Jump to content

160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА


Recommended Posts

160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

Вергилий Кръстев: Чета в бележника си. Продължаваме по-нататък. „През 1932 год., когато Лулчев ми каза, че отива при Царя, аз го попитах: „Ти питали Учителя?" Той каза: „Питах, но ми каза: Той ще те послуша толкова, колкото баща му Фердинанд послуша мене". „Ти с какъв акъл отиваш при него?" „Искам да опитам". Той бе единственият ученик, който пострада накрая". Аз съм го записал така в бележника. Имате ли да кажете нещо още?

Елена АндрееваНе, същественото е това.

В.К.: Той имаше връзка с Мория и беше сложил две картини над вратата и една друга над прозореца. Учителят ми каза: „Иди да кажеш на Лулчев да махне картините. Той какво иска, да разруши Изгрева ли?"

Е.А.: Да, това ми каза.

В.К.: Отидох и му казах. Той се усмихна и каза: „Ще махна тази над прозореца, но онази над вратата няма да я махна. Той не махна кръга с точка. Съзнаваше, че действува разрушително, затова махна другата.

Е.А.: А не помня каква беше. Аз нищо не помня, защото за да каже така Учителя: Какво иска да разруши Изгрева ли? Не помня картината. Аз и не я разбирах, да ти кажа правото, но беше нещо така с чертежи. Ама слушай, то от кои години беше?

В.К.: То беше много отдавна.

Е.А.: Много отдавна.

В.К.: Добре, ти тогава как възприемаше цялата тая работа?

Е.А.: Коя?

В.К.: Ами действието на Любомир Лулчев.

Е.А.: Ами какво да го правя. Той толкова беше властен и правеше каквото си иска. Знаеш ли колко пъти ме е пляскал? Позволяваше си. Аз и сега не съм го казвала на друг. Но го казвам. Защото аз имам причина да възразя някога.

В.К.: И той ти удари шамар.

Е.А.: Да.

В.К.: Ама силно ли?

Е.А.: Разбира се.

В.К.: И плачеш след това?

Е.А.: Как?

В.К.: Плачеш.

Е.А.: Ами оскърбително ми беше. Разбираш, оскърбително ми беше, че може да постъпи така.

В.К.: Виж какво нещо. Виж, как го изтеглиха след заминаването на Учителя. Ако беше останал той, щеше да направи много големи поразии.

Е.А.: Повече поразии щеше да направи. Поразии много големи, защото е силен като дух, също е властен и щеше да направи много поразии. Сигурно затова го задигнаха.

В.К.: Аз смятам, че Учителят затова го задигна.

Е.А.: Но виж, Учителят какво ми каза. Аз казах на Учителя какво ми е казал той, Лулчев. Нещата, които ми е казал за Учителя съм Му ги казала направо. Не съм казвала това, което говореше за Него, когато преживя съмненията си към Учителя.

В.К.: В какъв смисъл съмнения, че това не е Учител?

Е.А.: Не мога да ти кажа какви са вече, защото е доста отдавна.

В.К.: Съмнения по отношение на самият Учител?

Е.А.: Съмнение по отношение на Учителя и съмнение по отношение Учителя като Учител. От такъв характер, а в това време Лулчев направи връзка с Мория.

В.К.: Сега точно тука е записано, че той имаше връзка с Мория и беше сложил двете картини. Така, как направи връзка с Мория? Чрез кореспонденция, или по вътрешен път?

Е.А.: Не, по вътрешен път. Ще ти кажа какво му е казал Мория. Когато му се явил Мория, той е казал: „Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от тебе". Мория му е казал това. Той ми го каза. Той ми го каза, не аз.

В.К.: Е как му се е явил, като видение или?

Е.А.: Не, като образ и той имаше портрета му на масата си.

В.К.: На Мория. Как е влезнал във връзка с него? Той е чел предварително от него нещо, някакви книги или?

Е.А.: Не мога да ти кажа как е. Той беше един от първите пилоти в Балканската война. И е бил пилот в Англия, следвал и като се обявява войната - 1912 год., веднага го викат и той даже не можа да си довърши. И той е летял с най-обикновените самолети над Одрин и ми е казвал, че като съчми в лицето се забивали капките от водата и от дъжда, и от влагата. Като опитност това ми е казал.

В.К.: Той летял над Одрин със самолета?

Е.А.: Излетял е, да. Той и други няколко души, които са били, но той понеже не беше завършил. Той, ако беше завършил щеше повече претенции да има.

В.К.: Не беше завършил.

Е.А.: Защото го върнаха.

В.К.: А той на какъв чин тогава се уволни? Полковник ли е бил?

Е.А.: Беше подполковник.

В.К.: Значи той с Мория най-вероятно е бил в кореспонденция предварително или е чел някоя книга от него.

Е.А.: Не, не, само вътрешна връзка. И друго ще ти кажа, Лулчев излизаше от тялото си. Той два пъти дойде при мене и аз го усетих. Първият път като дойде аз си бях легнала, в стаята си бях самичка и изведнъж усещам, че до мене има човек. Ама усещам, но не виждам. Сега може би ти по ще го разбереш това. Викам: „Я, какво е това нещо?" Така нали не ми се е случвало. След време пак, след няколко дена, пак, направи същото нещо и тогава вече се реших да му кажа. Аз не исках да му кажа, да не помисли, че по този начин искам нещо да му напомням и той само ми каза: „Усети ли ме?"

В.К.: Ха, ха, ... усети ли ме?

Е.А.: Защото той само ме помилва по косата. Да, това беше. Е, усетих го, аз много хубаво съм го усетила в живота него.

В.К.: Добре, какво е изказването на Учителя за Мория? Че бил на Черната ложа Учител?

Е.А.: Не е на Черната и не мога да кажа на Черната ложа ли е. Той е Учител на Мъдростта. А от това, което Учителят казваше, разбирам, че нашият Учител е Учител на Любовта. Учителят на Мъдростта има други методи.

В.К.: Защото аз съм чул, че бил Учител на Черната Ложа.

Е.А.: Едно ще ти кажа, много неточно говорят приятелите за съжаление.

В.К.: Трябва да го намерим.

Е.А.: Сега как Учител ще бъде на Черната Ложа? Нали Учител е и той бе брат?

В.К.: Ама виж, сложил е негови картини и Учителят казва, той иска да разруши Изгрева ли? Сложил негови картини.

Е.А.: Е, негови картини. Е, той Любомир да, Любомир е виновен затова.

В.К.: Ето, Учителят казва: „Той иска Да разруши Изгрева". Значи е враг на Учителя, значи е от Черната ложа.

Е.А.: Ами каза, кажи му, кажи му! Той ми каза после и друго, за Невена Неделчева, когато тя дойде на Изгрева, Учителят ми каза: „Кажи му да я върне!" Ама той не послуша.

В.К.: Ти му каза да я върне.

Е.А.: Тя беше от Южна България, не знам от кой град беше точно - Нова Загора, в семейството си беше. И когато тя дойде, Учителят ми каза: „Кажи му да я върне!" После идва брат й, иска да я върне, така доста скандали ставаха с нея, но тя до края беше при него.

В.К.: Продължавам да чета. Когато бяхме на Рила, на езерата и търсехме и намерихме изворчето, той Лулчев започна да търси място по-надолу да прави чешма.

Е.А.: А виж, това да, по-долу. Учителят взе и направи чешма. Учителят реши да направи на неговото място чешмата. Значи, когато идеята се върне тя се възприема, после те там направиха чешмата. Я разкажи сега този случай! Сега Лулчев вземал да прави по-долу чешма.

Е.А.: Беше един хубав ден, слънчев. След всичките упражнения, които имахме Учителят каза: „Хайде сега да се наредим в една верига, наредете се така, че тука не може да няма някъде изворче, за да го намерим". И се пръснахме. Аз не знам защо, не съм била друг път така настойчива да бъда край Учителя, но този път пожелах да бъда край Учителя. Нещо ми се виждаше интересно, как ще го открие Учителя ли, не знам, не мога да ти кажа. И както е сега извора, нали знаеш горе лагера. Чакай сега има равна плоскост, която е залята с вода и чешмичката, която откриха течеше надолу и се сливаше с водата. Сега ние вървим няколко души на доста голямо разстояние и изведнъж братът, който вървеше от лявата страна, откъм канарата там гдето е: „Тука казва има едно изворче". И аз и братът отидохме. „Учителю, ето казва братът, че тука имало изворче".

В.К.: Кой беше тоя брат, не си спомняш?

Е.А.: От провинцията беше, не го знам. Един скромен човек беше, само туй знам. И Учителят почна с чешмичката, прегледа всичко това и всичко одобри. Намери, че и посоката, и всичко е в благоприятни насоки. И реши Учителят да направи чешмичка с резервоар малко. Учителят навсякъде, където прави чешмички, правеше резервоарче, защото водата като излиза от земята е много студена, да се напича на слънцето, да е огрята от слънцето.

В.К.: Записал съм, когато намерихме извора, той Любомир започна по-долу да прави чешма. Как по-долу?

Е.А.: Не, той почна под нея, както е да речем чешмичката, малко по-долу от нея, почна там да човърка. На това място после Учителят направи чешмата. На това място.

В.К.: Значи Учителят реши да направи на неговото място чешмата. Значи, когато идеята е вярна, тя се възприема.

Е.А.: Да.

В.К.: Значи после там направиха чешмата. Тук съм записал, че Учителят сложил някакъв камък и казал: „Това е Царят, вторият камък - Царицата и третият камък - престолонаследникът.

Е.А.: Да.

В.К.: Я разкажи тоя случай. Ама след като вие завършихте.

Е.А.: Ние ходихме няколко пъти на отсрещният бряг на езерото „Сърцето" да взимаме такива бели кварцови камъни, отсреща имаше много хубави бели и ние ходехме с торбички, кой както може и носехме камъните за да покриеме коритото, за да не носи пясък. И така беше и по-красиво стана. Така отстрани нареждаха камъни и много време така хубаво се поддържаше чешмичката. Ти си я видял, знаеш точно.

В.К.: Ами точно за тия камъни, за Царя и Царицата.

Е.А.: За Царя и Царицата и престолонаследника имаше така три по-големи камъка. Учителят каза: „Хайде сега тези камъни ще ги турим отгоре, като капак над чешмичката. Това е Царят, това е Царицата, а царица нямаше. Цар Борис не беше женен още и нямаше го още и престолонаследника.

В.К.: Чешмата се откри 1930 год. И след това се ожени Царя?

Е.А.: След това се ожени, да.

В.К.: Аз винаги съм забелязал, когато Учителят желае да проектира някое действие, първо на физическото поле, нещо камъче или нещо направи и след това го каже, това е интересен метод.

Е.А.: Е метод е, да.

В.К.: Значи така дойде вече на Царят и Царицата.

Е.А.: Царят и Царицата да, дойде първо на Рила на чешмата.

ЗАБЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Чешмата на Рила се построява на 25.07.1930 год. На следващите дни Учителя пише в бележника на Савка Керемидчиева: 28-29. VIII. 1930 год. /понеделник-вторник/, Елбур - Рила.

„Който живее при Бога никога не остарява, той е всякога млад. Човек при Бога, никога не боледува, той всякога е здрав. При Бога никога няма да умрете. Там няма никакво отрицание. Никаква отрицателна мисъл".

Izgreva_9_tom_fig_02.jpg?fbclid=IwAR3GUX

Също така след още няколко дни той пише: „При Бога, който живее той никога не остарява, той всякога е млад. При Господа има здраве, щастие, блаженство, светли мисли, светли чувства. В Него е всичкия живот. Той е Любов, Светлина и Свобода всегдашна. Уповавай на Господа".

Izgreva_9_tom_fig_03.jpg?fbclid=IwAR3GUX

Надписа на скалата при извора „Ръцете", 7-те езера, Рила, с датата означава - 1930 г. 25.07; 12 часа по обед.

/За справка виж „Изгревът", том З, №30, стр. 167-168./

Той цар Борис в последната година с Лулчев е дошъл на езерата. Но понеже Учителят никога не оставаше лагера да не е почистен. Понеже бяхме много, ние бяхме към 400 души.

В.К.: Това 1939 година?

Е.А.: Към 400 души бяхме и не всички приятели пазеха чисто и Учителят каза да се почисти лагера и които си работят, и заеха се и почнаха да работят и работиха хубаво.

В.К.: Значи лагера бе добре почистен.

Е.А.: Много хубаво почистен и след това слизат на Изгрева.

Лулчев отива заедно с Царя горе.

В.К.: Качи се на езерата?

Е.А.: На езерата, на лагера и Йордан е бил с него, шофьора. И като са се качили направило впечатление на Царя. Петстотин души да живеят така, и така чисто да бъде. Виж, кое му е направило впечатление. Това му направило хубаво впечатление.

В.К.: А срещнал ли се е с Учителя?

Е.А.: Не. Само когато се срещна през 1926 год.

В.К.: Иначе горе с Учителя не пожела да се срещне.

Е.А.: Ама Учителят не беше вече горе на езерата. Ние бяхме слезли. Ние слязохме и тогава Царя се е качил с Лулчев.

В.К.: А лагера още не е закрит, така ли?

Е.А.: Не, бил е закрит.

В.К.: А-а и са видели, че е чисто горе.

Е.А.: Сега е чисто.

В.К. А-а, значи те се качват, когато лагера е закрит и Учителят е слезнал долу.

Е.А. Да.

В.К.: Аз помислих, че се е качил когато горе е лагера.

Е.А.: Не, не, лагер не. Е няма да дойде той на лагера на дъновистите, да. Но дойде 1926 год.

В.К.: В 1926 год. там на скалата над Чам Курия.

Е.А.: На скалата, да.

В.К.: Значи той се е качил, но лагера бил закрит.

Е.А.: Е, закрит беше. Но е видял, че е подредено, чисто, хубаво, всичко и останал с хубаво впечатление.

В.К.: Чета. Отначало Лулчев и групата наричаха Учителя „дядо". Тяхната група е: Лулчев, Коен, Илия Желязков. Как се е казвал? Кой е Коен?

Е.А.: Евреин.

В.К.: Коен. Другото му име как се казва?

Е.А.: Моис Коен.

В.К.: Но, когато се отвори Школата престанаха да Го наричат „дядото".

Е.А.: Те Го наричаха „Дядото" и аз много се дразнех. Казвам: „Как може да наричате."

Учителя „дядото""? Но те така бяха настроени несериозно и се майтапеха. Мен ми беше обидно. Лично аз, обидно ми беше на Учителя да се казва „Дядото". „Той е много повече млад от вас, вие дето ще Го наричате!" Добре ама, те пак си го наричаха така. Сега, съзнание, нали? И когато почнаха Школите, абе, като почне Учителят да говори, никой вече не говореше „Дядото", за Учителя и от тях тримата.

В.К.: Каква беше съдбата на тоя Илия Желязков? Какво стана с него?

Е.А.: Илия Желязков беше военен. Уволниха го като военен там по законите и той отиде във Франция, завърши финансии и работи в София в Министерството и при преврата той беше Главен секретар при Министерството. И нищо не му направиха, защото той защитавал комунисти. Не му направиха нищо, той си беше жив и здрав. Но Илия Желязков се малко съблазни, когато Учителят удари Магдалена, напусна Изгрева. И след това пък той отиде да следва.

В.К.: А Коен?

Е.А.: Моис Коен много скоро го убиха. Още една или два години не минаха и го убиха работниците. Не знам защо били недоволни от него и го убиха. Той работеше с кожи. Те бяха така тримата, понеже са от едно и също поколение.

В.К.: Аз съм чувал, че един друг Му е викал дядо Петре, това е Игнат.

Е.А.: Виж Игнат се бореше малко с Учителя даже. Игнат възразяваше на Учителя, опонираше на Учителя. Но Учителят знаеш, какво му каза веднъж? „Игнате внимавай, аз съм кредитирал за тебе. Ако си махна кредита?" И не довърши повече. Да, аз изтръпнах като чух това.

В.К.: Казваха ми, че ходел по къси панталонки и Учителят го бил веднъж с бастуна.

Е.А.: Ех, може, но не знам. Аз съм присъствувала на един скандал, който направи на излизане от салона. В.К: Какъв беше?

Е.А.: Ами възразяваше на Учителя. Да възразяваш на Учителя, това е скандал. Е невежество е това.

В.К.: Сега да възразява.

Е.А.:A, ще възразява.

В.К.: Сега да възразява, когато си е заминал вече.

В.К.: Сега чета от бележника си: Лулчев ми каза веднъж: „Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя и не искам да се свързвам". Аз го казах на Учителя това. След време, когато арестуваха Лулчев, Учителят каза: „Арестували Любомир!" „Учителю, за пръв път не се помолих за него и казах: Господи, нека научи урока си!" Учителят каза: „Той казваше за мене така, не искаше да се впряга в моята кола, нека сега сам да опита това".

Е.А.: Да, точно, дословно. Не съм нищо преувеличила, нито намалила. Точно така. Сега каквото е казал, казал.

В.К.: Значи така се развиха, не искаше да се впряга в Неговата кола.

Е.А.: „Не искам да се впрягам в неговата кола". Но пред мене каза, да, че не иска да се впряга в неговата кола. Пък неговата кола беше най-хубавата, и той с всичкото си уж знание не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше. Той се усъмни в чистотата на Учителя, когато преживяваше съмненията. Той допускаше, че прави това, което той правеше. Не, казвам го, защото е така.

В.К.: Записал съм това нещо, това изказване, че Учителят бил казал на Любомир: „Който иска Царя да постави за министър председател, но не и Цанков" и понеже той говорил това нещо и пред други.

Е.А.: Пред групата си.

B.К.: То тогава цанковистите изпращат командира на Гради и нанася побой, през 1936 год. През това време директора на полицията беше приятел на Лулчев. Той помолил да поиска прошка, извинение. Учителят му каза: „Можеш, помоли се Бог да ти прости", му казал.

Е.А.: „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости".

В.К.: Чета. Когато дойде Невена Неделчева му казах на Лулчев, да я изпрати да следва, да й даде професия, да не я подмята и да не я държи за слугиня.

Е.А.: Да. Тя дойде от един град от Южна България - Нова Загора. За Невена Учителят ми каза още преди, преди да дойде на Изгрева. Той казва сега си има.

В.К.: Нова приятелка.

Е.А.: Нещо такова.

В.К.: Нова възлюблена.

Е.А.: Нещо такова каза.

В.К.: Но преди да дойде Невена на Изгрева.

Е.А.: Преди да дойде Невена той ми каза на мене, че той сега има една симпатия ли, не помня думата. И тогава ми каза де, тогава ми каза да кажа да я върне.

В.К.: Тя не беше още дошла на Изгрева? Е. А.: Беше дошла на Изгрева. Даже тя живееше у тях - Невена. Щото то беше след атентата - 1925 год. Бащата на Гела тогава го убиха и тя остана сама, и така много тъжна беше Гела.

В.К.: Значи Гела беше съпругата на Лулчев.

В.К.: Когато Невена отиде в Сливен учителка, тя направи връзка с един млад човек. Веднъж й написал едно писмо за да го скрие тя го сложила върху гърбът си. Той я бил прегърнал и така случайно опипал писмото. Освен това той не й давал да ходи при Учителя. Я ми разкажи тоя случай!

Е.А.: Понеже аз му възразявах на Лулчев той не беше доволен от мене и така се поскарвахме все така хубавичко, порядъчно. Не можех да търпя несправедливото и затова възразявах. Когато аз му казах за Невена, тя дойде и вече живееше при него и толкоз.

В.К.: Вие казахте: „Учителя нареди да се върне на село".

Е.А.: Не, вкъщи. Не, то беше по-рано. След това беше минало доста време. Година, но аз казвам: „Защо държиш това момиче тука така, като мине време ще каже, че слугиня си я направил. Тя ми е казвала, че иска да следва и да получи висше образование. И тъй, и тъй я храниш, вземи, че й дай едно висше образование". Но той не се съгласи, защото беше много ревнив. Мислеше, че ще му изневери.

В.К.: Добре де, когато тя отива в Сливенско?

Е.А.: Е, ама тя е вече на работа. Тя е на работа.

В.К.: Какво стана тука? Направи връзка с един млад човек.

Е.А.: Едно младо момиче, което беше болно и тя нещо помогна нещо за лечението му, каквото знае от Учителя и направи тази връзка.

В.К.: А какво е имало тука нещо като писмо сложено върху гърба.

Е.А.: Написала едно писмо, но тя го скрила под хастара на жилетката си и той като я потупал по гърба усетил писмото. Ха, ха, ха. И го взел, прочел и разбрал, че тя си пише с него.

В.К.: Хо,хо... Значи тя го написала и го сложила на гърба си, не отпред на гърдите, а на гърба си.

Е.А.: На гърбът си го турила, да.

В.К.: Той като я потупал то паднало.

Е.А.: Да, весел номер, ама на Невена не е било весело. Този период беше, когато аз възразявах на Лулчев. И като възразявах той не беше доволен от мене и затова.

В.К.: И търси човек, който да не му възразява.

Е.А.: Ех, не.

В.К.: Той не й давал през това време да ходи при Учителя, Невена.

Е.А.: Той въобще не й позволяваше тя да отива самостоятелно. Знаеш ли, че тя искаше да се хвърли под трамвая? Имаше един период такова отчаяние дойде. И аз тогава отидох при Учителя и Му казвам: „Учителю, тъй и тъй, моля Ви, когато Лулчев отиде някой ден на екскурзия, аз ще я повикам, приемете я да й говорите". И тогава Невена отиде при Учителя, но аз й устройвах срещите.

В.К.: Аз й бях връзката между нея и Учителя. Лулчев не позволяваше тя да се среща с Учителя.

Е.А.: Да, лично да отиде сама, не позволяваше.

В.К.: Аз по-късно бях освободена, тя вече контактуваше с Лулчев.

Е.А.: Да, аз се освободих.

В.К.: Арестуваха ме със случая на убийството на жена му и тогава се помолих, ако не ме пуснат в сряда на клас, направила съм голям грях. Какво ли съм сбъркала? След един час идват и ме освобождават. Отивам при Учителя. Той ме прие. „Ти знаеш ли каква мафия беше това срещу Братството?"

Е.А.: Да.

В.К.: А пък за Гела каза: „Тя помяташе ли?"

Е.А. Пита ме.

В.К.: Да, Учителю. Вероятно това тяло чрез аборта, което тя убиваше, това е било едно нарушение на някакъв закон, на Божествения закон. Тя не искаше да има деца от него. Беше ми казала това нещо.

Е.А.: Тя не искаше да има деца.

В.К.: Може би това, че е помятала и затова вече я убиват.

Е.А.: Да.

В.К.: Духът действува. Тя не иска да даде тяло на духа, който вече се е въплътил.

Е.А.: Е, да.

В.К.: След това в затвора бях аз, Невена и убийцата - Малина.

Е.А.: Да. Временно.

В.К.: Как стана този случай сега?

Е.А.: Един неделен ден след беседа и аз си отивам в „Парахода", където си живея, и дойде един брат Руси и ми каза: „Елена, Лулчев ми каза да ти кажа да отидеш при него". Аз си викам, пък какво ме вика сега? Аз отидох при него и виждам, че двама мъже стоят, а те били двамата агенти и го арестували. И той ми каза: „Тези тука двама души са дошли, иди да намериш Андро и да му кажеш".

В.К.: Той каза ли, че това са агенти?

Е.А.: Нищо не каза, аз не знам. Нито ми каза, че е убита Гела, нищо не ми казват. Аз не знам нищо. И аз отидох, но като отидох Андро не можах да го намеря вкъщи, знаех къде беше квартирата му. След това рекох, чакай да мина към Гела. И тогава като минах, срещнах една сестра и ми каза, че Гела е убита. Аз рекох, щом има такива работи хич да не се явявам, не искам да влизам да любопитствам нищо. И след това като повървяхме малко и мене арестуваха. Тогава, ще кажа нещо смешно. Невена я арестували преди мене и тя се обърнала с лице към стената стои. Гърбом към момчетата, агентите, които бяха в стаята и аз като влизам виждам я, че стои срещу стената като наказана ученичка.

В.К. Сега това нещо да го запишем. Веднъж, когато се скарахте.

Е.А.: А, да. Скарахме се не знам за какво и той беше малко така грубоват и можеше, и да удари, и много работи да прави, нещо което не прилича на духовен човек. И както се карахме каза ми, че може да ме убие. Пък аз рекох: „Е голяма работа, ще ме убие човек, когото съм обичала". Това абсолютно му въздейства трезво, отрезвяващо, защото най-малко е чакал това, щото аз му възразявах. Ама на това възражение той не чакаше, че така положително ще му отговоря.

В.К.: Значи отрезвяващо.

Е.А.: Отрезвяващо, да.

В.К.: Така, значи ние стигнахме, че арестуваха тебе, Невенка и Малина, и Невенка беше застанала така. Невена беше застанала в стаята, където беше арестувана с лице към стената. И аз така се почудих защо стои така Невена, викам: „Нещо да не са ти направили?" И те ми казват: „Вижте как стои". „Ами кой знае какво сте й направили, за да стои така момичето". Аз взех така веднага страната на Невена. Тя се окуражи защото, аз пък хич не се уплаших и за какво има да се плаша, нали? Сега, че убили Гела, то си е отделен въпрос. Аз вече се бях малко отделила оттам, защото Невена пък се беше сприятелила с Малина. И даже един път аз бях при Лулчев и Малина, и Гела дойдоха при Лулчев и той ми каза: „И тя е македонка, като тебе". Тази Малина. Но мен не ми хареса Малина. Така като човек, чувството ми към нея.

В.К.: Фактически беше убила жена му за бижута.

Е.А.: За бижута, да.

В.К.: И с какво я беше убила?

Е.А.: С тесла. Не, да ти кажа това нещо, когато го научих изтръпнах. И тя й казала: „Защо ме убиваш?" - Гела. Абе да й дала всичките скъпоценности, защо ще убива човека?

Е.А.: Да, но Учителят ми каза, че ще я роди в друго прераждане.

В.К.: И след това те я осъдиха, така ли? На колко години я осъдиха?

Е.А.: Осъдиха я, беше малолетна, та я осъдиха на 15 години ли, не знам какво, но след преврата 1944 год. я освободиха от затвора.

В.К.: Омъжи ли се, ражда ли?

Е.А.: Не, не.

В.К.: Вероятно в друг живот ще я роди.

Е.А.: А друг живот ще я роди. Толкова скоро няма да го бъде. Не знам, не се омъжи, не съм чула. Една сестра искаше да я доведе на Изгрева. Рекох: „В никой случай. Такова мръсно същество няма да водиш!" Убиец ще води на Изгрева. Да ти кажа, аз се чудя на хората, най-елементарни неща не знаят. Малко ли е това, да убиеш човека и то за бижута.

В.К.: Чета. Учителят ми каза, че съм имала карма с него и с брата на Лулчев, Андро. Учителят ми каза: „Ще се молиш да му помогнеш тогава, когато никой не може да му помогне". През 1925 год. след атентата в църквата на опелото му бяхме трима души.

В.К.: Как трима души? Къде, в затвора или?

Е.А.: Не, бяхме всички на погребението.

В.К.: А, на погребението. На чие погребение?

Е.А.: На бащата на Гела.

В.К.: Бащата на Гела, защо го убиха?

Е.А.: В църквата при атентата.

В.К.: Във връзка с какво беше? Той срещу Учителя ли беше говорил, какво имаше някаква връзка?

Е.А.: Връзка нямаше с Учителя. Той иначе беше добър човек, кротък човек, военен. Тогава беше генерал даже. Бащата на Гела. Жената на Лулчев.

В.К.: Той ли беше разпръснал събора в Търново?

Е.А.: А, събора в Търново, да.

В.К.: Той беше разпръснал.

Е.А.: Не, по заповед, показва я, да разпръсне дъновистите. Той отива и ги разгонва. Изпълнява заповед.

В.К.: Значи оттам е развръзката.

Е.А.: Виждаш ли сега и на Гела, и на бащата, и така.

В.К.: Разпръсна събора. Значи наказанието се плаща до четвърто поколение.

Е.А.: До четвърто поколение, да. Но знаеш ли, целият им род бяха избити. И други роднини имаше Гела и все избити бяха. Не знам какъв род беше такъв, понеже аз съм селско чедо, у нас няма такива неща.

В.К.: Значи той разпръсва събора. Това последният събор ли е? Кой?

Е.А.: Не беше последен, после си ходихме.

В.К.: Той един от съборите, обаче не си спомняте.

Е.А.: Петнайста година ли, не, след 1915 год. е бил съборът.

В.К.: Значи така стои въпросът с него.

В.К.: През 1925 год., когато убиха бащата на жената на Лулчев на погребението бяхме: аз, Лулчев и Андро.

Е.А.: Само тримата бяхме.

В.К.: На връщане пеша един агент арестува Андро. Лулчев ми каза: „Проследи къде ще заведат Андро и ако те питат ще им кажеш, че си му приятелка".

Е.А.: Да.

В.К.: Аз бях два пъти при него и го помолих да му бъде връзка. „Брей момиче, какво мислех и какво излезе!" Да.

В.К.: Разкажи случая.

Е.А.: Андро казва на една от сестрите, че ще ме убие. Той носеше куршум в главата си от Балканската война или от Първата световна война беше и затова смяташе, че може да убива хората, като носи куршум в главата си. Сега какво имаше към мене не мога да ти кажа. Аз, срещали сме се, но да дойде въпрос до убийство, аз не се уплаших, но Учителят разбра. Аз казах: „Учителю, ама аз нищо не съм направила". Пък Той рече: „Ще се молиш, да му помогнеш тогава, когато никой не може да му помогне". И виж колко скоро стана. Аз даже не се молих и една година дето се казва.

В.К.: Значи на връщане пеша, един агент арестува Андро.

Е.А.: Да.

В.К.: За какво го арестуваха?

Е.А.: След атентата.

В.К.: А-а, той понеже вие погребахте бащата на Гела, а той е загинал при атентата. И те го арестуват във връзка с атентата.

Е.А.: Във връзка с атентата, да.

В.К.: Аз се молих от послушание към Учителя. Поне само това да послушам. Значи арестуването му е след погребението на бащата на Гела във връзка с атентата -1925 год., когато са загинали много хора.

В.К.: Чета от бележника си. Сега Темелко разправяше, че Лулчев идвал в Мърчаево и е плакал, че Учителят не го е приемал.

Е.А.: Да.

В.К.: И след това той е разказал на Темелко, че бил се излъчвал и помагал на германците, а Учителят помагал на руснаците. Как е тоя случай?

Е.А.: Аз не съм чула това. Чух го от други хора, понеже аз в това време с Лулчев не контактувах вече. И тогава пак си позволи да направи една магария, както да е.

В.К.: Ами сега, карма.

Е.А.: Да.

В.К.: Магария, карма.

Е.А.: Невена беше болна, аз трябваше да отида при Учителя да питам с какво да й се помогне. И той почна да ми разказва, да ми казва, какво да кажа на Учителя. И аз само така казах: „Ама, аз все ще зная какво да кажа на Учителя". Той ме удари. Само затова. И дати кажа толково отвратително ми се видя постъпката му, ами нямам ли право. Аз постоянно с Учителя контактувам, сега той ще ме учи какво да кажа на Учителя. Ей такива работи правеше негово височество Любомир.

В.К.: Добре де, става въпрос за Мърчаево, той казал на Темелко.

Е.А.: Това е стара работа, която е станала. Аз ти разказах сега, дето новото беше, че Невена беше болна.

В.К.: Разправяше за Мърчаево.

Е.А.: Темелко в Мърчаево и на мен го разказа това. Каза ми, че Лулчев е стоял пред вратата на Учителя и е плакал. Пред стаята и че Учителят не го приема. И че казал на Темелко, че Учителят не го приема. И после му казал, че той се излъчва и помага на германците, а Учителят помага на руснаците и те са се срещнали горе - Учител и ученик.

В.К.: В Невидимият свят.

Е.А.: А, разбираш ли, на фронта, ама виж, един срещу друг, не са в единство, не да помагат на едната страна.

В.К.: Един срещу друг.

Е.А.: Да. Сега е, такъв си беше. Той си беше вироглав.

В.К.: Това, което разказва Темелко смяташ, че е напълно вярно.

Е.А.: Смятам, че Темелко не лъже, не лъже. Той каквото е казал, Лулчев това е направил. Пък аз ти казах и по-рано, че усетила съм на два пъти е дошъл при мене астрално.

В.К.: Излъчен.

Е.А.: Да, така, че допускам, че е могъл да излиза от тялото си.

В.К.: Аз това нещо съм чувал лично от Темелко.

В.К.: Чета по-нататък. Учителят дава едно изявление: „Той ме свързва с едно самоубийство". В София едно момиче се обесило заради Лулчев. Учителят беше недоволен.

Е.А.: Чакай, къде в София ли? Не бе. На Изгрева.

В.К.: Аз съм го записал, че е в София.

Е.А.: Учителят беше много недоволен. „И ме свърза с едно самоубийство". Но така стана, че никой не обърна внимание на това. Да, нещо направи Учителят. Това момиче не беше младо и тя изглежда се е влюбила в него, защото беше сладкодумен, дето казваше Паша, кадифян глас имаше.

В.К.: Защото аз като гледам на снимка така му се сурови чертите.

Е.А.: Но иначе сладкодумен беше. Това момиче беше възрастно, имаше сестра при която живееше. Аз нито го видях, нито го чух. Нищо не съм знаела, но после чух, че се е обесила и то на прозореца на Изгрева.

В.К.: На кой прозорец?

Е.А.: В стаята където е било.

В.К.: То от Братството ли беше?

Е.А.: Не. Беше дошло там и там живееше. Аз не я познавам даже, може да е била увлечена малко в Браството, но какво направи Учителят не знам. Да ти кажа мен това малко ме достраша в този смисъл, че казвам: „Какви възможности има Учителят, а пък ние си играеме на шикалки". Да.

В.К.: И трупа трябва да бъде свален, трябва да бъде погребан.

Е.А.: Всичко. Е те направиха го хората, сестра й е. Направиха го. Но не стана скандал. Дали и те семейно нещо имаха така, не искаха да разправят и да го позорят повече.

В.К.: Чета в бележника си. През 1936/37 год. Лулчев беше закачал едно малолетно момиче. Стана скандал. Тогава Учителят бяха го викали в Държавна сигурност и беше дал показания. Лулчев беше преписал показанията, аз пък ги преписах, става въпрос за изложението на Учителя. Какъв беше този случай?

Е.А.: Друго повече има ли писано?.

В.К.: Няма.

Е.А.: Лулчев, момичето беше малолетно, братско момиче, беше го закачил. Не беше си позволил кой знае какво нещо, но нещо което мъж прави и то казало на приятелката си, приятелката казала на майка си, майката казала на милицията. И Лулчев го викат да отговаря на този въпрос, понеже за малолетните законите са много строги.

В.К.: Изнасилил го е или не?

Е.А.: Не, закачал го и викат го в милицията. Той тогава беше преписал това изложение, което Учителят го е писал собствено.

В.К.: Във връзка с тоя повод.

Е.А.: Да, викат го по този повод, но за Лулчев го викат по въпроса. А не за Учителя. И Лулчев дойде при мене и ме моли, ако мога да поговоря нещо на момичето и аз говорих. Учителят ме прати при друг случай. А тука Лулчев ме помоли, ако мога да поговоря на момичето и аз й поговорих: „Абе, Данче". Тя ми каза как я закачил. „Сега Лулчев, което е направил не съм съгласна с него, но заради Учителя, да не правиме скандали. Бъди така добра, ти си казала на тези хора на майка си това, това ще стане един по-голям скандал, тебе ще те намесят повече. Много от хората ще кажат: „Тя казва това, ама кой знае какво е станало". И тебе ще те оклеветят. Нямаш никакъв интерес да те клеветят". Сега каквото можах казах. Когато дойде реда да се яви в съда пак я извиках, пак така й поприказвах и детето каза каквото аз й бях казала. И Лулчев беше оправдан.

В.К.: Това на съд?

Е.А.: Не в предварителен разпит. При следствие.

В.К.: Значи оттатък шосето имаше унгарци, семейни и то беше Данчето Недкова, така се е наричало момичето. Той я закача. Той ми каза: „Ако можеш да говориш на Данчето да я убедиш да откаже това, защото щеше да се хвърли кал върху Учителя". И то момичето не каза нищо. Аз говорих с момичето. Питах какво е направило и тя ми каза. Тя ме послуша и въпроса е приключен.

В.К.: Какво казваш, имаше друг случай?

Е.А.: Друг случай с Ади. Едно момиче пак, друго. Тя беше вече сестра. Ходеше и тя при Лулчев, говореха и тя се ожени. След като се ожени Ади /Аделхайд/, а тя беше женена за човек, който работеше в паспортното бюро. Ама централното бюро и не знам по какъв повод беше това нещо не си спомням. А някой ми каза, че Ади искала да предаде Лулчев на полицията. Да каже за него нещо лошо, каквото знае вече. И Учителят ме извика и ми каза: „Иди при Ади и й кажи да не прави това, да издава на полицията нещо!" И аз веднага на другия ден отидох, щото то беше по-късничко, отидох и почти цял ден бях там, за пръв път се запознах и с мъжът й, даже обядвахме заедно, целия ден, говорих каквото Господ ме научи и тя не издаде нищо.

В.К.: Тя защо искаше да го издаде. Обидена ли, огорчена ли беше?

Е.А.: Виж аз нищо не я питах. Може, знам ли за какво.

В.К.: Тя, която е жива още.

Е.А.: Жива е разбира се.

В.К.: Тя, гдето мъжът й беше в затвора ли? Същата дето мъжът й е в провинцията в концлагер, тя същата ли е?

Е.А.: Ади, Ади.

В.К.: Тя е същата.

Е.А.: Е тя ходи при Борис често. Та така беше с Ади. Даже аз останах изненадана, аз не отидох още вечерта да се обадя на Учителя. На другата сутрин след Паневритмията Учителят дойде при мене и ме попита какво съм направила. Сигурно защото опасност е имало, скандали да не стават.

В.К.: Чета в бележника си. През 1931/32 год. Лулчев преживя съмнение към Учителя. Сподели с мене. Аз не приех и много неща не разбирах, и не можах да го разбера. Учителят ме прати учителка. Преживях го драматично. Казах си: „Учителят ме изгони от Изгрева".

Е.А.: Да, много тежко съм го преживяла. Даже дойдох до мисъл за самоубийство. Да такава степен болезнено го преживях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...