Jump to content

13. Учителят беше същество на пълната вяра


Recommended Posts

Учителят беше същество на пълната вяра.

         Вяра в Бога, вяра във Великата разумност. Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, той се въодушевяваше, вдъхновяваше се, за нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от него. Така беше когато държеше беседите си, така беше и когато говореше в разговорите си с другите, така беше и когато говореше в частните си разговори - лично с някого. Един приятел ни казваше, че той вижда Учителя, че се хванал с едната ръка за Бога и никога, в никакъв случай не се пуща.

         Веднъж дошъл до такова развитие, човек може да бъде във връзка с Разумната природа и да се ползува от нейните блага. Природата е разположена към човека, но той като не я познава, не разбира, сам се ограничава и отделя от нея.

         Учителят беше във връзка с Бога постоянно. Когато е водил разговори с някого или с повече хора, в някакъв промеждутък съм имала случаи да го чуя да каже тихо: „Господи!" Това ми се е случвало при разговори с нас в „Парахода". С това си поведение той действаше на слушателите и някак непосредствено предаваше на тях своята вяра. Така убедено говореше, че не можеш да помислиш, че не е така. Говореше ли за Бога, от него лъхаше вяра и Любов. И така той въздействаше и предаваше на другите своето вдъхновение, своята вяра и любов към Бога. И ние като го слушахме, изпитахме вяра и любов към Бога. Когато човек вярва, той има упование, има тил, вярва, че има кой да му помага. Това дава сила, увереност, спокойствие, стабилност, упование. Вярата е стълб, който крепи човека.

         Мнозина считат вярата за заблуда. Те изхождат от някои вярвания от изостанали стари религиозни схващания, които са изгубили всякакъв смисъл и съдържание. Вярата е принцип. Като вярваш в нещо, то става, реализира се. Когато човек иска да постигне нещо и се съмнява, че може да се реализира, той руши основата, на която стои. За всяко нещо, което човек иска да постигне, нужна е вяра без съмнение - жива вяра. Тя дава сила, с която човек преодолява препятствията за реализирането им. Съмнението руши вярата. Вярата е положително качество, тя импулсира човека за превъзмогване, за издържане. Вярата дава мощност на този, който вярва. Вярата дава възможност за проява на творческите сили на човека. Способността на човека да вярва му открива поле за големи дела. Вярата е голям Източник на сила. Вярата е път, който води човека до възможности и постижения. Тя дава издръжливост на човека. Тя е едно от най-необходимите качества, които човек трябва да знае как да крепи и да развива. Вярата поддържа будно съзнанието, тя е проводник на сили. Не случайно е казано: „Ако вярвате и планини може да преместите". Този израз е символ за възможностите, които вярата дава. Когато Христос е лекувал,Той само е запитвал: „Имаш ли вяра?" Вярата е била условие, път да изяви Христос висшата сила, да потекат висшите творчески енергии за здраве и живот. Пак Христос е казал: „Вярвайте и ще ви бъде!" За човека на пълната вяра и невъзможното става възможно. Вярата прави контакт със сили от по-висше естество и когато те потекат, невъзможното става възможно. Светът, в който живеем е по-широк, отколкото ние го познаваме. В него има повече възможности за постижения. Вярата е основа за тяхната проява и изява. Пълната вяра прави човека стабилен, сигурен. Сигурността идва от вътрешната сила в човека, не отвън. Вярата отваря вътрешни простори в съзнанието на човека, отдето протичат сили и го правят неуязвим. Вярата е крепост. Друго нещо е вярването.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...