Jump to content

55. НИКОЛИНА БАЛТОВА


Recommended Posts

55. НИКОЛИНА БАЛТОВА

Вергилий Кръстев: Сега ще ми разкажете ли нещо за Балтова? Понеже я виждам на много снимки седнала до Учителя от едната му страна.

Елена Андреева: Тя беше една от тези сестри, които винаги искаха да бъдат до Учителя. И беше една от тези сестри, които да Ви кажа, не знаеха как да се държат според мене. Сега да ме прощава сестрата нали, мир на душата й, но например тя като застане, та така се друска до Него. Нещо което, разбирате ли, говори за други чувства. Сега не се контролираше. Не беше Балтова развратница като казвам това. Дали по такъв начин темперамента й беше, но това не правеше добро впечатление. Лично на мене не ми е харесвало. Тя намираше, тя веднъж ми каза: „Ти имаш критичен ум!" Викам верно е, имам критичен ум, а пък какво бих станала, ако нямам критичен ум? Тя беше направила една връзка. Един брат я посещаваше Недялчо. Те какви бяха техните отношения не съм се никога интересувала. Той ходеше там при нея, но Учителя чух, Той не ми е казал, но е казал: „Неделчо да не стои повече от пет минути при нея". Това дали е верно не зная. Не съм го проверила, но съм го чула. И два пъти идва при мене. Той се хранеше при нея. И два пъти като дойде, дошъл от работа, един път беше в едната ми квартира, на крачки разстояние, идва при мене и казва: „Еленке, много съм гладен. Има ли нещо да ми дадеш?" И аз на бърза ръка като на всеки, който и брат да дойде, приготвя му храна и „заповядай" казвам. Той още не си е изял яденето и Балтова пристига. Как научила че е при мене това не знам. Питала сигурно, видяли са го и идва при мене: „Недялчо казва, и у нас имаме ядене!" Тя някак засегната беше от това, че при мене е дошъл. Какво е казал Недялчо на нея за мене не зная. Другият път пак така и пак същата история беше. И Учителят ми каза веднъж: „Не предизвиквайте лошите чувства на Балтова!" Сега брат, защо така е било? Дали този брат, ако е казал нещо хубаво за мене. Може би тя да се е страхувала, че аз мога да го взема Недялчо, или да говоря нещо срещу нея. Сега как да кажа, но имаше едно неразположение.

А това неразположение още по-хубаво се видя в 1945 год. Недялчо дойде сутринта да ми иска кутия, че ще ходи на екскурзия на Рила. И аз му дадох кутията, туристическата кутия, пък като тръгва: „Пък виж, казва Елена, ако искаш, ела към три и половина в Държавната печатница, ние оттам с един камион ще потеглим, ако искаш ела и ти на Рила. Отиваме казва на язовира, за да го видим, да го посетим, взели сме решение. Вече беше пуснат язовира и оттам ще се качим на Мусала". С него беше и Игнат. Та аз обичам Рила и когато ме поканят, втора покана никога не съм чакала. При първата покана тръгвам. И така направих същия тоя път, колебаех се, аз знаех, че може ако Балтова научи, че съм ходила аз, пък той нея не поканил, че няма да ми прости лесно, но реших. Любовта ми към Рила надделя. Отидох. И там се качихме на един камион, никого не познавах, освен един негов приятел, който беше там, аз го бях виждала на Изгрева, Игнат и той и аз бяхме, но имаше много жени и мъже, то беше обща така екскурзия от печатницата и отидохме на тяхната почивна станция в Говедарци, спахме там, на другата сутрин рано, рано тръгнахме пак с камиона до язовира, разгледахме много хубаво язовира, рано, рано и след това потеглихме там над хижа „Грънчар" дето се минава и тръгнахме за към Мусала. Сега вървяхме, но аз да Ви кажа там имаше няколко преспи много мъчно, щото горе вече по билото имаше сняг. Това беше 23 май, тогава „Св. Кирил" беше тогава и неделя ли беше другия ден, та имахме два дни празника. Затуй отидохме. Нещо имаше празници така. И там изкарахме деня, там имаше едно момиче, едно Кате, което пееше много хубаво. И да си кажа правото и Недялчо, и Игнат, и неговият приятел, така възхищаваха се, хубаво същество, пееше и те му се възхищаваха, аз бях много по-възрастна от него, и така му се радвах еднакво. И там видях и други така нотки на тяхното харесване, и аз си стоях настрана, и се забавлявах от всичките тези работи които виждах. И по пътя при качването, не знам какво ми стана на сърцето тогава, но много мъчно се изкачих. Останах последна и особено там отдолу, до горе на всеки 20 крачки трябваше да спирам и да почивам. Много мъчно се изкачих. Но като се качих на върха всичко ми мина. Какво беше това нещо да Ви кажа, направо психическа атака ли беше, умора ли беше, не мога да знам, но това беше. Като се качихме горе, пък Игнат беше преди това наблюдател на връх Мусала и понеже беше мръсно за всичките хора, те бяха над 25 души, нямаше къде да спим всичките. Тогава те решиха да слезат долу на хижата и там да чакат и другия ден да го прекарат и чак на следващия ден щяхме да слезем, за да отидем в Боровец, където камиона ще ни чака да се върнем. Останахме там и Игнат като се впрегна, казва много е мръсно, щото там войници бяха спали тогава. Че се спретнахме с Игнат, аз се почувствах здрава, силна. Че измихме всичко, че изчистихме и прекарахме един ден прекрасен. Щото бяхме малко хора, уютно беше. На нас ни дадоха с туй девойче една стая да спим отделно, щото само двете останахме, Катя и аз. Те спаха в кухнята ли, не знам как бяха и после слезнахме долу, върнахме се. Но нетактично ли беше, ние с Неделчо се връщаме на Изгрева с раниците, а Балтова стои на вратата и ни чака. Представяте ли си какво стана след това? Скандал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...