Jump to content

158. УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА ПОЗНАЕ УЧИТЕЛЯ СИ


Recommended Posts

158. УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА ПОЗНАЕ УЧИТЕЛЯ СИ

Вергилий Кръстев: Както и да е. Сега друг един случай чета, че по време на американските бомбардировки, вие сте били на Витоша, над гората.

Елена Андреева: Да.

В.К.: Тогава в разстояние на ноември и декември четиридесет дни Учителят ходеше всеки ден през 1943 год. и тогава се хвърлиха две бомби на Витоша. Учителят каза: „Те мене търсят". Я ми разкажи тоя случай.

Е.А.: Тъй както съм го описала това е. Ние бяхме така под захващането на водата, не под бивака.

В.К.: Там някъде нагоре, когато тръгвате към бивака?

Е.А.: Не, не. Има една къщичка, стръмнината гдето слиза за селото по тръби водата. Оттам върви резервоара с тръбите направо през планината. Той е такъв.

В.К.: Резервоар за вода.

Е.А.: Да. А не той е изолиран така.

В.К.: Да, той е с тръби, резервоар.

Е.А.: С тръби, да.

В.К.: И там някъде са хвърлили бомбите, така ли?

Е.А.: Не бомбите ги хвърлиха на Витоша. Къде не знам, и даже не само тогава, но и на Изгрева, когато имаше бомбардировки Учителят не беше спокоен. Аз, ама със спокойна съвест го казвам това, защото Той много така напрегнат беше в такъв случай.

В.К.: Щото на мен са ми разказвали, че както е била групата на единия бряг, задал се самолета и точно на отсрещния баир пуснал бомбите.

Е.А.: И на насрещния баир паднали. Може другите да са видели и да кажат това.

В.К.: Значи Учителят казваш на Изгрева беше напрегнат, строг, затворен в себе си. Сега тогава Той ходел всеки ден на Витоша. Това са ноември и декември 1943 год. С Боян, Мария, Галилей, Борис. Той всеки ден е ходел.

Е.А.: Да.

В.К.: Сутрин тръгне и се връща.

Е.А.: Сутрин тръгне, а после оставаше при Борис Николов. Няколко пъти нощуваше и при Борис.

В.К.: Той накарал веднъж Боян да покани Паша и Елена, и после казал: „Добре направи, че дойде".

Е.А.: На мене да, лично на мене каза.

В.К.: Какъв е случая?

Е.А.: Понеже ходеха само тези четиримата. И аз не смеех да изляза с тях, да не би да наруша нещо. Нали, само те трябва да ходят, като привилегировани, защото така се държеше малко и Мария.

В.К.: Мария, Борис, Боян и Галилей ходеха.

Е.А.: И Галилей, а после ходеше и Тодорка, тази на гледача жена му и другите там, ходеха много хора после. Аз не ходех и Паша не ходеше. А Боян ходеше редовно и идва Боян и ми казва: „Сестра Елена, Учителят каза да отидеш на Витоша с Него". Аз разбрах, че Учителят разбра, че ние не искаме от деликатност да отиваме. Разбра го и Паша. И аз на другия ден цъфнах. Веднага. Той беше у Борисови и аз взех си раничката и каквото бях си приготвила за храна и като отидох, целунах Му ръка, разбира се. И Той каза: „Много добре направи, че дойде". Сега какво ми беше доброто, какво добро направих, не знам. Но така ми каза Учителят.

В.К.: Под възбраната от привилегированите.

Е.А.: После ходех.

В.К.: Ходили ли сте до бивака?

Е.А.: Не до бивака. До под юзината, там долу гдето е водопровода и се връщахме.

В.К.: Това всеки ден правеше 40 дена.

Е.А.: Всеки ден, 40 дена ходи.

В.К.: Интересно имало е някаква работа, която е вършил.

Е.А.: Не мога да ти кажа какво беше. Имаше нещо, за което ходеше, ама аз не мога да кажа. Пък тълкувание не искам да правя.

В.К.: Чета от бележките си. По-нататък, когато Той отива в Мърчаево, нали и когато някои отиват, други не отиват, някои биват поканени, други не са поканени, Учителят прави след това изявление: „Те са като търговци, които искат само те да спечелят".

Е.А.: На мене ми каза това.

В.К.: Във връзка с какво беше?

Е.А.: Виж защо го каза, когато аз вече ще си тръгвам от Мърчаево, аз ще си тръгвам от Мърчаево за Изгрева, защото вече примирие стана и няма бомбардировки. И като няма бомбардировки Учителят щеше да дойде след 2-3 дни. През месец април. Учителят ме пита: „Защо не дойдохте по-рано?" „Ами как да дойда по-рано Учителю, когато всички крият, не казват, мълчат, мислех че не зная, че мога да дойда направо. Затова не съм дошла. Иначе аз понеже не ми тежеше нищо, за да не дойда". Тогава бях здрава, права, тичах, ходех и ми беше много лесно даже и радостно ми беше. Мене всякога ми е било така драго нали, да отида при Учителя. Да услужа, да сваря чайника, да Му сервирам така нали, с радост съм си ги правила тези работи. И Той тогава каза: „Е те, като търговци, искат само те да спечелят". По този повод, на тези мои думи. По тези мои думи го каза това.

В.К.: Значи то е във връзка с това.

Е.А.: Да.

В.К.: Чета: Когато Учителят беше напуснал тялото си, а беше Неговият ученик, Той се разхождаше и не обръщаше внимание на никой, като че ли сме нищожества, а когато дойде Учителят беше така благ. Тогава усетих сама, а по-късно, когато го прочетох от Савка, разбрах, че съм била права.

Е.А.: Да.

В.К.: Какво беше това състояние?

Е.А.: Ами като видях, като минаваше ученика де, ученикът като минаваше в тялото на Учителя отнасяше се като чужд човек към мене. Погледна ме така малко пренебрежително.

В.К.: Като едно нищожество.

Е.А.: Все едно, че съм нищожество. Така строг. Викам: „Това пък Учителят ли е?" До такава степен беше определено силно.

В.К.: Значи не ви обръща внимание, така строг.

Е.А.: Строг.

В.К.: Все едно, че сте нищо.

Е.А.: Все едно, че съм нищо. И то беше на Изгрева. На Изгрева беше, аз Го срещнах, поздравих Го разбира се. Пак, как няма да поздравя. Сега тялото на Учителя носи, разбира се. Аз не знаех, че Учителят си е отишъл в Божествения свят да се чисти от нас. Щото Той казваше, че напуска тялото Си само за да се очисти.

В.К.: Значи Той се движи, оглежда другите ученици, като че ли са нищожество. Като бубулечки.

Е.А.: Е, не, строг беше. Изглежда Той е бил добрият ученик, добрият ученик е бил. Ех, така беше строг. Към мене беше, към другите? Аз така го преживях.

В.К.: И после, когато се върна?

Е.А.: Кой?

В.К.: Учителят в тялото Си?

Е.А.: А-ах, когато се върна, ако си е готвил ядене ще ни го даде на нас, да го изядеме, защото си е повече сготвил.

В.К.: Учителят беше благ, съвсем друг.

Е.А.: Както си е Учителят. Не, но Той се криеше. Когато Паша в същия ден бе отишла, тя не могла да разбере нищо.

В.К.: И Паша не е разбрала.

Е.А.: Не, дал й инструкции къде да отиде, да вземе Димитър Стоянов и не знам кой брат още, и да отидат в Казанлък, за да печатат беседите.

В.К.: Така. Инструкции дал.

Е.А.: Инструкции дал на Паша, да работи. На Савка казал: „Няма Го Учителя тука". Не й дал ръка да Му целуне". „Ама как аз виждам Учителя". „Е виждаш ама тука е ученикът, не е Учителя". Значи виж сега, на едната така казва, на другата иначе.

В.К.: Тя кога го беше преписала това нещо? Тя го е писала на стенограма, после го е прехвърлила на пишеща машина.

Е.А.: По-късно го написа, да.

В.К.: Това може да се смята, че е оригинал.

Е.А.: Тя на мене не го каза това. Аз го прочетох впоследствие. Не ми го каза заради връзката ми с Любомир. Много хора нямаха доверие към мене. Мислеха ме, че съм нищо. Сега, че аз съм имала тая връзка, че съм я изживяла, защо ще мислят, че пък към Учителя ще бъда по-лоша отколкото съм. Ами аз и към Учителя съм била същата. Кой е бил всякога при Учителя, та да са били и те всякога. Ами аз съм била винаги на клас, винаги съм стенографирала.

В.К.: Сега чета по-нататък: „Работете, защото светът работи и ще ви изпревари. И, ако ви видят, че не работите и пречите те да вземат светлината от Словото, с камъни ще ви пребият".

Е.А.: Да, каза го това.

В.К.: Значи това нещо вече говори много. Това важи и за настоящия момент. И за сега си важи това нещо.

Е.А.: И за сега важи, да.

В.К.: По-нататък чета: „След време, когато приемат Учението ще се гордеят с вас. Това е моят племенник". Интересно, искам да се спрем на това нещо, защото съвременниците днес отхвърлят Учението.

Е.А.: Учителят каза това.

В.К.: Ще се гордеят с вас.

Е.А.: Ще се гордеят, ще казват, братовчедка ми, приятелката ми и т.н. да.

В.К.: А сега говорят, че са смахнати.

Е.А.: Смахнати да.

В.К.: А след време поколенията ще се гордеят.

Е.А.: Ще се гордеят да.

В.К.: Ще се гордеят, ако имат наследници разбира се.

Е.А.: Ако има наследници, да.

В.К.: Това мисля, че го записахме. Когато Учителят си замина казаха ми да се кача, да взема шапката на Учителя.

Е.А.: Да.

В.К.: Но изпратиха друг да ме съпровожда. Нямаха ми доверие. Непрекъснато повтарях: „Благодаря ти Учителю, че ми имаше доверие, когато беше на земята".

Е.А.: Като се качвах и като слизах по стълбите все това казвах, защото знаеш ли за да не преживея оскърбление. Затова казвах: „Благодаря Ти Учителю, че си имал доверие в мене, благодаря Ти Учителю", все повтарях това.

В.К.: Тогава никой не ме ограничаваше, а те бяха казали на Савка да не пускаш друг.

Е.А.: Така, Учителят ми имаше доверие. А когато ми даваше ключа, тогава ми каза няма да пускате други.

В.К.: Тогава Той, Учителят ви дава ключа от стаята.

Е.А.: Виж сега, въобще когато отивахме да чистиме стаята Му и на Савка най-често казваше: „Няма да пускате други хора!"

В.К.: Да, аз точно така съм го записал.

Е.А.: На Савка беше казал, да не пускаш друг. И на Савка каза и на мене каза, и за нас означаваше, щото няма да пускаме други хора. Не, не, че не давах, ама не можех. Например Катя Зяпкова не можехме да я запрем и тя все се провираше, да.

В.К.: Сега Той Учителят ги е спирал.

Е.А.: Не зная защо не пускаше други.

В.К.: На Учителят трябва да се поочисти стаята може би, но не трябва да се нарушава аурата.

Е.А.: Не знам защо, не мога да кажа защо. Аз не казвам, че съм най-добрата, аз си казвам всичките неща, които съм направила, не ги крия. Но въпросът е, че Учителят, ами Той го казваше, на мене го каза последния път само. Даже, когато тръгна, при Мария, когато отиде на обяда нали и дето ти казах за скандала, Той ме попита: „Ще обядвате ли първо и ще дойдете ли?" Викам: „Учителю, ще остана да свърша работата, защото съм сама".

В.К.: Кой скандал стана тогава?

Е.А.: Скандалът дето стана с Мария. То беше този случай. Случаят беше, когато Мария и Борис се върнаха, бяха ходили някъде в провинцията и когато чули, че Учителят е болен, идват. И като идват, поканват Учителя на обяд. И когато Учителят тръгна да отива там ме попита: „Ще остана ли или не". Викам: „Ще остана да работя". След може би четвърт час Савка пристига и казва: „Еленке, къде е Учителят?" „Отиде при Мария Тодорова. Учителят ми каза, че отива при Мария Тодорова". Аз вече можех да кажа, щото не го скрих, Учителя го каза къде отива. И там е станало скандал, караницата. Савка е отишла и нещо, какво е станало не съм питала. Нищо не знам.

В.К.: А за скандала?

Е.А.: А, други ми казаха, Паша ли, някой друг ми каза. Казаха ми хора, че са се скарали двете май.

В.К.: Може би Савка ревнува защо пък Учителят е отишъл там.

Е.А.: Може за това да е. Да, нещо е имало. Те много се бореха помежду си.

В.К.: Да, може би вероятно Савка нещо е казала.

Е.А.: Е нещо е станало. Какво е станало, не знам, но мисля, че Учителят взел страната на Савка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...