<

Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1925_12_06 Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
2 отговора на тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3546 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 януари 2011 - 14:43

Аудио - чете Роси

Архивна единица

От книгата, "Време и сила", Младежки окултен клас - година пета, (1925-26),
Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Влияние на светлината и на тъмнината",  4 - 18 лекции на Младежкия окултен клас, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето


6 декември 1925 г.

ВЛИЯНИЕ НА СВЕТЛИНАТА И НА ТЪМНИНАТА/

КАКВО ПРИЛОЖЕНИЕ ИМА ЧИСЛОТО ДВЕ


Четвърта лекция
6 декември 1925 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Пишете върху следните теми:

Еволюция на елементите.

Най-умният бръмбар.

Какво мислят птиците?

В миналата лекция говорих за трите състояния на човека: satwa, radjas, thamas. Състоянието satwa означава пълно безкористие и истина. Състоянието radjas се отличава с голяма деятелност, с голяма активност. Състоянието thamas се отличава с голяма инертност, която граничи до леност. Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие. За него нещата се обезсмислят. Какво ще яде, как ще се облича, какви мисли ще го вълнуват – това не го интересува. Храната му може да бъде прясна, може да бъде и развалена; дрехите му могат да бъдат скъсани, стари; мислите и чувствата му могат да бъдат от нисък характер. Ако в него не е останала никаква свещена идея, и духовното не го интересува.

Сега, като знаете отличителните черти на тези състояния, всеки момент можете да определите в кое от тях се намирате. Разумната Природа използва тия сили, тия състояния, обаче човек още не може да ги използва. Например наблюдавайте човека, който се намира в състояние satwa, т.е. във възвишено състояние, и говори все за велики работи: за братство, за равенство, за Любов между хората, и вижте как ще постъпи, когато се срещне със своя длъжник, на когото е дал десет хиляди лева назаем. В първо време той започва да морализира длъжника си, да го увещава да върне парите, но като види, че длъжникът му не мисли за плащане, тогава изпада във второто състояние – radjas, става активен и по адрес на своя длъжник нахвърля безброй думи: че е нечестен човек, нехранимайко и т.н. По този начин той изгубва равновесието си, а с него заедно изгубва и състоянието satwa.

Трите състояния у човека съответстват на три различни възрасти в него. Докато е млад, човек се намира в състояние satwa, в Божествено състояние. Тогава всичко около него му се вижда красиво, възвишено. Той е готов на всякакви жертви. Като стане трийсетгодишен, от тази възраст нататък той става силно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия да излиза с нож – да воюва, да се бори с тях. Като остарее, човек се отделя вече на почивка, т.е. минава в thamas, в състояние на постоянно недоволство. Със своето крайно недоволство той става посмешище за всички. За да не изпада в това състояние, човек трябва да работи върху себе си, да усилва вярата си.

Питам: може ли човек да убеди хората да вярват в това, в което и той не вярва? Във Варненско някъде живял един селянин, Нойчо, който имал голямо въображение, но съвсем неконтролирано, вследствие на което изпадал в много фалшиви положения. Например често той се увличал от въображението си и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни хамбари с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек. Мнозина вярвали на думите му и го считали за богат човек. Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият. Между тях бил и Нойчо. От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато. Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел да копае, да намери заровеното злато. Нойчо седял и гледал как един след друг селяните излизали от кръчмата и отивали да копаят. И той повярвал на думите си, взел мотика на рамо и тръгнал след тях. „Ще отида и аз да копая, че ако наистина се намери злато, да взема дял от него.“ Към коя категория ще отнесете този човек?

Някои хора постъпват точно обратно на Нойчо. Те имат всичко, богати са, но постоянно се оплакват, че нямат нищо. Следователно, докато е в широкия свят, човек трябва да мине през трите състояния, да придобие опитности и знания. Тогава ще разбере, че докато минава през кални, мочурливи полета, той трябва да бъде облечен със стари дрехи. Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне ли да възлиза нагоре, той трябва да облече нови, чисти дрехи. Там няма кал, няма опасност да се изцапа. Тъй щото, минавате ли през поле във време на дъжд, вие непременно ще се окаляте. Такова нещо представлява светският живот. Той е поле с глинеста почва, напоено с вода. Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш. Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния. Кое прави човека доволен? Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение. То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира. Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство. Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика? Доволството на детето се заключава в самото приготвяне. То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви. Кои са причините за горенето на телата? За да гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород. Без кислород никакво горене не може да стане. Кислородът, който помага на горенето, представлява мисълта. Горивните материали, дървата и въглищата, представляват чувствата.

Животът се проявява при хармонично съчетание на мислите и чувствата у човека. Дето има Живот, там има доволство. Значи без мисъл Животът не може да се прояви. Ние живеем, понеже преди нас Бог е мислил и продължава да мисли. Следователно, каквото ние преживяваме, това представлява израз на Божията мисъл. Който живее добре, той добре е разбрал Божията мисъл. Който живее зле, той зле е разбрал Божията мисъл. В това няма никакво изключение. Ще каже някой, че не е като обикновените хора. По какво се различава от тях? – По две неща: той може да бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско. Това подразбират думите, че някой човек не е като обикновените хора. Той не е като обикновените хора, когато става въпрос за работа. Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира. Той лесно може да се справя с яденето, да различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може да вдига – там е необикновен човек. Той мисли за себе си, че е поставен при изключителни условия. Изключителните условия, това са минусите на неговия живот. Това са отрицателните числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6, -7, -8, -9, -10. От минус десет нататък не може да отиде. Като мине кръга на отрицателните числа, той става активен и положителен.

Изобщо всяко активно състояние в Природата се сменя с пасивно; пасивното пък – с активно. Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно. Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно. Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитности. Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение. Всички са доволни от него, ръкопляскат му. Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него. Виден проповедник излиза на амвона да проповядва. Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта. На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква. Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори. Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си. След това трябва да минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил. Можете ли да си дадете отчет на какво се дължат тия състояния? Такива състояния са преживели и преживяват и учените хора. Един учен започва някакво изследване. Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише. На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос. На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва да работи. Това са приливи и отливи, които следват човека в пътя на неговото развитие. Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство. Това са състояния на същества с по-нисък уровен от човешкия. Дойдете ли до тези състояния, вие трябва да бъдете будни, да ги използвате и веднага да се повдигнете нагоре.

Като се наблюдавате, вие можете да правите барометрични изследвания, да видите как варират вашите състояния. Такива наблюдения можете да правите и с вашите близки. Един ден срещате един ваш приятел весел, добре разположен. Като го проследите, ще видите, че след два-три часа състоянието му се е изменило: той е неразположен, отпаднал е духом, изглежда като мокра кокошка. Защо е станало това? – В първия случай времето е било приятно – бил е хубав слънчев ден. Той е гледал наоколо си, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно. Не се минава много, времето се разваля: дъжд вали, светка се, гърми. Никой не обръща внимание на приятеля ви. Той се връща у дома си мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив. Значи от една страна външните условия у човека, а от друга страна вътрешните условия са причина за промяната на състоянията му. Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е. на промените, които стават в самата Природа. Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили. Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи. Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава. Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя. Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа. След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи. За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си. Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони. Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си. Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо?“ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх. Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва. Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес!“ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Голямата мечка е опасна, тя е като отровните змии. Мнозина са се борили с нея, но само светиите са Ă надвивали. Като я хване, светията я подържи малко в ръката си, стисне я веднъж-дваж за врата и после пак я пусне на земята.

И тъй, вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо. Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират. Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане. Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър! Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път. Знание, което не се прилага, изтощава човека. Например каква полза, че знаете да вадите квадратен или кубически корен от числата, ако тези действия нямат никакво приложение в живота? Можете ли да вадите квадратен и кубически корен от злото и от Доброто? Колко е квадратният корен на числото две, на десет и т.н.?

Когато работите с числата, вие се спирате върху това, от колко единици е образувано всяко число. Числото шест например е образувано от шест единици. Числото две е образувано от две единици. Обаче това не е достатъчно. Вие трябва да знаете при какви условия се е родило всяко число. Числото две се е родило при големи борби. Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали. Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания. Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат. Човек сам със себе си не може да се кара. Трима души не могат да се карат. Те не могат да въстанат един против друг. Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат да се карат. Светът е създаден при раждане на числото две. Тази епоха е забележителна с творчески дух. Тогава някои ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето. Те и досега пазят местата си. Тогава се е явил законът на поляризирането. Всяко творчество изисква някаква жертва. По-добре е да се поляризират нещата, но Животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак. За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване. Човек ще даде нещо от себе си, но в замяна на това ще спечели друго. Казвате: „И питата да бъде цяла, и стомахът – сит.”– Не, за да бъде стомахът сит, питата непременно трябва да пострада.

Като прилагате този закон в живота си, вие ще видите какво представлява поляризирането и защо то съществува в света. Какво приложение има числото две в живота? – Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате възможност да разберете значението на това число. Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо? – Защото страдат. Дето има страдания, там присъства числото две. След числото две се явява числото четири. Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1,2,3,4,5... Не, първото число, което се е явило на света, е две; после се е явило четири, а след него – три. Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т.е. самоопределил се е и е взел права посока. Хората разбират само числото две, а числото четири, което сега влиза в света, още не го разбират. Четири е човешко число. Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света. Числото три се отнася към Божествения свят. Квадратът, т.е. числото четири, представлява човешкото в света. Триъгълникът, т.е. тройката, представлява Божествения свят. Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т.е. става появяването на числото пет – на петоъгълника. Сега дръжте в ума си мисълта за числото две. Знайте, че числото две всякога носи със себе си нещо хубаво. Началото може да бъде лошо, но краят е всякога добър.




Първо упражнение: Изнася се десният крак напред. Ръцете са настрани, а после отпред на гърдите, с длани надолу. Пръстите на ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с върховете си. Прави се широк полукръг с ръцете настрани и хоризонтално те добре се изпъват. Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото си положение – пред гърдите, с дланите надолу. Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани. След това се изнася левият крак напред и се прави същото упражнение. После пак десният крак се изнася напред. Всичко се повтаря три пъти с десния крак напред и три пъти с левия.

Второ упражнение: Ръцете са силно изпънати настрани, изнесени са хоризонтално с дланите надолу. Правят се трептения на китките: отначало леко, с постепенно усилване и отслабване. Същото се прави няколко пъти.

Трето упражнение: Лявата ръка е изпъната настрани. Дясната прави широк полукръг напред и отива над лявата и се плъзга от върха на пръстите Ă, като се движи бавно, по дължината на цялата ръка, до рамото. След това същата ръка минава бавно пред гърдите, под брадата, докато се опъне настрани и така остава в същото положение. След това лявата ръка прави широк полукръг напред и започва бавно да се движи върху дясната, от пръстите до рамото. Това упражнение се прави три пъти с лявата ръка и три пъти с дясната, при което мисълта е силно съсредоточена. През време на упражнението ръцете трябва да бъдат силно обтегнати.

Четвърто упражнение: Ръцете са изпънати настрани. Поема се въздух, кой колкото може. След това става бавно спущане на ръцете надолу и бавно издишване на поетия въздух, със слаби прекъсвания. През време на поемането и издишването на въздуха мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до двадесет.



Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3546 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 06 декември 2012 - 13:02

От книгата, ""Време и сила". Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



КАКВО ПРИЛОЖЕНИЕ ИМА ЧИСЛОТО ДВЕ



"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Зададени теми: 1. Еволюция на елементите. 2. Най-умният бръмбар. 3. Какво мислят птиците.

Приблизително ще пишете какво мислят птиците.

Какви бяха основните положения в миналата лекция? (За трите състояния sattwa, radjas и thamas.) Кое е състоянието на sattwa? (Състояние S е състояние на абсолютно безкористие и истина.) А състоянието radjas? (Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas? (Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е. "За мен е безразлично" - казва той. За него не остава никаква свещена идея и мисъл. Като че е завършил, казва, нищо не струва. Изобщо тия хора не мислят.

Разбира се, като знаете тези състояния, ще знаете всеки ден къде се намирате. Разумната природа използва тези състояния. Тези сили ги използва. Но човек още не се е научил да ги използва. Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи. Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност. Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен. И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде. Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината? В коя възраст? По естество така, кога съответства това състояние? То е изобщо детинската възраст. Има един процес – като стане към трийсет години, той нож вади, активен е, стане, radjas има. А в старо време той е вече на почивка. Той е thamas. Старите хора от всичко са недоволни. Човек трябва да се приготви да не изпада в тези смешни състояния.

Можете ли да убедите хората в онова, в което не вярвате? Например ще ви разправя един анекдот, който е верен като факт, обаче в своите подробности може да има нещо невярно. Във Варненско, някой си Нойчо, човек със силно въображение, и всякога той си мислел, че е богат. А той е обикновен човек, няма никакво богатство. Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо. Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно. Започва да им разправя той къде имало пари, заровени в земята, еди на кое място скрито съкровище, и хората повярват, вдигат мотиките и отиват. Остава той сам в кръчмата. Като излизат другите, повярвал си и той сам и си казва: "Да не би пък наистина да намерят пари." Взема и той мотиката и отива след тях, та ако намерят, да каже: "Нали аз ви казах" и да вземе и той дял с тях.

Към коя категория ще спадне такъв човек, който казва, че всичко има, а нищо няма. Защото има друга категория, които казват, че нищо нямат, а всичко имат. За това именно човек трябва да премине всички тези състояния, докато е в света, в широкия свят. Аз го наричам, да преминеш калното поле с вехтите дрехи. И когато дойдеш до планинския подем, където е всичко зелено, там няма никаква кал. Облечи се с хубавите си планински дрехи. Да няма никаква кал по тях. Ние казваме, че не трябва да живеем по светски. Ако ти минаваш през полето, и тогава валят дъждове, почвата – глинеста, можете ли да минете, без да се окаляте?

Сега според вас в какво седи онова вътрешно доволство на човека? Запример с малките деца се случва често, ще декламира детето, и цяла нощ си приготвя стихотворението. В какво седи приятното? Кое е, което го радва – самото стихотворение, което ще декламира, сцената, на която ще излезе, или хората, които ще го чуят? (Най-приятно е самото приготовление, значи може да се изкаже детето.)

Значи в него има известен стремеж, който трябва да се прояви по един или друг начин. Вътрешен стремеж. Според вас причините на горенето кои са? Може ли едно тяло да гори, ако няма въздух, може ли да се образува горене? Тогава направете едно сравнение. Ако духането, това е процес на мислене, а горенето – това са чувствата, това е проявяване на живота.

Животът се проявява. Живот без мисъл може ли да се прояви? Ние живеем, понеже Бог е мислил преди нас. Следователно сега каквото преживяваме, това е един израз на Божията мисъл. Това са изводи само. Някой ще каже: "Защо аз така живея?" - Защото така е мислил Господ. "Ама защо зле живея?" - Защото зле си разбрал Божествената мисъл. "Защо добре живея?" - Защото добре си я разбрал. Нищо повече. Няма никакво изключение. Ама ти ще кажеш: "Аз не съм направен както другите хора." Там е твоето заблуждение. Когато хората казват, че той е като хората, какво мисли в ума си? Като какво е направен? "Ама, казва, аз не съм направен като обикновените хора." Какво мисли той, каква форма можем да му дадем? (Два случая има: ако се мисли по-ниско от хората или ако се мисли по-високо.) Да, много е право.

Да ви приведа едно сравнение. Някой човек казва: "Аз съм много слаб, не съм физически. Да дойде силният." Физически силният при работа той може да вдига чувалите. - Защо казва, че е слаб? - Да не дига чувалите. А щом дойде до яденето, ще изпъкне. "Това ядене аз го разбирам." Я му дай една чорба, която не е сготвена добре. Ще каже: "Слушай, тази работа аз много добре я разбирам." Как тъй чорбата разбира добре, а другите работи не разбира?

Та кога хората понякога се показват смирени, казват: Аз не съм като хората - подразбират, че нямат тези условия. Като че при изключителни условия той е поставен. Възможно е, има такива състояния, това са все минуси, отрицателни числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6... -9, -10. Повече не може да има. (Като се съберат минусите, ще се получи +.)

Знаете ли какъв плюс ще получи, след като мине този кръг, той ще стане активен и положителен. Той не може да иде по-далеч от -10. Защото винаги в природата едно активно състояние се слива с едно пасивно, и обратното – едно активно се сменя с едно пасивно. Става едно променение. Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото. Има и други междинни състояния. Две състояния активни не можеш да имаш последователно. Вие може да направите опит. Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви. Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние. Вие ще имате един отлив. Туй може да го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как да се лекуват.

Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от себе си. Следващата неделя върне се недоволен от себе си. Крайно недоволен: думите не са вървели, идеите някак – една вътрешна спънка, хората му се виждат, че са странни. Иска да свърши, иска да поправи някак работата, а все повече ги заплита. Като изкара най-после някак, излезне из задните врати да го не срещне никой, и ще му вземе няколко дена – вторник, сряда, докато тези наранявания започнат да заздравяват.

Питам, защо се явява такова състояние? Можете ли да си дадете един отчет? Запример вие го претърпявате често. Някой път се зароди една идея, така в науката да изнамерите нещо, тъй се въодушевявате, аз това ще направя, аз онова. Периодически върви ден, два, три, един месец, два или година, дойде обратният процес. Започне да се намалява. Ти казваш, тази работа няма да я бъде. Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив. Туй е закон на човешкото развитие. Това са състояния на животните. Трябва да го знаете. Приливи и отливи са състояния на животните. На едно царство по-ниско, щом дойдете дотам, вие сте под влияние на същества, на които материята бързо се трансформира.

Следователно трябва да бъдете бързи, да използвате условията. Аз мога да ви предскажа как ще се изменя вашето състояние. Ако имате един барометър, аз ще ви кажа как ще се измени вашето състояние. Денят е много хубав, вие сте се облекли хубаво – с шапка, лачени чепичета, най-хубавите дрехи. Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда. Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си. - Е, как го знаеш? - Ще видите. То са външни условия, които изменят живота. Настроението винаги се дължи на външни физически условия. Този сняг, ако го не знаем, може да ни изненада и да промени нашето настроение. Настроението се дължи на чисто физически условия или промяна вътре в природата на силите, които действат извън нас и които ни обуславят.

Мнозина искат да се борят. Ние можем против студа. Може човек и против вятъра, ще се бориш и против вятъра. Но колко? Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши. Тогава ще имате вашия барометър. Всеки от вас има един отличен барометър. Десет милиона струва този барометър. Той отбелязва всички положения. Винаги ще ви подскаже кога да започнете работа.

Някой път искате да започнете нещо, но дълбоко някъде в душата той ви казва: Не тръгвай, ще има буря, сняг един метър, земетресение. - Ама, казваш, земетресение, вятър, кал, не ме е страх. - А-а, герой. Но като излезнеш герой, паднеш някъде, върнеш се, кажеш: "Аз изгубих." Какво е загубил? Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Тази мечка змия е и е много, много опасна. С нея са се борили само светиите, които са прекарали един живот. Понякога я хващат за врата за известно време, подържат я, и я пуснат. В туй отношение трябва да се вслушвате във вашия барометър. Аз го наричам това състояние дълбоко.

Не търсете философията. Понякога това състояние идва като един дълбок подтик да извършите нещо - и в ума, и в сърцето няма никакво противоречие. А някой път като глас нещо ви говори тихо, приятно - пак слушайте. А понякога, като ще работите нещо, вие се намирате в една светлина, като че виждате всичко какво ще стане – тръгнете. На този барометър винаги трябва да вярвате – и стари, и млади трябва да се водите. И нещастията ще бъдат по-малко. На това трябва да се учите.

Какво казва Соломон: много знание изтощава човека. Да кажем, знаете да изваждате корените на всички числа. Какво ще се ползвате от тези корени. Ама че то има приложение изваждането на корени. Вие изваждали ли сте корените на злото? Какъв е коренът на злото? Какъв е квадратният корен? (Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е? (Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6? Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици. Но как се събраха тези единици? Нали ще кажете - така! Да се обясним. Шест съдържа шест единици. Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест. Има известна еволюция на това число 6. Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба. Затова то е пасивно. Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса. Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите. Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему. Само двама души, когато се съберат, могат да се карат. Две страни. Десет души все ще се разделят на две партии, ще се бият. Трима души могат ли да се бият? Трима души един против друг не могат да се бият. Турците имат една поговорка: "Уран - урана", т.е. двама, след явяването на тези двама.

Щом кажем две, то трябва да произведе. Всяко едно число, то означава един творчески процес в природата. Като кажа две, значи се заражда как светът се е създал, ангелите са падали, едни са слезнали, други са останали. Има смисъл тогава. Ще каже някой: "Обичаш ли две-те?" Обичам го, понеже светът се е създал. Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране. При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви. Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност. По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв. Този закон се прилага и в нас. Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи. За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите. Вие казвате: "И питата цяла, и стомахът сит." Питата трябва да пострада, за да бъде добре на стомаха. Следователно ще приложите този закон.

Какво приложение има числото 2? И в нас има. Всяка една нова идея, всяка една нова мисъл – числото 2 трябва да се намеси. И тогава, щом ви дойдат всички изпитания, вие ще се радвате, че числото 2 се е родило, и вие го разбирате. Засега хората разбират само числото 2. Разбират го, понеже страдат. Като страдат, то е числото 2. На числото 2 обратният процес кой е? Кое е равносилно на двете – четирите. След две се е родило четири по закона на еволюцията. Три-те се е родило после. Вие мислите първо едно, после две, после три. Не е. Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се. Взема една разумна насока. Това означава 4. Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем. Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите. След туй ще минем към три-те. Три спада вече към Божествения свят. Четири е човешко число. Вие казвате: След две-те – три-те. От човешкото Божественото не се ражда. Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома. Появяването на числото 5. Искам да ви оставя идеята за числото 2. То ще роди една нова мисъл. И винаги, когато дойде числото 2, ще знаете, че то носи нещо хубаво. Може да започне зле. Но винаги то носи нещо хубаво.

Упражнение. Винаги, когато искате да имате контакт, ще изтегнете всички мускули. Когато видите, че мускулите са станали яки, това е вече контакт. Какви бяха резултатите от първо упражнение, нали десет дена изминаха?

Първо упражнение. Изнасяне десния крак напред, ръцете отстрани, отпред пред гърдите, дланите надолу, пръстите изопнати едни срещу други с върховете си; широк полукръг настрани хоризонтално, ръцете изопнати. Полукръгове напред, приклякане – ръцете идват в първото положение пред гърдите. Ставане с широк полукръг настрани, ръцете хоризонтално, силно изопнати настрана. След това левият крак напред, повтаря се същото: три пъти напред, три назад.

Второ упражнение. Ръцете силно изопнати настрани, хоризонтално с дланите надолу. Трептения на дланите. Отначало леко, засилва се, засилва, най-силно, постепенно отслабва. Няколко пъти се повтаря.

Трето упражнение. Лявата ръка изопната настрана. Дясната ръка с широк полукръг отпред отива над нея и от върха на пръстите й бавно, съсредоточено, леко минава над нея по цялата й дължина до рамото, пред гърдите, под брадата, бавно се изопва настрани. Лявата прави сега широк полукръг отпред, прави същото над дясната. Три пъти едната и три пъти другата. Ръцете силно се обтягат през време на упражнението. Мисълта силно концентрирана към върха на пръстите.

Четвърто упражнение. Ръцете изопнати настрани. Поемаме въздух колкото може. Задържаме. Бавно спускаме ръцете настрани, надолу с прекъсвания, издишваме бавно, съсредоточено, четем до двайсет. До колко може да издържите?

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Четвърта лекция на Младежкия окултен клас

6-ти декември 1925 г., неделя, 19.00 часа, София – Изгрев


#3 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3546 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 06 декември 2016 - 12:25







Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни