До обичните ученици

[Albena]

Обични Тодорчо,

Получих вашето писмо. Животът на Земята е едно благо, което тряб­ва да се използва в смирение на Бога. Това служене винаги трябва да ста­ва по дух, в него да участват умът, сърцето и душата. А главният под­тик на служенето е Любовта. Само тя едната, като първи плод на Духа, осмисля живота, дава под­тик на душата да расте. Тя е заквасата на новия живот. От тази сила човек трябва да придобива все повечко всеки ден. Тя прониква ед­новременно през ума и сърцето. В писанията се казва: "Сине мой, дай ми сърцето си", аз превеждам: сине мой, отвори ми сърцето си. Защо? За да влезе тази жива сила. Онези, които не разбират Небесния език, предали са криво вътрешния смисъл на Любовта. "Отворй" подразбира приготвй условията, тъй както зе­меделецът приготвя своята нива. Трябва дълбоко оране и сеене навре­ме. Ако вашият ум схваща Божест­веното, ако сърцето ви възприема драговолно Любовта на Христа, ако душата ви посвещава всичкото свое време на нея, то животът веднага ще се промени във всички свои об­ласти. Невъзможното става въз­можно. Тук е потребно разумение на Божия Закон.

До обичните ученици,

"Бъдете съвър­шени както е съ­вършен Отец ваш небесни" е казал Единият учител, който е отделил стария живот от новия. Съвършени в как­во? В Любов, в доброта, в прав­дивост, в Мъд­рост, в Истина.

 

А Истината, това е проявена­та Любов в жи­вота. Може ли вие да проявите тази Истина на дело?

 

А знаете ли вие размерите на тая всеобемаща Любов на Бога на боговете, на Господа на гос­подарите; на Учителя на учи­телите? Който казва, че седем пъти на ден по седемдесет трябва да се про­щава на брата, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка. Тази Любов в минало­то е била ваш спътник, тя е и днес с вас. Мис­лите ли, че тя може да се из­мени и стане друга с ограни­чени предградия? Не. Горко на богатия, който не е богат; гор­ко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието царст­во, на Великата окултна школа. Богат, богат в Божественото и сиромах в човеш­кото. Моят Мир да бъде с вас.

 

Бургас, 28.VI. 15

1920 г.