50. ВЕЛИЧКО ГРАБЛАШЕВ

[Iskri4ka]

50. ВЕЛИЧКО ГРАБЛАШЕВ

Елена Андреева: Друг един беше Величко Граблашев. Той беше адвокат, образован човек. Той е работил в първите години с Учителя. Той е бил спиритист, викал е духове. По това време спиритизмът беше едно такова духовно движение в цяла Европа и брат Граблашев е бил в България такъв. На тая тема се е запознал вероятно с Учителя, но той се държеше с Учителя като равен с Него. Така се държеше брат Граблашев. Защото тогава те не са познавали Учителя и заедно са следвали в Америка. Той е който разказва за отиването в тайната школа, той беше, Граблашев, да. Когато са били в Америка Учителят за известно време Го нямало. Лично Граблашев ми го разправя и го казвам както той ми го е разказал. Казва че е изчезнал и Граблашев се чуди къде е Дънов. Питал Го: „Къде беше, къде ходи? И аз искам да знам къде ходиш?" Той казал: „Ще те взема с мене, но няма никому да казваш и никакъв въпрос няма да ми задаваш. Само ще гледаш и каквото виждаш това е. Никакви въпроси, нищо няма да питаш". И тогава те пътували двамата с влак, през вода ли, че пак дошли на суша. Качили се на някаква планина, дошли до едно езеро. В езерото имало лодка и в лодката ги чакал лодкар. Те се качили в лодката, а в средата на езерото имало островче и на островчето една сграда в която отивал Учителят и той. Там ги приели. Имало само мъже. Приемат Учителя много любезно, много сърдечно, но те говорели някакъв език, който той не знаел, но слушал. Там седнали на една кръгла маса 12 души от което можем да заключим че това са розенкройцери, защото в техните книги се споменавало за такива събрания. Като преседели известно време те са се завърнали. По-късно Граблашев пожелал сам да отиде на това място. Пропътувал докъдето знаел, но не е могъл да продължи в планината. Уж всичко бил запомнил, всичко знаел, но не е могъл да продължи и не намерил това което търси. Тази опитност от него я зная. А Учителят каза една опитност за него която ще разкажа защото е интересна. Граблашев държал една сказка, но в Плевен ли беше, не си спомням точна къде беше. Сказка по спиритизъм трябва да е била, защото той беше спиритист. След сказката идва при него един човек, ръкува се с него и той помислил че ще го поздрави както други са го поздравявали и благодарели за това което говорил. А този се доближил до ухото на Граблашев и му казал: „Ти си голям мошеник!" Та той го разказал на Учителя и казал, така поряза ме, като ми каза това, защото той трябва да е бил някой материалист, който нищо не разбира от тези работи и смята че това е мошеничество. И Учителят като го разказваше това така хубаво се смееше. Граблашев е издал една книжка със заглавие „Окултизъм, Мистицизъм и учението на Дънов", в която разглежда цялата окултна история. Тръгва да доказва оттам Учението на Дънов и накрая признава, че Дънов не е обикновен човек. А онова което са преживели учениците с Дънов следва да се приеме, че Дънов е представител на Великото Бяло Братство. Жена му остана в София с две дъщери, а двамата му сина бяха в Америка с него. Когато минаха така доста години и той не се върна Учителят каза на жена му: „Той си има там една приятелка". На нея разбира се не е било лесно това. Защо го е казал Учителят, Той знае защо го е казал. И по-късно отиде там едната му дъщеря, по-голямата и там остана, и досега е там. Идваха и синовете да видят майка си, но те не се интересуват от учението и от идеите на Учителя.