Jump to content

173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА


Recommended Posts

173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА 

ГОСПОДА

Вергилий Кръстев: Разкажете за сестра Маркова, белгийката и преводачката.

Елена Андреева: Сестра Хенриета Маркова като оздравя след едно тежко боледуване се оправи, почувства се добре и някой каза, сега като е добре не може ли да превежда на френски? Щото тя е белгийка, там е раждана, тука се омъжва, несполучлив брак и остана самичка с двете си деца, и ги отглежда тя с много труд. И тя беше болна от пресилена работа, преумора на мозъка беше получила. До такава степен, че не можеше нищо да понася. Почна да работи, да превежда, но й се видя трудничко, защото тя мислела, че българският език е по-беден език, по-прост език и че лесно ще се оправи. Но после, когато почва да работи вижда, че има много форми български, които нямат съответни френски. Това вече я затруднява и тогава тя започва с Георги Радев да работи за да й помага той и за да й обяснява някои наши думи, които не й са ясни.

В.К.: Значи оказа се, че българският език е по-богат.

Е.А.: Оказа се, че българският език никак не е прост.

В.К.: И тя после какво казваше?

Е.А.: А не вече, после казваше, че не е прост българският език, защото той има много форми, които французите ги нямат.

В.К.: Искам да ми разкажете нещо за Мара Белчева, онзи случай нали, когато Учителят е наредил след започване на беседа, да не се влиза в салона и тя прескача през прозореца.

Е.А.: Мара Белчева известен период беше само в Братството. Не беше дълго време. Иначе тя си идваше на беседи редовно, но по едно време, понеже някои закъсняваха повечко и за да има ред, един брат заключваше вратата като влезе Учителят.

В.К.: И това беше Иван Антонов.

Е.А.: Иван Антонов, да. Той заключваше вратата, защото и Учителят е казал, за да се научат на порядък. И Мара Белчева, то беше летен ден, закъсняла и обходила така, и отникъде не може да влезе. После си рекла, защо, не мога ли да прескоча през прозореца? И по едно време хоп... Защото салонът беше почти на пода и не беше мъчно и на жена даже да прескочи. Качила се на столчето и от столчето направо в салона. И Учителят като видя това каза: „Ех, то е казано за през вратата да не се влиза, а не е казано за през прозореца".

В.К.: Един друг случай, когато е решила да идва и когато е видяла Учителя в стаята си.

Е.А.: Това ми го каза първия път, когато се запознах с Мара Белчева. Тя чувала за Учителя естествено. Като чувала, искала да дойде да Го види и стаите й били така, една след друга. Външна стая гдето си посрещала гости и стая, в която тя сигурно спи. Като влязла в една от стаите мисля, че вътрешната стая вижда Учителя. Сега повече не ми каза.

В.К.: За пръв път Го вижда.

Е.А.: Тя него ден решила да отиде на Изгрева за да види Учителя, да чуе Учителя. Преди да отиде на Изгрева Учителят й се явява. В дома й, в стаята й. Е това е език на Учителя нали, защо Го е направил, Той си знае.

В.К.: Вие ми казахте как са я ограбили нея.

Е.А.: За съжаление, да. За съжаление. Имахме един брат, не му помня името вече. Абе много елегантен беше винаги, много фин, много такъв, но по същият начин такъв фин и нечестен е бил, защото тя на доверие дава си вноската, но срещу това не можа да получи апартамент. И естествено, че се огорчи, естествено, че тя остана излъгана, че нямаше как да й се помогне.

В.К.: Сега тя си продава имуществото.

Е.А.: Имуществото тя го беше продала, тя си беше продала къщата, която имала от мъжа си, от Белчев. В тази къща тя си живеела, но когато прави връзката с Пенчо Славейков тогава, той пък е болен и той отива в Италия да се лекува и тя тогава си продала къщата, взима парите със себе си, за да изгледа Пенчо, като се надявала, че ще може да оздравее разбира се.

В.К.: Тя е Мара Белчева на името на тоя Белчев -министъра, гдето го убиха?

Е.А.: Министъра, когото са убили, да. Тя е негова съпруга. След смъртта тя прави връзка с Пенчо Славейков.

В.К.: Кой го уби? Той какъв беше тогава?

Е.А.: Не, не знам. Преди мене е то.

В.К.: То е преди тебе, да.

В.К.: Майката на Савка?

Е.А.: Майката на Савка е Тереза Керемидчиева. И Савка разбира се и тя е Керемидчиева. Тя била още малко момиченце и Учителят казал: „Пазете я от пиянство!"

В.К.: Това са годините, когато измерва черепите на българите.

Е.А.: Да.

В.К.: Това кой ви го каза?

Е.А.: Виж не мога да ти кажа кой ми го е казал, но или е от Савка казано, или от Паша, така от най-вътрешните хора ми е казано. Не мога да ти кажа защо пиянство, нещо за което Савка сигурно имала някаква склонност към увличане. То не е само алкохол, но склонност към увличане.

В.К.: Да го разкажете този случай за хулите на свещениците.

Е.А.: Само то толкоз беше. Както си беше Учителят пред своята врата, нещо пак бяха писали за Него и по този повод Той така малко възмутено каза: „Всички престъпления ми преписаха духовенството, но всичко ще им се върне на главата". Даже така, малко със строг тон, не така.

В.К.: Аз съм записал, „Свещениците ми преписаха всички грехове, но всичко това ще им се върне".

Е.А.: Да. Комунистите след 9.IX.1944 год. им го върнаха тъпкано.

В.К.: Една друга опитност, когато се връщате от Макоцево нали и казвате на Учителя: „Учителю, мен ме уволниха и че съм готова за работа в града, но в мое отсъствие само 1/3 от беседите са били дешифрирани".

Е.А.: Да,

В.К.: И Той казал, че Савка и Паша не са довършили работата, която Той им е оставил.

Е.А.: Аз когато бях учителка, Савка и Паша работеха. След това започна и брат Боян Боев да помага,защото Паша накарала брат Боев и той да седне на нашата маса и да помага, но?

В.К.: Не са били довършени всички беседи.

Е.А.: Ама аз това после разбрах, когато вече ме уволниха и дойдох при Учителя, Учителят ми се кара много, защото са ме уволнили. Аз пък се радвах, защото аз учителствувах за наказание мое. Учителят просто ме изпрати нарочно за нещо, за да се отделя. Аз това го преживях много страшно и много тежко, и много болезнено. И всякога, когато тръгвах в Макоцево казвах: „Господи, кога ще е за последен път?" Нямаше да тръгна в Макоцево и да не кажа тая формула. „Господи, кога ще бъде за последен път?" И когато през март дойде да ме ревизира инспектора, не ми установи никакви погрешки, но въпросът беше, че попита ме къде спя. Като отивам в София къде спя. Ами аз спях само на Изгрева, а не при баща си. Баща ми живееше в града. Аз не спях при баща си, а спях на Изгрева. Аз нито една нощ не прекарах докато бях учителка на друго място, никъде.

В.К.: След като чу, че спите на Изгрева.

Е.А.: Ами като чу, че спа на Изгрева... Учителят затуй ми се кара, че съм казала. Ама той ме попита инспектора: „Къде прекарвате в София, къде отивате?" И аз казах къде отивам. Не смятах, че трябва да замълча или да скрия. То не е тайна. За мене така беше. Но Учителят така много строго се отнесе към тая работа. Аз бях получила заповед за уволнение. Ето пазя както заповедта за призната учителка, правоспособността и писмото за уволнение завинаги. Прилагам ги за сведение, за да видите в каква епоха живяхме:

Министерство на Народното Просвещение

Отделение за средните и висши

училища и университета

№ 8928 23. И1.1933 год. гр. София

Към № 42, 841 от 23.XII. 1932 год.

 

До Госпожица ЕЛЕНА ЩЕРЕВА АНДРЕЕВА

/учителка/

с. Макоцево, Софийско

Съобщава Ви се, че сте ИЗДЪРЖАЛИ държавния си изпит за учителска правоспособност през тазгодишната януарска изпитна сесия по ФИЛОСОФИЯ И ПЕДАГОГИЯ като главен предмет и ИСТОРИЯ, като второстепенен, и съгласно чл.118 от Закона за народното просвещение, Вие от 1 МАРТ 1933 година сте определено Указ № 63 от 12март т.г. за РЕДОВНА ГИМНАЗИАЛНА УЧИТЕЛКА в народните средни училища на Царството.

Свидетелството за учителска правоспособност ще Ви се изпрати по-късно.

Ако заемате учителска длъжност, представете настоящето на директора на училището при заявление, придружено с попълнен формуляр „ Сведения за определяне служебното положение", за да бъдете прекласирана към 1 март т.г., като редовна учителка.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:/п/

НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛЕНИЕТО: /п/

СОФИЙСКА

Областна Учил. Инспекция

№ 4068/10. V. 1935 г.

гр. СОФИЯ

До Господина Директора на

основното училище,

с. Макоцево, Новоселско

КОПИЕ: г. Новоселския околийски

училищен инспектор, г. Елена Щ.

Андреева, учителка при същото

училище и г. Пунктовия учител

в с. Саранци, Новоселско.

Съобщава Ви се Господине Директоре, че със заповед № 866 от 3. V. т.г. на Министерството на народното просвещение, въз основа на чл. 24 от Наредбата за ръководство, надзор и управление на основните училища в Царството, СЕ УВОЛНЯВА И ЛИШАВА завинаги от учителски права учителката в с. Макоцево, Новоселско ЕЛЕНА Щ. АНДРЕЕВА, за противорелигиозни идеи.

Наредете нужното!

ОБЛ. УЧИЛ. ИНСПЕКТОР: /п/

СЕКРЕТАР:/п/

Отначало бях независима защото си дойдох с последната заплата като учителка. Свършиха ми се парите, които ги имах, защото аз не пестях пари никак и нямах пукната пара и тогава почнах да работя палатки, изкарах лятото с парите, които си бях изкарала от палатките. След това, аз поисках работа при един брат. Той ми даде работа, но не ми даде пари. И аз видях, че трябва да си оправя работите, както трябва и казах, ще отида при Учителя и отидох при Учителя и казах: „Учителю, аз трябва да работя". Не казах, че братът неми даде пари, нищо не казах. Аз казвам: „Прегледах томовете и беседите както са. Повече от 1/3 не е свършено по беседите, стоят недешифрирани и ако кажете да потърся работа в града, аз ще си потърся работа в града, ако кажете да остана при Вас тука да работя беседите, тогава ще остана. Вие ще кажете какво". Много категорична бях този път, защото не исках недомлъвки. Исках ясно да бъде. И Той помълча, помълча малко и каза: „Остани!" И аз останах. И свърших повече от 500 беседи след като си отиде Учителят, като ги дешифрирах. Повече от петстотин.

В.К.: Вие ги правите в 4 екземпляра и ги печатате на пишеща машина.

Е.А.: В четири ги правех, да.

В.К.: Вие ги дешифрирахте точно както е в стенограмата.

Е.А.: Абсолютно.

В.К.: Без да се редактира, без нищо.

Е.А.: Никаква редакция, не правех нищо, защото една редакция, втора, за да няма редакции много.

В.К.: Значи този въпрос е ясен.

Е.А.: Защо ми се кара Учителят? Със себе си приказвам. Абе викам, защо ми се кара сега? А, даже ми каза: „Уж си умна, а защо си казала на инспектора, че спиш на Изгрева". Ами сега, иначе не мога да кажа, защото не спя в града, на Изгрева спя. Как ще кажа, че спя другаде, то не отговаря на Истината така, но не знам защо беше. Е, то всичкото беше така.

В.К.: Вие ми казахте, че сте правили един опит. Учителят ви е накарал всеки да вземе по едно цвете.

Е.А.: Още първата година Учителят каза на Младежкия клас, ще си вземете казва две саксийки и всеки един от вас, едната ще постави на едно място и другата на друго място. Ще знаете, еднакво ще ги поливате, нали, но на едната ще й говорите мекичко, ще й говорите ласкаво, така каквото можете, даже ще я помилвате, нали като цветенце така и ще видите, коя ще цъфне по-рано. Туй беше задача на целия клас. Аз си направих задачата и у мене цъфна тази гдето я милвах и гдето ласкаво й приказвах.

В.К.: Значи тя първо.

Е.А.: Първо тя цъфна.

В.К.: Вие сте ми казвали едно изказване, което Учителят е казал: „Който се хване за Мене не може да се отърве". Да се отвърже по отрицателно и по-положително.

Е.А.: Да, Той го каза при разговор.

В.К.: Точно как беше?

Е.А.: Сега виж, така точно подробности не мога да ти кажа, защото много време мина.

В.К.: В ония времена те ви хулеха. Те са ви хулили много.

Е.А.: Много.

В.К.: Че, който се хване за Мене не може да се отърве.

Е.А.: Не, не го разбрах така. Аз го разбрах, че захване ли се някой за Учителя, за добро или за зло, той повече не може да се отърве. Кога да е ще остане при Учителя. Аз така го разбрах.

В.К.: Аз мислех по отношение на Божията правда.

Е.А.: Аз така го разбрах, а не иначе.

В.К.: По Божията справедливост.

Е.А.: Че той ве че не може да се отърве от Учителя.

В.К.: Вие ми разказахте някои задачи, имали сте един кладенец на Витоша.

Е.А.: Не, на Витоша не. Едно кладенче на Диана Бад.

В.К.: А, на Диана Бад. То го откриха съвсем случайно или как?

Е.А.: На нашият Изгрев нямаше извор и нямаме вода. И Учителят търсеше вода някъде да намери и като се разхождал така из околността видял едно такова, да цицерика една водичка, просто цицерикаше така от един бряг. И Учителят погледнал, погледнал и захвана се за нея. И дълго време, даже с месеци Той даже сума пари похарчи. Бертоли каза, за тази чешма, затова изворче казва 50 000 лв. похарчи Учителят, а пък после ни го развалиха. Много труд се направи, мястото се изчисти, за да се отича водата, брегът се почисти, разбираш, всичкото се напраи, за да стане приветливо, да стане така културно.

В.К.: Аз съм я виждал на снимка, тя е голяма чешма там.

Е.А.: С коритце беше.

В.К.: И вие там си правехте упражненията, така ли? Ходехте за вода.

Е.А.: За вода и после там изкарвахме една задача, която Учителят даде. Учителят даде една задача, когато беше съвсем готова чешмичката. Учителят каза така: „Който иска за десет дни, всеки ден да почне първия ден, ще отиде един път за вода, втория ден ще отиде два пъти, третия ден три пъти и така на десетия ден - десет пъти". Задачата беше за десет дни, като всеки ден си увеличаваме с един път. И се почна едно движение от Диана Бад до Изгрева непрекъснато. Едни правят задачата си, нали така, както според условията.

В.К.: Тази вода къде я носехте?

Е.А.: Вкъщи си носехме водата.

В.К.: Да, ама като трябва десет пъти да донесеш вода?

Е.А.: Е пък да не сме носили стомни големи. Носехме по 2-3 литра, разбира се. После, ама чакай, отдолу там е стръмничко, не ни беше лесно носенето, щото ще слезем долу до реката, ще се качим нагоре. Ами не беше толкова лесно.

В.К.: Така и накрая дойде време да я развалят.

Е.А.: И накрая правят Ловния парк. И като правят Ловния парк, както беше изворчето с резервоарчето си, туриха по самата среда на изворчето ограда телена.

В.К.: Нарочно.

Е.А.: От бодлива тел беше така нещо. Сега, това беше злонамерено, това беше атака срещу Учителя. Толкова злонамерено беше, че когато, аз помня отидох на това изворче просто ми се доплака. То беше подигравка, разбираш ли, щото то беше едно хубаво изворче, нагласено, с много Любов грижа за него, а те туриха там някаква бодлива тел и го заградиха.

В.К.: И Учителят вече не отиде там.

Е.А.: Учителят дойде веднъж, видя всичко, но след това не стъпи. Как ще стъпи! На мене ми стана мъчно, пък Той. Ама знаеш ли колко много ходи Учителя на това изворче. Той много се радваше, че имаме вода наблизо.

В.К.: Чета от бележника си. Останаха снимките. Те са свидетелство за това, което ние направихме по идея на Учителя. Те са свидетелство и на това, че разрушителния дух, който бе обсебил българите срещу Учителя посегнаха и разрушиха чешмата. Това бе Духът на Разрушението, който е обсебил българите. А Духът на Съзиданието е в Словото на Учителя Дънов.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...