67. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ПАНЕВРИТМИЯТА?

[Iskri4ka]

67. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ПАНЕВРИТМИЯТА?

Вергилий Кръстев: Как се даде и създаде „Паневритмията"?

Елена Андреева: Едно ще кажа: Помня само, че в 1927 год. когато построихме големия салон и когато се свърши събора, Учителят се опита да ни даде Паневритмията -1927 год. Аз участвах в нея, с всичките, играех, щото много от другата Паневритмия не съм участвала. Той я давал при други случаи когато аз не съм била там. Щото на поляната, или пред салона, където я давал, или в салона вътре, не съм участвала. Предаде я тогава -1927 год. дотам, докъдето почва разменянето на местата. Толкова мъчно ми се видя до разминаването на местата, че не можахме да я научим. И Учителя я изостави. Значи Той почна с Паневритмията 1927 год. Сега някои тогавашни упражнения не мога да кажа. Например „Изгрява слънцето", упражнението е дадено в клас 1922 год. И ние както бяхме в „Турферайн" на място с движения сме играли „Изгрява слънцето", сме пяли „Изгрява слънцето". После, когато излезе Паневритмията я включиха като упражнение в Паневритмията. А ние сме го пяли в клас. И понеже тогава аз записвах текста и обясненията, и описанието го правихме, щото нали Учителят показва движенията, затова, ако някое упражнение знам най-хубаво, най-точно, това е за „Изгрява слънцето". Не, защото да Ви кажа описах го, нали тогава. После това движение „Сила, жива, изворна, течуща", понеже седнали го правихме, а не прави, значи движението в това трябваше да се направи в много малко разстояние. Приятелите дойдат, седнат, решат да го направят и още при първия ритъм, дойдат на ръцете на последният ритъм по отношение движението на ръцете. Това беше неконтролиране, несъобразяване че то трябваше да се прави с малки тласъци на дланите за да се дойде до края. И оттам се получи ей такова едно движение, което не беше точно.

Впоследствие се опитвахме много пъти да го изясняваме. Аз много пъти съм изяснявала това упражнение. Даже ние сега го правим два пъти отдолу нагоре, така е даже в описанието в което аз съм участвала. Аз им казах тогава: „Вижте казвам, Учителят го даде цялата фраза наведнъж, както е музикалната фраза и движението е наведнъж: Сила, жива, изворна течуща, сила, жива изворна, течуща. А не на два пъти отдолу, така го даде, но сега, понеже никой не го помнеше и никой не го възприемаше, отстъпих. Защото пък Учителят каза, когато има спор, отстъпи. И друг път казва така: „Когато има спор, разумният отстъпва". И затуй не настоях, защото аз бях сама, а те бяха всички и беше невъзможно. А пък понеже участвувах в описание на това убедена съм че така го даде. Те не го помнят сега, много са всичките, има право мнозинството. А може да не е право, защото Учителят каза: „Може един да е и той да казва истината, пък другите да не го помнят". Но сега по човешкия начин така е въпросът. След това аз бях четири години учителка в Макоцево. В това време Той почна да дава Паневритмията. Затова например аз не знам първите това десет упражнения, аз не съм присъствала. Аз помня, когато се върнах от учителка 1937 год. Учителят даде „Колко съм доволен". И на „Квадрата" съм присъствала, да. И помня, знаете ли защо го помня? Щото като играхме, играхме дойде леля Гина, хазайката от „Опълченска" 66 на Учителя. „Ха, каза, Еленке, научи сега леля Гина на новото упражнение". И понеже това го възприех като задача, взех леля Гина и й показах цялото упражнение. И затуй го знам и него много хубаво. Щото още веднага го предадох на друг човек. Упражненията Катя Грива ги играеше най-хубаво от всички сестри. Ярмила в началото, тя беше балерина, малко ги играеше по балерински, но когато ние се събрахме да правим описанието, и когато всички си казвахме как Учителят ги е дал, тя се коригира и според мене тя ги играеше също много хубаво. Сега тя е в Париж и там има група и тя предава Паневритмията.

Аз разказвам за историята на Паневритмията. Упражненията Учителят ги даваше едно по едно тука в София и после се подредиха така. В подреждането не съм участвувала. Брат Боев участваше в подреждането. Вижте какво, имаше малко и съревнование и т.н. не съм обичала да се съревновавам и затова не съм се бъркала там където, да речем ако малко недоверие окажат, аз винаги съм бягала от това. Щом викам не ми вярват, нека го правят те както искат. Защото аз съм малко честолюбив човек и ако не ми вярват, и ако не се отнасят към мене с доверие, е, не отивам там и казвам, щом не ми вярват, не се сърдя, не се длъжни да ми вярват, но пък и аз няма да се насилям, да правя това, което пък така нали, да чувствам недоверието. Всички упражнения които Учителят ни е дал, аз ги знам. Например това „Побеждаването" - Лулчев ми го е предал. „Аз каза с Учителя от горния край на поляната до долния сме го играли с Него". Значи Учителят го играе и той с Него гледа и така. И после Учителят го е играл много пъти пред нас, нали? При Паневритмията сме гледали. Но ще Ви кажа едно, когато Учителят ги даваше упражненията, Той ги играеше пластично, художествено, леко, така като перце беше тялото Му. И много пластично, с много изящество в движенията. Той като си подвижи ръката прави го с изящество. Учителят имаше, Той въобще беше в движенията си изискан. А друг път например, някога ги играе в Паневритмията, но е зает с нещо. Отвън личеше вече че не ги играе, както ни ги е показвал, защото аз виждах това, зает е Учителят с нещо. Или както Ви казах, когато не можеше да си вдигне ръката когато Го биха, ей такива неща. Но много пъти съм виждала че е зает Учителят. И затуй онзи брат, който искал от портретите да ме кара да учим Паневритмия, да извинява. Да извинява.

В.К.: После „Слънчеви лъчи"?

Е.А.: „Слънчеви лъчи" ги даде 1942 год.

В.К.: Къде ги дава?

Е.А.: На Изгрева и то вечер на лампа. След работа като дойдат всичките на поляната и пуснат голямата лампа, Там имаше една голяма лампа от 2000 свещи. Светнат на поляната и там ги играехме, да. И там ги научихме. Музиката е Негова. На всички упражнения музиката е на Учителя. Само там една разработка има на „Колко съм доволен", този Ангел Янушев е направил една разработка, но ние не всякога нея я играехме и пеехме. Разработка, все пак Учителят го одобри. То се напечати в това. Защо приятелите така се отнасят пренебрежително към нея, не зная. То и с Кирил Икономов на „Аз мога да любя". Има го в това напечатано, нещо което никога не го пяхме. Сега, казаха че била Кирилова разработка, но нашите приятели бяха ревниви и искаха само от Учителя. Не знам защо така.

В.К.: Как се написа текста? Чух че Учителят казал на Олга Славчева да напише текст.

Е.А.: Повече нищо не знам, но аз веднъж присъствах, когато Олга Славчева и Георги Радев и Учителя известно време беше. Думите на Олга те ги пееха двамата и където не падаше логическото ударение с музикалното, гледаха как могат да го направят, за да съвпаднат двете ударения. Защото по-хубаво е, по-ясно е когато двете ударения съвпадат. Да не бъде Бога, на Бога да бъде, нали, щото някога може така да дойде. Ако втората нота е по-висока и доста време работиха и после вече ги дадоха и така се напечатиха.

В.К.: Сега кои са на Олга Славчева и кои са на Учителя?

Е.А.: На Учителя са само три „Аум", „Изгрява слънцето" и „Мисли" и думи и текст от Учителя. „Мисли" е упражнение, песен която Учителят е дал в Младежкия клас. Но Учителят много малко е дал в Младежкия клас, но „Мисли" е дадена в Младежкия клас и още една песен тогава даде.

В.К.: А цялостна Паневритмията вече 1942 год. ти я знаеше?

Е.А.: Да, завършено се играеше. Оркестърът беше от доброволни музиканти. Тези, които знаят да свирят. Всеки който знае да свири можеше да дойде и да свири. Ако свири фалшиво, те помежду си спореха за това. Ние отвън не се интересувахме. Например с Гита Стратева беше един проблем така, щото тя с китарата си свиреше иначе много силно желание има да работи, но те не бяха съгласни, че не спазвала ритъма, че не знам какво, та имаха някакви спорове, но да Ви кажа правото там дето е имало спор съм бягала от него, не съм се интересувала. Щото спорът си е спор, той показва само нашата неразумност, нищо друго, или пък амбицията на някого. Най-често като свърши Паневритмията отивахме целувахме ръка на Учителя. Защото Учителят престана да ни дава да Му целуваме ръка в салона и тогава, щото иначе след беседа целия салон почти се изрежда да Му целува ръка. Е то беше израз на нашата благодарност, нали така. Но някак стана като ритуал. И Учителят един път вдигна ръка така помня на Изгрева беше, вдигна ръката и поздравява и се смее и така излезе. Другият път пак така и вече никой не посмя да Му целува ръка след беседа. Отиваха горе да Му целуват ръка, по двора ще Му целунат ръка, ще Го срещнат, но след беседа не им даваше. На Паневритмия, нямаше как, почти винаги ни е давал да я целуваме, тука на поляната.

В.К.: Сега тука виждаме една снимка. Тука е Ярмила.

Е.А.: Ярмила е, да.

В.К.: Тука и Мария Тодорова при изучаването на Паневритмията?

Е.А.: Ама те имаха за всичките упражнения снимки.

В.К.: Само тези две снимки имам, другите ги няма. Той Васко Искренов ги е затрил.

Е.А.: Не, не, тя може Мария да ги е взела, я някъде да ги е прибрала.

В.К.: Как седи въпросът сега? Те в различни положения работят и заснемат. Ти си ми разказвала някои неща.

Е.А.: Аз повдигнах въпроса за Паневритмията.

В.К.: Това е след заминаването на Учителя.

Е.А.: Да, след заминаването. Че не се играе точно, не се играе правилно. Аз това казах, защото смятам че Паневритмията я проучих и като смятам че съм я проучила, може да не съм я изпълнила съвършено, но имах желание да го направя. И тогава събрах 5-6 души: Мария Тодорова, Ярмила, Катя Грива, а това са стълбовете и при Нана, тя имаше по-голяма къща, Бубата, на Славчо дъщерята, тя беше цигуларят и още някой имаше, но не мога други да ти кажа. Почнахме едно по едно да проучваме движенията. С Ярмила и Ярмила ги играеше малко балетно. И аз съм прям човек и го казвам на Ярмила, защото тя е балерина, естествено че така ще ги играе. Но после тя ги играеше много хубаво, когато така се вживя в упражненията и така ние ги направихме запис, направихме препис.

В.К.: Какъв запис? Точно текстуално?

Е.А.: Не, направихме обясненията. И обясненията и ги заснехме на снимки.

В.К.: Това е част от тази поредица снимки които ги нямам. Имам само две. Значи това е цялата поредица, тя е на Васко Искренов.

Е.А.: Те я задържаха. Даже те ги криеха от мене, мислеха че аз ще искам да ставам фотомодел, да ме правят на снимка. Пък аз нямам намерение. Не, знаеш ли. Аз им се чудех. Тя го криеше от мене, аз случайно го видях, че е направила на цялата Паневритмия на двете, да играят Ярмила и Мария Тодорова.

В.К.: Тя ми каза, че е направено, нали? Текста е при вас, така ли? Това с текста какво стана?

Е.А.: Тоя текст е при мен. Но държа ли го? Като хората го взимат и не ми го връщат. Сега съм взела текста, който е копие от този който е при Георги Георгиев, дето е мой близък, с трите деца.

В.К.: Аха, Гошко.

Е.А.: Гошко, та той, неговият е при мене, защото искам, обещаха ми на ксерокс да ми направят две бройки. Две течения, абсолютно както са там, без никаква промяна.

В.К.: Както Вие сте го описали.

Е.А.: Да, както аз съм го писала. Щото аз искам това да го дам да се запази.

В.К.: Значи така стои въпроса с тези неща.