Търсене във форума

57. ИМОТИТЕ НА БРАТСТВОТО Тук е мястото да засегна нещо важно - какво стана с имотите на Братството, които съставляваха ядката на нашият квартал „Изгрев". Где изчезнаха те и как станаха владение на държавата? През 1945-46 г. в България се създаде и приложи така наречения „Закон за едрата градска собственост". Всеки гражданин, който имаше къща и друг някакъв имот, декларираше това и посочваше какво желае да задържи за свое ползуване и то в размер предвиден от закона. Братските имоти са купувани от 1922 до 1940 г. с братски средства. Това бяха ниви в землището на с. Слатина - Софийско, които бяха далеч от жилищата на селяните, неудобни за обработване и затова собствениците ги продаваха. По препоръка на Учителя, малки места си накупиха много братя и сестри, построиха си кой каквото може и така се засели квартал „Изгрев". Братският салон, приемната на Учителя и трапезарията се построиха през 1926-27 година. Описанието на Изгрева, неговото значение за тия стотина семейства, които имахме щастието да бъдем около Учителя, всичко това, казвам, че предоставям на приятели с повече от мен поетични и философски схващания. Те вече са направили това, предполагам, че бъдещият историк ще ги открие и ще се ползува за своето съчинение. И така, имотите, които обслужваха Братството, бяха закупени с братски средства. Учителят се е погрижил затова, като е имал и съдействието на опитни братя и сестри. Ще спомена само първият имот, купен през 1921 или 1922 година. Това е знаменитата полянка, която остана незастроена докрай, гдето се изпълняваше Паневритмията. Имотите се купуваха за Братството, бяха негово владение, ползувахме се всички. Но на чии имена да се вземат нотариалните актове при покупката, когато Братството не беше „Юридическа личност", т.е. според законите, на името Общество Бяло Братство не можеше да се издават такива актове за владение на имоти. Единственото разрешение беше, имотите да са на имената на верни братя и сестри, които Учителят е определял. Актовете се предаваха на Учителя или на определено от него лице за пазене, като към тях се прибавяше декларация, че имотът е купен с братски средства, но е собственост на Братството. Тази декларация се подписваше от лицето, чието име беше в нотариалния акт и имаха значение пред евентуалните бъдещи наследници на това лице. Беше дума за Закона за едрата градска собственост. Всички декларирахме и своите, и братските имоти. По решение на Братския съвет, оня който имаше своя къща, декларира, че запазва къщата си. Разчиташе се, че ще се уважи положението, братските имоти да се освободят, така както църквата, например, запази храмовете си и други имоти. Въпреки постъпките по всички линии, не се уважи нито един имот да остане като владение на Братството, а по силата на този закон преминаха като имоти на държавата. Стигнахме дотам, че плащахме наем на собствения си молитвен дом /салона за беседи/. Мога да добавя само, че Антов през всичкото време, когато се извършваше декларирането на проверката, старателно следеше да се изпълни редовно тази процедура. Може би в душата си се е радвал, че обогати държавата... Стигаше се дотам, че малоценни имотчета /някоя барака например/ бе предадена по този закон. Особено е искал да засегне и своята съседка сестра Стоянка Илиева, да отчужди част от жилището й /дъсчена къщичка/, част от която била подарена на Братството, а използвана от нея. Завършвам тия редове, като се връщам към полянката за Паневритмията - малко история край нея. Това мислех да опиша още по- горе, но сега забелязвам, че съм пропуснал. Тази полянка, преди много години е била собственост на англичанина журналист Баучер, кореспондент в България на вестник „Таймс". Видяло му се красиво това място, харесал го и го купил. Не личи да го е използвал за нещо, но при покупката му от Братството са заварени двадесетина борове, доста израснали, които се пазят и до днес. Баучер е имал при себе си един селянин от с. Бистрица - Софийско, на име бай Иван. Придружавал го при разходките му вън от София, изпълнявал е негови поръчения, един вид прислужник. Баучер почина през 1920 г., но преди това е прехвърлил на бай Иван въпросното място, един вид за благодарност на вярната му служба. Учителят, през ранните си утринни разходки е идвал на разходка или придружен от някой приятел, именно на това място. Дочаквал е изгревът на слънцето. Постепенно, започнали да идват тук и други братя и сестри край Учителя, прекарвали са известно време и са се връщали в града. Казвали са си тогава: „Ходих тази сутрин на „Баучер", много е красиво там!" Най-после, явява се идеята да се купи това място за Братството. Уговорват се с бай Иван, който се задоволил със сумата двеста хиляди лева, както бях слушал да казват. Оттогава, посещенията сутрин са бивали по-многочислени, приятелите вече си казваха „Ходих тази сутрин на изгрев, и Учителят беше там, много е приятно!" И така: „Ходих на Изгрев, бях на Изгрев, докато целият квартал получи това народно име „ИЗГРЕВ".

32. СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА НА БУРГАСКОТО БРАТСТВО Разказани от брат Жечо Панайотов за живота на кръжока на Бялото Братство в Бургас за годините от 1911 до 1923 година. Дойдох да живея в Бургас през 1910 г., а през есента на 1911 г. по препоръка на мои близки от Сливен, гдето току-що се беше образувал братски кръжок, се запознах с братята в Бургас и започнах да членувам в братския кръжок. Тогава кръжока в Бургас се помещаваше в жилището на Димитър Стоименов Македонски, което се намираше в центъра на града, в една стая. Там бяха наредени столове и маса и се събираха всички членове на братството в Бургас. Ръководеше брат Пеню Киров. Събранията ставаха в неделя вечер и той имаше грижата да подготви подходяща беседа като си служеше с някоя глава от Евангелието, и така разработената тема разказваше на присъстващите в кръжока. Беседите му бяха винаги много интересни, защото бяха нещо ново, пропити със съдържание, което представлява наистина подходяща храна за присъстващите, интересуващи се от духовните истини включени в Евангелието и в Стария завет. Впечатлението ми беше, че много от темите, които той засяга се дължат на разговори, които е водил с Учителя или пък това, което Учителят е говорил в срещите на братята и сестрите на Търновските събори. В кръжока като членове на Бургаското братство бяха няколко семейни двойки, които ще изброя: Коста и Величка Стойчеви, семейства Паскалеви, Зуркови, Матей Попов с другарката си, Деню Цанев с другарката си и между другите на първо място Тодор Стоименов, също и неговия брат Димитър Македонски. Имаше и други единични лица, които също така се подвизаваха усърдно, слушайки беседите, а в живота се стремяха да прилагат принципите на новото Божествено учение. Това са първите ми впечатления от кръжока. Като най-млад, тогава бях на 17 г., приеха ме доста радушно и ме причислиха да общувам с брат Тодор Стоименов като по-свободен и подходящ - тъй да са каже, като мой наставник в новите стъпки, които имаше да правя. Брат Стоименов имаше грижа да да ми даде „Добрата молитва" и да ми каже как и какво да чета. Също ми препоръчаха да чета Евангелието и даже цялата Библия. Това имах възможност да направя през зимните дни и нощи когато бях свободен и успях да прочета Библията. За известно време, освен тия общувания, посещавахме с брат Стоименов разни братски семейства, предимно семейството на Коста и Величка Стойчеви, гдето се водеха интересни разговори от техни преживявания от близкото минало и главно често се спираха и да разговарят за казаното от Учителя, за току-що миналия събор на братството в Търново. Ходихме с брат Стоименов у семейство Паскалеви и други някои семейства. Освен тях в свободното си време братята имаха обичай да се срещат и разговарят в тъй нареченото тогава „Арменско кафене", което се намираше в центъра на града. Имаха там едно ъгълче, където сядаха, пиеха кафе или чай, обикновено вечер след работа разговаряха често по злободневни въпроси. Интересуваше ги развоя на политиката. Тия политически събития се разглеждаха с известна засилена доза патриотизъм. Къде България успява, къде е в затруднения, като всичко това разбира се свързваха с казаното им за предстоящото величие на България. Техният патриотизъм беше доста силен и те искаха час по-скоро да се изпълни онова, което Учителя е предвидил за България. Да подчертая дозата на тоя патриотизъм ще спомена, че когато през 1912 г. българският народ се надигна в тая Балканска война, когато победите вървяха една след друга, когато се затегна положението при Одрин и най-после Одрин бе превзет, всичко това радваше неимоверно много нашите братя за тия важни събития. Но затова пък когато впоследствие към пролетта на 1913 г. последваха някои неблагоприятни неща, те се наскърбиха толкова много, че едва понасяха ударите на съдбата върху Българската държава. Даже имаше един случай когато нашите отстъпиха и се прибраха към границата, макар, че събитията се пазеха в тайна, но все пак достигаха слухове, и когато дойдоха първите слухове, че турците го взели обратно, те толкова много се разочароваха, че искаха оня, който донесе това известие да го предадат на полицията понеже угнетява духът на гражданите. Разбира се, скоро се потвърди официално, че българите са напуснали Тракия, а последвалите неприятни събития дойдоха да огорчат още повече нашите приятели. За срещите ни тогаз, в работно време, може да се споменат и тия в книжарничката на брат Пеню Киров. Това беше една малка канторка, където той упражняваше своята професия като митнически посредник и там нареждаше една витрина с духовни и теософски книги. Там най-първо се явиха и беседите на Учителя излезли през 1914 г. Това бяха първите брошурки от беседите Първа серия „Сила и живот". По специални срещи имаше и в дрогерията на брат Илия Зурков. Това ставаше вечер след работа. Водеха се интересни разговори с познати бургаски граждани. Когато Учителя биваше в Бургас за известно време, идвал е и той в дрогерията на брат Илия Зурков. Учителят е давал известни задачи и препоръки на брат Пеню Киров да осведомява най-вече в Южна България братята и сестрите, които са поканени да присъстват на съборите. На самите събори той пак предаваше на присъстващите някои особени наредби на Учителя или това, което има да се изпълнява. След завръщане от събора получаваше се програма за годината пак до брат Пеню Киров и той я съобщаваше на приятелите. Специално за протоколите на съборите в Търново, всичко там се стенографираше от брат Петко Гумнеров. Когато той се завръщаше в София и дешифрираше писаното, съставяше се тетрадка малко или повече обемиста и доколкото могъл да ги свери с Учителя, готови ги пращаше за преписване из цяла България. Имаха право да ги препишат и се ползуват от тях само присъстващите на събора. Знам с какво нетърпение се очакваше тази тетрадка в Бургас и първо идваше при сестра Стойчева, която ги преписваше, предаваше ги на брат Тодор Стоименов и той си ги преписваше, а след него и другите братя, които са желаели.

9. БУРГАСКОТО БРАТСТВО Премина година и нещо от преместването ми в Бургас. Но все още нямах връзка с братския кръжок там. През есента на 1911 г. дойде в Бургас леля ми по своя работа. Подвизавайки се вече в Сливенския кръжок, естествено бе да посети и събранията и в Бургас. Тъкмо удобен случай да ме заведе и мен, та, ако ме приемат, да започна и аз да посещавам тези събрания. Първият неделен ден ние се явихме с нея. на вечерното им събрание, слушахме беседата на брат Пеню Киров, след което се запознах с него, с брат Стоименов, Стоил Щерев, Илия Зурков, Митю Паскалев и др., които заедно с другарките си бяха все солидни и ревностни членове на кръжока. Като най-свободен от всички един вид бях препоръчан на брат Стоименов да дружа с него и той да ме напътства. Тази дружба с него бе добре дошла за мен, защото в Бургас нямах познати, освен семейството на един мой вуйчо. Редовните посещения на братските събрания бяха от двойна полза за мен. Слушах хубавите беседи на брат Пеню Киров, съставени върху някой текст от Писанието, а същевременно се опознавах с братята и сестрите и ги обикнах. Последното бе естествено, тъй като бях единствения младеж между тях. Според правилата на кръжока, като новопостъпил имах право да посещавам само неделните събрания, а след една година ме допуснаха и в срядата. Честите срещи с брат Стоименов укрепваха приятелството помежду ни. Скоро той ми даде да си напиша в нарочно тефтерче „Добрата молитва", четяхме и тълкувахме Евангелието, почти всяка вечер гостувахме в едно или друго братско семейство. Там се разказваха интересни случаи от живота на Учителя, споделяше се сведения де е Учителя, какво е говорил и т.н. Най-често посещавахме Гарвалови и Стойчеви, дето брат Стоименов се чувстваше най-свободен и намирахме интересни теми за разговор. Сестрата Мария Гарвалова беше добра певица и често ни пееше някои от песните пяти тогава в кръжока. По онова време нямаше още нито една песен дадена от Учителя. Знаехме добре църковните песни „Тебе поем", „Иже Херувими", „Достойной ест", „Ангел вопияше", също и някои евангелски песни. Още по-мили спомени имам от семейството на брат Стойчеви. Те нямаха дребни деца, като Гарвалови, затова сестра Стойчева бе се заела с някои духовни задачи указани от Учителя. В домът ставаше така нареченото „женско събрание". Събират се някой от членките на кръжока и поканени техни приятелки. При сестра Стойчева се провеждаха по същия ред, както при братските събрания придружени от някоя беседа от сестрата или общи изказвания върху Евангелието. Пак по указание на Учителя веднъж в седмицата сестрата излизаше на обиколка по другите градове - Айтос, Ямбол, Сливен, Нова и Стара Загора, за да насърчи сестрите и ги въодушеви към повече ревност към делото на Учителя, да се събират и те на такива събрания, дето да поканят гости, свои приятели, познати жени.

6. СЛИВЕНСКОТО БРАТСТВО В онова време, в Сливен е имало доста религиозни хора, част от които постъпиха в образувалият се кръжок на Братството. Знае се, че когато пред Учителя се е говорило за малочислеността на братството в Сливен, Той е казал: „Там, аз имам 600 души, които са от новото Божествено учение!" Имам един списък от около 100-120 души братя и сестри, записани в сливенският кръжок. Кръжокът на Братството в гр. Сливен е основан от Димитър Добрев, които бе военнослужещ в Сливенския пехотен полк, като фелдфебел. Въпросният списък е отпечатан, а пред него има дълга молитва*, чрез която се иска благословение на всички братя и сестри на гр. Сливен. Така под N 11 е Иван Жеков - родния ми брат, а под N 29 е Руска Жекова - майка ми. На списъка има отбелязани 72 имена. МОЛИТВА Господи, Боже наш, ний ти се молим от душа, чуй молбата ни, която отправяме към Теб в този час. Ние, които толкоз много сме нарушавали Твоите заповеди и повеления, и сме пристъпвали Твоят Свят Закон, днес търсим Твоята Бащинска подкрепа и като съзнаваме нашата пълна зависимост от Теб и се уповаваме на великата Твоя милост, при все че непрестанно сме Те оскърбявали, ний идем при Теб и викаме с всичкото си сърце и душа: „Ела, скоро, Господи, слезни от високите небеса и се установи в нашите сърца, ето те - сърцата ни са отворени, влезни в тях, направи свое жилище в нас и ни преизпълни с благодатта на Духа Святого, та от сега всяко наше слово от Тебе да изхожда в Твое име и за Твоя слава да бъде. Ето до тука дойдохме Наставниче наш, Спасителю наш, по нататък вземи ни Ти и поведи ни по стъпките Си и нека от сега всяка наша стъпка в Твое име и за Твоя слава да бъде. Искаме Господи и драго ни е да хвалим името Ти и да напоменуваме за Твоята слава и величие пред человеците; ето заради това ний Ти се молим от душа Ти да ни благословиш и да пребъдваш завинаги в нас, да вложиш Законът Си в сърцата ни, словото Си в устата ни, и движими от Твоят Свят Дух, напътвани в Твоят прав път да можем да послужим на ближните си, да сторим волята Ти и да Те прославим на земята. БЛАГИИ, ГОСПОДИ, молим Ти ся благослови делото Си в този град и стори щото нека то, - Твоето „СВЯТО ДЕЛО", все повече и повече да затвърдява и преуспява. Молим Ти се още благослови всички братя и сестри от този град с които се подвизаваме в Твоите пътища; Следват имената: 1. Кочо Андонов 2. Матей Пренеров 3. Стефан Петров 4. Иван Гочев 5. Матей Станев 6. Господин Георгиев 7. Димитър Добрев 8. Михаил Кантарджиев 9. Петър Чорбаджиев 10. Георги Ненчев 11. Иван Жеков 12. Георги Сотиров 13. Иван Калканджиев 37. Василка М. Бояджиева 38. Щиляна Димова 39. Марийка Добрева 40. Събка Господинова 41. Кортеза Стефанова 42. Димитра Сотирова 43. Мария Райнова 44. Райна Грозданова 45. Мария Георгиева 46. Радка Тодорова 47. Иванка Михаилова 48. Радка Дачева 49. Анка Людцканова Молитвата и списъка ще бъдат публикувани към материалите на Сливенското братство. Но тук го публикуваме също, защото добиваме представа за началните години на Сливенското Бяло Братство. 14. Марчо Киров 15. Киро Петров 16. Христо Кънев 17. Мария Таушанова 18. Щиляна Маркова 19. Мария Стефанова 20. Щиляна Кирова 21. Мария Милкова 22. Ташка Стефанова 23. Цанка Чорбаджиева 24. Кръстина Щилянова 25. Рушина X. Христова 26. Съба Кутева 27. Зарафина Кювлиева 28. Анастасия А. Царева 29. Руска П. Жекова 30. Анастасия П. Енева 31. Ташка Тилчева 32. Щиляна Анастасова 33. Зоица Кювлиева 34. Мита Илиева 35. Василка Стоянова 36. Митана Гендович 50. Кина Иванова 51. Тодорка Ножарова 52. Гинка А. Фиденкова 53. Стефанка Ив. Гочева 54. Марийка К. Андонова 55. Мата Ил. Овчарова 56. Марина Юрданова 57. Еленка Георгиева 58. Мария Николова 59. Цанка Георгиева 60. Марийка Станева 61. Донка Стойчева 62. Василка Георгиева 63. Ганка М. Бояджиева 64. Веса Йор. Калудова 65. Марйка Крайчева 66. Кирачка Георгиева 67. Еленка Маринова 68. Иванка Зафирова 69. Еленка Вълева 70. Марийка Ив. Тодорова 71. Пенка Стефанова 72. Тодорка Пренерова Благослови, Господи, всички онези от градът ни, които искрено се подвизават в Твоите пътища, а така също и тия, които са на път да Те познаят и възприемат Твоето светло учение. Господи, благослови делото Си и във всички други села и градове из цяла България. Благослови всички други братя и сестри между целия този народ, които искрено се подвизават в Твоите пътища, благослови така също и всички онези, които са на път да Те познаят и да започнат с чистота и святост да Ти служат. Стори, Господи, щото Словото, което Ти Си посадил в сърцата на всички тези, поливано от благодатта на Духа Святаго, да възрасте и се разпространи по всичкото лице на земята, да проникне и озари всяка човешка душа. Благий Боже, заради любовта Си към нас чуй молбата ни. Нашето сърдечно желание към Тебе е: Ти да благословиш целият Български народ да застанеш с Духът Си посред него, да просветиш умът му, да повдигнеш духът му, да го доведеш в познание на Истината за да познае Твоето благоволение спрямо себе си, да познае своите задължения спрямо Теб и да застане на мястото, което Ти Си му определил. И след всичко туй да се обърне към Теб с всичкото си сърце и душа, да възприеме с достойнство Твоето Светло учение и започни да Ти служи с всичката си чистота и съвест. Молим Ти се още Ти да излееш благословията Си най-много върху всичките духовни и политически водители между тоя народ, да вложиш законът Си в сърцата им и да просветиш умът им за да разумеят Твоя Божествен Закон, та да започнат според него да управляват и просвещават тоя народ. Благий Боже, сърдечната ни молба към Тебе е: Ти сам да застанеш на чело на тоя народ, като отстраниш всички спънки, които спъват правилното му духовно развитие. Ти, Господи, Сам да ръководиш неговите съдбини и го напътстваш по пътят, който Си Му предначертал, та дано би в най-скоро време целият Български народ, цялото Славянство и целия человечески род да Те познаят, та всички пропити от лъчите на Твоята Божествена любов да се слеят да се сплотят в едно цяло тъй както Ти и Отец, и да Те прославим с плодовете на живота си на Земята. Само тъй, Господи, нашата радост ще бъде пълна и в краят на дните ни нашите души с мир и благодарение ще се явят в пределите на Твоето Царство. Слава, поклонение и благодарение Ти поднасяме, Господи сега и винаги АМИН.