Jump to content

154. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

154. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Вергилий Кръстев: Какво знаете за условията, при които Учителят идва на земята?

Елена Андреева: Учителят е казал, че когато Той решил да слезе на земята много същества са решили и те да слязат, но не са дошли. Дошли са на земята, но не са използвали условията.

В.К.: Изпуснали са благоприятните условия, отишли са на друго място та са се родили.

Е.А.: Не само затова.

В.К.: Или се раждат пък не идват.

Е.А.: Не само за това, защото не са имали доблестта да приемат и Учителя. Това е едната страна, а втората причина е положението на България и отношението към България преди Освобождението предизвиква такива условия.

В.К.: Учителят идва в условията на Сан-Стефанска България, а великите сили я разделят.

Е.А.: Въобще Сан-Стефанска България не можа да стане. Тя си остана на книга само. Берлинският договор я раздели.

В.К.: И фактически България се раздели на три части.

Е.А.: Да, на три части - Румелия.

В.К.: Княжество България, Македония и Тракия.

Е.А.: А сега даже Македония вече я няма. Знаеш ли колко ми е мъчно за Македония?

В.К.: Младото поколение е настроено на съвсем друга вълна.

Е.А.: Да, на друга вълна.

В.К.: Но старите мислят, защото вътре духът им жаднее за България.

Е.А.: Например Охрид е чисто български град с много традиции славянски, още от Климент имат такива спомени за неговата дейност. Ама хайде -де.

В.К.: Така се развиха нещата. Но интересно е, че по всякакъв начин на Учителя се пречи.

Е.А.: Пречиха My.

В.К.: Пречиха и отдолу, и отгоре.

Е.А.: Да, пречи се и държави да, пречи се и доста пречки правят.

В.К.: Първо значи разделиха България, ограничиха условията на страната, второ почва Първата Балканска война, че Първата световна война, че Втората световна война, че борби, че ограничения вътре в България, че гонения от църквата, че гонение от държава, от това - от онова, непрекъснато,

Е.А.: Той не е имал възможност спокойно да преживее, спокойни дни. Той цял живот води борба с властта. Цял живот.

В.К.: Такива са били.

Е.А.: Условията ли?

В.К.: Такава е била епохата.

Е.А.: Не, това можа българският народ да даде. Щото виж, от народа зависи това. Един народ, който има идеали, който има стремеж. Ами вземи след Освобождението веднага почнаха борби в България, политически. Веднага и защо, за амбиции, кой да бъде министър, кой да бъде не знам какъв си. И така си остана Сан-Стефанска България, на книга.

В.К.: Значи условията бяха ограничени при Учителя. Наистина човек, като прави един преглед вижда условията, отвън България е окастрена, условия отвътре - ограничения и борби. Онези, които трябва да се родят да бъдат при Учителя не идват, половината дори повече не идват.

Е.А.: Не са дошли, да.

В.К.: Просто не идват.

Е.А.: Да.

В.К.: Разпиляват се насам-натам и Учителят работи при най-малките условия.

Е.А.: И с най-малки възможности.

В.К.: И Той с Неговите възможности, с тази проекция на Божествения Дух, който е в Него, че Христовия Дух, който е в него, че Господния Дух, който е над Него. Пък какво ли остава за нас обикновените хора.

Е.А.: Много трудности преживя Учителя, много. Той не живя при спокойна атмосфера.

В.К.: Да. Аз искам да продължим по-нататък. Аз чета от бележника си вашите думи : Сега, когато арестуваха Любомир отидох при Учителя. Учителят ми каза: „Арестували Любомир". „Учителю, и аз чух това". Тогава аз се спрях и се помолих „Господи, нека научи урока си!"

Е.А.: Да.

В.К.: Преди години Любомир беше говорил за Учителя и аз го разказах на Учителя. Учителят се обърна и ми каза: „Нали това ти беше казал за Мене преди години. Нека сега опита!" Разбрах, че Учителят го остави на закона на кармата.

Е.А.: Да, дословно си записал.

В.К.: Слезнах и разбрах, че ще загази.

Е.А.: По този случай повече не мога да кажа освен това, че съдът не искаше смъртна присъда за Любомир.

В.К.: При първата присъда.

Е.А.: Да. Не искаше. Но после не знам какво стана го включиха и него, заедно с другите, които убиха.

В.К.: Продължавам да чета: От май до 12 август 1936 год. Учителят бе вързан от заболяването. На 12 август взе си шапката и отиде на извора.

Е.А.: Да.

В.К.: Тази година имаше две изпитания през месец май и през ноември с Велеви.

Е.А.: Да. Учителят не чете до края на годината лекции. Така, пък за побоя, аз бях сигурна 100% в това и убедена в това, че Учителят беше казал на Любомир: „Кажи на Царя, когото иска да постави за министър-председател, но не и Цанков ". Но Лулчев беше разговарял това нещо с други и Цанков беше научил и изпратил побойници на Изгрева. Предполагам.

В.К.: Вие предполагате.

Е.А.: Да, аз предполагам.

В.К.: Беше изпратил лице. Това лице е бил на Гради ротен командир. Директорът на полицията беше приятел на Лулчев и беше решил да го прати при Учителя да Му иска прошка по същите методи на Учителя. Аз пък бих го попитал: Кой го е пратил?

Е.А.: Да.

В.К.: Това са записки, които аз съм записал. Нещо да добавите към тях?

Е.А.: Той Лулчев пропусна момента, защото началника на полицията в България беше негов личен приятел. И той можеше този човек да го поозорят малко, да си каже, кой го е пратил. А той и това даже не направи. И аз от Лулчев съм много недоволна, че не се постара да разбере това. Ще го пращат да иска прошка. Това са формални работи.

В.К.: Той отиде да Го бие, после го праща да иска прошка.

Е.А.: Прошка ще иска. Виж им акъла? Разнищи нещата, разбери нещата, пък тогава ще се разбере, ще трябва ли прошка.

В.К.: Друго, което съм записал, това че в „Турнферайн", Учителят чете лекции. Изведнъж Магдалена се хвърля в краката Му.

Е.А.: Не, така се хвърли на колене, така пред Него. Учителят каза: „Станете и идете на мястото си", благо, меко. Друг път така благо и меко не съм чувала да казва.

В.К.: После тя стана проводник. Учителят беше казал за нея: „Изразява вашите мисли. Оставете я! Ако тя се махне, други ще бъдат на нейно място".

Е.А.: Магдалена беше едно явление в живота на Братството. Тя беше много свободна, безсрамна, нахална, говореше си всичко каквото й дойде до устата и по този начин дразнеше с поведението си. После възразяваше на Учителя.

В.К.: През време на лекции или иначе?

Е.А.: Имало е и през време на лекции, да.

В.К.: И какво точно възразяваше? Не е съгласна с Учителя?

Е.А.: Не, критикува. Критикуваше Учителя, да.

В.К.: Е за какво например?

Е.А.: Сега за нея незнам, но какво и дойдеше на ум, изхвърляше го. Друг път една сестра Го критикуваше, че Той обичал повече Здравка, отколкото другите. Такива критики. Лични отношения, глупости, направо е глупост това. Как ще искаш ти от Учителя такова нещо. Може ли да се говори, че ще обича един повече, друг по-малко. Ние сме ценности големи, личности, че важни.

В.К.: А Магдалена?

Е.А.: Магдалена през целия си живот тормозеше Учителя. Ама ще разкажа и затова, което Той направи за Магдалена, не съм ти казвала това. Магдалена, като падна така на колене при Него, тя доста постоя. Учителят много кротко и тихичко й нашепваше, така аз едва успявах даже да чувам: „Станете, станете, успокойте се, идете си на мястото". И тя най-после стана и Той като, че нищо не е било продължи беседата.

Друг път, да речем Учителят говори нещо. А един случай помня беше на 22 март, като предният ден беше целият ден слънчев. А на 22 почна да е влажно, да е мокро и аз бях сама и Магдалена дойде, и Учителят беше, бяхме тримата така не видях да присъствуват други хора. Но мен ми направи впечатление предния ден тя Му говори малко безсрамно така, даже на обикновен човек възрастен така да говориш: „Ти това, Ти това, Ти това". Най-напред Го титулосваше на Ти, как ще казваш нали на един човек „ти", възрастен. Но сега правеше ги тези неща Магдалена, защо ги правеше не знам. Е, имаше доста неща и братята се дразнеха, и затова те искаха да я изгонят. Учителят каза: „Ако нея изгоните ще дойде друг може да е и по-лош. Защото тя е проводник на вашите отрицателни мисли. И по-добре е тя да остане, отколкото друг да дойде и да я замества". Магдалена по едно време се ожени за някого, не знам къде беше, къде ходи, в чужбина ходи. Та тя в чужбина ходи и там Учителят прати по нея едно писмо на Кришна Мурти, когато беше въпроса да го обявят за Христос. За Христос, да. Сега какво е писмото, не знам. Но пратил. И Магдалена отишла при него, предала му писмото, но тя както си беше устата по български, тя знаеше езици: немски, френски, така беше.

В.К.: Английски вероятно и руски.

Е.А.: Е не знам английски дали знаеше. Тя учителка по немски беше, в гимназията, в Пловдив. Но после не учителствува, така остави се без да учителствува. И отиде при Кришна Мурти и той сега като я видял какъв човек е, с какви психически възможности, избягал е, не искал да се среща с нея. И Магдалена му казала: „Аз колко неща говоря на моя Учител, той никога не се е отнесъл така както ти се отнесе с мен". На Кришна Мурти казва, защото Учителят беше свободен Дух и тези неща не Го засягаха, приказките на Магдалена. Той няма да се оскърби от приказките на Магдалена или даже и от мене, и от никого. Не може да се оскърби. Той ще се оскърби, ако се засегне Божието Дело, но няма за такива работи да се наскърби.

В.К.: И тя предала писмото на Учителя и после какво разказваше?

Е.А.: А, нищо. Само, че го е дала. Само това каза. Не сме разпитвали.

Но тя и друго нещо направи. По едно време изчезна. Отишла в Пловдив и там в църквата, пред цяло едно събрание е държала една сказка против Учителя с всички измислени неща, които е могла да измисли, само отрицание. И когато не след много, пак цъфна при нас на Изгрева. И Учителят я попитал: „Колко ти платиха?" „Е, пет хиляди Учителю" „Пък много евтино си се продала!" Учителят й казва. И много неща правеше от тоя род. Какво да ти кажа, едно същество объркано.

В.К.: Става медиумична.

Е.А.: Да, да. Объркано същество, което не се контролира и не беше приятна картина. Даже един път, хайде и това да го кажа. Учителят й удари една плесница в класа. Някои братя се съблазниха. Но пък Учителят беше казал, че Магдалена е взела много благословение от Него като поела плесницата My.

В.К.: Те в смисъл се съблазниха братята, как Учителят може да бие.

Е.А.: Да съблазниха се. Той беше ударил и Ангел, този кухненски както му казвахме. А той накрая и той съвсем, на полова база съвсем се обърка. Да, много.

В.К.: То е така, неща, които не са изживяни отначало, отиват в живота на човека накрая.

В.К.: Значи така е въпросът с Магдалена. Аз съм чувал, че братята са искали да я изгонят от Изгрева.

Е.А.: Искаха, правеха опит, но Учителят каза: „Не я гонете, защото може да дойде по-лош". Сега как става това нещо не мога да разбера, нали.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...