Jump to content

71. АНАСТАСИЯ ЯНАКИЕВА


Recommended Posts

71. АНАСТАСИЯ ЯНАКИЕВА

Сестра Анастасия Янакиева беше кротка жена. Знаете ли че беше хубава жена, височка така, от тези жени юпитериянки, с чувство на достойнство, но кротка, мила, внимателна. И тя, дали преди да срещне Учителя или след, кога е не знам мъжът й заболял, получава удар, парализира се и тя 15 години го гледа в легло, а 15 години това не е малко. Вижте какво изпитание е минала. И когато той си заминава, дали тя още преди това се е запознала с Учителя не зная, но след като той си отива тя вече е свободна, няма деца, има една къща там мъничка и нейната къща е отворена за всички братя и сестри. И докато Учителя живееше на ул."Опълченска" 66, откато тя се запознава с Него, нейния дом е братски дом. Тя приема гости, посреща, изпраща. Студенти, няма къде да спят - при Янакиева, гости от провинцията къде няма - при Янакиева, разбирате ли, тя отвори и сърцето и дома си. Щото друго е, ти да си живееш самичък, да ти е удобно, друго е да посрещаш всичките хора. И тя какво има с някакви малки наеми е живяла. Скромничко, но тя цял живот живя скромничко. Но беше добра майсторка за готвене, умееше хубаво да готви и от нищо и никакво ще направи нещо много хубаво. Аз помня, веднъж на Изгрева вече когато живеехме, тя беше направила такива кюфтета от лапад, така за стотинки се даваше връзката. Много вкусно нещо беше направила и не беше сложила яйца. Не знам как го беше направила, но прекрасни и хубави. Та в това отношение тя беше от тия сестри. Много симпатична и когато отвориха столът на ул. „Опълченска" 66 тя беше готвачката. Тя готвеше на братята и сестрите. Когато отидохме на Изгрева, чула съм, че тя е дала една голяма сума на Учителя, като прави нещо за всички и за нея да има една стая. Щото нали чухте че Учителя имал план, да направи така, но след като не купиха местата, които Той казал, след като парцелите ги направиха по двеста метра на човек и този план не се реализира, но тя си живееше в една, къщичката на пловдивчани, една скромна стаичка и много скромно си живееше там. Тя сигурно от наемите се е поддържала, защото нямаше от какво друго да се поддържа. А може би и Учителят й е помагал, защото тя като дойде на Изгрева, почна да се грижи за градината на Изгрева. Тя най-напред посади една лехичка пред долната стая на Учителя, пък хайде и другата лехичка насади други цветя. И така тя насади цветята навсякъде на Изгрева и Изгревът беше градина, и всеки който идваше казваше: „Раят е при вас". А този рай беше продукт на нейните ръце и нейния труд. Скромничко, тя се грижеше за братските стаи. Там докато живееше при пловдивчаните, там братята живееха. А пък когато отиде да живее в това дето впоследствие беше книговезница, там тя живееше, бяха сестрински стаи и тя живееше на едно легло при другите. Значи, тя всякога приема гости, грижеше се за прането, за чистотата. Щото не всякога гостите се грижеха, когато чисто заварят да оставят пак така чисто. Учителят в 1922 год. когато каза: „Грижете се във всеки град да има стаи за гости. Но всеки, който ходи да си носи чаршафи". Сега хората не всякога могат да носят чаршафи, защото внезапно тръгнал и после то е задължение такова, оказа се че не е удобно за всички да го правят и не го правеха. И когато наприготвихме стаите вече имаше повече стаи. Ние имахме, на Изгрева бяхме приготвили доста стаи за братски и бяха хубаво поддържани чисти и ги перяха чаршафите, сестрите ги перяха. И тя беше една от тях, която се грижеше, но най-хубавата й работа беше това, грижата й за цветята. Знаете ли колко простота и чистота имаше около нея. Ще ви кажа още един случай с нея: Един ден тя седи така, седнала на едно столче, защото се уморяваше, нали и скубеше тревичките между цветята. Премести си столчето, пак скуби и така една част, друга част. И Учителя вижда че тя става и си взела столчето. „Къде отиваш каза сестра?" „Отивам на молитвено събрание". „Ами като чистиш тука тревите, това не е ли молитва?" И повече нищо не знам. По този начин Учителят с тези думи и нас учеше всичките де, значи когато вършиш една работа, която е полезна за всички и то е молитва. Щото тя разкрасяваше Изгрева. Тя правеше Изгрева красив и хубав, а с това помагаше и служеше. Но беше кротка женица, не беше кавгаджия, никога няма да оскърби човека. Та това за сестра Янакиева казвам. Служенето при нея бе молитва за душата й.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...