81. ИЗБОРЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО

[Iskri4ka]

81. ИЗБОРЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО

Елена Андреева: Мога да ви разкажа един пример за една сестра. Тази сестра е била учителка, оженила се пак за учител, мъжът й впоследствие става инспектор, живеят в София, имат двама сина. Когато бил инспектор някой му казал: „Ти защо позволяваш на жена си да ходи при Дънов?" Той бил вътрешно широк човек, обичал жена си. Тя е била много мила към него, не са имали никога разпри и не му е дошло дори на ум да я възпира. Но под общественото влияние връща се вкъщи и й казва: „Олимпия, от днеска повече няма да ходиш вече при Дънов!" Тя нищо не му отговорила, но на другия ден му казва: „Виж какво, аз цял живот съм ти работила вярно и предано, живяли сме хубаво, ти сега ми забраняваш да посещавам г-н Дънов, но аз ти казвам, че аз тебе ще оставя, ако ти ми забраниш, но при него няма да престана да ходя!" Тя е жена възрастна, няма нищо пред очи. Нито пенсия, нито работа, разбирате ли? Има двама сина и тя ще остави и мъжа, и семейството си, които обича. Не, тя не беше фанатичка. Тя не беше екзалтирана. Тя беше много трезва жена. Но когато трябва да избира пред семейството и пред Бога, тя избрала Божественото. Това е един пример, приятелите не го знаят това, а и аз го научих малко по-късно. Това е, да се види всяка една душа в дадени моменти, когато има да реши една задача, как хубаво я решава. И мъжът й повече не й споменал и тя остана да си живее с него до края на живота си, защото тя е била добра домакиня, добра съпруга, добра майка, защо ще се разделя с нея? Сега че тя един път или два в седмицата по два часа отделяла с нещо да си нахрани душата, та това ли трябва да й се отнеме? Затуй, такива красиви прояви почти всички приятели имат, но ние не ги знаем защото, после кой ще го разкаже това така, то на близки, на приятели може да се разкаже.

Мен ми хареса този случай, ако знаете колко скромна женица беше тя. Дето казват, муха не може да убие, такова кротичко същество беше, но виждате ли как се изправя и отговаря на мъжът си. Но това вече е засегнало душата й. То е засегнало това, което й носи радост, светлина, подтик в живота, пълнота в живота. Ние всички сме получавали от Учителя на събранията, на беседите именно това и затуй тъй ходихме. Ние може би не можехме да направим всичко, на което ни учеше, но ние имахме огън, ние желаехме да слушаме Учителя, ненаситни бяхме да Го слушаме. И затуй хората, които идваха отвън се чудеха. Те не Го разбираха, щото, който не разбира това Слово е този, който не разбира огънят, който гори у човека. Естествено ще му бъде неприятно и ще говори против. Този човек не знае, че Словото е Бог и че То е огън всепояждащ що гори у него. Изгаря старото, но гради Новото у човека.

Вергилий Кръстев: Искам да ми разкажете няколко други случаи.

Е.А.: Сега, точно така го знам. Учителят отива на разпит. Говорят, разпитват го, но...

В.К.: Това в полицията на „Леге" ли е било?

Е.А.: Ул. „Леге", ъгъла.

В.К.: Там е било полицията на времето.

Е.А.: Полицията беше там, да.

В.К.: И те Го викат официално, с покана?

Е.А.: Официално, да. И следователят задава въпроси.

В.К.: Сигурно е имало някакво оплакване срещу Учителя.

Е.А.: Сигурно срещу Учителя, да. Виж да ти кажа, може би има повече от 20 такива викания на разпит. Учителят много пъти е викан на разпит. Щото много свещениците ръчкаха. Свещениците бяха безобразни в това отношение. Те като че ли в очите им бъркаше.

В.К.: И сега по-нататък разговора между Него и следователя?

Е.А.: Е, аз не мога да кажа.

В.К.: Изявлението на Учителя.

Е.А.: „Че, ако тропна с крак, земята ще се разтърси". Какво казва: „Плашиш ли ме?" И тогава той Го арестува и се чува, че които били с Него, че Учителя е арестуван и тогава се разтичаха пак така хора, които имат така повече връзки и Учителят си отива преди да дойдат приятелите да Го освободят, да. Сам се освобождава, по невидим път си прехвърля тялото от килията на ул. „Опълченска" 66. Намират го, че си пие спокойно чая.

В.К.: Сега, ти си ми казвала, че Учителят го предупредил оня да си промени следователя отношението.

Е.А.: Да.

В.К.: Какво казал на следователя?

Е.А.: На следователя му казал, че до една година ще си замине. И той си заминава. Ама става по съвсем други причини. Не могат да обвинят Учителя в нищо. Така става, че не могат да обвинят Учителя, че нарочно е пратил хора или нещо такова. И да ти кажа, това е Учителят, хубавото на Учителя, че Той никъде не можеш да Го обвиниш в туй, което го е казал. Ами сега толкоз знам...

Учителят пътува във влака, не знам откъде, във влака пътува и една жена Го пита: „Ти от къде си?" „Ами от София съм казва". „Ама от къде си" „Ами аз съм от Слънцето". Сега тази жена се смутила може би защото кой човек може да каже, че е от Слънцето?

В.К.: Той си казва истината.

Е.А.: Той казва, че е от Слънцето. Ама Той е от Слънцето.

Е.А.: Една сестра, която много скромничка беше, тя е била учителка.

В.К.: Как се казваше, спомняш ли си?

Е.А.: Олимпия й е името. Ама презимето как беше не помня, за фамилното име не се сещам. Този го знае, брат Пеню.

В.К.: Както и да е.

Е.А.: И тя много хубавичко се разбира с мъжът си, тя има двама синове и една дъщеря или обратно, нещо за родовете не ги помня, и живели си хубаво. Пък мъжът й бил инспектор по училищата. И като бил в някаква инспекция казват му: „Абе защо пускаш жена си при еди - кой си?" Ама лошо се произнася за Учителя. Сега той засегнат от това като си отива вкъщи казва: „Олимпия, нищо не съм ти казал досега, ама сега ти казвам, няма да ходиш там при Дънов!". Тя нищо не му казала, но на другия ден или след някой ден тя му казва: „Виж, ти ми каза, че не искаш да ходя при Учителя, но аз не мога да се откажа от Учителя, не мога да не ходя при Учителя. Затова щом не искаш, аз ще ви напусна, ще се отделя, пък ще видя как ще живея". Но после се разбира, че той не може жена си затуй нещо да я изгони, нали.

В.К.: Няма кой да му гледа дома, да се грижи за децата му, няма кой?

Е.А.: Ами разбира се и после тя с нещо не е виновна. Тя сега че има тия идеи - има, ама сега че той не може да бъде широк и да я разбере, то е пък негова слабост.

В.К.: Значи този пример приключва.

Е.А.: Да.

В.К.: Примирява се.

Е.А.: Ами ще не ще. Е тя се налага вече, тука тя решава. Тя няма никаква издръжка, защото домакиня е била. Тя е била учителка. Ако беше учителствала щеше да си има пенсия. Ама тя няма, защото е била домакиня, гледала е дом и деца.