стр.2

стр.2

и той се оплакваше от много работа и вслед¬ствие на мъчнотии отвън и отвътре се обезпокоявал.

Когато страда тялото, това не е човекът, когато страда сърдцето, това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът. Това са променчивите неща в човешкото естество. Човекът, това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух. Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре. Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и спокойно на бурното и развълнувано море. Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е