Информация за програмата:
Нови хора 1937г. Л.Лулчев
ПОСЛЕСЛОВИЕ
Книгата е романъ, а не история — това казвамъ за ония читатели, които биха искали да познаятъ въ героитѣ — личности.
При това трѣбва да попълня фактическата страна съ една подробность: — романътъ е написанъ презъ 1916 година'), когато, като тежко раненъ офицеръ, изживѣвахъ дни, които можеше да бѫдатъ последни.
Непознавахъ и не бѣхъ и чувалъ дори тогава за тия духовни срѣди, къмъ които сега принадлежа — това за тия, които биха намѣрили нѣкакво противоречие между тогавашнитѣ ми и сегашнитѣ ми разбирания.
Смѣтамъ, че нѣкои отъ “новите“ хора сѫ още действуюци лица на днешното време. Може би, даже сѫ още по-рѣзко очертани, макаръ и вече задъ кулиситѣ на общественниятъ животъ — чакащи само “своето“ време. . . .
Не ги осѫдихъ нѣкога, още по-малко ще сторя това сега. Но нека искренно се надѣваме, че погрѣшкитѣ на това минало нѣма да се повтарятъ. Дано нерадостнитѣ страници на тия спомени останатъ само като отбѣлязвзние на нѣщо, което е било неминуемо за тогава — предвѣрие на свѣтло бѫдаще, което несъмнено нашиятъ народъ заслужава — и ще го има I
Любомиръ Лулчевъ
Изгрѣва — София
14. |. 1937 г.