68. БАЛТОВА МЕ НАКАЗВА

[Iskri4ka]

68. БАЛТОВА МЕ НАКАЗВА

Вергилий Кръстев: Ще ми разкажете ли за наказанието Ви от Балтова?

Елена Андреева: Това се отнася за онази екскурзия, която направихме с Неделчо Попов, с хората от неговата печатница до язовира и след това отидохме до Мусала. Накрая се върнахме на Изгрева.

В.К.: И така Балтова седи и чака скръстила ръце.

Е.А.: И като ни видя, аз вече разбрах. Туй което така от нея почувствах, аз разбрах че тя е много недоволна, че аз съм отишла на екскурзията, може би тя е искала да отиде. Но тази екскурзия беше мъчна за нея. Тя беше много по-възрастна, даже аз едвам се изкачих, а за нея това би било много трудно. То беше един дълъг, много дълъг път, от язовира пеш до Мусала. По тоя хребет така нагоре. И сега какво е било, разбрах го, тя така доста време ме гледаше накриво, както казваме с бялото на окото. Но после нещо ми се случи, когато мен ме нападна руснака, нали го разказах тоя случай. Аз си бях в стаята, четях нещо, дойде един руснак до прозореца ми, един руски войник и ми каза: „Знаете где руский полк?" Аз казвам: „Не зная". И той така ме изгледа, изгледа стаята и се отдалечи. И като се отдалечи аз си седнах и продължих да чета и около пет минути след това отвори се врата. Даже аз в последния момент помислих, че брат Ради идва за обед, защото беше предиобедно време. Кога гледам руснака вътре. Аз се уплаших, но веднага скочих на крака и така твърде строго го попитах: „Какво искате?" И пак той ми зададе същият въпрос. Аз казвам: „Не зная. Казах Ви че не зная". А той казва: „ А Ваш отец знае!" Аз разбрах, че той трябва да е видял че брат Ради идва при мене и за него помислих: „Да, той знае, елате да ви заведа". Но когато аз се помъчих да хвана дръжката на вратата, той ме хвана за двете ръце и почнахме да се бориме, насам, натам, даже бяхме изместили гардероба. И след това на един от тези миндери, той ме събори и аз се бях свила на топка и така да го отблъсквам от себе си. Той нищо не правеше само се борехме. Нищо и в това време си викам: Кой ще ми помогне? Паша не беше вкъщи, беше излязла в града и аз казвам, само Учителя. И колкото ми глас държи извиках: „Учителю". След това още един път извиках „Учителю". Пак колкото ми глас държи. В това време моментално той ме пусна и избяга през вратата, излезе през антренцето и аз вървя по него, излезе вънка на двора и веднага отиде в гората, щото аз излязох до гората беше барачката и се провря през тела и така отиде в гората. След това така когато аз много съм се молила, защо ми се случи това, как може така да ми се случи, где е причината. Да Ви кажа, отговорът вътре беше „Той бе пратен". Сега, аз мислех че може Антов да го е пратил, щото той ме мразеше и доста вече имахме помежду си така изявена омраза към него, към мене от негова страна. Може ли това да е..., но аз не знаех кой го е пратил, но ще кажа което чух: Балтова е казала на брат Ради, брат Ради ми го каза и Люба Славянска. И тя каза, че на нея го казала, че тя е повикала един черен дух да влезе в руснака и да ме нападне. Сега, това е което личи, за което Учителя ми каза: „Не предизвиквайте лошите чувства на Балтова!" Сега Той затова може би ме е предупредил, щото имало е някаква опасност. Аз не знаех, че Балтова това може да го прави, или че би си позволила даже ако може. Даже, ако може не допущах, че може да си позволи такова нещо. 

И още един случай имам с нея: Беше един много хубав слънчев ден, аз говорех на поляната с Учителя. Никой нямаше на поляната, по едно време тя се приближи, погледна ме така малко строго, искаше да каже: „Остави ме, аз искам да говоря с Учителя". Добре, това беше разбираш, мълчалив разговор, аз си казах, аз не съм си довършила разговора и ще чакам, щом ти толкова бързаш. И нали, аз ще почакам докато ти си свършиш разговора. И не се даже отдалечих. Също Ви казвам както беше. Правилно ли е не тълкувам, дали е правилно или неправилно. И тя почна. Говори, говори, говори на Учителя. Той я слуша, отговаря й, но когато тя се отдалечи, аз казах: „Учителю като лъже сега, не съзнава ли?" Аз не го попитах лъже ли. Аз бях сто на сто убедена, че лъже. Щото иначе как ще се осмеля такова нещо да кажа на Учителя. И Той ми каза: „Тя си вярва". Тя си вярва, това беше отговорът, да. Защото за мене беше проблем така, когато съм виждала някой да изопачава някои работи, нали. И тя така както предаваше, и после, Мир и светлина на душата й, тя говореше едни неща, и на мене го каза това, но това не е вярно, това даже в света са го казали, когато бил процеса. Че тя някъде ходила, пак при един случай бях при Учителя и тя нещо беше купила на Учителя, не знам какво беше и Той ми каза: „Е, ходи да проси от хората, пък после Учителят имал нужда от това и това". И после Му носи нещата. Той ми го е казал пак така.

В.К.: Тя отива да проси и след това отива да носи на Учителя?

Е.А.: На Учителя, да. Така Го каза Той, в този смисъл, че Учителят имал нужда от това и т.н. хора да речем на които е помогнал, които се чувстват задължени, имат пари, нищо не струва да купят.

В.К.: Тя ги носи тези неща от свое име на Учителя.

Е.А.: Е сега сигурно, но дали казваше това не зная. Не зная дали казваше това, щото не съм присъствала. Но знам че тя донесе едно легло и Той не легна на него. То си остана така там някъде на тавана. И много неща така е правила. И така, един път тя това на мен го разказва след заминаването на Учителя. Брат, аз не й повярвах. И в това има и нечистота, което ми разказа. Тя някъде ходила и пари събирала. За какво и защо не я питах. И си ги турила в пазвата и Учителят ги вадел от пазвата й парите. В това има нечистота.

В.К.: Това не е вярно.

Е.А.: Не е вярно разбира се. Не е вярно, ама виждате ли защо съм казала на Учителя, защо аз вярвам че не е вярно. Защото имах този случай. Тя казва сега, щото тя живее с въображение. И като си въобрази нещо, като си го мисли, мисли, мисли че вече е станало. Абсолютно не е вярно. И тя го казала на друга една, на жената на Бертоли и мисля че тя в съда го е казала, жената на Бертоли. Сега, искам да Ви кажа. Ето, виждате ли как идваха клюките по отношение на Учителя. И това, понеже Той имаше абсолютна чистота в това отношение, Той никак не се смущаваше, защото казваше: „Истината няма нужда от защита. Истината не се доказва. Истината човек сам трябва да я преживее. Тя да влезе в него Истината". И затова например когато съм я виждала как така се подрусва край Него, той малко ще се поотдалечи така. Аз Ви казвам, защото съм наблюдавала тези работи и не ми е харесвало. И ще се поотдалечи малко, тя пак ще се приближи. 

После, когато постеше. Учителят е на Изгрева горе. Беше 1926 год. Тя някакъв пост е карала. В пост ли е била, щяла ли да пости, подробности не знам и отива в стаята на Учителя. И казва: „Учителю, аз ще остана тука при Вас тази вечер". Той рекъл: „Остани!" Той си взима бастуна и шапката и слиза в града и я оставя в стаята. Сега, казвам ги тези неща брат, за светлина. Ето как Учителят реагираше. Не я оскърбява, не й казва нищо на нея, че ти нечисто мислиш и т.н. нищо не й казва. Но Той си взема шапката и Той излиза. Виждате ли, каква обхода силна, без да оскърби душата, без да оскърби даже онуй сърцето на човека. Но Той напуска. Сега това е, някога човек и друг да го направи ако се сети, но няма това знание и тази светлина да постъпи така, друг. И затуй може би така ще вземе в спор да влезе с нея. Та в туй отношение Учителят имаше много съвършена чистота Ви казвам. Знаете ли, когато сме Му услужвали така някога нали в планината, да речем след като закуси, или след като е напекло едно слънце и сме станали в два часа, всеки вече му се додремва, да речем към десет часа така като го напекло слънцето и ние предложим на Учителя: „Учителю, бихте ли си починали малко". И вземем дрешки, които носим, щото е топло, постелем Му наши дрешки, направим нещо възглавничка пак и Той си легне на слънцето и полежи. Ама все едно че едно детенце си взел, мъничко на 4-5 години, как децата си лягат и как би си легнало и как би заспало. Абсолютно по същия начин заспиваше. Аз нямам други начини и средства да изразя това. Това съм го чувствала, щото и аз съм Му постилала и други сестри са Му постилали. Щото не всякога братята се сещаха. Ние сестрите по се сещахме. Сега ние предлагаме една малка услуга, нали да Му услужим. Той си носеше винаги един шал, на екскурзия, на който го слагахме, на камък или какво да седне. И така, но абсолютно чисто нещо имаше в това отношение Учителят. Като отиваме на планината например, Учителят някога казваше: „Стоплете един чайник вода да си умия краката". Щото гуменки, запарват се лятно време краката Му. И сега, много пъти Савка Му е носила и аз съм Му сипвала и други сестри са Му сипвали вода. Като казвам за нас, ние понеже по-често бяхме край Него и Му услужвахме. Но и другите са Му услужвали. Всеки, който е пожелавал ний не сме му забранявали. И аз съм приготвила чайника, опитала съм водата, дали е достатъчно топла, да не пари. Но тогава Той си събува обущата, чорапите, слагаме Му едно камъче и си слага краката и аз поливам да речем и Той се мие, но този път аз рекох: „Учителю, ще позволите ли да Ви умия краката?" „Може", каза и си остави краката. И аз полях на единия крак, понеже съм Го виждала и друг път как се мие, между пръстите така си бъркаше с пръст, полях така, полях и другия, след това всичката вода Му полях, избърсах Му краката, защото кърпа имаше, Той си се обу и това. Ама по същия начин, разбирате ли, във всичкото това имаше да Ви кажа не само баща, не само брат, още по-хубаво нещо, как да го изразя?

В.К.: При Учителя външната чистота съответства на вътрешната.

Е.А.: Разбирате, казвам Ви. Такова нещо съм видяла, нали съм била и с други хора. Не съм го видяла у другите това. Тая чистота, която е Негова, беше неповторима и отвън и отвътре. Свидетел съм.