Jump to content

Духовни пести от Духа Светаго 1946


Изображения

Информация за програмата:

ПРЕДГОВОР

 

По-голямата част от предлаганите тук песни са открити през време на войната и след нея. Друга една, по-малка част, са открити преди войната, и само няколко песни — още в началото, когато народа Божий е бил в едно и е нямало разделение, каквито са, напр., песните открити на брат Иван Кирков, една от които „О, спасе ти за мен дойде“ е печатана и в бургазския сборник.

 

Повечето от песните са дадени на следните братя и сестри както следва:

 

На брат Митю Врачански — 53, на сестра Айше — 50, на брат Горчо Ив. Блажев — 24, на сестра Иванка — 24. и на брат Дженко — 13. Останалите от 20 и няколко песни са дадени на различни братя и сестри.

 

Тези свети Христови песни, предназначени да служат на Христовата Църква в България, които могат да послужат за духовна храна и на всички верващи изобщо, за разлика от съществуващите до сега духовни песни, не са съчинени от човеци, нито са преведени от английски, руски, шведски и тем подобни сборници. С една реч, те не са заимствувани от други народи. Те са си наши, местни, чисто български, но тяхния произход се корени нейде далече в безкрайното небе, от където Небесния Жених ги изпраща в дар на Своята Невеста —Църквата, на онзи верен остатък, който „още не е преклонил коляно пред Ваала“, макар това да остава незабелязано за обикновения наблюдател. Те са свидетелство за неговата безкрайна любов и милост към Неговия народ. Нито текста, нито мелодиите на тези песни са дяло на човешка ръка. Те са дяло на „небесния поет и композитор“. На мнозина не им е ясен пътя, по който са дошли тези песни до нас. Дори чада божии, които не са имали още това редко щастие да бъдат предмет на такова едно блажено откровение, каквото представя откриването на песните, имат една смътна представа за това странно явление.

 

Два са начините, по които става откриването на тези песни — чрез Дух Свети и чрез ангелите Господни. При това, обстановката, при която се дават тия песни е най-различна. На нивата, при плуга, всред слънчев пек и пот; при пещта на фурната; при сечене на дърва, всред кал и дъжд, или през време на някоя друга домашна работа. Нередко откриването на песента става и през време на Богослужението в Църквата. Дух Свети запява песента; душата, на която се дава записва думите и запомня мелодията, след което изпява песента, другите я подемат и така я научават. Или пък Духът просто заповядва: „Спри! Вземи молив и тетрадка и пиши“! След като се напишат думите, тогава той изпява песента няколко пъти докато се запомни и заучи. Пък дори и да се забрави, не е страшно, защото Той всеки момент може да я запее пак.

 

Вторият начин е още по интересен. Ангели Господни, на брой около 30—40, след като са пропътували несъизмеримо пространство, слизат долу низко на земята, на около 2—3 метра над душата, на която се открива песента; построяват се в кръг и запяват песента на два гласа. Виждането на ангелите, както и слушането духовния концерт на ангелския хор е привилегия само на обекта на откровението. Другите, обаче, ако и да са непосредствени свидетели на откриването на песента, нищо не виждат и нищо не чуват. Така ангелите изпяват песента 1 —2 пъти, след което само един ангел придружава душата докато напише думите на песента. В случай, че се забрави, пък Духът я запява. И тъй било чрез Духът, било чрез ангелите, тези песни имат един и същ произход. Те водят началото си от Върховния Престол на Бога Отца и на Неговия единороден Син, от където се. изпращат.

 

По този път са дошли предлаганите тук песни, с изключение на последната „на Голгота“, съчинена от брат Живко Давидрв още като баптист. Но понеже тя се пее с голяма благодат между народа Божий и е боговдъхновена, правим това изключение и я поместваме тук, макар че нашето желание е да печатим песни открити само от Дух Свети, поради следните две основателни съображения:

 

1) Песните, които са съчинени от човеци, ако и да са разнообразни по предмет и съдържание и да са хубави и благодатни за пеене, (понеже те черпят сюжети и теми от свещените писания и за туй с право могат да се считат за боговдъхновени), все пак те си остават една молитва, пропита от различни човешки настроения, в която човек изразява своите разнообразни чувства, мисли, желания, копнежи и мечти пред Бога. Разбира се, те могат да бъдат изразители не само на личните чувства на човека пред Бога. но и да възпяват самия Господ, Неговите страдания, любов и милост, което нещо прави и Дух Свети с много по-голяма вещина и майсторство. По този пункт дейността на човека и дейността на Духа е еднаква, с тази само разлика, че Духът по-добре познава състоянието на човешката душа, както и Себе Си, и може много по-добре и по-верно да изрази нейните чувства и болки, както и Своите, отколкото самия човек би могъл да стори това. Не, обаче, поради това предимство ние предпочитаме песните от Духа, но защото съчинените от човека песни изразяват отношението на човека към Бога, докато песните от Духа изразяват отношението на Бога към човека, изразяват неговите мисли, цели, чувства, намерения и обещания към човека. За нас е по-важно да знаем не това, което ние мислим за Бога, но това, което Той мисли за нас. Защото не от това, което ние мислим или чувствуваме за нас или за Бога, зависи нашето спасение, но от това, което Той мисли за нас и храни към нас. И пснеже нашата цел е спасението, ние предпочита^ ме песните ог Духа, които са огледало на нашето състояние, изразяващи най-верно степента на нашата светост, любов, преданост и верност към Бога. По тях ние можем да познаем себе си, как сме пред Бога и да се изпитаме дали сме в вярата, дали не сме се отклонили от пътя Господен. Песните от Духа са едно верно отражение на нашето духовно състояние. По тях ние можем да се ориентираме още и за белега на времето, в което живеем.

 

Второто съображение е, че в тях са изказани Божии заповеди, които ние сме длъжни да съблюдаваме и от които можем да се назидаем и поучим. И в този смисъл те имат характер на Слово Божие. И което е не по-малко важно — те крият в себе си пророчески елемет, като ни разкриват това, което ни носи близкото или далечно бъдеще — било за отделното чадо Божие, било за целия Бижий народ или за света изобщо, което нещо в никой случай неможе да се даде от човек. А това е много важно обстоятелство, защото когато настъпи часът на тъмнината, съчинените от човеци песни не ще имат силата да укрепят душата на верващия, както песните с уверенията и обещанията господни.

 

Но след прочитането на тия песни мнозина биха казали: Къде е предимството им пред човешките? Не виждаме да превъзхождат в нещо съчинените от човеците песни; дори в много случаи човешките са по-издържани в художествено и техническо отношение от божиите“. Както веднаж ми се възрази от един християнин: „щом са от Бога те трябва да бъдат по-съвършени от човешките, иначе те не са Божии, ако са по слаби от човешките“. Такова едно прибързано твърдение може да породи съмнение у мнозина за божествения ' произход на тези песни. Ала това е едно погрешно разбиране. Нека се има предвид, че тези песни не са поезия, в която да се цели създаването на художествени и поетични образи за естетическо преживяване, нито музикален ритъм за естетическа наслада, макар че Бог може да стори и това, защото за Него няма нищо невъзможно. Но тук неговата цел е не да ни се представя за „гениален поет“, но да бъде разбран от нас простите человеци. И понеже, както в апостолското време, така и днес, между нас няма „мнозина мъдри според човеците, нито мнозина благородни“, Бог се приспособява към културното ниво на средата, на която говори. Това не е поезия, с която да се преследва постигането на външен ефект, а бащински съвети, настанения, поучения и упътвания, изразени в песни с прости думички, с прости и обикновени изразни средства. Ето мотивите за простотата на стилът му.

 

Но колкото и простички да изглеждат тези песни, все пак те не са лишени от художествени достойнства. Местото тук не ни позволява да се простираме на дълго и да посочваме различни примери, за туй ще се ограничим само с цитирането на един куплет от песен 67, в който в художествена и поетична форма, символично и конкретно, Бог изразява Своето пожелание към нас да се сдобием с два от най-важните Християнски атрибута, без които е невъзможно да изработи човек своето спасение:

 

Вечер мрачната тъма

Да не смути твоята душа

Нито сутрената зора

Да те огрее без любовта.

 

Бог иска от нас вярата ни да бъде тъй силна, твърда и непоколебима, щото и най-силния враженски мрак да не е в състояние да разколебае и смути душата ни, и всеки нов изгряващ ден да не ни сварва никога без любовта, която трябва да бъде един постоянен спътник на нашето сърце и стимул за християнски подвизи и добродетели.

 

Това са само наченки на художествени песни, които, според обещаната си, Бог тепърва ще има да дава. Може би за сега толкова сме заслужили, толкова ни е дал. Но занапред няма да бъде така, защото, според както ни е открал, „много умни и културни хора ще поверват.“ В връзка с това и, може би, с оглед да задоволи изтънчените претенции и по-голяма взискателност на „умните и културни хора“, които ще бъдат призовани в скоро време от Него, Той дава друго едно обещание: ще дам художествени песни, с които за в бъдеще, с още по-голяма радост, Божият народ ще слави своя Благодетел. Но и до сега Бог не го е оставил. С близу 195 песни и с повече от 175 различни мелодии, един народ, между който няма нито поети, нито музиканти композитори, слави своя Изкупител. Какво богатство! Няма нужда от преводи, от заимствуване, от съчиняване, от композиране — работа трудна, изискваща много време, която само специалисти или изключително даровити хора могат да извършат. Такива за сега, за голямо съжаление, между нас няма. Но ако и да нямаме поети и композитори, имаме нещо по-вече от поет и композитор — имаме Христа, неизчерпаемия извор на песни и мелодии. Към този извор ний простираме ръце и песните идват без труд, без мъка, така лесно и непринудено и толкова скоро течат, че едва смогваме да ги изучаваме. Тъй както вървят сега, вътре в неколко години ние ще разполагаме с един сборник от няколко стотин песни с най-разнообразно съдържание и с чудно хубави, приятни небесни мелодии. И няма да бъде далеч денът, когато не ние ще прибягваме до помощта на чужди сборници, но други народи ще искат да черпят от нас, ще искат да ползват тези песни, защото няма да търсят човешкото в тях, но божието.

 

Като поднасяме тия свети Христови песни на народа Божий и на вярващия народ, молим Бога, що-то Неговата благодат и тази на Сина Му Исуса Христа, да бъде с всички ония, които ще четат и пеят тези небесни песни. Нека те вдъхновят, насърдчат и укрепят всички отпаднали души.

 

Този малък сборник, за разлика от съществуващите до сега у нас „Свещени песни“, „Духовни песни“ и „Духовни химни“, носи заглавие Христови песни, защото те са изключително Негови; Той ни ги е дал и те за Него говорят, за страданията Му, за кръвта, кръста и смъртта Му. Почти в всяка песен Той ни напомня за тях, както и за пришествието Му, на което, според уверенията Му, ще бъдем съвременици:

 

В съдържанието на тези песни често се среща смесената проява на.Светата Троица. Веднаж ни говори Отец, след това виждаме да ни говори Синът, а после Духът в една и съща песен. Тази особеност не се среща в съществуващите до сега песни. Тя е един от най-типичните и характерни белези на божествената, Христова песен. Главно по този отличителен белег ние лесно различаваме Христовите песни от съчинените за Христа песни от человеците.

 

Това е активът на Църквата, подаръка ни от Христа. Той свидетелствува за нас кои сме, какво сме и кой дух ни владее. А свидетелството на Бога е по-ценно от свидетелството на человеците. Нека си вземат бележка всички ония духовни общества, които още се отнасят с недоверие и скептицизъм към Духа, който е в нас, за да се избавят по този начнн от опасността да извършат непростимия грях, на който нередко се излагат — хулата против Духа Светаго — Духът на благодатта и прощението.

 

София, октомври 1946 год.

 

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕСНИТЕ ПО ЗАГЛАВИЕ

 

Предговор

Зовът на Христа към невярващия, — В.Д.

Лъстив е тоз живот — сестра Йорданка

По този свят широк, о брате — брат Цветан

Всички да се поканим

Голяма радост има

0, душо без благодат

Господи, пази ме от изкушения

ТРЪНЧОВСКИ (от 7-19)

Божият глас — брат Дженко

Хубаво и радостно

Чадо, защо се боиш

Господ Своите Си обича

Отчаян и изморен

Елате при Мен

Дай ми любов и вяра

Страдай за Мене

Елате грешни вси

Пътът на Христа

По този път вървете

Венец имам аз

В тоз път избран

Към презвитера — брат Христо

ДРАГОМИРОВСКИ (от 21-44)

Молитва за прошение на греховете — -брат Горчо

Отче наш

Не по достойнство

Милостта на Господа към человека

Любезни Мой народе

Судния ден наближава

Господна молитва

Мене води, Исусе

Покорност и любов

Разпятие Христово

Извора на живота

Славна радост

Дай ни мъдрост

Върви, не бой се

Разкаяние пред Бога

Господна милост

Явяване на Господа пред народа Си

Народе Мой (мили и свети)

Бащин зов

Ще ви видя как сте пред Мене

Славна покана

Ужасен ден

Бликаща любов

Хвалебна песен

ГОРНО-МИТРОПОЛСКИ

За твоята душа — сестра Айше

Пленниче, свободен си

Що стоите, чада на живота

Радостно запейте

Все Аз съм с вас

За изморените

Цвете красно

Борци напред

Църкво прекрасна

Слънце на правдата

Радост за всички

Призвани за слава

Бог знае всичко

Най-великата победа

Спомен от Моя живот

Повик към Спаса

Бащин зов (чадце Мое мило)

Зов небесен

Моята покана

Часът на мрачни времена

С вяра напред

Грей звездо

С вяра следвай любовта

Любов пречудна

Тръбен глас

Радостно пей

Във мрачен час

Послушна бъди

Чадо, .с Мене върви

Когато дойдох на света

Народе Божий, напред

Ида скоро

Призвание към народа Божи

Земята на скръбта

Радостна вест Бог слуша молбите ви

Бог е милост и любов

Пей за Царя славни

Славна вест

Към скърбящите

Края на земния път

О, страдаща душо

Нощ иде, Граде, на земята

Върви след Мен

Защото тук на тази земя

Народ велик ви назовах

Елате днеска да решим

КЪРТОЖАБСКИ (от 92-115)

Ела, Господи, при нас — сестра Иванка

Боже всевишни

Бог изпрати Сина Си

Бог е сила и живот

На небето има дом

Хайде християни

Христос на кръста пострада

Аз съм Отец на небето

Господните светни

Аз съм вашият учител

Велико царство

Христос ме чудно възлюби

Чада Мои мили

С скъпа цена купени

Верен Господ

Господната слава

Аз съм Господ Отец

Глас гръмогласен

Глас се чува

Аз съм с вас

О, граде, на Бога

Зора се веч зазори

Макар че се не молите

Войници сте на Христа

СЕЛАНОВСКИ (от 116-168)

Смирение във духа дай ми — бр. Митю Врачански

Господ е благ

Най-великата Божия дарба

Божията любов

Песен на презвитери

Моята молитва

Песен за Божия служител

Всички под знамето

Духовния войник

Напред

Това, което ожидам всякога

Ставам жертва за Христа

Праведния съдия

Смирете се пред Бога

Докрай с Господа

Да се приготвим

Небесната тревога

Рабе, тука няма покой

Смелост в жетвата

Чудния пример на Исуса

Извор вечен

Петдесетницата

Христовата покана

Боже, избави душата ми

Хрисгияне, що стоиш

Хайде, дигай лице

Гледай към небето

В мрака

Бог ни е призвал

Тихо пристанище

Господ е истина

Ти, си офицер

Чуйте, чуйте отстранени

Хайде, душо, хайде

Нашия събор

Блажените

Саул гонеше Давида

Господния ден дойде

Нека бъде това що Си Ти решил

Нашето ожидане

За малките деца

Песен за непокорното паство

Песен за окаяния презвитер

Песен за непокорната църква

Чудното видение

Помрачен е света

Покорноста

Аз ще пея песен нова

Във времена последни

О, Спасе при мене приближавай

Кога дойде Твойто Царство

Обръщам се- към Тебе, Христе

О, Исусе, предавам се

ОБЩИ (от 169-193)

Какво чудно дяло стана — брат Иван Кирков

О, Спасе, Ти за мен дойде


×
×
  • Създай нов...