Jump to content

135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО


Recommended Posts

135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО

Вергилий Кръстев: Правихте ли излети от Мърчаево към Витоша?

Елена Андреева: И аз бях тогава на тия екскурзии. Аз бях отишла вече на хижа „Брокс".

В.К.: Искам да питам, как ставаха тия екскурзии?

Е.А.: Учителят живееше в Мърчаево и имаше една стая в семейството на Темелко. Учителят казваше, ще отидем на екскурзия и тръгвахме. Взимахме си чайник нали, даже един път бяхме забравили чайник да вземем, че някой се връща да вземе чайник и кладяхме огън, както на Витоша. Кладем огън, закусваме. Сега някога сме правили упражненията - 6-те. Там не сме играли Паневритмия на „Брокс". А един път отидохме и прекарахме 3-4 дни. А то беше, че след това отидохме на хижа „Еделвайс", на Богородица беше. Значи е било към 28.VIII, Тогава Богородица беше. Качихме се горе, след Това отидохме от хижа „Брокс", отидохме на хижа „Еделвайс" с Учителя, помня, че Го срещна Негов познат на Учителя, той беше народен представител. И аз го знаех откъде не знам и той каза: „Ей, на тая възраст ходи като младенец", за Учителя. Щото Учителят до последното време ходеше бодро. Винаги бодро е ходил, стегнато, стройно и бързичко, да, това беше. И тогава ние спахме в една голяма спалня и Учителя, всичките там. Дадоха ни една голяма стая, дойдоха приятели от София и бяхме към 100 човека. Учителят държа сутринта на Богородица беседа, която е записана от мен и отпечатана в последното му Слово „Заветът на Любовта".

В.К.: Разкажете за Мърчаевските излети на Учителя на Витоша до хижа „Еделвайс".

Е.А.: Не на „Еделвайс", на „Брокс" беше. На екскурзия бяхме и Учителя държа сутринта беседа в стаята, в която спахме. Не беше вънка някъде. После Той каза: „Искам утре да ми прочетете беседата, която днеска я говорих". И сега за да я прочетеме гладко, аз казах: „Брат Боев, ако искаш да я свериме двамата?" И той си взе неговата тетрадка и аз моята, и седнахме така в едно ъгълче, и при нас имаше някои приятели, които слушаха и тогава аз четях. Брат Боев следеше и аз четях. Изчетох цялата беседа я прочетох, сверихме си, оправих си някъде където имах сбъркани места, да ми бъдат по-ясни, ако аз чета и на другия ден Учителят каза: ,;Прочетете!" Погледна от нас кой ще прочете. Сега аз останах с впечатление, че брат Боев желаеше да прочете и затова казах: „Нека той чете щом иска". Но брат Боев, някога, когато четеше бе малко с по груб език, така поне се чуваше. И той когато даже четеше на Молитвения връх, знаете ли че сме го слушали без да го разбираме. Така високо четеше. Той беше малко гръмогласен, високо така го изговаряше. И там я прочете пак така, малко друго, даже някои сестри, които, когато Учителят направи забележката: „Така не се чете за Любовта", даже ми казаха: „Еленке, защо ти не прочете, вчера тебе те слушахме?" Сега, така беше и урок за брат Боев, урок за мене, урок за всички, защото то стана пред всички.

В.К.: Имало ли е случай, когато Учителят не е държал беседа, а е давал на друг да прочете от отпечатано томче?

Е.А.: Когато не идваше, винаги даваше беседа да се чете или казваше коя, или казваше „Изберете!" Но вижте какво, мен Учителят ми е давал да чета в клас темите, понеже аз бях близо до масата и ми е давал да чета, даже в 1942 год. Той каза: „Годината е женска, затова ще дадем на сестра да прочете една страница от беседата". И Той даде ми, беше определил страницата и я даде аз да я прочета. Така, че ми е давал да чета, не един път. Но този път, именно защото ми е давал, аз не исках така да излизам толкова на лице. И затова дадох на брат Боев да чете.

В.К.: Аз съм си записал от Борис Николов, че на 25.VIII.1944 год. сте на хижа „Еделвайс".

Е.А.: Три дни преди това бяхме на хижа „Брокс" и на 27 август отидохме вечерта на хижа „Еделвайс". И там бяха дошли приятели от града, щото знаеха, че ще отидеме на „Еделвайс", Учителят беше казал и цялата група, които бяхме на хижа „Брокс" отидохме на „Еделвайс" и дойдоха от града приятели и бяхме към 100 души. И на другата сутрин Учителят държа две беседи. И сутринта след гимнастиките, щото там не играехме Паневритмия и към 10 часа държа друга беседа.

В.К.: Казаха ми, че там е имало радио и сте играли ръченица на неговата музика.

Е.А.: Вечерта, да там имаше радио, да.

Катя Грива игра ръченица, да и сестра Епитропова и тя щеше да играе ръченица. Щото тя ми каза веднъж, че нищо не знаела по-хубаво да прави, отколкото да играе хоро.

Вижте какво, давал е да чете на Симеонов, най-често в класовете и в „Турферайн" и навсякъде, където има. Щото Симеонов сядаше от лявата страна на Учителя. А ние сядахме стенографките в „Турферайн" и в салона на „Оборище" 14 в дясно. И понеже сядахме там, така по-предно място Учителят ще ми подаде теми да прочета. Ще даде на Симеонов, ще даде и аз да прочета. Давал ми е да чета брат, давал ми е, да.

В.К.: Учителят е давал тебешир, някои да чертае кръгове с пергел.

Е.А.: Аз съм ставала и аз съм чертала. Един път ми каза да начертая десет концентрични кръга. То беше в нашия салон. И аз ги начертах. После Учителят обясняваше по тях своята лекция.

В.К.: Кой стенографираше по време на тези излети?

Е.А.: Аз стенографирах, както и Боян Боев. По-късно той си дешифрира записките и влезнаха в три негови подготвени материала и неотпечетени. Аз, което стенографирах се отпечати в „Заветът на Любовта".

В.К.: Аз съм виждал направени резюмета на циклостил и на пишеща машина.

Е.А.: Има ги. И аз имам от тях. Трябва да ти предам от тях. А ето с почерка на Паша Теодорова извадки от тези екскурзии.

ИЗВАДКИ ОТ БЕСЕДИТЕ, ДЪРЖАНИ НА 25, 26, 27 И 28 АВГУСТ 1944 ГОДИНА,

НА ВИТОША, В ОКОЛНОСТТА НА ХИЖА „ОСТРЕЦ" И „ЕДЕЛВАЙС"

Различаваме два вида заповеди: Човешки и Божествени. Човешките заповеди произвеждат противоречия, а Божествените никога не произвеждат противоречия: каквото кажеш става. Щом завъртиш ключа, светлината иде, водата иде, хлябът иде. Човешките заповеди нямат сила. Каквото кажеш, нищо не става. Божествените заповеди причиняват радост, а човешките скръб. Като дойде скръбта у вас, не я пъдете. - Защо? - Защото тя е дошла да ви лекува. А като дойде радостта, не я задържайте повече отколкото трябва. - Защо? -Защото радостта носи блага и се качва на гърба на човека. Ако я задържите повече време, отколкото трябва, ще изядете всичко каквото носи, и ще се принудите да я държите на гърба си, без да има какво да дава. Тогава тя ще ви стане грижата. Ето защо, скръбта не трябва да се пъди, а радостта не трябва да се задържа повече време на гърба ви. Христос казва: „Отец ми работи и аз работя". Значи, Бог иска да застави всички хора да работят. - Защо? - За да бъдат плодовете им сладки. Всичко което Бог полива, дава сладки плодове. Което Бог не полива, дава горчиви плодове. Същият закон се отнася и до хората. Който полива, ще се радва на сладки плодове. Който не полива, произвежда горчиви плодове. Ако питаш, защо плодовете са горчиви, ще знаеш, че не си поливал. - Защо плодовете ми са сладки? - Защото си поливал. Любовта всякога полива. Тя не гори, но подържа горението. Това, което гори и изгаря е материалната любов.

Радвайте се, когато човешката любов стане слугиня. Радвайте се, когато Божествената любов стане господарка. Първият, Който ни е научил да обичаме ида любим, това е Бог. Любовта е най-възрастната дъщеря на Бога. Тя е слуга само на Духа.

Днес доброто и злото се проявяват в различни форми, от тях изобретени. Която от двете сили се прояви в най-хубавата си форма, тя ще спечели.

25 август 1944 год. На върха „Острец".

6 и половина часа сутринта.

/1700 м. височина/

Какво представляват ума и сърцето? Умът символизира светлината, а сърцето - топлината. Умът разбира красотата в живота, а сърцето - сладчината. Умът никога не може да разбере, какво нещо е сладчината. И сърцето никога не може да разбере, какво нещо е красотата. Ако умът иска да разбере сладчината, трябва да слезе в сърцето. Ако сърцето иска да разбере красотата, трябва да се качи в ума.

Кога трябва да се моли човек? И кой човек трябва да се моли? Бедният ще се моли, когато чувалът му е празен, за да се напълни. Богатият трябва да се моли, когато чувалът му е пълен, да дойде някой да го изпразни, да олекне на гърба му. Когато сиромахът не съжалява, че чувалът му е празен, и когато богатият не съжалява, че чувалът му се изпразва, и двамата стават едно. Сиромашията е богатство на небето, а богатството е сиромашия на земята.

В хижата „Острец", 26 август, 6 и половина часа сутринта.

Като живееш, каква роля трябва да играеш: на победител, или на победен? Като живееш ще покажеш на хората, какво нещо е любовта, какво нещо е доброто. В любовта и малките и големите работи имат еднакви резултати.

Когато едно благо дойде до крайните си предели, злото му туря край. Значи, злото определя границите между едно и друго благо. Когато обичаш някого, ти му даваш възможност да постигне всичко, каквото желае. И когато те обича някой, и той ти дава възможност да постигнеш желанията си. В този смисъл, любовта прави хората фокус един за друг. Тя не поставя във фокуса им дето са всичките условия и възможности.

Безлюбието вади хората от техния фокус и ги лишава от добрите условия и възможностите им за постижения. Бог е фокус за Христа, и Христос е фокус за Бога. Христос постига всичко чрез Бог и Бог предава всичко чрез Христа. Пребъдването е фокус. Затова и Христос казва: „Ако вие пребъдвате в мене и аз ще пребъдвам във вас." Който не разбира пребъдването, той страда и се мъчи. Кое мъчи човека? - Само това, което е вън от него. Невъзможно е да го мъчи това, което е в него. Човек се мъчи само от същества, които са вън от него, но не и от същества, които са вътре в него.

Полянка, 10 метра далеч от хижа „Еделвайс",

1820 метра височина, 6 и половина часа сутринта.

28 август 1944 г. - Света Богородица.

Казва се, че някой човек е силен и млад. Сила и младост са две различни неща. Да бъде човек силен, значи да има светлина. Да бъде млад, значи да има топлина. Какво нещо е погрешката? - Погрешката е неразбрана добродетел. Какво нещо е добродетел та ? - Разбрана погрешка. Днес времето е ясно, което показва, че положението на хората почва да се подобрява. От невидимия свят са турили един проект: скоро ще дойде нещо ново. Иде нова светлина, която ще проникне в хората и те ще видят своите погрешки. Те ще видят престъпленията, които са правили, и ще почнат да ги изправят. Всички хора носят и доброто, и злото в себе си. Злото трябва да се спре, а доброто да се използува за разрешаване на неразрешените задачи. Разрешените задача пък трябва да се изпълнят. Красотата в живота се крие в изпълнението на разрешените задачи. Това се постига чрез любовта и обичта. Ще обичаш и ще те обичат; ще любиш и ще те любят. За да постигнеш това, не чупи клончетата на любовта. Който люби е свободен, той има знание, има и живот; който не люби, не е свободен, няма знание, няма и живот.

Преди известно време се канеха да бомбардират София. Това се дължеше на разбърканата човешка мисъл. Понеже мислите на хората се оправиха, Божественото взе надмощие. Друго направление има сега човешката мисъл. Ако мисълта се изкриви, пак може да се заоблачи. И после пак може да се изясни. Това показва промените, които стават отвън. Хората хвърлят сенки върку действителния живот и така се явяват бурите.

Сега аз вярвам, че всички престъпници от осем хиляди години насам си събират багажите. Злото не може да остане у нас. Ние го обезоръжаваме. Само така можем да останем напълно неутрални, да се съгласим с небето и никога да не воюваме. Онези, които идат отгоре да ни освободят, това са Белите Братя. Те са въоръжени и ни дават ултиматум: Ще скъсате вече със злото, с черните братя. Не искаме вече да воювате! Няма да ходите вече по тяхния ум и по тяхната философия!

Сега някои се оплакват, че апартаментите им били разрушени. Няма да плачете за старото! Като дойдат Белите Братя, ще донесат всичко ново: нови материали, нови дрехи, нови шапки. Няма защо да плачем за света.

Сега единственото нещо, което остава, то е любов към Бога и любов към ближния.

Бъдете братя и сестри на любовта. Имайте любов към майка си и баща си, към брата си и сестра си. Всяко същество, което може да ти услужи в труден момент, то е твой брат, твоя сестра. В светлината ще виждате своите братя, а в топлината своите сестри.

Та вдигнете сега и вие бялото знаме на любовта. Любовта се посреща с бялото знаме. Щом решите да изпълните волята Божия, вие сте вдигнали вече бялото знаме на любовта.

Това е живот вечен да познаем истинската любов, която носи живот в себе си.

Това е живот вечен да познаваш всички хора, благата, които Бог е изпратил за нас.

На полянката над хижа „Еделвайс", 7 и половина часа.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...