Jump to content

63. СПИСАНИЕТО „ЖИТНО ЗЪРНО"


Recommended Posts

63. СПИСАНИЕТО „ЖИТНО ЗЪРНО"

Е.А.: По онова време започва да се издава списание „Житно зърно". То беше издание на братството, на цялото братство. Всеки който можеше да пише даваше статии. Имаше Редакционен комитет, който избираше статиите и се грижеше за печатането. Аз по едно време съм участвувала в Редакционния комитет, бяха ме поканили, но там най-голяма роля изигра Георги /Жорж/ Радев. Понеже той беше много интелигентен и имаше усет и човек на изкуството беше. Той беше музикален, знаеше езици и беше много начетен, благодарение на езиците беше чел много и най-голяма роля той изигра в „Житно зърно". За подреждането, за избирането на материала, за всичко. В него списание участвуваше и Елиезер Коен, който след 9.IX.1944 год. се отдели от братството, стана правоверен комунист. Той помисли, че вече с братството се свършва. Пък той ми казваше, че и той е участвал, но той е участвал във финансовата част. Евреин беше той. И ми казваше: „Не знам казва защо, но Учителят винаги оставяше и аз да платя нещо за „Житно зърно". Като отиде нали, даде Му сметката нали, какво струва, винаги оставаше и той да плати. Сега това той ми го е казал. Аз не съм го проверила, но той го е казал. И аз си помислих, сигурно то е било за негово възпитание, за да го научи да дава. Щото Учителя никога не е използвал никого, а за да го прави това, сигурно го е правил, за да го научи да дава, защото едно от най-многото неща за които Учителят ни е говорил, ни е говорил за даването, брат. Всеки един от нас да се научи да дава и да взема. Защото и вземането е изкуство. На горди хора как така ще му дадеш нещо. Нали те имат, нали не приемат. Пък аз съм виждала богати подават на Учителя едно геврече, Той казва: „Благодаря". Така че всеки дава според възможностите които има. Един може, има много да даде, пък то зависи и от това как се дава. Може едно геврече да е, но да е с много любов дадено, да е по-ценно от милиони. Щото Учителят не ценеше нещата по външният облик, а по това което вътре се внасяше. И затова Той искаше дрехите да Му шият наши хора, затова предпочиташе домашното платно, което сестрите са го тъкали и са Му донесли ризи от тъканото домашно. Предпочиташе това, което е направено с обич. А пък тези отношения в класа, когато те ходеха по комуните, класът си съществуваше и си пишехме. Ние не сме отсъствали когато имаше класна беседа, почти никога. В първите години отпечатването на беседи е ставало с пари от братството. Сега са имали пари. Защо не са отпечатвали не зная, не ми ясно. Щото аз когато попитах брат Начо, след като си отиде Учителят го попитах: „Абе брат Начо, Учителят като каза да купите местата от Дървенишкото шосе до гората и до железопътната линия, в този триъгълник нали, защо вий не го направихте?" „Ами каза защото толкова разбираме. Казахме: Какво ще правим в този пущинак да го купуваме?" Тогава имаше много ниви, които не ги оряха слатинчани, тя беше слатинска мера. Значи от неразбиране са го направили. И затова пак по неразбиране го разделиха на малки парцели и се получи на нашият Изгрев една цигания. Не беше представителен Изгрева тъй. Представителен беше салонът ни, столовата, защото чисто се поддържаше, поляната, но това не се отнася за частните къщи, не всичко беше така представително. Някои, които имаха вкус и повече пари си направиха хубави жилища, но онова болшинството което беше бедно, направиха бараки, така беше без вкус, неподдържано, не беше представително.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...