49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ

[Iskri4ka]

49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ

Елена Андреева: В ония години Учителят отива и живее при Петко и Гина Гумнерови. До1905 год., той е живял у Бъчваров и после отива у леля Гина да живее. Бъчварове бил наш брат, но кога е отишъл у Бъчваров не зная. Бъчваров е един интелигентен брат, който е издавал списание „Виделина". И естествено Учителят е печатал в неговото списание някои статии по френология. Заболяват децата му от скарлатина и понеже тогава трябваше да се пази 40 дена карантина, Учителят трябва да излезе от къщи и леля Гина, която вече го познавала казала на чичо Петко: „Да го вземем този млад човек у нас, ще му дадем там долу в трапезарията да спи". Те бяха добри хора и двамата и нямаха деца. Сами бяха. Приемат го в къщи временно. Те не са Го взели за дълго да живее, но в това време, докато Той поживял случват се различни случки с някои хора. И като дойдат, на един даде съвет, излезе сполучлив каквото казал, друг някой болен дошъл за съвет за лечение и той оздравее, и по такъв начин от тези случки, те разбрали, че Учителя има все пак нещо повече от един учен човек. Разбрали че е духовен. Духовността вече се проявява в говора който Учителя имал, поведението което имал към всичките. Той имаше изключително хубава обхода към хората. Внимателен, аз съм Го виждала и на деца да става, когато влезат в стаята. Дете влезе, майка му го пратила за някоя нужда Учителят и тях ги посрещаше така.

Значи виждате, Той нямаше отношение към външната форма на човека, а към душата която идва. Щото и детето има душа. Той посреща душата на това дете. Та в това отношение така са Го опознали като духовно лице Учителя. И когато се освобождава стаята, в която Той в последствие живя доста години, значи точно кога се е освободила не зная, но не е било много късно, та Той живя до 1926 год. там. Значи близо 20години е живял в тази стая.

Вергилий Кръстев: А кой се грижеше за обходата My?

Е.А.: Той се хранеше при тях, но впоследствие вече, когато Той се проявява като духовно лице, след съборите нали, защото съборите стават още от 1907, 1908, 1909год.

В първите събори са Го наричали г-н Дънов. Учител не са Го наричали още. Не са Го познавали така и на съборите, те са описани съборите как са ставали, това което Учителят е говорил и Той е бил в много по отворен някак за приятелите. Впоследствие Той повече се затвори за хората. Там е говорил по-интимно за духовното отношение между Неговото ръководство и слушателите си. Има там някои неща, които говорят така за една по-голяма искреност помежду тях. Впоследствие, например след като отвори Школата, така не ни е говорил Учителя, Той имаше по-друга линия. Но едно ми е правило впечатление, че Учителят от първата беседа, която е напечатана „Житно зърно", до края през всичкото време, Учението е абсолютно едно. Няма развитие в разбиранията на Учителя. Нали хората които са, обикновено когато съм чела биографии по един начин мислят, после по друг. Учителят не се е развивал. Той изявявал едно учение. Но това Учение е у Него от първия ден ясно. Когато другите хора имат известни промени, влияния. И много съм слушала и външни хора, да мислят, че Учителят беше същество, което изявяваше едни висши принципи, дадени Му по чист вътрешен път, проекция на Божествения Дух.

В.К.: Какво ще кажете за хората около Него?

Е.А.: Леля Гина беше скромничка женица, чистосърдечна, простичка, искрена, но много честна. Тя направо си казваше на всичките в очите. Когато при Учителя започват много хора да идват, да Го търсят, тя е била връзката да Го извика, Учителя: „Еди кой си Те търси, ще го приемеш ли?" и т.н. Естествено, че това й е отнемало доста време. После в нейния дом идват нали. Всичкото това на нея е било като благословение. Тя го правеше с хубаво чувство, с хубаво съзнание. Сега някои имаше, като отидат при Учителя стоят с часове, други чакат вънка, притесняват се. Пък сега може да са имали нужда, може би не. А може така да са желаели да стоят повече, ние това не можем да знаеме коя е причината. Учителят ли ги е задържал или те са желаели да стоят. Защото в изказванията си в беседите си личи: „Дойде казва Учителят само за пет минути, пък стоя каза три часа". Значи той не стои вече защото Учителят го задържа, Той нямаше да каже ако го е задържал, стоя три часа. Значи Той е желаел после. Отворил се е, приказвал много, защото много хора искаха да се изявят, да си изкажат туй което им тежи при Учителя.

И леля Гина направо ще им каже: „Ама ти казва много стоиш". Така беше чистосърдечна. На други, които бяха по-внимателни, по-деликатни хора и тя беше с тях деликатна. Но имаше и някои груби, после са я оскърбявали, сърдели й са, разни неща са й казвали, и затова тя беше дошла до едно чувство на справедливост към хората. Така за леля Гина, аз спокойно си разказвам, справедливо се отнасяше към хората. Не мога да кажа за любов. Любовта е много нещо висше, но че беше справедлива, това го казвам, а това е добродетел. Да може човек справедливо да се отнася към хората. То е много трудно да издържиш на толкова много хора, непрекъснато. Всеки има своите изисквания, желания, сърди се. И затуй казвам, че леля Гина и чичо Петко, те така служеха на Бога, като създадоха условия на Учителя. Аз мисля, че споменах по-рано, че чичо Петко го обвиниха за нещо, аз ти го разказах тогава, но Учителят каза: „Братята умориха чичо Петко!" Така го каза. Това беше 1920год. ли е станало, или 1922, или 1923 год. много скоро. Две-три години след това си отиде от този свят. За всеки честен човек, много тежко е така да те обвинят и Учителят, аз съм Го чувала, че така е казал за чичо Петко. Той беше протоколист в съда. А леля Гина си беше домакиня. Те бяха скромни хора. Едно легло, маса, столове, най-скромното и той най-необходимото. Друго нищо нямаше. Вижте, сега има хора които се обзавеждат по-богато, тогава най-висшите чиновници бяха така обзаведе ни, както сега най-обикновен чиновник се обзавежда. Хората живееха много по-скромно в миналото. Сега другите ще кажат, че нямали са пари, средства. Как да Ви кажа не беше идеал такова нещо, по-скромно живееха всички.

Василка Иванова дойде там и помагаше, и на леля Гина помагаше. В работата на леля Гина. А тя беше много честен човек, тя имаше плетачна машина и плетеше, и с това се издържаше. Тя не дойде за да тежи. Помагаше на леля Гина, переше дрехите на Учителя. Аз Ви разказах, тя беше онази, когато пита царя при срещата, при една екскурзия Василка каза: „О, колко се радвам, че Ви виждам. Много отдавна исках да Ви видя, пък ето така Вие да ни срещнете!" Тя много жалеше, че не е образована. Щото като влезе в Младежкия клас, ние процентно бяхме всичките повече студенти, висшисти и среднисти най-малкото бяха. Тя имаше само основно образование и казваше: „Аз съм проста, аз съм проста". И Паша даже й каза: „Ето казва, простата Василка говори с царя, пък ние висшистите никой не се осмели да продума". Защото вижте, простите хора са чистосърдечни и естествени, и с всекиго могат да говорят. Защото той скромният не прави разлика, няма предразсъдъци. Той е скромен в себе си, но искрено си пита и искрено си казва. Такъв беше и брат Ради.

Ще Ви предложа писма на Учителя написани до Петко Гумнеров и Ангелина (Гина) Гумнерова. В писмо на 17.XII.1917 год., Варна, когато Учителя Дънов е там на заточение дава ценни сведения и упътвания за 91 Псалом, „Добрата молитва" и „Завета на цветните лъчи на светлината".В писмо до Петко Гумнеров от 3.XII.1913 год. от гр. Търново дава напътствие да си напише 91 Псалом и да го носи в себе си, и да го чете всяка сутрин.

25.Х. 1904 г.

Петко Гумнеров,

Какво желаеш най-много? Мъдростта е близо при тебе. Ти се двоумиш много в живота и това ти бърка.

Господ, Който желае твоето добро те побужда постоянно да вършиш доброто. Да вършиш доброто, значи, да си в съгласие с Него. Ти имаш добри желания, но ги отлагаш често. Нищо не отлагай. В чужди работи не се бъркай. На хорските думи внимание не обръщай. Човешките разправии край нямат. Което ти казах снощи, него върши. Там близо стой, няма друго избавление. Вярата е която спасява. Вярата, живата вяра. Не вярата на буквата. Живота е както учението на четение. Започни с първата буква и върви напред, другите букви постепенно ще се слагат в слогове, слоговете в думи, думите в дела и тъй напред.

Не се безпокой. Това, което сега вършиш, върши го добре. Верният в малкото ще бъде верен и в многото. Бог иска да имате добри сърца. Знаеш ли какво нещо е добро сърце? Доброто сърце, това е най-голямото богатство. Този, който има добро сърце ще бъде винаги весел и задоволен от живота, който му е даден. Най-голямото зло на света е неговата неблагодарност. Вий трябва да бъдете благодарни от всичко. Всеки в тоя свят трябва да бъде благодарен. И може ли Бог да живее между - помежду человеци неблагодарни? Не. Господ не обича празните занимания. Знаеш ли кои са празни занимания? Това са непостижимите желания. Те са тия желания, които развалят здравето на душата. Чети 27 Гл. Притчи 7-8 ст. Да те осветля. Чети от Матея 19,10-12. Петрово послание първо 4. 3-4. Ходи прочие верен на Господа и на себе си, верен и на своето призвание. Това не е изобличение, това е мое упътване. Не. Аз не дойдох да ви изобличавам, но да ви наставя на пътя Господен. Аз съм ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ.

(Свещеният подпис)

25.Х. 1904 г.

За Гина

На тебе Аз ти казах снощи. Ти се много безпокоиш. Ти се много съмняваш в Мене и в Мойта вярност. Ти Ме мислиш като человек, който днес едно говори, утре друго. Не, пази се. Това е от лукаваго. Всякога когато ти си наскърбена и нажалена Аз съм тогава близо при тебе. В тъмнината можеш да чувствуваш Моето присъствие, но не ида ме виждаш. Ще ме видиш когато очите на твоето сърце се отворят.

Да! Няма смърт. Колко малко разбирате небесният живот, Божествения живот. Теб те безпокоят хората. Ти често се сърдиш на другите. Имай съжаление към тях, те са невежи и слаби. Но не се обезсърчавай от това. Корените на всяко дърво трябва да се поразкопаят наоколо и полеят. Ти си това дърво. Праведните са дървета насадени и при изворите. Да! Кой ти е казал това? Това, което съм ти казал е да принасяш плод. И като си насадена в Мен,Отец ще те оплодотвори. Чети Пр .29. 6-7. В това Аз ще ти помагам и ти ще помагаш. Слушай ме Аз съм винаги близо. Затова и със страданията идват дави напомнят. Страданията това са Моята ръка. Бъдете благодарни. Бъдете весели и бодри. Който страда, него Отец милва. Силата Божия се показва в човешката немощ. Силен е само един Отец. Който иска да бъде силен трябва да пребъдва в Мен. Ти трябва да растеш във всяко добро. Не се безпокой, задругите не бой се. Аз ви приготовлявам жилище. Не се плашете. Вършете Волята Божия.

Това е Моя закон.

Вашия Добър Приятел.

(Свещеният подпис)

Варна 17 декември 1917 г.

Любез. Петко,

На г-н Котев дайте 100 екземпляра от 500 ст. На брат Тихчев дайте 280лв. от 780лв. останалите 500 дайте на г-н Котев срещу сметката. Напишете „91Псалом " и го носете със себе си. Носете „ Цветните лъчи на светлината ". Носете „Добрата молитва". Дръжте се постоянно свързани с Небето вътрешно по Дух. При това четете го всеки ден. Бъдете всякога в молитвен дух. Където ида сте знайте, че сте на фронта. НО ГОСПОД Е С НАС. ТОЙ ЕДИННИЯ, ИСТИННИЯ БОГ Е БИЛ С НАС ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ВЕКОВЕ. ПОМНЕТЕ ХРИСТОС ЦАРУВА СЕГА И ГОСПОД БОГ ПОМАГА, ЦАРСТВОТО КОЕТО НЯМА ДА ПРИИДЕ. На всички приятели ще кажете да си напишат „91 Псалом" и да си го носят постоянно със себе си и да го четат. А така и „Добрата молитва". Обръщайте се постоянно към Господа. Осведомявайте ме всякога на време, да зная. Казано е от Господа: Търсете ме на всяко време докато съм близо. На госпожа Голова добре сте сторили. Да ви не съблазнява тяхната постъпка. Аз ще се постарая да им помогна. Нека чете тя всеки ден „Завета на цветните лъчи на светлината", да носи „91 Псалом" написан без да знаят това външни лица, нека го носят всички написан. По-нататък ще ви дам други напътствия, сега тия са достатъчни. Търпеливи, постоянни, трудолюбиви, развивайте в себе си Божествената воля. Весели духом, силни в надежда и крепки във вяра. Поздрав на всички приятели.

В.В.       Ж.К.В.О.

П. К. Дънов

Варна, 19 Дек. 1917 г.