05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

[Albena]

ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

 

№1

гр. Бургас, 5 декемврий 1898 г.

 

 

Уважаеми ми г-н д-р Миркович,

 

Вчера, след като получих телеграмата Ви и писах отворе­ното писмо, вечерта получавам затвореното Ви писмо, от което твърде много зарадван останах.

 

Заедно с Вашето писмо получих и от г-на Дънова затво­рено писмо, от приложеното съобщение на което тук, при това си [писмо], Ви пращам препис. Той ми съобщава да взема ка­квито отпечатъци има в печатницата, което и направих, и да се разхвърлят всичките букви на Призванието, понеже така било заповядано от горе. А вместо това Призвание ще се даде друго към Нова година - подпълнено и разяснено и по-хубаво от сегашното. Затова ще моля да пишете на братя Велчеви да разхвърлят буквите и да не изпущат нищо навън. Защото те ка­заха, „че ний можем и до неделя [да] ги разхвърли[м], защото сега имаме работа". Но аз се боя да не отпечатат от тях, защото някои подигравки от разни чиновници се отправят към нас, от което се разбира, че има нещо съобщено от тях.

 

Относително за вестника, какво наименование да му се даде и колко части може да печатате наведнъж, ето що явява Архангел Божий:

 

„Д-рът голяма отговорност има. Съдържанието на списа­нието ще е религиозно. Пишете на Д-ра, списанието има до­волно материал от Бога Живаго. Дерзайте, рабчета, Небесните сили са с вас. Списанието ще носи название „Утро". Съдържа­нието ще има отбран материал. Отначало три хиляди. Михаил взема грижата за вас. Харизвайте от имотите си на бедните." 5. XII. 1898 г.

 

Времето не ни позволи повече да питаме.

 

Сега моля, братко в Христа, изслушай молбата ми: оня ден получих от Българ[ска] тър[говска] банка писмо, с което ми се напомня срока на полицата ми към Кирчев и Родев, понеже тези я джиросали на казаната банка. Както знаете, аз и без това съм притеснен. Защото нито работа имам, за да се прехранвам, нито пък се има надежда, за да се улесня, че да дам нещо срещу дълга си и при това, че сега-засега от заем живея, но и то твърде притеснено. Затова не ме оставяйте в това трудно положение, отървете ме от него. Отпуснете ми тази сума от 200 златни лева, за да мога аз със спокойствие да посрещна светите празници, защото инак как бих претърпял упрекванията на домашните ми, когато ще дойдат да ми секвестират [от] дома нещо, на ко­ито и тъй без това не съм добър. А Бог на Силите нека ти от­плати за това. Ако някога имам, аз ще ти ги възвърна. Да ти се обещавам не ща, защото никой не знае края на живота си. Прочее, очаквам помощта Ви с нетърпение.

 

Ний засега като няма где да работим и [да] се молим, хо­дим понякога в лозята да работим и съобщението за вестника е в лозята съобщено. Защото стаята, която знаеш, що има Теодош, не е свободна и за двама ни. Такива наставления имаме от горе, а при това и тъй се споразумя Теодош с хазяите. Разбира се, това тъй ще иде, докато намерим друга стая или пък зами­нем за Варна.

 

 

Приеми сърдечните ни поздрави, от Теодош и мен, твой в Христа Господа: П. Киров.

 

 

 

№2

гр. Бургас, 16 декемврий 1898 г.

 

 

Уважаеми ми г-не д-р Миркович,

 

Радостното Ви писмо от 9 того приех. Твърде мното бла­годаря Богу и Вас за тази Ви добрина. Сумата от 200 зл. лева по­лучих от кантората на Р. В. Миркович още оня ден. Моля Бог за тази Ви добрина към мен да Ви упъти към пътя на Спасението, за което всеки человек трябва да се стреми.

 

Относително за Божиите внушения да вярваме не тъй сляпата. Аз допреди няколко дни време бях почти на същото това мнение. Но днес другояче взех да мисля и разбирам за тях. Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба го­ляма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре. Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението.

 

Дяволът, докато е в сърцето на человека, господар е на него. Но щом се види извън него, мъчи се всячески да се върне пак. От което и много пъти нашите духове водители и духове пазители имат борба с него (Дявола). Този, последният, под бу­лото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба.

 

От всичко казано дотук ний с бр. Тодора имахме много пъти много разни случаи (борба с Дявола). При това повечето от света - като виждаме, че вършат делата на Дявола, ний вече нямаме работа с человеци, но с дяволи, понеже той е в сърцата им.

 

Ний много пъти питаме нещо от възвишения невидим свят и те като се съобразяват с работата как стои в него час или пък с обстоятелствата, с които е обкръжена тя, като не изгуб­ват изпредвид и нашето душевно настроение тогаз, понеже немалко и от него зависи предвидливостта им, казват самата истина според както се намира работата ни в това време или ни дават да подразбираме като как ще се извърши тя. Дохожда определеното време и казаната работа в точност не се [е] из­пълнила или пък никак не е изпълнена. Казваме: „И това не е вярно". Но дали право се произнасяме?

 

Да видим сега. Да предположим, че ний във време на пи­тането сме били в разположение твърде добро към Бога и за каквото сме питали, е било за благородна цел - цел за спасе­нието на душата ни. То в същото това време и за нашите ра­боти поглеждат, изучават и ни казват края им за в наша полза. Прочее, ето противоречието: ний с течение на времето Дяволът действа да сменяваме мислите си или пък само разклонени­ята на мислите да изпълняваме, а основата да остава същата, в което време той (Дяволът) се вмъква и в окръжаващите при­чини на работата и попречва да се изпълни казаното, за което никой друг не е виноват, [а] тъкмо самите ний. Защото Бог ни дава всичко това съгласно сърцата ни. Но ний, като не обръ­щаме внимание на себе си, т.е. на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери. От това се явява дисхармония между възвишените духове и нази.

 

Друго едно. Духовете, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай.

 

Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме Архангел Натанаила как стои твоята работа, ко­ято ни беше писал да питаме. Той рече да каже нещо, но вед­нага казва: „Чакай да питам Архангела Божий, понеже той е на­товарен с управлението на тази работа". Отива, идва и ни казва: „За Доктора пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден. Проклятие ще има за него, защото не слуша гласа Божий. Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява запове­дите". Повторно питаме, поне за списанието да отговори нещо. Отговаря: „Няма, рабчета, нищо да му се каже, защото работи работи недостойни за пред Бога". Оттук се вижда, че той не е знаел нищо по таз[и] работа и освен гдето се принуждава да пита Архангела Божий, но види се като не е намерил удовлет­ворителен отговор от този, последния, принудил се [е] да вземе Божията дума по това и същите тях да ни яви.

 

Тъй прочее отиват работите на един человек, тъй също и на един народ. Светът повече лоши работи върши, защото хо­рата му са с дяволски сърца и се подпомагат от духове лоши и от сами[те] дяволски ангели. А малко са, които се мъчат да вършат добро, но и те хиляди препятствия срещат, понеже са в постоянна борба с Дявола. Само хора, които никакви световни работи не ги интересуват, гледат с прискърбие на падналото че- ловечество. На такива сърцата са жилища на Св. Троица. Те се не боят от нищо, защото са помирени със себе си и са в сила да побеждават всичко. И каквото попросят от Бога, дава им се, за­щото аслъ и разумни искания искат. На такива ангелите гледат свободно Божието лице.

 

Тъй, прочее, е. Затова нека да не гледаме света, но самите нас и като вървим, с време да се оправим из пътя на виделината. Тогава неусетно ще видим, че сме се преобразили и от всичко ветхо само един лик остава, но и той отчасти се изменя, защото мозъкът на человека съгласно душевното положение и такава форма на главата дава.

Следователно при искане на нещо обещано ний, ако сме изгубили благоволението на Бога, то вместо да ни се пратят въз­вишени духове, дохождат сатанински прислуги и си играят с нас, като ни правят да блуждаем в истината.

 

От всичко дотук изложено ще разберете, че причините и за самото Призвание да се ненапечати първия и втория път пак е причина Дяволът, заедно с плътните му слуги хората. Затова по-благоприятно време чака за явяването си. Не че Бог не е в сила да направи нищо, но чака хората сами да си извоюват това, т. е. готови да са за приемането Му.

Архангел Натанаил ни запозна тези дни с Лермонтова, ру­ския писател, умрял преди 50 години. Той ни каза между дру­гото и това, че Русия към края на 1900 г. и в началото на 1901 г. ще превземе Цариград.

 

Ний тук все тъй отиваме с бр. Тодора. Приеми сърдечните ни поздрави, както от Тодора, тъй и от мен, твой в Христа Гос­пода: П. Киров.

 

18. XII. 1898 г.

 

 

 

№3

гр. Бургас, 4 януарий 1899 г.

 

 

Уважаеми ми г-не д-р Миркович,

 

От първото Ви писмо твърде много се наскърбих, но няма що да правя, понеже съм в оскъдност и положението ми без да искам ме хвърли в неволя.

 

Виноват съм спрямо Вас само защото казах истината, т. е. волята на Бога Живаго. Но ако кажех нещо от мене, не зная как бихте постъпили с мен. Бъдещето, добре казвате, ще покаже всичко.

 

Относително за второто писмо ще Ви отговоря след като получа отговор от брата си, за което днес му писах.

 

От съобщението на 3 януарий т[ази] година вечерта ето що Ви се казва:

 

„За Доктора"

 

„Пишете му, че за последен път взема милост от Бога жи- ваго, защото милостите Му са вече изчерпани за него. Няма вече да роптае за Бога; много работите му ще вземат лошав край, ако не се обърне към Бога и изпълни заповедите Му.

Рабчета, кажете на Д-ра за Бога Живаго, защото греховете му станаха големи. Кажете му какво е изпълнил пред Бога Живаго от заповяданото му. За Д-ра рабите просят милост. Раб- чета, пишете му, че той непременно трябва да изпълни заповя­даното му."

 

Така щото повече да кажа аз не мога, освен да видиш какво ти е казано и да го изпълниш.

 

Ний наскоро ще бъдем във Варна.

 

 

Приеми сърдечний ми поздрав, твой в Христа Господа: П. Киров.

 

 

 

№4

гр. Бургас, 8 януарий 1899 г.

 

 

Уважаеми ми г-н д-р Миркович,

 

Както бях ти обещал да пиша на брата си, писах, но не мо­жах да му пратя писмото, защото аз сам ходих в гр. Карнобат, понеже бях повикан от баща си, защото бил болен и при това, позволи ми се и от горе.

 

От личния ми разговор с тях разбрах следующото: имо­тът, който имате, брат ми го знае, при това знае и някои под­робности за него. Сегашният Ви управител на този имот имал за коруджии две лица от гр. Карнобат, които по-преди са били стражари и никакво понятие нямали от тази работа. Още, имало много селяни от Исмаил-Факъ, които се снабдили с крепостни актове за някои от разработените им места, както се разбира от твоето землище, и имало някои да корнят още, от същото Ви землище.

 

Той окончателен отговор не ми даде - че приема или не. Но, както разбрах, ще приеме да намери коруджии и ще при­еме сам да ти ръководи и нагледва землищата и за всичко сво­евременно да ти пише. Но с месечно възнаграждение, защото той да вземе да работи земя не знае и никога не е работил. При това казва, че трябва да му се явят точните граници на този Ви имот според крепостния Ви акт, за да може да вземе мерки за пазенето му и да изучи кой от селяните работи ниви от Вашето землище и на кого Селскообщин[ският] съвет е издал свидетел­ства за правособственост от обработените им ниви от Ваше зе­млище. Когато ми пише брат ми, повторно ще Ви пиша какво и що е.

 

Засега ний с бр. Тодора чакаме заповед за отиването ни в гр. Варна и почване Божието дело. Друго нищо ново.

 

 

Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Гос­пода: П. Киров.

 

 

 

№5

гр. Бургас, 18 януарий 1899 г.

 

 

Уважаеми ми г-н д-р Миркович,

 

Писмото Ви от 11 того получих.

 

Днес получих от брат си писмо и бързам да Ви отговоря. Той приема да Ви ръководи тази работа, но не тъй, както досега я ръководил Ж. Гьокчеренски, а съвсем другояче. Иска да бъде официално, чрез пълномощно, управител на този Ви имот. Той иска това тъй, за да може да действа против разните лица, които са завзели земи от землището Ви и ги вече владеят чрез крепостни актове. Щом като така е вече упълномощен, той ще може да дава под експлоатация мерията Ви и разните обрабо­тени ниви, от които да можете да се ползвате с един приход. А и по друг начин, казва, пак мога да му нагледвам и управлявам имота, като ходя в месеца 4-5 пъти там, за да контролирам коруджиите как изпълняват работата си и като му явявам всичко, да може сам той да се разправя с тях.

 

Курията имала вече височина около един метър, за от­глеждането на която трябвало вещи хора да се намерят.

 

Касателно за платата, която трябва да му се дава, казва: в първия случай с повече плата, понеже изключително, казва, трябва само нея работа да работя. А във втория - и с по-малка плата може.

 

Касателно, че моето писмо Ви е развълнувало, ето що ще кажа: аз Ви уважавам, почитам, защото Вий сте първият, който в България сте осветили умовете на хората в отношение на спиритическите науки и др. И ний много дължим на днешното ни съобщение с Невидимия свят на самия Вас. Според мен ти си баща на спиритистите в България и като тъй ний сме длъжни да се отнасяме към теб с уважителни писма, а напротив - не както ти няколко пъти пишеш в писмата си до мен, с почитание. От това съм се и ази наскърбил. И после, че ний сме се намирали добре, морално и материално, с бр. Тодора. Кой знае?

 

Не се съмнявай в мене, господин Докторе, аз при всичко, че съм в лошо положение, но моля Бог да ми помогне, за да оп­равдая себе си пред Вас в отношение на добрината Ви.

 

 

Приеми сърдечний ми поздрав, твой в Христа Господа: П. Киров.

 

Навреме още взех въпросното Призвание от Г. Жечков. Същий