Jump to content

ЕЛЕГАНТНАТА МАСИЧКА


Recommended Posts

ЕЛЕГАНТНАТА МАСИЧКА

 

Вървях по шосето към Изгрева. Снегът скърцаше под обувките ми, но не чувствах студ. С радост носех масичката през рамо, а двете стъкла крепех с ръце. Шосето беше безлюдно - късна вечер. Само Луната усмихната ме гледаше през върховете на високите елхи и борове, и сякаш споделяше радостта ми.

 

Носех масичка за Учителя - модерна, елегантна масичка. Смятах, че ще му бъде по-удобно да се храни на нея. А под неговата масичка винаги имаше кесии с плодове и бях забелязала, че седи неудобно пред нея. И като събрах достатъчно пари да си поръчам едно писалище, поръчах и масичка за него, лъскава и елегантна.

 

Като стигнах Изгрева, скрих се в лещака точно срещу салона; страхувах се да не ме види някой. Горе стаята на Учителя светеше, а също и лампата на стълбата. Събрах целия си кураж, тичешком прекосих двора и нагоре по стълбите, почуках на вратата му. Учителя я открехна и погледна.

 

- Извинете, Учителю, че толкова късно Ви безпокоя. Нося Ви една масичка.

 

Усмихнат, Учителя отвори цялата врата и ме покани в антрето. Там нагласих двете стъкла и показах, как може да се вози масичката. Радвах се, че ще го зарадвам и му обясних как ще му бъде по-удобно да се храни на нея, вместо на неговата.

 

Учителя спокойно прие моята радост и нежно ми каза:

 

- Благодаря ти много за подаръка. Тази масичка наистина е много хубава и ще бъде най-добре да се сервира на гостите с нея. И за болни тя е също много удобна.

 

Не си спомням другите подробности, но двамата с Учителя свалихме масичката долу, в стаята за гости. Поставихме я зад един параван.

 

- Тук ще стои, на почетно място, за гости - каза той.

 

Аз останах неприятно изненадана и си казах на ума: „Ако знаех, че Учителя няма да се храни на нея, щях да я задържа за себе си". Но не казах нищо и излязохме от приемната. Извиних се още веднъж, че го безпокоих в такъв късен час, но не желаех да ме види никой. Целунах му ръка и си тръгнах.

 

Веднъж Учителя ме почерпи с плодове на същата масичка. Чух и други да казват, че Учителя ги черпел на една много елегантна масичка.

 

Минаха години. Учителя премина отвъд. Съветът на братството избра брат М.И. да се грижи за притежанията на Учителя и братското имущество. Той беше много честен и грижлив човек. Бях близка със семейството му и случваше се да ме поканят някога, да му помогна в проветряването и чистенето на вещите.

 

Веднъж, когато бършехме прах в приемната и аз самата чистех елегантната масичка, мисълта „Ако знаех, че Учителя не ще се храни на нея, щях да я задържа за себе си" отново мина през ума ми.

 

След няколко минути брат М.И. каза:

 

- Вземи тази масичка и се храни на нея.

 

Смутена му обясних, че аз съм я подарила на Учителя.

 

- Нищо, вземи си масичката, - настояваше необичайно брат

 

М.И.

 

Той не разрешаваше никому дори да се допре до вещите на Учителя.

 

- Вземи я! Тази вечер ще я занеса в къщи и ти ще си я вземеш оттам - продължи той да настоява и аз почувствах, сякаш сам Учителя ми говореше чрез устата му.

 

Без повече обяснения брат М.И. занесе масичката в дома си и една вечер аз я прибрах оттам.

 

Същата тази масичка е сега в моята стая. Над нея стои портретът на Учителя и ми говори за възможностите на мисълта на един Учител.

 

Аз разбирам, че и след своето заминаване от Земята, нашият Учител продължава да ни чува и да ни предава своите мисли. От нас се иска да се научим да чуваме и да прилагаме.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...