Търсене във форума

25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО Апартаментът на Цеко: Един последен спомен, който ми е разказан. Когато Учителят беше евакуиран през време на войната в Мърчаево, аз бях в Медвен кмет. По това време бях, значи, в провинцията. А тези, което нямаше къде да се евакуират при свои близки в цялата страна, бяха, заедно с Учителя, в Мърчаево - около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види, той не се бил евакуирал, той беше електротехник, а когато бях ученик, с него живеехме у брат Савов заедно с брат Петър Арабаджиев и сестра Стойна, живеехме заедно. Та се познавахме отдавна. Брат Цеко отиваше в Мърчаево да слуша Учителя и да го види, да чуе някои разговори. При едно от тези посещения, последни посещения през 1943 година. Учителят му казал: „Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент!" Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. „Няма таквоз нещо, Учителю!" Учителят нищо повече не му казал и си мълчал. Брат Цеко си заминал за София и на другия ден или наскоро духал вятър и на стълба жиците се преплели, образувала се искра, А стълбът бил до къщата на Пеню Ганев, на мястото, където е сега руската легация. Получило се високо напрежение там и повикали брат Цеко да оправи това. Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага го хваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като въглен - пада на земята, черен като въглен. Това е за смъртта на брат Цеко, дето казал на Учителя: „А-а, Учителю, няма такова нещо!" Значи Учителят е могъл да предвиди това. Сега по-нататък. След като станало това, в този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. На нея могат да се хранят двайсетина души и повече. Както разговаряли на масата, Учителят погледнал нагоре и казал: „Брат Цеко дойде!" после пак се обърнал към другите. Те погледнали така: „Няма го, Учителю!" Обаче Учителят замълчал. Разговорът продължил. Минали час, два, три, хоп, идва телеграма: „Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента изгаря, когато се е отделял от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат. „Няма такова нещо, Учителю", а пък всъщност Учителят го видял, Цеко се явява при Учителя, обаче по-нататък Учителят не казал, че е знаел, но всички разбират вече, че Учителят е знаел предварително, щом му е казал, че му готвят апартамент, че Цеко дойде, а пък никой не го вижда и т.н. Разправяха една случка по времето на Учителя, когато Учителят посетил Бургас Това било през 1918/1919 година за няколко дни. Научили се братя и сестри от селата и някои отишли да го посетят в къщата, където бил отседнал Учителят. Стояли отвън на стълбите, защото не искали да го безпокоят и чакали той да излезе. Всяка една от сестрите имала някаква нужда и търсела помощ от Учителя, като всяка една от тях поставяла някоя дреха, някоя чиста кърпа, някоя забрадка или елече, или престилка на стълбите, където ще мине Учителят. Сестра Комня от Габерово, майката на Иринка, която живеела на братската градина в Айтос, тя, като нямала друго, съблякла си елечето от гърба и го постлала на стълбите. Щом като излязъл Учителят и минал по стълбите, всяка получила облекчение на своята болка. Сестра Комня имала силен зъбобол, веднага престанал зъбоболът. Горната случка много наподобява на случаите, които имаме при Христа, когато всяко докосване до дрехата му дори изцерявало болката моментално. През времето на Учителя тези случаи се повтаряли. Това нещо разказваше дъщерята на сестра Комня - Иринка. Друг един случай. Това ми го разказа един брат, който тръгва от Грудово за Бургас. „Качвам се в автобуса от Грудово за Бургас и веднага той потегли. Но една настойчива мисъл в мене ми казва да се моля. Аз послушах това внушение и през целия път се молих. Ето, навлизаме вече в Бургас. Слава Богу, до тоя момент нищо не се случи. Но в един момент стана нещо особено. След като минахме моста и вече навлизахме в града, от една пряка улица изневиделица изскочи един камион и пресече пътя на автобуса. Шофьорът закова автобуса на място, катастрофата, която имаше да стане, беше избегната. Чак тогава разбрах защо ми се казваше: Моли се!" Това ми разказа Костадин Спасов от Бургас. Сега ще ви разкажа за смъртта на един бръмбар. „През 1928 година синодът забрани събора ни в София. Ето защо отидохме на Мусала, там да го проведем. Съборът мина при хубаво време и добро разположение. Хубавото време оказа благотворно влияние на разположението на всички ни. Една сутрин Учителят каза: „Тази нощ се търкулна един бръмбар!" Малко по-късно дойдоха туристи и донесоха вестници от София, от които научихме, че секретарят на синода, този, който беше попречил за събора, е умрял внезапно." Разказала сестра Милева. Не само горният случай, а преди него и след него можем да изредим много случаи, когато ония, които се пречили на Божието дело, са платили с живота си. Така е било с всички, които са използвали служебното си положение да пречат на Божието дело, проповядвано от Учителя на Бялото Братство. Можем в тоя смисъл да разкажем много случаи, които на мен са ми разказвани. Трябва да кажа, че вече много имена съм забравил. През 1932 година един от началниците на Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано. Втори случай: През 1943 година попът от Владая обявил война на Учителя. След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър. Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората. В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата. Обаче оня неспокоен. Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил лимонадата и си излязъл. Отива право при Учителя и му казва. Учителят, нали е евакуиран в Мърчаево, Все едно че нищо не е казал. Братът си отишъл. Този брат беше Петър Пурака - кметски наместник. Обаче на другия ден надвечер чули камбаната от Владая да бие за умряло. Тогава разпитали кой е и някой казал, че попът от Владая внезапно е умрял. Нещо го свил стомахът и умрял. Какво е станало, как е станало, но починал попът. Значи, всеки, който се бори против едно Велико учение, против един Божествен пратеник от небето, той не може да бьде да не плати за това. Той рано или късно ще плати и то много скъпо. Най-често с живота си. Мога да ви разкажа още един случай. Всяка сутрин приятелите, които били евакуирани в Мърчаево, се събирали в двора на брат Темелко да играят паневритмия и Учителят играел в средата, както си играеше обикновено на Изгрева. Съседът на Темелко, който живеел под пътя, гледал как Учителят играе и го имитирал, подигравал му се. Нашите хора се възмущавали, обаче нали Учителят търпял, и те търпели. Нищо не предприели против тоя съсед. Не минало много време, може би две седмици и тоя човек намерил някъде неексплодирала бомба, взел да я чопли и тя експлодирала, разкъсала му устата и следствие на това той се поминал. Ето как се заплаща. Когато казали на Учителя, той казал: „Те се свързват с отрицателните сили. Отрицателните сили им действат по такъв начин. Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили." Друг един случай: Над двора на Темелко е един стръмен баир, над който минава шосе. Учителят бил при „Изворът на доброто", както се нарича, с приятели. А отгоре, по шосето вървял селянин със своите волове и им говорел: „Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов!" Никой нищо не казал. Не минало месец, месец и половина, един камион го прегазил и той остана инвалид за цял живот. За Богохулство има Божий гняв. Гневът Господен възстановява Божията правда.