Jump to content

1926_03_07 Духовна мекота


Recommended Posts

Аудио - чете Ангелина Михайлова

Архивна единица

От книгата, "Време и сила", Младежки окултен клас - година пета, (1925-26),

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Влияние на светлината и на тъмнината", 4 - 18 лекции на Младежкия окултен клас, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1937 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

ДУХОВНА МЕКОТА

Седемнадесета лекция

7 март 1926 г.

 

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

 

Размишление

Чете се резюме на темата „Метод за правилно мислене“.

Чете се темата „Една дума и едно число“.

Числата, които бяха написани в темите, се поставят в три реда, като се отбелязва кое число колко пъти се повтаря.

1926-03-07-19_fig1.png

И тъй, общият сбор на числата от първия ред е 33, със сума от цифрите, равна на 6. Общият сбор на числата от втория ред е 16, със сума от цифрите, равна на 7. Общият сбор на числата от третия ред е 28, със сума от цифрите, равна на 10. Значи имаме числата 6 – неутрално число, 7 – творческо число, и 1 – също творческо число. Между тези числа липсва числото на мекотата – 2. Сумата от числата в първия ред е 33, които цифри дават 6 – неутрално число, резултат. Това число показва, че силата ви е употребена за счукване на чакъла на ситно, т.е. за превръщането му в пясък. Като се достави този материал, дохождат майстори да го обработват. Наистина, сумата на числата от втория ред е 16, т.е. 6 + 1 = 7. Числото 7 е творческо. Значи майсторите започват да градят блокове. Обаче градеж без мекота води към разрушаване.

Не е достатъчно човек само да роди нещо. Като го роди, той трябва да го отгледа. Много идеи може да роди човек, но ако не знае как да ги отгледа, те нищо не го ползват. Да раждате идеи, без да ги отглеждате, това значи да ги посявате между тръни и камениста почва. Резултатите на това посяване ще бъдат такива, каквито са резултатите на житното зърно, посадено между тръните и на камениста почва. Числото 1, единицата, която е общият сбор на числата от третия ред, е творческо. То групира идеите около себе си, без да ги отглежда. Аз-ът – това е числото едно, единицата, която отделя човека от всички хора. Щом се отдели от хората, човек може да влезе в спор с тях. Кога се явява спор между хората? – Когато се срещнат две единици. Едната единица е генерал, иска да учи хората. И втората единица е генерал, със същото желание – да учи хората. Щом тези единици се срещнат на едно и също поле, те непременно ще се стълкновят. Единицата е положително число. Две положителни величини, събрани на едно място, взаимно се отблъскват. Като единици в живота те са живи числа, които се стремят да заемат едно и също пространство. При това положение борбата е неизбежна. Ако двама души едновременно искат да сеят една нива, в края на краищата те ще започнат да воюват помежду си. Обаче ако между тях влезе разумният принцип – принципът на мекотата, на високия морал, той ще раздели нещата, ще ги поляризира.

Всички хора говорят за мекота, но не знаят как да я придобият. Няма защо да я придобиват. Мекотата е в самия човек. Той трябва само да я прояви. Преди да разорете нивата си, пръстта е корава, на буци. Щом я разорете и дъждът падне върху нея, пръстта омеква. Мекотата е в самата пръст, но ралото и дъждът я заставят да прояви своята мекота. Можете ли да кажете същото и за камъка? Камъкът е твърд. За да го смекчите малко поне, вие трябва да го прекарате през огън. Следователно, за да прояви мекотата си, пръстта се нуждае от дъжд и от влага. Камъкът обаче може да прояви мекотата си само при огън. Ето защо, ако желанията ви имат свойства на пръстта, залейте ги с вода да се смекчат и тогава пристъпете към реализирането им. Ако желанията ви са от рода на камъка, първо ги турете в пещ да се опекат, после ги залейте с вода и най-после ги приложете. Като знаете това, вие трябва да внимавате да не изгубите влагата си и да не се втвърдите. Когато личните чувства в човека вземат надмощие, той загубва влагата си и се втвърдява.

За да не се създават дисхармонични състояния, човек трябва да развива своите мозъчни центрове отпред на челото и горе на главата, дето са моралните му чувства. Само така той ще хармонизира състоянията си. Когато личните чувства в човека са силно развити, те привличат голямо количество кръв към себе си за сметка на другите чувства. Щом личните чувства са чрезмерно развити, те пречат за нормалното развитие на останалите чувства. Когато личните чувства, егоистичните чувства и чувството за самозапазване в един човек са силно развити, те събуждат в него жестокост, коравина, отмъстителност и злопаметност. За да се справи с условията на своя живот, човек трябва да изучава естеството си, да познава силите, енергиите на своя организъм. Ако не познава силите, които действат в него, чрез тях той може да привлича такъв род енергии, които не са му потребни. Например водата, която е известна със своята мекота, при дадени условия създава големи пакости. Достатъчно е да Ă се даде голям наклон, за да разруши и изкорени всичко, каквото срещне на пътя си.

Същото може да се каже и за мисълта на човека. Ако на силната мисъл се даде наклон,тя може да помете всичко, каквото срещне на пътя си. Кои чувства развиват мекота? – Моралните и обществените. Човек, в когото тези чувства са силно развити, съзнава, че всички хора имат право да живеят, имат право да участват в общите блага на живота. Когато изучавате човека, разглеждайте го в момента, в който се проявява, и не казвайте за него, че е добър или лош. Моментът, в който човек решава да бъде добър или лош, е извън времето и пространството, но резултатите на това се явяват във времето и пространството. Например за известно време човек е бил в добро разположение на духа, но изведнъж става някаква промяна и той изгубва разположението си. В кой момент е станала промяната, и той сам не знае. Защо не е могъл да схване този момент? – Защото съзнанието му не е било будно. Съзнанието на човека трябва да бъде будно всеки момент, за да следи отде иде неприятелят. Това значи да тури човек шлема си, за да се пази от нажежените стрели на дявола. Среща ви един човек и ви спира, иска да изкаже мнението си за вас. Не любопитствайте да чуете мнението му за вас, но му предложете да го заведете в някоя гостилница, да си хапне. Речете ли да го изслушате, вие ще чуете такива неща, които ще ви струват скъпо. Ако го срещнете втори път и разберете, че той не се е отрекъл от желанието си да каже какво мисли за вас, пак го угостете.

Това е приложение на даден морал. Това значи да постъпва човек разумно, без да отстъпва от своите идеи. В повечето случаи хората нямат добро мнение едни за други. Защо? – Понеже се осланят на лични впечатления. Щом видят някого, те веднага се произнасят какво впечатление им е произвел. И ако се случи този човек да се прояви зле, те веднага се убеждават в правотата на своето впечатление. Както лесно се създават впечатления, също така лесно се изменят. Днес мислите добре за един човек, утре мислите зле. За да имате доброто мнение на обществото, вие трябва да имате будно съзнание, всеки момент да сте готови да угаждате на хората. Това е голямо изкуство. Да угажда човек на хората, това значи да се превърне в хамелеон, всеки момент да се мени.

Сега, като говорим за човека, ние имаме предвид неговото сложно естество, както и пътищата, през които е минал. Сегашното състояние на човека, неговите мисли, чувства и действия, се обуславят от миналите му съществувания. Следователно сегашният живот на човека е резултат на редица минали съществувания. За да се измени лошото в живота на човека, мисълта му трябва коренно да се преобрази. Това значи той да започне да живее и мисли по нов начин. Само новият живот, новата мисъл е в състояние да измени лошото наследство на човека. Ако не можете да измените мисълта си, животът ви ще върви по стария начин. Старият живот е живот на обиди, докачения, съмнения, колебания и т.н. Докато човек се сърди и докача за нищо и никакво, никой не може да му помогне. Каквото направите на този човек, както и да му говорите, той все недоволен ще остава. Никой не може да угоди на този човек. Ако речеш да изнесеш някоя негова погрешка, той веднага ще каже, че погрешката му не е голяма. Прав е той, погрешката му не е голяма, но трябва да се изправи.

И тъй, за да работите правилно, за да имате добри резултати, вие трябва да проявите мекотата си, да я приложите в живота. Лесно може да се провери дали сте проявили мекотата си, или не. Ако не можете да търпите хората и се дразните от тях, вие не сте проявили още своята мекота. Щом забележите това, потърсете човек с мекота и го поставете между вас. Той ще послужи като трансформатор: ще трансформира енергиите ви и вие ще започнете да се търпите. Докато човек не прояви мекотата си, той мъчно може да се възпитава. Каквото и да му се каже, колкото и внимателно да се изнесат погрешките му, той се ожесточава, озлобява, обезсърчава и след големи страдания започва да се смекчава и разкайва. Най-добрият метод за възпитание на човека е да бъдете слепи за погрешките му, да желаете доброто му, без да му правите някакви забележки. Ако на всяка стъпка правите забележки на човека, вие ще си навлечете ред неприятности. Този метод е по-лесен, но последствията му са лоши. Ще дойде някой да ви казва какво мисли за вас. Няма защо да го слушате. Ако има някой, който може да каже най-лошото за вас, това сте вие сами; и ако има някой, който може да каже добро за вас, това сте пак вие самите. Ученикът трябва да знае това и да го прилага както за себе си, така и за другите. Мисли ли така, човек лесно може да трансформира енергиите си. Обаче, за да мисли по този начин, той трябва да има будно съзнание. „Какво ще кажат хората за мене?“ – Кой каквото иска може да каже, но никой не може да каже за човека толкова лошо нещо и толкова добро, колкото той сам може да каже за себе си.

Не е важно за човека какво хората мислят за него, нито това, което той мисли за себе си, но е важно какво Бог мисли за него. Лошото в човека не е нищо друго, освен сянка, която той хвърля зад себе си. Ако този човек е планина като Хималаите, да му мислят онези, които са зад него, на северните склонове. Онези, които са на юг, дето Слънцето силно грее, те ще се пекат на слънце и ще се радват. Добър е човек, когато попаднете на южните и на източните му склонове. Попаднете ли на северните и на западните склонове на човека, вие виждате лошото в него и го наричате лош. Искате ли да видите доброто в този човек, изменете положението си – идете на южните и на източните склонове или качете се на неговия планински връх. Вие трябва да направите усилие, да се качите на върха на планината. Следователно, който иска да бъде добър, той трябва да направи усилие да се качи на върха на планината. Кои хора трябва да живеят по планинските върхове? – Учените, т.е. хората на мисълта. Обаче хората на чувствата трябва да живеят по широки, обширни долини. Оттук човек трябва да определи кое го движи в живота – мисълта или чувствата. Справедлив трябва да бъде човек. Щом държи съзнанието си будно, той всякога ще може справедливо да преценява погрешките си, да различава кога какво върши – добро или зло. Същевременно, като работи върху себе си, човек трябва да проявява мекотата си. Ако няма нужната мекота, нека посещава болни, страдащи, които могат да събудят в него състрадание. Някои хора плачат музикално и събуждат в човека чувство на състрадание. Други пък плачат немузикално и по-скоро дразнят хората, отколкото да предизвикват в тях състрадание.

Колкото и да се пази от хората, човек все ще се натъкне на тяхното влияние, но и той ще им влияе. Никой не може да се освободи от закона на влиянието, нито от закона на внушението. Божественото съзнание регулира всички влияния. Когато живее в пълна хармония с обкръжаващата среда, човек е напълно свободен. Обаче ако не е дошъл до тази хармония, това не значи, че трябва да се страхува да влиза в отношение с хората. Щом се страхува, той привлича отрицателните сили в Природата и става страхлив. Ако не се страхува, той се свързва с положителните сили в Природата.Понякога положителните сили създават на човека толкова нещастия, колкото и отрицателните. Тъй щото, когато се свързва с положителните сили, човек трябва да знае как да се свързва с тях. Защото и най-малкото престъпление, създадено от действието на положителните сили върху човека, води също към затвора, както и влиянието на отрицателните сили. Осъдили едного за кражба и го турили в затвор между големи разбойници и престъпници. Като влязъл между тях, те го запитали: „Защо те осъдиха? Защо те водят тук?“ – „Откраднах един хляб.“ – „Така ли? Мястото ти не е между нас.“ Те се нахвърлили върху него, набили го и го изтласкали навън. „Ти опорочаваш нашето изкуство. Ние не се занимаваме с такива дребни работи. Скоро вън.”

И тъй, като живее, човек трябва да бъде или добър, или лош. Среден път в живота няма. За да бъде добър, човек трябва да прояви своята духовна мекота. Мекотата се обуславя от две качества: благост и разумност.

Задача: Имате четири хамбара с по десет килограма жито. Колко е всичкото жито?

Отговор: 40 килограма.

Ако посадите всичкото жито на нивата, колко жито ще остане?

Отговор: Нищо няма да остане. Хамбарите ще бъдат празни.

За колко време ще бъдат празни?

Отговор: До края на лятото, когато новото жито се ожъне и прибере от нивата.

Повече или по-малко жито ще имате сега в хамбарите?

Отговор: Най-малко десет пъти повече.

Значи 40 килограма жито, посадени на нивата, ще дадат нови 400 килограма. Тъй щото, когато кажем нула, разбираме известни условия, които сами по себе си нищо не могат да дадат. Ако четири разумни сили дойдат в помощ на нулата, те ще извлекат нейните скрити енергии, в които има живот. Числото четири има значение в духовния, в психическия живот на човека. Като завъртите четири пъти колелото на кладенеца, на четвъртия път ще извадите вода. Като поставите яйце под влиянието на четири сили, пиленцето ще излезе. Кои са тези сили? – Квачката, топлината, светлината и самото яйце. Следователно, всяко имагинерно, или въображаемо число, умножено само на себе си четири пъти, става реално или положително. Математиката работи с въображаемите числа така, както и с положителните. Това показва, че тези числа не са въображаеми, в смисъл несъществуващи, но са числа от свят, съвършено различен от физическия.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)

32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.

Духовна мекота

Влияние на светлината и на тъмнината (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том II. София, 1937)

15 беседи от 6 декември 1925 г. до 14 март 1926 г.

Начало: 19:00

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, ""Време и сила". Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ДУХОВНА МЕКОТА

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

 

Размишление

Чете се резюме от темата: „Как да се накарат хората правилно да мислят". Чете се темата „Една дума и едно число". Наредиха се в три редици числата, като се отбеляза кое число колко пъти се повтаря.

MOK-05J-17-3.GIF

Да видим в коя категория повече числа има. В първа – 33, във втора – 16, в трета – 28. Ако тъй излиза, във вас мекота няма. Онзи принцип, който съзижда, го няма. Тогава вие имате принципа, който руши. Тъй идейна връзка няма. След като се съберат – 33, едно неутрално число. То е само резултат. В първата категория има начукан пясък. Силата ви е начукала пясък. II – това е творческият принцип, който трябва да направи блокове, тук са майсторите. Тези числа I категория дават материал, а II съграждат. В дадения случай всички числа, които изказахте, показват, че вас ви трябва именно този творчески принцип, който съгражда. Когато човек има много идеи в ума си и не може да ги приложи, липсва му този творчески принцип, който съгражда нещата, борчески принцип е той, който съгражда. Един начин ражда нещата, но принципът, който отглежда нещата, него го няма. Вие ще посеете, а вашите работи ще приличат на онова зърно, което паднало между тръните и което паднало между камъните, понеже онзи принцип, който отглежда нещата, не работи у вас. Понеже това изчисление направихме много набързо, може да има някоя погрешка. Трябва да се направи точно.

Числото едно, то е положително. Идеите се групират. Положителните идеи се групират с числата заедно. Числото едно има вибрации на творчество и като кажеш „аз" (1), отделяш се от всички хора и може да влезнеш в спор с всички. Искаш да бъдеш офицер, генерал, да учиш, дойде още един с тебе, иска да вземе твоето място, и започне спор. Две единици като се съберат на едно място, започва спор. Защо? И двете числа са положителни. Те са живи числа и искат да заемат едно и също пространство. Борбата в света произтича всякога, когато две разумни същества искат да заемат същото пространство – една нива, която искат двама да сеят, ражда се спор, но ако има този творчески принцип, морал, аз го наричам магнетичен, те споделят, той е разумният принцип в света, който разделя нещата. Ако работи само първият принцип, тогава няма морал, то е неустойчивост. (Как да я придобием тази мекота?)

Няма какво да я придобиете, тя е вътре у вас. Вие трябва да я проявите. Когато нивата е разорана и слънцето я пече, в самите буци има мекота. След като падне дъжд, всмукват влагата и стават меки. А разчупете камъните, като падне дъжд, ще поемат ли влага? Не, камъните им трябва огън, после влага. За буците трябва влага, а за камъните – огън. Ако имате едно желание, което е камък, ще го турите в пещта по всички правила и ще му налеете вода отгоре. Възможностите за мекотата са у вас. Изгубването на влагата в кой да е живот образува тази твърдост. Когато личните чувства вземат надмощие у човека, когато неговото теме стане по-високо, тук отзад дяволът се е качил. Туй е едно анормално развитие на личните чувства.

MOK-05J-17-1.gif

Следователно туй състояние, за да може да го балансираме, по същия закон и отпред ще повдигнете. На три места трябва да стане промяната – отзад, отпред и на челото. Ако се развива само на едно място, ражда се дисхармония. Тези центрове (х) привличат всичката кръв, следователно там, където кръвта нахлува повече, органите са по-активни. А в дадения случай тези личните чувства се развиват анормално. Тази енергия трябва да се пласира разумно. Разбира се, с тези чувства и другите чувства се развиват анормално. Личните и самосъхранителните и егоистичните чувства като се съберат, образува се у човека тази коравина, жестокосърдечие, отмъстителност, злопаметство.

Човек трябва да изучава своето естество. Как са разположени силите. Защото привлича известни сили, които не му са потребни. Знаете от физиката – водата, която е тъй мека, ако на тази вода й дадем един наклон, тя става лоша; ако й се даде силен наклон, всичко може да изкопае и завлече – ако количеството и наклонът е голям. Ако един човек със силна мисъл даде наклон на мисълта си в лошо направление, всичко, каквото се намира там, може да помете.

Под думата мекота ние разбираме тези моралните и обществени чувства. Те дават мекота на човека. Човек съзнава, че и окръжаващите около него същества имат право да живеят, да участват в същите блага, в които той участва. Вие ще разглеждате човека нито като добър, нито като лош. Но той може да бъде и добър, и лош. Онзи момент, когато той решава да бъде добър или лош, той е извън времето и пространството, но резултатите на злото и доброто се проявяват във времето и пространството, а причините, от които се заражда доброто или злото, са извън времето и пространството. До едно време си бил с добро разположение и изведнъж настане една промяна в тебе. Не можеш да определиш времето, когато е настанала промяната. Съзнанието не е било достатъчно будно, за да схване онзи момент, когато е станала тази промяна. Ако моето съзнание е толкова бодро, бдително, виждам, че вие носите една губерка, с която искате тъй да ме мушнете. Аз ви виждам, вие се приближавате и аз имам една пластинка желязна, турям я под дрехата, вие мушнете, зарадвате се, и аз се зарадвам.

Съзнанието трябва да бъде будно, да вижда в дадения случай откъде идва неприятелят. Това значи да турите шлема, както казва Павел. Във всички случаи да се пазиш от разжежените стрели на дявола. Будно трябва да бъде съзнанието. Идва някой, иска да ти говори: „Ти знаеш ли какво мнение имам за теб?" Слушай, казвам аз, ела да идем на гостилница да се гостим. И след като го гостиш, кажи, извинявай, имам малко работа. Не любопитствай да знаеш мнението му за себе си. Ще чуеш нещо много лошо, което скъпо ще ти струва. Втори път като го срещнеш, пак го гости. Туй е един практически метод. Морала трябва да го приложим. Трябва да бъдем умни. Туй не е отстъпване от нашите идеи. Прилагане на нашите идеи. В повечето случаи хората имат лошо мнение за нас. Не мислете, че ако вие имате двама или трима приятели, които ви хвалят, че всички хора тъй мислят. То са лични впечатления. Някой човек мине, не го познаваш, но казваш, този човек не ми харесва, случи се нещо, не ти харесва. Срещнеш друг, казваш, този човек, нрави ми се. Но с нищо той не е доказал това. Може след време да измениш своето мнение.

За да имаме добро мнение за обществото, нашето съзнание трябва да бъде толкова будно, че ти трябва да знаеш да угодиш на всички. А то е най-мъчното изкуство. Цяла една наука има в окултизма, упражнявате я – да знаеш как да угаждаш на хората. Тогава трябва да заприличаш на един хамелеон, да се мениш. Човешкото естество е сложно. Когато ние говорим за човека, имайте предвид, че сегашното ваше състояние, сегашният ваш склад на мисли, чувства, волеви действия се обуславя от вашите минали съществувания. Сегашният ваш живот е един резултат. Следователно този резултат по никой начин не можете да избегнете. По кой начин може да се измени? Ще направите един прелом в своята мисъл. Ще почнете да мислите по друг начин, да живеете по друг начин. И за бъдеще този новият живот ще измени условията на миналото. Затуй трябва да направите един прелом в мисълта си. Не можете ли да направите прелом в мисълта си, животът ви ще тече по същия начин. Може да морализирате по който искате начин.

Например на човек, който се сърди, не може да го морализираш. Знаете ли какво нещо е сръдлив човек, докачлив човек? Да го похвалиш – лошо, да го нахраниш – недоволен, каквото да му направиш, всякога остава все недоволен. Как ще му угодиш? Как угаждате на себе си? В човека има две същества. „Как, казва, погрешката ми не е много голяма." Той е хубав метод. „Погрешката ми не е много голяма." Но трябва да изправиш тази погрешка.

Казвам, сега ще се стремите този мекия принцип, който съгражда, да го предизвикате в себе си. Да го извикате по един много естествен начин. Пък от вас, който има мекота и който няма, сега може да направи опит. Да ви туря по двама да седите по пет минути, ти не можеш да го търпиш. Силите действат. Ако се чувстваш стеснен, силите ще са положителни и между тях трябва да дойде един мек елемент да трансформира енергиите. Върху възпитанието на човека мъчно е да се говори. Ако на един човек му изнесеш силните негови погрешки, в него идва едно обезсърчение, едно озлобление, а най-после, след време – едно разкаяние. Най-добрият начин в света от всички методи, които аз съм употребявал – човек да бъде сляп за погрешките на хората. Да се помолиш, да му пожелаеш, без да му кажеш нещо. То е най-добрият метод. Той изисква дълго време. А той нека да вземе пример от теб. А този метод, да му кажеш, носи много неприятности. Той е бърз. Казва някой, да ти кажа моето мнение за теб. Какво ще си казваш мнението? Аз себе си най-добре познавам. Аз за себе си имам най-лошото мнение, но и най-доброто мнение. Ти за мен, колкото лошо мога аз да кажа, ти не можеш го каза и колкото добро мога да кажа, ти не можеш го каза.

Туй правило всеки от вас като ученик може да го приложи. Съзнанието ви трябва да бъде будно. По такъв начин щом мислите, лесно се превръщат енергиите. Обезсърчение, обществено мнение – не, обществото и хората не може да кажат толкова лошо, колкото аз може да кажа. „Да кажат хората добро за нас." Хората и обществото за мен не могат да кажат по-добро, отколкото аз мога да кажа. А туй ще рече, каквото Бог мисли за мен, туй е най-важно. Лошото, което може да кажа за себе си, аз подразбирам сянката в света, която мога да хвърля. Ако съм една планина като Хималаите, каква сянка може да хвърля? Да му мисли, който е след мене. Ако е пред мен, откъдето слънцето изгрява, той ще бъде на южните склонове и ще се пече. Ако е на северните склонове, той да му мисли. Туй разбирам лошото мнение. Добър човек на южните склонове, лош – на северните. Добър на източните, лош на западните. Тези неща се примиряват от северните склонове, човек трябва да бъде на върха на планината, и от западните склонове той трябва да бъде на върха. Нищо повече Другите – на източните и южните склонове, те са свободни, но онези от западните и северните склонове трябва да направят всичкото усилие да се качат на върха. И кой човек трябва да прави усилие да бъде добър? Който е на север и който е на запад. Сега всички учени хора къде живеят? (На запад и на север)

Учените хора, хората на мисълта, трябва да живеят по най-високите върхове. А хората на чувствата трябва да живеят в големите обширни долини. Туй правило е едно много трудно правило, то е идейно правило. Мъчно може да го приложите. Мисли за себе си тъй – да бъда справедлив. Щом направиш най-малката погрешка, веднага да я определиш точно и като направиш едно добро, правилно да го оценяваш. Будно съзнание трябва. Трябва да имате този мекия принцип, а тази мекота не се добива отвън, вие я имате в себе си.

Ако искате да добиете мекота, ще идете при някои болен човек, но който знае да плаче, да плаче музикално. Ако сте с кораво сърце, след като ви поплаче, ще придобиете мекота. Има някой хора, като плачат, дразнят ни, а някои като плачат, събуждат умиление, внасят известна мекота в нас. Всяко едно живо същество, с което идваме в съприкосновение, всякога между живите същества има обмяна. Даваме и вземаме Всички хора, с които идваме в съприкосновение от близко и далеч – и влияем, и ни влияят. Никой не може да се избави от външни влияния. Тези влияния взаимно се контролират, взаимно се регулират, а при това великият закон на Божественото съзнание регулира нещата.

Когато ние говорим за свободата, подразбираме да идем в хармонично съприкосновение с окръжаващата среда. Хармонично да действа върху нас. Сега не трябва да бъдете страхливи. Страхът привлича негативните сили – щом човек се страхува, става негативен. А щом е безстрашен, привлича положителните. Но по някой път положителните сили могат да причинят на ученика толкова нещастие, колкото и отрицателните. Положителен, да кажем, бил си се с някого, наранил си го, турят те в затвора. А други от страх извърши някое престъпление – и той в затвора. И тогава знаете ли на кого ще замязате? Пуснали един дребен крадец при затворниците – все убийци и големи крадци. Питат го: „Защо те затвориха?" "Откраднах пет лева." Метнали му един бой: "Марш от нас, ти такъв вагабонтин, да те затворят за пет лева."

През целия си живот човек трябва да се стреми да добие тази духовна мекота А в света тя се изразява с разумност или благ характер. Много думи има, които означават тази придобита мекота.

Задача. Ако в четири хамбара имате по десет кила жито и всичкото жито посеем, какво остава в хамбарите? Празни ли са хамбарите? Празни са, но идната година ще се напълнят. В дадения момент са празни. Туй показва, че житото е на нивата. Тогава десет кила с колко ще се увеличи? Всяко кило по десет кила – сто кила. Следователно четири нули са равни на четиристотин кила. Допуснете, че това е едно яйце.

MOK-05J-17-2.gif

Може ли само да се излюпи? Изисква се разумна квачка, слънцето и човек трябва да помогне, за да се излюпи.

Квачката – едно, храната, слънцето, твойта нула ще се превърне, ще стане единица, ще излезе пилето. Когато кажем нула, разбираме известни условия, които сами по себе си не може да се развалят, то е нула. Четири разумни елемента трябва да дойдат, за да изведат силите, които се намират в туй състояние. Нулата какво число съставя? Тези числа имат смисъл само когато се влезне в духовния свят, в психологията на човека. Тогава имат приложение. Ако имаш едно колело с една помпа, завъртиш веднъж – една нула, тази помпа действа. Завъртиш два пъти, три пъти, на четвъртия път водата излезне. Когато завъртиш четири пъти колелото - туй е реалното число. Ако завъртиш два пъти, вода няма, три пъти, на четвъртия път водата излезне.

Следователно, когато едно имагинерно число се поумножи само на себе си четири пъти, значи четири пъти го завъртим, стане реално. Значи с тези въображаеми числа математикът работи тъй, както с положителните. Само че те са от друг един свят. Тяхното приложение е друго.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Седемнадесета лекция

 

на Младежкия окултен клас

 

7 март 1926 г., неделя, 19 часа

 

София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...