Jump to content

1925_04_05 Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Ирена Даскалова

Ръката съблазнява (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.

Седма серия (1924–-1925). Том II.

Второ издание. Стара Загора, , ИК "Жануа'98", 2012.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. издание от 1925 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Рѫката сѫблазнява

„(8) и ако те съблазнява рѫката ти или ногата ти, отсѣчи ги и хвърли ги отъ себе си: по-добрѣ ти е да влѣзешъ въ живота хромъ или клосенъ, а не съ двѣ рѫцѣ и сѫ двѣ нозѣ да бѫдешъ хвърленъ въ вѣчния огънь.“ (Матей 18:8)

„Ако те съблазнява рѫката ти“ … Вие ще намѣрите този стих нѣкѫдѣ изъ Евангелието. Нашата рѫка може ли да ни съблазнява? – Възможно е. Всѣка вѣщь, всѣки прѣдметъ, всѣка сила, или всѣко тѣло, които ние владаме, може да ни съблазнятъ, но тази съблазънь може да произведе една неприятность, или едно нещастие за нашия животъ. Преди повѣче отъ 40 години синътъ на единъ български свещеникъ, нѣкѫдѣ изъ варненско, въ село Николаевка, едноврѣмешната Хадърча, ималъ свой пистолетъ, или както го казватъ турцитѣ, чифте, като тия, съ които си служатъ военнитѣ, и една вечерь взима пистолета си и го напълва съ голѣми, едри куршуми. Посрѣдъ нощь, обаче, той става, изважда ядрата отъ пистолета и го напълва съ съчми. Сутриньта изсипва и съчмитѣ отъ своя пищовъ и оставя въ него само дрипитѣ и го туря на пояса си. Прѣзъ деня отива на купището, или както го казватъ хорището, и тамъ се сважда съ момцитѣ. За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срѣщу тѣхъ. Щрака, но пищовътъ не хваща. Туря тогава гърлото на пищова прѣдъ устата си, за да види, какво има въ него и духва, но като духналъ, пищовътъ този пѫть изгърмява въ устата му. И какво става? – Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ. Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ. Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка. Само разумнитѣ хора иматъ рѫка. Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия. Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия. И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия. Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е. да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ? Въ разрушението ли, или въ съграждането? Въ лъжата ли, или въ Истината? Въ Мѫдростьта ли, или въ глупостьта? Въ Правдата ли, или въ неправдата?

Съврѣменнитѣ хора казватъ: самата природа така е наредила нѣщата. Дѣйствително, така ги е наредила природата, но ако за всичко, което става въ свѣта, казваме, че природата го е наредила, азъ съжалявамъ тази природа. Ако природата, наистина, е наредила всичко, което става въ свѣта, то хората съ право искатъ да я завладатъ; право е понятието имъ за нея, че могатъ да я завладатъ. Това не е природа, това е произволъ, това е анархия, това е хаосъ. Подъ „хаосъ“ се подразбира нѣщо неорганизирано. И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса. Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка. Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота. Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето. Въ това нѣщо нѣма никаква философия. Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето. Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ. Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира. Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана. За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане. Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо. Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ. За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо? Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ. Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане. Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата. Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория? Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода. Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ. Азъ зная още послѣдната мода на какво? – На лансоветѣ, които носятъ съврѣменнитѣ хора. Въ турско врѣме хората носѣха толкова голѣми и дебели кордони, че можеше да се обѣси човѣкъ на тѣхъ, а днесъ сѫ толкова тънки, толкова деликатни, че едва единъ паякъ може да се окачи на тѣхъ. Казватъ: деликатни сѫ, защото култура има въ хората.

„Ако рѫката ти те съблазнява“. Ако твоятъ неразуменъ животъ те съблазнява и ти дава едно криво разбиране, една изкривена теория, чрѣзъ която твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля се заблуждаватъ, хвърли тази теория, тя не ти е потрѣбна. Ако ти имашъ една мѣрка въ живота си, чрѣзъ която като мѣришъ, не можешъ да измѣришъ твоята кѫща и като викашъ нѣкой майсторъ, и той като мѣри съ твоята мѣрка, остава половин метъръ разстояние до гредитѣ, защо ти е тази мѣрка да ти създава беля на главата?

„Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я!“. Всѣко нѣщо, което ни съблазнява, трѣбва да се отхвърли. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да се съблазнява отъ нищо. Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда. Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко. Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли. Отъ дѣ да се изхвърли? – Отъ нашия умъ. За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява. До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива. Всѣка съблазънь е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Между всички съврѣменни учени хора виждаме да става една пертурбация. Едни доказватъ едно, други доказватъ друго. И тия хора се чудятъ, най-послѣ, какъ е възможно, всички наблюдаватъ нѣщата подъ микроскопъ, а едни виждатъ едни нѣща и ги доказватъ по единъ начинъ, други виждатъ други нѣща и ги доказватъ по другъ начинъ.

Сега, съврѣменниятъ ученъ свѣтъ разделилъ хората на два лагера. Еднитѣ казватъ, че въ природата има разумность, а други казватъ, че въ природата нѣма никаква разумность. Послѣднитѣ казватъ, че единственитѣ разумни сѫщества въ свѣта, това сме ние хората, които създаваме своитѣ теории. И споредъ това, всѣки, който живѣе съгласно тия учени теории, ще прокопса. Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли? Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? До тогава, докато сѫществуватъ теории и хипотези и хората се рѫководятъ отъ тѣхъ, свѣтътъ нѣма да прокопса. И всѣки единъ човѣкъ, на когото животътъ е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна. Ще ме извините за силното изречение, но ако бих казалъ празна тиква, още по-добрѣ щѣхъ да изразя мисъльта си. Азъ мисля, че вие сте толкова благородни, нѣма да се обиждате отъ този силенъ изразъ; то не се отнася до васъ. То се отнася само до онѣзи, на които главитѣ сѫ пълни съ теории и хипотези. Азъ прѣдполагамъ, че вашитѣ глави не сѫ пълни съ теории и хипотези; слѣдователно, то не се отнася до васъ, нѣма защо да се обиждате.

Азъ искамъ да обясня факта, защо хората страдатъ. Въ съврѣменния свѣтъ всичкото нещастие седи все въ тѣзи теории и хипотези. И въ вѣруюто на хората има хипотези: хипотезата за Бога, хипотезата за Духа Божий, хипотезитѣ за човѣшкия умъ, за човѣшкото сърдце, за човѣшката душа, хипотезата за човѣшката кръвь, както и за самия човѣкъ. Всичко това е все хипотези. Е, кѫдѣ е този човѣкъ, я ми кажете! Ще кажете: ето този, когото виждаме, че ни говори, той е реалниятъ човѣкъ. Хубаво, утрѣ този човѣкъ се стопи като ледъ. Я ми кажете, дѣ ще намѣря този реалниятъ човѣкъ? Ние вѣрваме въ хората, но кога? Докато хората не сѫществуватъ, ние вѣрваме въ тѣхъ, но когато хората почнатъ да сѫществуватъ, ние не вѣрваме вече въ тѣхъ. Когато водата замръзне, ние казваме, че по нея може да се ходи, вѣрваме въ нея. Но утрѣ, когато ледътъ се стопи, казваме, че той е изчезналъ. Не, самата вода е минала въ ледъ, минала е отъ едно състояние въ друго – нищо повече. Течното състояние е естественото състояние на водата, а ледътъ, това е едно хипотетическо състояние на водата. Кога се е образувалъ ледътъ въ свѣта? – Когато земята е изгубила своята естествена топлина на полюситѣ си. Слѣдователно, отъ липсата на топлина по полюситѣ на земята се образувалъ леда. Единъ день, когато земята придобие тази си естествена топлина, ледътъ ще изчезне и нито поменъ нѣма да остане отъ него. Питамъ ви: тогава дѣ ще търсите този ледъ? – Ще го търсите въ водата. Водата считамъ като символъ на живота, защото животътъ се намира въ сѫщо такова състояние, въ каквото и водата. Думата „вода“ не е българска. Тя не може да се прѣведе. Отъ какво произлиза думата вода? Отъ „вади“ ли? Не, тя е една отъ много съдържателнитѣ думи, която не може да се прѣведе на български езикъ. На български езикъ нѣма такъв прѣводъ. Но, да оставимъ сега, откѫдѣ е произлѣзла думата вода, защото ще дойдем до хипотези, а тѣ сѫ опасни. Слѣдователно, разумниятъ животъ не трѣбва да допуща никаква хипотеза, никаква теория! Като казвамъ, че разумниятъ животъ не трѣбва да допуща хипотези и теории, не разбирамъ, че тѣ абсолютно не трѣбва да сѫществуватъ. Не, нека животътъ си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна. Всѣка една теория и хипотеза може да води къмъ извѣстна Истина, но това е само едно приготовление. Какви сѫ послѣднитѣ теории и хипотези за живота, ние можемъ да споримъ по тѣхъ. Каква е послѣдната теория и хипотеза за произхода на човѣка, как е произлѣзълъ той, за всичко това ученитѣ искатъ да ни убѣдятъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ една много малка клѣтка. Тогава слушайте, азъ ви доказвамъ, че всички слънца въ вселената сѫ произлѣзли отъ единъ микроскопически атомъ. Ще ми повѣрвате ли? Как така е дошло на ума на тази първична клѣтка да построи човѣка? Казватъ: е, това е едно съвпадение, едно съчетание на нѣщата. Не, това сѫ хипотези и съчетания на този ученъ човѣкъ. Други учени ще дойдатъ да ни доказватъ разумностьта на природата. Как ще я докажатъ? Тѣ я доказватъ съ редъ хипотези и теории. Ние трѣбва да прѣстанемъ да се занимаваме съ доказване на нѣщата. Ние влизаме въ една нова область. До сега вие сте учили изкуството да доказватѣ нѣщата и го знаете вече. Всѣка жена може да докаже на мѫжа си, че месото, което е купилъ той, не е хубаво. Какъ? – Като му го сготви безъ да го кълца. Той почва да го дъвче, но не може да се справи съ него. Тя му казва: нали ти казахъ, че това месо не е хубаво? И наистина, това месо може да бѫде отъ нѣкой 15 годишенъ волъ, или отъ нѣкоя стара свиня. Тя му казва: азъ нали ти казахъ, че трѣбваше да купишъ по-крѣхко месо. Мѫжътъ казва: е, азъ като бѣхъ при касапина, той ми доказваше, споредъ своитѣ теории, че този волъ е младъ. Пъкъ и азъ имамъ свои теории. Да, но ти като го ядеш сега, доказваш, че този волъ е старъ. Какъ доказвашъ това нѣщо? – Като го ядешъ и не можешъ да го сдъвчешъ хубаво. Какво заключение може да се извади отъ това доказателство? – Че старото месо мѫчно се дъвче, а младото месо лесно се дъвче. Какво доказахте изобщо съ това? – Че месото или се дъвче, или не се дъвче. А пъкъ сега азъ казвамъ: слушайте, дъвчете една крѣхка круша! Тя е всѣкога млада, никога не остарява. Въ крушитѣ има едно свойство, че тѣ никога не остаряватъ, тѣ всѣкога сѫ млади, все по на шесть мѣсеца. Азъ не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плодъ, който всѣкога е само по на 5–6–7 мѣсеца, повече не може да седи. Значи, крушата е всѣкога млада, тя не може да бѫде на повече отъ една година. Въ плодоветѣ вие всѣкога можете да бѫдете сигурни, тѣ не могатъ да бѫдатъ на повече отъ една година. А като кажемъ, че сѫ прѣсни, то значи, че сѫ само по на 1–2–3 мѣсеца.

Ако въ нашия разуменъ животъ влѣзатъ тия, до сега сѫществуващи, теории и хипотези, той ще бѫде старъ животъ – животъ на разрушени форми. Запримѣръ, азъ често съмъ засѣгалъ въпроса за частната собственость, но интересно е, какъ сѫ го разбрали нѣкои отъ моитѣ ученици. Запримѣръ, единъ отъ моитѣ ученици отива въ дома на нѣкой братъ, който има единъ чувалъ съ орѣхи, и започва самъ да си взима постоянно отъ тѣхъ. Яде си свободно отъ тѣхъ и казва: нѣма вече частна собственость! Ако нѣма частна собственость и ако ядешъ отъ този чувалъ, то и всички други трѣбва да ядатъ отъ него. Та това именно е частна собственость! Този ученикъ, като изключва частната собственость за другитѣ, самъ влиза въ частната собственость. Той, като обсебва чувала, признава частната собственость за себе си, а за другитѣ не я признава. Да не признавамъ частната собственость, азъ разбирамъ, като имамъ нѣщо за себе си, да дамъ и на другитѣ да ядатъ отъ него. Идея трѣбва да има човѣкъ при отхвърляне частната собственость отъ себе си! Щомъ той е привилегированъ, а за другитѣ не признава тази привилегия, това не е правилна философия вече. Слѣдователно, ако постѫпваме и разсѫждаваме по този начинъ, ние ще разпрѣдѣляме неправилно благата, които Богъ ни е далъ въ този свѣтъ. Тогава ще каже нѣкой: е, какъ трѣбва да се живѣе споредъ това учение? Всички ние трѣбва да живѣемъ разумно, споредъ както изискватъ тѣзи велики закони, чрѣзъ които животътъ е нареденъ. Въ този свѣтъ Богъ всичко е промислилъ заради насъ. Основнитѣ нѣща за живота сѫ промислени. Отъ какво се нуждае умътъ, това е промислено; отъ какво се нуждае сърдцето, това е промислено; отъ какво се нуждае тѣлото, всичко това е промислено. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да намѣри това, което е промислено заради него. Той ще употрѣби своя животъ тъй разумно, както постѫпва бащата на онзи младъ момъкъ и на онази млада мома, когато имъ порѫчва нови дрехи при нѣкой виденъ шивачъ или шивачка. Той ще даде една записка на дъщеря си и ще ѝ каже: ще отидешъ при еди-коя си шивачка да си вземешъ дрехитѣ, които ти порѫчахъ. Послѣ ще каже на сина си: ще отидешъ при еди-кой си шивачъ да си вземешъ дрехитѣ, които ти порѫчахъ. Това е благовъзпитанъ баща. Защо не остави той шивачката и шивачътъ да донесатъ дрехитѣ на сина и дъщерята дома имъ? Защото, ако шивачътъ и шивачката сами дойдатъ да донесатъ дрехитѣ, то освѣнъ че ще трѣбва да имъ се заплати за работата, но още трѣбва да имъ се заплати и труда, който ще направятъ, като ги донесатъ. Той казва: азъ не разполагамъ съ излишни пари, затова вие ще отидете сами да си ги вземете. Синътъ и дъщерята ще кажатъ: колко е скѫперникъ нашиятъ баща! А вие? Да, вие сте отъ благороднитѣ! Щомъ баща ви е скѫперникъ, и вие сте скѫперникъ; щомъ баща ви е глупакъ и вие сте глупакъ. Нѣкой казва: баща ми е такъвъ-онакъвъ. Ами ти нали излѣзе отъ него? И сега нѣкой казва: свѣтътъ е много глупаво устроенъ. Щомъ свѣтътъ е глупаво устроенъ, и ти си първокласенъ глупакъ. Ако природата е глупава, и ти си глупавъ, нищо не ти вѣрвамъ. Безуменъ е свѣтътъ: казва нѣкой. Щомъ свѣтътъ е безуменъ, ти си два пѫти по-безуменъ. Така разсѫждаваме ние. Не, азъ съмъ ученъ. Добрѣ, покажи своята ученость! Какво си показалъ на свѣта? Написалъ си едно съчинение за нѣкой бръмбарь, за нѣкоя микроба. Какво показва микробата? Може ли хората да се ваксиниратъ така, че никога да не умиратъ? Днесъ дѣцата до извѣстна възрасть ги ваксиниратъ, но въпрѣки това все умиратъ. Ученитѣ искатъ да ни кажатъ, че намѣрили нѣкакъвъ серумъ, който като се впръсне въ кръвьта на дѣтето, то придобивало имунитетъ, приспособявало се къмъ тази болесть и не се заразявало отъ нея. Въпрѣки това, обаче, ние виждаме, какъ дѣцата умиратъ именно отъ тази болесть, срѣщу която има изнамѣренъ такъвъ серумъ. И сега, всѣки човѣкъ, който не ваксинира дѣтето си, той е извънъ границитѣ на науката, той се счита ретроградъ. Да, но това не е наука! Азъ бих желалъ, слѣдъ като турятъ инжекция на нѣкое дѣте, слѣдъ като го ваксиниратъ, да може да живѣе още приблизително 500 години. А сега, слѣдъ като направятъ една инжекция на това дѣте, слѣдъ 5 години умира. Това не е наука, това сѫ хипотези на лѣкуването, това сѫ теории на лѣкуването.

„Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я и я хвърли навънъ!“

И тогава, дойдатъ нѣкои и ме питатъ: трѣбва ли да се лѣкувамъ? Казвамъ: не, ти не трѣбва да се лѣкувашъ. Ами какво трѣбва да правя? – Трѣбва да живѣешъ разумно, съгласно Божиитѣ закони. Ти ще живѣешъ съгласно Божиитѣ закони. Ако можешъ да прѣчистишъ своя умъ, да внесешъ въ себе си онази солидна мисъль, да мислишъ, че Божествениятъ свѣтъ е разуменъ, че Божествениятъ свѣтъ е чистъ, че извънъ сегашния проявяващъ се свѣтъ сѫществуватъ множество разумни сѫщества, които сѫ много близо до тебе, ти ще живѣешъ съгласно Божиитѣ закони. Тия висши разумни сѫщества всѣкога могатъ да ни се изявятъ.

За изяснение на своята мисъль ще приведа единъ примѣръ. Знаменитиятъ Учитель на Индия, Кришна, който сега е станалъ почти божество, който влиза и въ троеличието на индийската теология и философия, живѣлъ на земята въ плъть и кръвь, ималъ единъ възлюбленъ ученикъ. Единъ день този ученикъ казва на Учителя си: „Учителю, азъ те виждамъ като единъ обикновенъ човѣкъ, но моля ти се, покажи ми да видя твоята слава, да те видя такъвъ, какъвто си“. Кришна му се открива и той вижда, че всичкото пространство на вселенната, отъ Божия Прѣстолъ до земята, всичко било изпълнено съ славата и величието на Кришна. Като се явилъ при Учителя си, ученикътъ казалъ: „Благодаря ти, че разбрахъ смисъла на живота“. Кришна му казва: „Ще запомнишъ, че това, което ти открихъ, не го открихъ нито за твоя умъ, нито за твоето сърдце, но за онова благородно чувство, което трептеше въ твоята душа“. Сега, нѣкои ученици, съ своята ученость, казватъ: да ни се открие Учительтъ, да Го познаемъ. Не, никога! Има нѣщо по-високо въ свѣтъ отъ познаването. Гръцкитѣ философи сѫ казвали: „Да познаешъ свѣта, това е смисълътъ на живота“. Не, въ свѣта има нѣщо по-високо отъ познанието, то е да любишъ. Въ познанието има единъ страхъ. Ти искашъ да познаешъ нѣкого, дали е той, или не, но въ тебе има едно съмнѣние, едно колебание. Въ познаването ти най-напрѣдъ искашъ да познаешъ нѣкого, а послѣ да се проявишъ. Любовьта изключва всѣка теория и хипотеза. Въ нея нѣма страхъ. Азъ не говоря, че трѣбва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за сѫщностьта на живота. При сегашния животъ, при сегашнитѣ условия, при сегашното знание, вие трѣбва да имате теории и хипотези, но казвамъ: ако искате да се домогнете до онзи вѫтрѣшенъ смисълъ на живота, ако искате да се освободите отъ ограниченията на живота, отъ онзи вѫтрѣшенъ гнетъ, който сѫществува сега въ свѣта, вие трѣбва да любите. Кого? – Да любимъ Бога, понеже Той е Любовь, която ни се изявява. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ носители на тази Любовь, трѣбва да изявимъ Божията Любовь въ свѣта. Въ тази Любовь именно не може да сѫществува никаква теория, никаква хипотеза. Щомъ дойдемъ до това положение, ние ще бѫдемъ много внимателни въ нашия езикъ. Знаете ли, какво нѣщо е внимателниятъ езикъ? Знаете ли, какво нѣщо е благородната обхода? Нѣкой казва: е, да се отнасяме благородно. Азъ наричамъ човѣкъ съ благородни обходи този, който би постѫпилъ спрѣмо другитѣ тъй, както би постѫпилъ и спрѣмо себе си. Той да е толкова внимателенъ, че като се постави въ извѣстно положение, да почита и другитѣ тъй, както почита и себе си. Такъвъ човѣкъ нѣма да ти говори никакви хипотези и теории, нѣма да ти казва: приятелю, азъ те много обичамъ, имамъ особено разположение, имамъ високо понятие за тебе, готовъ съмъ да се жертвувамъ напълно за тебе, азъ познававамъ твоята майка и твоя баща, тѣ бѣха знатни, благородни хора и т.н. Такъвъ човѣкъ нѣма да развива тѣзи теории и хипотези. Не, приятелю, моето приятелство не се обосновава на познанството на твоята майка и твоя баща. Тази любовь азъ я нося отъ памти-века. Тази любовь е сѫществувала прѣди този и онзи свѣтъ. Прѣди да бѣше този свѣтъ, азъ бѣхъ – нищо повече. Ще кажете: това сѫ теории и хипотези. Да, за васъ може да е така, но за менъ не е така. И азъ нѣма какво да ви доказвамъ. Вие сега ще кажете: знаете ли какво казва Учительтъ? Учительтъ казва, че азъ сѫществувамъ нѣкѫдѣ и съмъ сѫществувалъ прѣди да е сѫществувалъ този свѣтъ. Не, ти трѣбва да чувствувашъ това сѫществуване въ себе си, самъ трѣбва да го изпиташъ. Щомъ кажешъ, че си сѫществувалъ прѣди този свѣтъ, ти трѣбва да имашъ еднаква мѣрка спрѣмо всички хора. Ти трѣбва да имашъ спрѣмо всички сѫщества, отъ най-голѣмите до най-малкитѣ, еднакви отношения. Ти не трѣбва да правишъ никаква разлика между всички сѫщества. И къмъ бръмбаритѣ, и къмъ хората, и къмъ ангелитѣ трѣбва да имашъ еднакви отношения. Ама ще кажешъ сега, че това сѫ хипотези. Не, въ ангелския свѣтъ, едно отъ най-малкитѣ пръстчета на единъ ангелъ мисли толкова, колкото единъ нашъ философъ.

Какво ще кажете отгорѣ на това? Ще кажете, че това е хипотеза. Да, хипотеза е това, теория е това. Мисли повече! Че ако главата може да мисли, и пръстътъ може да мисли. Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли. Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ. Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта. Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били. Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека. Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора. Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо. Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность. И многото е опасно, и малкото е опасно. Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно. Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания? – Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо. Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска. И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка. Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории. И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи! Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи? – Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи. Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи. За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане. Прави сѫ. Тѣзи червеи ще покосятъ дървото. Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него. Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ. И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра? Отговарятъ: ще умрешъ. Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ. Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия. Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ? Нека поне да си отямъ и отпия! Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези. Той казва: нѣма Господь въ свѣта. Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение. Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига. Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ. Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота. Но азъ казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра. И ако едно безвѣрие се основава на хипотези и теории, и то не е вѣрно. Нека безвѣрникътъ да е безвѣрникъ, но това му безвѣрие да не е обосновано на теории и хипотези! Нека единъ човѣкъ има животъ, но такъвъ, който да не е обоснованъ на теории и хипотези! Нека има вѣрующи, но такиви, чийто животъ, чиято вѣра да не е обоснована на теории и хипотези!

Казва Христосъ: „Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли отъ себе си“. Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне. Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата. Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца. Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея. Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто. Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи.

Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене. Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие. Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ. Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца. Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ. Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ! Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ! Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ! Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота. Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ. Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си. И казва Христосъ: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ. Всѣка лоза, която не дава плодъ, отсича се“. Този плодъ за кого е? – Има кой да се нуждае отъ този плодъ. Този плодъ нѣма да бѫде за насъ. Този плодъ е за онѣзи по-висши, по-напрѣднали сѫщества отъ насъ, благодарение на който плодъ тѣ взиматъ грижитѣ, за да можемъ ние да се развиваме правилно и да живѣемъ разумно въ този свѣтъ. Вие ще кажете: това е една хипотеза. Азъ до сега не съмъ виждалъ Бога. Ангелъ съмъ виждалъ, но Бога – никога. – И Богъ си видѣлъ, и ангелъ си видѣлъ, но слѣпъ си билъ – нищо повече. Ти искашъ да схванешъ Бога въ една малка форма. Не, азъ казвамъ, че Богъ се проявява въ разумното въ свѣта. Ще дойде врѣме, когато всичкитѣ хора въ свѣта ще виждатъ проявитѣ на Бога. Има извѣстни свѣтли, разумни лѫчи, които идватъ отъ слънцето. Може да направимъ опитъ съ тѣхъ. Въ дадения случай тѣзи лѫчи може да се увеличаватъ, а може и да се намаляватъ. Като направимъ този опитъ, ще видимъ, че между тѣзи лѫчи на слънцето и между насъ има извѣстно разумно общение. Всѣки отъ васъ може да направи този опитъ, но това е една велика и дълбока наука, която се отдава главно на този, който има прѣчистенъ умъ и прѣчистено сърдце. И дѣйствително, този човѣкъ трѣбва да носи ума на нѣкой ученъ. Съврѣменнитѣ учени хора азъ ги похвалявамъ въ едно отношение, а именно въ тѣхното голѣмо търпѣние. Това е една похвална чърта за тѣхъ. Единъ ученъ човѣкъ се спира цѣли 20–30 години да изучава една малка бубулечица. А ние, съврѣменнитѣ религиозни хора, които се занимаваме съ най-великия въпросъ, казваме: тази работа нѣма да я бѫде! – И напущаме този въпросъ. Дайте ни нѣщо ново! А кое е новото? – Новото, което вие подразбирате, азъ го намирамъ само въ това еднообразие, отъ което нашиятъ животъ постоянно се покваря.

И тъй, разумниятъ животъ изисква положителни знания, положителни чувства. Въ положителнитѣ чувства нѣма терзания. Запримѣръ, азъ говоря нѣщо, а нѣкой казва: какво искаш да ми кажешъ, не те разбирамъ. Ти си боленъ, азъ ти давамъ цярь. Ти ме питашъ: какво искашъ да ми кажешъ съ това шише? Казвамъ: ти си боленъ, отъ три мѣсеца търсишъ лѣкарь, ето ти това шише, взимай по три лъжици на день отъ него. Това иска да ти каже моето шишенце. Ама може ли това? – Опитай! Азъ мога да ти кажа, какъ се е образувало това лѣкарство, какъ дѣйствува то; мога да ти изнеса редъ медицински теории и хипотези, но ти казвамъ; взимай по три лъжици на день, нито повече, нито по-малко. Опитай и ще видиш резултата! Ти вземешъ отъ това лѣкарство, излѣкувашъ се и послѣ казвашъ: така се е случило, тъй е наредила природата, едно съвпадение станало. Добрѣ, за да се увѣримъ въ единъ фактъ, ние ще трѣбва да направимъ единъ, два, три, 99 опити и тогава да говоримъ, дали той е вѣренъ, или не. Слѣдователно, всѣки човѣкъ трѣбва да прави своитѣ опити до тогава, докато се убѣди въ истиностьта на извѣстно положение. И законътъ, който извади отъ тѣзи си опити, трѣбва да го тури като едно свещено правило въ живота си и да се не колебае повече. Щомъ дойдемъ до такива резултати, нѣма какво да се убѣждаваме, нѣма какво да се колебаемъ, а ще слушаме и ще разбираме, както въ музиката. Музиката е едно изкуство, единъ добъръ методъ, който ни показва, какъ трѣбва да работимъ. Щомъ дойде онзи великиятъ музикантъ и засвири, всички размишляватъ, всички слушатъ и се ползуватъ. За въ бѫдеще, когато се научимъ да говоримъ хубаво, рѣчта ни ще бѫде тъй музикална, че като говоримъ, ще изпитваме приятность. Тази рѣчь ще внася въ насъ животъ и здраве, и всички ще се насърдчаваме въ Божественото. Най-първо трѣбва да се отвори ума на човѣка и да се разшири неговото сърдце. А сега, при тази фаза, въ която се намирате, който и да ви проповѣдва, както и да ви говори, все ще бутне нѣкое болно мѣсто. Както и да говоришъ, колкото уменъ и да си, все ще засегнешъ нѣкого въ неговото вѣрване. Ние трѣбва да се опростимъ съ всички онѣзи вѣрвания, които не сѫ ни причинили до сега никакво благо и да придобиемъ една непоколебима вѣра – вѣра въ единъ Богъ, въ единъ Господь, Който може да внесе въ насъ онова вѣчно благо, което да осмисли живота ни. Азъ мисля, че всички вѣрующи, по цѣлия свѣтъ, трѣбва да подигнатъ именно това вѣрую – вѣра въ Онзи Абсолютенъ, Великъ Господь, Който е Богъ на Любовьта. Тѣ трѣбва да подигнатъ Неговото знаме, да турятъ Любовьта като основа на живота и посрѣдствомъ нея да създадатъ едно смекчающе влияние между богатитѣ. Богатитѣ, на които ние проповѣдваме Любовьта, трѣбва да станатъ разумни и да раздадатъ излишека отъ своето богатство на сиромаситѣ. Сиромаситѣ пъкъ, които сѫ били лишени, като възприематъ Любовьта, като възприематъ тѣзи блага, повече да се не съблазняватъ, а да се заематъ за работа. Слѣдователно, сиромаситѣ трѣбва да работятъ безъ принуждение, и богатитѣ трѣбва да раздадатъ богатството си безъ принуждение. Дойдемъ ли до положение да ставатъ нѣщата въ свѣта съ принуждение, ние ще имаме насилие. Тогава бѣднитѣ ще се каратъ да работятъ съ насилие, и богатитѣ ще се каратъ да работятъ съ насилие.

Прѣди години, въ града Ню-Йоркъ, се бѣше образувало едно политическо вѣрую, подъ название Тяминихолъ. Тѣ бѣха една политическа клика, която обираше гражданитѣ на града Ню Йоркъ по всички правила на културата. Единъ отъ тѣхъ обикаля цѣлия градъ, научава се кои граждани сѫ извѣстни като голѣми богаташи и имъ пише по една бѣлѣжка: въ срокъ отъ четири дни ще внесешъ на еди-кой си адресъ 100,000 долари. Пише на другъ: слѣдъ два дни ще внесешъ на еди-кой си адресъ 200,000 долари. На трети пише: слѣдъ единъ день ще внесешъ на еди кой си адресъ 250,000 долари. Отъ четвърти иска 300,000 долари и т.н. Комуто отърва, нека се откаже да изпрати исканитѣ пари – ще срещне всички прѣпятствия. И така, въ продължение на нѣколко години, тия хора забогатѣха, милионери станаха. Най-послѣ се яви единъ проповѣдникъ, малко смахнатъ го намѣриха, но обиколи той цѣла Америка, проучи въпроса и слѣдъ това, съ цѣлъ редъ проповѣди, изнесе насилията, които правѣше тази партия и успѣ да подигне духа на американцитѣ, да произведе цѣлъ прѣвратъ противъ насилницитѣ. Тия хора се разбѣгаха натукъ-натамъ изъ Европа, но най-послѣ американцитѣ успѣха да се освободятъ отъ тѣхния тероръ. Това става въ една просвѣтена Америка, а какво става у насъ въ България, това Господь знае. Защо? – Всички искатъ да бѫдатъ велики, всички искатъ да живѣятъ единъ щастливъ животъ на хипотези и теории. Азъ ви питамъ, възъ основа на единъ отъ основнитѣ закони: онази майка, която нѣма любовь, ражда ли дѣца? Онзи слуга, който нѣма любовь, слугува ли на господаря си? Онзи войникъ, който нѣма любовь къмъ отечеството си, воюва ли на бойното поле? Онзи служащъ, който нѣма любовь къмъ работата си, заема ли се съ нея? Днесъ сѫществуватъ навсѣкѫдѣ кражби и насилия. Защо? Защото липсва любовьта. Всичко онова хубаво, което сѫществува въ този свѣтъ, то е все благодарение на тази любовь. Сегашниятъ свѣтъ е каца съ много добри обрѫчи, но дъскитѣ сѫ изгнили. Ако дъскитѣ черудясватъ, какво ще стане съ самата каца? – Маслото отъ нея ще се разлѣе. Сегашнитѣ хора не могатъ да видятъ това нѣщо. Хората казватъ: едно врѣме нашитѣ дѣди и прадѣди живѣха религиозенъ животъ, тѣ бѣха честни хора. Да, бащитѣ и дѣдитѣ ви бѣха по-честни хора, отколкото сте вие. Тѣ държаха на думата си. Вашитѣ бащи не даваха пари съ полица, ами въ тайно даваха нѣкому пари и послѣ, като наближи врѣме да ги връща, този човѣкъ не го търсятъ съ сѫдебенъ приставъ по нѣколко пѫти, ами самъ ги донася. Който даваше, и който взимаше паритѣ, всѣки отъ тѣхъ разбираше задължението си и затуй всѣки живѣеше добрѣ. Сегашнитѣ хора мислятъ, че сѫ станали по-умни. Не, не сѫ станали по-умни. Отъ всички страдания, които хората прѣтърпѣха, придобиха една опитность, но разумностьта въ тѣхъ ще дойде, когато се съградятъ новитѣ условия на живота. Азъ не говоря за външния животъ, но за вѫтрѣшния животъ въ насъ. Какво ще бѫде положението на Англия, на Франция, на Германия, това е второстепененъ въпросъ за менъ, но сега, като сѫществувамъ тукъ на земята, за менъ е важно да свърша своята работа, та единъ день, като ме повикатъ отъ тукъ, да съмъ готовъ. Най-първо ние трѣбва да знаемъ, че не сме членове на тази земя. Както единъ ученикъ, който слѣдва едно училище, не е членъ на това училище, а слѣдва докато го свърши, така сме и ние. Послѣ този ученикъ минава въ друго училище, а на негово мѣсто дохожда другъ. Значи, ние сме дошли тукъ на земята, като въ едно училище, да служимъ на своитѣ идеали, да влѣземъ въ другитѣ царства и да служимъ на Бога. Слѣдователно въ свѣта само Господь е Господарь. И всички хора, които сега управляватъ свѣта, сѫ само врѣменно, единъ день Господь и тѣхъ ще повика. Господь е Господарь на всички, а сегашнитѣ хора мислятъ, че Господь нѣма да ги повика. Не, въ свѣта има една велика Божия Правда, за която нѣма никакви теории и хипотези. На всички хора трѣбва да се отдаде правото. Всички хора, които Богъ е пратилъ на земята, иматъ еднакво право да живѣятъ. Никому не е позволено да отнима правата на човѣка, които Богъ му е далъ. Божията Правда седи въ това, да зачитаме свещено Великитѣ Божии Закони. Ако пъкъ искаме да туримъ друго право въ свѣта, ние ще бѫдемъ езичници. Такива бѣха и езическитѣ богове. Ако изпълняваме Божиитѣ Закони, тогава за насъ ще има само единъ Богъ на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата и на Доброто. Този Богъ гледа еднакво къмъ всички хора. Слѣдователно, всѣко насилие, което се върши отъ когото и да е, не е угодно на Бога. И ако Той търпи, това не е отъ слабость. Той търпи всички насилия, но и всичко пише. Има Божии служители, има Царство Божие! До сега всички хора сѫ мислили, че Божествената Свѣтлина може да се спре. Не, Божествената Свѣтлина не може да се спре. Апостолъ Павелъ съизволявалъ въ убиването на Стефана, но когато Стефанъ умрѣ, той накара Павла да работи за него, да му свърши работата. Когато биха апостолъ Павла петь пѫти, той каза: „Братя, съ голѣми страдания ще влѣземъ въ Царството Божие“. Питаха го: хубаво ли е да те биятъ? – Не, много е лошо. Тогава още единъ пѫть не съизволявай въ убиването на своитѣ братя. Той разправяше, какви страдания е прѣкаралъ по морето между лъжливитѣ братя. Да, свѣтътъ е пъленъ съ лъжливи братя.

Нѣкой пѫть, като вървя изъ улицитѣ, чувамъ нѣкои да казватъ: този съ дългата коса е анархистъ, той развращава хората. Да азъ ги развращавамъ, а тѣ ги възпитаватъ. Азъ научихъ свѣта да краде, да лъже, нали? Казватъ, че щѣлъ да дойде антихристъ. Че той навсѣкѫдѣ сѫществува! Отъ 8,000 години сѫществува антихристъ. Въ свѣта се избиха повече отъ 25 милиона хора. Това Христосъ ли го направи? Отъ 2,000 години антихристъ е на земята. Той коли, бѣси, убива и всички казватъ: да се пазите отъ дявола! Нѣкой бие жена си, изпѫжда я навънъ; баща изпѫжда сина си; братъ брата си убива и всички казватъ: да се пазите отъ дявола! Азъ се чудя на това вѣрую. Нѣкои казватъ: знаешъ ли кой говори тамъ, въ този салонъ? Дяволътъ говори тамъ! – Казватъ тѣ. Азъ се радвамъ, че тукъ говори дяволътъ, а въ всички други църкви говори Христосъ! Да, и като проговори този Христосъ, 25 милиона хора измрѣха на бойното поле. Като говори този Христосъ, навсѣкѫдѣ въ свѣта ставатъ кражби, убийства, насилия, па и букаи носятъ хората! Това може да е религия на единъ народъ, това може да е неговъ стремежъ, но не се лъжете, това не е Божествено учение. Не, това не е учението на Бога, не е учението на Христа! Прѣдъ насъ такива лъжи не минаватъ. Азъ говоря въ името Божие. И този Богъ, за Когото говоря, ще разтърси земята и тогава ще познаете, дали азъ говоря Истината, или не. Писанието казва: „Още веднъжъ Господь ще разтърси земята, и всѣка жива тварь ще познае, че има Правда въ свѣта; всѣка жива тварь ще познае, че има Мѫдрость въ свѣта; всѣка жива тварь ще познае, че има Истина въ свѣта; всѣка жива тварь ще познае, че има Любовь въ свѣта; всѣка жива тварь ще познае, че има Добродетель въ свѣта“! Има на какво да се обоснове човѣкъ! Братъ за брата не е вълкъ, а братъ за брата е ближенъ, съ когото той може да сподѣли двѣ сладки думи, съ когото той може да раздѣли своя залъкъ хлѣбъ.

Туй, което ви говоря, се отнася до вѣрующитѣ, то не се отнася до свѣта. Свѣтътъ нека си върви по своя пѫть. Азъ говоря за онѣзи, които проповѣдватъ името Христово, за онѣзи, които постоянно държатъ Неговия кръстъ, за онѣзи, които въ Неговото име вършатъ всичко. Казвамъ: да прѣстанатъ вече съ тия работи! Нека всички хора по цѣлия свѣтъ, не само тукъ въ България, знаятъ, че Богъ сѫществува въ свѣта, и хората ще познаятъ това нѣщо! Казватъ: да, но трѣбва да има готови хора! Не, вие ще тръгнете изъ свѣта и ще кажете всичко на хората. Казвате: още не сме готови. Ами кога ще бѫдете готови? – Не сме израсли още. Че кога ще израстете? – Не му е дошло врѣмето още. Кой ви каза, че още не е дошло врѣмето? Знаете ли на какво мяза вашата работа? Вие, които ме слушате, мязате на ония двама паралитици, които лежали цели 20 години въ болницата. Дойде нѣкой лѣкарь да ги прѣгледа, казва: нѣма да ги бѫде, но давайте имъ поне да четатъ нѣкоя книга за Бога, да се разсѣйватъ, да минава по-леко врѣмето. Дойде другъ лѣкарь и той казва сѫщото. Лежатъ тия двама болни на леглата си и се разговарятъ: голѣма неправда има въ този свѣтъ, нѣма кой да ни помогне! Единъ день, цѣлата болница се запалва, и всички бързатъ да спасятъ по-надеждно болнитѣ, а двамата паралитици забравятъ въ стаята имъ. Като ги напекълъ огъня, тѣ бързо скачатъ отъ леглата си и си казватъ единъ-другъ: „Братко, да бѣгаме навънъ“! Не забѣлѣзали, какъ и двамата се намѣрили вънъ отъ болницата и си казали: слава Богу, че се запали болницата, за да оздравѣемъ. Това, дѣто били болни, туй е резултатъ на тѣхнитѣ хипотези и теории. Веднъжъ забравили всичко, тѣ излизатъ вънъ. Така ще бѫде и съ васъ. Тази болница ще изгори, и вие ще изкочите навънъ. Господь не създаде този свѣтъ само за болници; Господь не създаде този свѣтъ, за да се лѣкуватъ хората. Казватъ: е, да има благодѣтели въ свѣта, та както и да е! Не, Господь не създаде свѣта за благодѣтели, Господь създаде свѣта само за работа. Всѣки трѣбва да работи, а не да се труди. Свещено нѣщо е работата! Всѣки, който е дошълъ на земята, трѣбва да работи съ всичкото свое съзнание, а не да става робъ на труда. Всички трѣбва да работятъ, да улесняватъ живота си единъ другъ и взаимно да си помагатъ. Ние можемъ да улеснимъ своя животъ, отъ насъ зависи. Казвате: кога ще дойде Христосъ? – Когато изгори болницата. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието. Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ. Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь. Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трѣбва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. Въ насъ трѣбва да се запечати тази идея.

Сега, запримѣръ, вашиятъ баща е заминалъ за другия свѣтъ; синъ ви, или дъщеря ви сѫ заминали за другия свѣтъ, и вие ме питате, как сѫ. Лесна работа е да разберете това нѣщо. Но, ако ви кажа, какъ може да се съобщавате съ умрелитѣ, ще се дигне цѣлъ скандалъ. Ще кажете: какъ, какъ смѣе този човѣкъ да заблуждава хората! Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта. Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ. Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ. Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси. Този день е близо, много близо! Вие седите и казвате: колко е близо? – Много е близо, но нѣма да ви кажа, колко е близо. За опрѣдѣляне на тази близость азъ ще си послужа като единица мѣрка съ бързината на вашата мисъль. Ученитѣ хора, като мѣрка за измѣрване на бързината, си служатъ съ бързината на свѣтлината, а бързината на мисъльта е по-голѣма отъ бързината на свѣтлината. Слѣдователно, този день е много близо за всички онѣзи, на които мисъльта е бърза, а за онѣзи, на които мисъльта е мудна, които спятъ, този день за тѣхъ е много далечъ. Тѣ ще чакатъ, може би, още хиляди и хиляди години, а за другитѣ, чиято мисъль се движи бързо, скоро ще дойде този день.

Христосъ казва: „Въ послѣдния день азъ ще ги възкръся“. Кои? – Които се движатъ съ тази бързина. Това сега е поетическата страна на стиха, а вѣруюто е, че Духъ Божий живѣе въ насъ, и всѣки отъ насъ трѣбва да съзнава, че е гражданинъ на великото Божие Царство, и нека чувствува радость и веселие въ себе си, да се не съмнѣва. Борете се всички съ съмнѣнието, изхвърлете го вънъ отъ душата си! Изведнъжъ нѣма да го побѣдите. Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ. Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото. Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто! Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове? – Не съмъ ги довършилъ още. Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ. Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“? То не е казано отъ Бога. Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь. Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си! Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь. Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума. Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него. Значи, има Единъ, Който може да внесе въ тебе сила. Значи, има Единъ, Който прѣзъ всички врѣмена, прѣзъ всички култури на миналото и днесъ, въ каквото положение и да се намирашъ, само Той е въ сила да ти помогне.

Та сега вие трѣбва да се надѣвате на Този Господь на Любовьта. Той е, Който може да ви въздигне и възкръси. И казва Писанието: „Да възкръсне Господь и да се разпръснатъ враговете Му“. Какво се подразбира подъ думитѣ „да възкръсне Господь“? Дѣ е смисълътъ на тия думи? Подъ тия думи се разбира множеството. Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му. Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ. Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му. Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь. Туй е, което и вие трѣбва да направите сега. Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“! Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си!“ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни! Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча! Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си! Ами че това не е ли почить? Когато бащата иде, нека синътъ се завтече да му отвори. Азъ съжалявамъ онѣзи синове, които чакатъ бащата самъ да си отвори вратата. Синътъ трѣбва веднага да скочи, да отвори вратата на баща си и да каже: татко, заповѣдай! Това сѫ синоветѣ, които трѣбва да отворятъ плочитѣ на гроба на своя Богъ.

Всички ние трѣбва да скочимъ, да отворимъ вратата на Баща си и да кажемъ: „Влѣзъ Господи, само Ти си Единиятъ, Който носишъ благословение за синоветѣ си“!

Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ и ще ви се изявимъ“. Това сѫ Великитѣ Слова, Великитѣ Истини, които ще внесатъ свобода въ свѣта.

И тъй, ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я отъ себе си, отхвърли отъ себе си тази съблазънь!

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 5 априлъ 1925 г. въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.

Седма серия (1924–-1925). Том II.

Второ издание. Стара Загора, , ИК "Жануа'98", 2012.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Последното място". Неделни беседи. издание от 1925 г., Русе

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата"Сила и живот", том 10, неделни беседи изнасяни от 22 март 1925 г. до 17 януари 1926 г.,

Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2015 г.,

Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Ръката съблазнява

''Беседа, държана от Учителя, на 5-ти април 1925 г., в гр. София.''

" И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в живота хром или клосен, а не с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън." (Матей 18:8)

"Ако те съблазнява ръката ти …" Вие ще намерите този стих някъде из Евангелието. Нашата ръка може ли да ни съблазнява? – Възможно е. Всяка вещ, всеки предмет, всяка сила, или всяко тяло, които ние владеем, може да ни съблазнят, но тази съблазън може да произведе една неприятност, или едно нещастие за нашия живот. Преди повече от 40 години синът на един български свещеник, някъде из варненско, в село Николаевка, едновремешната Хадърча, имал свой пистолет, или както го казват турците, чифте, като тези, с които си служат военните, и една вечер взема пистолета си и го напълва с големи, едри куршуми. Посред нощ обаче, той става, изважда ядрата от пистолета и го напълва със сачми. Сутринта изсипва и сачмите от своя пищов и оставя в него само дрипите и го туря на пояса си. През деня отива на купището, или както го казват хорището, и там се сважда с момците. За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срещу тях. Щрака, но пищовът не хваща. Туря тогава гърлото на пищова пред устата си, за да види, какво има в него и духва, но като духнал, пищовът този път изгърмява в устата му. И какво става? – Очите му изпъкват, стават големи, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на някой канибалист. Този млад момък не умря, той се излекува, но през целия си живот помни съблазънта на своя пищов. Следователно, всеки човек, който има ръка, която го съблазнява, тя е неговият пищов. Ръката е израз на разумното в човека. Само разумните хора имат ръка. Само разумните хора имат огнестрелни оръжия. Само те могат да носят огнестрелни оръжия. И боговете имат огнестрелни оръжия. Понеже човек минава през големите светове, минава за голям, иска да се мери с боговете, затова и той носи оръжия. Трябва да посетите някоя културна страна, да сте на мястото на някой от тези великани, или както ги наричат безстрашните, т.е. да сте на мястото на онези, които от нищо не се страхуват, които са над всичко, да видите, как бихте се чувствали. Ако питате българина какъв е, той ще ви каже, че е от тези безстрашните, които от никакво оръжие не се боят. Но я да почнат да падат ония гранати от оръдия около него, ще се види колко е от безстрашните. Да му мисли този, който е близо до гранатите! Питам: В какво седи красотата на човешкия живот? В разрушението ли, или в съграждането? В лъжата ли, или в Истината? В Мъдростта ли, или в глупостта? В Правдата ли, или в неправдата?

Съвременните хора казват: Самата природа така е наредила нещата. Действително, така ги е наредила природата, но ако за всичко, което става в света, казваме, че природата го е наредила, аз съжалявам тази природа. Ако природата наистина е наредила всичко, което става в света, то хората с право искат да я завладеят; право е понятието им за нея, че могат да я завладеят. Това не е природа, това е произвол, това е анархия, това е хаос. Под "хаос" се подразбира нещо неорганизирано. И всички съвременни философски системи започват все от хаоса. Те искат да докажат, че някога в пространството съществувал хаос, безпорядък и от този безпорядък е произлязъл порядъка. Турците казват: Ела, синко, да видя, какъв е умът ти, какво е твоето схващане за живота. Това значи, че от големия безпорядък на яйцето е излязло пилето. В това нещо няма никаква философия. Пилето е излязло от самия порядък на яйцето. В този видим, най-голям безпорядък, или хаос, както го наричат, седи най-големия порядък. Учените казват, че от този безпорядък в пространството материята е започнала да се събира. Не, тази материя никак не се е събирала, нямало е откъде да се събира, тя е била събрана. За устройството на съвременния свят и за материята трябва да имаме малко по-друго схващане. Ние имаме съвсем други схващания за материята и за нейното устройство, за елементите и за цялата природа изобщо. Нашите схващания са различни от тези, които съвременните учени хора имат. За сега, съвременните хора ще минат с тези елементи, които имат и познават. - Защо? - Защото според сегашните разбирания, сегашните теории в химията например са, един костюм, с който са облечени елементите. Те могат да бъдат облечени със син, черен или сив костюм, според както могат да бъдат облечени и самите хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, с какъвто костюм и да го облечеш, със син, черен или сив, все същият ще си остане. Не е там същността на нещата. Някои казват: Знаеш ли каква е последната теория? Каква е последната теория на науката не зная, но зная, каква е последната мода. Аз зная, че хората носят фракове, които отзад са разцепени; аз зная каква е последната мода на женските шапки: като ги нахлупят, съвършенно закриват челото си; аз зная, че според последната мода, обувките са толкова остри отпред, че приличат на рогите на воловете. Аз зная още последната мода на какво? – На лансовете, които носят съвременните хора. В турско време хората носеха толкова големи и дебели кордони, че можеше да се обеси човек на тях, а днес са толкова тънки, толкова деликатни, че едва един паяк може да се окачи на тях. Казват: Деликатни са, защото култура има в хората.

"Ако ръката ти те съблазнява". Ако твоят неразумен живот те съблазнява и ти дава едно криво разбиране, една изкривена теория, чрез която твоят ум, твоето сърце и твоята воля се заблуждават, хвърли тази теория, тя не ти е потребна. Ако ти имаш една мярка в живота си, чрез която като мериш, не можеш да измериш твоята къща, и като викаш някой майстор и той като мери с твоята мярка, остава половин метър разстояние до гредите, защо ти е тази мярка да ти създава бела на главата?

"Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я!". Всяко нещо, което ни съблазнява, трябва да се отхвърли. Разумният човек не трябва да се съблазнява от нищо. Онзи човек, който се съблазнява, той е своенравно дете; той е според мене, некултурен, прост, невъзпитан човек; той е човекът, у когото няма никаква любов; той е човекът, у когото няма никаква вяра; той е човекът, у когото няма никаква надежда. Той е човекът, който се съблазнява от всичко. Следователно, всяка съблазън трябва да се изхвърли. От къде да се изхвърли? – От нашия ум. За да бъде човек силен, не трябва да се съблазнява. Дотогава, докато човек се съблазнява в света, той е слаб, той не може да расте и да се развива. Всяка съблазън е велика спънка в правилния развой на човешкия ум и на човешкото сърце. Между всички съвременни учени хора виждаме да става една пертурбация. Едни доказват едно, други доказват друго. И тези хора се чудят, най-после, как е възможно, всички наблюдават нещата под микроскоп, а едни виждат едни неща и ги доказват по един начин, други виждат други неща и ги доказват по друг начин.

Сега, съвременният учен свят разделил хората на два лагера. Едните казват, че в природата има разумност, а други казват, че в природата няма никаква разумност. Последните казват, че единствените разумни същества в света, това сме ние хората, които създаваме своите теории. И според това, всеки, който живее съгласно тези учени теории, ще прокопса. Е хубаво, от толкова хиляди години хората живеят според теориите на своите учени хора, прокопсаха ли? Нима египтяните не живяха според теориите на своите учени хора? Прокопсаха ли? Нима асирийците не живяха според теориите на своите учени хора? Прокопсаха ли? Нима индийците не живяха според теориите на своите учени хора? Прокопсаха ли? Нима гърците, римляните не живяха според теориите на своите учени хора? Прокопсаха ли? Нима съвременните учени хора в света днес не живеят според теориите на своите учени хора? До тогава, докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса. И всеки един човек, на когото животът е пълен с хипотези и теории, той е една празна кратуна. Ще ме извините за силното изречение, но ако бих казал празна тиква, още по-добре щях да изразя мисълта си. Аз мисля, че вие сте толкова благородни, няма да се обиждате от този силен израз; то не се отнася до вас. То се отнася само до онези, на които главите са пълни с теории и хипотези. Аз предполагам, че вашите глави не са пълни с теории и хипотези. Следователно, то не се отнася до вас, няма защо да се обиждате.

Аз искам да обясня факта, защо хората страдат. В съвременния свят всичкото нещастие седи все в тези теории и хипотези. И във веруюто на хората има хипотези: хипотезата за Бог, хипотезата за Духа Божи, хипотезите за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката душа, хипотезата за човешката кръв, както и за самия човек. Всичко това са все хипотези. Е, къде е този човек, я ми кажете! Ще кажете: Ето този, когото виждаме, че ни говори, той е реалният човек. Хубаво, утре този човек се стопи като лед. Я ми кажете, къде ще намеря този, реалният човек? Ние вярваме в хората, но кога? Докато хората не съществуват, ние вярваме в тях, но когато хората започнат да съществуват, ние не вярваме вече в тях. Когато водата замръзне, ние казваме, че по нея може да се ходи, вярваме в нея. Но утре, когато ледът се стопи, казваме, че той е изчезнал. Не, самата вода е минала в лед, минала е от едно състояние в друго – нищо повече. Течното състояние е естественото състояние на водата, а ледът, това е едно хипотетическо състояние на водата. Кога се е образувал ледът в света? – Когато земята е изгубила своята естествена топлина на полюсите си. Следователно, от липсата на топлина по полюсите на земята се образувал леда. Един ден, когато земята придобие тази си естествена топлина, ледът ще изчезне и нито помен няма да остане от него. Питам ви: Тогава къде ще търсите този лед? – Ще го търсите във водата. Водата считам като символ на живота, защото животът се намира в също такова състояние, в каквото и водата. Думата "вода" не е българска. Тя не може да се преведе. От какво произлиза думата "вода"? От "вади" ли? Не, тя е една от много съдържателните думи, която не може да се преведе на български език. На български език няма такъв превод. Но, да оставим сега, откъде е произлязла думата "вода", защото ще дойдем до хипотези, а те са опасни. Следователно, разумният живот не трябва да допуска никаква хипотеза, никаква теория! Като казвам, че разумният живот не трябва да допуска хипотези и теории, не разбирам, че те абсолютно не трябва да съществуват. Не, нека животът си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна. Всяка една теория и хипотеза може да води към известна Истина, но това е само едно приготовление. Какви са последните теории и хипотези за живота, ние можем да спорим по тях. Каква е последната теория и хипотеза за произхода на човека, как е произлязъл той, за всичко това учените искат да ни убедят, че човек е произлязъл от една много малка клетка. Тогава слушайте, аз ви доказвам, че всички слънца във Вселената са произлезли от един микроскопичен атом. Ще ми повярвате ли? Как така е дошло на ума на тази първична клетка да построи човека? Казват: Е, това е едно съвпадение, едно съчетание на нещата. - Не, това са хипотези и съчетания на този учен човек. Други учени ще дойдат да ни доказват разумността на природата. Как ще я докажат? Те я доказват с ред хипотези и теории. Ние трябва да престанем да се занимаваме с доказване на нещата. Ние влизаме в една нова област. До сега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Всяка жена може да докаже на мъжа си, че месото, което е купил той, не е хубаво. - Как? – Като му го сготви без да го кълца. Той започва да го дъвче, но не може да се справи с него. Тя му казва: Нали ти казах, че това месо не е хубаво? И наистина, това месо може да бъде от някой 15 годишен вол, или от някоя стара свиня. Тя му казва: Аз нали ти казах, че трябваше да купиш по-крехко месо. Мъжът казва: Е, аз като бях при касапина, той ми доказваше, според своите теории, че този вол е млад. Пък и аз имам свои теории. Да, но ти като го ядеш сега, доказваш, че този вол е стар. Как доказваш това нещо? – Като го ядеш и не можеш да го сдъвчеш хубаво. Какво заключение може да се извади от това доказателство? – Че старото месо мъчно се дъвче, а младото месо лесно се дъвче. Какво доказахте изобщо с това? – Че месото или се дъвче, или не се дъвче. А пък сега аз казвам: Слушайте, дъвчете една крехка круша! Тя е винаги млада, никога не остарява. В крушите има едно свойство, че те никога не остаряват, те винаги са млади, все по на шест месеца. Аз не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плод, който винаги е само по на 5–6–7 месеца, повече не може да седи. Значи, крушата е винаги млада, тя не може да бъде на повече от една година. В плодовете вие винаги можете да бъдете сигурни, те не могат да бъдат на повече от една година. А като кажем, че са пресни, то значи, че са само по на 1–2–3 месеца.

Ако в нашия разумен живот влязат тези, до сега съществуващи теории и хипотези, той ще бъде стар живот – живот на разрушени форми. Например, аз често съм засягал въпроса за частната собственост, но интересно е, как са го разбрали някои от моите ученици. Например, един от моите ученици отива в дома на някой брат, който има един чувал с орехи, и започва сам да си взима постоянно от тях. Яде си свободно от тях и казва: Няма вече частна собственост! Ако няма частна собственост и ако ядеш от този чувал, то и всички други трябва да ядат от него. Та това именно е частна собственост! Този ученик, като изключва частната собственост за другите, сам влиза в частната собственост. Той, като обсебва чувала, признава частната собственост за себе си, а за другите не я признава. Да не признавам частната собственост, аз разбирам, като имам нещо за себе си, да дам и на другите да ядат от него. Идея трябва да има човек при отхвърляне на частната собственост от себе си! Щом той е привилегирован, а за другите не признава тази привилегия, това не е правилна философия вече. Следователно, ако постъпваме и разсъждаваме по този начин, ние ще разпределяме неправилно благата, които Бог ни е дал в този свят. Тогава ще каже някой: Е, как трябва да се живее според това учение? - Всички ние трябва да живеем разумно, според както изискват тези велики закони, чрез които животът е нареден. В този свят, Бог всичко е промислил заради нас. Основните неща за живота са промислени. От какво се нуждае умът, това е промислено; от какво се нуждае сърцето, това е промислено; от какво се нуждае тялото, всичко това е промислено. Следователно, човек трябва да намери това, което е промислено заради него. Той ще употреби своя живот така разумно, както постъпва бащата на онзи млад момък и на онази млада мома, когато им поръчва нови дрехи при някой виден шивач или шивачка. Той ще даде една записка на дъщеря си и ще ѝ каже: Ще отидеш при еди-коя си шивачка да си вземеш дрехите, които ти поръчах. После ще каже на сина си: Ще отидеш при еди-кой си шивач да си вземеш дрехите, които ти поръчах. Това е благовъзпитан баща. Защо не остави той шивачката и шивачът да донесат дрехите на сина и дъщерята в дома им? - Защото, ако шивачът и шивачката сами дойдат да донесат дрехите, то освен че ще трябва да им се заплати за работата, но още трябва да им се заплати и труда, който ще направят, като ги донесат. Той казва: Аз не разполагам с излишни пари, затова вие ще отидете сами да си ги вземете. Синът и дъщерята ще кажат: Колко е скъперник нашият баща! - А вие? - Да, вие сте от благородните! - Щом баща ви е скъперник, и вие сте скъперник; щом баща ви е глупак и вие сте глупак. Някой казва: Баща ми е такъв-онакъв. Ами ти нали излезе от него? И сега някой казва: Светът е много глупаво устроен. Щом светът е глупаво устроен, и ти си първокласен глупак. Ако природата е глупава, и ти си глупав, нищо не ти вярвам. - Безумен е светът, казва някой. - Щом светът е безумен, ти си два пъти по-безумен. Така разсъждаваме ние. - Не, аз съм учен. - Добре, покажи своята ученост! Какво си показал на света? Написал си едно съчинение за някой бръмбар, за някоя микроба. Какво показва микробата? Може ли хората да се ваксинират така, че никога да не умират? Днес децата до известна възраст ги ваксинират, но въпреки това все умират. Учените искат да ни кажат, че намерили някакъв серум, който като се впръсне в кръвта на детето, то придобивало имунитет, приспособявало се към тази болест и не се заразявало от нея. Въпреки това обаче, ние виждаме, как децата умират именно от тази болест, срещу която има изнамерен такъв серум. И сега, всеки човек, който не ваксинира детето си, той е извън границите на науката, той се счита ретроград. Да, но това не е наука! Аз бих желал, след като турят инжекция на някое дете, след като го ваксинират, да може да живее още приблизително 500 години. А сега, след като направят една инжекция на това дете, след 5 години умира. Това не е наука, това са хипотези на лекуването, това са теории на лекуването.

"Ако те съблазни ръката ти, отсечи я и я хвърли навън!"

И тогава, дойдат някои и ме питат: Трябва ли да се лекувам? Казвам: Не, ти не трябва да се лекуваш. - Ами какво трябва да правя? – Трябва да живееш разумно, съгласно Божиите закони. Ти ще живееш съгласно Божиите закони. Ако можеш да пречистиш своя ум, да внесеш в себе си онази солидна мисъл, да мислиш, че Божественият свят е разумен, че Божественият свят е чист, че извън сегашния проявяващ се свят съществуват множество разумни същества, които са много близо до тебе, ти ще живееш съгласно Божиите закони. Тези висши разумни същества всякога могат да ни се изявят.

За изяснение на своята мисъл ще приведа един пример. Знаменитият Учител на Индия, Кришна, който сега е станал почти божество, който влиза и в троеличието на индийската теология и философия, живял на земята в плът и кръв, имал един възлюблен ученик. Един ден този ученик казва на Учителя си: "Учителю, аз те виждам като един обикновен човек, но моля ти се, покажи ми да видя твоята слава, да те видя такъв, какъвто си". Кришна му се открива и той вижда, че всичкото пространство на Вселената, от Божия Престол до земята, всичко било изпълнено със славата и величието на Кришна. Като се явил при Учителя си, ученикът казал: "Благодаря ти, че разбрах смисъла на живота". Кришна му казва: "Ще запомниш, че това, което ти открих, не го открих нито за твоя ум, нито за твоето сърце, но за онова благородно чувство, което трептеше в твоята душа". Сега, някои ученици, със своята ученост, казват: Да ни се открие Учителя, да Го познаем. - Не, никога! Има нещо по-високо в света от познаването. Гръцките философи са казвали: "Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх. Ти искаш да познаеш някого, дали е той, или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза. В нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казвам: Ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите. - Кого? – Да любим Бог, понеже Той е Любов, която ни се изявява. Следователно, ние трябва да бъдем носители на тази Любов, трябва да изявим Божията Любов в света. В тази Любов именно не може да съществува никаква теория, никаква хипотеза. Щом дойдем до това положение, ние ще бъдем много внимателни в нашия език. Знаете ли какво нещо е внимателният език? Знаете ли какво нещо е благородната обхода? Някой казва: Е, да се отнасяме благородно. Аз наричам човек с благородни обходи този, който би постъпил спрямо другите така, както би постъпил и спрямо себе си. Той да е толкова внимателен, че като се постави в известно положение, да почита и другите така, както почита и себе си. Такъв човек няма да ти говори никакви хипотези и теории, няма да ти казва: Приятелю, аз те много обичам, имам особено разположение, имам високо понятие за тебе, готов съм да се жертвам напълно за тебе, аз познававам твоята майка и твоя баща, те бяха знатни, благородни хора и т.н. Такъв човек няма да развива тези теории и хипотези. Не, приятелю, моето приятелство не се обосновава на познанството на твоята майка и твоя баща. Тази любов аз я нося от памти-века. Тази любов е съществувала преди този и онзи свят. Преди да беше този свят, аз бях – нищо повече. Ще кажете: Това са теории и хипотези. - Да, за вас може да е така, но за мен не е така. И аз няма какво да ви доказвам. Вие сега ще кажете: Знаете ли какво казва Учителя? Учителя казва, че аз съществувам някъде и съм съществувал преди да е съществувал този свят. - Не, ти трябва да чувстваш това съществуване в себе си, сам трябва да го изпиташ. Щом кажеш, че си съществувал преди този свят, ти трябва да имаш еднаква мярка спрямо всички хора. Ти трябва да имаш спрямо всички същества, от най-големите до най-малките, еднакви отношения. Ти не трябва да правиш никаква разлика между всички същества. И към бръмбарите, и към хората, и към ангелите трябва да имаш еднакви отношения. Ама ще кажеш сега, че това са хипотези. Не, в ангелския свят, едно от най-малките пръстчета на един ангел мисли толкова, колкото един наш философ.

Какво ще кажете отгоре на това? Ще кажете, че това е хипотеза. Да, хипотеза е това, теория е това. Мисли повече! Че ако главата може да мисли, и пръстът може да мисли. Ако главата може да мисли, и гръбначният стълб може да мисли, и цялото тяло може да мисли. Нещастието в нас сега зависи от това, че само главата мисли, а останалите части на тялото само чувстват. Вследствие на това се заражда всичката дисхармония в света. Следователно, ние трябва да се върнем към онова първоначално положение, в което сме били. Ние сме изгубили нещо от себе си, а знаем, че когато една вещ изгуби някое свое качество, тя става мека. Когато един човек изгуби своето органическо желязо, той става мек. Това нещо се забелязва във всички хора. Малокръвието в хората се дължи на това, че в тях има малко органическо желязо. Но и обратният процес е верен. Натрупването на голямо количество органическо желязо в човешката кръв, ражда по-голяма опасност. И многото е опасно, и малкото е опасно. В кръвта трябва да има толкова желязо, колкото ни е потребно. Питам тогава: Когато великата природа е създавала човека, какво е имала предвид, според нашите сегашни схващания? – Тя е имала предвид да го научи да се не съблазнява от нищо. Тя е имала предвид да го научи да вярва в нейните велики закони и да живее така, както тя иска. И всички страдания в света, от преди хиляди години още, както и сега, не са нищо друго, освен коригиране на всички хипотези и теории, създадени от човека. Човек в рая създаде една хипотеза и теория, вън от рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и във времето на пророците имаха хипотези и теории; и в времето на Христос имаха хипотези и теории; и в наше време имат хипотези и теории; и за в бъдеще пак ще имат хипотези и теории. И най-после хората казват: Този свят никога няма да се оправи! Прави са, аз съм съгласен с тях, но питам: Кой свят няма никога да се оправи? – Сегашният свят, обоснован на хипотези и теории никога няма да се поправи. Една бъчва, която е направена от гнили дъски и гнили обръчи, никога няма да се поправи. За едно дърво, което е проядено от големи червеи, казват: От това дърво нищо няма да стане. Прави са. Тези червеи ще покосят дървото. Тези червеи са хипотезите и теориите в него. Някои казват: Човек трябва да се усъмни, за да стане учен. И тогава всеки си задава въпроса: Аз ще живея ли, или ще умра? Отговарят: Ще умреш. Щом е така, в човека се явява друга съблазън, друг морал. Той казва: Щом ще умра, нека поне да си поживея свободно, да си поям и попия. Защо трябва да ставам сутрин рано и да отивам по горите на работа, щом няма друг свят, щом няма бъдещ живот? Нека поне да си отям и отпия! Така създаде човекът други теории и хипотези. Той казва: Няма Господ в света. Добре, но при това разрешение на въпроса идва друго стълкновение. Това стълкновение се заражда въз основа на теорията, че няма друг живот и затова всеки иска да си поживее както трябва, но с това се явява един голям недостиг – това не достига, онова не достига. Тогава пък се явява друга теория, че има бъдещ живот. Тази теория цели да насочи умовете на хората към Бог, та като живеят по-скромен живот, да остане нещо повече за тези, които искат да благуват в живота. Но аз казвам: Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра. И ако едно безверие се основава на хипотези и теории, и то не е вярно. Нека безверникът да е безверник, но това му безверие да не е обосновано на теории и хипотези! Нека един човек има живот, но такъв, който да не е обоснован на теории и хипотези! Нека има вярващи, но такиви, чийто живот, чиято вяра да не е обоснована на теории и хипотези!

Казва Христос: "Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си". Значи, ние трябва да се освободим от всички онези лъжливи теории, които имаме за живота и да внесем в него само онова светлото, Божественото, което може да ни повдигне. Сега ще се спра да обясня от къде произтича реалността на нещата. Допуснете, че имате едно портокалово дърво, насадено в една хубава, модерно направена каца. Този портокал се развива добре, дава хубави плодове. Аз отивам често към това дърво, попипвам кацата, обикалям около нея. Представете си, че тази каца има известно съзнание, известна чувствителност. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалям често около нея и да се грижа за дървото вътре? Тя ще помисли, че се ползва с известна привилегия пред мене, и че всичкото почитание, което аз отправям към дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че аз като я попипвам и наглеждам, то е защото заема особено почетно место, а няма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е в нея. Тя ще си каже: Ако аз не бях умна и видна, нямаше да бъда на това почетно място. Има нещо в мене, за което моят господар ме държи.

Второто положение пък е заблуждението, в което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалям около него, ще си каже: Този господар държи тази каца само заради мене. - Не, аз имам това почитание към портокала, към плода, който ще се яви в последствие. Дървото, в което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бъде изхвърлена навън. Право е дървото, но ако този портокал не даваше плод, аз и него щях да изхвърля навън така, както щях да изхвърля и самата каца. Следователно, за плода е всичко. Утре този плод узрее и в него има съзнание и казва: Ако аз не съм на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нямаше да имат смисъл, щяха да бъдат изхвърлени навън. Прав е плодът. Това е третото положение, което може да се яви в дадения случай. И така, плодът казва: Аз съм! - Да, но ако този плод е безвкусен, ако той не е полезен за живота, ще кажа: Нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навън! Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, нов плод! Аз искам плод вкусен, който да носи необходимите сокове за живота. Следователно, и невидимият свят гледа така реално на нас. По същия начин, всеки човек заема тези три положения в себе си. И казва Христос: "Аз съм лозата, вие пръчките. Всяка лоза, която не дава плод, отсича се". Този плод за кого е? – Има кой да се нуждае от този плод. Този плод няма да бъде за нас. Този плод е за онези по-висши, по-напреднали същества от нас, благодарение на който плод те вземат грижите, за да можем ние да се развиваме правилно и да живеем разумно в този свят. Вие ще кажете: Това е една хипотеза. Аз до сега не съм виждал Бог. Ангел съм виждал, но Бог – никога. – И Бог си видял, и ангел си видял, но сляп си бил – нищо повече. Ти искаш да схванеш Бог в една малка форма. Не, аз казвам, че Бог се проявява в разумното в света. Ще дойде време, когато всичките хора в света ще виждат проявите на Бог. Има известни светли, разумни лъчи, които идват от слънцето. Може да направим опит с тях. В дадения случай тези лъчи може да се увеличават, а може и да се намаляват. Като направим този опит, ще видим, че между тези лъчи на слънцето и между нас има известно разумно общение. Всеки от вас може да направи този опит, но това е една велика и дълбока наука, която се отдава главно на този, който има пречистен ум и пречистено сърце. И действително, този човек трябва да носи ума на някой учен. Съвременните учени хора аз ги похвалвам в едно отношение, а именно в тяхното голямо търпение. Това е една похвална черта за тях. Един учен човек се спира цели 20–30 години да изучава една малка буболечица. А ние, съвременните религиозни хора, които се занимаваме с най-великия въпрос, казваме: Тази работа няма да я бъде! – И напускаме този въпрос. - Дайте ни нещо ново! А кое е новото? – Новото, което вие подразбирате, аз го намирам само в това еднообразие, от което нашият живот постоянно се покварява.

И така, разумният живот изисква положителни знания, положителни чувства. В положителните чувства няма терзания. Например, аз говоря нещо, а някой казва: Какво искаш да ми кажеш, не те разбирам. - Ти си болен, аз ти давам цяр. Ти ме питаш: Какво искаш да ми кажеш с това шише? Казвам: Ти си болен, от три месеца търсиш лекар, ето ти това шише, вземай по три лъжици на ден от него. Това иска да ти каже моето шишенце. - Ама може ли това? – Опитай! Аз мога да ти кажа, как се е образувало това лекарство, как действа то; мога да ти изнеса ред медицински теории и хипотези, но ти казвам; вземай по три лъжици на ден, нито повече, нито по-малко. Опитай и ще видиш резултата! Ти вземеш от това лекарство, излекуваш се и после казваш: Така се е случило, така е наредила природата, едно съвпадение станало. Добре, за да се уверим в един факт, ние ще трябва да направим един, два, три, 99 опита и тогава да говорим, дали той е верен, или не. Следователно, всеки човек трябва да прави своите опити до тогава, докато се убеди в истиността на известно положение. И законът, който извади от тези си опити, трябва да го тури като едно свещено правило в живота си и да се не колебае повече. Щом дойдем до такива резултати, няма какво да се убеждаваме, няма какво да се колебаем, а ще слушаме и ще разбираме, както в музиката. Музиката е едно изкуство, един добър метод, който ни показва, как трябва да работим. Щом дойде онзи великият музикант и засвири, всички размишляват, всички слушат и се ползват. За в бъдеще, когато се научим да говорим хубаво, речта ни ще бъде така музикална, че като говорим, ще изпитваме приятност. Тази реч ще внася в нас живот и здраве, и всички ще се насърчаваме в Божественото. Най-първо трябва да се отвори ума на човека и да се разшири неговото сърце. А сега, при тази фаза, в която се намирате, който и да ви проповядва, както и да ви говори, все ще бутне някое болно място. Както и да говориш, колкото умен и да си, все ще засегнеш някого в неговото вярване. Ние трябва да се опростим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, Който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. Аз мисля, че всички вярващи, по целия свят, трябва да повдигнат именно това верую – вяра в Онзи Абсолютен, Велик Господ, Който е Бог на Любовта. Те трябва да повдигнат Неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите. Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта, като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа. Следователно, сиромасите трябва да работят без принуда, и богатите трябва да раздадат богатството си без принуда. Дойдем ли до положение да стават нещата в света с принуда, ние ще имаме насилие. Тогава бедните ще се карат да работят с насилие, и богатите ще се карат да работят с насилие.

Преди години, в град Ню-Йорк, се беше образувало едно политическо верую, под название Тяминихол. Те бяха една политическа клика, която обираше гражданите на града Ню Йорк по всички правила на културата. Един от тях обикаля целия град, научава се кои граждани са известни като големи богаташи и им пише по една бележка: В срок от четири дни ще внесеш на еди-кой си адрес 100 000 долара. Пише на друг: След два дни ще внесеш на еди-кой си адрес 200 000 долара. На трети пише: След един ден ще внесеш на еди-кой си адрес 250 000 долара. От четвърти иска 300 000 долара и т.н. На когото отърва, нека се откаже да изпрати исканите пари – ще срещне всички препятствия. И така, в продължение на няколко години, тези хора забогатяха, милионери станаха. Най-после се яви един проповедник, малко смахнат го намериха, но обиколи той цяла Америка, проучи въпроса и след това, с цял ред проповеди изнесе насилията, които правеше тази партия и успя да повдигне духа на американците, да произведе цял преврат против насилниците. Тези хора се разбягаха насам-натам из Европа, но най-после американците успяха да се освободят от техния терор. Това става в една просветена Америка, а какво става у нас в България, това Господ знае. Защо? – Всички искат да бъдат велики, всички искат да живеят един щастлив живот на хипотези и теории. Аз ви питам, въз основа на един от основните закони: Онази майка, която няма любов, ражда ли деца? Онзи слуга, който няма любов, слугува ли на господаря си? Онзи войник, който няма любов към отечеството си, воюва ли на бойното поле? Онзи служещ, който няма любов към работата си, заема ли се с нея? Днес съществуват навсякъде кражби и насилия. - Защо? - Защото липсва любовта. Всичко онова хубаво, което съществува в този свят, то е все благодарение на тази любов. Сегашният свят е каца с много добри обръчи, но дъските са изгнили. Ако дъските червясват, какво ще стане със самата каца? – Маслото от нея ще се разлее. Сегашните хора не могат да видят това нещо. Хората казват: Едно време нашите деди и прадеди живееха религиозен живот, те бяха честни хора. Да, бащите и дедите ви бяха по-честни хора, отколкото сте вие. Те държаха на думата си. Вашите бащи не даваха пари с полица, ами тайно даваха на някого пари и после, като наближи време да ги връща, този човек не го търсят със съдебен пристав по няколко пъти, ами сам ги донася. Който даваше, и който вземаше парите, всеки от тях разбираше задължението си и затова всеки живееше добре. Сегашните хора мислят, че са станали по-умни. Не, не са станали по-умни. От всички страдания, които хората претърпяха, придобиха една опитност, но разумността в тях ще дойде, когато се съградят новите условия на живота. Аз не говоря за външния живот, но за вътрешния живот в нас. Какво ще бъде положението на Англия, на Франция, на Германия, това е второстепенен въпрос за мен, но сега, като съществувам тук на земята, за мен е важно да свърша своята работа, та един ден, като ме повикат от тук, да съм готов. Най-първо ние трябва да знаем, че не сме членове на тази земя. Както един ученик, който следва едно училище, не е член на това училище, а следва докато го завърши, така сме и ние. После този ученик минава в друго училище, а на негово място идва друг. Значи, ние сме дошли тук на земята, като в едно училище, да служим на своите идеали, да влезем в другите царства и да служим на Бог. Следователно в света само Господ е Господар. И всички хора, които сега управляват света, са само временно, един ден Господ и тях ще повика. Господ е Господар на всички, а сегашните хора мислят, че Господ няма да ги повика. Не, в света има една велика Божия Правда, за която няма никакви теории и хипотези. На всички хора трябва да се отдаде правото. Всички хора, които Бог е пратил на земята, имат еднакво право да живеят. На никого не е позволено да отнема правата на човека, които Бог му е дал. Божията Правда седи в това, да зачитаме свещено Великите Божии Закони. Ако пък искаме да турим друго право в света, ние ще бъдем езичници. Такива бяха и езическите богове. Ако изпълняваме Божиите Закони, тогава за нас ще има само един Бог на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Доброто. Този Бог гледа еднакво към всички хора. Следователно, всяко насилие, което се върши от когото и да е, не е угодно на Бог. И ако Той търпи, това не е от слабост. Той търпи всички насилия, но и всичко пише. Има Божии служители, има Царство Божие! До сега всички хора са мислили, че Божествената Светлина може да се спре. Не, Божествената Светлина не може да се спре. Апостол Павел съизволявал в убиването на Стефан, но когато Стефан умря, той накара Павел да работи за него, да му свърши работата. Когато биха апостол Павел пет пъти, той каза: "Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие". Питаха го: Хубаво ли е да те бият? – Не, много е лошо. - Тогава още един път не съизволявай в убиването на своите братя. Той разправяше какви страдания е прекарал по морето между лъжливите братя. Да, светът е пълен с лъжливи братя.

Понякога, като вървя по улиците, чувам някои да казват: Този с дългата коса е анархист, той развращава хората. Да аз ги развращавам, а те ги възпитават. Аз научих света да краде, да лъже, нали? Казват, че щял да дойде антихрист. Че той навсякъде съществува! От 8 000 години съществува антихрист. В света се избиха повече от 25 милиона хора. Това Христос ли го направи? От 2 000 години антихрист е на земята. Той коли, беси, убива и всички казват: Да се пазите от дявола! Някой бие жена си, изпъжда я навън; баща изпъжда сина си; брат брата си убива и всички казват: Да се пазите от дявола! Аз се чудя на това верую. Някои казват: Знаеш ли кой говори там, в този салон? - Дяволът говори там! - казват те. Аз се радвам, че тук говори дяволът, а във всички други църкви говори Христос! Да, и като проговори този Христос, 25 милиона хора измряха на бойното поле. Като говори този Христос, навсякъде в света стават кражби, убийства, насилия, па и окови носят хората! Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение. Не, това не е учението на Бог, не е учението на Христос! Пред нас такива лъжи не минават. Аз говоря в името Божие. И този Бог, за Когото говоря, ще разтърси земята и тогава ще познаете, дали аз говоря Истината, или не. Писанието казва: "Още веднъж Господ ще разтърси земята, и всяка жива твар ще познае, че има Правда в света; всяка жива твар ще познае, че има Мъдрост в света; всяка жива твар ще познае, че има Истина в света; всяка жива твар ще познае, че има Любов в света; всяка жива твар ще познае, че има Добродетел в света!" Има на какво да се обоснове човек! Брат за брата не е вълк, а брат за брата е ближен, с когото той може да сподели две сладки думи, с когото той може да раздели своя залък хляб.

Това, което ви говоря, се отнася до вярващите, то не се отнася до света. Светът нека си върви по своя път. Аз говоря за онези, които проповядват името Христово, за онези, които постоянно държат Неговия кръст, за онези, които в Неговото име вършат всичко. Казвам: Да престанат вече с тези работи! Нека всички хора по целия свят, не само тук в България, знаят, че Бог съществува в света, и хората ще познаят това нещо! Казват: Да, но трябва да има готови хора! Не, вие ще тръгнете из света и ще кажете всичко на хората. Казвате: Още не сме готови. - Ами кога ще бъдете готови? – Не сме израсли още. - Че кога ще израстете? – Не му е дошло времето още. - Кой ви каза, че още не е дошло времето? Знаете ли на какво прилича вашата работа? Вие, които ме слушате, приличате на онези двама паралитици, които лежали цели 20 години в болницата. Дойде някой лекар да ги прегледа, казва: Няма да ги бъде, но давайте им поне да четат някоя книга за Бог, да се разсейват, да минава по-леко времето. Дойде друг лекар и той казва същото. Лежат тези двама болни на леглата си и се разговарят: Голяма неправда има в този свят, няма кой да ни помогне! Един ден, цялата болница се запалва, и всички бързат да спасят по-надеждно болните, а двамата паралитици забравят в стаята им. Като ги напекъл огъня, те бързо скачат от леглата си и си казват един-друг: "Братко, да бягаме навън!" Не забелязали, как и двамата се намерили вън от болницата и си казали: Слава Богу, че се запали болницата, за да оздравеем. Това, че били болни, това е резултат на техните хипотези и теории. Веднъж забравили всичко, те излизат навън. Така ще бъде и с вас. Тази болница ще изгори, и вие ще изскочите навън. Господ не създаде този свят само за болници; Господ не създаде този свят, за да се лекуват хората. Казват: Е, да има благодетели в света, та както и да е! - Не, Господ не създаде света за благодетели, Господ създаде света само за работа. Всеки трябва да работи, а не да се труди. Свещено нещо е работата! Всеки, който е дошъл на земята, трябва да работи с всичкото свое съзнание, а не да става роб на труда. Всички трябва да работят, да улесняват живота си един друг и взаимно да си помагат. Ние можем да улесним своя живот, от нас зависи. Казвате: Кога ще дойде Христос? – Когато изгори болницата. - Кога ще дойде Христос? – Когато престанат всички теории и хипотези. - Кога ще дойде Христос? – Когато престанете да очаквате да дойде някой благодетел да ви донесе пари. - Кога ще дойде Христос? – Когато престанете да вярвате, че в богатството, в къщите седи щастието. Христос ще дойде, когато ние съзнаем, че сме Синове на Бог, изпратени на земята да Му служим. Христос ще дойде, когато съзнаем, че сме Синове на Божията Любов. Всеки, който може да схване какво нещо е да бъде Син Божий, да служи на Баща си с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, той ще бъде готов да жертва всичкия си живот за Живия Бог, и каквото и да стане в света, той ще казва: Има Един в света, за Когото можем да жертваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трябва да жертваме живота си. Жертваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. В нас трябва да се запечати тази идея.

Сега, например, вашият баща е заминал за другия свят; син ви, или дъщеря ви са заминали за другия свят, и вие ме питате, как са. Лесна работа е да разберете това нещо. Но, ако ви кажа как може да разговаряте с умрелите, ще се вдигне цял скандал. Ще кажете: Как, как смее този човек да заблуждава хората! Не, аз казвам: Няма умрели хора в света. Когато човек умре, той започва да живее същински живот. Когато аз съм един голям егоист и мисля само за себе си, тогава именно аз съм мъртъв. Но до колкото аз влизам в страданията на другите хора; до толкова, до колкото аз чувствам, че страданията на другите хора се вливат в моята душа; до толкова, доколкото аз чувствам техния зов, долавям тяхната нужда и искам да им помогна в това положение, дотолкова само аз разбирам, че живея, че съм един жив организъм, че в последния ден Бог ще ни възкръси. Този ден е близо, много близо! Вие седите и казвате: Колко е близо? – Много е близо, но няма да ви кажа, колко е близо. За определяне на тази близост аз ще си послужа като единица мярка с бързината на вашата мисъл. Учените хора, като мярка за измерване на бързината, си служат с бързината на светлината, а бързината на мисълта е по-голяма от бързината на светлината. Следователно, този ден е много близо за всички онези, на които мисълта е бърза, а за онези, на които мисълта е мудна, които спят, този ден за тях е много далеч. Те ще чакат може би, още хиляди и хиляди години, а за другите, чиято мисъл се движи бързо, скоро ще дойде този ден.

Христос казва: "В последния ден аз ще ги възкръся". Кои? – Които се движат с тази бързина. Това сега е поетическата страна на стиха, а веруюто е, че Дух Божий живее в нас, и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Божие Царство, и нека чувства радост и веселие в себе си, да се не съмнява. Борете се всички със съмнението, изхвърлете го вън от душата си! Изведнъж няма да го победите. Още дълги години ще се борите със съмнението и съблазънта, но най-после ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете, че Бог живее във вас. Тогава всеки един от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето място! Аз гледам, някой поет написал нещо, питам го: Защо не напечаташ нещо от своите стихове? – Не съм ги довършил още. - Не, всеки стих сам за себе си, е завършен. Много поети са оставили само един стих в живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поет, който е написал изречението "Бог е Любов?" То не е казано от Бог. Бог не е казал за себе си, че е Любов. Ще бъде смешно, аз да възпявам себе си! Онзи, който е написал това изречение, сам е опитал, че Бог е Любов. Тази дума всякога внася в човешката душа повече сила, отколкото всяка друга дума. Когато човек е наскърбен и изговори това изречение, този стих внася живот в него. Значи, има Един, Който може да внесе в тебе сила. Значи, има Един, Който през всички времена, през всички култури на миналото и днес, в каквото положение и да се намираш, само Той е в сила да ти помогне.

Та сега вие трябва да се надявате на Този Господ на Любовта. Той е, Който може да ви въздигне и възкреси. И казва Писанието: "Да възкръсне Господ и да се разпръснат враговете Му". Какво се подразбира под думите "да възкръсне Господ?" Къде е смисълът на тези думи? Под тези думи се разбира множеството. Когато Господ възкръсне във всеки един от нас, тогава ще се разпръснат и враговете Му. Думите "да възкръсне Господ" не се отнасят за Господ, Който е жив. Сега всички чакат да възкръсне някъде Господ и да се разпръснат враговете Му. Той е възкръснал, но в нас трябва да възкръсне Господ, а за да възкръсне Господ в нас, ние сме ангелите на земята, които трябва да отхвърлим плочата, която е на гроба на нашия Господ. Това е, което и вие трябва да направите сега. Ти си турил една грамадна плоча на гроба на твоя Господ, Той хлопа отвътре и ти казва: "Отвори, отмахни тази плоча!" Вие казвате: "Господи, почакай малко, аз още не съм завършил работите си!" И този ваш Господ отново си легне, лежи цели три дни, дълги тежки дни! Аз казвам: Стани, отвори тази плоча! Тогава ангелите ще кажат: Ето един достоен служител, Син на Живия Бог, който може да отвори вратата на Баща си! Ами че това не е ли почит? Когато бащата идва, нека синът се завтече да му отвори. Аз съжалявам онези синове, които чакат бащата сам да си отвори вратата. Синът трябва веднага да скочи, да отвори вратата на баща си и да каже: Татко, заповядай! Това са синовете, които трябва да отворят плочите на гроба на своя Бог.

Всички ние трябва да скочим, да отворим вратата на Баща си и да кажем: "Влез Господи, само Ти си Единият, Който носиш благословение за синовете си!"

Христос казва: "Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и ще ви се изявим." Това са Великите Слова, Великите Истини, които ще внесат свобода в света.

И така, ако ръката ти те съблазнява, отсечи я от себе си, отхвърли от себе си тази съблазън!

''Беседа, държана от Учителя, на 5-ти април [[1925]] г., в гр. София.''

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...