Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1925_04_05 Законътъ на внушението5 април 1925 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 януари 2011 - 12:35

Аудио - чете Веселина Костадинова

ЗАКОНЪТЪ НА ВНУШЕНИЕТО (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

(Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от „Лекции на младежкия окултен клас“/"Новите схващания на ученика",  IV година , издание на просветния комитет - 1927 г.)

От книгата, "Новите схващания на ученика", Младежки окултен клас - година четвърта, (1924-25),
Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Новите схващания на ученика",. 31 лекции на Младежкия окултен клас, държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки),. Издание на просветния комитет, София, 1927-1928 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето




ЗАКОНЪТ НА ВНУШЕНИЕТО




Двадесет и четвърта лекция
5 април 1925 г.

Доброта, Истина, Красота – това е Любовта.

Размишление

Прочетоха се работите върху темата „Най-любимото число за мен“.

Какво подразбират в математиката под думата единица?

Отговор: Единицата се взема като единица мярка за измерване на нещата. Тя нито ги увеличава, нито ги намалява.

Значи единицата е мярка, а сама по себе си е несъизмерима. Ако имате 1 + 1 + 1 + 1 = 4, какво означава четворката в дадения случай? Четворката е резултат, който показва, че единицата е взета като мярка четири пъти. В какво седи красотата на този резултат?

Да допуснем, че имаме едно житно зърно. То представлява единицата, която сама по себе си е несъизмерима. Ако първия път посеем това житно зърно в добра почва, втория – в още по-добра, третия път – в още по-добра, и най-после четвъртия път – в най-добра, какъв ще бъде резултатът при това четирикратно посяване на житното зърно? – То ще се подобрява все повече и повече. Може ли да се изчисли с колко ще се увеличава житното зърно при всяко ново посаждане?

Отговор: Може да се изчисли.

Обаче ние казваме, че единицата нито се умножава, нито се намалява. Тогава продължава ли се единицата? Увеличението подразбира продължение. Представете си, че имате една ока вълна, която трябва да изпредете. Ако я изпредете по-дебело, конецът ще бъде по-къс; ако я изпредете по-тънко, конецът ще бъде по-дълъг. Значи вълненият конец може да се продължи или скъси, без да се измени тежината му – зависи от това, как ще се употребят силите на единицата. Да знае човек как да използва за всеки даден момент силите, които са вложени в единицата, това представлява един важен вътрешен закон. Какво представлява числото две?

Отговор: В математиката числата се разглеждат чисто количествено. Числото две е известно количество, което показва, че единицата е взета два пъти. То може да се вземе като квадрат на единицата.

Има много положения, от които се разглеждат числата. Ако приемем, че единицата е едно разумно, съвършено същество, то само по себе си ще заема различни положения. Всички положения, които влизат в неговото съдържание, може да означим с различни числа. И тъй, във физическия свят единицата е мярка за нещата. Питам: коя е единицата мярка в Умствения свят, с която се познава дали известна мисъл или идея е права? Коя е единицата мярка за човешката интелигентност и за човешката разумност? Известно е, че числата в математиката биват рационални и ирационални, т.е. съизмерими и несъизмерими. И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човек е ирационален, т.е. несъизмерим, неразумен, несъвместим. Но има друго твърдение, според което ирационалните числа за Земята са рационални за един по-възвишен свят. В такъв случай несъизмеримите числа, несъизмеримите идеи от по-възвишения свят са мярка за съизмеримите числа и идеи на Земята. Всяка идея, която е несъизмерима, непостижима, е единица мярка за измерване на всички други идеи. Значи първичната несъизмерима идея е мярка за всички други идеи.

По този начин именно се обяснява как човек сам може да прави разлика между две свои състояния на радост и на скръб. Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли да дойде при вас някой професор да ви учи какво е радост и какво – скръб? – Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб. Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А. Тия смени означават състоянията на човешкия Дух. Такива са законите на Природата. Състоянието А представлява пролетта на живота и тогава човек се радва, защото има добри условия отвън; състоянието Б представлява зимата на живота и тогава човек скърби, защото външните условия са неблагоприятни: той няма дърва, няма средства за прехрана и т.н.

Питам: по колко време траят скръбните и радостните състояния в живота на човека? Ако състоянието А трае една минута, и състоянието Б ще трае една минута; или ако състоянието Б трае две минути, и състоянието А ще трае две минути. Понякога се случва едно малко изключение между тези две състояния. Например състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б – две минути. Значи при трайността на тия състояния имаме следните възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1. Това са само външни условия, това са само фази на живота. Коя е мярката, с която се измерват тия състояния? Как се определя радостта и скръбта? В радостта и в скръбта има една микроскопическа частица от материята, която може да се измери само в трансцеденталния свят. С особени везни се измерва каква милионна част от грама съставляват скърбите и радостите в живота.

Ще ви дам един пример, от който да си съставите идея каква е тази малка част от материята, която причинява скърбите и радостите. В едно шише с вместимост един килограм туряте чиста вода и само една капка червена боя, която силно се разрежда; от тази разредена течност изваждате една капка и я поставяте в друго шише от един килограм вместимост, пълно с чиста вода; от второто шише вземате пак една капка течност и я поставяте в трето шише, пълно с един килограм чиста вода. По този начин продължавате да пренасяте от разредената течност в други шишета, около тридесет на брой, пълни с чиста вода. В хомеопатията се казва, че след тридесетото разреждане на една капка от известен разтвор всяка капка от последния, дадена на някой болен, може да го излекува. Можете ли да изчислите каква част от материята се съдържа в последната вода след тридесетото разреждане на капката, като се знае, че всяка капка съдържа една стотна част материя от милиграма?

Отговор: Като се извади една капка от първото шише, тя ще съдържа 1/1 000 000 част от първичната материя, а след тридесетото деление капката ще съдържа 1/1 000 00030.

При това доказано е, че колкото е по-разреден известен разтвор, толкова по-ефикасно действа. Такова малко число, т.е. такава малка част от материята, представляват радостите и скърбите в живота на човека. Но макар и да е микроскопическа тази част от материята, тя моментално внася промяна в психиката на човека.

Казвам: малките, микроскопическите идеи в живота са по-силни, отколкото великите. Този, който започва с малките работи, винаги има по-добри резултати от онзи, който започва с големите, с великите работи. Забележете: всички ония, които започват с големи работи, свършват в живота с фалит; тия пък, които започват с малки работи, винаги успяват. По същия начин действа и Природата: тя започва с микроскопическото и постепенно го увеличава. Така е расла Земята, така израстват и растенията. Ето защо всички ще се стремите не само да мислите така, но и да прилагате този велик закон в живота си, да си служите с него.

Ще ви задам следния въпрос: може ли да се обичат числата?

Отговор: Известна симпатия се поражда към дадено число, но защо и как става това, не знаем.

Може ли да се обичат скъпоценните камъни?

Отговор: Може. Те са хубави и привличат погледа.

Може ли да се яви някъде светлина, ако няма условия, поле, дето да се проектира тази светлина? Ще се спрем на този въпрос от чисто физическо гледище. Ако имате един апарат – кинематограф, но платно нямате, ще могат ли да се проектират картините? – Няма да могат. Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат да се проектират идеите? Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви. Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва. В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват. Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка си и за баща си например, защото те искат вие да растете. Това показва, че всички хора са под закона на внушението. Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това. Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше да ядете и пиете. Всичко това става по закона на внушението. Всички неща се предават по внушение. Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием?“ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение. Ако на една идея, зачената в нас, внушим да не яде и пие, тя ще умре. Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя син, така и вие можете да внушавате на вашите идеи. Щом у вас се зароди една идея и я храните, т.е. давате Ă да яде и да пие, тя ще се развива, ще дава плод и ще ви слуша. Всеки човек трябва да слуша!

И тъй, ще размишлявате върху внушението. Често някои хора казват: „Аз ям, защото искам.“ Не, вие не сте свободни в това, нямате свободна воля. Всички ядат по внушение. И когато внушението се изтощи съвършено, в човека се изгубва желанието за ядене и той казва: „Нищо не искам да ям!“ Значи намали ли се силата на внушението, човек се изтощава и апетитът му постепенно отслабва и се намалява. Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението. От майката зависи колко години да живее детето Ă. Колкото години е определила на детето си да живее, толкова и ще живее. Ако майката каже, че иска нейното дете да живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече да живее. Това е крайният предел за неговия живот на Земята. Някоя майка казва: „Нека моят син поживее до шестдесет години, че да бъда и аз жива да си го погледам и да му се порадвам.“ Никоя майка не определя да поживее синът Ă до сто и двадесет години. Тя намира, че това е премного, няма нужда от толкова дълъг живот на Земята. Най-много определя до сто години и там спира. Затова хората сега живеят малко на Земята.

Продължителността на живота зависи от самия човек. Някои хора, като слизат от Невидимия свят, сами си внушават колко време трябва да живеят на Земята. Защо си внушават? – Защото, като дойдат на Земята, те забравят колко трябва да живеят. Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил. Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението. Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението. Вдъхновението е Божествен закон. То изразява Божествения живот. При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението. Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте. На онези хора, които си внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен. Такива хора могат да учат без усилия. Внушението е човешки метод. Когато искаш да учиш, ти трябва да си внушаваш, че можеш да учиш, докато най-после придобиеш това, което желаеш. Това е все още придобивка чрез насилие. Дойдете ли до закона на вдъхновението, там започва истинският живот, чрез който може да се създаде вашият характер. Почне ли човек да работи със закона на вдъхновението, той навлиза в една нова област – в областта на хармонията.

Мнозина от вас си внушават да постигнат различни неща, но не успяват, нямат резултати от своите опити. Например лягате вечерно време и си внушавате да станете рано, но се успивате. Защо нямате резултат? – Това се дължи на неразбиране на природните закони, на неправилно съгласуване с природните течения. Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечерно време в девет или десет часа. Ако си лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата. Защо? – Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество. Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед. Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха. Разбира се, понякога може да се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва да бъде така. Искате ли да учите, ставайте сутрин в три или четири часа. Какво говори „Високият идеал“? – Да хванете най-голямата си слабост и да воювате с нея. Само така ще се прояви силата ви.

Казвам: всички недъзи, които имате, са богати условия да се прояви силата ви. Те представляват кривата посока, по която е тръгнала водата във вашия живот. Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа. При изключения няма да се смущавате, ще си легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага. Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече. Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време. Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя. Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път. Не е лесна работа, наистина, да се бори човек със своите недъзи! Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти. Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота. Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти си гениален човек в своята воля и устойчивост. Ако не можеш да изправиш погрешката си, това показва, че си крайно слаб човек.

Сега аз забелязвам у всинца ви една вътрешна нерешителност: не можете да приложите окултната наука. Допуснете, че в известна част на почвата има един извор, който не може да си пробие път навън, не може да извира. Какво показва това?

Отговор: Че почвата е рохкава.

Може ли да наречем извор това, което не изтича навън?

Отговор: Не може.

Де отива водата на този извор?

Отговор: Потъва надолу в Земята.

Питам: какво нещо е мисълта? – Извор. Де тече вашият извор, вашата мисъл? Де е водата му?

Отговор: И тя потъва някъде дълбоко в почвата.

Не, освен че не потъва, но никъде не се явява. Това, което вие считате за мисъл, не е тази мисъл, за която аз ви говоря. Вашата мисъл се намира в твърдо състояние, както водата, която замръзва на някои места във вид на сняг и лед. Щом започнат снеговете и ледовете да се топят, изворите протичат; събуди ли се съзнанието у човека, изворите трябва да протекат, мисълта трябва да си пробие път!

Друго положение: ако някой извор е грамаден, но е потънал някъде дълбоко в Земята, и хората го уловят и впрегнат да кара колелото на някоя воденица, трябва ли той да се обезсърчава от тази работа?

Отговор: Не трябва да се обезсърчава.

Тази вода в движението си може да върти и сто воденични камъка. Този извор губи ли нещо от себе си? Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо – едновременно дава и взема. Понякога вие се боите да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби. Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече. Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да Ă пробивате пътя да си тече. Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас. Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл. Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ход на Божествената мисъл! Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н. Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива. Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване? Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека. Пък щом се дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг. Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойдете ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте Ă ход. Божествената мисъл винаги трябва да протича през съзнанието на човека. Щом Божественото се проявява нормално и правилно, и човешкото ще се развива правилно; и обратно, щом Божественото не се развива правилно, и човешкото няма да се развива правилно.

И тъй, вие трябва да имате една велика Божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре. Вие не трябва да разправяте тази идея на света – тя е само за вас. От нея вие ще черпите своята сила и мощ. Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този, на онзи, и те ще ви се радват. Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли. На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного. Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света. Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие. Сегашният свят си служи много с внушението. То се употребява като хипнотическа сила. Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т.н. Пазете се от тази мрежа на света, за да не спрете развитието на Божественото в себе си.

Представете си, че някой ваш приятел настоява да направите нещо за него. Ако кажете, че не можете да го направите, вие губите. Ако идеята му не е права и кажете, че ще я изпълните за него, пак губите. Как трябва да постъпите като окултни ученици?

Отговор: Ако идеята му е Божествена, ще му услужим.

Ще му кажете: „Аз съм готов да направя всичко, което е добро.“ Никой не може да те задължава да направиш това, което не е добро. Например някой ти каже да хвъркаш във въздуха. Как ще направиш това? – Невъзможно е. Птица не си, криле нямаш да хвърчиш. Каже ли ти обаче да ходиш по земята – това е възможно да го направиш. Каже ли ти да влезеш във водата да живееш – и това е невъзможно за тебе. Какъв отговор трябва да дадете на тия две желания от страна на вашия приятел?

Отговор: Ще му кажем той пръв да ни покаже как се хвърчи във въздуха и как се живее във водата.

За следния път искам от вас най-разумен отговор на тия два въпроса. Не се изисква голяма философия за това. Ако ви дойде на ума някой хубав отговор, добре; ако не дойде никаква мисъл в ума ви, оставете въпроса без разрешение. Не можете ли да решите някоя задача, не я започвайте даже. Според окултните закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш наполовина недовършена. Започнеш ли една задача, реши я докрай. Не можеш ли да я разрешиш, ще кажеш: „Не съм готов още за тази задача.“ Когато бъдеш готов, ще я започнеш. Ще видим идния път колко души от вас са готови с отговора на въпроса как може да се хвърчи във въздуха и как може да се живее във водата.

Сега аз ще ви помогна в отговора на тия въпроси, за да не се смущавате. Ако ви кажа да влезете в някоя гостна стая с вашия кон и с вашата каруца, ще можете ли да направите това? Ако разбирате буквално, вие не можете да влезете по този начин в никоя стая. Но въпросът не седи в буквалното разрешение. Вие ще влезете с коня и с каруцата си в двора: коня ще оставите в дама, каруцата – под стряхата, а вие сам свободно ще влезете в стаята.

Реплика: Значи човек може да хвърчи във въздуха с мисълта си, но не и със своето физическо тяло.

Да хвърчиш с мисълта си, това реално нещо ли е? Ако ви кажа да се качите с мисълта си над някой голям облак и да видите какво има там, ще можете ли да направите това? Или ако ви кажа да отидете мислено на Мусала да проверите какво е времето там и да се върнете да ми кажете, ще можете ли да направите това? Ако можете да ми дадете точни сведения, значи действително сте били на Мусала и вашето летене с мисълта е реално. Не можете ли да ми отговорите точно какво е времето на Мусала, хвъркането с мисълта не е реално нещо. Действително човек може да лети с мисълта си над облаците, но за това се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка. Индусите са изучавали този закон; те са правили много опити с мисълта си. Западните народи още не са изучили това изкуство – да хвъркат с мисълта си. То не е недостъпно за човека, но работа се изисква в това направление, изисква се концентриране на мисълта.

Имайте предвид следното правило: всички мисли и чувства, които са недостъпни за вашия ум и сърце, оставяйте навън, не ги приемайте в себе си, докато не ги проверите. Всяка мисъл и всяко чувство, които не са проверени от ума и сърцето на човека, внасят смущение в него. Затова пазете вътрешното спокойствие на вашия ум и на вашето сърце.

Доброта, Истина, Красота – това е Любовта.

Книги:

* Законътъ на внушението

  Новитѣ схващания на ученика (Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). София, 2005)
  31 беседи от 19 октомври 1924 г. до 26 юли 1925 г.

Прикачени файлове



Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни