Jump to content

150. КАК СЕ ШИЕХА ПАЛАТКИТЕ?


Recommended Posts

150. КАК СЕ ШИЕХА ПАЛАТКИТЕ?

Вергилий Кръстев: Искам сега да питам как започнахте да правите палатки?

Елена Андреева: Първата палатка я уших на Учителя. Ето по какъв повод. Леглото, което Учителят го имаше в Търново - походно и платното се беше скъсало, нацепило и Учителят ми каза: „Можеш ли Еленке да го закърпиш?" Аз слязох в Иларионови, където имаше машина за да мога да шия и те в това време ми извадиха един плат, който го бяха взели още от Първата световна война, от германците, ама аз не го знам, че е импрегниран, че е толкова хубав и ценен плат и отидох, и като видях плата викам си: „Няма да кърпя, ами ще го скроя". И скроих плата, щото си бях взела мерките отгоре на походното легло и така надвечер се прибирам горе вече, доволна, че съм свършила една работа. Те веднага заковаха платнището за леглото и Учителят имаше походно легло къде да спи. Вечерта, понеже там беше и Лулчев, той взе парчето от плата и го сви така, и го направи като торбичка, наля вода, и го остави цялата нощ да стои и се видя, че плата е непромокаем, и че не пуска никак вода. Щото една цяла нощ да стои нали така с вода, явна е вече сигурна импрегнация. И тогава може да се направи палатки. И ние бяхме така доста хора останали от събора и още една сестра имаше Райна се казваше тя и двете започнахме да кроим. За малко ни упъти, за кроежа братът Лулчев, защото той беше от инженерни войски и разбираше от тия работи. И скроихме палатката за няколко дена я ушихме така, рахат-рахат. Аз малко жестикулирам. И като я направихме вече за Учителя имаше палатка. Това беше 1925 год. Нея година бяхме в Търново за последна година. Щото другата година бяхме вече на Изгрева.

В.К.: И така вие започнахте вече да шиете палатки.

Е.А.: Е, почнах да шия палатки, първо уших и на нас една палатка, на нас трите, които бяхме стенографките. Уших на приятели така, но аз не мислех, че ще шия палатки. Аз никак не съм имала планове за да шия, но като нямаше кой. Никой нямаше кой. Никой не се хващаше, защото все пак е тежка работа. Не е лесно, но аз понеже бях здрава, да ти кажа правото, издръжлива бях. Пък и не се жалех. Има хора, които се жалят, но аз не съм се жалила цял живот в този смисъл да се уфлянквам, че това, въпреки, че са казвали, че съм се обленявала някога. Може да е имало такива случаи, но правило не е било в живота ми.

В.К.: Интересен е този глагол „обленявам". Той е стар.

Е.А.: Обленявам, да.

В.К.: Обленявам - мързелувам.

Е.А.: Мързелувам, да. Той е от леност. Коренът е леност.

В.К.: И така вече започнахте да шиете палатки вече постепенно. На лагерите вече имахте палатки.

Е.А.: Ех, още същата година, ние отидохме. Нужни бяха вече палатките. Щото ние почнахме вече да ходим на лагер на езерата и трябваше да имаме палатки. И това се наложи. Някои можаха да си купят, но палатките поне тогава не бяха така хубави: пускаха, течаха вода, не бяха добри. Пък тези палатки пропускаха. Брат Ради я донесе импрегнацията. Той от Ямбол, не знам от какъв случай я е добил и той я донесе.

В.К.: И с какво импрегнирахте? Как импрегнирахте?

Е.А.: Моля ти се. Ако знаеш с какво. Ами американ, нашите палатки бяха американени, не бяха от тези платове дето ти казвам германския.

В.К.: Значи с американ.

Е.А.: С американ.

В.К.: Шиете американ и после.

Е.А.: Шия американа и после го слагам в коритото или легена, намокрям го всичкото, оставя го така се изветри малко, сложа го на поляната, изсъхне и палатката е готова.

В.К.: С какво правехте импрегнацията, какъв разтвор беше?

Е.А.: Да ти кажа много съвсем не помня, но мисля, че беше с парафин и бензин.

В.К.: Как три към едно-две, към едно, най-различно.

Е.А.: Не, не, разликата беше само в плата. А понеже беше главно американ, някои си купиха такива палатки, но после протекоха. Трябваше да ги импрегнираме.

В.К.: Така стои въпросът с палатките и на Рила вече всички имахте палатки. И правехте й под, така ли?

Е.А.: Подът по-късно дойде. Първата мода беше само палатка и долу на земята. Защото ние пръв път отивахме на летуване. Но после като видяхме, че е по-хубаво да има и под и по-чисто е и по не ни е студено, пък имаше години, когато на Рила сме имали сняг. Една година падна сняг половин метър. Да, и сто души отведнъж слязоха, защото нямаха нито обуща подходящи, нищо.

В.К.: То беше 1949 год.

Е.А.: Нацепиха една цяла палатка за да си увият краката, за да могат да слезнат до Вада, защото бяха със сандалки. Нямаха екип. Въобще не сме имали ние много екип.

В.К.: Сега искам да те питам друг случай. Разказваха ми, че навремето когато французите дошли на Витоша били донесли палатка на Учителя, опънали я, обаче Учителят не поискал да влезе в нея и казал: „Аз не съм дошъл за французите, а за българите". Как стои тоя въпрос?

Е.А.: Виж сега, помня палатката, тя е на моя таван тук.

В.К.: Така ли?

Е.А.: Да.

В.К.: Значи сега започваме с френската палатка.

Е.А.: Френската палатка я донесоха французите. Така подариха я на Учителя.

В.К.: Най-официално.

Е.А.: Да. Тя бе с две отделения. Едното е за спане, другото е така като антренце. Хубава палатка, много хубава, само колците не знам някъде се загубиха. Но колци лесно се правят. Но за кого е сега?

В.К.: Минали са четиридесет години.

Е.А.: Ех, разбира се, че четиридесет години са минали, пък и аз не съм господар на нея. Аз ги съхранявам.

В.К.: То сега е 1987 год. Коя година те дойдоха?

Е.А.: 1938 год. От 1938 до 1986 год. Това са 48 години. Да години са, години са разбира се. Но е хубава палатка.

В.К.: Те я сложиха, опънаха я.

Е.А.: Учителят влезе, огледа я, това и като предложиха да пренесат вещите от тази българската във французката, Учителят каза: „Не, недейте, оставете!" Така рече. Той беше внимателен да не наскърби, да не ги наскърби, нали. Но не прие това. Сега, Негова работа. Той Си има съображения, Той е Учител, Той знае защо го прави. Не е каприз това.

В.К.: Аз след това съм чула, че някои приятели са Го подканвали: „Ама Учителю, защо не влезеш във френската палатка. Виж колко е хубава. По-хубава е от нашите". А Той казал: „Аз съм дошъл за българския народ, не за французите!".

Е.А.: Е да, Той въобще е дошъл за българите. Да. И не само за тука, ами за всякъде.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...