Jump to content

85. ДЯДО РАДИ


Recommended Posts

85. ДЯДО РАДИ

Вергилий Кръстев: Исках да Ви питам за дядо Ради, да продължим разговора. Той се грижи за Изгрева, за градината, всичко.

Елена Андреева: Да ти кажа някои неща за него тогава, малко повечко, искаш ли?

В.К.: Да.

Е.А.: Брат Ради е градинар и в Ямбол е бил градинар, и е работил тухли. Това му е бил занаята. Да ти кажа историята как се е оженил?

В.К.: Да, да, разкажи ми подробно.

Е.А.: То е много интересно.

В.К.: Няма кой да ми го разкаже.

Е.А.: Брат Ради е самотник, така младеж.

В.К.: Той е от Ямбол, така ли?

Е.А.: От Ямбол.

В.К.: Коя година е роден, не се знае?

Е.А.: Е-ах, не помня, не помня годината. Той живее в Ямбол, а пък е роден в друг град, сега излиза от ума ми града, не помня, не мога да ти кажа.

В.К.: По-нататък продължаваме за дядо Ради.

Е.А.: Брат Ради на края на двайстата си, на трийстата си година някъде идва на събор. Идва на събор, идва и на бивака, на езерата. И после като всички приятели, които идват остава известно време и се връща. Като се връща на Изгрева Учителя му казва: „Ти какво работиш?" пита го. „Ами градинар съм, Учителю". „Ами, ако искаш може и тука да останеш". Ама той не разбира какво значи, че Учителя го кани да остане на Изгрева. „Къде ще остана тук?" Учителят пак му казва същото: „Може казва да останеш тука, ако искаш". Той пак не разбира, къде да остане. А пък третата година като идва, той взел мотиката и отишъл на градината да работи. Като отишъл да работи, да копае Учителят отива при него и той го разпитал пак подробно и му казал: „Ако искаш остани". И той тогава се решава да пита: „Ама Учителю, при Теб искаш да остана да работя ли?" И той чак тогава разбира, че го кани Учителя за работа на Изгрева. И тогава той не се върна вече там. Нито в Ямбол, никъде не се върна.

В.К.: А той кога е бил оженен?

Е.А.: Той се оженил по-рано. В Братството като дойде. Той се оженил във времето когато беше това холерата -1912 год. Оженил се е значи по-рано, преди това, защото е имал 3-4 пъти деца, но са му умирали децата и останал така. Знаеш ли, че той сам погребал жена си, сам изкопал гроба й, сам всичко, защото холера имало и никой не смеел, пазили са се хората. И ходел честичко на гроба на жена си, почти всеки ден, но после го подхванали някои мъже да му казват: „Ти казват ходиш на гробищата заради младите булки, вдовиците". Разбира се, че той не е ходил за това, защото след това той не стъпва, като му казват тъй, той не стъпва на гроба. Той имаше характер, имаше принципи брат Ради в живота си, брат. Той имаше нещо така честно, почтено, прямо, недвусмислено, не да каже едно, пък да се разбира друго. Не такива неща нямаше. Той беше един правдив човек. Учителят го прецени и затова може би Той даде доверие на него, голямо доверие даде на Ради. Когато сме ходили на Рила Той ще каже: „Е, Ради, оставаш да пазиш Изгрева нали?" Когато бяха бомбардировките, като отидохме да се евакуираме пак на него Го остави целият Изгрев да гледа, да пази цялото имущество братско. В това отношение той беше предан и верен и Учителят го оцени, което е хубаво така. Той му даде доверие. На Изгрева се правеше зелето в каци. Тук имаха една грамадна каца, вътре цял човек влизаше и сестрите казали: „Учителю, нека да го правим сестрите, ние, защото Ради, така му се мръсни ръцете". „А-ах", казал Учителят, „Не му са мръсни ръцете. Те му са засечени от работата". И не даде да му вземат работата. Щото ако бяха я взели щеше да му стане криво, понеже той се грижеше за зелето, грижеше се. Ще купи зелките, ще ги насече, всичко сам правеше. Сега, при едно такова съзнателно отношение да му вземеш и една капка радост! Па и не е хуманно, не е човешко. В това отношение брат Ради беше много изискан човек, така много, затуй аз си го обичам много. И така карахме докато беше Учителят, брат Ради работеше в стола. Той купуваше зарзаватите. Правеше туршиите. През зимата носеше дърва, палеше печките в салона. Ставаше в 12 часа, ако не е заспал дотогава, ако да, ставаше в 12 часа, ще запали едната печка, ще запали и другата. После ще идва да наглежда дали горят, дали трябва да се тури дърва или въглища и така цяла зима той правеше тая работа, брат. Той служеше на Братството за всички и брат Ради беше пример затова. Никой не му помагаше. Никога не се е оплакал от нещо.

В.К.: Сега разкажете ми, слушал съм онази случка, че Учителят нали казал че той по прераждане е патриарх Ефтимий.

Е.А.: Не е патриарх Ефтимий бе.

В.К.: Така съм го чул, че по прераждане е патриарх Ефтимий. Какво знаеш за този случай?

Е.А.: Вижте, за този случай само това знам. Пред мене веднъж Учителят казва: „Ех казва, той някога ги е носил казва в ръкавите погачите като черковник, като служител църковен ги е носил тука хлябовете!" Но това другото аз не съм го чула пряко. Не мога да кажа това, което не съм чула. Това каза, че е носил хлябовете. Но той го ценеше като човек. Учителят имаше много, Учителят се отнасяше към него като с равен. Защото Той с всички се е отнасял хубаво.

В.К.: Искам пак да ни разкажете за дядо Ради. Как стои въпросът с този паметник?

Е.А.: Паметникът, виж какво, той не е негов паметник.

В.К.: Не, той е позирал.

Е.А.: Виж сега. Художникът, който е правил паметника е видял брат Ради на Изгрева. И понеже той, знаеш ли, че беше хубав мъж, висок, изправен.

В.К.: Висок беше?

Е.А.: Висок, по-висок от тебе.

В.К.: Аз съм 1.70 м., значи 1.80 м.?

Е.А.: Да, по-височек беше, изправен ходеше, много така стегнат.

В.К.: Значи художника е бил на Изгрева, видял го.

Е.А.: Да, видял го, харесал го. Пък и на лице не беше грозен. Ако си видял негов портрет, той е хубав човек и на портрета е хубав. И той му казал: „Ако искаш да ми позираш, искам да направя една скулптура". Той паметник ще прави. Той отива и пита Учителя. Виж какво послушание проявява той. Той не се съгласява, отива и пита Учителя. Пък Учителят му казал: „Защо ти е да ти слагат на камък образа", да. И той отказва на художника. Брат Ради е цял ден по градината. Той може да го гледа оттук, оттам, нали. Ако е за позиране, каквото му трябва, ще идва, ще го сверява. Той пак го е използвал без...

В.К.: Брат Ради да отиде тъй, да седне, да позира?

Е.А.: Без да позира, да, да, но го е използвал, защото прилича на брат Ради. Образът му е на брат Ради. Да, тъй че брат Ради си беше.

В.К.: След заминаването на Учителя той продължава да се грижи за градината?

Е.А.: След като Учителят си отиде, милият брат Ради, помня, че Учителя беше в понеделника, не беше добре вече, така дишаше по-тежичко и аз като излязох от стаята при Учителя, казвам: „Брат Ради, знаеш ли, че Учителят си отива?" „Няма Еленке, не, не се страхувай. Ще Му мине както мина по-рано". Сега, ама по-рано не беше промяна, а сега има промяна, да. И така брат Ради.

В.К.: Той се грижеше за.,.

Е.А.: Пак продължаваше си работата.

В.К.: След това Ръководството иска вече той да води сметки.

Е.А.: Виж сега, те искаха да води сметки, да отчита колко пари от черешите взел, колко пари от продукцията е взел, после бяха му направили забележка, че малко изкарвал. Но брат, защото той работеше. Той никога не се спираше. Това е така малко господарско. Да прощават и да извиняват братята, за които говоря, но малко господарски тон проявиха те. И брат Ради се попресили, заболя от бронхопневмония и аз го гледах цял месец, и в моята стая го взех. Защото в неговата стая беше невъзможно да го гледам. После втори път го взех. Но третият път не го взех, може би сбърках, ама.

В.К.: Бил е възрастен, минало време...

Е.А.: Ех, не, не, аз не жалех себе си, защото бях здрава и можех.

В.К.: Помагахте при изчислението на сметките, калкулациите?

Е.А.: Да, е, не беше човека образован, за да си прави сметките и после какво ми струва на мене, като ми даде материалите, да му направя сметката, за мене не беше нищо мъчно, защото те прости неща бяха. Е, така се сприятелихме ние, това ни беше пък приятелството и като го гледах и след това пак го гледах още един път, нали така сродих се с брат Ради. Аз имах чувство както към баща ми. Даже знаеш ли баща ми ми каза първото нещо. Аз казвам:„Татко бе, много ми е кривичко, че брат Ради ми носи въглища. Туй ми прави пък аз нищо не правя за него". Той ми вика: „Ами ти защо не го переш?"

В.К.: Баща ти?

Е.А.: Баща ми. И аз веднага почнах да го пера. И оттогава до края на живота му, да. Защото баща ми като ми каза така, аз се засрамих.

В.К.: Ами ти защо не го переш?

Е.А.: Ами защо не го переш, казва. Ами да, ами логично е това. Логично е. Защото здрав, прав човек, защо да не го пера. Нали то е друго ако съм немощна. Но когато човек може. Така брат Ради беше образец. Беше брат Ради въпреки че много хора не го виждаха. Той чистеше комините на всичките, на целия Изгрев. Сега те казват, били му мръсни ръцете. Ами той цял ден с кюмур през зимата работеше. Палеше печката в кухнята, палеше в столовата, палеше и в салона когато имахме сутрин класовете. Ами това е, само този труд даже му стигаше. Вън от другите работи, които ги вършеше. Дето ходеше да купува, да пазарува.

В.К.: Сега искам да ми разкажете оня случай, че веднъж или два пъти Учителят си е забравял ключа и е карал дядо Ради да сложи стълбата, да се качи и т.н.

Е.А.: Да. Няколко пъти се случи това. Ех, Той ще потърси. Учителят като си забрави ключа, ще потърси някого. Потърси веднъж един брат имахме, името му забравих сега, той се качваше. Ама стълбата беше висока, нали знаеш това и беше някак така височко, и височка, и понеже объл е балкона, не е сигурно много така, може да се клати. Но братята се качваха.

В.К.: Сега как? Тя отвътре ли се заключваше вратата, или?

Е.А.: Не, ключа, секретен ключ имаше стаята Му. И секретния ключ Той го забравяше в джоба на другите палта.

В.К.: И Той затвори вратата и...

Е.А.: Механически се затваряше, да, затова. Даже един път и аз.

В.К.: И Вие се качихте.

Е.А.: Не, понеже нямаше никой от братята, Учителят сметна че съм достойна да се кача на стълбата, ама Учителя ми държи стълбата. Е, като ми държи Учителя стълбата ще се страхувам ли да се кача? Дума да не става. И аз се качих, прескочих, но можех брат, можех, тогава бях здраво момиче. И сега съм здрава, ама чукната съм малко в краката.

В.К.: Понеже чувах, разни приятели разправяха Учителят минава през стената, обаче като почнаха да ми разказват тези случаи за ключа!

Е.А.: Глупости. Вижте да Ви кажа, Учителят не беше такъв, от тези, които правят фокуси. Не беше фокусник Учителя. Учителят беше едно разумно същество, което беше дошло да ни покаже пътя за един нов живот. Това беше Учителят. Той не беше нито плямпало, нито хайде де. Иска им се чудеса, за да повярват в Учителя. Познаването на Учителя става по Дух. Но това е дълъг процес траещ векове и вечности. Радвам се, че аз го познах. Това е най-важното в този мой живот, в това прераждане на земята.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...