Jump to content

12. Като слушах Словото на Учителя


Recommended Posts

         Като слушах Словото на Учителя, лекциите и беседите му, като ги дешифрирах и работех върху тях, радвах се на това което Учителят ни учеше и ме водеше към духовно просветление, към светли върхове, за служене на Великото в живота. У мене наставаше мир и радост. Това ме вдъхновяваше, пълнеше ме с надежда, че все пак един ден ще изляза от тая обърканост. От частните разговори, които имах с Учителя, от Словото, което слушах разбирането у мене се увеличаваше, самоувереността ми растеше и аз си казвах: Ще намеря своя правилен път в живота, ще придобия свободата, която имах.

         Ние доста години подред ходехме на екскурзии на Мусала на големи групи. Тогава нямаше нито хижа и нещо построено, нито при първото езеро, нито горе на самия връх. Времето го прекарвахме на открито край огньовете при всички условия. V

         Любомир ми беше разказал, че веднъж като сме били на Мусала Учителят в разговор с него го е повел край езерото, а аз в това време съм вървяла покрай езерото в едно отчаяно състояние, като че ли съм искала да се хвърля в езерото. Такива състояния съм имала. Учителят е искал и на него да даде урок.

         Спомням си на такава една екскурзия. Любомир беше легнал с друго момиче. Като го видях, спомних си, че и аз така бях лежала с него и то близо до Учителя, когато той се премести и отиде на друго място. Тогава видях колко грозно съм постъпила, колко заслепена съм била в своето чувство, за да не мога да преценя постъпката си.

         Има постъпки в живота ми, за които когато и да си спомня през мен минава една огнена вълна на срам от моите лоши прояви. Когато Учителят при един разговор ми каза: „Ти даде лош пример", като че ли Учителят постави огледало пред мене и аз се видях оцапана и дори заслужаваща упреци.

         Когато се е случвало да чуя някои от приятелите да ме критикуват, съм си казвала: Заслужено ми е, аз съм дала лош пример, имат право да ме критикуват. Когато човек е изправен пред своите лоши постъпки, изпитва чувство на вина, готов е да носи упреци и удари, и хули, сърцето е свито от мъка. Благословение е, ако човек има възможност да изправи погрешките си, но ако няма възможност дълго време ще носи мъката в сърцето си. В тия състояния на мъка се учех да прощавам, учех се на милост защото съм чувствала нужда от милост и прошка. Много мъка съм изпитала за своите погрешки. Понякога като каменна плоча лежеше на сърцето ми.

         Ще разкажа една хубава опитност, която имах, едно хубаво преживяване. От града бях отишла на Изгрева. Любомир там имаше палатка и аз отидох да го посетя. Него го нямаше. Аз влязох и седнах на походното легло да го почакам. Имах хубаво разположение и както седях и гледах нагоре изведнъж видях един образ на едно същество цялото изтъкано от светлина. Човешки образ иначе, много красив. Аз го гледах и си казах: Колко е прекрасно! Гледах го възхитена и щастлива и то ме гледаше. Аз го гледах с възторжено чувство от красотата му. То беше някак прозрачно, цялото изтъкано от светлина, с краските на спектъра, с физическите си очи го гледах, виждах го с отворени очи. То нищо не ми проговори, нито пък аз го запитах нещо. Нито преди това, нито след това съм видяла такъв образ. Той остана в съзнанието ми и когато си спомням за него, изпитвам чиста радост и възхищение, че такава красота може да има.

         При преврата, когато Цанков взе властта, Любомир беше уволнен. По това време си спомням, че той държа една сказка във военния клуб. Не помня темата. Учителят му беше дал една своя папка с неговите чертежи от времето, когато той е държал сказките си. В тия чертежи беше изразена еволюцията, през която са минавали формите в животинското царство до човека. Нищо не мога да си спомня какво е говорил Любомир. Как е изнесъл фактите затова еволюционно развитие на формите в природата. Тази папка той е задържа при себе си няколко години и помня, че Учителят каза да кажа на Любомир да му върне папката. Това беше преди да убият жена му в 1928 год. Когато му казах, стана му неприятно, че Учителят си иска папката, но той я върна. Скоро след това убиха жена му и тогава цялата къща беше претърсена от полицията и разбрах, че Учителят не е искал тази папка да попадне в ръцете им. Много години след това, когато Учителят беше напуснал земята и когато ни взеха литературата, не зная по какъв случай тази папка беше при мене и те я взеха заедно с всичката литература, която взеха от мен. В нея имаше няколко афиша от времето, когато Учителят е говорил на своите сказки из България от 1900 до 1911 година. Когато ми взеха литературата, аз излязох, исках да видя къде ще я занесат. Беше надвечер и видях чувалите, които взеха с беседите и книжата от мен, бяха оставени пред долната стая на Учителя. Там беше и тази папка. Нямаше никой от агентите, в това време дойде Антов и като видя папката - той, когато описвахме братското имущество тя беше при мене, той я видя и знаеше какво съдържа - той я взе, занесе я в дома си. Дано да е запазена.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...