Jump to content

102. БОЯН БОЕВ


Recommended Posts

102. БОЯН БОЕВ

Елена Андреева: Хубав човек беше брат Боян Боев. Много, много симпатичен. Знаете ли, че много години минаха, аз не го познавах. Той имаше резки движения. Имаше малко грубовата походка така. Той нали не можеше да се движи, даже с бастун се движеше, защото е страдал на млада възраст от туберкулоза на коляното. Когато в Първата световна война го вземат войник, той не е служил и е бил помощник аптекар в Скопие като естественик, понеже знае имената на медикаментите, взели го военните да помага на аптекаря. Там е бил и брат Куртев. Георги Куртев и той е бил там, та така се били една групичка. Но там сградата, в която е работил е била каменна. Всичко било от камък и 2-3 години работил там и оттогава е заболяването му от туберкулоза. Разбира се причините може да са по-далечни, но това е повод, от който се знае че е заболял. Като учител в Панагюрище, Влад Пашов ми казваше, че дълго време е боледувал и е бил в отпуск, защото никак не е могъл да се движи и при него идвал някой циганин ли, че му помагал. Но после, когато оздравял той е работил много усилено с учениците и той много е помагал на учениците си. Задържал за себе си една малка част от заплатата си, колкото за прехрана. А той беше много скромен във всичко. Така всеки месец на много бедни ученици е помагал. С това той е спечелил любовта и на другите ученици, и на гражданството, и там е бил много почитан, и уважаван. Дълго време е работил там. Знаете ли че го уволниха преди да вземе пенсия три месеца преди 15 години, а тогава срокът за пенсия беше 15 години и не искаха стаж както сега. Но оттам го уволняват заради тази му дейност извън училищна. Той е говорил и сказки държал в читалището, говорил и на самите граждани, общувал е, той в това отношение не е само живял, а и проявявал идеите си. В туй отношение той беше издържан от край до край. Брат Боев, аз откакто го знам, от 1924 год. ама никакъв уклон не направи, никъде забежка в живота си, никаква забежка, нали всеки човек някакво отклонение може да направи, той не. Цял живот се е движил целенасочено така идейно. Имаше една основна черта - услужливост, на всеки който дойде при него той с каквото може ще услужи. Ако е пари, ако има ще ги даде, ако няма ще търси от другаде, разбирате ли? Ако е за уроци на ученици, той ще помогне, ако е за нещо друго, ако той не може да помогне ще иде другаде да търси помощ. Той не се задоволяваше само с това сам със своите лични възможности да услужи, а се заемаше с това този, който търси вместо него той да търси, той почваше да му търси, да му услужва. В туй отношение беше единствен. Ще го видите по Изгрева да тича насам-натам, да моли за едно, за друго. Така беше трогателен в тази си ревност. Някои не го разбираха. Не го разбираха и другояче го тълкуваха, но това не беше вярно. Смятаха че иска да угоди, че има интереси някакви. Хората винаги опорочават. Аз в живота си едно нещо научих: Крадецът не може да вярва на честния! Непочтеният човек не може да вярва на почтения! Разбирате ли и затуй тези неща са несъвместими. Затуй злото и доброто са несъвместими. Не могат да съжителстват заедно. Те за да съжителстват, то е за да се търкат, но не за съжителство не може. Един човек, който говори истината и един който лъже, това са абсолютно различни неща. Брат Боев като не искаше нещо да каже, ставаше, мълчеше. Никога нищо не казваше. Аз не съм го чула за един човек да каже лошо. А ние живяхме седем години в съседство както съм сега с Ружа. Не ни бяха отделни стаите, но една до друга, разбирате ли, общували сме. После в това време вече и той пишеше, дежурили сме заедно, работили сме заедно. Но в това отношение беше образец и пример. Той беше връзката на Братството с провинцията. Интелектуалната връзка. Петко Епитропов ходеше и той така, правеше връзка, но брат Боев ходеше и говореше сказки на приятелите в провинцията. А те бяха жадни за това нещо, да чуят Слово. И сега приятелите жадуват, нали? Искат да чуят, да им се каже. Този, който го е разбрал, по-хубаво да го разясни и да го каже. А брат Боев е съученик с професор Консулов, за него знам положително. Щото при него работеше един наш брат и той много често го поздравяваше. И той е избягал и е отишъл да следва в Германия, когато освирквали царя, цар Фердинанд. Та и той е от тия студенти, но там е отишъл и там е следвал даже ми казваха, защо не го попитах, не знам и аз, че той се е срещал с Щайнер. И той му казал: „Защо идвате при мене, вие Там имате Учител!" Щайнер е казал на Боев. Сега от много хора съм го чула. Предполагам, че брат Боев го е казал, но аз от някаква глупава деликатност не съм го попитала, за да знам със сигурност за такива случки.

Вергилий Кръстев: Той стенографира.

Е.А.: Той винаги пишеше, той пишеше всякога, когато Учителят говореше. И той имаше тетрадки, натрупани тетрадки и впоследствие след като си замина Учителят, той много случки, които беше записал ги дешифрира и ги пращаше по празниците като послания до приятелите. Много такива случки има. Поне впоследствие аз някои му пишех в много екземпляри, които той изпращаше до Братствата, групи където има. Е някъде единични, където има и които са ревностни и на единични пращаше. Та в туй отношение той беше връзката на Братството с провинцията и със Софийското Братство. И всяка пролет, той почти, като дойде май и юни, брат Боев отиваше в провинцията, обикаляше провинцията, всички градове, стоеше по няколко дни във всеки град, държеше сказки и след туй се връщаше вече за Рила. А тука в Братството той приемаше приятелите много, щото някои не смееха да отидат да питат Учителя, стесняваха се и отидат при него и му кажат: „Брат Боев така и така, моля ти се кажи на Учителя". И той отиваше, пита и им казваше. В туй отношение той беше връзка между приятелите и Учителя. Ех, такива неща много от нашите хора са изпълнявали, нали, да ти пишат: „Питай Учителя какво ще каже и ти да отговориш". Но брат Боев най-много от всичките е правил тая работа, най-много.

В.К.: Разказваше една възрастна сестра от провинцията, която решила да се омъжва на млади години. Баща й изпратил писмо до Боев да пита Учителя дали ще се омъжи за въпросния момък. Брат Боев изпраща телеграма, в която пише: „Може, може, може, може!" И ми показаха телеграмата,

Е.А.: Знаете ли, в такива случаи Учителят наистина няколко пъти казваше. Може би Учителят е казал 4 пъти защото аз имам така случаи някога говорени, Той рече: „Може, може, може!" - три пъти, много пъти съм Го слушала така да повтаря три пъти. И друга дума, която е пак така. Тъй че когато нещо е, например Райна Калпакчиева, когато попитала, щото те са били близки с Найден. Той заболява и тя по методите на Учителя му помагаше в лечението. И когато той оздравява и постъпва вече на работа в София той предложил да се оженят. Тя казала: „Учителю,той иска да се оженим". „Ама разбира се казва, че ще се ожениш". За нея: „Разбира се". За други казва: „Не може!" Но Той й казал: „Разбира се!"

В.К.:Виждам една снимка, където на ревера на сакото отляво, Боев си е закачил един пентаграм. Виждал съм сестри, които ги носят окачени на шията като медальони.

Е.А.: Това е суетност. Човек представлява с разкрачени крака и разтворени ръце една жива Пентаграма. Защо да носиме направено нещо от човешки ръце, които са жива Пентаграма.

В.К.: Тук една снимка на приемната му и на вградена изработена от гипс емблемата с котвата. Кой я изработи?

Е.А.: Тази емблема горе „Глава на Твоето Слово е Истината" е по идея на Учителя.

В.К.: Кой го изля?

Е.А.: Там го направиха. Не мога да ти кажа кой го е направил. Не помня, не помня. Защото не съм била навсякъде.

В.К.: Как стои въпроса с тази Пентаграма, която съм виждал да виси по вратовете на сестрите, която е направена като медальон? Кой я направи? По идея на Учителя ли беше? Как стана това?

Е.А.: А-а, вижте, помня. То беше мода. Мода беше. Не, така дойде като мода. Сега, чакайте, кога беше това нещо, то беше доста в началото.

В.К.: Значи дойде като мода.

Е.А.: Всеки да си има, да се носи като медальонче и когато казали на Учителя да Му дадат, Той рекъл: „Аз си имам" и си вдигнал двете ръце „като твоя Пентаграм".

В.К.: Значи аз си имам Пентаграм и си вдигнал ръцете.

Е.А.: Това е отговорът за онези, които носят пентаграми по вратовете си или на реверите на саката си.

В.К.: Сега понеже ние приключихме с Вас една тема, сега да направите един поглед така, един обзор, една равносметка в разстояние от 1922 год. до 1987 год., това са толкова много години на Вашият живот кое така най-главното остана у Вас от Школата? От вашият път? Минали сте много неща, с много хора сте се срещали, много неща сте видели. Кое така остана така най-ценно у Вас? Сега тука не става въпрос за някакви качества, но човек има винаги нещо в себе си, което така нали нещо остава, не става въпрос за преданост, за честност, за почтеност и т.н. има някои качества, които човек изработва и те остават докрай.

Е.А.: Аз съм имала и просветления нали, като слушателка при Учителя нали, имала съм така възходящи състояния, имала съм и низходящи състояния. Връзката, която имах с Лулчев ми се отрази много в живота, защото много трудно изживях всичко това. Изключително трудно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...