Jump to content

14. Около убийството на жена му


Recommended Posts

         Около убийството на жена му - не си спомням точно кога, той постави портрета на Мория на бюрото си. Мория е един от учителите на Източната школа. Той работи по други методи, а не с тези, по които работи Учителя. Учителят прилага методите на Христовата школа. Учителят не съветваше да се работи по източната школа, защото те не са били за европейците, на които физиологията била по-друга и които не можели да имат необходимите резултати. Знаех, че като постави портрета на бюрото си, това не е случайно, но аз нищо не попитах. Пак по това време той беше поставил една картина над входната врата на бараката си и друга картина под съседния прозорец. Тази, която беше над входната врата представяше кръг с точка в средата, която е символ на проявения Бог. Другата никак не си спомням какво представляваше. Учителят ми каза да кажа на Лулчев да махне тия картини, като каза: „Какво иска, да разруши Изгрева ли?" Когато казах това на Любомир, той само се усмихна, каза, че ще махне само тази, която е под прозореца, но другата ще я остави. Разбирам, че въпросът е бил повече за другата картина, която той наистина махна и която вероятно не е била в съгласие с разбиранията на Учителя, защото след като махна картината Учителят нищо повече не каза.

         От това се вижда, че Любомир е работил с методи, които Учителят не е одобрявал. Това аз не можах да разбера. Когато съм отивала при него, съм го заварвала много често да чете някое от томчетата на Учителя. Не знаех, че той все пак поддържа идеята си, че не иска да се впряга в Учителювата кола, както ми беше казал веднъж. На това негово разбиране аз се противопоставих, защото за мене по-хубав и по-прав път от този, който Учителят ми сочеше, няма. Този път води към духовно издигане, към облагородяване на характера, към изработване на добродетели, които освобождават човека от обикновеното разбиране на живота. Повдигат съзнанието му за по-чист и смислен живот. Любомир ми каза, че той иска да бъде свободен дух, да не се свързва с школата на Учителя. Като го виждах така ревностно да чете беседите мислех си, че ще промени мнението и разбирането си. Аз никак не разбирах каква свобода иска да има, какво може да го ограничава в учението. Да работи човек за разширение на съзнанието си, за издигането си на по-високо ниво, да работи за облагородяването на характера си, за придобиване на добродетели, какво по-хубаво от това, какво може да ограничава човека? Учението дава възможност на човека да се възвиси. То дава знания и методи да се освободи човек от всички недъзи и несъвършенства, от всички лоши навици. Освобождава го от заблуди. Ако човек приложи това учение, той може да дойде до ангелско състояние. Какво искаше Любомир повече, не можех да разбера. Чудех се как и какво да му говоря. За мене беше ясно, че по-добър път в живота от учението на Учителя, което е в пълна хармония с Христовото учение няма. Аз исках да следвам този път, като в същото време исках и Любомир да го следва. Аз исках да му помогна да върви в този път.

         Имаше един случай, когато Учителят изказа едно недоволство от Любомир. Каза ми: „Какво е направил той за Братството? Какво е дал за Братството? Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна". Когато ми каза тия думи, мене ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него, не иска нищо от него. Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителя към всички същества, че това може да не го направи, но от друга страна тези негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя. Какви трудности и неприятности му е създавал, за да каже това. Разбира се, че всичко отрицателно, което Учителят ми е казвал и говорил за него, никога не съм го казвала на Любомир, защото аз исках примирение на Любомир с Учителя, а не разделяне. В началото на нашата връзка аз не виждах отрицателните черти на Любомир. Моето хубаво чувство към него изпълваше всичко грапаво и всякакви кривини в неговото поведение. Аз изпитвах само скръб, много често и оскърбление, че може така да постъпва. Но все вярвах, или може би ми се искаше той да се оправи, че така не е хубаво да прави.

         След убийството на жена му, той окончателно се установи на Изгрева. Антоний, на чието име той беше записал имота си, изяви претенции, че този имот е негов и поиска Любомир да му освободи мястото, защото той искал да се жени и иска да разшири бараката си. И така Любомир беше принуден да премести бараката си на друго място и отиде на живее при Невена Неделчева. Той се настани в нейната барака и до нея пристрои една по-широка и други някои помещения, в които се настани Невена. Там той гледаше на ръка на всички, които отиват при него. В това време вече се говореше за него в обществото като ясновидец. Веднъж го попитах: „Ти като гледаш на ръка по линиите на ръката ли познаваш това, което им казваш или по друг път?" Той ми каза, че вътрешно му казват какво да каже и че не гледа само по линиите на ръката. Хората са любопитни, искат да знаят нещо повече. Може да вярват, а може и да не вярват, но всички са любопитни да знаят нещо, което може да им каже някой ясновидец. Ясновидството е особена дарба, която малко хора я имат. Разбира се, като всяка дарба тя има и степени. Какво ясновидство е имал Любомир не мога да кажа, но на мене нищо не ми е предсказал. На жена си предсказва, че ще я убият и я убиха. Веднъж спорехме нещо и той ми говореше за някакви лоши работи, които може да ми се случат, но аз му казах: „Прокоба ли ми правиш или клетва ми отправяш?" Аз не го приех като ясновидско изказване. Мисля, че по това време Учителят ми каза, че Любомир може да устои при жена толкоз, колкото бучка захар при вода. Това изказване не ме натъжи, само ме освободи да не го съдя. Казах си: Значи така текат силите в него и той не може да бъде господар на себе си. Това е робство на плътта. Аз не виждах той да страда от това или да се измъчва. Веднъж не чух да си направи упрек за това свое поведение. Намираше ли, че това е в реда на нещата не знаех. Защото аз много пъти съм се упреквала. Даже си спомням един случай, който той ми разказа още в началото на нашата дружба. Един път бил в трамвая заедно с брат си Андро. Там имало едно момиче, което той не познавал. Показал го на брат си и му казал: „Виждаш ли това момиче, довечера то ще дойде при мене". Каза ми, че наистина то е дошло. За да стане това, да дойде момичето при него, той е направил нещо, той го е извикал. Защото той имаше някакви вътрешни възможности да прави това. Не разбирах как, но мисля, че той можеше да изпраща вълни от половата си енергия на дадено момиче. Енергиите, които изпращаше достигаха до съзнанието на момичето и то отиваше при него. Когато започнах да правя опити да се отделя от него, много пъти по такъв начин той ме е викал, дори и когато съм отивала при него му казвах: „Защо ме викаш?" Той само се усмихваше. Имаше случаи, когато категорично съм решила да не отивам при него, но изведнъж започва едно желание да ме безпокои и да ме кара да отида при него. Почти никога не успявах да устоя. Така ме завладяваше това желание, че аз хем не исках и пак отивах.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...