Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'обикновенитте'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 1 резултат

  1. 10. НЕОБИКНОВЕН МЕЖДУ ОБИКНОВЕНИТЕ Това, което пиша сега, се случи през 1944 година, в първите дни на месец декември, не помня точно кой ден. Тогава Учителят не беше добре, не лежеше, но постепенно отпадаше. От месец септември се забелязваше чувствително отслабване. По това време се печатаха беседите, томчето „Великите условия на живота". Аз отивах в горната стая на Учителя, там да чета това, което до този ден беше напечатано. Един ден, като отидох, видях, че Учителят не беше никак добре, но ме покани да седна. Като разгъвах шпалтите да чета, от време навреме поглеждах Учителя и сърцето ми се свиваше от мъка. Въздържах се да не издам мъката си, но почувствувах като че някой забоде дълбоко в сърцето ми нож. За да трансформирам състоянието си, аз заговорих със задавен глас: „Ех, Учителю, ако аз бих могла само да си представя какъв товар носите Вие, бих се схумила, на пихтия бих станала." Само това можах да кажа и млъкнах... И пак поглеждам към Учителя и какво виждам! На моите думи Той каза само: „Да", но аз видях чудо: Учителят седеше пак на стола, както по-рано, но вече съвършено здрав, прав, със спокойно изражение на лицето. Въртя шпалтите в ръцете си, но още не чета. Гледам смаяна, някак си объркана към Учителя и не зная кое е истинското състояние: първото или сегашното, здрав ли е Учителят или болен. Успокоих се малко, но съм в недоумение и си мисля: Дали грешката не е в мене? Вярно ли видях? И кое от двете състояния беше действителното? Кое наистина беше вярно и докато си мислех така и поглеждах към Учителя, чух бодрия му глас: „Четете." Спокойна и доволна, че съм се излъгала, значи Учителят е добре, аз започнах да чета. Четох до едно място и погледнах пак нагоре, т.е. вдигнах глава и отново се смутих и развълнувах; Учителят седеше с наведена глава, пак не беше добре, както първото, което видях, но аз продължих да чета, а Учителят внимателно ме следеше, защото ме поправяше навсякъде, дето намираше за нужно. Свърших работата си и си отидох, силно замислена и вдълбочена върху това, което бях видяла. Седя в стаята си и си мисля: Това значи човек да бъде господар на тялото си, господар и на своите органи. Въпреки големите и необикновени възможности, с които Учителят разполага, той пое положението на обикновен човек да яде, да спи, да боледува външно като всички хора, като обикновен човек, а вътрешно да разполага с необикновени знания и възможности, и да ги изявява само в случаи, когато трябва, когато е необходимо за благото както на отделния човек, така и за цялото човечество. Който има очи, да вижда, и който има уши, да слуша, той ще види и ще чуе това, което малцина ще видят и чуят, за да бъдат някога свидетели устно и писмено на това, че някога е живял в плът, а живее и сега безплътен. Един необикновен човек между обикновените, работил като необикновен между обикновените, помагал на всички чисто и безкористно като необикновен между обикновените. Дойде на земята като необикновен и си отиде пак като необикновен... Продължавам да пиша друго нещо пак за необикновеното и обикновеното. Годината 1944, 27 декември, е толкова велика, славна и незабравима, колкото и годината 1864,12 юли. Беше 26 декември - студен зимен снежен ден, когато Учителят бавно се отделяше от земята - вторник беше, а на 27 декември ние, учениците му, бяхме в салона, в клас, още от пет часа сутринта, дето прекарахме в молитва - дълбока, тъжна, но величествена - бяха последните минути на Учителя. Голяма тишина отвън и вътре. Сряда, часът е шест сутринта и с излизането ни от класа - едно последно дихание отлетя, отиде в онзи необятен простор, отдето преди 80 години дойде. Учителят временно завърши своя земен път. Един Велик Учител напусна земята, специално България, дето се роди, живя и работи, дето според него свърши една микроскопическа работа. Ние, които видяхме тази работа, казваме: Учителят свърши една грандиозна работа, която бъдещето и времето ще покаже. Тленните останки на Учителя са пред нас, за погребението, за което очакваме разрешение от другаря Георги Димитров, който по това време беше още в Москва. Ние искахме погребението да стане на Изгрев, кварталът, в който Учителят работи цели 30 години. Поради късния отговор от Москва тленните останки на Учителя останаха в салона между нас цели пет дни. За нас това беше добре, за да видим още една проява на необикновеното в обикновеното. Цели пет дни лежи покойник в салона, на открито, а тялото не се разлага. И външни хора, и нашите се питат: Защо е така? Едни казват: Студено е вън. Ами само в топло време ли хората си заминават? Други отговарят: Защото е слаб, защото е вегетарианец, не яде месо. - Слаби хора не заминават ли? Вегетарианци не заминават ли? Различни тълкувания си дават хората, но не могат да си отговорят положително. Ние знаем едно, че не са взети никакви мерки за външно изстудяване на въздуха, нито сме си послужили поне с някакво временно балсамиране на тялото. То е при всички естествени условия, при каквито и обикновените покойници. Петият ден вдигат вече тялото. Всички се прощават. Приближих се и аз да целуна ръката на Учителя и като всеки химик съзнателно поех дълбоко въздух, сама лично да се уверя дали не е започнал вече процеса на разлагането. Носът ми е доста чувствителен и при това поемам въздух толкова близо до тялото, не можех да не усетя и най-слабата миризма. И до този момент никакво разлагане не беше започнало. Поех дълбоко въздух и по друга причина, а именно: един ден, когато споделя този факт с някого или го напиша като спомен, думите ми да са истинско мнение по въпроса, защото научно не бих могла да го предам, но казвам: И тук видях необикновеното и обикновеното. София, 15 ноември 1966 година.
×
×
  • Създай нов...