Jump to content

ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО - Г.


Recommended Posts

ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО

Под небе, в най-обикновен смисъл, се подразбира сини свод. който се издига като купол над главите ни, и по който денем обикаля слънцето, а нощем греят месечината и звездите. По него се реят облаците, и когато те покрият цялото небе, казваме че последното се е заоблачило. Изразите "ясно небе", "облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждествяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци – за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи. Този свод бил надупчен като сито и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея. Така си обяснявали по онова време естеството на звездите и техния блясък.

По-късно, когато в образованите среди, тези полуемпирични полумитологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-"научна" представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни. Тия, именно, сфери образуват небето. По вътрешния свод на тия сфери, които се движат с различна скорост около земята, са прикрепени отделните планети. в първата, най-близка сфера, се намира Луната, във втората Меркурий, в третата Венера, в четвъртата Слънцето и т.н. Всички тия прозрачни кълба, на които са прикрепени планетите, се обгръщат от сферата на неподвижните звезди, зад която пък се стели областта, наречена емпирей – царство на вечната светлина, на първичния огън и обиталище на блажените души. Няма да се спирам върху това, какви мъчнотии е създала тая представа за небето на гръцките астрономи при обясняване движението на планетите около земята. Въпреки поправките и допълненията, които се внесли при описване на планетните обиколки, общата представа за "небето" се запазва непокътната в течение на повече от 12 века, дори до Коперниково време. Тая представа виждаме отразена и в драматичните описания на ада и рая, които Данте ни дава в своята "Божествена комедия”. Броят на небесата, от които е съставено небето, у разните народи е различен. У гърците небесата са десет, а като се брои и емпирея – единадесет. У мюсюлманите тия небеса са девет. У други народи те са седем. Познат е изразът "седмо небе" като място на най-голямото, върховно блаженство. Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера – областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе – обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи. Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на небесните светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе. Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията – в третото небе, което се простира зад първите две. Види се, във въображението на богословите, небето е представяло не толкова концентрични сфери, колкото нищо като огромно триетажно здание. Естествено е тогава Бог и неговите избраници да обитават най-горния етаж.

Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната астрономия. Тя създаде една друга представа за "небе", която в края на краищата се свежда към представата за едно безкрайно пространство – пространството на безпределната звездна вселена. Ясно е, че "второто небе" на теолозите, небето на небесните светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира "до безкрайност". Де ще трябва да преместят те тогава "третото небе?" Едно очевидно затруднение.

При това. астрономията отдавна отне на земята привилегията на земята да бъде център на света. Тя не е нищо друго, освен едно от най-малките, най-незначителните небесни тела, което няма дори своя собствена светлина. Слънцето, от своя страна, е само една звезда всред безкрайното множество звезди и доколкото се явява като център, то е такъв само на нашата планетна система. Много други звезди го превъзхождат, както по големина и блясък, тъй и по богатство и разнообразие на ония планетни системи, на които те се явяват негли като мощни централни ядра. При това, установява се, че всички ония звезди, които виждаме с просто око на небето, както и мириади други, невидими за невъоръжено око, ала достъпни за мощния поглед на съвременните телескопи, принадлежат към едно и също звездно семейство – това на Млечния път или на така наречената галактична система, която според съвременните астрономични схващания, представя един лещовиден звезден куп със спирална структура. А такива звездни купове като Млечния път, отдалечени на милиони светлинни години от нас, както и мъглявини, които ще се развият в бъдеще в звездни купове, има не малко. Видимите граници на вселената, следователно, постоянно се отдалечават, и никой не може да каже, какво се крие зад тях – в бездънните глъбини на безкрайното пространство.

Това е "небето" на съвременната астрономия – безпределното физическо пространство, в което се движат мириади звезди, принадлежащи към различни "галактични системи", отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини. Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обикалят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка. Така, както обаче го описват, това "небе" изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества.

Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила. Вярно е, че в съзнанието най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението.

Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени-

Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия.

Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела.

За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос.

"Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя.

"Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени.

Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята. Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно.

И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.от техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които живеят. Те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие".

С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели. Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "Небесният живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване.

Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...