Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'борба'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 1 резултат

  1. 8. НЕЛЕГАЛНАТА БОРБА НА КОМУНИСТА Милка Говедева (М.Г.): И сега, вече точно в „Анания" аз най-напред станах есперантистка и почнах да кореспондирам, понеже и братовчедка ми така се интересуваше и тя от есперанто, и аз се състезавахме. Тогава се продаваха адресаро - адресници от цял свят - есперантисти, които искат да кореспондират, кой с когото иска. И аз си избрах. Оттогава се запалих за Австралия, нали. Пък преди това в Румъния бях чела една книга, тя румънска за Австралия и все мечтаех за Австралия. Там избрах един Режинал Клерис, с когото си кореспондирах, Атланта, Джорджия - с друг, в Италия с друг, Испания, Япония, Китай, с целия свят кореспондирах. Но тогава комунистите държаха за есперанто, като език международен, за да контактуват с целия свят, комунизъм да се провежда. И затова бяха с есперанто, но по него време имаше спортисти от целия свят - червен спорт. Имаше един, Пушкин се казваше, това беше прякор, името му не зная точно, но между които е и един Марин Въжаров, който беше редактор на вестник „Спорт" след девети, който ми помогна после за вилата, благодарение на него материалите се рушеха от Спортната палата, та използвах стари материали. „Не може ли да получаваш наши писма, ти получаваш толкова писма от цял свят, по линия на червен спорт, да идват до тебе, и да ни ги предаваш на Пушкин. А той на мене - Марин Въжаров." Казвам: „Защо да не може - може." От Копенхаген, от Стокхолм там идваха при мен. Малко нещо е това услуга, което съм правила на другарите, но те го смятат за голямо, защото нямат друг човек, който да кореспондира. Вергилий Кръстев (В.К.): Какво представляваше този червен спорт? М.Г.: Червеният спорт в смисъл такъв, че участвуваха комунисти във футбола и в разни спортни деяния, нали и затуй казваха червен спорт. В.К.: Състезания. М.Г.: Състезания. Така че аз имах малка заслуга според мене, когато съм вършила по-големи неща, нали, но се сметна, че съм доста много помогнала и Марин Въжаров като беше жив, преди да ни окачествяват за активни борци, казва: „Милке, нека да ти дам аз на тебе една бележка, че си помагала на червения спорт, може да ти потрябва." - „Ах, викам, ти ще ми дадеш. Аз бях член на ЦК, аз трябва да ти дам." И настояваше, и ми даде. И наистина това писмо като го показах години след това на директора на стадиона, там свърши много работа: дадоха ми старо желязо, стар паркет, стари врати и прозорци, много неща ми дадоха, които някои даже и не ми трябваха, нали. Помогна ми за строежа на вилата. В.К.: Защото разрушиха старата палата. М.Г.: Старата палата когато рушеха, да. В.К.: Къде беше тя? М.Г.: Ами старата палата я разрушиха, нали, направиха нова палата. Та от това. Аз 1966 година съм застроила и затова използвах старите материали. Мисълта ми беше, де, тая малка заслуга към червения спорт, на мене впоследствие ми помогна. А освен това, когато аз един ден ми казаха така: „Таз вечер ще имаш среща с един", когато навлизам вече в Комсомола, на „Дондуков" имаше една сладкарница „Милка", бозаджийница беше. Точно носеше името „Милка". „Там ще се срещнеш, казва, с един, той ще носи вестник - това беше парола, вестник „Мир" - а ти ще носиш „Слово" - нали „Слово", имаше вестник. - Ще седнете на една маса и той ще те пита къде е гарата. Ти ще му кажеш „на Витоша", това ще е паролата, с която ще се свържеш и тогава ще се разберете. Ще тръгнете, той ще ти каже. Той бил от районен комитет, този, така се свързах с един, след това на една улица се свързах, той тръгва от единия край, аз тръгвам от другия пак с парола. Пак така някаква. „Къде е болницата?" Ти казваш: „Еди-къде си", където и не е. И това е вече градският комитет. Ама аз не знам, че раста нагоре. И най- после се срещам с един по ул. „Козлодуй". Аз вървя откъм долу, откъм „Дондуков", а той идва отгоре и трябва да вървя по дясната страна, дясната страна нямаше и тротоари. Кучета щяха да ме изядат, ама сняг, зимно време, пъртина правя тук да е дясната страна, щото трябва по дясната да вървя. И пак носех вестник „Насум". Та тогава той ме питаше нещо, за гарата ли беше, за какво беше. Аз казвах „Александър Невски". Нещо от тоя род и ме хваща под ръка и тръгваме. „Здравей, разбрахме се, момата значи си ти. Сега ти за мене, каква ще бъдеш ти?" Аз казах: „Виолета." Това ми е нелегалното име. Аз съм за тебе Стефчо, а той Тодор. В.К.: А той? М.Г.: Тодор. В.К.: Да. М.Г.: После го разбрах, чак в полицията. А той ми е шеф вече на мене, нали? Той работник - техник от ж.п. гара. Грозен, невъзможен, но дребен и т.н., но шеф. И така с него почнахме да работим за туй, за онуй, поставяше ми разни задачи, идваше в къщи, пишехме симпатични мастила, пращахме до там, до онам, разни позиви и т.н. После се обиграх и почнах сама. Тъй Вяра ме питаше, щото живеех с нея: „Какво е това?" - „Йод." То е симпатично мастило, взе че се намаза. Викам, ще се отровиш, ма. Не й казах, разбира се. Пистолет имаше в мазето, не са го намерили, но намериха едно „Ехо". „Ехо" беше нелегално тогава. Добре, че не намериха една, как да кажа, едно нареждане, един позив, там толкова стачки дигнете в Перник, другаде. Давах нареждания, нали? И така бях, и така ме арестуваха те, но аз работех доста години, доста години от 1931 -1932 г., а ме арестуваха 1934 година лятото. Преди това даваха вечеринки, в които аз участвувах. Нашите другари даваха така стихове такива комунистически, аз ги ръководех. Пях, имах артистични данни, не можех това да не го покажа и да декламирам, пеехме разни песни и т.н., танцувахме - младежи. Но един ден, и това искам да кажа, бях поканила всичките тези другари, които ги изброявах, у дома, на чай. Под мене имаше такава чайна ли, кафеджийница ли, такава някаква, от която аз поръчах кафета, чайове, така със сухи пасти - форсек го казваха, да ги почерпя. Но преди това аз бях отишла да направя, работех частно неделен ден при една италианка, Кеяри, която по-късно дойде в затвора да ме види, да я фризирам. Аз съм била проследена. Аз не съм знаела. А бях поканила Равински, Младен Исаев, имаше един Чанг Кай Шек - цигулар. Така му казваха, защото той беше написал ода за Чанг Кай Шек. И той беше дошъл, и много други. Идва Ляпчето - поета, който казвах аз. Той беше първият. Но аз, той ме чакаше всъщност в къщи, аз още не бях се върнала от клиентката. А какво става там? Като излизам от къщи, те са ме чакали, изглежда, полицаи са били това, виждам, един се смъква по тарабите надолу и припада, зимно време беше. И аз казвам: „О-о, сигурно му е нещо лошо, г-жа", аз съм милостива. „Сигурно му е лошо нещо." - „Ах, остави ги, вика, такива комунисти, въшкари, не им вярвай. Те се преструват." Боже, тая фашистка, гледай колко не вярва на бедните хора. Но нека тя затвори, аз ще отида да видя. И така стана. Тя затвори портата и аз отивам. „Какво ви е, казвам, какво ви е?" - „А, казва, от четири деня не съм ял." Някъде на „Любен Каравелов" беше това. А оттам, от отсрещната страна се задава един. Казвам: „Трябва да му помогнем на тоя - а то е уговорена работа с тях. - Трябва да му помогнем, вижте той припада, викам, сигурно не е ял четири дена." - „Да му помогнем", казва той, уж безразлично. И аз казвам: „Елате тогава." Повдигам го, хващам го под ръка и там имаше една млекарница македонска и го завеждам там. Казвам: „Той не е ял." От леля ми знаех, от Братството, от Учителя, че човек, който не е ял много дни, дай му най-напред топла водичка, пък после топло мляко. И аз така направих. „Сварете нещо топло."- „Ама нямаме, имаме само примус." - „На примус, аз ще ви платя." Готова да дам всичките пари, само и само да се свести човека. И те му стоплюват вода, стоплят му и мляко. В това време пристига и този и казва: „Е и какво?" И му купува цигари. Викам: „Той не е ял от четири дена, вие му купувате цигари, недейте." - „А, нищо, нищо", този се обади. - „Ама как нищо, не сте яли четири дена, може ли така? Това, ще ви стане лошо" - загрижена за него. И хапна той каквото му дадох там това и бе замръзнал целият. „Аз живея, казва, е- е, някъде у Коньовица, там на най-далечна улица една на Зайчар някъде, нататък." Викам: „Тогава елате се стоплете при мене, и като знам, че гости съм поканила - Равински, Младен Исаев, Чанг Кай Шек, Ляпчето и други, и трети, но викам - ех, ще се стопли малко, пък ще си иде, си мисля на ума. И като го поканих, понеже пред оня го каня, тръгнали сме вече и оня като нахален така, един вид и него да поканя. „Ех, викам, пък като искате елате и вие." - „А къде живеете?" Веднага на кутията цигарената си записва адреса. „Ама знаете ли, казва, хайде аз по-късно ще дойда, имам една маймунка, може ли с нея да дойда?" Викам си на ума, аз живея в една баня, сега и маймунка ще ми доведе този. Всичките сядат на кревата и два стола ще взема от леля. А то какво се случва. Идва след малко той. Ляпчето е в къщи и Ляпчето го познава, че е полицай. В.К.: Този, който го води. М.Г.: Не, този, когото аз водя не, а другия, пристига и той с едно такова грамадно куче - полицейско. Полицейско куче и понеже живее наблизо до Ляпчето, то онзи много пъти го е канил да играе шах. Ляпчето (Димитър Христов) е отказвал, защото знае, че той е полицай - ченге и братовчедка ми влезна - Инчето и казва: „Инче". В това време звъни и идва Чанг Кай Шек. Той ходеше с една гугла, с голф така, отваря вратата така дръзко и като вижда тоя, и казва: „Ти като каниш полицаи, защо ме викаш мене?" Ама аз не чух това. Това чу Инчето. Казва: „Знаеш ли Чанг Кай Шек какво каза - като каниш полицаи, защо го викаш него." - „А, какви полицаи?" А после влизаме вътре и мълчиме пред тях и Ляпчето казва: „Инче, знаеш ли, че ако кажа на това куче „комунист" и те посоча, ще почне да те лае и да скача по тебе?" - А тя, нали е малка, вика: „Кажи, Ляпче, кажи, Ляпче." И Ляпчето вика на полицая: „Я хвани здраво кучето за врата, да не я изяде." В това време аз ги черпя - там чайове от долу, кафета... И той я посочи, онова куче като се разлая и като се разскача, страшно, да я изяде Инчето, ей такова нещо. И като видя, че го разконспирирахме и той каза на оня: „Хайде сега да си ходим!" И си отидоха. И никой не дойде. Защото Чанг Кай Шек долу ги е чакал и им казал, горе при Милка има полицай. И никой не дойде! По-късно това нещо в биографията ми го сложиха, когато Георги Димитров разследваше нашия провал, коя е причината и аз между другото казах, значи аз съм била малко недозряла, за да бъда в ЦК, нали? По тоя случай тогава се случи. По-късно, аз вече като влязох в ЦК естествено със съответните задачи, нали, които бяха там. В.К.: Това в коя година? М.Г.: Това беше 1933-1934 година. В.К.: В тия години кой е в ЦК на Партията? М.Г.: Аз съм в Комсомола. В.К.: В Комсомола. М.Г.: В Комсомола съм, не в партията. Викаха ми даже по-късно, Чанков е казал: „Легендарната фризьорка." За мене. И когато след 9 септември 1944 г. аз отидох, бай Васил, имаше един Васил в Контролната комисия, който ми казваше: „Ти ли си оная Милка, легендарната, Чанков викаше за тебе - „легендарната фризьорка". Викам: „Аз." А по-късно излезе, че не съм аз. - „Ама оная беше фризьорка." - „Ами, викам, аз." - „Ама оная беше от Румъния дошла." - „Ами, викам, аз съм." - „Ама оная имаше баща убит." - „Ами, викам, аз съм." И така, той не можеше да разбере, че това съм аз. Защото всички тия неща съвпадат. След това вече... Преди да попадна аз в затвора, ставаха много чести такива претърсвания. В.К.: Обиски. М.Г.: Обиски Ама къде ли не. Сега интересен е случаят с един, Георги Михайлов се казва. Даваха „Клетниците", даваха го в кино Капитол, беше това на „Екзарх Йосиф". Последнатата феерия, последен ден. Това когато бях още в Окръжния комитет на Комсомола. И аз му давам, аз така малко разкъсано казвам фактите, защото така си спомням. Мисля, че е важно. Е, и предавам си материала - нелегалните материали и той си ги взима, и казвам: „Сега отивам на кино, защото е последна серия и последно представление." - „И аз ще дойда." А в кината правеха толкова често обиски, че няма накъде. И да му се падне билет до мене. Е, аз се намокрих на стола искрено казано от ужас, че сега ще направят обиск и ще го хванат него, и аз до него, както съм седнала. Както и да е, не стана обиск, де, не можах и да помня от това, което видях на кино. А друг един такъв случай. Вървим на Витоша. На Витоша нелегално. Всички се събираме по линия на НРПС, още уж е разширен пленум. Викат: „Ние сме четири девойки." Аз и Димитрова. Аз. коя беше там тази, не им помня имената вече, Богдана Богданова, какво й беше името не знам и още една тютюноработничка. Та отидохме там на Витоша и казват: „Чакай, стъклен багаж с нас има", демек ние. жените. И аз за да им покажа, вървя все напред, все напред. Стигнахме на широки разширени пленуми в дяволското кладенче, къде е, и сега го търся, не мога да го открия, къде беше това дяволско кладенче. Някъде над „Свети Крал", манастира, ма къде беше точно по Витоша, не знам. Всички бяхме облечени с дебели дрехи, бай Йордан Милев беше секретарят, защото той каза: „По-добре се облечете, щото може да има даяк, да ни разкрият и да ни арестуват. Боя да не усетим с дебелите дрехи." И отиваме там през нощта, искам туй да кажа, че младо момиче, харесвано от тоя, от оня, аз съм тръгнала с една блузка. Нямам палто, нямам нищо. Така, мисля си, тоя ми прегърне краката, оня ме прегърне това и да проспим два часа, и да почнем работа при сутринта. И имаме постове, нали така, които да пазят. И цяла нощ събранието мина. Тогава ме избраха в ЦК на профсъюзите. Това исках само да кажа, че на тоя разширен пленум бях избрана в ЦК. А друга среща имахме долу някъде в „Надежда". И сега да ме питат къде беше, не си спомням, щото всичко е в Булинските ливади. То беше там ливади, то нямаше жилища, нямаше нищо.
×
×
  • Създай нов...