108. РАБОТА ВЪРХУ СТАРИТЕ НЕДЪЗИ

[Iskri4ka]

108. РАБОТА ВЪРХУ СТАРИТЕ НЕДЪЗИ

Вергилий Кръстев: Някакви пожелания да имате за другите следващи след нас поколения?

Елена Андреева: А-а, за другите поколения пожелавам да не повтарят нашите грешки. Много бих се радвала, така да работят, като вземат Словото на Учителя да работят с него за повдигането си, като прилагат методите, които Той е дал. Първо нещо Учителят казваше: „Не можете вие да работите върху нещо, върху всички неща изведнъж, затова поставете си една задача за една година. Да работите върху една добродетел или да работите за ограничаването на някой недостатък, или да работите за придобиването на някакво качество. Да ви кажа, този метод е много хубав. Аз веднъж си поставих за задача, да не се обиждам една година. Знаете ли, не че победих това, но нещо научих. Научих един метод по-бързо да сменям всичко от отрицателно в положително. Този процес е труден.

В.К.: Разкажете за онази, която се е укрила под леглото на Учителя.

Е.А.: Аз само съм го чула като случай. То беше на ул. „Опълченска" 66. Учителят още живеел е там и една сестра, какво си мислила не знам, един път се скрила под леглото на Учителя и е казала, че иска да роди Христа с Учителя.

В.К.: Да, като стои под леглото или като спи на леглото?

Е.А.: Като спи под леглото, но може би и друго нещо си е мислила. Аз не знам какво е мислила, но Учителят праща човек и казва да я помоли да излезе нали и да освободи стаята.

В.К.: И човекът я хваща, лови за краката и я издърпва?

Е.А.: Не мога да кажа подробности защото не знам нищо. Щото много отдавна беше това, още първите години. Вижте, това е екзалтация на болни съзнания, това не е нормален човек. Който познава Учителя, той може да има само респект и почит към Него, не може да има мисъл такава. Това нещо само така едно извратено съзнание може да го мисли. После Учителят се държеше винаги пристойно, винаги прилично облечен, никога немарлив, никога небрежно седнал, никога, разбирате ли? Той имаше непрекъснато контрол над тялото си. Той беше същество, което винаги се държеше достойно и прилично. Той не си позволяваше нищо да направи недостойно. Е как можеш да помислиш такова нещо? Щото вижте, хората, които имат тези отношения, тъй с думи, с поглед, тези неща личат. Не може да се скрие. Тези неща кога да е ще се издаде. Но Учителят никога не е бил неглиже да ви кажа 25 години живях край Него. Видяла съм Го строг, но никога не във форма. Винаги абсолютно изряден, абсолютно така контролира се към всичко и към себе си. Вижте, това, даже ми е правило много силно впечатление.

В.К.: Ами, ако Учителят бе дошъл в женска форма?

Е.А.: Ако Учителят беше жена, аз мисля че много побоища щяха да станат, защото мъжете са по-агресивни, по така нападателни може да си представиш, щяха да я нападат, нали така? Учителят се държеше. Ами и Той имаше бастун и в даден случай си е послужвал с него, когато такива нахални са се приближавали към Него.

В.К.: Значи сте виждали как действува бастуна?

Е.А.: Видяла съм веднъж да удари шамар. И с бастуна когато би една сестра, когато бе разюздана и бе тръгнала към него. А пък са ми казвали, че са Го виждали да удря. С бастуна си е служил само при такива случаи. Ами защото от нищо не разбират, те са без съзнание. Животното как се дресира, само с бой. Човек се дресира с дума, с въздействие на психиката му, примери да му дадеш, а животното нищо не можеш да му кажеш. А това е едно съзнание, чисто животинско. Какво ще правиш? - Тоягата. Така при едни такива случаи Учителят каза, че когато трябва да постъпи така нали, Той излиза вън от своето естество, това не е Неговото естество и значи Той страда от това, че трябва тъй да постъпи.

То беше изпит за мене, необикновен изпит така. То беше аз след като се бях върнала, като уволнена учителка и беше в първите месеци, когато бяха излезли пресните картофки и някой донесъл на Учителя в една чинийка така доста ситни картофи, така задушени картофи и така ги носи Учителят, и пита къде е Савка. Викам: „Учителю, няма я тука, не знам къде е". Сега, помислих да Му предложа да взема да ги предам, не посмях, сега пък може би ще се изкуша, какво да направя? Аз само се зарадвах на това, че не пожелах да ми дадат за мене картофите, защото имах едно чувство, че Учителят е справедлив и знае какво прави. И ако Той ги е донесъл за Савка, те са за Савка, защото за нея е нужно. Пък за мене ще ми дадат друго, което за мене е нужно. Да ви кажа, много съм се радвала, че така съм мислила, за да не страдам. Щото иначе ревността почва.

В.К.: Защо?

Е.А.: Ами защо на Савка дава, а мен ме подминава. Аз не съм видяла лошо отношение даже и към една Магдалина, каквато беше тя екстравагантна, но даже и към нея не се е отнасял лошо. Аз даже и с нея помня един случай така поразителен.

В.К.: Я го разкажи този случай!

Е.А.: Ами предния ден тя прави скандал на Учителя на масите.

В.К.: Точно как се изразява това, вика, крещи или...?

Е.А.: Прави Му забележки, отнася се некоректно към Него.

В.К.: Точно как?

Е.А.: Ама неофициално. То беше на обяда, неофициално. Ние не бяхме свикнали такова отношение към Учителя. Само тя имаше такова отношение.

В.К.: Това предния ден.

Е.А.: Предния ден. И Той й правеше забележки, Той й възразяваше. На другия ден беше малко по-хладничко и аз съм отишла пред салона и в това време, и Учителят, и Магдалина са там. И тримата само бяхме. Той я видя. Тя с тънка, копринена рокличка беше облечена и Учителят много кратко, много любовно й каза: „Облечете се ще се простудите!" След като предния ден Му говори много непочтени приказки. Разбирате ли, това не всеки можеше да го направи. Той възразяваше, когато й е възразявал отговарял й е, за да стресне съзнанието й, не за друго. Защото тя много си е позволявала.

В.К.: Аз си спомням, че са ми разказвали приятелите, че са искали по едно време да я отстранят от Изгрева.

Е.А.: Ами те я отстраниха. После тя сама се отдели. Тя сама отиде в Пловдив и там пред свещениците е държала една сказка гадна за Учителя. Казвала е фантазии. Неща, които не са верни. Аз не съм чула нито разбрала какво е, но е говорила много недостойно за Учителя, разбирате ли. И не мина една година тя цъфна пак на Изгрева, и пак при Учителя, и пак това на всичкото отгоре.

В.К.: Спомням си, че Учителят я питал: „За колко лева Ме продаде?" Я ми кажи тоя случай, защото тя казала някаква сума...

Е.А.: Не, не. Вижте сега, Магдалина й платили и Учителя я попитал: „Колко ти дадоха?" „Ами пет хиляди, Учителю!" „Е пък много евтино си се продала" Това й е казал. Това е, което съм чула и така. Мисля, че дословно казвам това което й е казал Учителят. „Пък много евтино си се продала".

В.К.: Това е след като се връща тя от Пловдив?

Е.А.: След като се връща от Пловдив. Защото тя е от Пловдив. Оттам е родена и там е учителствувала.

В.К.: Мен са ми разказвали, че приятелите са искали да я махнат и тогава Учителят ги запитал: „Добре, ако я махнеме, кого ще сложиме на нейно място?"

Е.А.: Да.

В.К.: Ще трябва едни човек да стои като проводник.

Е.А.: Да, точно това казал Учителят. Просто отводна тръба е била тя на цялото братство. „Ако не е тя казва, все някой ще бъде". Не може в едно Братство да няма изтичане, нали и затова трябва да има проводници и на злото.

Вижте, много са сложни задачите в живота. Не са така прости както някога си ги мислим.

В.К.: Така, добре. И тя е същата Магдалена, която ходи във Франция, после в Холандия. Там на конгреса на теософите? Какво знаеш за този случай, за Кришна Мурти там и т.н. Казаха ми, че Учителят й дал писмо да занесе?

Е.А.: Да, чула съм. Учителят е дал писмо за Кришна Мурти на Магдалена и тя го е предала. Тя го предела на него. Той бягал от нея. Кришна Мурти бягал от нея. Но тя успяла. Така нахалничка беше, нали. Няма каква друга дума да кажа. И той направо бягал от нея. Но тя му казала: „О, аз на моя Учител колко неща говоря, пък ти не можеш да ме изслушаш". Тя му е възразила така. Да. Значи тя в тая реплика, която е показала си е показала образа, който го има, пък този човек не е желаел да има връзка с такова същество, защото не е приятно това. Не са приятни такива събеседници.

В.К.: После той получава писмото от Учителя.

Е.А.: Е, какво станало вече не знам. Отговорил, не отговорил, нищо не знам брат. Щото ние не можем да питаме Учителя, нали. Деликатността ни е заставяла да не задаваме неподходящи въпроси на Учителя. Аз съм чувала много въпроси да Му задават, на които Той се правеше, че не чува и не разбира. Но сега, ако искахме ние да имаме отношение към Учителя, да изразим поне една най-елементарна почит, трябваше да се отнасяме така, както сме били възпитавани, нали така от майки, от бащи. Той ни даваше методи за работа, с които трябваше да поправяме недъзите си. Доколкото сме ги приложили - приложили сме ги, но доколко сме ги поправили - не мога да твърдя. Беше много трудно.

Ето той ни даде най-обикновени правила, които трябваше редовно да изпълняваме. Наглед много простички, но този който се е възползвал е спечелил много. Ето най-обикновените - как да се храним:

Всяка сутрин и вечер точно в 8 часа, казвате си, където и да сте: „Ще живея по любов, тъй каквото е писал Господ Исус Христос: „Че животът ще се оправи с любов". Каквото е писал Господ ще живея по неговия закон."

Когато отиваш да спиш да е приятно, че отиваш в другия свят, да отиваш с една приятна мисъл.

Да се нахраниш преди да е залязло слънцето, сутрин няма да ядеш преди да е изгряло.

Никога не яж, ако нямаш разположение.

Да ядеш с любов, да обикнеш храната, тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива. Частиците като влязат по закона на любовта и ги сдъвчим, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява.

Ученикът няма право да се гневи на трапезата.

На ученика не се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено. Яденето е благородна работа, ще я свършиш по всичките правила.

Никога не е позволено на ученика да преяжда.

Спри яденето при най-сладката хапка!