ Апашът тегли, ръката така му остава във въздуха. Ти може да изпратиш друго влияние, чрез което да се вцепенят хората. Има хора с разни сили. Какви ли не лъчи има, които излизат из човешкият организъм. Човек може да простре на земята със своя поглед. Българите дето казват: „Урочасва.“ И бабата ще дойде, ще прекара ръцете си и онзи оздравява. Има хора с лоши очи. Това не е вече магнетизъм, ами насъбрано електричество. Това електричество може да се събере в такова грамадно количество в човешкия организъм, че е в състояние да убие когото и да е.

Една млада мома в Америка, на 21-22 години турила ръката си на едно дебело дърво, дървото го държат 10-12 души. Тя прекарва ръката си на дървото и те [не] може да удържат дървото. Това дърво се върти. Турят дървото под едно менгеме. При все това дървото се върти под нейната ръка, както една воденица. Цялото дърво се увива като спирала. Тя прекарва през разстояние такова течение. Представете си, че един такъв човек прекарва ръката над вас или край вас. Какво ще стане с вас? Ще стане както в Америка, дето в нюйоркския щат убиват хората с електричество, като пуснат ток. Колкото и да си силен, като пуснат тока, ще загинеш. Аз ви говоря за туй влияние.

Тук мнозина са влизали в обществото. Аз съм човек на абсолютната свобода, не съм ограничил никого, но мнозина са злоупотребили. И аз ви предупреждавам всинца ви. Аз мога да ви наредя ред факти, някой, които излязоха вън, те не са били вътре. Не могат да излязат навън. Той казва: „Аз напускам братството.“ Ти не може да напуснеш Братството, където не си бил. Като влезеш в един дом, дето са те приели добре, и после окаляш и напуснеш, ти го напущаш тогава като един престъпник. Някой влизат сега от чисто материалистическо гледище. Те са свободни. Всеки е свободен да влезе в света, да работи и да придобие богатство и да живее както иска. Щом ти не може да живееш с някой хора, ти ако излезеш, навън от тях, ще ти бъде по-добре. Къде ще бъдем ние вън от Божествения свят? Има вече известни закони, които вече Бог е установил. Аз турям известен нов порядък. Ти ще забогатееш вън в света, ще се ожениш, но децата ти и жена ти ще те напуснат. Дъщерите ти ще те напуснат и ти ще работиш като вол за другите хора. Ти ще се ожениш, но утре ще те напусне жена ти. Ще имаш деца и те ще те напуснат. Разбирам да имаш жена и деца, но да те обичат, да не те напущат. Не да те напуснат жена ти и децата ти. Това е безумие.

Сега идейно ви разправям. Някой казва: „Ние, които не сме женени.“ Вие сте чудни, няма нито един от вас, който да не е женен. Няма неженен човек. Вие всички сте женени. Щом обичаш някого, ти си женен. Някой обикне някого, той е женен. Когато двама се обичат и хората турят отгоре своето влияние, да попречат, те развалят Божието. Щом двама се обичат, оставете Божествената Любов, както си е. Не туряйте никакъв закон, никакво правило. Оставете всеки човек свободен, и не се месете в това, което е Божествено. От това всякога има благословение. Тези хора, които се обичат по Бога, те могат да бъдат полезни. А тези, които не се обичат, те не могат да бъдат полезни. Ти казваш: „Не ме обичаш.“ За да те обичам, трябва да ти дам нещо. Всеки един човек, който има една сила в себе си, има едно богатство в себе си.

Где е ценното сега във вас? Така, както ви говоря, има нещо, което аз не харесвам. Аз бих желал това, което ви разправям, да ви бъде като един роман, като „Хиляда и една нощ“ и вие да не сте заинтересовани. Вие сте сега заинтересовани, това е лошо. Защото в ума ви ще изпъкне еди-кой си, после втори, трети, кой в коя категория спада. Незаинтересованият иска да прави опити, да провери нещата. Толстой казва, че трябва да се работи в света. Кога трябва да се работи и как? Толстой отиде да работи, но не можа да покаже на хората как трябваше да работи и Толстой беше толкова силен, че той не можа да убеди жена си да даде своето богатство. В Толстоя остана нещо недовършено и Толстой съзнаваше това. Той съзнаваше, че не трябваше да се ожени за тази графиня. Това е, което аз знам и ако дойде Толстой втори път, нямаше да се ожени. Тя всякога го подиграваше. Той казваше: „Да приложим Христовия закон.“ Тя казваше: „Остави се от това.“ Той мислеше, че като се ожени, ще разреши този въпрос и не можа да го разреши. Ако вие сте оженен за една идея и тази идея не е готова да се жертвува за вас, тогава каква е тази идея?

Две млади сестри си приказват и аз ги подслушвам отдалече. Едната казва: „Какво ще правим ние, все сами ли ще ходим?“ – Писанието казва: Обичайте всички. Ти имаш право, дето казваш: „Да не бъдем сами.“ Ако не обичаш никого, ти си сам, нещастен, а пък ако обичаш, не си сам. Ти казваш, че обичаш, но този не бил съгласен, онзи не бил съгласен. Ти обичай, без да търсиш мнението на другите. Ти не подпушвай сърдцето си, ума си и волята си. Аз не съм за силните реакции. Някой казват, че трябва да се въздържаш. Не, аз не съм и за въздържанието. Аз съм за друг един метод, който не е толкоз мъчен. Метод, който ви препоръчвам. Не трябва да се въздържаш. В даден случай ти трябва да проявиш енергия. Някой те обижда. Ти, като му кажеш: „Аз ще ти простя“, нищо не свършваш. Ти, като се върнеш в къщи, ще се види, че си му простил. Това, което не си излял върху онзи, ще се излее върху жена ти, децата ти и слугата ти. Ти на този, който те обижда, ще му кажеш: „Аз много ви благодаря, елате, ще ви дам едно угощение.“ Нали искаш да покажеш сила? Тогава този закон няма обратни действия. И същевременно, още като се връщаш в къщи ще купиш дрехи на жена си, на децата си, на слугите си. Но ти казваш: „Как ще му простя?“ Няма да му простиш, трябва да го накажеш, чрез доброто ще го накажеш. Този човек, като го накажеш, веднага ще се зароди една реакция и той ще каже: „Така трябва да се постъпва.“ Той е избрал един крив начин, той иска да бъде силен там, дето не може да бъде силен.

Един началник, като нагруби по-долните чинове, то долният чин, като намери в къщи по-слаби, ще ги нагруби. Като ти каже някоя обидна дума, ти трябва да я впрегнеш на работа, иначе тя ще те впрегне на работа. Някой те обиди, ти 20 години не можеш да го забравиш. Този те обиди, онзи те обиди и всички тези работи помниш и това внася ред отрови в човешкия живот. Астралните същества правят постоянни интриги и постоянно обират богатствата ни и ние се намираме в грешно състояние. Тези, грешните състояния са обири. Но това, за което ви говоря, остава неразбрано за вас. У вас става само едно размътване на извора. Втория път как трябва да ви говоря?

Оставете да господствува във вас влиянието на Божествената мисъл. Оставете Божественото да регулира нещата.

Отче наш

12 година
39 лекция на Общия Окултен клас
14.VI.1933г., сряда,
Изгрев, София

Организиране на вътрешния човек

Добрата молитва

Признаци за напредналия или за ненапредналия човек.

Когато умът действува, сърдцето се свива по един начин и мозъкът действува по особен начин. А когато сърдцето действува, умът и мозъкът действуват по друг начин. Когато волята действува, сърдцето и умът действуват пак по друг начин.

Всеки човек, който седи по-горе от тебе, знае повече. И всеки човек, който седи по-долу от тебе, знае по-малко. Когато мозъкът е организиран по-добре, човек седи по-горе, а когато е организиран по-зле, човек седи по-долу. Сърдцето, което е организирано по-добре или което се проявява по-добре, показва човека, който седи по-горе и обратното. Същото е и за волята. Ако един човек рече да направи нещо и рече да го прави, той седи по-горе, а ако някой човек рече да направи нещо и той не го прави, той седи по-долу, защото е слаб. А първия защо седи по-горе? – Защото е силен. Ти питаш защо онзи седи по-горе. Не разрешавай въпроса защо този седи горе и защо този седи долу. Ако си долу, ти реши да излезеш горе, нищо повече. Защо онзи е горе? – Защото е правил усилия, затова е горе. Защо онзи е долу? – Защото онзи не е правил усилия, затова седи долу. Ти казваш: „В някое друго прераждане аз ще отида горе.“ В друго прераждане ще бъдеш при същите условия. Долу има по-малко условия за напредване [на] ума, сърдцето и волята. А горе има повече условия за тяхното напредване. Долу има по-малко условия за проява на Божията мисъл, отколкото горе. Щом си горе и се безпокоиш, ти си долу, макар и да мислиш, че си горе. Той прилича на един магарешки трън, който израснал за 6 месеца и после изсъхнал, а пък който е горе, прилича на един дъб. Ако човек има това, което скоро се губи, той не е горе.

Например, някой казва: „Имам вдъхновение“ За някого животът е пълен с любов. Но тази любов след един, два, три месеца изчезва. Той е един извор, който няма дълбоки източници. Първоначално всичките хора са излезли по един и същи път, с еднакви положителни заложби. Но с течение на времето, понеже са имали свобода, не са положили усилия за своето развиване.

Сега не разбирайте, че човек, за да се развие, трябва да господарува над другите. В света има един закон: Онзи, който господарува, държи най-долното място, а пък онзи, който слугува, държи най-горното място. Силният може да слугува, а пък слабият може да господарува. Питам: някой, след като господарува, какво е спечелил? Ако той те владее и постоянно възбужда омраза против себе си, той губи. Ти търсиш постоянно цаката против него и той ще се намери в трудно положение, а пък онзи, който слугува, той придобива сърдцата на хората. От господаруването е излязла леността. Защото само човек, който господарува, може да бъде ленив. Той само показва какво трябва да се работи. Има един пример из американския живот за американския капрал* и Вашингтон. Капралът заповядвал да дигнат една голяма греда на 30 войници. Но гредата била тежка и не могли да я дигнат, трябвало още един човек. Капралът вика, ругае всичките. Вашингтон минавал и казал на капрала: „Защо ти не помогнеш?“ Той казал: „Аз съм капрал.“ Вашингтон си турнал рамото и дигнали гредата. После казал на капрала: „Ти си капрал, а пък аз съм генерал Вашингтон.“ Та сега светът е пълен само с капрали. Във всяко едно общество има толкоз капрали, че светът страда. Това са сравнения, примери за изяснения.

Трябва ви един метод за самовъзпитание. В теоретическата страна има една опасност. Човек трябва да знае нещата. Например някой мисли за сърдцето и казва: „Аз мога да чувствувам това нещо.“ Да го чувствуваш е едно нещо, но да дадеш насока на сърдцето е друго нещо. Ти казваш: „Аз мога да го направя.“ Да може да го направиш, е едно нещо, а да го направиш, е друго нещо. Човек, който се учи, не трябва да се смущава от знанието на другите хора. Като дойдеш до учения човек, ти се смущаваш, че онзи знае повече от тебе. Какво има от това, че той знае повече? А пък като дойдеш при един човек, който знае по-малко от тебе ти се повдигаш. Какво лошо има от това, че онзи не знае? Онзи, който знае, е пълно шише. А пък онзи, който не знае, е праздно шише. Това сравнение е съвсем механическо, макар и истинно. А пък ще дам друго сравнение, по-дълбоко. Едно семе посадено, а друго семе – непосадено в земята. Второто семе съдържа същите качества, ако поникне. Ако го посадите ще имате същите резултати.

Някой път вие мислите, че сте праздно шише. Не разрешавайте така въпроса. Не, вие си мислете, че сте едно семе, което трябва да се посее, и че това семе съдържа всички заложби в себе си. Някой път вие очаквате да ви се каже, че сте даровити. Но преди всички вие трябва да знаете, че сте даровити. Аз пея и зная, че съм даровит. Даровитият човек сам знае, че може. А после другите се научават, че той е даровит, а недаровития човек – хората не знаят най-първо, че не е даровит и после той се учи.

Някой път вие седите и мислите дали вие сте християни. Тогава вие сте от обикновените християни. А пък ако знаете, че сте християни преди хората да знаят това, тогава вие сте християни. Някои казват, че като дошъл Христос, тогава хората станали християни. Много се лъжат. Човек, който отначало на създанието на света не е бил християнин и сега не може да бъде християнин. От създанието на света ти трябва да бъдеш християнин, ако остане сега ти да бъдеш християнин... За насърчение можем да кажем: Ти си изгубил нишката и ще се намериш в голямо противоречие със самия живот, ако остане сега да бъдеш учен и сега да добиеш дарби. Ти трябва да вярваш, че си одарен. Ти трябва да знаеш, че си одарен. Ако изменим малко ударението ще стане „уд-рен“. Значи одареността е станала част от тебе и ти може да я прилагаш. „Ударен“ значи даден ти е дар, че са те ударили с него.

Има основни правила, които трябва да спазвате. Често във вас се зараждат песимистични чувства, отчаяние. Знаете ли какво нещо е отчаянието? От-чай. Сега ще ви изтълкувам вярата. „Вѣр“ значи живот, а пък „а“ значи слънце в египетската азбука. „Вяра“ значи да се приближиш към слънцето на живота. Това слънце като грее за тебе, тогава в тебе могат да се събудят всички дарби, които са вложени в сърдцето ти, и в ума ти, и в твоята воля. Дарбите трябва да бъдат събудени, умът, сърдцето и волята ти. За да могат да се проявят дарбите, трябва вяра. Някой казва: „Вярата нищо не ползува.“ Че как ще развиеш дарбите? А пък надеждата е чисто за Земята – това, с което можеш да се облечеш, това, което може да стане видимо. Надеждата е чисто на физическото поле. Надеждата се занимава с неща много близки. Тя не разглежда нещата за утре, а нещата, които ще станат от сутринта до вечерта. Вярата може да се занимава с неща за след 100 години, за след милиони години и можеш да вярваш в тези неща. Надеждата е формата, вярата е съдържанието, а пък любовта е смисъла.

От любовта произтича сила отвътре. Трябва да се проучават любовта, вярата и надеждата. Не както сега се изявяват на Земята. Някой път вие считате за проявление някой прости трептения в симпатичната нервна система. Вие казвате: „Запалило се е сърдцето ми.“ То е малко търкане, малко се е сгорещило, но не се е запалило сърдцето ти. Под думата „любов“ се разбира, когато сърдцето се е запалило и гори. Сърдцето някой път се запалва, както жилището някой път пламва и загорява. Единствената запалка иде от Божествения дух. И когато човешкото сърдце се запали веднъж, ничия сила в света не може да го изгаси. С този човек може да правиш каквото искаш, но никой път не можеш да изгасиш сърдцето му, а пък щом се запали сърдцето му, то се запалват умът му и волята му. А пък когато сърдцето се сгорещява отвън, то изгасва.

Всичкото знание, което имаме, трябва да го пресеем, за да остане онова същественото, на което трябва да разчитаме. Някой път вие сте недоволни от себе си. Казвате: „Аз съм много лош човек“, но не е така. Щом съзнаваш, че си лош човек, ти имаш някоя дреха, която не ти стои добре. Това може да бъде някой възглед на дядо ти, на баба ти. Ще се освободиш от тези възгледи. Ще събереш пари и ще си купиш нова дреха, а пък старите дрехи – на ауто дафе*. Може само да си накадиш носа с тях. Някой път и вие оставяте вашите стари навици, вашите стари дрехи, уж да работите с тях до известно време, уж за икономия. При истинския живот никога не се позволява да обличаш една стара дреха, която си хвърлил, както змията никога не облича онази кожа, която е хвърлила. Една дреха, като си я хвърлил, не се обличай с нея, а носи нова. Тя е остаряла. Това може да бъде в стълкновение със сегашните разбирания на живота, но в сегашното ви разбиране на живота има едно криво разбиране, поради единствената причина, че вие нямате правилно отношение към Бога.

Какво разбирам под правилно отношение? Намирам се в къщата на един богат човек. Аз съм сиромах, касата е отворена. Спра се и казвам: „Баща ми е с мене.“ Виждам Господ те гледа, ти ще отидеш да крадеш, този царски син да отиде да краде, това е срамота. Тогава има един закон. Аз бръквам в джоба и намирам, колкото пари имам ги турям в касата и така се изкупва престъплението. Ще туриш, няма да вземеш. Значи ще носиш свещената идея. Ако всичките хора имат този морал, тогава какво ще бъде? Тогава какъв ще бъде животът? Един цар всичко може да направи. Един учител може да тури долна бележка комуто и да е. Мъжът може да убие жена си, но всеки един от тях да се спре и да каже: „Аз вярвам в Бога, Бог вижда.“ Ти се обезсърдчаваш. Защо? Ти се отчайваш? Защо? Отчаянието иде вследствие едно неразбиране на живота.

Сега като ви говоря, вашите деди и прадеди ме слушат. Ако дядо ви беше умен, той не трябваше да търпи сиромашия, ако дядо ви беше умен, той не трябваше да търпи онези наследствени болести, които е предал на вас. Дядо ви идва при вас и ви казва как е живял той. Аз съм виждал много дядовци, 80 – годишни и казва: „Аз съм стар човек, много съм патил.“ И ще се изкашля, за да покаже. Рекох, ти знаеш само науката за кашлицата. И какво знае дядото? Като бил млад, дигал един чувал от 100 оки*. А пък сега не може да го дига. Питам сега: ако човек има сила, къде трябва да я употреби? Ти минаваш през известно място и виждаш, че се върши неправда. Казваш: „Тази работа не е моя.“ Тогава силен човек ли си? Има три начина за разрешение на мъчнотиите в света. Това, което не може да го направиш чрез волята, можеш да го направиш чрез сърдцето и това, което не можеш да го направиш чрез сърдцето, можеш да го направиш чрез ума. Следователно всеки един човек има една възможност да направи нещо, което иска да направи. Така че, ще го направиш в един от трите свята.

Трябва да започнеш всякога със сърдцето си. Не започвайте с вашия ум. Започвайте с вашето сърдце, но не внасяйте отрицателни мисли в сърдцето си и после не започвайте с най-мъчното. Започнете по възможност с това, което можете да направите. За придобиването на сила, всеки един от вас може да развие грамадна мускулна енергия и даже има ред упражнения, може да ги четете, има книги писани върху тях. Ако една година правите тези упражнения, може да дигате с едната си ръка до 20 – 30 – 80 килограма. Най-напред ще дигнеш един килограм, втория ден ще дигнеш 2 килограма, после 3-4-5-10 килограма, докато дойдеш да дигаш 30 – 40 килограма. Като дойдеш до 40 килограма, ще провериш дали можеш. Ще дигнеш реалния товар. Ако може да дигаш, тогава си в правата посока. Но, ако ръката ти е слаба и не може да дигаш, тогава идеята не е добре схваната у тебе. Тази идея има начини за реализиране.

За вас има много работа. В странство стари жени ретушират бръчките на лицето си, бръчките са едно условие за работа. Ето един повод да ги премахнеш. Един ден – една бръчка, друг ден – друга бръчка. Това могат да направят особено онези, които се занимават с магнетизъм или с подсъзнанието на човека. В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото в света. Един човек можем да кажем, че е хипнотизиран. Може да бъде хипнотизиран преди 100 години, преди 200 години. Онзи, който те е хипнотизирал, може да е посадил и да е вложил някое хубаво желание в теб, но ако е лошо желанието и някоя лоша мисъл ако е вложил, като се минат 100 години, ти ще изпълниш тази добра или лоша мисъл. Ще кажеш: „Има нещо, което ме тласка.“

Няма човек върху когото да не е упражнявано влияние [в] света. Грехопадането в света не е нищо друго, освен един полухипноз, но едновременно в човека има два хипноза. Човек може да се разхипнотизира. В процеса на разхипнотизирането имаме събуждане. Събуждането на човека е разхипнотизирване. Ако във вас не могат да се развиват дарбите, това се дължи на тази вътрешна хипноза. Дойде ли до известно място и кажеш: „Не му е времето, нека се минат още 5-10 години“, след 5-10 години кажеш: „Не му е дошло още времето.“ И като станеш на 80 години, казваш: „В друго прераждане.“ Но в другото прераждане пак можеш да отложиш, казваш: „Както Господ е наредил.“ В Бога няма никакво отлагане. Отлагането е човешко. Ако ти отложиш това, което Бог е решил, тогава ще страдаш. И всеки един човек, който не иска да страда, не трябва да отлага. Всяко страдание произтича от отлагането на известни добродетели. Щом отложиш добродетелта, тогава на мястото ще дойде едно лошо разположение. То не е от сега, ти да му дадеш място.

Разумната вяра изисква да се изучават правилата на вярата. Ако носът ти е дълъг и тесен, умът ти работи горе, ти ще бъдеш или сух човек, пълен само с електричество или ще бъдеш нервен и сприхав. Аз разглеждам човека вътрешно. Може да е външно спокоен, а пък вътрешно – сприхав. А пък някой външно може да е сприхав, а пък вътрешно да е спокоен. Някой изгубил хиляда лева и казва: „Няма нищо.“ Един българин в 1915 година е бил търговец, имал е печалба от 10 хиляди лева. Дал ги е някому да услужи. Онзи ги е задигнал, търговецът комуто са задигнали парите, казал: „Добър е Господ, ще спечелим пари.“ И след две години го срещам и казва: „Спечелих тези 10 хиляди лева.“

Някой казва: „Изгубих младините си.“ Къде ще си изгубите младините? Вие имате все повърхностни възгледи за живота. Младините не се губят. Младината е вътре в тебе и старината е вътре в тебе. Но има един процес на подмладяване. Младостта не се губи, но ти не вървиш по законите на младостта, ти се самозаблуждаваш. Ти казваш, че си остарял. Ако си остарял, аз ще съжалявам, тогава работата е много зле. Сега Писанието казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ А пък вие, като сте остарели, как ще влезете в Царството Божие? Христос казва: „Мене не ми трябват стари хора.“ В този смисъл, както вие схващате старостта, вие усещате, че краката ви са отслабнали, ума ви, и сърдцето ви, и волята ви са отслабнали. Казвате: „Остарях, младите да са живи сега.“ Младите след време и те ще кажат така. Младият е вътре, стар е дяволът. В този смисъл е стар дяволът. Защо не правят погрешки децата, а старите правят погрешки и учат децата как да грешат? Под думата „дявол“ аз разбирам една вътрешна разумност, която е вече изопачена, един човек, който си прави оглушки и се отделя от общия закон на битието, няма правилно разбиране за живота.

В природата има общ закон: Ти може да изкривяваш една линия. Линията на поведението, известна сила ти може да я отклониш, но тази сила пак ще се върне в същия път, тя е като пружина. И тогава ти ще пострадаш. В света Божествените закони търпят едно малко отклонение. Но, ако мислим, че ние ще заставим Бога, Той да отстъпи, ние се лъжем. В края на краищата ние трябва да отстъпим. Или казано другояче: в света само чрез доброто всичко е възможно. Под „добро“ разбирам силата на ума, сърдцето и волята, съединени в едно. Тогава всичко е възможно.

Та най-първо вие трябва да се освобождавате от този вътрешен хипноз. Трябва ви начин против хипноза. Вземете един рак и ще ви кажа как може да хипнотизирате един рак. Вземете рака и го обърнете на гърба 4-5 минути. Концентрирайте ума си и този рак ще заспи. Той не може да се мърда. Повярва рака, че не може да се мърда. Той е под ваше влияние. Дяволът прави същото. Той ви туря на гърба ви и вие спирате. Никога не лягай на гърба си и ако легнеш на гърба си, то дръж ума си концентриран. Някой път може да легнеш на гърба си, но дръж ума си концентриран и не заспивай, защото жизнените сили текат по гръбначния стълб, нервите се натискат и не може да текат жизнените сокове правилно.

Има една практическа страна. Да допуснем, че не може да разрешите един въпрос, какво трябва да правите? За да избави Господ човека, Той е турил тези жлези в носа, които изпущат сополите, за да може човек постепенно да си движи ръцете по носа надолу. Като концентрираш ума си, ще прекараш двата пръста по носа отгоре надолу. То е хубаво. Ти се намираш в неразположение на духа. Искаш да направиш някоя глупава постъпка. Хвани с ръка носа си и тегли с пръстите отгоре надолу и след няколко деня ще ти хрумне една светла идея в ума ти. Полека ще движиш пръстите си по носа отгоре надолу. Това правете онези от вас, които мислите сериозно, понеже някой от вас имате стари възгледи. Някой път аз гледам, говорите за нещо, във вас има една идея, казвате: „Учителят не е бил на нашето място.“ Аз не говоря за неща, които не зная. Няма нещо, което да не съм опитвал и наблюдавал. Аз съм наблюдавал природата, растенията и когато ви говоря за нещата, аз имам само една цел, да се събуди във вас Божественото, с което вие може да си помогнете, а пък щом си помогнете, това е един напредък вътре в света.

Вие казвате: „Какво може да стане от нас?“ Вие сте чудни. Много може да стане. Мислиш ли ти право в света, то твоята права мисъл е подтик за целия свят. Като изпратиш една добра мисъл, едно добро чувство, една добра постъпка, ти вече помагаш на целия свят. Един богат човек отива в Небето, отива в едно голямо здание. В това здание вижда една голяма дупка. Защо е оставена тази дупка? Защо не са турили един камък на това място? Казали му: „Вашият камък трябва да бъде тука, затова ще се върнете долу, да го турите.“

Това, което вие не направите в света, то няма да бъде ваше. Всички ваши постъпки, това, което направите, ще бъде за вашите ближни. Това, което спечелите, камъните, които дялате, ще бъдат не за вас, а за зданието. А пък скъпоценните камъни ще бъдат за вас. Един камък ще го дялаш и ще кажеш: „Един ден този камък аз го дялах, но не може да го нося със себе си.“ Добрите дела са камъни, те трябва да отидат към всички здания. Като отидеш някъде и минеш, ще кажеш: „Този камък аз го дялах“, а пък това, което припечелите, вас ви трябва един скъпоценен камък. Всичките добродетели са скъпоценни камъни. Магията седи в скъпоценните камъни. Едно време са носили смарагди, диаманти, сапфири. Един скъпоценен камък съдържа в себе си една магическа сила. Една добродетел, която имаш в себе си, съдържа магическа сила. Не може да бъдеш силен в света, докато нямаш една добродетел, на която можеш да разчиташ.

Според вас, коя е първата добродетел, на която можеш да разчиташ? Аз искам да науча от вас едно нещо, едно нещо не зная. Коя е първата добродетел? Тази работа вие я знаете по-добре. Аз зная едно нещо. Най-малкото престъпление зная кое е. Най-малкото престъпление е да обичаш някого, по-малко от него няма. Че да обича някой дъщеря ти, син ти, го считаш за престъпление. По-малко от това престъпление не може да има. Това престъпление е позволено. Кое е най-малкото добро? Аз влязох във вашето положение. Казах кое е най-малкото престъпление. Сега вие ще влезете в моето положение и ще ми кажете кое е най-малкото добро. По обратен математически път. Вече имате едно изречение: да не отнемеш топлината на човека. Щом видиш един човек, че обича някого, ти не му отнемай топлината. Той направил вече едно престъпление, той обича. Престъплението е направено, то е факт. Сега ти, за да направиш най-малкото добро, за да се балансира, не отнемай топлината на това, което става. А ти ще загасиш тази работа и ще кажеш: „Той не заслужава твоята любов, това – онова.“ Не отнемай малката топлина, поддържай малката топлинка. Това значи да не мразиш човека, защото омразата е смразяване на човека. А пък щом се отнеме топлината на човека, той може да направи разни престъпления.

Когато ти не може да мислиш и не може да чувствуваш и не може да действуваш, това е хипноза. А пък ние искаме да можем да работим, да може да употребим волята си. Трябва да бъдете силни в малките престъпления и силни в малките добродетели. Най-малката любов, която има човек, в нея се крие известна опасност. Ако ти не си внимателен, ти ще се намериш в условие да направиш едно престъпление. Например ти обичаш едно цвете и искаш да го барнеш и като го барнеш, ти може да го повредиш. Например ти обичаш една пеперуда, но при всяко барване, ти имаш възможност да развалиш крилцата, ти трябва да намериш начин да не разваляш крилцата и да не би твоята обич да създаде нещастие за нея. Това е новото разбиране. По този начин човек може да се развива. Вие се спирате и казвате: „Колко глупаво съм постъпвал досега.“ Вие оставете колко глупаво сте постъпвали досега. Не разрешавайте тези неща. Всички наши погрешки остават въпрос на Бога, Той да се справя с тях. А пък за нас остава новото, с което трябва да започваме. Да се съмняваш, да се обезсърдчаваш, това са стари работи, това са стари дългове, а пък сега трябва да имаш вярата, силата на това, животворното Слънце.

Та рекох, каквото упражнение и да дам на някой, вие живеете със стари възгледи. Аз съм говорил с мнозина, които цитират какво е казал Христос. Говорих с един евангелски проповедник и той ми цитира един стих, какво е казал Христос. Аз му превождам един пример. Рекох му: „Един евангелски проповедник проповядва в църквата, иска да събере пари за мисионерска работа. Идва един богат човек, който казва: „Не трябва да се проповядва на хората. Разбойникът на кръста без да му се проповядва се спаси.“ Минава се една седмица и този богат все същото казва. Проповедникът му казва: „Онзи беше един умирающ разбойник, а пък ти си един жив разбойник.“ Толстой цитира това и казва: „Онзи беше умиращ разбойник, а аз, живият разбойник какво трябва да правя? Аз трябва да работя за хората и да се откажа от всичко.“

Ние трябва да направим нещо. В какво седи нашата любов? Ти обичаш една мома и пишеш по три писма на ден, че много я обичаш, че без нея не може да живееш. Не я оставяш на свобода. А пък тази мома не се нуждае от тази любов. Ти си малко шашкънин*. Тя има един баща, който я обича. Тя има една майка, която я обича. Има братя и сестри, които я обичат, гледат я като писано яйце. Каква нужда има тя да я безпокоиш? Ще и пишеш едно писмо, второ, трето, настояваш, че ако тя не приеме любовта ти, ти ще се убиеш. Ние не сме се избавили от това състояние. Нито младите, нито старите са се избавили от любовта като най-малко престъпление. Какво трябва да се прави?

Като говоря така, все ще има някоя сестра и братя, които да се скарат отвън. При мене идва една сестра, много издигната – до третото Небе. Правя опит с нея. Кажа и една дума и тя не може да носи думата. Ако един човек е качен до третото Небе, то в тази вода, в която той живее, тази дума ще се стопи. Моите думи са направени от захар. Ако паднат във водата, ще се стопят. Ако не паднат във водата, ще ударят човека по главата. Ако думите паднат на един метър до мене, ще паднат във водата и ще се стопят. Ако седя по-близо, до един метър, то тази дума ще ви удари. Ние трябва да бъдем много свободни. Ние трябва да бъдем носители на красивото, Божественото, а не своенравни. За бъдеще ние трябва да градим новите си тела.

Някой път седим така и мислим, че сме смирени. Това не е смирение. Или мислим, че сме кротки хора. Аз имам особено мнение за смирението, за кротостта, за вярата. Вярата си има свои признаци. Когато човек има вяра, то погледът му е нагоре, има нещо много красиво и хубаво в него. Не те гледа направо, а горе гледа. Той има погледа на вярата. Той казва: „Да оставим старото, да ликвидираме с него. Нагоре да гледаме.“ И тебе ти стане приятно, а пък друг, като те погледне, търси някой дефекти в тебе. Погледни, не да търсиш дефектите, а търси в душата му нещо ценно. В него има благородство, скъпоценни камъни и в себе си трябва да търсиш това.

Вие казвате: „Ще остарея.“ Казваш: „На Учителя косата е побеляла.“ Тя не е побеляла. Вие не знаете защо моята коса е побеляла. Има два вида побеляване. Някой път човек побелява отвън, а отвътре почернява. А някой път отвън и отвътре трябва да побелее. Сега някой от вас отвън сте побелели, но отвътре дали сте побелели? Земята, като побелее от снега, това е отвън, а лятно време не побелява земята. Някой път лятно време побелява от белия цвят, но това вече е в органическия закон, а не под механическия закон. Ако всичките цветове се вземат, какво ще образуват? (– Белия цвят.) Значи, за да станеш в правата смисъл бял, за да имаш белия цвят, ти трябва да разбираш законите на всичките цветове – на червения цвят, на портокаления цвят, на жълтия, на зеления, на ясно синия, на тъмно синия, на виолетовия. Всяка една мисъл, за да я направиш силна, ти трябва да и дадеш една краска. Щом направиш това, ти ще и предадеш известна сила. Щом дигнат червеното знаме, хората отиват на война.

Сега започнете със сърдцето си. Онези от вас, които искате, ще ви дам да тонирате малко вашата симпатична нервна система. Нека да го направят само онези, които са готови. Които философствуват, въпроса да го оставят, като че ли е чел някой роман, да не се занимават. Но онези от вас, които искате да проверите, направете следното: сутрин като станете, вземете по голо, под лъжичката има едно езиче под ребрата, има един малък отрастък. С дясната си ръка, с отворена длан ще направите разтриване в кръг няколко пъти на това място, ако го правите добре, ще имате известен резултат. Ако го правите правилно, то много ваши недъзи, ще се премахнат. При това упражнение ще концентрирате ума си. Това упражнение ще го правите с дясната си ръка, след това ще вземете с лявата си ръка и ще движите отгоре надолу. Направете най-първо по 10 обиколки само с дясната ръка, но не очаквайте изведнъж големи чудеса. Като посееш едно семе, не трябва да очакваш изведнъж да поникне. Най-първо да забележите каква промяна има във вас. Например неразположен си сутринта. След като направиш този опит 10 деня, ще видиш промяната. Или като те боли корема, пак поразтривай това място под лъжичката и това ще допринесе една промяна в мозъчната и симпатичната нервна система.

Енергиите може да минат през симпатичната нервна система и през лявата ръка да минат в мозъка. Това най-първо ще го правите за 10 деня. През следующите 10 деня ще си наквасите пръстите в топла вода, колкото да търпите. Ще наквасите само първата фаланга на пръстите и с тези, мокрите пръсти ще правите тези упражнения. През третите 10 дни ще потопите цялата ръка в топла вода и ще правите тези упражнения. Защото сутрин като станете, ще ви вземе по десетина – петнадесет минути, ще го правите 30 деня. Това са най-малките опити, които можете да направите. Някои от вас можете да разправяте какъв резултат сте добили. Станало е някакво прояснение или някакъв дефект се е премахнал. Или някоя гърбица на човека се е премахнала.

За да има едно правилно отношение между мозъчната система и симпатичната нервна система, непременно гръбначният стълб трябва да добие първоначалното положение, трябва да има много малка кривина. Щом се образува една гърбица, това е един много лош признак. Трябва да се пазите от една гърбица на гърба ви. Гърбицата не позволявайте. Като станете на 85 години, гърбица пак не позволявайте на гърба си. Щом се образува тази гърбавина, то се прекъсва тока на енергиите от симпатичната нервна система към мозъка. Не могат да прииждат жизнените токове и тогава човек се развива неправилно.

Отче наш

12 година
40 лекция на Общия Окултен клас
24.VI.1933г., сряда,
Изгрев, София

Свещена област на живота

Отче наш

Съществува една област в природата, която се нарича Свещена област на живота. Великото, туй, отдето вземаме своята морална сила, обходата, произтичат от тази област. Някой път ние говорим за неща благородни, възвишени. То трябва да е обосновано, да има някаква основа. Тази основа не се намира на Земята. Човек трябва да влезе вътре в човешкия живот, да дойде във връзка, за да почувствува влиянието. Това е най-разумното, което по дига човешката душа. Някой път на Земята хората турят да бъдат добри, да бъдат морални, кротки, добродетелни и понякой път техните усилия имат толкоз успех, колкото онзи, който се научил на пие вино, пък пие и се отучва, прави усилие и нищо не се постига.

Рекох, трябва да имате една основна идея, отдето трябва да започнете. Моралът, възвишеното в света си имат една основа. Ти не може да бъдеш морален, ако живееш за себе си. Ти не можеш да бъдеш морален, даже и ако живееш за другите. Кой има един морал? Туй, което наричат хората морал, то е да живееш за Бога, за цялото – туй, което съдържа всичко в себе си, за което можеш да живееш. Но да жертвуваш всичко за себе си и за ближните си, ти всякога ще останеш разочарован в своите жертви.

Следователно сега може да се подигат тези, които не разбират. Там има спор. Какво нещо е морал, може да питаме. Какво нещо е сладчина, какво нещо е добрият вкус? Може ли някой, когато не е ял сладко, да ти каже какво е сладчина? „Яж сладко и ще разбереш какво е сладчината.“ То е въпрос. Ти може да ядеш сладко и да ти е горчиво. Не зависи от казването. Някой казва: „Аз ще живея добре.“ То е праздна работа. „Аз ще постъпвам добре.“ То е праздна работа. В добрия живот ти искаш – не искаш, ще живееш добре. В лошия живот ти каквото и да правиш, ще живееш зле. Казвате: „Тогава да се подобрят условията.“ Тя е философия.

Едно време българите имаха един обичай. Когато българинът не е мислил, не е завършил своите разсъждения, реже нашироко. Казват: „Глад има.“ – „Нека търпят.“ „Държавата иска пари“ – ,Да си иска.“ Казват на българина: „Ушурджията* дошъл, Ивана, Драгана бил.“ Той обърне дървото, на тънко да реже: „Оттук – от там ще съберем, ще платим.“ По-напред разсъждаваше нашироко. А сега, като дойдоха страданията в неговия живот?... Това е опаката страна [на] живота, която ограничава човека. Няма същество, което да няма правилно разсъждение. Туй не е още Свещената област. Туй, което носи радост, туй, което носи растене, туй, което носи щастие, блаженство на човека, е Свещената област. Тя е населена със същества, които живеят. В този живот има толкоз изобилие и те искат да научат всичките хора да живеят така. На физическото поле, щом започнеш да живееш по този начин, вече се очертават известни линии. Светията никога не може да има такава форма на устата . На светията устата никога не може да вземе такова положение. Това е песимистично състояние. Ако обърнете положението нагоре , то е обратна посока на движението. Между тия две положения, едното е песимистично положение, а другото...

Вие имате човешки уста с издигнати ъгли. А туй е водораздел. Зависи каква посока ще вземе. Щом човек се огъва така, то е алчност – да вземе, има хамбари с жито, то е алчност. Тебе ти трябва половин килограм на ден или един килограм. От туй, едното кило ти ще извадиш. На светията устадостатъчно енергия, за да преживееш целия ден. Всички други човешки безпокойства са напраздни. Може да спечелиш, да осигуриш живота. Да осигуриш живота е право, но методът е крив. Който мисли по стария метод, ще осигурява. Бащата осигурява, но бащата умира; децата се осигуряват, и децата умират, всички умират и все се осигуряват. Кажете ми каква е тази осигуровка, всичките умират. Какъв е този морал? Всички все за здраве говорят и в края на краищата все са болни. Всичките болести, всичките страдания, несрети, сиромашия се дължат, когато ние не живеем с законите на тази Свещената област. Защото сиромашията е здравословно състояние и богатството е друго състояние. Ти си сиромах – празен чувал, за да има какво да турят. Като умираш, от другата страна ще идеш, да раздадеш на онези, които нямат. Като излезеш от Свещената област, казваш: „Туй го дадох на другите и за мене остана.“ Днес един чувал, утре друг, ден след ден, изпратят комисия да приемат колко чували си задигнал и след като намерят, нищо не ти казват. Поусмихнат се малко, но ще те накарат да го принесеш, да ги раздадеш и ти искаш – не искаш ще ги раздадеш.

Понякой път вие с вашите разбирания искате да заставите Бога да мисли като вас и да постъпва като вас. Туй никога няма да стане. Не може и няма да бъде през цялата вечност. Бог никога няма да постъпи така, както ние постъпваме. Да постъпи така, значи да се унищожи цялата вечност. Казваме: „Защо Господ така постъпва?“ Скимнало ни да градим къща, вали дъжд отвънка, аз искам да имам къща. Цялата Земя е най-хубавата къща, която е направена. Ние ще направим една колиба, някоя дупка и ще влезем в тая дупчица. Погледнеш, казваш: „Красива е къщата.“ Питам: всички, който имате къщи, колцина от вас сте здрави? В тази, Божествената къща, покривът как е украсен, каква вентилация има. В бъдещето състояние вие може да си направите каквато къща искате. Няма по-лесна работа да си направиш къща. Както децата надуват един мехур. Ти като кажеш, ще имаш каквото кажеш. Искаш къща на един етаж, на два етажа, може да имаш една мобелирана стая. Казвате: „Кога ще бъде?“ – Когато влезете в тази свещена област, има възможност. При сегашните условия от камъни и от кирпичи* ще градиш. Каквато ти е къщата, такъв ще бъдеш и ти. Ще живееш в къща, направена от кал, човек ще станеш и няма да те види никой. Ще живееш в къща, направена от камъни, човек ще станеш и няма да те види никой. Къщата на човека трябва да бъде направена от най-хубав материал, който съществува в природата. Знаете ли вие, като влизате вкъщи, какви изпарения има? В къщата баща му се е сърдил, майка му се е сърдила, баба му се е сърдила, снаха му се е сърдила, зет му се е сърдил. Всичките сръдни са вътре. Всяка сръдня е отрова. И като се срещнете, казвате: „Не ме интересува.“ Всяка сръдня, когато се сърдиш без причина, тя е отрова. Аз позволявам само една сръдня, тя е свещена сръдня. Но на ден има само един случай, дето може да се разсърдиш така. Щом се сърдиш 10 пъти на ден, другите 9 сръдни отравят организъма, сърдцето и след туй ти си неразположен. Тогава лекарят ще дойде, ще каже, че такива съединения имало, албумин имало, но причината на всичките болести седи, че ти не живееш в Свещената област.

Когато човек влезе в тази област, веднага очите се избистрят. Очите трябва да бъдат прозрачни. Някой човек, като те погледне, мяза на вълк. Гледа да те ухапе, да ти изтърбуши корема ти. Някой, като те срещне, ще извади червата ти. Срещне те някой, най-първо те гледа, изпитва характера ти. Как се изпитва характера? Срещна някой, погледне ме от главата до петите. Какво ще ме измерва? Сто и 65 см съм висок. Не съм планина. Нито съм Витоша, нито Мусала, нито Хималаи. Разбирам една висока планина – Хималаите, а един човек 165 см. висок или 170 или най-високия човек – 2 метра. С 2 метра какво може да се направи? В тия, дребните идеи ние искаме да имаме уважение и почитание. Но уважението и почитанието седи в тази област. Ако ти си свързан с нея, със свещената област на живота ти ще имаш почитание и уважение. Онази чешма, която има почитание и уважение, не седи от малката вода, която излиза, но големия резервоар на онази жизнена енергия. Тогава има почитание и уважение и при това водата трябва да е доброкачествена, която изтича. Всеки един човек е един малък извор на тази Божествена свещена основа. Всичките религиозни хора, във всичките векове са имали едно желание да я обясняват. Пророците са говорили, свещениците са говорили, всички обикновени хора и всички спорят какво са видели и какво са разбрали. Всеки един от вас иска да приложи едно от тия правила, но да се прилагат правилата в живота е много трудна работа.

Аз позволявам само едно правило – на обичта. Даже правилата на правдата не желая, защото са голямо изкуство или пък правилата на любовта. Тя има едно външно правило. Милосърдието е външната страна на Любовта. Любовта е вътрешната страна на живота. Онзи човек, който люби, той за болни хора не се интересува, той и за сиромаси хора не се интересува. За грешни хора не се интересуват, за учените хора не се интересуват. Човекът на Любовта мисли за съвсем друго. Когато някой каже, че не е милосърд, аз подразбирам, че той има един недъг. Ако си здрав човек и двамата ще ходим, ще се разхождаме по планината. Ще се възкачваме от едно място на друго. Дойдем до някой голям трап, ще се метнеш от единия край до другия. Щом някой падне вътре и не може да прескочи, тогава ще се яви милосърдието. Милосърдието в света се явява всякога да помага. Онези хора, които не знаят закона на любовта – счупил си крака, наранил си се, обидили са те, не си постъпил добре. Това са несрети в живота, ти не си живял според законите на Любовта. Как може един човек, който те обича, да те обиди, то е невъзможно. Любовта, това е свещеното в живота. Казвате: „Ние не се обичаме.“ Не говорете така. Този език не е хубав. Не се обичаме, значи сме в безлюбието, а безлюбието е опакото на живота.

Сега искам да остане една идея в ума ви. Не морализиране, не да ви кажа как трябва да живеете. Ако остане сега аз да ви уча как да живеете, то е изгубена работа. Аз искам да ви кажа: Както сте живели едно време, да започнете да живеете и сега. Както сте мислили едно време, да започнете да мислите сега. Едно време сте мислили много хубаво и сте престанали да мислите така. Има едно задръстване. Знаете на какво мяза човек, когато не мисли право. Когато човек яде, задръсти се, задъни се, яде човек, ама не е отпушен. Питам: какво ти струва яденето, ако си задънен? Питал един цар, един голям философ: „Кое е най-голямото щастие на земята?“ Той казал: „Да се отпушим.“ – „Как така? Не е ли да си богат, учен?“ Казва: „Да се отпушим, най-хубавото нещо е това. По-голямо щастие няма.“ Този философ, за да докаже на царя, за 10 деня го запушил и след това царят казал: „Най-хубавото нещо е да е отпушен човек.“ Всички трябва да бъдете отпушени, нечистото да си върви, да влиза чистото в нас. То е хубавото в живота. На човешки език казано: не оставяйте нищо нечисто в себе си. Дойде вечерта, да не остане нито едно парче от някаква нечистота. Остане ли за втория ден, за другия ден, целият ти живот ще се влоши.

Може да остане другата мисъл. Когато се говори за Свещената област, някой ще каже: „За кого се отнася туй?“ За никого не се отнася, ние говорим за целокупния живот, как трябва да живеем, понеже там ще намерим своето здраве, там ще намерим своята сила и нашия идеал там ще намерим. Всичко това, за което копнеят душите ни, ще го намерим в тази област. Когато човек е в съгласие с тази област, всичките хора се подчиняват на този закон. Можем да направим един опит. Не опит за користолюбие, да забогатее някой, но да проверим самата истина. Богатство е, когато човек влезе в тази област, ще каже: „Сляп бях, сега виждам.“ Няма защо да бъдеш недоволен. Ти ще се радваш на хората. За всичките блага, които имате в света. Ако имаме цялата Земя, дадена на разположение, бихме ли завидели на човек, който има 10 декара земя. Да вземем неговата къща и да имаме неговото положение.

Вие най-първо не сте се научили да се радвате. Вие видите един красив човек, не се радвате, вие искате да бъдете красиви. Вие видите един учен човек, не се радвате, казвате: „И аз да бъде учен.“ Кой ви препятствува да бъдете учен? В какво седи учеността на човека. В какво е учен човек, кое може да направи? Най-учените хора, което имаме в Европа, попитайте ги, преди 1000 години къде е бил – не знае. Той ще разправя, че имало азот, кислород, на Слънцето много елементи има. Попитайте го има ли живи хора на Слънцето, ще каже: „Всичко е в разтопено състояние, никакъв живот няма на Слънцето.“ И той минава за първокласен учен човек. Попитайте религиозния човек: „Баща ти е умрял, къде е той?“ Ако той е от православната църква, ще каже, че той е в джендема, ако е евангелист, ще каже, че е в ада, ако е окултист ще е в ада, всички все в ада турят. Щом вървиш против, в пъкъла турят.

Човек може да е православен, да иде в пъкъла, може да е евангелист, окултист, какъвто и да е бил, ще иде в пъкъла, като не е бил в свещената област. Някой казва: „Като умра, къде ще ида?“ Като умреш ще бъдеш там, гдето си сега. Най-първо умирането вие го схващате материалистически. Ако след като умреш, ще идеш някъде, ти си материално същество. Ако си лек газ, ще идеш във въздуха на 4-5 километра и там ще се спреш. Ако си тежък газ, ще потънеш на земята, на 100-200 метра, понеже има по-тежки, пак ще спреш. Казвате: „Къде е той?“ – Отишъл. Човек като умре не завзема никакво пространство. Той е толкоз мъничък, че не завзема никакво пространство.

Има една окултна теория, доколко е вярно, не зная. Но донякъде е вярна. Всеки един от вас като умира, ще мине една опитност. Най-първо някой иде от другия свят да ви посрещне, да ви покаже пътя. Вие ще излезете от тялото. Но щом излезете, има лоши хора, които чакат, те ще влязат в тялото и ще започнат да грабят, да крадат твоите органи. Това е разлагането на тялото. Други ще искат да те турят в робство и душата ти започва да бяга. Те отзад те гонят и тогава душата започва да се смалява, да се смалява и стане толкоз малка, че изгуби тази форма, избави се от едно страдание и те не може да я намерят. Ще изгубиш всичкото величие и като я напуснат всичките разбойници, настава голяма тъга, че е изгубила формата и никакво величие не представя. С какво ще мерим този човек? Най-малката точица, че като духне вятърът, ходи в пространството. Въздухът е пълен с такива души, които вятърът ги носи. Едно време беше велика, това е направила, онова е направилата сега вятърът я носи като прашинка из въздуха. Ако се носиш като прашинка, ти нямаш уважение и почитание. Ако влезеш във въздуха и те носи като малка прашинка, какво уважение ще имаш?

Сега с туй, като ви говоря не искам да внеса разочарование, но да ви обърна внимание върху разумната страна в живота. Всяка една форма, в която Божествената идея не може да функционира, каквато и да е тази форма, тя е вече едно зловещо място, дето може да се зараждат всички нещастия на хората. Ако нашето тяло не е проводник на Божествената енергия, ние ще бъдем проводници на всичките нещастия на Земята. Що е добрият живот? Да бъдеш проводник на всичко онова Божествено в света. Щом си проводник на Божественото, туй Божественото носи щастие за тебе, носи щастие и за твоите ближни. Ако всичките хора биха се съгласили да бъдат проводници на Божественото, противоречията, които сега съществуват, веднага щяха да се разрешат. Ако онзи богатият отива, а сиромахът бяга, дали трябва да му даде, как трябва да му помогне? В какво седи помощта на един човек? Всеки човек се нуждае. Трябва да дойде при мене. Иска 20 – 30 хиляди лева. Нему не му са нуждни толкоз пари. Нуждни му са обуща за 100 лева. Нуждна му е шапка за 100 лева, едно палто за 100 – 200 лева, един сомун хляб за 5 лева, малко грах – той струва 2 лева и половина, няколко чесъна, те струват 1 лев. Дрехите са за цяла година. Шапката е за цяла година, 5 лева му трябват на ден. С 5 лева човек може да прекара преспокойно. Преспокойно може да мине умният човек. Ако един светия има 5 лева в джоба си, тия 5 лева, той като ги извади, вторият ден като бръкне, пак 5 лева има. На третия ден пак 5 лева има. Той бърка в джоба и 5-те лева остават. Той вади 5 лева, но те остават, те са подкваса. Аз бих предпочел да имам 5 лева в джоба си, отколкото една банка, която утре ще фалира.

Ние ще мязаме на онзи българин, който внесъл 600 хиляди марки в една германска банка и казал: „Осигурих се,“ но фалирала тази германска банка и след време получава едно писмо. Пишат му: „Господине, не можем да водим сметка за вашите 600 хиляди лева, елате да си ги вземете.“ Отива той в банката и онзи счетоводител му дал още 600 хиляди марки, да станат 50 стотинки, та да може да се води сметка, да се впишат парите. Един милион и 200 хиляди марки имат стойността на 50 стотинки.

Един ден всичките наши сегашни идеи, които имаме, които сме натрупали, няма да струват 50 стотинки. Тогава какво ще правим? След като умреш, ти идеш в другия свят, няма кой да те посрещне. Онези, които обичат Бога, след като излязат, ще има най-малко един кабриолет, едно такси, ще има приятели, ще те приемат, тъй както свети Илия с колесницата. Който отива без колесница на онзи свят, е много лошо. Свети Илия с колесница отиде. Мнозина сега, като погребват някого, го носят на колата, а умрелия и той върви отподире. Казват: „Къде е отишъл? На оня свят е.“ А колата върви отпред, а той подир колата и той се чуди горкият. Те го мислят, че е в оня свят, а той се чуди до какво дередже* дошъл, да ти носят тялото, а ти подир. И те казват: „На оня свят е.“ Но това е свят на страдание, на голямо разочарование.

Някой ще каже: „Ами това вярно ли е?“ Аз питам: Твоите пари, които влязоха в банката, вярно ли е, че влязоха, а после изчезнаха? Две хиляди банки в Америка фалираха. Две хиляди банки, в които бедните хора спестяваха парите си, вложиха ги за черни [дни]. Две хиляди банки фалираха с милиарди долари. Тия, бедните хора останаха и парите изчезнаха и черните дни пак изпъкнаха. Ние се осигуряваме в някоя банка. Осигурявайте се там, където банката да не фалира. Има някъде, дето може да се осигурите.

Тогава този водораздел какво показва? Какво трябва да правиш? Някой път българите казват: „Да не говориш.“ Ти искаш да знаеш добър човек ли е. Някой път, като си радостен, тури си ръката на долната устна. Че какво ще те ползува, ако си радостен? Казваш: „Знаеш какво може да направя?“ – Нищо не може да направиш! Какво ще стане след туй? Нищо не е станало. Има известни черти. Срещнеш някой човек, който е красив, аз съм привеждал този пример. Отива при един скъперник един американец. Ходи при него, говори му за оня свят, проповядва му, той извадил половин долар или четвърт долар. Отива една млада мома и той казва: „Моля, какво обичате?“ – „Трябват ми 20 хиляди долара.“ – „Заповядайте. И друг път елате. Аз съм на вашите услуги.“ Вие ще кажете: „Хипнотизирала го е.“ Не. Тя е Свещената област. Тя му казва: „Ти си касиер на Бога. Знаеш ли къде ще идеш?“ Тя носи живот. „И като си замине, присвие се сърдцето ми.“ Казва: „За пръв път сърдцето ми трепна. Дано да дойде пак.“

Като срещнем хората в света, ние да сме носители на живота. Казвате: „Мене ми е приятен този човек.“ Човек, който ти е приятен, той внася нещо в твоя живот. Този човек, който ти е неприятен, той не е внесъл нищо, но отнел нещо. Като се срещнем, запознаваме се. Във всичкото запознанство ние сме носители на Божествените блага, които преминават и носят здраве. Ти може да си болен и веднага болестта изчезне. Ти си в Свещената област. Рекох, по-добре е да срещнем нашите ближни, които да са добри проводници на Божественото, а не да се образува общество и да казваме: „Този не живее добре.“

Запример как трябва да живея аз? Как трябва да ви гледам? Някой казва: „Не гледаш добре.“ Как трябва да ви гледам? Някоя сестра остаряла. Като я погледна, ще се подмлади. После гледам слабичка е. Рекох, да влезе повече живот. И бедничка е малко – парици да дойдат. После, не е зачитана. Рекох, да я зачитат. Веднага да ви пожелая всичко онова хубаво. После вие казвате: „Стана ми приятно.“ Че как няма да ви стане приятно, желая ви доброто. Ако ви срещна и кажа: „Какъв голям грешник си. Какви са изкривени краката, ръцете, очите“, ти се сгушиш в себе си. Това не е философия. От де зная погрешките? Няма никаква философия в погрешките. Всичката философия седи в хубавото, което е скрито в нас. Когато срещна един човек, аз го оценявам с онова, което Бог е вложил в него. За мене хората не са без съдържание. Имат съдържание. Срещна един човек, виждам, че Бог е вложил в него. В тебе Бог е вложил най-хубавите работи. Занемарил си ги. Започни да работиш тъй, както едно време си работил. Всички трябва да работим с онова, което е вложено в нас. То няма да дойде сега. Има една област на разсъждения, от която човек трябва да се освободи. Човек седи и е недоволен от живота. При нашето голямо недоволство седни и благодари на Бога. Благодари, че не си паднал по-дълбоко.

Запример във вас има една крива идея. Вие мислите, че като паднете в океана ще потънете до дъното. Даже големите параходи, когато потъват, едва ли един параход може да потъне на половин километър. До един километър остава дълбоко, а някой мисли, че на дъното потъва. Разправяше ми един българин, изчислява ми, статистика има. Около 10 хиляди такива морски гемии има, които ходят из [океана] без капитан. Десет хиляди гемии и с тях стават нещастия. Някои са на 5, на 10 метра на повърхността. Някои са под водата, блъсне се гемията, потъне някоя моторна лодка, потъне някой търговски параход. Туй потъване се дължи на тия параходи, на тия гемии без капитани. Човек няма да потъне до дъното. Някой човек може да прилича на такъв човек без идея. Някой казва: „Аз нямам никакъв идеал.“ Ти мязаш на такъв кораб, който ходи из морето без капитан. По-добре е параход с капитан, с моряци, с въглища, с всичките пособия, отколкото един параход без капитан и без моряци.

Сега ние искаме да осмислим живота. Не сега да го осмислим, но животът е осмислен. Дошло е време за това. Вие казвате: „Второто пришедствие дошло.“ Ти боледуваш, второто пришедствие дошло. Ти на гърба лежиш, второто пришедствие дошло. Кое е второто пришедствие? Не е да умреш. При второто пришедствие гледай да възкръснеш. При второто пришедствие трябва да възкръснат всички. Ако не можеш да станеш от леглото, какво те интересува второто пришедствие. Второто пришедствие е да излезеш от ограниченията, които съществуват. Сиромах си, да се махне сиромашията. Не си зачитан, да се махне незачитането. Смущаваш се, да се махне смущението. Да се махне всичко онова, което те мъчи, то е второто пришедствие. Праведните, значи, да се освободят от ограниченията, да дойде положителното. Положителното кое е в света? Ние даже сме започнали да опорочаваме любовта. „Тя, казва, го обича.“ Тя обича някого, той обича някоя, веднага едно еротично чувство влагате. Обича го, че какво лошо има в това. Ние често мязаме на онзи турчин, който като се оженил, условията го заставили да иде на гурбетлък. Отива той и жена му още не била родила, и след 20 години се връща. Като се връщал, минал покрай един дервишин и искал да си гледа, да си види какъв ще му бъде късметът. Дервишинът му казва: „Три пъти мисли, преди да направиш нещо.“ Той си казва: „Туй, хубавото не го ли зная, язък* за парите.“ Турчинът искал да види първо жена си. Жива ли е или не. Той гледа жена му, до нея седи един млад момък, целува я прегръща я. „О-о“, казва. Взема пушката, но веднага дошла идеята на дервишина: три пъти мисли преди да правиш. Този млад момък какво говори? Той чува, че й казва „мамо“. Той си казва: „Аз отидох в странство. Това е нейният син, който прегръща. Нейният син я прегръща.“ И той казва сега: „Ние имаме известни изкълчени идеи.“ Ако някой обича някого, то е от Бога. Роденият от Бога, той обича. Горко на онзи, който не обича.

В свещената област трябва да се изправят тия линии. Често като се изправят, обезформява се нашата уста. Нашата уста не трябва да се обезформява, понеже тя е жив извор. Нито очите трябва да се обезформяват, нито лицето трябва да се обезформява. Човек може да дойде до старини и пак да има правилни черти на лицето. После космите трябва да са правилни, на един праведен човек. Трябва да бъдат в права линия. Не се изисква голяма философия. Ти като прекараш пръстите в косата, ще знаеш този човек живее ли добре или не. Това са само болезнени диагнози, но всъщност, от гледището на свещената област, хората са се отклонили от Божественото. Един човек, който не дава достатъчно храна на своето тяло, веднага се изтощава. Онзи, който не дава достатъчно храна на своя ум, умът се изтощава, осиромашава. Онзи, който не дава достатъчно храна на своето сърдце, сърдцето се изтощава.

При сегашните условия, се изисква една нова посока. Да се явят хора, които да бъдат извори на Новия живот. Един човек, като го наблюдаваш отстрани, в маниерите, в говора, в погледа да не внася никаква съблазън. Като го погледнеш, да имаш доверие. Някой човек погледнеш, касата отворена, на известни хора имаш доверие. Ние излизаме и влизаме в къщи, имаме пълно доверие, че те никога няма да злоупотребят с нашето доверие. Най-хубавият живот е, като се върнем в небето, никога да не сме злоупотребили с онази свобода и благо, които Бог ни е дал. Не само пред лицето на Бога, но тия хиляди, милиони лица, като срещнем не един строг поглед, но ще те погледнат, че ти ще почувствуваш какво нещо е животът. Ще кажеш: „Колко слабо разбиране съм имал, я ме върнете на Земята, аз искам да изправя всичките погрешки, които съм направил.“

Рекох, това е истинската философия. Да не злоупотребим в един цял живот със свободата и доверието, които Бог ни е дал. Единствен в нас, който има доверие, Той е само Бог. Вземете го в най-чистия смисъл. Единственото Същество, което има пълно доверие и никога не се съмнява в нас, то е Господ. Като погледне, никога не гледа на лошата страна. Някой път Господ прати някой човек само да му каже. Онзи като иде, изпълни волята Му. Те имат начин на приложение. Обаче Бог има най-хубавото разположение към всички същества. Христос казва: „Отец никого не съди, а е дал съдбата на Сина.“ Той еднакво гледа. Като погледне, вижда дълбоките работи. За Бога, няма нищо лошо. Когато Бог дойде да разгледа нашето положение, тогава разглежда как е от нашето гледище. Той прави това, понеже страдаш. От Неговото гледище погледне и казва: „Много добре.“ Дали ти се радваш или скърбиш, и в двете положения ти ще добиеш нещо.

Рекох туй, което сега имате, то е придобивка. Вие имате много добри придобивки и ще ви похваля. Аз съжалявам, че нямате повече. Някой е богат, но желае да бъде още по-богат. Вашите хамбари са пълни с хубаво жито. Не сте яли още хляб. Вие мязате, както в турско време мязаха българските селяни. Някой селянин в село, мляко и кафе има, но всичко продава, не си прави мляко с кафе. Ако някоя жена си направи, казва: „Представете си кокона, станала, пила мляко с кафе.“ И тя може да си направи и мляко в къщи има, и кафе има, но не си прави. Че тя взела кило мляко, взела за един лев кафе и направила и онази казва: „Представи си! И симид* отгоре взела.“ Всеки един от вас по две кила може да изпие, не по един симид, но и по два и по три симида може да изяде, защото хубав е симидът. Едно време българите хляба със симид го ядяха.

Най-първо се започва известна деформация във вас. Вие усещате известна болка – или ревматизъм или главоболие. Някой път ръцете не се поддават на работа. Имате своеобразни идеи. Трябва да работите. За светията му е определено физическа работа един час, три часа на сърдцето и 7 часа за ума да работи. Другото за развлечение, за спане, за ходене на гости. Сега някои от вас понякой път не работите. Трябва да имате по една малка градинка, по една мотичка. Във вас има отрицателни енергии, които трябва да идат в земята. Ще вземеш, ще разровиш земята, един час ще работиш и ще се освободиш от непотребната енергия. Това е, ако искате да бъдете здрави. Казваш: „Не съм богат. Да има някой да ми работи.“ Един час трябва да работиш. Един от английските държавници Гладстон, като нямал градина, вземал да реже дърва и тогава ще иде в парламента. Оставало му е време да реже дърва. Германският император, като го туриха в Холандия, започнал да реже дърва. Преди 5-6 години беше вече нарязал 3 хиляди дървета. Рекох, ако германският император режеше дърва преди да идеше в Холандия, работите на Германия щяха да бъдат по-добри. Режете дърва, преди да искате да постъпите по един начин, право мислете. Не като направиш погрешката. Нищо не режи. Сам работи.

Та рекох, духовната наука е във възстановяването на едно здраво тяло, здрав мозък, здраво сърдце. Ако вашето тяло не е здраво, ако вие не може да изправите вашето тяло, ако вие не можете да изправите вашия мозък, ако вие не можете да изправите вашето сърдце, питам: Де е човекът! Казвате: „В оня свят като идем.“ Оня свят е оня свят. Като идем в оня свят, друга работа има. Тук на Земята, аз трябва да имам здраво тяло. Казват: „Болестите са за добро.“ За добро са болестите, но в болестите нищо не се добива. Какво ще добия, ако ме боли стомахът, ако имам болки на гръбначния стълб? Или ако ме боли зъбът, подул се е, нищо няма да донесе. Бих желал всички зъби да са здрави. Бих желал очите да са здрави, да мога да чета. Като дойде време да замина, ще кажа, ще повикам близките и ще кажа: „Аз доста живях на Земята, вече имам няколко писма от своите си, че трябва да се върна.“ Един ден давам угощение. Турям тъй както направи блудния син. Връщам се в невидимият свят такъв какъвто съм. Оня свят като ида, да се явя при баща си, тогава може да имам две положения. Двамата синове не бяха от сръчните, единият изпохарчи всичко, върна се при баща си и казва: „Да ти бъда слуга.“ Другият казва: „Толкоз време ти слугувах, нищо не си ми дал,“ и бащата излязъл да го утешава. И му казва: „Всичко е в твоите ръце. Ако е въпрос за тебе и едно и две ще ти дам.“ Възгледите, които ги имате, дръжте ги. Не искам да ги напущате. Но един възглед, който ви смущава, не го дръжте. Някой път известни наследствени черти имаш. Не е твоя, неблагородна е тази черта.

Каква е разликата между двамата? Какво означава втората уста? Тази част показва любопитство, а другият е „лапни муха“. Ти се молиш на Господа, чакаш да дойде ангел, да ти донесе, ти ще се опретнеш, като станеш сутрин, да работиш. Онова, което спечелиш през деня, по който и да е начин, благодари на Бога, че си могъл да постигнеш, да имаш малка придобивка, да имаш разбиране. Аз наричам „придобивка“ след като си работил, да си доволен от тази работа. Доволен си за целия ден.

Рекох, трябва да работим върху себе си. С нашите мисли ние оформяваме или деформираме. Запример някой от вас постоянно реагира. Мнозина от вас сте деформирали вашата уста. Вие сте се въздържали, въздържали и вашите уста са станали тънки. На някой от вас устата е станала дебела, повече отколкото трябва, по-голяма деформация има в малките уста, отколкото в дебелите. Много хора можете бъдете с тънки уста, но човек с тънки уста не може да бъде щастлив. Устата е израз на Любовта. Устата трябва да бъде свободна. Той стисне устата си, затворена е. Устата, която е готова, да мине нещо през нея. Устата не е нещо затворено. Някой, като затвори носа, отваря устата. Човек има две врати: носът е врата за дробовете, а другата е врата за стомаха. Там ще мине храната, водата. Рекох, ти ще бъдеш един човек, [з]а да възприеме[ш] храната. Те са гости дошли, ти мислиш, че дъвчеш – посрещаш гости, снемаш горните палта, казваш: „Добре дошли.“ Разговаряш се, туряш вода, поливаш. Казваш им: „През главният вход ще влезете.“ То е хубавата страна.

Та рекох, този свят, който Бог създаде, ти пръв ще започнеш да го проучваш. Има учени хора, които са напреднали. Вие да прегледате анатомия, да прегледате физиология, да прегледате всички други науки и да знаете по малко. Някой дойде от вас, научили сте някое външно изкуство, от онова, повече от което имате. Някои на кафе разбирате повече, отколкото на ръце. Като вземе кафето, гледа, има някой мехур, казва: „Голяма наука.“ То е отвлечена наука. Някои и до кафето не сте дошли. Рекох, какво значи широк нос? Не го знаете. Но, ако му дадете кафе, разбира. Какво значи дебела уста – не знае, но дайте му боб, разбира. Математика какво е – не знае, но от боб разбира. Най-първо със себе си, после ще дойдем до боба. Не е лошо да врачува човек с боб, кафе, карти. Гледай да изучаваш същественото, като погледнеш същественото, да знаеш. Цветът като погледнеш, да знаеш ще вали или няма да вали. Студент съм, погледнеш ръката, да знаеш ще ме скъсат или не. Погледнеш ръката, да знаеш ще спечеля или не. Ако искаш да знаеш в къщи как ще върви работата, погледни от вътрешната страна.

Сега отиват да ти врачуват на боб. Казвате: „Много правилно гледа на боб.“ Казва някой: „Много добре ще ти върви.“ Добре върви само на разумния човек. На глупавия човек нищо не му върви. Казва: „Ти си късметлия.“ Късметлия си, ако си разумен. Тук на ръката има знаци турени. Ако си глупав, започват да се нареждат тия знаци на противоположна посока. Квадрат се образува. Има и други признаци, не искам да разправям. Първото нещо е: Като туриш ръцете, да ти е приятно, да може да четеш каква линия е в тебе и да знаеш правилно ли се развива или не. Като хванеш ръката, да знаеш дали ръката се развива или не. Бог изисква от нас онова, което дал, да го проучаваме. Ако сега ви повикат в Небето, да дадете изпит върху онова, което Бог ви дал, по физиогномия, по анатомия, някой ще дойдат, но вярвам, че повече от вас ще бъдат скъсани по анатомия. Ако питат за сърдцето, за функциите на стомаха, на мозъка, после да разкажете всеки орган, всеки нерв за какво служи, функциите на жлезите, ще знаете ли?

Вие казвате: „Туй тяло ще го оставим червеите да го ядат.“ На глупавия тялото червеите ще го ядат. Туй тяло, като идеш в оня свят, ще го носиш със себе си. И ще оставиш на Земята само тялото. Тялото със себе си ще вземеш. Никого не искат в оня свят, ако не носиш тялото със себе си. Ти ще се явиш с първата дреха, която Бог ти е дал. Казвате: „На какво мяза душата?“ Душата има красиво тяло. Като излезеш из физическото тяло, ще имаш друго тяло. Ще се погледнеш – с друго тяло. Красиво лице, ръце, крака. Ще дойдат ангелите и ще те заведат. Какво ще кажете, като се върнете при Баща си? Кажете ми сега. Какво ще кажеш на Баща си? Аз ако съм, ще кажа: „Бих желал да сторя повече, но не съм сторил. Бих желал да сторя повече отколкото съм сторил. Можех да направя на Земята повече, отколкото съм направил. Няма да съжалявам, но в мене има съзнание, за бъдеще има желание да сторя два пъти повече, отколкото съм сторил досега.“ Това трябва да бъде импулсът всеки ден, всяка вечер. Ще кажете: „Утре като стана, искам да направя два пъти отколкото днес.“ Туй да бъде моралът. Да сторим два пъти повече отколкото предидущия ден.

Добрата молитва

Да остане един стих: „Господ ще избърше всяка сълза от лицето ми.“

12 година
41 лекция на Общия клас
28. VI.1933г.,
София, Изгрев

Разните положения на ревността

6 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета 13 глава от Първото послание към Коринтяном.

Някой път трябва един отличен ум, за да се разбере онази непреривност в природата, която съществува. Нещата не са отделни. Живите същества разглеждат живота дотолкоз, доколкото е тям потребен. Ти съграждаш една къща, интересува те природата дотолкоз, доколкото има отношение към твоята къща. Твоята къща ти я създаваш. Ако е висока къщата, тогава вятърът може да я събори, изясняваш си. Има нещо, което ние сме създали – препятствия в себе си. Всеки мисли, че туй, което знае, знае го добре. Казва: „Опитност имам, опитал съм го.“ Каква опитност имате, почти всичката сегашна опитност е отрицателна опитност, която не може да помогне. Днес, че си страдал, но какво от това? Да се предпазиш за бъдеще страдание. Но че си страдал, туй нищо не допринася, защото страданията правят човека малодушен. След като страдал, човек не е така смел. Или някой път като знае, човек става страхлив. Казва: „Много зная, познавам хората.“ Какво познаваш? „Всичките им слабости познавам.“ Това не е знание. Отрицателната страна, това са сенки. Знание е това, с което се гради. Знанието принася сила. Има едно знание, дето апостолът казва: „Знанието възгордява.“ Англичаните имат една дума: Плътта, като не може да придобие знание, като заболее, надува се. Един цирей, като се надуе, мисли, че много знае. Един цирей, след като се е надул, мисли, че неговото е знание. За десетина дена той е надут, бутнат го, той изфирясва.

Сега това са аналогии. Всеки казва: „Да обясня на другите хора какво нещо е добро.“ Или: „Да им разправя какво нещо е Господ, какво нещо е дух, какво нещо е водата, какво нещо е светлината.“ Обяснява на хората това, което сам не знае. Ти обясняваш Господа, без сам да Го знаеш. Ще обясняваш любовта си, при една допирна точка на онези сили на любовта, но с нея още не разполагаш, защото ако би разполагал с Любовта, би направил чудеса. Ако разполагаш с Любовта, Духът ще дойде в тебе. Там дето няма Любов, Духът не работи, силата Божия не работи. Там дето има Любов, там силата работи. Всички казват: „Разправи какво нещо е Истината.“ Аз ще ви дам три неща: Любовта е извор, от който животът изтича. Мъдростта е път, през който светлината идва. Истината е цял, към която всички се стремим.

Сега какво разбрахте? Всеки повтаря: Любовта е извор. Но какъв извор? – На живота. Но какво отношение имат сега? Вземаме ли участие в този извор? Сега в този случай се намесват известни лични чувства. Вие направете анализ за себе си, какво представляват? Вие някой път, изправил си се, мислиш, много знаеш. Но то е положение само на твоето тяло. Поза е то. Като се разболееш, ще се изкривиш, мислиш че си слаб, но тялото мисли ли? Ти разбираш един процес. Изправил си се, здрав си, мислиш: значи всичко у мене е добро, положително. Щом се наведеш, казваш: „Къщата, гредите са прогнили.“ Наведеш се надолу, мислиш, че ще се строполи отгоре ти. Казваш: „Какво да направя с гредите?“ Този всичкият свят се занимава със себе си. Не се занимавай със себе си.

И тъй, същинският човек е неуязвим. Не можеш да кажеш тук или там. Казваш: „Не го ли виждам този човек? Виждам го, сега беше пред мен.“ Утре този човек замине някъде. Къде беше? После, и знанието е частично. Когато един човек прогледа, в тази смисъл не важи колко далеч са предметите. Ти ще го видиш, както пред себе си. Дали един човек е на другата страна на Земята, ти ще го видиш. Дали е на Небето, ти пак ще го видиш. Сега ти го виждаш, но като мръдне, ти не го виждаш. Казваш: „Аз виждам.“ Туй, което виждаш, то не представлява човека, то е неговата сянка. Някой човек може да говори, без да знае, какво приказва. Казва: „Чувствувам.“ Запример във вас се заражда едно желание, едно общо чувство има у хората: всички искате да бъдете уважавани, да бъдете силни. Те са положения, които важат за самата природа. Не сме ги измислили ние. Христос казва: „Търсете славата не от человеците, но от Бога.“ Как ще те славят хората, когато хората спят? Кой ще те слави, всички хора спят. Казва: „Търсете слава от Бога.“ Какво подразбира Христос? В духовния свят няма спане. Рекох, според нашето разбиране, може ли без спане? – Може. Може ли и без болести на Земята? На Земята, както сме устроени, без болест не може. Но на Небето не знаят болест.

Вие Небето си представлявате като място като Земята. Тогава, като идеш в Небето, ще разбираш, но като дойдеш, пак няма да можеш да разправиш. Нали понякой път вие вечерно време сте сънували – ясно ти е; събуждаш се, знаеш, че си ходил някъде, разхождал си се по планини, но като станеш, в действителност не знаеш къде са тия планини. „Бях, казваш, на една планина, но не зная къде е. Ходих на една къща, много хубава, един палат на някое място, но не го зная. Бях в един палат, но не го зная къде е.“ Или сънуваш, че си цар, имаш скиптър, корона, събуждаш се, няма нищо от това. Като цар ти имаш корона, скиптър. Къде са те? Материално ли е всичко това? Или в даден случай, имаш разположение, казваш: „Имам любов.“ – Имаш самочувство. Дойде някой, бодне те с игла, веднага любовта изтече навънка, отиде любовта, няма я. Как ще разчитате на туй, което с една игла изчезва? Това любов ли е? Най-после, ти можеш да бодваш. Хубаво, в едно тяло, когато говорим за едно съвършено тяло, бързината на движението на частиците на това тяло е толкова голямо, те се движат с такава бързина, че никога не може да удариш една частица. В обикновения, физически човек движението е много слабо и вследствие на това ти можеш да го бодеш. Там, дето има бързина на движението, този човек е неуязвим. Ако мисълта е бърза, чувствата са бързи, разбирайте ме добре – туй което не се губи, туй, за което ти можеш да плачеш.

Та рекох, сега в добрият живот, усилват се трептенията на вашето тяло. Ако ти можеш да усилиш трептенията на тялото си, със силата на волята, ако твоите трептения са по-силни, отколкото на едно ядро, на един куршум, като те удари, той ще се върне, ще стане на прах. Сега вие сте толкова слаби, че може не куршум, но даже като ви каже някой една дума, вие да се положите на земята. Каже ти някой: „Ти скоро ще се разболееш.“ Дойдеш в къщи и казваш: „Аз ще се разболея, аз ще се разболея, няма какво да се прави.“ Че, ти в такава празна работа повярва. Или ти кажат: „Ти учен човек ще станеш.“ Ако остане тебе хората да те подкрепят, учен човек да станеш и да се разболееш защото хората са мислили. Ученият човек се ражда с възможност да стане учен. Никой да не ти каже, че ще станеш учен. Здравият човек се ражда здрав. Не, че ти ще бъдеш здрав, другите неща ще дойдат отпосле, но само твоята реалност, на туй трябва да разчиташ, на онази Божествена реалност. Ако ти се уплашиш от една дума, питам, какъв юнак си? Ще се научите, като ви ударят една дума, да не се разпръснете, като че не е било.

След туй, понякой път вие повтаряте нещата сами на себе си. Нали сте имали опитността, минавате покрай някой път, карат се хората, казват си ругатни, хамалски думи, вие се интересувате. Мъжът и жената се разговарят красноречиво, вие мислите, да видите, кой е по-красноречив, мъжът или жената. След като минете, тази реч постоянно се връща в ума ви. Седнеш, той говори в тебе и тя говори в тебе. След туй не можеш да се освободиш. Някой път мине година и той все още говори. Казва: „Чух някъде един човек“, и той продължава да говори в тебе. Не давай ухо да слушаш всичко в света, понеже не можеш да се освободиш. Най-първо мъдрецът знае кое нещо да слуша.

Във всинца ви има едно любопитство, рекох, има общи положения, понеже животът е една наука, която важи как ще живеете тук на Земята, какво ще бъде вашето състояние. И след като преминете в другия свят, там как ще живеете? Имате едно смътно понятие за физическия живот и духовния. Вие понякой път, като се молите на Бога, си Го представлявате като човек. Чудите се, как Господ сега да не влезе във вашето положение? Че най-първо, за да влезе в положението ви, вие не сте пострадали, вие не знаете какво нещо е страдание още. Ти изгубиш хиляда лева, страдание ли е? Ударят те със снежна топка, страдание ли е?

Зная един пример за онзи цар. Посещавал хората, видял едно семейство, човекът нямал риза на гърба си, жената гола, искал да им направи една услуга. И на тях дал известни средства за подобрение. Действително, като дал царят пари, мъжът направил къща, забогатял. И като забогатял, престанал да работи, станал толкоз деликатен, та се разболял един ден. И от какво се разболял? Като бил в къщи, паднала една топка от памук, ударила го по рамото. Пратил до царя, да му намери лекар, да го лекува от болестта, казва: „Падна една топка от памук, много зловещо ме удари по рамото. И сега имам такава болка.“ Гледаш, няма нищо. Памучната топка го ударила.

Казваш: „Ти не разбираш какво* ме стягат нервите.“ Нервни болести няма в света. Вие трябва да изучавате физиологията на нервната система. Нервната система е инсталация, през която преминават силите на живата природа. Нервите са като тръбички, вземете простата инсталация на водата. Ако водата има пясък, тогава в тия тръби може да се набере пясък и най-после може тия тръби да се запушат, наслояване става на пясъка, понеже е по-тежък и най-после може да се запуши цялата инсталация. Такова наслояване става и в нервната система. Казвате: „Заболях.“ – Ще се отпушвате. Трябва да знаете закона да не допущате известни мисли и желания, да не минават през вашата нервна система, които днес ще оставят една утайка, утре ще оставят една утайка, гледаш, запуши се нервната система. Не, че нервната система заболява, запушена е. Или боли ви корема. Защо? Тия нерви на гръбначния стълб, нервите, през които минава енергията, за да иде в стомаха, са запушени. Печете се на слънцето, да се отпушат нервите. Вие седите, седите като се запуши всичко, вземете да чувствувате болка в корема. Вие сте се запушили, има недоимък на енергията. Отпушете каналите на гръбначния стълб. Тия канали не са само на физическото тяло. Има още 4 тела. Вие не знаете за другите тела. Вие не знаете най-първо какво е отношението на черния дроб, какво е отношението на стомаха. Знаете само, че е за храносмилането. Не е така. То има и други свойства. Вие знаете, че дробовете са за дишане. Не, не е само дишането. И други функции има. Знаете, че сърдцето изпраща кръвта. Не е това само функцията на сърдцето.

Казвате: „Като идем на онзи свят, ще научим всичко.“ Всичко сте оставили за онзи свят. Там като идете, кой ще ви учи? Те са елементарни работи, които трябва да знаете. На онзи свят други работи ще учите. Ако не ги знаете, ще ви върнат да ги учите повторно. Вие трябва да свършите, трябва да се учите. Туй, което знаеш, е хубаво, но има нещо, което не знаеш. Аз не говоря за онова, което знаете. Говоря за онова, което не знаете. Запример идва някой човек при вас и ви казва: „Кажете ми нещо за Господа.“ Ще видиш, той иска да знае нещо за Господа. Той е млад. Тогава на този, младия ще му дам предметно учение. Дойде гладният, казва: „Кажи ми нещо.“ Туй, което ще направя за младия, няма да направя [з]а гладния. Дойде болният и той ми казва: „Кажи ми нещо.“ И на него ще му покажа къде е Господ. Дойде невежият и ми казва: „Кажи ми нещо за Господа.“ Разни методи има. Какво иска гладният? На гладния ще му туриш самун и ще му кажеш: „Господ е в самуна. Господ, като дойде в тебе, ще ти говори и каквото ти каже, ще Го слушаш.“

Сега да ви приведа друго. Ти искаш да обичаш някого. Искаш да знаеш Господа. Искаш да обичаш някого и след туй този, когото обичаш, искаш да му заповядваш. Този, когото обичаш, Той е Господ. Когото обичаш, от него ще се учиш. Вие, като обичате някого, юларът в джоба ще носите. След време казвате: „Ти си най-добър, за тебе съм готов всичко да направя.“ Но мисли той някоя вечер, когато е в сън, да му тури юлара. Сега трябва да знаеш. Да вземем Новото учение, ако не се освободите от тези, старите привички, най-първо от всички стари привички трябва да се освободите. Ще опитате. Ревността е стара привичка. За ревността имаме познание. От ревността не са се избавили и боговете. Ако знаеш как да се освободиш от ревността, ти си учен човек. Не да я игнорираш. Но знание ти трябва.

Та, ще ви приведа един скорошен пример. Идва една млада жена, не от сестрите, от света. Млада угледна, с правилно лице, от род дълговековен, издържлива, търпелива, волев темперамент, каквото намисли, ще го направи. Може 10-20 години да чака, никога не оставя магарето в праха, ще го изтърси. Тя е на около 28 години. Оженила се за един вдовец – 50-60 години, оженва се за него. Той е тук в София висок чиновник. Човекът учи сега законът на любовта. Имал чиновничка някоя си при себе си, чиновничка – млада мома. Иска да се учи от нея. Една млада мома професор му става на 22 години. Той и дава автомобил, а жена му остава, не й обръща внимание, а на младата мома обръща внимание. Жена му намислила две неща: иска да го напусне, иска да го даде под съд, той да и плаща, че направил престъпление, че обърнал внимание на младата мома. Тя предполага това, доколко е вярно? Тя, като разправя за момата, казва: „По-напред беше по-груб. Сега се отнася по-човешки, но не трябва да има работа с момата.“ Аз рекох: „Ето, младата мома е упражнила влияние, малко по-деликатен да стане.“ Но тя е недоволна. „Ще го развали“, казва.

Че какво понятие имате вие? Кой разваля света? Любовта ли разваля? Не, любовта не разваля никога. Ревността и кривото разбиране развалят. Рекох: Слушай, ти ще го дадеш под съд, ще ти вземе десет години, докато се разведеш, а след десет години, я камилата, я камиларя. Ти си дошла за съвет, пък ако ме питаш, ако беше дошла преди да се ожениш, щях да ти [кажа]: Не се жени за него, той се е женил веднъж, той няма твоите разбирания. Сега ще ти дам съвест, обратен на първия. Ти няма да го напущаш, няма да се развеждаш с него, ще го обичаш, няма да му приписваш тия престъпления, грешна е мисълта ти, ти петниш него, петниш и младата мома. Ти си намислила да се караш на момата, да я хукаш, даже да я набиеш. Не, ти ще и напишеш едно любовно писмо, ще го донесеш, на мене да го прочетеш, хубаво писмо ще напишеш на младата мома. Аз сега ще ти предскажа: след две години тази млада мома ще си намери красив млад момък, тя ще подпише паспорта на мъжа и той ще се върне при тебе.

Като ме слушате, казвате: „С такива ли работи се занимава Учителят?“ Рекох, ти трябва да се научиш да обичаш Бога. Ти искаш оная любов от мъжа ти, която няма в тебе. Ти не си обичала, ти не се готова на жертви. Аз влизам в нейното положение. И аз да бях на нейното място и в мене щеше да дойде тази ревност. Правя един превод. Трябва да се замести тази ревност, която бушува, с една светла мисъл. Най-първо ще проверите фактите, в твоя ум и в твоето сърце верни ли са тия факти. Туй, което мислим, трябва да бъде вярно. Новият живот седи в това. Всяка мисъл, всяко чувство, трябва да бъде вярно и ние трябва да бъдем чисти. Ще дойдат много страдания и мисли от миналото. Ние не може да се избавим от миналото. Сегашният живот не е нищо друго освен сплитане от минали мисли. Цялото тяло на човека е въплотено от престъпни мисли и желания на миналото. Ти не може да се освободиш, ако не разбираш законите. Ако искаш [...] тяло, трябва да разбираш законите на сегашната мисъл. Едно заместване трябва да стане на едни мисли с други мисли, на едни желания с други желания, на едни постъпки с други постъпки. Това е наука. Има методи за това.

Та рекох, има един начин за заместване в света. Най-първо, когато ви дойде едно изпитание, каквото и да е голямо или малко, вие се попитайте, какво предназначение има. Някой път никой не може да помогне. Всяко изпитание си има свое предназначение. В дадения случай не е само за тебе. Хиляди хора едновременно са престъпили известни истини и са поставени веднага на изпит. Когато вие видите хората да дигнат своите чукове, да дялат камъните, те дялат камъните, измерват с пергел, отмерват с ръка. Ръката твори, но този работник каменар, работи да си изкара прехраната. Мислите ли, че ако във вашето сърце дошла една ревност, вие дялате камък, един материал, който може да се отдяла. Вие никога не може да се избавите от ревността, трябва да дялате по всичките правила. Като дойде господарят, ще го тури на зданието и вие, като минете, ще кажете: „Този камък аз го отдялах.“

Ревността трябва да знаете, тя произтича от един факт. Ревността показва слабата страна на нашето естество. Ти ревнуваш за слабия, за силния не може да ревнуваш. Ти се боиш за детето, че може да го прегази кола, но за възрастния, който е силен, не се опасяваш. Ти се опасяваш за невежия, че може да го спира нещо, но за мъдреца – никога. Ти ревнуваш за слабия, всеки може да го [...], но за онзи човек, който е силен, какво ще го ревнуваш. Една светска жена, след като ми говори, рекох: Един правилен цяр. Чудни са религиозните хора, страх ги е да не се опетнят, да не направят някакъв грях. „Изгнили са гредите ни. Калта не ни хваща във водата.“ Влез във водата, калта – премине. Вие излезете на сухо, всеки може да хвърли кал. Щом дойде калта, влез във водата. Щом си във водата, калта се измива. Права философия.

Тази същата философия преди 15-20 години, даже в туй време аз, като срещнех някой човек, най-първо исках, стремях се да открия хубава черта в него, не му гледах лошите черти. Ако намеря една добра черта, завържа отношение, ако не намеря, не завръзвам. Щом намеря известна добра черта, завържа известни отношения. Права е тази философия. Всякога, щом намериш и една добра черта в един човек, ти вече имаш естествена допирна точка, Божествена точка, в която отношенията може да бъдат правилни.

Рекох, за да се образуват между вас известни отношения, трябва да имате тия допирни точки. Някой се усъмнил, някой казва: „Аз за братята пет пари не давам.“ Изгубил доверие, защо? За нищо и никакво. В никого не вярвал. Ти не си светец. Ако вас поставят на изпит, не само на някой малък изпит, но голям изпит и в жертва, и в знание, и в сила, и в търпение, и в любов. Аз съм срещал светски хора, срещал съм и тук хора в братството, които ми харесват, да има човек пълно доверие. Рекох, нашите отношения спрямо Бога, това е важното. В нас едновременно живеят две съзнания. Едното съзнание, то сме ние, чувствуваме постоянно промените. Другото е Божественото съзнание, с него имаме отношение спрямо всичко. Когато туй Божественото съзнание е пробудено, или когато то функционира, ние с всички хора сме в прави отношения и тогава не може да произлизат спорове. Съгласие има и разбиране. Щом у едного функционира Божественото съзнание, спорът е изключен. В човешкото има спорове. В човешкото всякога ще има спорове, понеже съзнанието има интереси. Право е, в човешкия живот не трябва да се нарушават интересите. Ако ти искаш да имаш доброто мнение на когото и да е човек, ти трябва да бъдеш внимателен и в думите, и в обходата, във всичко трябва да бъдеш внимателен.

Не само външно, привидно, трябва да бъдеш внимателен, трябва да се пазиш какво ще му говориш. Ако те попита: „Кажи ми нещо за моя характер.“ Ти не си давай мнението, защо ще му даваш мнението си? Кажи: „Не може да дам никакво мнение.“ Щом дадеш мнението си, веднага в него ще настане едно горчиво чувство. Кажи: „Не може да си дам мнението, в тази област съм невежа.“ Вие се събирате и по човешки започвате да си давате мнението: „Да ти кажа, какво мисля аз за тебе. Аз мисля за тебе. .Погледнеш, едната сестра мине – разсърдила се. Пък после ще идат при Бога да се молят. Няма нищо Божествено, то е човешки долапи*. Или пък хване сърцето, уж че сърцето я боли – човешки долапи. В любовта няма никакви долапи, няма никаква болка на сърцето. Щом те боли сърцето, тази любов не е Божествена. Щом коремът те боли, тази любов не е Божествена. „Толкоз го обичам, че не може да дишам.“ – Ти като обичаш, дробовете ще станат по-широки.

Сега говоря на онези от вас, които искат да бъдат ученици. Аз бих ви казал, бих ви дал извесни мерки, но не искам, да ви ги дам. По кои начини човек може да се освободи? Дошла ти една мисъл, гледаш един човек пипа главата си, има той причина, дето пипа главата си. Той човекът има мъчнотии. Той свие ръцете, намръщи се, изправи се, мръдне с ръката, казва: „Дайте ми да ям.“ Щом не можеш да разрешиш правилно една задача и е близо да се разгневиш, иди, че се наяж. Наяж се, преди да се разгневиш, да не те намери гневът на празен стомах. Преди да се разгневиш, иди, че се наяж хубаво, като дойде гневът, стомахът да работи, да мели храната. Един два пъти като направиш така, гневът си отива. Всякога, когато искаш да се разгневиш, представи си най-хубавото ядене, което обичате, веднага гневът ще изчезне. Някой, след като се разгневи, казва: „Не мога да ям.“ – Не яж. Волята Божия е да бъде с Божественото слово. Със словесното мляко човек трябва да се храни сега.

Рекох, тялото е предметно учение, от което човек трябва да започне. Другояче, вън от тялото, вие не знаете какво сте. Вие говорите за душата, за ума, за сърцето, те са неща далечни. Какво представлява човек вън от тялото? Запример когато ти туриш ръката си над сърцето, ти трябва да направиш едно движение, не да държиш ръката. Казва: „Тури ръката, заради болестта.“ Тази болест може да се вземе и да мине в неговата ръка. Този човек след като държи ръката на болното място, ако иска да се избави, трябва да иде да измие ръцете си с гореща вода, за да се освободи. Понеже вече в природата има едно течение вътре.

Рекох, когато се образува такова едно общество, за да живеят хората в един здрав дух, трябва да хранят добри чувства и добри мисли едни към други, понеже другояче стават проводници на природата. Има кал в природата и стават проводници на тази кал. Има един пояс, който опасва Земята и може човек без да знае да стане проводник на тази психическа кал. Една материя има, от която много малка доза може да влезе, както една малка доза, като влезе в тялото, може да те зарази. Тази, живата материя може да ти причини хиляди страдания. Първото нещо, всички трябва да бъдете много внимателни. Има един начин да се запазите от тази кал. Дръж мисълта за Бога в ума си. Дошъл си на Земята не да слугуваш на себе си, ти си дошъл да слугуваш на Бога. След като научиш в даден момент да слугуваш на Бога, не да разрешиш след хиляди години как да слугуваш на Бога, но в даден момент как трябва да слугуваш на Бога. Щом разрешиш този въпрос, вторият въпрос, който иде моментално, то е отношението към себе си.

Туй Божественото, след като знаеш как да го направиш, туй, което остава след като сме го използували, как да го употребим за своите ближни. Сега ближните в дадения случай не представляват туй, което ние виждаме. Ближен в даден случай може да е един ангел, който е скрит, който те изпитва, този ангел може да се представи, че има нужда, че е болен, че е гол, като го питаш, той…. Този ангел може да вземе формата на една млада мома и ти като пипнеш, той вижда докъде си дошъл и доколко си разбрал Божествената любов. Като пипнеш кокошката, казваш: „Ядва се, мазничка, хубава е.“ Ти си дошъл до отношението на един вълк, още не си овца. Един вълк си. Така аз ти казвам, според този закон тебе те очаква куршум. Рекох, твоята кожа ще бъде одрана, ще бъдеш кожух на някой богат човек. Ще кажат: „Това е един знаменит вълк, който ял овце, да знае как се ядат овце.“ Няма в ума ви да внеса страх. Страхът е чувство поставено на стража от големите опасности, с които сме заобиколени. Страхът е страж от големите опасности, да ни предпази от големите опасности, в които по незнание някой път може да изпаднем.

Така като говоря във вас може да остане една мисъл: „Нима досега нищо не знаем, не сме добри?“ Аз не искам да разглеждам вашата минала доброта. За мен е важно днес отношенията какви ще бъдат, какви ще бъдат моите отношения към Бога. Онова, което Бог ми дал, как ще го разпределя. Туй чувствувам. Мислите, които изпращам по целия свят, те ще бъдат един капитал. Днешното разположение от изгрева до залеза на Слънцето, то ще определи една епоха в моя живот, те ще бъдат граница на моя живот.

Рекох, ще се пазите от завършените процеси. Вашето тяло още не е завършено, то не е завършен процес. Засега се строи във вас друго едно тяло, което е в един незавършен процес. Въпросът е за онова тяло, което се гради, което ще определи вашето бъдеще. Цялото ваше бъдеще ще зависи от това тяло. Апостол Павел казва: Ако се разруши нашата земя, къщата, имам дом неръкотворен. Имаме едно тяло, което сега се гради. Та не ставайте причина за временните неща да осакатявате туй ваше духовно тяло. Искаш да се разгневиш. Не, няма да се гневиш. Считай, гневът е злорадство.

Тук преди няколко деня дойде, един млад брат. Дойде, говорих му, той ми разправя: „Оцапах се, не се харесвам.“ Рекох, слушай, един морал: къде е падането на един мъж и на една жена? Не, че един мъж може да целуне една жена или една жена може да целуне един мъж, грехът не е там. Но когато тръгнеш да подражаваш на паднала жена, ти оставяш известни разумни навици, правила и започваш да подражаваш на нея, там е грехът. Не, че ти си я прегърнал, ти я лекуваш, не че си й дал дреха или си й дал да яде, но като научиш ония неща, които тя върши, то е грехът. Ти ще се увлечеш да направиш удоволствие, ще пиянствуваш, там е грехът.

Нам ни е страх от това, от което не трябва да ни е страх, а не се страхуваме от онова, от което трябва да се страхуваме. Че сме излъгали веднъж, какво има. По възможност нито веднъж. Никаква лъжа. Може ли? То е друг въпрос. Принципът е: никаква лъжа. Небето не търпи никаква лъжа, в ада търпят. Там ги продават, има пазар за лъжите, но в Небето абсолютно няма никакъв пазар. Не само това, но за една лъжа, за най-малката лъжа, ти ще си създадеш цяло нещастие за себе си. В дадения случай съзнанието трябва да бъде много вярно. Всякога да корегира нещата. Човек има едно чувство на преувеличаване. Сега грехът не е в преувеличаването, че си го преувеличил, грехът е в онова чувство, което искаш да използуваш. Ти казваш: „Знаеш колко е богат баща ми?“ Баща ти има сто – двеста хиляди лева, казваш: „Богат е баща ми. С милиони разполага.“ Не говори така. Ти искаш да си дадеш важност, искаш да направиш баща си богат, за да дадат цена на тебе. Не, кажи: „Баща ми има около двеста, триста хиляди, богат, но милиони няма.“ Рекох, сега той разполага с онова, което знае.

И в школата има известни методи за работа. Казват: „Да се помолим.“ Има еднообразни молитви. „Господи, прости ми прегрешенията, прости ми, прости ми.“ Какво да прости Господ? – „Прости прегрешенията.“ – Кои? – Господи, прости ми малката лъжа, която казах. Казах една много малка лъжа. Кажи ми, научи ме, туй малкото петно да очистя. Вие имате някъде едно малко петно, ще търсите да купите такава течност, че да се премахне. В духовния път като сте тръгнали, има петна по вашите дрехи. Вчера образувах цяло едно леке на копринената си дреха. Аз да ви кажа как. Турих череши, понатиснах, намокрих джоба, изсъхна. По едно невнимание, като турих черешата, трябваше да пазя. Рекох, че съм невнимателен, понатиснах черешата, направи се петното. Казвам на себе си: „Трябва да бъда внимателен.“ Казвате: „То става така.“ Става разбира се, но не трябва да става. Сега, като стана, трябва да намеря някоя сестра да го опере. Моето правило е: Когато аз направя една погрешка, сам да я изправя. Когато друг ще направи, рекох, ти ще го изпереш.

Има един начин за самовъзпитание. Трябва да бъдете готови. Защото много пъти може да се дадат известни правила, вие считате, че не са за вас. Прави сте. Запример една сестра на 45 години да й дам подарък една кукла. Подаря и за Велик ден една кукла. Питам: кой е умен? Или тя е глупава, или аз съм умен. Тази сестра ще погледне, ще каже: „Този брат подиграва ли се?“ Какво трябва да и дам за Велик ден на тази сестра? Тя обича да чете, ще и дам една хубава книга, поетическа или философска, хубаво подвързана. Или отивам при една сестра да и дам подарък, тя има скъсани чепици, може да и изпратя, без да знае, едни хубави обуща, или една хубава дреха. Тя не се нуждае от кукли. Тя даже не се нуждае, даже от пудра. Тази сестра никога не се е пудрила. Сега вземете, светът е пълен с пудри. Мисли – пудри. То не е на физическото поле. Ти седиш, имаш известен късмет, искаш да бъдеш силен. Трябва да работиш. Има известни начини, по които може да бъдеш силен.

Сега понякой път виждам някои хора, колко са търпеливи, които са минали по известни изпити, да може едновременно да контролираш. Нетърпението иде от чувствата, не от неговия ум. Ако чувствата си не може да прецениш, задължен си от своите чувства. След туй, може да изгубиш своето равновесие. Чувствата имат едно естество да преминават. Те като влязат, туй, което в тебе е кораво, устойчиво, те го намокрят. Ти няма да изгубиш всичката си сила. Виждал съм майки да казват: „Да имам деца, строга ще бъда към това дете.“ Но този баща и майка, като родят деца, омекнат. Строг бъди спрямо себе си, не груб. Строг бъди към детето. Не го извинявай, по-добре нахрани го. Гледай всякога туй дете да яде.

Направиш една погрешка, не се самоосъждай, но поправи погрешката. Станеш сутрин, погледнеш се в огледалото, виждаш устата черни, не са червени. Червенина трябва да има. Посинели устата. Погледнеш окото – жълто. Жълтото не е място на окото. Бялото на окото трябва да бъде бяло. Окото трябва да бъде светло. Трябва да помислиш по кой начин трябва да поправиш тази жълтина. Трябва да поправиш, жълтината на друго място трябва да слезе. Тя трябва да слезе в черния дроб. Ако понякой път жълтината остане по лицето, трябва да бъде като Слънцето златисто, както когато залезе Слънцето да има един трепет. Като гледаш лицето, не да бъде [...]*. Като гледаш лицето, да има един свещен трепет. Здравото лице е туй, което взема участие във всички чувства и мисли. Един свещен трепет има на лицето. То е красивото лице. Лицето, в което стават най-бързи движения, има частици, тебе ти е приятно да гледаш това лице. Не свиване на лицето, те са конвулсии, но един трепет на всички клетки, едно трептение има в лицето. Трябва да гледате един светия, когато той е вглъбен в онази мисъл на онези съвършени същества, които държи пред себе си, съвършени по красота, по ум, по сърце. В него има желание той да бъде като тях. Тогава ще забележиш този свещен трепет. Той за окръжающата среда не мисли.

Ние мислим за Бога, но същевременно светът много ни влияе. Идеш някъде, някой има по-хубава къща от твоята, веднага ти влияе. Ти си художник, някой нарисувал по-хубава картина, влияе ти. Идеш при някой снажен, ти си слаб, хилав, казваш: „Защо да не съм като него?“ Да не те смущава това, той или ти, все едно. Ти може да бъдеш първото стъпало или горното. Казваш: „Аз искам да бъда на горното стъпало.“ Кой ще бъде на средното стъпало? Тогава, ако има само горно стъпало, няма да има връзка. Ако има само горно стъпало, как аз ще се кача горе? Трябва да има едно стъпало, после – второ, трето, четвърто, за всеки един от вас трябва да има по едно стъпало.

Сега мисълта, която трябва да остане, или мисълта, с която трябва да се занимаете. Във вас трябва да съществува идеята, че трябва да бъдете добри, но непреривно добри. Трябва да обичате и любовта ви да бъде непреривна. Или да бъдете в общение с любовта на всички хора. Като един човек, който минава през града и гледа всичките витрини или в някое изложение. Вечерно време наблюдавате, очите минават от една звезда, втора, трета или минавате през планинско място, винаги тази красота, физическа ви занимава. Ако така не мислите, обикновената мисъл страшно разрушава.

Срещнете да кажем една грозна мисъл, или едно грозно чувство. Туй грозно чувство трябва да знаеш как да се справиш с него. Или, ако ви кажа в преносен смисъл. Вие ставате сутрин неразположен. Ако сте ясновидец, ще видите преди три – четири прераждания вие сте имали баба или дядо сприхави, или чичовци, или вуйчовци. Сутрин, като станеш, влиза една мисъл, едно неразположение. Дойде баба ти или друг някой, те се намират в лошо положение, ти не може да си намериш място. Ти, като не разбираш тия неща, стане ти мъчно. Ти ще отвориш Библията, ще кажеш на дядо си, той да слуша и ще четеш. Туй неразположение, което имаш, тури го вътре, то е живо. То не си ти. Ти го тури вън от себе си. Аз да ти кажа защо не си разположен. Тебе ти липсва едно, липсва ти любов. Казваш: „Това съм аз.“ Ти не си това. Онзи, който ме удари, аз чувствувам болката. Тази болка не е моя, тя дойде отвън. Този човек имаше лоши чувства. Като нанесе удара, дойде лошото чувство. Трябва да зная законите, да извадя това лошо чувство. Ако не зная да извадя лошото чувство, раните ми ще останат; ако зная да го извадя, раните ми ще оздравеят. И сам може да се удариш. Вие дялате и зависи някой път ударът на този нож, ако мисълта била лоша, човек може сам да се отрови.

Казвам ви, че вашето духовно тяло е изложено на известни промени и вие сами може да си напакостите. Някой път седиш някъде, искаш да си направиш пакост, искаш да се хвърлиш от някъде, искаш да свършиш със себе си. Защото не си ти в дадения случай. То е нещо чуждо, като нещо, което те побутва. Ти ще го викаш, ще кажеш, ти ще имаш крила, ще го вземеш на гърба си. Казва да се хвърлиш долу, ще се хвърлиш от канарата, но ще имаш парашут. Като ти каже: „Хвърли се“, ти ще купиш парашут, ще се хвърлиш отгоре да се самоубиеш. Ще се хвърлиш, ще слизаш веднъж – дваж, да имаш ясна представа какво нещо е слизане.

Кой сега не се нуждае от сила. Всички вие се намирате в епохата на безсилието. Чакате работите да се оправят отвън. Тъй не може. Сила трябва да имаме. Известни работи, които трябва да се извършат, кой ще ги извърши? Една работа, за която аз ви говоря, ще се свърши лесно. Не сте пратени на Земята да обърнете света. Не, вие сте пратени да похлопате само на една врата, на един брат, който обеща да ходи на екскурзия. Ще му кажете: „Времето дойде да идеш на екскурзия.“ Вие трябва само да го събудите. Ще му кажеш: „Ти трябва да се събудиш, време е да тръгнеш.“ Няма да му разправяш да вярва в Бога. Ти ще оставиш това настрана, но само ще му кажеш: „Стани, дошло е времето.“ Ти няма да го учиш, как да се облече, той ще се облече, ще тури раницата, ще тръгнете, ще се разговаряте за съвсем други работи.

Но туй иде в стълкновение с нуждите ви. То е от миналото. Ще се учите как да се справяте. Десет души кредитори, те са сприхави хора, ти речеш да се помолиш, казва: „Ти знаеш какъв изедник, безчестник си.“ Най-после ти си силен, иде ти да го мушнеш, да го удариш по носа с един юмрук, да кажеш: „Ти трябва малко да търпиш.“ Ще му кажеш, както на онзи американец, като го заобиколили кредиторите, казва: „Ще потърпите малко, ще бъдете тъй добри да почакате, имам всичкото добро желание да си платя, дайте ми време, ако ме стеснявате, ако ме затворят, никой нищо няма да вземе. Аз съм способен човек, ще мога да си удържа думата.“ Рекох, тия кредитори, като дойдат, ще имате меки ръце.

Сега може да ви дам много методи, но не всички методи са ефикасни. В даден случай един метод е ефикасен, друг не е ефикасен. Понякой път методите не са ефикасни. Разправяше ми един, който се занимавал с окултизъм, иде една мечка в гората, женска с две мечета. Той и внушава да се отбие мечката, тя върви, не се отбива, но той решава да се отбие. Намира едно дърво, качва се горе на дървото, да мине мечката. Рекох, право си направил. Той иска да упражни мисълта как се влияе на мечката. Ще се качиш горе на дървото. Ще държиш диханието си, докато мине мечката, като мине, ще кажеш: „Не внуших на мечката да се върне от пътя, внуших на себе си да се кача на дървото.“ Ако не може да внушиш на мечката да се върне от пътя, внуши на себе си да се качиш на дървото. Две неща може да направя. Щом не може да разреша въпроса по един начин, разрешавам го по друг. Ако може да внушиш на мечката да се отбие, хубаво е, ако не може да и внушиш, може да внушиш на себе си да се качиш на дървото.

Сега понякой път вие се смущавате, че мечката не се връща от пътя. Аз слушам да казвате: „Аз тръгнах по този път, но мъчнотии има по пътя.“ Мечката нека мине, по пътя е, нека минат мъчнотиите със своите мечета. Те докато минат, ние ще се качим на дървото, като заминат, ние ще слезем. Казва: „Много си страхлив.“ Това не е страх, това е уважение и почитание към мечката, да не изплашиш мечетата й. Отгоре ти ще наблюдаваш работите. Та онова, което вие имате, ако се пренесете в един свят на съвършени същества да гледат на вас, питам тогава: в какво положение ще се намерите? Вие искате някой път да идете в Небето. В Небето ако идеш, ще има такъв преглед, такова претърсване, няма да остане частица в тебе да не се претърси, да не би под най-малката гънка да има скрити нечистотии. И вие мислите, че при Бога ще идете преди да престанете по земному. Не е тази работа такава. То е като тези, които искат да вземат титлата – докторат. На дванадесет души професори трябва да отговаря, да защити своята теза, въпрос след въпрос, спиране, доказване, та го скъсат, та веднъж – дваж, най-после, когато устои на всичко, дадат му титлата доктор. Сега вие не мислете, че ще вземете докторат така лесно. Преведено, казва се: ще влезете в небето за докторат. Всичко може да дадете, може да имате позволение, след като издържите, тогава минавате. Под думата докторат се разбира, че вече си минал известни състояния.

Вие се занимавате със самообладанието на вашите мисли и на вашите желания. Аз намирам самообладанието на мислите и на чувствата за мъчно нещо, много трудно е. Но с тази трудност не се обезсърчавайте. Защото с вас заедно има други, които ще ви помагат. Онова, което вие не можете да направите, те ще го направят. Щом не можете нещо да го направите, оставете на по-разумните, те да го оправят. Каквото решение дадат, вие вървете по техния съвет.

Има един начин. Казвате: „Духът да говори.“ То е особено. Пазете се, защото не всичко, което хрумне в ума, Духът говори. Не мислете, че когато една плоча се върти и говори, Духът говори. Това е плочата само, когато вие дойдете в личното. Най-първо във вас трябва да дойде Духът, той предшествува любовта. Абсолютно никакво съмнение, никакво подозрение, никаква ревност, никаква злоба. Човек да се намери в тихо положение, да е разположен, да има разположение към всичките хора, готов е да направи услуга към когото и да е. След туй чуе един тих глас, ще каже: „Иди по този път.“ Няма да питаш: „Ще стигна ли или не? Мъчнотии ще има ли по пътя?“ И това не питай. Ще каже: „Тръгни по този път.“ Ще минеш по пътя, не питай ще имаш ли мъчнотии или не. Щом каже Духът, ще минеш пътя. Ще имаш мъчнотии, тъй на косъм ще бъдеш, но Той ще ти покаже, че си силен, Той ще те прекара през всичките мъчнотии, ще минеш през огън, без да падне нито косъм от главата. Ще има мъчнотии. Ще идеш като тримата младежи, които минаха през огъня, през пещта. Когато Духът е в тебе, и в пещта да си, ти си в безопасност; когато Духът го няма, ти и вън от пещта да си, има опасност.

Първото нещо, направете връзка, да имате туй присътствие на новото влияние, не да се колебаете. Казва: „Аз се разколебах.“ Как се разколеба? Ти си се разколебал за едно парче хляб или за едно парче земя. Ако искаш земя, Господ има много. Помисли, Той ще ти даде една земя като Месечината, да се разхождаш. Същевременно ще ти даде един палат от сто стаи, ама никой няма да има, само ти ще се разхождаш. Ако искаш дрехи, ще ти даде най-хубавите дрехи, но никой няма да те гледа. Ти само ще ги гледаш и ще казваш: „Да има някой около мене.“ Тогава ще мязате на онзи български свещеник, на 80 години казва: „Колко съжалявам, че моята попадия умря преди 30 години, когато бяхме бедни, сега имам, да си поживее.“ Рекох, твоята попадия е по-добре на онзи свят, отколкото при тебе. Хубаво, тази мисъл е в неговия ум, но щастието не седи в нещо външно. Щастието седи само в туй, което имаш. Едно същество, което може да обичаш безкористно, без никаква задна мисъл. Каквото и да му направиш, зад твоята мисъл и твоето чувство няма корист. Той усеща една радост, че услужва. В тебе има едно същество, което те обича, което може да ти направи нещо. Това е истината. Във всинца ви трябва да се зароди тази любов. Казвате: „Има ли я?“ Има я, разбира се, навсякъде я има.

Гледайте всичко онова, което правите, не да го знае светът. Казвате: „Да го оценява.“ Не да го оценява. Не се изисква това оценяване. Това, което вършим, Невидимият свят на съвършените или Бог, Който е в света, Той да е доволен. Като погледнете, да почувствувате, че онова, което сте направили, да сте доволни. Направи по-хубаво нещо, да чувствуваш Божията обич. Понякой път може да чувствам обичта на Бога, че съм нарушил.

Сега какво искате? Сега аз зная, младите искат да не остаряват, старите искат да се подмладят, сиромасите искат да станат богати, невежите искат да станат учени, слабите искат да станат силни. Хубаво е всичко туй, но всичко това се добива. Само един е пътят, по който може да се добие. Изворът е един, пътят е един, целта е една. Ако тази Божествена любов, ако твоята любов не може да извира, тази любов не е правилна. Любов е само онази, от която животът извира постоянно. Тогава не мисли, че животът е нещастие. Казват в Индия: „Животът е пълен със страдания.“ Животът не е пълен. После казват: „Да преживеем живота.“ Няма какво да се преживява. Той не се нуждае от преживяване. Животът е нещо непреривно, единственото нещо красиво, хубаво, което може да схващате, то е животът. Казвате: „Животът е страдание.“ Това, което ние страдаме, то не е живот. Мъчения са те в живота, но това не е животът. Животът е нещо велико. Казва: „Това е живот вечен да позная Бога.“ Значи да Го обичаш и да си едно с Него, това е живот вечен. По-хубаво нещо няма.

Тогава богатството ще дойде, добродетелта ще дойде, всичките други дарби ще дойдат, каквото човек иска, ще дойде. Сега не считайте, че това е невъзможно. Невъзможните неща за пет години, са възможни за десет години; невъзможните за десет години, са възможни за двадесет, тридесет, петдесет, сто, сто и двадесет, след хиляда години да не отиваме. До сто и двадесет години вие може да постигнете много работи. Вие ще кажете така: „Считай, че ще живееш 120 години.“ Може да не живееш, но всякога имай в ума си, имайте 120 години, понеже е цял кръг. Не туряйте в ума си идеята: че аз това не мога. Считай, че може да станеш учен. Нищо не значи, че няма да станеш. Дръж мисълта, че може да станеш учен, то е незавършен процес. Може да станеш, учен, то е непреривно, може да станеш умен, може да бъдеш добър, може да обичаш. „Да се обичаме“ е завършен процес. „Може да се обичаме“ е незавършен процес.

Сега, запример ситият човек е доволен. Гладният се нуждае от храна. Рекох, трябва да се даде. Мнозина сте на прав път, но често изпъкват вашите минали привички, с тях вие не може да се справите. Трябва да се справим с миналото. Писанието казва, че миналото трябва да се заглади. Ако миналото не се заглади, да остане само доброто в нас, тогава постиженията на Земята ще бъдат от завършените постижения. Ще се насърчаваме, ще се обезсърчаваме, ще падаме, ще ставаме, ще боледуваме, ще оздравяваме. Щом дойдем до онова пълното разбиране. По този начин всички трябва да се подготвим за идването на Духа. Някои мислят, че Духът изведнъж иде в човек. Духът приижда и се усилва и най-после, докато Божественият Дух ще те заведе в света, дето живеят духовете, дето съзнанието е будно. Духът е едно същество, на което всякога може да разчиташ. Духът е същество, което никога няма да те излъже, никога няма да злоупотреби с тебе. Кой каквото е намислил, ще го свърши докрай, то е Духът. Писанието казва: „Ще изпратя своя Дух, и Господ ще ви научи на всички пътища, които Бог е заложил някога.“ Апостол Павел казва, че Духът е вътре в нас, който ни учи на всичко. Ако той не ви учи отвътре, работите остават незавършени. Има една работа, която не може да се завърши в човека.

Тайна молитва

12 година на Общия Окултен Клас
42 лекция, държана на 5.VII.1933 година
сряда, 6 часа сутринта
Изгрев

Красиви линии в природата

(Слънцето грее.)

Добрата молитва

„Грее Слънцето“

Ще прочета 4-та глава от I-во Послание към Коринтяните от началото до 19 стих.

„Всичко в живота е постижимо“

За да бъде човек учен в този смисъл е едно благо. Той трябва да се освободи от всички ония философски заблуждения на миналото. Има неестествени опитности. Има опитности, които са останали от неразумните деца. Има опитности, които са останали от неразумните мъже или от неразумните стари хора. Туй го наричат: старите истини. Старите истини на глупавите деца. Старите истини на възмъжалите хора, които не знаят как да живеят и старите истини на старите, които са оглупели. Това го наричат все истини. То е една страна, на която човек трябва да се спре, да разбира. Той се явил на Земята. Че не е снесено яйцето да се търкаля по земята, да се търкаля като камък. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не става.“ Никъде не може да го туриш. И понеже ние от сегашното положение, в което се намираме, вземаме мярка, мислим, че сега както живеем, то е идеално. – Не е. То е фаза на живот. Идеалният живот е в Бога. Някой ще попита: „Къде е Бог?“ Не чопли този въпрос. Който изгуби баща си и майка си, пита къде е баща му и майка му. Който не е изгубил, той никога не пита. Той знае всеки момент къде е баща му. А който го изгуби, все го търси. Казва: „Знаеш ли къде е баща ми? Знаеш ли къде е брат ми?“ Сегашните хора са изгубили своите ближни. И даже като срещнеш някой, погледне те и казва: „Не е той.“ Търси баща си и майка си. Едва в света ще намери един брат, а пък за другите казва: „Тези не ги познавам.“

Сега в разбирането има една хубава страна. Някой път в човека има една такава естествена амбиция, подтик има. Подтик е да се развива човек, да развива онова, което е вложено в него, не каквото са придобили хората. Ние трябва да се радваме на онова, което другите придобиват, и на онова, което ние можем да придобием. А онова, което е вложено от Великата природа в нас, туй трябва да развиваме.

Та рекох, у човека има неща, които са останали недоразвити. Не са проявени. Туй, неразвитото, то трябва да излезе, то е Божественото. Когато то се развие, тогава работите вземат съвсем друга форма. Вземете онова малкото дете, което майката носи и не знае в 3-4 месеца, първата, втората, трета година плаче това дете. Като стъпи, веднага се проявява една музикална дарба. Туй дете, което плака, започва да свири и всички започват да се възхищават. Започва да се разкрива един талант. Сега някой от вас може още да плачете. Против това нямам нищо. Когато майка ви ви носи, може да плачете, пък когато майка ви ви тури в коритото, пак можете да плачете. Хубаво нещо е плачът. Плачът в природата показва, той е първата жертва, на която детето се учи, да даде нещо от себе си. Чрез плача да се научиш да жертвуваш. Като не даваш, поне от твоите сълзи да капнат на земята и ти нещо си направил. Защо плачете? -Учите се да жертвувате. Може да се направи известна аналогия.

Вие ще кажете: „Това вярно ли е? Тази аналогия вярна ли е?“ В природата съществуват известни хармонични линии. Животът върви по известни определени линии. Когато се отстраним от тези линии, идват всичките страдания, беднотия. Кръщаваме ги с всичките имена. Казвате: „Какво трябва да се прави?“ Ще премахнете дисхармоничните линии, които сте турили. Писанието казва: Напуснете ли своето нещастие и тръгнете ли в Божия път, това са линиите, които Бог турил, които ангелите са турили, когато вселената била построена. Светлината върви по тия линии, топлината върви по тия линии. Всичките добри чувства, всичките хубави мисли вървят по тия линии. Всяко хармонично движение върви по тия линии. Когато вървиш по тази линия, усещаш радост и веселие, ти си млад. Щом изгубиш тази линия на движение, веднага ще дойде изкушението. Ръка те боли, глава те боли. Казваш: „Какво ми стана, урочасах. Условията не са добри. Баща ми е лош, майка ми е лоша, такава галиматия.*“ Търсиш причината. Като дойдете до стрелочника, кажете му: „Дайте ми правата линия на Царството Божие.“ Казваш: „Дай ми линията за света.“ Той ти отвори линията на света. Ти вървиш по линията на света и търсиш Царството Божие. Кажи на стрелочника: „Дай ми линията на Царството Божие.“

Вие като отидете, не знаете как да говорите. Онзи българин, който работил в Румъния, казва: „Хей, домнуле.“ Ще говорите на румънски. Ако говориш на български, той не разбира. Казва: „Не разбираш ли румънски?“ Та ние говорим по своему. Ние трябва да напуснем нашия език и да научим езика на природата. Спасението е там. Докато не научим този език на живата природа, щастието не може да дойде. Може някой да разправя, че е царски син, но основната линия, това са красивите линии в природата. Сегашните техници, инженери познават тия линии. Когато се построи един мост, ако турят тия хармонични линии, тогава товарът се разпределя по всичките части на този мост, не се строшава, той е устойчив, каквато и тежест да мине върху него, се разпределя равномерно, по всичките пресичания на линиите. Когато тия линии са хармонично поставени, тогава стават много важни работи.

И вие имате сега мостове във вас. Вашите мостове здрави ли са? Вие искате да живеете един идеален живот, знаете ли какво нещо е идеалния живот? Вие искате да ви обичат хората. Но то е второстепенно. Най-първо се научете на изкуството вие да обичате. Най-първо се научете на изкуството, когато Бог ви обича, оценявайте Неговата Любов. Да възприемем Божията Любов и да я оценяваме, да я различаваме, някой път ние не можем да различим Божията Любов. Божията Любов се отличава по това, че носи живот. Когато възприемеш първия лъч, Божествените лъчи всякога носят същото. Никакво страдание няма. Щом като Божественото тече в човека, човек е мощен. Щом престане Божественото и дойде нещастието, веднага се изменя твоето същество. Щом се изменя твоето същество трябва да знаеш, че не са хубавите, красиви линии.

Сега понякой път ние хората се спираме и казваме: „Аз принадлежа към еди-кой си народ.“ Не говорете така. В света съществува един народ на красивите линии. Той е Божествения народ, избрания народ. Всички тия линии, които са членове на този народ, техните лица се отличават. Нали сте гледали някой път как някой става кисел, недоволен. Недоволството какво е? Само бедният може да бъде недоволен. Богатият всякога е доволен. Тогава аз вземам думата „богат“ и „сиромах“. Под думата „богат“ разбирам човек богат с добродетели, с мисли, с постъпки; богат с разбиране в мъдрост и знание. Сиромах, разбирам от престъпления. Всички трябва да бъдем такива сиромаси. Голяма сиромашия. Казвате: „Аз не искам да бъда такъв сиромах.“ Сиромах от добродетели не го желая, сиромах от престъпления. Трябва да бъдеш един беден човек, да не знаеш какво нещо е престъпление. Вие тогава казвате: „Защо станахме сиромаси?“ – Защото забогатяхте в престъпления. Казват: „Какво трябва да правим, за да станем богати?“ – Станете сиромаси в престъпления и непременно богати ще станете. Всеки може да стане богат в материално отношение, ама ще станеш първо сиромах в престъпления.

Трябва сега едно разбиране, което може да се приложи. Сега във вас има известни стари навици. Вие не може да се примирите. Казвате: „Аз съм вече на 40 години.“ Какво означават 40-те години. Вземете 7, 14, 21, 28. Каква е разликата между 2 по 7 равно на 14; 3 по 7 равно на 21; 4 по 7 равно на 28? Сега следующето число какво ще бъде? – 35, 42, 49. Някой път щастието, ти искаш да дойде във вас без никакъв труд. Човек трябва да знае да мисли, да разбира. Числата имат отношение към физическия свят. Ако вие не разбирате простатата аритметика, ако вие не разбирате алгебра и математика, тогава вашият живот не може да бъде уреден. На физическото поле вие трябва да бъдете един добър математик. В духовния свят трябва да бъдете един отличен музикант. Две неща човек трябва да има. Ще кажете: „А, в Божествения?“ За да бъдеш музикант не е лесна работа. Най-първо у тебе трябва да има един тон, после трябва да знаеш какво нещо е време. Трябва да знаеш какво нещо е пространство. Трябва да имаш отлична памет, да помниш всичко от създанието на мира, какво е станало.

Казваш: „Може ли да бъде това?“ – Може. Има хора, които помнят от създанието на мира. Помни човека, че е бил в рая. Ще намери Адама в рая. Казва: „Бях в рая, изпъдиха ме.“ Вас ако попита къде сте били, откъде започва вашата история? Адам ще каже: „От рая започва моята история.“ И Адама има нещо, което не знае. Той не знае как Господ го е мачкал. Казва: „Това, как ме мачкал Господ, не го помня.“ И Ева ако попитате, когато я направиха от Адама, ще каже: „Не зная. Че и аз не зная нещо.“ Че Господ живее в рая и че я направил, не знае. Ева знае едно нещо. Казва: „Аз помня онова дърво, от което ядох. Помня онзи, който ме изкуси за пръв път. За любовта ми говори.“ Първото нещастие в любовта беше на Ева. Вярваше на всичките хора. Казва: „Този човек като говори, говори истината.“ Тя му повярва и яде. Рекох, първото разочарование на Ева беше като повярва на онзи и направи това, което и каза. Тя се разочарова и казва: „Не си струва човек да вярва, кой каквото е казал.“ Господ казва едно нещо – не, не той иска да коригира. Казва и Той иска вас да изпита. Те са неща на миналото. Вие не знаете каква е алегорията. Вие не знаете каква е била обстановката. Вие не знаете какво е било туй дърво, вие не знаете каква е била тази змия. Само си представяте какво е било. Това са символи, но има една реалност.

Питам: когато един съвременен писател описва ония чувства, които се събуждат в душата на младия момък и ония чувства, които се събуждат в душата на младата мома, той ги изнася, как ги знае? Вярно ли е или не? По какво познавате любовта? Казвате: „Еди коя си мома се е влюбила.“ По какво я познавате? Няма никакво влюбване. Ако момата се е влюбила, като пипна пулса й, има едно малко повишение на пулса. Един градус има повече, тя имала 36 – 37 градуса, а сега има 37-38. Всяка болест в света е любов. Все от любов боледуват хората. Всичките болести в света се дължат на любовни чувства. Влюбил се човекът, повишила се температурата. Влюбил се някой в някое ядене, някоя майонеза или печена кокошка или печено прасе. Яде, и гледаш на другия ден температурата се е повишила. Любовни работи. Това е пак влюбване. Но туй повишение на температурата, то върви по известни правилни линии. Мнозина от вас се плашите, когато се повиши температурата. Повишението на температурата не трябва да ви плаши, когато спада температурата е по-лошо. Когато спада или се повишава, трябва да има съответствие в температурата, която върви по тези линии. Рекох, не е лошото в повишението на температурата. Във вас се повишава температурата, вие ще се плашите. Казвате: „Аз съм болен човек.“ Ако във вас се повиши температурата, вие се радвайте. Значи трябва да се превърне този външен огън. Трябва да се превърне на един вътрешен пламък, да се определи. Когато огънят не се определя правилно, пречи се на растенето. А когато се определя правилно, спомага за растенето на човека. То е определянето на огъня, за да може всяка част на човешкото тяло да се подига и да расте.

Първите хора, които взеха идеята за Христа, разбираха. Сега хората, които дойдоха, разбират по един механически начин. Гледат на външната страна. Целия ден искат да видят Христа и казват: „Видях Христа, видях светлото лице, погледна ме.“ Че видели светлото лице, че погледнал Христос, какво искал да каже Христос? Вие се намирате в положението на онзи руски студент, който бил в една академия и видял Христа. Христос му казал: „Не ти харесвам очите.“ И той казва: „Щом Христос не ми харесва очите“, взима една свещ, туря си едното око на свещта и го изгаря. Идват студенти, спасяват го. Той казва: „Не ми харесва Христос очите.“ Но той не е разбрал Христа. Защо той трябва да изгори очите си? В гледането не са виновати външните очи. Начинът, по който очите трябва да се определят, е важно. Та рекох, в гледането очите се изопачават, когато тия линии не са правилни.

Да кажем вие сте сам, какъв трябва да бъде моралът на човека? Аз да ви кажа: вие мислите, че сте сам. Седите в стаята и искате да извършите Нещо и си казвате: „Няма кой да ме гледа.“ Погледнете нагоре и казвате, че има Господ, има ангели. Тогава искаш да направиш нещо, но хиляди очи има в тъмнината. Мълчат, но нещо те безпокои, гледаш насам-натам. Гледаш през прозорците, идеш, върнеш се. Но щом направиш престъпление, веднага нещо казва: „Видях.“ Ти казваш: „Кой ме видя?“ Пак искаш да се успокоиш. „Кой ме видя?“ Не хората те видеха, но Онзи, от Който ти не може да се избавиш, от Който зависи твоята съдба в света. Нашият успех на Земята не зависи от хората. Те са само условие, а зависи от тези, които виждат. Когато един студент влезе в кое и да е училище или в университета, или в гимназията, или в основното училище, от кого зависи този прогрес? – От учителя. От какво зависят условията на онова дете, което се ражда? – От майката зависят. То казва: „Не искам нищо да зная за майка си.“ Но, детето приема всичко от майката. Зад майка си човек има нещо по-далече.

Ние трябва да дойдем до една линия, дето трябва да бъде разбрана. Сега има линии на недоволство. Явява се едно чувство на недоволство. Или да кажем някой човек ти говори нещо, казваш: „Този човек дали ми говори истината или не?“ То е най-простата работа. Явява се едно шише с чиста вода. Казваш: „Чиста ли е водата?“ Чиста ли е водата или е злокачествена? Ще видиш. Ти сега си малко болен, пий от тази вода. Ако след половин час се подобри твоето положение, няма какво да се съмняваш във водата. Рекох, Божиите блага, които всеки ден идват в нас – живеем добре. Казвате: „Какво ще стане с нас утре или след 20 години?“ След 20 години ще бъдете пак същият, както сега. Ще се изменят условията, но ти ще бъдеш пак човек, пак ще разрешаваш известни въпроси. Казваш: „Като ида на Небето, като ида при ангелите...“ Че и то там има работа.

Като си в болницата, какво трябва да правиш? Рекох, ще лежиш на кревата, сестри милосърдни ще те обличат, ще те събличат вечерно време, ще има ядене, пиене. Ще те пренасят от едно место на друго. Сестрите ще ти говорят полекичка, ще те утешават. Ами, като оздравееш, какво ще бъде? Няма да има около тебе никакви милосърдни сестри, никакви лекари. Ще ти дадат мотиката, ще идеш на лозето да копаеш и ще научиш какво нещо е мотиката. Мотиката наричам човешката воля. Аз употребявам търнокопа, мотиката, брадвата, това е човешката воля, във всичките свои приложения. Ти като идеш да копаеш, няма да изкопаеш цялата земя. Ще изкопаеш една част и ще се ползуваш. Или ще имаш едно упражнение, с което да развиваш своята воля.

Сега, в какво седи развитието на човешката воля? Каквото и да кажем, вие сте свили вежди, че в къщи синът или дъщерята бутнали една чаша и я строшили. Вие седите и мислите, вие сте се разгневили. Колко струва чашата? -10 лева. Вие сте се разгневили и казвате: „Ще го набия. Как да строши чашата!“ Нещо ти казва: „Спри се. Ти, като го набиеш, чашата няма да стане здрава.“ Детето е набито и чашата е строшена. От две злини една добродетел може ли да се роди? Ти, който така мислиш, да набиеш другите, не си ли счупил някоя чаша? Колко мисли, желания са изпочупени. Ако Господ рече да те набие, от тебе нищо няма да остане. Господ има хиляди и хиляди счупени чаши. Господ ще отвори тефтера и ще види, че ти си изпочупил много чаши. Той с пръст не те е бутнал. А ти за една чаша от 10 лева, вдигаш цял скандал. Какво е знанието ти тогава? Една цел има. Щом детето счупи една чаша, ти иди купи втора чаша и купи една чаша за една бедна вдовица. Вторият път детето като счупи, купи една за вас, две за вдовицата. Третия път като счупи чашата, купи три чаши за вдовицата, четвъртия път като счупи, купи четири за вдовицата. Ти казваш: „Къде ще иде края?“ Сега къде отива краят? Краят много добър ще бъде. Това е философия. Ако по този начин вие не разсъждавате, тъй както сега вървите, ние ще дойдем до едно голямо противоречие.

Ти казваш: „Ще ида да взема хляб от фурната, имам пари.“ Дотогава, докато фурнаджията пече хляба, имаш възможност да вземеш, но един ден фурнаджията казва: „Не искам да печа хляб.“ Зарзаватчията казва: „Не искам да продавам зарзават.“ Ти тупаш джоба си, пари имаш, но никой не иска твоите пари, какво ще правиш? Ами ако ти влезеш в един свят, дето всичките хора са глухи. Ти носиш цигулка, на кого ще свириш? Аз се чудя на ума ти, ще свириш на глухите хора. Глухите хора от музика не се нуждаят. Слепите хора от художество не се нуждаят. Куците хора от ходене не се нуждаят. Мъртвите хора от хляб не се нуждаят. Това не е разбиране. Всеки човек, който страда, е мъртъв. Ти, като страдаш и се мъчиш, умираш. Борбата в страданието седи в туй. Ония възможности, които служат за смъртта, да ги превърнеш да работят за живота. Така правят растенията. Онези, мъртвите материали, те вземат, внасят ги като строеж и растат нагоре. Всичките страдания, които съществуват, това са възможности. Има две неща: ако ти не ги превърнеш в полза на самия живот, то те ще те отровят, те ще бъдат твоята смърт. Те ще те заринат, ти ще се погребеш.

Сега не искам да ви изнасям една философия, да се уплашите. Искам да говоря за едно знание, с което да ви помогна. Понякой път и учените хора се намират в едно голямо противоречие, как да изяснят известна истина. Ако разправя на някой човек за появяването на някоя болест, тия признаци могат да го уплашат. Той, като чете за болестта, мисли, че тази болест го е хванала. Има условия, при които никаква болест не може да те хване. Болестта е нещо живо. Като дойде в тебе, ако има храна, ще живее, ако няма храна – заминава си. Тя болестта, като дойде в тебе, ако има нещо заради* тебе – остава, ако няма – заминава си. Ако болестта остава в тебе, има какво да яде и пие. Остави я да изяде всичко, и като изяде и ти ще се освободиш.

Казваш сега за красивите линии в живота. Рекох, къде са сега вашите хармонични линии на 7 години? Какво мислех, като бях на 7 години, или когато бях на 14 години? Сега някой са на 49, на 50. Някой са на 50-60, на 70 години. Казвате: „Остаряхме.“ Каква е вашата старост със старостта на Адама? Вие сте едно малко дете. Вие казвате: „40 години имам.“ Какво показват годините? Годините не са, които състаряват човека, неговото неразбиране го състарява, а не неговото разбиране. Изменете начина на мислене и веднага старостта ще престане.

Рекох, ще обясним положението. Този триъгълник какво означава? Вие сте изучавали триъгълника. Този триъгълник означава човешкия нос. Триъгълникът е мярка, с която трябва да започнем. Казвате: линията АС и ВС. Т са двете страни. Отдолу имате основата на този нос. Разширението на АВ е отдолу. Двете линии показват интенсивността на движението. Тази дължина АС и ВС показва вътрешната интенсивност на вашия ум. Линията АВ означава какво е вложено вътре. Чувствата ни са вложени в ума. Ако вашето сърдце няма участие във вашия ум, нищо не може да се постигне. Следователно когато тази линия се разширява, чувствата вземат участие, тогава може да се реализира нещо. Всяка мисъл се реализира дотолкоз, доколкото има чувство, вложено в нея. Чувствата вземам като Божествена възможност, която подхранва човешката мисъл.

Не говоря за желанията. Желанието е нещо човешко. Има желания, които трябва да се преодолеят или страсти има. Казвате: „Пристрасти се.“ Те са пак от второстепенен произход. Рекох, чувството в човека е чисто Божествено. Ако в тебе тази линия АВ няма съответствие, тя трябва да има съответствие според този триъгълник, трябва да е симетрично устроена. Ако носът не е построен както трябва, дишането няма да стане правилно. След туй теченията, които излизат от твоя мозък, няма да стават правилно. От мозъка излизат течения. Не мислете, че е проста работа. Носът на човека е един акумулатор, по повърхността минават всичките енергии и отиват по цялото тяло. От него зависи какво ще бъде твоето състояние.

Ние, съвременните хора разваляме живота, защото не знаем как да поправим носа. Някой си пипа носа. Те са уловки на черната ложа. Когато човек дойде до носа, той трябва да се спре. Поспри се, извади кърпата, поспри се малко и пипни носа си много деликатно. Ти го хванеш изведнъж, мислиш, че си играеш и така разваляш цялото си бъдеще. Сега казваш: „Имам морален живот.“ Какъв е носът ти? Ще го погледнеш и казваш: „Не е красив носът ми.“ Кой е красивия нос? Един човек, който не говори истината, той няма красив нос. Един човек, който не знае как да гледа, той няма красив нос.

Носът постоянно се мени, не мислете, че той е нещо като статуя. Всеки ден вашият нос се изменя. Вие не сте го изучавали. Носът е жив. Носът се изменя. Ако знаете закона, от Невидимият свят искат да поправят вашия нос и вие го разваляте. Пак дойдат ангели, поправят, поправят, вие разваляте. Те поправят, вие разваляте; те поправят, вие разваляте. Най-после казваш: „Не ми струва носът.“ Пак го хванеш и казваш: „Не ми струва носът.“ Значи имате една идея. Вие искате да имате красив нос. Ако ви попитам да начертаете един красив нос, как ще го начертаете? Най-първо детинските носове имат такъв характер: , с криви линии. Възрастните имат друг характер: И двете трябва да ги съедините. Туй, което е, и туй, което е в младите, образува един кръг. Тия двете положения, те се допълват. Като имаш един кръг, това показва, че постъпките, които си имал в детинство, които си имал и в средна възраст, те се съединяват, завръзват се и имат, и образуват едно цяло. Една възможност вече се крие.

Рекох, с този нос, с този детския трябва да възприемаме. А този нос (на възрастния ) дава. Туй, което си възприел, ако то не ти служи за никаква полза, защо ти е? Във възприятието трябва да знаеш как да възприемеш любовта. В даването трябва да знаеш как да дадеш светлината, която излиза от тебе. Всеки човек се нуждае от светлина. Любовта не се дава. Всякога се възприема. Но любовта винаги ще се прояви в някоя добра постъпка. Бог, след като прояви своята любов към нас, ние възприемаме любовта Му. Ти не може по същия начин и ти да дадеш. Ти ще проявиш своята любов във вид на светлина. На туй дете, което седи и плаче, ще му купиш цигулка, ще му покажеш да се учи. Като се научи, това дете да се радва, че е придобило нещо. Няма да го потупкаш, да кажеш: „Ще станеш добро дете.“ Такава философия, да стане добро като се научи да свири, то знае. Като не знаеш да свириш, казваш: „Да бъда добър човек.“ Ако ти не знаеш да пееш, добър човек не може да бъдеш. Ти искаш да направиш едно добро. Най-първо попей. Доброто ще го направиш тъй както пееш. Седни, че попей. Казваш: „Как ще пея, ще ми се смеят.“ Ами как ще направиш доброто? Ти ще дадеш на един човек 20 лева и мислиш, че правиш добро, ти го съблазняваш. Ти му даваш дрехи, че какво добро има в това? И Бог направи на Адама кожени дрехи и като го облече, изпъди го из рая навън. И ти, като го облечеш, ще го изпъдиш из рая навън. Щом те облече някой, той е намислил да те изпрати из рая навън. Ти казваш: „Мъжът ми да ми купи един хубав костюм.“ Из рая навън ще те прати. Като купи един хубав костюм, из рая навън ще идеш. Докато хората бяха голи, бяха в рая. Като се облякоха в дрехи, излязоха из рая навън. Щом поискаха костюм, облече ги Господ и ги изпрати из рая навън.

Вие искате да се облечете. Имате всичките блага на Земята. Искате богатство да ви даде, искате знание да ви даде и след като ви го даде, ще ви покаже вратата на рая и ще ви тури да работите. Казва: „С богатството, което ви дадох, идете да работите, да направите нещо.“ То е иносказателно. То е противоречие, което съществува във всинца ви. Във всинца ви има едно противоречие. Няма някой, който да е щастлив. Защото аз не виждам щастливи лица. Като ви погледам, по моя език бих ви писал. Чета всичките противоречия, които станали, носите ги. Някой върви, дрехите му оцапани. Казва: „Времето беше лошо.“ Той се оцапал, но не говори истината. Миналата вечер бил в кръчмата и като излязъл тук падал, там падал. Не казва: „Бях на угощение, посръбнахме си.“ Дрехите му нечисти, казва, че ще ги очисти. Не е лошото в яденето и пиенето. Но яденето и пиенето, което оставя отрова в човека, то не е на место. Всяко едно ядене, всяко едно пиене, когато човек седне, едно от правилата е: след като искаш да се нахраниш, ти веднага трябва да помислиш за онази велика жертва, която Бог прави, като ти дава яденето. Колко разумни същества са вложени в това ядене. Ти казваш: „Това ядене не е хубаво, онова не е хубаво“, и от всичко си недоволен. Ще намериш някаква погрешка, че яденето не е сготвено, като че ти си цел, като че целият свят е направен за тебе да ти слугува. То е крива философия в живота.

Сега туй, което изнасям, не искам вие да кажете: „Ние сме лоши хора.“ Да кажа, че съм лош, за мене въпросът не е така. Ние трябва да бъдем добри. Но, че сме невежи, ние трябва да бъдем умни. Знанието е, което трябва да се добие. Има пътища, по които знанието може да се добие. Има начини, по които знанието може да се добие. Може да вземеш една класическа книга. Мнозина от вас са чели Платона. Коя е основната мисъл, която Платон е казал? Коя е основната мисъл, която Кант е казал? Коя е основната мисъл, която Гьоте е казал? Коя е основната мисъл на Толстоя. Всеки човек има по една основна мисъл, откъдето започва разтъкаването. Трябва да знаеш какво писал Толстой. Основната мисъл коя е на Толстоя? Може онези, които изучават живота на Толстоя, да кажат. Като изучаваш своя си живот, трябва да намериш своята си основна мисъл, на своя живот. Една мисъл, която е като основа, върху която се гради. Ако намериш основната мисъл, ще зависи бъдещето състояние на твоето тяло. Ако намериш основната мисъл, от нея ще зависи бъдещето състояние на твоя ум и на твоята симпатична нервна система.

Сега имаш едно неразположение на духа и не знаеш на какво се дължи. Ти най-първо трябва да се учиш да вярваш в невъзможното. Кои са невъзможни работи. Те са необикновени работи. Необикновеното и невъзможното в света, то носи благото. Ами тази вселена, която ние не разбираме, туй благо, което не разбираме, всеки ден в него живеем. В онова, което не разбираме, онова страшното, великото, в тия звезди, които са далече, не знаем какво е тяхното предназначение, нито можем да имаме истинско понятие за слънцето, но туй, което не знаем, от него очакваме благо. Макар да не знаем за Слънцето, но от топлината и светлината на Слънцето ние се ползуваме, въпреки че не знаем нищо за Слънцето.

Ако река да ви говоря на един език, вие ще се изпоплашите. Трябва да се подготвите най-първо. Вие ще се изпоплашите, че нямате онази любов, която изпъжда страха. Любовта във вас е отвън, а страхът е отвътре. Ако имате баща умрял и ви се яви, вие, като го видите, ще се изплашите. Не допускате в ума си, че може да го видите, вие мислите, че баща ви е умрял. Ако майка ви е умряла и се яви, ще припаднете от страх. Не допускате, че може да я видите. Ако майка ви може да е умряла, не е ваша. Ако вашият баща е умрял, той не е ваш баща. Ако приятелят ви е умрял, той не е ваш приятел. Когато ние ги допускаме, после се страхуваме.

Рекох, сега вие се плашите от страданието. Защо? Защото нямате любов. Вие се плашите от една мечка. Защо? – Защото нямате любов. Тогава няма ли да бъдете в положението на онзи българин, който ходил за дърва в гората и не можал да намери дърва. Мислил човекът и вече искал да се върне. По едно време иде една мечка, държи си лапата и иде към него, дига си лапата и той вижда един трън, влязъл в крака й. Той взема, хваща лапата, изважда тръна, малко масло имал, взел, намазал. Тогава мечката го хваща, води го към изсечени дървета: „тук да си вземеш“. После го завежда при едно дебело дърво, в него имало кошери и му казва: „Вземи си мед“, и тя си заминава.

Вие ще кажете: „Това е за насърчение.“ Това са иносказания. Може да е така. Но всъщност какво се крие в една мечка? Или: какво се крие в една змия? Христос е казал: „Бъдете хитри като змиите.“ Не казва: бъдете хитри като таралежите, бъдете хитри като маймуните, а казва: бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите? Гълъбът защо е незлобив? Защото се храни само с зрънца. Гълъбът като птица в хилядите векове, дето минал досега, не е изменил своето меню, всякога е бил вегетарианец. Убеждение има, воля има. При всичките лоши условия, той никога не е изменил начинът на своето хранене. Значи каква вяра има гълъбът, че Бог е промислил заради него! Орелът се е научил да яде месо, славеят, който е певец, и той отстъпил. Единственият между птиците, гълъбът и гургулицата няколко екземпляри само са запазили своя начин на хранене. Как ги наричат? – Кротките птици. Питам: колко хора има на Земята, които са запазили своето вегетарианство? Наричали ги хората на любовта. Човек, като му направиш най-голямото зло, да прощава. Казва: „Аз прощавам.“ Не само да кажеш, но да не го засяга.

Едно дете вчера дойде при мене, един млад момък иде и разправя: „Вярвах в Бога по-напред, но хвърлих Евангелието, Библията, изпаднах в безверие. Извърших много престъпления. Най-после извърших убийство.“ Осъждат го, стои в милиона* две години. „Много време лежах в букаи, но намерих истината.“ Започнал да чете новите течения, просветил се. И казва: „Като гледам на своя си живот, тия букаи, които ми дрънкаха, най-първо исках да ги махна. А сега, като си помисля за тях, много ми е приятно, понеже като бях в тях, в мене се роди нещо хубаво. Като помисля за букаите, онзи път, по който се върнах, онова новото разбиране, което имам за живота, стана цял един преврат. Благодаря на Бога, че ме туриха в тия букаи, че ме ограничиха, да намеря пътя в живота, да намеря този вътрешен мир.“ Казва: „Какъв ще бъде краят? По пътя, по който съм тръгнал, много нещо преживях.“ Преживял човека, но цени, понеже става в туй единство. Гледам, очите му са още разногледи. Гледам ушите му и му казвам: „Имаш още тежък път, трябва да работиш над себе си до край.“

Човек, докато не стане съвършен, трябва да работи. Съвършенството е цел, докато достигне онази граница, дето няма да има възможност вече за падане. Докато ти вървиш из планината, ти знаеш, че всякога има възможност да се хлъзнеш и да паднеш. Като слезеш на полето е равно, а докато си в Балкана, дето има канари и тръпчинки, ако в тия места ти не обръщаш внимание, всякога можеш да бъдеш подложен на едно вътрешно изпитание.

Рекох, първото нещо: като пипнете носа, трябва да мислите за вашата любов. За онова новото, което Бог е вложил в света. Старото е вложено долу (стомаха). Новото е горе. Но и двете са незавършени. Има трето нещо, което Бог е вложил в човека. Третото нещо, което е вложил, е Духа си. „И ще ме познава.“ Третото нещо, което иде, е влагането на Духа. Не знаете кога ще дойде влагането на Духа. То обединява силата на главата и силата на сърдцето и тогава ще се роди онова състояние, което хората наричат „нов човек“. Той вече е господар на своето положение, той няма да бъде изложен на сегашните страдания и заболявания.

Някой път може съвсем да изгубиш своето равновесие. Но някой път изгубваш своето равновесие, не по своя вина. У всичките хора има едно отклонение. Има едно сблъскване със света. Ако ние не знаем как да се пазим, всякога можем да излезем из своите релси. Знаете какво нещо е колективната мисъл на човечеството? Ако не си под влиянието на колективната мисъл, под влиянието на Небето, на Божествената мисъл, на ангелите, на арахангелите, на серафимите, на всичките светии на Земята, ако ти мислиш сам да направиш нещо, ти се самоизмамваш. Човек, за да издържа, трябва да има тил. Когато влезеш в университета, какво е мощното и силното? Това са хилядите учени хора, които седят. В лицето на тия професори, виждам всичките учени хора на миналото. Те са зад тия професори. Имат една мощна сила професорите. Чувствуват, и учениците чувствуват. Има нещо мощно и велико в света и всички трябва да го чувствуваме. Ако ти не можеш да чувствуваш туй, великото в света, не само един момент, но постоянно, като на зазоряване, като че Слънцето изгрява и да се възраства.

Рекох, в туй отношение вие седите и не знаете по кой начин вашият малък нос, който имате, то е нещо, което е хвърлено на екрана, вие не сте изучавали носа на някой светия, на някой ангел. Ангели има даже на Земята въплотени. Ти, като бутнеш носа, трансформира се състоянието. Жадният човек, щом изпие чашата и веднага жаждата изчезва. Ако знаеш как да бутнеш носа си, умът е в съприкосновение с твоята воля, ако знаеш как да бутнеш, между твоя ум и твоята воля има съответствие и като бутнеш, ще се измени състоянието на твоята симпатична нервна система. Ти станеш радостен и като си болен казваш: „Оздравях.“

Христос знаеше как да бута. Той знаеше красивите линии. Той взе, плю на земята, забърка малко кал, тури я на очите на слепия и му каза: „Иди Силуаме и се умий и ще прогледаш.“ Мнозина казвате: „Да може аз да отварям очите на слепите.“ Не е въпрос за отваряне на очите, трябва да знаеш, ти си сляп, направи кал, намажи очите си. Имаш едно разположение, което помрачава ума ти. Вземи малко кал и ако ти може да измениш твоето състояние, вътрешното състояние, което може да ти причини много вреди, но ако не знаеш, не съжалявай, че страданието е дошло. Съжалявай, че не си могъл да използуваш това, което се е случило.

Понякой път младата мома се спира. Тя се поглежда и казва, че е красива, но че не е достигнала до върха на своята красота. Казвате: „Аз съм добродетелен“, но вие не сте достигнали до върха на вашата добродетел. Или казвате, че сте силен, вие не сте дошли до върха на силата си. Туй, което имате, нека да бъде подтик. От туй има още повече да добиете. Качете се по-горе. Н[а] тази добродетел, която вие имате, на туй знание, има още. Казвате: „Мене това не ми трябва.“ Тогава питам ви, ако тръгнете на дълъг път и днес сте извървели 20 километра и казваш: „Не искам да вървя, какво ще спечеля, този път като извървя?“ -Вие ще имате опитност. Този живот трябва да се изходи. Да се извърви докрай. Ако се спрете, ще остане вашият живот неразбран. Досега искате всички да разбирате живота на другите хора. Вашия живот не можете да разбирате. Най-първо разберете вашия живот и ще разберете живота на другите хора. Никога не може да разберете живота на другите хора, ако не разберете вътрешния живот. Понеже ти си само огледало, в което животът на другите хора може да се отрази. Може да ви кажа какъв е животът на другите хора. Ако вие станете толкоз чувствителни, ако дойдете до един човек, може да знаете какъв е. Не само това, може да знаете какво ще му се случи. Нали някой хора предсказват. Гадателите, пророците, което са предричали, те са хора, които като дойдат в съприкосновение, веднага животът се отразява върху тях, отразява се Божествената мисъл. Всеки, което е чист, в чистата вода веднага ще стане отражение.

Рекох сега, знанието е достояние на чистите умове. Някой ще каже: „Много мисля“, а каквито идеи дойдат, не ги помни. Че ако не помниш, нямаш този трансформатор, тогава, щом не помниш мястото, мястото не знаеш, времето не знаеш, гласът какъв беше не помниш. Казваш: „Ама видях нещо.“ Най-първо трябва да знаеш тона на този, който ти говори. Първият тон. Да знаеш този тон колко време е продължил, на кое място. Защо и за какво ти казал. Трябва да бъдете паметливи. Трябва да знаете най-добродетелните места къде са. След туй, кое време се проявяват. На тия добродетели и тона трябва да знаете. На една добродетел какъв е тонът.

Рекох сега, на някой съвременни хора носът е дебел, искат да се изтъни. Не е дебел носът, но много отлагания има. Като разглеждате човека, тази линия на носа трябва да бъде много правилна. Тия две отвърстия трябва да бъдат хармонични. Тази крива линия над ноздрите показва какво можеш да вземеш. Горната линия показва какво може да възприемеш, а долната, изпъкналата показва какво можеш да дадеш. Едновременно красивият нос има тия двете линии, изразява тия двете състояния. Тази изпъкналата част показва какво може да дадеш, а горната част, която е вдлъбната, показва възможността, какво може да възприемеш. Най-първо туй, което ти възприемеш от Бога. Долната линия показва какво си придобил. А другата линия показва какво можеш да дадеш. Ако изчезнат тия линии, носът става гладък и твоята работа и свършена. Никога не оставяйте тази част на носа да се изравни. Нека има тия издадени и вдлъбнати линии. Туй показва една възможност. Туй показва състоянието на твоето сърдце, състоянието на твоята душа. Ти искаш да си красив. Някой път носът ти се завърта накрая като човка. Да бъде като планински връх, то е най-високото място, от дето като погледнеш, да виждаш всичката красота. Не трябва да бъде начупен, но да бъде навсякъде гладък.

Да остане мисълта: Не разваляйте онова, което Бог върши за вас. Не разваляйте вашия нос. Като развалите носа си, ще развалите ума и сърдцето си. От външното ние съдим за вътрешното и от вътрешното съдим за външното. Аз това вземам само за емблема, не да се изпоплашите. Вашият нос сега е в строеж. Аз говоря за нормалните носове. Някой казва: „Малък е носът ми.“ Нищо не значи. Той е в строеж. От него за 1000 – 2000 години може да израсне. Но носът показва онова нормално състояние, което имаш в мозъка, онова нормално състояние, което имаш в симпатичната нервна система. Следователно непременно трябва да се урегулират носовете на хората отвън. А после човешката мисъл. Във всичките школи на миналото са се старали да уравновесят носа, очите, ушите. Тия главни органи да вземат нормално състояние, за да бъде здрав човек. Здравият човек е силен, може да преодолява мъчнотиите, които се срещат в света.

Та рекох, сега аз искам да ви наведа, че има едно нещо, което вие трябва да държите в почит и уважение, засега на Земята. Да почитате носа си, да знаете, че е свещен. Имайте едно правило: Пазете носа си. Дотогава, докато вашият нос е здрав, очите ще бъдат здрави, ушите ще бъдат здрави. Докато е здрав вашият нос, устата ще бъдат здрави, стомахът ще бъде здрав, гърдите ще бъдат здрави. Дойде ли най-малкото нарушение в носа ви, от там насетне всичко започва да се разглобява. Но сега може да дойдете до друга крайност. В онова, което се проектира, вие като мислите, всичката ви деятелност, къде е съсредоточена? Каквото мислите, къде е съсредоточена мисълта? Знаете ли, да се махне носа ви, ще бъде нещастие. Ако се махнат изпъкналите части на ноздрите и това е нещастие. Това е един хубав планински връх, където става трансформиране на човешката енергия. Вие не може да оцените какво благо е носът, при сегашното състояние.

Ти седиш, не ти върви, погледни носа си. Докато имаш този нос, нещо под лъжичката ти казва за носа: „На место е.“ Когато носът ти е на место, Господ и в сърдцето говори, и в ума ти говори. Когато носът не е на место, Господ не говори. Мнозина от вас, като срещнат един човек, къде го гледате? Централната част на човека къде е? – Носът. Очите, ушите, устата, това са украшения на този триъгълник. Триъгълникът всякога показва да бъдеш съвършен. Когато искат да представят Бога, представят го триъгълник. Бог се проявява в нашите мисли, Бог се проявява в нашите чувства, Бог се проявява в нашите постъпки. Онова, което ние можем да направим в дадения случай, всичко туй се отпечатва върху носа. Аз говоря за този нос, който ще имате на вашето духовно тяло. След като заминете за другия свят, като погледнете, пак ще имате нос. В онзи свят няма да бъдете без нос. Като погледнете, носа ще трепти с всички най-хубави цветове. На какво да го уподобим? На една красива градина, обрасла с най-хубави, красиви плодни дървета. То е външната красота в човека. Като срещнеш кой да е пророк, като срещнеш кой да е учител, като срещнеш кой да е светия, неговата сила седи в носа. За този нос разбирам това, което е скрито, невидимо, но от видимото ние ще вървим към невидимото. Ако понякой път забелязваме някой дефект, ще знаем, че е недоизкаран, трябва да се работи.

Някой казва: „Да умра.“ Какво подразбираш? Има нещо, което липсва. Човек иска да умре, защото губи онова младенческото, добрините, което в детинството имал. Казва: „Трябва да се освободя от този, стария живот.“ Ако иска да умре, за да стане светия, на място е смъртта. Но, ако иска да умре и да се не връща на Земята, смъртта не е на място. Смъртта подразбира да се измени едно състояние в друго.

Сега да остане хубавата мисъл върху знанието. Всички трябва да се радваме в сегашния век. Всички имате повече знания. Хубаво неща има в книгите, четете ги, учете ги. Но вие не оценявате хубавите работи. Ние, когато срещнем един красив човек, не го оценяваме. В какво седи красотата на една мома. Тя седи [в] известни черти. Когато тия черти се изгубят, красотата изчезва. Има една вътрешна целокупност, която не трябва да се изменя. Всяка сутрин като станем, трябва да гледаме красивите линии на нашето лице. Някой път хората турят триъгълника на челото, но този триъгълник включва човешкото лице и всичките възможности. Значи туй, разумното в светлината и в топлината, всичките възможности, които са скрити, не един човек да погрознява. След всяко погрозняване трябва да дойде една вътрешна красота. Погрозняването става ноще. След всяка нощ, на следующия ден човешкото лице трябва да има известен израз, известна красота. Погледнеш, да видиш устойчивост в погледа, да няма раздвояване.

Ловецът, като види заека, за какво мисли. Като види заека, мисли да вдигне пушката. Онзи ловец, който има знание, като види заека, сложи пушката. Онзи ловец, като види онзи слон – да сложи пушката на земята. Ако дигне пушката и гръмне, неговата глава ще страда. Онзи, добрият ловджия казва, като изправи пушката, казва: „Досега стрелях, но няма да стрелям вече.“ Какво трябва да прави? Може да вземеш перото да пишеш. Ще вземеш цигулката, ще свириш. Ще извадиш нотите, ще пееш. Ако детето плаче, ще вземеш, ще изпееш една песен. Ако му изпееш една песен, веднага ще престане. Мене ми разправяше един приятел, лекар, оставили го една вечер да гледа детето. Жена му отишла на представление и той останал сам с детето. И казва: „Като че всички дяволи влязоха в него. Плаче, не може да се умири. Че го носих насам-натам. Ще се разпокъса от плач, да му п6я – не мога. Най-после дойде момент да се моля. След като се помолих, утихна. За пръв път почувствувах какво нещо е човек да се моли от зор. Не ми е приятно, като се помолих да употребя едно средство, като не може, то е лесна работа. Аз знаех как се помолих.“

Да се помолиш, то е цяла музика. Трябва хармония между чувствата и твоите мисли. Под думата „пеене“, аз разбирам да знаеш да говориш сладко. Като говориш, музика има. Аз разбирам човешката реч, тя е музика. Тя има две страни. Едната е вътрешната страна, музикалната страна, която трябва да се изрази чрез външния говор. Казваш: „Аз не искам да пея.“ Ти говориш и туй говорене трябва да бъде музикално. Сега говоренето почти няма музика, то е състояние на грешни хора. За бъдеще кажи две думи, три думи, изпей ги. Преди няколко деня вземам, че пея български думи, момък казва на някоя мома: „Ти не разбираш какво нещо е живота.“ Аз, като започнах да пея, исках да дам израз. Той казва, че не разбира живота, тя казва: „Знаеш ли аз защо не разбирам живота? Баща ми беше се оженил за една млада мащеха, тя беше много зла, умори баща ми, взе всичко, изпъди ме на улицата, затова станах груба.“ Като пея това, че всички слушат. Всичките тонове съвпадат. Тогава всичко придобива смисъл.

На кой от вас бащата не се е оженил за тази зла мащеха, за тази красива мащеха? В човека има една неестествена мисъл, едни неестествени чувства. Кой е млад? Ами, че в тебе действува една нова мисъл, ново чувство, веднага ти напуснеш дома си, баща ти те изпъди. Тебе ти хрумне глупавата идея в ума, да напуснеш баща си, да тръгнеш по тази младата мащеха. Какво ще стане с тебе? Ще стане туй, което стана с онзи син, който напусна баща си. Един ден и ти ще се върнеш. Това са все обяснения, да покажем лошевината. У нас доброто преодолява, не лошото. В нас Бог е вложил добро, вложил е в нас най-хубавите възможности, които той е намислил, и всичко туй трябва да се разработва. Туй, което е вложено в нас, във всяка една душа, цената на душата зависи от онова, което трябва да се разработва. Туй е нашата любов, да разработваме дарбите, които Бог ни е дал. Нищо в света да не е в състояние нас да ни спъне: ни глад, ни сиромашия, ни хорско мнение. Единственото нещо: трябва да развием бъдещето на човека. Някой ще каже: „Че какво има в мене?“ В тебе има толкоз хубави работи. Едно велико богатство има вложено в тебе. Не очаквай твоето богатство отвън. Туй богатство е в тебе.

Когато изясняваме нещата за човешкия нос, трябва да има нещо реално. Някой път човек може да се обезсърдчи, който не знае. Някой път човек може да прецени, има две опасности: някой път човек подценява, а някой път надценява. Една ясна представа трябва да имаме за онова, което е в дадения случай в нас. Трябва да знаеш, че ние живеем в Божественото съзнание. Ще се изправиш и ще кажеш, че знаеш. Хубаво е да знаеш нещо, но не знаеш онова всъщност, което трябва да знаеш. Ти искаш да бъдеш добър, добър си донякъде. Каква трябва да бъде твоята доброта? Да не ни спъва. Ти нямаш добротата на ония светии, които са завършили живота си. Като се спречкваш, в Божественото съзнание да чувствуваш Любовта на Бога, която трепти. Усещаш Неговия свещен трепет, у Него да лъха. Ако ти, за любовта към Бога не може да спреш и искаш да направиш нещо лошо. Лошото не е в твоето естество. Второто естество е такова. Но не е в естеството на човека да греши. В греха няма никаква облага. Първоначално може да има облага, но после идват страданията. Истинската облага е от туй, което Бог е вложил в нас, туй, което Бог е вложил в нас, то е вложено във всичките хора. Туй, което всичките хора имат, то един ден ще бъде нашо. И това, което ние имаме, един ден ще бъде тяхно. Всичко онова, което хората съдържат в себе си, те като го разработят, един ден и ние ще се ползуваме от него. И от онова, което аз съм изработил, другите ще се ползуват. Всичките блага, които Бог е вложил в хората, ще се ползуват всички от тях. Понеже в един човек не може да се изявят всичките добродетели, в милиони същества с хиляди векове трябва да работят, за да се развие всичкото Божие благо.

Сега туй, което аз мога да ви кажа. Всеки казва: „Слушай ме!“ Да слушаш един цар, разбирам, но да слушаш един пъдарин?!“ Пъдаринът, като дойде, ще каже: „Ще минеш 4-5 крачки по-далеч от плета на лозето.“ Царят в какво ще го слушам? Има известни закони, които не можем да пристъпим. Ние сме в природата и Бог е турил известни закони, пътища, ще го слушаме. Ако хо дим по Неговите пътища, ние ще придобием всичко. Ако слушаме пъдарина, какво ще придобием? Аз ви похвалявам, пъдарите вие много ги слушате. Няма някой от вас, който да не е слушал пъдарина. Хубаво е. Аз нямам нищо против туй. Похвалявам всички, които слушате пъдарина. Но човек от слушането на един пъдарин, нищо няма да придобие. Той ще му каже: „4-5 крачки от границата на лозето.“ Като слушаш един цигулар, като слушаш един професор, казват: „4-5 крачки назад.“ Професорът мяза на онзи стопанин, който като мине, казва: „Отбийте се в градината, седнете, донесете от плодовете.“ Кое е по-хубаво: да слушаш пъдарина, който казва да бъдеш 5 крачки от градината или да слушаш стопанина, който казва: седни и си почини? Кое е по-хубаво да слушаш: пъдарина или стопанина? Стопанинът е този, който казва: „Тази сутрин да влезеш в градината ми и да си починеш.“

Отче наш

12 година
43 лекция на Общия Окултен клас
12.VII.1933г.,
Изгрев, София

Съответствие на нещата

5 часа сутринта

Добрата молитва

Тема имате ли? (– Не) Пишете върху темата: „Разлика между добро и правда.“

Ще прочета 20-21 стих, от 11 глава на Матея.

Няколко неща трябва да залегнат във вас правилно. Някой път между новите и старите неща няма съответствие. Всички правите една погрешка. Не само вие, но и цялото човечество прави една погрешка. Миналите неща са минали. Новите, които идват, не мязат на миналите. Ако те ще мязат на миналите, тогава е еднообразие. Казвате: „Ние знаем това.“ Всички нещастия в живота произтичат от еднообразието, което вие прилагате, в природата. Природата абсолютно мрази в човешкия живот еднообразието. Запример ти си недоволен, седиш, недоволен си. Защо? Не знаеш. Мъчно ти е, не знаеш причините. Може да кажеш, че си гладен. Кой не е гладен? Гладът е един подтик в природата. Че си гладен, че гладуваш и това не е зле. Че не си ял, и то нищо не значи. Казваш: „Не съм ял.“ Няма нищо, ще ядеш. „Ама, гладен съм.“ По-добре е гладен. Влизаш в един порядък на нещата.

Вие мислите, като кажеш, че си гладен, като кажете, че не сте яли, ще се свърши света. То не е така. Вземете запример престъпвате към аритметиката. Имате числото 1235. При обикновената аритметика увеличава[м]е числото, като прибавим още едно число отзад. Ако турим, ще стане 12356. Една цифра само отзад прибавяме и ще го увеличим. Може да го увеличим, като прибавим една цифра отпред. Например 71235. Ако едно число прибавиш отпред или ако прибавиш едно число отзад, вие досега сте се научили на опашката да увеличавате числата, а на главата не знаете. Там е наука. Там е забърканата работа.

Хората досега и всичките животни, турили опашката, въртят опашка. Без опашка нищо не се свършва. Върти човекът опашката. Там, дето няма разрешение в живота, опашката се върти. Казва: „Моята опашка няма ефект.“ Опашката върти. Значи ти искаш да разрешиш работата по старому. Няма разрешение. Ти стар си, тури един по-рядък на нещата. Питате: „Защо е така?“ Мислете защо е така. Каква философия има, защо е така? Ами защо да не бъде така? Каква трябва да бъде философията? Защото в философията има антитеза. Щом запиташ едно, позволява се и друго. Защо света така е нареден? Не зная. Но ние, които питаме, не знаем, а онези, които са го наредили, те знаят. Какво ще кажат те? – „Ще направите това, което сме направили. Ще ви кажем тогава.“ Вие искате да ви кажат нещо, защо се увеличило и защо се е намалило. По същия закон нещата се намаляват. Ако отнемете едно число отляво или отдясно, ще се намали числото. Ако махнете цифрата 6, с колко ще се намали? Или: ако махнете 7-те отпред, колко ще стане?

Най-първо, в числата на природата всяко число си има свои специфични качества. Запример вашето ляво око ли е първото око на човека? Дясното око е първото око. Лявото е второ око. Едното е на ума, другото е на чувствата. А тогава къде е окото на постъпките? Вътре в мозъка има трето око. То е окото на постъпките. Една постъпка, това е крайният резултат, до който човек може да дойде. По-далече от своите постъпки не може да идеш. Като направиш една постъпка, то е „фет акомпли“*. Като направиш една постъпка, по никой начин не може да я поправиш. Според вас, според вашата логика, ще кажете: „Напред не може да се върви, щом не може да се поправи.“ Но животът не е свързан с погрешките на хората. Ти си направил една погрешка, ще прескочиш, ще вървиш напред. Погрешката нека си е погрешка. Някой се спрял, погрешката, която някой имал, остави го, нека си я има.

Какво значи: умрял някой? Вие даже не знаете какво значи смърт. Мислите, че този човек се е изгубил. Когато един умира от затвора, зле ли е? Изгубил се, не съществува в затвора. Един ден гледаш букаите изчезнали. Всичко туй изчезнало някъде. Казваш: „Умрял.“ Този човек по-зле ли му е станало, като е умрял от затвора? Вие ще кажете: „По-добре му е.“ Когато някой от вашите близки умре, ще разправяте как е умрял, как се е мъчил, как събирал краката, горкият, мъчил се е. Аз може да ви представя един умиращ човек. Нима аз умирам? То е мимика. Той се намира в известни мъчнотии, иска да се измъкне из трудностите. Като някой човек, който влязъл [...]*. от тук иска да мине, оттам, не може. Мъчи се да излезе из [...]. Мисли човекът. В смъртта човек мисли.

Като речете да умирате, ще се разкрие вашият живот и ще видите целия си живот. При умирането ще видиш целия си живот, ще го видиш, ще изпъкне. Иван, Драган, на всичките хора, на които си направил пакост, на които си направил добро и това ще изпъкне. Накъдето си ходил, ще си платиш онова, което имаш да даваш. И в туй седи някой път мъчнотията на умиращия, да се справи със своите полици. Този го хване, онзи го хване, искат. Във вас седи идеята, че той ще иде при Господа, да го съди Господ, какво е правил на Земята. То е погрешна идея. Господ не съди никого. Ако рече Господ да съди! Че аз имам да давам 5-6 лева, Господ ще ме съди да плащам. Тя е моя работа. Някой от вас сте толкоз невежи. Като ви обиди някой, обърнете се при Господа, викаш го. Господ това му е останало работа да се занимава, че някой те е обидил. Че някой направил вибрации, които дошли в ухото и Господ ще слиза да ги оправя. Своенравни деца са религиозните хора. Рекох, не за вас, но крайно своеобразни са религиозните хора. Такива княжески, царски синове. Един овчарин е по-умен от царския син. Той знае да увеличава числата. Царският син не знае. Мъчи се, умът му не работи.

Сега те са обикновени работи. Не искам да ви занимавам с тях, защото вие още не се познавате. Да сте много красиви, не сте. Някой седи, гледа и казва: „Красив ли съм?“ Аз имам понятие за красотата. Той прави усилие да покрива човешката грозота. Друг казва: „Аз добър ли съм?“ Аз виждам колко е добър. Или някой мисли, че е умен. Аз виждам неговото разбиране. Толкоз детински разбирания има. Какво ще му кажеш? Да му кажеш, че не знае, ще се докачи. Да му кажеш, че не е добър, пак ще се докачи. Ако му кажа, че не е добър, че е лош, ще се докачи. Кое е по-хубаво: да кажеш, че не е добър или че е лош? Второстепенно е. Трябва да разбирате в какво седи лошевината, а в какво седи добрината. Казвате: „Той е даровит човек.“ Нашият живот на земята ще се осмисли само тогава, когато проявяваме онова, което Бог е вложил, понеже всеки един човек е едно условие, за да прояви човек Духа, Божествения дух. Най-първо човек трябва да се подчини на онзи велик импулс, на Първото Начало. Бог изисква във всичките хора Той да се прояви. Като дойде Той, да се прояви, тъй както Той знае. На второ место ние да се проявим. След като ние се проявим, ще дадем място да се проявят нашите ближни. Или: най-първо ние ще проявим нашето отношение към Бога; на второ място ще проявим самите нас и на трето место ще проявим отношението към ближните. То е едно отношение.

Б:Ч:б. Сега лесно може да се напише на дъската. Не е мъчно човек да вземе и да си тури мимиката на един добър човек. Ама туй е мимика. Някой път вие мислите, че сте смирен човек. Мислите, че смиреният човек, кроткият човек, той е една буболечица, божа кравица. Не, ни най-малко. Нито е буболечица, нито е божа кравица. Смиреният човек, това е най-силният човек в света. Но той взел най-последното място. Всичко наблюдава, гледа кой какво върши, седи, наблюдава, не се възмущава. Него няма кой да гледа. Той е свободен. Щом те гледат хората, ти смирен човек не може да бъдеш. Щом те гледат хората, ти набожен човек не може да бъдеш. Щом те гледат хората или обръщат внимание на твоя живот, на тебе никога не трябва да обръщат внимание. Не на художника трябва да обръщат внимание, но на картините му. Той трябва да седи в сянка. Който разбира живота, така е. Започнат ли да обръщат внимание хората, те скоро ще те изпъдят. Не искай сега да се спират и да ти обръщат внимание.

Ще ви покажа, че нещастията може би 95%, може би и всичките нещастия произтичат от обръщането внимание един на друг. Щом обръщат внимание на кокошката, то с нея е свършено. Обърнеш внимание, пипнеш я по гърба й, в тебе се събуди едно чувство на обич. Казвате: „Много красива е тази кокошка. Гребенът е хубав, герданчето.“ Попипаш я по гърба, казваш: „Тлъстичка, мазничка, хубаво сготвена става, една хубава гозба става.“ Погледнеш, един ден създадеш теория, че тя трябвало да умре заради тебе. Господ за това я създал, ще я заколиш, ще я изядеш. Ще се обърнеш към Господа и ще кажеш: „Господи, благодаря ти за кокошката.“ Въпросът не се свършва тъй. Щом заколиш една кокошка, други същества има от тебе по-високо, видят те, харесат те и те пообиколят веднъж, два пъти, пипнат те по гърба и един ден ти отрежат главата, ще те опекат и ще те изядат. Това е то смъртта. Съответствие има. Когато Бог каза на човека да не яде от забранения плод, забранения плод кой е? Забраненият живот е това. Има един живот забранен. Ако започне да влиза този живот, тогава целия живот ще мине в друга една линия.

Вие сега за Бога имате съвсем изопачени понятия. Вие имате понятия за Бога като човек, който не знае какво прави. Вие, като привличате неблагородните мисли, ще оставите всички свои възгледи, какъвто и да е. Не да се уплашиш, но всичко онова нечисто в тебе ще го оставиш. Другояче ти лицето на Бога не може да видиш. „Само чистите по сърдце ще видят Бога.“ Ако ти не си чист, нечистото да съдите по онова, което вие разбирате. Дали хората мислят разумно, но има едно положение: щом ти си чист, ти си силен в себе си. Щом си нечист, ти си слаб. Нечистота най-първо засега тебе. То не е един външен процес. Казва някой: „Чист си.“ С една нечистота отвън лесно се справяме. Нечистота това са вътрешни състояния на човешката душа и от нея зависи здравето. Тогава иде между нас другото противоречие. Кажеш: „Другият не е [по-]чист от мене.“ Как ще познаеш? За да знаеш, че един човек е чист, трябва да имаш една мярка. Каква е идеята за чистота? Чистият човек от болести не страда. Щом страда, има нечистота. Каква е: твоя или чужда, без разлика. Щом осиромашаваш, щом изгубваш силата си и всички други противоречия се дължат на тази нечистота. На същества или ти си я създал.

Чистота е външната страна на човешкия дух. Когато духът действува, човек винаги е чист. Когато духът престане да действува, тогава човек остава нечист, а щом остане къщата, да не влизаш в нея, една седмица да не я чистиш, ще има прах навсякъде. Вие сте затворили прозорците, но този прах минал през дупките. Този прах постоянно влиза в човешката душа. И тогава ние търсим причината коя е. Причината никой не я знае. Причината е, че това са дребни частици, които се движат из пространството. Обичат да ходят на гости. Ти ще изхвърлиш навън това. Никакво знание нямаш. Ако вземеш да заведеш дело против тези прашинки, тогава колко време ще изгубиш? Десет милиона прашинки – ще изгубиш десет милиона минути, ако ги съдиш по една минута. Колко дни ще ти вземат? Колкото ти може да съдиш праха по книгите ти, толкоз и Бог може да те съди и теб за твоите погрешки. Бог, като види една твоя постъпка, казва: „Изхвърлете го навън.“ Изчиства, като разчита на други да направи това.

Казва се, че светът ще се съди, че Земята ще се запали, но това е външната страна. Съдът на света е почнал. Светът сега гори. Всички хора се топят. Топенето е вътре. Вие сте богати, млади, но сте недоволни, че някой не ви погледнал, че времето е облачно. Че облачното време, това е дюшемето на ангелите. Когато ангелите искат да се разговарят, те турят дюшеме на Земята и неутрализират се миазмата и лошите влияния от Земята. Утре, като се свърши събранието им, турят си дюшемето на друго място. Принципът е такъв. Ангелите винаги разполагат с влагата и това дюшеме те го жертвуват. След като си заминат, оставят дюшемето, подарък на растенията. Направят го на дъжд, който пада на земята. Защо бягате от къщи, когато вали дъжд, защото във вас седи идеята да не би отгоре да падне град. Всяка капка е град. Това са все отвлечени работи, отвлечените работи са неразбрани, когато нямаме вътрешна връзка.

При добрия живот ти не можеш да бъдеш добър сам по себе си. Ти, за да бъдеш добър, трябва да влезеш в някоя система. Като част от тая система трябва да бъдеш добър. Щом си в една Божествена система, щом Бог е направил човека по образ и подобие, Той вече принадлежи към една система. Следователно направения по образ и подобие Божие, всеки човек трябва да изявява своята доброта. Ако вие за една година се гневите, ще видите как ще се измени лицето ви. Или каквато и да е отрицателна мисъл ако вземе място във вас, то лицето ви ще погрознее. И често хората погрозняват по тази единствена причина. Някоя сестра за една година погрознява. Когато нисшите чувства вземат надмощие в организъма, лицето погрознява, понеже вибрациите са груби, а когато висшите чувства вземат надмощие, човек става красив. С лошите мисли, които хората постоянно ви внушават, трябва да се борите. Например някой ви изпраща мисъл, че сте лош, но се преструва. После друг човек ви изпраща такава мисъл, че сте лош. Ти трябва да се пазиш от това да приемаш тези мисли.

Има едно лицемерие фактическо. Има друго едно лицемерие. Ще ви приведа един действителен пример за баба Янка. Тя на млади години била най-красивата мома в селото и се оженила за един цигуларски син. Тя е била много ударна да направи нещо, да наготви. Баба Янка била гостоприемна. Ще те приеме, ще те целуне, ще се зарадва, че си дошъл, ще направи баница, вино ще донесе и след два деня ще каже: „Ех, кой ли го е канил, да му шетам.“ Това е лицемерие.

Когато някой ме прегръща, това благодат ли е за мене? От прегръщане до прегръщане има разлика. И змията може да те прегърне. Майката като те прегърне, трябва да ти даде. Прегръщане има само когато се предават онези потици на живота. Когато майката прегърне детето, то Божествения живот се предава и това дете расте. Някой път детето плаче за милувка. Трябва да имате една ясна представа за прегръдките. Когато някой прегръща и Божествения живот минава през него, това е едно благословение, а когато прегръща и не минава Божествения живот, това е едно зло и който гледа е същото. През погледа минава Божественото и там е същия закон. Така трябва да гледате, че през погледа ви трябва да минава Божественото. Аз от само себе си какво мога да ви дам? Трябва да ви дам нещо. Някой ме пита: „Защо си ме погледнал?“ Рекох, гледам Божието създание, дали е запазено, първоначалната чистота и красота. Аз влизам във връзка с Бога и искам нейната красота отгоре да тури нещо ново. Аз ви оставям един подарък, тогава гледането има место. А пък дали съм погледнал добре или зле, зависи от това: ако съм оставил подарък, този поглед съответствува на Божественото. Този поглед е на место иначе не е.

Вие сега всички имате един установен поглед. Много добре, но добрият кон не може да се сравнява с добрия човек. Добрият човек може ли да се сравнява с добрия ангел? – Не може. Един ангел днес може да посети милиони хора и милиони хора да им направи добро. Един светия колко души може да посети? Много малко. Следователно със своята мисъл ангелът може да посети много хора. Добротата зависи от мисълта. Някой път казваш: „Не съм добър, за да правя добро.“ Това още не е добро. Ти със своята мисъл, чувство и постъпка можеш да направиш на хиляди хора добро. Аз съм превождал един пример. Един човек ме спря с погледа си и иска пари. Да му говоря не му е времето, той е занят, той е търговец, продава си стоката и иска пари. Той ми казва: „Господ да те благослови.“ И тъй ми продава. Това е вече стока. Минава някой човек и аз му казвам: „Плати за мене. Аз нямам. Плати за мене“ – и онзи дава. Някой път, за да се освободя от просеците, минавам от друга улица, където няма просеци. Един евреин ми казва, че иска да ми каже нещо много важно в дюкяна си. Това беше в София. Влязох и той ми казва: „Няма ли да си купиш един чифт чорапи? Трябва да си купиш.“ Аз му казвам: „Нямам пари.“ Той ми казва: „Аз вярвам.“ Вземам ги и съм ангажиран.

Та във вашите размишления не съдете по този начин, по който хората остаряват. Не мислете, че сте стар. Не мислете, че сте достигнали до крайния предел на знанието. Не мислете, че сте изгубили всичките условия и не казвайте: това е за младите, а не за нас старите. Вчера на една млада сестра казах: „Вие сте много добра, но имате недостатъците на вашата компания, носиш недъзите на вашата компания.“ Да ви обясня това. Всичките хора да кажем, че говорят лошо за тебе. А пък може да си добър, но компанията е лоша. Някой път може да сте лош, но да те посрещнат добре, заради компанията, защото тя е добра. Много пъти вие страдате заради компанията. Защо е така, не питай. Като се върнете при компанията, кажете им: „Слушай!“ Трябва да намерим де е причината на недоволството. Някой път сте недоволни. То е вашата компания. Някой път сте скръбни, то е вашата компания. И всички техни скърби вие ги чувствувате.

Една мравка се дави и аз ви казвам: тази работа не е за мене. Но ако аз не помогна на мравката, то моето съзнание, което се е пробудило, ако не изпълня това, то работата, за която аз отивам, няма да стане. Между мравката и несбъдването на работата има връзка. Често пъти женитбата става нещастие за целия живот. Младоженецът отива да се жени и много пъти има случаи да направи едно добро, но отказва. Тази жена, която си срещнал, това е орисница, благодетелка на съдбата ти и ти казва: „Така както постъпваш, такъв ще бъде животът ти.“ Както вашите деди и прадеди са постъпвали няколко поколения, и както ти постъпваш, така ще постъпват и няколко поколения напред. Така, че има една колективна работа, която трябва да се изправи. Тази колективна работа седи в следното: Някой от вас сте млади, някой сте стари, но между младите и старите няма едно съответствие. Старата сестра, която се моли, казва за младата, че е зелена, а младата сестра за старата казва, че е изкуфяла. Това е лицемерие.

Има два вида лицемерие. Едно лицемерие грубо, а друго нежно. Някой се показва така, като че иска да се покаже, че няма пари. Той трябва да каже: „Имам пари, но не искам да ти дам.“ Или: „Не мога да ти дам засега.“ Вчера един брат, много набожен, много по-набожен, отколкото сте вие, ходи човекът и проповядва. Идва отнякъде си и казва: „Искам да ми помогнеш материално.“ Аз му казах: „Касата е затворена, касиерът го няма.“ Давам му само един морал. Рекох, ти ли си направил плана или Господ го е направил? Ще чакаш утре, ще намериш касиера. Той започна да се извинява. После, като си отиде, си казах: религиозните хора са много своеобразни, така не се служи на Бога. Той турил идеята да се качи на влака. Ти тури на ума си да ходиш пеш. Не туряй в ума си за колко време ще отидеш. Този пример, този сом, вчера го хванах.

Има един начин за работа. Ако вие не може да поставите една мисъл на нейното място, ако вие не можете да поставите едно чувство на неговото място, ако вие не можете да поставите една постъпка на нейното място, ще страдате. Това е цяла наука. Аз се радвам на кипването. Като кипне чая, може да пиеш чай. Ако някой път хората не постъпват добре, аз не кипвам. Че някой плаща добре, не кипвам, аз зная, че ако кипна, че те ще пият чай. Когато аз да пия чай, аз кипвам. Но когато другите пият чай – не.

Сега ще теглите широки заключения. Не казвайте, че сте лоши. С това обиждате Провидението, което ви е дало всичките добри условия. Ако разбираш, че не си постъпил добре, това е друг въпрос. Няма какво да се сърдиш. Добрите дни, които идват за в бъдеще, благата, които носят, не могат да се сравнят със сегашните несгоди. Една малка скръб, една малка обида ще пиеш едно вино отгоре и ще се заличи. Един господин ми казва: „Аз се научих да не кипвам. Аз кипнах. Кипнах като дойде при мене да му направя една услуга. После платих 10 пъти повече. Като усетих, че го обидих, дадох много повече. Докато залича моето кипване, струваше ми 10 хиляди лева, за да си загладя погрешката.“ И това е вярно в природата. Ти обиждаш природата. Ти казваш: „Господ не ми е дал.“ Това не е вярно. Ти казваш: „На другите е дал.“ Ти си особен екземпляр, не се сравнявай с другите. Ти си особен екземпляр. Ти си едно малко цвете, но си на място. Ти искаш да бъдеш голямо цвете, но друг е заел онова място.

Един ангел, като бил пратен да носи всичките благословения на Земята, до известно време вървял добре, но като видял една красива мома, забравил си чувала с подаръците и хората ги разграбили. Един не могъл да си вземе нищо и той бил поетът. Останал само един колет, и то било вярата. Това е за далечното бъдеще. Та всички вие, които искате да живеете във вярата, има само един колет на вярата, ще го вземете. За в бъдеще ще видиш, в някой друг живот. И различията, които съществуват на Земята, единствено се дължат по причина на този ангел и на тази красива мома. Много зле се е отразило това. Вие казвате, че един човек е повече одарен отколкото друг. Надеждата е път за вярата. Вярата е път за Любовта. Любовта е път за Бога. Духът ще ме упъти, той ще ме научи как да се приближа до Бога, а пък Любовта ще ме научи как да се приближа до Духа. Вярата ще ме научи как да се приближа до Любовта. Надеждата ще ме научи как да се приближа до вярата. Вярата трябва да бъде път за Любовта. Щом дойдете до Любовта, там не се спирайте.

Сега има една практическа страна. Вие, като слушате такава лекция, аз не искам да бъдете светии. Да бъде човек светия, страшна работа е. Такива големи отговорности вие не можете да носите. Всички погледи тогава са обърнати към вас. Това положение, което имате сега, е хиляди пъти по-добро, отколкото да бъдете сега светия. В бъдеще – да, но не и сега. Ако сте сега светия, ще бъде голямо нещастие. Ако в бъдеще не станете светия, хиляди пъти ще бъдете по-зле. Трябва да бъдете доволни от това положение, което имате. Погледнеш се и казваш: „Остарях.“ Не си остарял. Защо си остарял? Ти, като кажеш, че си остарял, какво подразбираш под това? Това е външното. Нямаш пари, но не си сега по-добър, какво има от сиромашията? Или богат си, и богатството нищо не ти е дало. То е само едно условие. Старостта и младостта са само условия. Те нищо няма да придадат на вас.

Срещнах веднъж една стара баба, казах й: „Ако Господ те направи една красива мома на 21 година и един красив момък има наоколо, какво ще кажеш?“ Веднага очите й светнаха. Бабата стана по-разговорчива. Най-първо стоеше хладна. Тя казва: „Ако бях една млада мома, щях да се влюбя в тебе.“ Това не го казва, но го помисли. Млад или стар, човек трябва да бъде израз на Божественото. Той не трябва да мисли, че е стар. Трябва да имате една мисъл: Трябва да бъдем всички израз на великото, на Божественото, да развием онези сили, които са в нас. Може да дойде сиромашията, нищо не значи това. Богатство, сиромашия, това са само външни условия, за да се прояви Божественото. Като дойде богатството, направи го проводник на Божественото. Също така като дойде сиромашията, знанието, силата, също и болестите. Като кажеш: „Защо боледувам?“ -Да направиш болестта проводник на онази Божествена сила. Толстой казва, че след всяка болест той добивал нещо ново, едно ново разбиране, една радост. Та всяка скръб, която дойде в света, тя е само условие, носител на известно благо. Също така и радостта. В Божието разпореждане краят на всички неща е добър. Няма противоречие в Бога. Така е в Божествения живот. В човешкия живот има противоречия. Обаче в Божествения живот няма никакви противоречия. Когато искате да отстраните всички противоречия, Влезте в Божествения живот.

Ако вие държите мисълта си свободна и вярвате в Бога и очаквате Той да ви благослови, то благословението ще дойде. За Йона се дава хубав пример за тиквата. Това е един хубав разказ. Бог казва на Йона: „Тебе ти е жалко за тиквата, че е изсъхнала и не ти дава сянка. Как аз да не жаля за тази хора в Ниневия, мнозина от които не знаят да различават лявата ръка от дясната.“ Йон каза на Ниневийците, че след 40 деня Ниневия ще загине. Но те се измениха, покаяха се и Бог се измени. Щом ние изменим начина на нашите действия, Бог изменя отношенията си към нас. Щом измениш живота си, всяко едно добро чувство, всяка една добра мисъл е един проводник. Тези хора се покаяха и се подобри тяхното положение. Имаш едно число. Ако прибавиш една цифра отзад на това число, то увеличаваш благата чрез скърбите. Пък като увеличаваш числото, като прибавяш една цифра отпред, то ти увеличаваш благата чрез добродетелите.

Та при скърбите трябва да увеличаваш живота и при радостите си, пак трябва да го увеличаваш.

Дадох ви сега първата формула: „Надеждата е път за вярата. Вярата е път за Любовта. Любовта е път за Духа. Духът е път за Бога.“

Мислете върху тях.

Отче наш

12 година
44 лекция на Общия Окултен клас
19.VII.1933г., сряда,
Изгрев, София

Основа за знанието

5 часа сутринта

Добрата молитва

Чете се темата „Разлика между добро и правда“.

Човек, за да научи, трябва да има една основа. Човек никога не може да придобие истинско знание, ако той няма любов.

Основата на знанието е Любовта. Не, че знанието произтича от Любовта, но без Любов не може да има знание. Без Любов не може да имаш знание, не можеш да го задържиш. Сега туй е тъмно. Тъмно е по единствената причина, че възпитанието ви е такова, възпитанието ви е тъмно. Подхраната ви е такава. Най-първо, за да се възпита човек, той трябва да отбира храната си, защото храната влияе*. След туй ще се прояви чувствуванието, усетът за приятно и неприятно, след тия усети ще дойдат елементарните мисли. Това е един вътрешен градеж. Ти мислиш животът като една целокупност, като че светът е създадеш, за тебе. Всичките блага, които съществуват, имате една скрита мисъл вътре, минавате за смирени, за набожни, но във всичките хора има скрита мисъл, от която се ражда злото. Понякой път се явява в тщестлавие, гордост, подозрение, злоба, омраза. Някой път едно привидно добро, но зад всичко туй е скрито нещо лошо. И туй, лошото се изявява в лицата на всичките хора. Ще видиш някой човек, приближава се към един, усмихнат, но зад тази усмивка има друга една вълна, което издава онова, което е скрито. Някой е озлобен, усеща, че е слаб, иска да отмъсти. Приближава се при своя противник, любезен, но търси един момент, да прояви своята злоба.

Вие не можете да се избавите от туй, скритото зло, вътре в природата, то не е ваше, но вие сте в едно течение. Злоба има в природата. Тя не е индивидуална, а е колективна. Една проява, която всички я проявяват. И разумните я проявяват. И те проявяват своя гняв, своята злоба. Нима мислите едно същество, което прави неправда спрямо другите, че то гледа тъй индиректно? Той мисли как да постъпи и в него ще се зародят известни чувствувания. Но рекох, ние туряме в любовта, разбираме: да обичаш човека – да му направиш пакост. Любовта това е закон на Божествения свят, дето няма никакви противоречия. Следователно за да любиш, не внасяй противоречия в тебе, понеже, любовта няма противоречие. И във вас няма да има. Имате чиста вода, вие вземате някакъв примес на тази вода, туряте захар или розово масло, вие притуряте тия неща, вие разваляте водата. Чистата вода от никакъв примес не се нуждае. Любовта не се нуждае от никакъв примес, от никакви коментарии. Изпълнете я тъй, както е.

Вие ще кажете: светска любов. Ангелска любов, човешка любов, това са неразбрани мисли. Съществува една Любов и тя е Божията Любов. Ангелите, доколкото разбрали, внесли нещо от своята любов. И тази ангелска любов си има дефект, има нещо неразбрано. Човешката любов има още по-големи дефекти. В любовта на ангелите има едно различие, една усилена деятелност – някой път е по-силна, някой път е по-слаба. Когато* в хората се ражда озлобление.

Рекох, ние се отдалечаваме, целта им не е вие да разберете какво нещо е любовта, защото в този смисъл, когато човек разбере нещо, той може да го приложи. Казва: „Аз разбрах какво нещо е любовта.“ Щом си разбрал, трябва да го приложиш. Казва: „Разбрах какво нещо е художество.“ Щом си разбрал какво нещо е художество, ти трябва да си отличен рисувач. Ти не може да разбираш любовта, ако не може да я употребиш. „Аз рисувам.“ Как рисуваш? „Аз пиша много добре.“ – Как пишеш? Запример в рисуването, ако вие турите известни линии, какво означава, или може да турите крива линия, или може да турите така:

Целият човек е стенограма. Всяка линия е един надпис. Тия знаци растат. Първоначално, които създадоха човека, те го създадоха по точно определени, геометрически правила, всичко е отмерено. Ако от висшата наука се изучава човекът, той се изучава чисто геометрически. Ако се вземе цялото лице, отношението на всяка линия, разни линии има. Има линии на носа. Тя върви по един... в едни е правилна, в други е неправилна. Носът не е правилен у някой. Туй показва, че ред поколения са вървели по неестествен път. Следователно този човек, който наследил този ум, той не мисли правилно, после той не чувствува правилно и постъпките са противоречиви. Туй показва носът. Той не е отговорен за всичките тия неща.

Вземете един шофьор, спре автомобила на пътя, спре се той, бърка, бърка, той не е виноват за автомобила. Той е виноват само в това, че като купил автомобила, трябваше да го разгледа. Ще върви ли или няма да върви. Казва: „Аз ще го накарам да върви.“ Мисли, че е майстор. Повърви половин час и спре. Онзи, който се е качил на автомобила, втори път ще търси ли на този автомобил да се качи. Ще каже: „Този автомобил не ми трябва.“ Рекох, разгледайте го от чисто практическо гледище. Вие искате хората да ви обичат, нали така? За да обичаме един автомобил, той трябва да върви, не да се спира. Пък да върви лекичко, да не прави никъде сътресение, да ти е приятно. Този автомобил да е отличен, мощен. Казваме: добър е този автомобил. Всякога може да обичаме този автомобил. Защото в света има не само мъртви автомобили, но живият човек е жив автомобил. Туй е основната идея, която трябва да залегне във вашия ум и тогава се заражда едно различие.

Запример като се предава някоя окултна лекция, създава се идеята, че човек разбира нещо. Казва: „Аз разбрах туй нещо.“ Понякой път вие мислите, че разбирате онзи свят. Ангелите разбират какви са те. То е една неразбрана работа. Онези, които са ходили, адептите, които са влизали в ангелският свят, почти нищо не виждат. Виждат обикновени работи. Но вътрешната страна е съвършено скрита. Ти никога не можеш да видиш същината, ако човешкото битие не отговаря на нея. Никога едно същество, на което умът не е готов и сърдцето не е готово, не може да използува нещата за своя облага, нищо не може да използува, всичко ще бъде скрито. Даже на този свят вие не може да знаете някой човек дали ви обича. Вие и това не знаете. Казвате: „Този човек ме обича.“ Дълбоката причина не знаеш, защо ви обича.

Аз да ви приведа един пример: Преди 20 години осъдиха един американски лекар за престъпление. Десет години той помагал на едно семейство и пари давал и средства давал, с единствената цел да ги изтреби и най-после сполучил. Останал един от членовете на това семейство, искал и него да довърши и тогава го хващат в неговите престъпления. 10 години повидиму правил добро. Единствената цел била, че той си правил опити. Сега няма да ви разправям за опитите. Какви ще бъдат вашите заключения? Вие даже изследвали ли сте себе си?

Запример вие казвате, че имате любов към Бога. Утре, като не стават нещата по вашето щение, казвате: „Не зная, Той си играе с нас.“ Вие обичате някого, щом той направи това, което не искате, вие сте недоволни. Вие искате нещата да стават по вашата воля, като не стават, казвате: „Това не е любов.“ Кое ви позволява така да мислите? Представете си, че друг, който ви обича, и той иска да стане по неговата воля. И тогава ти, който обичаш, искаш по твоята воля да стане. Този, който те обича, иска по неговата воля да стане. Питам тогава: по коя воля трябва да бъде? Тогава рекох, трябва да спазвате поне закона за справедливостта. Веднъж по твоята воля, втори път по неговата воля, пак по твоята воля. Щом искаш два пъти по твоята воля да стане, а един път – неговата, нарушава се справедливостта. Веднъж твоята воля, вторият път неговата воля, пак твоята воля, пак неговата воля. Това се нарича закон на справедливостта. После и времето трябва да бъде еднакво определено. За колко време трябва да бъде твоята воля? – За 5 минути, и неговата – за 5 минути. Ще извадиш часовника и ще гледаш. Дойде той, говори дълго, това е дрънкане. Несправидливо е. Рекох, някой човек дойде при мене и казва: „Само за 5 минути“ – цял час ми дрънка. Става неговата воля. Казва 5 минути, 5 минути по английски ще му говориш. А сега ми казва, че 5 минути, а цял час говори. Половин час за тебе, половин час за мене. Ти ще дойдеш сега, да ми разправяш за някаква твоя болка. Питам сега, някаква болка... Някъде някаква подутина имаш и ще ми разправяш като една възлюбена, цял час ще ми разправяш откъде дошла причината, защо и за какво. Рекох, разбрах. Че защо ми е да туриш този цирей в ума, тази подутина. Казваш: „Чакай, да ти разправя.“ Аз не се нуждая от твоя възлюбен цирей.

Вие най-първо нямате философия за възпитание. Вие имате един цирей. Каква нужда има да разправяте. Вие ще отидете при Бога, да разправяте, че имате един цирей. Важното е да кажеш на Господа: „Имам един цирей, да се махне“, нищо повече. Да се махне циреят, по който и да е начин. Махни този цирей, постисни го с ръка, кажи: Да си вървиш! Махни са ръката, повярвай и той ще си замине. Ти пипаш, но той не минава. Защо? Защото го обичаш. Знаеш на какво мяза това. Бащата казва на момата за възлюбения и: „Не искам любовни работи да вършиш с тоя момък.“ Тя му казва: „Да си вървиш.“ А после му казва: „Пак да дойдеш.“

Целият живот е [...]. Нито един от вас не е искрен. Много малко хора съм срещал искрени. Аз не съм видял такъв човек, искрен. Някой казва: „Чакай бързам.“ Че като бързаш и аз бързам, че кой не бърза? Няма какво да разправяш, че бързаш. Ти като бързаш, няма защо да бързам аз. Аз като бързам, няма какво да разправям. Щом като бързам, аз ще си вървя. Щом ти бързаш, ти ще си вървиш. Ти бързаш, и аз бързам. Тогава или аз с тебе трябва да вървя или ти с мене трябва да вървиш. Да вървя с тебе е губене на време. Ти си отиваш по работата и ако аз вървя с тебе, твоята работа става, а моята остава. Ако ти вървиш с мене, моята работа става, а твоята остава. Щом двамата бързат, да си вървят по работата, нищо повече.

Но каква е основната мисъл? Коя е основната мисъл, кажете ми? Доброто в света, това е един резултат на Божествения свят. Този резултат се употребява на Земята. Казвате: „Произходът на доброто е Любовта.“ Произходът на справедливостта, за да направиш добро, подбудителната причина е отпред, а за да бъдеш справедлив, подбудителната причина е отзад. Никой не може да бъде справедлив, който не е съвестен. Следователно подбудителната причина за доброто е милосърдието, а подбудителната причина за справедливостта е човешката съвест, която се намира в съзнанието, че трябва да бъдеш справедлив, това не произтича от нищо друго. Справедливостта произтича от един източник, който е Божествен източник. С единия източник си служат хората, а с другия си служат ангелите. Справедливи трябва да бъдете едновременно. Най-първо човек трябва да бъде справедлив спрямо себе си. Няма да преувеличаваш своята доброта, но няма и да я смаляваш. Няма да преувеличаваш своите способности, но няма и да ги смаляваш. Няма да даваш предимност на тялото си, но и няма и да го унижаваш. Всички ще държиш в изправност, както ти е дадено. Няма да разправяш за нищо. Ти погледнеш очите си и казваш: „Не си харесвам очите.“ Кое в очите не е хубаво? Искаш да бъдат красиви очите ти. Но, за да бъдат красиви очите, ти постоянно трябва да имаш разумност. За да бъдат очите ти правилни, ти трябва да имаш Божествената разумност. За да имат очите ти мекота, ти трябва да имаш чувства.

Три точки има в човешката глава. Три пункта има, отдето чувствата трябва да произтичат. Едни чувства произтичат от много даване. Те дават сега краска на очите. Ако искаш очите ти да бъдат меки и добре направени, то произтича от твоето милосърдие. После очите ти, ако са близко или са отдалечени, те имат две противоположни течения. Да са наблизо до твоята интелигентност, ти ще виждаш нещата отблизо. Ако са далече, междината им, ако е голяма, ти няма да схващаш отношенията в дадения случай. В единия случай схващаш повече, в другия схващаш по-малко. И малкото и повечето това са неща субективни в човешката природа. Очите трябва да бъдат точно на своето място. Художниците още нямат мярка, де трябва да поставят очите. Рядко съм срещал очи, поставени на място. Един ден ще има художници, но трябва да се прояви цялото равновесие вътре в човешкия дух, за да се поставят очите на място. Даже като разглеждам човешкото лице, много малко лица ще срещнете, които са направени както трябва. Навсякъде съществува една симетрия, която показва за голямото различие и разногласие, което съществува.

Сега тия работи може да останат неразбрани. Мъчно е да се говори за истината, понеже, тя смущава. Когато човек не я разбира, истината не трябва да смущава човека. Казват, че истината била горчива. Истината не е горчива, но лъжливата истина е горчива. Истината е сладка. И много сладка е истината. По-сладко нещо от нея не съм намерил. Лъжливата истина, която е облечена, по-горчива от нея няма. Кажат ти, че ти си грозен. Това не е никаква истина, защото казваме, че ти си добър, но туй е по отношение. Туй, което ти казваш на един човек, че е добър или лош, то не е самата истина. Като те срещна аз, за да покажа истината, не трябва да ти казвам, че си добър или лош. Моето отношение към тебе, каквото мисля, каквото чувствувам и както постъпвам, трябва да бъдат както към добър човек. Аз няма да ти кажа, че си добър, но моето отношение, като те гледам, аз ще имам същото почитание и уважение, както към себе си. Това е на човека да кажеш истината. Другото е заблуждъние. Щом ти говориш едно нещо, без да си разбрал, ти нямаш отношение. Казва: истината не се казва с уста. Ти, за да кажеш на някой човек истината, непременно ти трябва да имаш известно отношение към него. Питам: сега колцина от вас имат такова отношение? Колцина от вас разбират другите като себе си?

Аз бих взел за вас един пример. Аз бих взел... желал между вас да има един като мене. Кажете ми вие, като мене да има един, безкористно да служи. Във всичките ви постъпки аз виждам неща, които са вредни за самите вас. Не е за мене. За мене дали живеете добре или зле е все едно. Един ден вие ще вадите една поука, едно знание, ще научите. Даже аз нямам време да се спирам. Не сте само вие. Целият свят седи в субекта навсякъде в Америка, в Англия, навсякъде всички хора в света си мязат. [В] Америка като идеш, ако си проповедник ще те питат кой те праща. Ако заплатата ти се увеличи, значи като проповедник се подигаш. Ако се намали заплатата ти, ти се понижаваш като проповедник. Питаме каква е жената? Ако ти си проповедник и жена ти е добра, но ако жена ти е лоша, твоята работа е осъдена. В Америка жените решават съдбата на проповедниците. За да уволнят проповедника или да остане на служба зависи от жена му. Ако е добра, остава на служба, ако е лоша, дават му пътя.

Аз ви изнасям една истина. Вашият ум, вашето сърдце, вашата воля, това са сили, които ви препоръчват. Те са препоръчителните сили. Ако вашият ум не може да ви препоръча, ако вашето сърдце не може да ви препоръча. Та, понякой път аз съм дошъл до опитите, правя опити. Гледам всичките сте пълни с непослушание. С учено непослушание. Сега ни най-малко няма да се тревожите. Казвам някому нещо, той казва: защо? Философията в окултната наука, никому няма да кажа. Не съм длъжен да поздравлявам никого. Какво има да поздравлявам ситите, какво имам да поздравлявам гладните. Гладният да върви в гостилницата, да се наеде. Ситият да отиде да си почива. Какво ще ме среща да го поздравлявам. Казвате: „За да се поздравляваме, трябва да имаме отношения.“ Ти искаш да те поздрави или да го поздравиш. Носиш ми едно писмо от баща ми, ще ви поздравя. Нося ти едно писмо от баща ти, ще ме поздравиш. Не ви нося никакво писмо, няма да ме поздравиш. Ще ме поздравиш за онова, което съм направил за вас. Давате ми една чаша вода, пътник съм – ще ви поздравя. Слуга съм, давате ми прием в къщата ви – ще ви поздравя. Изпращате ме навън от къщи – ще ви поздравя. Казвате: „Ще ви благодаря ли?“ Казвате християнин е това. Като изляза, вие не знаете какво ще кажа. Но доброто от вас като излезе, кажете: „Тази къща да изгори, пепел да остане.“ След това минавате за много праведен. Рекох туй, което сте казали, право ли е – да изгори тази къща? Или някой ви направи добро и казвате всичките благословения. Но питам: след като сте казали десет – сто пъти нещо, казали ли сте къщата да изгори и не изгаря, значи от Невидимият свят считат, че туй не е добро. Някъде ви приемат и казвате, всичко туй благословение да остане на къщата. Но нито благословението остава, нито къщата изгаря. Значи туй, което ти казваш, то не става. Кое е по-хубаво: къщата да изгаря и благословението Божие да дойде, или нито благословението да дойде, нито проклятието да стане? Кое е по-хубаво? Срещне ме някой и казва: „Господ здраве да ти дава. Да имаш булка и деца.“ Мен булка и деца не ми трябват или някой казва: „Да ти тръгне напред, та да спечелиш много пари.“ Мен пари не ми трябват. Не на място е неговото благословение. Чудни сте вие. После казвате: „Твоето дело да успее!“ Не ме интересува моето дело. Нека успява Божието дело, не моето дело. Светът страда, че все нашите дела успяват, а не Божиите.

Та между нас трябва Божието дело да успява. Вие сега мислите, че някой неща са много лесни. Нали тъй? Аз мога всичката магия в света, може да направя когото и да е от вас добър или лош*, туй да го знаете. В 5 минути, в една минута отгоре. Индусите имат един слон, някой път като го хванат в робство, цял месец, с 1-2 месеца не се укротява. Но като го повалят по гърба, потъркалят го няколко пъти и става мекичък като овца. Какво е станало със слона? Слонът е много умно същество. Слонът е много разумно същество. Казва: „Тия хора!“ Най-първо като го държиш, той е силен. Но като го потъркулиш на гърба, казва: „Тия хора са много по-силни. Не ми остава нищо друго, освен да се по[дчиня].“ Като го държат прав, той ги държи настрани с хобота си. Който се приближи... Казва: „Само да си позволи да се приближи някой.“ Но щом го турят на гърба, казва: „Тия хора са по-умни от мене.“

Тогава какво ви остава на вас? Сега някой от вас сте вързани, седите на краката си. Не са ви повалили на гърба. Седите с хобота си и се браните. Питам: кой от вас е свободен? Мислите ли, че в тия тела сте свободни. Вие сте един слон вързан, какво ви остава, ще се подчините. Казвате: „Аз няма да се подчиня.“ Какво ще правите, ако не се подчините? Всички се подчиняват. Мнозина ще ми кажат: „Аз искам да бъда свободен.“ Чудни сте вие. Свободни сте да ядете, да пиете, но ще работите за онова, което ядете. Тогава иде другото противоречие. Казвате: „Защо Господ е създал света такъв?“ Никой не е получил досега един отговор, защо Господ е създал света така. Това е един труден въпрос, да се зададе. И Господ може да зададе въпроса: защо тия същества, които Той създаде, се противопоставят на Неговите наредби. Ти, малкото същество, което си излязло от Него, противиш се на Неговите нареждания. Защо трябва да го правиш? Каже ти нещо и ти го отлагаш, не го правиш. А след туй страдаш. Казваш: „Защо Господ допусна страданията?“ Страданията ти ги допусна. Сега туй, което ви говоря, за страданията може да се говори. Сега не е въпрос за страданията. Страданията ще си вървят. Да ви говоря, вие ще страдате и да не ви говоря, пак ще страдате. Единствено е страданията вие може да използувате, до известна степен.

Та рекох сега, да се върнем към основната мисъл, която е потребна за сегашния живот. Какво може да се направи? Сегашният живот, аз разбирам: тебе в крака ти влязъл един трън. Няма какво да ти разправям за небето, за звездите за рая, за това, за онова. Единственото най-важно е този трън, който имаш в крака си, да се извади. След като излезе тръна, тогава може да ти разправям за всички други работи. Та рекох, сега, кой е главния трън? Всички имате по един трън. Апостол Павел казва, че имал един трън. Не зная вие по колко имате. Вие по колко имате? Не вярвам да са повече от един. Ако имате един, то е достатъчен. Ако ми кажете, че имате по два тръна, вие трябва да сте по-големи от апостол Павел. Апостол Павел: „Даде ми се ангел сатанински да ме мъчи, да не би да се възгордея за знанието, което ми се даде.“ Че този ангел, беше спирачка. Да не мисли за себе си, нищо повече. И той казва: Всичко считам за измет, да позная Христа. Или: всичко друго в света е измет, при познаването закона на Любовта. Или другояче казано: за да познаеш Любовта, ти онова шише, което имаш, да го измиеш много хубаво, че водата, която туриш вътре, само тази вода може да остане чиста.

Най-първо сами трябва да се освободите от някой ваши привички. Вие имате привички. Някой турят краката настрана, някой си навел главата на една или друга страна. Някой си сложил ръката настрана. Като влезете тук, да вземете едно положение, да седите спокойно. Коя е правата поза? Няма какво да гледа човек. Казва: „Какво ще кажеш?“ Ще седнеш като един човек, който е заинтересован, търси новото. Каквото му кажат, ще го възприеме. Защото човек, ако си държи ръцете прекръстосани, този човек е, който си уредил работите. Той ги уредил, но на книга ги уредил. Някой си турил ръцете отзад, като че за нищо не мисли, пет пари не дава. Турците си носеха ръцете отзад. Ама сега вече не ги носят. Щом туриш ръцете отзад, ти ще приемаш. Всичките хамали, като турят ръцете отдире, приемат голям товар. Като туриш ръцете отзад, значи товар имаш. Трябва да си туриш ръцете отзад. Сега си спущате ръцете надолу. Къде трябва да турите ръцете си? Я, ми кажете, помислете сега. Ако ги турите на коленете си, то не е право. Че седите на столовете, туй не е естествено положение. Вие сте съдии, като адвокати седите, давате решение. Всеки, който седи на стол, той съди света. Всеки стол, то е царски трон. След туй минавате за много смирени. Казвате: „Трончето ми е малко.“ Малкото тронче дава условия за престъпления. Някой път дават стол, а седим на земята. Щом един човек иска стол, аз зная какви са неговите желания, аз не се държа за буквата. Да седнеш на един стол и след туй да се обърнеш, да се извиняваш, че столът ви не е хубаво направен. Тебе ти е неприятно, така да гледаш. Щом влезеш в едно здание, тебе ще ти дадат един стол. Между тия хора няма да ти бъде добре. Какъвто е стола, такова ще бъде и отношението. Щом столът е хубав и отношенията ще бъдат добри, но това не са научни работи.

Рекох, на всинца ви трябва изкуство, знание ви трябва. Запример за какво ще се уважава един човек. Като ходи, да знае как да ходи. Ако е художник, да знае да рисува хубаво. Ако е цигулар, да знае да свири хубаво. Ако е архитект, или каквото и изкуство да има, да го разбира. Едно малко изкуство да имате. Сега вие казвате, че сте окултни ученици. Какво изкуство имате вие, кажете ми? Всички окултни ученици изучават известен занаят. Като отидеш, най-първо ще ти кажат: „Трябва да се работи нещо.“ Като нямате туй изкуство, тогава вие се впрягате на една полезна мисъл. Че вие искате аз да ви обърна внимание. Ако сте художник, ще обърна внимание. Вляза, ще ви погледна лицето ще видя и ще кажа: „Даровит е този човек.“ Гледам картината, в нея има дефекти. Като видя картината, гледам къде е дефектът. В главата ли е. Той турил сенки, но не са естествени сенките. Гледам способностите. И там има известни дефекти. Потънкости има. Музикалността я няма.

Или музикантът не взема вярно тоновете. Взема фалшиви тонове. Гледам времето не е развито. Няма такт, няма ритмус. Той казва: „Е, да мине времето.“ Да мине животът. Не е да мине животът. Животът така е минавал с хиляди години, не трябва така да минава. Ако ще учиш нещо, учи го добре. Ако ти учиш музика, повтаряй си „до“- то дотогава, докато ти сам останеш доволен. Един тон, ако запея, аз уча музика, някой път казвам „до“. Имам лошо състояние. Щом взема тонът правилно, смени се състоянието. Щом се сменя състоянието, тонът е верен. Щом не се сменя състоянието, тонът не е верен. Щом се сменя състоянието, тонът е правилен, защото музиката трансформира всичките енергии. Щом известни състояния не може да се трансформират, тонът не е правилен. Ще вземеш един тон, втори, трети, четвърти, докато го вземеш правилно. Или рисуваш, имаш известни линии. Имате известни състояния, такива неразположения. Седнете и рисувайте така:

Че това е рисувание. Това е една отлична картина. Всичко туй може да се обработи. Може да ви извадя цели чудеса. Това са определени точки. Една картина, която може да създадем. Тия пунктове ги имаме. Може да ги обработим. Може да ги нанесем. Туй е като схема. След туй ще започнем да рисуваме. Трябва работа да има. Всеки може да го нарисува. То е скица, определя точките. Като един инженер ходи, забие колците и после започва да нанася цялото здание.

Та рекох, трябва ви сега работа. Трябва ви едно знание. Какво изкуство да ви препоръчам? Не, че не зная. Тогава на мъжете препоръчвам рязане на дърва. Да нарежиш нещо. Или да кажем имате вие стая, нареждате стаята, но да знаете всяко нещо къде е. Всички неща да са така наредени. Има стаи така наредени, всяко нещо е на мястото си, маси, столове, картини. А идеш някъде, всичките неща са разхвърляни, дрехите разхвърляни така. На сестрите, вие дрехите си как шиете? Първото нещо модата какво трябва да направи? Преди време, модата беше да си турят колани, тъй ги правеха, че се оплакват. Най-първо трябва да имате една кройка за тялото и тази кройка трябва да съответствува на линиите на тялото. Някой от вас нямате талия. Някой брат се изкривил, няма талия. Някоя сестра няма талия. Има една линия, която природата обича. Едновременно ще мислиш за центъра на Слънцето и за центъра на Земята. И така като се поставиш, ще имаш един перпендикуляр. И тогава трябва да знаеш, разумният свят от този перпендикуляр накъде се намира, Божественият свят накъде се намира, ангелският свят накъде се намира и човешкият свят.

Графически да ви представя този перпендикуляр. Тази крива линия е Божественият свят, мяза на една гъба това (б). Това е ангелският свят (а). Това е човешкият свят (ч). Това са скици. От тази скица ще излязат ръцете. Когато ние искаме да имаме отношение с ангелския свят, ще вземем само за гърдите, а главата горе, това е Божественият свят. Ти си едно заведение. Най-голямото заведение със своите апарати. Като влезеш, трябва да знаеш всичките апарати, да знаеш как функционират. Ти с тях ще живееш няколко хиляди години. Щом не знаеш как да живееш, ще те уволнят от това заведение, и ще те изпратят да учиш. След туй ще те пратят на Земята и ще ти дадат друго заведение. След туй пак ще те уволнят.

Та рекох сега, има една мисъл, да може човек да схване в дадения случай, най-мъчното да си представите в духовно отношение, какво представяте. Ти като човек ще се познаеш, ако влезеш в най-големите противоречия в живота и не се измени този ум, твоето сърдце, твоята воля, ти си човек. Ти си в съблазън, при най-големите противоречия не те занимават. Какво ще ме съблазняват мене стотина хиляди лева, на един бедняк, когато аз разполагам с несметни богатства. Аз ще взема от моята каса и ще туря още толкоз в неговата. Какво може да ме съблазни? Картината на един художник на Земята, когато имам такива картини? Аз може да рисувам по-хубави. Как може да ме съблазнява да я взема? Щом ти се съблазняваш, съблазънта показва, че ти си на ниска култура. Щом ти завиждаш на хората, ти си от нисша култура. Щом ти мразиш, ти си от нисша култура. Каквито и да са отрицателни черти, които ти имаш, показва, че си от нисша култура. Ти не може да прогресираш. Като ти си от висша култура, като видиш картините на този художник, ще пожелаеш да нарисува още по-хубави. Като видиш един хубав, красив човек, ще кажеш: „Аз бих желал още по-красив да е. Аз не бих желал да бъда красив като него.“ Че аз съм бил в света, всичките тези картини на художниците аз не мога да ги туря даже в кухнята си. Какво ще ми разправят за линии. Туй не е художество, разбирате ли? Аз, ако бих имал една от тях, не бих я турил в кухнята си, но тук ги държим в училището вътре. Те са отлични тук, какво ще ми разправяте?

Че линията на Христа била... Сега една опасност има, че понякой път учениците се научават да говорят такива волности, като учителя. Той говори силно, иска да ги наплаши и те се изплашат, но те се втълпят в тяхното съзнание. И те започват да налагат своето. Има една опасност в живота. Искат някой да бъдат религиозни. Опасна работа е да бъдеш религиозен. Искат някой да бъдат духовни, опасна работа е да бъдеш духовен. Искат някой да бъдат светски. Опасна работа е да бъдеш светски. Искат някой да бъдат богати. Опасна работа е да бъдеш богат. Искат някой да бъдат силни, опасна работа е да бъдеш силен. Кое е безопасно, кажете ми? Всичките са опасни. Безопасно е да знаеш. Знанието е да знаеш тази опасност и да знаеш как да я поправиш. Опасна е змията, когато не знаеш как да я пипаш. Една змия, аз не я пипам лятно време, аз я пипам зимно време, тогава е безопасна, а лятно време седя надалече от нея. Зимно време се приближавам, мога да я пипна навсякъде, накъдето и да е. Всеки човек, пипайте го, когато е зимно време, а не лятно време. Всички вие сте майстори да пипате лятно време.

Тогава казва, и на Изгрева ми разправят, че на полянката се наплодили змии и един тамън заспал, щяла да го ухапе пепелянка. Много змии има, може някой като ходи да го клъвне. Защо се наплодили змиите? Да станете по-умни. Всичките змии дойдоха и казват: „Не сте толкоз умни.“ Бъдете умни като змиите. После трябва да бъдете твърди като камъните. Между камъните ходят змиите. Но туй сега не е повод. В туй няма никакво изкуство.

Сега на сестрите ще ви дам един модел за мода. Сега тъй както сте облечени, жените ставате за много хубаво представление. Бихте спечелили много пари да ви преставят като сатири, но за жени не са хубави. Никак дрехите ви не са хубави. Пък и за мъжете и за тях не може да станат. Те мязат като кюнци, на нищо не мязат. Това са външни работи. В нашите мисли, в нашите чувства и в нашите постъпки, има същите кройки. Вие отивате в един свят, няма да се минат 20-30 години, ще идете в един свят. Кое е онова, което ще ви препоръча. Вие някой път искате да се спирате, искате да живеете добре. Хубаво е това. На Земята може да живееш добре само при какви условия? Аз да ви кажа. Ако Бог е обърнал погледа си към вас, ако ангелите са обърнали погледа си към вас, ако всичките хора са обърнали погледа си към вас, вие може да живеете добре. Вие може да живеете живот, какъвто искате. Ако Бог си гледа своята работа, ако ангелите си гледат своята работа и хората си гледат своята работа, вие ще минете един обикновен живот. Туй да го знаете.

Сега ще запитате: „Как да се обърнем?“ Вие искате да ви застави някой. Няма какво да ви заставят. Но вие ще излезете, ще се поставите в такова положение, че Господ да ви вижда, Господ обича да гледа красивите работи. Когато Господ види, че ти имаш желание да правиш Неговата воля, Той ще обърне внимание на тебе. Когато ангелите видят, че ти правиш всичко, както е волята Му, спират се. Когато добрите хора видят, че правиш онова, което те правят, спират се. Прави онова, което Бог прави. Прави онова, което ангелите правят. Прави онова, което добрите хора правят. Туй е без разлика. Не си мислете друго нещо. Може да бъдете ученик. Може да бъдете някакво божество. Каквото и да си, законът е един и същ, няма отстъпка. Няма да мислите, че някой ще мине тъй.

Някои мислите, че Господ е милостив. Господ е милостив за художниците. Работите вървят по заслуга. Заслугата е закон на кармата. Ти заслужаваш, понеже като направиш някаква услуга, дойдеш при мене, уважение и почитание имаш, то е заслуга. Понеже някога си ми направил някаква услуга. Но представете си, че ти на мене нито добро сте направили, нито зло сте ми направили. Дойдете при мене, вече от мене зависи. Не е по заслуга. Вие ще ме познаете, аз какъв човек съм. За другите закон, принуждение. Тогава аз като човек трябва да се проявя. Как трябва да се проявя при вас? Аз ще се проявя повече отколкото вие заслужавате. Ако е за заслуга, аз ще ви държа само един ден. За заслуга аз ще ви държа в дома си най-много три деня, пък ако е по достойнство – само половин ден. Пък, ако е за най-голям талант, ще ви държа само половин час. Защо е така. Че ако вие сте талантлив, няма какво да ви държа, даже половин час е много. Талантливият човек трябва да работи, пък като дойдете, че нищо не носите, три деня може да стоите. Вие имате всичкото мое разположение.

Та рекох сега, отнасяйте тия неща. Какво отношение ни трябва. Отивате при Бога, вие казвате: да бъда праведен. Вие искате да заслужавате, че като идете по заслуга. По заслуга Той колко ще ви даде? Той по заслуга ще ви даде три деня. Три деня знаеш колко са, това са три години. Три години ще седите при Него, след туй след три години, във вас ще се зароди желание да ви прати Бог. След три години ще ви даде свободен билет за пътуване навсякъде. Обширно е Неговото царство, за да се учите.

Та сега намислете кой от вас какво изкуство иска да учи. Каквото сте учили, то за вас да остане за сега. То си е хубаво. Новото изкуство, което ще учите, то ще бъде от съвсем друг характер. Нали някой от вас, който иска да учи новото пеене, не като онзи българин. (Учителят изпя горното „до“ и долното „до) Какво различавате? Каква разлика има? Аз имитирам точно тъй, вие нямате ухо. Ухото трябва да се развие. Като вземеш един тон, паметта трябва да се яви. Аз пея и свиря. Някой път свиря си една минута, 5-6 минути. Има нещо, което може да се корегира. Аз като пея, търся тон да има. Аз се корегирам. Най-първо да ви дам правило. Ако вие не може да влезете в музикалния свят да слушате, първо трябва да слушате. След като си слушал дълго време, ще направиш един опит. Туй, което си слушал, ще видиш може ли да го копираш. Законът е все същият, дали ще пееш дали ще свириш, дали ще рисуваш, дали ще говориш, дали ще мислиш, дали ще чувствуваш, ти трябва да видиш нещата. Всичко трябва да се види, ама не тъй, както вие искате. Тъй както вие мислите, нищо не може да се придобие.

Някой казва: „Къде е оня свят?“ Като идеш до Витоша, то е оня свят. Или да ви заведа на Хималаите. Когато разправят за адептите в Индия, те са из Хималаите. Някой местности красиви, все трябва да има някой обект, място, където човешки крак не е стъпвал нито птици, нито бръмбарчета. В тия места не трябва да има никакви бубулечици, никакви организми, които оставят излишеци по земята. Ще се намерите в един свят, дето няма никакъв органически живот, а съществуват човешки същества. Тия същества, като живеят на своето място, някой път се набират известни излишеци, те слизат в човешкият свят, остават своите излишеци и пак се качват горе.

Та вие искате да чувствувате. Страданието е път, по който влизате долу, в нисшите светове да оставите вашите излишеци, вашите нечистотии. След като се освободите, ще се качите горе. След като се освободиш, качиш се, защо страдаш? Да оставиш нечистотиите, той е закон необходим. Ти не можеш да оставиш тези излишеци и тези излишеци горе. Но ти ще слезеш долу да ги оставиш. И като се върнеш, да не носиш голям товар.

Та в света има една философия, за страданията. Колкото и да ви обяснявам защо са страданията и защо са добрините, всичко туй е хубаво наредено. Сега вие седите и очаквате един ден да дойдат да ви вземат, да ви занесат на Небето, да ви свирят, да ви пеят и да ви забавляват там, а вие да не вършите нищо. След туй мислите да си имате една къщица, да се ожените, да си имате деца, хубави работи са те. Ако ти имаш жена, ти ще си навееш беля на главата. С тази жена и с тия деца, ти ще си навееш беля на главата. Какво правите вие с вашите деца. Туй вашето дете не е поумняло. То не е на място. Учили са го, но не са го научили. Казвате: „Да се оженим.“ Нямам нищо против жененето. Но твоята жена трябва да бъде съзнателна* и мъжът и трябва да бъде. Искаш да имаш приятели, същият закон. Или искаш да бъдеш [писател], да напишете една книга. Вие си създавате злото за себе си. Вие като изнасяте една книга, вие виждате лошите работи. Тогава какво ви ползува? Не бързайте да пишете, да се запознаете, като излезете в света, вие трябва да представяте нещо, да има какво да види света. Някой от вас много бързат. Духовните хора искат да бързат. Запример вие много бързате да дойдат и да видят нашите упражнения. Тези хора развалят нашите упражнения. Вие сте небрежни, аз не искам да гледам нито за музиката, нито за упражненията. Някой се спрял и гледа. Той ще гледа, че ще вземе упражненията. Ако искате за света, може да излезем и да направим едно упражнение. Един ден ще излезем. Дайте на София един спектакъл, но тъй както ги правите, няма нито такт, нито ръцете отиват както трябва.

Аз да ви представя. (Учителят показва.) Това не е упражнение. Ти туряш ръцете си настрани или в дясно или в ляво. Как трябва да ги туриш? Вие като правите упражненията, не мислите. Краката и ръката трябва заедно да вървят. Туй значи човек да бъде господар. Всичките мускули трябва да бъдат едновременно под контрола на вашата воля. Ако вие се научите да контролирате вашите мускули, вие може да бъдете господари на съдбата. Тия упражнения трябва да се правят правилно. Сега, ако вие ги правите добре, аз нищо няма да придобия. Тия работи ги правите за себе си. Те ще бъдат полезни заради вас. Когато се правят упражненията, някой от вас бързат. Даже сега в упражненията, някои от вас идвате от страх на упражнения. Някой път не искате да дойдете на упражнения, казвате: „Не ми трябват.“ Никой никого не задължава, но ти ще кажеш на себе си, ако ти считаш едно упражнение, че трябва да го правиш за Бога, стани, че го направи заради Него. И после трябва да се координирате. Събирайте се хармонично, не с когото и да е. Най-първо направи едно упражнение с един, когото обичате, никога не правете упражнение с един, когото не обичате. Две сестри, някой братя гледам, не си координират. Братът гледа малко сестрата, смущава се от нея. Нито сестрата трябва да смущава един брат, нито един брат трябва да смущава една сестра. Трябва разумност в тази работа.

Ако вие в една окултна наука не може да преустроите вашето тяло, ако вие не може да преустроите вашите ръце, ако вие не можете да преустроите вашето лице, не можете да преустроите вашите крака, за в бъдеще, тогава е безполезно. Защо ще ходите в училището? Или защо ще служите на Господа, ако нищо не можем да придобием?

Когато идем в Небето, и в Небето ще бъде същото както тук. Пита бащата за дъщеря си като се ожени как е, поспива ли, много късно става. Нито ядене прави, нито огън наклала. „Тя у нас все така, за да не се измори, значи не се е изменила.“ Момата, каквато е при баща си, такава е и при мъжа си. Някой ще каже ще се измени. Каквито сме при Бога, такива ще бъдем и при ангелите, такива ще бъдем и при хората.

Най-първо всички вземете едно правило: Трябва да изменим абсолютно живота си. Не пред ангелите, пред Бога. Всички трябва да имате само едно правило, да направите нещата тъй, че да остане Господ доволен. Като правиш упражнения да ги правиш за Бога. Молиш се или каквото правиш, рисуваш или пееш, каквато и да е малка работа, в ума ти да седи, че туй нещо го правиш само заради Господа. И като правиш тази малка работа, да останеш доволен. Не да кажеш: „Що ще ходя да си губя времето?“ Взел си стомната и казваш: „Защо ще ходя да нося вода? Аз на какво замязах. Аз съм свършил училище, аз съм свършил университет, аз ли ще нося вода?“ Значи, ако вземеш малката стомна и идеш на чешмата, ще ти падне ехтибаря, достойнството пада. А той седнал с бирената чаша, запалил цигара, достойнството се подигна, туй не го унижава. Така не се мисли. То унижава човека. Тогава вземи една стомна, направена от злато, вземи златна стомна, та като видят стомната да лъщи.

Поне сега искам да се яви във вас желание по-високо, вие сте станали много обикновени. Аз като говоря, казвате: „Тия неща ги знаем.“ Тия упражнения, като ги пеете, от ден на ден вие ги изглаждате, музиката се изглажда. Така се изглажда, че аз не може да ги позная. Не се свири тъй, не се упражнява тъй. Защото в упражнението, ако един ритмус, онези, които са нагласили упражненията, щом няма движение, не може да плащат нищо. Може да биеш барабана, но никой не плаща. Може да пишеш, никой не плаща. Тогава ще помислиш. Ако нещата не правим хубаво, както Господ иска, нищо няма да придобием. Ние сме дошли да служим на Бога. Вие сте Му служили досега, но по нов начин да бъде, но по нов начин да бъде Неговата воля без никакви противоречия. Волята Божия трябва да се изпълни! Тя трябва да бъде един разумен живот.

Три елемента трябва да легнат в изпълнението на Волята Божия: Трябва да действува Любовта, трябва да действува Мъдростта, трябва да действува Истината. Да се изпълни Волята Божия, съобразно онзи велик закон на Неговата Любов, съобразно с онзи велик закон на Неговата Мъдрост, съобразно с онзи велик закон на Неговата Истина. Туй е без разлика на всинца ви.

Какво мислите вие за себе си! Тъй както вие мислите за себе си, пет пари няма да дадат за вас. Две стотинки и половина няма да дадат. А пък Господ само ще се поусмихне, вас като ви види и ще каже: „Дайте му един долар да си върви“.

Станете.

Тайна молитва

12 година
45 лекция на Общия Окултен клас
26.VII.1933 г. сряда,
Изгрев, София

Новите положения на живота
Мисловата централа

Добрата молитва

Ще говоря върху новите положения в живота. Има стари положения, които не са научни. В отделните хора, те остават като карма. Кармата е обяснение на старите положения, неусвоените, неизвадена поука. Те образуват човешката карма или кармата на всеки индивид. Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал. Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът. Казва някой : „Аз съм човек.“ Може да казва така, но човек е туй, което мисли. Трябва да се определи посоката на мисълта. Да мисли човек той трябва да има седем качества, които определят неговата мисъл. Аз сега няма да говоря за тях. Седем качества има, ако те не съществуват в човешкия ум, то човек не е човек, не се проявява.

Следователно може да липсват не седемте качества, може да липсват някога няколко, но достатъчно е да липсват няколко качества, за да се създадат ред страдания в живота. Ред нещастия в живота. Човек може да пита защо се е случило това страдание. Може да се обясни, и разумно може да се обясни. Тъй, както сега ги обясняват, то не е обяснение, те създават по-големи противоречия. Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват. Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем?“ Ще живеете пак по същия начин. Новите положения изискват съвсем друго. Ако ще повтаряте старата история, то е пак... не е нова история*. Ще напишеш същата история. Да имаш едно нещо седем пъти и сто пъти, прогрес няма.

Запример едно изречение може да го пишете, да напишете буквата „А“ веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти. Може да я научите да я пишете много хубаво, но ще дойдете до едно положение, трябва да минете. „А“-то в български, ако искате да знаете, е човек застанал на краката си, готов да тръгне на някъде. Това е „А“-то. Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията. „З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн. И тогава имаме котва или ченгел*, с който може да се извади нещо. Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече. Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи. Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека. Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока. Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота. Всеки човек, който има определена посока, той има аз. Животните нямат аз, защото нямат посока. Едно животно защо пасе? То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно. Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение. Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата. Морето се вълнува. Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра. Само вятърът вее. Веенето е качество на вятъра. Бълнуването е качество на водата. Растенето е качество на растенията. Какво нещо е мисълта? Качество на човека е неговата мисъл. Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи. Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание. Може да се говори за нещо, което не може да видиш. Тогава не може да си представиш въображаемото. Запример, не може да си представиш какво нещо е човешкия ум. Не може да си представиш човешкия ум. Ти може да мислиш в неговите проявления, но в същината не може да опишеш ума. Понеже да опишеш ума, то значи да го измениш. Ти си ум, ти не може да обгрнеш себе си.

Рекох, имате права линия. Колко качества има правата линия? Правата линия има две качества: може да бъде дълга и може да бъде къса. Но тя не може да бъде по-дълга, отколкото трябва и не може да бъде по-къса отколкото е. Тя е еднакво къса, тя влиза на дължина в едно поле, което е широко. Тя има и широчина. Линията има в широчината си и дължина. По какво се отличава тогава широчината? Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина. Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина. Казваме: широчина на мисълта. Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет? Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу. В дебелината може да има дебелина и височина. Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу. Казваме: дълбочината на небето. Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос. Има височина над нас, няма дълбочина над нас. Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме. Това небе не е това, което ние разбираме. Сега това са елементи. Всяка мисъл може да бъде праволинейна, когато се движи в една посока. Тогава тази идея може да бъде кратковременна или дълговременна. Някой идеи дълго време остават, някой са кратковременни. Не, че те изчезват.

Представете си, че вие сте в един свят, дето имате точката A. Представете си, че в тази точка се пресичат хиляди кръгове. Представете си, че тия кръгове представляват живи светове, там дето се пресичат във всяко пресичане, във всеки възел във вашия свят ще ви хрумне една идея. Но тази идея не е ваша, тя иде от един свят извън вас, който пресича. И според силите, които действуват в този свят, зависи, колко време ще може да пребъде във вашия ум. Роди се да кажем известна мисъл, преседи няколко минути, един час, или един ден и след туй тази идея във вас изчезва. Вие не може да си обясните откъде дошла. Не се знае, идеята изчезнала. Идеите са като кометите, които пресичат орбитата на Земята и после пак се изгубват в пространството, може би след 10 000, 15 000 години пак да се яви.

Рекох някой път във вас ще се явят религиозни мисли. Ще кажете: „Това са отвлечени работи.“ Не, този свят, дето съществуват, той е свят на разумни същества, с известен манталитет. Някой път те пресичат нашия свят и когато го пресичат, заражда се у хората желание за духовно разбиране. Според възрастта някой разбират едно, някой разбират друго, всеки според силите си, които имат, те така разбират този духовен свят. Някой ще говорят за Бога. Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа. Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея. Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората. Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш. Трябва да знаеш, че има Господ. Тогава тази е проста идея. В тази смисъл Той Господ е тук. Че има Господ, има. В София като идеш, такъв Господ, на всяка улица може да те хване този Господ.

Сега трябва да имаме една ясна представа за нещата. Вас ви предстои една задача, вие носите много неща, които не са уяснени във вас и вие мислите, че са ваши. Запример във вас има желание да ядете, казвате: „Аз съм гладен.“ Но ако останете някой път сам, не зная дали тъй ще ядете, както ако се намерите между хора, които здраво ядат, без да ти се яде, ти сладко ядеш. Някой път, ако се намериш между болни хора, които едва си отварят устата и ти започваш да ядеш като тях. Най-първо трябва да имате ясна представа какво нещо е яденето. Яденето в същината си, в своята дълбока същина представлява една възможност за усилване на живота. За да се укрепи у нас животът, ние дишаме. Дишането ще употребите пак за живота. Ние ходим, движим се, пак ще употребим, за да се прояви животът.

Може някой да пита: „Какво нещо е животът?“ Какво се подразбира, какво нещо е животът? Най-първо животът не е нещо материално, но животът е проявление на една същина по-висока от самия живот. Животът е проявление на Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е проявление на Духа. Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът. Те са идеи, които стоят в нас смътни. Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога. В евреите думата Бог съдържа три принципа. Първата буква означава онова начало, което твори. Второто начало в думата Бог на еврейски иска туй, което съхранява нещата, оставя ги да израснат. Третото начало е туй, което пази равновесие. След туй второто начало пак се проявява.

В български думата Бог, Б-то означава, то е началото на нещата. Тогава имате О-то, което означава всичките възможности. В български под Бог разбират туй, което се проявава. У египтяните обаче, тяхното разбиране е съвсем друго. Египтяните са имали тази идея. Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх. Това ние го наричаме И. Това е тяхната идея. Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва. По-материалистическо схващане. На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя. Като дойдете до англичаните, те разбират друго. Те разбират плода. Какво означава плода. Туй, което дава плод за ядене. Господ е туй, което дава папо, хляб. То е сега едно съвпадение. Българинът разбира туй, което е посято. Египтянинът разбира туй, от което излизат нещата. Англичанинът разбира туй, което дава хляба.

Сега те са три разбирания за идеята на Бога. Но Бог е нещо неопределено в дадения случай. Не задържайте тази същина. Вие като говорите за Бога, трябва да разбирате себе си. Вие не отделяйте Бога от себе си. Себе си вън от Бога е идея неразбрана. Вие вън от Бога не съществувате, нямате съществувание. Ти, когато казваш: „Какво нещо е Господ,“ ти го туряш вън от себе си. Ти питаш: „Какво нещо е Господ?“ Попитай се какво нещо си ти. Ти този въпрос не го разрешавай.

По какво се отличава човек в дадения случай? По какво се отличава един човек от друг? Запример, когато някой хора се намират в един сън, едно слушат..., едно събрание, едни слушат, а други не може да чуят. Как ще обясните това? Единият не може да слуша, като говори, казва: „Тази работа не ме интересува.“ В каквото и да е събрание, ако този сказчик... ако ти мислиш и говори онзи сказчикът, каквото говори, ще те интересува. Но ако и двамата, които слушат, единият е ангажиран със своите чувства, ако този сказчик не хвърли някой мисли, които носят чувствувания, речта на сказчика не го интересува. Същественото в едно събрание е: чувствата трябва да дойдат отпосле. Човек не трябва да се афектира, човек трябва да мисли. Ако човек се научи да мисли, той ще развие своите чувства. Ако се научи добре да чувствува, той ще разбере своите постъпки. Ако има една неразбрана мисъл, ще има едни неразбрани чувства, ще има неразбрани постъпки. И след туй в неговия живот нещата ще бъдат неразбрани, няма да бъдат тъй хармонични както трябва.

Ние, като срещнем един човек, казваме: „Аз чувствувам.“ Аз чувствувам някой хора, като ги срещна, виждам хората, че от тях излиза светлина. От главата излиза светлина, от сърдцето, от краката. Тия хора са много добри. На други хора само от главата излиза светлина, от сърдцето нещо като каша, а от краката лед. Някой като погледнеш: нито от главата излиза светлина от нищо не излиза светлина. Ще кажете: „Аз не го разбирам.“ Туй, което виждаш отвътре, е нещо... Във виждането няма какво да разбираш. Туй, което виждаш, от него ще научиш. Хиляди години хората са виждали и са разбирали природата и едва в най-новите времена се силят да покажат, какво нещо е светлината. Трептенията, това са възможностите, в които светлината се проявява. Но светлината не е трептение сама по себе си. Трептението е условие. В туй трептение в този трепет не може да се проявиш, в светлината има движение, но самата светлина не е движение. Рекох, светлината се образува тук. Има една светлина, която се образува на Земята. Тази светлина, нашата, която имаме на Земята, тя не съществува в пространството. Тя е приспособена само заради нас. И следователно вземете електрическата светлина, която имаме, тя е доста груба. Даже откак влезе електричеството в употребление, зле влияе на човешките очи. В светлината трябва да има известна мекота. Даже пречупването слънчевите лъчи – набира се известна прана с известни органически утайки и вещества, тогава тия вещества правят пречупване и денем, като те напече слънцето, неприятна ти е тази светлина. Някой път става особено пречупване и ние се намираме в особено положение. Тази светлина, като мине през облаците, има нещо неприятно. В дадения случай, какво трябва да правим? Ако е лятно време, ще избереш една хубава сянка на една круша ще седнеш под нея, че тия листа като трептят, отнемат донякъде, тонират. Това са практически изводи.

Или някой път срещнете един човек, който със своята светлина може да внесе известни пертурбации. Този човек не иска да ви направи никакво зло, но такава е неговата светлина, така остаряла. Вие ще намерите някое дърво, някоя круша, да знаете да смекчите светлината, която излиза от него. Тия хора, които носят светлина, не са опасни. Казват: голямата светлина ослепява човека, т.е. спъва ги да мислят, сплашва ги. Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина? И двете са потребни. Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина. Тъмнината не е лошо. Седем часа в живота ти трябва да има тъмнина, да си починеш, по възможност най-малката светлина, която да не дразни твоя мозък, да не дразни чувствата ти, да не възбужда, да не образува ненужни образи в ума. Ти седнеш вечерно време и мислиш всичките си търговски работи, които имаш. Или ако си ученик, мислиш за всичките ненаучени уроци. Ще се осакатиш.

За да научиш един урок, не се изисква дълго време, стига да имаш памет. Паметта това е пълен трансформатор. Има няколко трансформатори. Музиката е на второ място, дето трябва да се спреш. Има четири, пет трансформатори. Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало. От него ще извадиш един извод. Човек, който няма памет, то е нещастие. Не само да помниш лошите работи, то е нещастие. Защото някои хора помнят само лошото, някои помнят само доброто. На паметта всичко да е отпечатано. И тогава ще разгледаш, защо тук така е станало.

Вие като заминете в другия свят. Що е другият свят? Другият свят е свят, дето ще се разшири човешкото съзнание. В другия свят ще стане обратното: твоето минало ще стане настояще. Когато хората заминат в другия свят, ще се намерят в едно чудо. Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката. Ако разбираш, погрешката не се дължи само на един човек, тя се дължи на хиляди фактори, които са влезли от миналото и настоящето. Не е лесно човек да се справи със своето минало. Рекох, ако ние разрешим онова, което е скрито, ако разрешим ние да служим на Бога, може да се справим с един много важен въпрос. Ние в света сме в един свят, дето хората може да си уредят живота не по човешки. Светът е в зависимост от един друг свят.

Вземете сегашните хора, веднага искат да разрешат икономически въпрос, колко злато има. Но златото то е само като една разменна монета, богатство. Богатството на един народ не зависи от неговото злато, което той има. Зависи от производителната сила на земята, както произвежда и от онази производителност, която има в самите хора. Това е разумността. Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни. Запример сееш, нищо не произвеждаш. Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда. Питам тогава: онази ценната земя, която много произвежда и онази, която нищо не произвежда, цената една и съща ли е? – Не. Декарът на едната може да е 20-25 хиляди, а на онази непроизводителната може – 100 лева декарът. Питате защо е така? Защото тази земя нищо не произвежда.

Ние сме ценни в света дотолкоз, доколкото произвеждаме. Ти си ценен, доколкото ти произвеждаш. Твоята производителност после може да влезе във връзка с производителността на другите хора. Има един закон. Производителността на единия се съединява с производителността на другия. Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока. Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река. Ако кажем, че мисълта е тази река. Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички. Те са си вложили капитала в нея. Тази голямата река нищо не е направила сама по себе си. Тя прави само това, че събира капитала на всичките тия. Къде го носи? В голямото море, донася и изгуби се този капитал.

Сега ще минете от механическите работи към разумните работи. Тази река сама по себе си нищо не обяснява. За нас реката е важна дотолкоз, доколкото може да застане като обяснително средство за вътрешния живот. Човешката мисъл създава реката. Човешката мисъл създава водата. Човешката мисъл създава земята. Човешката мисъл създава планините. Не, че сегашния човек, но онзи първият човек, разумният човек, той е създал планините. Той имал цел, като създал планините. Той имал цел, като създал моретата, като създал реките.

Ние сега не разбираме. Ние се спираме върху закона: Който има повече от тази земя, ние делим земята. Не е лошо, че делим, но в природата има един закон турен. Но всичките хора не са лакоми еднакво. Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример. Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън. Вие ще кажете, че кокошката е щедра. Ни най-малко не е щедра. Кокошката не мисли за утрешния ден. Тя казва като турчина: „Аллах керим.“* Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден. Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли. Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали. Един банкерин е една катерица, а един бедняк е една кокошка. Той рови, когато имал хубавите условия. Кокошката казва: „Пак ще дойде.“ Богатите условия само веднъж идат. Кокошката, като се качи на някое купище жито, като са го овършали, и там рови. Кокошката ще се качи на купа и пак ще рови.

В човека има едно чувство, едно получувство или полуспособност. Туй, което човек е придобил, да го спести някъде. Някой път туй чувство може да стане анормално. Следователно от тази анормалност се ражда кражбата. Има хора, които обичат да скътват чужди работи, от тук вземе чужди работи, оттам вземе. Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата. Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват. Скътва за 10-20 години. Катерицата може да скътва толкоз много, че и за 100 години, пък тя сто години няма да живее. Ако скътваш за една година, разбирам. Но ти нямаш право да скътваш за 10 години, за една година може да скъташ, понеже за една година имаме условия да сеем, да произведем. Следователно за една година трябва да мислиш, а следующата година, тя пак ще промисли за себе си. Не за един ден, за една година.

Сега, по този начин ако мислим, добрите хора в света, аз ги наричам разумните хора. Лошите хора, като се съберат, рушат. Тази почва не е производителна. Тогава няма какво да се караме с непроизводителната почва и ние ще оставим непроизводителната почва, а ще сеем на производителната. На непроизводителната ще турим тор и тогава ще сеем. Така е правила природата. Тя е турила с хиляди години тор на тия каменисти места. Те първоначално са били непроизводителни. Когато се е изтеглила водата, останала сушата и хиляди години на непроизводителните места постепенно са дошли растенията, които изгнили, оставили своите останки и се наслоила една утайка, и почвата станала производителна. Същият закон е и с човека. Трябва да се напластят известни наши мисли, чувства и желания в човека, за да бъде той производителен.

Та рекох, сега ние се [намираме] в противоречие с нашето минало. Туй го наричат наследствено. Туй е вярно, но какво ще направим с възможностите на човека. Аз да ви дам едно обяснение. Отиват двама души при един здравеняк, но беден човек. Той седи и не може да разреши въпроса. Единият има да взема от него, а другият имал да му дава. Намират го и казват: „Много си се замислил. Не знаеш ли, че има да ми даваш?“ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница. Махни се, казва, ще ме накараш!“ Идва другият потупва го по гърба и казва: „Остави се, аз ще уредя тази работа. Не го смущавай.“ Този човек казва: „Той трябва да ми плати.“ Другият казва: „Имам да ви давам 10 хиляди, аз съм забравил. Ще ме извиниш. Преди 15 години от тебе ги взех.“ Изважда парите и ги дава. Ще вземеш тези пари и с това ще си уредиш работите.

Питам сега: кой човек вас ще ви бъде приятен? Който има да взема от вас и той има право, но той е намерил най-лошият случай. Той не е благоразумен човек. Онзи идва да ти помогне. Кой ти е приятел? Аз взимам сега в много реалистична форма. Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как. Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе. Може да ти е взел 1000 лева, с лихви станали 10 хиляди лева, взел е всъщност хиляда лева и турил още 9 хиляди. Ето несправедливостта – ние искаме да турим най-голямата лихва. Знаете ли какво е лихвата в природата? – 5 стотинки за 100 години е лихвата на природата и ако се е набрала, тази лихва показва колко немарливи сте били, отлагали сте, отлагали сте. Насъбрала се тази лихва и тогава идват големите нещастия, които ни сполетяват на Земята.

И сега цялото човечество влиза в една област няма да остане никой. И богати, и сиромаси, и владици, и попове – еднаква участ ще имат всичките. Всички ще бъдат стопени, като восък прецедени. Нито попски глави ще останат, нито владишки глави, нито богатски, нито сиромашки. Богатите мислят за богатството, сиромасите мислят за сиромашията и всички треперят. Не е в това. Ние сме пренебрегнали закона на живота. Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият. Не, да сме богати, но трябва да живеем. Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо. Няма богати хора в света. Богатите хора те са хранилища, банкери на природата. Те трябва да отворят своите каси. Ние сме длъжни да направим сиромасите богати. Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича. Добрият човек трябва да бъде това. И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него. Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете. Аз ще ви дам едно правило. Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала. Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила. Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма. Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете. В природата съществува един закон. Някой едва 30 килограма може да вдигне на гърба си, а иска 100 хиляди лева, а нему се падат 20 лева. Така прави природата. Ще те тури на изпит какво може да носиш, какво може да реализираш и тогава ще ти даде. Колко хора има, които не са взели богатство, условия нямат, това нямат, казват. В нас седи едно криво разбиране, което ние сме придобили от миналото и още не можем да се справим с него.

Та рекох, когато човек е сиромах, много лесно влиза в положението на сиромасите хора. Но, когато е богат, никак не може да влезе в положението на сиромасите. Срещал съм бедни хора, които влизат в положението на богатите, които са закъсали и са фалирали. И съм срещал богати хора, които влизат в положенито на един беден. Като види някой на пътя и види, че е дошъл до едно място да направи някое престъпление казва: „Ела с мене. Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия. Какво ти трябва тебе? Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем. Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими. Хлябът е необходим. Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром. Само хлябът е, който го нямаме даром. И всичкия спор е само за хляба. Рекох, трябва хора в света. Богатият човек като ви срещне, каже сладка дума, една разумна дума и замине. Той не само да каже една сладка дума, но да осребри думата си.

Аз ще ви приведа един пример. Какво значи осребряване. Преди повече от 50 години във Варна един българин, който свършил по музика на запад. Върнал се във Варна. Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят. Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава. Той бил много честолюбив, останал без петаче. Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл. Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение. Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие* и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша. Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение. Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него. „Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже. Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите. После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън. Но аз отнех всички подозрителни писма и ги изгорих.“ И казал на пашата: „Оставете този човек, той е добър човек, няма нищо лошо.“

Прави доброто навреме. Прояви своята доброта навреме, защото тази доброта един ден ще ти бъде в услуга. И ние трябва да проявим своята доброта или онова, което в нас е заложено. В природата туй, което сме наследили от нея, да проявим, своята доброта, понеже, като я проявим, ние сме във връзка с нейното съзнание. Като проявим своята доброта ти си радостен, ти си във връзка с всички хора в света.

Рекох сега, ще оставите вашите минали възгледи, вашите вярвания. Те са хубави, детински работи. По-рано са били полезни във вашето детинство. Количката е била много хубава. Колелата са били отлични. Но сега сте големи, тази количка не ви е потребна. Пелените бяха много хубави и повоите* бяха хубави, но сега са непотребни повоите. Повоят може да ви стане един хубав пояс, а пък вашите пелени може да ви станат наметало. Аз виждам, от пелените сте направили наметала, вие носите шалове. Това са вашите пелени. Хубаво е човек да има шал, да си спомня своето детинство. Ще кажете: „Едно време, като бях дете, така ме опасваше майка ми. Сега няма да ме опасват, за да не ме спъват.“ Но сега свободно ще носите пелените. От нашите детински идеи ще направим нещо, което да ни послужи.

Настоящето е необходимо. В настоящето е необходимо едно качество: давайте свобода един на друг. Ето аз какво разбирам: Ако сте в едно събрание или някъде другаде, не се сгнетвайте, да се притискате един до друг, но оставете половин метър да има разстояние. Или като легне човек, не отивайте да спите близо до него, но 10 души място да остане, да легнат. Спи някъде, не да го мушкаш. Свобода да се даде в своята мисъл, да седне човек и да мисли. Не казвайте, че неговата мисъл може да повреди. Повреда може да стане при специфични условия. Човек става обикновен при дадени условия. Ако оставиш човека с неговата първична природа, човек е добро същество. Но, ако малко го бутнеш, съвсем се изменя неговото естество. Малко го бутнеш, веднага се измени. Най-хубавото нещо е никога не бутай човека. Онзи човек, който не мисли за тебе добре, остави го, не го смущавай, не искай да привлечеш неговото внимание. Защото ако ти привлечеш неговото внимание, ти ще си създадеш едно зло на себе си. Радвай се, че той е занят с една работа.

Малките деца си играят, правят си къщи, бият се. Майката, накара ги с пръчката да влязат в къщи. Погледнеш туй дете – творческа сила има в него, вземе да руши. Бутне това, бутне онова, счупи някоя паница, чаша, направи пакост. По-добре да си играе там отвънка, отколкото отвътре да прави пакост. Проводи го в гората. Казвате: „Мечка ще го изяде.“ Не зная сега, мечка дете като срещне, не го яде. Ще го помирише и ще замине. Възрастен ако е, може да го изяде, но дете не е имало случай. Има изключения в змиите. Някоя змия се доближи и го ухапе, но причината е съвсем друга, тази змия е под влиянието на човешко същество, което и е внушило да иде и да ухапе. Змията сама никога не напада. Една змия, под влиянието на човешкия ум, влиза и може да те ухапе.

Веднъж минавах тук из Борисовата градина. На пътя слушам едно съскане, гледам изпънала се една змия, аз се спрях, погледнах я, тя изплези езика на вън. И казва: „Не мисли зле, препичам се, но да не ме сгазиш, тогава може да те ухапя.“ Тогава аз и препратих мисълта, рекох и: „Не може тук на пътя да стоиш. Аз съм от добрите хора. Но другите ще те претрепят.“ Рекох, тази змия на пътя беше турена, на пътя на моята мисъл, ако не беше съскала, но тя като идва със своята мисъл, вече има известно влияние, разваля магията и тя си издава гласа. Тя казва: „Пратиха ме тук. Не искам да те ухапя.“ Рекох: „Върви си сега. Онзи, който те е пратил, ще му кажеш той да ме не бута.“ Даже когато някой човек нападне, тия хора са под влияние на някой ваши врагове. Нищо повече.

Да остане сега хубавата мисъл: Човек трябва да мисли. Ние трябва да направим една мисловна централа, един водовъртеж в света. Силата на човека е в мисълта. Така се е създала вселената. Такъв водовъртеж има, творчески принцип. Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят. После ще дойдат другите проявления. Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта. Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи. Всички трябва да подкрепите. Туй значи: доброто в света трябва да се прояви. Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света. Но кой ще го направи, това механическото подобрение? Трябва да дойдат такива хора, гениални хора. Де са гениалните хора на земята? Аз съм засегнал този въпрос. Това не е гениалност. Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая. Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам. А не цял ден с мотиката!“ Казва: „Приемаш ли ме?“ – Той го приел на работа. Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи. Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях. Момчето взема и прекарва няколко игли. Беят му казва: „Както те гледам, харесваш ми се. Ти не си толкоз малък, ти знаеш тоя занаят и понеже майсторът ти закъсня – българите обичат да закъсняват, я ми скрой ти бирбучуклия.“ Изважда беят топа и го дава да крои. Той не му казва, че нищо не знае. Не иска да каже, че нищо не знае и взема ножиците, взема аршина мери – реже, мери – реже и беят, като го гледал, гледал, казва: „Туй не мяза на гащи, не те е научил още майсторът да кроиш, извинявам те, но хайде ще ми скроиш поне една салтамарка.*“ Той пак мерил – рязал, мерил и като го погледал, казал: „То и салтамарка няма да стане, но поне една тютюнева кесия ми скрой и ако не ми скроиш, тогава ще те набия.“

Не трябва да кроим там, дето не знаем. Този трябваше да каже: „Тази работа не зная, едва днес съм дошъл, не разбирам тази работа.“ Някой път ние се завземаме да кроим гащи и само разваляме плата. Правим пакост и на себе си. Първото нещо: трябва да се научим от природата на занаята на природата. Тя има всичките методи, всичките начини. И понеже живеем в нейния дом, тя ни е гарантирала, дала ни е всичко. Тя е най-добрия, естествен професор, който може да ни предаде най-добрите уроци. По-добри уроци на Земята от нея никой не може да ни даде. Като приемем нейните уроци, другите уроци може лесно да ги приемем.

Първо трябва да се образува една мислова централа. Централа, от която да се изпраща мисълта в света, тъй както светлината от Слънцето иде. Това е централа, която изпраща енергия до Земята. Така в света трябва да се изпраща човешката мисъл. Тя, като проникне в човешките мозъци, ще прояви това, което по друг начин не може да се прояви. Сега на духовните хора им липсва още едно. Те имат сила, силна мисъл нямат. Светските хора имат по-слаба воля, по-силна мисъл, следствие на това духовните хора сила имат, силна мисъл нямат. Ако те придобият и силна мисъл, Царството Божие ще дойде.

Христос казва: Вам е дадено. На вас Отец благоволи да ви даде Царството. Едно ви трябва: Мисълта трябва да се тури. Новият закон на Любовта, Любовта не може да се прояви без онази велика и мощна мисъл. Когато мисълта е мощна, тогава Любовта може да се прояви. Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви. Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта. Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна. Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници. Когато дойде човешката мисъл, тя ще изчисти дъната, калта. Дълго време трябва да тече, докато се избистри и когато се избистри, трябва да знаете, че е настанало Царството Божие. Сега водата, която тече, не е очистила дъното. Много кал се е набрала на дъното. Да знаете законът какъв е.

Една нова мисъл: Не мислете за миналото, мислете за настоящето.

Отче наш

12 година
46 лекция на Общия окултен клас
2.VIII.1933г., сряда,
Изгрев, София

Почивка

5 часа сутринта

Отче наш

Ще се спра върху работа и почивка.

Под думата работа, ние разбираме, когато умът е турен да действува. Човек да работи, неговият [ум] работи, значи да съзнаваш всичката велика работа, да твориш. Велики предприятия стават чрез работата. Туй е най-разумното, което човек може да направи. Човек не може да мисли правилно, ако не работи правилно. Работата, това е външният израз на човешката мисъл. Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно. Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце. Човек иска да почине от работата, да събере нови сили. Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място. Трябва да си почине. Но законът е такъв: Човек, който не е работил, никога не може да си почине. Който никога не е работил, който никога не е мислил, той не може да си почине. Няма какво да навеждам доказателство, да ви убеждавам. Няма какво да вярвате, да ви убеждавам в неща, които съществуват. Това е един процес, в който живеем.

Несгодите на живота произтичат, че хората са изгубили истинския път на мисълта. Изгубили са истинския път на почивката. Хората нито мислят правилно, нито работят правилно, нито почиват правилно. Някой може да каже: „Ние така разбираме.“ Не е въпросът вие как разбирате. Разбирането може да бъде илюзии. Има една естествена обстановка на нещата в света. Няма какво да се доказва кое е сладко, кое е горчиво. То не се доказва, може да се говори върху него, но ако вие нямахте туй чувство или чутие* в устата, туй чутие на ухото, с години да ви разправят какво нещо е сладко, вие нямаше да го знаете. И на едно малко дете дайте, и на един възрастен човек, и на един философ, и двамата имат усет. Философът има свое изяснение, а детето ще го счита като дадено.

Рекох сега, добрият живот, това е сладкия живот в света. Няма какво да се доказва. Казвате: „Трябва да се живее добре.“ Погрешката е там, че хората искат да ни доказват, че трябва да се живее добре. На кого може да докажеш, че трябва да живее добре? Вземете бащата и майката. Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш. Той е един вътрешен усет. Рекох, доброто ти се проявява отвътре. После вече, когато имате вече тази вътрешна опитност, отвън се изяснява. След като имаш насъбрана опитност, може да изясниш какъв резултат ще произведе доброто.

Доброто в света е свързано с човешкото здраве. Не може да имаш здраво тяло, не може да имаш отлична нервна система, не може да имаш здрави ръце, не може да имаш здрави крака, не може да имаш здрави очи, здрави уши, каквито и чувства – не може да ги имаш, ако не си добър. Ще кажете: „Ами, толкоз лоши хора има.“ Но туй е работата. Вие не гледайте на вълка, който изяда една овца, то е негова работа. Но какви ще бъдат последствията? Той може сега да яде, но трябва да работи нещо. Обаче той е добил една опитност от своята работа. Дали работата му е добра или не, защото всяка една работа трябва да се провери. Всеки може да пише, но всяко писане трябва да се провери.

Рекох сега, имам известни понятия. Ние казваме, че в света не можем да бъдем всички добри. Хората трябва да се научат да имат този усет. Човек трябва да научи детето какво е сладко и какво е горчиво. Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества. В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот. Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано. Философът не може да влезе в Царството божие. Понеже Царството Божие не е нещо външно, което може да се завладее. Малките неща, които усещате, за които после може да се говори, това е Царството Божие, за което може после да се говори. Туй, за което се говори и не може да го провериш отвътре, то не е Царството Божие. То е заблуждение в света.

Сега доказват, че има Царство Божие в света. Мястото не съставя Царството Божие. Мястото, дето трябва да се прояви доброто, не показва, че от там ще излезе доброто. Може да направиш добро или в градината, или по пътя или в къщи, но доброто не се ражда. На където и да е, доброто може да се роди; дето да се роди доброто, там е Царството Божие. Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие. Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите. Какво ще видите? Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща. Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види? Той ще види дали има копита, понеже има тази опитност, понеже са го подковавали. Понеже придобил е друга опитност, някога са го подковавали с железни петали, ще види дали някой е подкован. Или пък някой придобил усет, че той има самар, седло, или юлар на главата и като влезе в другия свят, ще види, че няма никакви самари, никакви юлари и подкови. Като идете в оня свят, че всичките подкови паднали, които сте имали тук.

Царството Божие, това е великата реалност в света, която дава възможности на хората, която дава смисъл на човешкия живот. Когато човек схване туй Царство Божие, той става мощен. Ти си вече член на една държава. Сега не си в Царството Божие. Слаб си, на никаква държава не принадлежиш. Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава. Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава. Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде. Българинът даже се крие. И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин. Че как може вие да бъдете силен? Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие. Няма никакъв смисъл. Ти вярваш. В какво вярваш? Ти си фантазьор, с вяра тази работа не става. Има нещо, което с вяра не става. Има неща, които в света стават и без вяра. Вярата, в сравнение с реалността, с Любовта, е един външен процес.

Двама светии спорили за един въпрос. Няма да ви кажа за какво бил спора. Спорели двамата, на две различни мнения били. Спорели дали трябва да се тури сол в боба или не. И каква е разликата, ако има сол? Каква е разликата, ако няма сол? Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол. Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба. Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало. Онзи, който поддържал противното, той знае, че като яде боба, няма сол. Питам, как го научихте това, с вяра ли? И тогава спорът за вярата казва: сол не си турил, вярвай, че има сол. Като вярваш, ще се осоли ли боба или като е осолен боба и ти не вярваш, мислиш ли, че ще се обезсоли боба? Нито безверието, нито вярата може да обезсолят.

Вярата е път, който поддържа реалното в света. Казва: „Аз говоря истината.“ Истината има само един израз. Ние говорим в света само за реалното. В реалното има две страни. Има тъмна страна, има и светла страна. Има сладка страна, има и горчива страна. Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното. Истината носи свободата. Има само един израз. Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората? Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна. Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат. Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат. Горчивата истина не трябва да се яде. Нея никой не може да я избегне. Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят. Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи. Да се не безпокои човек. Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш. Болен си, не се безпокой, че ще умреш. Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш. Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш. Досега все лекари сте викали. Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого? Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва. Каквото Господ даде!“ Сега знаете ли как трябва да го кажете? Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам. Не, не каквото ти кажеш. Защо толкоз сте страхливи от болестите? Болестта това е един хамамджия*, теляк, ще те поразтрие малко с вода, ще ти разтрие кирта. Само не трябва дълго време да те трие, кожата ще ти протрие. Ако я оставиш дълго време да те трие, опасно е.

Болестта е едно състояние, което съществува, и сега лекува хората. Всичките хора стават болни по единствената причина, че се образува у тях чрезмерна твърдост и при това най-голямо зло болестта иде, като едно нововъведение вътре, да се смекчи. Значи човек като боледува, става много мек. Първоначално бил много груб, опак, нищо не може да се яви насреща му. След като поболедува, ще стане сухичък, много любезен, говори мекичко, сладичко. Казват: „Горкият, какъв беше. Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше. Сега стана сухичък, но сладко говори. Не харесвам нито едното, нито другото. Има едно състояние помеждината, между крайната сухота и крайната пълнота. А те са две болезнени състояния. Не желайте да бъдете пълни, не желайте да бъдете и сухи.

Никой не иска да бъде сух. Някой от вас искат да имат талия. Мъжът иска да има талия. Никаква талия не ви трябва. Ти се дръж такъв, какъвто си създаден. Сега не съм против талията. Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне. Коремът не трябва да излиза навън. Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста. Туй е едно правило. Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите. Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества. Това са утайки. Тогава ще си наложите поет. Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат. Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции. Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува. Зависи как започва този поет. От какво зависи поста? Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл. Ако ти приложиш един поет да въздържаш ума си от противоположни мисли, да мислиш хубави, красиви неща, ако ти въздържаш сърдцето си от противоположни чувства, и ако ти въздържаш волята си от противоположни постъпки, непременно постът има магическа сила. Когато човек пости, той трябва да се намира между хора много хармонични. Когато ти си при много сприхав господар, хич не пости. Ти трябва да се въздържаш, защото има един живот, да се въздържаш. Някой път е по-силно, то е вътрешна работа.

Говори ти някой, обидил си се, изслушай този човек. Започне да ти разправя, казва ти, не ти казва Драган, Стоян, Иван, ти го слушай, може да ти тури най-големите епитети. Ти слушай, не възприемай нищо. Кой е прав? Виж къде право говори и къде не говори право. Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш. Този, който говори, той само нахвърля нещата. Казва: „На тебе ще ти дам туй. Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат. Аз го наричам неестествено състояние. Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние. Ял човекът неестествена храна и това е повръщане. Говори този човек и как да не говори. Красноречиво говори, но цяла една каша. Един човек, който се кара, той ще те нагруби, ще те наругае, мисли, че той казал много важни неща. Той казва: „Наругах го.“ Най-първо човек, който ругае другите хора, оцапва себе си, после оцапва и другите. Когато човек е огнен, седи настрана, втори път не чакай да те ругаят. Това е една хигиена, която трябва да пазите в себе си.

Вие някой път седите и давате ум на Господа, как трябва да направи света. Че не сте здрави, защо ви е заболял крака, защо ви е заболял стомахът, защо в къщи не живеете по любов? Това от вас зависи. От мене зависи аз да живея добре в себе си. Много пъти вие казвате, че: „В къщи не може да живея добре.“ Може да се измените много добре, но когато в себе си не живеете добре, ти в себе си се бориш, коя е причината? Отвън ще кажеш, че бащата, майката, сестрата, братът може да са причина, ще се извиниш. Казваш: „Не ме оставят на мира.“ Но когато останеш със себе си сам, че започваш да се бориш, тогава кой е причината? Тук иде онази велика вътрешна наука на живота. Затуй човек трябва да дойде много пъти, да се яви на Земята. Под думата „много пъти“ аз разбирам да се прероди.

Много трябва да ходиш в училището и да се връщаш, докато научиш нещо. Много пъти трябва да идвате на земята, защото всяко идване на земята, е идване на училище. То е като един ден. Сутринта изгрее слънцето, идеш в училището, залезе слънцето вечерта, ще се върнеш. На другия ден пак дойдеш. След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота. Досега например сте слушали толкоз лекции от мене. Някой още чакат нещо магическо да кажа аз. Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435. Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула. Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това. Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят. Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни. Ако всеки бута, би станало голямо нещастие. Пък и големи нещастия стават. Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9. 18 е равно на 3 по 6. То е неразбрано. 666 – така се дава в Писанието. 666 е число на злото в света. Че едно зло в света, може само числото 9 да го изправи. Това ще срещнете всеки ден в живота си. Но трябва друг един процес.

Да кажем вие искате да бъдете силни и търсите силата вън от себе си. Че ти може да бъдеш силен. Силен е клонът, който се държи за дървото. Слаб е онзи клон, който се е отделил. Ако ти си слаб, отделил ли си се отвън от Реалното, от Великото, от Любовта, от Мъдростта, от Истината – отделил си се от Бога. Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността. Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил. Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен. Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата. Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също. Те са осъдени на една и съща съдба. Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място. Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. Страхливецът умрял от страх. Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата. Че така е. Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците. Този светия мисли, че е светия. Мисли да вземе нещо от грешниците, трябва му нещо нему и затова е пратен между грешниците. Да вземе. Една обмяна между тях, между светиите и грешните хора, да вземе и да даде нещо. Тази обмяна трябва да бъде много разумна.

Сега моята цел не е да се смущават вашите възгледи, които имате. Вие си дръжте вашите разбирания. Един ден нашите възгледи ще се обезценят. Преди няколко деня дойде един от нашите приятели, преди повече от 15- 20 години събрал на едно място 10 хиляди лева. Той ги турил в Библията си, с цел да ги употреби за добро. Те били все по 1000 лева. Един ден му се случило нещастие и умира и парите остават в Библията. След 15-20 години намират тия пари, но вече обезценени, излезли от употребление, 5 пари не струват. Много от нашите възгледи 5 пари няма да струват.

Това, което върви с живата природа, то трябва да бъде ценно. Ценното никога не се обезценява. Доброто във всичките времена си е добро. Здравата мисъл не може за едного да бъде една, за другиго друга. Здравата мисъл, във всичките епохи за в бъдеще всякога ще има една и съща цена. Всякога добрият човек ще бъде добър. Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив. Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив. Не може да бъде и учен. Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие. Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото? Защо ми е този обед? За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах. По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство. Ако здравият човек има богатство, може да следва, то е най-хубавото. Но рекох, когато си добър, тогава непременно от две крайности може да изберете противоположното, понеже богатството е нещо външно. И сиромашията е нещо външно. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако той сега не е господар, то е по единствената причина, че той не знае.

Ако някой път синът няма благоволението на своя баща, ако допуснем, че онзи баща е толкоз разумен, а не праща на сина си, погрешката де е: в бащата или в сина? Зависи от вашето разбиране. Имаме един пример. Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с честолюбие. Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш!“ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя. Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко. „Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже. А първият, касапинът прочел грубо писмото. Не ходи да вземаш съвет от касапина. Единствен авторитет сме ние. Като четеш, да знаеш, в дадения случай има една велика истина, която е обща за всинца ни.

Сега, понеже малко време имаме, ще ходите на упражнения, наместо аз да ви говоря, имате четене на лекциите или мислене за 10 – 15 – 20 минути. Трябва да има малка почивка, да стане една смяна. Вие може да се упражнявате, но да стане една вътрешна смяна. Онова, което сте учили през цялата година, направете си едно резюме какво сте научили. Какъв извод може да извадите.

Та рекох, мислете върху работата и почивката. Почивката аз я отнасям до човешкото сърдце. Трябва всеки да си почива. Работата аз я отнасям до човешкият ум. Трябва да се научим да работим, да се учим да възстановим първоначалните отношения, които сме имали в Невидимия свят или другояче казано: с разумния свят, от който зависи човешкото щастие. Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние. Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни. Та не сме от много умните в света. Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме. Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме. Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии. Сега кой ще ходи, краката не държат. Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар. Някой ядат изгорял хляб, попара правят. Научете се правилно да мислите. Може да направим опит в това отношение, но вие искате опит отвън. Да разбираме природата, както аз я разбирам. Често съм правил опит със себе си, крайни опити. Не съм намерил едно изключение. Ако ти мислиш правилно, ако ти чувствуваш правилно, ако ти постъпваш правилно, няма изключение.

Какви трябва да бъдат моите отношения? Как трябва да постъпя? Силен човек съм. Ако съм на неговото место, как трябва да постъпя? Как бих желал с мене да постъпят? Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него. Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние. Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита*. Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита. А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита. Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта. Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки. Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе? Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу. На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си. Трябва да го държиш наравно със себе си. Това е морал. Щом правиш разлика, ти не постъпваш правилно. Ти нямаш ясна представа за човека.

Казваме: всичките хора са излезли от Бога. Ако са излезли от Бога, за Божествените неща трябва да имаме един възглед, това се отнася до Неговото вътрешно естество, а не до външното. Ти може да си добър, но не постъпваш добре. Един човек може да е добър, но не учи, мързелив е. Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие. Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие. Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила. Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка. Тогава се случил примера, който се е случил с комара. Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял, отровил го. Комарът си казва: „Аз убих лъва!“ И тръгнал да си пее. Качил се на една паяжина и дошъл паякът да го изяде, казва: „Такова голямо животно уморих, пък ти, малкото да ме ядеш!“ Този комар нямал представа за себе си. Че този лъв умрял, то е случайност в света. Някой път изправил си някоя своя погрешка, не се заблуждавай, защото паякът ще те яде.

Сега да се върнем към основното. Вас ви трябва работа за ума, почивка за вашето сърдце – общо разрешение, за да оцените работата си и за да оцените почивката си. Туй състояние аз го наричам „воля у човека“. Когато човек оценява работата, която е извършил и когато оценява почивката, това аз наричам „сила на човешката воля“. Ако човек не е имал тия двата момента, да е работил и да е почивал, този човек не може да има силна воля. Силната воля се е родила само при един ум, който е работил и при едно сърдце, което е почивало навреме. Защото почивката, при почивката се добива нещо, волята е резултат на две неща: на онова, което умът е работил и на онова, което сърдцето е работило; на онова, което умът е свършил, и на онова, което сърдцето е свършило. Туй, което ние наричаме работа и почивка. Писанието казва: „Да си починат.“ В света, като заминат за другият свят, да си починат и след като си починат, пак наново ще дойдат на Земята.

Та рекох сега, колкото лекции имате, намерете бележките си, колко лекции са държани през годината, какви са били темите, върху какво се е говорило. Извадете си едно резюме и вижте от туй какво може да приложите. Което може да приложите, приложете го, а което не, оставете го настрана. Всичко, което не разбирате, оставете го настрана. Да остане само онова, което в дадения случай може да ви ползува. В това седи почивката. Работете с ума си, може би за 1-2-3-4-5-10 седмици, ще дойде една почивка. Не се знае за колко ще бъде. Тази почивка да бъде, за да станете по-силни. Почивка ви трябва, на всинца ви трябва почивка.

Сега ви поздравлявам с почивката, която ще имате.

47 лекция на Общия Окултен клас
09.VIII.1933 година, сряда

Бележки

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
НОВАТА МИСЪЛ

ИК „Жануа’98“
тел. 02 / 987 87 30

Набор, коректура и предпечатна подготовка:
Меглена Шкодрева
Теодора Шкодрева

изчитане:
Роберто Йонков
Мария-Тоска Шкодрева

Настоящото издание се прави по запазени в Български Държавен архив оригинали на беседи от Учителя. Уточненията на стенографката са в кръгли скоби и курсив. С курсив без кръгли скоби е обозначен текст от оригинала, за който има преки или косвени основания да се счита за редакция или е допълнение на места, където стенограмата не е разчетена. Добавените за яснота букви или думи от нас са поставени в квадратни скоби. Поради липса на оригинал, беседите от 12-та до 20-та са препечатани от първото издание „Новата мисъл“ – София 1947г. и „Работа на природата“ – София 1948г., силно редактирани от Паша Теодорова.

Първо издание
София 2008

* Беседата е издадена с заглавие „Новата мисъл“ в първото издание София 1948г., силно редактирано от Паша Теодорова.

* С курсив отбелязваме текст, за който има явни или косвени основания да се счита за допълнение или редакция при разшифроването.

* заради – за (бел.ред.)

* юзбашия – (тур.) капитан в армията или полицейски началник

* С курсив отбелязваме текст, за който има явни или косвени основания да се счита за допълнение или редакция при разшифроването.

* положка – (рус.) гнездо

* fait accompli – (фр.) свършен факт

* заради – за (бел.ред.)

* гем – юзда на кон

* скържав – свидлив, скъперник

* преискурант – ценоразпис, каталог с цени

* мертеци – (тур.) греди на къща или на покрив на къща

* от джерах (ин) – (ар.-тур.) Тпойбй; iadiaaiu бебобай

* С курсив отбелязваме текст, за който има явни или косвени основания да се счита за допълнение или редакция при разшифроването.

* косат – вид рѣчна риба с много кости

* текста е допълнен поради липсващо ъгълче от страницата на оригинала

* по закона на отражението – допълнено над думата

* полочка – (рус.) гнездо

* долапи – (разг.) измами

* Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание „Новата мисъл“ – София 1947г., силно редактирано от Паша Теодорова.

* Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание „Новата мисъл“ – София 1947г., силно редактирано от Паша Теодорова.

* Източен въпрос – проблем на международната политика, водещ началото си от превземането на Константинопол от турците през 1453 г.

[*] Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото изд ание „Новата мисъл“ – София 1947г., силно редактирано от Паша Теодорова.

* Поради липса на оригинап, беседата е препечатана от първото издание „Новата мисъл“ – София 1947г., силно редактирано от Паша Теодорова.

* момици – тънка ципа – було с ядки, към което са прикрепени вътрешностите на животното.

* Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание „Работа на природата“ – София 1948г., силно редактирано от Паша Теодорова.

* Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание „Работа на природата“ – София 1948г., силно редактирано от Паша Теодорова.

* пиростия – железен триножник или четириножник, върху който се поставят съдове в огнището

* Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание „Работа на природата“ – София 1948г., силно редактирано от Паша Теодорова.

* Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание „Работа на природата“ – София 1948г., силно редактирано от Паша Теодорова.

* Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото изд ание „Работа на природата“ – София 1948г., силно редактирано от Паша Теодорова.

* фиг. №2 липсва в оригинала

* заради – за (бел.ред.)

* арменски долап – измама

* текста е допълнен с почерка на Савка Керемидчиева

* текста е допълнен с почерка на Савка Керемидчиева ги наричаме изключения, търкания.

* заради – за (бел. ред.)

* Рисунките с номера от 1 до 9 са само ориентировъчни. Тъй като липсват в оригинала, те са взети от изданието „Работа на природата“ – София 1948 г. Поради голямата редакция на това издание, няма пълно съотвеетствие при рисунките.

* Няма рисунка в оригинала

* заради – за (бел.ред.)

* заради – за (бел.ред.)

* С курсив отбелязваме текст, за който има явни или косвени основания да се счита за допълнение или редакция при разшифроването.

* Оставено място за рисунка, но няма такава

* Оставено място за рисунка, но няма такава

* рисунките са препечатани от първото издание“Работа на природата“ – София 1948., тъй като в оригинала не са запазени. Явно по време на беседата е имало голямо табло с няколко реда рисунки.

* рисунките са от изданието „Работа на природата“ София – 1948

* рисунките са от изданието „Работа на природата“ София – 1948

* копой – ловно куче

* фиг.3 е препечатана от изданието София - 1948, а фиг. 4 е от оригиналната разшифровка на стенограмата от беседата.

* изпълнява – в смисъл на „изпълва“ (бел.ред.)

* думбазин – (тур. от перс.) богаташ; човек, който живее на гърба на другите

* бамбашка – (тур.) странен, различен

* осторожен – (рус.) внимателен, бдителен, предпазлив

* Към оригинала няма други рисунки. Тъй като беседата е разшифрована 15 години по-късно, вероятно рисунките не са запазени.

* ибрик – (тур. от пер.) съд за миене на лице, ръце, прилича на каничка

* ким – (диал. от пер.-тур.) омраза, вражда

* заради – за (бел. ред.)

* заради – за (бел. ред.)

* Хосе Мохика – популярен мексикански киноактьор и ггѣвец, който през пролетта на 1933 г. посещава България скрито.

* Бир бучуклия гащи – (тур.) вид тесни панталони в народната носия

* гайтанлия – заплетен, витиеват

* парса – (разг.-тур.) сума, бакшиш, събран от зрители след свирене или игра.

* бамбашка — (тур.) странна, различна

* празни-свободни (бел.ред.)

* билник или бинлик – (разг.-тур.) дамаджана или стъклен съд с вместимост около 3 литра

* думата е допълнена ръкописно

* от тертип – модел; тертиплия – човек, който си има определен начин на поведение

* Има пари, има Хасан; няма пари, няма Хасан.

* opulence – (англ.) изобилие, богатство, разкош

* капрал – най-нисък подофицерски чин в някой европейски армии

* ауто да фе – (исп.) букв. „дело на вярата“- изгаряне на еретици; преносно – изгаряне на книги, които са противни на идеите на властта.

* 1 ока = 1225 или 1283 грама

* шашкънин – (тур.) забъркан, смахнат, глупав

* ушурджия – събирач на данъци в Османската империя.

* кирпич – тухли, направени от жълта глина, слама и вода, изпечени на слънце

* дередже – състояние, положение

* язък – (тур.) жалко

* симид – питка от бѣло брашно, със специална мая

* какво – (остар.) че

* долап – измама

* оставено място за 2 – 3 думи

* галиматия – (разг. от гр.) – безсмислица, бъркотия, безпорядък

* заради – за (бел. ред.)

* милион – вероятно от milieu – (фр.) сряда, условия за живот, от там милион – изолатор, затвор

* Fait accompli – (фр.) свършен факт

* Оставено е празно място за 2-3 думи, явно неразчетени от стенограмата.

* С курсив отбелязваме текст, за който има явни или косвени основания да се счита за допълнение или редакция при разшифроването.

* когато – докато (бел. ред.)

* текстът е допълнен ръкописно на оставено празно място в разшифровката.

* оставено празно място за една дума и допълнено ръкописно

* С курсив отбелязваме текст, за който има явни или косвени основания да се счита за допълнение или редакция при разшифроването.

* Ченгел – желязна пръчка с куки от двата края, (разг.) – част от буква с два закривени края

* Аллах керим – добър е Господ; каквото даде Господ

* меджидие – турска, златна монета

* повой – дълга, тясна ивица плаг за увиване и пристигане на бебето в пелените

* салтамарка – къса, подплатена дреха

* чутие – от чутки (рус.) чувствителен

* от хамам – турска баня

* С курсив отбелязваме текст, за който има явни или косвени основания да се счита за допълнение или редакция при разшифроването.