<

Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


Пеню Киров - №3


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 15 октомври 2011 - 01:06

№ 3


гр. Бургас , 18 септемврий 1898 г.


Любезний ми братко Дънов,

Писмото ти от 14 септемврий получих днес на 18 того. Това твое писмо, радостта, която ми причини, също и на бр. Тодора, е неизказана. Само това ще ти кажа — че молим Бога такава подобна радост да се повърне и на теб от Него. Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите.

О, Господи Исусе Христе, голяма е Твоята милост към нас, недостойните грешници!

Ще ти се моля, братко, не ни лишавай от любовта си, за да ни назидаваш. Казваш кога[то] остана свободен, тогава да ти пиша. Абе, братко, бих дал и времето, когато да се храня, само да мога да Ви пиша. Ний с брата Тодора всяка вечер се събираме и по един час и повече време само това ни е думата, за да разискваме словото Бо­жие и се поучаваме в него. Скърбим само, че сме сами, но като знаем, че Бог няма да ни остави, се утешаваме с това.

Радваме се, че ни явяваш, че Бог ни люби, и тази радост твърде голяма е. Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби.

От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съоб­щеното Ви и при това му загатнах, за да се за­върне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа.

Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, до­като пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило.

Ний засега с брата Тодора сме здрави с во­лята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината.

Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления. Амин.Поздрав и на г-на Д-ра.

Твой бр. в Христа Господа: П. Киров

Дано Бог ни събере пак.
Същий



...............
13. Ерифили (1867/68-1933) е съпруга на П. Киров с баща Анастас Георгиев и майка Марийонка Тенева. (П.К., №3, 18.09.1898 г.)

Facebook коментари




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни