Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1917_02_15 Венецът на живота15 февруари 1917 г., Извънредни беседи, Беседи пред сестрите, София

София Извънредни Беседи Беседи пред Сестрите

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3549 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 01 януари 2011 - 19:37

Аудио - чете Таня Димитрова

Вѣнецътъ на Живота (Беседата за четене в стар правопис, обработена след 1994 г.)

От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя
в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932
Издателство Бяло Братство, 2006
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


Венецът на живота



(Беседи пред Сестрите, 15.02.1917 Четвъртък, София)

„Блажен онзи человек, който претърпява изкушение, защото като премине изпита, ще приеме венеца на живота, който обеща Господ на онези, които го любят.” Яковово 1:12

Малко ще ви бъде чудно как може Господ да изпитва. Чудно е за онези, които не са преживяли мъчнотии в живота и не знаят закона на страданието. Не се искат външни понятия за Живота. Например една жена е красива, хубава, млада, бяла, червена, но тя ще изгуби всичко външно. Питат къде е останала тази външна хубост, красота, знание и прочее. Първоначалната хубост ще се изгуби. Ако човек има здраве, но после го загуби, къде може да го намери? Ще го задържи десет, петнадесет, двадесет, петдесет, шестдесет, сто години и пак ще го изгуби. В началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи здраве, знание, богатство – всичко ще премине. Вашето богатство ще премине от приятели на приятели и ще изчезне. Къща ако имате, и нея ще задигнат; и други блага, каквито имате, и тях ще задигнат. Искате да бъдете богати, но как да сте учени, но как? Както аз ви проповядвам – здраве, духовна чистота, красота на душата! Бъди учен, но в Бога! Трябва да имате всичките добродетели във вашата душа и от това да станете богати, учени, красиви и да учите хората в добро учение, да им проповядвате Мир. И във вас самите да има Мир, Любов, Правда, Мъдрост и Истина!

Сега, Яков е претърпял изкушение и казва: „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като претърпи, ще приеме венеца на живота.” Това означава, че вашият кораб, когато го пуснете да пътува, ще се бори всред вълните на Живота, но ако не е здрав, ще се напълни с вода и ще потъне. А ако е здрав, ще се бори всред вълните, макар и да са силни, и ще отстои на тези бури. Сега, вашият кораб, в който вие пътувате, не е здрав, защото щом ви срещнат някои бури, изкушения и неприятности, увисвате надолу. „Отиде си корабът – казвате, – потъна.” Защо, питам, потъна? „Защото бяха тежки думите на онзи неприятел.” Трябва да си направите стабилен кораб!

Когато ученикът учи и постоянства, той ще има знание. Той трябва да изучава всичко, да се учи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни венци. Животът ви се повтаря все един и същ и вас ви омръзва. В какво се състои вашият живот и защо ви омръзва? Сутрин ставате, хващате се за закуска; свършите закуската – хайде обяд, свършите обяда – хайде вечеря, хайде креват, печки, лампи, а на сутринта пак същото. И това е едно колело, което всеки ден се повтаря. Както някой кон, впрегнат да върти колело, да вади вода за някоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода две, три, пет десет години и най-после му одерат кожата и го заровят някъде. Това е спечелил той през тези години на живота си – въртял е колелото всеки ден и най-после градинарят го захвърля.

Най-първо вие трябва да угаждате на Бога. Не ви говоря за онзи Бог, за който учените говорят, че е в пространството. Аз ви говоря за живия Бог, който е навсякъде и във вас, който иска вашето добро благо. Светът е краен. Ако мислите, че светът ще ви направи щастливи, лъжете се; той ще ви впрегне на колелото да му носите вода и след като му свършите работата и заболеете, ще ви одере кожата. При този лош господар ще имате лош син, лош баща, лош учител. В каквито условия да се намирате сега, вие трябва да разрешите трудните задачи.

Ще се спра на въпроса за децата. Защо са децата, знаете ли защо сте родили тези деца? – Да ги възпитавате както трябва. А вие как ги възпитавате? Майката започва да възпитава дъщерята: „Ти ще трябва да се държиш гордо, защото си дъщеря на еди-кой си. Знаеш ли, че ти притежаваш наследство, имаш образование, владееш пиано, пък си хубавичка; ти много по-горе седиш от нея, затова дръж се на положение!” И бащата дава морал на сина: „Ти, синко, знаеш ли, че аз не съм като еди-кой си. Ти имаш да наследиш добро имане, а пък той е един простак. Ти трябва да се държиш на положение, да не се унижаваш, но да си знаеш цената.” Бащата надъхва сина с гордост, с надутост – да бъде жесток към слабите, а майката надъхва дъщеря си с гордост и кокетство. И всичката тази поквара идва от самите родители, те дават зародиша на злите семена – гордост, съмнение и всяко друго зло. И казва Давид в своя псалм: „Отчуждиха се още от матката на майка си и забравиха Твоя закон, Господи.”

Момите сега се гордеят с външната си красота, която подържат с външни приправки. Те приличат на една мома, която се сгодила за един момък, а годеникът отишъл с един свой приятел да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, тя взела таблата, за да ги черпи, но годеникът рекъл да я препъне, за да види ще ли се разгневи. Той си подложил крака, та я препънал; тя паднала и таблата се разпиляла. Но момата веднага станала и без да каже дума, без да се разгневи си отишла долу в избата. И момъкът си рекъл: „Бре, колко добра мома – не се разгневи; и колко умна – не се разсърди, нито се нервира, а успя да понесе подобна случка!” И тя много му се харесала и той се оженил за нея. Но като се оженили, невестата почнала да вика и да се кара за най-малките неща. И той й припомнил за тоя случай – колко била добра тя като мома и как тогава претърпяла това премеждие. А тя казала: „А, да, търпях зер, да беше дошъл долу в избата, та да видиш как си изпати масата – като я хванах със зъби, чак я счупих от яд!” Сега и вие сте много добри отвън, но ако влезе някой във вашата изба, ще строшите костите му. И съвременните християни мязат на тази мома – много са добри отвън, прощават, но вътре в избата да ги видите какво правят!

И всички вие всеки ден си чешете езиците с недобри приказки – защо станало това-онова и казвате: „Няма смисъл този живот и този свят.” Аз казвам: не сте изпитали Учението, което ви проповядвам. Хората правят изпит на Господа и постоянно Го дразнят, но Той се държи много добре с тях. Ще кажете, че Той може да се държи, Той е силен. Да, може, защото разбира с какво може да ви цери. Като онази ленива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповядвала „дай, мамо, това, дай онова” и най-после от леност се разболяла, легнала и накарала майка си да вика лекар. Майка й повикала лекар, той дошъл, разбрал от какво е болна и й дал наставление да прави разходки и гимнастика из стаята. А нея я мързяло и това да стори, та като стояла на кревата, позавъртала двата си палеца, за да ги раздвижи по малко. Като дошъл докторът и видял, че тя е в същото положение, я попитал направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила. На въпроса му как я направила тя показала с палци. Докторът разбрал, че момата е болна от мързел и й казал, че ако не изпълни това, което й е предписал, няма да оздравее...

Така и християните се подвизават с двата пръста. Господ не ще такова подвизаване, а иска жива гимнастика на ръцете и краката, за да се раздвижите. Господ иска да сторите добродетели, добри дела, да се раздвижите добре, за да оздравеете. Защо сте болни? Защото сте лениви. Схванати сте в краката, в сърцето, в ума, в очите, в устата, а само знаете да искате от Господа: „Дай ми, Господи, това и онова!” Искате Господ да ви слугува. Да, но вашите ръце и крака ще се схванат. Защо ви болят нозете? – Нямате Добродетел. Защо ви болят ръцете? – Правдата ви липсва. Те са ви дадени да ги движите в добро дело. Не работите ли Добро, ще страдате. Защо ви болят ушите? – Липсва ви Мъдростта. Защо ви болят очите? – Нямате Виделина. Ако устата ви боли, нямате Любов; ако ви болят зъбите, също. Ако главата ви боли, нарушили сте Истината, няма я във вас. С всички тези удове трябва да вършите Добро за Господа, а вие вършите противното. Когато Господ им дава здраве, тях ги мързи да ви прослужват; щом спрат да правят Добро, разболяват се и вие викате доктор. И докторът им дава гимнастика. На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Той ще й даде мързелива дъщеря, за да й шета и да й изпълнява заповедите. Когато една мома е ленива за Господа, Той й дава един мъж да му стои диван насреща и да му угажда във всичко. Когато Господ види, че бащата е мързелив и не струва Добро, той му дава един син разсипник, за да му разпилява парите по карти и блудства. Така Господ разбира от болните и мързеливите и ги цери с гимнастика.

Сега мъжът не може да се подвизава с жената, не могат двамата да се търпят. Не бива хората по този начин да се измъчват, но трябва да живеят колективно и да си помагат. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много хора, ще ги избавите от много беди. Същото става и с Духовния свят – трябва да си помагате един друг. Ако ти помагаш на близкия си, по-добре ще вървиш по Пътя. Трябва личността да се премахне, а колективността да живее във вяра. В старо време как са живели хората задружно? Когато някой има нива за жънене, викат меджия и като идат на нивата, пожънват я. Също и с гроздобера, също и с царевицата – съберат се на седянка и отрошат царевицата. За каквато и да е работа – ще се съберат и ще я свършат. И вие така правете! Има някой някаква беда – съберете се две-три сестри, помагайте си и ще ви помогне Господ. Ако не може с двама или трима, съберете се четири, пет и така ще се облекчите, без разлика кой какъв е. Живейте всички в едно!

И сега Яков казва: „Блажен е, който претърпи изкушение докрай; той спасен ще да бъде и ще получи венеца на живота.” Искайте не венец на суетност, а венеца на безсмъртието, в което няма страдание, няма изкушение, няма болест, но има Живот, пълен с добрини. Този Живот е едно растение и като почне да расте, се изменя. Изменя се и почвата; при всяко растение – различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите в едно – да излиза една прекрасна хармония и когато почнете да свирите, който ви чуе да му е приятно. И когато почнете да свирите, ще научите този закон – ще се нагласяват вашите сърца, вашите умове, вашата воля и ще свирите отлично.

Когато Небето говори във вас, вие не можете да го приемете. Защо? Същевременно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за хора. Какво всъщност става с вас? Казва Господ: „Вие сте турили във вашия ум лоши мисли, лоши желания – в сърцата си и лоши думи излизат от устата ви; и ще се спират устата ви от лоши думи.” Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане, добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскаш твой брат не е добро нещо. „Ама – ще кажеш – човек може да съди.” Аз казвам: иди, примири се с брата си; иди при него и кажи му: „Братко, извини ме!” Ако не те извини, иди втори път с някого и му кажи: „Сестро, извини ме!” Ако не иска пак, иди с църквата и ако пак не ще, нека ти бъде като езичник и митар1. Иди и му кажи Истината и ако е сбъркал, оправи го. Ако раната му е гангренясала, иди, покажи му я и го изцели; ако е болен, кажи му как да се излекува. Аз виждам, че светът е болен. Болни жени викат, сърдят се на мъжете си и искат да се разведат. Болни мъже търсят разни удоволствия, несъвместими с Божия закон, искат неща невъзможни и изоставят жените си. Виждам болни умове, болни сърца, болни души. С такива е ясно как ще се живее...

Веднъж пътувах с трен и видях един господин, наметнат с пелерина. Друг един господин пък вървеше свободно, размахваше ръце, без да иска да стори някому зло, и си тананикаше. Изведнъж онзи господин с пелерината извика: „Сляп ли си, че се блъскаш у мен, не виждаш ли, че ръката ме боли!” И действително, дясната му ръка беше превързана. Явно, че го е боляла, но другият господин не е знаел, че ръката му е болна. Въпреки това, онзи продължаваше да вика – вика, защото ръката му е болна... Вие трябва да се държите на разстояние от петнадесет сантиметра от всеки човек, защото има болни хора, а вие не спазвате това. Жената се стреми да бъде близо до мъжа и не го оставя да се отдели от нея. А на него му омръзва това и почва да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли душата. И понеже не сте на петнадесет сантиметра разстояние от мъжа си и постоянно искате да допирате болната му душа, той почва да бяга от вас. Казва се в Писанието, че Бог направил жената от ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата “р” означава работа, която първоначално е трябвало да донесе благото в света, а тя после размирила света и Господ я наказал. Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, от реброто на Мъдростта, за да бъде разумна, да свърже света, да му предаде една сладост, всички да намират утеха в нея. А сега жената ражда неразумни деца. Отрасте ги и те почнат да хулят баща си, а бащата казва, че синът е лош, че е пияница или е крадлив и че не мяза на него. От глупави родители – глупави деца, от неразумна майка – вагабонтин син; това е закон. Ако синът ви умре, то е затова, защото не сте чисти, защото сте омърсени – омърсили сте Божия закон и плащате затова. Днес говоря една Истина и ако ме послушате, добре ще сторите, а ако не послушате, сами ще видите, ще си научите урока. Най-накрая господарят ще ви накара да му носите вода с колелото и като си научите урока, ще ви одере. Аз не бих желал това. Затова Бог се обръща към своите дъщери.

Който е в страдание, той е в котела. Сега сте добри, защото човек, който ври в котела, е добър. Душа, която е била в големи страдания, се пречиства. Всинца сте страдали, а Чистота е необходима за щастието на Живота. Като сте чисти, на добре върви. Ставате сутрин, всичко наопаки ви върви; Защо? – Защото няма Чистота. Сега, вземете пример от тази мома – дава Бог здраве на човека, а той го мързи да работи. Тогава Бог му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мъка. Като приеме мъката, като се научи на страдания и като се примири с тях, тогава Бог казва: „Той се научи да страда, отнемете му ги и дайте му да работи!” Сега вие, когато сте на работа, какво вършите за Господа? Или ще кажете, че Господ е добър. Добър е Господ, но Той ще ви пише бележки. Имате двойка, тройка, четворка, петица, десетица – на всичко положителни бележки. За лицемерие – шестица, за лъжа – петица, за гняв – седмица, за невъздържание – пет и една втора. Без изпитания не може да минете. В този живот, както върви така, вашите бележки ще бъдат слаби.

Аз искам да изучите тази задача – да се саморазвиете. Трябва да се молите и да си поставите въпроса за какво трябва да се молите. – За да имате търпение. И като продължавате да се молите, всичко ще върви прогресивно напред. Когато детето си науми нещо, отива и иска от майка си ябълки. То си е поставило за задача ябълки, орехи и други работи, отива и се помоли. Майката му даде ябълки – то поиска и орехи; даде му орехи – то поиска сладко. Но майка му каже: „Не бива всичко в едно, чедо, утре друго.” И то помни обещанието, че утре пак ще получи. И вие трябва да си имате подобна задача и като си наумите нещо, идете, искайте и Господ ще ви даде всички ваши необходимости.

Трябва да бъдете добри. Добър да си не значи да си като овца. Господ не иска овце, а иска добри и разумни хора. Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър. Вие трябва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисват човека. Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало. Друго паднало на камък, Слънцето го напекло и то изсъхнало – понеже в камъка не може да хване корен, затова не порасло. Не се лъжeте, ако сега не си създадете почва, никога няма да я създадете, отлагане няма. Доброто не отлагайте! Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело.

Понякога вие се чувствате охладнели към някого и не ви се иска да идете някъде. Защо става това знаете ли? Защото там има миризма, воня, затова не ви се отива; почвата им е гнила, заклали са някоя овца и тя се е вмирисала. Разбира се, че ще се вмирише след като са я заклали. Хвърлете овцата, изчистете си почвата или къщата и ще се изгуби миризмата! Това е законът на Истината. Когато във водата се съберат нечистотии, изолират резервоара, пречистват водата като я прецеждат и пресичат, след което отново я пускат. Инак, ако не ги изчистят тези нечистотии, които са се набрали, ще ги изпиете и ще се разболеете... И тъй, когато хората направят грях, те го затворят, скрият го и той завони. Не, ти отвори стаята и кажи: „Заклах овца или говедо, съгреших, ето хвърлих ги!” Платете ги на този, от когото сте ги взели, и така грехът ще се изхвърли и няма да вони.

И в нашия живот има бунища. Нищо че злото иде, нека си иде, но вие не трябва да го приемате – да не ставате едно с него и да не влизате в греха като блудния син. Аз не казвам, че около вас няма да обикалят някои гарги или орли, за да ви оцапат гнездото. Отвън те може да го оцапат, но отвътре то трябва да е чисто, да е свято. Вие чистите всеки ден физическата си къща – не ви ли стига един път в годината? Така и духовно ще се чистите всеки ден, както и физически. Всеки ден трябва да се чистите! Приятели ще ви идват на гости, но не допускайте да ви дотягат, Господ не ще такива хора. Някой казва: „Ама, не мога да се превия.” Ще се превиеш, ще се превиеш! Ако си греда или камък, няма да се превиеш, но ако си човек, ще се превиеш. А що е превиване? – Да гледаш еднакво както за себе си, така и за близките си. Имаш гняв – не отивай никъде, седи си у дома! Натоварен си с товар – не отивай никъде да си стовариш товара, защото това не е по закона Божи, такъв живот не е добър. Някой ще ми каже, че и религиозните хора оставят товара си – и мъже, и жени, и поети, и писатели, и учители – все се разтоварват едни други. Пророците са ходили в гората, за да си разтоварят товара.

Ако една нива не се пожъне, то тя никога сама няма да се пожъне; тази година ще даде малко, другата година – още по-малко и така ще престане да дава жито. По-добре малка пожъната нива да имаме, отколкото голяма, но неожъната. Защото малкото Добро, когато се отглежда, се умножава. Така е и в душата. Когато внесе Господ в душата ти плод, ти го изнасяш през дупка, за да храниш мишки. Дупките трябва да се затулват. С игла не се шие; някои закърпват сърцата си, ума си, но това не е Добро. Вие трябва да разбирате добре, когато Господ ви дава нещо. Трябва да Го слушате и да разбирате добре, когато ви говори, какво иска Той от вас. Трябва да го слушате и тогава, когато искате от Него най-съществените неща за Живота си. Вижте, ако във вас има раздвояване, това не е Божия мисъл, нито Божие желание. Ако се молите, без да ви е необходимо и нужно, дали Господ ще ви послуша? Няма да ви послуша, защото не сте отишли със същия урок, който е бил определен за днес. – „Ама Господ ще ни прости.” Той ще ви прости, но ученикът трябва да се учи. Учителят има определена програма: първият час – история, вторият час – четене, третият час – смятане, а петият – музика и шестият – гимнастика. – „Ама у нас вкъщи друго учат.” Тогава си стой вкъщи, не идвай в училище. Детето иска все да сучи от майка си, но тя, щом вижда, че има зъби, отбива го. Някое дете иска да му се сдъвче храната; ще му се сдъвква храната една, две, три, четири, пет години, но да му се сдъвква храната до двадесет години не може. И кокошката, като й пораснат пиленцата, почва да ги поклъвва – сами да си търсят храна. И Господ иска да ни научи да се храним сами и да си подбираме добра храна.

Ето какво иска Господ от нас: гняв не върши, то е безумие! Правда Божия всякога изнасяй пред человеците! Ръцете не са за зло, а са за Добро. Не вършите Правда – ще ви болят ръцете; не вършите Добродетел – ще ви болят краката, няма да сте здрави; Любов нямате – ще ви болят устата, зъбите; нямате Истина – ще ви боли главата; не мислите добри мисли – ще станете глупави; не сте мъдър – ще ви болят ушите. Понеже не сте в съгласие с Божия закон, винаги ще сте болни, неразположени. И сега, ще идете при Господа и ще кажете: „Господи, аз искам търпение! Дай ми Твоята Сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои, да го понасям с готовност! Искам смирение!”

Например имате някой лош навик; когато дойде този лош навик, вие започнете да броите: едно, две, три, четири – до тридесет, четиридесет, петдесет; докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Когато броите, ще си казвате: „Ето как днес веднъж изтърпях малко, не се разгневих толкова; на следващия ден два пъти се въздържах да не излъжа; други ден три пъти се опазих да не одумвам.” Така проявите на всеки порок ще се намаляват по една, две, три и прочее, додето той изчезне. Ако не мога да говоря добро за хората, днес ще си туря в ума, че ще говоря добро. Утре ще направите добро за някого, друг ден ще го избавите от зло. И така Доброто ще се увеличава постоянно във вас.

Една жена, която има хиляда добри думи, ще бъде добра жена за държавата. Тя ще бъде добра майка, ще има добри синове, умни дъщери и тази държава ще процъфти. И аз искам да мислите добро, да вършите добро, да гледате добре. Не се безпокойте – детето, когато почне да ходи, не се бои от това, че пада. Вие ще падате, ще се изправяте, но не се бойте, ще се научите. Във всинца ви се явяват силни желания да правите добрини. Апостолът казва, че праведният пада седем пъти. Ще имате големи спънки в живота, но и ще придобиете нова опитност и нов начин на живот. Амин.


Обяснителни бележки:

1Учителя перифразира думи на Христос, виж Матей 18: 15-17

Беседи пред Сестрите
15.02.1917 Четвъртък, София

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 12505 Мнения:

Публикувано 20 февруари 2018 - 13:56

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932
Издателство ПИЛИГРИМ, 2017
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА


„Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение,

защото като премине испитът ще приеме венецът на живота,

който обещава Господ на онези, които го любят.“1


Малко ще ви бъде чудно как може Господ да изпитва. Т.е. то е чудно за онези, които не се преживявали мъчнотии в живота, не знаят закона на страданието. Не се иска вънкашни понятия за живота, че например една хубава жена може да е красива, хубава, млада, бяла, червена, но тя ще я изгуби и ще остане с онова вънкашно. Питали где е останала тази вънкашна хубост, красота, знание и пр. Първоначалната хубост ще се изгуби. Ако човек има здраве, но после го изгуби, где може да го намери? Ще го задържи десет, петнадесет, двадесет, петдесет, шестдесет, сто години и пак ще го изгуби. В началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне.

Значи здраве, знание, богатство, всичко ще мине. Вашето богатство от приятели на приятели ще премине и ще изчезне. Къща ако имате, и нея ще задигнат; и други блага, каквото имате, и него ще задигнат. Да бъдете богати, но как; учени, но как? Както ви аз проповядвам: здраве, духовна чистота, красота на душата, учен, но в Бога. Да имате всичките добродетели във вашата душа и от това да станете богати, учени, красиви и да учите хората в добро учение, да им проповядвате Мир, па и във вас самите да има Мир, Любов, Правда, Мъдрост и Истина.

Сега Яков е претърпял изкушение и казва: „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като претърпи, ще приеме венеца на живота.” То е, че вашия кораб, когато го пуснете да пътува, той ще се бори всред вълните на живота, та ако не е здрав, той ще се изпълни с вода и ще потъне. А ако е здрав, ще се бори всред вълните, макар и да са силни, но корабът щом е здрав, ще отстои на тези бури. Сега вашият кораб, в който вие пътувате, не е здрав, защото щом ви срещнат някои бури, изкушения, неприятности, увиснете надолу. „Отиде си, казвате, корабът, потъна.” Защо, рекох, потъна? Защото бяха тежки думите на онзи неприятел. Трябва да си направите корав кораб.

Когато ученикът учи и постоянствува, той ще има знание. Той трябва да изучава всичко, да се изучи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни венци и животът ви все един и същ се повтаря и вас ви омръзва. В какво ви се състои вашият живот и защо ви омръзва? Сутрин ставате, хващате се за закуска; свършите закуската, хайде обед; свършите обеда, хайде вечеря, хайде креват, печки, лампи и хайде пак на сутринта същото. И това е едно колело, което всеки ден се повтаря едно и също нещо. Както някой кон е впрегнат на някое колело да върти, да вади вода за някоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода две, три, пет, десет години и най-после му одерат кожата и ще го заровят и ще го хвърлят нанякъде. Това е спечелил той през тези години на живота си, въртял е това колело всеки ден на градинаря и най-после градинарят го захвърля.

Вие най-първо трябва да угаждате на Бога. Не ви говоря за онзи Бог, за който говорят учените, че е в пространството. Аз ви говоря за Онзи, живия Бог, Който е [на]всякъде и във вас, Който иска вашето добро, благо.

Светът е крайно [...], ако мислите, че светът ще ви направи щастливи, лъжете се, той ще ви впрегне на колелото да му носите вода и след като му свършите работата и заболеете, той ще ви одере кожата. При този лош господар, лош син, лош баща, лош учител, в каквито условия се намирате сега, вие трябва да разрешите трудните задачи.

Деца. Защо ви са децата? Знаете ли защо сте родили тези деца? Да ги възпитавате както трябва. А вие как ги възпитавате? Майката на дъщерята почва да я възпитава: „Ти ще трябва да се държиш гордо, защото ти си дъщеря на еди кой си. Знаеш ли, че ти притежаваш наследство, имаш образование, владееш пиано, пък си хубавичка, ти много по-горе седиш от нея. Затова дръж се на положението.” И бащата дава морал на сина: „Ти синко, знаеш ли, че аз не съм като оня и еди кой си. Ти имаш да наследиш имане добро, а пък той е един простак и ти трябва да се държиш на положението, да се не унижаваш, но да се държиш на цена.” И бащата надъха сина с гордост, с подутост, да бъде жесток към слабите, а майката дъщеря си с гордост и кокетство и всичката тази поквара става от самите родители. Те дават зародиша на злите семена - гордост, съмнение и всяко зло. И казва Давид в своя псалом: „Отчуждиха се още от матката на майка си и забравиха Твоя закон, Господи.”

Момите сега се гордеят с външната красота, която сега я притежават, с външни приправки. Приличат на една мома, която се сгодила за един младеж, момък и годеникът й отишъл с един момък, свой приятел, да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, взела таблата, за да ги черпи, но той рекъл: „Чакай да я препъна, за да видя ще ли се разгневи.“ И дал си кракът, та я препънал и тя паднала и таблата се разпръснала. Но тя веднага станала без да каже дума и се разгневи и си отишла долу. И момъкът рекъл: „Бре, колко добра мома, че не се разгневи и колко умна, не се разсърди нито нервира, колко може да понася такива случки.“ И много му се харесала и се оженва за нея. Като се оженили [тя] почнала да вика, да се кара от най-малките неща и той и спомнил за този случай, колко е била добра като мома и как тогава претърпяла този случай. А тя казала: „А, да, търпех зер, да беше дошъл, та да видиш колко пострада масата, като я хванах със зъбите, че счупих я от яд.“

Че, сега и вие сте много добри отвън, но ако влезе някой във вашата изба, ще строшите костите му. И съвременните християни мязат на тази мома - много са добри отвън, прощават, но вътре в избата да ги видите какво правят. И всички вие, всеки ден се чешите с приказки недобри, защо станало това и онова и казвате: „Няма смисъл в този живот, в този свят.”

Рекох, не сте изпитали Учението, което ви проповядвам. Хорат[а], кога правят изпит на Господа и постоян-но Го дразнят, но Той се държи много добре с тях. Но ще кажете: „Той може да се държи. Той е силен.” Да може, защото разбира с какво може да ви цери. Като онази дъщеря ленива, която не похващала нищо, а само: „Дай мамо това, дай онова.” И най-после от леност та се разболяла и легнала и накарва майка си да вика лекар. И майка и повиква лекаря и той дошъл и разбрал що е болна и дал и наставление да прави разходки и гимнастика из стаята. А тя я мързяло това да стори и като стояла на кревата, та позавъртвала двата си палеца да ги подвижи по малко. Като дошъл докторът, видял, че тя е в същото положение и я пита направила ли е гимнастиката и тя му казала, че я направила. Той я попитал как я правила и тя му показала с палеца и той разбрал работата, че от мързел е болна и казал, ако не стане да направи това, що и казва, няма да оздравее.

Че, и християните така се подвизават - с двата пръста. Господ не ще такова подвизаване и нека гимнастика жива на ръцете и краката, да се раздвижите, да сторите. Иска Господ добродетели, добри дела, да се раздвижите добре, за да оздравеете. Защо сте болни? Защото сте лениви. Схванати сте в краката, в сърцето, в ума, в очите, в устата, а само знаете да искате от Господа: „Дай ми Господи това и онова.” Искате Господ да ви слугува. Да, но вашите ръце, крака ще се схванат. Защо ви болят нозете? Нямате добродетел. Защо ви болят ръцете? Правдата ви липсва. Те ви са дадени да ги движите в добро дело. Не работите добро, ще страдате. Защо ви болят ушите? Липсва ви Мъдростта. Защо ви болят очите? Нямате виделина. Ако устата ви боли - нямате любов, зъбите също; главата -нарушили сте Истината, няма я във вас. С тях трябва да вършите добро за Господа, а вие вършите противното. Когато Господ им дава здраве, те ги мързи да си прислужват, щом запрат да правят добро, разболяват се и викате доктора. И докторът им дава гимнастика. Една майка, когато я мързи да струва добро за Господа, Господ ще и даде една мързелива дъщеря, за да и шета и да и заповядва. Когато една мома е ленива за Господа, Господ и дава един мъж да му стои диван2 насреща и да му угодява във всичко. Когато Господ види мързела в бащата, че не струва добро, то Той му дава един разсипник син, за да му разпилява парите по карти и блудства. Така Господ разбира от болните, мързеливи и ги цери с гимнастика.

Мъжът не може да се подвизава с жената, не могат да се търпят, не трябва хората да се измъчват, но да живеят колективно и да си помагат. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много хора, ще ги избавите от много беди, също става и с Духовния свят. Трябва да си помагате един друг. Ако ти помагаш на близкия си, то по-добре ще вървиш по пътя. Трябва личността да се премахне, а колективност-та да живее с вяра. В старо време как са живели хората задружно. Когато някой има нива за жънене, викат меджия3 и като идат на нивата, поженват я. Също и с гроздобер.

Също и с царевицата. Съберат седянка и отрошат царевицата. За каквато и да е работа ще се съберат и ще я свършат. И вие така правете. Има някой някаква беда, съберете се две-три и си помагайте и ще ви помогне Господ. Ако не може двама, трима, съберете се четирима, пет и така ще се облекчите, без разлика кой е. Живейте в едно всички!

И сега Яков казва: „Блажен е, който претърпи изкушение докрай, той ще спасен да бъде и ще получи венеца на живота.” И искайте венеца на безсмъртието, а не венеца на суетност, в което няма страдание, няма изкушение, няма болест, но живот пълен с добрини. Този живот е едно растение и като почне да расте, този живот се изменя. Изменя се почвата. При всяко растение, различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, не сте еднакви струни, но ще се нагласите така, че да можете да работите в едно [. ], да излиза една прекрасна хармония. И като почвате да свирите, който ви чуе, да му е приятно и като почнете да свирите ще научите този закон, ще се нагласяват вашите сърца, вашите умове, вашата воля и ще свирите отлично.

Във вас когато Небето говори не можете да го приемете, защо? Защото уста като имате, приемате добра храна и добра се дава, а гнилата се изхвърля и не е за хора. Какво става с вас? Казва Господ: „Вие сте турили във вашия ум лоши мисли, лоши желания в сърцата си и лоши думи излизат от устата ви.“ Ще се спират устата ви от лоши думи. Ако вие вземете помия и попръскате брата си, какво ще стане? Добро ли е това? Ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскаш твоя брат не е добро нещо. Ама, ще кажеш: „Не го искам!” Ама, ще кажете: „Човек може да съди.” И аз казвам: Иди, примири се с брата си. Иди при него и кажи му: „Братко, извини ме.” Ако не те извини, иди втори път с някого и му кажи: „Сестро, извини ме.” Ако не иска, пак иди с църквата и ако пак не ще, нека ти бъде като езичник и митар. Иди и му кажи истината и ако е сбъркал и го оправи. Ако е раната му гангренясала, иди, покажи му и го изцели. Ако е болен, кажи му как да се излекува.

Аз виждам, че светът е болен. Болни жени викат, сърдят се на мъжа и искат да се разведат. Болни мъже търсят разни удоволствия несъвместими с Божия закон, искат неща невъзможни и оставят жените си. Виждам болни умове, болни сърца, болни души, разбира се как ще живеят? Аз един път пътувах с трен, видях един господин наметнат с пелерина. Един господин върви свободно и маха ръце без да иска да стори някому зло и си тананика. Изведнъж онзи господин с пелерината извика: „Сляп ли си, че [се] блъскаш у мен, не виждаш ли, че ръката ме боли?” И действително, дясната му ръка беше превързана, боляла го и този господин не е знаял, че е болна ръката му, но този продължава да си вика. Вика, защото ръката му е болна. Вие трябва да ходите петнадесет сантиметра далеч от всеки човек, защото има болни хора, а вие не спазвате това. „Жената трябва да бъде близо до мъжа“ - и не го оставя да иде от нея и него му омръзва това и почва да ходи в кръчма и да пие, защото боли го душата. И понеже не сте петнадесет сантиметра далеч от него и постоянно искате да търкате болната му душа и той почва да бяга от вас.

Казва се в Писанието, че Бог направил жената от ребро [...], а знаете ли що е ребро? Буквата „р” означава „работа”, да донесе благото в света, а тя после размирила света и Господ я наказва. Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, ребро от Мъдростта, да бъде разумна, да свърже света, да им придаде една сладост, да намират утеха в нея. А сега жената ражда неразумни деца. Отрастете ги и те почнат да хулят баща си и бащата казва, че синът е лош: „не мяза на мен“ - или е пияница или е крадлив. От глупави родители, глупави деца, от неразумна майка -вагабонтин син, това е закон. Ако син ви умре, то [е] затова, защото не сте чисти, защото сте омърсени, омърсили сте Божия закон и вие плащате за това.

Днес говоря една истина и ако ме послушате, добре ще сторите, а ако ли не послушате, ще видите, ще си научите урока. Най-накрая ще ви накара господарят да му посипе [те] вода с колелото и като си научите урока ще ви одере. Аз не бих желал това. Затова Бог се обръща към своите дъщери. Който е в страдание, той е в котела. Сега сте добри, защото човек като ври в котела, той е добър. Която душа е била в големи страдания, тя се почиства. Всинца сте страдали, а чистота е необходима за щастие на живота. Като сте чисти на добре върви. Ставате сутрин, всичко наопаки ви върви. Защо? Защото няма чистота. Сега вземете пример от тази мома. Дава човек здраве на човека и той го мързи да работи. Бог му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мъка, като приеме мъка, научи се на страдания и като се примири със страданията, тогава Бог казва: „Той се научи да страда, отнемете ги и дайте му да работи.”

Сега вие, като сте на работа, какво работите за Господа? Или ще кажете: „Господ е добър.” Той е добър Господ, но Той ще ви пише бележки. Имате 2, 3, 4, 5, 6, 10, на всичко положителни бележки: за лицемерие - 6, за лъжа - 5, за гняв - 7, за невъздържание - 5 и половина. Без изпитания не може да минете. И този живот, като върви така, вашите бележки ще бъдат слаби. Аз искам да изучите тази задача, да се саморазвиете. Трябва да се молите, да турите този въпрос: „За какво трябва да се моля?” - Да имам търпение. И като продължавате да се молите, то отива в прогрес напред. Детето си науми нещо и иде и иска от майка си ябълки. То си турило в програма ябълки, орехи и други работи и иде и се помоли. Майка му даде ябълки, то поиска и орехи. Даде му орехи, то поиска сладко. Но майка му каже: „Не бива всичко, чедо, в едно, утре пак друго.” И то си знае обещаното, че утре пак ще получи. И вие трябва да си имате подобна мисъл и като си наумите нещо, идете и искайте и Той ще ви даде всички ваши необходимости.

Да бъдете добри. Добър да си, то не значи да си като овца. Господ не ще, не иска овца, а иска добри и разумни хора. Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър. Вие трябва да имате добра почва, да очистите ония [неща], които вкисват човека. Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало. Друго паднало на камък и Слънцето го напекло и то изсъхнало. Защото в камъка не може да хване корен и затова не е порасло. Не, че се лъжете. Сега ако не си създадете почва, никога няма да я създадете. Отлагане няма. Добре [е да] не я отлагате. Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли и ще помогнат да се свърши доброто дело.

Вие някога се чувствувате охладнели към някого и не ви се иска да идете някъде. Защо става това? Знаете ли защо? Защото там има миризма, воня, затова не ви се отива, почвата им е гнила, заклали са някоя овца и тя се вмирисала. Разбира се, че ще се вмирише. Хвърлете я, хвърлете овцата, изчистете си почвата или къщата и ще се изгуби миризмата. Това е законът на Истината. Когато във водата се набират нечистотии, то изолират резервоара, пречистват водата като я прецеждат, пресекат и после пак пущат водата, защото тези нечистотии, като са се набрали, ще ги изпиете и ще се разболеете, ако не ги изчистят. И тъй, когато хората направят грях, те го затворят, скрият го и той завони. Не, ти отвори стаята и кажи: „Заклах овца или говедо, съгреших, ето хвърлих го. Плащам го, от когото съм го взел.” И така грехът ще се изхвърли и няма да вони.

И в нашия живот има бунища. Не е злото че иде, то нека си иде, но вие трябва да го не приемате, да ставате с него едно и да влизате в греха, като блудния син. Аз не казвам, че около вас няма да обикалят някои гарги или орли, за да ви оцапат гнездото, те отвън може да го оцапат, но отвътре то трябва да [е] чисто, да е свято. Вие чистите всеки ден физическата си къща, не ви ли стига един път в годината? Да, и духовно ще се чистите така всеки ден, както и физически. Всеки ден трябва да се чистите. Приятели ще ви идат, да ви не дотягат. Господ не ще такива хора. Някой казва: „Ама не мога да се превия.” - Ще се превиеш, ще се превиеш. Ако си греда или камък няма да се превиеш, но ако си человек [ще] се превиеш. А що е преви-ване? Да гледаш еднакво както за себе си, така и за близките си. Имаш гняв, не отивай никъде, седи си дома. Натоварен си с товар, не отивай никъде да си стовариш товара. Това не е по закона Божий, този живот не е добър. Някой ще ми каже, че и религиозните хора остават товара си. И мъже, и жени, и поети, и писатели, и учители все се разтоварват едни на други. Затова пророците са ходили в гората, за да си разтоварят товара.

Ако една нива не се пожъне, то тя никога сама няма да се пожъне. Тази година ще даде малко, другата година - още по-малко и така ще престане да дава нивата жито. По-добре малка нива да имаме, пожънена, отколкото голяма непожънена, защото малкото добро, гледано, се умножава. Така е в душата, когато внесе Господ в душата ти плод, ти изнасяш през дупка да храниш мишки. Дупките трябва да се затулват. С игла не се шие. Някои закърпват сърцата си, ума си, това не добро. Вие трябва да разбирате добре, когато Господ ви даде нещо. Да разбирате добре, когато ви говори. Какво иска Той от вас, да Го слушате. Какво искате вие от Него - за живота ви нужното. В живота най-съществените неща вижте. Ако във вас има раздвояване, не е Божия мисъл, ни желание и като се молите без да ви е необходимо и нужно, дали Господ ще ви послуша? Няма да ви послуша, защото не сте отишли със същия урок, който е бил за днес. “Ама Господ ще ни прости.” Той ще ви прости, но ученикът трябва да се учи. Учителят има програма наредена, първия час - история, втория - четене, третия -смятане, а петия - музика и шестия - гимнастика. „Ама в нас, вкъщи друго учат.” Ти си стой вкъщи, не идвай в училище. Детето иска все да сучи от майка си, но тя щом види, че има зъби, отбива го. Някое дете иска да му се сдъвче храната. Ще му сдъвква храната една, две, три, четири, пет години, но да му сдъвква храната до двадесет години, това не може. Кокошката и тя, като и пораснат пиленцата, почне да ги поклъвнува сами да си търсят храна. И Господ иска да ни научи да се храним сами и да подбираме добра храна.

Ето какво иска Господ от нас: Гняв не върши, то е безумие. [С] Правда Божия всякога излизай пред человеците. Ръцете не са за зло, а са за добро. Не вършите Правда, ще ви болят ръцете; не вършите Добродетел, ще ви болят краката, няма да сте здрави; Любов нямате, ще ви болят устата, зъбите; нямате Истина, ще ви боли главата; не мислите добри мисли, ще станете глупави; не сте мъдър, ще ви болят ушите. Понеже не сте в съгласие с Божия закон, винаги ще сте болни, неразположени.

И сега ще идете при Господа и ще кажете: „Господи, аз искам търпение, дай ми твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми иде, да го понасям с готовност. Искам смирение.“ Или имам някой лош навик, когато дойде този лош навик, вие почнете да броите: едно, две, три, четири до тридесет, четиридесет, петдесет и докато изброите ще ви мине това лошо настроение. Как ще броите? Ето как: Днес изтърпях малко, не се разгневих толкова, утре два пъти се въздържах да не излъжа, друг път три пъти се опазих да не одумвам и така всеки порок ще се намалява по един два и три и пр. догдето изчезне. Не мога да говоря добро за хората, днес ще си туря в ума, че ще говоря добро. Днес говорих веднъж добро за някого. Утре ще направя добро за някого, друг ден ще го избавя от зло и така доброто ще се увеличава всякога във вас.

Една жена, която има хиляда думи добри, ще е една добра жена в държавата, добра майка, ще има добри синове, умни дъщери ще има и ще процъфти тази държава. И аз искам да мислите добро, да вършите добро, да гледате добре. Не се безпокойте, детето, когато почне да ходи, не се бои, че пада. Вие ще падате, ще се подобрите, но не се бойте, ще се научите. Във всинца се явяват силни желания да правите добрини. Апостолът казва, че праведният пада седем пъти. Ще имате големи спънки в живота, но и ще добиете нова опитност и нов начин на живота.

Амин.

Беседа на жени, държана на 17 февруари 1917г.


________________________________
1Послание Яковово, гл.1, ст 12
2 стоя диван - стоя прав, готов да изпълнявам заповеди
3 меджия (тур.) - колективна работа, взаимопомощ от съседи, роднини на един стопанин





Теми съдържащи: София, Извънредни Беседи, Беседи пред Сестрите

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни