Към съдържанието

  • Log In with Google      Sign In   
  • Регистрация


                       





- - - - -

Мировият Учител


    Трета картина – Учителят
    Това е една сложна композиция, изтъкана с много идеи. На преден план виждаме тъмночервена мантия, която застрашава да залее света. Тази мантия не е нещо друго, освен вълната на безбожието, атеизма, които искат да завладеят всичко. Фигурата под червената мантията е без глава, от нея се подават ръце на скелет. Ръцете са мъртви, лишени от живот, което ще рече, че правдата е разпната, а справедливостта потъпкана, погазена и обезличена. Истина, Разумност и Мъдрост са отречени. На преден план пред червената мантия се очертават две фигури. Първата представлява човек, седнал на царски трон и държи корона в ръце, която издига високо, а отдолу много ръце се протягат алчно към нея и искат да му я отнемат. Тук е представено властолюбието като една от най-силните човешки страсти. Втората фигура – човек, който е разперил ръце и пази богатството си, а други ръце посягат да го удушат и да му го отнемат. Това е сребролюбието – алчността с която човек трябва да се бори и да я победи. В долната част се виждат кръстове, гробища. Пожари причинени от падащи бомби, чрез които самолетите сипят страх и ужас към всичко живо. Война и изтребление, ето докъде е стигнало човешкото безумие, което е към своя край. Долу вдясно се виждат три символа: шлем и меч, корона и скиптър, попско расо и килимявка.
    Шлем и меч – това е милитаризмът, военщината, които се крепят на страха от война.
    Попско расо и килимявка – това е символ на клирикализма, попщината и обредното служене което си е отживяло времето, при което великото учение на Христа се превръща в догми, които са железните вериги около врата на вярващите. Всички църкви е необходимо да проповядват живото Христово учение, а не мъртви обреди. Време е вече короната, сабята и попското расо да бъдат музейни експонати.
    Корона и скиптър – монархизмът в света, който си е изживял времето.
    На втори план към центъра на картината се вижда светъл конус, чийто връх сочи на изток. Това са безброй светли същества, пратеници на небето да спомагат за повдигането съзнанието на човечеството. Горе вдясно се вижда да изгрява едно мощно слънце. Към това велико мощно слънце ни сочи ръката на Учителя, сияещ в надоблачните висоти, светъл и лъчезарен.
    “Генчо рисува Природата в нейния празничен вид” – произнася се Учителят на Бялото Братство / П. Дънов /
    “Генчо Алексиев е възторжен поет в изобразяването на природата. При него акварелът е достигнал своето съвършенство и прецизност” – Ангел Ангелов от Варна