Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1925_11_22 Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление22 ноември 1925 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 януари 2011 - 13:34

Аудио - чете Роси


От книгата, ""Време и сила". Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата, "Време и сила", Младежки окултен клас - година пета, (1925-26),
Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Време и сила", 1 - 3 лекции на Младежкия окултен клас, 5-та година, т.I, (1925 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1929 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето


22 ноември 1925 г.

НАЙ-МАЛКОТО ИЖДИВЯВАНЕ И НАЙ-МАЛКОТО

СЪПРОТИВЛЕНИЕ




Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Четирима души от вас нека се заемат с разработване на следните четири теми:

Най-новото в музиката.

Най-новото в математиката.

Най-новото във философията.

Най-новото в живота.

Всички общо пък пишете върху най-любимия за вас предмет. Значи първата тема ще бъде свободна.

В Природата съществува един велик закон, според който тя извършва всички свои работи при най-малко иждивяване, при най-малкото изхарчване на енергия. Тя обича икономията. Вземете например средата, в която се движи Земята. Тя е много рядка среда. Ако Земята би се движила в среда, гъста като водата, тя би изразходвала при движението си грамадно количество енергия. Оттук може да приложите в живота си следните правила: всякога вземайте предвид различните природни течения и сили, които се отличават по своята интензивност; всякога вземайте предвид и гъстотата на веществата, с които ще си служите. Следователно, ако подпушите известно ваше желание, енергията на това желание се сгъстява и ви заставя да се движите в по-гъста среда. Това ще ви накара да правите по-големи усилия, за да си пробиете път в тази гъста материя. При големите усилия човек изразходва повече енергия и бързо изтощава своя организъм.

За да може човек да се повдигне, да заживее в по-рядка среда и да извършва всичките си работи при най-малко съпротивление, той трябва да води добър живот. Защо трябва да живеем добре? В Доброто седи икономията на Природата. Всички методи, чрез които човек може да работи за своето повдигане, се крият в Доброто. Всяка мисъл, всяко желание може да се реализира по много начини, но разумният човек избира този начин, при който се изразходва най-малко енергия. Допуснете, че вие пожелавате една круша, но за да я придобиете, жертвате целия си живот. Питам: тази круша заслужава ли такава жертва? Друг пример: допуснете, че вие имате силно желание да изучите съвременната философия с всички нейни подробности и затова жертвате всички свои идеали. Питам: оправдават ли се всички жертви за философията, ако не можете да я приложите в живота си? Природата казва: „Всяко дърво трябва да даде плод.“ Ако някое дърво не даде плод, усилията, които прави то, нямат никакъв смисъл.

Казвам: като ученици на Великата Окултна школа вие трябва да работите чрез Доброто. Ако си служите с Доброто като с метод за работа, вие ще иждивявате най-малко енергия, а ще придобивате най-добри резултати. Най-първо човек трябва да изучава себе си, своя живот – с всички свои тежки и добри разположения. Животът трябва да се изучава научно, трябва да се правят опити и наблюдения върху всички явления вън и вътре в него. Например някой изживява едно тягостно състояние на духа. Не е достатъчно само да се констатира това състояние, но трябва да се потърси неговия произход. Тягостното състояние на духа показва, че човек се движи в гъста среда и среща големи бури и съпротивления в живота си. Външният свят не забелязва това състояние, защото този човек не се намира в една и съща среда с другите хора. Гъстата среда в духовно отношение представлява корените на живота. Представете си, че вие сте в параход, който се движи по замръзнало море, но той е толкова здрав, че непрекъснато чупи леда пред себе си и така си пробива път. Какво ще стане с този параход, ако ледът постепенно става все по-дебел и по-дебел? Ще стигне ли той благополучно до определеното пристанище? Този параход ще се разбие. Тогава какво трябва да правите в окултно отношение при подобен случай? Най-първо трябва да напуснете гъстата среда. Казвате: „Как да напуснем гъстата среда?“ – За това има разни методи. Такива примери срещаме в органическия свят. Когато средата, в която са живели някога рибите, е станала гъста за тях, те са започнали усилено да мислят как да излязат от нея, по какъв начин да се приспособят към друга, по-рядка среда. И най-после, след дългогодишно размишление, те са намерили начин да излязат от водата, при което са се превърнали в птици. По-умните риби колективно решили да излязат от водата и да се превърнат в птици. Аз вземам този пример като най-подходящ за илюстрация, но има още ред примери, които подкрепят моята мисъл: много начини има, чрез които човек може да мине от по-гъста в по-рядка среда.

В духовно отношение сегашният човек се намира във фазата на растенията. Ако за дълго време още остане в тази гъста материя, дето плътта и Духът са в постоянна борба,той ще загине. Както рибите излязоха от водата и станаха птици, така и човекът трябва да излезе от гъстата среда, в която живее, да си подаде главата навън. Според окултната наука излизането на човека от гъстата материя е предвестник на шестата раса. Когато шестата раса дойде на Земята, тя няма да живее при условията, в които е живяла бялата раса. По същия начин и бялата раса не е живяла при условията на четвъртата раса. Расите представляват състояния на материята. Съществата от четвъртата раса се ръководеха повече от своите желания и затова бяха потопени в среда, по-гъста от тази, в която се намират днес съществата на петата раса. По-напредналите същества от четвъртата раса, които работеха усилено върху своя интелект, влязоха в петата раса. Днес обаче и тази среда им става гъста, затова тия същества се стремят да влязат в по-рядка среда. Всички хора, които се стараят да влязат в шестата раса, трябва да изучават вътрешните методи, чрез които ще постигнат своите стремежи.

Всеки човек трябва да се стреми да извършва своята умствена и сърдечна работа при най-малкото съпротивление. Кога ще срещне най-малко съпротивление? – Когато се качи на високо място и оттам разглежда цялата обстановка. Тя ще му покаже как трябва да действа. Представете си, че вие сте се качили на скала всред морето, висока 2-3 метра, и оттам искате да се хвърлите, да се окъпете във водата. Щом сте се качили на тази височина, разгледайте наоколо дали няма някой човек, който се къпе в морето. Ще кажете: „Какво от това, ако има човек в морето?“ – Има опасност да скочите на гърба му. Убедите ли се, че няма наблизо човек, съблечете дрехите си и се хвърлете в морето. – „Ами ако се удавя?“ – Ако не знаете да плувате, не се хвърляйте в морето. Следователно, когато искате да свършите някоя работа в морето на живота, погледнете от висотата, на която се намирате, дали няма някой човек, или друго някакво препятствие на пътя ви. Ако има някакво препятствие, не се хвърляйте изведнъж на работа, но започнете тази работа от друго място, дето няма такова препятствие. Който спазва това правило, ще се избави от ред неприятности и страдания в живота. Какво правят повечето съвременни хора? – Съблекат си дрехите и – хайде във водата. Много от страданията в живота се дължат на това, че всички хора бързат: те искат всичко да стане изведнъж. Не, който иска да влезе в морето, първо ще се качи на скалата и от високо ще направи едно щателно наблюдение на цялата обстановка вън и вътре в него: ще види дали няма големи камъни или вълни в морето, после ще разгледа какво е неговото вътрешно разположение. И най-после, като се убеди, че няма големи съпротивления, ще съблече дрехите си и ще се хвърли в морето.

Разумен човек е този, който предприема работа при най-малкото съпротивление. Питам: защо се къпят хората? За да очистят тялото си. Да се къпе човек, това не е удоволствие, а необходимост, наложена от нуждата на организма да отвори порите на кожата си, чрез които дишането и храненето става правилно. При това във водата трябва да се седи най-много от 5 до 15 минути – не повече. Който иска да седи повече време във водата – риба да стане, както е бил по-рано. Някой иска да седи дълго време във водата. Питам го: след като седя толкова време във водата, когато беше риба, какво особено придоби? – Нищо. Тогава беше напълно безгласен. За да проговориш, трябваше да излезеш от водата. Да живееш дълго време във водата, това значи да се връщаш към старото. Животът, който сега се заражда във водата, се изразява в нови форми. Причината, задето ние днес се къпем, се дължи на необходимостта да бъдем във връзка с тия нови форми. Как мислите, днешната вода същата ли е, каквато беше преди години, когато вие като риби излязохте от нея? – Не е същата. Морето, от което излязохте едно време, същото ли е и днес? – Не е същото. Мойсей казва: „И направи Бог твърдта, и разлъчи водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта.“ Това показва, че горе в пространството има едно голямо море. Между водата на това море и водата на Земята има постоянно течение. Водата на Земята, както и материята, от която е направена тя, не са същите, каквито са били по-рано. Ако това не беше така, светът отдавна би изчезнал.

Всичката материя на Земята е нова. Христос казва: „Ново вино в нови мехове.“ И наистина, ако новото вино не се налее в нови мехове, има опасност старите да се пръснат. Те не могат да издържат на напора на силите, които се развиват в новото вино. Пред такава опасност се намира днес и цялото човечество. Защо умират хората? – Защото формите им са стари и не могат да издържат на новите сили, които се развиват в новата материя. Старите форми трябва да се изчистят, да се освободят от всички стари мисли, чувства и желания, защото влязат ли в тях, новите сили ще ги пръснат. Тогава всички усилия на хората ще идат напразно. Някой ще каже: „Природата трябва да се съобрази с нашите недъзи.“ – Това са глупави разсъждения. Природата не се занимава с недъзи. Мислите ли, че Земята ще измени своя път, ако някой се изпречи пред нея? – Не, тя пътя си за никого няма да измени и всеки, който ще опита да излезе срещу нея, ще бъде стъпкан. Природата е много разумна в своите постъпки. В Америка има бързи влакове, които не спират на малки гари. Когато искат да предадат пощата на тия тренове, турят писмата в големи торби, та като мине, тренът закачва торбите с особени куки и продължава своя път без спирки. С такива куки разполага и Природата. И ако някой се опита да се изпречи на пътя ѝ, тя го закача на една от тия куки и продължава пътя си. Да му мисли този, който излиза срещу Природата!

И сега казвам: време е вече всички хора да се замислят върху Новото, което иде в света. Който иска нови идеи, трябва да си приготви и нови, пластични форми за новия живот, та като влезе Новото в тях, разумно да се използва. Мнозина ще кажат: „Това не се отнася за нас.“ – Не, за вас е всичко това. Сегашните хора трябва да свършат една велика работа. Вашата работа не може да се предостави на следващото поколение. За него е предвидена друга работа. Вие, съвременните хора, знаете ли след колко време ще се върнете отново на Земята? Има възвишени същества, ангели, които правят изчисления: те знаят след колко време всеки човек ще се върне на Земята. Тези възвишени същества работят със законите на висшата математика, наречена трансцендентална. Те са изчислили колко атома има Земята, каква е тяхната скорост, каква обмяна става между горното и долното море. Изобщо те изучават устройството на Вселената от гледището на тази висша математика.

За следния път ще пишете върху темата Еволюция на елементите.

Тук се вижда, че не само човекът, но и елементите еволюират. Ще помислите малко по този въпрос, без да считате, че ще го разрешите. Ще мислите, както мислят съвременните философи. Често философът мисли върху някой предмет, без да има предвид неговите качества. Какъв може да бъде този предмет, без да притежава известни качества? Значи философът има способността да разглежда предметите като отвлечени понятия. Той говори за даденото. Отде е дошло това дадено? Да допуснем, че съзнанието на човека е празно, че нищо няма в него. Тогава как се зараждат идеите в съзнанието, ако това, което съществува извън него, предизвиква мисълта за даденото? Те казват: „То съществува.“ Питам: какво ще кажете, ако над това дадено има друго дадено, което ни пречи да разрешим кое от двете е първичното дадено? На тези философски разсъждения може да се възрази по следния начин. Представете си, че вие носите на гърба си чувал, в който има едно шило, та който мине покрай него, набожда се. Вие казвате: „Тук имаме дадено.“ – Кое е даденото? – „Шилото.“ – Да, но зад шилото стоя аз и мушкам хората. Какво ще кажете, ако шилото е вашият език? Зад езика се намира мислещият човек. В този случай даденото е един орган, зад който стои друго дадено – човекът. Друг пример. Питам: цигулката съдържа ли в себе си тоновете? – Тя не съдържа тоновете, но в нея се включват възможности за проявление на тоновете. Човекът, т.е. разумното в света, произвежда тоновете. Изобщо всеки предмет съдържа в себе си възможности за проява на човешката интелигентност.

И тъй, всички ще се стремите към най-малките иждивявания. Някой казва: „От мене няма да излезе нищо.“ – Как дойде до това заключение? Значи ти си бил голям математик, щом можа така лесно да провериш този факт. Какви факти има за това? – „Тъй мисля.“ – Не, данни трябват. Човек няма право да казва за себе си, че от него нищо няма да излезе. Бог е дал всекиму ум, сърце и воля, за да го направят човек. Веднъж Бог е казал, че от вас човек ще стане, и ангелите са пресметнали това: как можете вие сами да вадите заключение, че от вас нищо не може да излезе? Това не е права мисъл. Когато човек говори нещо, той трябва да е проверил фактите – те да бъдат истинни и положителни. Някои неща могат да бъдат верни, но да не са истинни. Например може да е вярно, когато някой каже, че от него човек няма да стане, но това да не е истинно. Имате една празна стомна и казвате: „Тази стомна не струва нищо.“ Това е вярно само за случая, но то не е истинно. След време тази стомна може да се напълни с нещо. Тогава стомната има цена. Най-после казвате: „Аз и Божественото всичко можем да направим.“ Като кажете така, вие ще избегнете една катастрофа. Отивате при морето, оглеждате се да няма някакво препятствие и тогава влизате в него. Кажете ли, че от вас човек няма да стане, това подразбира, че отивате при морето, хвърляте се изведнъж във водата и се натъквате на препятствия.

В света съществува една особена философия, която е оплела много хора в мрежата си. Нишките на нейната мрежа са нишки на кармата. Човек трябва да има тънък, остър ум, за да може да избегне от мрежата на тази философия. Тя прави живота несносен, поради което всички дарби и способности в човека се заглушават. Говори се в Писанието за един болен, който е чакал 38 години, за да влезе в къпалнята да се излекува. Голямо търпение е имал той. Тройката в числото 38 представлява Божественият човек, осморката – Божествената майка, която съдържа всички велики условия на Живота. Тройката и осморката, съединени заедно, показват, че от човека може да стане всичко. И тогава Божественият Учител, Който е определен за вас, ще дойде и ще ви настави. Докато дойде този момент, човек трябва да чака. Къде? В света – в къпалнята. После трябва да отиде в Храма да се помоли. Там ще чуе следните думи: „Не греши повече! Право мисли, право чувствай, право действай! Само така Бог ще те благослови!“ И тъй, правете всичко с най-малко съпротивление и с най-малко иждивяване на енергия. Или с други думи казано: изявявайте вашите мисли, желания и действия при най-голяма хармония! Това нека бъде за вас идеал, към който трябва да се стремите. Не се плашете от състоянията, в които често изпадате. Те са преходни неща. Стомната ви сега може да е празна, но тя лесно се пълни. Нещата стават лесно за онзи, който знае.

Упражнение: Ръцете са пред гърдите с дланите надолу, върховете на средните пръсти са допрени. Десният крак, добре изпънат, бавно се изнася напред. Ръцете се движат в полукръг, настрани и назад. Клякане долу на земята; ръцете се движат в полукръг напред, след което се връщат в първото си положение – пред гърдите. Ръцете се движат в полукръг назад, с бавно издигане. Ръцете описват кръг надолу със слабо приклякане и се изнасят напред, докато се върнат в първото си положение – пред гърдите. Същото упражнение се повтаря с изнасяне на левия крак напред – три пъти напред и три пъти назад.
Ако държите крака си разслабен, няма да имате никакъв контакт със силите на Природата. Ето защо кракът винаги трябва да бъде опънат, с израз на воля. Ако издигнете ръката си нагоре и не я изпънете, вие няма да имате контакт със Слънцето. Ще стъпвате стройно, за да бъдете във връзка с теченията, които идат отляво и отдясно на вас. Всяко упражнение е добре използвано само тогава, когато имате контакт с живите сили на Природата, със силите на Земята и със силите на Слънцето. Ще правите това упражнение в продължение на десет дни, всяка сутрин по шест пъти.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Книги:

* Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление

  Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
  32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.
* Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление

  Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том I. София, 1929)
  3 беседи от 15 ноември 1925 г. до 29 ноември 1925 г.

Начало: 19:00

Прикачени файлове



Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни