Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1925_11_15 Заведоха Исуса15 ноември 1925 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 януари 2011 - 13:31

Аудио - чете Кирил Кирилов

Заведоха Исуса (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия (1925-1926),
Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, Сила и Живот. Осма серия (1925–1926),
Русе, 1926, 1927, Второ издание, ИК "Жануа'98", 2008 г.,.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата"Сила и живот", том 10,  неделни беседи изнасяни от 22 март 1925 г. до 17 януари 1926 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2015 г.,
Книгата на PDF за теглене
Съдържание


неделна беседа

Заведоха Исуса



Беседа, държана от Учителя, на 15 ноември, 1925 година в гр. София

“Тогаз заведоха Исус”.

Казва им Исус: “Аз съм!” Когато щастието в света следва някои хора, те казват: аз съм! Щом дойде нещастието, няма ги, из миши дупки се крият. Ние виждаме Христа във време на опитност, казва: “Аз съм!”

“Тогаз заведоха Исус”. Този е един знаменит стих. Върху него има хиляди проповеди писани, хиляди красноречиви проповеди, държани и то толкова красноречиви, че са затрогнали сърцата на хората, толкова красноречиви, че са извиквали сълзи в очите на хората. Питам: коя е онази подбудителна причина, която предизвиква сълзите? Мнозина страдат, че Христос плакал, а ние знаем, че Христос никога не е плакал за себе си. Чудно е да плачеш за човек, който сам за себе си не плаче! Няма нужда да плачат хората за героите в света. Можем да плачем за себе си – благородно е. И в действителност, в края на краищата, ние плачем винаги не за другите, плачем за себе си. Пред хората се представляваме, че плачем за другите, а то за себе си. В това не може да има спор. Виждате, някоя майка плаче за детето си. Не, за себе си плаче тя. Някой, който е изгубил парите си, плаче. Казват: плаче за парите си. Не, за себе си плаче той. Нима ако вие плачете за вашите загубени пари, имате някаква полза? Или, ако плачете за някой умрял, ще му допринесете ли някаква полза с вашите сълзи и с вашата скръб?

“Тогаз заведоха Исус.” Исторически, аз бих се произнесъл другояче върху този стих, но ще го разгледам символистически. Аз мога да ви опиша исторически, кои са били подбудителните причини, защо и за какво е бил развеждан Исус, но ако някой от вас искат да знаят тия подробности, ще ги намерят в някои съчинения в библиотеките на Ватикана, в някои от библиотеките на Вашингтон, в някои от библиотеките на Филаделфия, някои от библиотеките на Лондон. Там има доста беседи, доста проповеди, от там ще можете да се осведомите, аз ви давам упътвания. Но това, върху което сега ще ви говоря, за в бъдеще ще можете да си правите свои изложения и да ги поставяте в своите библиотеки.

“И заведоха Исус”. Защо, един от великите Учители, Който идва да спаси света, хващат и го завеждат? При кого? – При първосвещеника, глава на една църква. Вие ще кажете: колко са жестоки тия хора? Не е въпросът в това, това е един символ. Ние разрешаваме другояче въпроса. Аз бих ви задал следния въпрос: защо заведоха Исус там? Аз ви говоря символистически и вие няма защо да си задавате въпроса, дали моята мисъл е свързана или не. Там, дето не е свързана, вие свързвайте. Аз ви давам камъни от това здание, а пък вие, дето трябва, свързвайте тия камъни и съграждайте от тях зданието. Аз ще гледам, до колко може да градите. Хайде сега на работа с вашите мистерийки! Не само да казвате, че това здание не е хубаво, онова здание не е хубаво, но вземете вашите равномери и турете всичко на работа! Нали когато ви дойде един приятел, вие го завеждате някъде? Срещнеш един приятел, хванеш го за ръка и го завеждаш. Къде? – Дома си. Онзи възлюбен като срещне своята възлюбена, нали я хваща и я завежда някъде. Къде? – Дома си, при майка си, или баща си. Учителят като намери своя ученик, нали го хваща и го завежда някъде? Ученикът като намери своя учител, нали го хваща и го завежда някъде? Вие ще кажете: завели Исус. Много хубаво. Въпросът е сега, защо са Го завели?

Един от прочутите виртуози в Европа, няма да му кажа името, като се разхождал една вечер със своята цигулка, хванали го няколко души пияници и го завеждат в онези места там долу, в онези изби, как се казват кабарета ли ги наричате вие? Аз ги наричам увеселителни места, дето се събират мъже и жени, които пият винце, които се разговарят там, прекарват по-весело живота си. Завеждат го те в едно от тези необикновени места, и един от тях изважда своя пистолет и му казва: “Ще свириш сега тук много хубаво.” Той цял трепери, но свири много хубаво. Всички изваждат своите чашки пред него, пият, пеят и играят, а той свири ли свири. Ще ме попитате: колко е взел този виртуоз за своето свирене? Той ще благодари, че със свиренето си е спасил живота си. При това тия, които го слушали, останали доволни, защото те пили и играли. А всички хора, които играят и пият, ще ти направят добро. Те му казали: “Ние мислихме да те убием, но понеже ни свири тъй хубаво, всички признаваме, че като тебе подобен свирец няма.”

И заведоха Исус.” Къде? Някои от вас може да роптаят, но нима някои хора не завеждат Исус? – Завеждат Го. Къде? Щом всичко ви върви, Господ ви благославя. Казвате: знаете ли ние кои сме? Щом дойде Исус, ние ще Го приемем. Но щом дойдат нещастията ви, колко пъти сте завеждали Христа? Колко пъти сте Го залагали! Колко пъти религиозните хора, които вярват, са изнасилвали тази Истина!

Сега съвременните хора мислят, че Истината, това са само думи. Те мислят, че Истината е нещо отвлечено. И ако ние попитаме духовните хора, какво нещо е Истината, те ще ни кажат: Истината не е нищо друго, освен стремеж на човешката душа да се освободи. Казвам: има и друго разбиране за Истината. Истината съдържа в себе си онези Божествени методи, чрез които душата може да стане свободна. Истината съдържа от памти-века всички методи на вечността за развиването, освобождението на човешката душа и постигането на вечния живот. Или другояче можем на кажем, че Истината е най-възвишеният първичен Дух, Който е излязъл от Бога. И следователно, квасът, началото на всички неща, е Истината. И от когато се проявило туй начало в света, от тогава се явява Любовта, да даде живот на Истината. Защото Истината, сама по себе си, произтича от Бога като един вечен принцип, но за да се оживи този принцип, да станат тези методи живи, трябва една среда, а първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта. Следователно, когато казваме, че трябва да имаме любов, ние не подразбираме афекциите на хората.

Някой казва: аз говоря вярно. Да, човек може да говори вярно, без да говори Истината. Онзи, който говори вярно, той говори 50% и лъжа. Значи, онзи, който говори вярно, говори и Истината, но говори и лъжа, а онзи, който говори Истината той всякога говори вярно. В Истината няма никакво изключение. Някой път ние смесваме верните неща с истинните неща. Ще ви представя едно сравнение. Донасям ви една празна стомна. Вярно е, че тази стомна е празна. Донасям ви после и една пълна стомна, с отлично съдържание за нашия живот. Вярно е, че и двете са стомни, но питам: двете стомни имат ли еднакво съдържание? Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а празната стомна е вярна по форма – по форма само е стомна. Вярно е, че по форма е стомна, но не е истинна и по съдържание, а другата, пълната стомна е вярна и истинна и по съдържание. Следователно, много хора са верни като празната стомна, а други са верни и истинни и по съдържание. Писанието казва: “Верен и истинен.” Някой казва: аз съм верен. То е на половина прието. Не само верен, но и истинен трябва да бъдеш в нещата. Някой пита: имаш ли вяра в Бога? Че кой няма вяра в Бога? Зайците имат вяра повече отколкото хората. Ще ви докажа това. Отива един млад конт от Европа в една гора да се самоубива. Пред него изкача един заек и веднага избягва.Този млад конт се стресва, изпуща револвера от ръката си, замисля се и си казва: “Значи от мен имало по-страхливи!” Този заек, когото всички хора гонят, продължава да живее, аз не мога ли да живея? Тогава той се връща в дома си и написва: “Аз ще живея и ще бъда герой поне като този заек.” Вие ми казвате тъй: аз искам да бъда търпелив. Я ми кажете, кой е пътят на търпението, как мога да бъда търпелив? Казвам: идете при онзи бук, при онази ябълка, които при всички условия, при всички бури устояват със своите малки дарби, а вие, разумните хора, с всички способности и дарби, които Бог ви е дал, не можете да издържите, не можете да търпите. Казвам: ако един човек не може да търпи колкото един бук, де е неговата културност? Ако един човек не може да устои колкото един заек, а отива да се самоубива, де е неговата културност, де е неговата човещина? Защо Господ създаде дърветата? – За да ни покаже пътя на търпението. Защо господ създаде заека? – За да ни покаже, че страха ражда благоразумието. Той със страха си при всяка опасност мисли, наблюдава. Казват, че заекът бил глупав. Не е глупав той, вие не сте го виждали колко е умен. Някой път го виждаш, прави един кръг, обикаля, обикаля около него и после през центъра на този кръг се хвърля, офейква. Дойде онзи копой, но заекът е вече половин километър далеч от него. Избягал е той. Този заек разбира и геометрия, и математика. Математически разрешава той въпроса, прави си своите изчисления. Играе си той с този хрът. Ловджията, след като го гони час, два непрекъснато, най-после казва: “То се вижда, че не можем да го уловим, ами хайде да си вървим.” Не си играе този заек, не се хваща лесно той.

“И заведоха Исус.” Де заведоха Исус? Преди 2 000 години Го заведоха при Каиафа, а днес съвременните културни хора де са завели Исус? Христос и днес е на същия позорен стълб и то от Неговите последователи. Понеже Христовото име и днес се позори, затова именно светът блудства. Ето защо Бялото Братство е решило да даде такъв урок на съвременните културни хора, та да Го помнят за хиляди години. Не може Истината да се опозорява, не може Истината да се престъпва. Сега някои ще кажат, че Христос щял да дойде в света. Чудно! Христос щял да дойде. Кой ви каза това? Еди-кой си учен в Европа, адвентист, казвал, че в 45-та година Христос щял да дойде в света. Излязоха те с бели дрехи да Го посрещнат, но Христос не дойде тъй, както Го очакваха. Не дойде ли Христос? – Дойде, но те не го видяха. Христос мина през една врата, през която те не Го видяха, защото тия хора, със своите органи, с които разполагаха, не можаха да Го видят, слепи бяха. Затова казаха те, че Христос не дойде. После, други учени казваха, че Христос ще дойде в 915-та година. Аз казвам: Христос и тогава дойде, само че през друга врата. Светът не е прогледнал още. Тогава аз няма да ви казвам, кога ще дойде Христос, но ще ви кажа като дойде Христос в света, какво ще донесе. Помнете хубаво, това е важното за вашия живот. Решава се една от великите съдбини на живота ви. Вие сте живели много пъти на земята, вие може да сте богати, но помнете, че вашата участ, може да се реши днес тъй, както се реши участта на вашия кмет. Вашата участ може да се реши тъй, както се реши участта на онзи полковник. Това са възможности в света. И ако вие ме попитате, какво нещо е слънцето, аз ще ви кажа, че слънцето съдържа в себе си всички възможности на органическия свят. Всичката енергия, която е складирана в органическия живот, всички възможности и методи, при които нашата слънчева система може да се развие, това е слънцето. Когато всички тия възможности могат да се осъществят, това е слънцето. Питам тогава: какво нещо е човекът? Човекът съдържа всички възможности на един разумен живот; човекът съдържа всички възможности на един любещ човек, на един човек, пълен с Истина. Когато човекът не казва само “аз мисля”, но когато той осъществи, реализира всички тия неща, всички тия методи, тоя човек се трансформира от едно състояние в друго, той става светия или ангели – има всички възможности.

И тъй, когато дойде Христос в света, какво ще донесе? Когато слънцето изгрява, какво донася? – Светлина и топлина. Какво донася топлината? – Разширение на организма. Когато организма се разширява, кръвта почва да се движи по-усилено. От друга страна пък светлината осветява човешката мисъл. Когато дойде Христос, този новият Христос в света, Той трябва да носи три неща: живот безграничен - без смърт; светлина без тъмнина; свобода без робство и ограничение. Значи Христос трябва да носи живот, светлина и свобода. Светлината подразбира знание, понеже знанието произтича от светлината. Има ли светлина, ще има и знание – няма ли светлина, няма и знание. Знанието е резултат. И тогава аз казвам така: Любовта не може да говори прямо на сегашния човек. Следователно, Любовта говори на човека само по един начин – чрез живота. В живота пък има движение, затова животът говори на човека по два начина. Чрез езика на земята, и чрез езика на слънцето. Езикът на земята е наречен език на страданията, а езикът на слънцето е наречен език на радостите. Казват някои: що са страданията? – Страданията, това е езикът на земята, езикът на живота. Животът казва на човека така: да ме разбирате, трябва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй езикът на радостите. Тези две неща, това са две движения, две течения. Дето се срещат тия две течения, там се ражда органическият живот. Някой казва: не може ли без страдания? – Не може. Без страдания органическия живот не може да се зароди. Това е една аксиома. Аз не искам да я приемете без доказателства. Има доказателства, и аз ще започна с тия доказателства, както в математиката. Ще започна с простите числа, както се занимават децата: 1/1000, 2/1000 и 3/1000 колко правят всичко? - 6/1000. Питам сега: де става промяната, в числителя или в знаменателя на тия дроби? – В числителя. Значи, колкото дроби и да имате, винаги промяната става в техните числители, а не в знаменателите им. Знаменателите им остават едни и същи. Защо знаменателите не се изменят? Казвам: всяка дроб може да бъде като цялото, но не може да бъде по-голяма от цялото. Кой е числителят? – Това е човекът. 1/1000 това е един човек; 2/1000 – това е друг човек; 3/1000 – това е трети човек и т.н. Когато имате дроби с различни знаменатели, вие искате да ги преведете към еднакъв знаменател. Защо? - За да можете да ги съберете. Питам: защо числителят се изменя? За да се прояви цялото. Цялото може да се прояви само в своите части. Цялото само по себе си не може да се прояви. И когато дробта стане толкова голяма, колкото и цялото, тогава числителят и знаменателят изчезнат от нея, и тя става равна на единици. Питам ви: вие сте математици, кажете ми, колко е равен вашия знаменател? Вие ще кажете: Бог. Бог, това не е знаменател, това е дума. Изразете ми математически, кой е вашият знаменател? Ще оставя този въпрос, вие да го разрешавате. Ами вие на колко сте равни? Добре, казваме, че знаменателят не се изменя. Ако разделя една единица на 1000 равни части и отделя една част от хилядата и получа 1/1000 тогава знаменателят изменя ли се? – Не се изменя. Когато казвам, че единицата се отделя, че се проявява във вид на дроб, 1/1000, това показва усилието на тази единица да се прояви. Единицата се отделила, но не е направила нещо от себе си. Едната хиляда показва работата, която единицата е направила за една малка част от времето. Тогава хората питат: с какво се занимава Господ? – С малките работи. И действително, целият свят е свят само от дроби. Като погледнете света от единия край до другия, всичко е все дроби.

След това иде символистическата математика, символистическата геометрия, в която цялото се проектира в своите отношения. Какво е цялото? – То е само отношения на живота. Вън от живота няма никаква математика; вън от живота няма никаква геометрия. Сам животът е родил онази вътрешна математика. И онзи, който иска да разбира живота, трябва да разбира съотношението на математиката, туй, което животът е произвел. Следователно, вие не трябва да гледате на себе си като на форми. Човекът трябва да се разглежда като символ. Какво представлява неговият нос? Той е един символ, като един знаменател. Неговите вежди, това е също един символ, това е една дроб. Какво означава вашият нос? Той показва степента на вашата интелигентност широтата на ума, който действа във вас. Какво показват вашите вежди? – Те показват съпротивлението, което може да се даде на известни енергии, да се допущат, за да се създаде зрението. Веждите са създали зрението. Ще кажете: не може ли да има зрение без вежди? Въпросът не се отнасят до външните вежди, те са само един резултат. Ако не беше така, веждите на всички хора щяха да бъдат създадени по един и същ начин. По веждите може да се познае какъв е човекът. Като бях в Търново, завеждам един ученик при един орех и го питам: можеш ли да познаеш на колко години е този орех? Казвам му: по законите на органическия свят всичките клони на този орех трябваше да бъдат прави, ти виждаш, че всички тия клони са все надолу. Можеш ли да кажеш защо е така? – Не мога. Казвам му: този орех живее при много неблагоприятни условия, затова трябва да развие в тази посока своите клони, да се съпротивлява. И ако разкопаете почвата, ще видите, че под неговите корени има една канара. От тук ще видите, че у всички хора, които растат при неблагоприятни условия, веждите им са като у старите хора, надолу. Какво нещо е старостта? Старостта е отклонение от онзи велик закон на живота, от онези Божествени методи, които създават подпушване на Божествената енергия в човека. Старостта е резултат от изопачаване на онези правилни методи на живеене на мислене, вследствие на което именно хората остаряват.

И сега виждаме, че съвременните хора са взели Исус и Го развеждат от едно място на друго и Го запитват: я ни кажи, защо няма любов в света, защо е така? Защо няма Любов! Че хората живеят в Любовта. Любовта е среда на нашия живот. Но казвате: аз те обичам, сърцето ми гори за тебе. Та и огънят гори. Нима горенето е любов? Не, любовта не е никакво горене. Смешно е да уподобявате любовта на горене. Любовта произвежда горенето, но тя само не е горене. Тя съдържа великите условия на живота, тя ражда живота. В нея са скрити ония елементи, които могат да дадат потик на нашия живот. Следователно, когато разглеждаме Любовта окултно, разглеждаме я като основа, в която се развива животът и от която той черпи своите сокове. А животът е необходим, понеже корените на нашия разумен живот са вложени в него. Умът не може да се развива правилно, ако животът не расте правилно. В такъв случай, ако животът не се развива правилно, страстите се развиват, а те спъват човека. Ще кажете: тогава да нямаме сърца! Не, страстите са изопачаване на човешките чувства. Сега ние трябва да разберем Христа, този разумен принцип, Който носи живот в себе си. Трябва да разберем светлината, която Христос носи.Трябва да разберем свободата, която Христос носи. И при това, Христос носи Любов, едно още по-висше състояние, Христос носи Мъдрост и знание. Той е проявление на Бога. Когато говоря за Христа, аз подразбирам онзи велик, вечен принцип, който се изявява. Казват някои: знаете ли, че този е Христос? И сърцето им трепва. Един приятел от Америка ми съобщава, че някой си бил провъзгласен за Христос. Ами знаете ли, че там има вече 4-5 христовци? И американците не се смущават. Той се прокламира сам за Христос чрез афишите, и светът не се смущава. Какво лошо има в това! “Ама, дали той е Христос?” Нека целият свят, нека всички станат христовци! Що има от това? Когато всички хора станат христовци, тогава ще дойде истинският Христос. Понеже за сега само неколцина са христовци, а другите са обикновени хора, затова има спор. И тогава се заражда въпросът: можем ли да бъдем като Христа? Как! Да ни турят кръстове, икони, да ни направят църкви и да ни кажат: ние те уважаваме! – това не е почит към Христа, това са външни забавления. За онези истински души, които търсят пътя си, които искат да осмислят живота си, които искат да знаят, как да работят при сегашните условия на живота, те не се задоволяват от тия външни обряди, те трябва да възнасят своята молитва направо към Бога. Аз гледам лицата на някои от вас са отчаяни, обезсърчени, някой път не искате да живеете, защо е всичко това! Нали от 2 000 години сте християни, обичате Христа, защо дигате шум? Защо се карате, мъже и жени, я ми кажете? Срамота е! Ние, които имаме благословението на Бога и които седим милион пъти по-горе от зайците, караме се. Зайците всяка сутрин благодарят на Бога. Аз съм виждал зайци, които се молят повече, отколкото хората. Те седят по-високо от верующите. Ще кажете: Чудна работа! Ние до сега сме мислили, че само хората се молят на Бога. Не, аз съм виждал как се молят зайците на Бога. Те казват: “Господи, благодаря Ти, че ни даде този живот! Наистина ушите ми са дълги, но сърцето ми е толкова страхливо, всякога бягам, краката ми се продължиха, но благодаря Ти, че мога да нося теготите си, и каквото ми дадеш, все ще го нося, Господи, благодаря Ти че мога да паса тази тревица!” И след това пак си помаха ушите и се скрие някъде из гората. Аз казвам: молитвата на този заек е приета повече, отколкото на някой патриарх и тем подобни владици, защото той се моли от дълбочината на сърцето си. Той казва: “Гонят ме, Господи, всички ме гонят, но благодаря Ти и за това.” Господ казва: “Иде ден, когато зайците, със своите дълги уши, ще бъдат спасени.” Те няма да се смущават от тия огнестрелни оръжия на съвременните културни хора и от техните тенджери. Всичко това ще изчезне.

“И заведоха Исус.” Къде? Аз виждам онзи Исус заведен в църквите, турен там на иконите, прободено е сърцето Му, и всички хора плачат. Казвам: това беше преди 2 000 години, но сега ти не живееш истински живот; поне живееш живота на един заек, или живота на едно дърво, или на една ябълка, поне толкова самопожертване да има в тебе, поне толкова вяра, колкото в тях, ще считам, че си разбрал Христа. Аз намирам, че ябълката има повече вяра отколкото вие. Тя казва: “Деца, качете се на дървото ми, откъснете си колкото ябълки искате и като слезете, направете, каквото Бог ви научи." Ние съвременните хора, които вярваме в Триединния Бог, които вярваме в идването на Христа и очакваме да бъдем Негови ученици, като ни дадат една полица и ни кажат да се подпишем, казваме: а, ние не хващаме вяра! И това сме ние, културните хора, хората на разните общества. И после казвате: знаеш ли в какво вярваме, знаеш ли колко неща знаем? Да, до толкова, колкото растенията знаят, не знаете. До толкова, колкото заекът знае, не знаете. Заекът има специални знания. Та вие не разбирате химия толкова, колкото и растенията. Те разравят почвата и извличат от нея най-хубавите сокове. Защо казвам, че вие не знаете толкова, колкото знае заекът? Питам: защо заекът е направил ушите си толкова дълги? Ще кажете: тъй го е създал Господ. Аз няма да ви кажа защо ушите на заека са толкова дълги, но в тяхната дължина има дълбок смисъл вложен. Те са най-красивото нещо на заека. Ако отидете при някой съвременен физиогномист, който изучава човека, той най-първо ще те погледне в ушите, ще каже: какво искаш ти? Искаш 10 000 лева на заем, нали? Дайте му тия пари! Ти си честен човек. Ако имаш ушите на заека, ще ти дадат пари на заем, но ако нямаш ушите на заека нищо няма да ти дадат. Защо? Защото заекът е честен, той никога не краде. Колко милиона е откраднал до сега заекът? Гледаш го някой път, като ходи из горите, охлузил няколко дървета, или някой път влязъл в някоя градина и обелил кората на две-три дървета – това са неговите пакости. И затова ние му теглим  куршум, казваме: заек е влязъл в еди-коя си градина, обелил е няколко дървета. Скоро хрътът! Господ създаде тия дървета. С какво право човекът ги монополизира? Скоро смъртно наказание за заека! А на онзи човек, който до сега е убил повече от 10 000 души, ще турят кръст за храброст! Е, мислите ли, че като се явим пред Онзи великия Господ, Който е създал света, Той ще одобри нашите работи? И сега ще ни убеждават, че такава била волята Божия. Не, от памти-века, от как светът светува, Бог изисква от нас да живеем по закона на Любовта, да си служим в светлината на Мъдростта и да имаме в себе си този велик потик на Истината. Затова ни е направил по образ и подобие свое.

Аз ви питам сега: де сте завели вашия Христос? Не мислете, че искам да ви осъждам, да ви кажа, че сте лоши хора. Не, аз имам за вас отлично мнение. Не мислете, че ви подигравам. Вие сте добри хора при добрите, но сте лоши при лошите. Не е ли така? Така е, аз говоря Истината. Когато някой ви дава подарък, вие се усмихвате, прегръщате го и казвате: аз имам отлично мнение за вас, добър човек сте. Но когато някой накърни вашите интереси, вие свивате вежди, погледнете го накриво и казвате: господине, ти не мислиш като мене, аз имам лошо мнение за тебе и втори път да не стъпваш в къщата ми! Онзи, който мисли като мен, той е добре дошъл, той може да дойде в къщата ми, но онзи, който не мисли като мен - вън! Аз се различавам малко от него. Кога трябва да мислят хората като мен? В три случая трябва да мисля като другите хора, а във всички други случаи аз ще мисля другояче. Аз трябва да мисля като ангелите; аз трябва да мисля като зайците, аз трябва да мисля като дръвчетата. Бог ме е заставил да мисля като пръста; Бог ме е заставил да мисля като водата; Бог ме е заставил да мисля като облаците; Бог ме е заставил да мисля като звездите и най-после Бог ме е заставил да мисля и като самия Него. Та като мисля от туй велико начало, отгоре до долу, аз съм длъжен да мисля като всички и най-после аз съм длъжен да мисля, както намирам за добре. Аз трябва да мисля за Любовта, тъй както вие мислите; аз трябва да мисля за Мъдростта, тъй както вие мислите; аз трябва да мисля за Истината тъй, както вие мислите. Едно мнение трябва да имаме всички! И следователно, ако аз мисля за Любовта тъй, както и вие мислите, като дойда в дома ви и видя, че сте беден човек, а аз имам 10 000 лева на разположение, ще кажа: братко, според Закона на Любовта, аз трябва да разделя тези пари с вас. Тия 5 000 лева са ваши, вземете ги. Поздрав от домашните ми! Снемам шапката си и си излизам. Отида в друг дом. И там намеря бедни хора. Ще направя същото нещо. Ще дам половината от 5-те хиляди лева и ще си изляза. Навсякъде ще постъпя по същия начин. Това е Божественото. И най-после, като отида в последния дом, знаете ли каква ще бъде последната дроб? Последната дроб ще оставя за себе си. Тя ще бъде подквасата. Тази дроб ще се увеличи. Тя ще бъде равна на едно от житните зрънца, което се съдържа в един килограм жито. Ако вие вземете едно кило жито, в което се съдържат от 16-18 000 зрънца, то едното зрънце ще представлява 1/16 000 от килограма. Знаете ли колко енергия се съдържа в това зрънце? В това зрънце се съдържа повече енергия, отколкото в целия килограм. Ако на това зрънце се дадат условия, да ражда в продължение на 12 години, то ще стане толкова тежко, колкото е тежка цялата земя. Каква грамадна енергия има в него! Колко тежи земята? Ще оставим този въпрос. Учените хора не са ни оставили тези изчисления.

И тъй, време е вече за вас съвременните хора да се приближим до Бога. Да не чакаме, да ни доказват, има ли Господ, или не; ще дойде ли Христос, или не. Христос ще дойде, Христос е дошъл вече в света. Вие ще питате: ще намерим ли ние Христа? – Ще Го намерите. Когато слънцето изгрява, то изгрява и в Америка, и в Англия, навсякъде. Като дойде Христос, навсякъде ще Го виждате, и Той ще носи в себе си живот, светлина, знание, Любов, Мъдрост и Истина. При това, Христос ще донесе сближение между народите, Той ще ги обедини, ще ги слее в един общ организъм. Не че стремежите на съвременните народи са криви, но те не са обобщени. Сегашните народи не знаят, защо живеят, па и ние съвременните хора не знаем защо живеем. Нашите знания за живота за много смътни! Много от окултните ученици говорят за разни светове, но тия знания не са положителни. Те трябва да имат една жива опитност. В Царството Божие има мъчен път за влизане, но има и един лесен път за влизане. Един генерал или един маршал може ли да стане царски син? Той може да стане, но трябва дълго време да пъпли по земята, трябват му такива усилия, че много нещо да види и пати. Царят може да го осинови, но не е лесно това нещо.Онзи генерал, който е осиновен от царя, се моли на баща си, а царският син, който е роден царски син, бащата се моли на него. По това се различават те.

Бог живее в хората по два начина. У едни хора живее отвън, а у други хора отвътре. Сегашните хора търсят Бог отвън. Едни хора боготворят някой философ, него имат Бог, други – майка си, трети – баща си, а някои отиват на другата крайност и казват, че Бог е вътре в човека. Казвам: да, Бог е и отвън. Едни хора боготворят някой философ, него имат Бог, други – майка си, трети – баща си, а някои отиват на другата крайност и казват, че Бог е вътре в човека. Казвам: да, Бог е и отвън, и отвътре. Бог трябва да бъде за нас един символ, един образ. Когато аз говоря за Любовта, нея подразбирам единствения начин, чрез който можем да се домогнем до Бога. Ако не се домогнем до Бога по този начин, т.е. чрез Любовта, ние ще останем чужди за Него, за Любовта Му, и Той няма да може да ни предаде знанието, което има. И Писанието казва: “Когато ме потърсите с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, и с всичката си сила, тогава ще ме намерите.” Какво ще намерим? Най-първо ще намерим Любовта, и когато тя дойде в нас, ще внесе онази вътрешна радост, онзи вътрешен мир и ще прозрем, че във всички хора прониква един и същ принцип. И тогава във всички хора ще се забележи една мощна сила, която ги обединява. Тази сила ще се прояви като светлина, в която няма никаква сянка. Тя е една светла нишка, която прониква целия органически свят. На всички места тя е еднакво светла, еднакво интензивна, в нея няма по-тъмни и по-светли места. Тя е като един обръч, в който са съединени всички същества, тя ги държи. От тази нишка всеки черпи сила за живота си. В Писанието се казва: “Заведоха Исус.”

И сега аз желая и вие да заведете Христа. Къде? Аз желая да заведете Христа дома си тъй, както завеждате един ваш приятел. Аз желая да заведете Христа тъй, както един учител завежда ученика си. Аз желая да заведете Христа тъй, както завеждате баща си и майка си. Аз желая да заведете Христа тъй, както онзи възлюблен завежда своята възлюблена дома си, с ония чисти намерения.

Вие трябва да имате висок морал! По някой път, когато ние говорим за Любовта, някои казват: тази обикновена любов ние я знаем! Аз ще ви приведа един окултен разказ. Когато се създавала нашата вселена или нашия сегашен свят на дъщерята на цар Велмур, Далвира, било определено да й дойде на гости един от великите духове на небето, един от великите ангели на светлината, който пръв излязъл от Бога. Той бил наречен Ем-руха. На нея й било казано да се пази от всякаква друга светлина, за да може да схване неговите лъчи, а не друга светлина от физическия свят, която да я оскверни. Казват, че падането на света станало по тази причина именно, че тя не могла да схване светлината на Ем-руха. Тя видяла първо светлината на слънцето и не могла да схване светлината на Ем-руха. Там именно седи заблуждението и на цялото съвременно човечество, че ние не можем да видим светлината на Ем-руха. Казвате: как тъй? Христос казва: когато дойдеш до този лъч, ти трябва да се освободиш от всички временни връзки, които те обвързват, и душата ти да бъде чиста и светла, приготвена като на онази невеста, която чака младоженика. И сега, тази царска дъщеря се приготовлява за този втори изпит, да види светлината на Ем-руха. Всички съвременни окултисти поддържат, че този изпит ще бъде сполучлив.

И сега искам, когато Далвира отиде да посрещне този ангел на светлината, Ем-руха, всички вие да бъдете готови, да бъдете облечени със светъл ум, с чисто сърце, с благородна душа, да се наречете всички Синове Божии, пратени на земята. Не считайте, че това нещо ще бъде физическо, то е нещо духовно, защото само духовните неща са реални. Скоро ще бъде това нещо. Онези, които не са разбирали това, са се отрекли от живота, по горите са ходили, светии са станали, за да научат закона на търпението; при езерата са живели, за да научат закона на движението; при животните са ходили, за да научат методите на животните; молили са се. Всичко това са все методи, но за да служим на Бога, Любов се изисква. Без Любов на Бога не може да се служи. За да се изпълни волята Божия, човешкото сърце трябва да бъде пълно с любов. Човек не трябва да бъде тъй малодушен, при най-малките изпитания да падне. Може да го тъпче целият ад, може да се гаври с него целият свят, може да направят с неговото тяло всичко, но той трябва да каже: всичко може да направите с мене, но моят дух познава само Едного, Който е Любов; моят дух познава само Едного, Който е Мъдрост; моят дух познава само Едного, Който е Истина. Моят дух познава сам Ем-руха.

Беседа, държана от Учителя, на 15 ноември, 1925 година в гр. София



* Йоан: 18:28

Начало: 10:00

Прикачени файлове



Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни