Jump to content

121. ДВАТА ПЪТЯ


Recommended Posts

121. ДВАТА ПЪТЯ

Елена Андреева: Както Катя Грива ми разказваше, че когато била студентка в Италия, в музикалната академия, тя завърши в Рим, се занимавала с теософия. Четяла теософски книги и какви книги точно е чела не мога да знам, нали тя ги е чела тогава там на италиански език, но ми каза, че като прилагала съветите, които дават в книгите, както си лежала веднъж на леглото, изведнъж се видяла във въздуха. Там се вижда себе си, а вижда и тялото си долу, раздвоена. Две тела. И тя е долу там и във въздуха е тя. И така малко се смутила от това раздвояване и толкова се уплашила. Тя влезла в тялото си после, но много се уплашила и повече такива опити не е правила. Това като студентка. Когато се връща в Пловдив, след като завършва академията в Рим, на скрина на майка си вижда една книжка от Ласков. Ласков издаде по това време една брошура срещу Учителя, като беше подбрал цитати за Любовта, за такова, за да покаже аморалната страна на учението. А Катя Грива ми каза: „Аз четох, четох по ред, после само харесвах цитатите и само цитатите четях. И много ми харесваха и затуй другото не четях". Като идва в София на нейна приятелка братът познавал Учителя и тя го помолила да я заведе и дойде тук, и вече тука си остава. После доведе и брат си.

Вергилий Кръстев: Значи по обратния път.

Е.А.: По обратния път, да. Чрез клеветата на Ласков се заинтересува от учението.

След като Учителят почна да говори беседите в Мърчаево аз веднага отидох, защото то беше един период когато аз пишех всичките беседи. Бях ги поела. И казвам, моето място е там при каквито ще да е условия, затова и в плевник живях, и в зимник живях само и само да бъда там. И нали евакуирахме се, върнахме се. Лулчев беше там в Мърчаево. Впоследствие след като си замина Учителят, след като убиха Лулчев, Темелко тука беше дошъл даже и у Стоянка Илиева и разказа този случай пред всички: Лулчев отишъл при Учителя, но Учителя не го приемал. Един път, два пъти, повече пъти и Лулчев така плакал бил. И Темелко го запитал: „Защо плачеш брат Лулчев?" Той казал „После ще ти кажа". И После му казал, че една нощ, когато той се излъчил и ходил да помага на германците видял, че Учителят бил на фронта, само че помагал на руснаците. И по такъв начин Лулчев значи си бил в обратния лагер, на този на който Учителят помагал. Сега вече всеки да си прави извод. Два пътя. Единият на Учителя и другия е обратния път.

В.К.: Той винаги върви по два пътя. Женен е, а се устремява към млади жени и момичета. И какво направи онова момиче?

Е.А.: И тя казва на нея като на приятелка, та казала на майка си и тя не знам вече на кого го предала. Но този случай става достояние и на властта и викат Лулчев на следствие, и когато той видя дебелия край помоли ме, ако мога нещо да направя. Аз каквото можах направих заради Учителя, защото не исках да се клевети Неговото Име. Какво е виновен Учителя, че ние не владеем страстите си, та затова каквото можах убедих детето да каже, че това което е казала не е баш така, да го каже в друга форма. Всъщност това не беше лъжа, но беше една закачка, която сега много по-свободно го правят хората. И така направих каквото можах да направя, да не се клевети името на Учителя.

В.К.: Рано или късно човек се изправя на кръстопътя и трябва да избира между двата пътя. И да иска не може да се върне. Трябва да избира.

Е.А.: Това не е толкоз избор, колкото да се самоопределиш. Това не е еднократен процес от днес за утре, а непрекъснат процес от начало до края на живота му.

В.К.: Сега нещо, което съм записал от Вашето детство.

Е.А.: Мама ми е казвала, че съм плакала да отида на училище, защото чрез учението, което добих и дойдох до Учителя. Това ми беше вътрешен стремеж да отида до Учителя. Това е било без да го знам.

В.К.: То е един така дълъг период.

Е.А.: А по-късно веднъж исках да отида на Изгрева да занеса книги, баща ми не ми позволи, да. Казах му, че съм обещала и трябва да изпълня обещанието. Само един път баща ми ми попречи, но аз отидох въпреки всичко. Виж защо, бях обещала на един колега да му дам. И сега, за нашите отношения не мога да бъда така некоректна, намирах, че не е редно.

В.К.: А за Пилат?

Е.А.: Ти втори път ми казваш за тая връзка, че Учителят казал. Ама Учителят ли е казал това?

В.К.: Учителят е казал. Това ми го казваше Галилей. Защото той работеше върху някои приятели за техните прераждания. И той беше ги написал преражданията на десетина души приятели. Приятелите на някои, на които Учителят им е казал кои са им преражданията, нали и една от тези бяха и......

Е.А. И моето.

В.К.: Но, когато той писал нали, той писа нещо във връзка с преражданията, не посмя да даде твоето име.

Е.А.: По-хубаво, че не предаде. Не е посмял защото да не отиде във властите, да, да. Аз знаеш ли, че не повярвах на това. Викам, пък баш аз ще бъда.

В.К.: Сега не забравяй, че в разговорите с Пилат в Евангелието там тя се застъпва.

Е.А.: Да де, тя за Христа се застъпва.

В.К.: През време на сън е пострадала много.

Е.А.: Да, защото положителен образ е даден за жената на Пилат.

В.К.: Значи Начо Петров отива при Учителя и Му казва, че съгласно закона от 1921 год. трябва да си извади лична карта?

Е.А.: Да, Учителят.

В.К.: Аз имам лична карта, казал Учителя и посочил себе си, и продължил. „Извадете ми лична карта".

Е.А.: Не, ръката си дава. Виж какво, когато Начо Петров Му казал и когато Той му казал, аз имам лична карта, показва ръката си. Ето го Пентaграма. Така че, но после казал: „Значи да не се съблазнят, извадете Ми". Ама за да не се съблазнят.

В.К.: Сега Учителят спазваше законите.

Е.А.: Да. Винаги си плащаше данъците на мястото преди срока. Ще извика един брат, който плащаше данъците, винаги абсолютно изпълнителен беше пред властта.

Само един случай има, когато Той се е опрял на един. То беше коя година? Арестуваха един път Учителя. Защо, не знам. Чакай.

В.К.: Не е имал разрешение за лекции.

Е.А.: Не, не беше за лекции, за друго нещо беше. Не мога да ти кажа за какво беше. Защото Учителят бе арестуван и знаеш ли къде беше на кое здание? На „Леге", на ъгъла на „Леге", тогава беше едноетажна къща. Сега каква е кооперация.

В.К.: Кооперация.

Е.А.: Значи не може, не се знае и Учителят Го задържат.

В.К.: Защо Го задържат?

Е.А.: Е арестуват Го. За нещо беше. И Учителят казал на този, който Го разследва: „Ако тропна с крак, земята ще се разтърси!" „Какво, заплашвате ли ме?" Какво е отговорил Учителят не зная, но той Го задържа вече ядосан. Добре, ама раздвижват се братя и Го освободиха. И Той си отиде по-скоро вкъщи, на ул. „Опълченска" 66, отколкото всички други от арестуваните. И още нещо. Той Му е казал на него, че тази година ще го убият, понеже той много лошо се отнесъл с Учителя. Учителят е проявил към него милост, за да се пази може би му е казал, казал му, че ще го убият. Предрекъл му е. И оттогава, всички тези агенти са казали: „Абе не бутайте Дънов, опасен е".

В.К.: И наистина го убиват.

Е.А.: Убиват го. Същата година и по съвсем по други причини. В никой случай не могат да обвинят Учителя. Защото иначе мога да кажат, съзнателно... Но при съвсем други обстоятелства е убит и оттогава, понеже се е разчуло, че така му е казал Дънов, затова имаха респект от Него. Страхуваха се. Кой няма да се страхува, да ти кажат, че ще те убият? Разбира се.

В.К.: Някъде към 1936/1937 год. един брат проверил, че при археологични разкопки намерили ковчег с царски одежди на едно малко дете, на момче цар останало в ковчега. Попитали Учителя за тази находка. Той казал: „Това е била Олга Славчева".

Е.А.: Аз съм чула това. Това го чух, бях на 2-3 метра от Него. Тя също го знаеше. Може, може да е била. Може, защото това са живи хора, нали. Може, да. Може да е било.

Как може човек да се отрече от Бога?

Имаше хора, които дойдоха, видяха и повече не стъпиха. Други оставаха, но после се отклоняваха. Трети бяха атакувани от родителите си и трябваше да избират: родителите или при Учителя. Някои се отказаха от родителите, дойдоха и останаха при Учителя. По-късно с помощта на Учителя отношенията им се нормализираха, подобряваха и родителите виждаха, че това учение е необходимо за някого. Но други успяваха да си приберат синовете и дъщерите при себе си.

Имаше случай с един брат от Варна, казваше се Аню Андреев. Баща му беше поп. Накара го да напише декларация, че се отказва от учението и бе поместена в тамошния вестник. Това стана достояние на всички. Бяхме възмутени от отказа му. Тогава той реши да се измъкне и се опитваше да докаже, че се е отрекъл само на книга и на ужким. Но това не беше вярно. Изпрати едно писмо до вестник „Братство" в Севлиево. Ето сега го поместваме, за да се види кой как се отричаше от Учителя.

„Мили братя,

В един от броевете на тукашният ежедневник се помести една декларация, предадена от мен, със съдържание, че се отказвам от учението на Бялото Братство. Вярно е, че аз отидох с баща си, а той свещеник, той редактира.... и т.н. Не ще излагам цялата тая история, за да не Ви отегча, но истината винаги трябва да побеждава. Аз не можах да търпя повече това и съставих един отговор, но вече мой, интимен, за да се отпечата в същия ежедневник. Редакцията след като прочете ми каза, че това е повече „агитационна беседа" (това именно което изпращам), но щом желая ще отпечата отговор и той да е по възможност кратък и съществен. Но аз желая едно по-обширно обяснение, за да покажем на своите приятели величието на учението, и че най-голям абсурд е мисълта, че се отказвам. Още повече Учителят казал, че това трябва да сторя. Ето защо аз ви моля, братя мои, да отпечатате съдържанието на 3 листчета, а тая бележка унищожете или запазете (както желаете), защото тя е само за вас, за да ви обясня в кратце положението. Щом се отпечата, изпратете ми 1008 бр. от вестника на тоя адрес: М. Калудов, ул. „Шопска" № 6. Сумата ще ви изпратя."

Ан. Андреев

Гр. Варна

Тази бележка е само да се прочете от братята редактори! Не е за печатане.

Ето така се отричаха от Учителя и се вричаха в света.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...