32850413 10211871144353554 3644132901429182464 N

Знаете, че пла­не­ти­те се дви­жат със съв­сем оп­ре­де­ле­ни ско­рос­ти око­ло слънцето. Но и то се движи, и то­ва дви­же­ни­е­,как­то и дви­же­ни­ето на пла­не­ти­те е из­с­лед­ва­но съв­сем точ­но от окул­т­ни­те астрономи. Изследвани­ята показаха, че слън­це­то се дви­жи око­ло един ду­хо­вен център, и че ор­би­ти­те на пла­не­ти­те са спирали, чи­ято по­со­ка е ор­би­та­та на слънцето. Скоростите, с ко­ито от­дел­ни­те пла­не­ти пре­ми­на­ват през ор­би­ти­те си, се съ­от­на­сят ед­на към дру­га в съв­сем определени, хар­мо­нич­ни отношения, и те­зи от­но­ше­ния се съ­бират за слу­ша­щия ка­то то­но­ве­те на ед­на сим- фония, ко­ято бе­ше обоз­на­че­на от пи­та­го­рей­ци­те ка­то му­зи­ка на сферите. Това съзвучие, та­зи му­зи­ка е ед­но от­ра­же­ние на кос­ми­чес­ки­те процеси, и в това, на ко­ето учи пи­та­го­рейс­ка­та шко­ла ня­ма ни­що измислено. Древните окул­т­ни ас­т­ро­но­ми си казваха: Звездното небе, ко­ето из­г­леж­да зас­ти­на­ло в спокойствие, в дейс­т­ви­тел­ност се на­ми­ра в дви­же­ние и се вър­ти око­ло ду­ховния цен­тър с та­ка­ва скорост, че за 100 го­ди­ни се из­мес­т­ва с 1°. Скоростите на пла­не­ти­те се от­на­сят ед­на към дру­га как­то следва:

Скорост на Сатурн = 2 ½ пъ­ти та­зи на Юпитер

на Юпитер = 5 пъ­ти та­зи на Марс

на Марс = 2 пъ­ти та­зи на Слънцето, Меркурий и Венера

на Слънцето = 12 пъ­ти та­зи на Луната

при ко­ето ско­рос­т­та на Сатурн е 1200 пъ­ти по­-го­ля­ма от та­зи на ця­ло­то звез­д­но небе, или се из­мес­т­ва с 12° на година.

Когато въз­ник­ват фи­зи­чес­ки му­зи­кал­ни хармонии, то­ва се дъл­жи на фак- та, че при­мер­но раз­лич­ни стру­ни треп­тят различно, ед­на­та по-бързо, дру­га­та по-бавно. Според скоростта, с ко­ято треп­ти вся­ка от­дел­на стру- на, проз­ву­ча­ва по­-ви­сок или по­-ни­сък тон, а съз­ву­чи­ето на те­зи раз­лич­ни то­но­ве проз­ву­ча­ва ка­то музика, да­ва хармонията. Точно как­то тук във фи­зи­чес­кия свят по­лу­ча­ва­те му­зи­кал­но впе­чат­ле­ние от дви­же­ни­ето на струните, та­ка този, кой­то е дос­тиг­нал стъ­па­ло­то на яс­но­чу­ва­не­то в Де- вакана, чув­с­т­ва дви­же­ни­ето на не­бес­ни­те те­ла ка­то му­зи­ка на сферите. И по­ра­ди съ­от­но­ше­ни­ето на раз­лич­ни­те ско­рос­ти в дви­же­ни­ето на пла­не­ти­те въз­ник­ват ос­нов­ни то­но­ве в хар­мо­ни­ята на сферите, ко­ято проз­ву­ча­ва през ця­ла­та вселена. В пи­та­го­рейс­ка­та шко­ла с пра­во се го­во­ри за му­зи­ка на сферите, чо­век мо­же да я чуе с уши­те си.

Към те­зи наб­лю­де­ния мо­жем да при­ба­вим още един феномен. Ако взе­ме­те ед­на тън­ка ме­син­го­ва пло­ча и я по­си­пе­те въз­мож­но на­й-­рав­но­мер­но с прах и ако по­га­ли­те пло­ча­та с лък за цигулка, вие ще чу­ете не само един тон, а час­ти­ци­те прах ще се под­ре­дят в оп­ре­де­ле­ни линии. Ще се об­ра­зу­ват вся­как­ви фи­гу­ри в съ­от­ветс­т­вие с тона. Тонът пре­диз­вик­ва ед­но раз­п­ре­де­ле­ние на материята, на веществото. Това са из­вестни­те Хладнийски зву­ко­ви фигури.

Когато ду­хов­ния тон проз­ву­ча­ва­ше през вселената, пла­не­ти­те се под­ре­ди­ха в съ­от­но­ше­ни­ята по­меж­ду си в ед­на хар­мо­ния на сферите. Това, ко­ето виж­да­ме раз­п­рос­т­ря­но във все­лен­с­ко­то прос­т­ран­с­т­во е под­ре­дено от то­зи тво­рящ тон на божеството. Поради това, че то­зи тон проз­ву­ча във все­ле­на­та ма­те­ри­ята се под­реди в ед­на система, в Слънчевата и пла­нет­на­та система. Така из­ра­зът "му­зи­ка на сферите" се оказ­ва не просто ед­но ду­хо­ви­то сравнение, той е действителност.

Рудолф Щайнер, с.съч. 101