Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1925_08_29 Наряд и упътвания / В съгласие с Живата Природа29 август 1925 г., Съборни беседи, Велико Търново

Съборни Беседи Велико Търново

  • Please log in to reply
2 отговора на тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 януари 2011 - 13:27

Аудио - чете Иванка Петрова

Наряд и упътвания (събота) (В съгласие с Живата Природа) (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени  отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство,
при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г.,
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Настанало е Царството Божие". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.
Седма серия (1924–1925).Наряди и упѫтвания, гр. Търново, лѣтото 1925 год. Том I.
Второ издание. ИК "Жануа'98", 2012.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Настанало е Царството Божие", издание от 1925 г.
Книгата за теглене на PDF


Нарядъ и упътвания (сѫбота)


Сѫбота
5 ч.с.
29 августъ.


Утринна молитва.

1. Добрата молитва.

2. Благословенъ Господь Богъ нашъ.

3. Отче нашъ.

Лозинка за прѣзъ деня: „Блажени миротворцитѣ, защото синове Божии ще се нарекатъ.“

Днесъ ще имате за четиво: 22 глава отъ Матея; 7 глава отъ Марка; 17 глава отъ Лука; 1 глава отъ Иоана и 25 бесѣда: „Рѫката съблазнява“.

Сега у всички хора има склонность да обезличаватъ смисленото въ природата. Туй обезличаване произтича отъ стремежа да съкратятъ врѣмето, защото всички бързатъ. Изобщо, всички имате желание да съкратите онзи интервалъ, който природата е опрѣдѣлила. Запримѣръ, вземете дишането, то е бавенъ процесъ, който става ритмично. Колко вдишвания прави човѣкъ въ една минута? Отъ толкова врѣме вие дишате, не знаете ли, колко вдишвания правите въ минутата? – Срѣдно около 20 вдишвания. Понѣкога могатъ да се правятъ по-малко, а понѣкога повече вдишвания. Щомъ човѣкъ започне да диша по-бързо, въ бѣлитѣ му дробове има вече нѣкаква анормалность. Бързото дишане показва анормалность. То не позволява да става правилна обмѣна на въздуха въ организма, не става пълно окисляване, и вслѣдствие на това въздухътъ не може да свърши работата си. Всички охтичави хора дишатъ бързо. Значи, дишането трѣбва да бѫде ритмично. Човѣкъ може да мисли бързо, да прави много бързи заключения за нѣщата, безъ да ги изслѣдва правилно. Въ нормално развития човѣкъ мисъльта е трезва, той не бърза. Всѣка мисъль, която е права, е съгласна съ законитѣ на правилното дишане. Споредъ правилата на разумната природа, нѣщата не могатъ да бѫдатъ едноврѣменно прави и криви. Една линия може да бѫде права, или крива. Отъ правитѣ и криви линии се образуватъ счупенитѣ линии.

Сега запримѣръ, когато се движите, какъ си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трѣбва да движите краката си право напрѣдъ. Започнете ли да образувате съ краката си крива линия, вие сте анормални. Такъвъ човѣкъ има нѣщо анормално въ устройството на мозъка си, което нарушава равновѣсието му. Когато започнете да ставате нетърпѣливи, когато започнете да бързате въ вашитѣ заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тѣмъ подобни, на всички тия състояния съотвѣтствуватъ извѣстни външни движения. Когато човѣкъ става нетърпѣливъ, започва да се чеше, да си чопли ноктитѣ, да си рови косата, да си вдига и слага рѫцѣтѣ и т.н. Ако иска да си въздѣйствува, трѣбва да си концентрира всичкитѣ удове чрѣзъ силата на волята. Ето защо е нужно самовъзпитанието. Ако човѣкъ не може да концентрира удоветѣ си, външната природа не го познава. Той не може да бѫде въ съгласие съ нея. Защо? Защото всѣки твой удъ е въ връзка съ нейнитѣ удове. Щомъ твоитѣ крака не се движатъ въ хармония съ нейнитѣ, веднага ще се роди дисхармония. Сега ще кажете: Господь ще оправи всичкитѣ работи. Но имайте прѣдъ видъ, че на Господь, Който е създалъ физическия свѣтъ, всичкитѣ Му дѣйствия, всичкитѣ Му движения сѫ хармонични. Нѣма никаква дисхармония въ каквото и да е Божие дѣйствие – нито въ Неговитѣ думи, нито въ Неговитѣ мисли, нито въ Неговитѣ чувства. Питамъ тогава: ако всички Божии движения и въ тритѣ свѣта на природата сѫ ритмични, отъ дѣ произтича дисхармонията въ вашитѣ движения? Я ми кажете, коя е причината? Причината не е въ Бога. Причината е, че вие искате да станете божества – нищо повече. Вие сте се откѫснали отъ Бога; вие искате да Го замѣстите; вие искате да управлявате цѣлия свѣтъ, той да ходи по вашата мѣрка. Това е вашето безумие, това е безумието и на всички духове. Всички имате тази мечта, да станете божества, да дѣйствувате, както Богъ дѣйствува. Хубаво, щомъ искате да станете нѣкакво божество, дѣйствувайте хармонично, както Богъ дѣйствува, а щомъ не дѣйствувате както Бога, Той ще ви прѣпятствува. Защо? – Природата нѣма да спре пѫтя си прѣдъ тебе. Ако ти искашъ да извадишъ релситѣ ѝ, да развалишъ пѫтищата ѝ, нѣма да успѣешъ, защото тя си има свои агенти. Сега вие ме слушате, азъ толкова пѫти съмъ ви говорилъ за това, но кога дойде да изразите вашия животъ, азъ ви виждамъ, вие сте пакъ старитѣ български глави. По-упоритъ и по-своенравенъ човѣкъ отъ българина нѣма! Затова Господь му е далъ такава малка държава, която мяза на одрана разпъната волска кожа, безъ никаква форма. Ако вземете Гърция, тя мяза на сърдце. Земята имъ има сърцевидна форма. Тя е оформена. А земята на българина на какво мяза? Сега вие имате голѣмо мнѣние за себе си. Не, така не може, не си правете илюзии. Една отъ чертитѣ на българина е, че той започва много добрѣ, но най-послѣ сборътъ се свършва съ бой. Туй съмъ го наблюдавалъ. Българитѣ, като се събератъ, ще се напиятъ, ще се набиятъ и ще се разпръснатъ. Вие ще кажете, че нѣмате нищо общо съ това. Добрѣ, нека е така, но това, което съмъ забѣлѣзалъ, то е, че въ всички духовни движения въ България все има ританици за първенство. Нѣкои хора иматъ особено духовно схващане върху нѣщата. Че въ какво седи особеното духовно схващане? Нека има съревнование, но въ какво? – Въ Любовьта. Покажи, че седишъ, по-горѣ отъ другитѣ въ Любовьта, въ Мѫдростьта, въ Истината, въ Правдата, въ Добродѣтельта, въ милосърдието и т.н. Въ хубавитѣ, въ великитѣ работи трѣбва да се различаваме! Нѣкой казва: азъ се различавамъ отъ другитѣ. Добрѣ, азъ бихъ желалъ въ това именно да се различава. Кога се различаватъ хората? Ако хората се различаватъ по нехармоничнитѣ си прояви, това не е сѫществено различие. Запримѣръ, нѣкой се гневи, казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че азъ се гнѣвя много“. Че това не е голѣмо изкуство! Животнитѣ се гнѣвятъ много повече, отколкото хората. Хвани едно куче за опашката, всѣкога можешъ да го разгнѣвишъ. Хвани една пчела, една оса, и тя се гнѣви. И най-малкитѣ животни, и най-малкитѣ буболечки се гнѣвятъ. Навсѣкѫдѣ има гнѣвъ. Що е гнѣвътъ? – Неурегулирана енергия. Когато желанията у човѣка сѫ неурегулирани, ражда се гнѣвътъ. Отнемете хлѣба на нѣкое дѣте, и то ще се разгнѣви. Отнемете костьта отъ устата на едно куче, и то ще се разгнѣви. Идете при кошера на нѣкои пчели и се постарайте да имъ вземете меда, и тѣ ще се разгнѣвятъ. Значи, когато искашъ да отнемешъ нѣщо отъ нѣкого, той се гнѣви. Нѣкой казва: азъ се гнѣвя. Значи, ти си отъ тѣзи, които защищаватъ своето право – нищо повече! Тогава казвамъ: турете около себе си една диамантна стѣна, та онѣзи, които искатъ да взематъ вашето благо, да не успѣятъ. Христосъ казва: „Нищо не трѣбва да имате; или, ако имате, така трѣбва да го оградите, че никой да не може да го вземе“. Сега, не е въпросътъ да се гнѣвимъ, или да не се гнѣвимъ. Гнѣвътъ не е нищо друго, освѣнъ неправилно употрѣбена енергия. Като знаете това, ще трѣбва правилно да я урегулирвате. Тази енергия нека си сѫществува.

Днесъ ще ви държа послѣдната бесѣда отъ събора. Тия нѣща ви говоря въ връзка съ вашия животъ, съ вашите вѫтрѣшни изживѣвания. Вие трѣбва да бѫдете вѫтрѣшно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природнитѣ правила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия нѣща ви сѫ необходими за придобиване на сила. Ако умътъ въ човѣка не се развива правилно, ако сърдцето въ човѣка не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бѫде нормаленъ човѣкъ въ пълната смисълъ на думата, той ще бѫде анормаленъ човѣкъ. Тия три нѣща сѫ необходими.

Сега, какво бѣше прѣдназначението на петото гимнастическо упражнение? – За придобиване на търпѣние. Ами четвъртото упражнение, коситбата, за какво бѣше? Тъй както го правите, вие изведнъжъ отсичате. Тъй, бързо отсича българинътъ. Това е характерно за него. Вие сте така бързи и въ пѣснитѣ. Никога не бързайте! Съ бързане работа не става. Въ пѣснитѣ бързате, въ упражненията бързате, въ духовния животъ бързате и въ умирането бързате. Тъй както бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че въ живота не трѣбва да се бърза. Всичкитѣ нѣща трѣбва да се направятъ хубаво и на точно опрѣдѣлено за тѣхъ врѣме. Запримѣръ, дойдатъ ви нѣкой пѫть страдания! Не бързайте да се освободите отъ страданията! Научете урока си отъ тѣхъ. Често вие бързате, защото имате излишъкъ отъ енергия. Направете нѣкакво ритмично движение, което да трансформира тази енергия.

За какво бѣха първото и второто гимнастически упражнения? Имаше дадени бѣлѣжки по тѣхъ. Прѣгледайте тия бѣлѣжки. Сега мнозина казватъ: безъ това може, безъ онова може. Да, човѣкъ може безъ всичко, но като може безъ всичко, най-послѣ умира. Упражнения не ни трѣбватъ, ядене не ни трѣбва, дишане не ни трѣбва, чувствуване не ни трѣбва, това не ни трѣбва, онова не ни трѣбва и най-послѣ, какво ще остане отъ насъ? Не, ще започнемъ съ всичко разумно: разумни движения трѣбватъ, разумна мисъль трѣбва, разумни чувствувания трѣбватъ – всичкитѣ нѣща трѣбва да бѫдатъ такива, каквито сѫ въ разумната природа. Ще я слушаме! Ние не сме дошли да даваме съвѣти на Бога. Вие искате да му давате съвѣти. Не може! Нѣкой пѫть може да си дадемъ мнѣнието, Богъ ще ни изслуша, ще ни обясни, дали сме прави, или не, но да даваме съвѣтъ на Бога, не е позволено!

Сега, моята цѣль не е да ви правя забѣлѣжки, но ви обръщамъ внимание на факта, че между насъ и живата природа всѣкога трѣбва да има съгласие. Станете ли сутринь, между васъ и живата природа трѣбва да има съгласие. Туй трѣбва да бѫде за васъ единъ основенъ законъ. Запримѣръ, като станете сутринь и не ви върви въ работата, не сте разположени духомъ, какво трѣбва да направитѣ? – Първата работа, която ви прѣдстои, е да възстановите съгласието между васъ и живата природа. Да бѫдете свързани съ живата природа – това е идеята, която трѣбва да възкръсне въ ума ви.

Първо упражнение: изнесете рѫцѣтѣ на страни и дѣсния кракъ надѣсно. Съберете рѫцѣтѣ си и поставете дѣсния кракъ при лѣвия! Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ ума си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа.

Послѣ, изнесете рѫцѣтѣ на страни и лѣвия кракъ налѣво. Приберете рѫцѣтѣ си, и поставете лѣвия кракъ при дѣсния. Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ сърдцето си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Значи, азъ мога и съ сърдцето си, и съ ума си да върша разумна работа. Ще направите тия упражнения три пѫти съ лѣвия кракъ и три пѫти съ дѣсния. Ако имашъ нѣкаква дисхармония въ себе си, ще направишъ упражнението ту съ лѣвия, ту съ дѣсния си кракъ и при движението ще произнесешъ формулата: свѣтлина въ ума (съ дѣсния кракъ); топлина въ сърдцето (съ лѣвия кракъ). Когато произнесете думата „свѣтлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате.

Второ упражнение: поставете рѫцѣтѣ си напрѣдъ, съ дланитѣ нагорѣ. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръститѣ на рѫцѣтѣ си, като свивате и рѫцѣтѣ си до рамѣнѣтѣ, като че дигате нѣкаква тяжесть. Послѣ бавно протягане рѫцѣтѣ напрѣдъ и отваряне на пръститѣ. Когато свивате рѫцѣтѣ си, ще вдишвате дълбоко въздухъ; като протягате рѫцѣтѣ си напрѣдъ, ще издишвате.

Тѣзи упражнения сѫ прости, но сѫ много ефикасни. Тѣ сѫ за тониране. Азъ зная, какъ ще правите упражненията сутринь – ще бързате. Не, като правите упражненията, ще си прѣдставяте, че сте на работа, ще знаете, че вършите една много важна работа – приемате енергия отъ природата. Рѫцѣтѣ сѫ силови линии, по които протича живата енергия. Щомъ вѣрвашъ, ти свързвашъ рѫката си съ живата природа, и по всѣки пръстъ протича тази жива енергия. Ако не вѣрвашъ, нищо нѣма да дойде. Щомъ туришъ волята си въ дѣйствие, веднага тия токове ще потекатъ, ще потече тази енергия. Като се свържешъ съ Бога, Богъ ще подѣйствува да потече тази енергия. Кажешъ ли: нѣма какво да си махамъ рѫцѣтѣ – нищо нѣма да получишъ. Какъ ще се съобщавашъ съ Бога, съ живата природа, щомъ не вѣрвашъ? Защо ти е далъ Богъ рѫцѣ на физическото поле? Какво означаватъ рѫцѣтѣ въ духовния свѣтъ? – Въ духовно отношение, лѣвата рѫка означава страданията; дѣсната рѫка – радоститѣ. Слѣдователно, рѫцѣтѣ – това сѫ скърбитѣ и радоститѣ, това сѫ двѣтѣ рѫцѣ на сърдцето. Вие казвате: безъ скърбъ не може ли? – Може както може и безъ лѣвата рѫка, а само съ дѣсната. Щомъ имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, и чистота за тѣлото и клѣткитѣ! Чистота се изисква отъ всинца ви! Това е цѣла наука! Трѣбва да има тукъ една дъска, за да ви покажа, какъ се събира енергията въ човѣшката глава, но то ще остане за въ бѫдеще, когато бѫдете по-готови. Тогава ще се заемемъ съ изучаване набирането енергията въ човѣшкия мозъкъ. Човѣшкиятъ мозъкъ е единъ акумулаторъ, който постоянно е свързанъ съ живата природа. Ето защо, трѣбва да държите ума и сърдцето си въ съгласие съ живата природа, за да бѫде обмѣната между васъ и нея правилна. Тогава външнитѣ ви работи, както и умственитѣ и сърдечнитѣ ви работи нѣма да се заплитатъ. Сега, ние сме дошли на земята да изпълнимъ не волята на хората, а волята на Бога. Туй имайте като правило! Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трѣбва да вършатъ волята Божия. Въ извършването волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате волята Божия, дотолкова азъ опрѣдѣлямъ вашата сила. Доколкото вие сте съгласни съ Божия умъ, дотолкова ще бѫдете просвѣтени. Доколкото сте въ съгласие съ Божието сърдце, дотолкова ще бѫдете благородни. Това е сѫщественото вѫтрѣ въ живота. Най-хубавитѣ мисли сѫ Божиитѣ мисли. Най-хубавитѣ чувства сѫ Божиитѣ чувства. Най-хубавитѣ постѫпки сѫ Божиитѣ постѫпки. Тази постѫпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако азъ извадя единъ наполеонъ отъ джоба си, мой ли е този наполеонъ? Не, той е француски. Той има цѣна, понеже Франция седи задъ него. Ако азъ извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цѣна, понеже задъ нея седи Англия. Значи, тамъ е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво прѣдставлява то? Тази хартия има сила, защото задъ нея седи Англия. Ако единъ день Англия изчезне, тя нѣма да има цѣна. Та задъ всѣка мисъль седи Господь. Всѣка добра мисъль има сила до тогава, докато Богъ е задъ нея. Не е ли Богъ задъ нея, тя не струва нищо. Вие може да си кажете: туй, което Учительтъ сега ни казва, вѣрно ли е? Хубаво, слънцето азъ ли го карамъ да изгрѣва, или то само по себе си изгрѣва? Изгрѣло ли е слънцето, или не? – Изгрѣло е. Добрѣ, ако азъ въ този моментъ ви кажа, че слънцето не е изгрѣло, не е ли изгрѣло дѣйствително? философитѣ могатъ да кажатъ, че не е изгрѣло, но това вѣрно ли е? Въздухътъ, който е разстланъ по небето, и който се движи изъ цѣлото пространство, ние ли го движимъ? Ние казваме, че въздѣйствуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздѣйствува върху насъ. Като виждашъ отгорѣ небето, да виждашъ лицето Божие. Като виждашъ, че слънцето е изгрѣло, да знаешъ, че Господь е запалилъ своя свѣтилникъ, и той свѣти. Тогава излѣзъ, посрѣщни го, благодари, че Господь е изнесълъ свѣтилника си. Пъкъ като излѣзатъ звѣздитѣ вечерно врѣме, като израстнатъ тия дървета, да знаешъ, че Богъ ги е направилъ само заради тебе. Зарадвай се, че Богъ е направилъ тия работи. И ако Богъ не бѣше посадилъ тия дървета да растатъ, нѣмаше да растатъ. Въ всичко човѣкъ трѣбва да вижда проявлението на Божия пръстъ. Говори ти нѣкой благо, разумно, считай, че Господь ти говори. Дойде нѣкой, нахука те. Считай, че дяволътъ ти говори. Подъ „дяволъ“ се разбира всѣки изопаченъ човѣкъ. Подъ „дяволъ“ се разбира още и всѣки духъ, който се оплелъ въ материята и не знае, какво говори, забъркалъ работитѣ, плещи налѣво-надѣсно. Значи, всѣкога, когато се отнасятъ съ васъ добрѣ, кажете: Господь ми говори. Когато не се отнасятъ съ васъ добрѣ, кажете: човѣкътъ ми говори – нищо повече. На човѣка кусуръ нѣма да хващате. Човѣкъ не е като Бога. Богъ е съвършенъ, човѣкъ сега се усъвършенствува. Та, рѣзко ще отличавате тия положения и въ васъ. Недоволенъ си, искашъ да се проявишъ, ще кажешъ: човѣкътъ говори въ менъ! Започвашъ да мислишъ, добрѣ си разположенъ, ще кажешъ: Господь говори въ менъ!

Така, въ човѣка има двѣ състояния, който трѣбва да съзнаваме и да ги различаваме. Като започнешъ да се сърдишъ, ще кажешъ: човѣкътъ е дошълъ въ мене! Нѣкой казва: кое е онова въ човѣка, което разпознава, че едно негово желание е право? Кое е онова въ човѣка, което разпознава, че едно негово желание не е право? Значи, има нѣщо въ насъ, което опрѣдѣля нашитѣ хармонични и нехармонични постѫпки. Кое е туй, което познава, кога една моя постѫпка е права, или не? – То е разумниятъ Божественъ Духъ, Който живѣе въ насъ и ни учи. Божествениятъ Духъ казва: „Това, което правишъ, не е право“. Ти, като дѣте, упорствувашъ, но Той казва: „Не е право това, не го прави!“ Когато не Го слушашъ, Той те хваща така, както майката, която нѣкой пѫть хваща дѣтето си за ухото и го стиска. То вика, хапе я, но тя продължава да го стиска. То чувствува болка, вика, но майката е по-силна. Тя казва: „Не хапи, ще слушашъ туй, което ти кажа!“ Ако не слушашъ, ако упорствувашъ, Божиятъ Духъ нѣма да отстѫпи. Той е толкова силенъ, че хиляди години ще минатъ, ще те потапя долу, ще те изважда, ще те потапя, ще те изважда и ще каже: „Ще слушашъ ли?“ – Ще слушамъ. „Добрѣ, ще слушашъ хубаво туй, което азъ ти казвамъ. Тъй ще бѫде тази работа!“

И тъй, щомъ се убѣдите въ този пѫть, ще го провѣрите на опитъ. Щомъ постѫпите въ съгласие съ Духа, Който ви учи отвѫтрѣ, ще дойде миръ, ще дойде свѣтлина, ще бѫдете свѣжи, бодри и весели, и каквато работа започнете, все на добрѣ ще излѣзе. Дойде ти на умъ да пишешъ, или да орешъ или да копаешъ – навсѣкѫдѣ ще успѣешъ.

4. Гимнастически упражнения.

Забѣлѣжка.

При изпълнението на наряда ще имате прѣдъ видъ,че на всѣки е дадено възможностьта, въ продължение на 52-тѣ недѣли прѣзъ годината да изпълни наряда така, че цѣлата работа, дадена за прѣзъ всѣки единъ день отъ седмицата да бѫде изпълнена до завършване на годината. Значи, поради невъзможностьта въ единъ день да се изпълни цѣлия нарядъ, четивата отъ Евангелието и бесѣдата, опрѣдѣлени за този день, ще се четатъ въ различни понедѣлници, вторници, срѣди и т.н., когато разполагате съ врѣме и разположение по духъ. Отъ тукъ да подразбирате, че работата, прѣдвидена за единия понедѣлникъ, включва 52-та понедѣлника; единиятъ вторникъ – 52-та вторника и т.н.

Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 08 януари 2011 - 01:36

От книгата "Свещеният огън", Съборно Слово,  1925 –1926
Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

От книгата "Наряди и упътвания", дадени  от Учителя на учениците от Всемирното Бяло Братство,
при срещата им в гр. Търново, през лятото на 1925 г.,
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Наряд и упътвания (събота)

(В съгласие с Живата Природа)


Събота
5 ч.с.
29 август.

Утринна молитва.

   1.Добрата молитва.
   2.Благословен Господ Бог наш.
   3.Отче наш.

Лозинка за през деня: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат.“

Днес ще имате за четиво: 22 глава от Матея; 7 глава от Марка; 17 глава от Лука; 1 глава от Иоана и 25 беседа: „Ръката съблазнява“.

Сега у всички хора има склонност да обезличават смисленото в природата. Туй обезличаване произтича от стремежа да съкратят времето, защото всички бързат. Изобщо, всички имате желание да съкратите онзи интервал, който природата е определила. Запример, вземете дишането, то е бавен процес, който става ритмично. Колко вдишвания прави човек в една минута? От толкова време вие дишате, не знаете ли, колко вдишвания правите в минутата? – Средно около 20 вдишвания. Понякога могат да се правят по-малко, а Понякога повече вдишвания. Щом човек започне да диша по-бързо, в белите му дробове има вече некаква анормалност. Бързото дишане показва анормалност. То не позволява да става правилна обмена на въздуха в организма, не става пълно окисляване, и вследствие на това въздухът не може да свърши работата си. Всички охтичави хора дишат бързо. Значи, дишането трябва да бъде ритмично. Човек може да мисли бързо, да прави много бързи заключения за нещата, без да ги изследва правилно. В нормално развития човек мисълта е трезва, той не бърза. Всека мисъл, която е права, е съгласна с законите на правилното дишане. Според правилата на разумната природа, нещата не могат да бъдат едновременно прави и криви. Една линия може да бъде права, или крива. От правите и криви линии се образуват счупените линии.

Сега запример, когато се движите, как си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трябва да движите краката си право напред. Започнете ли да образувате с краката си крива линия, вие сте анормални. Такъв човек има нещо анормално в устройството на мозъка си, което нарушава равновесието му. Когато започнете да ставате нетърпеливи, когато започнете да бързате в вашите заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тем подобни, на всички тия състояния съответствуват известни външни движения. Когато човек става нетърпелив, започва да се чеше, да си чопли ноктите, да си рови косата, да си вдига и слага ръцете и т.н. Ако иска да си въздействува, трябва да си концентрира всичките удове чрез силата на волята. Ето защо е нужно самовъзпитанието. Ако човек не може да концентрира удовете си, външната природа не го познава. Той не може да бъде в съгласие с нея. Защо? Защото всеки твой уд е в връзка с нейните удове. Щом твоите крака не се движат в хармония с нейните, веднага ще се роди дисхармония. Сега ще кажете: Господ ще оправи всичките работи. Но имайте пред вид, че на Господ, Който е създал физическия свет, всичките Му действия, всичките Му движения съ хармонични. Нема никаква дисхармония в каквото и да е Божие действие – нито в Неговите думи, нито в Неговите мисли, нито в Неговите чувства. Питам тогава: ако всички Божии движения и в трите света на природата съ ритмични, от де произтича дисхармонията в вашите движения? Я ми кажете, коя е причината? Причината не е в Бога. Причината е, че вие искате да станете божества – нищо повече. Вие сте се откъснали от Бога; вие искате да Го заместите; вие искате да управлявате целия свет, той да ходи по вашата мярка. Това е вашето безумие, това е безумието и на всички духове. Всички имате тази мечта, да станете божества, да действувате, както Бог действува. Хубаво, щом искате да станете някакво божество, действувайте хармонично, както Бог действува, а щом не действувате както Бога, Той ще ви препятствува. Защо? – Природата нема да спре пътя си пред тебе. Ако ти искаш да извадиш релсите ѝ, да развалиш пътищата ѝ, нема да успееш, защото тя си има свои агенти. Сега вие ме слушате, аз толкова пъти съм ви говорил за това, но кога дойде да изразите вашия живот, аз ви виждам, вие сте пак старите български глави. По-упорит и по-своенравен човек от българина нема! Затова Господ му е дал такава малка държава, която мяза на одрана разпъната волска кожа, без никаква форма. Ако вземете Гърция, тя мяза на сърдце. Земята им има сърцевидна форма. Тя е оформена. А земята на българина на какво мяза? Сега вие имате голямо мнение за себе си. Не, така не може, не си правете илюзии. Една от чертите на българина е, че той започва много добре, но най-после сборът се свършва с бой. Туй съм го наблюдавал. Българите, като се съберат, ще се напият, ще се набият и ще се разпръснат. Вие ще кажете, че немате нищо общо с това. Добре, нека е така, но това, което съм забелезал, то е, че в всички духовни движения в България все има ританици за първенство. Некои хора имат особено духовно схващане върху нещата. Че в какво седи особеното духовно схващане? Нека има съревнование, но в какво? – В Любовта. Покажи, че седиш, по-горе от другите в Любовта, в Мъдростта, в Истината, в Правдата, в Добродетелта, в милосърдието и т.н. В хубавите, в великите работи трябва да се различаваме! Някой казва: аз се различавам от другите. Добре, аз бих желал в това именно да се различава. Кога се различават хората? Ако хората се различават по нехармоничните си прояви, това не е съществено различие. Запример, някой се гневи, казва: „Ти трябва да знаеш, че аз се гневя много“. Че това не е голямо изкуство! Животните се гневят много повече, отколкото хората. Хвани едно куче за опашката, всякога можеш да го разгневиш. Хвани една пчела, една оса, и тя се гневи. И най-малките животни, и най-малките буболечки се гневят. Навсекъде има гняв. Що е гневът? – Неурегулирана енергия. Когато желанията у човека съ неурегулирани, ражда се гневът. Отнемете хляба на некое дете, и то ще се разгневи. Отнемете костта от устата на едно куче, и то ще се разгневи. Идете при кошера на некои пчели и се постарайте да им вземете меда, и те ще се разгневят. Значи, когато искаш да отнемеш нещо от некого, той се гневи. Някой казва: аз се гневя. Значи, ти си от тези, които защищават своето право – нищо повече! Тогава казвам: турете около себе си една диамантна стена, та онези, които искат да вземат вашето благо, да не успеят. Христос казва: „Нищо не трябва да имате; или, ако имате, така трябва да го оградите, че никой да не може да го вземе“. Сега, не е въпросът да се гневим, или да не се гневим. Гневът не е нищо друго, освен неправилно употребена енергия. Като знаете това, ще трябва правилно да я урегулирвате. Тази енергия нека си съществува.

Днес ще ви държа последната беседа от събора. Тия неща ви говоря в връзка с вашия живот, с вашите вътрешни изживявания. Вие трябва да бъдете вътрешно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природните правила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия неща ви с необходими за придобиване на сила. Ако умът в човека не се развива правилно, ако сърдцето в човека не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бъде нормален човек в пълната смисъл на думата, той ще бъде анормален човек. Тия три неща с необходими.

Сега, какво беше предназначението на петото гимнастическо упражнение? – За придобиване на търпение. Ами четвъртото упражнение, коситбата, за какво беше? Тъй както го правите, вие изведнъж отсичате. Тъй, бързо отсича българинът. Това е характерно за него. Вие сте така бързи и в песните. Никога не бързайте! С бързане работа не става. В песните бързате, в упражненията бързате, в духовния живот бързате и в умирането бързате. Тъй както бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че в живота не трябва да се бърза. Всичките неща трябва да се направят хубаво и на точно определено за тях време. Запример, дойдат ви някой път страдания! Не бързайте да се освободите от страданията! Научете урока си от тях. Често вие бързате, защото имате излишък от енергия. Направете някакво ритмично движение, което да трансформира тази енергия.

За какво беха първото и второто гимнастически упражнения? Имаше дадени бележки по тях. Прегледайте тия бележки. Сега мнозина казват: без това може, без онова може. Да, човек може без всичко, но като може без всичко, най-после умира. Упражнения не ни трябват, ядене не ни трябва, дишане не ни трябва, чувствуване не ни трябва, това не ни трябва, онова не ни трябва и най-после, какво ще остане от нас? Не, ще започнем с всичко разумно: разумни движения трябват, разумна мисъл трябва, разумни чувствувания трябват – всичките неща трябва да бъдат такива, каквито с в разумната природа. Ще я слушаме! Ние не сме дошли да даваме съвети на Бога. Вие искате да му давате съвети. Не може! Някой път може да си дадем мнението, Бог ще ни изслуша, ще ни обясни, дали сме прави, или не, но да даваме съвет на Бога, не е позволено!

Сега, моята цел не е да ви правя забележки, но ви обръщам внимание на факта, че между нас и живата природа всякога трябва да има съгласие. Станете ли сутрин, между вас и живата природа трябва да има съгласие. Туй трябва да бъде за вас един основен закон. Запример, като станете сутрин и не ви върви в работата, не сте разположени духом, какво трябва да направите? – Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и живата природа. Да бъдете свързани с живата природа – това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви.

Първо упражнение: изнесете ръцете на страни и десния крак надясно. Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия! Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с живата природа.

После, изнесете ръцете на страни и левия крак наляво. Приберете ръцете си, и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с сърдцето си да върша моите работи в съгласие с живата природа. Значи, аз мога и с сърдцето си, и с ума си да върша разумна работа. Ще направите тия упражнения три пъти с левия крак и три пъти с десния. Ако имаш некаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак и при движението ще произнесеш формулата: светлина в ума (с десния крак); топлина в сърдцето (с левия крак). Когато произнесете думата „светлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате.

Второ упражнение: поставете ръцете си напред, с дланите нагоре. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че дигате некаква тежест. После бавно протягане ръцете напред и отваряне на пръстите. Когато свивате ръцете си, ще вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишвате.

Тези упражнения с прости, но с много ефикасни. Те с за тониране. Аз зная, как ще правите упражненията сутрин – ще бързате. Не, като правите упражненията, ще си представяте, че сте на работа, ще знаете, че вършите една много важна работа – приемате енергия от природата. Ръцете с силови линии, по които протича живата енергия. Щом вярваш, ти свързваш ръката си с живата природа, и по всеки пръст протича тази жива енергия. Ако не вярваш, нищо нема да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тия токове ще потекат, ще потече тази енергия. Като се свържеш с Бога, Бог ще подействува да потече тази енергия. Кажеш ли: нема какво да си махам ръцете – нищо нема да получиш. Как ще се съобщаваш с Бога, с живата природа, щом не вярваш? Защо ти е дал Бог ръце на физическото поле? Какво означават ръцете в духовния свет? – В духовно отношение, лявата ръка означава страданията; десната ръка – радостите. Следователно, ръцете – това съ скърбите и радостите, това с двете ръце на сърдцето. Вие казвате: без скърб не може ли? – Може както може и без лявата ръка, а само с дясната. Щом имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: светлина за ума, топлина за сърдцето и душата, и чистота за тялото и клетките! Чистота се изисква от всинца ви! Това е цяла наука! Трябва да има тук една дъска, за да ви покажа, как се събира енергията в човешката глава, но то ще остане за в бъдеще, когато бъдете по-готови. Тогава ще се заемем с изучаване набирането енергията в човешкия мозък. Човешкият мозък е един акумулатор, който постоянно е свързан с живата природа. Ето защо, трябва да държите ума и сърдцето си в съгласие с живата природа, за да бъде обмената между вас и нея правилна. Тогава външните ви работи, както и умствените и сърдечните ви работи нема да се заплитат. Сега, ние сме дошли на земята да изпълним не волята на хората, а волята на Бога. Туй имайте като правило! Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трябва да вършат волята Божия. В извършването волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърдце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли с Божиите мисли. Най-хубавите чувства с Божиите чувства. Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е француски. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи, там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя нема да има цена. Та зад всека мисъл седи Господ. Всека добра мисъл има сила до тогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо. Вие може да си кажете: туй, което Учителят сега ни казва, вярно ли е? Хубаво, слънцето аз ли го карам да изгрева, или то само по себе си изгрева? Изгрело ли е слънцето, или не? – Изгрело е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че слънцето не е изгрело, не е ли изгрело действително? философите могат да кажат, че не е изгрело, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето, и който се движи из целото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че слънцето е изгрело, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник, и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника си. Пък като излезат звездите вечерно време, като израстнат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. В всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дяволът ти говори. Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек. Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае, какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно. Значи, всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: Господ ми говори. Когато не се отнасят с вас добре, кажете: човекът ми говори – нищо повече. На човека кусур нема да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенствува. Та, рязко ще отличавате тия положения и в вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: човекът говори в мен! Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: Господ говори в мен!

Така, в човека има две състояния, който трябва да съзнаваме и да ги различаваме. Като започнеш да се сърдиш, ще кажеш: човекът е дошъл в мене! Някой казва: кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание е право? Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание не е право? Значи, има нещо в нас, което определя нашите хармонични и нехармонични постъпки. Кое е туй, което познава, кога една моя постъпка е права, или не? – То е разумният Божествен Дух, Който живее в нас и ни учи. Божественият Дух казва: „Това, което правиш, не е право“. Ти, като дете, упорствуваш, но Той казва: „Не е право това, не го прави!“ Когато не Го слушаш, Той те хваща така, както майката, която някой път хваща детето си за ухото и го стиска. То вика, хапе я, но тя продължава да го стиска. То чувствува болка, вика, но майката е по-силна. Тя казва: „Не хапи, ще слушаш туй, което ти кажа!“ Ако не слушаш, ако упорствуваш, Божият Дух нема да отстъпи. Той е толкова силен, че хиляди години ще минат, ще те потапя долу, ще те изважда, ще те потапя, ще те изважда и ще каже: „Ще слушаш ли?“ – Ще слушам. „Добре, ще слушаш хубаво туй, което аз ти казвам. Тъй ще бъде тази работа!“

И тъй, щом се убедите в този път, ще го проверите на опит. Щом постъпите в съгласие с Духа, Който ви учи отвътре, ще дойде мир, ще дойде светлина, ще бъдете свежи, бодри и весели, и каквато работа започнете, все на добре ще излезе. Дойде ти на ум да пишеш, или да ореш или да копаеш – навсякъде ще успееш.

   4.

  Гимнастически упражнения.

Забележка.

При изпълнението на наряда ще имате пред вид,че на всеки е дадено възможността, в продължение на 52-те недели през годината да изпълни наряда така, че цялата работа, дадена за през всеки един ден от седмицата да бъде изпълнена до завършване на годината. Значи, поради невъзможността в един ден да се изпълни целия наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и разположение по дух. От тук да подразбирате, че работата, предвидена за единия понеделник, включва 52-та понеделника; единият вторник – 52-та вторника и т.н.


#3 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10347 Мнения:

Публикувано 09 януари 2014 - 16:18

От книгата "Свещеният огън", Съборно Слово,  1925 –1926
Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


В съгласие с Живата Природа7


1. Добрата молитва

2. Благословен Господ Бог наш

3. Отче наш


Лозинка за през деня:

• Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат.

Днес ще имате за четиво: 22-ра глава от Матея, 7-а глава от Марка, 17-а глава от Лука, 1-ва глава от Йоана и 25-а беседа: Ръката съблазнява.

Сега у всички хора има склонност да обезличават смисленото в Природата. Туй обезличаване произтича от стремежа да съкратят времето, защото всички бързат. Изобщо всички имате желание да съкратите онзи интервал, който Природата е определила. Например вземете дишането - то е бавен процес, който става ритмично. Колко вдишвания прави човек в една минута? От толкова време вие дишате, не знаете ли колко вдишвания правите в минутата? - Средно около 20 вдишвания. Понякога могат да се правят по-малко, а понякога повече вдишвания. Щом човек започне да диша по-бързо, в белите му дробове има вече някаква анормалност. Бързото дишане показва анормалност. То не позволява да става правилна обмяна на въздуха в организма, не става пълно окисляване и вследствие на това въздухът не може да свърши работата си. Всички охтичави хора дишат бързо. Значи дишането трябва да бъде ритмично. Човек може да мисли бързо, да прави много бързи заключения за нещата, без да ги изследва правилно. В нормално развития човек мисълта е трезва, той не бърза. Всяка мисъл, която е права, е съгласна със законите на правилното дишане.

Според правилата на Разумната Природа нещата не могат да бъдат едновременно прави и криви. Една линия може да бъде права или крива. От правите и кривите линии се образуват счупените линии. Сега например, когато се движите, как си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трябва да движите краката си право напред. Започнете ли да образувате с краката си крива линия, вие сте анормални. Такъв човек има нещо анормално в устройството на мозъка си, което нарушава равновесието му. Когато започнете да ставате нетърпеливи, когато започнете да бързате във вашите заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тем подобни, на всички тия състояния съответстват известни външни движения. Когато човек става нетърпелив, започва да се чеше, да си чопли ноктите, да си рови косата, да си вдига и слага ръцете и т.н. Ако иска да си въздейства, трябва да си концентрира всичките удове чрез силата на волята. Ето защо е нужно самовъзпитанието. Ако човек не може да концентрира удовете си, външната Природа не го познава. Той не може да бъде в съгласие с нея. Защо? Защото всеки твой уд е във връзка с нейните удове. Щом твоите крака не се движат в хармония с нейните, веднага ще се роди дисхармония. Сега ще кажете: „Господ ще оправи всичките работи." Но имайте предвид, че на Господ, Който е създал физическия свят, всичките Му действия, всичките Му движения са хармонични. Няма никаква дисхармония в каквото и да е Божие действие - нито в Неговите думи, нито в Неговите мисли, нито в Неговите чувства. Питам тогава: ако всички Божии движения и в трите свята на Природата са ритмични, отде произтича дисхармонията във вашите движения? Я ми кажете, коя е причината? Причината не е в Бога. Причината е, че вие искате да станете божества - нищо повече. Вие сте се откъснали от Бога, вие искате да Го заместите, вие искате да управлявате целия свят - той да ходи по вашата мярка. Това е вашето безумие, това е безумието и на всички духове. Всички имате тази мечта - да станете божества, да действате, както Бог действа. Хубаво, щом искате да станете някакво божество, действайте хармонично, както Бог действа, а щом не действате както Бога, Той ще ви препятства. Защо? - Природата няма да спре пътя си пред тебе. Ако ти искаш да извадиш релсите, да развалиш пътищата, няма да успееш, защото тя си има свои агенти.

Сега вие ме слушате, аз толкова пъти съм ви говорил това, но когато дойде да изразите вашия живот, аз ви виждам, вие сте пак старите български глави. По-упорит и по-своенравен човек от българина няма! Затова Господ му е дал такава малка държава, която мяза на одрана, разпъната волска кожа, без никаква форма. Ако вземете Гърция, тя мяза на сърце. Земята им има сърцевидна форма. Тя е оформена. А земята на българина на какво мяза? Сега вие имате голямо мнение за себе си. Не, така не може, не си правете илюзии. Една от чертите на българина е, че той започва много добре, но най-после сборът се свършва с бой. Туй съм го наблюдавал. Българите, като се съберат, ще се напият, ще се набият и ще се разпръснат. Вие ще кажете, че нямате нищо общо с това. Добре, нека е така, но това, което съм забелязал, то е, че във всички духовни движения в България все има ританици за първенство. Някои хора имат особено духовно схващане върху нещата. Че в какво седи особеното духовно схващане? Нека има съревнование, но в какво? - В Любовта. Покажи, че седиш по-горе от другите в Любовта, в Мъдростта, в Истината, в Правдата, в Добродетелта, в Милосърдието и т.н. В хубавите, във великите работи трябва да се различаваме! Някой казва: „Аз се различавам от другите." Добре, аз бих желал в това именно да се различава той. Кога се различават хората? Ако хората се различават по нехармоничните си прояви, това не е съществено различие. Например някой се гневи, казва: „Ти трябва да знаеш, че аз се гневя много." Че това не е голямо изкуство! Животните се гневят много повече, отколкото хората. Хвани едно куче за опашката, всякога можеш да го разгневиш. Хвани една пчела, една оса - и те се гневят. И най-малките животни, и най-малките буболечки се гневят. Навсякъде има гняв. Що е гневът? - Неурегулирана енергия. Когато желанията у човека са неурегулирани, ражда се гневът. Отнемете хляба на някое дете, и то ще се разгневи. Отнемете костта от устата на едно куче, и то ще се разгневи. Идете при кошера на някои пчели и се постарайте да им вземете меда, и те ще се разгневят. Значи, когато искаш да отнемеш нещо от някого, той се гневи. Някой казва: „Аз се гневя." Значи ти си от тези, които защитават своето право - нищо повече! Тогава казвам: турете около себе си една диамантна стена, та онези, които искат да вземат вашето благо, да не успеят. Христос казва: „Нищо не трябва да имате; или ако имате, така трябва да го оградите, че никой да не може да го вземе." Сега не е въпросът да се гневим или да не се гневим. Гневът не е нищо друго освен неправилно употребена енергия. Като знаете това, ще трябва правилно да я урегулирвате. Тази енергия нека си съществува.

Днес ще ви държа последната беседа от събора. Тия неща ви говоря във връзка с вашия живот, с вашите вътрешни изживявания. Вие трябва да бъдете вътрешно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природните правила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия неща ви са необходими за придобиване на сила. Ако умът в човека не се развива правилно, ако сърцето в човека не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бъде нормален човек в пълния смисъл на думата, той ще бъде анормален човек. Тия три неща са необходими.

Сега какво беше предназначението на петото гимнастическо упражнение? - За придобиване на търпение. Ами четвъртото упражнение, коситбата, за какво беше? Тъй както го правите, вие изведнъж отсичате. Тъй бързо отсича българинът. Това е характерно за него. Вие сте така бързи и в песните. Никога не бързайте! С бързане работа не става. В песните бързате, в упражненията бързате, в духовния живот бързате и в умирането бързате. Тъй като бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че в живота не трябва да се бърза. Всичките неща трябва да се направят хубаво и на точно определеното за тях време. Например дойдат ви някой път страдания. Не бързайте да се освободите от страданията! Научете урока си от тях. Често вие бързате, защото имате излишък от енергия. Направете някакво ритмично движение, което да трансформира тази енергия.

За какво бяха първото и второто гимнастически упражнения? Имаше дадени бележки по тях. Прегледайте тия бележки. Сега мнозина казват: „Без това може, без онова може." - Да, човек може без всичко, но като може без всичко, най-после умира. Упражнения не ни трябват, ядене не ни трябва, дишане не ни трябва, чувстване не ни трябва, това не ни трябва, онова не ни трябва - и най-после какво ще остане от нас? Не, ще започнем с всичко разумно: разумни движения трябват, разумна мисъл трябва, разумни чувствания трябват - всичките неща трябва да бъдат такива, каквито са в Разумната Природа. Ще я слушаме! Ние не сме дошли да даваме съвети на Бога. Вие искате да му давате съвети. Не може! Някой път може да си дадем мнението: Бог ще ни изслуша, ще ни обясни дали сме прави, или не, но да даваме съвет на Бога не е позволено!

Сега моята цел не е да ви правя забележки, но ви обръщам внимание на факта, че между нас и Живата Природа всякога трябва да има съгласие. Станете ли сутрин, между вас и Живата Природа трябва да има съгласие. Туй трябва да бъде за вас един основен закон. Например, като станете сутрин и не ви върви в работата, не сте разположени духом, какво трябва да направите? - Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и Живата Природа. Да бъдете свързани с Живата Природа - това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви.

Първо упражнение: изнесете ръцете настрани и десния крак надясно. Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия! Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа."

После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа." Ще направите тия упражнения три пъти с левия крак и три пъти с десния. Ако имаш някаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак, и при движението ще произнесеш формулата: „Светлина в ума (с десния крак); топлина в сърцето (с левия крак)." Когато произнесете думата светлина, подразбирайте хармония, за да може да се тонирате.

Второ упражнение: поставете ръцете си напред, с дланите нагоре. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че дигате някаква тежест. После става бавно протя- гане на ръцете напред и отваряне на пръстите. Когато свивате ръцете си, ще вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишвате.

Тези упражнения са прости, но са много ефикасни. Те са за тониране. Аз зная как ще правите упражненията сутрин - ще бързате. Не, като правите упражненията, ще си представяте, че сте на работа, ще знаете, че вършите една много важна работа - приемате енергия от Природата. Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия. Щом вярваш, ти свързваш ръката си с Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия. Ако не вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тия токове ще потекат, ще потече тази енергия. Като се свържеш с Бога, Бог ще подейства да потече тази енергия. Кажеш ли: „Няма какво да си махам ръцете" - нищо няма да получиш. Как ще се съобщаваш с Бога, с Живата Природа, щом не вярваш? Защо ти е дал Бог ръце на физическото поле? Какво означават ръцете в Духовния свят? - В духовно отношение лявата ръка означава страданията; дясната ръка - радостите. Следователно ръцете - това са скърбите и радостите, това са двете ръце на сърцето. Вие казвате: „Без скръб не може ли?" - Може, както може и без лявата ръка, а само с дясната. Щом имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: „Светлина за ума, топлина за сърцето и душата и чистота за тялото и клетките." Чистота се изисква от всинца ви? Това е цяла наука! Трябва да има тук една дъска, за да ви покажа как се събира енергията в човешката глава, но то ще остане за в бъдеще, когато бъдете по-готови. Тогава ще се заемем с изучаване на набирането на енергията в човешкия мозък. Човешкият мозък е един акумулатор, който постоянно е свързан с Живата Природа. Ето защо вие трябва да държите ума и сърцето си в съгласие с Живата Природа, за да бъде обмяната между вас и нея правилна. Тогава външните ви работи, както и умствените и сърдечните ви работи, няма да се заплитат.

Сега ние сме дошли на Земята да изпълним не волята на хората, а Волята на Бога. Туй имайте като правило! Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трябва да вършат Волята Божия. В извършването на Волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате Волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли са Божиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е французки. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? - Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя няма да има цена. Та зад всяка мисъл седи Господ. Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо.

Вие може да си кажете: „Туй, което Учителя сега ни казва, вярно ли е?" Хубаво, Слънцето аз ли го карам да изгрява, или то само по себе си изгрява? Изгряло ли е Слънцето, или не? - Изгряло е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че Слънцето не е изгряло, не е ли изгряло действително? Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно - считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дявол ти говори. Под дявол се разбира всеки изопачен човек. Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно. Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори." Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори." - Нищо повече. На човека кусур няма да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства. Та рязко ще отличавате тия положения и във вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: „Човекът говори в мен!" Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: „Господ говори в мен!"

Така, в човека има две състояния, които трябва да съзнаваме и да ги различаваме. Като започнеш да се сърдиш, ще кажеш: „Човекът е дошъл в мене!" Някой казва: „Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание е право? Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание не е право?" Значи има нещо в нас, което определя нашите хармонични и нехармонични постъпки. Кое е туй, което познава кога една моя постъпка е права или кога не е? - Това е разумният Божествен Дух, Който живее в нас и ни учи. Божественият Дух казва: „Това, което правиш, не е право." Ти като дете упорстваш, но Той казва: „Не е право това, не го прави!" Когато не Го слушаш, Той те хваща така, както майката, която някой път хваща детето си за ухото и го стиска. То вика, хапе я, но тя продължава да го стиска. То чувства болка, вика, но майката е по-силна. Тя казва: „Не хапи, ще слушаш туй, което ти кажа!" Ако не слушаш, ако упорстваш, Божият Дух няма да отстъпи. Той е толкова силен, че хиляди години ще минат, ще те потапя долу, ще те изважда, ще те потапя, ще те изважда и ще каже: „Ще слушаш ли?" - „Ще слушам." - „Добре, ще слушаш хубаво туй, което Аз ти казвам. Тъй ще бъде тази работа!"

И тъй, щом се убедите в този път, ще го проверите на опит. Щом постъпите в съгласие с Духа, Който ви учи отвътре, ще дойде мир, ще дойде Светлина, ще бъдете свежи, бодри и весели и каквато работа започнете, все на добре ще излезе. Дойде ти наум да пишеш или да ореш, или да копаеш - навсякъде ще успееш.

4. Гимнастически упражнения

ЗАБЕЛЕЖКА:

При изпълнението на наряда ще имате предвид, че на всеки е дадена възможността в продължение на 52-те недели през годината да изпълни наряда така, че цялата работа, дадена за през всеки един ден от седмицата, да бъде изпълнена до завършване на годината. Значи поради невъзможността в един ден да се изпълни целият наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и с разположение по дух. Оттук да подразбирате, че работата, предвидена за единия понеделник, включва 52-та понеделника, единият вторник - 52-та вторника и т.н.

29 август, събота, 5 ч.

----------------------------------
7 В първото издание от 1925 г. беседата е публикувана без заглавие.






Теми съдържащи: Съборни Беседи, Велико Търново

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни