Jump to content

„ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!"


Recommended Posts

„ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!"

 

Една сутрин, малко закъсняла, подтичвах по шосето към Изгрева. Музиката на Паневритмията вече се разнасяше откъм гората. Забързана, минах покрай салона и отдалече търсех с очи да намеря някой играещ без партньор, за да се включа в кръга. Но погледът ми попадна върху Учителя, който този път не играеше, а застанал настрана, наблюдаваше играещите братя и сестри. Поздравих го, за момент спрях до него и смутена заради закъснението си, му казах :

 

- Каква прекрасна музика и какви красиви движения сте ни дали, Учителю!

 

А той ме запита:

 

- Харесват ли ти упражненията ?

 

- Много са хубави, Учителю!

 

- Да, но не всички ги играят добре - рече Той.

 

- Наистина, Учителю, всеки играе както ги знае. Може би ще трябва движенията да се опишат - отвърнах аз.

 

- Ти можеш ли да свършиш тази работа ?

 

Сякаш очаквах този въпрос и казах : „Ще опитам, Учителю." А сърцето ми заби силно. Неописуема радост и вдъхновение ме обвземаха, щях да литна.

 

Стоях мълчалива до Него, но вече горях от нетърпение и ентусиазъм. Мислех си дори, че е било определено да закъснея, да мина покрай Учителя и той да ми възложи да опиша Паневритмията.

 

Без да споделям с никого за случилото се, реших да се захвана да описвам движенията. Всеки път, когато Учителя играеше в центъра на кръга, сядах прикрита в някой храст, наблюдавах и записвах движенията, които Той правеше. Намерила си бях добър наблюдателен пункт, откъдето виждах добре Учителя, без да привличам вниманието на другите.

 

След това ги обработих, написах ги на пишуща машина и ги занесох на Учителя. По израза на лицето му разбах, че е доволен. Пое ги в ръце, разлисти ги и после каза :

 

- Иди при брат Боян Боев, проверете движенията заедно с музиката.

 

Срещнах се с брат Боев и заедно започнахме да проверяваме описанията на движенията. Събирахме се неколкократно: един брат свиреше на цигулка музиката на всяко движение; ние ги изпълнявахме и правехме известни уточнения и поправки. Като завършихме редакцията окончателно, брат Боев каза, че ще ги даде за препис и ще ги предаде на Учителя.

 

Минаха няколко месеца, близо година. Една надвечер минавах край салона. От приемната на Учителя излизаха посетители и той ги съпровождаше. Поздравих го, Той приближи към мене и забелязах, че държи една светлосиня книга, голям формат. Приближи до мене, подаде ми книгата и каза :

 

„За Бога така се работи!" и наблегна върху думата „така".

 

Беше току-що излязлата от печат „Паневритмия" с описанията на движенията и музиката към тях.'

 

Изпитах неописуема радост. Пространството около Учителя бе наситено с една особена светлина. Преживях думите „За Бога така се работи" като едно благословение от него. Никога до този момент не бях изпитвала подобно усещане на радост и благодарност за това благословение. Благодарих на Учителя, отдалечих се и не преставах вътрешно да си повтарям : „За Бога така се работи!"

 

От моя гледна точка, не бях свършила голяма работа, но разбрах един основен закон: За Бога даром се работи и даром се получава. От този момент нататък много неща в моя сложен и труден живот по онова време, започнаха да се оправят. Оценката, която получих от Учителя, освен благословение стана ръководна светлина за целия ми живот.

 

1 Става въпрос за изданието на Паневритмията от 1938 година.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...