Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1925_12_06 Видя го Исус6 декември 1925 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 януари 2011 - 14:44

Аудио - чете Кирил Кирилов

Видѣ го Исусъ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия (1925-1926),
Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, Сила и Живот. Осма серия (1925–1926),
Русе, 1926, 1927, Второ издание, ИК "Жануа'98", 2008 г.,.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата"Сила и живот", том 10,  неделни беседи изнасяни от 22 март 1925 г. до 17 януари 1926 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2015 г.,
Книгата на PDF за теглене
Съдържание


неделна беседа

Видя го Исус




Беседа, държана от Учителя на 6 декември, 1925 година в гр. София

И като го видя Исус, че се наскърби, рече:
“Колко мъчно ще влязат в Царството Божие
тези, които имат богатство!” (Лука 18:24)


Ако се зададе въпроса, какъв е смисълът на разбирането, или смисъла на живота, какво ще отговорите? Един предмет, или една вещ, или един въпрос може да разглеждаме от разни гледища, но всичките отговори нямат еднакво отношение към въпроса. Вие ще кажете: кажи ни кое е същественото в живота! Аз ви казвам: същественото е, че вие сте една въпросителна. Всеки човек е една въпросителна – нищо повече. Когато стане студено, човек мяза на въпросителна. Той пита: защо се родих? Казвам: ти се роди, за да опиташ студа. Това отговор ли е на въпроса? Срещнеш ме лятно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло? Казвам: за да се изпотиш. Отговорил ли съм право на въпроса? Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси. Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси. Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го разрешили точно. Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1-2 милиона километра. Те казват: разстоянието между земята и слънцето е около 92–93 милиона километра. Това изчисление точно математически ли е? Това не е за подигравка, но казвам, че съвременната официална наука със своите приблизителни изчисления е станала за подигравка. Съвременната официална наука се продала като някоя жена и вече не работи за доброто на човечеството, но за неговото разрушение. Всички ония учени, които са посветили целия си живот за благото на човечеството, аз ги похвалявам, нямам нищо против тях.

Сега пристъпвам към въпроса, защо богатият не може да влезе в Царството Божие? Върху този стих има писани много хубави работи, красиви работи, и то все от бедни хора. Богатите хора никога не са засягали този стих. Никой богат милионер не е засягал този въпрос. Всички богати свещеници, проповедници или владици никога не са побутвали този стих. Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случайно вметнат в Евангелието, не е трябвало да го вмъкнат, но влязъл е вече в свещената книга, няма какво да се прави. Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват. Много естествено е! Този стих има три отговора. От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно място на друго? – Не може. Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана? – Не може. Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха? – Не може. Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са. Той е взел някои работи из общия живот. За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало някакъв вътрешен смисъл. Христос констатира фактите тъй както са. Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живота. Питам тогава: какъв е смисълът на живота? Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота? Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане? Какъв въпрос разрешаваш най-първо? Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават? Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на Шопенхауер ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате? С кой въпрос започвате? Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност. Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят. Този въпрос се разрешава сутрин. Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената? Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как трябва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали? Не, не разрешава тези въпроси. Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му. Как го разрешава? – Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бяла течност в сгъстено състояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там? Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи! После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити. Тя се занимава с магии, ред магии прави и после казва: аз имам един възлюбен, той е толкова опърничав, от толкова години се занимавам с него, дано изменя характера му; и днес турям от това масло по малко, тъй нареченото “омниус профандум”, или както англичаните го наричат “ониен”, дано се успее. Но като се върне този ученият, който разрешава въпроса вън, в света, и тя която разрешава въпроса в своята лаборатория, виждат, че и двамата още не са разрешили този въпрос. Отношенията на хората в семейния живот още не са разрешени. Питам: защо не разрешиха въпроса? Не че не знаят как да го разрешат, но не искат.

Ще ви приведа един анекдот да ви покажа, защо хората не разрешават въпроса. Едно време, животните поставили слона за съдия. Овцете подали до него заявление, в което се оплакали от вълка, че се отнасял неделикатно, некоректно спрямо тях, използвал тяхната доброта и ни в туй, ни в онуй време влизал в кошарата им и ги давил. Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем. Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда. Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата. Какво зло има в това? Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата. Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена. Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира. Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват. Аз не виждам никаква вина в него. После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата. Какво има от това?

Питам ви сега: онези, които са съставили тази басня, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея? Те описват все човешкия живот; но в една басня какво може да се опише? В някои отношения вълкът има много прави понятия. Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста. И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот. Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек? Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб. Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят. Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони. Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот. И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало. И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си. Обаче, Неговата работа още не е свършена. Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”! Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не. За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания. Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите? Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни. Добре, какво печелите от това? Да допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот. Какво печелите? Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека. Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек. Станах ли сиромах? Или казвам: аз съм богат човек. Станах ли богат? Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът. Другото, това са външни отношения на нещата. Аз съм добър човек. Станах ли добър? Или, аз съм лош човек. Станах ли лош? Това са твърдения само, но ние трябва да дойдем до положението да определим живота тъй, както си е. Как ще го определим?

Ще ви приведа друг един пример, той е предание, но до колко е вярно, не зная. Когато синът на прочутия еврейски цар Давид Соломон станал възрастен, баща му решил да го изпрати в странство, в Египет, там да учи, както правят това сегашните бащи – пращат синовете си да се учат в странство. Соломон бил изпратен с препоръка до най-видната школа. Египтяните са били изобщо хора много взискателни, те се отнасяли много недоверчиво към гърците, а малко по-доверчиво към евреите. При пристигането си, Соломон трябвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мах-Земру. Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар. Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го?” – Прочетох го. “Изследва ли го?” – Изследвах го. Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в буквара, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново буквара, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в буквара, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар?” –– Изучих го. “Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него?”- Обърнах. Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание. И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар? И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език. Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета. Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши. Защо не могъл да го разреши? На всички, които влизали в школата, според законите на Бялото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените, и се влюбил в дъщерята на Фараона. Затова той не могъл да довърши третия език на буквара.

И съвременните хора сега, някои от тях четат още буквара с първите букви; други четат буквара с вторите букви, а всички тия, които идват до листата на буквара влюбват се в някоя Фараонова дъщеря и после какво казват? – Като Джон Веслей. Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се доревнало като другите хора, да си намери някоя другарка, за да може да проповядва по-добре Словото Божие в Англия. Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език. Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях. Ти не си вече свободен, като неженените мъже. За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете. Какво да му чете? – На български език казват “молитва.” Не зная до колко е вярно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма? Защо им отговаряш?” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си? Та нима Господ създаде света, за да се женят хората? Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят. Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение. Най-после, онези най-малките, дребни клетки, женят ли се? Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и няма друг метод освен този, разбирам, но в същност, не е така. Ние като кажем нещо, веднага го навият на пръст, тъй се казало, иначе се казало, и като погледнете цялата философска литература е пълна с различни работи. Отлични неща са те, но ако ги пресеем, колко ценни работи ще излязат? Има ценни неща в света, но всички не са такива. Казва поговорката: “Не всичко, което блещи е злато; и не всичко, което свети е диамант.” Клетките никога на се женят. И ако вие запитате невидимия свят нещо за женитбата, те ще ви кажат следното: “На Бога никога не е идвало на ум да устройва някаква женитба в света.” Той е направил някакво съчетание между разумните същества, с цел да използват всичко разумно; Той ги е турил като архитекти, като ваятели, да направят каквото искат, но ако един ваятел вае нещо, какво особено е направил?

Аз гледам малко по-другояче на живота. Едно малко житно зрънце паднало на земята. Около него имало листа нападали от дървото. Започнал се между тях един разговор. Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас! Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя? – запитва житото. Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре. Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне. Казват хората: защо духа вятърът? – Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. Е, така ли е сега? Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята. Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне. Защо духа вятърът? – На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата. Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза. Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока. Следователно, водата, по своето естество, седи малко по-долу от твърдото вещество. Твърдото вещество е малко по-устойчиво. Питам: ако нямаше течно, жидко вещество, щеше ли да има някакво течение? За да има течение, трябва да има някаква субстанция.

В миналата си беседа аз казах, че няма движение в природата, но има само някакво мърдане. Някои не са ме разбрали добре. В света има движение, но то е само частично, тъй го разбирам аз. Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако цялата вечност, ако цялата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това? Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция. Едни философи поддържат движението, други го отричат. И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи. С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена. Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите. Само там има движение. Движението всякога подразбира нов живот или то е признак на някакъв нов свят, който се заражда. Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение. Следователно, ние казваме: движат се само частиците на цялото, а цялото всякога седи в покой. И в човека става движение. Питам тогава: вашите крака накъде се движат? Вие имате едно механическо движение навън, ходите навсякъде, но вътре във вас има друго едно съществено движение, едно предвижване на клетките, които образуват краката ви. Ако вие сте, запример, един хикс, по този закон клетките на краката на едно поколение от редица същества, за в бъдеще, след няколко хиляди поколения, ще образуват клетките на техните ръце. Това нещо не е доказано математически, това са само предположения. Значи, станало е едно придвижване на клетките от краката към ръцете. Клетките на ръцете, понеже са от по-висша еволюция, влизат в мозъка.

Тъй щото, всяка клетка минава от една йерархия в друга, от една градация в друга, както това става и у самите хора. Един ден когато умрете, тези клетки ще ви срещнат някъде в пространството, ще ви се усмихнат и ще кажат: едно време ние бяхме във вашия дом. Ще ме попитате: ами ще можем ли да се разговаряме с тях? Да, тези клетки са разумни същества в невидимия свят. Там те са ангели, които разрешават по-сериозни въпроси от тези, които вие разрешавате тук. Вие ще кажете: тези неща са въображаеми. Вярно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света. Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението. Човек без въображение не може да прогресира. Казват за някого: той си въобразява. Да си въобразява, в това именно седи културата. Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адам? Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил някой научен въпрос? Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват? Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение. Че кой не е в заблуждение? Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет. Всичко това го няма, но в ума ти седи. Ти си въобразяваш, че ще направиш някоя машина, че ще напишеш някоя поезия, или някой роман, или някое музикално съчинение и т.н. Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана! Питам: какво лошо има във въображението? Казват някои, че въображението е носител на всички идеи в света. Да, вярно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота. Злото не е във въображението. Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки. Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки , понеже в тях всичко е глупаво. Чудни сте вие като казвате, че еди-кой си направил погрешка. Този човек , който е направил погрешка аз считам, че е учен човек. Ама сгрешил! Да, затова е учен човек

Вие, които ме слушате, ще извадите заключение: този човек тика хората към безморалие. Не е така. Съвременните хора хванат някого в някоя грешка, осъждат го и хайде на бесилката. За тях това не е престъпление, а като казвам, че и най-ученият човек може да греши, казвам: ето едно развращение, ето един човек, който съсипва съвременното общество. За нас въпросът седи другояче. Защо се убиват хората? Трябва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това. По този въпрос ние разсъждаваме така: защо трябва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение? Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечеството, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения. Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове. В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се явява в тях друго желание – да бъдат богати. Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси. По отношение на какво? – На богатството. Това са извращения. Ние сме дошли до положението да казваме: хубаво е човек да бъде богат. Казвам: не е лошо, човек да бъде и сиромах. Това са крайности, това са понятия само за земята. Сиромашията и богатството това са само две състояния на нашия ум. В същност, ако ние искаме да намерим онова, което Соломон е намерил, това е задачата ни в живота.

Кой е истинският начин, за да се прояви човек на земята? Да допуснем, че някой мъж има жена като на този Джон Веслей. Три начина има, по които той ще може да разреши въпроса си с нея: 1) Той може да бие жена си всеки ден по 10 пъти и най-после тя да дигне ръце от него и да каже: аман, не се търпи този човек! – и да избяга. Това е философия. 2) Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея. 3) Тя да си замине. Къде? – За другия свят. Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини? – Не. Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите. Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойчиви и неустойчиви съединения. Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви. Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така. По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията. То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича. Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива. Не е въпросът в това. Обичта не седи в красотата. Устойчивостта не седи в красотата. Ама тя е благородна. Не е  и в това. Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта. Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него. И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода. И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има. Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете. Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми. Това е механическо нещо. Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса. Ами че всеки от вас се е качил на нещо. На какво? – На едно животно, което се нарича плът. Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу. Някой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша. Казват: този човек е много лош. Не, духът е трябвало да бъде умен, да не слиза отгоре. Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост. Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на буквара. В какво седи четенето на първите букви? Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа. Седне някъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с някаква тежест. Никаква тежест няма, той си представлява само. И ние си въобразяваме, че имаме някаква тежест, че имаме някакви знания. Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме. Туй гледане е един потик, една добродетел. Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава. Някой се огледва. Нима трябва да се присмиваме за това? Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек. Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало. И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат! Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта. Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ. Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя. За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце. Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте! Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция. А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището?” Хем-хм – не знае. – Не зная, Господин Учителю! Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище? – Не зная, Господин Учителю! Аз зная и други случаи в живота на българските учители. Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище. Да ни учиш, Господин Учителю. Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас. Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката. Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая. Какво разбирате от това? Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите. Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга! Какво показва тази тояга? Който носи тази тояга, той трябва да показва пътя към истинския живот, към Бога, към Любовта, към Мъдростта, към Истината. Да биеш с тази тояга мъжа си, жена си, децата си, учениците си – не! От тази тояга – която е направена от трите елемента - Любов, Мъдрост, Истина – ще показваш правия път!

Казва сега Христос: “Богатите няма да наследят Царството Божие.” Кои са богатите? Богати хора са онези, които мислят, че имат богатство, когато в същност нямат никакво богатство. Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по някой път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше. Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем. Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам. Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството. Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо. Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо. И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края!” Но в кой рай с парицата? – В човешкия рай. Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края. Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо. Не е така. Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден професор. Това е лекция! Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил. Туй е, което ще те подигне. Не е достатъчно само да чуеш неговия глас. И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме!” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета. Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал. Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение. Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де! Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапали хубаво зелената тревица, не мърдат. Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба! Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи! Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво. Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата. След като върне бивола, питам го: какво научи днес на нивата? Какво е научил той? Колко е сложен съвременният живот! Ами че ние не орем ли цял ден? Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй. Примирим се, на другия ден пак се скараме. След всичко това заминаваме си за другия свят и казваме: какво научихме? – Е, за следното прераждане. Или, Господ ще ни научи. Че какво ще ни научи Господ?

Аз правя своите наблюдения и си вадя заключение от всичко, което наблюдавам. Някои казват: ти не си женен, нямаш нашата опитност. Да, не съм женен, нямам вашата опитност, признавам, но имам наблюдения. Аз гледам, някоя майка изчистила, окъпала своето дете, казва: нашето ангелче! Не се минава и един час време, нашето ангелче съвсем мирише и майката казва: нашето дете не се е научило още, но след време ще се научи. Казвам: да, след време. И пак почне своята операция, почва да го мие. На другия ден, пак мирише. Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми. Вие ще кажете сега: трябва и да се говори за такива работи? Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свят. Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира! Той те изкъпе, ти пак сгрешиш. Падаш, ставаш, казваш: от мене човек няма да стане! Ангелът пак дойде, измие те, казваш: от мене човек ще стане! Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава. Не, при първото четене на буквара се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на буквара се прощава безброй пъти. В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота. И в този смисъл, аз говоря на разумните от вас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност. Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж. Ще кажете: ама ние сме родени от Бога. Оставете това! Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в правия път и сега трябва да работиш! От сега именно ти предстои една велика работа. Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята. Те са като онези дини и пъпеши, които след 6 месеца умират. Ние не сме против дините и пъпешите, ние не сме против тиквите, и аз ги обичам, но казвам: че те не разрешават въпроса. Казвам на онзи новородения човек: ти си изникнал, за тебе е животът. Казвам: ние трябва да разрешим въпроса за живота. Как го разрешавате вие?

Ще ви приведа един пример из английския живот, за един виден професор по моралните науки, наречен Бляк-Бери. Той имал в дома си една млада слугиня, която се влюбила в него, но била толкова внимателна, че не знаела как да изрази вниманието си. Тя искала някой път да се приближи до него, да направи нещо, но тъй умно да го направи, че да не забележи той. Тя мислила дълго време – дни, седмици, месеци, цяла година. Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя трябвало да полее на господаря си да се измие. Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига. А, как! – ще извините, видях един косъм на врата ви, но понеже той е лош проводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете ми са нечисти. Защо, ако този косъм се вземе с ръцете е морално, а ако се вземе с устата е неморално? Този професор даже и не подозирал нейното желание. Но, питам, разреши ли се правилно въпроса? – Не.

Казва Христос: “Богатите няма да влязат в Царството Божие.” Когато ние обсебим знанието, когато ние обсебим силата, когато ние обсебим материята, когато мислим, че ние сме всичко и разполагаме с този свят, разбира се че няма да влезем в Царството Божие. Не, че ти не трябва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията трябва да бъдат за тебе условия в живота ти. Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията. Новият човек трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията. Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота. Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот. Богатството, това е изобилието на живота. Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? – За да мине от този живот във вечния. С това той ще стане по-добър. Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си. Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене? До кога ще се продължава този мой живот? Вие ще научите този морал във водата. Вижте водата в реката! Какво казва тя? – Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път! Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон. И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия. Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос. За нас това е безразлично. Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас. Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен. Никой не трябва да пита, защо е сиромашията. Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение. Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл. Тогава не желай да бъдеш богат! Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече? Ние казваме: да бъдем богати! Но кога? – Когато другите носят нашия товар. Богат човек е само онзи, който сам носи своя товар на гърба си, за да знае, колко е тежко това богатство.

Бих желал богатите хора да влязат в положението на сиромасите, които с години са работили, чоплили, за да извадят туй богатство от земята. Бих желал богатите хора да влязат в положението на ония хиляди, хиляди животни, на които кожите са одрани. Ще дойдат сега богатите и ще ни казват: спечелихме това! Има ли някакъв смисъл с тази философия? И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати! Аз нямам нищо против това. Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо заради него. Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава. Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Следователно, аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее.

Сега казвам на всички: нас ни трябва учение! Ще учим! Но кое учение? Някои казват: нас не ни трябва учение. Вярно е, нас не ни трябва това учение, което покваря, но ни трябва онова истинското учение, което просвещава умовете, облагородява сърцата и подига душите. Някои ще кажат, че в света няма такова учение. Не, намира се. Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него. Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага. Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират. От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали. Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки. Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове. Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг. Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане. Какво казва Христос? – голяма радост настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат. И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие. И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма радост настава в света.

И тъй, вие трябва да живеете с този нов импулс, с това ново схващане. Той трябва да влезе тъй дълбоко във вас, че да ви преобрази коренно. Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее. Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава? Ще живеем като актьорите ли? Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената. Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират. На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо. Тогава вие казвате: ние искаме реален живот. Кой реален живот? В реалния живот има нещо красиво и възвишено. Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл. Не говоря за живота на децата. Някой път и този живот ме интересува. Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им. Те са актьори на сцената. Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите. По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън. Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата! Че кой актьор не е станал посмешище на света? Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец. Казват: ама то е на шега. Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега? А, това е действително, не е на шега. Какви са неговите подбуждения? Той опитва богатия по два начина. Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както трябваше? Аз дойдох да те науча, как трябва да ги употребиш. И мене може да ме затворят, но трябва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, трябва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек. Хората казват: не му върви на този човек! Как, върви му, сега именно му е тръгнало. Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин. До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света. Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим. Не е така. Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу. Не е така. Любовта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Мъдростта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Истината у нас трябва да бъде също тъй пълна и съвършена. Туй трябва да бъде великият идеал, към който да се стремим. Туй можем да направим! Ама кога, ще кажете вие? За в бъдеще ли? Някои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре. Не, туй трябва да направим сега! Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свят които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъдростта и Истината? Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят църкви, но какви ще бъдат те? Какви църкви ще имат? Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви? Пред амвоните, пред олтарите ще бъдат наредени се живи мъже и жени, боядисани не с такава боя, с каквато рисуват днес иконите. Най-възвишената, най-благородната сестра ще представлява нещо като св.Бородица, и кой как мине, ще се прекръсти, ще я целуне. И от братята ще изберем най-възвишения, най-благородния, св.Иван или св.Никола, и кой как мине, ще се прекръсти, ще го целуне.Туй наричам аз “жива църква”, с живи икони. Вие, като ме слушате, казвате: тъй било то, този човек обърна света с главата надолу! А вие туряте света с главата нагоре,  нали?

Казвате: кога ще дойде Христос? И да дойде Христос, вие все ще му казвате: Господи, направи това чудо да оздравея! Христос ще дойде, ще тури ръката си върху главата ти и ти оздравяваш. После пак ще кажеш: това не е Христос, лекарят ме излекува. Някои нямат своя къща, хазяите им ги пъдят, притесняват ги и веднага се обръщат с молитва към Бога: Господи, Исусе Христе, пъдят ни от къщата, моля Ти се, повели на тия хора да се смилят над нас! Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата. И после пак казват: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи. Пъди ви хазяинът. Защо? – Иска по-голям наем. Колко плащате? – Пет хиляди. Добре, аз давам за вас 6 000 лв. Хазяинът си отива усмихнат, много е доволен. Лесно може да уредите въпроса с хазяите си. Той ви иска 5 000 лв., дайте му 6 000 лв. Ама отде ще вземем тия пари? – Изровете ги от някъде, земята е пълна със злато.

Какво може да направи Христос за вас, за да познаете, че Той е Христос? Има нещо, което Христос може да направи, а другите не могат да го направят. Вие може да сте свършили и един, и два факултета в университета, па и повече дори, но когато дойде Христос, когато дойде Син Человечески, Той ще внесе нещо съвсем ново в този свят. Аз ще ви оставя да мислите, какво ще е това новото, което Христос ще донесе. Ако до идущата събота не можете да измислите, какво ще бъде новото, което Христос ще внесе, тогава в неделя аз ще говоря върху него, но ако го намислите, ще говоря за съвсем други работи.

И тъй, за да влезете в Царството Божие, трябва ви Любов и Живот; за да влезете в Царството Божие, трябва ви Мъдрост и Светлина; за да влезете в Царството Божие, трябва ви Истина и Свобода!

Беседа, държана от Учителя на 6 декември, 1925 година в гр. София


* Лука 18:24

Начало: 10:00

Прикачени файлове



Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни