Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


Latest Topics Main

 Photo

линкове към календара по месеци

21 яну 2017

Публикувано от Ани Име: Новости и акценти в сайта

274 Прегледи · 7 Отговора ( Последно от Ани )

89 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Среща с Учителя на Бялото Братство - спомени на един училищен преподавател

04 апр 2017


[1]) Петър Пампоров[2] – виден последовател на Бялото братство, няколко пъти ни говори пред група ученици за беседите на Дънов. Много по-късно – през 1940 г. ходих в квартал „Изток“ – беше горещ юлски ден – „Света Неделя“[3]. Седнах заедно с други посетители на стола, начело седна и Петър Дънов. Засърбахме вегетарианска супа заедно с къшейчета хляб – поднесен ни с две-три филийки. Още несвършил скромният обяд [един] хранещ се [се] изправи и попита, защо някои хора са много лакоми.

Веднага мъдрият [ни] сътрапезник отговори:

– Защото преди това са били слонове!

Екна смях…Цитатът буквално е точен. Предполагам, че Мъдрецът-сътрапезник е имал наум теорията за прераждането, но никой не му постави въпрос.

Късно следобед бях допуснат да остана насаме с проповедника, на приема не присъстваше никой. Седях точно срещу му – мълчеше през всичкото време, говорех само моя милост, че горя на тема писателство и животописание…

Учителя не снемаше от мене кроткия си поглед, ставаше ми леко и блажено на сърцето…

Някаква силна топлина трептеше в мене…

Няма съмнение, той ме е облъчвал с биотокова енергия…

Станах, целунах десницата му …

Колко вода изтече оттогава, Боже мой, а споменът за тая среща седи непокътнат в моята памет.

                                                                                 (в-к „Феномен“ – 1994 г.)

Методий Н. Маринов[1] На 18 юни 1960 г. селата Смолян, Райково и Устово се обединяват в град Смолян.

[2] Петър Пампоров е роден на 6 февруари 1984 г. в Смолян. Завършва семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София. Работил е като гимназиален учител в различни градове. Владее добре немски език и е есперантист. Ръководи курсове по есперанто и създава много връзки в чужбина. Превежда беседите на Учителя на есперанто, както и някои песни от Учителя.

[3] Църковният празник „света Неделя“ се чества на 7 юли. През 1940 г. 7 юли се пада точно в неделя.

[4] Методий Николов Маринов е роден на 7 април 1909 г. в град Дебър . В началото на века, семейството е принудено да бяга в България от сръбските издевателства и се установява с. Левочево, днес квартал на Смолян. По-късно се премества в София. Учител, публицист, автор на няколко романа, самодеен художник, член на Съюза на независимите писатели. Вегетарианец, имал е подчертан интерес към окултните знания и философията. По спомени на дъщеря му, като учител в София хипнотизира учениците на цял клас и е уволнен. Напуска този свят на 89,5 години. Баща и учител на големия български поет Иван Методиев.

81 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Наряд

31 мар 2017

1. В начало бе словото - Песен



В начало бе Словото,
и Словото бе у Бога,
и Словото бе Бог.
То в начало бе у Бога.
Всичко чрез Него стана
и което е станало, 2
нищо без Него не стана.
В Него бе живота
и живота бе 2
виделина на человеците.
И виделината свети в тъмнината,
и тъмнината я не обзе. 2
2.Добрата молитва
„Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се рад­вам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

Научи ме да правя Твоята воля, да осветя­вам Твоето име и да Те славословя винаги.

Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления.

Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост.

Животът си, който посвещавам на теб за до­брото на моите братя и ближни, Ти благосла­вяй.

Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина.

Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята.

Храни душата ми с Небесният хляб, укрепя­вай ме със силата Си, да успявам в живота си.

Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон.

Защото е Твое царството и силата и сла­вата завинаги. Амин."

3. Лозинката

ЛОЗИНКА*


Дадена на 11 август, понеделник, 1914 г., в 15:З0 ч., при годишната среща на Веригата.

Първо: За прославлението и осветяването името на Господа Бога нашего на Земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови името на Господа Иисуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят.

Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: "Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Иисуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на Светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове.

Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се весели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила и знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето.

Амин.

4. Духат божии
5 .Молитва за преуспяване на делото божие
6.Благодарствена молитва

7.Бершит ба песента - песен
http://simeonsimeono...ul/IndexBul.htm

8. формула
„У Бога всичко е възможно. Аз живея в Него и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна“. три пъти

9. Формула
Бог царува на Небето,
Бог царува в живота,
да бъде Името Му благословено. (три пъти)  27г

10. Молитва за делото божие

11. Формулата на братството

“Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов.“
3 пъти

12.Господнята молитва

Отче наш,
който си на небесата,
да се свети името Твое,
да дойде царството Твое,
да бъде волята Твоя,
както на небето, така и на земята.
Хляба наш насъщний дай го нам днес
и прости дълговете наши, както и ние
прощаваме на нашите длъжници.
И не въведи нас в изкушение*,
но избави нас от лукаваго,
защото е Твое царството
и силата, и славата завинаги.

Амин.

Господи всичко това да бъде за твоя слава и за благото на нашите души.

88 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

До приятелите, които са участвали в аудио записите на Беседите

18 мар 2017

  Здравейте, мили приятели.
Пиша това писмо до всички, които сте участвали в аудио записите на беседите. Вече повече от три години работим по идеята да имаме Словото, записано в аудио вариант. Така много хора ще могат да го слушат.
До сега записаните беседи наброяват 2000. Това е огромен труд, за който всички вие сте допринесли, за да го имаме и да се ползва от всички желаещи.
Изпращам ви линк, от който може да изтеглите всички записани до сега беседи.
https://www.facebook.com/groups/BeinsaDouno/permalink/1442011099199771/
Линковете за сваляне ще са активни до 23.03 и след това ще изтекат.
Там са 38 пакета, като всеки е по 2 гб.
Успешно сваляне на беседите.
Беседите ги пускам и по онлайн радиото.
Ето тук в този линк може да видите всички хора, взели участие.
Специални благодарности на Милен Колев от Габрово за обработката на записите и координацията на проекта.
Специални благодарности също на Калин Кирилов, Цвета Коцева, Нели Недялкова, Недялка Данкова.
Благодаря ви, приятели.
До сега сме свършили половината работа и остават още около 1800 беседи. Нека продължим усърдната работа, докато завършим този проект.
Ще изпратя този линк и по братските пощи, за да могат хората също да си ги свалят.
С братски поздрав,

101 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Отговори но свидетелствата Господни

28 фев 2017

Здравейте, мили приятели.

Предстоят много специални дни - Пролетното Равноденствие, което е началото на духовната година на Школата 19- 22.03. А също и по това време се е случило Вселяването на Учителя.
Ето защо, дните около Пролетното равноденствие са свещени.

Едва ли има по-подходящ момент да публикувам и следните свещени и ключови събития и документи от началото на отварянето и създаването на Школата.

Става въпрос за така наречените Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите на Свидетелствата Господни.

Тази информацията е за дълбок размисъл и е пълна с окултни откровения.

Те са се случили между Учителя, Пеню Киров, Тодор Стоименов и най- вероятно и Д-р Миркович.

Не са много хората, които знаят за тези подробности, а още по-малко са хората, които са виждали и сканираните оригинални писма, за които ще стане дума.

На 24.02.1899г. Пеню Киров и Тодор Стоименов получават едно писмо от Учителя във Варна. Тогава те са живеели заедно.

Това писмо се е състояло от 6 страници. Първите две са с кратко обяснение, а следващите четири страници са отделно от първите две, но са с изключително важен смисъл.
Тук съм направил клип с аудио запис на писмото и сканираните оригинални писма, както и с полученият отговор от двамата първи ученици. Благодаря много на Нели от Бургас за аудио записите.

https://youtu.be/Y-CtLowaafw

В този клип съм направил отделно само отговорите:

https://youtu.be/JadkR_4y0MA

Текста и самите писма може да видите тук:

http://petardanov.com/index.php/topic/24841-1899-02-24-учителя-до-пеню-киров-свидетелствата-господ/

Тук може да видите въпросите и отговорите заедно.

http://petardanov.info/Knigi/Otgovori_na_Svidetelstvata_Gospodni_1899.pdf

А тук само отговорите в оригинал с почерка на Пеню Киров

http://petardanov.info/Knigi/Pisma_do%20_Penio_Kirov_Page_042.jpg

Тук добавям един цитат, който е направил Вергилий Кръстев във втори том на Изгрева.

"Свидетелствата Господни са дадени. Отговорите на учениците са получени. С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство.

Божието Обещание е предадено. Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя Петър Дънов. Божието Обещание е Третият Завет на Бога към человеческия род, което се дава чрез Словото на Учителя Петър Дънов. А с подписите си учениците са скрепили Божието Обещание да бъде Завет на Синархистическата верига. И Словото на Бога чрез Третия Завет и чрез Ангела Господен, който носи Третия Завет чрез Словото на Великия Учител Беинса Дуно, става Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Амин. "

Приятели, тук ще добавя и Автобиографични бележки на Тодор Стоименов и Пеню Киров, които са много интересни и смятам, че ще допълнят картината и от там ще получите допълнителна важна информация. Текста на биографиите е взета от "Епистоларни диалози" 2010г,

Пеню Киров: http://petardanov.info/Knigi/Penu_Kirov.pdf

Тодор Стоименов: http://petardanov.info/Knigi/Todor_Stoimenov.pdf

Искам да добавя и нещо, на което се натъкнах.
За първи път Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите на Свидетелствата Господни са публикувани през 1995г. във втори том на поредицата Изгрева. Но се оказа, че там публикуваните отговори от Пеню Киров и Тодор Стоименов не са точно както в сканирания оригинал, а някой ги е дописал с допълнителни думи.

Слагам линк тук към публикуваните отговори и който се интересува може да ги сравни с отговорите в оригинала:

http://petardanov.com/index.php/topic/5896-vi-отговорите-на-учителя-петър-дънов-на-десетте-с/

След това същите отговори са взети и публикувани в книгата "Той иде" 2004 година.

http://petardanov.com/PDF/Toi_ide_nachalno_slovo.pdf

И чак през 2010 отговорите са публикувани точно както са в оригинала в Епистоларни диалози част 1.

http://petardanov.com/Epistolarni_dialozi-Penyu-I-2010.pdf

С поздрави от мен и пожелания за една година, изпълнена с много Божествено вдъхновение и израстване в пътя на ученика, който е път на любов, мъдрост и истина.

96 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Общи уводни мисли за поста

25 яну 2017

Съдържание

Съставил Васил Димитров

Общи уводни мисли за поста




Първото нещо, гледайте да имате тази хармония със самия себе си, да сте доволни от поведението си, от вашето собствено поведение. Когато се зададе една Божествена задача, тя трябва да се реши напълно във всичката й пълнота. Ще кажеш: “Аз тази задача не мога да я реша”, но като я почнеш веднъж, ти трябва да я решиш. Казвате: “ще я отложим за друг път”. Ти като не може да я решиш, не съблазнявай другите. Ти не можеш да постиш, не казвай: “И без пост може”. Туй, което не си опитал, не го налагай на другите.
ООК 1г., „Окултна хигиена”, 08.06.1922г.


Окултна медицина.  
Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебния сок за тялото. Те действуват успокоително на душата, ободрително на Духа.  
Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си.  
Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва.  
Свещени думи на Учителя, №240

Бъдете доволни от живота си. Че страдате и боледувате, това да не ви плаши. Ще намерите начин, сами да се лекувате. Ще прекарате няколко дена в пост и молитва. Ако сами не си помогнете, ще помолите някоя сестра или брат да ви помогнат.
ООК 11г., „ Закон за частите и цялото”,  18.05.1932г.

Един германец, който бил в Америка, по един път ял на ден и пак тлъстеел, по три деня постил и пак тлъстеел, опасно е. Ако така тлъстее човек, може да има един ден удар.  
Единствената здрава философия е, човек да бъде във връзка с разумните сили в природата. В природата има известни общества, невидими, които са заинтересовани с хората, както хората са заинтересовани с рибите, със своите въдици и мрежи. И някои такива рибари, може да дойде при тебе със своята въдица, е като те хване веднъж, теглиш. Каква е неговата цел? – Ще те извади на брега и ще те опече. Ти казваш: Защо е така. На същото основание, както когато хората извадят някоя риба от водата и я печат. Този, който я извадил от водата, има нужда от нея. Той и рибата много се обичат. Той трябва да извади рибата, да живее той.
МОК 11 г., „ Разумният свят”, 08.07.1932 г.

Най-важните и необходими за вас неща са следните: послушание и внимание. Какво значи послушание? Послушание е да направиш нещо, а внимание е, когато Господ прави нещо, да внимаваш.
Мнозина от вас са заети с много работа, но има и по-важна работа, за която сте дошли. Ще бъда кратък: това, което ще трябва да изпълните, е да помислите в себе си около четири-пет минути и да видите готови ли сте да изпълните доброволно това, без после да се разкайвате. Ще изпълнявате следното: в продължение на десет дни, начиная от 27 юни, ще ставате сутрин към 4 ч. и в промеждутъка от 4 до 5 ч. ще четете девета глава на Даниила, ще размисляте внимателно върху нея, ще се помолите и ще се изповядате пред Бога, като пред духовник, за прегрешенията си, за прегрешенията на своите близки, за прегрешенията на народа ви. И ако иска, Господ ще ви прости. С това вие ще изпратите вашето прошение до Бога, а каква ще бъде резолюцията, това е Негова работа. В това време и заминалите ваши близки ще се помолят за себе си и за вас – така че ще има молитва както горе, така и долу, тъй както дървото се храни и отгоре, и отдолу. Ще се оставите в Божието влияние. Ще ядете два пъти на ден: никакво масло и яйца, а само растителна храна. Ще се яде сутрин след молитвата и вечер преди молитвата. Вечер ще ядете преди залязването на Слънцето, а молитвата и прочитането на девета глава ще правите след залязването на Слънцето към 8 ч. вечерта. Господ е наложил пост на цял свят. Когато закусите сутрин и като се навечеряте, ще благодарите много на Бога. През тези десет дни ще спазвате абсолютен пост на сърцето и ума си – да няма никаква лоша мисъл, лошо желание, никакво одумване. През тези дни искайте от Бога само важни и необходими неща, а не празни работи. Ще се молите Бог да подкрепи всички ваши сестри и братя, където и да са те, да помогне Господ на всички страдащи, на всички, които се борят със злото. Като молитви може да четете Добрата молитва, „Отче наш” и други. Гледайте да не бъде всичко пресилено и в сърцето ви да е всякога топло.  
Приближавайте се към Господа с вяра! Имайте вяра в Неговата благост и доброта. Така ще видите какъв е резултатът.  
ИБ, „ Пълнене и празнене”, 26.06.1918г.

Ако бедният и богатият водят война, кой ще капитулира в края на краищата, ситият или гладният? Гладният ще капитулира. Даже и дяволът, който е бил толкоз силен, след като са употребявали много методи за неговото възпитание от невидимия свят, като са го подложили на диета, на пост, той капитулирал. И дяволът чувствува, че трябва да има някой да го обича. И като лишат дявола от любовта, той капитулира. Капитулира по единствената причина, че всички онези, които са били групирани около него и на които той заповядвал, Бог е отстранил тяхното влияние и тогава дяволът казал: „Каквото ти кажеш, ще изпълнявам волята ти.“ И дяволът сега, от немай-къде изпълнява Волята Божия. Вие може да изпълните Волята Божия по два начина: по първия или по втория начин. Ако изпълнявате по втория начин, това е човешкото.  
ООК 13г., „Връзка с Бога”, 19.09.1934г.
Представете си, че вие сте един окултен ученик, че ви вързал един разбойник, колко начина има да се освободите от този разбойник? Трябва да сте силни като Самсона, че изведнъж въжето, с което сте свързани, като се напъне да го скъсате. Ти сега употребяваш този метод, не се скъсва въжето. Втората възможност каква е? Той ви свързал яко. Представете си, че вие сте човек, който тежи 120 килограма, свързани сте, не може да скъсате въжето. Сега, вторият метод за освобождение кой е? Първия метод е лесен за силния човек, той веднага ще скъса въжето. Има един друг метод, втори начин, който изисква време. Ти трябва да седиш три, четири дни гладен, да изгладнееш, да изпостелее тялото ти, че между тия връзки на въжето да се образуват празнини, междини, че да си изтеглиш ръцете и краката. Ти ще се освободиш, ще се измъкнеш, понеже си изгубил 20-30 кила от теглото си. Но трябва да постиш, и като си 120 кила да останеш 90-80 кила. В първия начин, ако се освободиш чрез скъсване на въжето, колко количество сила ще употребиш? Пак може да се освободиш, но колко количество сила си употребил? Там има харчене на сила. Във втория случай, ти си изхарчил не от енергията си, но от материала на тялото си. Има друг един метод. Този човек те е свързал, ти се мъчиш, той те оставил. На този, който те е свързал, ти започваш да обещаваш, казваш: “Ако ме пуснеш, ще ти дам 220-30-40 хиляди лева, готови пари”. И той ви освобождава. Пак скъсваш въжето. Но колко ви е коствало сега? - 40 хиляди лева, ви коствало туй скъсване? Вие сега, които се освободихте от 40 хиляди лева, силен човек ли сте? Не сте силен човек. Казвате: “40 хиляди лева ми коства да се освободя от тази беля.” Значи, не си бил силен. По втория начин, не си могъл да постиш да гладуваш. Значи, не си бил герой, който може да изгуби 30 кила от тялото. Значи бил си малко умен. Благодарение, че имаш пари. Казваш: “Тия пари аз мога да ги спечеля.” Сега, какви са били подбудителните причини, защо първият - употреби силата си, вторият - употреби постенето, постил е този човек. И вие по-някой път, когато искате да се освободите от дявола, постите. Защо постят хората? - Да се освободят от дявола. Вързал те дяволът, ще постиш. Трябва да постиш, защото ако не постиш, не можеш да се освободиш, не може да извадиш ръцете.
МОК 17 г., „ Възможности на красотата”, 01.10.1937 г.

В Божествения свят няма пост. На физическия свят, обаче, пост съществува. Ако постиш на земята, светия ще станеш; ако постиш на небето, грешник ще станеш. Значи, на небето законът е обратен. Докато си на небето, ще ядеш; ако си на земята, ще постиш, светия ще станеш. Ако живееш по Божествен начин, няма да постиш; щом живееш по човешки, ще постиш.
НБ, „ Имам ястие”, 07.09.1930г.

Светията не е дошъл на земята само да се моли. Аз зная светии, които цели 10 години са посветили да се молят на Бога да им даде знание как да устроят носа си или как да устроят очите си, устата си, езика си - да знаят как да говорят и какво да говорят. Казвате, че светиите постят. Не, никак не е постил той, но се е молил как да устрои носа си правилно да мисли и как да устрои очите си, че като излезе да вижда и да знае защо и за какво е създадено всяко нещо. Та когато се казва за някой светия, че е постил, това значи, че той е работил и се е молил за нещо. И сега всички искат да станат светии. - Постете щом искате да станете светии.
НБ 17 с., „ Един от дванадесетте”, 28.04.1935 г.

Сега някои искат да станат светии и казват: “Да ям малко, че да стана светия!” Не! Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш. Това е светия! Казва някой: “Той е прежълтял, светия е станал!” Светийството не е в това! Лицето ти трябва да има един жълтеникав цвят, но трябва да има нещо и от червения цвят малко. Жълтият цвят е цвят на мисълта, а пък червеният цвят е на чувството. Та жълтият и червеният цветове трябва да присъствуват, за да става регулиране на цветовете. Има някои цветове, които не са естествени за човека.
ООК 16 г., „ Противоречията в природата”, 30.09.1936 г.

Христос казва на учениците си: "Този дух не може да се изпъди, освен с пост и молитва." Постът подразбира самоотричане. Ще постиш, но ще дадеш залъка си на онзи, който гладува. Ще го извикаш у дома си и ще му кажеш: Братко, приятно ми е да отстъпя залъка си на тебе. "С пост и молитва." Така ще се молиш, че да приемеш любовта в себе си. За да проповядвам, трябва да имам любов. Молитвата е път, съобщително средство, чрез което любовта минава през човешкото сърце. Ще възприемеш любовта, за да се прояви Бог чрез тебе, да Го видят всички хора.
НБ, „ Защо не можахме”, 24.12.1922г.

Намазването и умиването на очите е външният метод, а вярата, която Христос събужда у болния, и силата, която му изпраща, са психичният метод. Спасителя препоръчва двата метода едновременно – пост, който спада към външните методи, и молитва, която спада към вътрешните.  
Учителя непрестанно лекуваше страдащите, които го молеха и очакваха изцеление. По този въпрос Той изтъкваше: "Отвън може да се помогне на болния, но ако той сам не съдейства, всяка външна помощ е недостатъчна. Болестите не са нищо друго, освен нисши същества, които влизат в човека и почват да се размножават за негова сметка. На научен език ги наричат микроби. Христос казва, че освобождаването от тях може да стане само с пост и молитва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може за една нощ да разруши града. За тях Христос казва: "Този род не може да излезе навън освен с пост и молитва." Какво представлява молитвата? Тя е връзката на човешката душа с Първичната причина на нещата. А пък постът подразбира отнемане храната на войската и щом я лишите от храна, тя се принуждава да отстъпи." (вж. "Делата Божии", стр. 60-61)
Външният и вътрешният метод трябва да се съчетаят, но как да стане това? "Чумата, от която хората се плашат – изтъква Учителя в една от беседите – се лекува с гореща вода. Болният трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по чаша гореща вода – така серумът на кръвта, който е послужил за храна на микробите, се разредява и те постепенно престават размножаването си. По време на болестта не трябва да се употребява храна, изисква се пост. Чумата довежда болния до апатия, но с будно съзнание това състояние може да се преодолее. Връзката на човека с Бога представлява силна динамична мисъл, която се отразява върху микробите като електрическа светкавица. И така, атакувани от две страни – чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават. Достатъчна е 24-часова усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат извън организма. Като воюва известно време, човек се калява и става по-здрав. Болестите предизвикват характер и допринасят особено много на женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени и смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури." (вж. "Делата Божии ", стр. 61)
Боян Боев, Акордиране на човешката душа, т.3

Ние не сме отговорни за това, когато човек иска да създаде жилище, когато влезе някоя микроба в нашето тяло. Човек не е отговорен за онези последици. Тия микроби съществуват, влизат и в човека и не искат да знаят. Някой път загнездят се в неговите дробове, някой път загнездят се в неговия стомах, загнездят се в неговите мускули и започват да го измъчват.  
Какво трябва да прави разумното същество при тия неразумни същества? В същото време се полага пост, трябва да пости, да гладува. Някои искат да постят, за да си изкупят греховете. С пост греховете не се изкупуват. Постът е само за усилване. Мозъкът е електрическа батерия, свързана с космическия свят. Човек, за да бъде здрав, непременно трябва да има достатъчно енергия от този космически свят, за да се брани. Мозъкът е създаден като оръжие, да се браниш от всички врагове, които те заобикалят. Следователно, ако твоят мозък е здрав и силен с електрическа енергия, заболи те кракът, ще съсредоточиш ума и всичките бацили изгони навън. Заболи те коремът, ще насочиш всичката електрическа енергия в корема. Сега човешкият мозък няма никаква енергия. Когато човек стане нервен, липсва му електричество. И тогава учените хора са дошли до твърдението: когато у човека се образува голяма сухота, човек започва да говори грубо, рязък е гласът му. Не е лошо да говориш така, но това показва, че има малко вода в твоя организъм, малко влага има, малко мекота. Щом влезе водата, ще се прояви, една сила има човешкият характер. Това е магнетическата сила в човека, която е свързана с електричеството. Следователно, когато функционира електричеството в тебе, трябва да функционира и магнетизмът, за да може резултатите, които си добил чрез електричеството, да останат постоянно у тебе.  
НБ, „ Който направи небето и земята”, 30.07.1933г.

Ето, и аз ще ви кажа едно свещено предание: Човек е длъжен да пости поне един ден през месеца, да даде почивка на стомаха си. Значи, той е длъжен да прекара в пост поне 12 деня през годината. От времето на Христа досега са минали две хиляди години. Всяка година по 12 деня пост, значи, всичко 24 хиляди дни пост. Те правят 65 години. Това е дълг, който хората трябва ла изплатят. За да изплати този дълг, човек трябва да пости пет дни и месеца. Знаете ли, колко струва този дълг на природата? Той се равнява на 24 билиона лева. За да се изплати тази сума човек трябва да плаща средно по пет лева на ден. В моретата има около десет милиона тона злато. За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминават шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате, защо страдате, казвам: Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието. Човек трябва да яде по три пъти на. ден. – Не е верно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш, защо страдаш, знай, че страданията ти са резултат на неспазване на 12 дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на земята мъчно се купува нов камък. За да си купиш такъв камък, трябва да напуснеш земята. Това е дълга разходка, за която са нужни около 45-50 години. Това наричат хората отиване до небето и връщане на земята. Така го наричам и аз. Обаче, източните народи го наричат „прераждане". – Защо умира човек? – Защото се е развалил камъкът му. Той отива да си купи нов. За обикновените хора срокът за купуване на нов камък е най-малко 50 години, а за великите напреднали хора - е 2000–2500 години.  
НБ, „По предание”, 02.05.1920г.

Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш. Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание. Да бъдеш гладен е едно велико благо, а не е страдание. Страданието произтича от факта, че ти бързаш да преодолееш и да задоволиш глада си.
Искаш да преодолееш другите хора. Най-първо не приемай, че ти липсва нещо. Има некои хора, като ги оставите 24 часа гладни, казват: „Ще умра, гладен съм, не съм ял 24 часа.“ Той мисли, че в 24 часа ще умре гладен. След него иде номер втори, който казва: „Не съм ял 48 часа, два пъти ще умра.“ Рекох, два пъти да умира този човек, това е голямо страдание. Иде номер трети, който не е ял 72 часа. Казва: „Три пъти ще умра.“
Рекох, тези страдания са много големи. Значи, страданията се увеличават. Защото гладът има свои психологически моменти. Некои от вас са постили десет деня, никак не са яли, но има друг един глад, ти имаш желание да ядеш, но няма какво, в пустинята си. Вие не сте усещали това психологическо мъчение. То е ужасно нещо да се мъчиш от глад. Ужасно нещо е това, от него и дяволът го е страх. А той е голям юнак, както го представляват индусите.  
МОК 8 г., „ Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „ Клетниците” и „ Война и мир”, 23.11.1928 г.
После, за пример у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си. Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон. Защо, за какво да постиш, как и защо? Всичко това трябва да се обоснове много добре.
И разумя Исус, че ще го питат, а то много значи. Сега, ако вас ви запитат: "Защо вярвате в Бога", как ще отговорите на тия хора? Ако мен ме попитат: "Защо ядеш", ще отговоря: Защото съм гладен. Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса. Защо пиеш? Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. Не може ли без вода? При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може. Може да постиш ден, два, три, четири дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш. И най-после, славата на Бога не се състои в постене, а в ядене и в пиене. "Яжте и пийте и благодарете", казва Писанието, а не казва: "Постете." Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: в яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото. Знание, знание трябва! Но ще каже някой: "А то, знанието, и без знание може." Е, какво трябва тогава, невежество ли? На Бога не трябват невежи хора! Бог иска всички негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър. Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл. Някой ще каже: "Аз трябва да се спася." От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение и от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата "спасение" в косвен смисъл, а не в прям. После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме. Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега. И следователно първото нещо: човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново. Трябва да се научим да се празним и да се пълним.  
НБ 5 с., „ Пак ще ви видя”, 29.01.1922 г.

Ще кажат някои, че черквата препоръчва пост. Под „пост“ разбирам работа. Който пости, той работи усилено на нивата: оре, копае, сее, жъне. Като свърши работата си, отива у дома си и разваля поста. Той казва: Дайте ми да си хапна добре. Свърших една работа, и сега имам право да се нахраня и да си почина. Така ми е добре и приятно. Яденето има отношение и към физическия, и към духовния живот. Следователно, както ядеш за стомаха си, така ще храниш ума и сърцето си и ще благодариш, че си ги задоволил. Ще възприемаш чисти мисли и чувства, ще ги асимилираш, без да преяждаш. Само така, ще разбереш, че между физическия, духовния и умствения свят има тясна, неразривна връзка. Само така ще разбереш, че физическия свят представя сянка на нещата, а духовният и умственият – тяхната реалност. Физическия свят е външна форма на предмета, той преминава през различни промени; духовният свят е съдържанието, а умственият или Божественият е смисълът на нещата. Силата им се крие в тяхното съдържание и смисъл, а не във формата.  
НБ, „Детето растеше”, 30.03.1919г.

Има два вида нареждане: едно нареждане има цяла година да се пости, пък другото нареждане ­ половин година да се пости. Ти сега от половината година постиш. Казвам, някой път 40 дена съм постил, 40 дена без да ядеш хляб, без да пиеш вода. Не по малко хляб на 24 часа. Така и дядо, и баба знаят. Да постиш 40 дена, както Христос е постил, веднъж през живота си и да опиташ силата си.
НБ, „ Добрите дарби”, 25.06.1933г.

Ние казваме: „Туй е студено, да не го пипаме.“ Това показва, че ние сме още невежи, защото не умеем да се приспособяваме. Всички религии твърдят, че носят спасението. Нито постът, нито молитвите, нито четенето могат спаси човека. Ако днес си гладен и те нахранят, ти си спасен, докато огладнееш. Трябва да намериш онзи реален хляб и като ядеш от него, вече никога да не огладняваш.  
ИБ, „ Което се променя без да се изменя”, 17.10.1920г.

Сега: ядене и пиене. "Ако не ядете и пиете, казва Христос, плътта и кръвта на Сина Человечески, нямате живот в себе си." Туй ядене и пиене трябва да бъде знание. Нашата душа трябва да жадува за знание. Ние препоръчваме яденето в широк смисъл. Всички онези, които се учат и които работят, трябва да ядат и много трябва да ядат. Само духовните хора мислят, че с малко ядене може. Те трябва да ядат. Множко ядене трябва. Но многото ядене не подразбира, че трябва да напълниш стомаха си. То не е ядене. Многото не е в количеството, многото всякога подразбира качество и живот в себе си, който трябва да се произведе.  
Христос им казва: "Можете ли стори сватбарите да постят, докле е с тях младоженикът?" Той дава това сравнение, за да покаже, че не могат сватбарите да постят, докле е младоженикът с тях. Ще бъде смешно, докато на онези хамбарът е пълен с жито, те да плачат и постят. Защо? Когато някой е гладен, да плаче, разбирам. Когато някой се моли, когато го бият, разбирам, но когато Господ му дава всички блага, какво трябва да прави? - Да се радва, да учи, да помага на своите ближни и на себе си.
НБ 5 с., „ Защо твоите ученици ядат и пият”, 15.01.1922 г.

От кое човек може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашният живот говорим. Ще ви преведа мисълта си малко по-конкретно. Кога печелите повече - когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане -яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега - яденето или постенето? Аз бих предпочел яденето. Постът ще го оставя настрана. То е изключително нещо. Постим само тогава, когато отиваме в оня свят. Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила. Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем. Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят.
ООК 20 г., „ Най разумните отношения”, 11.06.1941г.

Не очуквайте линиите, които Господ е турил на човешката душа. Аз съм против онези философи, които казват, че светът не е направен както трябва: „Чакайте да го поодяламе.“ Жената например, за да бъде малко по-тясна, стяга се с корсет. За да не затлъстявате, постете; сега ядете три пъти на ден, опитайте се един или два пъти да ядете, за да видите как ще се развият у вас благородни черти. Вие казвате: „Без храна не може“ – знаете ли колко трябва да ядете на ден? В живота има известни закони, които регулират яденето; няколко дена нямате охота да ядете – не яжте, чакайте, докато се възбуди у вас желание да ядете. Но мъжът казва: „Жена ми трябва да яде, защото инак ще се развали“ – ами че тя е сега развалена; ако не яде, ще се оправи. Има и животни, които, когато са неразположени, не ядат.  
НБ, „ Многоценният бисер”, 02.05.1915 г.

Човек се натъква на две опасности в живота си: на глад и на преяждане. За да станат светии, някои хора съзнателно си създават глад. Те постят често, да се пречистят по-бързо. Други пък обичат да бъдат пълни, затова ядат повече, отколкото трябва. Ето защо, едните гладуват повече, а другите преяждат. Гладуване и преяждане има не само по отношение на храната, но и по отношение на облеклото. Някои хора се обличат скромно, а други обличат разкошно облекло. Те се обличат и събличат по няколко пъти на ден, да се покажат пред хората, че са богати, че имат вкус, че могат да се обличат разкошно. Какво придобива човек от разкошното си облекло? Не само че нищо не придобива, но се натъква на голяма опасност. Какво придобива говедарят, който 20 години наред е пасъл говеда? Ще кажете, че говедата, които той е пасъл, израсли и се угоили. Благодарят ли говедата му за услугата, която той им е направил? Те ще му кажат: Ако не беше ти със своята тояга, която вдигаше и слагаше върху гърбовете ни, ние щяхме да си пасем свободно в гората, без никакви ограничения. Наистина, не е завидно положението на говедаря.  
СБ, „ Вечно обновяване”, 28.07.1940 г.

Те, духовните хора, не ядат много. Многото ядене спъва духовния живот. Те, за да прогресират духовно, ядат малко. Постят по два дена. Ако един обикновен човек пости 24 часа, колко ще спести? Яденето е един процес. Вие ядете на физическото поле. Вашият организъм брои, чете колко храна ще влезе. А в умствено отношение какво правите? Всяко едно ядене в умствения свят е един плод. Вие ядете на земята, а в причинния свят вече имат един богат обед. Та вие никак не ядете тук. Вие мислите, че тук ядете. Яденето става в причинния свят. Ако ти ядеш и не разбираш смисъла на яденето, ти не си ял. Яденето е в причинния свят.
МОК 18 г., „ Благоприятни и неблагоприятни условия”, 24.03.1939 г.

Защото две погрешки хората правят. Едни ядат повече, отколкото трябва, други не ядат, колкото трябва. Онези трябва да съкратят - не трябва да ядат толкоз, колкото ядат. Другите трябва да се откажат да не постят. Някои искат да постят повече. Ще дадеш на тялото нужната храна. Да се помъчи кончето. Хубаво хранете това конче, но не го пресищайте.
ООК 20 г., „ Съработници”, 01.01.1941 г.

А пък цифрата 3 какво означава? Трите има няколко тълкования. То показва едно семе, което е сято в земята, разпукна се и поникна. Но същевременно то може да се сравни с човешките уста; постоянно трябва да му давате да яде. Трябва да знаеш да ядеш. Трите не признава никакъв пост. Единицата пости колкото си иска. А пък трите обича винцето, печените кокошки, хубавите торти.
ООК 16г., „Трите картини”, 06.01.1937г.

Питам някой, който не разбира закона, ще се спре ли? Човек трябва, за да оцени водата, трябва да постите, за да знаете какво нещо е вода. Няма да можете да спите. Навсякъде из планините горе, навсякъде вода, извори, ще виждаш, ще ти се отворят очите само, така ще гледаш. Защо гледаш? Как няма да гледаш, то е външната страна на онзи, великият закон, когато човек има желание.
Ръкописи, „ Път и постижение”, 14.12.1938 г.

Сега, като ме слушате да говоря, казвате: Вярно ли е всичко това? – Вярно е само 25%, а 75% не е вярно. С други думи казано: Само 25% от казаното влиза в работа, а 75% не влиза. – Кое е вярното? – Вярно е, че вие трябва да се молите и да постите, да влезете във връзка с Живия Бог, Който е във вас. Много пъти е бил разпъван Той, много е страдал, но никога не е умирал. Когато казваме, че Бог умира, подразбираме явяването Му в нов живот. Когато се казва и за нас, че умираме, тока значи минаване от стария в новия живот. Ако житното зрънце не умре, няма живот за него. Като мислите така, ще се освободите от ненужните страдания. Всеки човек има свои страдания. Затова, именно, хората се събират, да си помагат взаимно. Въпреки това, не могат всякога да си помагат. – Защо? – Не са научили закона на събирането. Защо не го научиха? – Защото и те, като някогашните евреи, не вярват, че Христос е пратен от Бога.  
НБ, „ Молих се”, 18.04.1920 г.

Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започваше да пости, обръщаше се към Господа, и тогава този Йехова им помагаше.
НБ 15 с., „ Живият хляб”, 18.12.1932 г.

64. Молитва при пост

Да промени и разсипе Бог всички ония врагове, и всички лоши  

мисли, които пречат и спъват Божието Дело. Да се прослави  

Името Му, да дойде Царството Му, както горе на Небето, така и  

долу на Земята.  

Амин.  


65. Молитва при 10 дневен пост




Направете го по свобода като ученик със съзнанието, че  

прилагате пост от всичко отрицателно, а за останалата храна  

всеки сам ще си определи, ще имате вниманието на съществата от  

Невидимия свят. Употребявайте като храна и песните, и при  

подходящи условия - среда.  

Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дена.  

Молитви
Цял живот може да постите, постоянно да се разкайвате, но нямате ли Любов, Царството Божие е далеч от вас. Да се покаеш, разбирам да разтвориш сърцето си и да възприемеш Любовта вътре в него, друго покаяние не разбирам.  
НБ, „ С любов се взима”, 22.03.1919 г.

558 Прегледи · 4 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

Емблемата с котвата в книгите

24 яну 2017

Здравейте, приятели.

Направих едно малко проучване от кога се отпечатва символа с котвата в книгите.

До 1946 първите издания  са били с емблемата на трите пламъчета а вече от 1947 са се отпечатвали с емблемата на  Котвата.

  В периода 1947 до 1950 година преброих 32 томчета, които са издадени с емблемата на котвата - направил съм списък с тях по- надолу.

За знака с пламъчетата  
Елена Андреева в том 9 на Изгрева, страница 382 казва “Това е и пламъчето, което се е слагало на първите издания. То е с три малки пламъчета, което представлява Словото на Учителя, което носи със себе си 3-те пламъка на Любовта, Мъдростта и Истината. “

Елена Андреева:   “ А котвата е знак, символизира слизането на човека. Ние имаме и друг символ, гърнето. Над салона имахме едно гърне от пръст, отворено и в него пламък гори. Да. Символ на Словото - гори и не изгаря, и не гасне. Символ за вътрешния огън на Словото.“

Спомени на Борис Николов:
"Когато издадохме книгата „Учителят" на първа страница сложихме емблемата с котвата. Също в книгата „Песни от Учителя" поставихме котвата, както и в книгата „Разговори при 7-те Рилски езера". Така че ние първи я поместихме."
Двете емблеми са стояли също и над двата входа на салона.

Тук има повече информация за знака с котвата:

http://petardanov.co...вата/#gsc.tab=0

В коментарите ще сложа още информация и снимки.
Томчета, отпечатани с котвата.

Неделни Беседи

1.Трите основи на живота, НБ (1920-21), София 1947
2.Новият човек, НБ (1921), София 1947,
3.Ще управлява всички народи, НБ (1920-22), София 1948,  
4.Живият Господ НБ (1922), София 1948
5.Петимата братя, НБ (1917-38), София 1949
6.Път на мисълта, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949
7.Поучаваш ги, НБ (1923), София 1949,  
8.Условия за растене, НБ XIV (1930), София 1949,
9.Който дойде при мене, НБ (1924-25), София 1950,

Утринни Слова
1.Той създава, том 1, 1-15 беседа - София 1947
2.Старото отмина, том 2, 16-35 беседа - София 1947
3.Ликвидация на века, том 1, 1-18 беседа - София 1948,
4.Красотата на душата, том 2,19-39 беседа - София 1948,
5.Абсолютна истина, том 1,1-16 беседа - София 1949,
6.Ново разбиране, том1, 1-12 беседа - София 1949
7.Сеятелят, том 2, 13-27 беседа - София 1950,
8.Дреха на живота, том 3, 28-40 беседа - София 1950,

Общ Окултен Клас
1.Новата мисъл , ООК ХII/1 (1932-33), София 1947,
2.Високият идеал, беседа (11.09.1923),  София 1927, 1948 ,  
3.Работа на природата. ООК XII/2 (1932-33), София 1948,  
4.Трите шкоки, ООК XII/3 (1932-33), София 1948,

Младежки Окултен Клас
1.Живот и отношения, MOKXI/1 (1931-32), София 1947,
2.Фактори в природата, МОК XI/2 (1931-32), София 1947,
3.Силите на природата, МОК XXIII/1 (1943-44), София 1947,  
4.Великата разумност, МОК XII/1 (1932-33), София 1949,  
5.Съразмерност в природата, MOK XII/2 (1932-33), София 1949,  

СЪБОРНО СЛОВО
1.Мировата Любов - Козмичната Обич, (1919), София  1947,
2.Новото Човечество, (19.08.1920 Търново), София 1947
3.Новият живот,  (19.08.1922 Търново), София 1947
4.Силите на природата, MOK XXIII/1 (1943-44), София 1947,  

Извънредни Беседи
1. Път на мисълта, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949,

130 Прегледи · 3 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

КОЕ Е ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ?

23 яну 2017

КОЕ Е ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ?


Словото на Учителя е записвано най-напред от Тодор Гълъбов (1914 г.) – професионален сценограф в Народното Събрание. През 1915 г. той е трябвало да замине за чужбина и с безпокойство е казал на Учителя, че след като замине няма кой да стенографира. Учителя му отговаря:  „Той ще дойде”. И скоро, на 19 юли 1915 г., идва Паша Теодорова, малко по-късно Савка Керемедчиева и от 1920 г. Елена Андреева. Трите стенографки са записвали едновременно всичко, което Учителя говори. След дешифрирането на стенограмите главно Паша е подготвяла беседите за печат. Това е един труден и отговорен процес, в който всеки може да сгреши. Затова Учителя е работил със стенографките в продължение на много години, ръководил ги е, обучавал ги е, помагал им е да видят и изправят погрешките.
Елена Андреева казва: „Учителя говореше самоуверено, никакво колебание никога не забелязах да има. Много рядко търсеше по-точен израз на идеята. Всякога знаеше или имаше какво да каже, но винаги избираше чисти образи, чисти думи, избягваше такива с двусмислено значение. Той имаше прост и чист език. . . . Между нас и Словото на Учителя ставаше скрита, неизявена обмяна. . . . Учителят говореше на разнородна публика, особено в неделя и в Общия клас – на хора на различно умствено равнище. Той се стараеше да говори така, че да бъде разбран от всички слушатели. А и през това време той отговаряше на техните тежнения, неразрешени въпроси, вълнения и затова Словото изглеждаше разпокъсано, нелогично. Имаше в Словото вметнати мисли. Така е имало смисъл, но когато трябва да се предаде писмено, налага се да се съкратят или променят някои неща. . . . В говоримата реч не всякога се спазват граматическите правила, които правят речта ясна. По интонацията на гласа може също да се познае каква е мисълта. В писмената реч мисълта трябва да се предаде само с думи и по този начин се губи много от богатството на фразата. . . . Учителя искаше неговата мисъл да бъде предадена вярно и Паша винаги е успявала да стори това”. (Спомени на Елена Андреева, „Образът  на Учителя през мойте очи”, сп. Житно зърно, 2009, бр. 21 стр. 6-11). Не случайно от всички 15 сестри единствено Паша е получила от Учителя диплома за завършен „Класът на добродетелите”.
   Преди да даде Словото, Учителя е правил години наред френологични    изследвания на българския народ и е намерил най-подходящия начин за предаване на Словото, за да може то да бъде възприето и разбрано вярно. Той казва: „Не е важно как говоря аз, но е важно да приложите този закон.” (Ходете във виделината, ИК „Всемир”, 1994, стр. 96).  „Важно е идеите му (на Учителя) да се предадат.” (Спомени на Елена Андреева, „Образът  на Учителя през мойте очи”, сп. Житно зърно, 2009, бр. 21 стр. 11).  
След като беседите са били подготвени за печат, Паша ги е чела на Учителя. Паша пише в спомените си (непубликувани спомени на Паша Теодорова, по ръкопис, директно предаден от нея):  „Бях отишла при Учителя в горната малка стаичка, за да прочета няколко шпалти от една беседа, която се печаташе по това време. Както четях, Учителя ме прекъсна, спрях се, погледнах го, защото мислех, че ще коригира мисълта, обаче чух въпрос . . . ”
„На 8 февруари 1941 г. Учителя каза: „Предстои да се поогледат малко беседите и лекциите, които съм държал, така не може да останат.“ (Спомени на Елена Андреева, „Образът  на Учителя през мойте очи”, сп. Житно зърно, 2009, бр. 21 стр. 11).
В спомените на Буча Бахар четем: „Всичко стенографирано и дешифрирано се пишеше на пишеща машина и Паша нанасяше корекциите отгоре. Така коригирани, беседите се четяха от Учителя, той ги одобряваше и след това се носеха на печатница. Пристигаха шпалтите за корекция, пак се връщаха, докато в ръцете ни се появеше том беседи. В „Парахода” (така са наричали къщичката на стенографките) кипеше работа и живот. Всеотдайна работа на работниците, обрекли себе си на духовна служба, обърнали гръб на образователния си ценз, на общественото поприще, жертвали забавления и младост за Словото. По всяко време идваха братя и сестри да донесат по нещичко, да кажат, да се посъветват, да прочетат и споделят нещо неясно, да поръчат, да си препишат. Често се случваше, минавайки оттам, да се отбиваме и да заварваме Учител и ученик да работят над казаното вече в беседа или лекция. Беше топло, задушевно, сдържано и скромно. Работеше се усилено, за да може да се напечати всичко, което е изостанало, а имаше и огромна работа около непечатаните беседи.” (непубликувани спомени на Буча Бахар, по ръкопис, директно предаден от нея)
От казаното дотук ясно се вижда, че беседите са били печатани, след като Учителя ги е одобрявал – и това е Словото, издадено по времето, когато Учителя е бил на Земята и малко след това, в периода от 1944 г. до 1949 г.
Неоспорим е фактът, че на всички тези томове беседи името на Учителя е написано като автор. След като той самият е приел и одобрил този метод на работа, имаме ли право да съдим, да даваме оценки и да налагаме мнения дали това Слово е вярно или не? Нещо повече – да издаваме алтернативни на одобрените от Учителя издания по ръкописи с неизвестен произход. Така например много странно звучи написаното в края на беседата „И отвори устата си, та ги поучаваше” („Поучаваше ги”,  ИК „Жанya -98”, 2002 г., стр. 30) „Това е новото учение. Христос днес се е родил света. Сега, като се върнете, заколете една кокошка, кажете: „Да живее този новия Христос, Който ни освобождава отъ всичко! Наздравица!“ (?!) В изданието, проверено от Учителя пише: „ Това е новото учение. Днес се ражда Христос. Кажете си: „Да живее новият Христос, който ни освобождава от всичко старо.” („Поучаваше ги”,  неделна беседа, държана на 7 януари 1923 г., печатница „Житно зърно”, 1949 г. стр. 22). Вегетарианството е важно и необходимо изискване за духовния растеж и развитие на ученика. Сам Учителя е бил вегетарианец, както и учениците му, така че публикуването на подобни текстове противоречи на основни принципи в учението.
Учителя заявява:
„Моята задача е да ви дам Божественото учение.
Вашата задача като ученици е да го предадете на българския народ.
Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи.
Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си.
Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение.

И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи.” (сп. „Сила и живот”, 1992 г., бр. 1, стр. 2)

В беседата „Същината на човека” (съборна беседа държана на 24.08.1941 г., том „Възможности за щастие”, Литопечат, 1941 г., стр. 41) Учителя казва: „Абсолютно никаква лъжа не се позволява, бяла или черна.”
Веднаж, непосредствено след 9 септември 1944 г., Учителя пожелал да отиде в Боровец. По това време се изисквало специално разрешение за ползване на лека кола. Борис Николов отишъл да вземе кола, като казал, че тя е нужна за възрастен и болен човек. Радостен че е получил разрешението, той го дава на Боян Боев, който го занася на Учителя. „На кола, взета с лъжа не се качвам”, казал строго Учителя. . . .
Като се има в предвид казаното по-горе, можем ли да допуснем, че един Миров Учител ще позволи Словото му да бъде предадено в неверен вид и неговото име в продължение на повече от четиридесет години да стои като автор на изданията?
Ние също сме отговорни пред Небето да дадем историческа справка относно записването и предаването на Словото и да свидетелстваме за това, което сме видели с очите си и сме чули направо от устата на учениците на Учителя, участващи пряко в този процес, или сме прочели в ръкописните им спомени. Смятаме, че това е важно, за да не се допуснат манипулации, компроментиране или невярно предаване предимно на неиздаваното Слово, тъй като сега главно то се разпространява сред българския народ.
Учителя е държал около 4000 беседи и когато си е заминал (1944 г.), са останали около една трета неиздадени беседи. Проблемът с неиздадените беседи е, че една част от стенограмите (около 500 беседи) според Елена Андреева са били недешифрирани и поради създалите се исторически обстоятелства работата е трябвало да продължи тайно, което сериозно затруднява и забавя процеса на подготовката за издаване. С течение на времето стенограмите са избледнявали и е било трудно да се дешифрират. Също така при разчитането им е имало някои пропуски, неясноти и др. Поради особения характер на стила на Учителя (периодична реч – дълги, сложни изречения) малки пропуски на някой места правят текста трудно четим и неразбираем. А най-важното и основно изискване, което Учителя е имал, е било неговата мисъл да се предаде вярно и понятно за всички, тъй като това учение, както и Христовото, е за всички души, които искат да се пробудят духовно.
Следвайки Завета на Учителя, че Словото трябва да бъде предадено в ясен и разбираем вид, а също и поради факта, че по времето на Учителя Словото не е било издавано по първично дешифрираните стенограми, а е било четено на Учителя и коригирано от него, учениците не са си позволили да издадат тези ръкописи в първичния им вид, макар че е имало и противоположни мнения. Тогава стенографките Паша и Елена, а също така Боян Боев и Борис Николов, продължават да работят много усърдно, за да подготвят ръкописите в ясен и четим вид. За повечето от учениците на Учителя е било ясно, че именно стенографките, които цял живот са работили това според указанията на Учителя, могат най-добре да го направят. Те имат и вътрешната връзка и ръководство на Учителя, тъй като са били едни от най-преданите ученици. Стойка Ангелова (една от ранните ученички на Учителя) разказва: Веднъж Савка Керемедчиева стояла пред приемната на Учителя с въпрос, че не може да дешифрира текст от Словото. Посетителите влизали и излизали . . . и Учителя не я е поканил да влезе. След като чакала дълго време Савка сама написала текста и отново отишла при Учителя. Тогава той излиза от приемната и й казва: “Точно така е.”
Едва след 10 ноември 1989 г. се създадоха условия за издаването на неиздадените беседи. Ръкописите на беседите, издадени след 10 ноември 1989 г. са от два източника:
1) Ръкописи, съхранени във времето от учениците на Учителя и директно предадени на следващите като оригинали за печат.
2)  Ръкописи от Държавния архив – вероятно текстове конфискувани от домовете на учениците по времето на комунизма.
Сега е свободно, всеки пише и издава, работи според нивото на своето емоционално, интелектуално и духовно развитие. Всеки иска да даде своя принос. В спомените на Паша Теодорова пише: „Учителя изля една лекция във форма на въпроси, на които нито ние, нито Учителя даваше отговори. Аз си мисля, дали Учителя не направи този опит, за да разбере кой колко и как може да разбира мисълта на Учителя и какво въздействие тя би оказала върху нас. Силна и мощна е мисълта на Учителя и всеки, който е могъл да я възприеме, ще я преживее по специфичен начин, според вътрешната си подготовка”.
И на кого да вярваме?
-  на тези, които Учителя избра за свои ученици;
-  на които той предаде Словото и работи с тях в продължение на много години;
-  които присъстваха на беседите, изучаваха учението и живяха според него;
- които подготвиха, съхраниха с риск за живота си и предадоха ръкописите на неиздадените беседи на следващите ученици според един от основните закони в Школата на Учителя – Законът на Веригата,

или:

- на издания, направени по случайно попаднали в Държавния архив работни копия от ръкописите на неиздаваните беседи, без да имаме точна доказателствена информация за произхода им, „не редактирани” или  „редактирани” от хора, които сега навлизат в учението, които никога не са чули на живо Словото на Учителя и не познават добре процеса на записването му, дешифрирането на стенограмите и подготовката за печат.
Сега, в началото на 21 век, почти цялото Слово на Учителя е издадено. Да благодарим на тези, които направиха това с любов и безкористно. Ние всички искаме да четем оригиналното Слово на Учителя, да се докоснем до неговите вибрации, святост, чистота и сила; да го прилагаме и живеем според него.
Но кое е то? Как да го разпознаем?
Това е дълъг процес: на проучване на Словото; прилагане методите на Учителя; развиване на духовни качества и добродетели, благоговение и смирение; молитви, служене на Бога. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моето Слово”. Борис Николов ни посрещаше в малкия дом с думите: „Словото на живота пазим”, т. е. това не е формален акт на съхранение на буквална информация, но дълбок вътрешен процес на трансформация.  Когато възлюбим Словото и то стане наш живот, тогава ние сме го опазили.
Огънят е запален, сложена е трапезата, хлябът (Словото) е готов. Да вкусим от този хляб и да чуем сладките му думи. Да опитаме, да приложим учението на Учителя, да бъдем вегетарианци, да водим чист, природосъобразен живот в мисли, чувства и дела, да научим изкуството да общуваме като братя и сестри. Тогава умът ни ще просветне, сърцето ни ще се изпълни с Божията Любов, душата ни ще се пробуди и ние ще може да възприемем идеите на Учителя в техния оригинален вид.


5]  От дългогодишни последователи на Учителя



Публикувано в сп. “ЖИТНО ЗЪРНО”, бр. 22 (1), 2010, стр. 22-24

129 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

МАРШ НА СВЕТЛИТЕ СИЛИ.

18 яну 2017


МАРШ НА СВЕТЛИТЕ СИЛИ.

180 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Нови сканирани неща и информация

09 яну 2017

Предстоящи събития -

Житен режим 15.02.2017г   ---  За записване за пакече лимец

Концерт на Светльо на 2.02.2017 г.


Общо за месец януари



31.01.2017- За лечебната сила на планината – от Учителя

31.01.2017-2016-09-16-Разговор с брат Ангел за Димитър Грива1

31.01.2017- ДОБРАТА ТЕЛЕВИЗИЯ излъчва първaта мултимедийна беседа

28.01.2017-Няколко кадъра на Паневритмията на Рила с дрон.

28.01.2017-Снимка от ателието на Франц Шламбора

28.01.2017-Списанието "Нова светлина или тълкуване тайните явления в природата"

28.01.2017-“Пантеон бележити дейци на българската култура“

28.01.2017-Снимките от днес 27.01.2017

27.01.2017-Снимка с майката на Петър Дънов

27.01.2017-Бащата на Петър Дънов - отец Константин Дъновски (1830-1918)

27.01.2017-Снимка 26.01.2017г. Варна

27.01.2017-ефекта от постенето

27.01.2017-Нов клип на Италиански с мисли от Учителя за жената

26.01.2017 -Направените извадки от Словото за поста.

26.01.2017-Пост-всеки последен петък от месеца, общо 12 петъка за годината

26.01.2017 -Концерт на Светльо на 2.02.2017 г.в Шумен

26.01.2017-За св.антиминсъ въ Варненската църква “Св.Архангелъ Михаилъ“

26.01.2017-За лечебната сила на планината – от Учителя

26.01.2017-2016-09-16-Разговор с брат Ангел за Димитър Грива1

26.01.2017-ДОБРАТА ТЕЛЕВИЗИЯ излъчва първaта мултимедийна беседа

25.01.2017- Ученици на окултизма“ 1936г. от Тодор Бъчваров.

25.01.2017- Петър Дънов и божественото учение -1993г.- Илиян Стратев    

25.01.2017-Символа с котвата в книгите

24.01.2017-Необикновеният живот на учителя Петър Дънов от Влад Пашов

14.01.17- “Видения из древна България“ - Николай Райнов - 1918г.
14.01.17- Юбилеен Концерт – 130 години от рождението на Петър Димков
14.01.17 - “Слънчеви приказки“- Николай Райнов - 1918г.
14.01.17 - Аурата на Учителя - неизвестен автор

13.01.17 “Вечната поема “ издадена 1936г. Мария Зафирова
13.01.17 - Дядо Благо - Стоян Русев издадена 1935г.
13.01.17 - През очите на любовта издадена 1942г.- Стихотворения
Велко Събев.

13.01.17 - Буча Бехар на име “Песен над равнините“ - Разкази издадена 1939 г.
13.01.17 - Георги Томалевски - “По свещенната пътека“ 1926г.
13.01.17 - “Генко орлето“ от Любомир Лулчев издадена 1945г.
13.01.17 - “Псалми за живия Бог“ - Георги Томалевски- 1929г.
13.02.17 - Мистицизъм и безверие - Николай Райнов 1925г.
11.01.17 - "Чист и светъл!
10.01.17 - Тетрадка, в която е преписана паневритмията.
9.01.2017 - Край огнището - Любомир Лулчев Разкази
9.01.2017 - Учителя за планината.
9.01.2017 -  Окултна медицина - Седир
8.01.2017 - Учителят от неизвестен автор
8.01.2017 - С голяма радост споделям с вас последното направено копие на сайта http://petardanov.com/
8.01.2017- Молитва Пътят на живота
8.01.2017- МОЛИТВАТА НА СВЕТЛИНАТА
8.01.2017 - Картичка от 1930г..
6.01.2017 - Възможната България…
6.01.2017 - За съдба дойдох, Сила и живот, XI серия, т.1 (1928), Издание 1929 г., София
6.01.2017 - "Учителю Благи", Сила и живот, дванадесета серия, т.1 (1929).7
1.01.2017 - Абонамент за събития свързани с Учителя
30.12.2017 - Днес, 30.12.2016г. сайтът има рожден ден.
29.12.2016 - снимка на Учителя
29.12.2016 - Това е дипломата, дадена на Петър Димков
24.12.2016 - сайт на братята и сестрите от Канадския център "Идеал"
20.12.2016 - “Занони“ издадена 1927г. Тя е написана от Едуард Литон
20.12.2016 - Любомир Лулчев. “При спорната гора“ Разказ
10.12.2016 - "Вегетариански преглед" издавано (1919-1931)
9.12.2016 - Вегетариански ресторант в София 1925г.
7.12.2016 - Археометърът
7.12.2016 - ПЕТЪР ДИМКОВ Откровено
5.12.2016 - Започнахме да добавяме линковете на беседите в стар правопис към основния сайт.
5.12.2016 - Списанието "Нова светлина или тълкуване тайните явления в природата"
28.11.2016 - Едно малко блокче с полезни линкове.
23.11.2016 - Бразилско изпълнение на Паневритмията
12.11.2016 - Натрупаха се много беседи със стар правопис за проверка.
10.11.2016 - Ватански песни от Учителя.
9.11.2016 - Върхът - Невена Неделчева
9.11.2016 - "Два свята" Невена Неделчева
6.11.2016 - Книгата се казва „Ангелска мъдрост за Божествената любов и мъдрост”.
2.11.2016 - http://en-petardanov.com/
31.10.2016 - Картинките в групата
30.10.2016 - Велесова книга
16.10.16 - Приказки и Притчи за малки и големи - Жанет Орфану
12.10.16 - Йордан Камджалов - Среща-дискусия в Пловдив,
12.10.16 - Светла Балтова: Паневритмията символизира Мандалата на Сътворението
4.10.16 - Страница от стар вестник
3.10.16 - Разпространението на петте вида картички, които отпечатваме.
2.10.16- Пътешествие с блок флейта
1.10.16 - Книжките са Съборни беседи със стар правопис.
30.09.16- Опит за презентация на някои от нещата, по които сме работили.
30.0916 -  запис - разговор с Калин Кирилов
28.09.16- Людмила Димитрова - За личната Библия на Учителя
28.09.16 - Йоана Стратева 24.09.2016г. Арбанаси
27.09.16 - лекция на Йордан Стоянов от събора в Арбанаси 24-09-2016г.
27.09.16 - лекцията на Мирослав и Тодорка „Отглеждане на плодни лечебни растения“
25.09-16- Лекция на д-р Светла Балтова от днес,- „Тялото разказва историята на душата“
21.09.16 - уникална снимка
19.09.16-  Личния бележник на Петър К. Дънов (1899)
19.09.16 - История славнобългарска 10 части
13.09.16 - Книгата "Тайната на ръката"
06.09.16 - Филма: Лечителят Петър Димков
6.09.16 - Линкове към концерт-рециталите на Изгревите
1.09.16 - Новия учебник, който издаде Костадин Костадинов
1.09.16 - Аботата по аудио записите на беседите.
1.09.16 - Може да се изтегли последния запис на тази фейсбук група.

203 Прегледи · 1 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

Аурата на Учителя - неизвестен автор

14 яну 2017


Аурата на Учителя

Видях аурата на Учителя няколко пъти и то обикновено неделен ден след беседата, която Учителят държеше редовно от 10 до 11½ - 12 часа преди обед. Защо това ставаше след неделната беседа, а не след някоя от другите беседи, които Учителят изнасяше в сряда, петък или неделя в 5 часа сутрин? Аз така го обясняваш: неделните беседи винаги бяха по-дълги и аз имах възможност да концентрирам вниманието си по-продължително.

Когато за първи път видях аурата на Учителя, изненадах се много защото до тогава имах друга представа за аурата на човека. Нали още от детство виждах образи на светии в църквата - образи с ореол около главата. Обаче, това, което видях: при Учителя, беше друго: цветна обвивка с багрите на спектъра обгръщаха тялото на Учителя от главата да основата на краката. Тази цветна светлинна обвивка имаше формата на елипса, която обграждаше цялото тяло като яйце, и тялото като че се губете в нея. Ясно виждах образа на Учителя, но вниманието ми се приковаваше от хармонично преливащите се цветни нюанси около него. Светлинната обвивка остана до края на молитвата, която редовно правеше след завършване на беседата. Тя може би се е запазила и след това, но аз вече не я долавях, вероятно поради разсейването а вниманието ми причинено от движението и шума, които настъпват след беседата.

Ето какво наблюдавах в аурата на Учители през цялото време: Светлинните багри не бяха наредени, както при небесната дъга, а разпръснати, но пак хармонично - някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т. н. цялото сияние представляваше прекрасен, разноцветен букет. Защо беше така? Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата. Когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше  розовата багра; когато Той говореше върху мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материални въпроси - зелената багра и пр. Но която и багра от спектъра да доминираше, останалите повече или по-малко бяха запазени. Така че ако някой не чува беседата, а вижда аурата,стига да я разбира, би могъл да каже коя е основната тема на беседата. По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна.

Светлите багри се праскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъстващите са ги чувствали.

143 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Писмо от Божанка Ганева

24 дек 2016

МАРШ НА СВЕТЛИТЕ СИЛИ

   Три концерта от цикъла „Музикалното творчество на Петър Дънов”

   През 2014 - 2016 г. в зала „България” звучеше за първи път цялото музикално творчество на Учителя, изпълнено на високо професионално ниво от елитни български музикални състави и солисти. Това голямо духовно и културно събитие беше посветено на 150-годишнината от рождението на Учителя и бе инициатива на брат Петър Ганев, който пръв от братските музиканти обработи музиката на Учителя по начин, подходящ за представянето й на висока сцена. Тази задача е била завещана от Учителя  за разрешаване в бъдещето. Музиката на Учителя е солова и се нуждае от композиторско доразвиване за да бъде представена пред широката аудитория. Tова е твърде отговорна задача. Защото добрата обработка трябва да се съхрани  автентичния характер на музиката на Учителя – да се слее с оригинала и да развие неговия духовен потенциал. Затова е необходимо не само високо композиторско майсторство, но и познаване в дълбочина на принципите на учението на Учителя и цялостно владеене на Неговото музикално творчество. Тъй като музиката е превод на принципите на учението в един по-абстрактен свят – светът на душата. Учителят казва за нея: „На земята най-гениален израз на разумността е музиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл”. В трудното време, в което живеем - на границата между две епохи, пълното представяне на музиката на Учителя в най-голямата концертна зала у нас, се превърна в победен Марш на светлите сили. Силите на Доброто идват чрез музиката  на Учителя да спасят и преобразят света и да покажат на хората пътя към Божествената Любов.

  СТАВАЙ, ДЪЩЕ!
      Четвърти концерт

   В четвъртия концерт от цикъла, състоял се на рождения ден на Учителя, 11 юли, имаха акцент песните на Учителя в народен стил. Заглавието на концерта „СТАВАЙ, ДЪЩЕ”, според едноименната песен, отразяваше мисията на Учителя за събуждане на Божественото в човешката душа. Това се извършва при смяната на епохата на грехопадението - когато Божественото спи, с епохата на Любовта  - когато душата се събужда и съзнателно отива да работи в служба на Господа. Песента беше изпълнена с вдъхновение от сопраното Пламена Гиргинова. В този концерт прозвучаха и други, рядко изпълнявани песни на Учителя в народен стил, в изпълнение на Националния Филхармоничен Хор „Светослав Обретенов” и Камерен Ансамбъл „Софийски солисти”: „Не ли думах”, „А бре, синко”, „Бащина песен – Угледна мома”. Те бяха майсторски разработени в специфичния за Учителя „духовно-народностен стил” за изпълнение от хор и оркестър от диригента и композитора Петър Ганев, който този път самостоятелно подготви хора за участие в предстоящия концерт /тъй като концерта съвпадаше с конкурс за нов диригент на хора/.
  Учителят работи дълги години за отварянето на „затворения кръг”, в който според Него се намира българската народна музика. По този начин Той помага на колективната душа на българския народ да напусне ограниченията и да направи решителна крачка напред към Новата епоха. Учителят дава модел за подмяна на негативната образност в бавните български народни песни с ново, оптимистично съдържание в духа на новите идеи /”Ставай, дъще”, „Татунчо” и др./, извайва нови идеални образи на хората от Новата епоха: „Ти си ме, мамо, човек красив родила” /Новият Адам в „Слънчеви лъчи” от Паневритмията/, добродетелна мома, послушен син /”Не ли думах”, „А бре синко”/, заменя човешката любов с Божествена  /”Българска рапсодия”/ и др. Свидетелство за добрите резултати на този окултен подход за работа с българската народна музика беше големия ентусиазъм и радост, с които хористите от Националния Филхармоничен Хор разучиха и изпълниха песните на Учителя в народен стил. Те чувстваха своята роля на първи изпълнители на нещо новаторско и уникално в българската музика и го правеха с духовно съпричастие.
       На концерта бяха представени с голям успех и други дълбоко стойностни и рядко изпълнявани песни на Учителя: „Гласът на живия Господ” /Новото възкресение/, изпълнена с духовна мощ и сила от сопраното Марияна Панова, „Песента на ангелите”, прекрасно интерпретирана от сестрите – сопрани Пламена и Гиргина Гиргинови, „Правда”, „Буря” /басът Пламен Бейков/, „Добър ден” и „Давай, давай” /баритонът Атанас Младенов/. Топло бяха аплодирани от публиката всички песни в програмата, сред които се открояваха „Отче наш” /М. Панова/, „Вяра светла” /Г. Гиргинова/, „Бог е любов” /втори вариант – Пл. Гиргинова/ и др. Концертът завърши с песента „Блага дума”, която въодушеви сцена и публика чрез една колективно споделена добродетел, обединяваща душите на хората и подготвяща ги за новата култура на Любовта.

     ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ
   Пети концерт
  
    Петият концерт от цикъла, състоял се на 27 септември, ни отведе в нашата божествена родина, където слънцето никога не залязва и където хората живеят братски. Това послание на Божествения свят беше вълнуващо доведено до нас от знаменитото сопрано Цветана Бандаловска – първи солист на Софийска Национална Опера. Под вещото ръководство на диригента и автор на обработките  Петър Ганев тя придаде на песента неповторимо звучене, което я превърна в празник за душата. В  концерта участваха шест от седемте именити солисти на цикъла и всеки от тях вложи своя висок талант в служба на Божествената красота и хармония в музиката на Учителя. П. Ганев се беше погрижил за най-добрата изява на всеки от певците като им беше възложил подходящ за техните качества репертоар. Неговите майсторски обработки на песните на Учителя разкриваха същността иа оригиналния замисъл и засилваха неговото художествено внушение. Пламена Гиргинова изпълни с лекота и съвършенство трудни за интерпретация песни /”Студът всичко дава”, „Малката буболечица”/, като накрая стопли душите ни с прекрасната Молитва „Чуй, Господи”. Тази обработка е един от шедьоврите в творческата работа на П. Ганев с музиката на Учителя и поради това е любима за изпълнение от много братски музиканти. За първи път в цикъла се включи чудесното сопрано Вера Гиргинова, която зарадва публиката със собствен дълбокоодухотворен прочит на известните песни „Венир Бенир”, „Ранен час” и „Мелодия-Озарение”. Цветана Бандаловска ни поднесе божествено изпълнение на „Господи, колко Те обичам”, „Духът ми шепне това” и на любимата за всички песен „Радост”. Марияна Панова въодушеви публиката с разтърсващи духовни глъбини в широкия диапазон на „Нева Сензу”, проникновен молитвен дух на „Господи, Ти си всичко за мен” и лъчезарно-светлата „Радост за душата”. Гиргина Гиргинова изпя с кристален тембър едни от най-светлите стихове в Стария Завет – уникалната песен „Ще се развеселя” по текст на Исая, създаде реално преживяване на възпятите добродетели в „Милост, благост” и бодро, радостно настроение в „Зов на планината”. Атанас Младенов вдъхна у всички ни надежда с песента „Ти ще сполучиш в живота”, което става възможно с изгряването на вътрешното слънце у човека в „светлия, прав път на чистите души” /”В зорите на живота” и „Кажи ми, светли Божи лъч”/.
    Националният Филхармоничен хор поднесе за първи път многогласно изпълнение на санскритските песни „Фир Фюр Фен”, „Аин Фаси” и „Вътрешният глас на Бога”, което само по себе си, в  духовно извисените обработки на П. Ганев, беше събитие от висок ранг. Публиката чу за първи път още хорово изпълнение на „Побеждаване” от Паневритмията, внасяща у всички оптимизъм и сила, на „Песен на зората” и „Мога да любя”, както и на „Сладко, медено”, с която в ликуваща радост и общо изпълнение на сцена и публика завърши концерта. Удивителното въздействие на музиката на Учителя се дължи преди всичко на нейния универсален позитивизъм, който повдига душите на хората в един нов свят на красота, хармония, мир и съвършенство.

СТРАННИК СЪМ В ТОЗИ СВЯТ
   Шести концерт
  
    Шестият концерт от цикъла се състоя на 15-ти ноември. Неговото мото, чрез едноименната песен, ни свързваше с великата самота на Учителя като Божествен посланик всред противоречията и несъвършенството на човешкия свят. Всяка мисия за повдигане на съзнанието на хората тук на земята е велика жертва в служба на цялото и пълно сливане с Божията воля. Такъв е подвигът на Христовата жертва, който повежда душите на хората към света на Божествената :юбов. Тази свещена изповед  на Учителя бележи един от върховете и в майсторството на П. Ганев като композитор, обработващ музиката на Учителя. Неговият подход към оригинала създава атмосфера на мирова скръб от една страна и дълбоко възвисяващ мистицизъм от друга и те ни бяха поднесени с величаво могъщество от прекрасния български бас Пламен Бейков. „Странникът” беше емоционална и духовна кулминация на първата част от концерта, който имаше и много други върхове „осемхилядници” и  приличаше /в преносен смисъл/ на величествена панорама на Хималаите, гледани отвисоко. В концерта участваха за първи път всичките седем солисти на цикъла, като специален гост беше  прочутото Цигулково дуо Ангел Станков - Йосиф Радионов /и двамата професори и водещи български цигулари/. Те изпълниха  блестящо 5 песни от Учителя, три от които в жизнерадостен дует със съпровод на оркестър /водещ А. Станков/ - ”Малкият извор”, „Играта на поточето” и „Мелодия – Озарение” и две в солово изпълнение. „Нева Сензу” е един от шедьоврите в творчеството на Учителя и уникалната обработка на П. Ганев създава за тази свещена мелодия едно неуловимо поле от висока енергия, на базата на което тя разкрива дълбочината на своята духовна сила. Тази песен беше изпълнена с мистично вдъхновение от един от най-добрите български цигулари – Йосиф Радионов и развълнува дълбоко публиката. Една от големите заслуги на Петър Ганев в работата му с музиката на Учителя е приобщаването на високи авторитети в българската професионална музика към стойностите на окултната музика. Това се реализира в редица от многобройните му концерти. На този концерт чухме за първи път интерпретация на „Българска рапсодия” от прочутата българска оперна певица Цветана Бандаловска. Нейното изпълнение извади на показ нова, неподозирана красота и сила на внушение в слънчевия замисъл на Учителя, пренастройващ неусетно съзнанието ни към категориите на Божествения свят. Марияна Панова потопи присъстващите в дълбоко молитвен дух чрез песента „Теб търся, Господи” /нов текст на Тема 9 от Б. Ганева/ и ги зарадва с високото си майсторство в „Житеното зърно” – тема от Учителя, разработена от В. Несторова. Пламена Гиргинова изгради с увереност и духовна светлина света на Истината, която носи свобода за човешката душа /„Кажи ми ти, истината”/ и пресъздаде лъчезарния свят на слънчевия изгрев /Мелодия 3 по текст на Ст. Илиева/. Гиргина Гиргинова изпя с въодушевление за първи път инструменталната мелодия „Песен на детето” с нов текст от Петър Ганев и беше бурно аплодирана от публиката. Самото название „песен” предпоставя съчетаване на тази мелодия със слово. Това беше направено от П. Ганев с вдъхновение,  разкриващо образния свят на децата в духа на новите идеи на Учителя. Картини от природата и любими горски обитатели се преплитаха с призив към най-младите за работа със земята и възхвала на силите на пролетта. Вера Гиргинова  изпълни залата с любов и светлина  чрез вълнуващото изпълнение на песните „Стани, стани” и „Вечер, сутрин”. Солистът на Софийска опера Атанас Младенов показа високо майсторство в ”Мога да кажа, че слънцето утре ще изгрей” и „Грее, грее светлината”. Удивително е как този млад, талантлив певец навлиза с лекота в дълбокия смисъл на песните на Учителя и предава на публиката техния съкровен характер с трогателна простота и съвършенство. В „Грее, грее” П. Ганев ни изненада приятно с новаторска обработка във флажолети, пораждащи асоциация с пречупването на слънчевите лъчи.
  Втората част на концерта беше едно изключително преживяване. В нея чухме за първи път хорово изпълнение на прекрасната Молитва на Ученика – песента „Махар Бену Аба” в дълбоко мистичната обработка на Петър Ганев, която в майсторската интерпретация на Националния Филхармоничен Хор ни отведе към  високи светове. За първи път бяха  изпълнени многогласно от хор и две любими, широко популярни песни от Паневритмията – „Красота и подвижност” и „Радостта на земята”, които  предизвикаха огромно въодушевление и възторг у публиката. Чухме също завладяващо хорово изпълнение на величествените „Химни на слънцето”, последвани от трансцеденталната молитва „Вярвам в Теб, Господи!”, в която Учителят новаторски си служи с множество модулации, за да изрази постепенното обхващане на всемира извън време и пространство. Но най-големия подарък беше оставен за на края – това беше свещения „Марш на светлите сили” /инструментална мелодия от Учителя/, изпълнен за първи път хорово с нов текст от Петър Ганев. Текстът на тази песен е съчинен от П. Ганев рано сутринта, като е приет изцяло наведнъж  като духовно послание. Той отразява в дълбоко единство характера на мелодията,  рисувайки в картини живота на Шестата раса. Тази божествена песен на Учителя, обработена достойно от П. Ганев за хор, оркестър и солисти, отведе цялата зала на Небето и показа на хората как изглежда света отвисоко с погледа на Божествената Любов! Всички се обединиха и се обикнаха, защото почувставаха сърцата си пълни с Любовта на Всевишния! Така работи Бог за идването на Новата епоха!
   Седмият, заключителен концерт от цикъла „Музикалното творчество на Петър Дънов” ще бъде на 20 – февруари 2016 г.., събота, от 18 ч. в зала „България”.  Той се нарича „НОВОТО БИТИЕ” - по едноименния солов песенен цикъл. В него Учителят създава по музически път Новият Адам – човекът „по образ и подобие Божие”, който ще живее според законите на Божествения свят. П. Ганев е обработил този цикъл за изпълнението му на сцена, превръщайки го в оратория за хор и оркестър. Тя ще бъде изпълнена в зала „България” за трети път. В последния концерт ще чуете като „бис” и някои от най-добрите изпълнения на концертите от цикъла.
  Заповядайте на заключителния концерт! Нека всички заедно вземем участие във великата мистерия по сътворяването на Новия Адам!

  В заключение привеждам няколко мнения за концертите от цикъла от страна на публиката:
Лили Димкова /художник/:
Музиката на Учителя е универсално послание към вселената и към всички светове и тази музика се представя в цикъл от 7 концерта в зала "България" като инициатива на Петър Ганев с негов несравним аранжимент. Изживяването на тези концерти е неповторимо! Душите ни се докосват до величието на Божия замисъл! Музиката е окултна математика и това усещаме в перфектното изпълнение на всички. Излизайки от концертите, душите ни пеят, пълни с хармония! На Петър Ганев и на всички участници - дълбок поклон и огромна Благодарност!
Благовест Жеков /музикант/:
Цикълът е апогей в представянето на музиката на Учителя досега, което се дължи на изключителната хармония, която Петър Ганев постига с духа на музиката на Учителя в своите аранжименти и интерпретация, както и на високия професионализъм на участниците, които е подбрал. Това уникално постижение трябва да се покаже не само в България, но и по целия свят! Пожелавам на Петър Ганев успех в неговата благородна мисия за разпространението на музиката на Учителя!
Проф. Недялчо Тодоров /цигулар/
Драги приятели, сем. Ганеви, приемете поздравленията ми за Шестия концерт от цикъла! Възхитен съм от вашето творческо дело! Енергията, която излъчвате, е колосална и уникална!
Татяна Грънчарова /Братска група - Разлог/:
Чрез концертите от цикъла, на които нашата братска група присъства редовно, последователите на Учителя от провинцията имат уникалната възможност на живо да се докоснат до Неговата вълшебна музика. Макар и за кратко преживяваме неповторими мигове на душевна наслада и мир! Благодарим на инициаторите в лицето на Петър Ганев, който е и диригент, и автор на обработките, на солистите, на хора и оркестъра! Да изпълняваш музиката на един Велик мислител, да успееш да докоснеш с нея сърцата на слушателите, се изисква повече от умение - изисква се ДУША!
Камелия Костадинова /Природно училище”Творилци”- с. Рилци, Благоевградско/:  
Благодарим ви за това, че сте такива чисти проводници на Духа! Присъствахме на първия, втория и четвъртия концерт от цикъла. По време на концертите се усеща голямо омиротворение, присъствие на Духа, сякаш хор от светли същества пеят и свирят на сцената, а други са в залата сред публиката. Човек се изпълва вътрешно с музика от висините и неоценими богатства, които продължават да работят дълго след концертите. Това е светла и чиста храна за душата.Сърдечно благодарим за работата, която вършите, за голямото вдъхновение, което вливате в толкова много хора, част, от които успяват да присъстват на концертите, а друга - стават съпричастни чрез споделянето на записите. Ще се радваме да присъстваме и на следващите концерти и да ви подкрепяме чрез споделяне и обща работа в разумните и добри дела!

    Божанка Ганева

158 Прегледи · 0 Отговора

136 Прегледи · 0 Отговора

144 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Карта на местата, по които е бил Учителя

25 ное 2016

Здравейте, приятели.
Искам да ви споделя за една идея, която ми я сподели Георги Касапов на Рила тази година. Идеята ми хареса и сме почнали с Ани да работим по нея.

Идеята е да се направи карта на местата, на които е бил Учителя. А по-нататък може да се направи и такъв маршрут.

Сега са започнати два списъка един под друг.
Първият е местопребиваване по места, а вторият е местопребиваване по дати.

http://beinsaduno.bg...-е-бил-учителя/

Вторият списък е доста пълен и е с местата по горини на които е бил Учителя също и с линкове към допълнителна информация, от която е взета датата и мястото.

Такова проучване се прави за първи път и е една стъпка напред за всички, които се интересуват.

След това втората стъпка е там, където се знаят точните места, да се отбележат в сайта http://wikimapia.org/

В първия списък могат да се видят с червено отбелязани няколко места. Примерно
– ул. Опълченска, 66

http://wikimapia.org...а опълченска 66

От ляво могат да се слагат снимки и допълнителна информация за местата.

Ще се радвам който има желание да ми помогне да отбележим точните места по картата.

Ето и един интересен цитат от спомен на Мария Тодорова, Изгревът, т.5:

"Така след една хубава разходка с една сестра аз споделям с Учителя, че сме преминали през всички езера. Учителят ме изгледа и каза: „Знай и запомни, че ще дойде време, когато човечеството ще изучава тук всяка моя стъпка". Но с такъв категоричен тон не търпящ никакво съмнение. Изминаха 30 години от това време. Последните години летувахме с един млад брат и когато му разказах това той взе един фотоапарат и засне всички онези места, които аз му показах, където Учителят е отсядал, Той реши да опише стъпките на Учителя, за да го остави за следващите поколения."

http://petardanov.co...ите-на-учителя/

Поздрави.

219 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Да се чете от Великден за девет дни.

22 ное 2016


Здравейте, приятели.

Слагам тези мисли от Учителя дадени 1934г. Да се чете от Великден за девет дни. В документа най отдолу има малко допълнителна информация.

Тази година Великден се пада на 1.05.2016г.


http://petardanov.in...itelia_1934.pdf

235 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Изгревът - Концерт-рецитали

06 сеп 2016

Изгревът - Концерт-рецитали


От тук могат да се свалят всички рецитали от 2004 до 2015 - 15,5 гб.

   2004

2005
2006
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
   2016

Допълнителни

352 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Свидетелствата Господни, Божието обещание, Отговорите на Свидетелствата Господни

19 мар 2016

Здравейте, мили приятели.
Предстоят много специални дни - Пролетното Равноденствие, което е началото на духовната година на Школата. А също и Вселяването на Учителя. Ето защо, дните около Пролетното равноденствие са свещени.
Едва ли има по-подходящ момент да публикувам и следните свещени и ключови събития и документи от началото на отварянето и създаването на Школата.
Става въпрос за така наречените  Свидетелствата Господни, Божието обещание, Отговорите на Свидетелствата Господни.  

Тази информацията е за дълбок размисъл и пълна с окултни откровения.

Те са се случили между Учителя, Пеню Киров и Тодор Стоименов и най- вероятно и Д-р Миркович.

Не са много хората, които знаят за тези подробности, а още по-малко са хората, които са виждали и сканираните оригинални писма, за които ще стане дума.
На 24.02.1899г. Пеню Киров и Тодор Стоименов получават едно писмо от Учителя във Варна. Тогава те са живеели заедно.
Това писмо се е състояло от 6 страници. Първите две са с кратко обяснение, а следващите  четири страници са отделно от първите две, но са с  изключително важен смисъл.
Тук сме направили клип с аудио запис на писмото и сканираните оригинални писма, както и  с полученият отговор от двамата първи ученици. Благодаря много на Нели от Бургас за аудио записите.

В този клип съм направил отделно само отговорите:

Текста и самите писма може да видите тук:
http://petardanov.co...лствата-господ/
Тук може да видите въпросите и отговорите заедно.
http://petardanov.in...spodni_1899.pdf
А тук само отговорите в оригинал http://petardanov.in...ov_Page_042.jpg

Тук добавям един цитат, който е направил Вергилий Кръстев във втори том на Изгрева.

"Свидетелствата Господни са дадени. Отговорите на учениците са получени. С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство.

Божието Обещание е предадено. Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя Петър Дънов. Божието Обещание е Третият Завет на Бога към человеческия род, което се дава чрез Словото на Учителя Петър Дънов. А с подписите си учениците са скрепили Божието Обещание да бъде Завет на Синархистическата верига. И Словото на Бога чрез Третия Завет и чрез Ангела Господен, който носи Третия Завет чрез Словото на Великия Учител Беинса Дуно, става Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Амин. "

Приятели, тук ще добавя и Автобиографични бележки на Тодор Стоименов и Пеню Киров, които са много интересни и смятам, че ще допълнят картината. Информацията за биографиите е взета от Епистоларни диалози 2010г,

Пеню Киров http://petardanov.in.../Penu_Kirov.pdf
Тодор Стоименов  http://petardanov.in...r_Stoimenov.pdf

Искам да добавя и нещо, на което се натъкнах.
За първи път Свидетелствата Господни, Божието обещание, Отговорите на Свидетелствата Господни са публикувани през 1995г. във втори том на поредицата Изгрева. Но се оказа, че там публикуваните отговори от Пеню Киров и Тодор Стоименов  не са точно както в сканирания оригинал, а някой ги е дописал с допълнителни думи.
Слагам линк тук към публикуваните отговори и който се интересува може да ги сравни с отговорите в оригинала: http://petardanov.co...в-на-десетте-с/
След това същите отговори са взети и публикувани в книгата "Той иде" 2010 година.
http://petardanov.co...halno_slovo.pdf
И чак през 2010 отговорите са публикувани точно както са в оригинала в Епистоларни диалози част 1.
http://petardanov.co...enyu-I-2010.pdf

С поздрави от мен и пожелания за една година, изпълнена с много Божествено вдъхновение и израстване в пътя на ученика, който е път на любов, мъдрост и истина.

373 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Обяснения за 91 Псалом, записани от Жечо Панайотов 1960г.

13 мар 2016


Здравейте, приятели.

Тук качвам един текст с обяснения за 91 Псалом, записани от Жечо Панайотов 1960г.

Обясненията са ключови за по-доброто разбиране на псалома.


http://petardanov.in...i/91_Psalom.pdf
Благодаря много на Иванка Софронова и на Калина Стоянчева за работата по текста.

376 Прегледи · 0 Отговора

759 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Интернет архив Петър Дънов

27 окт 2015

01.Архив Слово - Петър Дънов  - 9 гб.

--01.Неделни беседи  (1914-1944) - 2,16 ГБ
--02. Общ Окултен Клас (1922 г. до 1944 г.) - 2,28 ГБ
--03. Съборни беседи (1906 -1944)- 722 MБ
--04.Рилски Беседи (1929-1944) - 381 MБ
--05. Младежки събори (1926-1930) - 67,5 MБ
--06.Младежки Окултен клас (Специален )(1922-1944) 1,89 ГБ
--07.Утринни Слова(1930-1944) - 665 MБ
--08.Извънредни Беседи - 345 MБ
--09.Последното Слово 1943-1944 - 64,5 MБ
--10.Клас на добродетелите - 15,1 MБ
--11.Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917- 1932) 1,46 MБ
--13.Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4 - 55,3 MБ
--14.За електрони книги - 1 гб

02.Текстове и исторически от Учителя - 2 гб
03.Изгревът концерт рецитали на Вергил Кръстев от 2004 до 2015 - 15,5 гб.
03.ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ 26 тома - 3,65 гб

04.Книги с тематични извадки - 1,52 гб,
05.Последователи на Учителя - 3,22 гб
06.Списания и вестници - 1,22 гб
07. Преводи - 752 мб
08 Други книги  - 8,46 гб
09.Сайтове копия- 7,17 гб  
10.Снимки - 17,8 гб
11. Сканирани архивни неща - 25,6  гб  
12.Аудио Записи на Словото - 11,3 гб - допълва се постоянно
13.Музика - 7,66 гб
14.Видио Архив - 60,30 гб
15.Аудио записи направени със програма - 17,9 гб.
16.Картинки- 2,71 бг.
17.Пакет Слово 03.07.2014 - 1,21 ГБ

727 Прегледи · 1 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

Допълнителна информация за беседите

18 юни 2014

Публикувано изображение


Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов

Беседи подредени по хронология


Публикувано изображениеАзбучна подредба  

Публикувано изображениеХронологична подредба    


НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
СБ - Съборни беседи (1906-1944) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
ООК - Общ Окултен клас (1922-1944) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
ИБ - Извънредни беседи (1897-1944) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
КД - Клас на Добродетелите(1920-1926) - Публикувано изображение СПИСЪК;
МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - Публикувано изображение СПИСЪК;
РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
УС - Утрини Слова (1930-1944) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932) - Публикувано изображение СПИСЪК;
ПС - Последното Слово (1943-1944) - Публикувано изображение СПИСЪК;


Класификация на Словото


През почти 50-годишната си дейност Учителя Петър Дънов изнася над 4000 беседи. Част от тях са отпечатани и се съхраняват в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София.
Книги и статии, написани от Учителя
Първата книга, която Учителя написва, е „Науката и възпитанието” през 1896 г. Други негови книги и статии са: „Тайните на Духа” („Хио-Ели-Мели-Месаил”), „Призвание към народа ми”, „Свидетелствата Господни”, „Седем разговора с Духа”, „Трите неща”, „Мисли и упътвания”, „Благовремието”, „Своенравието”. Публикуван е цикъл от статии по френология в списание „Родина”.
Лекции и беседи
Основна част от лекциите на Учителя представлява богато книжно наследство, получено при разчитането на стенографски записи на изговорено слово. Тематично и хронологично хилядите беседи, стенографирани и отпечатани, могат да се систематизират по следния начин:
  • Съборни беседи
Беседи, упътвания и обяснения, държани по време на съборните срещи през месец август от 1906 г. до 1944 г. Част от съборното слово са т.нар. Рилски беседи, изнесени на планината в годините 1929-1944 г. Друга част са лекции по време на младежките събори през 1923-1930 г. Това направление на Словото са беседи, изнасяни по време на съборите на Бялото братство във Варна, София, Велико Търново и на Рила. Подобно на Неделните те се отличават с широк размах върху въпросите от духовния живот и реализацията му в практическата сфера, изведено на преден план с много примери от самия живот. В Съборните беседи се съдържа съкровеното знание за същността на духовната себереализация, еволюцията, ученичеството. Те са врата към навлизане в познанието на петте Божествени принципа – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тук се съдържа и една от най-важните беседи в това отношение със заглавие „Пътят на ученика”, в която е представена еволюцията на човека в контекста на един всеобщ космичен план.
Учителя Петър Дънов извежда своите последователи на лагер край Седемте рилски езера за пръв път през 1929 г. Беседите, изнасяни на Рила се именуват още и „Рилски беседи”. В тях често се говори за живота в планината и приложението на абсолютната чистота както във физическия, така и в психическия и духовния живот. Защото „чистотата е първо и необходимо условие за правилното развитие на човека”. А от това правилно развитие зависи и правилното отношение на човека към Бога. Животът в Христос и за Христос – изявеният Бог в света, е един от основните моменти в Рилските беседи. Този живот се осъществява посредством Любовта, приложена във всички сфери на индивидуалния, семейния и обществения живот.
  • Неделни беседи
Те са изнасяни пред широка и разнородна аудитория от 1914 г. до 1944 г. Те са изградени върху тълкуване на библейски текстове. Цикълът, озаглавен „Неделни беседи” представлява беседи, изнасяни в 10 часа сутринта в неделя. Публичното изнасяне и документиране на Неделните беседи започва през 1914 г. Обикновено започват с определен стих или стихове от Библията и продължават с тълкуване, давайки отговор на актуални човешки проблеми. Стилът е максимално достъпен за слушателя; предназначен е за широка аудитория. Истините на живота са илюстрирани с множество притчи и примери. Има голяма широта в обхвата на беседите, като всяка от тях засяга разнообразни подтеми. За правилното възприемане и прилагане на Словото Божие е необходимо духовно знание и дълбоко разбиране на вътрешния му смисъл. Неделните беседи са безценен извор на светлина по тези въпроси. Централно е мястото на Христовото послание за Божественото съвършенство и приложението му в живота от отделния човек и обществото. Основата на Божественото учение са принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. С първата стенографирана неделна беседа „Ето Човекът!” започва цикъл от шест тома, наречени “Сила и Живот”. В тях, по собствените думи на Учителя Петър Дънов, се съдържат основите на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бяло Братство.
  • Четвъртъчни беседи
Беседи, изнасяни пред съпругите, майките, учителките, възпитателките, пред онези, които ще помогнат за положителната промяна в обществото. Беседите се изнасят всеки четвъртък. Цикълът се открива на 17 февруари 1917 г., а последната лекция от него е изнесена на 30 юни 1932 г. Изнасяни са в продължение на шестнадесет години (1917-1932 г.) в следобедните часове на четвъртия ден от седмицата (изключение правят пет от тях), поради което Учителя ги нарича Четвъртъчни беседи. Включени са в сборника със заглавие „Великата майка”. Съдържат наставления, упътвания и методи за духовна практика. В тях са изяснени много езотерични понятия и символи.
  • Общ окултен клас
31 серии от 1922 до 1944 година. Дават се теми, задачи за изпълнение, упражнения.През 1922 г. Учителя Петър Дънов отваря Школата на Бялото братство. По-задълбочената работа върху духовните принципи и закони се явява естествена необходимост. Този раздел на Словото се нарича „лекции”. Стилът е по-стегнат, научен. Примерите и притчите присъстват, но акцентът пада върху духовното изясняване на принципите и законите на природата чрез примери от различните клонове на науката. Изобилстват алгебричните примери и геометричните фигури като метод за илюстрация на духовното послание. Разнообразието от теми е свързано с различните средства за духовно усъвършенстване и хигиена в най-широк смисъл на думата – чистота в мислите, чувствата и постъпките. Развива се обширната наука за антропологичния триъгълник – ум, сърце и воля – и се дават методите за духовна трансформация на мислите, чувствата и волята. Централна тема е Божественото начало и Неговите прояви в природата и човешкия живот. На 24 февруари 1922 г. (петък) Учителя отваря Общия окултен клас. Той е открит за слушатели от всички възрасти и семейно положение. Лекциите се изнасяни всяка сряда в продължение на 22 години.
  • Младежки окултен клас
От 1922 г. до 1944 г. включително, държани всеки петък в продължение на 22 години. В Школата на Учителя Петър Дънов се откриват едновременно два класа – Общ и Специален, наречен впоследствие „младежки”. В Младежкия окултен клас влизат лично поканени от Учителя младежи. Лекциите пред Младежкия окултен клас са подобни на тези пред Общия окултен клас, но са по-кратки и по-конкретно насочени. И тук главна част от методиката са геометричните фигури, които са образно разрешаване на различни духовни въпроси. Задават се повече писмени теми и най-разнообразни задачи и упражнения. Лекциите пред Специалния клас имат за цел да предизвикат по-голяма дълбочина в усвояването и разбирането на законите на Битието. Тук се дава нова насока и благоприятна среда за развитие на ума, сърцето и волята, както и за всички човешки способности. Преобладават различни аспекти от обширната наука за съзнанието и неговите основни степени – подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Методите за преобразяването на нисшето човешко естество във висше е основен акцент на лекциите. Това се осъществява чрез дълбока вътрешна работа посредством концентрация и медитация, молитва, съзерцание и размишление, самонаблюдение и физически упражнения. Всичко това цели себепознание и развиване на качества за организиране на вътрешния свят и хармонизирането му с външния.
  • Утринни слова
На 21 септември 1930 г. Учителя Петър Дънов започва да изнася утринни беседи в неделя. Изнасяни са след изгрева на Слънцето.Утринните слова са раздел в Словото, които също са били изнасяни в неделя, но в пет часа сутринта. Адресирани са към по-тесен кръг хора и са по-кратки. Първото Утринно слово – „Абсолютната истина”, е изнесено на 21 септември 1930 г. Учителя говори върху глави от Библията, като превежда духовните им послания на съвременен език. Свещените текстове съдържат в себе си висш смисъл, който понякога е трудно достъпен за човешкия ум. Тълкуването им се съдържа в Утринните слова.
  • Извънредни беседи
Държани са при особени случаи: Нова година, празниците 22 март и 22 септември, общи тържества и други, издавани в отделни брошури. Самото заглавие посочва, че това са беседи от Учителя Петър Дънов, които не попадат в никоя от горните категории, а са изнасяни по повод на различни случаи. Те отразяват основните положения на Словото по принцип и също са върху определени теми, имащи връзка с развитието на човешката душа в нейния възход към Великото Разумно Начало.

1636 Прегледи · 2 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

Архивни тетрадки с наряди от Русе

20 юни 2015











894 Прегледи · 0 Отговора

1210 Прегледи · 0 Отговора

654 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Паневритмия - 5 диска със записи

10 яну 2015

за да се свалят трябва регистрация в сайта.

http://petardanov.co...-паневритмията/

01 - Паневритмия - Филип Стоицев - с флейта
02 - Паневритмия - Иоана Стратева и Божидар Симов - цигулка и китара
03 - Паневритмия - Мадара 1996 - без вокал
04 - Паневритмия - Стоян Димитров и Милка Кралева - акордеон и цигулка
05 - Паневритмия - Стоицев - цигулки
06 - Паневритмия - Симеон Симеонов
07 - Паневритмия - Рила 2003
08 - Паневритмия - Петър Ганев 2011
09 - Паневритмия - Бразилия
10 - Паневритмия - Здравка & Барнаби
11 - Паневритмия - Пламена Гиргинова & Иоана

2669 Прегледи · 0 Отговора

523 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Групи във Фейсбук

30 сеп 2014

Отворени групи Затворени групи Страници Тематични групи Работни Чуждестранни групи

6610 Прегледи · 7 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

Беседи с различя в текстовете

18 юли 2014

Публикувано от Ани Име: Новости и акценти в сайта
В тази темата са отделени беседите при които в някои издания има известни разлики в текстовете. Това се наблюдава предимно между  изданията на Издателство "Бяло Братство" (ИББ)  и тези на ИК "Жануа'98".  Но има понякога различия и при други издателства. Добавени са и линкове към намерени текстове след разчитане на стенограмите, съхранявани в  Държавния архив (когато има такива).

Целта на сайта Библиотека - Беинса Дуно е да се предостави за четене онлайн или изтегляне във формат PDF на колкото се може повече материал от Словото на Учителя. Има избор между всички видове издания и не се отдава предпочитание на никое. Това може да направи самостоятелно всеки, който чете според своята специфична нагласа.

Нормално е хората да се запитат защо една и съща беседа излиза в различни варианти, т.е. има известни различия в текстовете. Трябва да се знае, че Словото на Учителя не е писано от него (в повечето случаи), а записвано от стенографи по време на беседите, лекциите и частни разговори. Стенограмите от беседите са се преработвали, сверявали и текстът е бил подготвян за печат. В този процес наистина има намеса на тези които са превръщали казаните от Учителя в напечатан текст за четене, не само от съвременниците на слушалите неговите думи, но и от бъдещите поколения. Дали тази намеса е правилна или не - всеки сам трябва да прецени. В изданията на беседите до 1950 г. има такава намеса и за тези беседи или лекции се казва, че са "редактирани".  След 1990 г. ИК "Жануа'98" започна издаване на Словото от оригиналните записки. Това е описано в съответните издания. Човек може да си изясни нещата прочитайки някои мнения "за" редактираните текстове и "против":

За:

1. Обяснения в спомените на стенографката Паша Теодорова за това как е работила по Словото:
- Работата ми върху Словото на Учителя, специално с беседите.
- Как ми се даде работата с беседите и върху беседите на Учителя.
- Как ме напъваше Учителя в работата ми с беседите

2. Разяснения за това как са се подготвяли беседите в спомените на Борис Николов:
- Редакция на беседите от Паша Теодорова.


3. „Редакция на Словото“, Асен Чилингиров, 1999 - (Бележки за новите издания на Словото на Учителя, отпечатани по програмата на д-р вергилий Кръстев)

Цитат

Издаването на Словото на Учителя е извънредно сложна и изключително отговорна задача, чието решаване сигурно ще отнеме много дълго време и не може да бъде извършено от едно поколение. Да се пледира за автентичността на стенограмите и същите да се издават безкритично и механически е толкова погрешно, колкото да им се правят литературни обработки от този вид, който срещаме в някои издания, отпечатани между 1945 и 1950 година. И двете крайности могат да доведат до еднакво плачевни резултати, още повече, че сме свидетели на това, какви грешки допускат в обработването на Словото дори и онези, които в течение на много десетилетия са работили с него. Към тази задача трябва да се пристъпва не само с най-голямо благоговение, но също и с не по-малко познание и сериозна предварителна подготовка.

Асен Чилингиров
Берлин, декември 1999


Мнения против редактирането и намесата в словото:

1. "Промяна на Словото на Учителя Дънов и подменянето му с литературни разработки" - Д-р Вергилий Кръстев

2. "Истината за Савка" - спомен на Мария Тодорова

3. "Да намериш Дънов"- в-к "Капитал", 17.02.2011 г. - Разказ на историчката Теодора Шкодрева за сизифовия труд и отговорността да предадеш думите на Беинса Дуно. За екипите на д-р Кръстев и издателство "Жануа 98"  в издаването на 51 тома непубликувани беседи до края на 1999 г. и още 35 тома по оригинали от Държавния архив.... Всичко това може да се прочете в статията, към която е даден линк.

* * *

Дискусии на тази тема има на доста места в нета. Ето някои от групата във Facebook - Учителя Беинса Дуно, Петър Дънов:

1. Информация за сайта и групата от Hristo Vatev


2. Дискусия, отворена от Stefan Kirlashev:


Цитат

Все повече възникват въпроси относно неяснота в издаваните лекции и беседи след 1992 г., както и разминаване и несъответствие в издаваните лекции и беседи до 1944 г. и същите издавани от 1992 г. насам.


Това ми дава основание да публикувам коментари, които сме разисквали в Издателство “Бяло братство”, по отношение именно на тези, все повече възникващи сега, въпроси.
“БЕЛЕЖКИ ЗА НОВИТЕ ИЗДАНИЯ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ,
ОТПЕЧАТАНИ ПО ПРОГРАМАТА НА Д-Р В. КРЪСТЕВ”
(Асен Чилингиров, Берлин, декември, 1999 г.)


Stefan Kirlashev



* * *


Беседите в които се наблюдават различия са около 900 - 917. Сложени са по класове, като някои беседи фигурират и на две или три места, тъй като се водят в няколко класа - например едновременно съборни и МОК. Или съборни и утринни слова. Най-голямо е дублирането при извънредните беседи. Рилските беседи (РБ) са включени към съборните.  Постепенно ще се добавят и линкове към материалите от Държавния архив след като бъдат обработени.


Неделни беседи (НБ)

Общ окултен клас (ООК)

Младежки окултен клас (1922 - 1928) (МОК)

Младежки окултен клас (1929 - 1931) (МОК)

Младежки окултен клас (1932 - 1939) (МОК)

Съборни беседи (СБ)

Утринни слова (УС)

Извънредни беседи (ИБ)

Последно слово (ПС)

Беседи пред сестрите (БС)

Младежки събори (МС)

2528 Прегледи · 12 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

Цялостни пакети с томчета с беседи

26 май 2014

Последен ъпдейт на пакетите 17.09.2014



Тъй като пакетите са големички, може да използвате Флашгет за изтеглянето им.



Неделни беседи (1914-1944 г.) ъпдейт на 17.09.2014
http://petardanov.com/Ogledalno_kopie_na_sajta/Nedelni_besedi_1914_1944.zip


Съборни беседи (1906 -1944) ъпдейт на 17.09.2014
http://petardanov.com/Ogledalno_kopie_na_sajta/Saborni_besedi_1906_1944.zip


Младежки Окултен клас (1922-1944) ъпдейт на 17.09.2014
http://petardanov.com/Ogledalno_kopie_na_sajta/Mladejki_okulten_klas_1922_1944.zip


Общ Окултен клас (1922-1944 г.) ъпдейт на 17.09.2014






Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) ъпдейт на 17.09.2014


Утрини Слова (1930-1944) ъпдейт на 17.09.2014


Извънредни беседи ъпдейт на 17.09.2014


Младежки събори (Съборни) (1923-1930) ъпдейт на 17.09.2014


В долният пакет се съдържат беседи от трите класа

Последното Слово 1943-1944 ъпдейт на 17.09.2014
Клас на добродетелите
Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917- 1932)




Преводи на чужди езици ъпдейт на 17.09.2014
Преводи
Last Updated 17 сеп 2014 22:31


Пакет цялото Слово













8750 Прегледи · 4 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

Справочник на беседите и лекциите

11 авг 2014

Публикувано от Ани Име: Новости и акценти в сайта

УЧИТЕЛЯ
Беинса Дуно



СПРАВОЧНИК
НА
БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ
МОЛИТВИТЕ
МУЗИКАЛНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ ПАНЕВРИТМИЯТА
ГИМНАСТИЧЕСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ


1896-1944
СОФИЯ, 2004

© Тодор Ковачев, съставител
© „Учителя Беинса Дуно"
© ИК„Жануа-98"


СЪДЪРЖАНИЕ


Вместо предговор
Разсъждения за биография на Учителя Беинса Дуно
I част. Книгопис
II част. Словото на Учителя
III част. Молитвата. Молитви, дадени от Учителя
IV част. Окултни музикални упражнения. Паневритмия. Гимнастически упражнения
Вместо заключение
Ползвана литература.



Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на Любовта ще потекат през неговата душа,.
УЧИТЕЛЯ
(Свещени думи на Учителя, с. 68, София, 1938)




ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Науката иска да влезем в нейните рамки. Ето защо отваряме Речника на чуждите думи в българския език, където срещу думата каталог ще прочетем, че тя е гръцка дума и в превод на наш език означава списък. Същото значение ще намерим и в Българския тълковен речник. Вярно е, че думата „каталог“ звучи приятно и гали чувствителното ухо на учения свят. Думата списък звучи много прозаично и ненаучно. Пък и това, което искаме да представим на тези, които се занимават и изучават науката, предадена в Словото на Учителя Беинса Дуно, не е само един списък, защото там има много повече от това, което изобразява в представите ни тази дума. Ето защо ще използваме друга дума и пак българска. А тя е справочник.

И наистина това ще представлява един справочник за всеки, който иска да се ориентира в този лабиринт от научни лекции и беседи, изнесени пред българите ученици на тази наука, и то на чист български език, в периода от време, заключаващ се в рамките на годините от 1896-а, та чак до месец декември на 1944 г.

Не сме ние първите, които правим необходимото, да представим в един научен порядък това Слово. Не че то е разхвърляно! Напротив, има си своя научен ред, но трябва да има един ориентир, един указател за тези, които започват да го изучават. Каталози има направени и разпространени, но са необходими още. Всеки го е направил според данните, които е имал на разположение. Ние правим същото, като се ползваме от новото, с което разполагаме, и от направеното досега и излязло от печат. Ще споменем, че пръв опит да въведе порядък в списъка от лекции и беседи на Учителя е направила една от стенографките на това Слово - Елена Андреева. Разбира се, няма да изреждаме всички, които са положили усилия и труд, за да съставят такива упътващи пособия, но ще отбележим тези, от които сме се ползвали, както това изисква справедливостта и науката.

И така, науката е вече изнесена и предадена чрез Словото на български език. Как е станало това? Ще започнем от там, че начало на тази наука Учителя поставя с издаването през 1896 г. на книжката „Науката и възпитанието“. След две години, през 1898 г., Той отправя едно послание към българския народ и неговите държавни и духовни ръководители, озаглавено „Призив към народа ми български, синове на семейство славянско“.

Следва около 11-12-годишен период на научни изследвания, през който Той обикаля почти цялата страна. Една част от срещите с представители на българския народ Той после предава чрез лекциите и беседите, които започва да изнася след тази солидна подготовка пред избрани от Него ученици. В самото начало те са били трима: д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. Във времето броят им се увеличава. Настъпва моментът на публичното изнасяне на лекциите. Това става на различни места из селищата на България, докато идва времето на организираните лекции в София.

Всички томове от лекции и беседи представляват учебници за учениците, изучаващи тази наука за живота, от която можем да узнаем как да живеем, за да бъдем добри служители на Бога, да бъдем здрави и как да постигнем това. Да бъдем любящи и как да постигнем това. Да бъдем справедливи и как да постигнем това. Да бъдем служители на Истината и как да постигнем това, за да бъдем свободни.

Тази наука не е в противовес с науката, която е застъпена чрез Министерството на образованието и науката в нашата държава. Напротив, тя е в хармония с нея. В тази наука има и математика, и химия, и физика, и музика, и медицина, и астрономия, и геология, и история, и всички останали науки, но предадени, осветени и изяснени по един природосъобразен начин, какъвто липсва в университетския метод. Това може да установи всеки, който я изучи. Как да стане това ли?

Както това става и с всички останали науки. Трябва да си набавим видовете лекции и беседи и да ги четем, както правят всички учащи се:

Според предназначението си и според учениците слушатели, изучаващи това Слово, а сега според учениците читатели (защото вече това Слово е предадено, слушано е от учениците и е записано от стенографите, няма вече Учител, който да го предава, има само ученици читатели), изучаващи тази наука, тези лекции и беседи са събрани в следните групи:

| Неделни беседи
| Лекции - общ клас
| Лекции - специален клас
| Утринни слова,
| Съборни беседи
| Младежки събори
| Беседи при Седемте рилски езера,
| Беседи на сестрите"
| Беседи на ръководителите"
| Беседи класа на добродетелите"
| Извънредни беседи
| Разговори с ученици, записани от Боян Боев

Както вече споменахме, кръгът от ученици и слушатели на тази наука се увеличава постепенно. И когато домът, в който живее Учителя, на ул. „Опълченска“ 66, вече е доста тесен, за да събере посетителите, те започват да се събират в двора на този дом. Учителя говори, седнал до отворения прозорец на стаята си, а учениците и слушателите са вън на двора, независимо от годишното време и метеорологичната обстановка. Наложително е да отбележим, че в тази аудитория от присъстващи не е имало нито един случай някой да се е разболял, простудил, слънчасал и каквото и да е неразположение по време на пребиваването си там. Така се поставя началото на Неделните беседи -16 март 1914 г., държани всяка неделя в 10 часа сутринта. Учениците и слушателите на това Слово са от различна възраст. Има много младежи и студенти, има хора и в напреднала възраст. Има учени, има образовани, има необразовани, има учители, има музиканти, има художници, има певци и певици, има военни, има всякакви, но всички дошли да научат това, което липсва в другите школи.

В един момент, вероятно не е бил произволен от гледна точка на тази наука, когато ученици те от новото поколение пожелават да чуят в някакъв друг ден и час по-различни неща, Учителя се съгласява. Така се слага началото през 24-ти ден от месец февруари 1922 г., петък, 19 часа, на специалния окултен клас, както Учителя го нарича, добил известност по- късно като младежки окултен клас. В потвърждение на това е писмото, което Учителя изпраща на учениците от този клас, и го адресира: „До учениците на В. Б. Б. До специалния клас. 31.01.1929 г.“ (Публикувано е в томчето „Факти, закони, принципи“, София, 2002 г.) Учениците на тази наука в този клас в повечето случаи са били все младежи и девойки на студентска възраст и наистина студенти. Но не възрастта е била определяща. Определящото условие тук е било едно-единствено: ученици на този клас е можело да бъдат само неомъжени и неженени люде. Ако някой от тези ученици се задоми, независимо че е млад човек, е трябвало да напусне този специален клас. Защо? Защото задачите, които са били поставяни за разрешаване и изучаване, са били трудни за семейно обременените, които са имали задължение към създаденото семейство и не биха могли или трудно биха се справили с тези задачи. Никой не е нарушил правилото. Но знаем, че всяко правило си има изключение. Един ученик и една ученичка се задомили и образували семейство. Но не напуснали специалния клас. Изказали своето обяснение, че не живеят като семейство, макар че се венчали с двама владици. Класът реагирал. Учителя не казал нищо. Това се изтълкувало, че Той е съгласен. Но учениците на тази школа, на този клас не взели под внимание, че Божественото само веднъж казва правилото. След това по закона на Свободата те оставя да постъпиш както искаш, но ще носиш последиците от постъпката си. Ето затова Учителя не си казал мнението по непослушанието на тези двама ученик и ученичка. Той само веднъж казва как трябва да бъде, повече не повтаря. Това е методът на природата..

Заедно и почти едновременно с този специален клас в тази окултна школа, пак през 1922 г., и пак на 24 февруари, и пак петък, но в 20 часа, се отваря общият окултен клас. В него участници са били ученици и ученички от всички възрасти и вид семейно положение. Тази школа на Учителя се отличава от досега съществуващите по много неща, включително и по това, че нейни ученици можело да бъдат и мъже, и жени.

Ето, школата вече съществува и работи тук на Земята, в България с трите основни групи: специален клас, общ клас и неделни беседи за всички.

Във времето се наложило да се въведе още един вид порядък при изнасянето на тази наука. Учителя определил (вероятно неслучайно) лекциите на специалния клас да бъдат слушани от учениците в петъчния ден от седмицата и с начален час 5 часа сутринта. Лекциите на учениците от общия клас да бъдат изучавани пак в 5 часа сутринта, но в деня сряда на седмицата. Така наречените неделни беседи си останали да бъдат изнасяни пред ученици и слушатели в неделния ден на седмицата от 10 часа предобед.

В тези лекции и особено в неделните беседи слушателите и учениците често са задавали на Учителя или мислено на себе си въпроси, които са ги вълнували, слушайки Словото Му. Учителя е долавял тези техни мисли във вид на въпроси и макар те да не са били в унисон с темата на лекцията, много често в хода на беседата Той е отговарял на тези мислени питания. Но трябва да подчертаем, че това е ставало безлично. Само задалият въпроса е осмислял отговора, макар и да не е осъзнавал, че това е направено заради него. След това Учителя е продължавал развитието на темата, върху която е говорил. Така се създавала илюзията, че Словото му е разпокъсано, непоследователно, разхвърляно, неподредено, ненаучно. Опонентите на тази школа са използвали ситуацията, за да отправят критиките си към Него. За непросветения читател критикарите са се оказвали прави. За просветения това не е така. Ето един пример: веднъж на такава една беседа решил да отиде един любител на това Слово, който бил военнослужещ. Когато тръгвал за салона на Изгрева, разсъждавал мислено дали да си вземе пистолета. И го взел. Когато пристигнал в салона, беседата вече била започнала, Учителя говорел. Влизайки вътре, той чул Учителя да казва на глас, прекъсвайки логичния ход на лекцията: „Когато отиваш при Бога, не е необходимо да носиш пистолета със себе си.“ Казал и продължил развитието на темата. Читателят, изучавайки Словото, ще се натъква на такива вметнати мисли отговори. Те са отговори на отделната личност, но са отговори и за всички, които още не са си задали този въпрос и може би ще си го зададат по-късно през времето, когато събитията около него ще наложат това. Тогава такъв читател ще има вече готов отговор.

За тези, които смятат, че нивото на Словото не е в научна форма, каквато те си представят, ето какво казва Учителя на с. 195-196 от томчето лекции на общия окултен клас „Великата възможност“ -1941-1942 г., издадено в София през 1999 г.: „Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето след хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате „обикновена мисъл“. Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си. Това е задача.“

Цитатът не се нуждае от коментар. Той е ясен. Ще кажа само, че на някои места, когато има възможност, в Словото си Учителя говори с така наречената от „мъдрите“ съдници „обикновена мисъл“. И след това ги иронизира, като разкрива същата мисъл, придавайки й научен вид.

Развитието на науката вървяло в своето русло. Явявали са се препятствия, но те са били преодолявани. И ето че идва времето на лекциите, поместени в групата „Утринни слова“. Те са говорени на учениците всяка неделна утрин, когато часовникът отбелязвал петия час на настъпващия ден. Първото утринно слово е изнесено на 21 септември 1930 г.

Лекциите, условно бих казал, със специална насоченост са в групата „Съборни беседи“. Разбира се, думата „специална“ не е точна за характеристика, но показва една по-друга насоченост. Тези беседи са изнасяни пред учениците в началото с покани за всеки ученик.

Не са били допускани посетители без покани. Сбирките са били правени всяка година в края на втората третина (19-0 число) на месец август. Настолна книга за ученика трябва да бъде томчето, озаглавено „Пътят на ученика“. Тези лекции са говорени през 1927 г. на Изгрева, когато там преди събора е бил построен за нуждите на школата салон, където и е говорена по-голямата част от Словото на Учителя. Днес на това място ще видите построена мощната сграда на Руското посолство в България. Този факт може би ни подсказва, че след като българите усвоят тази наука, ще трябва да я предадат най-напред на руския народ, с който сме свързани духовно, за което Учителя споменава в призванието си към българите от 1898 г.

Сега, разбира се, там салона го няма. Но има го рисуван, има го фотографиран на много снимки, които са запечатали моменти от живота на учениците от школата през годините на съществуването й тук на Изгрева в София. Достъпен снимков материал от онези години можете да намерите в поредицата „Изгревът“ със съставител Вергилий Кръстев. Снимки от онези времена са правени от различни фотографи - любители и професионалисти. От професионалистите ще спомена Васко Искренов и Жоро Кьосев, а от любителите - Иван Жеков и Пеню Ганев, като искам да отбележа, че когато Учителя е искал да си направи някаква фотография с приятели на Словото, винаги е предпочитал това да прави Пеню Ганев, като е пращал да го извикат.

Необходимо е и не трябва да пропускаме да споменем за организираните младежки събори, където е бил канен Учителя и е изнасял слова за тях. Те са събрани в групата „Младежки събори“.

Важно е да отбележим, че Учителя заедно с учениците е прекарвал една част от лятото на второто езеро от Седемте рилски езера, наречено от Него „Елбур“, което означава Бог е силният. Там всеки ден от пребиваването е изнасяна лекция, която е започвала точно след изгрева на Слънцето. Тези беседи можем да четем в поредицата, известна с името „Беседи и лекции при Седемтях рилски езера,“.

Учителя използвал възникването на различни ситуации и изнасял слова, подходящи за конкретните моменти. Така биват изнесени лекции като „Беседи на сестрите“, „Беседи на ръководителите“, „Беседи класа на добродетелите“, „Извънредни беседи“. В количествено отношение те са малко и не стоят в основата на школната наука, но са необходими и важни малки щрихи в голямата картина на Словото.

Ще бъде грешка, ако пропуснем да отбележим разговорите на Учителя с учениците Му и гостите, сред които студенти, учители, учени, музиканти, художници, здрави, болни, любопитни и т.н. На тези частни разговори (така ще ги наречем) много често е присъствал един от учениците на школата - Боян Боев. Той успял да стенографира голяма част от тях. В края на живота си ги дешифрира и обработи, но не успя да ги отпечата. Тогава и не беше възможно. Това направи издателство „Бяло братство“. Ще ги намерите в луксозното тритомно издание под заглавието „Акордиране на човешката душа“. Коментарите и изводите в това издание са от Боян Боев. Възможно е да има още неиздадени мисли от разговорите на Учителя с Негови посетители, записани от Боев. Това според мен не е толкова важно и належащо. Важно е да излезе отпечатано цялото Слово на тази наука на Учителя, подредена по групи: „Неделни беседи“, „Общ клас“, „Специален клас“, „Утринни слова“, „Съборни и планински беседи“. В тези раздели от тази наука е съсредоточено Словото. Другите групи са само украшение към Него, към Словото.

Какво е характерно за това Слово на Учителя? Една от характерните страни е, че То, Словото, е изнасяно пред слушателите на prima vi£ta, без предварително записана лекция, която после да бъде четена от Учителя пред аудиторията, както това правят повечето университетски преподаватели. Стенографите са стенографирали, а после дешифрирали. По тези дешифрирани вече лекции са отпечатани томовете, съдържащи тази наука.

В началото стенограф при говоренето на Словото е бил стенографът на Народното събрание г-н Гълъбов. Неговата работа е изпълнена добросъвестно. Той е стенографирал и след това дешифрирал лекциите, които впоследствие са отпечатвани така, както са говорени, без редакторска намеса,.

Събитията около живота на г-н Гълъбов се стекли така, че той трябвало да замине за чужбина. Но, преди да замине, си намерил заместник. Това била Паша Теодорова - учителка по химия в софийска гимназия. Впоследствие към нея се присъединили Савка Керемедчиева и Елена Андреева. За Андреева трябва да отбележим, че известно време е била стенограф в Народното събрание. Трите стенографки стенографирали лекциите и след това ги дешифрирали. Всяка стенографира и дешифрира за себе си. След това сравнявали трите текста и ако имало нещо пропуснато в единия, се допълвало от другите два. Така текстът се е смятал за възможно най-пълен и най-верен.

В онова време бил създаден литературен съвет, който да отговаря и следи за правилното отпечатване на Словото. В него са влизали компетентни по българския език и граматика приятели, между които и любимият ученик на Учителя Стоян Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо. С този си псевдоним той основал и сътрудничел с произведенията си в детското списание „Славейче"“.

Докато съществувал този отговорен за отпечатването на Словото колектив, издаването му е ставало пак без редакторска намеса. Казваме, докато съществувал, защото след някакъв период от време този колектив преустановява своята дейност. Кои са причините за това, засега не ни е известно. Но това е факт. Тогава с подготовката на текстовете за отпечатване се заема стенографката сестра Паша Теодорова. Тя е най-възрастната сред другите стенографки, с най-голям опит и с най-дълъг стаж на изучаване и записване на Словото. Тя започва да редактира и даже на някои места да преразказва. След това отива при Учителя за одобрение на текста. Следвало отпечаването му. Как е вървяла тази работа не знаем, но се наложило Учителя да направи строга забележка на стенографския колектив в присъствието на брат Влад Пашов. Учителя ги изненадал по време на сутрешната закуска, на която бил поканен и брат Влад Пашов. Тази именно закуска е била придружена със забележката на Учителя, че не трябва да Му се коригира Словото, тъй като Той много добре познава граматиката и литературните закони в българския език. Забележката била изказана с много голяма строгост в тона, каквато Учителя много рядко е употребявал. Забележките му обикновено, като ги е правил, са били изказвани много деликатно и с бащински тон.

За този случай аз зная лично от присъствалия там Влад Пашов. По-късно, когато прочетох петия том от поредицата „Изгревът“, там на с. 655 Мария Тодорова отбелязва същия случай и почти със същите думи, които аз бях чул от брат Пашов.

Тази строга забележка, която Учителя е направил на трите стенографки, не е единствената. В лекциите Му има на много места такива забележки. По този начин отговаря на всички всезнайковци, смятащи се за авторитети в тази област. Ето една такава, която можем да прочетем на с. 43 от неделните беседи в томчето „Постижимото“: „Сега например някой път, когато аз говоря, аз имам известни разсъждения. - „Как - казва - там в беседа туй не е логически свързано.“ - Аз го зная отнапред, че не е свързано там. Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш. Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако го свържете. Аз ще си го запиша. Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства!“ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: прави са тия хора. Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна. Казвам: Минаха годините, когато майката кърмеше децата, сега твърда храна, зъби ни трябват. Нищо повече-:“

От приведения цитат се вижда, че Учителя даже иронизира тези учени глави и ги сравнява с малките деца, които искат млечна храна. Няма повече да коментирам цитата. Той е ясен и красноречив.

Имало е и такива, има ги и сега, които си позволяват да променят словореда, като разместват думите според техните приумици или заменят със синоним някои думи. Ето защо Учителя казва на с. 245 от серията „Сила и живот“ в томчето беседи „Ето човека“ следното: „Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите. Но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допущат едно своеобразно разместване. Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупува с ред страдания. Писаните неща във великата книга на живота са за разумните хора. Те не са за по-низшите същества, които не разбират тия закони.“ И още за тези, които си позволяват да мислят, че Учителя употребява мислите произволно, а не според законите на тяхната граматика, съществуваща единствено в техните учени мозъци. В трета серия на „Сила и живот“, озаглавена „Солта“, на с. 177 можем да прочетем: „Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят, тъй както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за добродетели например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна реална истина,“

Ето затова е важно да не преразказваме Словото на Учителя, да не заменяме едни думи с други, да не променяме част от текста, по каквито и да са причини, когато го предлагаме на читателя в печатан върху хартия вид. А ако го правим, да отбележим, че е наш преразказ, и да си сложим името, за да не заблуждаваме изучаващите тази наука. Това го изисква коректността. Мога да приведа още примери, но изучаващият тази наука и сам ще ги намери, ако учи добросъвестно.

Сега тук възниква въпросът: нали сестра Паша след всяка своя обработка отива при Учителя за одобрение. Така е. Тя прави това и след строгата забележка по време на закуската. Редактира Словото и го поднася за одобрение на Учителя. Той вече нищо не казва. Той е казал един път, точно на тях, точно на нея, там в бараката (която си я наричаха „парахода“), когато закусваха, и брат Влад е станал свидетел. Божественото говори само веднъж. Тук е тънкостта на ситуацията. Много от изучаващите това Слово се подвеждат, че Паша Теодорова е била при Учителя, и Неговото мълчание приемат за одобрение. Но не е така. Господ само веднъж каза на Адам и Ева какво да ядат. Той не им го напомняше непрекъснато. И когато те сбъркаха, трябваше да понесат последиците. И всички ние сега ги носим. Ние носим и последиците от преразказите на сестра Паша. Тя ни лиши от автентичността на една част от Словото. Но не е само тя виновна за това. Няма защо да я съдим. Не е наша задача това. Виновни сме всички ние, защото и ние сме допуснали по някакъв начин това да се случи. Учителя отбелязва тук-там из беседите си, че, когато обвиняваме Адам и Ева за грешките им, трябва да знаем и това: Той казва: „И вие бяхте там, и вие гласувахте за тая им постъпка.“ Щом понасяме последиците, значи сме участвали в причините. Може да не знаем причините, но те съществуват. „Нищо повече“, както казва Учителя в Словото си, което звучи безапелационно!

Но било каквото било. Към миналото ние не можем нищо да прибавим, нито да извадим. Ще носим последиците. Важното е сега да не повтаряме тия погрешки на миналото. За съжаление и сега има любители на редакциите. За тях са тези цитати, които приведох по-горе. Дано да ги проумеят. Тук трябва да отбележим за бъдещия читател, че томовете, които отпечатахме през последните години, на неиздаваното досега Слово на Учителя, под наблюдението на Вергилий Кръстев са автентични, макар с много печатни грешки.

След тези неприятни забележки някои могат да се отчаят и да си кажат или помислят, че не могат да се доверят на това Слово. Ще сбъркат! За тях, за тези, които ще стигнат до такъв фатален край, ще кажем, че това не се е случило с всичките лекции, които е обработила стенографката Паша Теодорова. Това не е фатално за ученолюбивия и разумно мислещ читател. Той, като чете, ще мисли, ще разсъждава, ще проучва, ще употреби всички научни методи и накрая ще намери истината. И за да не бъда голословен, ще си послужа с тази наука, дадена от Учителя. Ето какво казва Той в „Най-голям в царството небесно“ на с. 527. А то е: „Библията е един малък превод от истинската Библия. Мнозина мислят, че това е цялата Библия. Други пък вземат само Евангелието за авторитет. Не мислете, че Евангелието е всичко, което Христос е говорил. Сам Йоан казва, че Христос е говорил по 3-4 часа. И ако всичко, което е говорил, беше напечатано, щеше да се събере в хиляди книги, големи като Библията. Ако имахме това знание, то щеше да бъде за нас полезно. Защо това знание не е дошло до нас, това е друг въпрос, обаче то се пази. Тези книги един ден ще се намерят и вие ще ги четете тогава. Мислите ли, че когато един човек идва в света, той от само себе си идва? Мислите ли, че един пророк от само себе си говори?“

Какво е заключението? Щом Словото на Христос се пази, макар тогава учениците Му само да са слушали, без да записват. После, след известно време, когато Христос не е бил вече между тях, те са си спомняли отделни части от лекциите, и тях четем ние сега в Евангелията. Тогава Словото на Учителя също е записано, но не само от стенографите. То е записано и се пази по същия начин, както това на Христос. И един ден ние ще можем да го четем в оригинал!

При това ние не можем да не вземем предвид, че има връзка, и то последователна, между Словото, изнесено от Христос, и това на Учителя. Изобщо има връзка между онази епоха, тогавашните събития, тогавашните действащи лица и днешната епоха, днешните събития, днешните люде. Ще се обоснова с посочените от Учителя действащи лица тогава и сега..

Да започнем от Авраам. На с. 137 в томчето „Проявление“ четем: „Преди да беше Авраам, Аз бях. Авраам рад би бил да види този ден. И видя го, и възрадва се“ - цитира Учителя Евангелието и продължава: „Във времето на Христос, беше Авраам. Той видя Христа и се зарадва. Авраам не остана да чака, но се зарадва. Кой беше този Авраам? Вие ще го намерите в Евангелието.“ „Сега освобождаваш своя раб“ - ни цитира пак Учителя.

И сега да потърсим в Евангелието, за да намерим кой беше този Авраам. Във втора глава от Евангелието на Лука ще намерим изречението, с което ни подсказва Учителя кой е Авраам. От 25-и до 31-и стих можем да прочетем: „И ето имаше някой си человек в Ерусалим, на име Симеон, и този човек беше праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израиля. И Дух Светий беше на него. И открито бе нему от Духа Святаго, че нямаше да види смърт, преди да види Христа Господня. И дойде по внушението на Духа в храма. И когато родителите внесоха отрочето Исуса, да сторят за него по обичаю закона, той го прие на ръцете си и благослови Бога и рече: Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром, защото видяха очите ми твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всичките народи.“ Авраам дочака и видя Христос, като Симеон при храма в Ерусалим.

И по-нататък в доскорошните времена. Ще разкажа нещо, което не мога да докажа с цитати. Лично аз го зная от участващо в събитията лице. Който иска, може да го приеме, а който не иска - си остава негова работа. Дали го знаят и други, не знам. Ето и събитието. След бомбардировките в София на ю януари 1944 г. голяма част от жителите на столицата я напускат и отиват в провинцията. Така правят и много наши приятели. Една част от изгревяни напускат Изгрева. Учителя заедно с част от учениците отива в село Мърчаево. В скоби тук трябва обезателно да отбележа, че Паша Теодорова отива в пловдивското село Богдановци заедно с Боян Златарев, сестрите си и като че ли Буча Бехар, която беше приятелка със сестра Петра от това село и в чиято къща те пребивават през опасните времена за София. Споменавам това, защото през това време Паша не може да стенографира лекциите на Учителя. Затварям скобите и продължавам. В село Мърчаево Учителя отсяда в къщата на Темелко и семейството му. Лекциите от трите тома „Заветът на Любовта“ са говорени тук в това село зад Витоша, в тази Темелкова къща. Разбира се, имало е разговори на различни теми. Веднъж сестра Олга Славчева запитала Учителя пред Темелко: „Учителю, кой е Темелко?“ За нейно учудване и това на Темелко, Той отговорил в прав текст: „Този, който си даде горницата за Тайната вечеря.“ Това го знаем лично от брат Темелко. А сестра Олга Славчева може да го е записала някъде в своите писания. И така голямата разлика във времената не е пречка събитията и личностите да са свързани.

След обосновката, която направих за връзката между Словото, събитията и личностите, да продължим темата си за Словото на Учителя. Макар някъде То, Словото, да не е предадено в неговата пълнота и точност, ние ще го изучаваме така, както го и имаме. То ще ни даде пак необходимите знания. А един ден, когато ще имаме възможността да ползваме оригинала, ще направим необходимите корекции в знанията си. Защо е станало така, ние не знаем причините, но те съществуват. За нас е важно да учим от тези учебници, които сега имаме. Защото, ако не го направим, губим времето си в търсене на оригинала и спрем ли учебния процес, ще загубим и това, което имаме. Вижте четирите Евангелия за Словото на Христос колко много ни дадоха и повече от 500 милиона християни има днес. А какво ще ни дадат около 200-те тома от науката, от Словото на Учителя? Отговорете си сами.

Заключението е: да учим, и то още сега, при тези условия, които имаме. Да не отлагаме. Това ни насърчава и Учителя. Отложим ли, ще изгубим сегашните условия. Какви ще бъдат бъдещите условия ние не знаем, но ще зависят от сегашната ни работа. А тази наука може да бъде изучена от нас сега. Четирите хиляди лекции - ако се чете всеки ден по една - в продължение на 12-15 години могат да се проучат всичките. Така че възможно е да направим това, което Учителя ни съветва,.

Словото си Учителя е тясно свързал с музиката. Забележете, че преди започване на всяка лекция се пеят няколко от музикалните упражнения, дадени от Него. Често пъти това става и по време на самата лекция. Обикновено и преди заключителната молитва в края на беседата се изпълнявали едно или две от музикалните упражнения или песни. Тези музикални упражнения имат за задача да тонират слушателите или учениците, когато изучават това Слово. Може би тук му е мястото да отбележа, че между учениците на тази школа е имало много музиканти. Една част от тях са известни на широката музикална публика. Ще спомена само някои от тях: проф. Стоян Джуджев, арфистът Асен Арнаудов, проф. Влади Симеонов, композиторът Димитър Грива, певицата Цветана Табакова и др. А Асен Арнаудов нотира по законите на музикалната теория тези музикални упражнения още при създаването им от Учителя. Те са издадени текстово, с думите, и музикално, с нотното писмо, още тогава, при създаването им.

Неслучайно са наречени „музикални упражнения“. Тази музика е точно такава. Тя не е за концертно изпълнение. Тези музикални упражнения са чудесни теми за големи музикални разработки, каквито са симфониите и различните инструментални концерти. Но, казва Учителя за тях, че ще трябва да дойдат, да се родят тук на Земята музикалните гении, които да направят това. Засега ще ги ползваме такива, каквито Той ни ги предаде, за да се тонираме с тях, като ги пеем мислено или на глас.

Заедно с музикалните упражнения Учителя ни даде и много физически и дихателни упражнения. Има ги описани в Словото Му. И като корона на всичко това е съчетанието между физическите упражнения, придружени със съответната музика. Това са упражненията от известната Паневритмия. Те се изпълняват от учениците в тази школа от 22 март - условния ден на пролетта, до 22 септември - последния ден на лятото и първи ден на есента^.

В заключение можем да кажем, че действително в тази наука има всичко: и Слово, и музика, и физически упражнения. Нищо не е пропуснато. А ние не трябва да пропуснем да кажем няколко думи за една тема, свързана с правописа..

В тази наука на подходящите за случая места Учителя се е спирал и е обяснявал символите на буквите, тяхното значение, тяхното съчетание, тяхното изписване, тяхното отношение към българите. Има записано и това, че в различните политически времена управляващите страната са променяли правописа. Така случило се е на два пъти да бъдат извадени от употреба букви от българската азбука. Става дума за буквите „ѣ“ или „ят“, буквата „i“ или „иж“ и буквата „Ѫ“. За българите те са от съществено значение и това е обяснено в лекциите. Когато тези букви биват махнати от употреба, това се отразява неблагоприятно върху целия народ. Управниците не знаят това и правят неща според субективни виждания.

Нашите приятели, изучаващи това Слово, които знаят тези закони, не приемат тази постановка. И за да изправят нещата (така мислят те), вземат, че употребяват в отпечатана реч тези отстранени букви. Незнаейки обаче този правопис, те често правят грешки. С това те не само че не изправят грешките на управниците, но ги и увеличават. А пък и така не може да се изправят грешките на тези невежи ръководители. А какво трябва да се прави тогава? Да се пише така, както повеля законът от неговите създатели. И за да не съм голословен, ето и Неговите думи, казани буквално в „Път на зазоряване“ на с. 83. Там пише така: „Често правя грешки в правописа, не можах да науча правилно да пиша, защото българският правопис не е установен. По-рано употребявах буквата „иж“, а сега я изхвърлиха. После, по-рано употребявах буквата „ят“. Днес я изхвърлиха от много думи. При това има думи, които и днес се пишат с „ят“, но техните производни се пишат с просто „е“. Също така човек трябва да знае къде да употребява препинателните знаци: къде да употребява точка, запетая, двоеточие, удивителна и т.н.

Разправят един анекдот за един ученик - юнкер от военното училище. Той бил слаб по правопис, не знаел къде да постави препинателните знаци. Като писал една класна работа по български език, той не поставил никъде никакъв знак. Като свършил работата си, най-накрая турил всички знакове и отдолу писал: „Кругом марш! Всички по местата си!“ След това той казал: „Господин капитан, аз мога само да заповядвам на тия знаци.“

Ето затова тия наши управляващи държавата изхвърлиха важни букви от нашата азбука. Те не знаят къде да ги слагат, а могат само да заповядват (колко разумно правят това, разбира се, е отделен въпрос) и затова им изкомандваха на буквите: „Марш! Вън от строя!“ И досега тези букви са си вън от строя от азбуката и правописа. Докога? Докато тези, които ги изгониха, не ги върнат обратно по местата им. Кои са те? Те са тези, които управляват в Народното събрание, но рядко влизат вътре. Тези, които правят науката в Университета. Тези, които мислят и разсъждават в БАН. Тези, които стоят зад бюрата в МОН. Това са факторите. И както виждаме, и Учителя се е съобразявал с измислиците на тези фактори, които българският народ е упълномощил да го управляват. Затова и ние трябва да изпълняваме тези закони, макар и неправилни. Когато те сменят правописа, тогава ние ще направим същото. А с писането по стария правопис, като въвеждаме тези отстранени букви, нито на нас си помагаме, нито на народа, нито на България, нито на науката. Затова нека да следваме примера на Учителя и да пишем така, както са наредили „мъдрите“ ръководители в тази държава. Ние правим грешки и с този опростен правопис (вижте издадените томове със Словото на Учителя и в последните години!). А като пишем на онзи правопис, който не сме учили, там грешките са още повече (вижте излезлите томове, където са правени такива опити сега!). Нека не бъдем догматици. Нека да се движим по пътя на разумността,!

С тези забележки в този справочник само маркирам жалоните, на които би трябвало да се опираме, ако имаме желание, разбира се, когато изучаваме тази наука, когато я поднасяме на читателя в подходящия за нея вид, така както Учителя ни я дари чрез Словото Си.

Не мога да пропусна забележките - и не трябва да правя това - и по отношение на външния вид и качеството на отпечатване на Словото.

С огорчение трябва да кажа, че отпечатването на Словото винаги е ставало досега на лошокачествена хартия. Кои са причините за това, не знам. Виждаме само факта. Но това не е направило впечатление на никого. Учителя е забелязвал това и е мълчал до известно време. Виждайки, че трябва да даде пример, сам Той се заема с ръководството по отпечатването. В продължение на две години прави това. Тогава Словото се отпечатва на най-хубавата хартия за това време. И ако на някого попаднат отпечатани по това време беседи, ще забележи, че те са на хубава, първокачествена хромова хартия. За съжаление след този урок, даден мълчаливо на учениците, те не го усвояват. Явно са нямали отключено съзнание за това, а и чувство за красота, изящество и висш идеал по отношение на външния вид на заобикалящите ги атрибути на науката. Че това е така, можем да забележим от следния случай, станал по време на лекцията на общия клас през месец януари 1935 г. На с. 331 и 332 можем да прочетем: „Умният човек пише чисто, пише на хубава хартия, на какъв да е парцал не пише. После, не се пишат темите така, на такава лоша хартия, като че на халваджийска книга, с голяма небрежност и немарливост. Умният човек не го прави това... За да бъдете умни, пишете на хубава хартия. Вие всички се занимавате с много важни въпроси. И аз мога да ви опиша сега характера на всекиго по хартията, на която е писал. Мога да ви определя каква мисъл е занимавала в дадения случай ума ви.“ (Общ окултен клас, „Ако говоря“, I т.)

Както виждаме, казано е ясно и категорично: „Умният човек пише чисто, пише на хубава хартия...“ Това се отнася за умния човек. Като виждаме на каква хартия са отпечатани беседите със Словото на Учителя, можем да направим заключението, че тези, които са се занимавали с тази дейност, не са били много умни.

Кое е било водещото при подбора на тази лошокачествена хартия, не знам. Но фактът си е факт. Донякъде можем да оправдаем тези, които движеха отпечатването на беседите от 1945 до 1957 г., защото тогава политическата власт забраняваше да се печата Словото. Отпечатването му по това време ставаше с много машинации и преодоляване на трудности при снабдяването с хартия, пък била тя и лошокачествена. През всичките останали времена при извършване на тази печатна дейност няма оправдание за това. Грешката е вече допусната и направена. Но нека оттук нататък да не я повтаряме"!

Иска ми се да уточня нещо, с което се срещам в разговори с лица, решили да ползват знанията на тази наука. Те работят върху някаква тема, представляваща интелектуален интерес за тях, и правят своите проучвания в съответната литература. Искат да видят какво е казал Учителя по интересуващия ги въпрос и да се съобразят с това. Тогава ми задават въпроса: къде, в кой том могат да намерят това. Те искат в един или два, или в три тома да я има разработена тяхната тема. В друг том - друга тема, и т.н. Но в тази наука не е така. Тук методът е друг и много прилича на събирането на меда от пчелите. Една пчела, за да събере един килограм мед, трябва да обиколи триста хиляди цвята,.

Така че всеки, за да открие това, което го интересува, трябва да обиколи своите триста хиляди цвята. Такъв е методът, който ни предлага Природата! Той се опира на това, че само упоритият, само трудолюбивият, само този, който не го мързи, само мъдрият, само ученолюбивият, само любящият може да постигне решението на задачата.

Каква е задачата на учениците, изучаващи тази наука? На първо място, да я изучат и приложат. Паралелно с тази задача трябва да бъде реализирана и една друга. Да бъде предадена тази наука на българския народ. А пък българският народ ще има грижата да предаде Словото на народите, населяващи нашата Земя, която в действителност е едно училище, в което сме дошли да учим.

Учителя казва (цитирам по памет): „Аз предадох тая наука на вас, на учениците и не съм отговорен пред Бога. Вие, учениците, трябва да я предадете на българския народ и ще отговаряте за тая си задача пред Бога. А българският народ трябва да я предаде на целия свят и за тая си задача ще отговаря пред Бога..“

Задачата е поставена. Трябва да я изпълняваме. Ето защо, български народе, и вие, които го управлявате, не ни пречете, а ни съдействайте да я изпълним правилно тая задача, поставена ни от Бога на нас и на вас. Осъзнайте това.!

Отпечатването на Словото е започнало още по времето на престоя на Учителя тук на Земята. Тогава е публикувана приблизително една трета от цялата наука. След 1945 г. отпечатването продължи и до 1957 г. е издадена пак приблизително една трета. В последните години на 20. век и сега, в първите години на 21. век, се отпечатва и последната третина на неиздадените досега беседи на тази наука. Има още да се отпечатат няколко тома от това Слово. Но ни липсват дешифрираните стенограми. Къде са? Не знаем, засега. Но ще ги търсим. И когато ги намерим, ще ги отпечатаме-.

Формално издадено е, отпечатано е цялото Слово на Учителя, изнесено в продължение на 48 години, като за начало смятаме 1896 г., а за край на тази научна работа - декември 1944 г.

Трябва обаче да отбележим, че на 6 декември 1957 г. тогавашната политическа власт унищожи почти цялото отпечатано дотогава Слово и го инкриминира. Правилно ли постъпи или неправилно тази власт, не е наша работа да обсъждаме. Тя ни даде един урок и ние трябва да извлечем поуката от него.

Цикълът е завършен. Липсва унищоженото. И сега ние не можем да предложим на онези българи от този народ, желаещи да изучат науката на Учителя, един цялостен комплект, една цялостна отпечатка на тази наука..

Разсъжденията на някои ще бъдат вероятно такива: тези, които го унищожиха сега липсващото, да го възстановят. Те са прави. И това ще стане. Как ще стане? Както е станало преди 2000 години, когато Христос държеше своя последен изпит. Чуйте какво е казал Учителя по този въпрос: „Вие не знаете в какво положение беше Христос, като държа своя последен изпит, четвъртото посвещение. Осемдесет хиляди удара му удариха. При всички удари на римските войници Той имаше една поза, спокойна. Беше в размишление. Някои го представят или го рисуват, че Той се е сгърбил. Не. Той е бил тих и спокоен. Всички римски войници, които му удариха осемдесет хиляди удара, станаха негови ученици и проповедници, станаха мъченици после. Този Христос не беше нито грохнал, нито сгърчен, нито съсипан. Но имаше едно просветнало лице, съзнавайки, че върши волята Божия. Имаше нещо мощно и силно в Него.“ (Общ окултен клас, II т. „Ако говоря“, 1934-1935 г., с. 126, София, 2003 г.)

Аналогията е пълна! Тези, които удряха и плюха Христос, после станали Негови ученици и разпространители на Неговата наука. Следователно тези, които унищожиха Словото на Учителя, ще станат ученици на тази наука и ще възстановят унищоженото. Но кога ще стане това във времето, е неизвестно за нас. Освен това не е необходимо да стоим и да чакаме това да се случи. Затова тези ученици, които осъзнаваме, че трябва да възстановим унищоженото Слово, да вземем и да го направим. Трудно ще бъде, но не е невъзможно. Ако унищожителите ни помогнат, няма да им откажем помощта,.

Защо трябва да възстановим унищоженото и да издадем в комплект лекциите и беседите от Словото на Учителя? Защото тази наука си има своя ред и порядък. Липсващите звена нарушават този порядък и изучаването й. В тази наука се намират знанията, необходими за определяне на поведението ни при идването на новите условия на живот. Няма да може да се живее по стария начин, съществуващ досега. Ще трябва да се нагодим към новите условия, които настъпват вече, за да не загинем, както формулира това Дарвин в своята теория. Затова трябва да поправим грешката на онези, които я сториха. И ние, и те сме от този същия български народ, който е определен да внесе новото за тези нови условия, които ще имаме през настъпилата вече епоха на ВОДОЛЕЯ.

И вместо венец ще сложа конец на тези разсъждения, написани дотук с ясното съзнание, че трябва да отбележа и още това: за тефтерчетата на Учителя! Имал си е той тефтерчета! Препоръчвал е и на учениците си да се снабдят с такива и да си отбелязват там работи, които са ги впечатлили, и задачи, които Той им е задавал. Има го това записано в лекциите Му. И сега, вместо всеки да си чете това, което е записал в своето тефтерче, какво става? Любопитните - не любознателните, а любопитните - надничат в чуждите тефтерчета. Надничат и в тефтерчетата на Учителя. Четат ги! Тълкуват ги! Поучават ни!

Какво е записано там, в тези тефтерчета, е важно за Него, за Учителя. А за нас е важно това, което Той е казал на учениците, това, което е записано и отпечатано като Слово. Подчертавам - Словото е за нас!

С какъв код е записвал нещата в тефтерчетата Си, с кой Дух е разговарял, как е разговарял, какво е разговарял, само Той Си знае. И това е важно само за Него.

Изгубено време е за всеки, който обръща внимание на тефтерчетата, а пренебрегва науката. Тя, науката, е важна за учениците, а не тефтерчетата. Учителя цели 48 години употреби, за да предаде тази наука. Грешка е, като се търси в тефтерчетата. Ако те бяха същественото, не биха били необходими тези 48 години за представянето на Словото. Ако тефтерчетата бяха същественото, Той, Учителя, щеше да ни ги даде и тази закодирана и кондензирана наука, отбелязана там, щяхме да усвоим за кратко време. Но не е така. Друг е пътят за усвояване и изучаване на науката. И той не е кратък.

Свободата обаче дава възможност всеки да постъпи така, както желае. Ако нямаше закона на Свободата, всички щяхме да бъдем безгрешни. Тази Свобода ни дава възможност да грешим. А като изправяме грешките, да станем учени люде:

Нека да благодарим на Учителя за Словото, с което ни дари, а не за тефтерчетата, които можем да четем, но не знаем какво пише в тях. А израз на нашата благодарност да бъде изучаването, прилагането и разпространението на това Слово.

БЛАГОДАРИМ ТИ, УЧИТЕЛЮ!

Т. Ковачев

699 Прегледи · 1 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

Обобщения за изданията

11 авг 2014

Обобщение:

Брой на изданията до от 1915 до 1950 г - 203 бр.
(Първи издания)


По класове:
НБ – 48

УС – 16
ООК – 37
МОК – 33
СБ ( включва и РБ) – 37
МС – 8
ИБ – 17
ПС – 7

Издания на Жануа:


Издания на неотпечатваното Слово : Общо - 52
НБ- 17
ООК – 15
МОК – 12
СБ - 0
УС – 8
-----
Общо - 52

Издания по оригинал (архиви) и с различия от първите издания Общо 36
НБ- 9
ООК – 7
МОК – 9
СБ - 7
УС – 4
-----
Общо 36

750 Прегледи · 2 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

Завета на Цветните Лъчи на Светлината аудио формат

24 юли 2014

От Калин поста във Фейсбук" Здравейте Приятели,по повод на идеята за записване на Словото от Учителя на аудио формат, публикувам тук (съвместно с Христо Ватев) един примерен запис на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината"-(незавършен) и "методът на цветните лъчи на светлината" към Завета.Тези записи са все още в работен процес,всякакви препоръки са добре дошли ,имайте в пред че колкото повече хора чуят ,толкова повече редактори ще имат тези записи ,та...ако откриете неточности или грешчици не се притеснявайте да споделите, а ние записващите ще се постараем да ги поправим."

Ето и линковете :

Методи на цветните лъчи
Как да се четат и употребяват стиховете от Завета


Зелени лъчи - понеделник
Червени лъчи -  вторник
Жълти лъчи  - сряда
Сини лъчи -  четвъртък
Розови лъчи -   петък
Виолетови лъчи -  събота
Портокалови лъчи -  неделя
Аметистови лъчи

713 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Честването на 150 г. от рождението на Учителя Петър Дънов и 100 г. `Сила и Живот

15 юли 2014

https://vimeo.com/100686057
https://vimeo.com/100686164
https://vimeo.com/100735719

Честването на 150 г. от рождението на Учителя Петър Дънов и 100 г. `Сила и Живот`.

Във филма може да видите много изказвания и доклади свързани с живота и дейността на Учителя:
н.с. Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив,
Вокална група `Дъга` с ръководител Надежда Табакова,
Галя Герасимова и Андрей Грива - `100 год. `Сила и Живот`,
Проф. Андрей Пантев - `Европейската вселена на Учителя Петър Дънов`,
Д-р Константин Златев - `Делото на Учителя Петър Дънов`,
Д-р Светла Балтова - `Човекът, здравето и болестта в светлината на Учението на Учителя Петър Дънов`,
Д-р Людмила Червенкова - `Паневритмията като високоефективна практика, носеща здраве, радост и благополучие`,
Слав Славов - `Слънчева педагогика - методи за възпитание на Учителя Петър

578 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Бъдещи проекти в сайта

10 юли 2014

Тук ще споделя 4 мащабни проекта и идеи по които работим.


Публикувано изображение


Аудио слово


1. Всички беседи да се направят на аудио записи. До момента са направени ето тези. Търси се  мъж, който да чете беседите и да се занимава с това сериозно. Записите ще се извършват в домашна среда. Купили сме едно микрофонче, което е при Мария Кисьова, и още 13 записваши устроиства които са при хора които желаят  да записват.

От тук могат да сесвалят аудио записите
Аудио сайта
Аудио записите






Публикувано изображение


Стар правопис

Сайта със стар правопис
2. Вторият проект е да се публикуват всички беседи, които са излизали, на стар правопис. Това става като се разчита текста от първите издания на томчетата на програмата "ABBYY FineReader", след това текстът трябва да се прегледа за грешки, които се получават при разчитането на текста и се публикуват в сайта http://beinsadouno.bg. Това е един огромен труд, за който се търсят поне няколко човека, които да знаят как се работи с програмата файн рийдер. Ако някои не знае и има желание може да го научим.





Публикувано изображение


Преводи на Словото


3. Трети проект: Превод на Словото
По подробна информация за преводите. Тук

да се преведат всички заглавия на беседите на 17 езика. След това да се започне превеждане и на текстове на беседите. Направен е специален сайт, в които ще се работи по тази идея http://www.beinsaduno.net/ Търсят се хора, които да работят по преводите на заглавията.







Публикувано изображение


Глобална хронология

Основна структора на хронологията

Сайта с хронологията

4. Четвърти проект: да се направи мащабна и подробна хронология на живота на Учителя и на Братството, в която да се включи  

Обща хронология от раждането на Учителя 1864г. до 1944г.

Хронологията ще включва:
1. Писма от Учителя и до Учителя
2. Беседи, изнасяни през годините - хронологично подредени
3. Всички събития и случи от живота на братството, които са описани в Изгревите.
4. Всички открити други документи от Учителя   и от тази категория
5. Снимки, които са правени през съответната година.
6. Могат да се включат и събития от България и света през съответната година, за да могат да се съпоставят събитията. Целта е да се подреди хронологично най-много запазена информация от живота на Учителя и братството, за да може желаещите да се ориентират във времето и събитията.
7. Да се съчетаят събитията за деня през годината.и да могат да се виждат на едно място.
8. Да се вкарат протоколите от съборите


Направен е първоначален сайт  http://timeline.petardanov.com/, в който ще се подреждат събитията и след това ще се оформят и визуализират в друг сайт.

3277 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Архивен филм Учителя Петър Дънов в с.Мърчаево. в периода 10.01.1944 до 25.09.1944

08 юли 2014

Учителя Петър Дънов в с.Мърчаево. в периода 10.01.1944 до 25.09.1944


https://vimeo.com/100127844

Източник на текста и снимките http://www.marchaevo...мира-в-мърчаево

Село Мърчаево е единственото в близост до София, където има последователи на движението "Бялото братство". Това си има своето историческо обяснение. На 14 ноември 1943 година съюзническата авиация започва бомбардировки над София. На 11 януари 1944 година "Бялото братство" на Пертър Дънов се евакуира в село Мърчаево. Учителя се настанява в дома на своя ученик Темелко Гьорев Темелков. Днес тя е превърната в музей на Дънов, където всичко се пази така, както го е оставил Учителя. Това е неговият единствен музей. Адресът  на къщата е ул. "Касис" 33.
В Мърчаево той изнася едни от последните си беседи, издадени по-късно в поредица от томове кръстени “Заветът на Любовта” и класифицирани от някои като Последни слова. Тези последни слова са записани стенографски и представени от най-близките му ученици Боян Баев и Борис Николов в книгата "Изворът на Доброто". Смята се, че тези беседи имат терапевтичен ефект.

До къщата Учителят е открил два извора - и двата лековити. "Изворът на Доброто" е действителен извор, планински поток, преминаващ до двора на Темелко Темелков. Сега той е оформен като място за обреди и ритуали. На 29 май 1944 година Учителят открива извора, за да се разчисти пътят и да потече Доброто към България.

Всяка година около тази дата в края на май групата дъновисти от Южния парк се събират в музея в селото на празненство, наречено "Изворът на доброто". Провеждат се беседи и впоследствие в местността Церова поляна наблизо се изпълняват ритуалите Паневритмия. Провежда се и поход до връх Острица: „По стъпките на Учителя”.

През октомври 1944г. се връща на Изгрева като два месеца след това Учителя издъхва на 27 декември 1944 г. в скромната селска къща в Марчаево.  Предсказал с абсолютна точност датата на смъртта си и е оставил е завещание как точно да бъде погребан. Новата власт не иска да зачете последната му воля и настоява Дънов да бъде погребан като всеки редови гражданин. Тогава един умен негов ученик се сеща, че Беинса Дуно е спасявал Георги Димитров, и пише телеграма до Москва. "Учителят почина. Има една проста и малка молба да бъде погребан в "Изгрева", където му е школата. Разрешете!" Отговорът от Москва се бави. Чак на петия ден идва разрешението от "лайпцигския герой". През това време учениците не желаят да го погребат. Така Дънов става единственият нашенец, престоял в ковчега 5 денонощия без признаци на тлен.
Говори се за уникално съкровище на големия духовен водач. Смята се, че е заровено на Витоша, на 3 км от мястото "Ел Шадай". Смята се, че е намерено през 1957 г. Тогава двама ревизори от Министерството на финансите и неколцина милиционери закарали с опрян в тила пистолет счетоводителя на Братството на витошките морени. Горкият човечец се видял принуден да им покаже мястото, където верните ученици на Беинса Дуно закопали имането му. Така наказателният отряд секвестирал "в името на народа" много златни и сребърни предмети, антики, часовници, инкрустирани със скъпоценни камъни и много пари - турски лири, златни наполеони, щатски долари... След това съкровището било заключено в сейфа на МВР, но и до ден-днешен следите му се губят, твърди потомственият дъновист Теньо Тенев. Лично той на няколко пъти е правил опити да го получи обратно и да го връчи на "Бялото братство", но от сградата с двата лъва не давали разрешение.

Учението на Дънов и неговото движение "Бялото брадство" са с теософско-религиозен произход, като постигат значителна мощ по времето преди 9-ти септември, а и получават значителен международен отзвук. Дънов е произлязъл от свещенически среди, като е изучавал теология и в САЩ. Смята се, че през 40-те години е имал над 30 000 последователи. Сред най-известните му привърженици в световен мащаб е и моделиерът Пако Рабан. Духовното име на Учителя е Беинса Дуно.
Снимки от музея на Петър Дънов:

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

1172 Прегледи · 1 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

Има ли желаещи да помогнат за чуждоезичните версии на сайта: petardanov.com ?

06 юни 2014

Здравейте приятели,
има ли желаещи да помогнат за чуждоезичните версии на сайта: petardanov.com ?

Направил съм специална среда за преводи

http://www.beinsaduno.net/


За сега съм направил на три езика:
Руски: ru-petardanov.com
Немски: de-petardanov.com
Англииски: en-petardanov.com
Италянски it.petardanov.com
В момента английската версия е напълно празна. Идеята е първо да се съберат досега преведените беседи на раличните езици и да се продължи работата по тях.
Ако има желаещи да направя сайтове и на други езици да се включат в работата, нека ги създадат в анкетaта.

Анкетата във Фейсбук

https://www.facebook...20738341327055/

602 Прегледи · 1 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

760 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Пакет Слово 03.07.2014г.

03 юли 2014





Публикувано изображение

Приятели, с огромна радост искам да ви представя подаръка, за който споменах в събитието за 150- годишнината на Учителя.


В пакета  сме подготвили  4 прекрасни неща, които ще опиша накратко тук.

  • Този пакет съдържа всички беседи, подредени по класове,  хронология и азбука.
В него има  два основни стартиращи файла и една папка.  Двата файла са „Беседи_хронология” и „Беседи_а-я”,  а папката е „Класове”.
Двата основни  файла черпят информацията от папката „Класове”. От тях имате достъп до всички класове и беседи.
Ето основния файл как изглежда:
Беседи в хронологичен ред

Пакетът  разполага с всички издадени беседи до сега. Неиздадените беседи са отбелязани с червено. Много време ни отне да отбележим на всички беседи мястото на изнасяне и съкращението зад тях, което показва от кой клас са.  

Пакетът е направен така, че може да се използва и без интернет.

Има някои беседи, които са отбелязани в два или три класа, защото те отговарят на два или повече класа. Най-често това са извънредните беседи, рилските беседи и съборните беседи.
В началото на всеки списък са описани съкращенията и има таблица, която позволява лесно достигане до годините, през които са изнасяни беседите. Също и до всяка година в самия списък има едно надписче “нагоре“,  което улеснява връщането в началото на списъка. Също така навсякъде е отбелязан броят на беседите. Целият списък е проверен по каталога на Елена Андреева и също е допълнен с беседите,  които там са пропуснати.
Спирам до тук с описанията - вие сами ще разгледате и оцените самата работа по таблиците и текстовете.


По направата на пакета и списъците работихме трима човека - аз, Анета Цонева и Владимир Пеков   над 4 месеца.  А по сайта www.petardanov.com се работи вече 4 години.

Винаги съм мечтал да имаме всичките беседи, в пълен списък и добре подредени.

С тази работа, смятам, че последното изречение от последните думи на Учителя се изпълни.

” Една малка работа се завърши добре и сполучливо, и една голяма работа започва.
Във всичко на първо място туряйте Божественото!
Имайте хармония и обич помежду си!
Хубаво да се живее, това е важното!
Молете се, усърдно се молете!
В каком направлении быт будете жить?
Хорошо!
Да се оформят нещата.”


   Интересно, че завършването на работата по пакета съвпадна с юбилейните 150- години от раждането на Учителя.

По този начин Словото може да се разпространява и изучава по-лесно. Така също се придобива представа за огромния обем от информация и беседи.

За в бъдеще очаквайте в текстовете на беседите, да се включат и беседите със стария правопис от първите издания. По идеята за беседите със стария правопис вече  работим  ето тук
http://beinsadouno.bg





Публикувано изображение



2.Втората  изненада е:

Един файл, по който работихме доста време също. Той се казва „Списък за отбелязване на прочетените беседи”





Това е списък на всички беседи, подредени хронологично, предназначен за отпечатване на хартия и на него може да си отбелязвате кога и коя беседа сте прочели. Списъкът може да е много полезен на хора, които искат систематично да четат беседите. Във файла,  като се кликне на някоя беседа се отваря текстът, на беседата от сайта. Списъкът може да се използва и от братските групи, които четат беседите и също от хора, които тепърва започват да четат систематизирано  Словото. Имайте предвид, че Учителя е казал, че е добре да се прочетат по три пъти беседите, така че този списък е уникално и практично нещо, което се прави за първи път. Идеята е на Владимир Пеков.

Списъкът е 94 страници и в него също са отбелязани, мястото и класа на беседите, както и неиздадените беседи, които са 66 на брой.





Публикувано изображение



3.Третото  нещо е много полезно.

Това е търсеща програма, която може да търси по ключови думи във всички беседи и изобщо в папки с текстове. Тя се намира в папка  „Търсеща програма в беседите” -  там са две версии на програмата - в папката  „Archivarius 3000 4.54 (32 bit + 64bit) + Serial” е версията, която се инсталира, а в папката „Archivarius  3000” е версията, която не се инсталира. Владо е направил и кратко клипче, на което показва как се използва програмата.  

С нея лесно може да се намират ключови думи, което е изключително важно и полезно. С тази програма може да търсите не само в беседите, а и в целия сайт
www.petardanov.com. Това може да стане като свалите копията, които правя на сайта и посочите на програмата да търси в тази папка.

Огледално копие на сайта

Пакети с томчета с беседи

В бъдеще ще дам допълнителна информация и съвети какво може да направите и как да търсите с нея във всички пакети, които пускам.






Публикувано изображение



4.Четвъртото нещо, което ви изпращаме, са текстовете на 1-ви до 25-ти том от Изгревите. Те се намират в папката „Изгревът 1-25” . Основният файл, който трябва да се стартира се казва „Izgrevat_local”, който се намира в папката. Той зарежда таблица със заглавията на всички 25 тома. А самите текстове се намират в направеното локално копие на пакета, който сте свалили.

Другият файл „Izgrevat” зарежда текстовете от сайта.


В двата файла отгоре има таблица за по-лесно достигане на томчето.  В текстовете на всичките Изгреви също може да търсите по ключови думи с помощта на програмата, като я настроите да търси в тях.

Поздрави от мен на всички приятели.

Христо Вътев  03.07.2014г.






Публикувано изображение


Последните думи на Учителя:

Една малка работа се завърши добре и сполучливо, и една голяма работа започва.
Във всичко на първо място туряйте Божественото!
Имайте хармония и обич помежду си!
Хубаво да се живее, това е важното!
Молете се, усърдно се молете!
В каком направлении быт будете жить?
Хорошо!
Да се оформят нещата.”

2701 Прегледи · 0 Отговора

744 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Мой снимки от Рила

19 юни 2014

Снимките които направих Август 2016

https://www.facebook...74622254&type=3

Снимките които направих Август 2015 ----------------------------------------------- ------------------------------------------- ------------------------------------------- ------------------------------------------- ------------------------------------------- ------------------------------------------- -------------------------------------------
Публикувано изображение

1296 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Архивни книга за Българите и спомени

04 юни 2014












1295 Прегледи · 0 Отговора

644 Прегледи · 1 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

533 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Таблици с беседи по класове и заглавие

26 май 2014


Публикувано изображение


Публикувано изображениеВсички беседи -Азбучна подредба  

Публикувано изображениеВсички беседи- Хронологична подредба    


НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
СБ - Съборни беседи (1906-1944) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
ООК - Общ Окултен клас (1922-1944) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
ИБ - Извънредни беседи (1897-1944) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
КД - Клас на Добродетелите(1920-1926) - Публикувано изображение СПИСЪК;
МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - Публикувано изображение СПИСЪК;
РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
УС - Утрини Слова (1930-1944) - Публикувано изображение АЗБУЧЕН СПИСЪК; Публикувано изображение ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;
БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932) - Публикувано изображение СПИСЪК;
ПС - Последното Слово (1943-1944) - Публикувано изображение СПИСЪК;

1997 Прегледи · 2 Отговора ( Последно от Ани )

688 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Относно Пентаграма

28 май 2014

Относно Пентаграма



На основата на дългогодишни наши проучвания, предлагаме различна гледна точка за етапите на създаването на Пентаграма от Учителя Петър К. Дънов – този свещен за Бялото Братство символ, както и за авторството на изображенията му.  Тук няма да излагаме значението на символите, тълкуванията на духовните послания в Пентаграма и методите за духовна работа с него.

Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока древност. Но пентаграм с картини, символи и с имена на добродетели, е даден за първи път от Учителя. В неговите бележници от 1897 до 1900 г. са намерени записани и изрисувани различни символи, свързани с фигурите в Пентаграма – букви, образи и картини, светилник, дъга, кръст, петолъчна звезда. За подобни символи – букви, тръба, изваден нож, образ на Христос и др., Учителя съобщава в писмо до Пеню Киров от 1 септември 1899 г. (Вж. „Епистоларни диалози“. Ч.1. София, 2010).  В много от писмата на същата кореспонденция се говори и за добродетелите.

На Събора на Веригата през 1911 г. (от 10 до 15 август в Търново), на стената в стаята, където са се провеждали заседанията, до образа на Христос е била окачена нова  картина – графичен черно-бял Пентаграм с размери 65х50 см (Фиг.1).

Публикувано изображение

Фиг.1 – ГРАФИЧЕН  ПЕНТАГРАМ  от 1911 г.


Учителя подробно разяснил значението на символите, показани в този Пентаграм. Обърнал е особено внимание на думите изписани в кръг: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”. Тук в лъчите има фигури и се четат имената на петте добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В горния край на лъча на Правдата е поставен образът на Христос. Извън лъчите се виждат букви и символи. В края на събора всички присъстващи са получили точно копие на Пентаграма, отпечатано като плакат (65х50 см). Литографският камък, от който са приготвени отпечатъците, е изработен в Литографското ателие на  Иван Празе, което се е намирало тогава на  ул. Гурко №4 в София. Камъкът днес се съхранява в Музея на Учителя Петър Дънов в с. Мърчаево до София. Допълнителни обяснения за значението на Пентаграма, за работата с него и правилното му използване, Учителя е дал и на Събора през 1914 г.

През 1922 г., на поредния събор в Търново, в стаята за молитва е бил поставен нов Пентаграм – голям, цветен, с размери 180х140 см,  нарисуван върху нежен светло-син фон с маслени бои от художник, по лични указания на Учителя. Бил е донесен от София в специална голяма дървена кутия (Фиг.2). Присъстващите са били възхитени от размера и цялостното въздействие на това прекрасно художествено пресъздаване на Пентаграма. За това се говори в редица техни спомени.

Публикувано изображение

Фиг.2 – ГОЛЕМИЯТ ЦВЕТЕН  ПЕНТАГРАМ НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА   – 1922 г


Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” е изписана върху кръг, очертан с цветовете на дъгата. Картините са по-големи и са изведени извън лъчите, срещу върховете им. Въведени са и нови символи – подписът на Учителя отдясно и крилатото колело най-долу, под което има светеща сфера. Има промени и във вече съществуващите символи – окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг; буквата Ж е пренесена с едно поле по-нагоре вляво. Над върха, където се срещат лъчите Истина и Правда, се вижда почти в цял ръст лъчезарната фигура на Учителя, с разтворени ръце, които благославят. В допълнение, извън кръга на Пентаграма има изрисувани още образи – над кръга се виждат три ангела,  а под кръга –  пет детски главички, символ на човешките души. Картината става  емблема на  Духовната школа на Бялото Братство, в която  учител е Учителя. Школата е открита в София на 24 февруари 1922 година с беседи пред Специалния (Младежки) окултен клас (за младите необвързани последователи) и пред Общия окултен клас (за по-възрастните семейни последователи).

През годините картината е грижливо съхранявана навита на руло. Отворена е отново след промените у нас през 1990 г. и легитимирането на Братството. Сега е поставена в стаята на Учителя в културно-просветния Център на Общество „Бяло Братство” в София. Снимката на този Пентаграм може да се види върху корицата на второто издание на брошурата „Пентаграмът“ на издателство „Бяло Братство“ (София, 2013).
По-известно е изображението на цветен Пентаграм, показано в публикацията на Петър Вангелов (Фиг.3). Използвано е на много места – може  да се види днес в редица книги, както и като фотокартичка. Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно копие на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък. Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г. Това художествено копие е с по-малки размери. Цв. Щилиянова не е поставила подписа си. При достатъчно увеличение на фотографията, в долния десен ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си.  Копието е запазено.

Публикувано изображение

Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (копие на Цв.Щилиянова от 1963 г.)


Публикувано изображение

Фиг.4 – МАЛЪК ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (година неизвестна)


В спомените на старите членове на Братството се говори за още един цветен, по-малък Пентаграм (Фиг.4). Споменава го през педесетте години и Боян Боев. Нарисуван е върху по-тъмен, синьо-зелен фон. Картината е подобна на големия Пентаграм – с подписа на Учителя, с крилатото колело и светещата сфера, с цветната дъга и с формулата  „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” върху нея. Отличава се с образа на Христос най-горе, а рисунката на светилника е обърната на ляво. Отсъстват фигурите на ангелите отгоре и на децата отдолу. Предполагаме, че този цветен Пентаграм се е появил след войните (Балканските и Първата световна война), не по-рано от 1918-1919 г. Не е известно и дали някъде е запазен оригиналът му. Среща се само негово печатно копие като плакат с размери 49х44 см., съхраняван в домовете на най-старите последователи на Учителя, обикновено поставен в специална рамка под стъкло. Досега ние не сме намерили никакви документални данни за авторството и за времето на появата му.

Идваме до момента да си отговорим на въпроса – кой е истинският художник на големия цветен Пентаграм от Фиг. 2, показан на Търновския събор през лятото на 1922 година.

Не е ясно  кога и при какви условия, грижливо съхраняваното платно на големия цветен пентаграм е било отваряно и неточно е прочетено името на художника като „Ф.Шлятер“. Вярна е само годината – 1922.  Но в долния десен ъгъл  на художественото платно (180х140см), още през 2005-а година, ние съвсем ясно разчетохме името на художника и то не е Шлятер. Заснехме го отблизо. Така на увеличената фотография  (Фиг.5)  може да се прочете  – „Ф. Шламбора. 19/VIII 1922”. На нея се забелязват и детайлите от структурата на платното.

Публикувано изображение

Фиг.5 – УВЕЛИЧЕН подписа от Фиг.2 – „Ф. ШЛАМБОРА, 19/VІІІ  1922”


Версията за художник на Пентаграма с име Ф. Шлятер, изказана за първи път от Боян Боев през педесетте години, се среща в редица съвременни книги, издадени през последните десетилетия. Тя може да се намери и в различни сайтове в Интернет, отнасящи се до Учителя Беинса Дуно и Бялото Братство. Такава е версията и в публикацията на П.Вангелов „Мистериозна картина”.

Легендата за „ученик на Учителя, славянин, живеещ в Америка, който е следвал  указанията на Учителя и е нарисувал  образа му в Пентаграма във видение”, се поражда при свързването на неправилно разчетения подпис на художника с беседа на Учителя Петър Дънов от 28 юни 1923г., озаглавена „Божественото и човешкото” („Окултни лекции”, ООК, ІІ година). В нея Учителя разказва за личността на обущар на име Шлятер и неговата лечителска работа в Западна Америка.

За лечителя Шлятер е отпечатана статия „Величайше чудо“ още през далечната 1905 година в кн. 6-а на сп. „Виделина” на д-р Г. Миркович.
Много подробно за лечителската дейност на обущаря Шлятер се разказва в статия (превод от английски), публикувана в сп. „Всемирна летопис” от 1919 г. В книжка 6-та на списанието (стр. 27-29) авторът Реджинал Б. Спан подробно споделя личните си впечатления от „церителя Шлатер” (навсякъде в статията името е изписано с „а”!), беден обущар, емигрант от Германия, при когото той е потърсил и намерил помощ за заболяването си в гр. Денвър, Колорадо. През 1895 година американските вестници били пълни с разкази за чудесата, които Шлатер правел за оздравяването на мнозина чрез ръкополагане. На въпроса на автора на статията „от къде добива тази сила за всичко, което върши” Шлатер отговорил: „Отец работи чрез мене”. „Втори път като дойда, ще говоря. Сега съм пратен само да лекувам. Нищо повече!”  Лекувал е само няколко месеца – от 27 юли до 12 ноември 1895 г. На 13 ноември 1895 г. сутринта Шлатер не се появил пред чакащите го за лечение хора и не се е върнал повече – както се обяснява в статията на Р. Б. Спан. Споменават се дословно и написаните думи, които лечителят е оставил: „Мисията ми свърши. Отец ме вика, аз трябва да ида. Сбогом. Францис Шлатер”.

Ако анализираме начина, по който Учителя излага примера за Шлятер във въпросната беседа от 28. 06. 1923 г., както и глаголните времена, които тогава е използвал, подразбираме, че той е бил запознат със съдържанието на статиите в списанията „Виделина“(1905 г.) и „Всемирна летопис” (1919 г.). Видимо Петър Дънов не е познавал лично Шлятер от времето на пребиваването си в Америка.Още в началото на 1895 г. той вече се е завърнал в България и на 5 ноември 1895 г. е държал сказка във Варна (Фиг.6). Учителя е разказал случката за обущаря-лечител Шлятер в тази беседа само като „отличен пример на послушание.”

Публикувано изображение

Фиг. 6. ИЗВЕСТИЕ за сказка на Петър К. Дънов на 5 ноември 1895 г. във Варна


От направените сравнения на публикациите през 1905, 1919 и 1923 година, става ясно, че окончателно можем да изоставим версията за Шлятер като автор на голямото цветно изображение на Пентаграма от 1922 година.

Потвърждение, че цветният Пентаграм не е нарисуван от Ф.Шлятер, а от Ф.Шламбора,  намираме още в Опис на вещите на Учителя. Там е записано, че  художникът на Пентаграма е Ф. Шламбора. Вещите от този Опис са били оставени в Заложна къща, за да бъдат продавани на търг през 1958 година. Тогава Бялото Братство е било разтурено от властите, а членовете му са били преследвани. (Вж. Забележка на стр. 453 на редактора В. Кръстев в „Изгревът“ на Бялото Братство...“, Т. ІХ, София, 1999).

След горните констатации, от 2005 до 2008 г, ние продължихме търсенията си за автора на големия цветен Пентаграм  Ф. Шламбора, както ясно можем да разчетем неговия автограф върху картината (Фиг. 5). Първите си резултати публикувахме във в.”Братски живот”, бр.38 от м.юни 2009 г., а по-късно и във второто издание на брошурата „Пентаграмът” на издателство Бяло Братство (София, 2013 г.).

И така, да се върнем към личността на художника.

Чехът Франц Шламбора е роден на 1 декември 1881 г. в Прага, в семейство с 12 деца – 6 момчета и 6 момичета. Учил е художествена графика. Той пристига в България около 1905-1906 година заедно с още няколко колеги-художници. Напуснали са страната си, защото не желаели да служат във войската на Австро-Унгарската империя. Франц Шламбора се заселва в Търново и работи като ретушьор в ателието на фотографа Серафимов (1907), с когото обикалят окръга и снимат сватби. На една такава сватба в близкия град Горна Оряховица, той се запознава с бъдещата си съпруга Йонка, родом от гр. Лясковец. Женят се през пролетта на 1909 година, а на 10 март 1910 г. в Горна Оряховица се ражда дъщеря им Слава (Фиг. 7). Синовете на семейство Шламбора – Любомир и Александър, се раждат в София през 1912 и 1914 година.

Публикувано изображение.

Фиг.7 – ФРАНЦ ШЛАМБОРА И СЪПРУГАТА МУ ЙОНКА  (ок.1910 г.)


Публикувано изображение

Фиг.8 – ФОТОАТЕЛИЕ „ПРАГА“ на Франц Шламбора и Цанко Хараламбиев в Търново (1908 г.)


През 1908 година Шламбора има фотоателие в Търново заедно с Цанко Хараламбиев (Фиг. 8), а през 1909 г. открива собствено фотоателие. Става известен фотограф в града и развива активна фотографска дейност. По поръка на Туристическото дружество, през 1909 г. известният търновски архитект Георги Козаров е ангажирал Шламбора да фотографира значими исторически събития, интересни архитектурни,  археологически и исторически паметници в Търново. От тези снимки са били изработени едни от първите пощенски картички на града – често срещана практика и в други градове в края на 19 и началото 20 век. Те са били разпространявани в страната и чужбина. Могат да се открият и днес в стари семейни архиви.

От 1911 г. семейството на художника се премества в София. Тук Франц Шламбора работи  като художник на свободна практика. Изглежда се е вълнувал от борбите на българите за свобода, за което свидетелстват неговите творби от 1912 година  – цикъл от отделни  картини под общото заглавие „Българска велика слава”. Илюстрирал е  книги с патриотична тематика на поета Любомир Бобевски.  В една от книгите –  „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника. На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора  посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г. Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и безкористен труженик“.

През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 –  Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф. Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния десен ъгъл на рисунките. И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство.

Публикувано изображение


Фиг.9а – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921 г.  (в долния десен край може да се прочете името Ф.Шламбора)



Публикувано изображение

Фиг.9б – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” –  1921-1922 г.


Шламбора е рисувал през годините пощенски и географски карти, календари, рекламни материали и др. Автор е на политическия стенен календар „Обновение“ за 1914 г., а в календара за 1933 г., издаден от Женското македонско дружество, е включена репродукция на красивата му картина „Изгнаници”.

Повече от десетилетие, почти до края на 1947 г., художникът е работил за известния до национализацията софийски търговец Тевекелиев. Рисувал е за неговите стоки – цветни етикети за зеленчукови и рибни консерви, за кутиите със замразени храни, за вермут и коняк. Негов е пеещият петел върху етикета на сапуните „Петел“ от фабриката на Тевекелиев в Бургас.

Франц Шламбора завършва живота си на 27 януари 1955 година в дома на внучката си. Подробни сведения за живота на художника научихме именно от внучката – музикалният педагог госпожа Мария Мазарова-Гинева (Фиг. 10), автор  на биографичната книга „Тодор Мазаров” (София, 1980 г.). Тя е дъщеря на първото дете на художника – Слава Шламбора и на световно известния български тенор Тодор Мазаров. Като студентка по пиано в Консерваторията Слава се е запознала и по-късно се омъжила за своя състудент Тодор Мазаров. Въпреки, че eпритежавала талант и висока музикална култура, Слава жертва личната си музикална кариера, посвещавайки всеотдайно цялото си време и внимание на Мазаров, убедена в бляскавото му бъдеще.

Публикувано изображение


Фиг10 – ВНУЧКАТА НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА – МАРИЯ МАЗАРОВА-ГИНЕВА (в средата), с Величка Драганова (вляво) и Людмила Димитрова (вдясно)



От госпожа М. Мазарова-Гинева разбрахме, че в семейството на Шламбора се е знаело за познанствата на художника с хора от Бялото Братство. Знае се, че Учителя Дънов специално е изпратил един от тях да покани Франц Шламбора за среща. В семейството на художника е известно още, че след тази среща Учителя многократно е позирал на Шламбора за скица в цял ръст. Разговаряйки с “най-интелегентния човек, който е срещал в живота си”, художникът „просто забравял да рисува докато го слушал“.  До края на живота си Шламбора продължавал да контактува с последователи на Учителя и повтарял, че не е срещал по-интересен събеседник от Петър Дънов. Имал е голямо уважение и респект към неговата личност.

Така идваме до обоснования извод, че като е оценил богатия вътрешен свят на художника и качествата му на „идеалист, високочестен и безкористен труженик”, запознат с идеите на Братството, през 1922 г. Учителя Петър Дънов е поверил изработването на един от основните символи на Бялото Братство в България – големия цветен Пентаграм, на художника Франц Шламбора. Това е една от най-значимите негови картини.

Следователно, на лице е пряко свидетелство, че Учителя Петър Дънов е бил рисуван от натура в София през 1922 година именно от този художник – Франц Шламбора, по народност чех. Затова не може да се говори, че образът на Учителя на върха на Пентаграма е бил получен „при откровение по време на видение“ от „славянски художник, ученик на Учителя в чужбина“.

Възможно е Франц Шламбора да има отношение към подготовката и изработването на графичния Пентаграм от 1911 г.(Фиг.1). По време на честите посещения на Учителя в Търново и първите събори там (1909 -1911 г.), Шламбора е бил вече известен фотограф-график в града. Възможно е още тогава да се е запознал с Учителя, още повече, че литографският отпечатък на Пентаграма е изработен в София от друг чех –  Иван Празе. Госпожа Мария Мазарова-Гинева разказа, че е виждала под стъклото върху работната маса на дядо си графично изображение на „петолъчната звезда“, нарисувана върху кадастрон. Тя не помни какви други символи  е имало  върху рисунката. Била е твърде млада, около 20 годишна и не се е заглеждала в подробностите.

Като правим сравнение между символите и фигурите в двете цветни картини от Фиг.2 и Фиг.4., виждаме, че те много си приличат  –  елементите в тях са нарисувани по един и същи начин  и може да  са дело на  един и същ художник.

Ако сравним  трите  Пентаграма (фиг.1, 2 и 4), отново ще установим изключително близката прилика в начина на изобразяване на общите им елементи. Това ни дава още по-голямата увереност да допуснем, че авторът им е  Франц Шламбора.

Людмила Т. Димитрова  

Величка Г. Драганова

София, април 2014 г.

Източник

4181 Прегледи · 1 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

ВАЖНИ АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА

28 май 2014

ЗА ПЪРВИ ПЪТ се публикува филм, който показва как Ярмила Ментцлова е изпълнявала паневритмията!








История на Паневритмията от Л. Червенкова - най-обстойно
аргументираният текст относно историята на Паневритмията
до момента (част от научна публикация)
Istoria na panevritmiata_ot L Chervencova 2013.pdf  


Източник

1064 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

27 май 2014

Десет уникални статии от Учителя публикувани в списанието "Всемирна летопис" и отпечатани в книгата "Царството на Живата природа"




ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА

МОТО: „Работете между тоя народ,
защото повдигането на българската
душа влиза в Божествения план".

П.К.Д.

/Петър Константинов Дънов/


I. СИЛИТЕ В ЖИВАТА ПРИРОДА

- Статии на Петър Дънов, обозначени c Х.Х.Х.

II. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ: МИР НА ЗЕМЯТА

- Уводни статии по идеи на Петър Дънов, списвани от Иван Толев, обозначени с X, X., *.

III. ИВАН ТОЛЕВ

- Главен редактор и издател на сп. „Всемирна летопис", адвокат в София и бивш народен представител.

IV. НОВА ЕСТЕТИКА

- Сонети из „Трепети на една душа", мистична поезия, окултна естетика.


Публикувано изображение


Публикувано изображение


Публикувано изображение


Публикувано изображение


Публикувано изображение

974 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Рислки езера

26 май 2014

Публикувано от Hristo Vatev Име: Новини
Здравейте, приятели.
Пускам тази анкета, за да спомогна за отговора на един въпрос, който сигурно много хора си задават, когато са на Рилските езера август месец.
Трябва ли братството да предприеме някакви действия относно почистването на водораслите във второ, трето и четвърто езеро?
Това е един отговорен и важен въпрос , на който братството един ден трябва да вземе позиция и да даде отговор.

535 Прегледи · 3 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

Аудио беседи утринни слова

27 май 2014

Утринни Слова


Чете: Мария Кисьова

720 Прегледи · 0 Отговора

581 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Изтегляне на фейсбук групата

26 май 2014

Фейсбук групата https://www.facebook...ps/BeinsaDouno/

Last Updated --


Last Updated --


Last Updated --

Здравейте приятели,
Днес е празник за мен :) След  много дълги опити и търсене на начини да запазя информацията от групата, най-накрая успях.


Изтеглих цялата стена на групата за година и два месеца назад - от 24.08.2012г. до 24.10.2013г.
Това е уникален напредък за запазването на информацията и тя да остане като архив, а и за бъдещата ни работа в групата.
Тук ще ви покажа линка, от който ще може да разгледате цялата стена на групата за година и два месеца назад.
Имайте предвид, че страницата, която ще се зареди е 66 мегабайта и ще трябва да се изчака няколко минути.

http://petardanov.co...24.10.2013g.htm

Основната възможност на новата придобивка е, че лесно може от нея  да отворите поста, който искате във фейсбук и да видите скритите коментари под постовете  и разбира се да сложите нови. Сега ще обясня как става. Под всеки пост има дата и час, след като се натисне препраща до същия пост, но във фейсбук групата. Например така .

Публикувано изображение

Другата уникална възможност, която се отваря, е да се търси в изтегления файл по ключова дума.
Това става като се натисне комбинацията от клавишите Ctrl и F и се появява малка търсачка в браузера и в нея се пише думата. За съжаление, търси само в коментарите, които се виждат и информацията от постовете, която е видима на първи план, но все пак и това е добре.

Групата е отворена на 4 февруари 2012г. и останаха неизтеглени постове от около 7 месеца, но това не е чак такъв проблем, все пак имаме по-голямата част от информацията в групата.
В бъдеще на всеки 6 месеца ще свалям стената на групата, от там, до където е предходния файл.

По този начин с тази свалена хронология на групата ние можем лесно и бързо да разгледаме постовете за даден период, а и също да знаем, че когато слагаме информация в групата, тя ще остане съхранена за бъдещите поколения, като една интересна хронология на нашите мисли и коментари. За това старайте се винаги да поставяте интересни и полезни неща и добре оформени, които да повдигат общото ни съзнание като колектив и братство.
Словото винаги ще пребъде, защото то е Истината, която ни е завещал Бейнса Дуно и ние в знак на благодарност ще го изучаваме.

727 Прегледи · 1 Отговора ( Последно от Hristo Vatev )

 Photo

Има ли хора които искат да се включат в работата по сайта?

12 окт 2012

Публикувано от Hristo Vatev Име: Новини

Приятели, които иска да се включи с работа по сайта тук ще напиша някои неща но ще ги допълвам. За връзка с мен може и през фейсбук.


Работата е да се прехвърлят текстове от книги в него (само с копиране на текстовете и поставяне).

Тук ще сложа няколко неща, които трябва да се направят .

1. Трябва да се прехвърли съдържанието на следните книги:


2.  Още книги за разчитчне и прехвърляне:

2372 Прегледи · 15 Отговора ( Последно от Ани )

 Photo

Изтегляне на фейсбук групата за година и два месеца назад

24 окт 2013

Публикувано от Hristo Vatev Име: Новини
Здравейте приятели,
Днес е празник за мен :) След  много дълги опити и търсене на начини да запазя информацията от групата, най-накрая успях.


Изтеглих цялата стена на групата за година и два месеца назад - от 24.08.2012г. до 24.10.2013г.
Това е уникален напредък за запазването на информацията и тя да остане като архив, а и за бъдещата ни работа в групата.
Тук ще ви покажа линка, от който ще може да разгледате цялата стена на групата за година и два месеца назад.
Имайте предвид, че страницата, която ще се зареди е 66 мегабайта и ще трябва да се изчака няколко минути.

http://petardanov.co...24.10.2013g.htm

Основната възможност на новата придобивка е, че лесно може от нея  да отворите поста, който искате във фейсбук и да видите скритите коментари под постовете  и разбира се да сложите нови. Сега ще обясня как става. Под всеки пост има дата и час, след като се натисне препраща до същия пост, но във фейсбук групата. Например така .

Публикувано изображение

Другата уникална възможност, която се отваря, е да се търси в изтегления файл по ключова дума.
Това става като се натисне комбинацията от клавишите Ctrl и F и се появява малка търсачка в браузера и в нея се пише думата. За съжаление, търси само в коментарите, които се виждат и информацията от постовете, която е видима на първи план, но все пак и това е добре.

Групата е отворена на 4 февруари 2012г. и останаха неизтеглени постове от около 7 месеца, но това не е чак такъв проблем, все пак имаме по-голямата част от информацията в групата.
В бъдеще на всеки 6 месеца ще свалям стената на групата, от там, до където е предходния файл.

По този начин с тази свалена хронология на групата ние можем лесно и бързо да разгледаме постовете за даден период, а и също да знаем, че когато слагаме информация в групата, тя ще остане съхранена за бъдещите поколения, като една интересна хронология на нашите мисли и коментари. За това старайте се винаги да поставяте интересни и полезни неща и добре оформени, които да повдигат общото ни съзнание като колектив и братство.
Словото винаги ще пребъде, защото то е Истината, която ни е завещал Бейнса Дуно и ние в знак на благодарност ще го изучаваме.

642 Прегледи · 0 Отговора

 Photo

Благодаря на Грозю Делчев за този сайт

26 ное 2012

Публикувано от Hristo Vatev Име: Новини
Благодаря на Грозю Делчев за този сайт. Тук са беседите във формат за електрони книги.

http://petardanov.0fees.net/

1274 Прегледи · 2 Отговора ( Последно от ivahilator )

619 Прегледи · 0 Отговора



Portal v1.1.0 by DevFuse | Based on IP.Board Portal by IPS