Jump to content

Recommended Posts

Част I

 

ИНТУИЦИЯ

 

Вие трябва да разбирате вътрешния език на Природата.

 

Великата Сила, която прави хората разумни, иде отвътре.

 

Великата Сила, която лекува хората, иде отвътре.

 

Любовта, която повдига човека, и тя иде отвътре.

 

Отвън съществуват само условия, поводи.

 

Вътрешният свят е реалният, истинският, действителният свят...

 

Пробуждането на душата е зазоряване. Един вътрешен прилив на Светлина, Знание, Сила и Живот. Виделината се проявява. Разумни, Напреднали същества участват в това явление. Те го създават със своята мисъл.

 

Душата се пробужда за един нов живот. Божественото Слънце изгрява...

 

Настава ден, настава време за учение и работа.

 

Учителя

 

 

 

Интуиция

 

Лекция от Учителя, държана на 23 юли, 1930 г.

 

Когато ходи по каменисти места и удари крака си, или друга някоя част на тялото си, човек усеща болка. На какво се дължи болката? На удара. Ударът пък не е нищо друго, освен предаване на особен род енергия, от която човек не се нуждае. Следователно всяко нещо, което не е потребно на човека, причинява болка. Недоволен от това, че се е ударил, човек казва: „Как не се намери някой да оправи този път?“ Човешка ръка не може да оправи това, което Природата е наредила. Ако планинският път трябва да се изглади, първа Природата ще направи това. Човешки сили не са в състояние да оправят пътищата на Природата. Там други сили работят.

 

Засега на човека са дадени две задачи: да приеме соковете на своето сърце и да ги отправи към ума си. Втората задача на човека е да развие ума си, за да разбира Божиите пътища и закони, чрез които светът е създаден. Да развие ума си, това значи, да усили мисълта си. Ако мисълта на човека е силна, той може да приема Божиите блага и да ги предава. Той става проводник на Божественото. Ако мисълта на човека е слаба, той нищо не може да постигне. За такъв човек се казва, че не е развит. Колкото да е учен, ако човек не може да се ползва от великите блага на живота, неговата ученост е временна. Може ли да се ползва от тия блага, той е истински учен, той е мъдрец. Не може ли да се ползва от благата на живота, колкото да се товари с тях, той все прост ще си остане. Какво ще кажете за камилата, която сте натоварили със скъпоценни камъни и злато? Дали е натоварена със скъпоценности, или е без всякакъв товар, камилата все камила си остава. Ако не е натоварена, тя е по-доволна от положението си, по-леко се движи. Следователно щом човек не може да използва благата, както трябва, те му причиняват болка. Всяко нещо, което причинява болка на човека, е чуждо за него. Той трябва да се освободи от чуждите, непотребни за него неща.

 

Как познава човек, кои неща са потребни за него, и кои – непотребни? Чрез интуицията. Интуицията е Божествено чувство, вложено във всеки човек, но не е еднакво развито във всички хора. Който е развил това чувство в себе си, той сам проверява нещата. Както не е нужно за човека да търси някой професор да му каже, дали един лимон е кисел, така не е нужно за онзи, който има интуиция, да му се доказват нещата.

 

Иска ли човек да познае колко е кисел лимонът, ще вземе нож, ще го разреже и ще го опита. Иска ли да провери нещо вън от своите пет сетива, човек ще приложи интуицията си и ще знае всичко, което го интересува. Като знае това, човек трябва да се допитва до интуицията си. Намериш ли се в трудно положение и не можеш да решиш известен въпрос, обърни се към интуицията си, тя ще ти каже, какво да правиш. Вярно чувство е интуицията, тя никога не лъже. Интуицията, като Божествено чувство, е капитан на човешкия кораб. Докато слуша този капитан, човек изобщо не може да греши. Умът, сърцето и волята са слуги на този капитан. Ако го слушат и му се подчиняват, човек живее добре. Не го ли слушат, животът на човека се отклонява от правия път.

 

Христос казва: „Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие.“ Които не разбират закона, мислят, че е мъчно да се роди човек. Мъчно ли е да се роди житното зърно? Посадете едно житно зърно в земята, при благоприятни условия, и го оставете свободно. То ще израсне, ще цъфне и плод ще даде. Мъчно ли е да усилите доброто в себе си? Колкото малко да е доброто във вас, ако му дадете благоприятни условия да се развие, то ще се увеличи, ще даде плод. Ако хората не успяват в доброто, причината за това е, че не го поставят при благоприятни условия. Понякога те са силни в злото, в отрицателното, защото му дават добри условия за развитие. Слушате, например, някой да казва, че е неспособен. Той постоянно държи тази мисъл в ума си и не работи. Какво означават думите „не съм способен“? Не си способен да прегазиш с краката си дълбока река, която няма мост. Има ли мост, ти си способен вече да я преминеш.

 

Следователно щом реката няма мост и не можеш да я прегазиш, стани способен да направиш мост и да минеш по него. Причината да не се обичат двама души е, че няма мост между тях. Нека всеки от тях прехвърли по една дъска, и мостът ще бъде готов. Щом мостът е готов, и обичта ще дойде. Някой се оплаква, че никой не го обича. Какво трябва да прави, за да го обичат хората? Нека направи една овощна градина на място, отдето минават много хора. Кой как мине край градината му, да раздава от плодовете: ябълки, круши, сливи, дини, пъпеши. В скоро време той ще завърже добри, приятелски отношения с тия хора, и те ще го обикнат. Всеки човек има в себе си незасети места, които трябва да засее с доброкачествени плодове. След пет години най-много, той ще има плодове, чрез които може да направи връзка с хората и да го обикнат. Добре е всеки ден да посаждате по една добра мисъл в ума си и по едно добро чувство в сърцето си, да има какво да раздавате на своите близки. Красиво нещо е да видите душата на човека, в която растат благоуханни, разноцветни цветя. Чрез посаждане на благоуханни цветя и доброкачествени плодове в градината на своята душа, човек дава условия за проява на любовта към ближните си.

 

Като ученици, вие трябва да работите за придобиване на любовта, без да се страхувате от миналия си живот. Миналото е толкова необходимо, колкото и настоящето. Миналото е встъпление към настоящето. От миналото си човек се учи. Без опитностите на миналото, новият живот остава недостъпен за човека. Какви са спомените ви от миналото, добри или лоши, това не е важно. Нещата са добри и лоши от гледището на човека, но не и от гледището на Природата, която използва всичко. Следователно, ако мислиш, че животът не е добър и няма смисъл да живееш, погледни с окото на Природата, в която всички неща са осмислени. И тогава, ако мислиш, че не си способен да направиш нещо по ум и по сърце, възложи това нещо на интуицията. Тя ще направи всичко, за което ти се считаш неспособен.

 

Като се говори на хората за съзнателна работа върху себе си, за служене на Бога, те казват, че днес не се наемат за тази работа. Един ден, когато станат чисти и свети, тогава ще служат на Бога. Защо? Защото мислят, че днес, при техния грешен живот, Бог не може да ги обича. Те се лъжат. Искат ли искрено да служат на Бога, нека започнат още сега. Остане ли в бъдеще, когато станат свети и чисти, те много ще изгубят. Не е лесно да постигне човек чист и свят живот. Това е работа на вековете, не се постига в един ден. Що се отнася до отношенията на Бога към човека, те остават едни и същи през всички времена и епохи. Бог е неизменен в себе си. Външните отношения на Бога към хората, към всички живи същества, са различни, но вътрешните са едни и същи. С други думи казано: вътрешно Бог е дал на всички хора едни и същи условия, но външните условия са различни, според нуждите на всеки човек. Ще каже някой, че е грешен, че прави грехове. Греши ли, човек не трябва да съжалява, но да извади някаква поука от грешката си. Като сгреши, човек трябва да се радва, че му е дадена възможност да прояви една своя добродетел. Колкото по-голяма е погрешката му, толкова по-голяма трябва да бъде добродетелта, която проявява. За такива хора се отнася стиха: „Всичко, каквото се случва в живота на човека, който люби Бога, ще се обърне на Добро.“

 

Мнозина грешат, защото искат да придобият всичко изведнъж. Това е невъзможно. Може ли човек да изяде всичкото ядене изведнъж? Не е ли по-добре, всеки ден да си хапва по малко, отколкото да изяде всичкото ядене изведнъж? Не е ли по-добре човек да разбира всеки ден по малко, отколкото да разбере всичко изведнъж? За да дойде до дълбокото разбиране на живота, човек се нуждае от специални условия. За да разбере живота на някое животно, човек трябва да влиза в положението му, да разбира неговия ум и неговото сърце. При това положение животното е готово само да му услужи. Сега, като няма връзка с човека, животното, бяга от него. За да разбере живота на ангелите, човек трябва да влезе във връзка с техните умове и сърдца. Без тази връзка, никакво разбиране не може да съществува.

 

И тъй, искате ли да разбирате нещата в тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си. Каквото каже тя, вярвайте ¢. Остане ли да вярвате на своя ум и на своето сърце, те да ви управляват, вие сте на крив път. Слугите не могат да управляват господаря си. Остави ли се на тях, те непременно ще объркат пътя. Искаш ли да научиш нещо, възложи го на интуицията си. Колкото да учиш и философстваш, в хиляда години едва ли ще научиш толкова, колкото си научил чрез интуицията за един ден. Чрез интуицията ти можеш да научиш какво представя животът на Слънцето и на Луната, а с ума си едва ще научиш, какви елементи влизат в състава на Слънцето. Ще каже някой, че може да се съобщава със Слънцето. Ако е така, нека каже нещо характерно за живота и съществата на Слънцето. Например, ако говорите за хората като жители на Земята, ще кажете, че всички дишат, всички мислят и чувстват, всички се движат.

 

Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто в себе си. Например, спънете ли се в някой камък, не се сърдете, но спокойно се наведете и го турете на такова място, да не спъва пътниците. Ако попаднете в някоя малка локва и се изцапате, спрете се да я изчистите. Като гледате клековете, не се отнасяйте с пренебрежение към тях, но мислете за живота им, за условията, при които се намират, да почерпите урок на търпение. Вземете си малко чиста пепел от изгорелите клекове, пресейте я добре и си послужете с нея като цяр. Когато имате някакво неразположение, вземете малко от тази пепел, на върха на един нож, изсипете я в чаша гореща вода и, като се утаи, изпийте водата. Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината, със своята растителност, представя дело на велики работници, които са работили с векове. Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение. Когато работи, геният влага в работата си смисъл. Какво ще кажете тогава за ония велики и гениални майстори, които работят в Природата?

 

И тъй, бъдете бодри, весели и силни. Силата на човека се заключава в това, че Бог работи в него. Докато животът тече, реката е силна. Изчезне ли животът и силата на реката изчезва. Следователно силата не е в реката, но в живота, който тече през нея. На същото основание казвам: Силата не е в човешкото съзнание, но в живота, който излиза от Бога и се втича в човека. Като знаете това, внимавайте да не се подпушите, да затворите пътя за Божественото в себе си. Подпушите ли се, вашите нечистотии ще влизат навътре, вместо да излизат навън. Не запушвайте тръбите на вашата канализация, през които нечистотиите излизат навън. Отпушете тръбите на вашата канализация, за да може доброто и чистото да прониква отвън. Дръжте тръбите на канализацията си отворени за доброто, което иде отвън и се втича навътре. Дръжте тръбите на канализацията си отворени и за злото, да излезе отвътре навън. Постигнете ли това, животът ви ще се нареди, както Бог е предвидил.

 

Божият Дух, възлюбеният на нашите души, ще свърши всичко за нас.

 

 

 

 

 

 

 

Новата култура изисква нещо абсолютно ново, различно от старите възгледи и вярвания, които днес хората имат. Новото учение е учение на Любовта. Туй учение ще го приложим и ще го носим в себе си. Бъдещата култура ще бъде култура на Любовта, Мъдростта и Истината. В тази Култура полици няма да има. Затвори няма да има. Съдилища няма да има и гробища няма да има.

 

В Новата култура ще има друго гориво. Осветлението ще става по друг начин. Храната ще се добива по друг начин. Това са все задачи на Шестата раса. Тя има своя програма, ще донесе нещо ново на човечеството. Нейната култура в сравнение със сегашната ще бъде култура на истинско братство и безкористие.

 

В бъдещата култура съобщенията ще стават другояче. Няма да има нужда от железници и аероплани. Те са стара култура. Ако някой иска да ми изпрати едно писмо, ще постъпи така: писмото ще напише на хартия, направена от най-фина материя. Тогава този мой приятел със силата на своя ум, със силата на своята воля ще го изпрати през пространството, ще го материализира в моя дом. Аз ще съм, да кажем, на хиляда километра. В този момент писмото ще бъде при мен. Когато пък искам да му пратя писмо, и аз ще постъпвам по същия начин.

 

Когато искате да пътувате, проектирате мисълта си към своя приятел и тъй както седите, ще изчезнете и ще се намерите при него. Поразговорите се с него и пак се връщате. Човекът на Шестата раса ще се нарича ученик на Разумната Природа. Езикът на Природата – това е езикът на Бога. Човекът на Шестата раса ще бъде съработник на Живата Природа, ще изучава нейните закони и ще живее според тях. Неговият ум ще бъде светъл, без никакви сенки – без никакви противоречия. Той ще излъчва Светлина.

 

Вие сте забравили, че сте били Светлина, и сега с ред доказателства трябва да ви убеждавам, че сте били Светлина.

 

(83; с.392)

 

В човека постоянно се градят неговите органи. В Шестата раса хората ще имат нови органи и ще виждат света разширен. Тези нови органи (сетива) се развиват под влияние на Божествените сили на Любовта, Мъдростта, Истината и на всички добродетели. Затова човек трябва да даде път на тези Божествени сили в себе си – да ги прояви в своите мисли, чувства и постъпки.

 

В тялото, в мозъка се крият сили, които трябва да се разработят. Всеки трябва да ги разкрие и да ги разработи. Достатъчно е да употребява човек по един час на ден за размишление върху великите духовни въпроси, за да прогледне. Ако човек не може да измени своята мисъл, ако не може да внесе една нова мисъл в ума си и ако не може да я задържи в себе си поне за една минута, от него нищо не може да стане.

 

Човек има разни центрове в себе си, чрез които може да се съобщава с възвишените същества. Но той трябва да организира своето духовно тяло. В това физическо тяло се организира духовното. Когато Христос казва „Имам дом неръкотворен“, разбира това духовно тяло. Новото тяло се гради сега. Новите ни чувства и способности ще се положат в новото тяло, което сега се гради. В някои то е още в началото си, у други – още на един месец, у други – на два месеца, на три, на пет месеца и т.н. Плътта е тяло, където временно живее духът, а духовното тяло е тяло на вечността. Физическото тяло, което имаме, е великолепно здание. То е модел на бъдещото тяло.

 

(32; 3)

 

Вие не можете да изучавате окултните науки без интуиция. Сегашната наука е предисловие на окултната наука.

 

(70; 1617)

 

Има един друг свят и този свят един ден ще се разкрие пред нас. Невидимият свят е реален, но понеже ние нямаме органи още, той е за нас още непознат, неразбран. Ние го смятаме за телепатия, интуиция, нещо отвлечено, туряме му разни имена. Но съществува един по-широк свят, отколкото съвременните хора разбират. Сега аз няма да ви навеждам известни факти. Има хора, които предчувстват онова, което има да става. Отде го знаят? Има други, които никак не могат да предчувстват. Но онези хора, които предчувстват нещата, те имат известни белези. Ако разглеждате човешката култура, онези хора, у които интуицията е развита, имат известни белези в очите. Ако разгледате човешкото око, ще видите, има известни петна в него. Такива петна, както при Слънцето. Ще ги видите в окото на всички онези хора, които са надарени с ясновиждане, които имат туй зрение, защото има хора, които виждат зад стената. Има издадени книги за това: виждат зад себе си, виждат и отпред, и отзад, навсякъде виждат и знаят какво става.

 

(29; 34)

 

Какво означава думата „перцепция“ или думата „интуиция“? Това са сложни думи, които трябва да се изяснят. Частичката „ин“ в думата „интуиция“ означава „вътре“; „тау“ пък означава главното условие на живота – Бог, Който се е проявил отвътре навън. Бог влияе на човека със Своя ум и той Му се подчинява, като придобива общ център с Него. Тогава казваме, че този човек има интуиция. Интуиция може да има само онзи човек, който има обща връзка с Бога, с Първичната Причина. И животните имат връзка с Бога. Чрез ума на Бога те се направляват и по този начин избягват много нещастия. Ако и ние сме свързани с ума на Бога, ще знаем кога ще дойде Господният ден.

 

(41; 2)

 

Много начини има, по които човек познава ще се оправят ли работите му, или не. Бог не е оставил човека в тъмнина, дал му е възможност сам да се справя, да не се лута от едно място на друго. Достатъчно е да се вглъби в себе си, да провери как ще се наредят работите му. Без да се допитва до някого отвън, той сам ще разбере. Затова се иска здраве. Ако човек е здрав, работите му се нареждат добре; той усеща в себе си вътрешен мир и разположение. Ако работите му започнат да се развалят, той губи мира и разположението си. Вътрешният начин на проверяване на нещата наричат интуиция. По интуитивен път човек може да знае какво ще му се случи в живота, кога ще умре и т.н. Оня, който няма интуиция, нищо не знае. Той живее от ден за ден и гледа на всичко като на случайност.

 

(78; 2)

 

Над пъпа, под лъжичката има едно място – наричат го Слънчев възел, някои го наричат стомашен мозък. В скоро време са го наричали сърцето на човека. Там е интуицията на човека. По някой път вие чувствате, че нещо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вярно е. Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно. Долу, под лъжичката, като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само една ще има изключение. Интуицията е Слънчевият възел. Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие. Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина. Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна.

 

(14; 14)

 

Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по на-високо и го упътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. В този смисъл съзнанието на човека не е нищо друго освен неговото ръководно начало. Някои го наричат още интуиция, ангел-пазител и др. Който слуша гласа на своята интуиция, работите му се нареждат добре. Престане ли да слуша този глас, всичко на зле върви. Ако искате да бъдете свободни, дръжте връзката си със своето ръководно начало. Това не значи, че няма да се натъкване на мъчнотии. Ще минавате през мъчнотии, през страдания, но лесно ще се справяте. Задачата на човека е да развързва неправилните връзки, да се освобождава от ограниченията и да прави съзнателни, разумни връзки. Съзнателни и естествен връзки са тези на ученика с неговите учители. Той прави връзки, защото има желание да учи. Желанието на човека да придобива знания е естествено. Колкото по-силно е желанието му да учи, толкова по-правилни ще бъдат връзките му с неговите учители.

 

(50; 28)

 

Някои от просветените египтяни са придобили знанията си именно по този начин. Те са били поставяни в магнетичен сън, през което време излизали от тялото си и се издигали високо в пространството, отдето наблюдавали Земята и разположението ¢ около другите планети.

 

(37; 3)

 

Човек е книга, която първо той трябва да чете и изучава. Малцина четат книгата на своя живот. Тази е причината, поради която хората не се познават. Като не се познават, те ходят при врачки, при учени хора да им говорят за миналото и бъдещето. Миналото, настоящето и бъдещето е в ръката на самия човек. Той трябва да отвори книгата си и да чете – нищо повече. Ще кажете, че нямате интуиция, с която да познавате хората. Интуицията е Божествено чувство. Който познава общите идеи и се ръководи от тях, той има интуиция. Ще дойде някой да ме пита добър човек ли е. Това е специфична идея, а не обща. На специфичните идеи не може да се отговаря. Ако аз кажа, че е добър, друг ще каже, че не е добър. Защо? Защото понятието за добро днес е специфично. Във всички специфични идеи има подценяване или надценяване. Обаче, има и обща идея за доброто. Според тази идея казвам: всяка чешма, всеки извор, които не престават да дават от своето изобилие, са добри; всяко перо, което не престава да пише, е добро; всеки човек, който от рождението си до края на своя живот не е казал една лоша или обидна дума, е добър. Всичко, което не издържа на тия условия, се отнася към специфичното добро.

 

(9; 4)

 

Има нещо в човека, което му показва какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето. Те са минали по-напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика Сила, която дава живот. Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това е Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото, и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи.

 

(40; 8)

 

Като ученици вие трябва да изучавате себе си, да проверявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг пък се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте Природата, за да разбирате езика ¢.

 

(75; 19)

 

Когато развивате вашата интуиция, не туряйте ума си да работи. Умът като работи, той спъва интуицията. Оставете ума си свободен, в едно чисто състояние, да възприеме Божествените мисли, които се отправят към нас. В туй почиващо състояние забравяте всичко, заемате положението на едно дете, което очаква майка му да го вземе и нахрани, и няма да мине дълго време, ще получите отговора. Но ако много мислите и се бъркате, може де се минат ден, седмица, месец и цяла година, отговор няма да получите.

 

(6; 6)

 

Слушайте гласа на разумното начало в себе си, за да се развивате правилно. Ако на мястото на разумното начало или на душата поставите своя ум, вие ще се натъкнете на голямо противоречие. Тогава вместо да си помогне, човек повече се обърква. Например, умът знае причините на болестите, но не може да ги лекува. Душата лекува болестите, но не може да пожелае тя да излекува една болест, за да постигне желанието си. Обаче умът, и да желае, не успява. Защо? – Възможностите му са малко. Умът се проявява повече външно, а душата – вътрешно. Една от проявите на душата е интуицията. Чрез нея човек решава лесно задачите си. Ако сте загубили някакъв ценен предмет, интуицията веднага ще ви подскаже къде е и лесно ще го намерите. Оставите ли тази работа на ума, ще изгубите много време и пак няма да я разрешите.

 

Представете си, че сте изпратили на една и съща работа двама слуги, дали сте им срок да свършат работата и да се върнат навреме вкъщи. Те започват да работят, но скоро се отказват и се връщат при господаря, когото искат да убедят, че е невъзможно да свършат тази работа. Господарят, който е заинтересуван от работата, отива заедно с тях и ги заставя да направят още един опит. В този случай с негова помощ те свършват работата. Слугите представят ума и сърцето на човека, които имат по-малко възможности, а господарят – интуицията, т.е. човешката душа. Каже ли душата, че може да направи нещо, трябва да вярвате. Каже ли умът, че човек не може да се откаже от слабостите си, не му вярвайте. Думата има интуицията. Тя знае, че човек може да се справи със своите слабости и да ги превъзмогне. Щастието на човека се заключава в това, когато умът и душата му са пробудени и са в пълно съгласие помежду си. Има случаи, когато някои хора имат буден ум, а спяща душа, други пък имат непробуден ум, а будна душа. И в двата случая човек разбира нещата едностранчиво: или само външно, или само вътрешно. За да не изпада в противоречие, той трябва да ги разбира и външно, и вътрешно, т.е. и с ум, и с душа.

 

(7; 16)

 

Често животните интуитивно схващат нещата по-добре от хората. Това показва, че интуицията у тях е по-силно развита, отколкото у някои съвременни хора. Казвам, работете съзнателно върху развитието на вашата интуиция!

 

(37;1 )

 

Ако човек се остави свободно, с пълно доверие на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото ако действа изключително по своя разум. Ако някой човек е болен и се остави на своята интуиция, т. е. на разумните закони, които ръководят целия му организъм, той ще се излекува в скоро време. Оставете се свободно, без страх на своята интуиция, т. е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога. Този кон ще го занесе дето трябва. Всички сте виждали какво правят малките деца с баща си. Като се върне той от работа, едно по едно децата се качват на гърба му да ги носи. По същия начин и вие понякога се качвате на своя кон, карате донякъде, докато го изморите добре, без да свършите някаква работа.

 

(37; 1)

 

Всички неуспехи в живота, всички морални падения се дължат все на обективния ум на човека. Това не се дължи на злата воля на човека, но в обективния ум се включва съдържанието на миналия живот. Когато види, че направите нещо, което не е по негово желание, обективният ум ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубеди, да не го правите. Например, някой иска да стане сутрин рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще започне да го разубеждава: „Поспи още малко, докато изгрее Слънцето, защото вън е студено, 15 градуса студ, ще се простудиш.“ Виждате, че този човек слуша обективния ум и не става да си направи молитвата. Много хора стават неврастеници, заболяват от ред болести, защото се поддават на съветите на обективния ум. Той казва: „Не се качвай на този трен, защото ще дерайлира; не излизай сутрин рано на разходка, защото ще се простудиш; не се качвай по планините, ще паднеш и ще строшиш крака си.“ По този начин той наплашва човека, вързва го на едно място и му става господар. След това човек започва вече да вижда неправилното положение, в което е изпаднал, но мъчно може да се освободи. Забелязано е, че всички хора, в които обективният ум е силно развит, говорят много, като преповтарят едни и същи неща от миналото.

 

Субективният, вътрешният ум или, както го наричат, „истинският човек“, не е нищо друго освен Божественото начало в него. Той живее и в миналото, и в бъдещето, и в настоящето, и каквото каже на човека, излиза вярно. Той има интуиция, за отличие от обективния ум, който няма такава интуиция. Обективният ум обича да плаши човека. Той му казва, например: „Не минавай през това място, има приготвена засада против тебе, ще те убият.“ Ти обаче не го послушаш, минеш през този път и виждаш, че никаква засада не те чака. Той казва: „Не влизай в тази гора, защото има мечки, които ще те нападнат.“ Ти минеш през гората и виждаш, че никакви мечки няма. Субективният ум е добрият съветник на човека – каквото каже, всичко става. Ти се тревожиш нещо, но той, без да дава някакви доказателства, казва: „Имай търпение, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи.“ – „Как ще се оправи?“ – „Имай търпение, ще видиш как ще се оправят работите.“ Обективният ум всякога има желание да спъне човека. Като види, че някой е много ревностен в духовния път, той му казва: „Слушай, толкова години вече как се подвизаваш, ставаш рано, молиш се, правиш добро, сега вече трябва да си починеш, ти си по-добър от другите, нека сега те поработят вместо тебе. Ако продължаваш да живееш по този начин, ще станеш смешен за хората.“ Съвременните хора са дошли до областта на обективния ум, но трябва да се справят с него. Щом дойде човек до тази област, той се раздвоява и ту решава да тръгне напред, ту отлага. Вие се намирате в положението на човек, който се качва на плета, иска да прескочи, но пак слезе долу, отложи; пак се качи на плета, пак слезе. Най-после трябва да стане някаква катастрофа, някакъв катаклизъм, който да го застави да се качи на плета, да прескочи и да мине на отвъдната страна.

 

Обективният ум се проявява и в религията, и в науката. На него се дължи консерватизмът на хората. Достатъчно е веднъж да ги обсеби той, за да ги държи вързани около себе си като коне. Ето защо хората трябва да се освободят от него и да станат като майки, които крият от децата си какво мислят да правят или какво са направили.

 

(46;14)

 

Помнете: Божественото, разумното начало в човека или неговото подсъзнание всякога му нашепва какво да прави. Слушайте този глас. Завързваш приятелство с един човек. Този глас ти казва: „Пази се от този човек, той не може да ти бъде приятел.“ – „Добър, благороден човек е той.“ – След две години вашето приятелство ще се свърши. Не може да се разчита на него. Вътрешният глас в човека е онзи негов слуга, Стоян, който не му се докарва, не му прави външни услуги, но при всички трудни моменти в живота му той тихо му нашепва: „Това направи, онова направи.“ Който слуша неговите съвети, никога не се излъгва. Този глас наричаме Божествено чувство или интуиция. Тя предвижда всичко, каквото може да се случи в живота на човека, и го предупреждава. Във всеки народ се явяват пророци, които предсказват неговото бъдеще. Ако води война, те казват какъв ще бъде нейният край. Духовното развитие на един народ се изразява чрез неговия пророк. Интуицията никога не лъже. Каквото чувства човек интуитивно, това става. То не е като гаданието на онзи циганин, който казвал: „В този дол или има вода, или няма.“

 

Хората трябва да развиват интуицията си, за да могат в трудни моменти на живота да си помагат. Искаш да започнеш търговия, не знаеш какво да правиш. Повикай интуицията на помощ, тя ще ти подскаже какво да правиш. Всяко съмнение показва, че работата няма да излезе на добър край. Всеки има по един Стоян в себе си, който може да го посъветва как да постъпи. Кажи му: „Стояне, как мислиш ти по дадения въпрос?“ Той ще каже: „Господарю, не започвай тази работа. Няма да имаш успех.“ Каквото ти каже Стоян, така ще излезе. За да бъдеш още по-сигурен, попитай и себе си. Каквото положение да заемаш – лекар, свещеник, министър, генерал, допитвай се до мнението на Стоян. Генерал си, ще влизаш в сражение – попитай Стоян ще победиш ли или ще те бият. Стоян казва: „Не бързай още, моментът не е добър.“ Повечето хора страдат от прибързани работи. Няма да бързаш. Ще се допитваш до интуицията. Ако хората се вслушваха в Божествения глас в себе си, животът им щеше да бъде десет пъти по-добър от сегашния. Понеже са заглушили този глас, те правят много грешки.

 

Учените постъпват по-правилно от религиозните. Преди да се произнесат върху даден въпрос, те правят ред измервания и изчисления. По отклонението на светлината в специални инструменти те съдят за разстоянието на една или друга звезда от Земята. И като направят десетки наблюдения и изчисления, тогава се произнасят. Религиозният казва: „Е, пет горе, пет долу, не е важно.“ Не е така. Не е безразлично дали едно събитие ще стане пет години по-рано, или по-късно. Явленията в природата и живота стават на точно определено време. Казваш: „Трябва да бъда религиозен.“ – Защо? – „За да развивам интуицията си.“ – Не само религиозният трябва да работи върху интуицията. И светският човек – учен или прост, се нуждае от интуиция.

 

(56;5)

 

Има знание, което днес именно е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“, и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе.“ Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано, и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива. Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал. Тези места са девствени и те очакват Божият крак да стъпи върху тях.

 

Сега, моята цел е да насоча вниманието ви към тия места, тях да търсите. Вие четете произведенията на някой поет, но виждате, че много човешки крака са стъпвали на нивата, която той е орал и сял. Преди тебе никой не трябва да е стъпвал на мястото, където ще ореш и ще сееш. Това място е определено само за тебе. Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него. От това място той ще определи посоката на своето движение. От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път. Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схванете мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота. Поетът описва действителността в разни образи или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.

 

И тъй, хората могат да се разберат помежду си, само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре. Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на Земята.

 

(15; 1)

 

Като прави наблюдения, човек трябва да бъде буден, вярно да следи процесите, които стават. Някои хора се произнасят за явленията чрез наблюдения, а други – чрез интуиция. Наблюдението се отнася до настоящия момент, а интуицията – до миналия и бъдещия. Човек наблюдава само това, което става в даден момент; интуицията се произнася за явления, които ще станат в бъдеще. Разправят за един диригент на оркестър, че както дирижирал, предчувствал смъртта си. Той изменил определената програма и казал на музикантите да свирят погребален марш. Те се изненадали от това, но изпълнили желанието му. Когато изсвирили марша, диригентът паднал мъртъв на земята.

 

Един стар човек, на 90-годишна възраст, от село Николаевка, Варненско, станал рано сутринта, измил се, облякъл се, седнал на стола и запушил цигара. След това изпратил внучето си да вика свещеника да го причасти. Свещеникът дошъл и запитал дядото защо го вика. – „Пътник съм, отче, искам да ме причастиш.“ Свещеникът не повярвал, засмял се, но го причастил. След това тръгнал за дома си. Едва стигнал пътната врата, чул тревога вкъщи – дядото починал.

 

При наблюдението взима участие обективният ум, затова нещата могат да бъдат верни или неверни. При интуицията, обаче, всички неща са верни. Там нещата не се изследват научно, но знаеш, че както ги чувстваш, така стават. Интуицията е Божествено чувство, което всеки човек има, но не у всички хора е еднакво развито. Дайте място на интуицията в себе си да расте и да се развива. В бъдеще новите хора ще имат силно развита интуиция. Тя показва на хората как да постъпват. Интуицията иде в помощ на човека, да го предпази от ненужните страдания и нещастия. Давид казва: „В грях ме зачена майка ми“. Това е човешка работа. Щом има зачеване в грях, има зачеване и без грях. При последното зачеване интуицията действа.

 

Понятието „интуиция“ за някои хора е разбрано и известно, а за други – неразбрано и неизвестно, както са неизвестни буквите x, y, z в математиката. Как се е образувала буквата „х“? – От буквата „с“, взета в различни положения – право и обратно. Лявата ръкавица не става на дясната ръка, но ако я обърнете наопаки, можете да я турите и на дясната ръка. Следователно, за да направите нещата възможни, трябва да ги обърнете наопаки. Ако имаш две ръкавици за дясната ръка, а вън е студено, какво ща направиш? Ще обърнеш едната ръкавица и ще я туриш на лявата ръка. Има ли нещо лошо в това? Щом се намери в затруднение, човек трябва да обърне нещата. – „Може да се случи нещо лошо.“ – Това е суеверие. Казват за някого, че умът му се обърнал. Има ли нещо лошо в обръщането на ума на един човек, ако до този момент той е мислил криво? Щом се обърне умът му, той изправя мисълта си. Като изправи мисълта си, и работите му се оправят.

 

Един крадец влязъл в обора на един селянин и откраднал двата му вола. Какво направил той? – Едно престъпление, т.е. обърнал една от ръкавиците наопаки. Полицията го хваща и го предава на властта, която го осъжда да върне воловете на стопанина. Значи, обърнатата ръкавица дойде в първото си положение. Много от мислите и желанията на сегашните хора са обърнати ръкавици. Те трябва да се върнат в първото си положение. За превръщане на изопачените си мисли, чувства и желания човек трябва да има големи опитности. Това значи да е минал през всички науки и да ги прилага в живота си. Като изучава растенията, той трябва да придобие нещо от тяхната опитност; от животните също трябва да придобие някакви ценни качества. Всяко животно има една ценна черта, която заслужава да ¢ се подражава. Вълкът, например, се отличава с голямо постоянство и вяра. Той не се осигурява, не трупа храна в запас. Също така той е голям демократ. Острата муцуна на лисицата показва, че е интелигентна, съобразителна и схватлива. Като дойдете до свинята, от нея ще научите изкуството да орете земята. С муцуната си тя разорава земята. Ако сте неспокойни и нетърпеливи, мислете за бивола, за вола, за овцата. Като го хапят мухите, биволът влиза във водата и започва де се гурка. Без да се смущава, той намира лесен начин за освобождаване от хапливите мухи. За нетърпеливия е добре да кладе огън, особено от дъбови дърва, и да вари вода. Така той развива търпение. Екскурзиите, които правите, имат за цел да придобиете по-голямо търпение. Като методи за това се препоръчват кладене на огън, варене на вода. Щом огънят се разгори, човек веднага се разполага и започва да пее – става весел и доволен. Освен развиване на търпението огънят внася нещо красиво в човешката душа. Който е развил търпение, развива и интуицията си. Голяма придобивка е за човека да има интуиция, да познава хората, да предвижда нещата.

 

Като ученици правете опити с животните и растенията, да видите какво влияние оказват те върху вас. Като отидете на екскурзия, запалете огън и стойте около него половин или един час, да видите как се отразява върху душата ви. После седнете настрана от огъня и мислено си представете, че сте овчар и пасете хиляда бели овце. Като срещнете бивол, вгледайте се в очите му, ще видите, че има нещо красиво в тях. Добре е да се занимавате и с минералогия, да видите отличителните свойства на всеки минерал. Като изучавате съзнателно естествените науки, ще дойдете до положение да схващате положителната черта на всеки минерал, растение или животно и да се ползвате от тях. Само така ще се осмисли науката за вас и ще я приложите – не само във физическия си живот, но и в духовния. Всички живи същества крият в себе си динамически сили, които могат да се използват. Те действат върху човека възпитателно. Като се учи, той придобива големи богатства и сила, става знаменит. Богатството, което човек придобива от науката, трябва да се тури в обръщение. Всеки факт трябва да бъде живо семе, посято в земята. Ако семето не се посади, няма да даде никакъв плод. Както малкото семе израства и става голямо дърво, така и вие трябва да започвате от малките величини, да ги посадите в благоприятна за тях почва, докато се развият в големи дървета и дадат плод. Затова нека някой от вас се заеме да изучава космите, друг – само палеца, трети – показалеца, четвърти – движенията, хода на хората, и т.н. Ще кажете, че това са маловажни работи. По-важно ли е да лежи човек с месеци на гърба си и да мисли за смъртта? По-добре е да мислите за качествата на вълка, на лисицата, на вола, на овцата, на дъба, отколкото да мислите за смъртта, за задгробния живот и т. н.

 

Изучавайте всички форми в природата и вижте кои действат положително върху характера ви и кои – отрицателно. От положителните се насърчавайте, а отрицателните избягвайте. Веднъж Мохамед се обезсърчил от една своя работа и се отказал от нея. Като седял и размишлявал за неуспеха си, видял, че една мравка се бори с някакво препятствие. Тя направила 99 опити да преодолее пречката, но не могла. Най-после, на стотния път, тя успяла да мине препятствието. Мохамед си казал: „Ако една мравка може да приложи такова постоянство и да се справи с мъчнотията си, защо и аз да не приложа постоянството си? По-високо ли стои мравката от мене?“ Той направил последно усилие и работата му била свършена успешно.

 

(7; 22)

 

Вие влизате в окултната наука и понеже не я познавате, казвате, че се занимавате с нея, но в действителност вие от нея малко знаете. Защото, ако не разбираш математика, геометрия, физика, химия, физиология, зоология, ботаника, как ще разбираш окултната наука? Тя е съвсем отвлечена. Вие имате едно вътрешно понятие, едно чувство, което определя отношението ви към дадена наука. Всяка една наука си има едно чувство, на което почива, и ти чувстваш в себе си знаеш ли нещо, или не. Например, за да бъдеш метеоролог, трябва да имаш едно чувство, чрез което ще знаеш кога ще се развали времето, кога ще има вятър, дъжд, кога ще има сняг. Не само това, но ти можеш да имаш в себе си един сеизмограф и да знаеш кога ще стане земетресение. Също можеш да знаеш кога ще има промени на Слънцето – ще има ли петна или не. Ти чувстваш тия неща, но тия ваши вътрешни чувства не можете да ги разберете. Да кажем, някой път вие сте неразположен, а всъщност това е едно налягане върху кръвообръщението отвън. Различно е налягането, когато времето е влажно или сухо. Когато времето пък е бурно, имате пак специфично налягане, което е неустойчиво. Следователно това песимистично настроение се дължи на времето. И когато някой е крайно неразположен, налице е едно съвпадение на неговото неразположение с външното налягане. Някой път се случва, че паднете. Като не разбирате закономерните отношения, които съществуват в известно налягане, него ден вие не вземате в съображение, че няма да можете да ходите свободно. Например, ако се вдигнете във въздуха като птица с крилата си, какво трябва да правите? В това отношение птиците знаят повече от човека как да хвъркат. Или ако влезете в морето, и искате да се гмурнете надълбоко, какво трябва да правите? В това отношение рибите знаят много повече от човека. Понякога вие подценявате птиците – те са много учени същества, специалисти. Също и рибите са специалисти в спусканията на тия дълбочини – имат знание като водолази да слизат на най-голяма дълбочина, понеже могат да живеят там. Човек е изгубил познанието, което рибите имат и ако човек слезе там, ще се задуши.

 

Сега, да се върнем на темата: вие не можете да изучавате окултните науки, ако нямате интуиция. Окултната наука без интуиция е непонятна. Човек, който няма интуиция, мъчно може да се справи с нея. А помагало на интуицията е вътрешното чувстване на нещата, усетът. Всички те са спомагателни средства за изучаване. Това, което ви казвам, е теория. Мислете върху него, а не го навивайте на пръста си.

 

(64;13 )

 

Трябва да се възпитаваме. В нас има нещо, което ни дава съвети, което ние наричаме интуиция. По някой път вие не обръщате внимание. Например, заболи ви гърбът. Вие усещате болка в коляното или в глезените, или в пръстите. Това е собственият ви барометър, който показва, че времето ще се развали скоро. Ако има вятър, да се облечеш. Казвам: скоро ще се яви градушка. Ти казваш: „Боли ме гърбът.“ Ти не си се разболял, но тия кости, както антените, приемат електричеството, което те безпокои.

 

(53;2)

 

Кой е голям човек? Голям човек е този, който знае да расте. Това подразбира правилно растене в живота. Душа, която не може да расте, тя не може да стане голяма. Малките неща стават големи. Човек трябва да расте, за да стане голям. Не е мъчно това. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране, една сила, която да разбира нещата. Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме „интуиция“. Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно. Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж. Това, което един обикновен човек цял живот следва и не може да постигне, човек с интуиция моментално може да постигне същото нещо. И най-големите опити, които сега хората правят, с интуицията ще бъдат играчка. Този опит може да се направи в 5-10 минути. Целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга от тази на просветените хора, които работят с интуиция. Сега тя не се употребява за благото на цялото човечество, а само за лично благо. По този начин те си причиняват големи пакости сами на себе си.

 

(43; 1)

 

Ако човек иска да разбере дали работите му ще се наредят, той трябва да уповава на интуицията в себе си, която никога не лъже. Някога човек е мрачен, неразположен, работите му не вървят добре. Той не вижда никакъв изход в положението си, но въпреки това интуицията му подсказва, че всичко ще тръгне напред. Както му се подсказва отвътре, така става. На какво отдавате силата на младата мома, която запалва сърцето на младия момък, или силата на младия момък, който запалва сърцето на младата мома? Знание имат те! Интуицията работи в тях. Казват, че младият момък се е влюбил в младата мома. – Не, не се е влюбил той, но младата мома е запалила сърцето му и той гори. Тя му казва: „Ти трябва да ме слушаш. Ако не ме слушаш и не учиш, ще те изгоря, пепел няма да остане от тебе.“ – „Ще те слушам.“ – „Ако учиш, човек ще станеш!“ Когато момата се влюби в момъка, и той ¢ казва същото. Кое от двете положения предпочитате: да горите или да не горите? Казвате, че горението е лошо нещо. Съгласен съм с вас. Лошо нещо е човек да гори, но ако не гори, и това е лошо...

 

Съвременните хора са нещастни, защото не са намерили човек, който да ги запали, както трябва.

 

(39; 20)

 

Човечеството е минало през всичките форми: минало е през школата на минералите, минало е през школата на растенията, през школата на рибите, на птиците, на млекопитаещите. Сега се създава една нова форма. Бялата раса дава мястото на Шестата раса, хората на която ще бъдат другояче устроени. Носът ще бъде другояче устроен, очите ще бъдат другояче устроени. Тези хора ще виждат и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу, навсякъде ще виждат. Сега виждаме само на 180 градуса. Какво става зад нас, не виждаме. Ние не предвиждаме какво ще стане в бъдеще. Някои са започнали да предвиждат и това го наричат интуиция. В бъдеще хората ще знаят какво им предстои, ще виждат какво се крие в техния мозък, какво се крие в сърцето, ще започнат да обработват своите чувства.

 

(18; 42)

 

У човека има едно чувство между веждите, има една жлеза в гърлото, друга в сърцето, трета в гръбначния стълб и ред други жлези, чрез които човек може да се ориентира в много работи, които сега ви смущават. Например, вие не знаете какво ще бъде времето утре. Вие може да знаете прекрасно. Някой има да ви дава пари. Има една жлеза, която може да ви каже дали ще ви ги даде или не. Как? Онзи, който има да ви дава, казва: „Няма да ви дам парите.“ Той препраща вълните в пространството. Тази жлеза ги долавя и казва: „Няма да ти плати.“ Това, което казва тази жлеза, е вярно. Това сега наричаме интуиция. Не е интуиция. Една жлеза има, която мисли много умно, и не само сега, но и след хиляди години може да ти каже какво ще стане.

 

(77; 33)

 

Както физическото тяло има своя физиология и анатомия, също така и астралното, менталното и причинното тела имат своя физиология и анатомия. Физиологията и анатомията на по-високите тела е подобна на тези на физическото тяло. Обаче, когато човек прави известни аналогии, те трябва да бъдат верни. Ако аналогиите са верни в своите съотношения, човек интуитивно ще почувства в себе си вътрешна хармония, вътрешно доволство. Например, някой напише едно стихотворение. Прочете го един-два пъти, но не му харесва нещо. Поправи го малко, пак го прочете, остави го да поседи известно време. След това отново го прочита, намира, че сега е по-добро, харесва го. Това показва, че вътре в човека има някакво чувство, което определя кои неща са прави и кои – не. В това отношение, като ученици, вие трябва да развивате своята интуиция, с която разумно да разрешавате кои положения са верни и кои – не. Ако интуицията ви е добре развита, като напишете нещо по даден въпрос, както имахте за днес да пишете за сърцето, като го прочетете два-три пъти, веднага ще си дадете оценка вярно ли сте написали темата, или не. Ако работата ви е добра, и вие ще бъдете доволни, и другите, които слушат, също ще бъдат доволни. Ако вие не сте доволни от написаното, по никой начин не очаквайте другите да бъдат доволни.

 

(59; 21)

 

Има едно разумно разбиране в живота, един важен момент в живота. Които са изучавали закона на интуицията, те знаят как може да се познават нещата мигновено. Интуитивно можете точно да видите какво може да стане в едни момент някъде. Като срещнете един човек, можете да прозрете вътре в него какво става. Това вътрешно виждане у всички ви трябва да е развито. Също, да дадете ход на Божественото в живота.

 

(31; 9)

 

Първото нещо, което трябва в бъдеще да спазвате, е да не приписвате на човека туй, което не знаете – например, че еди кой си човек е грешен. Ще кажете: „Но аз чувствам тъй!“ – На чувствата не разчитайте. От 100 чувствания само едно е право, а 99 – не. И всеки ден може да проверявате, че вашите чувствания са лъжливи. А интуицията е нещо друго – тя е Божествен закон, който показва какви са отношенията. Интуицията показва отношенията право – и нашите, и на другите хора. Ето защо, старайте се да развивате интуицията си. Самоосъждане между вас да няма.

 

(4; 6)

 

Вие трябва да развивате интуицията си. Тя ви е необходима, за да разбирате човешкия характер, да разбирате кои хора са подобни на вас и кои не. С тези, които са подобни на вас, вие може да живеете добре, но от тия, с които не си съответствате, трябва да се държите на известна дистанция.

 

(65; 6)

 

Чрез самосъзнанието човек е придобил известни блага, но същевременно той е развил нещо отрицателно в себе си. Значи, дето е благото, там е и злото. С други думи казано: като се ползваш от сладчината на нещо, ще се ползваш и от горчивината му. – Как ще се избави човек от голямото зло? – Чрез интуицията, т.е. чрез висшето съзнание, наречено още свръхсъзнание или Божествено съзнание.

 

(48; 11)

 

Три живота има в света. Единият живот е съвършен – той е Божественият живот. Другият живот е на интуицията, а третият е практичен – като нашия живот на Земята.“

 

(62; 38)

 

Когато ангелът на разумността дойде при тебе, ти трябва да знаеш какво да му поискаш. Ако не си разумен, ще му поискаш хубави дрехи и украшения. Ако си разумен, ще го помолиш да ти помогне да развиеш своите дарби… Ако се вслушваш в своя вътрешен глас, ти ще познаеш кой е ангелът на разумността и какво да искаш от него. Този глас наричам Божествена интуиция. – „Къде е този ангел?“ – В самия човек. Когато дойде ангелът в тебе, твоят слуга ще ти каже: „Господарю, ангелът от небето слиза, приготви се да го посрещнеш!“ Ако господарят се вслушва в гласа на своя слуга, ангелът ще му донесе своето благословение и работите му ще се уредят. Ако е небрежен към този глас, нищо няма да успее. Той е човек, който мисли само за работите си на Земята.

 

(48; 10)

 

В новия живот само онези разсъждават правилно, които имат интуиция. Те влизат в положението на хората и ги разбират.

 

(48; 11)

 

Допуснете, че вие стоите от едната страна на някоя ограда, а аз – от другата, и през една малка дупчица си пъхна пръста. Вие побутвате пръста ми, но не знаете, че зад оградата стои човек. Ако сте прост човек, ще стиснете малко пръста ми и ще кажете: „Нещо мекичко, тъничко хванах.“ Ще тикнете пръста ми назад и той ще се скрие. Ако, обаче, сте чувствителен, деликатен, ще почувствате, че зад тази преграда има особена енергия, нещо друго – живо същество, което обичате, и ще започнете да описвате това същество. Такова е положението на поета. Зад тази преграда той вижда това, което обикновеният човек не може да види. Следователно всеки от вас ще се стреми да развие Божественото съзнание, интуицията в себе си – да вижда във всички форми Божествените прояви на живия Господ на Любовта.

 

(4; 14)

 

Като ученици, за да дойдете до вътрешното познание на нещата, вие трябва да развивате интуицията си, за да си служите с нея. За да дойдете до вътрешното познаване на нещата, вие трябва да съгласувате мислите и чувствата си. За да реализирате вашите мисли и чувства, волята ви трябва да бъде възпитана. Иска ли човек да успява в живота си, Любовта му трябва да бъде съвършена.

 

(22; 24)

 

Когато влезете в един учен свят и четете някоя хубава книга, не сте ли изпитвали тъжно впечатление? Този учен човек има нещо, което му куца. Разбира се, нисшата, животинска душа на човека не е тъй схватлива, че да може да разбере де са грешките. Понеже интелектът борави с пипане в духовния свят, затова той трябва да се подпомогне с духовното зрение. Не трябва да отидем в другата крайност – да кажем, че които имат интуиция, нямат нужда от пипане. Не, и те се нуждаят. За далечните предмети е зрението, а за близките – пипането.

 

Ние влизаме да изучаваме духовния свят не тъй, както са ни учили досега, т.е. тъй, както е описан, той ни се представя като нещо нереално, етерно, въздухообразно. За душата, за духа нямаме такава ясна, реална представа.

 

(4; 16)

 

На Земята вие сте в един университет. Другите университети са спомагателни на този, големия университет. Нали на Земята имате първоначално училище, прогимназия, гимназия, университет и тогава завършвате образованието си. Всички заедно представят встъпление в онзи, големия университет, в който сега учите. Вие какво учите в земния университет? Това, което учите, мислите ли, че това е волята Божия?

 

Хрумне ви някаква мисъл в ума, мислите, че това е волята Божия. Имате някакво разположение, мислите, че това е волята Божия. Най-първо трябва да знаете – това разположение, което имате, от Бога ли е или от хората. Когато срещнете някоя мечка и се уплашите, този страх от мечката ли е или от Бога? Срещнете един умен човек и започвате да мислите. Това мислене от Бога ли е или е от този човек? Какво наричам Божествена мисъл? Когато човек е сам и се намира в голяма мъчнотия, дойде му една мисъл как да излезе от мъчнотията – тази мисъл иде непосредствено от Бога.

 

Сега не разбирайте, че другите неща не са потребни, но другите са второстепенни. Ако вие не разчитате на вашия ум, който Бог ви е дал, ако вие не разчитате на вашата душа, която живее в тялото, тогава вие уповавате на хората отвън. Че де е стабилността? Кое е по-вярно в тебе: което е вътре или вън от тебе? Онова, което е вътре в твоя ум, онова, което е в твоето сърце, онова, което е в душата, е по-вярно от всичко онова, което отвън ще дойде и което ти чакаш. Казвам: този, вътрешния живот тепърва има да го учите.

 

(61; 16)

 

В човека има една точна цигулка, с която проверява нещата. Ние наричаме тази цигулка „доброто, разумното сърце“. Ние го наричаме още „интуиция“, или Божествено начало в човека. То никога не лъже. Неговите тонове са чисти, ясни, абсолютно верни. Искате ли да разберете дали известно положение е вярно, или не, отнесете се до вашето добро сърце като към отличен съветник. Неговите врати са всякога отворени за онзи, който искрено се интересува от нещо. Доброто сърце разрешава и най-трудните въпроси. През каквито мъчнотии и страдания да минава човек, в края на краищата Божественото ще победи. В човека Божественото побеждава, а човешкото остава победено. Това е закон, в който няма никакво изключение.

 

(55; 7)

 

Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо човек трябва да разбере истината първо със сърцето си, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си. Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си. Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума.

 

(27; 19)

 

Мнозина от вас сте неразположени духом, нервни само поради това, че не предизвиквате у вас проявите на разумното сърце. Когато говори то, вие си казвате: „Ти не слушай сърцето си, а слушай ума си!“ Не, най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум. Например, искате да знаете дали идващия понеделник времето ще бъде хубаво или не. Започвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето. Записвате си и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза както сте го определили. Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: „Да, но еди-къде си грее слънце.“ Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия. Аз ви питам – тук, в София, времето хубаво ли ще бъде? Вие казвате, че ще бъде хубаво, и не мислите повече върху този въпрос... Щом се оставите в пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване. Това показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече! Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти. Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек, запитайте се: „Мога ли да живея добре с този човек?“ Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пък сърцето ще ти каже: „Ти можеш да живееш с този човек.“ И ти чувстваш едно приятно разположение. Каквото ти каже разумното ти сърце, неговата дума е вярна.

 

(65; 24)

 

Виждаш една река, знаеш колко е широка, но не знаеш дълбочината ¢. Взимаш един камък, хвърляш го и определяш дълбочината на реката. Интуицията е камъчето, което хвърляш. Тя помага при разрешаване на трудните задачи. Човешкото сърце е река, на която първо трябва да знаеш дълбочината, а после широчината.

 

(45; 4)

 

Сега ще правите разлика – в постъпките на разумното сърце няма страх. Когато разсъждава умът, там вече има страх. В разумното сърце гняв няма. Но в ума има гняв. В разумното сърце, в добрите навици завист няма, в ума има завист. Всички отрицателни черти се дължат на участието на вашия ум, а когато са движим по добрите навици, всичко е разумно, всичко е в хармония.

 

Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на вашия ум, или на вашето разумно, благородно сърце. Аз не говоря за онези чувства, които уподобявам на каша. Не, те принадлежат към съвсем друга област. Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото.

 

(65; 24)

 

Поколебаеш ли се, каже ли ти разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка.

 

Та гледайте да предизвиквате добрите навици в себе си. По това ще се отличавате и пред външния, и пред вътрешния свят. Само чрез добрите навици на сърцето ви ще имате един сносен живот, защото условията, при които живеете сега, са доста груби. Дори и у животни, които се подчиняват на този вътрешен закон, на своето разумно сърце, някой път работите им се оправят много по-добре, отколкото човешките.

 

(65; 24)

 

Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултата в умственото ви развитие. Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.

 

(65; 24)

 

Вътрешно животът на хората е уреден. И ако се оставите на своята интуиция, на своето разумно сърце, на своя ум и на своята воля, вие ще изпълните задълженията си хиляди пъти по-добре, отколкото без това ръководство. Зле ли щеше да бъде на българите, ако се ръководеха от този принцип? Дето действа този принцип, всичко се нарежда добре. Не говоря само за българите. Всички славяни трябва да бъдат силни със своя ум, със своето сърце и воля. Знаете ли каква сила представя човешката мисъл?

 

(35; 7)

 

Докато е буден, с будно съзнание, човек хроникира всичко, което става около него; заспи ли, той нищо не може да хроникира. Той не знае какво става около него, нито какво става на Земята. Има същества, които хроникират всичко, което става на Земята. Затова обаче се изисква непреривност в съзнанието. Ще дойде ден, когато и човек всякога ще има будно съзнание. Тогава той ще знае къде какво се върши всеки момент. При сегашното си развитие човек не може да схваща всичко, което става на Земята, защото не може да го издържи.

 

(13; 13)

 

За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред! – И ще минете без опасност. За последствията не мислете. Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна Природа е с вас, всички разумни същества са с вас. Те ще оправят вашия път. Проявите ли добрите навици, вашият път е отворен. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в Природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили.

 

(65; 24)

 

В човека има нещо неразумно. Той не разчита на своята разумност. Човек всякога трябва да разчита на първата мисъл, която идва в ума му. Тази мисъл се развива като едно зрънце. Щом тази мисъл узрее, тя постоянно се оформя. Ти имаш вече една идея, имаш поле да действаш. Отхвърлиш ли първата мисъл и вземеш втората или друга някоя, тя непременно ще те постави на крив път.

 

(43; 10)

 

Често хората мислят, че са прави в постъпките си, когато се ръководят от своите вътрешни разбирания. Обаче, тук те трябва да бъдат много внимателни. Не всякога вътрешно им разбиране е съгласно с Божиите закони. Знаете ли какво нещо е вътрешното разбиране? Човек може да възприеме някаква мисъл отвън, по телепатичен начин и без да знае това, да я смята за проява на интуицията, на Божественото чувство в себе си. Без да мисли много, той казва: „Бог ми каза да направя това.“ Не, това е мисъл, приета някъде отвън, както по радио се предават разни мисли. Човек трябва да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него. Той трябва да познава проводниците, да ги различава; иначе ще изпадне в грешки. Някой възприел една мисъл от Париж или от Лондон и бърза да се похвали, че получил някакво съобщение от невидимия свят. Друг пък казва, че получил някакво съобщение от жителите на Луната. Питам: как е получил това съобщение, когато днес нямаме радиоапарат до Луната? Или как е получил съобщение от невидимия свят? Божествените вълни се отличават с особени свойства: ако си болен и възприемеш една такава вълна, моментално ще оздравееш; ако умът ти е объркан, моментално ще се проясни; ако сърцето ти се е втвърдило, моментално ще се смекчи; ако си бил скръбен, тъжен, моментално ще цъфнеш като цвят, ще станеш бодър, весел, радостен. Това значи да си възприел Божествена мисъл.

 

(15; 3)

 

Вие минавате за много учени. Вие не познавате себе си, къде се намират някои центрове. Едва сегашната наука в наше време е показала къде е Божественият център. Досега казват: религиозен център, религиозно начало, религиозни чувства на човека. За да бъде човек религиозен, има особено място вътре в мозъка. И за сърцето има особено място. Три апартамента има в мозъка. Един Божествен апартамент има. Сега няма да ви кажа къде се намира. Вие сте толкова учени хора! Ще отворите вашите енциклопедии, ще го намерите там. Изучавайте радиото, което ви свързва с Божествения свят – то е реалният свят.

 

(34; 10)

 

Вашето радио на колко езици ви говори? Вие казвате: „Чух нещо, но не можах да го разбера.“ Чул си нещо, което иде от просветения свят на някоя държава – някоя дума, но не разбираш езика. Духовният свят е една област широка, не може да се изясни. Мъчно може да се изясни. Само известни отношения може да се покажат. И трябва да се намерят много образи. Например, вземете мисълта за чистотата – чисто и нечисто. По какво се отличават те в духовния свят? Разбираме във физическия свят чисто и нечисто, но в духовно отношение как ще обясниш? Ти на физическо поле виждаш кое е чисто и нечисто, а другото не го виждаш, но усещаш една мисъл, че е чиста или нечиста.

 

(24; 7)

 

Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят. Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали във всяко направление. В миналото радиото е било известно само на посветените. Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят и си говорят. Заминал някой за оня свят, ще знаеш на какви вълни да се разговаряш. Ще ти каже адреса си, на кое място е. Оня свят има градове, села, има училища, има университети.

 

(18; 43)

 

В нас колко груби мисли има, които са като чукове. Всичките ваши мисли, ваши желания и ваши постъпки трябва да ги превърнете в тънки жици. С чук може ли да работите в радиото? Тия, тънките жици са, които употребяват в електричеството. Тънките жици са, които стават проводници. Колкото мислите са по-фини, толкова чувствата са по-фини, толкова човек може да бъде по-добър проводник на онова, Божественото.

 

(18; 33)

 

Човек трябва да работи върху себе си, да придобие съсредоточаване. Когато е съсредоточен, мисълта помага на човека да се предпази от ред нещастия и катастрофи в живота. Ако мисълта му е съсредоточена, той може лесно да реши да предприеме ли едно пътешествие или не, през кой път да мине и т.н. Ако водите един слон и го поставите да мине през един мост, той първо ще постави крака си на моста, ще опита дали гредите са здрави. Щом почувства, че мостът няма да издържи на неговата тежест, той се отдръпва назад. Никой не е в състояние да го застави да мине през този мост. Обаче, ако минават мишки през същия мост, те ще минат безпрепятствено. Ако плъх влезе в параход, на който предстои потъване, той непременно ще излезе на сушата. Плъхът предчувства катастрофата, която ще стане с парахода. Понякога животните имат по-силно предчувствие от хората. Това се дължи на техния силен инстинкт. Някога човек е имал голяма чувствителност, но благодарение на отклонението си от правия път той я изгубил. Съзнателна работа се иска от човека, за да възстанови своята чувствителност. Възпитанието и самовъзпитанието имат за цел именно това, да възстанови човек своето първоначално, естествено състояние, което някога е имал; да придобие онова, което някога е изгубил. Ама щял да среща препятствия на пътя си. За съзнателния човек препятствията са условия за развиване на волята, за разработване на неговия ум.

 

(55; 14)

 

Мнозина казват, че може да се мисли право. Но мярката за правото мислене не е външна мярка. Казвате: „Какво нещо е истината?“ Истината не може да се определи. В душата на всеки един човек има едно чувство, една мярка, с които той познава Истината. Във всеки един човек има едно чувство, с което той познава Любовта. В човека има и едно чувство, с което той познава Мъдростта.

 

(49; 27)

 

Ти в една работа ако не впрегнеш своя ум да мисли правилно, ако не впрегнеш сърцето си да чувства правилно и ако не впрегнеш волята си да има сила, не можеш да имаш резултати. Волята, която действа без сила, и сърцето, което действа, без да чувства, не дава резултати. Чувстването иде от истинското ухо, т.е. от слушането. Който слуша, има чувства. Който не слуша, няма чувства, той има усещане. Глухият има усещане, а пък който не е глух, има чувствания. Сърцето отговаря на слушането, а пък умът на гледането. Ако вашето сърце не слуша и ако вашият ум не вижда, тогава какво може да направите? Каква картина може да нарисува един художник, който е глух и сляп и чиито ръце нямат сила? Може да отидете при някой благодетел, който да нарисува картината и да си тури името отгоре, но това е друг въпрос. Та казвам: искам да ви наведа на една мисъл – трябва да започнем да работим с онова, което Бог е вложил в нас. Новата култура, новото в света е да работим само с онова, което Бог ни е дал. Да употребим само онзи ум, който Бог ни е дал. Да употребим само онзи ум, който Бог е вложил в нас. И само там можем да намерим Истината, Божествената Мъдрост и Божествената Любов.

 

(61; 8)

 

Всички трябва да се учите. Някой път аз седя и ви намирам, че сте много учени хора. Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са. Та се чудя някой път и казвам: как им дойде на ум това? Как го измислиха това нещо? Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията? Интуицията на наш език е един трансформатор. Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе. Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна. За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум. Та интуицията е нещо Божествено. Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум. Това е интуиция. У някои това чувство не е така силно развито. Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях. А на онези с тънките вежди, интуицията е по-силна. Някой казва: „Моите вежди дебели ли са?“ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди. А пък тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези, изкуствените, както сега ги правят дамите.

 

(24; 1)

 

Щом минавате от един свят в друг, световете се различават по своята материя. Духовният се различава от физическия. Божествената материя се различава от духовната. Има съществена разлика, но вън от това веждите са антени, възприемателни антени. Чрез веждите ти възприемаш какво се строи горе. Чрез веждите може да възприемеш интуитивно това, което става в Божествения свят. И затова хората обичат да имат хубави вежди. Посоката на веждите показва от какво се интересува човек. Като видя веждите, ще зная от какво се интересуваш. Вечерно време с какво се занимава човек? Нали вечерно време слушате радио? Има много радиостанции – сто, двеста. Човек слуша някоя радиостанция и я затваря. Не се интересува от това. Някой може да иска да слуша лекция на френски или на немски, някой може да иска да слуша опери, някой цигулар, или някой оратор как говори. Снощи кое беше същественото във вашето радио? Коя беше последната мисъл, с която заспахте? Трябва да ги хроникирате. Научете се да записвате съществените си мисли. И защо една съществена мисъл никога не се повтаря. Може да се повтори някой път, но в друг вид.

 

(51; 8)

 

Важното е: не прекъсвайте връзката с Божествения порядък! Защото, докато си свързан с Божествения порядък, ти ще живееш, всичко ще ти върви наред. Направиш ли най-малкото опущение да се откъснеш, веднага ставаш като лист, който вятърът може да духа навсякъде. Нямаш вече никаква опора. Изучавайте света на светлината, порядъка на духовете. То е съдържанието. Вие, ако не сте свързани с порядъка на духовете, никакво знание не можете да имате, няма кой да ви ориентира. Духовете са, които слизат и учат хората какво трябва да правят. Ти седиш и мислиш, дойде една светла мисъл, и ти казва: „Така направи!“ Като го направиш, върви добре. Един приятел ми разказваше. Когато участвал в миналата война, на едно място чул, че нещо му казва: „Не стой тук!“ След пет минути на същото място паднала граната. „Не стой тук!“, нищо повече. Друг един офицер ми разправяше: „Едно нещо ми казва „Мръдни се!“ Аз питам: „Защо да се мръдна, че тук навсякъде има опасност?!“ – „Мръдни се!“ Аз седя и разсъждавам и един куршум ме прободе. Разбрах защо трябваше да се отместя. Вие казвате някой път, че няма опасност. Казва ви нещо, мръднете се. Не се мърдате и казвате: „Каквото Господ даде.“ Господ казва: „Понеже Аз ще мина оттука, мръдни се да не те прегазя!“ Ако ти не се мръднеш, Господ ще те прегази. Предупреждава те. Ти трябва да се мръднеш, не Господ да си измени пътя. Господ никога не се отклонява от Своя път. Хората, които седят на Божия път, трябва да се отстранят. Те нямат право да седят на него.

 

(57; 26)

 

Човешкият ум е станция, през която минават писма, телеграми от един човек до друг, от една държава до друга, а даже и от земята до небето и обратно. Следователно, ако човешкият ум като една станция е приел някакво устно или писмено съобщение във вид на писмо или телеграма, той няма право да предава това, което е чул; той няма право да издава чужди тайни. Човек има право да предава само онова, което се отнася до самия него. Обаче всичко друго, което не се отнася до него, представлява държавна тайна или тайна на Природата. Никой няма право да изнася тайните на Природата. Щом наруши този закон, Природата затваря ключовете на станциите си за него.

 

(13; 13)

 

В света има един огън, който гори хората. Например: ако някой човек ви е дал нещо – пари или хляб – и в него е вложил една лоша мисъл, вие, като се наядете с хляба, ще почувствате мисълта. Ще почувствате едно неразположение. Хората в миналото, които са знаели тия тайни никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в него има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Понякога дадат на човек някой подарък и той не го иска. Казвам: ние живеем в света и не всяко нещо може да буташ. Някой човек върви из София, като дойде до една улица, не минава през нея, през друга ще мине. Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга. Може земните течения да не съответстват на неговия организъм или мислите на хората, които живеят на тази улица, да не му хармонират. Някой ще каже, че това е суеверие. Не, това е предпазване в света. Има нещо, което предпазва човека. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете. Като станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, в кой час да излезеш. Всичко ще ти кажат.

 

(57; 23)

 

Учете се нещата, които говорите, да ги проверявате в себе си. Искате да посетите един ваш приятел в града или на Изгрева. Спри се, виж в себе си вярно ли е, там ли е, направете един опит. Дали е там или не – не знаеш. Ако приятелят ти е в къщи, ще усетиш една пълнота в ума и сърцето си. Някой път ще усетиш пълнота, а някой път – празнота. Нещо ти казва: „Иди, той е там.“ Друг път усещаш, че не там. Отиваш и го няма. Веднъж, два, три пъти правиш опити и започваш да различаваш тези състояния. Когато вашият приятел е там, ще разберете по вашето състояние. Понякога от невидимия свят ви дават признак. Като речеш да посетиш свой приятел и лявата ти вежда заиграе – той не е там. Като ви поиграе дясната – идете, ще го намерите. Съобщение има. Ти като запиташ, от невидимия свят казват: „Не е там.“ Те са отривисти, с една дума ти отговарят, разсъждение няма. Казваш: „Да ида ли?“ – „Да.“ Казваш: „Как ще бъде времето?“ Като ти кажат: „Да“, не питай какво ще бъде времето, ще има ли превозни средства. Като ти кажат: „Да“ – върви напред. Като ти кажат: „Не“ – не отивай. Ти казваш: „Ако има превозни средства, пари имам.“ Не ходи, колкото и да бъдеш осторожен, ще се случи нещо лошо.“

 

(57; 26)

 

Следователно искате ли да се справите разумно със съдбата си, вслушвайте се в Божествения закон, който във всички случаи ви нашепва как трябва да постъпвате. Ти бързаш, искаш в няколко години да станеш учен. Нещо в тебе ти нашепва: „Не бързай!“ Щом чуеш този глас, вслушай се в него и не бързай. Бързаш ли, ще се осакатиш. Ти започваш една работа, но я отлагаш, вижда ти се мъчна. Този глас ти нашепва: „Побързай малко, не отлагай!“ Някога седиш и не знаеш какво да правиш. Този глас ти казва: „Спри! Чакай, докато въпросът се изясни.“ Някога си затворил спирачките и се чудиш защо работата ти не върви. Изведнъж чуваш, гласът ти нашепва: „Отвори спирачките!“ Каквото гласът ти каже, слушай го. Така именно съдбата ще разбере, че има работа с умен човек, и ще бъде по-снизходителна към тебе.“

 

(67; 37)

 

Съвременните хора лесно уреждат работите си на физическия свят, но не могат още да уреждат работите си в духовния свят. Например, чрез телефонните съобщения на физическия свят може да се узнае, че отнякъде, на разстояние четири-пет хиляди километра, с еди-каква бързина и на еди-кое място иде голяма буря. По този начин хората могат да се предупреждават, за да избягват известни катастрофи. Чрез телефонните съобщения се определя и времето, дали ще се подобри, или развали. Ние живеем в свят, дето телефонните съобщения са необходими. Както са необходими физическите телефони, така са необходими и духовните. Ние наричаме духовните телефони.“интуиция“.

 

Един български офицер разправяше една своя опитност от миналата война за силата на интуицията. Той бил началник на гарнизон и като такъв получил заповед да вземе два взвода и да излезе с тях срещу неприятеля. Той избрал едно място за позиция, което се оказало много благоприятно. Колкото и да ги обстрелвал неприятелят, нито един от войниците не пострадал. Целият ден минал леко. На другия ден престрелката продължила. Когато търсел място да спре с войниците си, отвътре нещо му нашепвало: „Не спирай на старото място. Намери сега ново място, по-далеч от вчерашното“. Той казал на войниците си да се отдалечат от това място, но те отговорили: „Господин началник, добро е това място, не мърдаме оттук“. Обаче, офицерът направил няколко крачки назад. В това време една неприятелска бомба паднала на мястото, дето били войниците, и една част от тях убила, а друга – ранила. Единствен офицерът останал абсолютно незасегнат.

 

Значи, има нещо в човека, което постоянно му нашепва какво да прави. Това е неговата интуиция. Докато се вслушва в своето вътрешно чувство, в своята интуиция, човек всякога ще бъде добре. Същевременно в човека има едно лъжливо чувство, което може да го заблуди. Войниците се подчинили на лъжливото чувство в себе си и помислили, че както вчера били добре, и днес ще бъдат добре, но не излязло така.

 

Офицерът послушал своето вярно чувство, своята интуиция. Следователно знайте, че безопасното място не е само едно. Безопасно място е мястото на Бога, а Той е навсякъде. Много са безопасните места. Искате ли всякога да ви бъде добре, вслушвайте се в своя вътрешен глас. Не го ли слушате, всякога ще бъдете изложени на страдания. Слуша ли интуицията си, всеки човек, бил той мъж или жена, може да запази равновесието в дома си. Ако мъжът иде от работа нервен, възбуден, жената трябва да се вслушва в своя вътрешен глас как да постъпи с него. Каже ли ¢ нещо отвътре да не го безпокои, тя не трябва да го пита нищо, за да се предотврати всякаква буря. Щом разположението му се върне, тя може да го пита каквото иска. Това трябва да спазват и децата към родителите си, и родителите към децата си. За да има вътрешна хармония в семействата, никой никого не трябва да предизвиква.

 

(27; 10)

 

Съвременните хора са дошли до една фаза на живота, дето трябва да дадат предимство на Божественото в себе си. Не направят ли това, те всякога ще страдат и ще бъдат недоволни. Да бъдем доволни от себе си, подразбира доволни от Божественото в нас, от Божествения глас, който ни говори. Който слуша този глас, всякога ще получава по един чек от 20 хиляди лева. Един наш приятел ми разказваше една своя опитност. Заболял от простуда. Лекарите го гледали, давали му наставления, но болестта не минавала. Един ден той чул тихия глас да му казва: „Моли се, ще оздравееш.“ Цял ден той се молил усърдно и през нощта се изпотил толкова много, че трябвало няколко пъти да се преоблича. На сутринта се събудил съвършено здрав. Друг познат също заболял сериозно. И той чул нещо отвътре да му дава съвет как да се лекува. Той изпълнил съвета, но не оздравял. Защо първият оздравял, а вторият не могъл да оздравее? Първият изпълнил съвета на Божествения глас без никакво съмнение, с пълна вяра, а вторият се усъмнил.

 

(72; 21)

 

По какво се отличава човек, който познава себе си? Който познава себе си, той е господар на условията в живота. Той от нищо не се спъва. Докато външният свят ви спъва, вие не познавате себе си. Докато очаквате другите да свършат работите ви, вие не можете да имате никакви отношения с невидимия свят. Например, някой от вас иска да отиде на екскурзия. Отвътре нещо ви нашепва да не ходите днес на екскурзия, защото времето ще се развали. Вие не искате да слушате, казвате, че времето е хубаво, и не желаете да изпуснете случая. В момента, когато тръгвате, времето е хубаво, но не знаете дали впоследствие няма да се развали. Резките промени на времето показват, че вие живеете във вашия неразумен свят. Защо? – Защото не познавате себе си, не познавате разумността, която ви обикаля.

 

(84; 9)

 

Най-малката мисъл като дойде при тебе, направи я. Искаш да работиш за Господа, чуваш: „Я вземи стомната и отиди до чешмата.“ Но нещо ти казва отвътре – не взимай стомната. Гласът пак ти казва – иди за вода, нищо повече. Ти по всичките правила като един слуга иди, напълни стомната и я донеси вкъщи... Казва ти нещо – цветята цъфтят. Ти излез да видиш тия цветя. Каже ти нещо – полей ги. Каквото ти каже, направи го. Не го разправяй. Съедини нещата. Виж в тебе ще има ли растене. Ако има растене, Божественото работи. Най-първо човек трябва да се научи да разбира де говори Господ.

 

(76; 8)

 

Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина. Когато Духът говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усещаш свежест по тялото. Приятно ти е навсякъде. Тъй говори Духът. Тогава си готов при най-малкото пошепване да направиш нещо. Някой път в ума има тъмнина, в сърцето – студ, и казваш, че Духът говори. Пак ти говори нещо, но разбъркани работи. Седиш така и нещо ти казва: „Тебе никой не те обича. Господ на молитвите не отговаря. “ Трябва да се стегнеш, да работиш, бъди малко ачигьоз .

 

(57; 27)

 

Като ученици вие трябва да имате будно съзнание, да следите какви мисли и чувства минават през вас, за да разберете състоянията, които те произвеждат. Вие трябва да знаете дали да изпълните или да отхвърлите дадена мисъл. От изпълнението или неизпълнението на дадена мисъл зависи вашето щастие.

 

(33; 533)

 

Съвременните хора още не са дошли до това развитие направо да се съобщават със съществата от другите светове и да получават от тях необходимите елементи за живота си. Какво правят тогава? Те се обръщат към религията по вътрешен път да се свържат с Бога, т.е. с възможностите на Живия космос.

 

(33; 544)

 

Ще ви приведа един случай от моя живот. Тръгвам от Варна с един познат за едно турско село, Гюлекю. Казвам му, че трябва да почакаме два часа и след това да тръгнем. – „Не, веднага да потеглим„ – настоява той. Казвам му: „Виждаш ли това малкото облаче на запад? Да почакаме да мине и тогава да тръгнем“ – „Какво ще го чакаме? – отвръща – Ще ни е страх ли от такова малко облаче! Да вървим!“ Едва изминаваме два километра, изви се голяма буря и силен дъжд. Водата достигна до половин метър височина. Той носеше захар и кафе – всичко това стана на каша. Слизаме в Аджабер. Не можахме да продължим. Той се чудеше, че от това малко облаче е произлязъл цял потоп. И си казваше: „Отсега ще зная, като видя това облаче на запад, какво може да създаде.“ Като мина бурята, продължихме. Дойдохме до моста, но той беше залян с вода. Пак му казах: „Сега ще се оставим на конете. Ако без да ги буташ, тръгнат, ще вървим. Но ако не искат да вървят, и ние ще се върнем назад.“ – „Как така? Да се оставим на конете?“ – чуди се той. – „Ако ти караш колата, и двамата ще паднем във водата, аз ще изляза, но тебе ще те оставя във водата, да научиш урока си.“Той ме послуша. Оставихме се на конете. Те минаха през водата, която ги обхвана само около 20 сантиметра. Казвам: Конете разбират работата по-добре от нас.

 

Казвам: има неща у нас, в които трябва да се вслушваме. Има нещо дълбоко в човешката душа, което ни нашепва какво трябва да правим. Има неща, които засягат дълбоко човешкия ум, човешкото сърце и произвеждат приятни състояния. Но някой път това чувство произвежда дисонанс и трябва да се вслушаме в него. Щом в човека се яви този дисонанс, той трябва да бъде внимателен.

 

Та казвам: когато се говори за Любовта, трябва да се знае, че тя говори именно чрез това вътрешно чувство. Някои наричат това чувство интуиция, други – душа, трети – дух, четвърти – човешки ум, пети – космическо съзнание и т.н. Както и да го наричат, има нещо, което говори на човека. Човек расте именно в Божественото, което му говори. Децата, които се вслушват в Божественото, растат. Старите, които престават да вярват в него, преждевременно остаряват и главата им побелява.

 

(60; 16)

 

Всичкото богатство е заровено в човешкия мозък, само трябва да го обработите, да разровите. Ако идете на телефона и повикате някого, няма ли да дойде? Ако имате закона на Любовта ще ви говорят и по вашите телефони. Там е станцията... Ти казваш: „Имам нужда от малко хляб. Имам нужда от малко спокойствие, имам нужда от малко памет, имам нужда от хубаво разсъждение, имам нужда от музика, имам нужда от изкуство.“ За хиляди работи трябва да се работи.

 

(57; 32)

 

Това, което хората днес учат, е написано от първите им учители. Всичко, каквото днешната наука познава, е предадено от първите учители на човечеството. Съвременните учени правят преводи от оригиналните произведения на своите предци. Някой съвременен учен работи върху даден въпрос от науката цели 20 години и най-после открива нещо. Като мисли усилено върху даден въпрос, той нагажда мозъка си така, че го довежда до положение да възприема мисли чрез внушение от разумни същества, които се намират във висшите светове. Следователно чрез мисълта си човек се свързва с интелигентни центрове във вселената и по този начин предава тяхната мисъл.

 

(37; 21)

 

Някои се оплакват от слаба вяра. У които вярата е силно развита, това място, което е над областта на музиката, е повдигнато. Когато и тези центрове са силно развити, главата е широка. Тъй че когато мислите, че вярата ви е слаба, постоянно проектирайте мисълта си към посочения център, започнете да го поливате и постепенно ще се създаде онова разположение към вярата, което е скрито във вас. На вярата се дължи ясновидството, интуицията и други способности, около 12.

 

(5; 6)

 

Под думата „вяра“ аз разбирам един център, горе, в мозъка. Там има едно радио, което схваща нещата, които ще станат след хиляди години. Туй е моментално. Някои го наричат интуиция. Веднага ще сметне и знае какво ще стане. Онези хора с вярата знаят какво има да се случи. Те виждат нещата и постъпват по-разумно. Всички хора имат тия центрове, само че някои са ги развили.

 

(62; 23)

 

Чувството, което е поставено на най-високо място на главата на човека е Любов към Бога. То е най-високата точка, зенитът. Едно религиозно чувство, то е хилядолистникът, както го наричат индусите. Най-високата точка е хилядолистникът. Следователно всякога, когато ти се намираш в едно безизходно положение, отправи ума си, една струя на живота нагоре и тогава ще приемеш помощ. Помощта няма да дойде от главата, но по радиото ще се предаде. Ти ще дадеш един сигнал и невидимият свят, разумните същества ще ти дойдат на помощ. У някои хора това чувство е ръждясало, този апарат не работи... Казват: „Помолихме се, но не ни се помогна.“ – Апаратът не работи. Когато апаратът работи, винаги ще дойде отговор.

 

(16; 3)

 

Казва Христос: „Онзи, който е посял доброто семе, то е Божественото, то е същественото у човека. Туй добро семе да расте.“ Някой път може де се посеят плевели. Те са лошите условия, които са посели лоша мисъл, лошо чувство. Това са посторонни работи. Онова, същественото у вас е доброто семе. Та в тази мисъл и това чувство, и тази интуиция, която във всеки човек я има, ще сполучите да съградите вашия бъдещ живот. Туй нека бъде вашата вяра!

 

(29; 34)

 

Когато ние погледнем Природата, външните форми, ще видим, че в тези форми е вложено известно съдържание. Бог е вложил нещо във всеки плод, във всеки слънчев лъч, във всеки лист, във всичките хора, в техните образи, в техните движения, в техните ръце. И, следователно, ако ти разбираш това, което Бог е вложил, ти разбираш Бога. Бог е вложил нещо във всички форми. И в Природата Той ни говори. Като срещнеш един човек, ти ще прочетеш нещо в него. Този човек е една отворена книга за тебе. И ако прочетеш, ти ще разбереш какво Господ ти говори.

 

(61; 12)

 

И ако водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете Божествената музика на природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ви естество. Чрез тази музика ще ви се предават мислите на всички разумни същества.

 

(82; с.93)

 

Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и чувствува. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара умът да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.

 

(82; с.81)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...