Jump to content

64. БЕСЕДИТЕ СЕ ПОДГОТВЯТ ЗА ПЕЧАТ


Recommended Posts

64. БЕСЕДИТЕ СЕ ПОДГОТВЯТ ЗА ПЕЧАТ

Елена Андреева: През 1936 год. Учителят даде задачата с левчетата.

Вергилий Кръстев: Нямаше средства или?

Е.А.: Не, той я даде като задача и когато на другата година се свърши Той каза: „Всички които са правили задачата ще им дадем беседите които тази година са излезли". И вече другата година каза: „Който иска пак да си прави задачата и другата година". И ние до края, даже и след Учителя поддържахме тази задача, но после вече когато ни взеха литературата беше безпредметно. Нали нямахме вече право да печатим и беше вече безпредметно всичкото това.

В.К.: Искам да ми разправите подробно как ставаше стенографирането, дешифрирането и подготовката за печат?

Е.А.: Ами вижте как. Дешифрирането ставаше ето как: Прочитаме го, имало е случай когато за да се улесним едната чете, другата чете и тази която ще я препише си нанася ако нещо е изпуснала. А това нещо го правехме поотделно всяка сама чете и някъде ако нещо не й е ясно, тогава има изпускане. Когато мисълта е ясна, и следи. Като има нещо като пропуснато вземе което е изпуснала и го пише. И така дешифрира лекцията. След като дешифрираше, когато бяхме вече в „Парахода", имахме един долап в който слагахме беседите. Беседите не ги давахме на Учителя, държахме ги при нас в „Парахода". И затуй „Парахода" беше място където се пазеше. Никога не се оставяше без човек, понеже Словото беше там запазено, нали.

В.К.: В колко екземпляра ги печатахте?

Е.А.: В два-три, не ги печатахме в много, в началото.

В.К.: А след отпечатване унищожавахте ли?

Е.А.: Не, всичко пазехме. И след това, когато се вземеше решение да се напечати една годишнина, ние я подреждахме, нали всичко да е подред по дати, проверявахме в дните когато няма беседа, дали не сме я дешифрирали или Учителят не е идвал, щото ние на датите си пишехме. На еди коя си дата Учителят не е дошъл. За да знаем, че няма беседа нали, щото иначе като минат години, няма да помним това, та по този начин си сверявахме всичко. Поне аз в последните години, когато останах сама да работа, всичко така съм подредила. След като ги дешифрирахме всичко беше подредено по папки. И сега да речем ще се печати първата година на Общия клас. Паша я взима и почва беседа по беседа и тя ги обработваше стилово. Тя ги четеше на Учителя почти всички.

В.К.: Учителят правеше ли нещо като корекции?

Е.А.: Рядко. Рядко е правил. Сега имаше нещо което Паша, малко се е смущавала ми е казвала така. То беше пак може би от нашето неразбиране. Много пъти Учителят не е слушал тука, нали?

В.К.: Значи Учителят го няма. Той се извлече от тялото си така и дреме.

Е.А.: И Го няма. Но Той е слушал сигурно от другаде.

В.К.: Ами ако е отишъл да върши друга работа?

Е.А.: Но Той е слушал сигурно от другаде. Проверявал е от другаде. Това е моят извод, сегашен. Защото то по форма не е негово, но по мисъл е пак и негови идеи.

В.К.: Най-вероятно той си оставя тялото пред Паша, а отива да си върши друга работа.

Е.А.: А може и това да е било. Ако има работа и това може разбира се. Но много често е било така, Паша ми е казвала. Много често. Сега какво е било, вече това не е наша компетентност.

В.К.: Възможно е. Но ние днес виждаме и проверяваме, че между някои първи издания и втори такива няма покритие. Различни са.

Е.А.: Има издания които са преиздавани в провинцията, ако там те са ги редактирали другояче, може да е тяхно, но аз знаех че никой не го е прередактирал. Само знам за първа годишнина от Общия клас „Трите живота", понеже беше изчерпана, решиха да издадат второ издание. При това второ издание бяха доста години минали. Това първо издание не беше под редакцията на Паша. А то беше под редакцията на Просветен комитет. Те бяха възрастни братя, около десетина души, които се събираха, прочитаха беседата, но те не са имали смелостта да променят нещо на Учителя. И беседите са печатани почти така, както са говорени. И затова ще срещнете беседи, точно тъй както Учителят ги е говорил. Те са издадени от тези приятели до 1925-1926 год. Съборните беседи Паша ги е издавала, защото тя ми казваше, че в 1921 год. за беседите нямало време, към Нова година ли вече дошло и никой не се заинтересувал да излезнат Съборните беседи. И тя казва на Учителя, че може тя да отиде да речем при някои от печатарите в провинцията, които имаха печатници и там да отиде да ги издадат. Учителят веднага се съгласява и тя отива оттука с един брат, който беше печатар Димитър и той набира, а Паша работи на ръка и после се върна с отпечатано томче. Готово томче нали изработено. Сега как е работила Паша? В началото тя по-малко е правила изменения, но после Учителят й е давал някои напътствия и е казвал: „Повторенията ще ги съкращавате, личен елемент да няма в беседата". Затова например когато се споменават лицата в първото издание, във второто издание не се споменава, да няма никога личен елемент, никакъв. Значи да бъде само принципно въпроса разглеждан. „ И там където няма връзки, правете връзки" е казвал. Затова Паша като е обработвала беседите, щото някой път Учителят от един въпрос минава на друг, си е позволявала да направи някои връзки. А то е било именно, за да изпълни това правило на Учителя. Сега доколко това е било удачно, доколко е... това е вече друг въпрос. Тя правила според възможностите си. Но Паша, като учителка в Първа девическа гимназия издаде учебник за осми клас последната година по химия. И там езиково той беше издържан. Аз не съм учила химия, бях полукласичка, той че не съм учила по него, не зная. Иначе не съм й го чела и тя ми каза, че там критиката одобрила учебника и по строеж, и по форма и това и дава някакъв кураж да се захване и да работи беседите. Пък никой друг брат не се яви. Имаше образовани хора, никой не си отдели от времето, никой не пожертвува това. И даже сега, когато критикуваха Паша, аз казвах, къде са те когато беше Учителя. Що не отидоха при Учителя да вземат, ако вземат кажат, дайте ми оригинала, за да видят какво е променила Паша, ние щяхме да им дадем оригинала, да видят и да кажат на Учителя. Никакъв интерес не проявиха, а само критика. Някои са имали желание, но тези които са желаели за мнозина Учителят е казал „че това не е лъжица за вашите уста". За тази работа човек трябва да има качества. После, някой ще изработи едно, но Паша беше устойчива в работата. Паша, ако не ycпee да подготви това което трябва да даде на печатарите, цяла нощ няма да спи, ще работи, но ще го направи. Тя беше изпълнителна и работеше. И да Ви кажа, Паша с това малко око което имаше, една част от око само, цял живот работи и на всичкото отгоре много са неблагодарни приятелите.  

В.К.: Това е според теб. Но за мен Словото на Учителя е променено.

Е.А.: Не, много са неблагодарни. Защото тя работи с най-малките възможности. И всичко го е правила за хубаво. И още друго ще Ви кажа, тогава имаше гонение срещу Учителя. Пишеха статии във вестниците, портрета Му го даваха, имаше отлъчване от църквата на приятели и Учителя даже Го обявиха за отлъчил се от църквата, имаше едно обществено настроение срещу Учителя. И властите не бяха благоразположени към Него под влиянието на църквата, смятаха го някаква ерес и въобще хората не си дадоха труд да проучат това Учение и да имат едно реално отношение към него. Ако беседите се издаваха във формата в която Учителя ги казваше, то е говорима форма, говорима реч. Говоримата реч не е писмена реч. Ние в писмената реч сме свикнали мисълта да бъде стегната, изразена с най-малко думи, в най-съкратена форма издадена. Това е изискването на писмената реч. Учителят не говореше така, не че говореше лошо. Ние сега когато четем оригиналите на беседите Му в оригинал, всички много се радваме, щото Го слушаме, както ни е говорил и ни е много мило. Но всеки, който е запознат с това Учение и следи, той може да разбере и той ще го хареса. Но хора, които са нови, които се запознават, трябваше да се даде в такава форма, че и те да го разберат. И това беше другото изискване което заставяше Паша да променя малко стилово. Ние не бяхме толкоз богати да го издадем за нас оригинално по един начин и другото отделно преработено. Имайте предвид, че Учителят позволяваше всякаква преработка на беседите. Той никому не каза: „Ти защо така си направил". Можеш да извадиш една беседа и да си преработиш. Той позволяваше. Не, всякак и затова туй което е направила Паша го е направила от добро чувство, направила го е от съзнание, за да работи, направила го е, за да бъде полезна за делото си. И така е разбирала, такива са били времената, такива са били условията и съобразно с тях е постъпвала. И да Ви кажа сега, че аз сега не съм съгласна с нейния начин, то е моя работа. Може би аз пък щях други грешки да направя ако бях го работила, разбирате ли? И аз като говоря това, например намирах, че по-добре е да не се парафразира Словото на Учителя. Но сега тя така е разбирала. Аз поддържах, че щом една мисъл е логична, хубаво казана, защо ще я променяме? Така разбирах аз. И когато работехме заедно устоявах си това, настоявах пред Паша и така работехме заедно, нали? Казвам: „Паша, тази мисъл е чудесна, няма какво да променяме". Другото, да речем има повторение или по-хубаво ще бъде, ако крайната част да тури отпреде, разбирате ли, за да стане по-стройна мисълта, по-леко за разбиране, правили сме това, но нищо не сме променяли друго. Вярно е, че като се постави другата мисъл акцента бива на едното или на другото. Но пък това е говорима реч. Сега не можеше, когато ние го превеждаме на писмена реч, налагало се е да се направят известни преобразования. Аз, вижте да Ви кажа и сега когато нещо чета от беседите на Учителя, които не са стилизирани, намирам че така, не че са лошо казани, но за да го дадеш в тази форма, да стане както изисква писмената реч, трябва известни промени да се направят, без да се промени мисълта, формата само. Защото не забравяйте, това Учителят говори. Може да започне с една част от изречението и после да даде другата част. Но ако се променят местата в едно изречение, никаква промяна не става на мисълта. Само става мисълта по-ясна даже. И в говора някога може нещо да се повтори. 

И когато едно повторение, за да се подчертае и това ние не сме го изменяли. И него сме го записвали и се е повтаряло. Или Учителят каже нещо, повтаря да речем някаква мисъл и натъртва на едната дума и я повтаря, да речем „мир" трябва да има човек, „мир", „мир", нали? Е ние ще го повторим, нали. Защото да речем повтаря, че мир трябва да има. Имало е други случаи където Учителят е повторил мисълта, като ехо е прозвучало. Е сега то е пак въпрос на чувство. Друг може да го каже другояче. Да Ви кажа, всякога може да има различия такива и такива спорове всякога може да има. Но казвам, те и нас са ни коригирали, които сме дешифрирали. Аз понеже съм главно дешифрирала, не сме го дешифрирали точно. Ами сега при дешифрирането сме правили такива погрешки. Пунктуацията да не я сложим на място. Аз после като чета беседата, виждам, че пунктуацията не е на място. При дешифрирането човек не е разбрал. Нашето внимание е било насочено да разберем само мисълта и то да го разчетем правилно. Не сме държали толкова за външната форма, защото след това пак ще се прегледа, ние знам че пак ще се прегледа и затова първото ни внимание е било това. Точно, туй което сме записали, да го дешифрираме точно както е било. Та приятелите във всички обвинения които са правили, специално към Паша според мене са били несправедливи, говоря. Че ние сме сбъркали, ами и ние сме човеци. Някога не сме чули думата правилно и сме записали криво. Ама в това време някой е шумнал в салона и ние не сме чули. Ние крили ли сме за това? Или тези които седят пред нас мръднали стола и този шум ни е до ухото и той ми попречил да чуя Словото. Колко пъти аз съм питала, какво каза Учителят? Каква беше последната дума? Много пъти. Щото не съм я чула. Е сега, значи условията при които сме работили са били такива. Пък едно ще кажа, такива каквито са беседите, така както са неправилно, както някои наричат, нека ги приложат, да видим няма ли да имат резултат. Ха, ха, ха, ами тъй де! Не само да критикуваме, защото казвам Ви с пълно съзнание аз свидетелствам еднакво както за себе си и за Савка, и за Паша. С всичката сериозност и съзнание сме се отнасяли към Словото. За нас то ни е било живот, било е и смисъл в живота ни. Така че сме държали всичко да направим, най-хубаво да бъде. Е, ако някъде не сме успели, това са били възможностите ни. Пък никой не може да направи повече от възможностите си. Сега, за това могат да ни съдят и за грешките си, можем да признаем това. Че някога Паша е сбъркала, ами много естествено бе, всеки може да сбърка, всеки може да сбърка. Но всичко, което било правено от страна на нас е било и с много обич и с много съзнание.

В.К.: Това е много голям труд. Признавам го. Но единствено което ме смущава, че при сравнение на различни по години издания има перифразиране. Има преразказване.

Е.А.: Да, има парафразиране, но казвам при какви условия е било. Така е било.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...