Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1926_02_28 Страдание, търпение, опитност, знание28 февруари 1926 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 07 януари 2011 - 15:05

Аудио - чете Ангелина Михайлова

Архивна единица

От книгата, "Време и сила", Младежки окултен клас - година пета, (1925-26),
Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Влияние на светлината и на тъмнината",  4 - 18 лекции на Младежкия окултен клас, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето


СТРАДАНИЕ, ТЪРПЕНИЕ, ОПИТНОСТ И ЗНАНИЕ



Шестнадесета лекция
28 февруари 1926 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление


Чете се резюме от свободната тема. Чете се темата „Метод за правилно мислене“.

За следния път всеки от вас да напише по една дума – съществително, прилагателно, глагол, каквато пожелае, и пред нея да постави едно число. След това ще наредим думите според числата, които са пред тях, като започнем от единицата, да видим какво може да излезе от тези думи и числа.

Кой е най-важният въпрос сега за вас? Колко е часът сега?

Отговор: Осем.

Коя планета оказва влияние след осем часа? Какво разбирате от знаците, които виждате на дъската? Какво означава ъгълът?

Отговор: Всеки ъгъл означава пространство, ограничено от два лъча, които излизат от една обща точка.

Колко градуса е този ъгъл?

Отговор: Около 30 градуса.

Отде излиза този ъгъл?

Отговор: От центъра на кръга.

Всеки ъгъл се разглежда като централен ъгъл, който се самоопределя. Тъй поставен ъгълът, той представлява буквата Л, начална буква на думата любов. Като сила Любовта заема известно пространство и действа върху телата като топлинна енергия. Чертичката над кръгчето представлява почва, в която Себе-то се посажда. Самото кръгче е посаденото Себе. Знакът б представлява посоката, по която трябва семето да расте. Последният знак представлява разпукване на Себе-то. Следователно знаците, представени на фиг. 1, не са нищо друго освен буквите в думата любов.








Публикувано изображение



В буквите на тази дума е означен целият процес на Любовта. Когато този процес се извършва в душата на човека, само тогава той може да почувства силата на Любовта. Когато семената на Живота се посадят в душата като в почва и възприемат топлинните и светлинните енергии на Любовта, те започват да се разпукват, да покълват, да растат, да цъфтят и да връзват плод. Семената могат правилно да се развиват само при импулса на Любовта. Щом мине през тези процеси, човек започва да мисли, да разсъждава. И тъй, кръстът представлява страданието, котвата – мисълта, а Любовта – светлинните и топлинните лъчи, които слизат от Слънцето. Докато не разчлени думата любов и не разбере силите, които тя крие в себе си, човек не може да разбере дълбокия Ă смисъл, не може да я приложи в живота си. Любовта съдържа светлина, топлина, мисъл, условия за растене, за цъфтене, за връзване на плод. Който разбира елементите на Любовта и ги прилага, той правилно разбира Живота. Щом правилно разбира Живота, той е свободен от страдания. Който не разбира правилно Живота, страданията неизбежно го следват. Ако можете правилно да изговорите думата любов и да почувствате съдържанието Ă, вие ще можете да я приложите.

Всяка дума съдържа известна сила в себе си, която трябва да се използва. Можете ли да се ползвате от силите, от соковете, които думите съдържат в себе си, вие сте разбрали техния смисъл. Ако някоя дума е обезсоляла, заместете я с друга. Днес думата любов се е толкова обезсолила, че вместо да повдига хората, тя ги кара да се срамуват от нея. Щом е така, нека я заместят с друга някоя, която не е изгубила още солта си. Например заместете думата любов с думите благост, обич. Напишете думите обич, живот, знание. Произнесете ги няколко пъти и вижте какво влияние ще окажат върху вас. Когато някой изучава музика или някаква наука, но нещо не му върви, нека напише думите търпение, разумност, мисъл, правда, работа, труд, постоянство, и като ги изговори няколко пъти, да види коя от тях ще му създаде подтик за работа, коя ще му помогне да преодолее мъчнотиите си.








Публикувано изображение



Какви сили съдържа думата постоянство? На фиг. 2 са представени и елементите на думата постоянство.Чашата показва, че който постоянства, той е или жаден, или гладен. Чашата символизира уста. Когато види плодове в някоя градина, детето влиза вътре без позволението на пъдаря и си откъсва плод. Ако пъдарят го изгони от градината, то ще обикаля, ще се озърта да не го види някой и пак ще си откъсне плод. Тук детето проявява голямо постоянство. И животните постоянстват, когато искат да постигнат някое свое желание, особено когато са жадни или гладни. Кръгчето след чашата представлява гърлото, през което минава сдъвканата в устата храна. След кръгчето иде чинията, в която се поставя сдъвканата храна. Това е стомахът, който обработва и смила храната. Знакът Т представлява ключ, който отваря пътя на храната, т.е. отвежда я в друг затворен кръг – в областта на червата, дето тя окончателно се преработва. Оттук хранителните сокове се разнасят по цялото тяло. Това се представя със знака Е, с буквата Е, която е знак за размножаване. Значи който постоянства, само той има придобивки, само той жъне плодове. И тъй, колкото и да е безсъдържателна една дума, все-таки тя крие в себе си известни елементи, които могат да образуват сложно тяло. Какво представлява точката? – Нищо. Обаче ако се движи, точката ще образува права линия. Ако линията се движи, ще образува плоскост. Ако плоскостта се движи, ще образува тяло – куб. Какво заключение можем да извадим от това? – Че разумното движение на малките величини в живота създава големи, съзнателни величини.

Всяка дума представлява резултат на нещо. Първоначално думите са били къси, съставени от по един слог. Впоследствие, с развиването на човешките органи, както и на мозъчните центрове, думите са ставали все по-дълги – двусложни, трисложни и т.н. Първобитният човек си е служил със звукове. Колкото повече се е развивал умствено, толкова повече се е обогатявал неговият говор, обогатявала се е неговата реч. Когато мозъкът на човека заболее, той първо изгубва способността да произнася съществителните имена, после – глаголите и прилагателните имена, и най-после – съюзите. Когато започне да оздравява, по същия начин се възстановява способността му да си служи първо със съюзите, после с прилагателните имена, с глаголите, и най-после – със съществителните имена. Това показва, че съюзите са от най-стар произход, а съществителните имена – от най-нов произход.

За да развие своята реч, човек е работил хиляди години върху себе си, постоянствал е, правил е ред усилия. Мнозина си служат с думата постоянство, без да разбират нейния дълбок смисъл. Кой човек може да се нарече постоянен? – Постоянен е онзи, който в преследване на някоя своя идея минава спънки, противоречия, несгоди, но върви напред, не се връща. Ако 99 пъти го нахокате за нещо, в правотата на което е убеден, и на стотния път той пак ще дойде при вас да ви говори за същото. Да постоянстваш един-два пъти само за постигане на нещо и после да се откажеш от него – това не е никакво постоянство. Това е опит само за развиване на постоянството. Да постоянстваш в нещо – това значи да го постигнеш. Когато развива постоянството в себе си, човек трябва да го различава от нахалството. Който има постоянство, той е умен човек; нахалният обаче е глупав. При постоянството разумът взема участие, а при нахалството разумът отсъства. Постоянството прави човека съвестен, то го заставя да обмисля всяко нещо, което предприема, и да не бърза. Нахалният човек не е съвестен, той е бърз, всичко иска да постигне изведнъж. За да развие човек постоянство в себе си, Невидимият свят го излага на мъчнотии и страдания. Като страда, като се мъчи, човек започва да мисли, да развива постоянство.

Преди да е страдал, преди да е познал мъчението, човек е нетърпелив, непостоянен. Най-малката болка го плаши. Стомах ли го заболи, глава ли го заболи, той започва да се движи в стаята, да ляга и да става от леглото. Ако болката му не мине скоро, той вика лекари, вика приятелите си и започва да се оплаква. Не, заболеете ли, не бързайте да викате лекар. Приложете един, втори, трети метод, концентрирайте мисълта си към болката и няколко пъти си кажете: „Ще оздравея.“ Някога можете десет пъти само да си кажете, че ще оздравеете, и така ще стане, а някога е необходимо хиляда пъти да си кажете, че ще оздравеете. Колкото пъти и да изговорите тези думи, не се обезсърчавайте. Постоянствайте и ще получите добри резултати. Така можете да лекувате и себе си, и приятелите си. Като ученици дръжте в ума си мисълта: болестите имат възпитателно значение за човека. Болестите каляват човешкия организъм и продължават живота му. Забелязано е, че хора, които в детинството си са боледували, те са калили организма си, направили са го по-издръжлив към болести, към страдания. Който в детинството си, в младините си не е боледувал, нито пък е страдал, още при първата физическа болест или страдание той ще се повали на земята – не може да издържа. В този смисъл страданията са упражнения за каляване на организма както във физическо, така и в психическо отношение. От една страна страданията пречистват организма физически, а от друга – обновяват мисълта на човека. Великите мисли се раждат и узряват само при страдания. Най-хубавите, най-великите произведения на учени, на философи, на поети и писатели са създадени във време на страдания. Те са работили при най-неблагоприятни условия, но чрез постоянство, чрез мисъл и работа всичко са преодолели.

Красивите и великите работи се създават при мъчнотиите на живота. Такъв е законът. Колкото по-големи са мъчнотиите ви, толкова по-големи блага те крият в себе си. Това не значи, че човек сам трябва да си създава мъчнотии. Често човек сам си създава страдания и мъчнотии. – Не, тези страдания са ненужни и трябва да се избягват. Какво представлява търпението и как се придобива то? Страданията раждат търпението. Търпението пък създава условия за опитности. Опитността носи знания. Значи страданието, търпението, опитността и знанието представляват една непрекъсната верига. Някой казва: „Много страдам.“ – Придоби ли търпение? – „Никакво търпение не съм придобил.“ – Щом не си придобил търпение, ти още не познаваш страданието. Това, което наричаш страдание, не е нищо друго, освен промеждутъчни състояния на страданието.

Когато човек припадне, той изгубва съзнание. Това наричаме прекъсване на съзнанието. Всяко прекъсване на съзнанието поставя човека в ненормални състояния. Такова нещо представляват и промеждутъчните страдания. За да не се прекъсва съзнанието му, човек трябва да учи, да работи върху себе си. Често страхът, уплахата стават причина за прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става всякога, когато двойникът напуща тялото. За да се върне двойникът в тялото, трябва да се направят няколко паси по гръбначния стълб на човека. Заспиването на човека е пак прекъсване на съзнанието, което се дължи на друга причина – на пирамидалните клетки в мозъка. Когато човек е бодър, отпочинал, пирамидалните клетки в мозъка са в нормално положение: една до друга, допрени с крачката си. Щом се натрупа много млечна киселина в мозъка, пирамидалните клетки изгубват първото си положение, вследствие на което човек изпитва умора, сънливост и заспива. За да не изпада в такова състояние, човек трябва да държи съзнанието си будно, за да контролира клетките на мозъка. Не може ли да контролира клетките на цялото си тяло, човек заболява, става ленив, своенравен.

Много болести се дължат именно на индивидуализирането на някои от клетките на човешкия организъм. Следователно, когато клетките на човешкия организъм решат да живеят самостоятелно, далече от живота на цялото, те се групират в известни области на организма, дето образуват свое собствено тяло. Тези израстъци в организма на човека са наречени от учените тумори. Те живеят за сметка на целия организъм и се хранят от неговите сокове. Ако чрез силата на мисълта тези новосъздадени клетки могат да се убедят, че мястото им не е в човешкия организъм, те постепенно ще почнат да намаляват, докато съвършено изчезнат. Прилагайте мисълта си при лекуването. Лекувайте себе си, лекувайте и своите ближни. Мисълта е сила, която трябва да се впрегне на работа. От мисълта на човека зависи по-лесно или по-мъчно ще може да излекува някой болен. Лесно или мъчно, това не е важно. Важно е, че всички хора имат условия да прилагат мисълта си, да работят с нея. Двама души, вярващи, с убеждения, отишли да лекуват един свой приятел, който страдал от силно главоболие. Те искали да впрегнат мисълта си на работа и по този начин да му помогнат. Какво излезло накрая? И двамата се върнали болни: единият се върнал с болки във врата, а другият – с болки в гръбнака. Това показва, че болният имал по-силна мисъл от тяхната и повлиял и на двамата. Те приели неговото болезнено състояние и се върнали у дома си болни. Ето защо, когато лекува някого, човек трябва да държи съзнанието си будно, да има положителна мисъл и да не се страхува, че може да заболее, да приеме състоянието на болния. Който лекува болни, той все ще почувства състоянието на болния, но това е само отражение на неговата болест, а не истинско заболяване. Има органически болести в живота, но много от болестите на хората са дошли по пътя на внушението. Като знае това, човек трябва да провери откъде е дошла болестта му и като разбере, че е чужда, пак по закона на внушението да се освободи от нея. По пътя на внушението идат не само болести, но и мрачни, отрицателни мисли и чувства, съмнения, обезсърчавания. Ученикът трябва да има будно съзнание, да следи мислите и чувствата си, за да знае отде идат, и чуждите да туря настрана, а със своите да работи.

Сега да се върнем към търпението, страданието, опитността и знанието. Страданията създават търпението. Търпението е преходен стадий за придобиване на опитности. Опитностите са условия за придобиване на знания, а знанието е необходимо за живота. Страданията представляват неорганизиран свят. Търпението пък представлява резултат от обработването на неорганизираната материя и от изпичането Ă в приготвената вече пещ. Като изучавате явленията в живота и Природата, забелязвате едно повторение. Ако едно явление е станало пред 22 години, след 22 години ще се повтори същото – това е законът за периодичност на явленията. Например, ако животът на някой човек започва добре, постепенно той върви все по-добре, докато дойде до най-високата точка – най-добре. След това настава слизане, което започва със страдания – зле, по-зле и най-зле. Щом дойде до най-ниската точка на страданията, пак започва изкачване – добре, по-добре, най-добре. Разумният човек минава тези периоди без сътресения, в пълна хармония. Тъй щото, ако преди 22 години някой човек е завързал приятелство с един добър човек, след 22 години ще се запознае и ще стане приятел с друг добър човек. Ако преди 22 години е преживял някаква голяма неприятност, след 22 години ще преживее друга, подобна на първата. Това преповтаряне на явленията учените наричат приливи и отливи в Природата.

Сега ще ви дам една малка задача. Нека всеки от вас си обещае да пише поне по едно писмо в месеца до братята и сестрите от Специалния клас в провинцията. Те минават тежки състояния, а трябва да се подкрепят. Когато минават мрачни състояния, те се намират в положението на бедни хора, които се нуждаят от помощ. Помогнете на бедните, за да помогнат и на вас.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!



Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.

Страдание, търпение, опитност и знание
Влияние на светлината и на тъмнината (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том II. София, 1937)
15 беседи от 6 декември 1925 г. до 14 март 1926 г.

Начало: 19:00

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 12505 Мнения:

Публикувано 25 септември 2013 - 22:14

От книгата, ""Време и сила". Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


СТРАДАНИЕ, ТЪРПЕНИЕ, ОПИТНОСТ, ЗНАНИЕ



„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“

Прочете се резюме от „Една свободна тема“. Чете се темата „Как да се накарат хората правилно да мислят“.

Тема за идния път. Изберете по една дума и пред нея ще турите едно число, едно число свободно, съществително или глагол, или друго по закона на интуицията, да видим какво съчетание може да излезне от всичките думи. По реда на числата ще наредим думите.

Кой е най-важният въпрос за днес? Сега кой час сме? След осем часа кой господства? (Слънцето трябва вече да започва своето влияние.)

Публикувано изображение

Този ъгъл какво означава? Колко градуса? 30 градуса. Значи известно пространство е ограничено. Откъде идва проекцията на този ъгъл? Този ъгъл как се проектира? ''(От центъра.)'' Значи в тази сила, която действа, този ъгъл има самоопределение. Какво пространство трябва да заеме. Любовта като сила в своето проявление заема известно пространство. Тя е топлина [символ]. Туй означава почвата, това е семето, което е поставено в почвата, следователно това [символ] са лъчите, които слизат върху този зародиш. [символ 3] показва посоката – накъде трябва да излезне. Следователно „в“ – то е разпукване.

Тук в любовта е означен целият процес. Когато този процес стане в душата, тогава човек може да почувства силата на тази дума любов. Трябва да почувства онази светлина, която слиза отгоре, и онези благородни чувства, всички семена, заровени в душата почват да никнат, импулс имаш значи, и най-после тази почва. Тръгнал си ти значи, работата е завършена. То е човек, който мисли вече, глава има той, разсъждава разумно. Кръстът е закон на страдание, а котвата е закон на мислене, а любовта е сила, която дава подтик, тя е светлината отгоре. Любовта носи светлина в себе си, това са лъчи.

Следователно трябва да се разреши думата. Тогава, щом се проговори „любов“, ще разбирате колко неща? Светлина, растене на всичко онова благородно, дава плод, една разумна мисъл – котвата. Докато човек разбира тъй любовта, животът е правилен, никакви страдания не може да има. Щом престане тъй да мисли, щом напише само така „любов“, страданията идват вече на гърба му. Затуй, когато се изговаря, окултно да изговориш веднаж „любов“, постарай се да почувстваш какво съдържа.

Всяка една дума си има своя сила, да извадите соковете на тази дума. Ако тя е обезсоляла, турете друга дума, благост, обич. Толкова пъти ви преподавам тази наука, турете тази дума: обич, живот, знание, наредете си ред думи и вижте какво действие ще произведе всяка една дума върху вас. Или някой иска да учи музика, тури думите да видиш как ще даде подтик. Или не можеш да разрешиш някоя задача, или си при известно състояние възбудено, тури думите: търпение, разумност, мисъл, правда, труд, постоянство.

Публикувано изображение

Какво има в постоянството? Човек, който постоянства, иска да пие или вода, или да яде хляб. И животните са много постоянни, изгониш го двайсет пъти от нивата, то пак си влезне вътре. Някое дете изгониш го от градината, щом замине пъдаринът – веднага. Тази чаша означава човешката уста. Това – човешкото гърло. Защото най-постоянни са устата. Каквото турите, постоянстват. Туй е гърлото [символ]. Каквото турите вътре, тук са устата, а тук е складът на туй постоянство, ключът [символ], а тук – паницата, с която той обича да яде. А тук неговата масичка, на която може да тури яденето. За всяка една дума сега вас може да ви се видят малко смешни тези заключения. Да кажем, аз кажа така [символ 6] – напиша десет точки. Ако тези точки ги съединя една до друга, ще направя една права линия. Добре. Ако аз сега взема, че направя тъй: тези хиляди линии ги туря една до друга, какво ще направя? Плоскост. Ако хиляди такива плоскости ги туря една на друга, ще направя куб. Тъй че от безсъдържателни неща – една точка, да направите линия, плоскост от тях, куб.

Всяка една дума, това е един резултат. Първоначално думите не са били тъй дълги. Най-първо те са били едносложни, по един слог са имали. После двусложни, трисложни, постепенно са се развивали с развиване на човешките органи, на неговите мозъчни центрове, отпосле думите са станали многосложни. Най-първо човек е говорел, речта му е била кратка – с, и, а, у... този природния говор. После със слизането на човешкото съзнание на физическо поле, когато съзнанието си е създало тези органи, докато е направило своите органи, докато направи своя инструмент, докато човек организира своя гортан, организира дробовете и говори тази по-сложна реч. Отпосле е дошла речта. Когато стане заболяване на човешкия мозък, най-първо изгубва съществителните имена, след това се изгубват глаголите, след това прилагателните, най-после съюзите. Съюзите остават, и когато човек почне пак да оздравява, по същия начин почват да се проявяват. Значи съществителните са от най-нов произход, на повърхността на мозъка. Щом се засегне горе повърхността на мозъка, съществителните изчезват, остават глаголите. Щом заболее мозъкът, изличават се и глаголите, остават прилагателните, най-после съюзите. Докато у българите се образува постоянство. Често казват постоянство, без да разбират дълбокия смисъл на постоянството. Има ли хора постоянни сега?

Запример вие постоянни ли сте? Постоянен човек е този, който деветдесет и девет пъти като го изхукаш, на стотния път пак ще дойде. Постоянен човек се казва този, който, като предприеме една работа, никога не се връща. Да постоянстваш един-два пъти, туй не е постоянство. Това е опит за постоянство. Да постоянстваш, значи да постигнеш нещо. Идеята е тази. ''(По какво се отличава постоянството от нахалството?)'' Постоянният човек е умен, а нахалният – глупав. Нахалният например ще вземе някой кол, отива да заплаши някого, излезне онзи с пушка и му тегли куршума, ще го търкули на земята. Постоянният човек, той е осмислил работата добре, той е умен човек, ще избере начин разумно. В постоянството всякога разбираме един разумен акт. В нахалството разумът не взема участие. Нахалните хора са безсъвестни. В постоянните хора има съвест. Нахалният човек иска набързо, изведнъж да свърши. На постоянния човек му взема дълго време. Ако човек развие тази дума постоянство... За това идват мъчнотиите в света. Мъчнотиите учат човека на постоянство.

Запример боли ви коремът, захванете из къщи да се разхождате, въртите се насам-нататък – постоянство. Вие още като ви хване болест, след един-два часа веднага викате вашите приятели, уплашите се. Най-първо отрицателната страна на живота, да издържате страданията. Отивате да помогнете на някой ваш приятел, лекувате го по един начин, по втори, по трети - постоянство, докато ти можеш да му помогнеш. И всеки един от вас може да помогне. Ако седнете при някого, който е заболял, и ако вие концентрирате ума си, кажете – ще оздравя, ще оздравя на себе си, след като кажете хиляда пъти, той ще стане. Деветстотин деветдесет и девет пъти като кажете: „Ще оздравя.“ Заболи те зъб, направи един опит. Как ще се уверите в силата на едно окултно знание? Ще кажете тъй: „Ще оздравя...“. Може, като кажете десет пъти, и да премине, но вие, като кажете деветдесет и девет пъти, ще се откажете. Не можете да постоянствате. Я, казва, да го наложим с квас, това са послешни работи.

Всяка болест има възпитателно значение. Болестта продължава живота. Онзи, който от детинство е боледувал, по-мъчно умира. А онзи, който не е боледувал, хване го болест и го поваля. Клетките се каляват в страданията. Ако вие от младини не страдате, в стари години, като ви дойде едно страдание, ще свършите. А като страдате, и да дойде страданието, вие вече сте калени, юнаци, тогава може да издържате. Трябва да дойдат страданията, те са едно упражнение. При това при страданията има и чисто едно обновително състояние. След всяко едно страдание прониква една нова мисъл. И всички учени хора, всички велики хора, всички учители, техните велики мисли се раждат при големи страдания. Работите, работите, работите, искате вече да захвърлите тази работа, мислите, че няма да свършите – изведнъж тази мисъл проблесне. Никои работи не идват наготово. Ако ви дойде някой път мъчнотия, не мислете сега – такъв е законът. Колкото повече идват тези препятствия, считайте ги, че са за ваше добро. Има някой път изключения, когато ние си създаваме сами ненужни страдания. То е друг въпрос.

Тогава изтълкувайте ми вие търпението какво означава? Как схващате,вие търпението от ваше гледище? Страданието ражда търпението. Търпението създава условия за опитността, опитността вече носи знание със себе си. Значи свързани са. Страдание, търпение, опитност, знание. Някой казва, аз много страдам. Търпението дойде ли? Няма го. Това са промеждутъчни състояния ''(при припадък, изгубване на съзнанието)'', те са чисто прекъсване на съзнанието, тогава има промеждутъчни сили, тогава се появява ненормално състояние на човека. Следователно съзнанието така върви: Публикувано изображение, прекъсване на съзнанието.

Най-първо човек трябва да се учи да има будно съзнание. Струва ви се някой път като че сте паднали от кошница, нещо те уплаши, като че ще изгубиш съзнание. Да се не уплашиш! Щом се уплашиш, твоят двойник излезне от тялото. В такъв случай може да се прекара ръката през гръбначния стълб, да се образува тази връзка в нервната система – три-четири пъти тези движения, духне се отпред и отзад. Когато заспива човек, пак се прекъсва съзнанието, но туй се дължи и на пирамидалните клетки в мозъка – те си имат крачка, когато мисълта е хармонична, крачката им се допират едно до друго. Щом се уморим, в мозъка почне да се образува тази млечна киселина, тези крачка почнат да се оттеглят, и ние чувстваме заспиване ''(сънливост)'', а туй е прекъсване на съзнанието. Затова човек трябва да дойде да държи под контрол тези клетки. Инак човек става мързелив, своенравен, почват те да си мислят тъй, както си искат.

Много болестни състояния у човека се дължат на независимостта на клетките. Някои клетки в стомаха имат склонност да живеят самостоятелно и почнат да градят самостоятелно някакъв тумор, почват да събират всички сокове, направят един тумор – анархисти, те са клетки, които са вземали надмощие и са тръгнали в един крив път. Съсредоточете ума си и ги убедете, като почнеш да им говориш на тези младите клетки, ще почне да спада туморът. Всеки от вас може да прави тези опити, но се изисква голямо концентриране. Тогава можете да турите ръцете си, ден, два, двайсет и един ден. Някой от вас може да го направи по-лесно, други по-трудно, но всички имат еднакво тази сила.

Аз пратих двама приятели веднъж да лекуват по този начин – на едного се схваща вратът, а на другия се схвана гърбът. Те го напускат и ми казват: „Не можем да го лекуваме.“ Аз разбрах от това, че той е по-силен. Неговата мисъл е толкова интензивна, тяхната мисъл е излязла по-слаба, той им е внушил своето болестно състояние. Понеже болестта идва горе от мозъка, единият почувства във врата, другият в гърба, и се отказват. Когато човек отива да лекува, трябва да бъде положителен. Да не се страхуваш. Уплашиш ли се от известна болест, ще дойде тя при тебе. При лекуването има друго едно положение. Ако по този начин искаш да помагаш, ще почувстваш болката на болния. Ангелът ти не трябва да бъде слаб, туй е отражение само на болката.

Някой път прекарвате мрачно състояние на духа. Минали сте някъде, попаднали сте под влияние на такъв някой болен човек, на когото мозъкът е в болезнено състояние. Веднага ще намериш тази мисъл, ще кажеш – туй състояние не е мое. Много болести в света има органически, пък много болести са натрапени на хората по закона на внушението. Ще гледате да се пазите. Законът на внушението работи много силно. Тези караници между хората, съмнението, лошите мисли, всички неразположения от съвсем друг произход са. Те идат по закона на внушението. Във всяка една школа трябва да възпитавате ума си. Като дойде една мисъл, да бъдете смели, да я проследите откъде идва.

Търпението. Значи търпението е преходна стадия за добиване на опитност. Опитността е едно състояние, за да може да дойде знанието, а знанието е необходимо за самия живот. Тъй че най-първо трябва да дойдат страданията, или противоречивите условия в живота, или според мен един неорганизиран свят.

Търпението – почнал си да правиш своята пещ, опитността, направил си пещта.

Най-първо аз определям така страданието, това е един необработен материал, иска ти да го изработиш. Търпението, почнал си да правиш своята пещ, градиш в опитността, която имаш, съградено е. В знанието – резултатите от това градене, ползата, знанието. Когато дойде думата търпение, втората дума? Страдание, търпение, опитност, познание. А с познанието идва обратният процес, идват всички благоприятни условия за живот. За света съществува едно повторение на нещата, исторически, от двайсет и две години. Започва тъй.

Публикувано изображение

Най-първо има едно положение нагоре – добро, по-добро, най-добро. После идва обратният закон – надолу, страданията – зло, по-зло, най-зло. Дойде ли най-зло, един промеждутък идва – добро, по-добро, най-добро. Ако си разумен, туй повторение на силите ще бъде хармонично. Тази година каквото ви се случи, след двайсет и две години ще се повтори. Ако тази година вие сте се запознали с някой приятел, когото много обичате, след двайсет и две години ще се запознаете с друг приятел, пак ще се случи същото – същите думи ще има, пак приблизително едно такова подобие. Или да кажем, сега сте наследили едно малко наследство от някого, след двайсет и две години пак ще се случи същата вариация. Ако сега ви се е случила някоя неприятност, след двайсет и две години пак ще дойде някой злина. Някой започва с добър, по-добър... Някой пък започва обратно – зло, по-зло, най-зло и после добро, по-добро, най-добро. Този период не е абсолютен. Всеки двайсет и две години преповторение става на някои от психологическите събития, има си своите вътрешни органически причини в самата природа. Това са приливи и отливи. Ще се учите да наблюдавате живота, вие сте го живяли много пъти, а сегашният живот трябва да бъде като един резултат на миналите ваши съществувания. Туй да го оформите, през свободното си време може да работите по-разумно.

Сега друга една работа. Има някои приятели в провинцията, които са станали по-меланхолични, вие младите можете ли да ги вземете да ги спомните? По едно писмо да ги спомните. Като една окултна задача – поне в седмицата да напишете по едно писмо. Туй ще бъде хубаво. Едно писмо десет, петнайсет, двайсет реда. Ще бъде една хубава идея. Хем за тях, хем за вас. Има много работи, които може да пишете. На младите, пък някой път и на старите. Хубаво е някой път да си спомните за по-бедните. Вие като си спомните за по-бедните, Господ ще си спомни за вас.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“




Шестнадесета лекция

на Младежкия окултен клас

28 февруари 1926 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев







Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни